ВЕДИЧЕСКА СХЕМА НА УМА И ПРОЦЕСИТЕ В НЕГО - ОБЩ ПРЕГЛЕД НА ОБУСЛОВЕНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ДЖИВАТМА

Никой не може да създава, както Бог. Човек е божествено създание, но няма силата и мощността, тъй като материалния свят е илюзия. 

ВЪВЕДЕНИЕ

В съвременната психология думата „схема“ има специфични значения. В настоящето есе ще я използвам със значението на модел, наложен върху сложна реалност, с цел да се улесни обяснението и` . Сложната реалност, която обсъждаме тук, е умът. Използвам думата „ум“ в смисъла, в който Шрила Пра- бхупада я използва в следната фраза от коментара към стих 1.3.33 на „Шримад Бхгаватам“: „... живото същество погрешно приема грубото тяло и финия ум като свое истинско собствено аз“. Умът е част от линга-шарира, тоест финото тяло. Оттук следва, че не приемам процесите на буддхи (интелигентността) и аханкара (фалши- вото его) като независими от ума. Това наистина услож- нява темата. В глава 22 от Единадесета песен на „Шримад Бхага- ватам“ Шри Кришна казва на Уддхава, че ведическите мъдреци анализират таттвите (груби, фини и духовни категории на реалността) по най-разнообразни начини. Самият Господ учи Уддхава, че съществуват двадесет и осем таттви; освен това Той утвърждава осем системи от таттви, изредени от други мъдреци. Така се получават най-малко девет различни ведически описания на творението, които се одобряват в Единадесета песен на „Шримад Бхагаватам“. В Тринадесета глава на „Бхагавад-гита“ Шри Кришна учи Арджуна на още едно описание на татвите. От тук логически следва, че от тези десет различни системи се пораждат десет различ- ни описания на ума и процесите в него. Затова настоящото есе ти поднася, скъпи читателю, една „схема“ на ума. Тя е изведена от ведически източници; и, както ще се постарая да ти покажа, се подкрепя от „Бхагавад-гита“, „Шримад Бхагаватам“, „Шри Чаитаня- чаритамита“ и други книги на Шрила Прабхупада. Но, бивайки схема, тя представлява опростяване на една по- сложна реалност.

Тази схема ще стигне до теб в четири части:

1. Общ преглед на обусловеното положение на дживатма;

2. Маха-самашти, самашти и вяшти: как е обуслове- но съзнанието;

3. Ведическа дълбинна психология;

4. Общ преглед на бхакти-йога психологията.

ОБЩ ПРЕГЛЕД НА ОБУСЛОВЕНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ДЖИВАТМА

„Мая покрива живото същество по два начина. Единият се нарича пракшепатмика, а другият – аваранатмика. Когато човек е решен да се освободи от материалното робство, пракшепатмика-шакти, магията, която отклонява вниманието му, го подтиква да остане в материалния свят, напълно задо- волен от сетивното наслаждение. Поради другата сила (аваранатамика) обусловената душа се чувства удовлетворена, дори да обитава тялото на свиня или на червей в изпражнение. Магията на мая е извънредно силна и затова за душата е много трудно да се освободи от материалните окови.“ („Чаита- ня-чаритамрита“ 20.6, коментар) Така започваме с едно общо описание на обусловеното състояние на дживатма. Какво се има предвид под думата „обусловен“? Определението, давано от съвременната психология, гласи: „Прояваващ или обучен да проявява условен рефлекс“. Често цитиран пример е кучето на Павлов. През 1904 г. руският учен Иван Павлов печели Нобелова награда за откритието си на условния рефлекс. Павлов приучава кучета да отделят слюнка при звука на звънец. Най-напред той ги дресира да свързват времето за храна със звъна на звънеца. Когато обусла- вянето им завършва, само звукът на звънеца – без наличието на храна – е достатъчен да накара кучетата да отделят слюнка. Така, „да бъдеш обусловен“ означава умът ти да асоциира удовлетворяване на дадено желание със стимул, който не може да го удовлетвори. Точно това се случва с дживатма, когато е покрита от мая. „Затова в „Шримад Бхагаватам“ обусловената душа е оприличена на камила. Камилата много обича да яде тръни, които разраняват езика и` . Докато ги яде, езикът и` кърви и кръвта се смесва с тях. Те придобиват някакъв вкус и камилата си мисли: „О, тези тръни са много хубави.“ Това се нарича мая. Мая означава „това, което не е“. Ма означава „не“, а „я“ означава „това“. Мая буквално означава „не това“. Това е обяснението на мая или илюзията. („Животът произлиза от живот“, Единадесета утринна разходка)
хоя мая-дас коре нан абхиласа

„Един слуга на мая винаги е завладян от множество желания.“ (Из бенгалска песен, цитирана от Шрила Прабхупада в Хайдерабад, 1975 г., запис на лекция 4, втора страна
От цитата за двете сили на мая, с който започнахме първа част на втора глава, разбрахме, че мая покрива дживатма, като най-напред я отклонява от истинския път на удовлетворение, също както кучетата на Павлов биват отклонени и накарани да реагират на звука на звъ- нец, сякаш е храна. После мая приучава душата непрекъснато, живот след живот, пасивно да приема фалши- вото удовлетворение, дори натикана в тялото на свиня. В „Шримад Бхагаватам“ 5.14.17 процесът, при кой- то истинският обект на желанието е подменен с фалшив, се определя като маноратха-упагата. Този термин е многозначителен. Маноратха означава „колесница на ума“. Упагата означава „придобит“. Тоест умът е седа- лище или превозно средство на процес, чрез който душа- та придобива нещо фалишво и въпреки това го приема. Стихът завършва с: ити свапна-нирврити-лакшанам анубхавати, „по този начин душата изпитва щастието, което понякога изпитваме насън, а обусловената душа намира удоволствие в подобни умствени буламачи“. От първа глава читателят ще си спомни, че в шастрите чо- вешкото положение многократно се сравнява с прежи- вяване по време на сън. Опиянението и пристрастеността са също красноречиви сравнения. „Вече сме опиянени. Попаднали под влиянието на мая, материалната енергия, ние сме забравили себе си. Всички до един. Никой не знае, че не е това тяло. Ето още едно опиянение. Той не е това тяло – и това е факт, – но излезте навън от храма и попитайте всеки срещнат: „Кой си ти?“ – отговорът ще бъде: „Аз съм това тяло“. Вече са опиянени“. (Лекция вър- ху „Шримад Бхагаватам“, 2 декември, 1973 г., Лос Анджелес)

„Пристрастените към плодоносни дейности и спекулативно знание не могат да разберат ценността на святото име на Бог Кришна, който е напълно чист, вечно свободен и изпълнен с духовно блаженство.“ („Чаитаня-чаритамрита“, Ади 7.72, коментар)

Нека накратко разгледаме пристрастяването. То започва с опиянение; на тези, които му се наслаждават, то носи блаженство и свобода. Изпадайки често в опиянение, постепенно се пристрастяваме и тогава ста- ва очевидно, че това блаженство и свобода всъщност ни смазват. Пристрастеният е уловен в една спирала на привикване, която непрекъснато се стеснява. Отначало кръгът на пристрастяване може да е доста широк и да оставя пространство за нормалните житейски занимания: семейство, работа, приятели, добро положение в обществото. Но с движението на спиралата надолу кръгът се стеснява и подобни интереси постепенно биват изтласкани. Скоро вече няма място за никакъв нормален живот. Пристрастеният отдава цялата си енергия, за да удовлетвори своята единствена, всепоглъщаща „нужда“. Но пристрастеността съвсем не е нужда. Тя предста- влява една обусловеност на съзнанието, при която – като кучето, което не може да не отделя слюнка при звука на звънеца – живото същество е принудено от природата да се привърже към нещо, което подбужда неконтролируеми желания, но не може да ни освободи от тях. Пристрастеността означава желание да се поглъща нещо, което поглъща самия пристрастен. Логистиката на пристрастеността се осигурява от мая. Какво е логистика? Това е набавяне, разпределе- ние, поддръжка и замяна на материалите и личния със- тав на пристрастяването. Казано накратко, мая дава всички необходими условия. Но индивидуалната душа сама създава „нуждата“. Затова не може да обвинява мая за пристрастеността си. Душата си създава тази нужда чрез избора по отношение на това, което смята за блаженство и свобода.

каря-карана-картритве хету пракритир учяте пуруша сукха-духкханам бхоктритве хетур учяте


„За природата се казва, че е причината на всички материални причини и следствия, а живото съще- ство е причина за различните страдания и наслади в този свят.“ („Бхагавад-гита“ 13.21)

Шрила Прабхупада обяснява:

„Всичко живо страда според тялото си, а тялото се осигурява от природата. Това се обяснява тук: каря-карана-картритве хету пракритир учяте. Кар- тритве, т.е. моето действие, също се направлява от материалната природа. Изначално се направлява от ишвара, който е в сърцето ти, сарвася чахам хриди саннивиштхо матта смритир гянам апоханам ча, но това се извършва чрез посредничеството на материалната природа.“ „Каря-карана-картритве хету пракритир учяте. Пракритир. Точно като престъпника, наказан от съдията: „Този човек да излежи шест месеца в затвора“. На пръв поглед съдията е причината за наказа- нието, но всъщност не е така. Той издава присъдата според закона. Аз съм си създал тази ситуация. Сам съм станал престъпник, а съдията отсъжда наказа- нието според закона. И така, всъщност не съдията е пряко виновен за страданието ми. Защо той да е виновен? Той не ти е враг. И това продължава“. „Каря-карана-картритве хету пракритир учяте пуруша сукха-духкханам бхоктритве хетур учяте. И бхоктритва, моята наслада – понеже сме дошли в този материален свят за наслаждение. Но хората се наслаждават според различни стандарти. Това е очевидно. Някой се наслаждава на едно, друг се наслаждава на... „Сладкишът за един е отрова за друг.“ Това, което е наслада за свинята, няма да е наслада за друго животно. И това продължава.“ „Следователно получаваме истинско съзнание чрез правилно общуване, ако можем да разберем, че „аз съм в ноктите на мая, пракрити, и, в зависимост от качеството на общуването ми с природата, по- лучавам различни тела, различни видове ситуации за мое щастие или нещастие. Това е моето положение – изцяло под контрола на пракрити.“ (Лекция върху „Бхагавад-гита“ 13.21, 15 октомври, 1973 г., Бомбай)

Примерът на Шрила Прабхупада със съдията, който осъжда престъпника, е поредното подходящо сравнение. Пристрастеността е едновременно избор на престъпно поведение и един вид затвор. Съдията е материалната природа. Зад материалната природа стои Свръхдушата. От Нея получаваме знанието, паметта и забравата, които съставляват конкретната ни представа за блаженство и свобода. Но семето на тази представа е това, което искаме. Ето защо нашият избор идва на първо място. Свръх- душата ни помага да осъзнаем избора си, независимо ка- къв е той. Въпреки че Свръхдушата и Нейната пракрити ни подпомагат, изборът си остава наша отговорност. Видяхме, че обуславянето на съзнанието е двойното покритие, с което мая загръща душата. Преминахме през няколко аналогии, за да можем по-лесно да схва- нем как чистото съзнание се оказва покрито: като екс- периментите на Павлов с кучета, като сън, като опиянение, като пристрастеност, като избора да извършиш престъпление и в резултат да попаднеш в затвора. Нека сега преминем от аналогията към обобщението, представено от един велик ваишнава-ачаря. В своя коментар „Говинда-бхашия“ към „Веданта-сутра“ 4.4.19 Шрила Баладева Видябхушана пише:

„Има шест вида трансформации (викара), през които живите същества преминават в материалното съществуване [раждане, растеж, поддържане, въз- произвеждане, старост и смърт]. Всичко, което е трансцендентно спрямо викара, се нарича викара- аварти. Господ, Неговата обител и всички, които споделят божествените качества на Господ, са вика- ра-аварти. Освободената душа познава всички сфери (викара и викара-аварти) и знае всичко за Бога, източника на тези сфери. Освободената душа и око- ваната душа обитават едни и същи места, но освободената душа не е покрита. Катха-упанишад 2.2.1 обяснява: „Има град с единадесет порти [човешкото тяло], който принадлежи на неродения, Върховния с чисто сърце. Онзи, който медитира върху Него, никога не скърби в този град. Освободен от онова, което покрива формата на Бога, той е освободен и от по- кривалото на материалната природа.“ Така освобо- дената душа не е в плен на сварупа-аварика (невеже- ство, покриващо духовната форма) и гуна-аварика (съзнание, покрито от трите проявления).“

Първият важен момент тук е трансформацията. Шестте вида трансформации, изредени в горния цитат, говорят за трансформация на съзнанието. Съзнанието на душите под въздействието на шестте викара е резултат на преминаване от освободеното състояние на духовно блаженство към състояние на робство и скръб. Но дали съзнанието наистина може да бъде трансформирано? В своя коментар към „Шримад Бхагаватам“ 5.11.11 Шрила Прабхупада пише:

„Не бива да се смята, че всички взаимодействия на грубите и фините физически елементи, причинява- щи трансформацията на ума и съзнанието, се случ- ват независимо. Те са под ръководството на Върхов- ната Божествена Личност. В „Бхагавад-гита“ (15.15) Кришна казва, че Богът е в сърцето на всеки (сарва- ся чахам хриди саннивиштхо матта смритир гя- нам апоханам ча). Както се споменава тук, Свръх- душата (кшетрагя) направлява всичко. Живото съ- щество също е кшетрагя, но върховната кшетрагя е Върховната Божествена Личност. Той е свидетелят и този, който заповядва. Всичко се случва под Него- во ръководство. Различните наклонности на живо- то същество се създават от собствената му природа или от собствените му очаквания, но то е насочвано от Върховната Божествена Личност чрез посредни- чеството на материалната енергия.“

Философите маявади* се придържат към учението, че съзнанието е нирвикара, тоест не се трансформира. И за да обяснят обусловеното съзнание, те прибягват до учението за илюзията: сегашните ни възприятия и представи за материалното съществуване са крайно субектив- ни и илюзорни. Такива възприятия и концепции – твър- дят те – са отделени от реалността по всякакъв начин. Тази логика на крайна откъснатост принуждава маява- дите да лишават Абсолютната Истина от възприятия и концепции. Имената, формите, качествата, личностите, дейностите и взаимоотношенията винаги са само халюцинации, защото всички без изключение не съществуват в Реалността. Според ваишнавите светските имена, форми, качества, личности, дейности и взаимоотношения са нереални, защото са преходни; и все пак мая притежава реалната сила да обърква съзнанието, понеже е изкривено отражение на реалните и изначални имена, форми, качества, личности, дейности и взаимоотношения, веч- но проявени в духовния свят от Бхагаван Шри Криш- на. Маявадите са наполовина атеисти. Те не могат да приемат Кришна като Абсолютната Истина и Върховния Контролиращ, въпреки че Той сам заявява това за Себе си в „Бхагавад-гита“ 7.7 и 8.9. Техният стремеж към Бога стига само до съзнанието за себе си. Така те не могат да приемат, че съзнанието може да се трансформира. Но това се случва – по волята на Бог Кришна.

По-горе Шрила Баладева Видябхушана заявява, че сферите на викара (трансформацията) и викара-аварти (трансцендентността) са подвластни на Бога. Трансценденталната сфера е в личната божествена природа на Бога. Материалната сфера – „градът с единадесет пор- ти“, т.е. човешкото тяло – е от различно естество, но въ- преки това принадлежи на Бога. От „Бхагавад-гита“ 5.13 ни е познат „градът с де- ветте порти“ (нава-двара пура), в който портите са двете очи, двете уши, половият орган, двете ноздри, устата и ректумът. Градът с единадесетте порти (пурам екадаша- дварам) – това е просто различен начин на изреждане на сетивните отвори, на който учи „Катха Упанишад“. Те са: шротра (слух), твак (осезание), чакшус (очи), джихва (езикът като орган на вкуса), вак (глас), пани (ръце), пада (нозе), паю (анус), упастха (полов орган) и манаш (ум). Най-важното е, че и двете сфери, материалната и духовната, се контролират и принадлежат на Бога, а освободената душа – чистият предан на Бога – познава и двете и действително ги обитава. По същия начин и обусловената душа обитава двете сфери. Тя е вечна, ми- ниатюрна, неразделна частица от духовната природа на Бог Кришна. Но е забравила Кришна. Затова е покрита с невежество както по отношение на Божията форма, така и по отношение на собствената си духовна форма. С други думи, душата се е отклонила от истинския обект на своето желание – трансценденталното удовлетворение от любовни отношения с Бога. В своето невежество относно духовната форма обусловената душа, покрита от трите проявления на материалната природа, приема материална форма. Всичко това се извършва чрез трансформация на съзнанието. По този начин обусловената душа възприема себе си като подвластна на раждане, растеж, поддържане, възпроизвеждане, старост и смърт. Обусловената душата преминава през тези шест трансформации, защото се отъждествява с осем елемен- та във формата на грубото и фино тяло: земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и фалшиво его. Чрез посредничеството на тези груби и фини енергии тя придобива тринадесет сетива:

Всички наши действия и възприятия зависят от различните видове енергия, които природата ни предоставя в различни съчетания. Петте сетива, чрез които възприемаме света (1) слух, (2) осезание, (3) зрение, (4) вкус и (5) обоняние; петте сетива, чрез които извършваме дейности (1) ръцете, (2) краката, (3) речта, (4) анусът и (5) половите органи, а също и трите фини сетива: (1) умът, (2) интелигентността и (3) егото – общо тринадесет сетива, – са изградени от различни съчетания на грубите и фини природни енергии.“ (ШБ 2.2.35, коментар)


Обусловената душа е покрита от седем груби телесни пласта: кожа, плът, кости, мускули, костен мозък, мазнина и семенна течност (вж. „Кришна“, Втора гла- ва, „Молитвите на полубоговете към Бог Кришна в утробата“). Покрита е и с пет фини концепции, наложени от божеството, което контролира ума, Луната: аннамая (концепцията „храната стои в основата на живота“), пра- номая („животът е телесно движение“), маномая („добрият живот е определен тип поведение на ума“), вигя- намая („по-добрият живот е поведение на интелигентно разграничение“) и анандамая („най-добрият живот е изпълнен с щастие от себереализацията“) (вж. ШБ 5.22.9, 10 и 6.15.2.12–15, коментар). Във финото тяло се проявяват признаците на живот – съзнание и убеждения. (вж. „Бхагавад-гита“ 13.6–7, коментар). Взаимодействието между петте елемента на грубото тяло поражда желание, омраза, щастие и стра- дание (пак там). Обусловената душа страда от шестте бича на материалната природа: глад, жажда, скръб, заблуда, старост и смърт (вж. ШБ 5.1.35). Тя се пристрастява към четири дейности в обусловения живот: хранене, спане, съвкупление и самозащита. Изкушава се от четирите порока на обусловения живот: незаконен секс, хазарт, ползване на упойващи вещества и ядене на месо. Извършвайки тези дейности, душата преминава през трите порти към ада: похот, гняв и алчност. Или, може да се каже, че попада в ноктите на шестте врагове (вж. ШБ 7.7.33), а именно похот, гняв, алчност, заблуда, лудост и ревност. Душата може да избегне ада и шестте врагове, като поеме с религиозна вяра през четирите етапа на регулиран ма- териален живот: дхарма, артха, кама и мокша. Но във всички случаи тя подлежи на четирите материални страдания: раждане, болести, старост и смърт. Шестте трансформации и всички други промени, свързани с тях, се проявяват в полето на материалните дейности, състоящо се от двадесет и четири компонента (вж. „Бхагавад-гита“ 13.6–7). Вече споменахме повечето от тези двадесет и четири компонента; тук само ще ги обобщя. Съществуват пет груби елемента, наречени ма- хабхута; три фини елемента; непроявеното състояние на трите гуни, наречено авякта; пет сетива за постигане на знание; пет действащи сетива и пет сетивни обекта. Идам шарирам каунтея кшетрам итй абхидхияте, „Това тяло, о, сине на Кунти, се нарича поле на дейността“ („Бхагавад-гита“ 13.2). Така полето с двадесет и четири компонента е материалното тяло, градът с девет (или единадесет) порти. Как се трансформира съзнанието и как полето на дейностите се проявява от трите гуни на материалната природа ще разберем във втора част на това есе.

 Вие сте където умът ви е

                 

Сухотра Свами Веданта-психология