Вселената е бежова или мита за разбиването на млечния океан

Според екип астрономи от университета „Джон Хопкинс” Космосът има оттенъка на кафе с мляко.

          
Изследване на нюансите на видимата светлина в пространството, направено от Карл Глейзърбрук и Айвън Болдри, показа, че общата й окраска е нежнобежова.

В проучването са включени над 200 хил. галактики и е измерен светлинният спектър на повечето източници във видимия Космос. Глейзбрук!? на шега предлага конкурс за име на новооткритата окраска. Читатели на вестник „Вашингтон Пост” дават десетки варианти, от които накрая е избрано името... „космическо лате”.                                                                                                                                        
Историята на разбиването на млечния океан от боговете и демоните, за да извадят оттам нектара на безсмъртието (амрита), е древна индийска история, описана в различни свещени текстове, като Вишну Пурана и други Пурани, Махабхарата, Рамаяна и други.

Според някои Пурани и други свещени текстове, причината за разбиването на млечния океан било желанието на боговете да станат безсмъртни. Според други Пурани, косвената причина за това било проклятието на мъдреца Дурваса.

Веднъж мъдрецът Дурваса се разхождал по земята. Той бил известен с избухливия си нрав и с това, че често произнасял проклятия, когато бил обиден от нещо. Понякога произнасял и благословии. Затова хора и богове го почитали и се страхували от него. В момента, в който се разиграла случката, мъдрецът бил дал обет да изпълнява практиката Врата и бил в състояние на религиозен екстаз.

Докато се разхождал видял една една нимфа, дух на въздуха, която носела гирлянд от цветя, набрани от небесните дървета. Дурваса поискал този гирлянд от нимфата. Тя почтително му го дала и той го сложил на челото си.
Мъдрецът продължил по пътя си и срещнал царя на боговете Индра, който бил седнал върху слона си и бил придружаван от други богове. Дурваса хвърлил гирлянада от цветя към Индра, който го хванал и го поставил върху главата на своя слон. Ароматът на цветята замаял и раздразнил слона и той го хвърлил с хобота си на земята. Мъдрецът Дурваса бил много обиден от това грубо отношение към подаръка му. Той проклел Индра да загуби властта си над трите свята. Индра не могъл да да разубеди Дурваса да свали или облекчи проклятието. След като изрекъл проклятието, мъдрецът си отишъл, а царя на боговете се върнал в столицата си. От този момент силата на боговете намаляла.

Демоните решили да се възползват от случая и започнали война срещу боговете. Тогава боговете отишли при Брахма, Създателят на Вселената, за помощ. Брахма ги изпратил при Бог Вишну. Бог Вишну им казал, че ще им помогне да възвърнат силата си. Боговете (Деви) трябвало да се съюзят с демоните (Асури), за да могат заедно да разбият млечния океан, от дъното на който щял изплува нектара на безсмъртието.

Вишну им казал какво трябва да направят. Първо трябвало да хвърлят в океана различни лековити билки. Като средство, използвано като прът, с който да разбият водите на океана, боговете трябвало да използват планината Мандара. В ролята на въже, увито около планината щял да бъде използван Царя на Нагите (змиите), змията Васуки. За да си осигурят помощта на демоните, боговете трябвало им обещаят, че всички задено ще пият от нектара на безсмъртието и ще станат силни и безсмъртни. Но Вишну им обещал, че ще се погрижи само боговете да получат скъпоценната напитка и няма да позволи на демоните да пият от нектара.



Боговете събрали различни лековити билки и ги хвърлили в океана. Змията Васуки отскубнала планината Мандара и се увила около нея. Но, когато планината била поставена по средата на океана, тя започнала да потъва, тъй като дъното било от пясък. Тогава Вишну приел своя втори аватар, на Курма - костенурка (а в Махабхарата се споменава, че това бил просто Царя на костенурките). Така върху корубата на костенурката била поставена планината, а около нея бил увит Царя на змиите, Васуки. Демоните хванали змията от страната на главата, а боговете откъм опашката. От устата на змията излизали пламъци, които парели демоните, а до боговете достигала пара, която ги освежавала. Боговете и демоните дърпали змията напред-назад, което предизвиквало въртене на планината и това, което било на дъното, започнало да изплува на повърхността.


При "Биене на Млечният Океан" от деви и демони ("Океанът" е символ на Астралът или "Под-съзнанието")
се е отделила отрова(несъзнаването, безсъзнаването) и нектар-амброзия (съзнаването).
Скалата(островът) на Съ.Знанието изплува над Океанът на Под-съзнанието и върху нея(него) на върхът е Знанието(подобно във ВЕДАическата Космогония, където Брахма е на върхът на Астралните нива на Вселената, тъй като носи Знанието, дадено му от Свръх-СъЗнанието. )
Съзнавнето носи Вечност на душата отвъд самсара-циклите в Океанът на подсъзнанието, а отровата - вечност на душата в циклите на Океанът-Астрал чрез пре-раждания. Шива е изпил отровата с цел да облагодетелства Съзнанието в "Астралният Океан"- Подсъзнанието. Но той не дава Спасение от циклите, а само - облагодетелстване "от долу" - душата да не изпада в несъзнаване, той поема несъзнаването на душата (в "Утробата на Вишну"). Амброзията-нектар се носи от Мохини(единственият женски аватар на Вишну, който е всъщност съпругата Му - Лакшми). Тя се е появила след Биенето на Океанът да отдели Съзнанието(Будно Съзнание до Свръх-Съзнание) от Подсъзнанието -демоните искат вечност(некатрът), но не отговарят на условието за съзнателност за Богът. Девите-отговарят. За демоните няма нектар, но "ги поема" Шива, тъй като той е изпил отровата на несъзнанието-безсъзнанието, в гуната на мрака ТАМАС. Така, че демоните си циркулират ВЕЧНО в самсара от Безсъзнанието("Утробата на Вишну") до Подсъзнанието -"Астралът", или - Причинният Океан "Карана".
 
 Разбиването на океана започнало. От него изплувал бял кон със седем глави, на име Уччаихшравас.
Появил се чистобелият слон Аиравата, който имал четири бивни и седем хобота. Той станал притежание и превозно средство на царя на боговете Индра.    

                                                                                                                                                                              
                    

Аспари

 След това от млечния океан излязла богинята на виното и опиянението - Варуни, чиито очи се въртели от опиянение (тя била съпругата на Варуна, бога на небесния океан). Тя е наричана още Сура. Богинята била приета от боговете и затова те се наричат Сури, а демоните Асури.
От океана се появила изпълняващата желания крава Сурабхи.
След това от водовъртежа се появило дървото Париждат, чиито цветове никога не увяхват. То често се свързва с изпълняващото желания дърво Калпаврикша. Бог Индра го взел със себе си в своя рай. В скулптурите е изобразявано като охранявано от небесните нимфи - Аспари, от богове и от небесни музиканти - мъже, наполовина хора, наполовина коне и от жени, които са наполовина хора, наполовина птици.
От млечния океан изплували небесните нимфи, наречени Аспари, които били много красиви и разнасяли благоухание в света.


При разбиването на океана от мляко се появило бижуто Каустубха, най-ценното бижу на света, което станало притежание на Вишну.

От океана се появил бог Чандра - Луната, който бил хванат от Махадева (Шива).

Морето родило отрова, която станала притежание на змийските богове (Наги).

При разбиването на млечния океан изплувала силната отрова Халахала. Тя погълнала земята, светела като огън и от нея излизал пушек. Трите свята се замаяли от тази отрова. За да не бъде разрушено творението, боговете отишли при Шива, Господаря на отровите. Божественият Махешвара (Шива) погълнал отровата и я задържал в гърлото си, което му спечелило прозвището Висаканта - този, който държи отрова в гърлото си. Отровата оцветила гърлото му в синьо и оттогава Шива бил наричан Нилаканта - със синьо гърло.




Стояща върху напълно разцъфнал лотос, от морето се появила богинята Лакшми (съпругата на Вишну), която излъчвала сияйна красота. Когато я видели, мъдреците запели химни, с които я величаели, а небесните нимфи танцували пред нея. Ганга и други свещени реки се погрижили за нейното ритуално измиване, а небесните слонове вдигнали чистите си води, излизащи от златни вази и ги излели върху богинята, царицата на вселената. Океанът от мляко и подарил венец от неувяхващи цветя, а артистът на боговете - Вишвакерма я украсил с божествени накити. Така измита, облечена и украсена, богинята се хвърлила на гърдите на на своя съпруг Хари (Вишну).



       


Най-накрая от океана се появил четириръкият небесен лекар Дханвантари, държащ лечебни билки в една ръка, а в друга, гърнето с нектара на безсмъртието Амрита. Според вярванията този лекар на боговете е аватар на Вишну, който дал на хората познанието за науката за лечение Аюрведа.

                                             

  Щом го видели, демоните се втурнали към небесния лечител и успели да вземат нектара на безсмъртието преди боговете. Тогава боговете отишли при Вишну за помощ. Бог Вишну повикал на помощ омайващата Майа - своята измамна сила и приел образа на красивата таньорка Мохини. Съблазнителката започнала да кокетничи с демоните. И боговете и демоните били очаровани от изящната и красота и загубили разсъдък, поставили гърнето с нектара на безсмъртието в ръцете и.
Мохини започнала да танцува, а боговете и демоните били седнали около нея. Тя им наливала от нектара на безсмъртието и те отпивали на големи глътки. Но бог Вишну във формата на Мохини давал нектар само на боговете, а демоните измамил, като им наливал вино. Така само боговете пили от нектара на безсмъртието.
                                                                                                                                                                       
Но един от демоните, на име Раху се усъмнил в честността при разпределянето на нектара и приел образа на бог. Той се настанил се в редиците на боговете и получил от нектара на безсмъртието. В момента, в който нектарът достигнал гърлото на Раху, Чандра (Луната) и Суря (Слънцето), които стояли от двете му срани го разпознали и го издали на Мохини. Тогава Вишну приел отново истинската си форма, хвърлил диска си към демона и му отрязал главата. Главата се издигнала високо в небето с ужасяващи викове.Обезглавеното тяло (Кету) също успява да изпие част от амброзията и така придобива безсмъртие. Раху и Кету, след като стават безсмъртни, се поместват в небето на 180 градуса един от друг, за да не могат никога да станат едно цяло. Раху и Кету стават вечни врагове на светилата.
Оттогава същестува постоянна вражда между главата на Раху и Слънцето и Луната, които го издали. От време на време Раху поглъща Слънцето и Луната и това предизвиква слънчеви и лунни затъмнения.
                                                                                                                           

В индийската астрология Джойтиш, Раху и Кету са Северният и Южният Лунни Възли, които предизвикват затъмнения.

                                                                 
Кришна и Радха, играещи ЧАТУР-АНГА(първоначалният шах) върху дъска - 8x8 Аштапада(Ashtāpada)

В действителност, смисълът на "белите и черните полета" на дъската е следният:

        
"Дъската"("Дънната платка"-"Motherboard") символизира Причинният океан "Карана" и при "биене"(churning) на Млечният океан("Milky way")от девите и демоните са се получили 2 субстанции: амброзия(нектар)- "бялото" и отрова(интоксиканти)- "черното", което бива изпито от Шива, гуна-аватар на Кришна за гуната на невежеството(ТАМАС).

Кришна,като палавник("маханкор"), седяш на шахматен под. 

                                                             
             
       
                                            Прословутият масонски шах-мат-ен подиум.

.....в който "бялото" символизира проявеният свят в матрицата("Ден на Брахма"), а
"черното"- непроявеният свят в матрицата -("Нощ на Брахма" в Утробата на Вишну).
Брахма е известен, като "Архитект на вселената", но масоните крадат,
по подобие на абрамците и "окото им не мига" за Кредит за това.
Строят си "Стълба към изкуственият райХ"- "Била сварга", подобно на Равана в Рамаяна.
"Мааааалкият проблем" тук е, че ЛИПСВА Трансцеденталният свят на Бог Кришна-
ОТВЪД матрицата("Утробата на Вишну")...........
Шахматният под е взет от ВЕДАическите Ваишнавски храмове.
Играта "шах"(която не е персийска или арабска, а - ИНДИЙСКА!! Названието и е ЧАТУРНГА-caturaṅga चतुरङ्ग "ЧЕТИРИ", проради 4-то разделение на силите:
Топ(elephants), Офицер(chariots), Кон(cavalry), и
Пешка, Пешак-войник с жаргон КАШИК(infantry).
"Шах" иде по-късно, название от персийска титла за цар- "шейкх" от Персийското "шекхина", идещо от Санскритското ШАКТИ- "матер. енергия").



Избиване на първичния млечен океан БЗУ (АПСУ) - според шумеро-акадската митология

БЗУ (АПСУ) - според шумеро-акадската митология, това е първичният, подземен, сладководен океан. Абзу(Апсу) е недостъпен даже за боговете. В него се съхраняват причините и началото на всичко, в това число и божествените, тайнствени, могъщи сили - МЕ, управляващи света. Те са първоизточници на човешката култура. В по-късната вавилонска митология, Абзу играе важна роля в сътворението на света. Според сказанието, от Абзу - първичният океан и Тиамат - първичната стихия, въплъщение на хаоса, се родили божествата-чудовища Лахму и Лахаму, които пък родили Аншар и Кишар. От тях възникнал Ан (Ану) - богът на небето.

АДАД (ИШКУР) - могъщ древен шумеро-акадски бог на гърмотевиците, бурята, вятъра и всичко разрушително.

АН (АНУ)БРАХМА - шумеро-акадски бог на небето. От съюза му с богинята на земята Ки се родил богът на въздуха Енлил, който създал Вселената, състояща се от небе и земя, разделени от въздух. Ан е баща на боговете, възвисяващ се над всички същества. Към него се обръщат за съвет и благословия. След време обаче, децата му Енлил и Ищар, както и други богове, го изтласкали на заден план.
От втория син на Брахма - Атри се родил Дхарма, който станал бог на справедливостта. Ангирас положил началото на рода-мъдреци Ангираси. Но не само шест били синовете на Брахма. Седмият му син Дакша се появил от палеца на десния му крак. А от палеца на левия крак се родила първата му дъщеря, която станала жена на Дакша. Тя родила 50 дъщери. Тринадесет от тях, Дакша дал за жени на Кашияпа, а 27 - на бога на Луната, които се превърнали в 27 съзвездия. Останалите десет дъщери станали жени на Дхарма. Дакша имал още дъщери, на които било определено да станат жени на богове и велики мъдреци. Най-голямата дъщеря на Дакша - Дити, която била съпруга на Кашияпа, станала майка на страшните демони. Втората дъщеря на Дакша - Дану родила могъщите исполини, а третата - Адити родила дванадесет синове - велики богове. Митът за създаването на Сарасвати според Брахма Пурана:
В зората на творението, измъчван от самота, Брахма се разделил на две и от тялото му излязла жена. Той я нарекъл Савитри - „дъщеря на слънцето”. Като я погледнал, Брахма занемял от възторг и не можел да откъсне очи от нея. Притеснена от погледа му, Савитри се преместила вдясно. Но Брахма не желаел да отклони погледа си от нея и на раменете му изникнала още една глава – вдясно. Савитри отишла на ляво, ала вляво израснала друга глава на Брахма. Когато се скрила зад гърба му, израснала и четвъртата му глава, която гледала назад. Полетяла в небесата – изникнала петата глава, която гледала нагоре. Брахма взел Савитри за жена. Първа от родените богини, Савитри дава началото на науките и изкуствата. Покровителка на мъдрите и благочестивите тя дарява с потомство и интелект.Божествената съпруга на Брахма богинята на знанието и музиката е наричана още Брахми или Вачх (Вач) – Богинята Логос, богинята – Слово, реч. Брахма твори (както и другите богове) чрез детеродство, като взима в обятията си Вач-Сарасвати, която е и негова дъщеря, но боговете могат да правят онова, което на смъртните не е позволено. Те имат свои закони. В по-късната литература Брахма се превръща в нарочен творец; той създал боговете, Сома (луната), Суря (слънцето) и ги поставил на небето. Създал Агни (огъня), Ваю (вятъра), и Варуна (водата). Поставил Хиранягарбха, Златното семе, във водата, където то покълнало и станало самият Брахма вече в сътворена форма.
Друга легенда разказва, че Сарасвати бликва от челото на своя баща Брахма, точно както и древногръцката богиня Атина се ражда от главата на баща си Зевс. Сарасвати е толкова пленителна, че Брахма иска тя винаги да е пред очите му и затова си създава четири глави. Брахма създава и четирите велики Веди чрез ума на Сарасвати. Подобно на всички богини, Сарасвати е описвана като много независима и неподчиняваща се на мъжките богове. Притежава страховит характер, лесно я предизвикват и е доста избухлива. Поради това че закъснява за изключително важно огнено приношение, което трябва да извърши заедно с Брхама, той я изгонва и тя заживява във вечно самоналожено изгнание.

АНУННАКИ - шумеро-акадски божества, родени от Ан и Ки. Смятало се, че те определят човешките съдби и, че са посредници между боговете и хората. В по-късни времена, с това име започнали да наричат земните и подземни Думузи - богове на плодородието.

АШУР (АСУРИ) - асирийски главен бог. Бог на войната, бог-войн. По-късно възприет и в шумеро-акадския пантеон.

ДУМУЗИ - шумеро-акадско божество, свързано с плодородието на земята и растителния свят. Син на Енки, богът на мъдростта. Съпруг на Инанна. Някога богинята слязла в подземния свят. Но след като не могла да излезе обратно от там, ако не остави някой в замяна, тя позволила да отведат в преизподнята съпруга й. След това обаче,на земята настъпил хаос. Това принудило Инанна да се спусне отново в подземния свят и да спаси съпруга си.

Върховният бог ЕаЕА - шумерски бог на водите и океана. Едно от трите върховни божества.

ЕНКИ(ВИШНУ) - бог на мъдростта - шумеро-акадски върховен бог. Бог на мъдростта, закрилник на хората, определящ съдбите им. Олицетворява животворните води. Покровител на рибарите. Енки подрежда земята, установява порядък в природните явления, научил хората да обработват земята, да овладеят занаятите и изкуствата.

ЕНЛИЛ(ШИВА) - шумерски бог на въздуха, бурята и вятъра. Едно от трите върховни божества. Син на Ан и Ки. Енлил е съветник на боговете, управник на земята. Измислил мотиката и "всичко полезно", сътворил дърветата и житните растения, установявайки разцвет на земята.

ЕРЕШКИГАЛ(КАЛИ ,ДУРГА) - шумерска богиня на мрака и смъртта, повелителка на подземния свят. Сестра на Инанна. Следи мъртъвите да не избягат на свобода и да се върнат на земята.

КАЛИ в индуистката митология е богиня на смъртта и разрушението, съпруга на бог Шива. Името Кали означава "сила на Кала или времето", която прави всичко преходно. Въпреки нейните негативни краски, тя не е точно богиня на смъртта, а по-скоро на Времето и Промяната. Наричана е "Черната" или "Тъмната" богиня. Тя приема жертвите си по време на специален ритуал наречен Дурга-пуджа, като понякога ѝ пренасят в жертва дори хора. Изобразяват я танцуваща върху мъртвото тяло на своя съпруг Шива, като в едната ръка държи главата му, а в другата върти меч. Като богиня на смъртта Кали унищожава всичко, включително и божествения си съпруг, тъй като нищо видимо на този свят не е вечно.

ИНАНА(Адити) - шумерска богиня на плодородието, любовта и войната.ИНАННА - шумерска богиня на плодородието, любовта и войната. Аналога й в акадската митология е Ищар - също богиня на плодородието и войната. Инанна е дъщеря на Ан, на Нанн (Нанна), а също и на бога на мъдростта Енки. Съпруга на Думузи. Веднаж решила да се спусне в преизподнята, за да подчини подземния свят, в който властвала сестра й Ерешкигал. За да се застрахова, заповядала на свой довереник да се обърне за помощ към висшите богове, ако не се върне след три дни. Инанна - съпругата на Думузи и сестра на ЕрешкигалПреминавайки през седем врати, водещи към подземното царство, сваляла част от дрехите си или някое украшение. Когато застанала пред Ерешкигал и съдниците на преизподнята, била съвсем гола. Всички я гледали със смъртоносен поглед, докато накрая тялото й станало бездиханно. След изтичане на трите дни, довереникът й разказал на бога Енки за нещастието. Тогава той изпратил в преизподнята свой пратеник, който възвърнал живота на Инанна с помощта на жива вода. Но за да се върне на земата, богинята трябвало да остави в подземния свят някой, вместо себе си. Изборът паднал на съпруга й Думузи. Така, всяка година той трябвало да прекарва половината от дните си в преизподнята. Затова се казва, че той е умиращ и възраждащ се бог.

ИЩАР - акадска богиня на любовта и войната,съответстваща на шумерската Инанна също Богиня на любовта и войната. Предлага любовта и покровителството си на знаменития герой Гилгамеш, но той отказал, знаейки злощастната участ на предишните й възлюбени. Тогава Ищар, за да отмъсти на героя, изпратила страшния Небесен Бик. Но Гилгамеш, заедно с Енкиду го убили. Ищар, също като Инанна слязла в преизподнята за своя любим Таммуз, заплашвайки богинята на подземния свят Ерешкигал, да пусне на земята всички умрели. Но Ерешкигал я убила и едва след молбите на съветниците си, я съживила с жива вода. След това Ищар се завърнала на земята, заедно с любимия си Таммуз.

КИ - шумеро-акадска богиня на земята. От нея и Ан се родил бог Енлил.     

МАРДУК - унищожителят на чудовищния змей Тиамат.МАРДУК - вавилонски върховен бог, господар на боговете, бог на мъдростта, на световния порядък, бог на слънцето и светлината. По молба на боговете се съгласил да унищожи Тиамат - въплъщението на хаоса. За да извърши това, пожелал от боговете цялата власт и превръщайки се в огън, създал седем бушуващи урагана. Хванал Тиамат в мрежата си и я сразил със стрела право в сърцето. След това разсекъл тялото й на две, създавайки от едната част небето, а от другата - земята. Мардук устрол Вселената, установявайки порядък при смяна на месеците, определил пътя на небесните светила и създал човека.

НАММУ(ДЕВАМАТРИ) - шумерска богиня-прародителка, "майка", създала небето и земята, "майка", дала живот на всички богове. Олицетворява световните подземни води. Майка на бог Енки.
Devamatri, майката на всички богове. От нейната космическа утроба са се появили всички небесни обекти. Тя е Небесната Дева, майка на всчико съществуащо.
НАНН (НАННА, СИН)(Луния-бог Sin беше Soma (Soma-късно става известен като свещено питие). - шумеро-акадски бог на лунната светлина, бог на луната. Син на Енлил и Нинлил. Покровител на град Ур. Изобразява се като бик със сияещи рога, пасящ на небето или плуващ по него в небесна лодка.

НИНХУРСАГ (НИНТУ, НИНМАХ)(Притхви) - шумеро-акадска богиня-прародителка, майка на всичко живо. Съпруга на бог Енки. От тях се родила богинята на растенията Нинсар. От съюза на Енки с внучката му Утта възникнали осем растения, но Нинхурсаг не успяла да им даде имена, защото Енки ги изял. Разгневената богиня проклела Енки и той бил поразен от осем недъга. Тогава боговете я уговорили да излекува съпруга си. За да направи това, Нинхурсаг създала осем божества - по едно за всяка поразена част от тялото на Енки и с тяхна помщ го излекувала. Често я отъждествяват с Ки.

ТАММУЗ - акадски умиращ и възраждащ се бог на природата. Бог на плодородието и растителността, покровител на пастирите. Съпруг на Ищар, която го пратила в подземното царство, вместо себе си. Така, половин година Таммуз трябвало да прекарва под земята. Всяко негово завръщане от преизподнята било съпровождано от буен растеж на всичко живо - пробуждане на растителния свят. Таммуз е аналог на шумерския бог Думуз.

Мардук убива дракона ТиаматТИАМАТ - акадска драконоподобна богиня, олицетворяваща първичната стихия и хаосът. Счита се за съпруга на Абзу (Апсу). От техния съюз се родили другите богове, които започнали нестихваща битка с Тиамат. В крайна сметка, Мардук - главният от младите богове, я убил и от двете части на тялото й направил небето и земята.

УТТА - шумерска богиня на растенията. Дъщеря на Нинсар и внучка на Нинхурсаг и Енки.

УТУ - шумеро-акадски бог на слънцето. Син на Нанн (Нанна) и брат на Инанна. Всевиждащ бог на справедливостта и истината. Смятало се, че през деня Уту пресичал небесния свод от изток на запад, а през нощта - подземния свят от запад на изток, давайки светлина на мъртвите. Негов потомък е Гилгамеш.

Горен ред: Енлил и синовете Ninurta, Nannar, Ada Долен ред: Трима от синовете на Енки: Нергал, Gibil и Marduk 

Първо в Индия дошъл бога на огъня Агни GIBIL (в Египет, той е създател бог Птах-Tatenenom), известен още като - сирийски майстор ковач Tvashtar. Почти по същото време с него в Индия пристигнал и Нимрод-Индра (може би понякога Индра е и Нинурта, които споделиха с Нимрод IU Marduk), който притежавал страхотното оръжие Ваджра и завладяващия гигант Vritra (Namtar-Загрей-Dionis). С Indra често се появява неговият приятел Brihaspati (Zababa). Бога на слънцето Сурия е-Utu. Съпругата му, богинята на зората-Ushas Nanayya. Sun бог Savitar, така Енлил в Египет, се превръща в бога на слънцето Ра. Луния-бог Sin беше Soma (Soma по късно става известна и като свещено питие). Името Дакша често се използва като епитет на Агни и Сома. Говори се, че Дакша е съпруг и баща на Адити . Адити е Инана. Дакша Soma беше бащата на Адити-Sin Инана и Дакша-Agni е нейният съпруг GIBIL

Древни легенди разказват за това как синът на Посейдон (Енки) и на Гея (Нинхарсаг), гиганта Антей (Marduk) е бил убит от Херакъл (Ninurta). След убийството на Marduk - 50 божествени сили (опасно оръжие с впрегнати вихри), бяха прехвърлени към синовете на Енлил Ninurta (Apollo-Hercules) и Нергал (бог на треска, суша и други бедствия).

Ищар дьо Ротшилд , известна като библейската Астер = Эстер = Эсфир. Вавилонската блудница, лингвистическа антагонистка на Абог_Ра_Теос_Сии ("Богородица") - майката на Сина Ra, Теос_Раох (-а). Именно Иштар = Астра = Есфир,в бъдеще вече мъртва, родила чрез цезарово сечение беше направила човека, дракон-змия-Христос- Хор, който по тази причина е син на смърта.                                                                        

Когато Innana / Ninhursag ядосана на своя полубрат (Енки / Авраам) кавалер по генното инженерство заради ядрената катастрофа срещу Yalweh / Енлил (така разтопил на стъкло Синай) - отишли в Ориента за уреждане на подробности .. тя взела със себе си така спомената във форма на уста на VelociRaptor (динозавър, виж също „Пазителите на Граала" от Робърт Морнинг Скай) - което е в основата на нейния Дракoнов език. (Няма SSSpit - няма POWER). По-късно нейните монголски потомци ASHOKA- ASHKANAZI/АШКИНАЗИ основаха Банката на Англия и узурпираха Сефирадските евреи ... Енки / е истинска кръв на Ра/ остатъка от семейството на Рa станаха и Вениаминото племе - наречено "Kallisto" и ARrr- cade/ия/Аркадия .. (Тракия) - с надпис "Et в AR-CAdia Ego" в Светия Граал) .-- от шумерското -KA - което означава, съгласуваност/COHERENCE/кохерентност на CHARGE FIELD/Полета, в която биологичните създанията могат да пътуват (MerkKA + =).В българските литературни и фолклорни проекции не веднъж се среща образа на Боян Мага като песоглавец, войн на Ра,... магьосник с умение да се превръща във куче на Ра, тайнствен и могъщ чародеец.

Част от тези аналогии идват и от християнското му име – Вениамин, защото библейският родоначалник Вениамин, на когото е кръстен, редица пъти е оприличаван в Светото писание на вълк/куче, например в Битие, 49:27:

„Вениамин е граблив вълк; заран лов ще яде, а вечер плячка ще дели.“

Или в Съдии 7:5:

„И той, заведе людете при водата; и Господ каза на Гедеона: Всеки, който полочи с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно, така и всеки, който се наведе на коленете си, за да пие.“

Кой е Гедеон ли? Ето кой:

„...и Вениаминовото племе; и началник на вениаминците да бъде Авидан, Гедеоновият син;“ Числа 2:22


Изключително интересно е написаното от добре известният в средата на X век във Византия епископ Лиудпранд, който по това време е посланик и хронист на германския Император. В съчинението си „Възмездие“ той пише следното за Боян:

„Той (Симеон) имал двама сина: единият се наричал Боян, а другият, който и до ден днешен живее и здраво управлява българите, Петър. Боян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш... Вениамин-Боян бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование.“

Спечелил завидна слава в целия средновековен свят, младият маг, както стана ясно от горния цитат, е български княз. Но въпреки че е син на цар Симеон, Вениамин е нещо много повече от приц – той е истинският водач на богомилите.

След смъртта на цар Симеон, с нежелание и едва 20 годишен, мекушавият Петър сяда на българския престол и поема управлението на страната. За скрепване на връзката с Византия, той се жени за Мария, която приема името Ирена – символ на мира между България и Византия.

През зимата на 927 г., няколко месеца след кончината на баща си, седемнадесетгодишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар. Животът му бързо се потапя в блатото на дворцовите интриги, измами и хитрости, подклаждани най-вече от царица Ирена, чиято любов към него изобщо не е угаснала.

Още докато е бил в Магнаурската школа, Николай Мистик забелязва, как ученикът най-редовно се вижда с двама странници, с вид на сирийци. Това прави впечатление на византиеца, който се усъмнява, че младият българин крои нещо против Империята.

Но тези срещи са нямали нищо общо с Византия, а сирийците ще се намесят по един интересен начин в цялата картина.

От крайно интригуващата книга „Документите Тера“ пък, можем да научим, че древните цивилизации от планетната система на Сириус са еволюирали от хищни бозайници и в главите приличат на вълци (кучета) или котки (лъвове), както и че те са пряко свързани с историята на хората и живота на Земята.

Ще продължим изненадващата разходка до Сириус с информацията, че акадското име на звездата е „Мул-лик-уд“, което означава „звездата-куче на Слънцето“. Във Вавилон, Сириус е била известна като „Какаб-лик-ку“, в превод „Кучешката звезда“, а асирийците са я наричали „Кал-бу-са-мас“, означаващо „Кучето на Слънцето“. Накрая, познайте кое е най-яркото светило на съзвездието „Голямото Куче“? Въпросът е риторичен, но за да няма неясноти – ето и отговорът – Сириус.

От друга страна, небезизвестният Анубис е гръцкото име на Инпу – един от древноегипетските богове с глава на куче и тяло на човек, а звездата Инпу е също така звезда на Изида, иначе казано – пак Сириус.

След това привидно отклонение, което дава ясна връзка между звездата и символа на кучето, ще отскочим до манастира св. Параскева, през 928 г. – там именно двама сирийци, заедно с Боян Мага, поставят началото на богомилството. От двамата Мага получава Богомилското Таро, както и свещени за Богомилите книги – легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото Евангелие.

По това време Боян е само на 18 години.

Да, знам, че сирийците са от Сирия, а не от Сириус, но връзката в имената може съвсем да не е случайна. Ще си позволя да цитирам и Учителя Петър Дънов:

„Че ако вие погледнете в Битието, нашата земя е една от най-изостаналите назад в културно отношение. На другите земи, по другите Слънчеви системи има много напреднали земи. Ако се пренесете запример в Слънчевата система на Сириус, там живеят много добре. Старите народи като асирийците, които разбраха тази древна наука, туриха думата Асирия – значи хора, които искат да живеят според културата на Сириус. Отличен живот е. Какво ще кажете: „И там има земя като нашата.“ Там, ако идете, тия хора са толкоз културни, че помен няма от престъпленията, които се вършат тук, на земята. Тези хора не очакват други да ги оправят, понеже, „ако Бог съществува в света, той ще ни оправи.“.

Сириус се споменава често и на особена почит в Учението му, а както се знае, то има много общи черти, традиции и ритуали с богомилството:

„В Сириус има една култура два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето.“

„Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус например е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца.“

Тук трябва да отворя скоба, че става въпрос за Слънцето Сириус, а не някоя от планетите му. Това пояснение е във връзка с негативната роля, която уфолози и изследователи отреждат на някои сириусианци, които следва да са жители на планети от звездната му система. Редица окултни школи дават насока, че Слънцата са център на светлите сили, а планетите (или вътрешността им) – на тъмните. В тази равнина на разсъждение, са възможни различни варианти – например някои от съществата от древната цивилизация в системата Сириус да са еволюирали в по-високи измерения на съществуване и да помагат на своето „наследство“ на Земята в развитието му, използващи методите на „бялото“ посвещение. Други от тях, да са останали ориентирани предимно към егото и тялото си, а полярността им, разбира се – „черна“.

Дипломната работа на Петър Дънов е била на тема „Миграция и християнизиране на германските племена“ и в нея се говори за ролята на епископ Вулфила, в превод от немски – вълчето.

Всъщност препратки към кучеглави същества, Сириус и всякакви митични фигури има както по целия свят, така и в България. Съществува информация, че Александър Македонски е воювал срещу странни хора, наречени песоглавци или кинокефали.

„Кинокефалите представляват едно от подразделенията на апокалиптичната армия на Гог и Магог, тоест на Скитите. Също така на картата на Хенрих Майнцски, се чете упътването, че:

„В Рифейските планини (на границата между Европа и Азия) тече река Танис. Там живеят лоши хора Грифони и Кучеглави.“ – четем от сайта www.surva-bg.com.

Както и – „За Песоглавите се срещат споменавания в индийски, персийски, египетки и дори китайски автори. В средновековието за тях пишат Августин, Плано Карпини, Порденоне и Марко Поло.“

Оттам читателят може да се информира и за произхода и значението на думата кукери – хора, които се правят на кучета.

Ще завършим със следните любопитни думи на поп Богомил – цитат от произведение на Николай Райнов:

„Ние сме християни – казва той – ние се мъчим да заслужим Божията Милост с дело, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от учението на Христа не отричаме, ни изменяме; ние живеем онова, което са живеели първите апостоли. Проповядваме словото на спасението и пазим христовите овци, разделени на оглашени, верни, избрани и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк. Ако царете и патриарсите идат да грабят стадото, те са вълци и ние ще разкъсаме и тях.“

                    

Кучетата в Рим и в древен Египет са свещени животни. Фактът че кучетата лаят, и издават звук "AB", което означава, Въплъщение и Възкресение на Ра. Ето защо, кучета - са животни, славещи "Ав", което означава че със своят лай непрекъснато хвалят Въплъщението и Възкресението на Ра. Това правомощие е дадено им от самия Бог Ра. Кучета са уникална в цялата природа на Земята, с изключение на човек, което е в състояние да възпроизвежда звука на "Ав" (Забележете, че вълци, подобно като абсолютно прилича на лай куче не може, докато лисиците могат да лаят, така че се отнасят към кучетата) , Ето защо в Рим, в Египет и в древна Русия в до-монголския период кучетата = кучета имаха важно религиозно значение. Изображението върху иконите на светците с глави на кучета, е предназначено в древна религиозна традиция, да покаже че тези светци са оприличени на кучета Ra, със всяка дума, със всеки изговорен звук хвалят Sun Ra, както правят и кучетата със своя лай. Имайте предвид, че кучетата също са способни да ръмжат. Тогава комбинацията от ръмжене с неговия лай, дава звук като Р-Р-Р_Ав = Ра_Ав, директно хвали въплъщението и възкресението на Sun Ra. В тази връзка е интересно да се види как днешната ариани, несъзнателно, на генетично ниво, опасявайки се, кучешкият лай "Ав", "Ra_Av" жалби за въплъщението на Sun Ra, в изкуството и литературата (тъй като дори детски книги като "котенце на име Woof" и т.н.) умишлено се предава кучешкия лай изкривена дума "Гав, Уаф, Woof" и наистина не се публикува издавания от кучета звук "Aв". Доколкото кучетата при лай издават звука "Ав", те наистина са "Господари на Авос(-а)", което означава "господари на Въплъщението и Възкресението на Силата и Величието." В древни времена с звука на буквите "в" и "б", е предавано едно и също значение, затова в Речи Ра израза "господар на Въплъщението и Възкресението на Силата и величието" може да бъде написано като Ак_Аб_Ос, което арианите са реверсирали наобратно за да получат думата "куче":



«владика на Въплъщение и Въскресение на Сила и величие» = Ак_Аб_Ос <= собака (1.25)



По горе вече отбелязахме, че вълците, въпреки външната прилика с кучето не могат да лаят, че са лишен от възможността да славят Слънцето Ра. Що се отнася до вълците да вият срещу Луната = Ара - това е нещо обичайно (за разлика от кучетата, когато кучето изведнъж започва да вие срещу луната се счита лоша поличба), в древността са вярвали, че вълка със своето виене слави Луната = Aрa. Ето защо вълците в народната традиция винаги са били свързани със силите на мрака, вещици, магьосници, и върколаци, груба въплъщение, противници всичко обратно на възкресението на Слънцето Ра, а значи противници на "Ав(-у)" Всъщност, точно обратното на лингвистичното Ав(-у) се явява Бa (Aв <= Ba). Ето защо, ако кучето е "Ак_Ав_Ос" = "владика на Авоса", то "вълците" са "Ва_Ал_Ок" = "Ваал (и) _Ok", което означава "Ваал(-а) владика." Оказва се, че кучето е Авос, а вълкът служи на Ваалу = Баал. Известна е руската поговорка: "Сколько волка не корми, все равно в лес смотрит." Вълкът винаги е враждебен към човека, както бог Ваал = Ваал, слугата-господар на който е вълкът. Имайте предвид, че едно от имената на Ваал е славянския Велес, преминал в Библията като "Велзевул" Куче и вълк са непримирими противници, както и едно куче и котка. Антагонизмът между кучета и котки се предава и езиково. Така, на английски език, на кучето/сабака еdog = «Дог». Прочитаме го наобратно:


Дог <= Год = гот = гад = кот (1.26)



Формула (1.26) показва, че кучето собака = дог е противник на влечуги змии и котки. Като се има предвид, че арианите-готите са наричали "Бог" с дума Гот или Гог, при които понятието "Бог" влезе в English (God) и в немските (Gott) езици, както и на факта, че Гот = Гад = Змей, става ясно, че готите се поклониха на Змея = Хору-Христу, когото Моисей издигна в пустинята. А кучето е куче, Собака = дог езиков антагонист на арианския "бог" Гот(-а) = Гад(-а) = Змея, а в същото време котката, кот = кэт = кат, Cat, напротив, е езиков герой протагонист на Сакс Гот(-а).Ето защо не се допускат кучета в съвременните християнски църкви за разлика от котките. Легендата разказва, че кучета не се допускали в храмовете, защото те хапели краката на разпнатия на кръста Христос Хора-Христа = арианския Гота. Е, кучетата винаги не са обичали котки, както и други влечуги = змии, ето защо, когато змията е била разпната на дървото, куче я хапе. Ако кучето служи на Рa, вълка и котката са Aрa служители . За вълци казахме, а черните котки са свързани в народните поверия със зли духове и силите на мрака. Не е случайно, че когато котката (особено черна) ни пресече пътя, това се счита за лоша поличба. Котките, за разлика от кучетата, не са в състояние да служат на лицето вярно. Котката е винаги себе си. Ако енергията на кучета - "топла", котките са електроцентрали за "студена". Котаракът в този смисъл е като змията, олицетворяващ животинската енергия в материята, т.е., Ка. Ако някой се съмнява, ще представим нашите аргументи малко по-пълно. Не е случайно, че думата "котка" на английски се изписва като «котка»«cat» = «кат», което има устойчиво значение на "екзекутор/палач" в редица езици. От гледна точка на речта Рa думата "котка" «кот» = «кат» може да бъде представена като "Ка_Ат" = "Ка_ад", което означава "плътски, материален, груб, противник на Всевишния, ад," Тъй като "к" и "г" преминават една в друга ( напр Гор = Хор = Кор и т.н.), в думите често е приемливо буквата "к" да се замени с "г", без да променя смисъла на думата. В този случай, това е още по-валидно, защото католическите църкви в Европа, наречени готически, от това, очевидно следва тъждественност на понятията "Кот", "Кат" и "Гот". Но думата "Гот" означава "Бог» (God – англ., Gott – нем). От историята знаем, че готите, са наричани така, защото са наричали своя "бог", с думата "Гот" и са били ариани, т.е. всъщност се покланяха на Aру. Оказва се, че те са наричали Aрa с думата "Гот", преведена днес като "Бог". Както ние показахме, че Гот = Гад = Змей,Serpent, то Змията е Ap. Изразът "бог Aр" ще звучи в готския като "Гот_Ар" = "Готар" = "Катар". Замествайки в този израз вместо думата "Гот" = "Гад" неговият еквивалент под формата на "змия", получаваме:


Гот_Ар = Гад_Ар => Змей_Ар = См_Ар = Симар (1.27)

http://www.parallelreality-bg.com/

Ако разглеждаме пулса на близките звездни ареали по отношение на раждаемостта, ние със сигурност ще гледаме на Oрион като един вид бременна на местните звездни тела. Конкретно, повече звезди се "раждат" в локала на Орион, отколкото навсякаде другаде в нашия галактически регион. Така че, ако имаше някаква сила на магнетизма участваща в производството и раждането на устойчиви звезди, наистина Oрион ще бъде местния/ата кандидат/ка. 

Само ведическите Пураните (исторически текстове) могат да разкажат подробно за цариците Орион. Орион е домът на оригиналния Праджапати (progentitor), известен като Дакша. Неговите 60 дъщери са цариците Орион. Повечето от живи същества в нашата галактика (богове, демони, змии и т.н.) са били родени през тези дъщери на Дакша. Човешките същества обаче се раждат по различен път. Mану и Шатарупа са отговорни за създаването на хората. Ману е директен mindborn(на ума) син на Брама (създателя сред троицата) и не е свързан с цариците от Орион. Човек може лесно да забележи корелация между Ману и Ану (Anunaki). Появата на човешките същества в галактиката предизвикват доста спорове и недоволство сред други хора (демони, богове и т.н.), само защото хората са били направени в перфектния образ на твореца (Брама), подвиг, направен от Ману върху желанията на Брахма. Никой не е с нашата ДНК в галактиката !! Все пак е важно да се помни, че Вселената върху равнината на материалното/физиакалното е само отражение на функционирането на астрално и причинно-следствени планове.