Цветето на Луцифер и Цветето на Живота
За да го разберете, трябва малко да познавате Цветето на живота (2-та картинка) и неговата геометрия и цветето на Луцифер (първата картинка). Двете холограми изобразяват пластовете на вашето съзнание. При повечето хора активна е тази на Луцифер, при много по-малко - тази на цветето на живота. Това, което първо се забелязва е, че Цветето на Луцифер е като че ли двоен образ на цветето на живота, но не е - това е една светлинна структура.
Най-лесният начин да разберете този аспект от Свещената Геометрия е да разгледате двете картинки по-долу и да си представите своето съзнание като кръговете по дънера на дърво - има различни пластове и когато навлизате от вън навътре - или от външния свят към вътрешния - вие пътувате през тези кръгове.
При цветето на Луцифер обаче вместо до един център ще стигнете до 2 и колкото и да се опитвате, няма да можете да ги обедините или да навлезете отвъд тях в един единствен център - те са винаги в конфликт помежду си.
Всеки център от цветето на луцифер/на живота е свързан с част от вашата система от убеждения или начина, по който възприемате себе си вселената. Или всеки център съдържа определена информация, чрез която интерпретирате реалността.
Нито един от двата центъра (при холограмата на полярното съзнание/Луцифер) не е по-истински от другия. Основната разлика при двете холограми е, че при цветето на живота вашия дух, излизайки от Пустотата и навлизайки в това измерение, го прави през един 'вход'. При Цветето на Луцифер (и точно това е холограмата на дуалното съзнание) духът навлиза едновременно през две врати - като разделя себе си и всъщност бидейки на две места, се обезсилва и забравя своята връзка с останалата част от Творението. Друго следствие е фрагментирането на съзнанието от Единно в множествено - различни аспекти на личността, различни прераждания, различни аспекти на Душата, възприятието ни за времето се променя и създаваме в себе си минало, настояще и бъдеще, разделяме себе си в тялото и това, което сме ние извън тялото и т.н.
Съзнателният ви фокус обаче, независимо коя холограма съществува около тялото ви, може да бъде на едно място. И дори когато сте в най-вътрешния си кръг, има противопоставяне на две съвсем различни концепции или погледа към реалността. Може да сте в единия център и това е да кажем Духа - навлезли сте в него чрез медитация и възприемате цялото творение като духовно, но след миг се срещате с другия център и го "гледате" отвън - това е материята. И в този момент има противопоставяне между дух и материя, което не можете да разрешите по никакъв начин. Това са просто примери. Това противопоставяне може да е между Аз и Другите. Между добро и зло, между любов и страх и т.н.
В самия процес на мислене, чувстване и преживяване нашето съзнание непрекъснато "примигва" или се мести в различни точки от холограмата. В центъра, в който сме, сме "ние" - чрез този център се самоопределяме. Центърът или няколкото центъра, ако сме по- в периферията, който/които наблюдаваме, е светът около нас, отношенията ни с даден човек или отношението ни към нещо абстрактно. Така най-опростено можем да опишем начина, по който преживяваме всичко в себе си и около себе си. Понякога сравнението е между отделни черти на личността - сега сме такива, преди сме били други. Или сега сме такива, а искаме да сме различни. В холограмата на съзнанието има безкрайно много връзки и отношения.
Всички дуални учения (включително ученията на всички религии, заради самото разделение на Източника на Бог и дявол), всички концепции, философии и хипотези за нас и реалността, в които има противопоставяне между две изначални сили, всъщност са родени чрез цветето на луцифер - съзнанието през тази холограма така възприема света. Холограмата на Луцифер е холограма на фрагментираното съзнание. Най-общо я наричаме съзнанието на Луцифер, но в нея има милиарди и милиарди нюанси и "сили", които са в конфликт. От най-простите полярности като топло - студено (и средната точка между тях). През дихотомиите (сили, които не могат да се обединят и завинаги са в конфликт помежду си - като двете сили, за които говоря по-долу Луцифер и Ариман), до парадоксите или състоянието на божествен смях, чрез което за миг унищожаваме информация от някои от центровете и можем да почувстваме Единство, но това е временно състояние и скоро отминава.
И едно уточнение - когато по-долу се говори за "пръстена-не-преминава", се има впредвид обръча около цветето на живота/луцифер - това е енергиен праг, който можем да преминем, само ако имаме достатъчно енергия в себе си - когато в съзнанието има достатъчно светлина/енергия/осъзнатост, то може буквално да експлоадира и да се разшири към следващото ниво на цветето на живота - и цветето на съзнанието да се изгради около тялото - това е целта на цялата човешка еволюция всъщност. Не съм сигурен, че изобщо съществува подобен процес при холограмата на луцифер. Тези от вас, които са били на "Резонанс и Светлина" ще разберат много по-добре за какво точно говоря (или си погледнете записките)
Луцифер и Ариман : дуалното съзнание
за да разберете следващите редове, първо се запознайте със свещената геометрия и по-специално с двата начина, по които Духът излиза от Пустотата и навлиза в Проявлението - за да образува Цветето на Живота или Дуалната решетка на съзнание.
Решетката на съзнание на Луцифер е моделът на човешкия/полярния ум.
Духът е разделен, няма достатъчно енергия и съзнание в една единствена точка, която да може да осъзнава дълбоко и напълно реалността около и в себе си. Всеки един център от решетката на Луцифер може да бъде взет за отправна точка и да бъде сравнен с всеки друг. Така "мисли" умът.
Той може да се центрира навсякъде и да функционира от там и да сравни всяка друга точка със себе си и сегашното си състояние - така се създават и нивата на ума - от най-ниското, в което няма движение - пълен застой - през обикновеното сравнение на противоположности (топло-студено, любов-омраза, привличане-отблъскване, харесване-нехаресване, ценно-безстойностно...) до битката на цели системи от дуалности (добро-зло, ред-анархия) и понякога до следващия етап парадокс (който отново повтаря първото ниво - една точка от решетката на Луцифер, разгледана сама за себе си и "унищожена" от поредица от противоположности, разликата с противоположността и дуалността е, че при тях умът непрекъснато преминава от една точка в друга и изследва явленията, мислите и емоциите там, докато при застоя не се движи, а е фокусиран в една точка, при парадокса, отново е фокусиран в една точка, но привлича енергията на съседни центрове - играта на фракталите може да онагледи това).
При парадокса се създава илюзорното впечатление, че умът се променя и трансцедентира, защото при парадокса информацията се променя много бързо чрез взаимодействие със съседните центрове и фокусира повече енергия в себе си. По този начин човек може да достигне до много прозрения, но те са полярни. Парадоксът спада към пръстена-не-преминава на съзнанието на Луцифер, но фактически никога не може да бъде преминат, създава опитността, че хоризонта се приближава - че съзнанието всеки момент ще се развие, но това никога не става и няма начин да стане. Защото духът е разделен и не може да фокусира достатъчно съзнание в нито една точка, за да еволюира. За да се достигне до състояние на озарение, просветление, възнесение, среща с Бог, Единство е необходимо неимоверно количество енергия, количество, което не се натрупва чрез решетката на Луцифер.
В решетката на Луцифер фактически има две абсолютно еднакви отразяващи себе си решетки на съзнание, покриващи се на 90 градуса. Или поне така изглежда - те не могат да съществуват една без друга. Ако изчезне едната, другата също изчезва.
Процесите в тях се отразяват взаимно и от това оглеждане се увековечават. Това са два стимула, които не могат един без друг.
Безкрайната алчност и Безкрайният стазис.
Луцифер и Ариман.
Алчност за преживявания, родена от това, че съзнанието не може да навлезе достатъчно надълбоко в което и да е преживяване и затова не може да се извлече достатъчно синтезиран опит от него. Всички преживявания, които имаме в полярното съзнание, са нецялостни и затова трябва да се преминават отново и отново без гаранция, че техните уроци ще бъдат научени.
Алчност за притежание на всичко, което се види, защото фрагментирания дух не е свързан както при Цветето на Живота с Всичко, Което Е, и винаги се чувства изолиран и сякаш измамен. Няма връзка с Цялото и няма комуникация с целия живот.
Не се чувства подкрепа през повечето време, затова умът търси начин да натрупа подкрепа около себе си (във вид на материални вещи, познанства, социален статус, интелект, информация, енергия и всякакъв друг вид безсмислено колекциониране - другите стават способ да се зареждаме емоционално, защото връзката с Любовта липсва). Алчност за оценка и признание, защото съзнанието е на няколко места едновременно и не чувства само себе си като самодостатъчно. Не само е на няколко места в мисловната/емоционалната матрица, но е в двете първи сфери - материята и светлината.
Т.е. тялото и душата са отделени и комуникацията в двете посоки е слаба. Съзнанието на алчността е центрирано в първата сфера от Яйцето на Живота - материята - и е насочено към втората - светлината, но не може да я осъзнае и да се свърже, затова създава непрекъснато имитация на духовност, имитация на душа, имитация на многоизмерни преживявания дори.
Така са родени всички (въпреки противоположните твърдения) духовни преживявания като виждане на ангели, контактуване с богове, обмяна на информация с извънземни, практикуване на "магически" ритуали, окултни преживявания. Всички те са родени от психиката, християнинът ще види Христос, кришнарят ще усеща Кришна, магьосникът ще бъде посетен от египетски богове или духовете на природата. Умът получава само това, към което е насочен, центриран е в една сфера от решетката на съзнание на Луцифер, а твори в някоя друга и вижда в нея собствените си мисли, използва матрицата на съзнание, като фон, върху който да рисува, но съдържанието остава винаги самият той.
Стазисът е вторият елемент.
Стазисът следва след като омръзне безсмисленото натрупване на опит, който не може да бъде усвоен. Започва да се отблъсква всичко, което преди това е било желано, умът преминава на другия полюс - "духовен" аскетизъм - отхвърляне на всичко, което идва отвън, отхвърляне на миналото, отхвърляне на значението на живота - нихилизъм. Ариман.
Има две възможности съзнанието да бъде в центъра на холограмата на Луцифер - в центъра има 2 сфери - два центъра. Единият е светлина, другият е материя. Луцифер/алчността е съзнанието да е в "материалния център" и да се стреми към светината - всички качества на Духа. Ариман/пустошта е състоянието, в което съзнанието е центрирано в светлината, но не я възприема, а от този център гледа към материята.
Съзнанието е центрирано във втората сфера - светлината (първата и втората сфера, за които говоря, са двата най-вътрешни центъра на Цветето на Луцифер) и гледа или е насочено към материята, т.е. вижда само материята, и така пропуска духовния план. Затова и липсва смисълът, липсва насоката, сега съзнанието почти е намалило движението си, това е периодът на презареждане на батерията.
Умът се изостря, емоциите се притъпяват. Старите творения на ума започват да се разрушават и енергията се връща.
Освобождава се свободно пространство. Но този аспект е свързан с бездната, с пустошта (не Пустотата). Съдържанието се унищожава, остава чашата. Фон на съзнанието става пустошта, която поглъща всяка активност. Преди енергията на съзнанието се губеше в безбройните творения, в непрекъсната активност, в периферията. Сега съзнанието е в периферията, а енергията изтича към центъра, който е празен и няма какво да изпозлва тази енергия (заради начинът, по който влиза Духът в Проявлението - от два центъра). Това е много абстрактно и изключително трудно за схващане чрез ума. Стазисът, съзнанието на Ариман е имитация на някакъв изход от полярното съзнание - излизане от матрицата, но без да се осъзнава, че около първата матрица, има втора - също толкова изкуствена. Това е имитация на медитацията, имитация на духовно израстване, защото материята е отречена, умът е доволен от себе си, че се бори, че се отказва, че работи над себе си...безсмислено. Което отново го тласка към първия етап - алчността и от там обратно към стазиса, като две огледала, насочени едно към друго и отраженията им се повтарят до безкрайност.
Енергиите, които се вливат в решетката на съзнание на дуалността, са космическите лъчи, просто защото те изграждат всичко в един Космически Ден.
Най-лесно е да си представите 6 колони от енергия, които навлизат в периферията на енергийните полета около тялото и оцветяват всички наши преживявания. Холограмата на Луцифер е структурата, а Лъчите - енергията, която я зареждат. Или Цветето на Луцифер е коритото на реката, а Лъчите - водата, която се движи в определенато посока.
Съзнанието на дуалността, не е само в двата центъра, то е разгърнато навсякъде в полетата на едно същество и служи като лещи, през които се гледа навън и като филтри за енергиите, които влизат към съществото.
Първи Лъч - Божествена воля
Той е занижен безкрайно като вибрация, в аурата навлизат и се използват само най-ниски вибрации, които са откъснати от Потока и се виждат като черна енергия. Неговата динамична бърза енергия е забавена почти до неподвижност. Съзнанието се променя в посока на това да бъде настроено срещу Бог, срещу Цялото, в полетата на съзнание присъства енергията на Бунта.
Умът има непреодолимо желание за битка срещу реда, анархия, неприемането на вътрешната йерархия тук се превръща като безкрайна битка с "авторитетите" - умът сам се прилепва към нещо/някой и след това се бори срещу него. Било държавно управление, църква, религия, наука, нрави, човек, гуру... Дисхармонията в приемането на Първи Лъч води до откъсване на сетивата от центъра и се преживяват всякакви безсмислени чувства и емоции, замърсени и странни ментални състояния.
Втори Лъч не присъства, защото съзнанието е откъснато чрез външното МерКаБа поле - Любов не се чувства. (Уточнение: Цветето на Луцифер има свои собствени "меркаба" полета, в по-новата епоха те са известни и като Вортексия или особени торсионни полета - те са изцяло механични по своята природа, механични в смисъл, че са машини). Любовта е превърната в обсебващо чувство, нещо външно, което трябва да се получи отвън и да се даде навън. Втори Лъч е свързан с медитацията. Пътят за освобождение не присътва в системата, която трябва да освободи. Затова и медитацията не е от реалността на ума. Медитацията започва въпреки ума, извън ума и няма общо с ума. Тази врата е затворена завинаги и именно затова огромната част от Възнесените Учители, Просветлените, Освободените, които са от 2-ри Лъч Любов/Мъдрост остават неразбрани.
Трети Лъч вече е относително изчистен и в почти нормален вид, но е стеснен като спектър, неговите организиращи, синтезиращи способности са сведени почти до минимум и това е води до невъзможност да се преживява дълбоко и чисто опита, всичко е замърсено от активността на ума.
Четвърти Лъч присъства само като дисхармония, като слизане в материята, душата пропада в материята безкрайно, преживява дори по-ниски вибрации от физическите в астрала -във вид на кошмари, нервност, психични заболявания, халюцинации наяве.
Четвърти Лъч в съзнанието на дуалността е отговорен за всички преживявания на масовото (под)съзнание, защото неговите свързващи свойства са използвани, за да се достави нужния опит на ума - когато искаме катастрофа на масово ниво, това става, когато мислим негативно сме заобиколени от деструктивни събития, когато искаме да достигнем до определен вътрешен опит, той веднага ни е доставян - това е енергията, която е "свързана" с оклутния опит- инвокация на някое "божество" - психичния опит веднага ни е доставян, опит да се контактува с елфи и извънземни - това веднага е пред нас и ни се случва.
Най-прекрасната способност на енергията на 4-ти Лъч - да свързва - се използва, за да свърже вътрешните очаквания с външната реалност. Подобното привлича подобно.
Четвърти Лъч заради своите комуникативни способности непрекъснато доставя доказателства, че това, с което се занимаваме е "истинско". Обаче, ако се опитаме да навлезем по-надълбоко в преживяването, ако настроим съзнанието си с дори малко духовна енергия се оказва, че Изида, с която преди малко сме се срещнали и сме призовали в съзнанието си (примерът е за езотеричните занимания) и е "разкрила" всички тайни на вселената, представлява малко петно енергия, че драконът, който сме укротили в ума си е сивкава енергия от околната среда...замъглени сетива, замъглен ум.
Всяка малка енергия заради недостатъчните способности на съзнанието да се фокусира, изглежда като цяла вселена, като измерение, като безкрайно видение. Докато не превърнем окото си е едно. (Духът навлиза в Проявлението през един център)
Пети Лъч също като Трети е относително чист и може да се използва за пречистване на емоциите и издигане на ума. Будистите знаят това и затова използват неговия цвят като основен (оранжев).
Шести Лъч пристига до полетата на Луцифер и веднага се пречупва, неговата мека тъмно синя светлина, която ни дава сили да вървим по пътя си и да синтезираме духовния опит в живота си, се превръща в рязка, обсебваща сива енергия - фантазизъм. Налагане на своето мнение над останалите, арогантност в най-висша форма. Неприемане на нищо извън собствените разбирания. Затваряне и капсулиране.
Чрез тази енергия непрекъснато увеличаваме дебелата стена около нас, за да не видим, да не чуем и да не се налага да се променим и да разберем, че не се развиваме, а циклим.
Трансформиращите способности на 7ми Лъч при някои хора са недокоснати, при други са опорочени и са използвани, за да се сътворяват фантазни и илюзорни преживявания заедно с 4ти Лъч. Създава се очарование, захлас, самохипноза, че трябва да се занимаваме точно с това, което правим. Сътворява се илюзорен свят от очаквания, надежди, страхове. Всеки има различна комбинация от енергии, които определят процесите на майа /илюзията/ в егото и личността му.
Петте нови Лъча не присъстват в матрицата на Луцифер.
До преди няколко десетилетия цялата Земя и няколко съседни области около нея бяха обхванати от воалите на т.нар. Космическо Зло. Странна концепция за днешната епоха, но сътворяваща реални преживявания за всеки един в нея за еони от време. 7 пласта, 7 воала, 7 гряха, 7 затвора. Както за инкарнираните души на Земята, така и за неинкарнираните. Област, в която Аримановите и Луциферовите души се прераждат. Без да има нужда от страх в наименованието, ще цитирам един мои приятел - "Какво е съзнанието на Луцифер? - това сме всички ние." Душите, които в даден период са подвластни на Ариман, обикновено не са в тела. Но пак са в тази система. Огромна система, отделена от останалата част от Вселената и захранвана чрез 4-ри от тези 6 енергии, които описах по-горе. Забавената енергия на Божествената воля, усилената енергия на Хармонията чрез конфликт (4-ти лъч отговаря за механизма на кармата и връзките, които създаваме чрез погрешни мисли, думи и действия), изкривената енергия на 6-ти лъч - фанатизма, крайностите и в различните епохи - 4-тият стълб е бил различен. Тези воали съществуват и до днес, но в аурите и енергийните полета на отделните същества, не в самото пространство около нас. Безброй много адепти от миналото са достигали до по-високите нива на енергия около Земята, но всъщност са били вътре в тези воали. Гностици, масони, членове на различни окултни организации са се стремели към овладяване на тази система. В ранния гностизъм се говори за Узурпатора - група от съзнания, които направляват тази "система", но тази група не е била с постоянни "членове". Говори се за две реалности - едната изначална и истинска, другата наложена върху първата. Ще разочаровам феновете на Матрицата, но нищо оригинално няма във филмите - самата концепция е много по-стара. Ще разочаровам и анархистите и ще кажа, че Матрицата не е системата на управление и като се борим със света около нас, не излизаме от тази Матрица, само подменяме няколко части от пъзела.
Предполагам, че осъзнахте, че по-горе говорех за Цветето на Луцифер и Цветето на Живота като холограми около човешкото тяло.
МОЖЕ БИ е по-лесно през и в себе си човек да осъзнае коя от двете холограми е избрал да преживява в даден момент.
Но има още един елемент, който е особено важен и той е, че тези холограми съществуват и във външния свят. Една през друга, една над/под/в друга. И тъй като огромната част от хората не възприемат своя собствен Център, не могат да влязат в контакт с резонантните центрове на Вселената и не разбират нейния собствен Център.
Ако гледаме към външната реалност, към всичко това, което е около нас, през третото око/хипофизната чакра (центърът, чрез който виждаме външния свят като свещена геометрия) - то най-вероятно ще видим ето това:
Един и същи модел, който се повтаря до безкрайност във всички посоки. И няма лесно да можем да осъзнаем с кой от двата пласта на реалността сме синхронизирани - полярното или единното съзнание.
Защото в периферията те са абсолютно еднакви, единствената разлика е в центъра на холограмата:
http://shamballa-bg.net/
"Той бе досущ като нас, но като, че ли нещо му липсваше или пък му бе твърде скучно, никой освен него не може да каже. Така един ден, той създаде симулатор на реалност, която нарече „холограмата”. Написа безброй редове source code и след няколкото alpha тестове стартира симулатора, като го включи в електонния поток и така всичко, което бе предварително програмирано започна да се манифестира и да живее - флора и фауна, после се родихме и ние, по негов образ и подобие, ние нарекохме всичко това "наш свят". В началото бяхме благодарни на незнайните сили на творението, но после си дадохме сметка, че тази сила е една, създала ни от нищото, това бе дефинирано като Създателя, за да му се отблагодарим за стореното решихме да го почитаме като бог. После други от нас започнаха да казват, че той не е един, а са много такива, те започнаха да почитат и другите от неговата групата като техни по-истинни божества. В по-късен етап други пък започнаха да подозират, че това в което живеем е холограма, която сме възприели като нещо истинско. И според предварително зададеното програмиране доста трябваше да бъдат инфилтрирани заради прозренията си, че живеем в холограма, идващи от източник, който те сочеха като Създателя. Достигнахме до момент, в който част от нас осъзна, че тяхната смърт е била безсмислена, защото ние наистина живеем в холограма. Тези нам подобни започнахме да почитаме като най-близки до Създателя, наричайки ги „светци”. Различни групи правиха отчаяни опити да излязат от тази холограма, но разбраха, че не могат, понеже са „родени” тук. Разбира се това не им попречи да навлязат по-дълбоко в заешката дупка: те създадоха своя собствена холограма, по образ и подобие на първата, в която се превърнаха в божества. В тяхната холограма имаше всичко, което бе необходимо, в нея живееха хора като нас, които бяха родени там и също наричаха това място „наш свят”. Всички се радваха на съществуването си и бяха благодарни на своите божества. Не бе далеч момента, в който някои от тях щяха да се усъмнят във всичко това и да пожелаят да станат богове, досущ като създателите си. И техните божества щяха да бъдат безсилни пред това, защото знаеха, че холограмния source code може да бъде само копиран, но не и модифициран, това го можеше само първия създател."
SPCTTR , инспириран от "The 13-th floor"
Няма коментари:
Публикуване на коментар