.jpg)
Холодинамиката описва Вселената като структурирана система от обекти - холодайни, взаимодействащи си чрез функции на Възприемане и Пресъздаване при изграждане на Неявен ред, породен от Квантово намерение сред пяната на вероятностите. Или с други думи - Холодинамиката ни позволява да обясним случващото се в Природата на обективната реалност и субективната дейност на Разума. Свързва материализма и идеализма, Материята и Духа, Науката и Бога. Тя е гносеологията на Ноетиката.
Холодинамиката може да ни обясни защо молитвата помага и защо трябва да имаме положителна настройка към заобикалящата ни действителност. Чрез нея ще разберем, че наистина подобното привлича подобното и че болестта е въпрос на личен избор. Чрез нея ще стигнем до източника на чудесната магия, наречена "живот". Ще разберем, че сме цялостни и богоподобни...
Холодинамиката се базира на няколко постулата:
1. Вселената е холографска и холодинамична. Всяка нейна част, колкото и малка да е тя, я съдържа в себе си изцяло и завършено (холографски принцип). Но също така Материята (вълна, частица и поле), Информацията (от гледна точка на статистика, анализ и синтез), Времето (в трите си проявления - минало, настояще и бъдеще) се явяват части на едно динамично цяло.
2. Най-малкият обект, изследван от Холодинамиката е холодайна. Това е единица за съзнание, грубо казано. Или квант разумност. Вселената съдържа живи мислоформи - холодайни, които имат силата да изграждат Реалността във всичките и измерения, проявления и динамични изменения.
3. Вселената имплицитно има заложен Основен Порядък, Неявен ред в себе си.
4. Холодайните, Разумът и всички проявления на реалността са подчинени на Основният Порядък в Холографската Вселена.
5. Проявената реалност има курпускулярно-вълнов характер, като Разумът отразява дуалността съответно чрез своите "рационални" и "интуитивни" процеси на Възприемане и Пресъздаване.
6. Измененията във Вселената са холодинамични. Това означава, че променяйки дори квант съзнание (холодайн), ние променяме физиката на Разума, а от там - променяме цялата вселена. Една мисъл, превърната в мислоформа може да промени света!
7. Всеки Разум, в частност - човек, има такъм холодайн, който се явява главен или управляващ. Наричаме го "Аз" или "Висш потенциал".
8. Холодинамиката е приложна дисциплина. Факта, че всяка една идея може да се превърне и е мислоформа идва да ни покаже, че тя е приложима във всеки един аспект на човешкият опит и при решаването на който и да е проблем.
.jpg)
ХОЛОДИНАМИКА 2
ИЗГРАЖДАНЕ НА ВЪТРЕШЕН ПОТЕНЦИАЛ
Човешкият мозък е умалено холографско копие на Вселената. За него важи както наличието на холографски Неявен вътрешен ред, така и дуализма вълна-частица. По някакъв начин основните принципи на холодинамиката трябва да са заложени и пресътворени във всеки един от нас. Нещо повече - освен йерархията и структурата на холографската Вселена, организмът ни копира и проследява и еволюционното си развитие от едноклетъчна гамета до бозайник, а мозъкът съдържа в себе си всички холодайни, създадени през цялата човешка еволюция от всички хора, крачили някога по Земята!
Как е възможно това - в нас да се съдържа и Божият дух, и Духът от машината? Да сме рационални и емоционални, материалисти и идеалисти. Да ползваме развити технологии и в същото време да сме крайно суеверни.
Това е възможно основно поради три причини:
1. Дуалността на Неявният ред на Вселената е довела до създаването на Дуалистичен Разум. Мозъкът ни е разделен на два автономни дяла, всеки от които отразява част от дуализма на Вселената. Всяко едно от мозъчните полукълба е натоварено със специфични функции и обработва специфични задачи.
Едното е на Рационалния Разум. То е детерминистичното, възприемащото, логично, линейно, материалистично. Помага ни да възприемем обграждащата ни реалност като поредица от събития, извършвани в линейна последователност от време върху материални обекти с точни размери и състояния. Обикновено приемаме, че с тези задачи се занимава Лявото полукълбо на мозъка.
Другото пък е на Интуитивния Разум. Чрез него ние успяваме да манипулираме и подреждаме Вселената около нас. То пресъздава нашите намерения чрез вълни и хармонии, чрез пораждането, фиксирането и развитието на мислоформи-холодайни. Интуитивният Разум е магьосника в нас, който може да бъде и метафоричен, и емоционален, да е творящ и фантазиращ, музикален мечтател и пътешественик, който никога не губи посоката си. Обикновено го "настаняваме" в дясното полукълбо на мозъка.
Двата дяла на мозъкът ни обаче трябва да фунционират заедно, координирано, да се допълват, а не конкурират. Това е възможно чрез един "органичен централен процесор":
2. Хипоталамуса - многоядрен, многопоточен, самообучаващ се ЦП на мозъка.
Хипоталамуса е едно от най-необичайните и най-загадъчни физиологически чудеса на природата! От една страна е типична мозъчна структура - тъкан от неврони, свързани с останалите части на мозъка в сложна плетеница от аксони, синапси и дендрити, по които пробягват електрохимични импулси. Но от друга страна е и ендокринна жлеза, секретираща хормони. Те пък от своя страна "командват" хипофизата, а от там и всички останали жлези с вътрешна секреция.
Нещо още по-невероятно - според последните изследвания хипоталамуса чрез хормонални и нервни механизми може да манипулира и влияе на биосинтезата на белтъчините в клетките и дори да променя генетичният апарат на човека.
Най-невероятното, което можем да кажем за нашият "централен процесор" е това, че всичко, което нервната система научава, обработва, складира, подтиска тя съобщава на хипоталамуса. Така той в реално време "знае" какво се случва не само в организма чрез жлезите с вътрешна секреция, но и какво става в света около нас.
И ако търсим място на "божествената искра" в човешкото тяло, хипоталамуса за мен е основен фаворит!
3. Човешкият мозък е единственият орган в тялото ни, който не старее! През целия живот мозъкът запазва способността си да развива кората на големите полукълба и най-вече - челните дялове. Той е и най-близо до безсмъртието! В обозримото бъдеще човешкият мозък ще може да съществува самостоятелно и извън тялото. Може би ще станем свидетели на реализиране на фантастичната идея на Беляев в "Главата на професор Доуел" или конструирането на биороботи...
Но дори това не е същественото за изграждането на вътрешен холодинамичен потенциал. Важното е, че нашия мозък продължава да еволюира не само видово, а и във всеки отделен човек. Или да деволюира. Научно доказано е, че през последните 100 века нарастват бавно, но неумолимо челните дялове. И интересното е, че те могат да бъдат "тренирани" и развивани от всеки един от нас. Хора, които не тренират мозъка си, поради недоразвити челни дялове са агресивни, асоциални, не могат да планират действията си и своето бъдеще. Обратно - заетите с усилена умствена работа и с нагласата за самоусъвършенстване моделират челните дялове и префронталната кора по такъв начин, че те се уголемяват, удебеляват и разширяват обема си. Това води до по-балансиран, удовлетворителен и по-продължителен дори живот.
Ако погледнем в ретроспекция ще забележим, че векове и хилядолетия назад учените, образованите, любопитните и любознателните наши предци са живели много по-дълго и пълноценно, отколкото съвременниците си!
Налага се извода, че има нещо, скрито в сивото вещество в черепната ни кутия между ушите ни, което ни помага да бъдем и по-дълговечни, и по-пълноценни, здрави, спокойни, завършени, балансирани. Което ни помага да бъдем щастливи през по-големи отрязъци от живота си. Своего рода - турбокомпресор, който прави тялото ни по-съвършено, устойчиво, издръжливо. И всичко това е скрито в кората на големите мозъчни полукълба!
Там е концентрирана нашата персонална ТОЧКА НА РАСТЕЖА...
1. Дуалността на Неявният ред на Вселената е довела до създаването на Дуалистичен Разум. Мозъкът ни е разделен на два автономни дяла, всеки от които отразява част от дуализма на Вселената. Всяко едно от мозъчните полукълба е натоварено със специфични функции и обработва специфични задачи.
Едното е на Рационалния Разум. То е детерминистичното, възприемащото, логично, линейно, материалистично. Помага ни да възприемем обграждащата ни реалност като поредица от събития, извършвани в линейна последователност от време върху материални обекти с точни размери и състояния. Обикновено приемаме, че с тези задачи се занимава Лявото полукълбо на мозъка.
Другото пък е на Интуитивния Разум. Чрез него ние успяваме да манипулираме и подреждаме Вселената около нас. То пресъздава нашите намерения чрез вълни и хармонии, чрез пораждането, фиксирането и развитието на мислоформи-холодайни. Интуитивният Разум е магьосника в нас, който може да бъде и метафоричен, и емоционален, да е творящ и фантазиращ, музикален мечтател и пътешественик, който никога не губи посоката си. Обикновено го "настаняваме" в дясното полукълбо на мозъка.
Двата дяла на мозъкът ни обаче трябва да фунционират заедно, координирано, да се допълват, а не конкурират. Това е възможно чрез един "органичен централен процесор":
2. Хипоталамуса - многоядрен, многопоточен, самообучаващ се ЦП на мозъка.
Хипоталамуса е едно от най-необичайните и най-загадъчни физиологически чудеса на природата! От една страна е типична мозъчна структура - тъкан от неврони, свързани с останалите части на мозъка в сложна плетеница от аксони, синапси и дендрити, по които пробягват електрохимични импулси. Но от друга страна е и ендокринна жлеза, секретираща хормони. Те пък от своя страна "командват" хипофизата, а от там и всички останали жлези с вътрешна секреция.
Нещо още по-невероятно - според последните изследвания хипоталамуса чрез хормонални и нервни механизми може да манипулира и влияе на биосинтезата на белтъчините в клетките и дори да променя генетичният апарат на човека.
Най-невероятното, което можем да кажем за нашият "централен процесор" е това, че всичко, което нервната система научава, обработва, складира, подтиска тя съобщава на хипоталамуса. Така той в реално време "знае" какво се случва не само в организма чрез жлезите с вътрешна секреция, но и какво става в света около нас.
И ако търсим място на "божествената искра" в човешкото тяло, хипоталамуса за мен е основен фаворит!
3. Човешкият мозък е единственият орган в тялото ни, който не старее! През целия живот мозъкът запазва способността си да развива кората на големите полукълба и най-вече - челните дялове. Той е и най-близо до безсмъртието! В обозримото бъдеще човешкият мозък ще може да съществува самостоятелно и извън тялото. Може би ще станем свидетели на реализиране на фантастичната идея на Беляев в "Главата на професор Доуел" или конструирането на биороботи...
Но дори това не е същественото за изграждането на вътрешен холодинамичен потенциал. Важното е, че нашия мозък продължава да еволюира не само видово, а и във всеки отделен човек. Или да деволюира. Научно доказано е, че през последните 100 века нарастват бавно, но неумолимо челните дялове. И интересното е, че те могат да бъдат "тренирани" и развивани от всеки един от нас. Хора, които не тренират мозъка си, поради недоразвити челни дялове са агресивни, асоциални, не могат да планират действията си и своето бъдеще. Обратно - заетите с усилена умствена работа и с нагласата за самоусъвършенстване моделират челните дялове и префронталната кора по такъв начин, че те се уголемяват, удебеляват и разширяват обема си. Това води до по-балансиран, удовлетворителен и по-продължителен дори живот.
Ако погледнем в ретроспекция ще забележим, че векове и хилядолетия назад учените, образованите, любопитните и любознателните наши предци са живели много по-дълго и пълноценно, отколкото съвременниците си!
Налага се извода, че има нещо, скрито в сивото вещество в черепната ни кутия между ушите ни, което ни помага да бъдем и по-дълговечни, и по-пълноценни, здрави, спокойни, завършени, балансирани. Което ни помага да бъдем щастливи през по-големи отрязъци от живота си. Своего рода - турбокомпресор, който прави тялото ни по-съвършено, устойчиво, издръжливо. И всичко това е скрито в кората на големите мозъчни полукълба!
Там е концентрирана нашата персонална ТОЧКА НА РАСТЕЖА...
.jpg)
ИЗМЕРЕНИЯ НА РАЗУМА
Дуалността на Неявният ред на Вселената е довела до създаването на Дуалистичен Разум. Мозъкът ни е разделен на две полукълба, всяко от които е със специфични функции и задачи. Едното е на Рационалният Разум, което наричам Хилотропен Разум. Казано най-общо и грубо - то "отговаря" за Възприемането на Вселената като квантови обекти-частици.
Другото, дясното, е средоточието на Холотропният Разум. То е интуитивно, за него е важно да Пресъздаде Вселената от Неявният ред, съдържащ всички вероятности чрез пораждане, разпространение и поддържане на квантови вълни-мислоформи. Двата Разума се допълват чудесно взаимно, като изграждат топологията на Човешкия Разум.
1. Седем свойства на Хилотропният Разум:
1.1. Квантоване - разделя всичко на части, пропорции, съотношения. Позволява ни да различаваме нотите в мелодията.
1.2. Аналитичност - подрежда факти и детайли, като търси и намира логическо обяснение за всичко. Анализира квантованото пространство около човек при Възприемане.
1.3. Буквалност - дава точно значение на обектите, определя точното място и се стреми всички части на цялото да са на точните си места.
1.4. Вербален - Хилотропният разум създава и обработва речта, транслира думите, символите, знаците, глифите и речта; запаметява имена и дати, спелова (изразява по букви и срички).
1.5. Логика - създава последователности, структури и йерархии от символи и значения и мисли посредством тях.
1.6. Линейност - обработва стъпка по стъпка, факт по факт процесите и явленията и чрез съпоставянето и съотнасянето им създава неявният ред на времето. Наблюдава поредности и причинности.
1.7. Математически - фокусира се в символи (числа); извършва операции с тях, търси закономерности; превръща мислоформи с информационни холодайни. Заменя Скритият ред на Вселената със Символичен Явен Порядък.
2. Седем свойства на Холотропният Разум.
2.1. Фокусиране върху вълната - свойството на мозъка да се концентрира, възприеме, разпознае и запамети информация, която постъпва във вид на вълни - мелодия, писмени или устни послания, ритъм, късопериодични повторяеми събития. От неговото развитие и усъвършенстване зависи способността ни да релаксираме, медитираме и изпадаме в тета-състояния.
2.2. Холизъм - При обработването на многопоточна информация способността ни да комбинираме и свързваме; да виждаме отвъд частното и дребното - цялата картина,цялата "гора" отвъд дърветата. Друга важна характеристика е извършването на "квантови скокове" в мисленето.
2.3. Метафоричност - позволява да се разкриват дълбоки значения, да се изграждат и въвеждат допълнителни образи и обозначения на обектите, да се пораждат и доразвиват вече създадени мислоформи-холодайни.
2.4. Емоционалност - създава, направлява, овладява, подчинява , изолира, подтиска всички проявления на вътрешни или външни вълнови въздействия (емоции) от рода на чувства, страсти, вълнения, блокажи, страхове и желания.
2.5. Въображение - "работилницата" за мислоформи и Пресъздаване на Вселената. Позволява на човек да измисля и мечтае, да създава и променя истории. Позволява на Разума да играе, предусеща и предвижда. Задава постоянно въпроса " А какво би било, ако...?"
2.6. Пространственост - позволява ни да съпоставим и съотнесем собственото си положение спрямо това на останалите и спрямо наши предишни положения и състояния. Помага ни да намерим пътя към дома (не само в буквален, но и в преносен смисъл). Чрез него е възможно да управляваме превозни средства, да се разхождаме и извършваме безброй много други дейности напълно автоматизирано.
2.7. Творчество - търси нови подходи във всяка дейност, решава проблеми, визуализира. Това е поета, художника, изобретателя, музиканта, любовника във всеки един от нас.
ХОЛОДИНАМИКА 5
НАШЕТО ДУАЛНО ТЯЛО
Корпускулярно - вълновият дуализъм можем да открием навсякъде около нас. И в нас!
Ето, да вземем например зрението ни.
Във всяко едно от очите ни съществуват така наречените "ямки". Тяхната функция е да "разпознават" частиците и да ги различават една от друга. Информацията от тях се предава по оптичните нерви и тази информация се обработва от левият дял на мозъкът ни. Дава материал за размисъл на Хилотропа в нас.
Но около тези ямки съществува "периферия". И тази периферия възприема не обектите, а светлинните вълни, занимава се с "вълновото" виждане. Получената информация се подава до другият, десният дял на мозъка и се обработва и използва от Холотропа.
От това следват два много важни извода за нас:
1. Всеки един от нас може да развива и тренира начина си на "виждане" на света. И Материалиста и Идеалиста дремят в нас. И само от нас зависи кой и до каква степен ще бъде усъвършенстван.
2. Всички наши чувства, възприятия, мисли имат двойствена природа!
Да вземем за пример слуха ни.
Във всяко едно от ушите ни има спираловиден вътрешен орган, наречен "охлюв" или "вътрешно ухо", запълнен с течност и заобиколен от безброй мънички реснички с различна дължина - власинките на респираторният епител.
Всяка една от тези реснички е "акордирана" и настроена на различна нота (честота) и всяка една резонира на конкретна звукова частица - фонон. Тези власинки изпращат информацията от своето трептене на левият дял на мозъка за обработка. Близо до "охлюва" има друго формирование на вътрешното ухо, което възприема характеристиките на звуковата вълна, като сила, тембър, "цвят" и изпраща информацията на дясното полукълбо.
Или да се спрем на тъй нареченото ни "шесто" чувство. То се базира на способността на всяка една наша клетка да приема и предава към съответния дял на мозъка ни фините въздействия породени от енергии и частици, които ни обграждат. Това става като:
1. Резонират на съответните комплексни честоти и обертонове, реагирайки на океана от вълни и трептения, породени от полета, време и информация. Тези резонансни трептения по нервни окончания в крайна сметка достигат до десният дял на мозъка и се обработват от Холотропния Разум.
2. Същите тези клетки, тъкани, органи обаче имат и друго свойство - приемат, трансформират и дискретизират енергията на материалните обекти около нас и по невроните я предават на левият дял на мозъка ни. Там материалиста - Хилотроп я обработва и използва.
Шестото ни чувство е свързано с лимбичния център в основата на нашия мозък. Той е на пряко подчинение на хипоталамуса, а връзката на тази жлеза с квантовото съзнание вече обяснихме. Така импулсите, предавани от нашите клетки към лимбичния център представляват нашето "шесто" чувство. Към него спадат такива проявления и способности на духа и тялото ни като: емпатията, телепатията, евристичното предвиждане, създаването и манипулирането с мислоформи.
Всеки от нас обаче има и "седмо" чувство!
То също има корпускулярно-вълнов характер. При него обаче участват всички наши клетки, органи, структури, планове, разположени не само във физическото ни тяло, а във всички останали наши тела.
Корпускулярният план е характерен за Възприемането на света около нас, на обработването на части от Проявеният ред, възникнали от пяната на вероятностите като холодайни-мислоформи.
От това следват два много важни извода за нас:
1. Всеки един от нас може да развива и тренира начина си на "виждане" на света. И Материалиста и Идеалиста дремят в нас. И само от нас зависи кой и до каква степен ще бъде усъвършенстван.
2. Всички наши чувства, възприятия, мисли имат двойствена природа!
Да вземем за пример слуха ни.
Във всяко едно от ушите ни има спираловиден вътрешен орган, наречен "охлюв" или "вътрешно ухо", запълнен с течност и заобиколен от безброй мънички реснички с различна дължина - власинките на респираторният епител.
Всяка една от тези реснички е "акордирана" и настроена на различна нота (честота) и всяка една резонира на конкретна звукова частица - фонон. Тези власинки изпращат информацията от своето трептене на левият дял на мозъка за обработка. Близо до "охлюва" има друго формирование на вътрешното ухо, което възприема характеристиките на звуковата вълна, като сила, тембър, "цвят" и изпраща информацията на дясното полукълбо.
Или да се спрем на тъй нареченото ни "шесто" чувство. То се базира на способността на всяка една наша клетка да приема и предава към съответния дял на мозъка ни фините въздействия породени от енергии и частици, които ни обграждат. Това става като:
1. Резонират на съответните комплексни честоти и обертонове, реагирайки на океана от вълни и трептения, породени от полета, време и информация. Тези резонансни трептения по нервни окончания в крайна сметка достигат до десният дял на мозъка и се обработват от Холотропния Разум.
2. Същите тези клетки, тъкани, органи обаче имат и друго свойство - приемат, трансформират и дискретизират енергията на материалните обекти около нас и по невроните я предават на левият дял на мозъка ни. Там материалиста - Хилотроп я обработва и използва.
Шестото ни чувство е свързано с лимбичния център в основата на нашия мозък. Той е на пряко подчинение на хипоталамуса, а връзката на тази жлеза с квантовото съзнание вече обяснихме. Така импулсите, предавани от нашите клетки към лимбичния център представляват нашето "шесто" чувство. Към него спадат такива проявления и способности на духа и тялото ни като: емпатията, телепатията, евристичното предвиждане, създаването и манипулирането с мислоформи.
Всеки от нас обаче има и "седмо" чувство!
То също има корпускулярно-вълнов характер. При него обаче участват всички наши клетки, органи, структури, планове, разположени не само във физическото ни тяло, а във всички останали наши тела.
Корпускулярният план е характерен за Възприемането на света около нас, на обработването на части от Проявеният ред, възникнали от пяната на вероятностите като холодайни-мислоформи.
Вълновият план пък се проявява при Пресъздаването на Реалността чрез оформянето, създаването и фиксирането на мислоформи, както и при тяхното транспониране в Неявният ред на възможните състояния и форми.
Информацията при Възприемането на проявеното, материалното се предава и обработва в Пространството на материалното, "отсам" хоризонта на събитията, обграждащ нашата частна, персонална Вселена.
Информацията при Пресъздаването на мислоформи се изпраща отвъд хоризонта на събитията, там, където съществува "тъмната" материя и енергия, т.е. към пяната на вероятностите.
Поради тези причини ние притежаваме в латентен или проявен до известна степен вид следните способности: "ясновиждането", "ясночуването", телекинеза, кармична обремененост, връзка с акаша записите, ченълинг и редица други...
Информацията при Възприемането на проявеното, материалното се предава и обработва в Пространството на материалното, "отсам" хоризонта на събитията, обграждащ нашата частна, персонална Вселена.
Информацията при Пресъздаването на мислоформи се изпраща отвъд хоризонта на събитията, там, където съществува "тъмната" материя и енергия, т.е. към пяната на вероятностите.
Поради тези причини ние притежаваме в латентен или проявен до известна степен вид следните способности: "ясновиждането", "ясночуването", телекинеза, кармична обремененост, връзка с акаша записите, ченълинг и редица други...
Няма коментари:
Публикуване на коментар