"Върховната истина"(Парам-Атма): СВЯТА НАУКА / Сутри 1

> Алхимична трансформация на душата

Сутра 1

[Парабрахман — Дух, или Бог, — е вечен, съвършен, без начало и край. Той е едно, неделимо съществуване.] Вечният Баща, Бог, Свами Парамбрахман, е единствената Реална Същност (Сат) и е всичко във всичко във вселената. Човек притежава вечно упование и интуитивно вярва в съществуването на Същност, на която обектите на сетивата – звук, осезание, зрение, вкус и мирис, съставните части на този видим свят – са само качества. Тъй като човек се идентифицира със своето материално тяло, съставено от гореспоменатите качества, той е способен да разбере чрез тези несъвършени органи само тези качества, но не и Същността, на която тези качества принадлежат. Вечният Баща, Бог, единствената Същност във вселената, затова е неразбираема от човека в този материален свят, освен ако не стане той божествен чрез издигане на собствения Аз над това творение на Мрака или Мая.

Виж: "А вярата е същността на нещата, за които се надяваме, доказателството за неща невидими". (Апостол Павел, "Послание към евреите", гл. 11, ст. 1) "И рече им Исус: Когато издигнете сина човешки, тогава ще узнаете, че Аз съм Той". (Евангелие от Йоана, гл. 8, ст. 28)

Сутра 2

[В Него (Парабрахман) е източника на всички знания и любов, същината на всичката сила и радост.] Всемогъщата Сила (Шакти), или с други думи Вечната Радост (Ананда), която породи света; и Всезнаещото Усещане (Чит), което прави този свят съзнателен, проявяват Природата (Пракрити) на Бога, Бащата. Тъй като човек е подобие на Бог, насочвайки вниманието си навътре той може да разбере със споменатите Сила и Осезание единствените качества на своето Аз – Всемогъщата Сила като негова воля (Васана) с радост (Бхога); и Всезнаещото Усещане като негово Съзнание (Четана), което се радва (Бхокта).

Виж: "И Бог създаде човека по свой образ, по образ Божи той го създаде; мъж и жена ги създаде”. (Битие, гл. 1, ст. 27)

Сутра 3

[Парабрахман кара творението, инертната Природа (Пракрити) да се появи. От Ом (Пранава, Словото, проявлението на Всемогъщата Сила) произлизат Кала, Време; Деша, Пространство; и Ану, Атома (вибрационна структура на творението).] Проявлението на Всемогъщата Сила (Отблъскване и неговото допълващо изразяване, Всезнаещото Усещане или Любов, Привличането) е вибрация, която се проявява като особен звук: Словото, Амен, Ом. В неговите различни аспекти Ом представлява идея за промяна, която е Време (Кала), във Вечно-Неизменното; и идея за разделяне, което е Пространство (Деша), във Вечно-Неделимото. Произтичащият ефект е идея за частици – безбройните атоми (патра или ану). Тези четири – Словото, Времето, Пространството и Атомът – са следователно едно и също, и по същество нищо друго освен обикновени идеи. Тази проява на Словото (ставайки плът, външна материя) създаде този видим свят. Така Словото (Амен, Ом), бидейки проява на Вечната Природа на Всемогъщия Баща или Неговия Собствен Аз, е неделима от Бога и нищо друго освен Самият Бог; както силата да изгаря е неделима от огъня и нищо друго освен самият огън.

Виж: "...тези неща казва Амин, свидетел верен и истински, начало на създанието от Бога..." (Откровение, гл. 3, ст. 14) "В началото бе Словото, и Словото бе с Бога, и Словото бе Бог... Всичко чрез Него стана, и без него не е станало нищо от това което е станало… И Словото стана плът и пребивава между нас..." (Евангелие от Йоана, гл. 1, ст.1, 3, 14)

Сутра 4

[Причината за творението е Ану или Атомите. В съвкупност те се наричат Мая или Божията сила на илюзията; всяка индивидуална Ану се нарича Авидя, Невежество.] Тези атоми, които представляват вътрешно и външно четирите идеи, споменати по-горе, са тронът на Духа, Създателя, който осветявайки ги, създава тази вселена. Те се наричат в съвкупност Мая, Тъмнината, понеже не позволяват да се възприеме Духовната Светлина; и всяка от тях поотделно се нарича Авидя, Невежеството, тъй като прави човек невеж дори по отношение на неговия собствен Аз. Ето защо гореспоменатите четири идеи, които пораждат цялото неразбиране, са посочени в Библията като четирите животни. Човек, дотогава докато се отъждествява с неговото грубо материално тяло, се намира в състояние далече по-низше от този първичен четворен Атом и естествено не успява да възприеме същия. Но когато той се издигне от това ниво, не само възприема този Атом, вътрешно и външно, но също и цялото творение, проявено и непроявено (т.е. „отпред и отзад”).

Виж: ... и посред престола и около престола бяха четири животни, пълни с очи отпред и отзади." (Откровение, гл.4, ст. 6)

> МИСЛИ ФОРМИ 5
Сутра 5

[Аспектът на Всезнаещата Любов на Парамбрахман е Кутастха Чайтаня. Индивидуалният Аз, бидейки нейно проявление, е едно с нея.] Проявлението на Премабиджа Чит (Привличане, Всезнаещата Любов) е Живот, Вездесъщият Свети Дух, и се нарича Светият Дух, (Кутастха Чайтаня или Пурушоттама), който осветява Тъмнината (Мая), за да привлече всяка частица от нея към Божественото. Но Тъмнината (Мая), или нейните индивидуални елементи(Това ще рече присъствието й във всеки човек.) , Авидя, Невежеството, бидейки само по себе си отблъскване, не може да поеме или възприеме Духовната Светлина, а я отразява. Този Свети Дух, бидейки проявление на Всезнаещата Природа на Вечния Баща, Бог, не е нищо друго освен Самия Бог; и така тези отражения на духовните лъчи се наричат Синове на Бога – Абхаса Чайтаня или Пуруша.

Виж: „В него бе живот; и животът бе светлина на хората.” „И светлината свети в тъмнина; и тъмнината не я възприема.” „У своите си дойде, но своите му не го приеха” (Евангелие от Йоан, гл. 1, ст. 4,5,9-11)

> Дживатма - истинското Аз

Сутра 6

[Атомът под влияние на Чит (универсално знание) формира Читта или спокойно състояние на разума, който, когато е одухотворен, се нарича Буддхи, Интелект. Неговата противоположност е Манас, Ум, в който живее Джива: индивидуалният Аз с Аханкара, Егото, идеята за отделно съществуване.] Този Атом (Авидя, Невежеството) бидейки под влиянието на Универсалната Любов (Чит, Светият Дух), става одухотворен, както железните частици се намагнитизират в магнитно поле, и обладан от съзнание, силата за осезание, и тогава го наричат Махат, Сърцето (Читта); и биейки такъв, идеята за отделното съществуване на собствения Аз се появява в него, която се нарича Аханкара (Его), синът човешки. Бидейки по този начин намагнитизиран, той притежава два полюса, единият от който го привлича към Реалната Същност (Сат), а другият го отблъсква от същата. Първият полюс е наречен Саттва или Буддхи; Интелекта, който определя какво е Истина, вторият бидейки част от Отблъскване, одухотворена от Всемогъщата сила, както се поясни преди, поражда идеалния свят за наслаждение (ананда) и се нарича Анандатва или Манас, Умът.

Сутри 7-10

[Читта, одухотвореният Атом, в който Аханкара (идеята за отделно съществуване на индивидуалното Аз) възниква, има пет проявления (фини електричества). Те, (петте фини електричества), образуват каузалното (причинно) тяло на Пуруша. Петте електричества (Панча Таттва), чрез техните три качества (Гуни) – Саттва (положително), Раджас (неутрализиращо) и Тамас (отрицателно) – пораждат Гянендрии (органи на сетивата), Кармендрии (органи на действие) и Танматри (обекти на сетивата). Тези петнадесет атрибути плюс Ум и Интелект образуват седемнадесетте „тънки елемента” на финото тяло – Лингашарира.]

Този одухотворен Атом, Читта (Сърце), бидейки проявление на Отблъскването, от петте свои различни части поражда пет вида фини електричества: едно от средата, две от двата края, и още две от промеждутъчните области между средната и всяка от крайните части. Тези пет вида електричества, бивайки привличани от Космическата Любов (Светия Дух) към Реалната Същност (Сат), създават магнитно поле, което се нарича тялото на Саттва Буддхи, Интелекта. Тези пет вида електричества, бидейки причина за всички други творения, се наричат Панча Таттва, петте Коренни Причини и се считат за причинното тяло на Пуруша, Синът Божи.

Електричествата, бидейки произлезли от поляризираната Читта, са също в поляризирано състояние и са надарени с три качества или Гуни: Саттва, позитивното, Тамас, негативното и Раджас, неутрализиращото. Позитивните качества на петте електричества са Гянендриите, органите на сетивата – обоняние, вкус, зрение, осезание и слух – и бидейки привлечени от влиянието на Манас, Ум, противоположния полюс на този одухотворен Атом, изграждат тялото на същия.

Неутралните качества на петте електричества са Кармендрии, органите на действие – отделяне, размножаване, говор, движение (крака) и ръчно умение (ръце). Тези органи, бидейки проявление на неутрализиращата енергия на този одухотворен Атом (Читта, Сърцето), изграждат енергетично тяло, наречено тялото от енергия, живата сила или Прана.

Отрицателните качества на петте електричества са петте Танматри или обекти на сетивата на обоняние, вкус, зрение, осезание и слух, които, бидейки съединени с органите на сетивата чрез неутрализиращата сила на органите на действие, задоволяват желанията на сърцето.

Тези петнадесет качества с два полюса – Ум и Интелект – на одухотворения Атом изграждат Лингашарира или Сукшмасарира, финото материално тяло на Пуруша, Синът Божи.