Сутри 11, 12
[Гореспоменатите пет обекта, които са отрицателните качества на петте електричества, бидейки комбинирани, пораждат идеята за груба материя в нейните пет аспекти: Кшити; твърд; Ап, течен; Теджас, огнен; Марут, газообразен; и Акаша, етерен.
Тези пет аспекти на груба материя и гореспоменатите петнадесет качества, заедно с Манас, Ум, сетивно съзнание; Буддхи, различаващия Интелект; Читта, Сърцето или силата на чувствуване; и Аханкара, Егото, изграждат двадесетте и четири основни принципа на творението.]
Гореспоменатите пет обекта, които са отрицателните качества на петте електричества, бидейки комбинирани заедно пораждат идеята за груба материя, която появява пред нас в пет различни разновидности (състояния): Кшити, твърдо; Ап, течно; Теджас, огнено; Марут, газообразно; и Вйома или Акаша, етерно. Те изграждат външната обвивка, наречена Стулашарира, грубото материално тяло на Пуруша, Синът Божи. Тези пет груби материи и гореспоменатите петнадесет качества заедно с Манас, Умът; Буддхи, Интелекта; Читта, Сърцето; и Аханкара, Егото, изграждат двадесет и четирите принципа или старейшини, споменати в Библията.
Гореспоменатите двадесет и четири принципа, които завършват създанието на Тъмнината, Мая, са нищо друго освен развитието на Невежеството, Авидя; и както това Невежество е съставено само от посочените по-горе идеи, творението няма всъщност реално съществуване, а е само обикновена игра на идеи на Вечната същност; Бог, Бащата.
Сутра 13
Сутра 14
Aтомите тогава възприемат природата на външния свят и, притегляйки други Атоми от различна природа, формират тела като необходими за наслаждение, и по този начин животинското царство се появява в творението.
Сутри 15, 16
Сутра 17
Виж: „Това бе истинската Светлина, осветяваща всеки човек, който идва в света.” (Еванг.от Йоана, гл. 1, ст. 9) „Истина, истина ти казвам, освен ако не се роди отново, човек не може да види царството Божие.” (Пак там, гл. 3, ст. 3)
В това състояние синът човешки започва да се покайва и, обръщайки гръб на грубото материално творение, постепенно се насочва към своята божественост, Вечната Същност, Бог. Когато развитието на невежеството се прекрати, човек крачка по крачка разбира истинския характер на това творение на Тъмнината, Мая, като обикновена игра на идеи на Върховната Природа върху Неговия собствен Аз, единствената Реална Същност. Това истинско разбиране се нарича Апарокшаджнана.
[Тази вселена е разделена на четиринадесет сфери, седем Сварги и седем Патали.]
Тази вселена, описана по такъв начин, започвайки от вечната същност, Бог, надолу към грубото материално творение, е разделена на седем различни сфери, Сварги или Локи.
а) Сатялока е най-важната от тях, сферата на Бог – единствената Реална Същност (Сат) във вселената. Никакво название не може да я опише, нито нещо от творението на Тъмнината или Светлината може да я определи. Затова тази сфера се нарича Анама, Безименната.
б) Тапалока е следващата по ред, сферата на Светия дух, който е Вечното Търпение, понеже остава завинаги необезпокоен от каквато и да е ограничена идея. Понеже тя е недостижима дори от Синовете Божи като такава, тя се нарича Агама, Недостъпната.
в) Гяналока е следващата, сферата на духовното отражение, Синовете Божи, където се създава идеята за отделното съществуване на собственото Аз. Тъй като тази сфера е отвъд разбирането на всички в творението на Тъмнината (Мая), тя се нарича Алакшя, Неразбираемата.
г) Махарлока е след това, сферата на Атома, началото на създаване на Тъмнината, Мая, от която Духът е отразен. Това, свързващото звено, е единственият път между духовното и материалното творение, и се нарича Вратата, Дасамдвара.
д) Сварлока е около този Атом, сферата на магнетичната Аура, електричествата. Тя бидейки характеризирана с отсъствие на цялото творение (дори на органите и техните обекти, фините материални неща), се нарича Махашуня, Великият Вакуум.
е) Бхуварлока е следващата, сферата на електрическите качества. Тъй като в нея липсват напълно грубите вещества на творението и е налице наличието само на фини материи, тя е се нарича Шуня, Обикновеният Вакуум.
ж) Бхулока е последната и най-долна сфера, сферата на грубото материално творение, която е винаги видима за всички.
Тъй като Бог създаде човек по Свой образ и подобие, затова човешкото тяло е подобно на образа на вселената. Материалното тяло на човека също има седем жизнени места в себе си, наречени Патали. Човек, обръщайки се към своя собствен Аз, и напредвайки по правилния път, възприема Духовната Светлина в тези места, които са описани в Библията като седемте църкви; светлините като звезди, виждани там, са като ангели.
Виж: „И като се обърнах, видях седем златни светилника и сред седемте светилника един, подобен на сина човечески…” „И имаше в десницата си седем звезди…” „Седемте звезди са ангелите на седемте църкви и седемте светилника, които видях, са седемте църкви.” (Откровение, гл.1, ст. 12, 13, 16, 20)
Гореспоменатите седем сфери или Сварги и седемте Патали съставляват четиринадесетте Бхувани, четиринадесетте стадия на творението.
Сутра 14
[Пуруша е покрит от пет коши или обвивки.]
Този Пуруша, Синът на Бога, е прикрит от пет покривала, наречени Коши или обвивки.
1. Първата от тези пет е Сърце, Читта, Атомът, композиран от четири идеи, както е обяснено преди, който чувства или се радва, и така бидейки местонахождението на блаженство, ананда, се нарича Анандамая Коша.
2. Втората е магнетичната аура на електричеството, проявление на Будхи, Интелектът, който определя какво е истина. Така, бидейки местонахождение на знание, джнана, тя се нарича Джнанамая Коша.
3. Третата е тялото на Манас, Умът, композиран от органи на сетивата, както е обяснено преди, и се нарича Маномая Коша.
4. Четвъртата е тялото на енергията, живата сила или Прана, композирана от органите на действие както е обяснено преди, и затова се нарича Пранамая Коша.
5. Петата и последна от тези сфери е грубата материя, която, ставайки Анна, препитание, поддържа този видим свят и затова се нарича Аннамая Коша.
Действието на Отблъскване, проявлението на Всемогъщата Енергия, бидейки по този начин завършено, започва да се проявява дейността на Привличане (Всемогъщата Любов в дълбините на сърцето). Под влиянието на тази Всезнаеща Любов, Привличането, Атомите, бидейки привличани един към друг, се сближават все по-близо и по-близо, образувайки етерни, газообразни, огнени, течни и твърди форми. Така този видим свят се украсява със слънца, планети и луни, които ние отнасяме към неодушевеното царство на творението.
По този начин, когато действието на Божествената Любов стане високо развита, еволюцията на Авидя, Невежеството (частицата на Тъмнината, Мая, проявената Всемогъщата Енергия), започва да се оттегля. Аннамая Коша, външната обвивка на Атома от груба материя започва да се оттегля, Пранамая Коша (обвивката, композирана от Кармендрии, органите на действие) започва да функционира. В това органично състояние Атомите, обгръщайки се един друг все по-здраво към тяхното сърце, се появяват като растително царство на творението.
Когато Пранамая Коша се оттегля, Маномая Коша (обвивката, композирана от Джанендрии, органите на сетивата), се появява на сцената.
Когато Маномая Коша се оттегля, Джнанамая Коша (тялото на Интелекта композирано от електричества) става видимо. Атомът, добивайки силата да различава правилното и грешното, става човек, разумното същество в творението.
Когато човек, развивайки Божествения дух или Всезнаещата Любов вътре в своето сърце, е в състояние да изолира тази Джнанамая Коша, тогава най-вътрешната обвивка, Читта, Сърцето (композирано от четири идеи), става проявена. Човек тогава се нарича Девата или Ангел в творението. Когато Сърцето или най-вътрешната обвивка също се отстрани, не остава нищо да държи човек в робство към това творение на Тъмнината, Мая. Тогава той става свободен, Санняси, Син Божи, и влиза в царството на Светлината.
[Така, както събуждайки се установяваме, че обектите на нашите съновидения са илюзорни, така възприятията ни в будно състояние са по същия начин нереални – единствено резултат на умозаключения.]
Когато човек сравнява своите идеи относително грубите материи, възприети в будно състояние, със своите концепции от идеи при сън, еднаквостта, съществуваща между тях, естествено го довежда до заключението, че този външен свят също не е това, което изглежда че е.
Когато той потърси по-нататъшно обяснение, намира че всички негови концепции в будно състояние са по-същество нищо друго, освен обикновени идеи, породени от свързването на петте обекта на сетивата (отрицателните качества на петте вътрешни електричества) с петте органа на сетивата (техните положителни качества) чрез посредничеството на петте органи на действие (неутрализиращите качества на електричествата).
Това свързване се осъществява чрез действието на Ума (Манас) и се схваща от Интелекта (Буддхи). От тук се вижда, че всички концепции, които човек формира в своето будно състояние, са обикновени дедуктивни Парокшаджнана – въпрос единствено на умозаключение.
[Това, което е нужно, е Гуру, Спасител, който би ни пробудил за Бхакти (преданост) и за възприемане на истината.]
Когато човек разбира чрез своята Апрокшаджнана (вярно схващане) нищожността на външния свят, той оценява позицията на Йоан Кръстител, божествената личност, който виждаше Светлината и свидетелстваше за Христос, след като любовта на сърцето му, небесният дар на природата, се беше развила. Всеки напреднал искрен последовател може да бъде късметлия да бъде в Божествената компания на такива бележити личности, които могат от сърце да му станат като Духовен Учител, Сат-Гуру, Спасител. Следвайки предано свещените наставления на тези божествени личности, човек добива способността да насочи всички свои органи на сетива навътре към техния общ център – сенсориумът, Трикути или Сушумнадвара, вратата на вътрешния свят – където той долавя Гласа, подобен на странен “почукващ” звук, [Космическата вибрация, която е] Словото, Аум; и вижда изпратеното от Бога лъчисто тяло на Радха, символизирана в Библията като Претеча или Йоан Кръстител.
Виж: "Тези неща казва Амин, верния и истински свидетел, началото на създанието Божие..." (Откровение, гл. 3, ст. 14) "...Ето виж, аз стоя на вратата и чукам; всеки, който чуе моя глас и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с мен". (Пак там, ст. 20) "...Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан… Не беше той светлината, но беше изпратен да свитетелствува за светлината ..." (Еванг. от Йоан, гл. 1, ст. 6, 8) "...Той рече: Аз съм гласът на този, който вика в пустинята; прав, направете път на Господа ..." (Еванг.от Йоана, гл. 1, ст. 23)
Поради странната природа на този звук, извирайки подобно на воден поток от по-висша непозната област и губейки се в грубоматериалното творение, той се свързва образно от хора на различни вероизповедания с имена на различни реки, които те считат за свещени: например, Ганг от Индусите, Ямуна от Ваишнавите , и Йордан от християните. Чрез своето лъчисто тяло, човек, вярващ в съществуването на истинската Светлина – Животът на тази вселена – става кръстен или погълнат от свещения поток на този звук. Това кръщение е, така да се каже, второто раждане на човек и се нарича Бхакти Йога , без която човек никога не може да разбере истинския вътрешен свят, царството Божие.
Виж: „Това бе истинската Светлина, осветяваща всеки човек, който идва в света.” (Еванг.от Йоана, гл. 1, ст. 9) „Истина, истина ти казвам, освен ако не се роди отново, човек не може да види царството Божие.” (Пак там, гл. 3, ст. 3)
[Освобождение (Кайваля) се постига, когато човек осъзнае единството на своя Аз с Унверсалния Аз, Върховната Реалност.]
Когато всяко развитие на Невежеството се отстрани, сърцето, бидейки идеално прозрачно и пречистено, вече не отразява просто Духовната Светлина, a дейно я изявява и по този начин, бидейки осветен и помазан, човек става Санняси, свободен, или Христос Спасителят(Това ще рече, че той отново става едно с Христовото Съзнание, отразеното съзнание от Вечния Баща Бог в творението, иманентно в Словото или Аум, Космическата Вибрация. По този начин той е освободен или спасен от тъмнината на Мая, заблудата от раздялата с Бащата.).
Виж: "А на всички, които го приеха, даде силата да станат синове на Бога, на всички, които вярват в името му” (Еванг. от Йоана, гл. 1, ст. 12) "Истина, истина ти казвам, ако не се роди човек от вода и дух, не може да влезе в Царството Божие". (Еванг. от Йоана, гл. 3, ст. 5)
Няма коментари:
Публикуване на коментар