СВЯТА НАУКА / Глава II Целта

                 

Сутра 1

[Сега съществува жаждата за освобождение.] Когато човек разбере чрез разсъждения истинската природа на това творение, истинската връзка между творението и самият него; и когато също разбере, че е заслепен от влиянието на Тъмнината (Мая), и че това е робство на Тъмнината, което единствено го принуждава да забрави своя истински Аз и причинява всичките му страдания, той естествено пожелава да се освободи от всички тези злини. Това освобождение от злото или освобождението от робството на Мая става основната цел на неговия живот.

Сутра 2

[Освобождението е стабилизиране на Пуруша (джива, душа) в нейния истински Аз.] Когато човек се издигне над идеята на създанието на тази Тъмнина, Мая, и излезе напълно извън нейното влияние, той става освободен от робството и установен в своя истински Аз, Вечния Дух.

Сутра 3

[Тогава се премахва всякаква болка и се постига крайната цел (истинско осъществяване, Божествена реализация] Постигайки това освобождение, човек се спасява от всичките си неприятности и се осъществяват всички желания на неговото сърце; така е осъществена крайната цел на неговия живот.

Сутра 4 

[Иначе, раждане след раждане, човек преживява нещастието на неосъществените желания.] Докато човек се отъждествява със своето материално тяло и не успява да намери покой в своя истински Аз, той чувства, че нуждите му в съответствие с желанията на неговото сърце остават незадоволени. И за да ги задоволява, той трябва да се появява отново и отново в плът и кръв на сцената на живота, подчинена на влиянието на Тъмнината, Мая, и трябва да търпи всичките неприятности на живота и смъртта не само в настоящето, но и в бъдещето. 

Сутри 5, 6

 [Страданията са родени от Авидя, Невежеството. Невежеството е възприемане на несъществуващото, и невъзприемането на Съществуващото.] Невежеството (Авидя) е погрешно схващане или то е неправилна представа за съществуването на това, което не съществува. Посредством Авидя човек вярва, че това материално творение е единственото нещо, което реално съществува, и няма нищо отвъд него, забравяйки, че това материално създание по същество е едно нищо, просто игра на идеи на Вечния Дух, единствената Реална Същност, отвъд разбирането за материалното създание. Това Невежество не само че е по само себе си беда, но също така е извор на всички други беди на човека.

 Сутри 7-12

[Авидя, Невежеството, притежавайки удвоена сила на полярност, се проявява като егоизъм, привързаност, отвращение и (сляпо) упорство”. Затъмняващата сила на Мая поражда егоизъм и (сляпо) упорство; поляризираната сила на Мая поражда привързаност (привличане) и отвращение (отблъскване). Егоизмът произхожда от липсата на разграничаване между физическото тяло и истинския Аз. Упорството е резултат от природно обуславяне (вяра в Природата и нейните закони като окончателни, вместо вяра във всемогъщите първопричинни сили на Душата). Привързаност означава жажда за обектите на щастие. Отвращение означава желание за премахването на обектите на нещастието.]

За да разберем как това Невежество е извор на всички други нещастия, трябва да помним (както беше обяснено в предишната глава), че Невежеството (Авидя) не е нищо друго освен частица от Тъмнината (Мая), взета отделно, и като такава притежава двете качества на Мая. Едното е нейната затъмняваща сила, под влиянието на която човек не доловя нещо отвъд материалното създание. Тази затъмняваща сила поражда Асмита или Егоизма, отъждествяването на себичния Аз с материалното тяло, което не е нищо друго, освен развитието на Атома, частицата на всемирната сила; и Абхинивеша или сляпо упорство да се вярва във валидността и окончателната истина за материалното съзидание. Посредством второто от качествата на Мая, Невежеството или Авидя, в своето поляризирано състояние поражда привличане към известни обекти и отблъскване към други. Обектите, към които възниква привличане, са обектите на удоволствие и към тях се създава Привързаност (Рага). Обектите, които сa отблъснати, са обектите, причиняващи болка, към които се формира Отвращение (Двеша).

Сутра 13 

[Корените на болката са егоистичните дела, които (основавайки се на заблуда) водят към страдание.] 

Под влиянието на тези пет беди – Невежество, Егоизъм, Привързаност, Отвращение и Упорство в продължаване на заблужденията – човек е въвлечен в егоистични дела и в резултат на това той страда.

Сутри 14, 15 

[Целта на човек е пълна свобода от нещастието. След като е прогонил всяка болка отвъд възможността за нейното връщане, той е постигнал най-висшата цел.] 

Прекратяването всички страдания се нарича Артха, непосредственият стремеж на сърцето. Пълното изкореняване на всички тези страдания, така че тяхното повторение да стане невъзможно, е Парамартха, крайната цел.

Сутри 16-21 

[Съществуване, Съзнание и Блаженство, са трите копнежи (на човешкото сърце). Ананда, блаженство е удовлетвореността на сърцето и се постига чрез средствата посочени от Спасителя, Сат – Гуру. Чит, истинско съзнание, донася пълно унищожаване на всички нещастия и дава израз на всички добродетели. Сат, съществуване, се постига чрез реализация като вечно жива душа. Тези три качества съставляват истинската природа на човек. Ако всички желания са задоволени и всички страдания са изкоренени, се постига Парамартха – най –висшата цел.]  

Човек естествено жадува за Сат, Съществуване, Чит, Съзнание и Ананда, Блаженство. Тези три са истинските потребности на човешкото сърце и нямат нищо общо с каквото и да е вън от неговия Аз. Те са същинските качества на неговата собствена природа, както е обяснено в предишната глава. Когато човек има щастието да си осигури милостта на някое божествено лице (Сат-Гуру, Спасител) и предано следва неговите свети наставления, той става способен тогава да насочи цялото си внимание навътре и задоволи всички надежди на своето сърце; по този начин той постига задоволство, Ананда, Истинско Блаженство. Задоволил по този начин Сърцето си, човек е в състояние да фиксира своето внимание върху всяко нещо, което избере и може да го схване във всичките му аспекти. Така постепенно се появява Чит, Съзнанието за всички модификации на Природата до нейното първо и основно проявление, Словото (Амен, Аум) и дори на неговия собствен Истински Аз. Бидейки погълнат в потока на този източник, човек остава покръстен и започва да се покайва и се връща обратно към своята Божественост, Вечния Баща, откъдето е изпаднал.

„Затова спомни си откъде си изпаднал и се покай” (Откровение гл.2, ст.5)

Човекът, съзнавайки своето истинско положение в природата на това създание на Тъмнината, Мая, придобива абсолютна сила над него и постепенно отстранява всички развития на Невежеството. По този начин, освободен от контрола на това създание на Тъмнината, той възприема своя собствен Аз като Неущожима и Вечно съществуваща Реална Същност. Така Сат, съществуването на Аза, се появява на светло. С постигането на Сат-Чит-Ананда, т.е задоволяването на всички нужди на Сърцето, се изкоренява Невежеството, майката на злото Със задоволяването на всички нужди на сърцето – Сат, Съществуване; Чит, Съзнание; и Ананда, Блаженство, се изкоренява Невежеството, майката на злото и от там завинаги се премахват всички нещастия на този материален свят, изворите на всички видове страдания. Така се постига крайната цел на сърцето.

Сутра 22 

[Задоволявайки всички нужди на своята Природа, човек вече не е просто отражение на божествената светлина, а действително се съединява с Духа. Това състояние се нарича Кайваля, единение.] 

В това състояние, когато всички нужди са задоволени и крайната цел е осъществена, сърцето става съвършено чисто и вместо само да отразява духовната светлина, то я проявява активно. Човек, който по този начин е осветен или миропомазан от Светия Дух, става Христос, миропомазания Спасител. Влизайки в царството на Духовната Светлина, той става Син Божи.

В това състояние той схваща своя себичен Аз като фрагмент от Универсалния Свети Дух и, изоставяйки празната идея за своето отделно съществувание, става едно с Вечния Дух; което ще рече става едно с Бога - Бащата. Това обединяване на Аза с Бога е Кайваля, което е Крайната Цел на всички сътворени същества.

Виж: „Вярвайте ми, че Аз съм в Бащата и Бащата е в мен”. (Евангелие на Йоан гл.14, ст.11)

Шри Юктешвар "Кайваля Даршанам (Святата наука)"