СВЯТА НАУКА / Глава III Mетодът

Сутри 1 - 4 

[Яджна, жертвоприношение, означава Покаяние (Тапас), дълбоко изучаване (Свадхая) и практикуване на медитация върху Ом (Брахманидхана). 

Покаянието е търпение или спокойствие на ума във всички условия (хладнокръвие, самообладание посред двойственостите на Мая; студ и жега, болка и удоволствие и т.н. Свадхая се състои от четене или слушане на духовна истина, размишление върху нея и формиране на определено понятие за нея. (Медитация върху) Пранава, божественият звук Ом, е единствения път към Брахман (Духа) – спасението.] Тапас е религиозно търпение, както в наслади така и в страдания. Свадхая е четене, изучаване, с манана, дълбоко внимание и чрез това и нидидхасана, създаване на идея за истинската вяра относно Аза; това ще рече, кой съм Аз, откъде съм дошъл, накъде отивам, защо съм тук и други такива въпроси засягащи Аза. Брахманидхана е кръщението или сливането на Аза с реката на Свещения звук (Пранава, Ом), което е свято дело, извършвано за постигане на спасение и единствения път, по който човек може да се върне към своята Божественост, Вечния Баща, откъдето е изпаднал. 

Виж: „Зная твоите работи, и милосърдие и служене и вяра и твоето търпение и твоите дела; последните са по-важни от първите.” (Откровение, гл. 2, ст. 19)

Сутри 5, 6 

[Ом се чува чрез развиване на Шраддха (естествена любов на сърцето), Виря (морална решителност), Смрити (памет за собствената божественост) и Самадхи (истинскa съсредоточеност). Шраддха е засилване на естествената любов на сърцето]. 

Този Свещен звук Пранава Шабда, се изявява спонтанно чрез култивиране на Шраддха, енергетичната тенденция на естествената любов на сърцето; Виря, моралната решителност; Смрити – истинско схващане; и Самадхи, истинска съсредоточеност. Естествената любов на сърцето е главното условие за водене на свят живот. Когато тази любов, небесният дар на Природата, се появи в сърцето, тя премахва всички причини за възбуда от системата и я охлажда до съвършено нормално състояние; и усилвайки жизнените сили изхвърля всички чужди материали – микробите на болести – по естествени начини (чрез изпотяване и т.н.). Така тя прави човек съвършено здрав в тяло и ум, и му дава възможност да разбере правилно законите на Природата. Когато се развие тази любов в човека, тя го прави способен да разбере истинското положение на своя собствен Аз, както и на другите около него. С помощта на тази развита любов, човек добива щастието да бъде в Богоподобната компания на Светците и бива спасен завинаги. Без тази любов той не може да живее по естествен начин, нито да бъде в компанията на човек, който допринася за собственото му благополучие; той често се възбужда от чуждите вещества, приети в тялото му, чрез неспазването на Природните закони и в последствие на това страда в тяло и ум. Той не може да намери никакъв мир и животът му се вижда бреме. Затова култивирането на тази любов, небесният дар, е главното условие за постигане на спасение; човек не може да направи и една стъпка напред без нея към спасението.

Виж: „Зная твоите дела, и трудът и търпението ти и как не можеш да понасяш злите; и си изпитал онези които казват, че са апостоли, а не са, и си установил, че са лъжци” „И си понасял и нямаш търпение, и за моето име си се трудил и не си се отказал” „Но въпреки всичко имам нещо против тебе, защото си оставил първата си любов.” (Откровение, гл. 2, ст. 2-4)

Сутри 7, 8 

[Моралната решителност (Виря) възниква от Шраддха, насочване на любовта на сърцето към Гуру и от всеотдайно следване на неговите наставления. Онези, които премахват нашите нещастия, разсейват нашите съмнения и ни даряват мир, те са истински учители. Те вършат Божията работа. Техните противоположности (онези, които увеличават съмненията и несгодите ни) са вредни за нас и трябва да се избягват като отрова.] 

Както беше обяснено в предишната глава, това творение по същество не е нищо друго освен идея – игра на Природата върху единствената Реална Същност, Бог, Вечният Баща, който е Гуру – Върховният в тази Вселена. Всички неща в това създание не са нищо друго освен този Гуру, Върховният Баща, Самия Бог, възприеман в множественост посредством многобройните аспекти в играта на Природата.

Виж: „Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон, Аз съм казал : Боговете сте вие?” (Евангелие от Иоан, гл. 10, ст. 34) „Аз съм казвал: Боговете сте вие; и всички сте деца на най-висшето”. (Псалтир, псал. 81, ст. 6)

Извън това творение, обектът, който ни освобождава от нашите теглила и ни дарява мир, независимо дали е одушевен, и колкото и незначителен същият може да бъде, трябва да се удостои с нашата най-голяма почит. Дори околните да го презират, той трябва да бъде приет като Сат (Спасител), a общението с него като Богоподобно. Онова, което поражда противоположни резултати, разрушава нашия мир, хвърля ни в съмнения и ни създава нещастия, трябва да се счита като Асат, губител на всичко добро, и трябва да се избягва. Индийските мъдреци казват:

[Някои считат, че божествата живеят във водата (природните елементи), докато учените смятат, че те съществуват на небето (астрален свят) – глупците ги търсят в гората и камъните, (т.е в образи и символи), а Йогинът реализира Бога в Храма на своя собствен Аз.]

За да постигнат спасение, хората избират за свой Спасител обектите, които могат да разберат съобразно своя етап на еволюция. Така например хората мислят, че болестта е голямо бедствие и тъй като вoдата, когато правилно се приложи, има тенденция да премахне болестта, невежите хора могат да изберат за свое Божество самата вода. 

Тези, които са способни да възприемат вътрешната електрична Светлина, която свети вътре в тях, откриват, че любовта на тяхното сърце енергично тече към тази Светлина и ги освобождава от всички причини за възбуда, охлажда тяхната система до нормално състояние, засилва жизнените им сили и ги прави съвършено здрави телесно и умствено. Те приемат тази Светлина за свое Божество или Спасител. 

Невежите хора в своята сляпа вяра могат да приемат парче дърво или камък като своя Спасител или Божество във външното творение, към което ще се развива естествената любов на тяхното сърце, докато нейнaтa енергетизираща тенденция ги освободи от всички възбуждащи причини и охлади системата им до нормално състояние и усили тяхната жизнена сила. Адептите, от друга страна, притежавайки пълен контрол над целия материален свят, откриват своята Божественост или Спасител в Себе си, а не навън в заобикалящия свят. 

Да бъде човек заедно със своя Гуру, не означава той да бъде само в неговото физическо присъствие, което често е и невъзможно, а означава да бъде с него преди всичко в своето сърце, да бъде едно с него по принцип и да се настройва към него. 

Тази мисъл е изразена от лорд Бейкън така: „Една тълпа не е компания, тя е просто галерия от лица.” Да бъдеш заедно с Божествен обект ще рече да се свържеш с него чрез Шраддха, любовта на сърцето, усилена по начин, обяснен преди малко, да държиш неговия образ, облик и достойнства изцяло в своя ум, да размишляваш върху тях и да следваш всеотдайно наставленията му, подобно на агнето, символизирано в Библията.

„Ето агнето на Бога, което премахва греха на света.” (Евангелие от Иоан, гл. 1, ст. 29)

Следвайки тази практика, когато човек бъде в състояние да схване възвишеното състояние на своите божествени братя, той може да бъде ощастливен да остане заедно с тях и да си осигури помощта на някой от тях, който той може да избере като свой Духовен Наставник, Сат-Гуру, Спасител. 

Така, като обобщение, Виря или морална решителност може да се придобие чрез култивиране на Шраддха, което ще рече човек да посвети любовта на сърцето си към своя Гуру, като винаги бъде заедно с него (по посочения преди малко начин) и като следва с обич свещените му наставления, давани свободно и спонтанно.

Сутри 9 -11 

[Mорална решителност се засилва чрез спазване на Яма (нравственост или самоконтрол) и Нияма (религиозни правила). Яма обхваща ненавреждане на другите, придържане към истината, некрадене, полово целомъдрие, премахване на алчността. Нияма пък се характеризира с чистотата на тялото и ума, задоволство при всякакви обстоятелства и послушание – следване наставленията на гуру.]

Устойчивост или морална решителност може да се постигне чрез култивиране на Яма, етични въздържания от жестокост, от безчестие, от алчност, от неестествен начин на живот, от ненужни притежания; и култивирането на Нияма, религиозни ритуали: чистота на тялото и ума, външно и вътрешно изчистване на тялото от разни чужди вещества, чиято ферментация създава различните болести на системата; изчистване на ума от всички предубеждения и догми, защото те правят човека тесногръд; чувство на удовлетвореност при всякакви обстоятелства; спазване на свещените наставления на божествени личности. 

За да разберем какъв е естествения начин на живот ще трябва първом да го съпоставим с неестествения. 

Начинът на живот зависи от избора на (1) храна, (2) дом, (3) общество. За да живеят, животните избират тези неща за себе си с помощта на своите инстинкти и естествените стражи на органите на сетивата – зрение, слух, осезание, мирис и вкус. При хората обаче общо взето тези органи са така изменени от неестествения начин на живот още от най-ранно детство, че малко можем да се осланяме на тях, когато те ни предоставят своите преценки за ситуацията. Ето защо, за да разберем какви са нашите естествени нужди, трябва да вадим заключения чрез наблюдението, опита и разума. 

Първо, за да изберем нашата естествена храна, трябва да насочим вниманието си към органите, които смилат и усвояват храната, зъбите и храносмилателния канал; към естествената функция на органите на сетивност, които ръководят животните при подбора на храна; и към храненето на децата. 

Ако разгледаме зъбите, ще установим, че у месоядните животни предните са малко развити, но кучешките са поразително дълги, гладки и остри – явно, за да могат да улавят плячката. Кътните при тях са също изострени, ала не се пресрещат, а се разминават близо един до друг – явно, за да разкъсват месото. При тревопасните животни удивително добре са развити предните зъби, но пък кучешките са притъпени (освен, ако служат за оръжие, например при слоновете). Кътниците са широки, снабдени отгоре с глеч, за да не се изтриват при странично триене. Те не са остри и не са приспособени за разкъсване на месо. Обаче при всеядните животни (мечка) предните зъби приличат на тези на тревопасните, кучешките са като при хищниците, а кътниците са едновременно и изострени и широки т.е служат и за двете цели.

Ако разгледаме зъбите на човека ще видим, че те не приличат на зъбите нито на тревопасните, нито на месоядните, нито на всеядните. Те съответстват необикновено точно на плодоядните! Заключението идва само: естествената храна за човека са плодовете т.е всеки продукт на растителното царство: зеленчуци, ядки, зърнени храни, плодове.

Да спрем сега на храносмилателния канал. При месоядните животни червата са 3-5 пъти по-дълги от тялото, измерено от устата до ануса, а стомахът им е сферичен. Червата на тревопасните са 20 до 28 пъти по-дълги от тялото, стомахът е удължен или по-сложно устроен. При плодоядните, дължината на червата е от 10 до 12 пъти по-голяма от тази на тялото, стомахът е по-широк от този на месоядните и има удължение в дуодениума, служещо като „втори стомах”.

При човека ситуацията е аналогична с тази на плодоядните. Макар анатомическите измервания да са показали, че дължината на червата му е само 3 до 5 пъти по-голяма от тази на тялото, грешката идва от неправилния метод на сравнение: тялото се мери от главата до петите, вместо от устата до ануса, както това се прави при останалите животни. Очевидно отново се стига до извода, че човекът по природа е плодоядно животно. 

Разглеждайки естествените наклонности на сетивата, усетът при избиране на храна (чрез който всяко животно се насочва именно към своя тип храна), ще установим, че когато хищник открие плячка, той изпитва такава наслада, че очите му светват; той смело се нахвърля върху жертвата си и лакомо лочи бликналата кръв; когато тревопасно намери храна, опръскана с кръв, то отказва да я докосне въпреки, че тя е негова естествена такава. Неговите сетива на зрение и обоняние го водят към чистата храна – трева и билки, които то яде с наслада. Когато плодоядно търси храна, неговите сетива го насочват към плодовете по дърветата и полето. 

Сетивата при хората (мирис, вкус, зрение), независимо от расата, никога не ги водят към убиване на животни. Те дори не могат да понасят гледката на убиването. Винаги се препоръчва кланиците да бъдат извън града. Издават се строги закони, забраняващи месото да се превозва в открит транспорт. Може ли след всичко казано до сега тук да се смята месото за естествена храна на човека? След като неговите очи и нос се отвращават от месото, освен, ако не бъде поднесено с уханието на подправки, със сол или захар и обработено в кухнята? Като съпоставим от друга страна нашите реакции от чудните аромати на плодовете, от самия им вид, ще отбележим как радостно ни блесват очите и как устата се пълни със слюнка. Трябва също така да отбележим, че различните видове зърнени храни и корени притежават приятни вкус и аромат, дори когато още не са обработени. Следователно отново стигаме до заключението, че човек е плодоядно животно.

Да анализираме сега храната на малките деца. За новороденото тя е изключително мляко. Но в гърдите на една майка няма да има изобилие на мляко, ако тя не поема като своя естествена храна плодове и зеленчуци, зърнени храни и ядки. Единственото разумно заключение, което може да се направи от всичко казано до сега е, че различните зърнени храни, плодове и зеленчуци са най-естествената храна за човека. Съответно за течностите – млякото и чистата вода, плодовите сокове. Щом подходящите за човешкия организъм храни и течности се поемат в нормални количества, щом те се сдъвкват добре и обилно се напояват със слюнка, тяхното асимилиране от организма е лесно и резултатно. 

Другите храни са неестествени за човека, те не са подходящи за неговите органи и се явяват чужди за организма. Когато те постъпят в стомаха, асимилирането им става неправилно, техните субстанции, смесвайки се с кръвта се натрупват в отделителните и други органи на тялото и тъй като са непригодени към тях, те са по-тежки и не могат да намерят път навън, за да бъдат изхвърлени. Поради това те се натрупват между тъканите, започват да ферментират, с което пък причиняват болести, както на физическото тяло от физическо естество, така и от умствено естество. Накрая това довежда до преждевременна смърт на индивида. Опитите показват също, че вегетарианската храна почти без изключение подхожда за правилното развитие на децата както физически, така и умствено. Чрез такава храна техният ум, разбирания, воля, темперамент получават най-целесъобразното си развитие.

Установено е също така, че прекаленото гладуване, самобичуването или монашеската изолация, когато се прилага за потискане на половите страсти, не дават желаните резултати. Чрез опита е доказано, че човек може да стане господар на тези страсти, които са най-големия враг на морала, посредством естествения начин на хранене, точно такъв, какъвто беше обрисуван преди малко. Чрез естествения начин на хранене хората добиват спокойствие на ума. А всеки психолог знае, че когато умът е спокоен, това е най-добрият фактор за умствената дейност и ясно разбиране. 

Следва да се каже нещо и за естествения, природния инстинкт за размножаване, който след инстинкта за самосъхранение е най-силният в животинското тяло. Сексуалното желание, аналогично на всяко друго желание, има нормално и ненормално (болестно) състояние. Последното е резултат на натрупване на вещества в тялото, в следствие на неестествен на начин на живот. Сексуалното желание е един много точен барометър за здравословното състояние на човека. Това желание излиза извън нормалните граници поради възбуждане на нервите, което е резултат от влиянието на чужди вещества, натрупани в човешкия организъм. Този натиск се упражнява върху половите органи и отначало се проявява като увеличено сексуално желание, последвано от постепенна загуба на полова енергия. В нормално състояние половото влечение не създава никакви смущения в човека и само от време ма време въздейства върху организма, събуждайки желание за удовлетворение. И тук опитите показват, че това желание и всички останали, е нормално при тези, които водят нормален и естествен живот.

Половият орган е мястото на съединение на важни нервни окончания, особено на симпатичните и гръбначните нерви – главните нерви в коремните области, които чрез своята връзка с мозъка са в състояние да оживят цялата система. 

Или в определен смисъл той е коренът на дървото на живота. Човек, добре запознат с правилната употреба на секса, може да запази своето тяло и ум здрави и да живее приятно през целия си живот. Практичните принципи на половия живот не се преподават поради това, че обществото счита предмета за мръсен, неприличен. Заслепеното по този начин човечество предполага, че ще забули природата с воал, понеже тя му изглежда нечиста. Ала забравя, тя винаги е чиста и че всичко нечисто и погрешно се намира в човешките идеи, а не в самата природа! Човек, незнаещ истината относно опасностите от злоупотреба с половата сила, бидейки принуждаван към погрешна практика поради възбуждане на нервите вследствие на неестествен начин на живот, страда от тежки болести и накрая става жертва на преждевременна смърт.

На второ място възниква въпросът за нашето жилище. Лесно можем да разберем по досадата, която изпитваме, влизайки в една претъпкана с вещи къща, след като сме дишали свежия въздух на някой планински връх или простора на полето или аромата на някоя градина, че атмосферата на града или всяко друго претъпкано място не е естествено за живота! Природосъобразно е другото жилище на човека, свежата атмосфера на планинския връх, полето, градината, сухо място в някоя гора – добре проветрени, с богат достъп на свеж въздух. 

И на трето място е значението на обществото, в която трябва да се движим. Тук също, ако се вслушаме в повелите на нашия разум и се посъветваме с нашия естествен вкус веднага ще открием, че искаме да сме в присъствието на хора, чиито магнетизъм на влияние ще охлажда нашата система, ще усилва вътрешно нашата жизненост, ще развива в нас любовта и ще ни освобождава по този начин от нашите несгоди като ни дарява мир. Това ще рече, че трябва да сме заедно със Сат или Спасител и че трябва да отбягваме Асат, както е описано преди. Бидейки заедно със Сат (Спасител), ще можем да се радваме на съвършено здраве – физическо и умствено, а нашият живот ще се удължава, Ако обаче не спазваме предупрежденията на майката природа, не се вслушаме в повелята на нашата чиста съвест и поддържаме компания с някой, който е определен като Асат, тогава ще се породи противоположният ефект, здравето ни ще се влоши и животът ще се съкрати. 

Така природосъобразният живот е необходимо условие за поддържане на Яма, нормалните въздържания, които бяха обяснени. Понеже чистотата на ума и тялото са еднакво важни при практикуването на Нияма, то трябва да се положат всички усилия за постигане на тази чистота.

Сутри 12 - 18 

[От тук се премахва робството. Осемте робства или примки са: омраза, срам, страх, скръб, осъждане, расово предубеждение, родова гордост и самодоволство; премахването на осемте робства води до великодушието на сърцето. По този начин човек става годен да практикува Асана, Пранаяма, Пратихара; и да се радва на семеен живот (чрез задоволяване на всичките си желания да се освобождава от тях). Асана означава устойчива и приятна поза на тялото. Пранаяма означава контрол над прана, жизнената сила. Пратиахара означава отдръпване на сетивата от външни обекти.]

Когато се постигне устойчивост и морална решителност, се премахват всички пречки по пътя на спасението. А те са осем: омраза, срам, страх, скръб, осъждане, расово предубеждение, гордост от родословието, тесногръдо чувство за благоприличие - тази осмица представлява низостта на човешкото сърце. С премахването на тези осем препятствия идва Виратвам или Махатвам (великодушие на сърцето), а това прави човекът годен да практикува Асана (седене в устойчива и удобна поза), Пранаяма (контрол над Прана, жизнената енергия), Пратиахара (промяна на направлението на волевите нервни токове навътре). Тези практики дават възможност на човека да задоволи сърцето си, като се наслаждава на обектите на сетивата, както и на предназначението на Гархастхашрама (семеен) живот. 

Човек може да въведе в действие волевите нерви, когато пожелае, и може да им даде почивка, когато се уморят. Щом всички волеви нерви почувстват нужда от почивка, човек заспива по естествен път, като чрез този сън волевите нерви се ободряват, за да може човек отново да заработи с пълни сили. Неволевите нерви на човека, обаче, независимо от неговото желание работят постоянно още от самото му рождение. Тъй като той не притежава контрол над тях, не може и да се намесва в работата им. Когато тези нерви се уморят те също се нуждаят от почивка и заспиват. Сънят на неволевите нерви се нарича Мaханидра, великият сън или смърт. Когато той настъпи, кръвообращението, дишането и други жизнени функции се прекратяват и материалното тяло се разлага. След време, когато този велик сън Маханидра премине, човек се събужда с всичките си желания и се преражда в едно ново физическо тяло за осъществяване на различните си копнежи. Така той сам се обвързва с живота и смъртта, без да успее да постигне крайното спасение. 

Но ако човек може да контролира тези неволеви нерви чрез Пранаяма, той може да преустанови естественото състаряване на тялото и периодически да дава почивка на неволевите нерви (на сърцето, на дробовете, на други важни органи) така, както прави това с волевите си нерви по време на сън. След такава почивка чрез Пранаяма неволевите нерви почват да работят с нова жизненост и сила. 

Както след съня, когато волевите нерви са си починали, човек се събужда непринудено, така и след смъртта, след като се е радвал на пълен покой, той се събужда за живот в ново тяло на земята. Ако човек може да „умира”, т.е. съзнателно да дава почивка и то пълна на цялата си нервна система – волева и неволева – ежедневно чрез практикуване на Пранаяма, цялата му физическа система ще работи с огромна мощ. 

Живот и смърт са под контрол на йогина, който постоянства в практикуването на Пранаяма. С това той предпазва своето тяло от преждевременно състаряване, което е правило за повечето хора. Но с това йогинът може да остава във физическото си тяло толкова дълго, колкото желае, а по този начин има достатъчно време да отработи своята карма в едно тяло. Това му позволява да осъществи и да се освободи от всички различни желания на своето сърце. Пречистен, останал без желания на своето сърце, той няма нужда да идва на този свят под влиянието на Мая, Тъмнината, или да изстрадва „втората смърт”. 

Виж: „Уверявам ви, че чрез нашата радост, която имам в Христос (Христовото съзнание), че всеки ден умирам” – Свети Павел. ("Първо Послание към коринфяните" на апостол Павел, гл. 15, ст. 31) „Бъди верен до смъртта и ще ти дам венец на живота... Онзи, който победи, няма да бъде засегнат от втората смърт”. (Откровение, гл. 2, ст. 10-11)

Човек се наслаждава на нещо, когато така пожелае. По време на наслаждението обаче, ако той насочи органите на сетивата, чрез които се наслаждава, към обектите на своите желания, той никога не може да бъде задоволен, а желанията му се увеличават с двойна сила. И обратно, ако той е в състояние да насочи своите органи на сетивата навътре към своето Аз, в този миг той може да задоволи веднага своето сърце. Затова практикуването на гореописаната Пратиахара, смяната на посоката на волевитв нервни токове навътре, е желателен път за задоволяване на светските желания. Човек трябва да се преражда отново и отново, докато не се задоволят и изчерпят всичките му земни въжделения и той стане свободен от всякакви желания. Човек не може да усеща или дори да мисли правилно, ако умът му не е в приятно състояние; а различните части на човешкото тяло са така хармонично свързани помежду си, че дори и най-малката от тях да бъде наранена дори слабо, цялата система получава смущение. Затова е необходимо, за да се разбере нещо, което ще рече да се почувства ясно със сърцето, практикуването на гореописаната асана, стабилната и удобна поза,

Сутри 19 - 22 

[Смрити, истинското схващане, води към познание за цялото творение. Самадхи, пълната концентрация, дава възможност на човека да изостави индивидуалността заради универсалността. „От тук възниква Самяма, възпиране или преодоляване на егоистичното Аз, чрез което човек преживява Ом – вибрацията която разкрива Бога. Така душата се кръщава в Бхакти йога (преданост). Това е състояние на Божественост.]

Когато човек точно практикува горепосочените практики, той може да възприема или чувства всички неща на това творение чрез своето сърце. Това истинско разбиране се нарича Смрити.

Фиксирайки устойчиво вниманието си върху който и да е обект, възприет по този начин, човек до такава степен се отъждествява с него, че сякаш става лишен от своята индивидуална природа. Или той постига Самадхи, истинската концентрация. Ако човек насочи всичките си органи на сетивата към техния общ център, сенсориумът или Сушумнадвара, вратата на вътрешния свят, той свързва изпратеното от Бога лъчезарно тяло на Радха или Кръстителя и чува своеобразния почукващ звук, Пранава Шабда, Словото на Бога.

„Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан.” „Той дойде, за да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него.” „Аз съм гласът на един, който вика в пустинята.” (Евангелие от Иоан, гл. 1, ст. 6,7,23)

Съзирайки това, човек добива вяра в съществуването на истинска духовна светлина и отдръпвайки своето Аз от външния свят, се концентрира върху сенсориума. Тази концентрация на Аза се нарича Самяма. 

Чрез тази Самяма човек става покръстен или потопен в свещената река на Божествения Звук. Това кръщение се нарича Бхакти Йога. В това състояние човек се покайва, което ще рече, че отдръпвайки се от грубо- материалистичното създание на Тъмнината, Мая, той започва да изкачва обратно към своята божественост, вечния баща, от където е изпаднал. Минавайки през сенсориума, вратата, той навлиза във вътрешната сфера, Бхуварлока. Това влизане във вътрешния свят е „второто раждане” на човека. В това състояние той става Девата, божествено същество.

Сутра 23 

[Преводът е същият като следващият коментар]. 

Има пет състояния на човешкото сърце: тъмно, активно, устойчиво, предано и чисто. По тези пет различни състояния на сърцето се класифицира човек и по тях се определя еволюционното му положение.

Сутра 24 

[В тъмното състояние на сърцето човек таи негативни представи за всичко. Tова състояние е резултат на Авидия, Невежеството и поражда Шудра, човек от най-долната каста. Той може да разбере само идеи за физическия свят; такова състояние на ума преобладава в Кали Юга, Тъмният Век на цикъла.] 

В тъмното състояние на сърцето човек храни погрешни представи, той си мисли, че тази грубо материална част от създанието е единствено съществуващата реалност и че няма нищо друго освен нея. Ала това противоречи на истината и не е нищо друго освен влияние на невежеството, Авидя. В такова състояние човек се нарича Шудра или принадлежащ към класата на слугите, понеже неговият природен дълг в тоя случай е да служи на по-висш клас хора, за да си осигури тяхното присъствие и подготви чрез това своето сърце за постигане на по-висше състояние. Това състояние на човека се нарича Кали. Когато в някоя слънчева система хората основано остават в такова състояние и те по правило нямат силата да излязат отвъд него, казва се, че цялата тази система е в Кали Юга, тъмният цикъл.

Сутри 25, 26 

[Излизайки отвъд този етап от замисъла на Брахма, човек се стреми към просветление и навлиза в естествената каста на Кшатрия (войни). Той бива подтикван чрез еволюционните сили да се бори за истината. Той търси гуру и цени високо неговия божествен съвет. Така един Кшатрия става годен да обитава в световете на по-високите разбирания.] 

Когато човек стане малко просветлен, той сравнява своите преживявания, свързани с материалното творение и получени в будно състояние, с преживяванията по време на сън. Разбирайки, че последните са само идеи, започва да храни съмнения относно реалността на първите. Тогава сърцето му се стреми активно да научи истинската природа и борейки се да изчисти своите съмнения, той търси доказателства да определи кое е истина. В такова състояние човек се нарича Кшатрия и се числи към кастата на воюващите. Да се бори по споменатия начин става за него естествен дълг, чрез изпълнението на който той може да постигне прозрение в природата на създанието и постигане истинско прозрение за него. Това Кшатрия състояние се нарича Сандхистхала, средата между по-горното и по-долното. В него хората, ставайки загрижени за истинско познание, се нуждаят от взаимна помощ. Появява се взаимна любов в сърцето, главният фактор, необходим за духовно спасение. 

Подтикван от енергетичната тенденция на тази любов, човек всеотдайно започва да търси присъствието на онези, които унищожават нещастията, изчистват съмненията, даряват знанията. Така той отбягва всичко, което поражда обратния резултат. Сега той научно изучава писанията на божествените мъдреци. По този начин става способен да оцени какво е истинската вяра и разбира истинското положение на божествените мъдреци, когато е ощастливен да си осигури богоподобната присъствие на някои от тях, който с благост застава до него като негов духовен учител, Сат-Гуру или Спасител. Следвайки предано неговите свещени наставления, той се научава да концентрира своя ум, да насочва своите органи на сетивата към техния общ център или сензориум, Сушумнадвара, вратата на вътрешната сфера. Там той съзира лъчезарното тяло на Йоан Кръстителя или Радха и чува свещения Звук (Ом, Амин), подобен на поток или река. И бидейки потопен или кръстен в него, започва да се движи обратно към своята Божественост, Вечния Баща, минавайки през различните Локи или сфери на създанието
 
Сутра 27 

[Седем са световете или Локи на творението: Бху, Бхувар, Свар, Махар, Джана, Тапо и Сатя. (Сегашният свят, и „земният” стадий на човешкото съзнание, са наречени Бхулока.] 

По пътя към божествеността има седем сфери, означени като Сваргас или Локас на мъдреците на Изтока (виж гл. I:13). Te са: Бхулока — сфера на грубата материя; Бхуварлока — сфера на фината материя или електрически явления; Сварлока — сфера на магнитната поляризация и аура или електричества; Махарлока — сфера на магнитите, атомите; Джаналока — сфера на Духовните Отражения, Синовете на Бога; Таполока — сфера Светия Дух; Универсалния Дух; Сатялока — сфера на Бога, Вечната Същност, Сат. От тези седем сфери, първите три съставляват материалното създание (Бхулока, Бхуварлока, Сварлока), царството на Тъмнината, Мая. Последните три (Джаналока, Таполока и Сатялока) съставляват духовното създание, царството на Светлината. Махарлока или сферата на атома, бидейки по средата, е казано да бъде „вратата”, комуникираща между тези две - материалното и духовното творение, и се нарича още Дасамадвара, десетата врата или още Брахмарандра, пътят към Божествеността.

Сутра 28 

[Влизайки в Бхуварлока („въздух” или „свят на ставането”), човек става Двиджа или „дважди роден”. Той разбира втората част на материалното творение – тази на по-фините частици, на тънките сили. Такова състояние на умовете преобладава в Двапара Юга.] 

Когато човек, бидейки кръстен, започва да се разкайва и се връща обратно към Вечния Баща, и оттегляйки своето Аз от грубия материалния свят Бхулока, навлиза в света на фината материя Бхуварлока, казва се, че той става Двиджа или дважди роден тип. В това състояние той разбира своите вътрешни електричества – втората, фината част на създанието. Разбира също, че съществуването на външното не е нищо друго, освен просто срастване или съединение на неговите фини вътрешни обекти на сетивата (отрицателните свойства на електричествата) с неговите пет органа на сетивност (положителните свойства) чрез неговите пет органа на действие (неутралните свойства на същите), дължащо се на функционирането на неговия ум и съвест (съзнание). Това състояние на хората е Двапара; и когато това става естествено всеобщото състояние на човешките същества в някаква слънчева система, казва се, че цялата тази система е в Двапара Юга. В този Двапара период сърцето става устойчиво. Ако човек продължава да бъде в това кръстено състояние, оставайки потопен в свещената река, той постепенно стига до приятно състояние, в което сърцето му напълно изоставя идеите за външния свят и се отдава само на вътрешния.

Сутра 29 

[В Сварлока (“рай”) човек е способен да разбира тайните на Читта, магнетичната трета част на материалното създание. Той става Випра, почти съвършено същество. Такова състояние на ума преобладава в Трета Юга.] 

В това предано състояние човек, отдръпвайки своето Аз от Бхуварлока, светът на електрическите атрибути, стига до Сварлока, светът на магнетичните атрибути, електричествата и полюсите. Тогава той става способен да разбере Читта, сърцето, магнетичната трета част на създанието. Читта, както е обяснено в глава I, е одухотвореният Атом, Авидя или Невежество, част от Тъмнина, Мая. Човек, разбирайки тази Читта, става способен да разбере цялата Тъмнина, самата Мая, от която Читта е част, също и както цялото творение. Казва се тогава, че човек принадлежи на Випра, или почти съвършен, тип. Това състояние на човешките същества е наречено Трета. Когато то стане естествено всеобщо състояние за човешките същества в някаква слънчева система, казва се, че цялата тази система ще бъде в Трета Юга.

Сутра 30

[Чрез истинско покаяние човек достига Махарлока („великият свят”). Не повече обект на влиянието на невежество (Мая), той придобива чисто сърце. Той влиза в естествената каста на Брахманите („познаващи Брахман”). Това състояние на ума преобладава в Сатия Юга.]

Продължавайки по-нататък към Бога, човек издига своето Аз до Махарлока, областта на магнита, на Атома. Тогава всички развития на Невежеството биват отстранени и сърцето му стига до чисто състояние, свободно от всякакви външни идеи. В това състояние човек става способен да разбере Духовната Светлина, Брахман, Реалната Същност във вселената, която е последната и вечна духовна част в творението. В този етап човек се нарича Брахмана или се числи към духовната каста. Това състояние на човешките същества се нарича Сатя и когато то стане естествено всеобщо състояние за хората от някаква слънчева система, казва се, че цялата тази система ще бъде в Сатя Юга.

Сутри 31, 32 

[Не просто отразявайки, а изявявайки Духовната Светлина, човек се издига до Джаналока, царството Божие. Тогава той преминава в Тапалока, сферата на Кутастха Чайтаня. Изоставайки празната идея за своето отделно съществуване, той навлиза в Сатиялока, където постига състояние на окончателна свобода, Кайваля, сливане с Духа.] 

В този случай, когато сърцето стане пречистено, то повече не просто отразява, а проявява Духовна Светлина, Синът на Бога. Бидейки по този начин осветено или мирипомазано от духа, то става Христос, Спасител. Това е единствения път, по който човек, бидейки отново покръстен или потопен в Духа, може да се издигне над създанието на Тъмнината и да влезе в Джаналока, Царството Божие; това е творението на Светлината. В такова състояние човек се нарича Дживанмукта Санняси.

В това състояние човек възприема себе си като нищо друго, освен просто ефимерна идея, почиваща върху частица от всемирния Свети Дух на Бога, Вечния Отец и разбирайки истинското обожание, той принася своето Аз в жертва на Светия Дух, олтарът на Бога. Това ще рече, изоставяйки празната идея за своето отделно съществуване, той „умира” или се разтваря в универсалния Свети Дух и така достига Тапалока, сферата на Светия Дух. Станал по този начин едно с универсалния Свети Дух на Бога, човекът става обединен със Самия Вечен Баща и така идва до Сатялока, в която разбира, че цялото това творение по същество не е нищо друго, освен една идея-игра на неговата собствена природа и че във вселената не съществува нищо друго, освен неговото собствено Аз. Това състояние на единение се нарича Кайваля, Eдинственият Аз.

Виж: „Блажени са мъртвите, които от там нататък умират в господа.” („Откровение” , гл.14, ст.13) „Аз дойдох в света от Бащата, сега напускам света и отивам при Бащата.” ( „Евангелие от Йоана”, гл.16, ст.23)

Шри Юктешвар "Кайваля Даршанам (Святата наука)"