Човекът е творение на звука, който създава нашите раз-
лични тела, започвайки с каузалното тяло. Слово е вибрацията на космическото съзнание, което е първоизточникът на времето, пространството, разума и праната. То формира идеалната схема или дхарма, която стои зад съществуването на душата.
Финото тяло също е творение на звука. Звукът е сетивното
качество на етерния елемент, което генерира и поддържа
полето на впечатленията - финото тяло. Самата прана е неп-
роявен звук, който ние чуваме чрез естествения звук на
дишането. Дори физическото тяло е оформено от звук. Речта,
дишането и пулсирането на сърцето създават ритъма, чрез
който функционира физическото тяло. Човешкото тяло е звуково тяло и ние можем да работим върху неговите енергии само чрез звука. Човешкото тяло може да бъде представено чрез буквите на санскритската азбука, което се нарича Мантра Пуруша или „човекът на звука".
Вак, словото, според различни учения е неотменно средство на всеки творчески акт. Следвайки традицията на брахманите, че богът създател използува своя дъх или слово, за да създаде света, всички направления на индуизма разработват свои учения за произхода на звука (нада), от който всъщност произлиза този свят. Според едно от тях, когато божествената творческа активност, която е идентична с желанието, вибрацията и ви-талния дъх, създава света, нада се издига във формата на мехур, наречен бинду (капка), който се разделя на име, наречено шабда-брахман (словесен Брахман) и на това, което се именува, наречено рупа (форма) или бхути (същество). Според друго твърдение нада има четири състояния и четири имена. От тях върховното се нарича пара-вак, останалите три са съответно познавателно, междинно и въплътено, а всички те са свързани с нервните кръгове — чакра.
Пара-вик, върховното слово, съответства на Словото в Библията. То всъщност е шабда-брахман, невъплътеният, чистият звук, който може да бъде уловен в дълбокия сън. Следващото, познавателното състояние на нада е свързано с ума. В своята космична форма то се асоциира с Ишвара. То е своего рода движение към самоопределение, подтиквано от енергията — желание за показване на Вселената в нейната зародишна форма. Междинното състояние на нада е свързано с будхи, съзнанието или интелекта, и се долавя в състояние на съновидение. От това състояние започва разграничението между индивидуалното и Космоса. В своята космична форма то се асоциира с Хиранягарбха. Четвъртото състояние е състоянието на обикновената, напълно изявена реч, на осезаемите форми и се асоциира с Вирадж.
Пранавата ОМ
“Когато Върховната точка “покълва” за да създаде три неща /Бинду, Нада, Биджа/ - тогава възниква и онзи външно неизявен звук наречен звукът-Брахман” /Кундалини йога/. Този звук който всъщност е Върховната точка и следователно е всепроникващ в човешкото тяло, най-напред се появява муладхара чакра. Казано е: “в тялото в муладхара първо идва въздухът. Когато човек иска да каже нещо, той въздейства върху този въздух чрез съзнателно усилие и това въздействие е всепроникващият Шабда-Брахман” /Кундалини йога/.
Звукът-Брахман се изявява външно благодарение на “въздуха”, този “въздух” стига до пъпната област и се съединява с умственото тяло. Това е първия етап на звукът-Брахман. Следващия етап, изявеният външно звук се издига до сърцето където се слива с интелекта. От тук същия този въздух стига до устата и бива произнесен така, че да бъде доловим за слуха. На този етап звукът- Брахман се нарича реч. Звукът бива попиван отново по обратния ред. “Този, който познае великия Бог на словото ще познае и недиференцираното просветление на “Аз-а”, който не може да бъде засегнато нито от думи, нито от каквото и да било друго нещо” /Йогакундали-упанишада/.
2. В “атмосферата” на духовния център Пара Брахман – там има безброй много “планети”, а духът достигнал тези “планети” живее в блаженство до втория ден на Пара Брахман. През всичкото това време духът не подлежи на прераждане – било то в материалната сфера или менталната сфера. В края на това духовно небе се заражда нов център, познат като психическия център. Той се съдържа имплицитно в духовната “атмосфера” на Пара Брахман.
3. Психически център наречен Брахман. Той също е сияен като хиляди Слънца. След като се образува психичния център от него започват да се излъчват психични потоци, които образуват около него “атмосфера”, а в “атмосферата” се образуват психични планети, на които също има освободени същества. Те също не подлежат на прераждане до втория ден на Брахман.
4. Психичната “атмосфера” с безбройните планети, на които живеят много освободени души. Но понеже това е структура на времето, това означава,че рано или късно ще претърпят след негативния период или нощта на Брахман, някакво прераждане в по-низшите сфери.
5. Това е третия център наречен Вират. Това е центъра на менталния Бог. В него съществуват всички идеи, мисли, концепции, които тепърва ще се развиват в по-нисшото ниво в това на материалната Вселена.
6. Тук също се образува “атмосфера”. По същият начин се образуват и менталните планети. Там също има множество същества, но те вече не са освободени и подлежат на прераждане. Времето им на свобода е в рамките на сегашната Манвантара.
7. Материалната вселена. Тук съм маркирал нашия център – Слънцето.
8. Планетите, които обикалят около центъра Слънце.
Описаната дотук структура, наподобява на “четири в едно” или като матрьошка в матрьошка. Материалното се съдържа в менталното и двете /материята и менталното/ са в психическия принцип. Той от своя страна е в тялото на духовното – което е вечно и не подлежи на промяна.
Човек представлява същия този Космически принцип, в него са всички описани дотук структури. Микрокосмоса /човека/ е точно изображение на макрокосмоса и като най-съвършените същества в Цялото, само на хората е дадено да разберат какво е човек и оттам да разберат Цялото.
качество на етерния елемент, което генерира и поддържа
полето на впечатленията - финото тяло. Самата прана е неп-
роявен звук, който ние чуваме чрез естествения звук на
дишането. Дори физическото тяло е оформено от звук. Речта,
дишането и пулсирането на сърцето създават ритъма, чрез
който функционира физическото тяло. Човешкото тяло е звуково тяло и ние можем да работим върху неговите енергии само чрез звука. Човешкото тяло може да бъде представено чрез буквите на санскритската азбука, което се нарича Мантра Пуруша или „човекът на звука".
В това отношение шестнадесетте санскритски гласни оформят главата на Мантра Пуруша; петте набора от по пет съгласни, общо двадесет и пет, формират четирите крайника и туловището.
Петте полугласни и четирите шумови фрикативни („с" , твърдо и меко „ш" и „х") изграждат тъканите, прана и ума.
Гласните са с отворен звук и не зависят от съгласните за своето произношение. Затова те представляват ума и духа, безформеният аспект на реалността, който работи чрез главата и сетивата.
Съгласните са зависими звукове, които се нуждаят от гласни, за да бъдат произнесени. Затова те представят материята и формата, която се изразява в тялото чрез туловището и крайниците, които ни придават форма и ни позволяват да функционираме в материалния свят.
Полугласните, както показва името, са междинни звукове между гласните и съгласните, полугласни или полусъгласни.
Шумовите фрикативни също са междинни по природа, тъй като те могат да бъдат удържани по-дълго от обикновените съгласни.
Полугласните управляват външните тъкани и елементите на тялото.
Шумовите фрикативни звукове (с, ш,ш', х) управляват дълбинните тъкани, дъха (прана) и ума и притежават една особена сила да пораждат топлина. Те са междинни фактори, чрез които духът (главата), представен от гласните, сътворява и управлява материята (тялото), представена от съгласните.
С други думи, тези съответствия не са просто случайни и несъществени, но отразяват универсални те енергийни свойства на звука. Чрез повтарянето на звуковете на санскритската азбука съобразно тяхното специфично място в тялото, ние можем енергийно да наситим цялото тяло със съзнание и прана и да премахнем всякакви препятствия в тези области.
Съгласните на Мантра Пуруша са особено полезни при лечение на артрит или други мускулно-скелетни болести, като се използват мантри за крайниците и туловището. Ние можем да визуализираме праната, излъчвана от всяко от тези места, заедно с вътрешното повтаряне на мантрата. По този начин Мантра Пуруша става форма на пранаяма или разширяване на жизнената сила.
Гласните на Мантра Пуруша лекуват сетивни разстройства и други болести на главата, ума и мозъка. Мантрите за тъканите и чакрите са от особена важност и могат да бъдат използвани за зареждане на тялото с енергия отвътре и чрез гръбнака и чакрите.
Ние можем да използваме тези звукове за оттегляне на прана от различни части на тялото и поместването й само в ума. Като използваме Мантра Пуруша, ние можем да добием власт над нашите крайници, сетива, прана и ум, научавайки се да включваме и изключваме енергията и вниманието спрямо различни части на тялото. Санскритската азбука е огърлицата от букви, която Богинята, Йога Шакти или Кундалини, носи.
Един от начините да пробудим тази енергия е да рецитираме тези букви поред от гласните към съгласните и полугласните. Азбуката се рецитира от гърлената чакра надолу до основата на гръбнака и след това нагоре до третото око. Това изтегля звука и праничния ток надолу към основата на гръбнака, за да пробудят кундалини.
Гърлото бележи вайкхари, или доловимият стадий на звука.
Сърцето бележи мадхяма,или праничният стадий на речта.
Пъпът бележи пашянти,или менталната (просветлената) форма на речта.
Кореновата чакра бележи пара, или върховното равнище на речта, което е отвъд думите.
В това отношение висшата сила на речта лежи скрита долу в кореновата чакра като кундалини шакти.
Вак, словото, според различни учения е неотменно средство на всеки творчески акт. Следвайки традицията на брахманите, че богът създател използува своя дъх или слово, за да създаде света, всички направления на индуизма разработват свои учения за произхода на звука (нада), от който всъщност произлиза този свят. Според едно от тях, когато божествената творческа активност, която е идентична с желанието, вибрацията и ви-талния дъх, създава света, нада се издига във формата на мехур, наречен бинду (капка), който се разделя на име, наречено шабда-брахман (словесен Брахман) и на това, което се именува, наречено рупа (форма) или бхути (същество). Според друго твърдение нада има четири състояния и четири имена. От тях върховното се нарича пара-вак, останалите три са съответно познавателно, междинно и въплътено, а всички те са свързани с нервните кръгове — чакра.
Пара-вик, върховното слово, съответства на Словото в Библията. То всъщност е шабда-брахман, невъплътеният, чистият звук, който може да бъде уловен в дълбокия сън. Следващото, познавателното състояние на нада е свързано с ума. В своята космична форма то се асоциира с Ишвара. То е своего рода движение към самоопределение, подтиквано от енергията — желание за показване на Вселената в нейната зародишна форма. Междинното състояние на нада е свързано с будхи, съзнанието или интелекта, и се долавя в състояние на съновидение. От това състояние започва разграничението между индивидуалното и Космоса. В своята космична форма то се асоциира с Хиранягарбха. Четвъртото състояние е състоянието на обикновената, напълно изявена реч, на осезаемите форми и се асоциира с Вирадж.
Звукът на ОМ в своята втората степен на изява Пашянти се явява като Бинду тоест зародиш от който възниква диференцираното разнообразие на множеството отделни звукове Нада в третата степен Мадхяма. Древните индийски граматици са създали на тази основа азбуката на санскритския език. Самите тези звукове стават Биджа тоест семе за следващото проявление на звукът в по грубите форми на звукосъчетания думи възприятия разсъждения и т. н.
Матриката тоест звуковата единица, отделната буква е съставена от трите фундаментални части, Биджа, Нада и Бинду Биджата това е специфичният звук на отделна буква който е пречистен и не е смесен с останали звукове.
Например дългата гласна А. Тя като чист звук може да бъде биджа тоест семе от което се образуват други звукове. В същото време ако повтаряме мисленно звука А ние може да префиним този звук правим НАДА и посредством наблюдение да видим че той произлиза от късият звук А. Късият звук А се явява като Бинду каузална причина за възникването на дългият звук А. За да се обясни по добре произхода на буквите една от друга трябва да се познава граматиката на санскритски език и как се образуват буквите. Например има някой основни гласни от които се образуват останалите гласни. Съгласните пък се образуват като се сложи преграда на дъха. Самите съгласни не могат да бъдат изречени без помощта на гласна. Всички тези букви произлизат една от друга по познатият цикъл Биджа, Нада Бинду. Самите съгласни пък се използват за декорация на гласните и затова се наричат Вянджана буквално декорация украса. И действително без помощта на гласна буква не е възможно да се изрече съгласна буква. Това е важен принцип в санскритския език на който се обръща специално внимание от древните граматици. Съгласните могат да бъдат изречени само когато до тях има гласна която да ги активира. Това е вярно дори и в тяхната фина форма на проява като мисъл. Ние не можем да си мислим за съгласна буква без при това да употребим гласна която да я активизира. Тук трябва да отбележим че има доста разлика между българската граматика и санскритската където например звуковете Р и Л се смятат за гласни .Самите принципни гласни са и се разделят на къси - Храсва, дълги - Диргха и удължени Плута които се използват повече във Ведите. Три от тях са основни А И У и на тях съответствуват дългите А И У. От основните гласни се образуват съставните гласни Е, АЙ, О, АУ. Има още две прости гласни които също имат дълга и къса форма Л и Р Към тези четиринадесет гласни се прибавят още две Анусвара буквално след гласна образува се от гласна като към нея се прибавя М накрая и устните се затварят напълно като М то става носово. Например към А става АМ към О става ОМ и т. н. Висарга буквално емисия и се образува от гласна като към нея се прибавя накрая едно безгласно придихание Х. Например към А става АХА към У става УХУ и т. н. Последните две се използват по скоро за благозвучие на речта.
Така броят на всички гласни са 16 . Това са 16 Шакти или Матрика. Или 16 форми на съзнание или 16 прояви на Кундалини.
Звукът-Брахман се изявява външно благодарение на “въздуха”, този “въздух” стига до пъпната област и се съединява с умственото тяло. Това е първия етап на звукът-Брахман. Следващия етап, изявеният външно звук се издига до сърцето където се слива с интелекта. От тук същия този въздух стига до устата и бива произнесен така, че да бъде доловим за слуха. На този етап звукът- Брахман се нарича реч. Звукът бива попиван отново по обратния ред. “Този, който познае великия Бог на словото ще познае и недиференцираното просветление на “Аз-а”, който не може да бъде засегнато нито от думи, нито от каквото и да било друго нещо” /Йогакундали-упанишада/.
1. Духовния център Пара Брахман – Той е сияен като хиляди Слънца. Съществата достигнали до Него, никога не търпят трансформации в по- низшите нива на другите светове.
2. В “атмосферата” на духовния център Пара Брахман – там има безброй много “планети”, а духът достигнал тези “планети” живее в блаженство до втория ден на Пара Брахман. През всичкото това време духът не подлежи на прераждане – било то в материалната сфера или менталната сфера. В края на това духовно небе се заражда нов център, познат като психическия център. Той се съдържа имплицитно в духовната “атмосфера” на Пара Брахман.
3. Психически център наречен Брахман. Той също е сияен като хиляди Слънца. След като се образува психичния център от него започват да се излъчват психични потоци, които образуват около него “атмосфера”, а в “атмосферата” се образуват психични планети, на които също има освободени същества. Те също не подлежат на прераждане до втория ден на Брахман.
4. Психичната “атмосфера” с безбройните планети, на които живеят много освободени души. Но понеже това е структура на времето, това означава,че рано или късно ще претърпят след негативния период или нощта на Брахман, някакво прераждане в по-низшите сфери.
5. Това е третия център наречен Вират. Това е центъра на менталния Бог. В него съществуват всички идеи, мисли, концепции, които тепърва ще се развиват в по-нисшото ниво в това на материалната Вселена.
6. Тук също се образува “атмосфера”. По същият начин се образуват и менталните планети. Там също има множество същества, но те вече не са освободени и подлежат на прераждане. Времето им на свобода е в рамките на сегашната Манвантара.
7. Материалната вселена. Тук съм маркирал нашия център – Слънцето.
8. Планетите, които обикалят около центъра Слънце.
Описаната дотук структура, наподобява на “четири в едно” или като матрьошка в матрьошка. Материалното се съдържа в менталното и двете /материята и менталното/ са в психическия принцип. Той от своя страна е в тялото на духовното – което е вечно и не подлежи на промяна.
Човек представлява същия този Космически принцип, в него са всички описани дотук структури. Микрокосмоса /човека/ е точно изображение на макрокосмоса и като най-съвършените същества в Цялото, само на хората е дадено да разберат какво е човек и оттам да разберат Цялото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар