Финни капки(Бинду)

   

Както Ананта, Богът на змиите, носи цялата вселена с нейните планини и
гори, така и Кундалини е най-съществената опора на всички йога-практики.
Когато Кундалини спи, тя се събужда чрез благосклонността на Гуру и
всички лотуси (нервни центрове) и грантхи (възли) се пронизват.
Гранките се намират в Сушумна. Брахма грантхи е в Муладхара
чакра; Вишну грантхи е в Манипура чакра; Рудра грантхи е в Аджна чакра.
Те могат да се пробият като се практикуват пранайама, бандхи и мудри.
Тогава праната протича през царския път: Сушумна. Тогава умът остава
непроменен и йоги измамва смъртта.

Сушумна, голямата празнота, Брахмарандхра, големият път, горящата
земя, Самбхави и средният път, всички те се отнасят до едно и също нещо.
Това може да се разбере трудно, макар че,ако практикувате,
постепенно ще ви стане по-ясно. "Празнотата" е буквален превод от
санскритското "Шунйа" и означава състояние, в което не съществуват нито
качества, нито време, нито пространство или съзнателност. Когато праната
влезе в Сушумна светът повече не съществува. Съзнанието за време и
пространство и опитностите на сетивата са само творения на ума, на
мислите. Нормално човек понякога е по-активен, а понякога по-малко; човек преживява веднъж положителни чувства, друг път отрицателни - това
продължава винаги. После има качества и човек съзнава времето и
пространството. Но когато праната достигне Сушумна, тя става Нищо. С
други думи: достигнато е Самадхи.

В Хатха Йога това състояние е Унмани Авастха. В Раджа Йога то се казва Асампраджната Самадхи. В Бхакти Йога се нарича Бхава Самадхи. Б Джнана Йога то има името Нирвикалпа Самадхи. Но всъщност всички те обозначават едно и също нещо.Сушумна се обозначава също и като "горяща земя". Ти изгаряш всички твои Самскари (финни впечатления от минали животи), които макар и скрити, ще поникнат като семена през пролетта. Когато праната протича в Сушумна, те изгарят.

http://zodorov.ru/satguru-svami-vishnu-dev-siyanie-dragocennih-tajn-lajya-jogi.html?page=7

Основната есенция

Основната есенция в нашето тяло е един фин отпечатък от частиците на петте елемента (земя, вода, огън, въздух и пространство) в чиста, безплатно, концентрирана форма. Тя е неразделна част от Clear Light.

Бинду преминава от един живот в друг,по пътя на Просвещението, заедно с потока на чистото съзнание на ясната светлина и финита прана.

В междинното състояние след смъртта , което представлява финни ветрове (кармата на човек) тя зачева бъдещето на физическото тяло, в която е роден човек. Въвеждане на сперма и яйцеклетка на бъдещия баща и майка , тя ги съживява, им дава живот и растеж.

Финни капка и фазата на луната

Съществената Бинду се движи по каналите на тялото в съответствие с цикъла на лунните фази. По време на пълната луна се издига на върха на главата, бинду. Намаляващата луна бинду надолу от едната страна на тялото, увеличаване на Луната тя се изкачва от другата страна. В момент, когато фините бинду са в короната, петте основни Прани също са там. С това в този ден е най-лесно да навлизане на праната в сушумна. Така че тантра препоръчва Луната като добър момент да се практикува с вятъра и канали.
Червени и бели капки

В образуването на капка етерично тяло е разделена на червено и бяло (за тези капки се позовава на мъжки и женски енергии в тялото). Чело (между веждите) - място на бели капки, и червени капки са по-слаби. Истинското място на бели капки - челната чакра (Аджна). Основната точка на престоя на червените капки са пъпа, гениталиите и гърлото. Тук червената капка преобладава а бяло е в по малки количества. В сърцето белите и червени капки са балансирани по сила.

"Семената са два вида: бяло и червено.Белите се наричат Шукла, червените maharadzhas "

Mahasiddhas Горакшанатх "Gorakshashataka" (1.72)


White символизира капка сперма човека, червена - тайната на женското тяло или яйцето.

"Rajas се намира на пъпа и е подобен на червена течност. Бинду се намира в района на Луната (в небето). Трудно е да се постигне техния съюз. "

Mahasiddhas Горакшанатх "Gorakshashataka" (1.73)


В лицето, тези сурови капки се движат произволно чрез канали под влиянието на вятъра (кармични наклонности). Чрез изчистването на канали и прана, йогинът обединява тези капки.

"Бинду е Шива, Шакти е раджас. Бинду е луната; раджас е слънцето. Само чрез техния съюз йоги достига крайната освобождение. Когато раджас се задвижва от възбуждане сила на Кундалини чрез дишане (Vayu), в съюз с бинду и тялото става божествено. "

Mahasiddhas Горакшанатх "Gorakshashataka" (1.74 - 75)

Други творчески капки

В нашето тяло, има творчески капки, които са родени с тялото и живеят толкова дълго, тъй като тялото живее:

~ капки на будност, орган, намиращ се в Аджна чакра,

~ Капки на словото (вибрации) сън, звук, разположен в гърлото чакра,

~ Капки на съзнание, дълбок сън, мисли, разположен в областта на гръдния кош,

~ Капки на сексуално блаженство, мъдрост, дълбочина на съзнанието, находящ се в пъпа (Манипура чакра).

Тези капки са груби, и не преминават към следващия живот след смъртта.

Леките капки и невежество

Drops - това е централната точка на натрупването на фините енергии. Леките капки привличат фините енергии в тялото и съответните бариери в съзнанието, които създават нечисти карма.Когато кармичната енергия се преместят в челото и на пъпа, лицето е будно. Когато те влизат в гърлото и половите органи (Свадхистхана), човек сънува. Когато тези прана се натрупват в сърцето, лицето влиза в дълбок сън. Съзнание, резониращо за състоянието на енергетиката , след това заспива с мечти, в дълбок сън, изправен пред блаженство, че е буден. През цялото време, възприятието му е нечисто, защото капки са мръсни, и защото изображенията се виждат, чуват се шумове и т.н., засенчват съзнанието.
Функции на фини капчици

Всяка капчица е свързана с конкретна състояние на ума. Когато човек е буден, ветровете ще падне в областта на тялото (между веждите). В една мечта, една мечта активира пада на словото (гърлена чакра). В съня без сънища - вятърът се натрупва в капчици на съзнание (Анахата чакра). В момента на най-високо блаженство - пикът на енергия по време на оргазъм ветрове ще паднат в пъпа (Манипура). Задачата на Йоги е пречистването на тези капки, на ветрове енергия натрупана във вътрешността на централния канал.

Когато тези капки са активиран, настъпва процес разгъване на самскари и прогнози за външна и вътрешна реалност, която ние възприемаме като видимия свят. Ветровете привлечени от капкитве, угощават тяхната същност и форма Контрастни чисти светлини на вибрациите: видими гледки, звуци, миризми и т.н.

Със капките на веждите сме будни, ние виждаме илюзия в мечтите с капките в гърлото, вие сте на тъмно в безсъзнание поради намаляване на капките в сърдечната чакра, изпитавате блаженството на оргазъм с помощта на капка в пъпа.

           

~ Чело - пъпа (будност, сексуална екстази)

~ Гърло - пубис (на сън)

~ Heart - (сън без сънища).       

Lingam

Lingam - това са местата, на максималната концентрация на червени и бели капки. Според учението на тантра йога във физическото тяло, има дванадесет точки, в които се помещават на Lingams.Lingam - чиста, тънка светлина вещество, смисъла на принципа на "единството на енергия и съзнание." От дванадесет пункта на трите най-важни.

Първият лингам е в Муладхара чакра, тя се нарича Swayambhu-Линга.

Вторият лингам (ИТАР-лингам) е в Аджна чакра.

В Сахасрара чакра е третата - пара-лингам. Това означава, че тези три чакри са най-важното от гледна точка на просветлението фините същността на енергийно съзнание. В сърдечната чакра, в центъра на гърдите, е забраната-лингам, се смята, че това е мястото, където бели и червени капки са в равновесие.

Концентрация Mind Control на капчиците

Ако се чувствате сънливи, йогинът трябва да се концентрира върху спада на веждите (Аджна чакра), поради това бдение няма да го остави.

За да генерирате ясен Dreams и практика мечта йога, йоги се съсредоточава върху вибрациите на реч в гърлото (в чакра visuddha).

За да изведе финото присъствие на информираността на ясната светлина, йогинът трябва да се концентрира върху капките в сърдечната чакра (Анахата).

За да разкрият дълбоко осъзнаване на Чистата Светлина, неразделна част от силната енергия от блаженство, йогинът използва пъпната чакра (Манипура), където капка блаженство дава възможност да се докоснете до истинската пустота. При раждането на човек се появява първият център канал, след като излезе от него, прана формират основите на елементите на физическото тяло. С въвеждането на ветровете в сушумна се връща енергията на нашата "I" затънала в самсара. Когато ветровете влязат в централния канал, йоги автоматично се включва в естествено състояние, отворен характер на ума.
Прана винаги следва ума. Ако йоги концентрира ума си върху точката, в тялото или чакри, прана ще е там. Целта на практикуването чакра-йога, е да се събира праната в енергийни центрове, за да се отворят възлите в Nadi и започне топене на основните капки (бинду), които са в тялото. Развързването на възела в Нади и топенето на капки въвежда енергия в централния канал и освобождава ума от влиянието на последните върху карма йога за освобождаване.                                                                                                                                                                                                                                   

Основните източници на енергия

Прана Видия казва, че има няколко основни източници на енергия (прана)
~ Универсалната енергия (Mahaprana) - космическа прана като такъв, който е в пространството в околните елементи и във всички живи същества,
~ Прана земята - се отнася за енергията на червената бинду, нейният характер - Луната,
~ Слънчева прана - се отнася за енергията на бялата бинду, природа - гореща,
~ Прана въздух - това прана, която е във въздуха, който дишаме, тя може да се натрупват с пранаяма или тялото да диша.Вторични източници на прана
Средни източници са както следва:
~ Растения, които поглъщат въздушна прана, праната на слънцето и на универсалната mahapranu,
~ Животни, които ядат растения
~ Камъни и минерали.
Растения, животни и минерали плът съдържат средно прана, която трансформира телата им. Тази прана е енергията на по-ниско качество. "Покори дишането и коня
Мозък - собственик на петте сетива,
е -. главата на домът. Тялото
е ездача на коня и язди в предопределена цел
Ако не управлява умело коня,
той изхвърля на слабите.
Този кон е Прана дишане. "
Риши Tirumular "Tirumantiram"
тантра 3 (564)                                                                                                                                            

Прана се движи през каналите, а с него на принципа на съзнанието - умът. Прана се сравнява с един сляп кон, а ума с куц ездач. Водачът представлява принципа на съзнание, което е във всеки опит. Rider-ум не може да се движи само по себе си, но само "каране на прана." Всеки индивидуално безсилен, но заедно, те могат да се движат и да стигнат до успех. Прана е сляпа, няма съзнание и се движи хаотично. Умът има идея къде да отида, но не може да го направи без прана. Без ум прана не може да се движи, така че прана и ума са взаимно свързани. Каналите, по които се движи прана представляват пътища в тялото. Изразът "луд ездач по конна езда по пътищата на вятъра канал" означава, че умът, движещи се през каналите създава кармична визия, която е, определила света, в който живее йоги.

"Контролираното дишане активира организма

Тази птица лети по-бързо коня,
ако конят е възмутена, че доставя удоволствие
много повече от виното,
той дава сила, ускорява мързел,
наистина, както казваме ние, мъдрите, нека слуша. "                                                                  

Прана е сила проникваща всички вещества и хранене. Това е оригиналната енергия на вакуума светлината на мъдростта.
Като печат на енергията, която се появява на модификации - пет чисти елемента, които са показани като тънки финните пет цветове на дъгата, недоловимо физическото зрение. Rainbow, е едновременно символ и буквално израз на тези цветове. Прана е пряко свързано с елемент от вятъра (въздух). Първият елемент на вятъра идва от космоса - основа на основите и последният се разтваря. Когато говорим за петте елемента във връзка с петте Pranas, се отнася до частта от огън и вятър, свързан с всеки елемент. Пет Прани в организма, така че отговарят на петте елемента: земя съответства на Апана, вода - vyana, огън - Adobe _prana вятър, пространство - Удана.

http://www.advayta.org/4604

             

http://zodorov.ru/satguru-svami-vishnu-dev-siyanie-dragocennih-tajn-lajya-jogi.html?page=7

Разбирането за Времето в културите на Изтока и Запад

Ричард Доналд Люис (р. 1930 г.) е британски експерт и консултант по междукултурна комуникация, автор на книги и проучвания. Полиглот, владеещ 11 езика (английски, френски, испански, италиански, португалски, немски, шведски, датски, норвежки, финландски и японски). Автор е на „Mоделът на Люис“, типологизиращ ключовите световни културни норми и позволяващ да се общува с други култури с висока ефективност. Ръководител на бизнес-културологичната консултантска фирма Richard Lewis Communications.

Източните и западните култури виждат времето по различен начин, а дори и в рамките на тези групи различните народи се отнасят по различен начин към понятието за време. Ако разгледаме дори само страните от Западното полукълбо, близки страни като САЩ и Мексико разглеждат времето от диаметрално противоположни гледни точки, което често води до взаимно неразбиране. Ако вземем Западна Европа, се оказва, че швейцарската концепция за времето се различава доста от концепцията, приета в съседна Италия. Жителите на Тайланд не разбират времето така, както японците. Във Великобритания вярваме, че бъдещето е пред нас. А в Мадагаскар то се „влива“ в тила на човека.


ЛИНЕЙНО ВРЕМЕ

Да започнем с американската концепция за време, най-скъпоструващото от всички, което ще потвърди всеки, имал си вземане-даване с американските лекари, стоматолози или адвокати. За американците времето наистина е пари. В едно общество, ориентирано към печалбата, времето е ценна, дори дефицитна стока. То се носи като планинска река през пролетта и който иска да прави пари от това, не трябва да изостава от него. Американците са хора на действието, те не понасят безделието. Миналото вече си е отишло, но настоящето може да се нареже на парчета, да се опакова и пакетира и да бъде заставено да работи за тяхното бъдеще. Схема 1 показва как американците виждат времето. Схема 2 – как го използват.


Схема 1: Представата за времето у американците




Схема 2: Как американците използват времето

В САЩ вие трябва да правите пари, в противен случай сте никой. Да предположим, че един човек има пред себе си 40 години живот и иска да спечели 4 милиона долара, т.е. по около $ 100.000 годишно. Ако заработването на тази сума отнема 250 работни дни в годината, това означава 400 долара на ден или 50 долара на час. Отчитайки всичко това, американецът може да каже, че цената на неговото време е 50 долара на час. Американците също говорят за начините за загуба, прахосване, планиране и пестене на времето.

Това звучи достатъчно логично, но само докато тази логика не започне да се прилага върху други култури. Да си представим един португалски рибар, който не е успял да хване нито една риба за два часа риболов. Дали той е изгубил времето си напразно? Ако сицилиански свещеник не е успял в четвъртък да убеди някого да приеме вярата – означава ли това, че денят е минал напразно? И ако на немски композитор, френски поет или испански художник през изминалата седмица не са родили нито една оригиналната идея – може ли тези загуби да се измерят в пари?

Американците не са единствените хора, обсебени от идеята за пестене на време. Такова отношение към времето на практика е религия в Швейцария или в Германия. Тези страни, заедно с Великобритания, целият англосаксонски свят, Холандия, Австрия и скандинавските страни – всички те разглеждат времето линейно. Подобно на американците, тези народи смятат времето, незаето от действия или вземането на решения, за изгубено.



Това са монохронни народи. Тоест, те предпочитат да изпълняват само едно действие в определен период от време, да се съсредоточат върху него, следвайки определен график. Такова поведение те считат за ефективно и ефикасно. Освен това, поради широко разпространената в страните им протестантската етика, те отъждествяват работното време с успеха: колкото повече работиш, колкото повече часове прекарваш в работа, толкова по-успешен и по-богат ще бъдеш. За американските уши това звучи напълно разумно, за класово и съсловно чувствителните британци – малко съмнително, а за жителите на Южна Европа, където въпросите за властта, привилегиите и произхода отричат тази теория на всяка крачка – просто нереалистично. В обществото, съществувало в Съветския съюз, може да се каже, че най-успешен от всички е този, който е работил най-малко от всички (или въобще не е работил), но е получил значително възнаграждение.

МУЛТИАКТИВНО ВРЕМЕ

Южноевропейците разбират времето не линейно-активно, а мулти-активно (виж анализа на Люис за мултиактивните, линейно-активните и реактивните култури). Колкото повече действия могат да изпълняват едновременно, толкова по-щастливи и по-успешни се чувстват. Те организират времето (и живота си) не както правят това американците, германците или швейцарците. Мултиактивните народи не се интересуват от разписанията и точността. Да, на думи те ги ценят, особено в разговор с линейно-активен партньор, но всъщност смятат, че настоящето е по-важно, отколкото който и да е график за бъдещето. В техния ред на приоритетите най-висок приоритет е очарованието или значимостта на самото действие.

Испанците, италианците и арабите по-скоро ще игнорират времето, ако то ги принуждава да сложат преждевременно край на разговора. За тях междуличностните отношения са най-добрият начин да прекарват времето си. За италианеца, например, съображенията за време са вторични по отношение на човешките чувства. Той ще попита германския си колега: „Защо си толкова ядосан, че дойдох в 9,30?“. „В моя дневник срещата е насрочена за 9.00“, ще бъде германският отговор. Напълно логично, отговорът на италианеца би бил: „Защо не поправиш времето на 9:30, така и двамата ще бъдем доволни?“. Нашият бизнес и отношения са толкова важни, че времето за срещата е без значение. Важна е срещата. Германците и швейцарците не могат да толерират такъв подход, защото това обижда чувството им за ред, точност и планиране.

Испанецът ще вземе страната на италианеца. За неорганизираността на испанеца си има причини. Германецът вярва в една истина – научната истина.Испанецът, напротив, се придържа към двойна истина – истината на реалния свят и универсалната поетична истина. Затова германецът смята, че той и испанецът се разбират един друг, като на Схема 3, а самият испанец, придържайки се към концепцията за двойна истина, разбира ситуацията в съответствие със Схема 4.

Схема 3: Какво виждат немците и испанците




Схема 4: Какво в действителност виждат испанците

Що се отнася до точността, в случая с испанците е по-добре да не отивате на среща навреме. Нещо повече, в Испания точността често води до объркване в графиците и срещите (Схема 5).


Схема 5: Графикът на испанците: на теория и на практика

Малко от североевропейците или североамериканците биха се примирили с мултиактивното използване на времето. Германците и швейцарците ще изпаднат в объркване (освен ако предварително не им се обясни психологическият модел на това възприятие). Германците разглеждат раздробяването на програмите, графиците, процедурите и производството като най-сигурен път към ефективността. Швейцарците, които са още по-пунктуален народ, са превърнали точността в свой национален символ. Именно прецизността е основа на тяхната часовникарска индустрия, на оптическите им инструменти, фармацевтиката и банковото дело. Самолети, автобуси, влакове – всичко пристига по разписание. Затова и всичко може да бъде точно изчислено и прогнозирано.



В страните, населени с линейно-активни народи, времето е здраво привързано към часовника и календара и е разделено на абстрактни сегменти – за наше удобство и точност. В мултиактивните култури, като арабските и латиноамериканските държави, времето е привързано към събитията и хората и е субективна мярка, която може да бъде променяна, разтегляна или свивана, независимо от стрелките на часовника.

„Трябва да побързам – казва американецът – времето ми изтича.“ Испанецът или арабинът, презиращи това покорно раболепие пред някакви си графици, биха казали това само в случай на бърза и неизбежна смърт.


ЦИКЛИЧНО ВРЕМЕ

И линейно-активният северняк, и мулти-активният човек от романската култура смятат, че управляват времето по най-добрия начин. Но в някои източни култури адаптацията на човека към времето е само една от алтернативите. В тези култури времето се разглежда като цикъл, нелинеен и необвързан със събитията. Всеки ден слънцето изгрява и залязва, сезоните се редуват, небесните тела се въртят около нас, хората остаряват и умират, а децата им заемат тяхното място. Този цикъл продължава вече стотици хиляди години. Цикличното време не е дефицитна стока – то е безкрайно и възобновяемо. Както казват на Изток: „Когато Бог е създал времето, той е създал достатъчно от него.“



Затова не е изненадващо, че бизнес решенията на Изток се вземат по различен начин. Западните хора често очакват от азиатците бързо вземане на решения и оценка на случая от гледна точка на реалните му достойнства, които нямат връзка с миналото. Но азиатците не могат да мислят така. Миналото създава контекст за сегашните решения, за които азиатците мислят в перспектива – това връзва ръцете им. Американците гледат на изминалото време, в което не са взети никакви решения или не са предприети действия, като на изгубено.

Азиатците не разглеждат изминалото време като изгубено – то ще направи един кръг и ще се върне, носейки със себе си същите тези възможности, рискове и опасности, които човек може посрещне, използвайки опита от миналото. Цикличното време е лесно за разбиране, защото ние самите често си казваме: „Ако тогава знаех това, което знам сега, никога не бих направил това, което направих. „

Схема 6 сравнява скоростта на западната верига на действие с азиатската рефлексия. Американецът, германецът и швейцарецът в края на деня се прибират у дома, доволни, че са успели да изпълнят всичко. Французинът или италианецът може да оставят нещо за „утре“. Джон Пол Фийг в книгата си „Общото ядро: тайландците и американците“ („Common core: Thais and Americans“) описва отношението на тайландците към времето – те го виждат като езерце, около което може да се разхождате. Тази метафора отлично описва повечето азиатски народи, които, вместо да се заемат с проблемите последователно, според времето на възникването им, описват около тях един вид кръгове в продължение на дни или седмици, преди да се заемат с търсенето на решения. След известно размишление, проблеми A, D и F могат да се окажат достойни за решаване (Схема 6). Но проблеми B, C и E ще бъдат игнорирани. Съзерцанието върху цялата схема обаче може да доведе до разбирането, че проблем G, който никой не е забелязал в началото, се оказва най-важен от всички.


Схема 6: Западната верига на действие и източната рефлексия

В будистката култура (например, Тайланд, Тибет) не само времето, но и самият живот се движи в кръг. Каквото и да сме планирали, както и да организираме нашия свят, поколенията следват едно след друго; правителства и управници се сменят един след друг; реколта след реколта узряват по полята; урагани, земетресения и други природни бедствия ще се случват отново и отново; данъците ще се събират; Слънцето и Луната ще изгряват и залязват; акциите и пазари ще се покачват и падат. Дори американците не могат да променят това, още повече със своето бързане.

КИТАЙЦИТЕ

Подобно на повечето азиатски народи, и китайците „обикалят около езерото“, да вземат правилното решение. Но те имат и усет за стойността на времето.Това може да се види особено в начина, по който се извиняват за това, че някой им е отделил от времето си. В Китай в края на делови срещи често благодарят на събеседниците си за отделеното време. Също така се цени точността по време на срещи – повече, отколкото в други азиатски култури. Например, ако двама души имат среща, китаецът често идват 15-30 минути преди уречения час, „за да свърши работата си до времето, определено за дискусия“,така че да не краде от времето на другия човек. В Китай се счита за прието да си тръгнеш 10-15 минути след началото на срещата – също за да спестиш от времето на събеседника си. Разбира се, китаецът няма да си тръгне, преди да се е договорил, но стандартите ще бъдат спазени.



Това наистина е двоен стандарт. Китайското разбирането за скромност изисква хората да ценят времето на другите, но в същото време китайците очакват другият човек да им даде достатъчно време за преоценка на условията по сделката и за изграждане на добри отношения с хората, с които сделката ще бъде сключена. Китайците често се оплакват от навика на американците, които правят бизнес в Китай, да напускат веднага след края на срещата, „точно по средата на разговора“. Американците смятат, че двете страни вече са обсъдили всичко, китайците – че двете страни все още не са достигнали нивото на взаимно разбирателство, доверие и общи интереси, които в китайската култура се смятат за основа на сделката и последващите делови отношения.

ЯПОНЦИТЕ

Японците имат тънък усет за разгръщане и разопаковане на времето – това е описано прекрасно в книгата на Джон Хендри „Опакована култура“ (Wrapping culture, 1995). Хората, запознати с Япония, прекрасно си спомнят контраста между мълниеносната скорост на японския работник във фабрика, от една страна, и търпеливото съзерцание, което може да бъде наблюдавано в японските градини или агонизиращо бавното темпо в класическа постановка на театъра Но. В своята книга Хендри подчертава точното и подробно разпределение на японското време. Това разпределение не прилича на американската или немската система, където действията са подредени в логическа последователност, насочена към най-висока производителност и бързина на изпълнението. Японците са загрижени не толкова за времето, в което нещо се случва, а за това дали отделеното време съответства на вежливостта, такта и традицията.

Така например, в много японски социални ритуали съществуват фази и времеви пластове, отбелязани на точните места от началото до края – от изпращането на колеги в пенсия до сватбите и дори родителските срещи в училище.

В конформисткото и регулирано японско общество хората искат да знаят какво точно правят. Това важи както за социалните, така и за деловите срещи. Задължителната двуминутна размяна на визитки в началото на всяка бизнес среща е отличен пример за това как на началото на деловите отношения се отделя точно определен отрязък от време. Същото важи и за началото и края на училищните уроци в Япония. Урокът не може да започне без формалното обръщение на учениците към учителя с искане да започне и не може да приключи без ритуалната благодарност на учениците за получените знания.

Съществуват много ритуали, които не са възможни без строго определени начало, край и междинни фази – чайната церемония, честването на Нова година, годишното почистване в къщи, съзерцанието на черешовия цвят, пролетната „офанзива“ (стачки), летните празници, връчването на подаръци, корпоративните пикници, пиенето на саке, дори и заниманията с джудо, карате или кендо. Японецът не може да участва във всичките тези неща непринудено и без колебание, тъй както това би направил западният човек. Американците и североевропейците предпочитат да преминат директно към същината на проблема, да отидат направо в сърцето на проблема. Японците първо трябва да минат през всички задължителни ритуали, водещи до същия резултат. Това е свързано както азиатската липса на прямота, но в Япония това включва и любовта към раздробяването, към традицията, към красотата на ритуала.



Обобщавайки, можем да кажем, че ако си имате работа с японци, можете да очаквате, че те ще ви отделят достатъчно време. В замяна вие се съгласявате да „направите правилното нещо в подходящия момент“. В Япония формата и символиката са по-важни от съдържанието.

ЗАВРЪЩАНЕ В БЪДЕЩЕТО

В линейно-активните, индустриализирани западни култури, времето се разглежда като път, по който вървим. Животът често е сравняван с „пътуване“, а смъртта – с „края на пътя“. Представяме си, че се движим по пътя, като оставяме зад себе си миналото, а пред себе си виждаме девствената пътека на бъдещето, което ни предстои.

За линейно-ориентираните хора бъдещето не е абсолютно непознаваемо, защото те вече частично са го планирали. Американските мениджъри, базирайки се на тримесечни прогнози, дори могат да кажат колко пари ще спечелят през следващите три месеца. Швейцарският началник-гара няма да се поколебае да ви увери, че влакът ще напусне Цюрих утре сутринта точно в 9.03 ч. и ще пристигне в Люцерн в 10.05 ч. И вероятно е прав. Часовниците, календарите и компютрите са устройства, които не само ни помагат да бъдем точни, но и ни учат да работим за постигането на някакви цели, учат ни да разбираме какво е краен срок. В някаква степен ние „заставяме бъдещето да се случи“. Няма как да знаем всичко (това би било пагубно за конните залагания и детективския жанр), но можем да правим предположения за бъдещето според най-доброто от нашите възможности. Нашата персонализирана програма ни казва, че през цялата следващата година ще ставаме в определено време, ще изработим определено количество часове, ще излезем в отпуск за определен период от време, ще играем тенис всяка събота сутрин и ще плащаме данъци на определени дати.

Цикличното време, напротив, не е прав път, водещ към хоризонта, а извита пътека, която ни води през едни и същи места, които вече сме преминали. Тези, които се придържат към идеята за цикличното време, са по-малко дисциплинирани в планирането на своето бъдеще, тъй като смятат, че то не може да бъде управлявано и че хората ще направят живота си по-лесен, ако го „хармонизират“ със законите и цикличните събития в природата. Но дори и в такива култури планирането на бъдещи събития все още е възможно, тъй като много неща са принципно разбираеми за хората и са обречени да се повтарят отново и отново.

Културите и на линейното, и на цикличното време смятат, че миналото е това, което вече е зад гърба ни, а бъдещето – като нещо, което е пред нас. Но в Мадагаскар, например, всичко е наобратно (Схема 7). Малгашите (коренните жители на Мадагаскар, бел.ред.) си представят бъдещето като нещо, което влиза отзад, през тила ни, а след това излиза като минало, което се простира пред нас. Миналото лежи пред тях, защото е видимо, известно и вляе на живота. Хората могат да го разглеждат, да го ползват, да се учат от него, дори да „играят“ с него. Малгашите посвещават много от времето си за общуване със своите предци, разкопават костите им и дори си устройват празници с тях.


Схема 7: Разбирането за времето на малгашите (Мадагаскар)

Жителите на Мадагаскар смятат бъдещето за непознаваемо. То се намира зад нас, невидимо за очите. Как могат да планират каквото и да било? Автобусите в Мадагаскар потеглят не по някакво разписание, а когато автобусът е пълен. Ситуацията предизвизква събитието. В това има не само икономическа логика – автобусът потегля, когато болшинството от пътниците се нуждаят от това. Логично, в Мадагаскар магазините се зареждат със стоки, когато рафтовете вече са празни, бензиностанциите поръчват газ, когато резервоарите вече са на сухо, а на тълпите от пътници на летището се обяснява, че въпреки закупените билети, те са в списъка на чакащите. В действителност, определянето на местата в самолета се извършва между отварянето на гишето за чекиране и (евентуално) излитането на самолета.

ВАЛИДНОСТТА НА ПОНЯТИЕТО ЗА ВРЕМЕ

Малгаши, тайландци, японци, испанци и много други народи ще продължат да използват времето по начини, които ще влизат в конфликт с линейно-ориентираните народи в социалната и бизнес-сферата.

Ако погледнем обективно, то понятието за време, разбира се, е свързано с историята и нивото на индустриална организация. Ние си представяме, че времето се простира както в миналото, така и бъдещето, а събитията от бъдещето предвиждаме, основавайки се на факти от миналото. Създаваме комерсиални структури, основавайки се на съотношението между време и действие: почасово заплащане, наеми, кредити, лихви, данъци и застраховки.

Като цяло ние (в Северна Америка и Северна Европа) сме убедени, че сме постигнали оптимума в управлението на времето. Но много култури (включително мощните икономики на бъдещето, като Китай, Япония и Югоизточна Азия) позволяват на линейната концепция за времето да им влияе само до определен лимит. Индустриалната организация изисква синхронизиране на графици и цели, но основните философии, разбиращи по различен начин времето и неговата стойност, ще останат различни завинаги.

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Унмани Авастха и Maнонаса

                                                                                                                                                                              


Унмани Авастха е Хатха Йога самадхи чрез контрол на праната. 

В Радкха Йога същото състояние се нарича Асампраджната Самадхи. 

В Джнана Йога то се нарича Нирвикалпа Самадхи или Турийа. 

В Бхакти Йога то се нарича Бхава Самадхи или излизане над егото. Всички те са едно и също състояние.

През време на Унмани Авастха дъхът спира и умът става така
спокоен, че вие виждате Аза. Авастха се отнася до едно състояние на ума. В това състояние няма повече вълни (врити) в ума, защото праната повече не се движи през Ида и Пикгала. Докато праната действува през тези нади, ще има
физическо дишане и жизнена сила, чувства и мисли. Обикновено ние не можем да спрем това; то спира, само когато праната тече в Сушумна, така че Ида и Пингала са мъртви. Тогава те са като жица без ток.

 

1. Когато всички нади, които сега са пълни с нечистотии, се очистят, само тогава йоги може успешно да извършва пранайама.  "Успешно" означава, че праната отива в Сушумна. Когато надите са нечисти, прана няма да отиде в Сушумна, така, че ние трябва да започнем да правим пранайама, за да очистим надите. Колкото е по-голямо усилието, което
полагаме, толкова повече се очистваме; останалото идва автоматично. В действителност, повечето от времето ние прекарваме в очистване.                                     

2. Затова човек трябва да практикува пранайама с ум, в който преобладава саттвичният елемент.

"Саттвичният елемент" преобладава, когато вие искате да
достигнете своя Аз, или Бог, а не извършвате пранайама за получаване на сиддхи или сила. Ако това е целта ви, тогава това би била раджа-гуна (раджасичният елемент), която преобладава. Но това би било като да се опитва лявата ръка да доминира над дясната ръка, когато в действителност има
само един Аз. Така ако аз искам да покажа, че съм повече от вас, това не е сила, то е само илюзия, невежество. Ние трябва да извършваме тази садхана, за да постигнем АзаКогато надите са очистени, мислите ви повече не отиват от десния
мозък към левия мозък и от левия мозък към десния мозък. Тогава има равновесие, няма повече качване и спадане. Обикновено нашиятживот се люлее като махало: един ден отива в тази посока (щастлив, скачащ и радостен),
на следва щия ден махалото отива в другата посока.Когато праната отиде в Сушумна, първият признак е доволство.То идва автоматично. Когато дойдат мир и доволство при вас, това значи, че Кундалини е пробудена или Шакти е отворена. Тогава вие излъчвате този мир. Вашите приятели и вашето семейство ще видят нещо ново във вас: спокойно и благо лице.                                                                                                               

3.. Йоги, след като е заел позата Падмасана, трябва да вдиша праната през Ида или лявата ноздра, и като я е задържал толкова дълго, колкото може, да я издиша през Пингала или дясната ноздра.

4. Отново след като е вдишал праната през Пингала, той трябва да изпълни Кумбхака [задържане], както еформулирано в книгите, и трябва пак бавно да я издиша през Ида.

5. Той трябва да изпълнява пурака (вдишване) през същата
ноздра, през която е извършил речака (издишване), и след като е задържал дъха в най-голяма степен, докато се покрие с пот или докато тялото му се разтрепери, трябва да я издиша бавно и никога бързо, тъй като това би
намалило енергията на тялото.

6. Вдишай праната през Ида и я издишай през Пингала. Отново, вдишай я през Пингала, и след като си я задържал толкова дълго, колкото можеш, издишай я през Ида. Йоги, който се е усъвършенствувал в йама чрез практикуването на

пранайама през дясната и лявата страна, очиства надите си за не по-малко от три месеца.

Това е Анулома Билома [алтернативно ноздрено дишане]. След
три месеца можете да стигнете известна степен на очистване. 

Ще има удовлетворение, мир и доволство. Всичко това ще настъпи, при условие, че се изпълни тази предпоставка: спазване на йамите и нийамите. Просто практикуването на ляво и дясно дишане само не е достатъчно.                                      

Какви са нийамите? Те са следните правила за поведение?


1. Сауча - Чистота, вътрешна и външна: вътрешно очистване чрез Нети и Дхаути, и саттвична, чиста вегетарианска диета.

2. Сантоша - доволство (обсъдено преди), където вие сте задоволени, в каквато и ситуация да сте. Един човек може да е роден в голям дворец, а друг може да е роден в бедняшки квартал. Каква е причината зад това? Карма. Това
са нашите собствени действия от миналото, които причиняват реакции. Така, вие трябва да бъдете доволни, без значение в какви жизнени условия сте поставени.

3. Тапас - самоналожено изкупление (постене, приемане на обети катонапр. извършване на определен брой асани, пранайами или ядене само на определен тип храна). Не глупави обети като стоене в студена вода за 10 часа
или седене на горещо слънце близо до горящ огън. Някои глупави хора правят тези неща, но това е измъчване и това е против Йога. Истинските йоги не ще правят този тип тапас. Измъчването на тялото в името на Бога не се позволява.
Нито пък обграждането на тялото с твърде много лукс. Следвайте средния път: не твърде много лукс, не твърде много страдание.

4. Свадйайа - изучаване на писанията.
5. Ишварапранидана - подчиняване на волята на Бога или подчиняване на
егото.
Това са йамите или ограниченията:
1/ Сатйам - казване на истината.
2/ Ахимса - ненасилие.
3/Брахмачарйа - целомъдрие.
4/Астейа - никаква алчност.
5/Апариграха - никакво приемане на подаръци.
Щом веднъж йамите и нийамите се установят, тогава изпълнявайте пранайама. Само при това условие ще получите очистване за три месеца. Всеки може да практикува пранайама, но ако йама и нийама не са там, успех няма да дойде лесно, защото умът няма да отива в правилната посока. Но ако
тези условия се изпълнят, вие можетеда получите полза дори сега; огромно вътрешно пробуждане да дойде по вряко време.                                                                  

6. Той трябва да изпълнява кумбхака [задържане на дъха] четири пъти на ден: рано сут рин, по обяд, вечер и в полунощ ....Това означава, че в тези четири времена през деня човек трябва да практикува вдишване, задържане, издишване, докато се появи пот. Когато пропорциите се увеличат, вие ще чувствувате да излиза пот.
..... докато той увеличи броя до 80. Това са 40 рунда, при което един рунд съдържа две задържания. 40 рунда правят 60 задържания. Вдишване, задържане, издишване е половин рунд; и после друго вдишване, задържане, издишване и един пълен рунд, 40 рунда сутрин, 40 по пладне, 40 вечер и 40 в полунощ. Начинаещият ще започне с 10 или 15 рунда и после ще продължи докато достигне 40 рунда.Коментарът на Ерахмананда: Това стига до около 320 кумбхаки ежедневно. Но
тъй като може да е неудобно да се практикува в полуноц, това може да възлезе на 240 кумбхаки.

АЗ ПРЕПОРЪЧВАМ ДА ПРАКТИКУВАТЕ САМО ТРИ ПЪТИ НА ДЕН, КАТО ПРОПУСКАТЕ ПРАКТИКАТА В ПОЛУНОЩ. ВИЕ ЩЕ ПОЛУЧИТЕ ПОЧТИ СЪЩАТА ПОЛЗА БЕЗ ДА СТИГАТЕ ДО ТАЗИ КРАЙНОСТ. НАИСТИНА,
ТОВА Е СТАНДАРТНИЯТ ПЪТ НА ЙОГИТЕ. КОГАТО ОТИВАМЕ В УЕДИНЕНИЕ, ТОВА Е НАЧИНА, ПО КОЙТО ПРАКТИКУВАМЕ.                                                

В най-висшето състояние праната отива до Брахмарандхра. 

Така човек трябва да изпълнява пранайама.
"Рандхра" означава "канал", така Брахмарандхра е "Каналът на
Брахма". Къде е каналът на Брахма? Сушумна. С тази трета най-висша степен на очистване треперенето ще спре и повече няма да има пот, макар че вашата енергия е много високо. Вие не чувствувате нищо друго освен спокойствие на
ума и онази вътрешна радост, щастие и мир. В първата степен праната се задържа за 12 матрас. Това е времето, когато идва потта. На втората [степен] 24 матрас, и на третата 36 матрас. Една матра се определя, че е времето нужно, за да се обиколи в кръг коляното с ръката веднъж или изщракване три пъти с пръстите.

Древните не са имали часовници . За тях най-малката единица е била една матра, която е приблизително 3 секунди. Така праната се задържа на първата степен за 36 секунди (12 матрас); да приемем, че това съответства на половин минута. Други казват, че една матра е времето, което е нужно да се плесне с ръцете три пъти. Трето значение е: времето, нужно за дъха да влезе и да излезе в случая на човек, който е заспал здраво.Първата степен на пранайама има период от 12 и половина дишания.

Дишанията се наричат "пала". Другите степени на йога: пратйахара, дхарана, дхйана и самадхи са само напредване в пранайама.

Тук те не говорят за физическо дишане, а за праната, която е в
Сушумна. Когато праната стои в Сушумна за една минута и половина, това се нарича "едно дишане" или "един пала". Когато праната стои в Сушумна за повече от 12 и половина дишания, това не е вече пранайама, а пратйахара.

Има три степени в очистването на надите. 

В първата степен става изпотяване. В това време праната се задържа за 12 матрас (приблизително 30 секунди). Забележете, че се задържа праната, а не дъха. Вие задържате праната за 30 секунди в Сушумна. Праната няма да да стои за повече от определено време, защото там има огромно съпротивление. То е като сближаването на едни и същи полюси на два магната: те ще се отблъснат един от друг. По същия начин, положителната сила на Сушумна и неочистената енергия на Ида и Пингала (наречена апана) идват и напират една срещу друга.
Има временно задържане за много кратко време. Това се нарича първата степен. Вие положително си спомняте, че "30 секунди" не означават, че ние задържаме физическия дъх. Това се има предвид под "задържане на дъха в Сушумна".

Втората степен се задържа за 24 матрас. На третата степан праната стои в Сушумна за 36 матрас (около една минута и половина), но истинското вътрешно чувство за този период изглежда, като че е вечност.

Тогава няма повече време; вие дори не усещате, че светът има някакво значение. Когато излезете от това състояние, тогава знаете, че света е като мираж. Не мислете, че това преживяване става само в Сушумна.  В същност вие чувствувате това излъчване през цялото тяло, а не на специфично място. Мястото се дава само, за да може умът ви да се
концентрира. Същото е, когато вие се концентрирате вьрху чакрите, така че да можете да получите повече сила на кон центрацията. Това помага енергията да протича по правилния канал, което е най-важното нещо, за довеждане на
мира. Това се има предвид под "държане на праната" в различните степени.

Предупреждение: никога не взимайте нещо буквално в Йога.
Например, символът на Шива е танцуващият Натараджа, представящ сътворение и разрушение, танцът на материята. Материята се променя във всеки момент; когато частица материя умре, тя става нова материя за нещо друго. Това се нарича "Танцът на Шива". Листата на чакрите също сасимволи, загатващи за форми на излъчването на енергия. 

Такива неща са дадени, за да може умът да си представя образно; те са само помощни средства за събиране на вашата концентрация в една точка.Когато праната се задържа за период от 125 палас, тогава тя минава в Брахмарандхра. Когато праната стои в Брахмарандхра за около 25 палас, това е пратйахара. Ако тя остане тук за 5 гхатикас (два часа) това е дхарана. Ако стои за 60 гхатикас (два дни и половина) това е дхйана. Ако тя се задържа за 12 дни, това е самадхи. Ние не говорим за физическо дишане, а за това колко дълго праната стои в Сушумна. С 12 и половина палас праната
стои само в долните чакри, и после при около 20 или 30 палас тя отива до по-високите чакри. При около 120 палас тя достига венеца на главата. Това означава, че напредването във времето на задържане ще причини праната да
отива все по-високо и по-високо.                                                                                                     

7. Брахма и боговете, посвещавайки се на практиката на пранайама, бяха освободени от страха пред смъртта. И така, човек трябва да я практикува. Когато праната отиде вСушумна повече няма никакъв страх изобщо.

8. Докато дъхът е задържан, докато умът е непоколебим и устойчив, докато окото е насочено към средата на веждите, защо човек трябва да се страхува от смъртта? Под "дъхът задържан" се има предвид, че праната е в Сушумна. Ум
"непоколебим" и устойчив е ум спокоен и устойчив. "Окото насочено към средата на веждите" не означава само физическо око, но също така и умственото око.

9. Когато чакрите и надите са били очистени от регулиран метод на пранайама, дъхът лесно си проправя пътя в устата на Сушумна и навлиза в нея.
В този момент праната ще върви автоматично.

10. Когато дъхът протича през Сушумна, тогава умът става устойчив. Тази устойчивост на ума се нарича Унмани Авастха. Хатха Йога самадхи се нарича
Унмани Авастха.                                                                                                                                      
Maнонаса

Умът, чрез невежеството и неспособността за различаване, счита илюзорната си персоналност, че е истинска и си мисли, че е извършител на всички карми, като по този начин става егоистичен. Той си въобразява, че е в робство. Като идентифицира себе си с Живатман (индивидуалната душа); той става Дживатман и приема отговорността върху
себе си за извършването на добри или лоши карми, като се наслаждава или страда от плодовете им.Така умът е извършител на карми (действия) , затова и отговорността за кармите, естствено, пада върху
него.

Умът е крадецът на Aтман. Умът тегли Дживатман във Вишайя (сетивни наслаждения). Дживатман е Абхаса на Чайтаня и отразява умствената интелигентност. Умът и Дживатман винаги живеят заедно. Те не могат да бъдат разделени. Убийте ума, крадеца на Aтман, чрез Вичара, Манана и
Нидидхиасана (постоянна и дълбока медитация) върху Брахман.

Умът има потенциал да създва или премахва целия свят с едно мигване на окото. Затова убийте ума, крадеца на Aтман, или чрез разрушаване на Васана (латентните фини желания), или контрол на Прана, или Брахма-Вичара и Maхавакя-Чинтана. Най-добрите начини за ликвидиране на огромната опасност на Maя включват всичко в усилията си за разрушаване на ума. С ликвидирането на ума, всички три периода от време изчезват в нищото. С унищожаването на ума идва Aтман.
С изчезване на Васана (Васана-Кхайя), Maнонаса (анихилиране на ума) и Taтва-Жнана (разбиране на Реалността), когато всички са практикувани заедно и за дълго време, се считат за плодотворни. Те трябва да бъдат практикувани винаги. Когато не са практикувани отново и отно по равно, Върхувното Място (Парама Рада) не може да бъде достигнато, дори да минат и стотици години. С практиката на тези триза дълго враме, закоравелите сърдечни възли без съмнение са отрязани,
подобно на прекъсване връзката на лотосовото стебло поддържащо два
цвята.
Значението на Maнонаса

Разрушаването на ума не означава унищожаване на Вътрешната същност.
Ведантистите разделят ума на висш и нисш, от които нисшият водещ към желанията трябва да се разруши.

Разрушаване на желанията, анихилиране на Aханкара, разрушаване на Санкалпа – всичко това означава контрол над ума или анихилиране на ума
(Maнонаса или Aманаската).

Разрушаването на егоизма, Рада-Двеша (привличане и отвращение към обекти) и всички васани е Maнонаса. Maнонаса идва чрез разрушаване на Васана. Maнонаса не означава, че трябва да вземете меч и да разрежете
мозъка на части.

Maнонаса означава смърт на предишната форма на ума (т.е. инстинктивния ум на емоция и страсти), формата, която възприема разлики, които несъществуват, която оприличава Вътрешината същност с тялото. Ноговата смърт означава трансформация, и затова раждане на космическо съзнание.

Огромното мнозиство от личности живеят само в Aннамая Коша (хранителната обвивка). Техните мисли са насочени към ядене, почистване на тялото и слагане на хубава дреха. Това е всичко. Дори тъй наречените образовани личности живеят само в Aннамая-Коша. Някои от тях живеят в Maномая Коша (умствената обвивка). Духовният аспирант и Вивеки живеят във Вижнанамая Коша (обвивката на Будхи - интелекта). Вижнанамая Коша се развива чрез абстрактно мислене и
разсъждаване, систематична медитация, Брахма-Чинтана, изучаване на Упанишадите, Йога-Васиштха и Брахма-Сутра. Всички вие трябва да развиете Вижнанамая Коша с изучаване на ведантична литература и чисто мислене. Тогава ще сте в безопасност. Умът ще спре да ви мами .

                    .                                                      

Лайя-Чинтана на Антахкарана

Умът се абсорбира в Махат и Будхи. Индивидуалният Будхи се
абсорбира в космическия Будхи; космическият Будхи в Aвиякта (непроявеното); Aвиякта в Брахман. Това е Лайя-Чинтана или ума.

Самбхави Мудра, Бхрукути-Дришти (вглеждане в мястото между двете вежди), Насикагра-Дришти (устойчиво гледане във върха на носа), Наданисандхана (слушане на звуците в ушите)- всички тези техники принадлежат на Лайя-Йога. С тези практики умът скоро постига Лайя.Унмани състоянието идва бързо. Унмани Авастха на лайя йогите отговаря
на Бхава-Самадхи на Бхакта. При Самбхави Мудра, очите са отворени, но умът е фиксиран върху Лакшя (точката, обектът на концентрация). Очите не виждат външни обекти.

Когато умът и сетивата са изтънени, а накрая контролирани, тогава сепрекратяват Каранендрийя-Виапара (различните дейности на Aнтахкарана и сетивата). Дживатва (личност – идея и усещане) изчезва. Остава Брахматва (съществуването). Това е Кевала Асти.


Два вида Maнонаса

Maнонаса е два вида, а именно: Сварупа Манонаса, унищожаване на Сварупа на ума, както в случая на Дживанмукта, и Aрупа Манонаса, унищожаване на различните форми на ума, както в случая на Видехамукта, когато те напускат тяхното физическо тяло. Първата се нарича
"разрушаване на ума във форма." Вторта се нарича "унищожаване на ума
без форма."


Как да доведем Maнонаса

Съществуват пет начина за довеждане на Maнахкшайя (разрушаване на ума). Два от тях са йогични метода. Три са свързани с Джана Йога.

Когато се появи мисъл, отведете я. Кажете на себе си, "Нети, Нети – не тази мисъл, не и тази мисъл. Аз не желая тази мисъл." 

Пратипакша Бхавана – заместване с противоположна идея, омраза с любов, страх с кураж, и т.н. 

Създайте Брахма-Бхавана. Всички Санкалпа ще умрат. 

Бъдете Санкхи (страничен наблюдател) на ума. Бъдете неутрални (Удасина). Запитвайте се непрекъснато, "Кой съм аз?" Всички мисли ще умрат. За човека на Вичара (изследването), умът се стапя в едно въздушно нищо. Това е най-лесно и по-ефективно от "Нети, Нети" или
"Пратипакша Бхавана" метода.

                                                                                                                                                               

 Санкалпа, желание, Рада, Двеша, Aханкара и ум са шестте стълба на постройката на Джива. Те са шестте връзки на веригата, която съставлява личността - Джива. Разрушаване на един стълб води до разрушаване на
цялото здание или цялата верига.

Затова режете ежедневно клоните на Санкалпа от ужасното дърво на Манас, а накрая от корен изцяло унищожете дървото на ума. Рязането на клоните е нещо второстепенно. Изкореняването на дървото чрез премахването на това „аз” е първото нещо. Затова ако чрез различни действия разрушите идеята за това „аз”, което формира корена на
дървото на ума, тогава то не ще покълне отново.

Власт, притежания, пари и знание засилват Абхимана, т.е. идеята за „аза”. Те също така удебеляват ума. Те трябва да бъдат изоставени, за да се изтъни „аза” и ума. С Вайрагя и Тяга вие трябва да изтъните ума. Когато умът стане подобен на нишка с този изтъняващ процес, това
се нарича тануманаси.

Умът може да бъде контролиран или с контрол на Прана (хатха йогичния метод) или спиране на клатенето на ума (методът на раджа йога - "Йогас Читтавриттиниродхах" на Махариши Патанджали). Контролът на дъха води до спиране на ума, защото Прана и ум са под една Самбандха. 

По време на медитация, дъхът става много бавен. Онези които практикуват медитация могат да забележат този факт. Това показва, че когато умът е концентриран, Прана спира от само себе си без каквото и да е усилие.

Пранаяма не може да доведе до Maнонаса (анихилиране на ума). Вритти само временно са успокоени.

Постоянната и чиста мисъл за Параматман в сърцето ни ще доведе до естествена Кибхака и абсорбиране на ума в сърцето, най-последното състояние, за което бленуват мъдреците. 

Абсорбирането на ума само по себе си е Вечно Блаженство (Освобождение). С прякото възприемане на Атман умът ще бъде разрушен и ще генерира безкрайно Блаженство. При
такова възприятие наблюдаващ, наблюдаване и обект на наблюдение стават едно.
Mанонаса и Манолая

Maнолая е временното абсорбиране на ума в обекта на медитация. Когато медитирате върху формата на Бхагаван Шри Кришна, умът временно се абсорбира във формата на Бхагаван Шри Кришна.

Maнолая настава по време на спане. Умът отива в причината си, Мула Авидя.

Maнолая не е достатъчна за достигане на Джнана. При Манолая, умът е склонен да оживява. Maнолая не може да ви освободи от робството. Maнолая не може да ви даде Mукти. Само Maнонаса е това анихилиране на нисшия ум, което може да ви даде освобождение. При Maнолая умът се съживява и не е мъртав. Maнонаса въвежда в Брахма-Джана.

http://budha2.blog.bg/drugi/2013/09/06/unmani-avastha-i-manonasa.1146284

Нада йога

Звукът на ОМ в своята втората степен на изява Пашянти се явява като Бинду тоест зародиш от който възниква диференцираното разнообразие на множеството отделни звукове Нада в третата степен Мадхяма. Древните индийски граматици са създали на тази основа азбуката на санскритския език. Самите тези звукове стават Биджа тоест семе за следващото проявление на звукът в по грубите форми на звукосъчетания думи възприятия разсъждения и т.н. Матриката тоест звуковата единица отделната буква е съставена от трите фундаментални части Биджа, Нада и Бинду. Биджата това е специфичният звук на отделна буква който е пречистен и не е смесен с останали звукове. 

Например дългата гласна А. Тя като чист звук може да бъде биджа тоест семе от което се образуват други звукове. В същото време повтаряме мисленно звука А ние може да префиним този звук правим НАДА и посредством наблюдение да видим че той произлиза от късият звук А. Късият звук А се явява като Бинду каузална причина за възникването на дългият звук А За да се обясни по добре произхода на буквите една от друга трябва да се познава граматиката на санскритски език и как се образуват буквите. Например има някой основни гласни от които се образуват останалите гласни. Съгласните пък се образуват като се сложи преграда на дъха. Самите съгласни не могат да бъдат изречени без помощта на гласна Всички тези букви произлизат една от друга по познатият цикъл Биджа Нада Бинду. Самите съгласни пък се използват за декорация на гласните и затова се наричат Вянджана буквално декорация украса. И действително без помощта на гласна буква не е възможно да се изрече съгласна буква. Това е важен принцип в санскритския език на който се обръща специално внимание от древните граматици. Съгласните могат да бъдат изречени само когато до тях има гласна която да ги активира. Това е вярно дори и в тяхната фина форма на проява като мисъл. Ние не можем да си мислим за съгласна буква без при това да употребим гласна която да я активизира. Тук трябва да отбележим че има доста разлика между българската граматика и санскритската където например звуковете Р и Л се смятат за гласни. Самите принципни гласни са и се разделят на къси Храсва дълги Диргха и удължени Плута които се използват повече във ведите. Три от тях са основни А И У и на тях съответствуват дългите А И У. От основните гласни се образуват съставните гласни Е АЙ О АУ. Има още две прости гласни които също имат дълга и къса форма Л и Р. Към тези четиринадесет гласни се прибавят още две Анусвара буквално след гласна образува се от гласна като към нея се прибавя М накрая и устните се затварят напълно като М то става носово. Например към А става АМ към О става ОМ и т.н. Висарга буквално емисия и се образува от гласна като към нея се прибавя накрая едно безгласно придихание Х. Например към А става АХА към У става УХУ и т.н. Последните две се използват по скоро за благозвучие на речта. Така броят на всички гласни са 16. Това са 16 Шакти или Матрика. Или 16 форми на съзнание или 16 прояви на Кундалини .
> Пара върховна Пашянти лъчезарна Мадхяма сюблимно фина Вайкхари акустична форма на БРАХМАН

Ако искаш да узнаеш истината,
Ще ти кажа истината:
Слушай тайния звук,
истинския звук,
който е вътре в теб.“

Кабир



Елементи на нада йога практикуваме в йога класовете, но за по-задълбочено навлизане в този вид йога и неговите техники, ще ви е нужно напътствие на учител, който познава добре нада йога. Статията по долу не е инструкция как да практикувате сами вкъщи, а едно запознване с основната идея на този клон на йога. Статията е публикувана в Yoga magazine.
Превода е непрофесионален, затова както обикновенно препоръчвам ви чететe в оригинал, ако знаете езика http://www.yogamag.net/archives/2004/fdec04/nada.shtml

Нада Йога
От лекция на Парамахамса Сатянанда дадена на първия международен Курс за Йога Учители преведен в Мунгир през 1967-68

Всяка практика или техника на йога, която прекъсва съзнанието се нарича лая йога. Препоръчват се различни садани в лая йога и нада йога е една от тях. Думата нада идва от Санскритския корен над, което означава „поток” (да тече). Затова етимологичното значение на нада трябва да значи процес или поток на съзнанието. Обикновено думата нада си използва като звук. Според честотата, фиността или проявеността звукът съществува на четири нива. Те са: пара; пашянти; мадхяма и вайкхари. Тези четири нива на звука трябва да се разбират научно.

Пара нада

Пара означава „ трансцедентален, отвъд” или „от другата страна”. Той е отвър обсега на индриите сетивните органи, ума и другите възприятия. Затова пара нада е трансцедентален звук. Той е индикация за истината, че има сфера на свръх съзнание, където звука се чува на други нива. Учениците по музика са осъзнати, че всяка нота и изградена от различен брой трептения в минута. Те се различават по продължителност, скорост и тоналност. В индийската музика тези трептения се наричат андолана. За една секунда един звук може да произведе хиляди трептения. Над определено ниво на честота, звукът става недоловим и може да се възприема само субективно. Ушите не могат да уловят звук, който трепти толкова високо. Затова ние не сме осъзнати за всички звуци, които съществуват в космоса. Звуци с висока честота се трансформират в тишина. Отвъд определен лимит ушите нямат капацитет. Никой не чува нито разбира такива звуци, дори и те да присъстват.

Пара или трансцеденталният звук има най-висока честота. Този интензитет на трептене прави звука недоловим. Много текстове споменават, че пара няма вибрация. Че това е звук, който не се движи и затова няма честота. Звук е, но ние не можем да възприемем звук, който няма трептене, няма темпо, не се движи. Когато звука достигне определен тон, той се установява във внезапна тишина, спокойствие, неподвижност и това е пара нада.

В Упанишадите се казва че звукът Ом е проявление на пара. Звукът Ом, който произнасяме на глас не е пара, защото е физически, можем да го чуем и разберем. Затова гласното Ом, не може да се нарече трансцедентално Ом. Пара е космичен и трансцедентален звук без движение. Той е едновременно пълен покой и безграничност. Той също има форма и светлина. Неговата природа е джьоти (светлина) той е различен от всички звуци, които могат да се чуят или възприемат. Упанишадите ясно заявяват, ”Това е Ом, този звук е Ом”.
Пашянти
Вторият звук, който е с по малко честота и по проявен е пашянти. Това е звук, който не може да бъде чут, но може да бъде видян. Пашянти на санскрит означава „този, който може да се види или визуализира”. Как виждаме звука? Ами чували ли сте музика в съня си, това ниво на звука, какъвто е в съня се нарича пашянти. Може да се нарече ментален звук, който не е нито съзнателен звук нито полусъзнателен. Това е подсъзнателен звук, който принадлежи на ума, не на сетивните органи като уши и уста.
Когато кажа на глас „Рама, Рама,Рама, Рама”, това ще се нарича вайкхари, но когато, затворя учи и уста и продължа да повтарям мислено звука Рама, визуализирам неговия цвят и форма с вътрешния си поглед, това е пашянти. Когато дума или звук се чува в пространството, в което не сме осъзнати за заобикалящата ни среда, това е пашянти.

Когато всички външни звуци утихнат и чувате нов звук, който не прилича на гласните, вербални звуци, приемете го като специален звук или нада на пашянти.

Мадхяма

Звук, който има по-ниска честота от пара и пашянти, но все пак по- фин от вайкхари е познат като мадхяма.. Това е звук, който се произнася шепнешком. Не се произнася на глас. Мадхяма създава много малка вибрация чрез шепота. Думата мадхятма означава „по средата” или „между”, което е среден звук, шепот.
Вайкхари
Четвъртият физически етап на нада се нарича вайкхари. Вайкхари, е вербален звук, може да се чуе с ушите и да се произнесе на глас. Говоримият звук е вайкхари. Той се произвежда от триенето или удрянето на две неща едно в друго. Неговата честота на трептене се възприема в определени граници.
За да обобщя, вайкхари е „грубото” (материално) качество на произвдено от вокалните органи, мадхятма е по-фино качество на същите физически органи, пашянти е качество на съзнанието или подсъзнанието и пара е звука на духа.
Вселената и звука
Според нада йога и текстовете, които се занимават с предмета на нада йога, нада брахма или трансцеденталният звук е семенцето, от което е еволюирало цялото творение. Нада йогина вярва, че света е проекция на звуковата вибрация. Целият макрокосмос е проекция на звуковите вибрации. От звука е еволюирал целия свят. В библията има откъс: „в началото бе словото, и словото бе с Бог”. Това слово се нарича нада или шабда. Суфите в Индия го наричат сурат. Сурат или шабда йога е друго име за нада йога практиката. Суфи философите също смятат, че от звука и формата се е появил света.. Нада йогите смятат че петте елемента, петте кармендрии (органи на действие), петте гянендрии (органи с които добиваме информация), изградения от четири форми ум и трите гуни са се появили от един вечен звук. Това означава, че пракрити, материалната, менталната, психичната и интелектуалната вселена, са производни на нада брахма. Това е убеждението на нада йогите. И така нада йогите вярват в реалност, което се е проявила под формата на вибрация. Това е вибрация, независимо дали изобщо не вибрира или е с такава висока честота, че не може да се чуе от човека. Вечния изначален нада има най-висока честота и трептене. Когато някой обект вибрира с невероятна невъобразима скорост той става неподвижен. Това означава, че най-високата точка на движение и трептене е покоя, неподвижността. И нада е съзидателният принцип, който съществува в цялата материя и всяка материална субстанция. Вярването на нада йогите е ,че всичко води началото си от нада. В този контекст може да изучавате Упанишадите, по специално Нада Бинду Упанишад и Хамсоупанишад. Музиката също е материална форма на нада и движението на пранта (финат енергия) в тялото не е нищо друго освен израз на нада. Целта на нада йога саданата е да се намери, да се достигне първичният, най-фин, и основен вътрешен звук – словото или шабда. За да се открие този трансцедентален и не-емпиричен звук, процесът започва от външния материален звук. От там основната форма на звука може да се възприеме като се отива все по дълбоко в сферата на нашето съзнание.

Центърът на нада
Различни са центровете, в които се смята че се намира нада. Бхактите се опитват да намерят центъра на тяхната ища (форма на Бог) в анахата (сърдечната чакра в средата на гръдния кош б.пр.), йогите… опитват да намерят центъра на интуицията в агя (чакра, енергиен център, който се намира в средата на главата б.пр). Ведантите търсят центъра хиранягарбга в сахасрара (център, който обхваща върха на главата), а нада йогите търсят центъра на нада в бинду (точката при главата високо отзад, където е въртела на косата б.пр). Бинду е центърът, където продължава непрекъснат, вечен, невербален, устойчив, неразрушим звук.
Преди да се впусне в дълбочината на тази наука, добре е аспирантът да локализира, да открие менталната, астралната и психичната природа на звукът нада. Различни нада йога практики се въвеждат, за да помогнат на практикуващия да достигне до различните психични и не-психични звуци преди съзнанието да успее да се настрои към истинския нада.
Практикуване на нада в бхакти йога
Практиките определяни като бхакти йога се включват и в нада йога. Когато бхакти йоги изпълнява мантра джапа, първото, което прави е да опита да запази осъзнаването си изцяло върху звука на мантрата. След като развие дълбоко осъзнаване за звука на мантрата, той спира да я произнася на глас и във втория етап опитва да насочи осъзнаването към мантрата произнасяна шепнешком.
Когато и този етап е завършен задоволително, той спира шепненето и започва да повтаря същата мантра ментално. Той опитва да чуе менталните и фини тонове, които въпреки че не са гласни, могат да се визуализират чрез по-дълбоко осъзнаване. На този етап е възможно в действителност да преживееш чуване на същата мантра отвътре. Бхата йогата, ще усети сякаш наистина повтаря мантра с неуловим тон. Когато осъзнаването се увлече в това ментално повтаряне на мантрата и умът изцяло се фокусира в дълбоките нива на осъзнаване, мантра или нада се трансформира в непрекъснато невербално повтаряне, което ще се прояви при аспиранта на нивото на съзнанието, като доловим звук, но ще бъде незабележим, нечут за другите.
Това е начина да се преживее нада чрез практикуване на мнтра йога от бхакти йогите.
Няколко крии комбинирани с бандхи и мантри трябва да се включат, за да се стимулират латентните, спящи психични области. Аспирантът трябва да започне да открива първичния звук нада, като запуши ушите и опитва да чуе вътрешните звуци. Когато се стигне до напредване в практиката ушите няма нужда да се запушват, за да се достигне до различните нива на звука. Вместо това практикуващият може да се опитва, да общува с вътрешните звуци в тишината на нощта, без да си запушва ушите. Лесно е да доловиш вътрешните звуци в средата на нощта или рано сутрин.
Диетата на нада йогина
Диетата на един нада йоги трябва да е лека и лесно смилаема. Храна, която изпраща бързо потока на кръвта към мозъка е нежелателна. Храна, която повишава кръвното налягане трябва да се избягва. Трябва да се следва нормално хранене, което поддържа нормалното функциониране на тялото.
Музиката и нада
Музиката също е част от нада йога, когато се представи научно и класически, да се стигне до преживяване на нада. Развитието на музикалната система в миналото е следвала стриктно идеята за нада йога садана. Добре познатата и най-древна Сама веда е винаги е пята с научна точност и с идеята за нада йога садана. На различните нива на съзнателно осъзнаване, ума лесно е привлечен от различни вълни на нада. Някой вибрации на нада изглеждат приятни в определено време, докато други неприятни в някои моменти от деня. Някои комбинации от нада са приемливи за някой хора и неприемливи за други. В музиката тези нада вибрации са познати като рага или музикални ноти. Рага с къса вибрации може да не се харесва на някого. Сутрешната музика в Индия, като Байрава или Бхайрава рага е привлекателна за някой хора, но не за всички. Аз харесва среднощната музика на Индия, Малкос, Дурга и Йогия рагата. Следобедната рага, като Бхимпаласи също е доста популярна и ценена. Генерално момичетата и момчетата в крехка възраст предпочитата Бхайрави. Това показва, че умът реагира различно на различните звукови вибрации в различно време. Музиката може да се приеме като духовна садана, като подготвителна практика или просто като приятна, интересна и вдъхновяваща садана от нада йога, чрез която ума се настройва към най-фините вибрации, преди да се достигне до откриване на трансцеденталния звук нада.
Време за практика
Нада йога може да се практикува, винаги когато човек има свободно време. Начинаещите трябва да практикуват между полунощ и два сутринта, период, в който няма никакви външни звуци да пречат. Липсата на светлина в това време също подпомага практиката. Това помага на ума да се обърне навътре.
Предпазни мерки
Трябва да сте внимателни, защото нада йога саданата може да доведе до появяването на всякакви звуци. Понякога ако умът на практикуващия е по-слаб може да се появи жужене в ушите през целия ден. Появяването на тези различни звуци може да наруши спокойствието на практикуващия. Ако звуците продължават да безпокоят ума, нада йога саданата трябва да се остави. Сигурно и определено е, че чрез правилна практика нада йога, вътрешните звуци се развиват постепенно на етапи.те не се чуват през никое друго време на ежедневието.
Нада йоги е способен да чува глас докато е в будно и екстровертно състояние, само ако е много напреднал. Чува се сякаш някой шепне в ушите му. Това е вид Сидха, силата да чуваш звук от неизвестно място.

             

> ДЖАПА МЕДИТАЦИЯ: ТЕОРИЯ ,ШИВА-ШАКТИ,НАДА-БИНДУ

"Мантра йога е точна наука. "МАНАНАТ ТРАЙЕТЕ ИТИ МАНТРАХ" - чрез постоянно повтаряне на мантра човек е защитен и освободен от колелото на раждане и смърт. Мантрата се достига чрез умствен процес. Коренът "ман" означава "мисля", а наставката "тра" идва от "трай" - "защищавам" или "освобождавам" от връзките със света на явленията. Мантрата задвижва творческата сила и дарява вечна Благодат. Непрекъснато повтаряна, тя събужда съзнанието."
Свами Шивананда                                                                                                

"Джапа йога"

Мантрата е мистична енергия, затворена в звукова структура. Във вибрациите на всяка мантра се съдържа определена сила. При концентрация и повторение нейната енергия се освобождава и приема форма. Джапа, или Мантра йога, е тази практика, при която силата, съдържаща се в мантрите, се прилага за определени цели.
Всяка мантра се състои от съчетания от звуци (санскритската азбука съдържа 50 звука). Езикът санскрит още се нарича "деванагари" - език на боговете. Древните мъдреци, настроени на по-висши нива на съзнание, са разбирали присъщата на звука сила и са използвали различни звукосъчетания, за да задвижат определени вибрации; а последните, прилагани систематично, са можели фактически да преместят планини. Всъщност според една от теориите за строежа на египетските пирамиди древните египтяни са скулптирали и придвижвали камъни с огромни размери именно чрез високо развитата наука за звуковите вибрации.
Съвременната наука все още не може да отговори дали това е възможно. Но няма съмнение, че звукът действително има определен и възможен за предсказване ефект върху човешката психика и тяло. Ярък пример за това е разликата между класическата и рок-музиката. Първата по-скоро успокоява, докато втората възбужда сетивата. Различните мантри, които се използват на по-фино ниво, имат различно предназначение. По-точно те насочват ума към концентрация върху Върховното и освобождават духовната енергия в чакрите на тялото.
Има различни мантри. Някои, наречени БИДЖА (мантра-семе), нямат точно значение. Те въздействат върху надите - нервните проводници на астралното тяло, вибрират в чакрите по гръбнака и действат като фин масаж, освобождавайки блокировки; така те позволяват на кундалини да тече по-свободно. При тях името и формата на звука са слети и не могат да се разграничат. Има и мантри със значение, което може да бъде преведено. Тези НИРГУНА - абстрактни мантри - също възбуждат силни вибрации в тялото, а словесно утвърждават единство с непроявеното чисто съзнание.
По-често срещани са мантрите на отделните божества, в които повтарянето на звука се съпровожда с визуализиране на специфична форма с атрибути. Напр. човек, склонен към уединение, който се стреми да разруши отрицателни качества, ще повтаря мантрата на Шива. Човек със семейство, чийто идеал е любящия и изпълнен с отговорност съпруг, ще медитира върху Рама. Онзи, който вижда Бога като безкраен, възлюбил всичко и дори малко закачлив, ще изгради тези качества в себе си, като повтаря мантрата на Кришна.
Йога на физиката
Важно е да се разбере, че визуализацията на божеството служи само да помогне за фокусирането на ума. Повтарянето на мантри, които са имена на божества, възбужда силата на вибрациите, съдържащи се в името. Когато името на Шива се повтаря съсредоточено, това фактически разрушава лошите качества. На времето Шива е бил обясняван по митологичен път; сега учените разкриват, че когато енергията се разгражда, тя образува определени мотиви, като че ли танцува. Същият е и танцът на Шива. Фритьоф Капра, автор на "Тао на физиката", отбелязва приликата между индуисткия бог Шива - силата на Разрушението - и квантовата теория, според която материята никога не е в покой, а винаги в движение. В откъса, цитиран по-долу, озаглавен "Йога на физиката", д-р Капра обяснява това отношение. Това е откъс от неговия доклад на симпозиума "Физика и метафизика", състоял се на 29.10.1977год. в Лос Анжелес.
"Какви са природата и произходът на вселената? Каква е природата на човешкото съществуване? От какво е направена материята? Какво е пространството? Какво е времето? Хора от всички векове са били пленявани от тези въпроси. Съобразно историческия период и културния контекст към тях са били използвани различни подходи.
Творци, учени, магьосници, мистици - всички имат определен начин да опишат света - с или без думи. Ще се спрем главно на два подхода: от една страна - съвременната западна наука, от друга - източния мистицизъм, по-специално йога. Ще видим, че техните възгледи са много сходни.
Моята област е физиката - наука, която в ХХв. доведе до радикални изменения в много от основните ни понятия за действителността. Напр. във физиката на елементарните частици понятието "материя" е съвсем различно от традиционната идея за материално вещество, господстваща в класическата физика. Това се отнася и за други понятия от реалността, като пространство, време, обекти или причина и следствие. От тези промени в нашите понятия за действителността се ражда нов възглед за света. Той се оказва тясно свързан с възгледите на мистиците от всички времена и традиции, особено с религиозните философии на Далечния Изток.
В йога-традицията се казва, че към духовното знание и самоосъществяването водят много пътеки. Вярвам, че и съвременната физика може до известна степен да бъде една от тях. Нейният възглед за вселената е в хармония с възгледите на древните йоги и мъдреци. В този смисъл сега ще говоря за йога на физиката.
Корените на класическата западна физика са във философията на гръцките атомисти от V в. пр.н.е. - философска школа, която разглеждала материята като изградена от основни блокове, наречени атоми. Атомите били смятани за твърди, предимно пасивни късове инертна материя, която се задвижвала от външни сили със съвсем различен характер и категория - от сферата на духовното. По този начин се е създало едно противопоставяне, което в следващите векове станало характерно за Западното мислене. То е породило дуализма между духа и материята, между ума и тялото.
За разлика от механистичния възглед на класическата Западна наука, Източното схващане може да бъде наречено органично, холистично, екологично. Нещата и явленията се възприемат като различни прояви на една и съща реалност. Разделянето на света на различни обекти, въпреки че е полезно и практично за ежедневието, се разглежда като илюзия - МАЯ, както я наричат индусите. За източните мистици обектите имат флуидална и вечно променяща се природа. Промяната и превръщането, потокът и движението играят важна роля в техния възглед за света. Космосът се възприема като една неделима реалност в непрекъснато движение. Той е жив, органичен, духовен и материален едновременно. Почти същия възглед се ражда сега в съвременната физика.
В ХХв. учените започнаха да изследват атома. Те откриха, че атомите не са твърди и стабилни, а се състоят главно от празно пространство. Всеки атом има малко ядро, състоящо се от частици, около което се въртят други частици. Най-напред учените решиха, че тези съставящи атома частици са основните единици, изграждащи материята. Но после откриха, че пак са сгрешили. Това стана очевидно през 1920 год., когато бе разработена квантовата теория - теоретичната основа на атомната физика.
Квантовата теория показа, че тези съставящи атома частици не играят роля като самостоятелни единици, а могат да бъдат разбрани само като взаимовръзки между различни действия на наблюдение и измерване. Частиците не са неща, а взаимовръзки между нещата; а тези неща са взаимовръзки между други неща и т.н.
Така квантовата теория разкрива основното единство на вселената. Тя показва, че не можем да разложим света на независимо съществуващи най-малки частици. Колкото повече проникваме в материята, толкова повече виждаме Природата не като съставена от изолирани основни градивни елементи, а като сложна мрежа от отношения между различните части на едно обединено цяло.
На тази мрежа от отношения е присъща динамичността. Според квантовата теория материята никога не е в покой, а винаги в движение. Погледнато макроскопично, материалите около нас може да изглеждат мъртви и инертни. Но ако увеличите къс метал или камък, ще видите, че той е пълен с живот.
Съвременната физика представя материята не като пасивна и инертна, а като постоянно танцуваща и вибрираща. Това е много близко до описанието на света от източните мистици. И в двата случая основното е, че вселената трябва да бъде схващана в нейната динамичност. Нейните структури не са статични и твърди, а трябва да бъдат разглеждани в динамично равновесие.
Физиците говорят за непрекъснат танц на материята, съставяща атома. Те действително употребяват израза "танц на съзидание и разрушение" или "енергиен танц". Това спонтанно възниква в ума, когато гледаме някои от изображенията на частици, направени от физици в техните мехурчести камери.
Но физиците не са единствените, които говорят за този космичен танц. Може би най-красива е тази метафора в индуизма - танцуващият бог Шива. Шива е въплъщението на космичния танц. Според индийската традиция животът е ритмична смяна на раждане и смърт, на съзидание и разрушение.
Индийските художници са създали красиви картини и статуи на танцуващия Шива. Те са визуални изображения на космичния танц, както следите в мехурчестите камери, фотографирани от съвременните физици. Чрез най-модерна технологична апаратура е получена съвременна версия на танца на Шива. За мен резултатът е също тъй красив и велик, както и чудесните индуистки статуи. И в двата случая е показан вечния танц на съзидание и разрушение, който е основата на всички естествени явления, основата на цялото съществуване. Затова съм наслоил двете изображения едно върху друго - вариантите на танца на Шива от ХII и ХХв. Виждате, че получената картина по много красив начин обединява древна митология, религиозно изкуство, мистично прозрение и съвременна наука."
Звукът: семето на материята
"В началото бе Слово; и словото бе Бог, и Словото бе у Бога." Словото от Библията е ШАБДАБРАХМАН от индуистката ТАНТРА. Думата, звукът и мантрата са неразделни части от индийската космогония. Като взема от сферата на теорията космологичните принципи, ДЖАПА - повторението на мантри - ги вкарва в действие. Това е пътят от микро- към макрокосмоса; средството, което връща индивида към Източника.
В началото ШАКТИ, непроявеният космос, плава като яйце в тихата, неподвижна Празнота. Маса от непроявена, недиференцирана енергия, тя съдържа силата-семе на всички вселени. Тя почива в Празнотата, като ту разцъфтява като изявен Космос, ту се отдръпва в разпадане - ПРАЛАЯ. Във вечността, като ден и нощ, вселената ту се разширява в материя, ту се свива в изначална енергия.
При разпадането Шакти, наричана още Божествена сила или Космична енергия, се намира в покой. Както цветът на лалето е скрит в пъпката, така и вселената с нейните имена и форми лежи в зародиш в Шакти. В сърцето й се намират трите качества: сатва (чистота), раджас (активност) и тамас (инерция), чието калейдоскопично взаимопреливане прониква във всички аспекти на вселената.
Космичната еволюция върви от несъзнателния, неподвижен, непознаваем и непроявен към съзнателния, подвижен, познаваем и проявен микрокосмос. От друга страна,човешката еволюция е обратно пътуване от грубото физическо ниво на микрокосмоса назад към Абсолюта. В единя случай силата е центробежна, в другия - центростремителна.
Според Тантра звукът като вибрация на недиференцирания разум е катализаторът,който ускорява разцъфтяването на изявения космос. Първична тръпка разтърсва дремещото равновесие на Шакти и възбужда раджас - активния принцип, който ще сътвори безбройните вселени. Причинната вибрация Шабдабрахман е недиференциран, беззвучен звук. Това е дължината на вълната, познавана като Бог.
Тази велика космична вибрация разделя Шакти на две полета от магнитна сила и я проектира като два аспекта - НАДА и БИНДУ. Като центробежна, положителна сила и мъжко начало, Бинду е основата, от която действа Нада. Като центростремителна, отрицателна сила и женско начало, Нада развива видимата вселена. Те са двата аспекта - Баща и Майка - на Върховната сила. Раздвояването на Шакти е двойнственост в единството, а не разделяне. Тази двойнственост на противоположностите в основата на проявената Шакти всъщност осигурява магнитната сила, която задържа в състояние на вибрация молекулите на физическия свят.
Чрез съвременната фотография е възможно да се наблюдава как розовата пъпка експлодира в цвят. По същия начин и вселената разцъфтява и се разширява. След първото диференциране, съдържащо енергиите-семе на вселената, вибриращата маса енергия продължава да се диференцира и разширява като дължини на вълните. При петото отделяне енергията се разгъва на грубо физическо ниво със създаване на 50 артикулирани звука или ВАРНИ. "Варна" означава цвят и всички звуци имат съответни цветови вибрации в невидимия свят.
От комбинациите и пермутациите на тези основни звуци се ражда вселената на формите. Звуците, както и физическите вибрации, могат да създават форми, които да бъдат предвиждани. Комбинациите от звуци създават усложнени форми. Опитите показаха, че звуци на дадени музикални инструменти чертаят по пясъка определени геометрични форми. За да се създаде дадена форма, трябва да прозвучи определена нота в определен тон. Повторението на една нота и тон създават точно копие на формата.
В основата на всички форми на физическия свят са трептящите на различна дължина на вълните 50 изначални звука в различни съчетания. Така звукът е потенциална форма, а формата - изявен звук. Поради този осцилиращ характер на материята и на ума като реципиент, светът на изявените форми може да бъде изживян само в изкривяване, като илюзия.
Разкъсани и разпаднали се, петдесетте основни звука са избледнели в коридора на времето, и са загубени за човешката памет. Но санскрит произхожда пряко от тях и от всички езици е най-близък до тях. Мантрите са сили на звука,развили се от варните и разкрити на древните мъдреци в сричките на санскритския език.
Звукът като енергия
Свещените срички, използвани при медитация от духовните ученици, са обикновено санскритски имена на Абсолюта. Като божествена сила, изявена в звука, мантрата сама по себе си е финото тяло на Божеството. Според теорията за джапа-медитацията (повторението на мантри), повторението на сричките с точност и пълна отдаденост събужда формата на божеството-управител на съответната мантра. Медитацията върху ОМ НАМАХ ШИВАЯ създава формата на Шива, а ОМ НАМО НАРАЯНАЯ - тази на Вишну. Вибрациите, създадени чрез тона на мантрата,са особено важни, а произношението също не може да бъде случайно. Чрез настройване на дължината на вълната на мантрата човек излиза от грубото ниво на произнесения звук и през прикриващото було на материалната вселена се връща към персонализираното Божество, а накрая към първичната недиференцирана енергия на Върховната сила.
Тук е необходимо да разгледаме микрокосмоса, който е умален макрокосмос. Той е средството, чрез което човек се връща от изречения звук към Причинната сила. Както и космосът, индивидът непрекъснато претърпява разцъфтяването и разпадането на безброй прераждания, периоди на активност и почивка. В него се изявяват и центробежни, и центростремителни сили - като дишането и сърцебиенето. В човека нада - жизнената сила на вселената - приема формата на кундалини - психическата сила, навита в астрална дрямка в основата на гръбнака. Тази енергия пулсира с дължините на вълните на 50-те основни звука, които накрая достигат груба артикулация с гласните струни.
Според йога мисъл, форма и звук са едно и също - както парата, водата и леда са едно вещество. Те са различни аспекти на една дължина на вълната, или същата вибрираща енергия, преминаваща през различните нива на съзнанието. В момента, в който ушите чуят името и го предадат на съзнанието, в ума се проявява формата.
Мисълта и звукът се изявяват в четири основни състояния, като звукът е на единия край на спектъра, а мисълта - на другия. Джапа медитацията води от най-ниското до най-висшето от тези състояния. ВАЙКХАРИ - изречената дума - е наситен звук, който се чува, в максималната си диференциация. Той е мисъл, преведена на кодираното състояние, наречено език. Това е най-конкретното състояние на мисълта. В този първи етап мисълта изисква и име, и форма. Името е същото, както и мисловната вълна, и те не могат да бъдат разделени - когато произнесем думата "котка", си представяме съответната форма. Обратното също е важно. Колкото по-абстрактна е думата, напр. "Бог", толкова е по-трудно разбирането й.
Използването на езика изисква диференциране на мисълта с думи. Този процес е вторият етап - МАДХЯМА. Говорещият или пишещият избира думите си през умствена призма, затъмнена от предубеждения, впечатления, емоции и други ограничения. Те се превеждат обратно в мисъл от слушателя или читателя, чийто ум от своя страна също е затъмнен от идеите му. Предаването на мислите чрез езика неизбежно води до объркване.
Нека си представим, че дадем на компютър да преведе от английски на руски изречението: "Духът иска, но плътта е слаба". При втория превод - от руски на английски -резултатът би могъл да бъде следният: "Призракът желае, но месото е сурово". Механизмът на езика е особено груб и неточен.
ПАШЯНТИ - третият етап - е видимият звук. Той е телепатично състояние, при което човек действително усеща формата на мисълта. Това е универсалното ниво, на което се поражда всяка мисъл, независимо дали човек е англичанин или китаец. Тук няма диференциране на мисъл, име и форма. Индус, ескимос, германец или негър - ако гледат едно цвете, всички ще изживеят мисълта за него по едно и също време на един и същ безсловесен език.
ПАРА - четвъртото и най-висше състояние, е трансцедентално. Образувано на неопределена дължина на вълната, то е над всички имена и форми. Това е непроменящият се, изначален субстрат на всеки език и е чиста енергия, шакти. Като недиференциран, потенциален звук, то съответства на Шабдабрахман - Божествената вибрация, която обединява всичко.
Мисълта не може да бъде задържана на първото ниво на звуково и визуално изживяване. Вибрациите й са твърде бързи, дори на най-ниско ниво. В телепатично състояние тя може мигновено да пътува навсякъде. В трансцедентално състояние всичко се слива в едно. Това състояние на мисъл или вибрация, което може да бъде достигнато в медитация, обикновено се нарича Бог.
Използване на звуковите вибрации за медитация
Джапа медитацията е метод за канализиране на съзнанието от най-ниското до най-висшето ниво на чистата мисъл. Повтаряна словесно или на ум, мантрата издига практикуващия до състоянието на телепатия и отвъд до трансцеденталното. Напр. "Рама" има специфична форма, която в телепатично състояние се слива с името. На четвърто ниво името, формата и собственото Аз като наблюдател не могат да бъдат разграничени. Те се обединяват. Преобладава състоянието на блаженство. Човек не се радва на блаженството - той самият става блаженство. Това е истинското изживяване на медитацията.
Силата на звука е огромна. В допълнение към образа и формата, той също поражда идеи, чувства и преживявания. Само като чуе думите, умът може да изпита радост или болка. Напр. ако чуе вик "змия!", човек моментално скача, обзет от страх. Създадено е съзнание за нещо, което се смята за опасно. Умът реагира с уплаха, съответно и тялото. Ако името на едно обикновено нещо от този свят има такава сила, то представете си каква сила се крие в името на Бога.
Джапа е един от най-преките пътища към Самореализацията - достигането на Универсално съзнание. Тя изчиства ума, отстранява гнева, алчността, похотта и другите замърсявания, които спират светлината отвътре. Ако избършем огледалото от праха, който го покрива, то отразява по-добре;така и умът, когато бъде пречистен, придобива способността да отразява висшата духовна истина. Дори малко повторение с чувство и еднонасочена концентрация разрушава тези замърсявания. Джапа медитацията с вяра, отдаденост и чистота, увеличава силата на ученика, дарява го с добродетелите и силите на божеството-управител на мантрата. Разкривайки на съзнанието му бог, тя води до просветление и вечно блаженство.
Върховното не е отделна личност. Бог е познание, изпитвано на определена дължина на вълната. Джапа създава в ума формата на божеството, свързано с мантрата. Чрез постоянни упражнения тази форма става център на съзнанието на практикуващия и може да бъде пряко реализирана. Т.е. мантрата на божеството е идентична със самото божество. Повторението с концентрация върху значението на мантрата и върху атрибутите на избраното божество бързо води до Реализация на Бога. Джапа без знание на значението, само като сила на вибрациите, също води до осъществяване, макар че това ще отнеме повече време.
Посвещение в мантра
Преди да започне да се занимава с джапа, човек трябва да се опита да намери гуру и да получи мантра от него. Посвещението в мантра е искрата, която разпалва дремещата духовна енергия, скрита във всяко човешко сърце. Веднъж запален,огънят се поддържа с ежедневно повторение.
Само онези, които са чисти, могат да посветят другите. Затова е важно човек да намери добър гуру. За да посвети успешно ученика в мантрата, самият гуру трябва да е преодолял силата и - т.е. да е медитирал върху нея достатъчно дълго, и да е достигнал мистично изживяване на Бога, като така е присвоил силата й. По време на посвещението гуруто възбужда силата (шакти) на мантрата в съзнанието си и я предава на ученика заедно със своята сила. Ако ученикът е възприемчив, той приема в сърцето си лъчистата маса енергия и с това безкрайно много сила. Гуру, мантра и ученик са обединени в Божествената сила, прозявена в съзнанието.
Между учител и ученик трябва да има психическо привличане, защото пътят на духа е отношение за цял живот. Гуруто продължава да ръководи и пречиства ученика, да го подготвя за Осъществяване на Бога - чрез джапа или с други средства. Към целта няма преки пътища. Човек трябва внимателно да избягва мошениците - търговци на мантри, които обещават мигновено просветление. Има измамници, които използват духовните интереси на искрено търсещите Истината.
Ако не намери гуру, човек може да си избере мантра, която му се струва подходяща. Тя трябва да бъде ежедневно повтаряна на ум с вяра и отдаденост. Това само по себе си е пречистване и път за реализация на Божественото съзнание.
Всяко нещо във вселената вибрира на определена дължина на вълната. Дължините на вълните могат да бъдат променяни. Напр. ако тонът на една цигулка стане по-висок, звукът може да счупи стъкло.Различните мантри,макар да имат еднакво силно въздействие, вибрират на различни честоти. При посвещение гуруто или самият ученик избират мантрата, която трябва да съответства на умствения тип на ученика. Вибрациите на мантрата и тези на ума на ученика трябва да са съвместими. Също така умът трябва да възприема божеството, чиято форма в крайна сметка ще придобие. Процесът на настройване на тялото и ума към мантрата чрез джапа медитация е продължителен. Когато накрая постигне това, човек достига медитацията.
В състояние на медитация вътрешната мисловна вълна, канализирана чрез повторението на мантрата, се увеличава много. Колкото по-дълбока е медитацията, толкова по-забележим е резултатът. Концентрацията на ума нагоре изпраща поток от сила през върха на главата. Отговорът идва като фин магнитен дъжд, който облива тялото в течащо надолу меко електричество. Така силата на джапа медитацията води до Божествената вибрация. Човек изпитва вечната Тишина, която съдържа всички звуци. 

Свами Вишну Девананда                            

 Това което създава материалните светове е творческата енергия на Майа–Шакти, благодарение на нея, всичко е оформено и познато в света. На Земята, тази
сила е позната като великата богиня майка. Има много имена – Кибела, Артемида,Парвати, Шакти, Сарасвати т.н. В индийската литература се казва, че божествената
майка притежава 38 аспекта, от които 5 водят до освобождението. Казва се, че в ролята си на огън, “тя изпепелява Вселената и като животворна амброзия създава световете”. Тези хора, които медитират върху великата богиня в първите две чакри, са подбудени от светски желания и не достигат по-далеч. Тези, които я
почитат в манипура /3-та чакра/, достигат едва до вратата на духовното й битие.Учениците, които медитират върху божествената й същност в анахата чакра /4-та
чакра/, достигат до нейните владения, а тези които го правят в аджна /6-та чакра/,достигат блаженство равно на нейното. Най-висшия тип практика е медитирането
върху божествената й същност в “хилядолетния лотос” /7-ма чакра/.
В началото, Вселената е само едно единствено безгранично съществуване,съзнание и блаженство. С други думи Шива–Шакти като Чисто съзнание. Това е
осъзнаването на човек с цялото или както се казва в Упанишадите: “Аз-ът опознава и обиква себе си”. Този монизъм създава основите на дуализма в
единното съзнание. Едната му страна представлява трансцеденталния му аспект, а другата – съзидателния му променящ се аспект.“Тук функцията на Шакти се определя като отрицание – този аспект отрича
съзнанието като обект за възприемане и оставя Шива–Съзнанието като единствен“Аз”, който не възприема останалото за различно от себе си. При това положение
първият – все още в своя зародишен стадий на дуализъм, се осъществява и първата трансформация на съзнанието.
Веднага последвана от втората трансформация – позната като бог Ишвара,а после идва ред и на третата. При първата трансформация се акцентира върху
“другото”, при втората върху “Аз-а”, едва при третата “другото“ и “Аз-а” са равностойни. Тогава динамичната сила на съзнанието /Майа/ разцепва обединеното съзнание така, че обектът бива възприеман като нещо различно от Аз-а, а после обекта се разпада на безброя от предмети във Вселената”.От активния аспект на съзнанието /Шакти/ се излъчват две трансформации и
от тях произлиза звуковия аспект, наречен нада и бинду. Нада е първото движение на Космическото съзнание, това е вибрацията. От тази вибрация, се създава първоначалния звук АУМ, от който произхождат всички мисли, езикът, чрез който те биват изразявани и обектите, към които се отнасят тези мисли. Бинду означава в буквален превод “точка”. “В чисто технически смисъл бинду обозначава онова състояние на съзнанието или Шакти, при което “Аз-ът” се отъждествява с всичко
“друго”. При това състояние “другото” бива
субективизирано и по този начин се слива с точката /бинду/ на съзнанието. Когато съзнанието възприема един обект като различен от себе си, то вижда въпросния обект в триизмерна форма. Ако обаче този обект е субективизиран, съзнанието го възприема като точка в една плоскост. “Това е начинът, по който Върховния гледа на Вселената – под формата на точка” /А. Авалон/.
Шакти обвита около върховния Шива е наречена върховната Кундалини, за разлика от същата сила, която съществува в отделните материални тела и се
нарича Кундалини. Индивидуалната Кундалини се слива в едно с Космическата върховна Кундалини, а тя на свой ред се слива с Шива, с когото по своята същност
е едно цяло. Кундалини в индивидуалните тела е енергия в покой или статичния център. Във и зад всяка форма на дейност във Вселената винаги има статична
основа.В своя трансцедентален аспект Шива не се променя, променя се само Шива в своя аспект на Шакти. При творението Шакти тържествува като вибрация /нада/
и приема формата на точка /бинду/, т.е. началото на всички светове. “Кундалини развива пръстените си именно заради създаването на световете”. Когато Карма
съзрее, Тя проявява желание за творчество и препокрива сама себе си със собствената си Майа.
От друга страна, според други източници /Самкхя/, след като единното съзнание се разпадне, Пуруша /съзнателния принцип/ възприема Вселената като
хомогенно цяло /праматерията/, макар и да съзнава себе си като различен от това цяло. След това праматерията се разделя на следствия. Това са ума и материята.
Шакти, като праматерия, на първо място развива ума /Будхи, Ахамкара, Манас/ и сетивата, след това достъпната за сетивата материя в нейните пет разновидности
/етер, въздух, огън, вода, земя/. Когато Шакти влезе в последния и най-обемист елемент – земята, на практика не й остава нищо друго за вършене. Тук нейнататворческа дейност приключва и Шакти се оттегля в покой. Тя се навива на пръстени и заспива. На този етап вече е Кундалини–Шакти, чието обиталище в човек е земния център на муладхара чакра. Ето обобщено целият процес:
Шива в аспекта му на статично Чисто съзнание се променя като динамично Чисто съзнание или Шакти.
От Шакти произлиза вибрацията наречена /нада/, а от нея се развива точката /бинду/. За целите на
разграничението, тази точка е наречена
Върховна точка или Пара-бинду. Върховната точка, чиято субстанция е във върховната Шакти, се разделя на
три аспекта. Можем да говорим за три точки, от които първата си запазва името точка /бинду/, втората е вибрацията /нада/, а третата точка е зародишен звук /биджа/. Още се казва, че тройната точка е върховна, фина и материална. Разгледани поотделно, тройната точка обозначава дейността на трите сили, това на волята
/ичча/, знанието /джнана/, действието /крия/. На трите качества - покой, действие,леност и още като луната, слънцето и огъня. Божествата описани като луната,
слънцето и огъня са символи на човешкия ум, а Ведите разглеждат ума като интелект, его и мисълта която е в пряк контакт с обектите в този материален свят.
Единното цяло от Шива–Шакти е единение и трепетът в него се създава от вибрацията, където се ражда Върховната точка. На свой ред Върховната точка се
състои от три аспекта, в която вече е проявен недоловимия зародишен звук /АУМ/.
Този неизявен звук, благодарение на дейността на силата на съзнанието /Крия-Шакти/ се явява и източника на вече изявения в материалния свят звук и мисъл.
Брахман е центъра на този звук познат като АУМ, а самият той се разделя на езика и мислите от една страна, от друга като източник на обектите. Нарича се още
Шабда–Брахман или Логос. От него се развиват енергиите на ума и материята в тяхното многообразие от форми.

Румен Чорбаджийски Ти си това