Нашата материална обвивка (тяло), както е описано в Шримад Бхагаватам
Финото тяло. Умствена черупка
Материалния разум Прамада.
Кой наистина контролира живота ни?
Обвивката на разума е наречена Прамада или "подлудяване на ума " или като "материално невежество." Тази обвивка е по-тънка, отколкото на ума, и тя може да го засегне. Разума може да реши как да реагира на жизнедеятелността на Ума, но това не е най-интересното ... Обвивката на разума - това е фактор, който наистина направлява живота ни. За да разберем по-добре това, ние трябва да отидим на страниците на Шримад Бхагаватам, където мъдреца Нарада ще разказва историята на цар Puranjana/Пуранджана.
Как духовното същество се потопя в материята? След като научава за невежествената дейност на царя Бархишата, великият мъдрец Нарада се изпълни със състрадание към него и реши да му обясня, кои наистина контролира живота му в невежество. За да направи това, той разказал на царя алегоричен разказ за един цар Puranjana/Пуранджана, така той се опитал да обясни как става гмуркането на живото същество в материята в тази история. За да разберем по-добре това, аз ще го опиша накратко.
Пуранджана и Прамада
Веднъж живото същество (Пуранджана) или някой, който съществува, преди много дълго време искал да се насладите на материалния свят.
Всъщност, първоначалната причина за потапянето на джива в материята е именно това желание - да се ползват материалните ползи или да се покори материалната природа. Цялата материална вселена е създадена само за тези живи същества, за това е, което мотивира желанието на Върховния Създател, за да се създаде този свят на илюзии.
Изначалната обвивка на душата - фалшивото его
Първоначалното желание за материалните дейности, което води/кара разума да създава нашите телата идва от фалшиво его. Това е най - тънката обвивка, изтъкана от страст. Това желание е факторът, който дава на материалния разум команда за извършване/осъществяване на нашите желания.
Изначалната, и затова най-тънка черупка/обвивка, която покрива искрата на духа в материалния свят - е обвивка на фалшива егото. На санскрит се нарича АХАНКАРА, която буквално означава "АЗ ПРАВЯ". Помислете за това и ще разберете, че в този израз се крие много дълбочина, която разкрива най-старата илюзия, която дава възможност на душата да мисли, че тя е участник в дейността на материалния свят и да се наслаждава на резултатите.
Всъщност, всичко това е наистина една илюзия, то не съществува!
Как така? Това е много просто: душата ни не се занимава с дейностите в материалния свят и не се наслаждава на резултатите си, това не може да бъде по самата нейна същност/природа - душата е духът, а нашия свят - е материя. Въпреки това, когато душата има такова желание (по своята същност тя е по-тънка от най-финната материя) - това желание или "страст" (Кама) създава илюзията за такива дейност, която прилича на дълбок сън. В съня си, можем да си представим, че сме станали император на света, но в действителност - ние оставаме, което сме. По същия начин, изначалния "похот, желание" на живото същество обвързва Бог да създаде създаде своеобразна ИЛЮЗИЯ за тези, които искат да поглезят. Бог създава този илюзорен свят в състояние на дълбок сън, така че в действителност, Бог, както че сънувам този материален свят, в който ние, живите същества също сме потопени в сън. Но за нас, за разлика от самия Бог, тези съновидения изглеждат като настояща реалност!
Причината за творението е Ану или Атомите. В съвкупност те се наричат Мая или Божията сила на илюзията; всяка индивидуална Ану се нарича Авидя, Невежество. Тези атоми, които представляват вътрешно и външно четирите идеи,
споменати по-горе, са тронът на Духа, Създателя, който осветявайки ги, създава тази вселена. Те се наричат в съвкупност Мая,
Тъмнината, понеже не позволяват да се възприеме Духовната Светлина; и всяка от тях поотделно се нарича Авидя, Невежеството, тъй като прави човек невеж дори по отношение
на неговия собствен Аз. Ето защо гореспоменатите четири идеи, които пораждат цялото неразбиране, са посочени в Библията като четирите животни.
Човек, дотогава докато се отъждествява с неговото грубо материално тяло, се намира в състояние далече по-низше от този първичен четворен Атом и естествено не успява да възприеме същия. Но когато той се издигне от това
ниво, не само възприема този Атом, вътрешно и външно, но също и цялото творение, проявено и непроявено.
"Онзи, когото невежите боготворят, Него аз
проповядвам на теб."
Този един-единствен Бог е най-Познатото от всичко познато.Той е единственото нещо, което ние виждаме навсякъде.Всички познават своя собствен Аз, всеки знае:
"Аз съм", дори и животните. Всичко което ние познаваме, е проекция на Аза.
Свами Вивекананда
4. Не е вярно, че Душата знае. Тя е самото Познание.
Душата не е щастлива, Тя е самото Щастие. Щастливият е
взел назаем своето щастие; знаещият е получил
познанието си; съществуващият притежава само едно
отразено битие (докато Душата е самото Съществуване,
Битието).
5. Онова което днес виждаме като вселената, ще се
появи пред нас като Бог (Абсолюта), и Бог, който досега е
бил навън, ние ще видим вътре — като своя собствен Аз.
6. В Душата не съществува каквото и да било
изменение — Тя е безкрайното, абсолютно, вечно
Познание, Блаженство и Битие.
7. Ако съществува една обща доктрина, която
обединява всички привидно противоречащи си вярвания
и секти, тя е следната: всяко величие, всяка сила и всяка
чистота са вече в душата; според Рамануджа тази душа се
свива и разширява в различни периоди, а според Шанкара
тя попада в заблуда. Никога не обръщайте внимание на
подобни различия. Всички вярвания допускат, че силата е
вече там, потенциална или проявена — тя е там — и
колкото по-рано повярвате в това, толкова по-добре за вас.
8. Чувството за независимост, което всички ние
изпитваме показва, че има нещо в нас освен ума и тялото.
Душата която царува в нас е независима и ражда
желанието за свобода.
9. Всяка душа е звезда и всички звезди обсипват
безкрайния небосвод, който е Бог. Съществува един корен,
една реалност, която е същността на всичко и всеки.
Религията е започнала с търсенето на онези звезди, които
са преминали отвъд хоризонта и е завършила с
намирането на всички тях в Бог — както и нас самите — на
същото място.
10. Затова знай, че ти си Той, и моделирай целия си
живот съобразно с това. Онзи който знае това и моделира
живота си в хармония с това познание, няма повече да
върви пипнешком в тъмнината.
11. Тази истина за душата трябва първо да бъде чута.
Щом я чуете, мислете за нея. След това медитирайте върху
нея. Край на празните спорове! Задоволете се веднъж
завинаги с истината, че вие се безкрайният Дух. Ако това е
вярно, твърдението че вие сте тялото е безсмислица. Вие
сте Азът и това трябва да бъде реализирано. Духът трябва
да вижда себе си като дух. Сега Духът се вижда в като тяло.
Това трябва да спре. В момента в който осъзнаете това —
вие сте свободни.
12. Както е невъзможно да знаем, че имаме очи (т.е.
вътрешен орган на зрението), освен по следствията, по
същия начин не можем да видим и Аза, освен чрез
следствията от Него. Той не може да бъде доведен долу, до
нисшето ниво на сетивното възприятие. Той е условието за
съществуването на всичко във вселената, въпреки че
самият е необусловен.
13. Съпругата обича съпруга си не заради самия него, а
заради Атман, който живее в него; тя го обича заради Аза.
Нито един съпруг не обича съпругата си заради самата
нея; той я обича заради Аза в нея. Никой не обича децата
си заради самите тях; той ги обича, защото обича Аза.2
2/ Това чувство не бива да се бърка с егоизма; то не почива на
обусловения аз, който е в основата на егото, а произлиза от Душата,Атман, който е в основата на всичко съществуващо; то е дълбоко интуитивно и е в основата на всички човешки взаимоотношения, въпреки че обикновено остава неосъзнато от обичайния разум на сетивното ниво./
Никой не обича богатството заради самото него; човек го обича, защото обича Аза.
Никой не обича брахмина заради самия него; той обича брахмина, защото обича Аза.
Никой не обича кшатрия4 заради самия него; той обича
кшатрия, защото обича Аза.
Нито някой обича света заради самия него; човек го обича заради Аза.
Никой не обича боговете заради самите тях, а защото обича Аза.
Никой не обича едно нещо заради самото него; човек
обича всички неща заради Аза.
Затова за този Аз трябва дабъде чувано, трябва да се разсъждава върху Него и да се медитира върху Него.
14. Вътре във всеки човек има един лъв — вечно
чистият, просветленият и вечно свободният Атман; човек
го познава директно чрез медитация и концентрация —
тогава този свят на Мая изчезва. Той присъства еднакво във
всички и колкото повече човек практикува, толкова у него
по-бързо се събужда Кундалини (духовната сила). Когато
тази сила достигне главата, възприятието става
безпрепятствено — търсещият реализира Атман.
1. Основата, Реалността на всичко е Вечно-блаженият,
Вечно-чистият и Вечно-съвършеният Аз. Това е Атман,
Душата, която живее както в светеца, така и в грешника, в
щастливия и в нещастния, в красивия и в грозния, в човека
и в животните; Той е един и същ навсякъде. Той е Сияйния
Аз.
2. Ето ме — стоя тук и ако затворя очи и се опитам да
разбера и си представя своето битие, "аз", "аз", "аз", каква
ще бъде идеята ми? Идеята за тялото. Наистина ли аз съм
само комбинация от материални вещества? Ведите
заявяват: "Не". Аз съм Духа, който живее в тялото. Не съм
тялото. Тялото ще умре, но аз няма да умра. Ето ме в това
тяло; то ще се разпадне, но аз ще продължа да живея.
3. Ведите казват, че целият свят е смесица от
независимост и зависимост, от свобода и робство, но над
всичко това сияе свободната, безсмъртна, чиста, съвършена
и свята Душа. Тъй като е свободна и независима, тя не
може да загине, понеже смъртта е само една промяна и
зависи от определени условия; ако е независима, тя трябва
да е съвършена, тъй като несъвършенството отново е
условие и следователно е зависимо. И тази безсмъртна и
съвършена Душа трябва да е една и съща както в най-
висшия Бог, така и в най-обикновения човек — разликата
между тях се състои единствено в степента, в която душата
се проявява.
http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.
Душата не е щастлива, Тя е самото Щастие. Щастливият е
взел назаем своето щастие; знаещият е получил
познанието си; съществуващият притежава само едно
отразено битие (докато Душата е самото Съществуване,
Битието).
5. Онова което днес виждаме като вселената, ще се
появи пред нас като Бог (Абсолюта), и Бог, който досега е
бил навън, ние ще видим вътре — като своя собствен Аз.
6. В Душата не съществува каквото и да било
изменение — Тя е безкрайното, абсолютно, вечно
Познание, Блаженство и Битие.
7. Ако съществува една обща доктрина, която
обединява всички привидно противоречащи си вярвания
и секти, тя е следната: всяко величие, всяка сила и всяка
чистота са вече в душата; според Рамануджа тази душа се
свива и разширява в различни периоди, а според Шанкара
тя попада в заблуда. Никога не обръщайте внимание на
подобни различия. Всички вярвания допускат, че силата е
вече там, потенциална или проявена — тя е там — и
колкото по-рано повярвате в това, толкова по-добре за вас.
8. Чувството за независимост, което всички ние
изпитваме показва, че има нещо в нас освен ума и тялото.
Душата която царува в нас е независима и ражда
желанието за свобода.
9. Всяка душа е звезда и всички звезди обсипват
безкрайния небосвод, който е Бог. Съществува един корен,
една реалност, която е същността на всичко и всеки.
Религията е започнала с търсенето на онези звезди, които
са преминали отвъд хоризонта и е завършила с
намирането на всички тях в Бог — както и нас самите — на
същото място.
10. Затова знай, че ти си Той, и моделирай целия си
живот съобразно с това. Онзи който знае това и моделира
живота си в хармония с това познание, няма повече да
върви пипнешком в тъмнината.
11. Тази истина за душата трябва първо да бъде чута.
Щом я чуете, мислете за нея. След това медитирайте върху
нея. Край на празните спорове! Задоволете се веднъж
завинаги с истината, че вие се безкрайният Дух. Ако това е
вярно, твърдението че вие сте тялото е безсмислица. Вие
сте Азът и това трябва да бъде реализирано. Духът трябва
да вижда себе си като дух. Сега Духът се вижда в като тяло.
Това трябва да спре. В момента в който осъзнаете това —
вие сте свободни.
12. Както е невъзможно да знаем, че имаме очи (т.е.
вътрешен орган на зрението), освен по следствията, по
същия начин не можем да видим и Аза, освен чрез
следствията от Него. Той не може да бъде доведен долу, до
нисшето ниво на сетивното възприятие. Той е условието за
съществуването на всичко във вселената, въпреки че
самият е необусловен.
13. Съпругата обича съпруга си не заради самия него, а
заради Атман, който живее в него; тя го обича заради Аза.
Нито един съпруг не обича съпругата си заради самата
нея; той я обича заради Аза в нея. Никой не обича децата
си заради самите тях; той ги обича, защото обича Аза.2
2/ Това чувство не бива да се бърка с егоизма; то не почива на
обусловения аз, който е в основата на егото, а произлиза от Душата,Атман, който е в основата на всичко съществуващо; то е дълбоко интуитивно и е в основата на всички човешки взаимоотношения, въпреки че обикновено остава неосъзнато от обичайния разум на сетивното ниво./
Никой не обича богатството заради самото него; човек го обича, защото обича Аза.
Никой не обича брахмина заради самия него; той обича брахмина, защото обича Аза.
Никой не обича кшатрия4 заради самия него; той обича
кшатрия, защото обича Аза.
Нито някой обича света заради самия него; човек го обича заради Аза.
Никой не обича боговете заради самите тях, а защото обича Аза.
Никой не обича едно нещо заради самото него; човек
обича всички неща заради Аза.
Затова за този Аз трябва дабъде чувано, трябва да се разсъждава върху Него и да се медитира върху Него.
14. Вътре във всеки човек има един лъв — вечно
чистият, просветленият и вечно свободният Атман; човек
го познава директно чрез медитация и концентрация —
тогава този свят на Мая изчезва. Той присъства еднакво във
всички и колкото повече човек практикува, толкова у него
по-бързо се събужда Кундалини (духовната сила). Когато
тази сила достигне главата, възприятието става
безпрепятствено — търсещият реализира Атман.
1. Основата, Реалността на всичко е Вечно-блаженият,
Вечно-чистият и Вечно-съвършеният Аз. Това е Атман,
Душата, която живее както в светеца, така и в грешника, в
щастливия и в нещастния, в красивия и в грозния, в човека
и в животните; Той е един и същ навсякъде. Той е Сияйния
Аз.
2. Ето ме — стоя тук и ако затворя очи и се опитам да
разбера и си представя своето битие, "аз", "аз", "аз", каква
ще бъде идеята ми? Идеята за тялото. Наистина ли аз съм
само комбинация от материални вещества? Ведите
заявяват: "Не". Аз съм Духа, който живее в тялото. Не съм
тялото. Тялото ще умре, но аз няма да умра. Ето ме в това
тяло; то ще се разпадне, но аз ще продължа да живея.
3. Ведите казват, че целият свят е смесица от
независимост и зависимост, от свобода и робство, но над
всичко това сияе свободната, безсмъртна, чиста, съвършена
и свята Душа. Тъй като е свободна и независима, тя не
може да загине, понеже смъртта е само една промяна и
зависи от определени условия; ако е независима, тя трябва
да е съвършена, тъй като несъвършенството отново е
условие и следователно е зависимо. И тази безсмъртна и
съвършена Душа трябва да е една и съща както в най-
висшия Бог, така и в най-обикновения човек — разликата
между тях се състои единствено в степента, в която душата
се проявява.
http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.
Няма коментари:
Публикуване на коментар