- Живеем със себе си

РИГВЕДА – X.90. /Химн за Пуруша/

РИГВЕДА – X.90.
/Химн за пуруша/


1.Пуруша с глави хиляда,
с очи,крака хиляда,
цялата земя покрива,
десет пръста е над нея.

2.Тоз пуруша е вселена,
що била е и ще бъде,
на безсмъртие владетел,
чрез храната е над всичко.

3.На основа величава,
туй пуруша всемогъщ е –
с една пада – съществата,
с три – безсмъртие в небето.

4.С три издигал се пуруша,
с пада тук роден отново,
разпростян над всяко място,
над ядещи,неядещи.

5.Вирадж роди се от него,
а от вирадж-пуруша,
и родил се,запрепуска,над,пред и след земята.

6.Тъй пуруша в жертва дали,
боговете жертвоносци,
в пролет – жертвеното масло,
в лято – съчки, в есен – акта.

7.С жертвена трева поръсен,
пуруша роден в начало,
в жертва дали боговете,
садхийте и още риши.

8.Те от цялостната жертва
взели маслото топено,
и животните създали
по гори,в небе,в селата.

9.Те от цялостната жертва
рича и саман създали,
чхандас също породили,
още – формите на йаджус.

10.И родили се конете,
и със зъбите двуреди
още бици се родили,
и козите, и овцете.

11.Щом разкъсали пуруша,
части негови делили –
/а/ как устата,ръцете,бедрата
и краката да наричат?

12. Брахмани били са в устата,
двете му ръце – раджанйа,
вайшии били бедрата,
шудрите били краката.

13.От ума били луната,
слънцето били очите,
от устата Индра с Агни,
а от праната бил вайо.

14.Пъпа негов антарикша,
от главата му – небето,
от краката му – земята,
от уши – посоки десет.

15.Тъй светът е /бил/ устроен,
седем – за дърва оградни,
три седмици за горене,
жертва вързана – пуруша.

16.С тази жертва боговете,
първи дали правилата,
мощни минали в небето-
боговете – садхий първи.

Ти си това - "Ти си пълната проявена единица на Бога, позната като Шива, Брахман и Вишну - това са твоето самосъзнание, твоят ум и твоята душа. Обобщаващият принцип на това проявено триединство е Бог. В своята първична форма той е непроявен, другият епитет за непроявеността на Бога е "лишеният от форма". Думата Атман означава тази непроявеност на Бога. Изречението "Ти си Това", утвърждава идентичността между твоят Атман и Бога. Сричката "Ти" е насочена към твоят Атман - лишеният от форма, а думата "Това" е насочена към непроявения Бог. По този начин това изречение затвърждава еднаквостта между Атман и Бог. Веднъж правилно разбрала това, ти се сливаш със самия Бог и ставаш едно с него - нещото, което винаги си била."

Авидя - невежество
Азът - егото
Атманът(душата)
Ахамкара (его)
Ананда (душа)
АУМ
Аната (не-азът)
Акаша
Апатия и навик
Бинду,Нада,Будхи
Будхи (Интелекта)
Биджа-зарадошен звук
Брахман - умът ( Богът Брахман, това е твоят ум в своята троична форма - интелект/Будхи/, его/Ахамкара/ и мисъл/Манас/)
Брахман като центъра на звука
Бинду -
Будхи, Ахамкара, Манас
Дхвани
раса
9 основни поетически настроения

_________________
Преживяванията разкриват действителността

Върнете се в началото Профил

novex
Заглавие: Re: Речник към книгите "Ти си това" и "Ти си това - Разбирането"Ново мнениеПубликувано на: Сря Окт 13, 2010 10:46 am
Offline

Регистриран на: Пон Авг 10, 2009 9:54 pm
Мнения: 407
Живеем със себе си.

/но не разбираме какво СМЕ, а именно проявенна едица на Бог, позната като Любов, Самосъзнание и Ум./

Живеем с дарът душа

/но не разбираме, че всички души във всички организми са едни и същи, по-точно те са едно цяло, но присъстват като въплътени частици в отделните тела, за да могат да преживеят ограничен познавателен опит. Чрез нашата опитност като души, Бог опознава себе си, иначе просто няма как да се опознае./

Живеем с Другите.

/но не разбираме, че разликата между нас и тях е само в Разбирането./

Живеем водени от Сетивата си.

/но не разбираме, че това са животинските органи в нас/

Живеем в Ума си.

/но не разбираме, какво всъшност е той? /

Ще използвам една аналогия, за се разбере какво е умът. Нека вземем например един стол. От какво е изграден той? Ами изграден е от крака, седалка и облегалка, нали? По същия начин гледайте на съзнанието – ума, като изграден от Интелект, Его и Мисъл.

Умът /съзнанието / се преражда в ново тяло.

Умът /съзнанието / е Аз-ът в тялото.

Умът /съзнанието / е познаващият.

Умът /съзнанието / разграничава обектите.

Умът /съзнанието / е създава мислите.

Умът /съзнанието / е водещото съзнание в материалното тяло.

Мисълта е седалището на желанията.

Интелекта е състояние на ума в чист вид, налице е само съзнание без мисъл за “Аз” без намесата за възприятие на различни обекти. Този вид състояние на ума се определя като безлично душа – Съзнание.

Живеем с Егото си

/но не разбираме, че то е само една от частите на Ум. То представлява персоналното съзнание, което възприема себе си като конкретен съзнаващ Аз /

Живеем водени от Мисълта си.

/но не разбираме, че Мисълта е водещото сетиво, но тя не е РАЗБИРАНЕТО./

Живеем с Познатото.

/но не разбираме, че Умът е познатото - а познатото е това което е преживяно. С това мерило ние се опитваме да познаем Непознатото.

Живеем в търсене на Непознатото /БОГ/

/но не разбираме, че Познатото /Умът/ очевидно никога не познава Непознатото /Бог/, то може да познава само онова което е преживяло, на което са го научили, което е натрупало.

Живеем в неразбиране

/защото не разбираме, че ако Умът осъзнае собствената си ограниченост да знае за Непознатото съшествува абсолютен покой. Тогава умът притихва, той не е отчаян, вече не търси нищо.

Живеем в движение

/но не разбираме, че движението /на мисълта/ може да бъде само от познатото към познатото и единственото което може да направи умът е да осъзнае, че това движение никога няма да разкрие Непознатото. Всяко движение от страна на познатото е пак в полето на познатото./

Живеем в ограниченото

/но не разбираме, че това са; Материята, защото има граници, Мисълта, защото е в пряк контакт с нея и Умът , защото просто неможе да надскочи себе си. Това създава обусловенност, а тя ни пречи да погледнем с окото на непривързаността към безначалните простори на всемира.

Живеем с някаква Идея.

/но не разбираме, че идеята представлява организирана мисъл/

Живеем водени от Идеи.

/но не разбираме, че идеите отклоняват Вниманието и разпиляват Енергията ни./

Живеем за да създаваме идеи.

/но не разбираме, че всяка нова идея, ни отклонява от осъзнаване на Факта, какво СМЕ/

Живеем за да творим

/но не разбиране, че когато Азът /Егото/ реши да рисува например, тогава самосъзнанието, /един от Трите основните центъра в Човек/ се активира и предоставя на ума неограничен брой от варианти за бъдещата картина. Интелектът разграничава информацията, подадена от самосъзнанието, а Аз-ът избира и решава какво да бъде изобразено на платното…

Живеем самоопределайки се като индивиди въз основа на идеите си.

/но не разбираме, че идеите ни разделят от това ЕДНО каквото СМЕ./

Живеем водени от мисълта за преживяно удоволстие.

/но не разбираме, че мисълта никога не спира своята активна дейност. Тя /Мисълта/ се появява при контанкта на Ума /чрез сетивата/ с обеките около нас, и нейната основна функция е да преживее, повтори познатото./

Живеем мотивирани от емоции и устремени към същите тези емоции.

/но не разбираме, че емоцията облича разбирането/

Живеем с Любовта /Един от трите съзнателни центъра в нас/

/но не разбираме, че Има любов, която е тленна и въпреки това е над всичко. То е тук неразрушимо, неназовимо, незнайно. Никоя мисъл не би могла да проникне в него, никое действие не би могло да го докачи, прозрачно “чисто”, недокоснато и толкова убийствено красиво. Не е нещо, което мисълта да улови и да съхрани в паметта за да си го спомня. То е тук и когато изпълни моя ум, тогава всяка мисъл в мен умира. Тази другост е тук и покрива всичко около мен, като изпълва ума и сърцето ми. Тогава аз осъзнавам красотата и любовта на тази другост. Това не е любовта съхранявана в образи, извиквана от символи, картини и думи, нито обгърната в завист и ревност, но любов която съществува свободно от мисълта и чувството. Тя се излива със своето неизмеримо изобилие... Тази странна благодат идва когато си пожелае, но с всяко посещение дълбоко вътре настъпва трансформация, никога не се проявява по един и същи начин. Тя е тук и всички неща притихват, мозъкът и тялото. Дълбочината й няма край, съществуването й е без време и пространство. Мисълта не може да я обмисли, нито чувството да си пробие път до нея, не е плод на въображението. Въображението пресеква когато има действителност. Дори и медитацията не може да породи действителността, нея нищо не може да я породи…

Живеем с обич

/но не разбира, че обичта е превъзрзаност към дадено нещо, за разлика от Любовта която съществува свободна от мисъл и чувство и един от трите основните центъра изграждащи Човек./

Живеем и търсим да преживеем удоволстието , под същата или друга форма, съчетано в трети различни форми.

/но не разбираме, че така сме водени от Мисълта, не от Разума /Интелекта/

Живеем в Живота /Битието/.

/но не разбираме, че Битието като “съществуване” не може да бъде мислено отделно от определена форма на съществуване. “Съществуване” означава наличие на Съзнание и в крайна сметка съвършеното Съществуване–Съзнание всъщност представлява цялото, а безграничното и необвързано с нищо съществуване е блаженство. /

Живеем във Времето.

/но не разбираме, че Времето и Битието са едно и също нещо, и всичко се повтаря през различни интервали./

Живеем с Миналото

/но не разбираме, че Миналото и бъдещето реално не съществуват, съществува само Вечното Сега. Това е реалното време. Защото миналото и бъдещето са продукт на ума, но истинското и непроменимото е Свещеният Миг. Всичко във Вселената става в един миг, всичките процеси, които правят нещата просто да Стават, се извършват в един миг, както в галактиките така и в човек. Силата на илюзията е тази, която разделя този Миг на вчера и утре. Когато разбереш това, умът ти ще престане да се движи в пространството и ще се стабилизира. Тогава е възможно да се слееш с вечния Миг и да разбереш Вечното Сега. Постигнала това, времето вече няма власт над теб и остава излъгано. Тогава изчезва и кармата.

Живеем с науката.

/но не разбираме, че всички отговори са в Човека./

Живеем с Вярата в БОГ

/но не разбираме, че това което е ОТВЪД, БОГ /Вечното, Безкерайното, Непроявеното/, неможе да бъде разбрано от ограниченият човешки Ум. Единственото което Ума трябва да осъзнае е собствената си ограниченост.

Живеем с Религията

/но не разбиране, че Само умът който не полага усилие е религиозен ум. И затова единствено този ум може да открие дали има или няма Бог./ Тогава се получава концентрация на енергията, която е резултат от липсата на усилие и когато тази енергия не се движи в никаква посока, в този момент настъпва Сътворяването. . И това сътворяване е истината, Бог или каквото пожелаете - тогава думата няма значение.

Живеем с Вярата

/но не разбираме, че вярата е знание, защото е родена благодарение на него, но след като се роди престава да бъде знание, защото се отделя от ума. /Подобно на планета, която се отделя от Слънцето и заживява свой собствен живот/. И е въпрос на избор от страна на човека дали вярата му ще се закотви сред емоциите, породени от контакта със сърцето и ще се превърне в източник на емоции, създаващи обусловеност и…самскари. Или вярата ще продължи да контактува с Извора /Интелекта/ и ще се развива в нови знания, които от своя страна отварят път пред търсещия, докато изгрее Разбирането в него. Когато енергията на Разбирането се освободи в ума и облее сърцето, тогава вярата умира!..

Живеем с Надеждата

/но не рабираме, че подобно на вярата, Надеждата е "родена" пак от Знанието и се явява като отделна „планета” в нас. Но освен с любовта в сърцето тя е в постоянна връзка и със самосъзнанието.Така че вече разбирате, че докато Вярата е свързана с ума и любовта Надеждата може да контактува и с трите центъра в човек.

Живеем с идеята за Истината.

/но не разбираме, че истина и неистина са резултат от действието на Ума /Ограниченото/. Истината е крайният резултат от Знанието/ В този свят всеки човек живее с някаква Истина за себе си и на тази база изгражда своя характер и мироглед. Какво става, когато другите хора не споделят неговия начин на мислене? Тогава човекът остава неразбран и съответно разделен от другите. Така че Истината може да събира, но също може и да разделя. Ако някои хора започнат да убеждават други в своята Истина, а те не я възприемат какъв ше бъде резултатът? Резултатът ще бъде конфликт между тях, нали? А конфликтът до какво води? До сблъсъци, които могат да прераснат във войни.И защо е всичко това?

Заради Истината!

Всяка световна религия проповядва своята Истина, всяка научна общност брани със зъби и нокти доктрините-

Истини, всяка държавна власт представя пред света Истината си, с която после задължава народа си да я отстоява с цената на живота си. …Примерите в тази насока могат да бъдат толкова, колкото са и Истините по Земята…

Живеем с Въображение

/но не разбираме, че въображението е само една от функциите на Мисълта. То пресеква когато има действителност./

Живеем в несигурност

/но не разбираме, че сигурност неможе да намерим в никоя идея/

Живеем в три-измерен Свят.

/но не разбиране, че Когато съзнанието /Ума/ възприема един обект като различен от себе си, то вижда въпросния обект в триизмерна форма. Ако обаче този обект е субективизиран, съзнанието го възприема като точка в една плоскост.

Живеем в Свят от Разнородности

/защото не разбираме, че разнородност няма и че неограниченото никога не става ограничено. Има наслагване на ограниченото върху безкрайното, което се изкоренява, когато реалността отново се разбули./

Живеем сред Природата.

/но не разбираме, че ние сме ЕДНО с нея./

Живеем в усещане на празнота на Живота

/но не разбираме, че живота неможе да се напълни с формулирането на концепции, натрупване на състояние, вярвания, убеждения, емоции и прочие../

Живеем в Страх

/но не разбираме, че страхът е просто емоция, която обуславя Ума/

Живеем в очакване на Смърта

/защото не разбираме, че Ума /съзнанието/ винаги се намира в едно от трите сътояние /будуване, сън със сънища и сън без сънища/. А смърта е само едно от трите състояния на съзнанието в което изпада Ума след нейното настъпване/

Живеем с Реалността

/но нe разбиране, че всеки сам твори и създава своята реалност. Всичко е въпрос на избор. Но изборът зависи от Разбирането. Ако не разбираш нещо, как може да го избереш . Мисълта твори и създава на едно ниво, словото твори и създава на друго ниво. Когато се обединят мисълта и словото, тогава тази новородена сила придобива невероятна мощ и няма нищо, което да я спре тук и сега.

Има неща недостъпни за човек, защото трудно се вписват в ограничения човешки ум. Има неща, които се вписват в него, но не се разбират. Има много хора, които разбират, но разбраното не им помага, защото начинът им на живот се предопределя от характера и поведението, които обществото около тях изисква. Така знанията им стават ограничени и обусловени, защото техният модел на възприятие зависи от контакта с околния свят, определящ случките в ежедневието.

По този начин животът облича Разбирането, както паяжината мухата. Веднъж облечено, другото, което правим, е да втъчем в тази стягаща плетка своите чувства и емоции, стремежи и желания, воля и усилия, където водещата сила е Мисълта. Така животът и съществуването властват над нас, за да бъде Мисълта!..

"Мисля, значи съществувам"!.. Къде е Разбирането?!..

За да може човек да вникне и разбере информационните структури на всичко Ставащо, трябва да излезе от рамката на видимото и невидимото. А това е възможно, само ако познава вечната истина в себе си. От тази позиция търсещият ще може да разбере как е започнало всичко на Земята, закономерностите, които определят процеса на създаване на случки и събития, структурите, които присъстват във физическия свят и т.н. Това е дълъг процес на самоосъзнаване, който е пряко свързан и със себереализацията. С други думи, това, което разбираш, това и ще преживяваш.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Единственият религиозен акт е да се постигне тази вътрешна яснота чрез себепознание, т.е. човек да осъзнае всички вътрешни желания и да им позволи да се разгърнат без да ги поправя или контролира, но винаги да ги наблюдава. От това постоянно наблюдение се поражда изключителна яснота и невероятно съхраняване на енергия. А човек трябва да има необятна енергия, защото всяко действие е енергия, самия живот е енергия. Когато сме нещастни, когато се тревожим, караме, ревнуваме, когато сме изплашени, когато се чувстваме обидени или поласкани, всичко това е пилеене на енергия. Пилеене на енергия е и боледуването, физическо или вътрешно. Всичко каквото правим мислим и чувстваме е изливане на енергия. Ако човек разбере пилеенето на енергията, точно от това Разбиране възниква естественото събиране на цялата енергия. Единствено такъв човек може да открие реалността или Бог или както искате го назовете.

Живеем да Живеем,

/но е Въпрос на Разбиране, че
освен това Битие има и
Друго Непроявено Битие!/

Използвани са метирали от
книгите "Ти си Това" и "Ти си Това - Разбирането"
на Румен Чорбаджийски

forum.tisitova.com/viewtopic.php