Нашето материална обвивка (тяло), както е описано в Шримад Бхагаватам
http://www.sambandha.ru/kto_upravlyaet_nashey_jiznyu/
Материалния разум Прамада.
Кой наистина контролира живота ни?
Обвивката на разума е наречена Прамада или "подлудяване на ума " или като "материално невежество." Тази обвивка е по-тънка, отколкото на ума, и тя може да го засегне. Разума може да реши как да реагира на жизнедеятелността на Ума, но това не е най-интересното ... Обвивката на разума - това е фактор, който наистина направлява живота ни. За да разберем по-добре това, ние трябва да отидим на страниците на Шримад Бхагаватам, където мъдреца Нарада ще разказва историята на цар Puranjana/Пуранджана. Как духовното същество се потопя в материята? След като научава за невежествената дейност на царя Бархишата, великият мъдрец Нарада се изпълни със състрадание към него и реши да му обясня, кои наистина контролира живота му в невежество. За да направи това, той разказал на царя алегоричен разказ за един цар Puranjana/Пуранджана, така той се опитал да обясни как става гмуркането на живото същество в материята в тази история. За да разберем по-добре това, аз ще го опиша накратко. Пуранджана и Прамада Веднъж живото същество (Пуранджана) или някой, който съществува, преди много дълго време искал да се насладите на материалния свят. Всъщност, първоначалната причина за потапянето на джива в материята е именно това желание - да се ползват материалните ползи или да се покори материалната природа. Цялата материална вселена е създадена само за тези живи същества, за това е, което мотивира желанието на Върховния Създател, за да се създаде този свят на илюзии.
Изначалната обвивка на душата - фалшивото его Първоначалното желание за материалните дейности, което води/кара разума да създава нашите телата идва от фалшиво его. Това е най - тънката обвивка, изтъкана от страст. Това желание е факторът, който дава на материалния разум команда за извършване/осъществяване на нашите желания. Изначалната, и затова най-тънка черупка/обвивка, която покрива искрата на духа в материалния свят - е обвивка на фалшива егото. На санскрит се нарича АХАНКАРА, която буквално означава "АЗ ПРАВЯ". Помислете за това и ще разберете, че в този израз се крие много дълбочина, която разкрива най-старата илюзия, която дава възможност на душата да мисли, че тя е участник в дейността на материалния свят и да се наслаждава на резултатите. Всъщност, всичко това е наистина една илюзия, то не съществува! Как така? Това е много просто: душата ни не се занимава с дейностите в материалния свят и не се наслаждава на резултатите си, това не може да бъде по самата нейна същност/природа - душата е духът, а нашия свят - е материя. Въпреки това, когато душата има такова желание (по своята същност тя е по-тънка от най-финната материя) - това желание или "страст" (Кама) създава илюзията за такива дейност, която прилича на дълбок сън. В съня си, можем да си представим, че сме станали император на света, но в действителност - ние оставаме, което сме. По същия начин, изначалния "похот, желание" на живото същество обвързва Бог да създаде създаде своеобразна ИЛЮЗИЯ за тези, които искат да поглезят. Бог създава този илюзорен свят в състояние на дълбок сън, така че в действителност, Бог, както че сънувам този материален свят, в който ние, живите същества също сме потопени в сън. Но за нас, за разлика от самия Бог, тези съновидения изглеждат като настояща реалност!
От науката към Бога, към синтезиране и синергитизиране, към чудесата, които са изпълнени в различна степен духовни закони.
Материята и Бог са едно в името на целесъобразността и изпълнението на Единната Истина. В нейната Цялост и щастието, и нещастието, и здравето, и болестта водят към една и съща цел – себепознание, себереализация, освобождение
“За да се излекуваме, болестта ни трябва да се влоши и все пак, макар да сме пациентът, ние винаги сме и лекарят.” Т. С. Елиът
Корените на днешното ненаситно и хищническо, потребителско отношение към всичко в живота се крият в материалистичния мироглед, според който материята е единствената реалност, съществуваща извън и независимо от човека.
С това си схващане материалистичната наука изгони понятието “дух” и сведе материята само до видимото, до комфорта, до самодоволството и господството над нея. Духовната наука, обаче, знае, че главният субстрат на Вселената, т.н. информационен вакуум, е 99,999999 % и само 0,000001 % съставлява материята. Но дали може по ортодоксален път да се опознае тази по-голяма част от съществуващото?
На този въпрос е отговорил недвусмислено австрийско-американският логик, математик и философ Кърт Гьодел, който чрез техниката самообсъждане (self-reference), наричана и диагонален процес на Кантор, доказва знаменитите си теореми за непълнотата на аритметиката, според които е невъзможно пълно описание, дори на прост обект, като натурален ред с помощта на краен брой аксиоми. Т.е. не може да се получи изчерпателно знание за система, която се изследва на несвойствен за нея език. А още по-малко е възможно описването езика на физическото тяло на толкова сложен обект, какъвто е човекът с неговото съзнание, душа и дух.
Отхвърлянето на духа в материята продължи до края на миналия век, когато стана ясна материалната основа на съзнанието, благодарение на теорията за физическия вакуум и за торзионните полета. Сега вече се разбира, че светът е неделим и цялостен, макар че все още има и съпротива към подобни схващания.
Но в бъдеще вече няма да се раздробява познанието, няма да се анатомира, а ще се синтезира и синергитизира. Ще се знае, че продуктивността в резултат на взаимодействието на елементите в системата винаги е по-голяма от тази на нейните елементи по отделно. Ще се върви от науката към Бога, към Абсолютното нищо – източник на всичко, по думите на академик Г. Иванович Шипов, който подчертава, че Абсолютното нищо претендира за образ на Бога.
В бъдеще и науката, изкуството, философията, и религията отново ще се разглеждат не раздробено, а чрез системния подход, какъвто е съществувал в древността. Ще се има предвид и неговото фундаментално свойство – емержентност, познанието, че ролята, свойствата и принципите на системата не са тъждествени на ролята, свойствата и принципите на изграждащите я елементи.
Т.е. системните свойства на цялостния обект качествено се различават от тези на елементите по отделно. Точно те определят и доказват принципа на допълнителността, въведен от Нилс Бор, откриват пълната цялостна картина на света, пронизана от Единното съзнание, в което обектът и субектът са едно, както и наблюдаващият, наблюдаваното и процесът също са едно.
От древни времена е известно, че равнището на развитие на нашето съзнание и скоростта на промяната му зависят от прецесията на равноденствията (движението на оста на въртене на Земята по кръгов конус) и от степента на изместване на нейните полюси.
Когато планетата ни се отдалечава от центъра на нашата галактика човечеството изпада в сън, заблуди, невежество, безбожие, пороци. А когато се приближава към него, започва да се събужда. Сега се намираме в края на фазата Кали-юга (другите времеви периоди са Сатия, Трета, Двапара) и съзнанието ни започва да се развива интензивно.
И в този астрофизичен битиен процес по синусоида започваме да живеем по-осъзнато, за да се стигне до избягване на несъответствието между вкоренилото се плоско мировозрение и реалните закони на мирозданието, до поврата на 180 градуса. А времето за преминаване от едната в другата фаза на битието се определя като Апокалипсис (буквално означава разкриване, развитие). Това е “тясното гърло”, през което човечеството трябва да премине, ако не иска да загине в задънената улица на застоя. Това е времето на преобразуването, което е съпроводено и с големи загуби и голямо пресяване на непригодното да продължи напред.
Идва времето и на осъзнаването, че цялото Битие е единно и всичките му части са взаимосвързани и взаимозависими. Затова нищо в него не може да бъде разделяно, защото има единен произход. Не могат да се разделят и духа и материята.
Да разграничиш духа, съзнанието, от материята, означава да искаш да направиш невъзможното разделяне на битието на неговите две фази – възходяща и низходяща, на законите на съзиданието и разрушението, които го управляват. Това е като да се мъчиш напразно да разделиш една синусоида на нейните две фази – положителна (над нулевото равнище) и отрицателна (под нулевото равнище). С което би спряло движението и развитието. Но тъй като то е циклично и сменя своите посоки от плюс към минус и обратно, сега идва времето на поврата – от най-ниската в Духа точка, от минуса, да се премине към възходящото развитие, към плюса (Двапара-юга).
Духовното и материалното в древността са вървели заедно, човечеството се е стремяло да ги уравновесява. Но това че в последните няколко века драстично надделя материалистичното, се е допускало съобразно Божия промисъл, за да може да се направи по-осезаема разлика между двете начала, обединени в едно, но с различни проявления, за да може материалните постижения на прогреса, на научната революция, да обслужат, да дадат възможност на хората да се обединяват, да общуват по пътя на технологичните комуникации, преди да са се развили техните свръхсензорни възможности за единение.
То и такова е било предназначението, такава е била ролята на материалното, на науката – да се обслужи духовното. С различни способи и методи в различните времена, според степента на съзнание на хората.
Но вярно е също и това, че материалните стимули, копнежи, станаха почва за развитие на жестоката конкуренция, на насилието, алчността, невежеството, но пък случващото се впоследствие страдание отново довежда на правилния път, до осъзнаването, че реалността е преди всичко духовна, че всички ние сме духовни същества, движени преди всичко от духовните закони на съзиданието. Че един Висш Център управлява образуването, разширяването на световете, които са подредени хармонично, взаимосвързано, целенасочено, с оглед на Идеята, Мисълта на Твореца, на Върховната Първопричина, на Абсолюта.
Че това е Безкрайната енергия-поле, наричана с много имена – Светлина, Топлина, Вселенска любов, Вселенски Логос, Световна Душа, Магнетизъм, Божия мисъл… И че всичко е Бог и нищо друго, че всичко е пропито от Неговата Мисъл, че живеем в Неговото Присъствие, което е и Единната Истина, в която съвибрират в строга координация и подреденост всички същности, съществувания и форми. Дори Иисус премина по този път – бидейки посветен от Светия Дух, той прие, коленичейки, пред Йоан Кръстител и водното, след огненото кръщение.
Ако в Божия план не влизаше преминаването през по-гъстите материи, и досега човечеството щеше да вегетира в протоплазмените форми. Но дори и с цената да се затвори в почти животинското задоволяване на сетивата, на страстите, на материалистичното съществуване, това пак е било нужно за еволюцията и на Духа, и на материята. Не случайно, според “Бхагавадгита”, дори самият Кришна е върховният наслаждаващ се. И ние, като негови частици, също имаме такива желания, макар и често да си остават предимно в материалния свят, за разлика от единствено духовните на Кришна.
Но, знаейки, че всичко води началото си от Създателя, от Абсолютната Истина, Тази, от която произлиза всичко, можем да не разграничаваме т.н. “вътрешни” и “външни” реалности, а спокойно да ги възприемаме като проявления на единната Цялост. И да стигнем до така добре познатото на мистиците блаженство, задоволяване на сетивата в общуването с Бога.
Само това удоволствие, при което Той също се наслаждава, е съвършено. Конкретен пример за такова общение може да се даде с храненето. Ако първо предлагаме храната на Бога, то тя се изчиства, а с нея изчистваме и себе си от всички замърсявания на земното битие. Този акт при будистите се нарича “прасадам” – жертвоприношение. Затова и в много други религии, както и в християнството, се смята, че всичките ни действия, мисли, чувства и др. трябва да бъдат извършвани в името на Бога и всеобщото добро и благо.
На Изток се знае, че самсара, порочният кръг от прераждания в различни форми на живот, се определя от нашата карма и от това, че не владеем сетивата си. Познава се илюзията, че в материалния живот можеш да бъдеш щастлив, както и това, че чрез бедите, до които се стига само с материално ориентирания живот, а често и чрез отнемането на материалните постижения и богатства, човекът може да достигне до духовното осъзнаване, наричано Кришна съзнание, Христово съзнание.
В това състояние няма страх, болести, страдания, защото чистата душа не е обусловена от материята и от всички нейни свойства на диференциация, на разделение, на търсене на различията… За нея, като неразделна частица от Бога и Неговата вечност, има само радост и блаженство, макар и съответстващи на безкрайно малките й размери, в сравнение с тези на Божеството. Но само ако тя е свързана с нейния Създател и е освободена от обусловения живот. В което е и целта на човешкото съществуване – да премине по стъпалата на материята, която, със своите утеснения и ограничения, го изстрелва като катапулт в по-висшите сфери, в Божественото съзнание. А само така се постига и трайното щастие, правят се щастливи и другите.
Но пътят до там е много дълъг, защото стълбицата на материята също е доста дълга. Тя преминава през кристала, твърдата пръст, после през водата, от която се получава огъня, после през електричеството, въздуха, етера, после през по-финия ум, още по-фината интелигентност и накрая през най-фината “плът” на душата, която съществува независимо от промените на по-плътните нива преди нея.
Много е дълбока мъдростта и тайната на материята, на нашето тяло. Но поне вече не се съмняваме, че Бог, материя, разум, съзнание са неотделимо свързани, съединени в едно. Те действат в синхрон с вселенския еволюционен план. Мъдростта на материята, на тялото ни, е същата, която е управлявала, регулирала нейното раждане, растеж и развитие. Която ни настройва да бъдем чувствителни към този вселенски ритъм и към това да го оставим да се случва по най-естествения и ненасилствен начин.
Пространствената материя е в основата на всичко, дори Духът се проявява чрез нея и между тях няма противопоставяне, те само са различни по форма, но не и по същество. Затова може да се каже, че Духът е материален и материята е духовна. А т.н. чудеса са само изпълнени в различна степен духовни закони, повтаряне и видоизменяне на четирите състояние на материята – твърдо, течно, газообразно, лъчисто във всички планове на битието.
Материята непрекъснато се трансформира, изтънява, преминава през съответстващите на всеки план изменения, придобива все по-голяма светимост. И всичко се движи съобразно Закона за съзвучие и съответствие. Човекът също привлича към себе всичко, което му резонира и съответства, в това число и най-съзвучната с духа му карма. Като целта е да създаде съвършена обвивка за развиващия му се към съвършенство дух с тенденция към разреждане и изтъняване на плътното му тяло, в посока заменянето му с астралното, менталното, духовното. Дори в седмата раса човешкото тяло и това на Планетата ще достигнат до тънкостта на Невидимия свят.
В първата Коренна раса на човечеството също не е имало човешка форма, а само плаваща маса, живееща във водите с обикновени протоплазмени движения. Този зачатък на живот е бил семето, посято от Твореца в световните води. После идва “разбиването” на материята и оформянето, еволюцията на различните архетипи, на различните биологични видове и подвидове. Но най-първо се е появила Амритата, нектарът на безсмъртието, според дзенбудизма, която е символ на одухотворяващия и преминаващ през всяка форма единен живот.
Много е радващо, че вече и съвременната наука открива съществуването на най-тънките форми на материя, макар че тайната на органичната материя сигурно ще си остане още задълго неоткрита.
Но с някои свръхчувствителни апарати вече се зафиксират тънките тела, образите на мисълта, праобразите на плътните форми на живот, така както се отпечатва аурата на човек върху по-чувствителна лента. А може да се засече само нещо, което го има.Така се доказва, че и най-високите духовни полета са материални. Но също и че науката едва ли скоро ще стигне до границите на тънкостта на материята, на ума, на съзнанието, на духа, чиито предели все повече се разширяват и стават все по-необозрими.
За да се достигне до Първоизточника, зародил първичните форми на материята, означава да се стигне до Материя Луцида и Материя Матрикс – първичната светеща материя, в чиято основа е Огънят. Означава да се отиде отвъд само човешкото и да се встъпи в Божественото, в отражението на безпределността. Така както инволюиращата сътворителна Светлина (Fiat Lux) е стигнала до материята като до последен пристан на Духа и да започне обратния еволюционен процес.
Изначалната, първична форма на материята, наричана във Ведите и Упанишадите, Пракрити е основната субстанция на космоса, първата действаща сила насочваща всяко движение. А Пуруша (Духът) се проявява, събира опитност чрез нейните безкрайни проявления. Така и съзнанието, овладявайки външните форми и фактори, осъзнава своята вътрешна природа. Така човекът престава да се идентифицира с външния свят, с формите, с породените от тях мисли, емоции, чувства.
Разбирайки, че външното се променя, а вътрешното е постоянно, че чрез тялото събира опитност за съзнанието, той се освобождава от зависимостта на външните обстоятелства, от безпокойствата, страданията, причинени от външния свят, обяснява нашият духоведец Ваклуш Толев. Постига обективно възприятие, връща се към своята истинска природа като Дух, Пуруша, чисто съзнание. Постига себереализацията си, освобождението. Разбира, че докато се отделя от своя висш Аз, настъпват много други отклонения, смущения, болести, както и много процеси на нестабилност, разрушение, дегенерация, – всичко онова, присъщо на временното, материалното. Стига до убеждението, че Себепознанието е единственото окончателно духовно и физическо лечение.
Но пък тя дава опитност на Пуруша да овладее себе си, да разбере природата си. И тук, както навсякъде в Сътворението, всички случвания са в името на целесъобразността и на това всички неща взаимно да си служат.
В първичната материя Матрикс (Пракрити), според източната представа, има съвършен баланс на елементите, няма движение, а само абсолютен покой. Тя е неразрушимост, докато в основата на разграждането (смъртта) е промяната и нестабилността. Но в нейното вторично и третично състояние Първичният материал се комбинира в атоми с голямо пространство между тях, формиращи по-груби форми.
После празните пространства се запълват с други форми и така се стига до едно разграждане до безкрайност. Но причината за него е заложена във финото, непроявено състояние на проявеното и по-грубо състояние. И т.н. “унищожение” е само връщане към Причинното, Първично състояние. Връщане назад към собствената природа, назад към по-фината форма, от което следва, че материята е неразрушима, както и душата. И днес новата физика, съвременното познание, потвърждава древното, водещо до Центъра, до Причината на всичко съществуващо. Днес квантовата физика познава стотици по-фини частици от атома, някои без маса и без място в пространството, други пък виртуални, само с вероятност да се проявят, но всички с проявена съзнателност.
Първото проявление на Първичната материя (Пракрити) е “Махат” – великият, универсален принцип разум, а негови съставни части са универсалните, психичните и физични елементи, подсъзнанието, съзнанието и свръх-съзнанието. Затова “разликата” между ума и материята е само в тяхната степен.
По-важното е, че субстанцията и в по-грубата, и в по-фината форма, е една и съща, като първата преминава във втората. Тази първична субстанция се видоизменя, създава комбиниращи се универсални фини частици, различни центрове, разновидности, органи, възприятия и т.н. И всичко става според един висш План с универсални космически принципи за устройство на макро и микрониво.
Изначалната природа е означавана и като Майа – силата на Брахман за създаване, съхраняване и разрушаване. Пракрити е един от 20-те космически принципа. Между другите са Петте елемента, съставляващи цялата физическа вселена, Петте прани, жизнени енергии, Петте сетивни органа, Петте органа на действие, Умът (манас) Интелектът (буддхи), Егото /ахамкара, съзнание за аза…
Според книгата от Ведите – Веданта, битието е недуалистично, има само една реалност, която за непросветления ум само изглежда многостранна, но се разкрива като единична. А пък Тантра (от “таноти” – разширение и “траяти” – освобождение) дава метода за освобождаването на потенциалната човешка енергия (шакти принципа) чрез разширяване на ума, насочването му навътре, проявяването му чрез вътрешен опит и обединяването с Шива-съзнанието. За да се осъзнае Брахман (Висшата реалност) като неделимa, хомогенна, всепроникваща реалност.
Но само просветлената индивидуална душа (Атман) може да осъзнае, че е единна с Вселенския дух, с природата на Брахман, че те са едно и също нещо. Затова индуистите казват, че всичко е Брахман, че всичко е едно и всички пътища водят към Него, независимо как се наричат или възприемат. Често го изразяват и с израза “Нети, нети”, т.е. „нито това, нито това“, защото Той не може да се ограничи в каквито и да било определения.Тантра го вижда и като мълчалив свидетел във всеки един човек, който дава широта за растеж, независимо дали е вярващ или не, дали е слаб или силен, беден или богат, но, според заложеното в него, открива своя път на развитие.
В бъдеще за този всеобщ път на развитие ща помага много и науката. Това се потвърди наскоро и от тримата американски учени Дж. Таулес, Ф. Дънкан М. Холдейн и Джей Майкъл Костерлиц, които бяха удостоени с Нобеловата награда за физика, заради откритието им на т.н. екзотична материя. Със своя теоретичен модел на топологичните фазови преходи на материята те хвърлиха светлина върху нейните загадки.
Изучили необичайни фази и състояния на материята, като тънки магнитни филми, суперфлуиди, суперпроводници, те доказват, че материята може да преминава от един вид в друг и да приема странни форми, които могат да намерят различни приложения, като, например, в квантовите компютри, електрониката, в областта на физиката на кондензираната материя, в създаването на нови материали с неподозирани свойства.
Те откриват и неутринните осцилации (преминаването на неутриното от един в друг тип), демонстрират, че то може да изменя същността си, да метаморфоризира. А това ще доведе до промяна на разбирането за вътрешните механизми на материята и за Вселената, въпреки че засега познаваме по-малко от 5% от нея. Ще даде надежда, че науката все повече се приближава до границата между видимия и невидимия свят.
Че ще се стигне и до така нужното осъзнаване, в което материалното и духовното развитие са в синхрон, в хармония, иначе пренебрегването или превъзходството на едното от тях за сметка на другото, ще води до тежките последствия от тяхното изкуствено разделение. Затова подобни открития тъкмо сега говорят за това, че се намираме в преходния етап на разгръщащата се спиритуалистична вълна, която ни дава излаз към нови хоризонти на знанието, но, от друга страна, и сериозно разклаща основите на живота, построени върху много погрешни възгледи и представи, като тази, че духът и материята са несъвместими и дълбоко разделени.
Неразделни са и двата аспекта на Космическия огън – творящ и разрушителен. И точно сега при встъпването в ерата на Огъня, тези два полюса са най-изострени и решаващи бъдещето на планетата ни. Затова двете възможности са или еволюционен възход по пътя към Безпределността, или сгромолясване като отпадък в бездната, като претопена инертна материя.
Това се е случвало многократно, особено при смяна на епохите, на расите, когато пространственият Огън се е приближавал като пречистваща струя, съединявал се е с подземния огън и това е предизвиквало мощен разрушителен взрив, както при потъването на Атлантида. Според някои пророчества, в идващите две години се очакват също драстични промени, предвещаващи алтернативата – възход или погром. Показват го и все по-голямото развихряне на тъмните енергии, на тъмните помисли и дела, насилията, войните, убийствата, жестокостите, хищничеството, аморализма. Всичките тези фактори засилват напрежението на пространствения огън, на психическото нагнетяване, водещи до задействането на адската механика на взаимно и лавиноподобно усилващи се разрушителни процеси.
Но всичко случващо се е част от Божия план, защото всички пътища са Негови и нищо не е извън тях. Дори и стихиите, земетресенията, са пулсации на Великото Дихание, както се казва в Живата Етика. Дори разединяващите, противопоставящите се на еволюцията сили, пречещи за изпълнението на основния закон за Целесъобразността, като създават разрушения, бедствия, страдания, довеждат до събуждане, до съзнателност, преодоляване на апатията, хипноса и вегетацията.
Но пък вървящите срещу еволюционните закони се отхвърлят, отсяват се сами, което е много мъдра технология на естествена и закономерна саморегулация. Пък и новото се гради след разчистването на всичко онова от старото, което не може да продължи напред или застрашава бъдещото. Така се преминава и към нови форми на съществуване, на други планети, в други измерения.
По този път на обновление дори смятаните от нас грешни възприятия, т.н. “майя” (илюзия) от индуистите, също е закономерна. Има я и във висшите, и в нисшите слоеве на Тънкия свят, за да се представят различните планове на различните обитатели. Затова Майя е подтик към развиването на енергията на стремежа, чрез която се преминава от по-низшите към по-висшите слоеве на Тънкия свят.
Чрез нея се разтваря огненото зърно на човешката душа и тънката ни същност се издига по стълбата на Огнения свят, пречиства се, преобразява се чрез собствените ни сили. Чрез своите привидности Майя ни подготвя за различни ситуации, за преодоляване на всекидневието, на обичайния делник, на разграфения ни живот, на привичния регистър, насочва ни към свежестта на обновлението, без което светът би изпаднал в пълен хипнос, бездушие, разложение, погасване на съзнанието.
А погасналото съзнание е истински вампир, при него не може отвън да се напои пропастта на невежеството. Невежият смуче енергия от другите. И от многото такива загаснали кратери, пълни с пепел и сяра, не може да се формират нови форми, нови вещества. Само катаклизъм с ужасна ненадейност и чудовищни последствия може да разтопи застиналата лава на бездушието, както твърди Учителят Мория. Затова разрухата на взрива не е толкова страшна, колкото пречистваща и обновяваща. Затова понякога неизбежното е необходимо и то се случва в точното време, назряло за това от многото натрупвания на нагнетените енергии.
Според източните учения, Майя също е част от енергията на Бога. С нея той ни подлага на изпитание с този пробен камък за съюза ни с Него. Така че Майя съществува с някаква заблуждаваща цел, но водена от мъдра любов, с която да създава представа за бързопреходност, неспокойство, болезненост, страх от нашата тленност, водещ до тревожни емоции и усилия, борба за нейното преодоляване и изчистване от злото.
В този смисъл може да се каже, че Майя е като “скалпел”, който не убива, а който лекува. Затова пробуждането на човека преминава през осъзнаването, че будистките “скандхи” (зрение, слух, обоняние, вкус, допир и съзнание) не са реални. Че те замъгляват истинската ни природа, и са форма, усещане, мисъл, воля, съзнание, които, макар че замъгляват ясните възприятия и познания, също са и пътища, начини за стигане до истината. Водят до непривързване, до просветление. Макар и по дългия, но много по утвърждаващ знанието път, по който придобитото с личен опит, болка, страдание е много по-ценно и удовлетворяващо.
Затова нищо не е грешно в нашия свят, само изглежда, че неправилното разбиране е погрешно. Затова в индуизма се смята, че “природата на грешното е празна”, защото такава не съществува, “нищо няма своя присъща природа”. Т.е. тя е винаги в движение и промяна, съобразно висшия промисъл. Дори и когато си заблуден, вътре в теб съществува състоянието на Буда, на пробуда. И формата, и съзнанието е непрестанна промяна, защото няма установена реалност.
Затова непривързването и непокваряването на формата, на тялото, водят към дзен (състояние отвъд обекта и субекта), към отиване в Целостта, в Единението. У Дома, където Съществуването и Същността са едно и също нещо. Където си спасен и свободен, живееш в мир, хармония. Където вече няма основания за конфликти и противоречия, за заблуди, няма какво да бъде разделяно. Защото всичко е Едно. Навсякъде е мястото на безместието, на Пустота, която често се нарича Рай, Безметежност, Нирвана, Празнота, просторна като небето. Но не извън човека, а вътре в него, където е “нивата”, в която зрее проблясъка и яснотата за Единността. Оттам започва разбирането за несъществуването на различия.
После след дългата и постоянна концентрация, медитация, какъвто трябва да бъде целият ни живот, следва момента на пробуждането, наричано от японците “сатори” (виждането в проблясък), в което всичко е закономерно, всичко ни се случва, защото имаме нужда от него. Защото трудностите, грешките и заблудите ни учат най-добре. И въпреки че са неизменна част от човешката природа могат да се избегнат само по мистичен път. Тогава когато търсещият започне да вижда трансцеденталната форма на Бога вътре в сърцето си. И когато душата му постигне себепознание – Бхагават-гита (4-34). А неунищожимата джива (душа), според Бхагавата Пурана, се състои от безброй духовни атоми, големи колкото една дестохилядна част от върха на косъма. Затова тя не може да бъде възприета чрез материалните сетива.
Според ведическите текстове, съзнанието е знак за присъствието на дживата, душата, в тялото, но при контакта си с материята, тя става зависима от нея. И макар че притежава всички качества на Върховния Бхагаван, се свеждат до много ограничени степени. А когато използва неправилно своята свобода, изпада в заблуда и забравя връзката си с Абсолюта. И понеже желае да се наслаждава независимо от Него, душата идва в материалния свят, обвързва се с карма. Това нейно изпадане от първоначално положение е описано като “Изгубеният рай” на Джон Милтън. И макар да няма нищо общо с материалния свят, тя започва да се стреми чрез сетивни удоволствия да постигне удовлетворение, под въздействието на Майя (Илюзията). След смъртта на тялото или при разрушаване на материалната вселена, душата възвръща изначалната си духовна същност и потъва обратно в тялото на Върховния.
В Бхагавад-гита (7.14) Кришна напомня, че душата много трудно се освобождава от капана на Майя и нейните три гуни, от нейните миражи, измами и заблуди, но пък това е крайната цел на всички усилия, която се постига само от предано отдадените Му. В Пураните се посочва, че съществуват 8 400 000 биологични вида, през които преминава душата, за да се усъвършенства и стигне до човешката форма на живот, която единствено й предоставя възможност да постигне себепознание и да се освободи завинаги от цикъла на самсара, от повтарящите се раждания и смърти. Но пък хилядите превъплъщения на човешката душа носят неподозирани опитности, дори и преминавайки през трите гуни – тамас (невежество), раджас (страст), саттва (добро).
Вселената е проявление на експанзията на енергията, а животът е нейна кристализация, казва мъдрецът Ошо. Затова всяка материя е енергия. Мисълта и съзнанието също са форми на енергията. Всичко вътре и вън от нас е проявление на една и съща полева енергия на Божествената Светлина в най-разнообразни форми. Негативната енергия също е част от нея, тя води към разрушение и деградация. Докато в позитивната има съзидание, любов, грижа, напомняне, че получаваме от пространството това, което отговаря на нашия приемник. Но не мисълта, а сърцето въздейства на материята. Едва когато се появи чувството, се задейства процеса за реализираните в материята желания, според Учителя Петър Дънов. А действията без чувства са автоматични, инстинктивни.
Мислите добиват сила, когато са свършили опознавателната си работа в менталното поле и се свалят през астрала в материята. Уловеното от висшите полета се сваля, предава се на епидермиса, на папилите (чувствителните клетки). Тогава по тези мостове и пътища сътвореното от Духа става реалност. А връзките на Божествения свят с материалния са човешките души, на които съответстват нервните и кръвоносните системи на хората. Те са посредниците между световете, така както въздухът и водата, на които съответстват в психичен план мислите и чувствата. Нервната система пък е аналогична на въздуха, който поддържа Огъня, Духа, а кръвоносната система е като водата, която напоява земята, физическите тела.
Трудно е да се определи, според духовната наука, откъде започваме и къде завършваме, къде минава границата на смятаното от нас ограничено тяло. То не се ограничава дори от самото себе си, защото е свързано с всичко останало – със Слънцето, звездите, планините, реките, цветята… Физическото тяло не е равнозначно на човека, нито физическото съществуване – на човешкия живот. Физическото тяло, според Живата Етика, е само част от личността, в която за кратко време се проявява в безсмъртната индивидуалност на Аз-а. Този кратък миг от Вечността много сполучливо е определен от Елена Блаватска като ролята на личността, изпълнена от актьора (Аз-а) за една вечер.
В своите книги Блаватска разглежда много подробно концепцията за седмичността на човека, неговите 7 тела – материално и шест фини тела. Първите четири са нисши, всеки ден работим с тях и умират заедно с нас. Всичките са формирани с оглед жизнения план на душата и са взаимосвързани, с автоматична настройка да работят заедно. От второто (състоящо се от ефирни потоци, вихри), наричано енергиен двойник (Ка) на физическото, зависи състоянието на всичките ни органи и жизнени системи. То оживотворява материята, проводник е на жизнената прана, свързва ни с Божествената енергия, затова от него зависи дали ще бъдем здрави или болни. В него се оформят блокажите, болестите. Третото е астралното , на чувствата емоциите. С него пътешестваме в астрала. Четвъртото е още по-фино, то е менталното тяло на идеите, мислите, егото, нисшия разум.
Първият ни съставен принцип/елемент, физическото тяло, е основно за земното съществуване, защото е проводник на всички останали принципи. Вторият е Етерния двойник (астралното тяло), който бързо се разпада след смъртта. Третият елемент е Праната, неразделна от всички прояви в Космоса. Четвъртият е Кама (висшето астрално тяло) с двата аспекта – Манас/нисш ум, интелект и Рупа (субективните мисли и желания).
Петият елемент е Манас (Висшия Разум), самосъзнанието, който свързва Монадата и човека. Шестият елемент е Буди (Духовността, висшата душа). А чрез шестия елемент се проявява седмият – Атма (Духът, Огненото неизменно начало), който е едно с Абсолюта. Седмият елемент Атма, фокусиран в шестия (Буди), пък образува Монадата /първичното ирационално въплъщаващо се Аз/Его. А обединените пети, шести и седми ценрове /Атма, Буди, Манас дават Висшата триада (съзнателното безсмъртие), оставащо да живее след разпадането на низшето Его.
Самото разделение на “аз” и “света” също е допуснато като начин за познание, което рано или късно води до прозрението, че животът може да има много форми, така както от глината могат да се извайват най-различни съдове, но материалът, от който се сътворяват си остава един и същ. Точно това познание води до пробуждане за Божествената природа на човека, до единност с нея, до свобода от дългия хипнотизъм, от старите идентификации, от всички наслоени представи, форми и изображения за сливането с Бога.
Ние сме проявление на чистата енергия и носим всички нейни свойства и качества. Можем да бъдем като фонтан от енергия, като бурята и урагана, да вибрираме с такава сила, че всяка една клетка да излъчи тази сила, да изцелява, променя средата ни, времето, климата. Стига да си позволим да го направим, да изявим жаждата за това в пълната й сила.
Възможностите на материята са толкова големи, че можем да станем безкрайни, неограничени, изцяло слети с Вечността, нашето същество да изчезне, да станем чиста вибрация и така да се срещнем, да се съединим с Божественото. Това става, когато Спящата (”змия”/Кундалини, Първичната енергия) се “събуди” и се издигне нагоре по чакрите във всички посоки. Нагледно описан този процес, наподобява разпукването на семето в основата на гръбначния ни стълб, израстването му в стъбло и клони, цветове, които дават плодове.
В този процес, както умът следва движенията на тялото, така и тялото може да следва ума, връзката между тях е двустранна. Затова не трябва да се потискат нито движенията и състоянията на ума, нито тези на тялото, макар че днешната цивилизация доста е изродила и потиснала техните непринудени, естествени и спонтанни реакции.
Всяко чувство, мисъл, състояние на ума идват, за да бъдат проявени, според даоизма, да донесат някакъв опит, а не да бъдат потискани. Като им затваряме вратите, ставаме за себе си едновременно и затворници, и надзиратели. А няма как да срещнем Божественото в себе си, ако не излезем навън и не изявим и раздадем вложеното в нас докрай без страх, без тревога и осъждане на каквото и да било. Това няма как да се случи и ако сме вътрешно задръстени и неизчистени от неизживяното. Невидимата в нас сила не може да се издигне, подобно на спираловидна мълния и да разцъфне като красиво цвете.
Материята и съзнанието, осъзнатостта, също не са отделни понятия. Материята е спяща осъзнатост, а осъзнатостта – пробудила се материя. Умът и материята са едно и също нещо, две проявления на едно и също качество, защото съществуването е единно и цялостно. Дори съвременната наука е достигнала до извода, че материята не съществува и е форма на енергия.
Затова по-правилното название на електроните, протоните и неутроните е кванти, защото те се проявяват и като частици (материя), и като вълна (енергия). Учените също разбраха, че съществува само енергия, а духовно търсещите знаят, че съществува само дух, душа – проявления на енергията. Няма пропаст между Бог и материя, между Дух и материя. Всичко е Дух, Съзнание. Висшето е всеобемащо, то не изключва нищо, а включва всички форми на проявено съзнание, което може да се прояви като его, като ум (блуждаещ), интелект (насочен ум)…
Осъзнаването единството на дух, душа, тяло, ум, слага край на конфликтите, които сме създали изкуствено. За осъзнаващия единното става Едното и тогава покланящият се пред Мохамед няма да убива покланящия се пред Христос, защото това което пребивава в тях е едно и също нещо. Затова и Истината е една, но в различни форми и лица, които разкриват различни перспективи към една Същност. И между всички тях разстоянието е толкова малко, че познаващият и познаваемото също стават едно. Но през тесните процепи на ума, на мисълта не може да се съзре цялата необятна картина на Необозримото, безкрайното, затова то се фрагментира, разделя, за да се доближим до него чрез малкото, конкретното и да стигнем чрез многото общи неща между тях до Целостта.
В една индийска песен се казва, че всички същества са Буда, имат пробудена природа. И както при водата и леда, без вода няма лед, така извън нас няма Буда. Но въпреки че Истината е близо, я търсим далече. Както когато сме във водата и пак крещим:”Жаден съм!” И пак сме тъжни, поради измамата на нашето его. Поради неосъзнаването, че истинският аз е “не-аз”, мисълта е “не-мисъл”, формата е “не-форма”. Затова при идването и заминаването си ние никога не напускаме Дома, щом земята под нас е чистата лотосова земя – тялото на Буда.
И щом по същината си сме Буда, не би трябвало да бродим в тъмнината и да търсим нещото, което винаги е било в нас, а да влезем в нашата истинска природа, в “самадхи” – пронизващото всичко единство. Което, всъщност, е пробуждането – състояние, което не идва и не си отива, защото то винаги е налице, не носи безкрайни благословии, а е самият извор и на тях, и на всичко останало. Така пробуждането става знание, че във всички нас живее една Същност, поради което не би трябвало да се разграничаваме едни от други, да не се пренебрегва целостта в полза на една част, иначе това би било невежество, водещо до разделения, агресии, алчност, гняв, страх, тровещи иначе прекрасния живот. Но тези сенки могат да изчезнат, щом бъдат огрени от слънцето на пробуждането. И вместо тях, да се родят мира, любовта, състраданието, съпричастието…
И това време се задава заедно със събуждащата се Разумност, с Осъзнатия Живот. Заедно с навлизащите Божествени нива на живот, които носят всекидневни и тотални промени, свързани с нови средства и методи за творене на реалността. От 21.12. 2012 с различни природни (стихии, разтопяване на ледниците и др.) и духовни механизми започна да се активира светлинния потенциал на планетата ни.
И двата аспекта на енергията, от която всичко е сътворено, отново ще заработят с пълна сила взаимно за едни и същи цели. Но досега светлият енергиен аспект е подпомагал тъмния да се изявява, но сега започва да става обратното. Учителят Петър Дънов казва, че за така необходимото равновесие, досега доброто е служило на злото, а сега злото започва да служи на доброто. И както досега, всички същности ще изпълняват своята роля, своето предназначение в този огромен енергиен пъзел и то в името на Великия План, в който няма да има разделение на духовно и физическо и всичко ще бъде Едно, както е било винаги.
Лияна Фероли
Материята и Бог са едно в името на целесъобразността и изпълнението на Единната Истина. В нейната Цялост и щастието, и нещастието, и здравето, и болестта водят към една и съща цел – себепознание, себереализация, освобождение
“За да се излекуваме, болестта ни трябва да се влоши и все пак, макар да сме пациентът, ние винаги сме и лекарят.” Т. С. Елиът
Корените на днешното ненаситно и хищническо, потребителско отношение към всичко в живота се крият в материалистичния мироглед, според който материята е единствената реалност, съществуваща извън и независимо от човека.
С това си схващане материалистичната наука изгони понятието “дух” и сведе материята само до видимото, до комфорта, до самодоволството и господството над нея. Духовната наука, обаче, знае, че главният субстрат на Вселената, т.н. информационен вакуум, е 99,999999 % и само 0,000001 % съставлява материята. Но дали може по ортодоксален път да се опознае тази по-голяма част от съществуващото?
На този въпрос е отговорил недвусмислено австрийско-американският логик, математик и философ Кърт Гьодел, който чрез техниката самообсъждане (self-reference), наричана и диагонален процес на Кантор, доказва знаменитите си теореми за непълнотата на аритметиката, според които е невъзможно пълно описание, дори на прост обект, като натурален ред с помощта на краен брой аксиоми. Т.е. не може да се получи изчерпателно знание за система, която се изследва на несвойствен за нея език. А още по-малко е възможно описването езика на физическото тяло на толкова сложен обект, какъвто е човекът с неговото съзнание, душа и дух.
Но в бъдеще вече няма да се раздробява познанието, няма да се анатомира, а ще се синтезира и синергитизира. Ще се знае, че продуктивността в резултат на взаимодействието на елементите в системата винаги е по-голяма от тази на нейните елементи по отделно. Ще се върви от науката към Бога, към Абсолютното нищо – източник на всичко, по думите на академик Г. Иванович Шипов, който подчертава, че Абсолютното нищо претендира за образ на Бога.
В бъдеще и науката, изкуството, философията, и религията отново ще се разглеждат не раздробено, а чрез системния подход, какъвто е съществувал в древността. Ще се има предвид и неговото фундаментално свойство – емержентност, познанието, че ролята, свойствата и принципите на системата не са тъждествени на ролята, свойствата и принципите на изграждащите я елементи.
Т.е. системните свойства на цялостния обект качествено се различават от тези на елементите по отделно. Точно те определят и доказват принципа на допълнителността, въведен от Нилс Бор, откриват пълната цялостна картина на света, пронизана от Единното съзнание, в което обектът и субектът са едно, както и наблюдаващият, наблюдаваното и процесът също са едно.
От древни времена е известно, че равнището на развитие на нашето съзнание и скоростта на промяната му зависят от прецесията на равноденствията (движението на оста на въртене на Земята по кръгов конус) и от степента на изместване на нейните полюси.
Когато планетата ни се отдалечава от центъра на нашата галактика човечеството изпада в сън, заблуди, невежество, безбожие, пороци. А когато се приближава към него, започва да се събужда. Сега се намираме в края на фазата Кали-юга (другите времеви периоди са Сатия, Трета, Двапара) и съзнанието ни започва да се развива интензивно.
И в този астрофизичен битиен процес по синусоида започваме да живеем по-осъзнато, за да се стигне до избягване на несъответствието между вкоренилото се плоско мировозрение и реалните закони на мирозданието, до поврата на 180 градуса. А времето за преминаване от едната в другата фаза на битието се определя като Апокалипсис (буквално означава разкриване, развитие). Това е “тясното гърло”, през което човечеството трябва да премине, ако не иска да загине в задънената улица на застоя. Това е времето на преобразуването, което е съпроводено и с големи загуби и голямо пресяване на непригодното да продължи напред.
Идва времето и на осъзнаването, че цялото Битие е единно и всичките му части са взаимосвързани и взаимозависими. Затова нищо в него не може да бъде разделяно, защото има единен произход. Не могат да се разделят и духа и материята.
Да разграничиш духа, съзнанието, от материята, означава да искаш да направиш невъзможното разделяне на битието на неговите две фази – възходяща и низходяща, на законите на съзиданието и разрушението, които го управляват. Това е като да се мъчиш напразно да разделиш една синусоида на нейните две фази – положителна (над нулевото равнище) и отрицателна (под нулевото равнище). С което би спряло движението и развитието. Но тъй като то е циклично и сменя своите посоки от плюс към минус и обратно, сега идва времето на поврата – от най-ниската в Духа точка, от минуса, да се премине към възходящото развитие, към плюса (Двапара-юга).
Духовното и материалното в древността са вървели заедно, човечеството се е стремяло да ги уравновесява. Но това че в последните няколко века драстично надделя материалистичното, се е допускало съобразно Божия промисъл, за да може да се направи по-осезаема разлика между двете начала, обединени в едно, но с различни проявления, за да може материалните постижения на прогреса, на научната революция, да обслужат, да дадат възможност на хората да се обединяват, да общуват по пътя на технологичните комуникации, преди да са се развили техните свръхсензорни възможности за единение.
То и такова е било предназначението, такава е била ролята на материалното, на науката – да се обслужи духовното. С различни способи и методи в различните времена, според степента на съзнание на хората.
Но вярно е също и това, че материалните стимули, копнежи, станаха почва за развитие на жестоката конкуренция, на насилието, алчността, невежеството, но пък случващото се впоследствие страдание отново довежда на правилния път, до осъзнаването, че реалността е преди всичко духовна, че всички ние сме духовни същества, движени преди всичко от духовните закони на съзиданието. Че един Висш Център управлява образуването, разширяването на световете, които са подредени хармонично, взаимосвързано, целенасочено, с оглед на Идеята, Мисълта на Твореца, на Върховната Първопричина, на Абсолюта.
Че това е Безкрайната енергия-поле, наричана с много имена – Светлина, Топлина, Вселенска любов, Вселенски Логос, Световна Душа, Магнетизъм, Божия мисъл… И че всичко е Бог и нищо друго, че всичко е пропито от Неговата Мисъл, че живеем в Неговото Присъствие, което е и Единната Истина, в която съвибрират в строга координация и подреденост всички същности, съществувания и форми. Дори Иисус премина по този път – бидейки посветен от Светия Дух, той прие, коленичейки, пред Йоан Кръстител и водното, след огненото кръщение.
Ако в Божия план не влизаше преминаването през по-гъстите материи, и досега човечеството щеше да вегетира в протоплазмените форми. Но дори и с цената да се затвори в почти животинското задоволяване на сетивата, на страстите, на материалистичното съществуване, това пак е било нужно за еволюцията и на Духа, и на материята. Не случайно, според “Бхагавадгита”, дори самият Кришна е върховният наслаждаващ се. И ние, като негови частици, също имаме такива желания, макар и често да си остават предимно в материалния свят, за разлика от единствено духовните на Кришна.
Но, знаейки, че всичко води началото си от Създателя, от Абсолютната Истина, Тази, от която произлиза всичко, можем да не разграничаваме т.н. “вътрешни” и “външни” реалности, а спокойно да ги възприемаме като проявления на единната Цялост. И да стигнем до така добре познатото на мистиците блаженство, задоволяване на сетивата в общуването с Бога.
Само това удоволствие, при което Той също се наслаждава, е съвършено. Конкретен пример за такова общение може да се даде с храненето. Ако първо предлагаме храната на Бога, то тя се изчиства, а с нея изчистваме и себе си от всички замърсявания на земното битие. Този акт при будистите се нарича “прасадам” – жертвоприношение. Затова и в много други религии, както и в християнството, се смята, че всичките ни действия, мисли, чувства и др. трябва да бъдат извършвани в името на Бога и всеобщото добро и благо.
На Изток се знае, че самсара, порочният кръг от прераждания в различни форми на живот, се определя от нашата карма и от това, че не владеем сетивата си. Познава се илюзията, че в материалния живот можеш да бъдеш щастлив, както и това, че чрез бедите, до които се стига само с материално ориентирания живот, а често и чрез отнемането на материалните постижения и богатства, човекът може да достигне до духовното осъзнаване, наричано Кришна съзнание, Христово съзнание.
В това състояние няма страх, болести, страдания, защото чистата душа не е обусловена от материята и от всички нейни свойства на диференциация, на разделение, на търсене на различията… За нея, като неразделна частица от Бога и Неговата вечност, има само радост и блаженство, макар и съответстващи на безкрайно малките й размери, в сравнение с тези на Божеството. Но само ако тя е свързана с нейния Създател и е освободена от обусловения живот. В което е и целта на човешкото съществуване – да премине по стъпалата на материята, която, със своите утеснения и ограничения, го изстрелва като катапулт в по-висшите сфери, в Божественото съзнание. А само така се постига и трайното щастие, правят се щастливи и другите.
Но пътят до там е много дълъг, защото стълбицата на материята също е доста дълга. Тя преминава през кристала, твърдата пръст, после през водата, от която се получава огъня, после през електричеството, въздуха, етера, после през по-финия ум, още по-фината интелигентност и накрая през най-фината “плът” на душата, която съществува независимо от промените на по-плътните нива преди нея.
Много е дълбока мъдростта и тайната на материята, на нашето тяло. Но поне вече не се съмняваме, че Бог, материя, разум, съзнание са неотделимо свързани, съединени в едно. Те действат в синхрон с вселенския еволюционен план. Мъдростта на материята, на тялото ни, е същата, която е управлявала, регулирала нейното раждане, растеж и развитие. Която ни настройва да бъдем чувствителни към този вселенски ритъм и към това да го оставим да се случва по най-естествения и ненасилствен начин.
Пространствената материя е в основата на всичко, дори Духът се проявява чрез нея и между тях няма противопоставяне, те само са различни по форма, но не и по същество. Затова може да се каже, че Духът е материален и материята е духовна. А т.н. чудеса са само изпълнени в различна степен духовни закони, повтаряне и видоизменяне на четирите състояние на материята – твърдо, течно, газообразно, лъчисто във всички планове на битието.
Материята непрекъснато се трансформира, изтънява, преминава през съответстващите на всеки план изменения, придобива все по-голяма светимост. И всичко се движи съобразно Закона за съзвучие и съответствие. Човекът също привлича към себе всичко, което му резонира и съответства, в това число и най-съзвучната с духа му карма. Като целта е да създаде съвършена обвивка за развиващия му се към съвършенство дух с тенденция към разреждане и изтъняване на плътното му тяло, в посока заменянето му с астралното, менталното, духовното. Дори в седмата раса човешкото тяло и това на Планетата ще достигнат до тънкостта на Невидимия свят.
В първата Коренна раса на човечеството също не е имало човешка форма, а само плаваща маса, живееща във водите с обикновени протоплазмени движения. Този зачатък на живот е бил семето, посято от Твореца в световните води. После идва “разбиването” на материята и оформянето, еволюцията на различните архетипи, на различните биологични видове и подвидове. Но най-първо се е появила Амритата, нектарът на безсмъртието, според дзенбудизма, която е символ на одухотворяващия и преминаващ през всяка форма единен живот.
Много е радващо, че вече и съвременната наука открива съществуването на най-тънките форми на материя, макар че тайната на органичната материя сигурно ще си остане още задълго неоткрита.
Но с някои свръхчувствителни апарати вече се зафиксират тънките тела, образите на мисълта, праобразите на плътните форми на живот, така както се отпечатва аурата на човек върху по-чувствителна лента. А може да се засече само нещо, което го има.Така се доказва, че и най-високите духовни полета са материални. Но също и че науката едва ли скоро ще стигне до границите на тънкостта на материята, на ума, на съзнанието, на духа, чиито предели все повече се разширяват и стават все по-необозрими.
Изначалната, първична форма на материята, наричана във Ведите и Упанишадите, Пракрити е основната субстанция на космоса, първата действаща сила насочваща всяко движение. А Пуруша (Духът) се проявява, събира опитност чрез нейните безкрайни проявления. Така и съзнанието, овладявайки външните форми и фактори, осъзнава своята вътрешна природа. Така човекът престава да се идентифицира с външния свят, с формите, с породените от тях мисли, емоции, чувства.
Разбирайки, че външното се променя, а вътрешното е постоянно, че чрез тялото събира опитност за съзнанието, той се освобождава от зависимостта на външните обстоятелства, от безпокойствата, страданията, причинени от външния свят, обяснява нашият духоведец Ваклуш Толев. Постига обективно възприятие, връща се към своята истинска природа като Дух, Пуруша, чисто съзнание. Постига себереализацията си, освобождението. Разбира, че докато се отделя от своя висш Аз, настъпват много други отклонения, смущения, болести, както и много процеси на нестабилност, разрушение, дегенерация, – всичко онова, присъщо на временното, материалното. Стига до убеждението, че Себепознанието е единственото окончателно духовно и физическо лечение.
Но пък тя дава опитност на Пуруша да овладее себе си, да разбере природата си. И тук, както навсякъде в Сътворението, всички случвания са в името на целесъобразността и на това всички неща взаимно да си служат.
В първичната материя Матрикс (Пракрити), според източната представа, има съвършен баланс на елементите, няма движение, а само абсолютен покой. Тя е неразрушимост, докато в основата на разграждането (смъртта) е промяната и нестабилността. Но в нейното вторично и третично състояние Първичният материал се комбинира в атоми с голямо пространство между тях, формиращи по-груби форми.
После празните пространства се запълват с други форми и така се стига до едно разграждане до безкрайност. Но причината за него е заложена във финото, непроявено състояние на проявеното и по-грубо състояние. И т.н. “унищожение” е само връщане към Причинното, Първично състояние. Връщане назад към собствената природа, назад към по-фината форма, от което следва, че материята е неразрушима, както и душата. И днес новата физика, съвременното познание, потвърждава древното, водещо до Центъра, до Причината на всичко съществуващо. Днес квантовата физика познава стотици по-фини частици от атома, някои без маса и без място в пространството, други пък виртуални, само с вероятност да се проявят, но всички с проявена съзнателност.
Първото проявление на Първичната материя (Пракрити) е “Махат” – великият, универсален принцип разум, а негови съставни части са универсалните, психичните и физични елементи, подсъзнанието, съзнанието и свръх-съзнанието. Затова “разликата” между ума и материята е само в тяхната степен.
Изначалната природа е означавана и като Майа – силата на Брахман за създаване, съхраняване и разрушаване. Пракрити е един от 20-те космически принципа. Между другите са Петте елемента, съставляващи цялата физическа вселена, Петте прани, жизнени енергии, Петте сетивни органа, Петте органа на действие, Умът (манас) Интелектът (буддхи), Егото /ахамкара, съзнание за аза…
Според книгата от Ведите – Веданта, битието е недуалистично, има само една реалност, която за непросветления ум само изглежда многостранна, но се разкрива като единична. А пък Тантра (от “таноти” – разширение и “траяти” – освобождение) дава метода за освобождаването на потенциалната човешка енергия (шакти принципа) чрез разширяване на ума, насочването му навътре, проявяването му чрез вътрешен опит и обединяването с Шива-съзнанието. За да се осъзнае Брахман (Висшата реалност) като неделимa, хомогенна, всепроникваща реалност.
Но само просветлената индивидуална душа (Атман) може да осъзнае, че е единна с Вселенския дух, с природата на Брахман, че те са едно и също нещо. Затова индуистите казват, че всичко е Брахман, че всичко е едно и всички пътища водят към Него, независимо как се наричат или възприемат. Често го изразяват и с израза “Нети, нети”, т.е. „нито това, нито това“, защото Той не може да се ограничи в каквито и да било определения.Тантра го вижда и като мълчалив свидетел във всеки един човек, който дава широта за растеж, независимо дали е вярващ или не, дали е слаб или силен, беден или богат, но, според заложеното в него, открива своя път на развитие.
Изучили необичайни фази и състояния на материята, като тънки магнитни филми, суперфлуиди, суперпроводници, те доказват, че материята може да преминава от един вид в друг и да приема странни форми, които могат да намерят различни приложения, като, например, в квантовите компютри, електрониката, в областта на физиката на кондензираната материя, в създаването на нови материали с неподозирани свойства.
Те откриват и неутринните осцилации (преминаването на неутриното от един в друг тип), демонстрират, че то може да изменя същността си, да метаморфоризира. А това ще доведе до промяна на разбирането за вътрешните механизми на материята и за Вселената, въпреки че засега познаваме по-малко от 5% от нея. Ще даде надежда, че науката все повече се приближава до границата между видимия и невидимия свят.
Че ще се стигне и до така нужното осъзнаване, в което материалното и духовното развитие са в синхрон, в хармония, иначе пренебрегването или превъзходството на едното от тях за сметка на другото, ще води до тежките последствия от тяхното изкуствено разделение. Затова подобни открития тъкмо сега говорят за това, че се намираме в преходния етап на разгръщащата се спиритуалистична вълна, която ни дава излаз към нови хоризонти на знанието, но, от друга страна, и сериозно разклаща основите на живота, построени върху много погрешни възгледи и представи, като тази, че духът и материята са несъвместими и дълбоко разделени.
Неразделни са и двата аспекта на Космическия огън – творящ и разрушителен. И точно сега при встъпването в ерата на Огъня, тези два полюса са най-изострени и решаващи бъдещето на планетата ни. Затова двете възможности са или еволюционен възход по пътя към Безпределността, или сгромолясване като отпадък в бездната, като претопена инертна материя.
Това се е случвало многократно, особено при смяна на епохите, на расите, когато пространственият Огън се е приближавал като пречистваща струя, съединявал се е с подземния огън и това е предизвиквало мощен разрушителен взрив, както при потъването на Атлантида. Според някои пророчества, в идващите две години се очакват също драстични промени, предвещаващи алтернативата – възход или погром. Показват го и все по-голямото развихряне на тъмните енергии, на тъмните помисли и дела, насилията, войните, убийствата, жестокостите, хищничеството, аморализма. Всичките тези фактори засилват напрежението на пространствения огън, на психическото нагнетяване, водещи до задействането на адската механика на взаимно и лавиноподобно усилващи се разрушителни процеси.
Но всичко случващо се е част от Божия план, защото всички пътища са Негови и нищо не е извън тях. Дори и стихиите, земетресенията, са пулсации на Великото Дихание, както се казва в Живата Етика. Дори разединяващите, противопоставящите се на еволюцията сили, пречещи за изпълнението на основния закон за Целесъобразността, като създават разрушения, бедствия, страдания, довеждат до събуждане, до съзнателност, преодоляване на апатията, хипноса и вегетацията.
Но пък вървящите срещу еволюционните закони се отхвърлят, отсяват се сами, което е много мъдра технология на естествена и закономерна саморегулация. Пък и новото се гради след разчистването на всичко онова от старото, което не може да продължи напред или застрашава бъдещото. Така се преминава и към нови форми на съществуване, на други планети, в други измерения.
По този път на обновление дори смятаните от нас грешни възприятия, т.н. “майя” (илюзия) от индуистите, също е закономерна. Има я и във висшите, и в нисшите слоеве на Тънкия свят, за да се представят различните планове на различните обитатели. Затова Майя е подтик към развиването на енергията на стремежа, чрез която се преминава от по-низшите към по-висшите слоеве на Тънкия свят.
Чрез нея се разтваря огненото зърно на човешката душа и тънката ни същност се издига по стълбата на Огнения свят, пречиства се, преобразява се чрез собствените ни сили. Чрез своите привидности Майя ни подготвя за различни ситуации, за преодоляване на всекидневието, на обичайния делник, на разграфения ни живот, на привичния регистър, насочва ни към свежестта на обновлението, без което светът би изпаднал в пълен хипнос, бездушие, разложение, погасване на съзнанието.
А погасналото съзнание е истински вампир, при него не може отвън да се напои пропастта на невежеството. Невежият смуче енергия от другите. И от многото такива загаснали кратери, пълни с пепел и сяра, не може да се формират нови форми, нови вещества. Само катаклизъм с ужасна ненадейност и чудовищни последствия може да разтопи застиналата лава на бездушието, както твърди Учителят Мория. Затова разрухата на взрива не е толкова страшна, колкото пречистваща и обновяваща. Затова понякога неизбежното е необходимо и то се случва в точното време, назряло за това от многото натрупвания на нагнетените енергии.
Според източните учения, Майя също е част от енергията на Бога. С нея той ни подлага на изпитание с този пробен камък за съюза ни с Него. Така че Майя съществува с някаква заблуждаваща цел, но водена от мъдра любов, с която да създава представа за бързопреходност, неспокойство, болезненост, страх от нашата тленност, водещ до тревожни емоции и усилия, борба за нейното преодоляване и изчистване от злото.
В този смисъл може да се каже, че Майя е като “скалпел”, който не убива, а който лекува. Затова пробуждането на човека преминава през осъзнаването, че будистките “скандхи” (зрение, слух, обоняние, вкус, допир и съзнание) не са реални. Че те замъгляват истинската ни природа, и са форма, усещане, мисъл, воля, съзнание, които, макар че замъгляват ясните възприятия и познания, също са и пътища, начини за стигане до истината. Водят до непривързване, до просветление. Макар и по дългия, но много по утвърждаващ знанието път, по който придобитото с личен опит, болка, страдание е много по-ценно и удовлетворяващо.
Затова нищо не е грешно в нашия свят, само изглежда, че неправилното разбиране е погрешно. Затова в индуизма се смята, че “природата на грешното е празна”, защото такава не съществува, “нищо няма своя присъща природа”. Т.е. тя е винаги в движение и промяна, съобразно висшия промисъл. Дори и когато си заблуден, вътре в теб съществува състоянието на Буда, на пробуда. И формата, и съзнанието е непрестанна промяна, защото няма установена реалност.
Затова непривързването и непокваряването на формата, на тялото, водят към дзен (състояние отвъд обекта и субекта), към отиване в Целостта, в Единението. У Дома, където Съществуването и Същността са едно и също нещо. Където си спасен и свободен, живееш в мир, хармония. Където вече няма основания за конфликти и противоречия, за заблуди, няма какво да бъде разделяно. Защото всичко е Едно. Навсякъде е мястото на безместието, на Пустота, която често се нарича Рай, Безметежност, Нирвана, Празнота, просторна като небето. Но не извън човека, а вътре в него, където е “нивата”, в която зрее проблясъка и яснотата за Единността. Оттам започва разбирането за несъществуването на различия.
После след дългата и постоянна концентрация, медитация, какъвто трябва да бъде целият ни живот, следва момента на пробуждането, наричано от японците “сатори” (виждането в проблясък), в което всичко е закономерно, всичко ни се случва, защото имаме нужда от него. Защото трудностите, грешките и заблудите ни учат най-добре. И въпреки че са неизменна част от човешката природа могат да се избегнат само по мистичен път. Тогава когато търсещият започне да вижда трансцеденталната форма на Бога вътре в сърцето си. И когато душата му постигне себепознание – Бхагават-гита (4-34). А неунищожимата джива (душа), според Бхагавата Пурана, се състои от безброй духовни атоми, големи колкото една дестохилядна част от върха на косъма. Затова тя не може да бъде възприета чрез материалните сетива.
Според ведическите текстове, съзнанието е знак за присъствието на дживата, душата, в тялото, но при контакта си с материята, тя става зависима от нея. И макар че притежава всички качества на Върховния Бхагаван, се свеждат до много ограничени степени. А когато използва неправилно своята свобода, изпада в заблуда и забравя връзката си с Абсолюта. И понеже желае да се наслаждава независимо от Него, душата идва в материалния свят, обвързва се с карма. Това нейно изпадане от първоначално положение е описано като “Изгубеният рай” на Джон Милтън. И макар да няма нищо общо с материалния свят, тя започва да се стреми чрез сетивни удоволствия да постигне удовлетворение, под въздействието на Майя (Илюзията). След смъртта на тялото или при разрушаване на материалната вселена, душата възвръща изначалната си духовна същност и потъва обратно в тялото на Върховния.
В Бхагавад-гита (7.14) Кришна напомня, че душата много трудно се освобождава от капана на Майя и нейните три гуни, от нейните миражи, измами и заблуди, но пък това е крайната цел на всички усилия, която се постига само от предано отдадените Му. В Пураните се посочва, че съществуват 8 400 000 биологични вида, през които преминава душата, за да се усъвършенства и стигне до човешката форма на живот, която единствено й предоставя възможност да постигне себепознание и да се освободи завинаги от цикъла на самсара, от повтарящите се раждания и смърти. Но пък хилядите превъплъщения на човешката душа носят неподозирани опитности, дори и преминавайки през трите гуни – тамас (невежество), раджас (страст), саттва (добро).
Вселената е проявление на експанзията на енергията, а животът е нейна кристализация, казва мъдрецът Ошо. Затова всяка материя е енергия. Мисълта и съзнанието също са форми на енергията. Всичко вътре и вън от нас е проявление на една и съща полева енергия на Божествената Светлина в най-разнообразни форми. Негативната енергия също е част от нея, тя води към разрушение и деградация. Докато в позитивната има съзидание, любов, грижа, напомняне, че получаваме от пространството това, което отговаря на нашия приемник. Но не мисълта, а сърцето въздейства на материята. Едва когато се появи чувството, се задейства процеса за реализираните в материята желания, според Учителя Петър Дънов. А действията без чувства са автоматични, инстинктивни.
Мислите добиват сила, когато са свършили опознавателната си работа в менталното поле и се свалят през астрала в материята. Уловеното от висшите полета се сваля, предава се на епидермиса, на папилите (чувствителните клетки). Тогава по тези мостове и пътища сътвореното от Духа става реалност. А връзките на Божествения свят с материалния са човешките души, на които съответстват нервните и кръвоносните системи на хората. Те са посредниците между световете, така както въздухът и водата, на които съответстват в психичен план мислите и чувствата. Нервната система пък е аналогична на въздуха, който поддържа Огъня, Духа, а кръвоносната система е като водата, която напоява земята, физическите тела.
Трудно е да се определи, според духовната наука, откъде започваме и къде завършваме, къде минава границата на смятаното от нас ограничено тяло. То не се ограничава дори от самото себе си, защото е свързано с всичко останало – със Слънцето, звездите, планините, реките, цветята… Физическото тяло не е равнозначно на човека, нито физическото съществуване – на човешкия живот. Физическото тяло, според Живата Етика, е само част от личността, в която за кратко време се проявява в безсмъртната индивидуалност на Аз-а. Този кратък миг от Вечността много сполучливо е определен от Елена Блаватска като ролята на личността, изпълнена от актьора (Аз-а) за една вечер.
В своите книги Блаватска разглежда много подробно концепцията за седмичността на човека, неговите 7 тела – материално и шест фини тела. Първите четири са нисши, всеки ден работим с тях и умират заедно с нас. Всичките са формирани с оглед жизнения план на душата и са взаимосвързани, с автоматична настройка да работят заедно. От второто (състоящо се от ефирни потоци, вихри), наричано енергиен двойник (Ка) на физическото, зависи състоянието на всичките ни органи и жизнени системи. То оживотворява материята, проводник е на жизнената прана, свързва ни с Божествената енергия, затова от него зависи дали ще бъдем здрави или болни. В него се оформят блокажите, болестите. Третото е астралното , на чувствата емоциите. С него пътешестваме в астрала. Четвъртото е още по-фино, то е менталното тяло на идеите, мислите, егото, нисшия разум.
Петият елемент е Манас (Висшия Разум), самосъзнанието, който свързва Монадата и човека. Шестият елемент е Буди (Духовността, висшата душа). А чрез шестия елемент се проявява седмият – Атма (Духът, Огненото неизменно начало), който е едно с Абсолюта. Седмият елемент Атма, фокусиран в шестия (Буди), пък образува Монадата /първичното ирационално въплъщаващо се Аз/Его. А обединените пети, шести и седми ценрове /Атма, Буди, Манас дават Висшата триада (съзнателното безсмъртие), оставащо да живее след разпадането на низшето Его.
Самото разделение на “аз” и “света” също е допуснато като начин за познание, което рано или късно води до прозрението, че животът може да има много форми, така както от глината могат да се извайват най-различни съдове, но материалът, от който се сътворяват си остава един и същ. Точно това познание води до пробуждане за Божествената природа на човека, до единност с нея, до свобода от дългия хипнотизъм, от старите идентификации, от всички наслоени представи, форми и изображения за сливането с Бога.
Ние сме проявление на чистата енергия и носим всички нейни свойства и качества. Можем да бъдем като фонтан от енергия, като бурята и урагана, да вибрираме с такава сила, че всяка една клетка да излъчи тази сила, да изцелява, променя средата ни, времето, климата. Стига да си позволим да го направим, да изявим жаждата за това в пълната й сила.
Възможностите на материята са толкова големи, че можем да станем безкрайни, неограничени, изцяло слети с Вечността, нашето същество да изчезне, да станем чиста вибрация и така да се срещнем, да се съединим с Божественото. Това става, когато Спящата (”змия”/Кундалини, Първичната енергия) се “събуди” и се издигне нагоре по чакрите във всички посоки. Нагледно описан този процес, наподобява разпукването на семето в основата на гръбначния ни стълб, израстването му в стъбло и клони, цветове, които дават плодове.
В този процес, както умът следва движенията на тялото, така и тялото може да следва ума, връзката между тях е двустранна. Затова не трябва да се потискат нито движенията и състоянията на ума, нито тези на тялото, макар че днешната цивилизация доста е изродила и потиснала техните непринудени, естествени и спонтанни реакции.
Материята и съзнанието, осъзнатостта, също не са отделни понятия. Материята е спяща осъзнатост, а осъзнатостта – пробудила се материя. Умът и материята са едно и също нещо, две проявления на едно и също качество, защото съществуването е единно и цялостно. Дори съвременната наука е достигнала до извода, че материята не съществува и е форма на енергия.
Затова по-правилното название на електроните, протоните и неутроните е кванти, защото те се проявяват и като частици (материя), и като вълна (енергия). Учените също разбраха, че съществува само енергия, а духовно търсещите знаят, че съществува само дух, душа – проявления на енергията. Няма пропаст между Бог и материя, между Дух и материя. Всичко е Дух, Съзнание. Висшето е всеобемащо, то не изключва нищо, а включва всички форми на проявено съзнание, което може да се прояви като его, като ум (блуждаещ), интелект (насочен ум)…
Осъзнаването единството на дух, душа, тяло, ум, слага край на конфликтите, които сме създали изкуствено. За осъзнаващия единното става Едното и тогава покланящият се пред Мохамед няма да убива покланящия се пред Христос, защото това което пребивава в тях е едно и също нещо. Затова и Истината е една, но в различни форми и лица, които разкриват различни перспективи към една Същност. И между всички тях разстоянието е толкова малко, че познаващият и познаваемото също стават едно. Но през тесните процепи на ума, на мисълта не може да се съзре цялата необятна картина на Необозримото, безкрайното, затова то се фрагментира, разделя, за да се доближим до него чрез малкото, конкретното и да стигнем чрез многото общи неща между тях до Целостта.
Божественият живот е в нас. Той е реалност, чиито сили още не са освободени. А това става като овладеем своето тяло, мислите, чувствата си, като се освободим от страха, съмнението, от затвора, от веригите, държащи ни в подчинение. Най-вече чрез медиативните техники на отпускането, разтоварването, концентрацията върху дадените обекти и цели. Чрез потапянето в океана от космическа хармония и то с всичките си клетки, с целия си ум, цялата си душа и всичките си сили. Чрез разтваряне и сливане с Божията любов. Но не за лично облагодетелстване с помощта на невидимите сили, а за служене на всеобщото блага, на Бога. Защото не съществува по-висок идеал в света от този да искаш да станеш съвършен. Той ни е завещан от Твореца в Библията: “Бъдете съвършени, както вашият Небесен Отец е съвършен!”.
Само този идеал приближава идването на Царството Божие на Земята, обещано ни от Христос. Но за да се въплъти небесното в материален план, се започва от пречистването на формите, на телата, които приютяват Духа, за да се изградят и бъдещите тела на светлината, на славата, на безсмъртието, т.е. на Христовото тяло. За да се превърне земята отново в райска градина, за което Бог е създал човека по Свое подобие, да продължи Неговите дела и да се влее в безпределната еволюция. Първо, започвайки от преобразуването на физическото си тяло, а после и до развитието на другите му фини тела, с които може да стига до безкрайната Вселена, да реализира мъдростта и чудото в материята, виждани, съзерцавани и сега от висшия ни Аз, но все още неизползвани.
Всички Божии качества са заложени в нас и чрез закона на сходството и съвършената психическа организация могат да бъдат достигнати и осъществени. Но е нужна огромна духовна работа, огромна обич, вяра и настройване на честотата на вибрационния резонанс с небесните селения и закони.
Ние имаме всички нужни сетива, антени, апарати (чакри, мозъчни и нервни центрове, слънчевия сплит…), заложени от Твореца още от Сътворението, способни да улавят и излъчват целия разум и прелест на Неговото творение. Засега, обаче, те са блокирани, не случайно, защото телата ни още не са готови да приемат и понесат идващите високочестотни енергии. Но постепенно това ще се променя под влиянието на различни еволюционни механизми. И случващите се сега конфликти, катаклизми, войни са крачки в тази посока, за да се увеличат съпротивителните ни и адаптационни сили.
И да се проправи Пътя към Новия Ерусалим, който е Път отвъд двойствеността, отвъд страданието. Но не като разстояние и време, а отвъд непостижимото за рефлексивния ум. Това отвъд започва от дълбините на осъзнаването, от състоянието на пробудения ум, който не се опира на каквито и да било форми, образи, идеи, мисли, защото Бог е във всичко и навсякъде. Защото, както се казва в дзен, всяка форма е само пустота, а пустотата е само форма. Всички форми са модификации на чистото съзнание, което само по себе си няма форма, а само се приема, схваща чрез нея, но пак си остава непознаваемо, както и пустотата, която го изгражда.
Постепенно, обаче, еволюционният процес в далечното бъдеще ще стигне до откриването на Първоизточника на всичко сътворено. До счупването 7-те печата на Книгата на Живота, Всемирната Чаша на Сътворението /Съзнанието на Бога в човека, където са запечатани познанията за живота. И едва тогава бъдещият човек, който ще живее в новия Ерусалим (мястото на миротворството), в новата земя, ще има бяло камъче с ново име, свой код, с който да чете в Книгата на Живота, както се казва в Библията. И ще може да казва убедено:”Аз и Отец ми сме едно!”.
Само този идеал приближава идването на Царството Божие на Земята, обещано ни от Христос. Но за да се въплъти небесното в материален план, се започва от пречистването на формите, на телата, които приютяват Духа, за да се изградят и бъдещите тела на светлината, на славата, на безсмъртието, т.е. на Христовото тяло. За да се превърне земята отново в райска градина, за което Бог е създал човека по Свое подобие, да продължи Неговите дела и да се влее в безпределната еволюция. Първо, започвайки от преобразуването на физическото си тяло, а после и до развитието на другите му фини тела, с които може да стига до безкрайната Вселена, да реализира мъдростта и чудото в материята, виждани, съзерцавани и сега от висшия ни Аз, но все още неизползвани.
Всички Божии качества са заложени в нас и чрез закона на сходството и съвършената психическа организация могат да бъдат достигнати и осъществени. Но е нужна огромна духовна работа, огромна обич, вяра и настройване на честотата на вибрационния резонанс с небесните селения и закони.
Ние имаме всички нужни сетива, антени, апарати (чакри, мозъчни и нервни центрове, слънчевия сплит…), заложени от Твореца още от Сътворението, способни да улавят и излъчват целия разум и прелест на Неговото творение. Засега, обаче, те са блокирани, не случайно, защото телата ни още не са готови да приемат и понесат идващите високочестотни енергии. Но постепенно това ще се променя под влиянието на различни еволюционни механизми. И случващите се сега конфликти, катаклизми, войни са крачки в тази посока, за да се увеличат съпротивителните ни и адаптационни сили.
И да се проправи Пътя към Новия Ерусалим, който е Път отвъд двойствеността, отвъд страданието. Но не като разстояние и време, а отвъд непостижимото за рефлексивния ум. Това отвъд започва от дълбините на осъзнаването, от състоянието на пробудения ум, който не се опира на каквито и да било форми, образи, идеи, мисли, защото Бог е във всичко и навсякъде. Защото, както се казва в дзен, всяка форма е само пустота, а пустотата е само форма. Всички форми са модификации на чистото съзнание, което само по себе си няма форма, а само се приема, схваща чрез нея, но пак си остава непознаваемо, както и пустотата, която го изгражда.
Постепенно, обаче, еволюционният процес в далечното бъдеще ще стигне до откриването на Първоизточника на всичко сътворено. До счупването 7-те печата на Книгата на Живота, Всемирната Чаша на Сътворението /Съзнанието на Бога в човека, където са запечатани познанията за живота. И едва тогава бъдещият човек, който ще живее в новия Ерусалим (мястото на миротворството), в новата земя, ще има бяло камъче с ново име, свой код, с който да чете в Книгата на Живота, както се казва в Библията. И ще може да казва убедено:”Аз и Отец ми сме едно!”.
И щом по същината си сме Буда, не би трябвало да бродим в тъмнината и да търсим нещото, което винаги е било в нас, а да влезем в нашата истинска природа, в “самадхи” – пронизващото всичко единство. Което, всъщност, е пробуждането – състояние, което не идва и не си отива, защото то винаги е налице, не носи безкрайни благословии, а е самият извор и на тях, и на всичко останало. Така пробуждането става знание, че във всички нас живее една Същност, поради което не би трябвало да се разграничаваме едни от други, да не се пренебрегва целостта в полза на една част, иначе това би било невежество, водещо до разделения, агресии, алчност, гняв, страх, тровещи иначе прекрасния живот. Но тези сенки могат да изчезнат, щом бъдат огрени от слънцето на пробуждането. И вместо тях, да се родят мира, любовта, състраданието, съпричастието…
И това време се задава заедно със събуждащата се Разумност, с Осъзнатия Живот. Заедно с навлизащите Божествени нива на живот, които носят всекидневни и тотални промени, свързани с нови средства и методи за творене на реалността. От 21.12. 2012 с различни природни (стихии, разтопяване на ледниците и др.) и духовни механизми започна да се активира светлинния потенциал на планетата ни.
Лияна Фероли
Кришна казва в БГ 15:6 : "Моето Царство е отвъд Слънце, Луна, Огън и електричество."
ТЕКСТ 6
на ma бхасайате сурйо на шашанко
на паваках йад гатва на нивартанте
тад дхама парамам мама
Тази Моя върховна обител не се осветява нито от слънце, нито от луна, нито от огън, нито от електричество. Личностите, които я достигат, никога не се връщат в този материален свят.
1) Тези изрази са употребени по следната логика :
сурйах— слънцето; на—нито; шашанках—луната; на—нито;паваках—огън, електричество;
"Огън и електричество" са с една дума "паваках". Огънят се асоциира с Марс(1 дом,), а електричеството-с Уран(11 дом). Но поставени под знаменател на "ЕДНА ЗЕМЯ"-то става дума за един и същи термин -"лъчение, идещо от нейните недра"!
Паваках е лъчението идещо от недрата на Земята(и низшите планетарни системи, като холография за Средната Земя) -това е и огънят Агни(Овен) и магнетизмът на Земята!
"Сурйа" е "дневно небе", а Шашанках-'нощно небе с други слънца'. Нашето Слънце Сурйа е за нашата Слънчева система на Бху-мандала("Средната Земя").
2) Трансцеденталната обител на Кришна е лотосовото цвете(падма) на Транс-денталното Небе(отвъд Вселената с всички галактики), наречено "Виа(Вайа)-Кунтха".
'Виа' идва от 'ВИРаж, "Вайо"-'вятър'(вентус), "път"-събирателно за 2-та флуида- въздух и вода...Уран и Нептун. "Кунтха" е -"обител".
Но ОТ ТОВА НЕБЕ МОЖЕ ДА СЕ УПАДНЕ ПАК В МАТЕРИЯТА!! Защо?- Защото липсват персонални взаимоотношения с Кришна. Обикновено това небе се свързва с душите, които сияят "едно с Богът", но нямат персонални взаимоотношения. Тези взаимоотношения са възможни БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОНЗОРТЪТ НА КРИШНА- "РАДХА". Бог НЕ е САМ във ВЕЧНАТА СИ ОБИТЕЛ, откъдето няма слизане в материята! Само МОНО-религиите не само, че няма да отидат в Духовното небе, те не знаят КОЯ Е ТРАНСЦЕДЕНТАЛНАТА ЗЕМЯ. А ТЯ се нарича ГО-ЛОКА ВРИНДА-ВАНА.
Какво става на Голока Вриндавана?- Кришна, Радха и гопите се забавляват ТРАНСЦЕДЕНТАЛНО И ВЕЧНО.
Няма коментари:
Публикуване на коментар