Окултна медицина - Пол Седир

УВОД

Изложеният в следващите страници предмет е извънредно труден и сложен. Всяка година се печатат стотици книги, във всяка от които се разглежда само по един от най-основните въпроси, съставящи предмет на научната медицина. Потребни са, следователно, цели школи от учени, цели векове и библиотеки, за да се даде правилно обяснение на магнетичното лекуване, на лечебния медиумизъм, на ятрохимията, на астрологическата медицина, на магичната и на всяко от техните подразделения.

Тази скромна книжка е само изложение на няколко основни идеи. Тя се не домогва да даде нещо ново, напротив, по-скоро има за цел да възбуди вниманието, да заинтересува и да услужи на болните и на лекарите, от която и да е школа, стига те да допускат, че може да има неизвестни досега приложения на старите учения.

Право да си кажа, аз нямам претенции да облекча неизцеримите, нито да помогна при обикновените болести по-добре, отколкото лекарите и познатите церители. Също не се домогвам да дам някакви познания на онова множество от добросъвестни учени, които се изнуряват на катедрите и в лабораториите. При все това, един сполучва там, където неговите съседи нямат сполука: в разните болести има толкова неизвестности, че и най-опитният лекар успява да открие само най-дребната.

Мисля, че людете с добра воля трябва да работят с общи усилия. Затова предлагам на читателите някои забравени неща, някои странни учения, умолявайки ги да ги разгледат. В същото време пожелавам, за общо добро, колкото се може по-голямо число от веротърпими и обективни изследователи да се занимаят с изложеното в тази книга.

Във всеки случай, бих желал да започна това сбито изложение така, както имам намерение да го завърша: напомняйки, според своето убеждение, че и най-ученият човек и най-енергичният не може да направи нищо без Божия помощ и без Негово позволение. Успехът на всяко лекуване зависи не от дипломата на лекаря, нито от някакво суеверие, а от предаността към работата, от истинското състрадание и от голямото усърдие. Повече от всяка наука, повече от всяка тайна, прибягването към скромната и искрена помощ на Върховната добродетел, на безкрайното милосърдие, е чудотворният еликсир; но той не се дава: всеки трябва сам да го намери.
УСТРОЙСТВО НА ЧОВЕКА

Ако разгледаме В човешкия състав физико-химическото тяло, електричната аура, флуидното тяло, тялото на страстите, мисловното тяло, земното човешко „аз“ с неговия двоен орган – индивидуалността и волята, несъзнателните тела, безсмъртния дух, средеца на различните възможни човешки „аз“ и, най-после, вечната душа, логично е да мислим, че и макар всички те да се проникват взаимно и всяка настъпила промяна в едно от тях да се чувства и от всички останали – би трябвало да има отделно лекуване за всяко от тези начала.

Психо-химическото тяло изисква веществени церове, повече или по-малко динамизирани (динамизъм значи неразделна връзка между силата и веществото), то изисква алопатия (лекуване с противоположни на болестта церове), хомеопатия (лекуване с церове, сродни с причинителите на болестта) и дори спагирия (лекуване с церове, съответни на звездите, планетите, стихиите и невидимите влияния).

Електричното тяло пък изисква калорични (топлинни) въздействия, светлинни, кинетични (двигателни), звукови и електрически.

Флуидното тяло изисква разни видове магнетизъм, дори прилагане на магия.

Тялото на страстите се лекува с психотерапия или чрез религия, както и мисловното тяло. Най-после, волята може да се лекува само с духовно церителство.

Да не забравяме, че всички тези съставки на човешкото устройство са в близко съобщение; всички тези лечебни похвати действат, всъщност, върху целостта на човешкия състав; те се различават само по вратата, откъдето влиза лечебното средство. Общо може да се каже, че колкото едно лечебно средство е по-възвишено, толкова и неговото въздействие е по-сигурно и по-всеобщо. Така, желязото въздейства на кръвта, после на костите, на нервите, на положителните флуиди; то едва-едва стига до тялото на страстите. Когато пък известен дух влиза в болния чрез мисловността – например при внушение – той действа сигурно върху цялата низходяща редица от по-долни тела на човека.
ФИЗИОЛОГИЧЕСКА ДВОЙСТВЕНОСТ

Ако здравето е равновесие на органическите обмени между индивида и околната среда и правилно разпределение на сили и вещества в различните системи на индивида, можем да заключим, че здравето се колебае между положителния полюс (+) пълнокръвието и отрицателния полюс (-) малокръвието.

Животът е движение. Начините на съществуване са начини на движение. Кой е действителният символ на движението? – Огънят. Старите мъдреци са доказали, че познават това голямо умозаключение на нашата положителна наука, а писателите- митографи са умеели чудесно да съчетават изводите от техните изследвания. Всяка легенда за същината и сътворението на света е легенда за огъня; но не – както казват нашите материалисти-археолози – само за физическия огън, а за многообразния огън, който блести в камъчето, в облака, в звездата, във флуида, а също така и в ума, в сърцето, и в невидимото. Да не забравяме, че браманите са отбелязали четиридесет и девет пламъка на Агни, а равините – петдесет врати към огнището на Бина.

Знаем, че първа рожба на движението е топлината. В патологията (наука за болестите) всичко се свежда до положително или отрицателно топлинно разстройство. Затова се и дават два вида лекарства: съгревателни и изстудителни.

Отделете от цялостното човешко същество земното същество; след това оставете настрани в последното неговото физико-химическо вещество – неподвижно и безучастно само по себе си, но живо и сетивно, поради живота, който го въодушевява.

Като отделим от този индивид, от горната страна, неосезаемия дух, а от долната – съвсем бездейното тяло, нам ни остава това, което се поддава на заболяване и на изцеряване, т.е. – флуидното тяло, тялото на страстите и мисловното тяло, които образуват в здравната човешка цялост четворна система на равновесие: всяко за себе си и всички три заедно. Ще имаме, следователно – първо: веществена фармакопея (наука за приготвяне на лекове), която въздейства на флуидното тяло; второ: флуидна фармакопея, която въздейства на тялото на страстите; трето: страстнотелесна фармакопея, която въздейства на мисловното тяло. И четвърто: мисловна фармакопея с единствено лекарство: волевата сила, която действа укрепително на цялата спомената тройка. Понеже волята е всякога тъждествена сама със себе си, нейните слабости или прекалености произлизат изключително от лошото състояние на нейните инструменти – гореказаните три организма, чрез които се проявява.

Във физиологичната област е лесно да се намерят церове за пречистване на кръвта, различни успокоителни, които се борят против повишението на температурата, средства за увеличаване прилива на кръвта или възбудителни лекарства против студа. Във всеки случай, трябва да обърнем внимание на това, че по този начин се въздейства върху флуидното яйце с двойна поляризация; че възбудата или сънливостта се причиняват от размествания на вътрешното съдържание, а не от каквито и да било приноси отвън; че избирайки цяра, ние предвиждаме как ще отговори тялото на него.

Във флуидната област лекуването подбира всички възможни средства, които извлича от силата на окултните науки и изкуства.

В страстнотелесната област са потребни психологически реактиви.

За всички тези начини, средства и похвати за лекуване ще говорим, когато им дойде редът.

Гореспоменатите няколко указания характеризират, както са казвали старите херметисти, двойния ключ за лекуване. Дванадесеторният ключ, с който си служели розенкройцерите, за да избират дванадесетте растения – извори на тяхното церително вещество – произлиза пак от двойния ключ, като негов по-нататъшен развой между зенита и надира, между изгреба и залеза в трите свята – веществен, чувствен и мисловен. Може да се каже, че всеки от тези дванадесет чудотворни лекарства (магистерии) носи прилива на определен зодиакален знак и че, понеже всеки зодиакален знак излива своите лъчи към определена част от човешкото тяло, или по-право към отделна органична служба, се получава доста сложна и съвсем пълна система за лекуване.

Но нека прекъснем тези умувания, колкото и да са полезни. Числата 3, 7, 9, 5 и 8 могат също да станат изходища за повече или по-малко сполучливи церителни ключове и системи. Ученикът, който жадува за знания от този род, ще ги намери изложени в други книги по окултизъм, които говорят за окултната ботаника, за херметичната медицина, за невидимия строеж на човешкото същество за астрологичните съотношения между човека и Вселената, за мистичните лъчи и др. Нека се запомни, във всеки случай, че седморният ключ дава отлични последици в окултната медицина.
ВИДОВЕ ЛЕКУВАНИЯ

Според учението което възприема за устройството и състава на човешкото същество, лекарят ще нагласи и своята лечебна практика.

Имайки пред вид многобройните предположения, ние ще изтъкнем онова, което познава само физико-химическия живот, в противоположност на онова, което вярва само в духовния живот. Между тези две вярвания се нареждат онези, които допускат съществуването на междинно начало – полувеществено-полудуховно.

Ето трите големи раздела: позитивисти, окултисти и мистици.

Позитивистът може да вижда само веществото, или пък може да допусне възможността и за психологическа намеса, или за динамическа намеса, още тайнствена и засега необяснима.

Окултизмът може да се ограничи с Веществото, или с флуидите, или пък с духовните проводници и дейци.

Мистикът допуска всички хипотези (предположения), като ги свежда до единството на своята вяра в Духа.

Лекарят си служи, следователно, със своя разсъдък (по пътя на науката), с волята си (по пътя на психургията) или с обичта (по пътя на молитвата).

Науката днес познава само веществото и някои флуиди; поради това тя въздейства само върху физико-химическия организъм и върху някои флуиди. Към този разред от лечебни похвати принадлежат:

1) Алопатията, изотерапията, опотерапията, металотерапията, диетичното лекуване (Кнайп и климатологията);

2) Хомеотерапията, електрохомеотерапията, спагирията, астрологическата медицина (Д-р Дюз) и лекуванията чрез движение (Шарл Крос), цветове (китайците), електричество, топлина, радий и др.;

3) Волята на лекаря може да въздейства на болния чрез масаж, магнетизъм, внушение и разсъждения (психиатрия);

4) Може да се въздейства върху психическата среда: чрез уроки, обайване, омагьосване, пресаждане на болестта, магическо заклинание, муска, прехвърляне на болестта върху животно или друг човек;

5) Болният може сам да въздейства върху себе си: чрез самовнушение, християнска наука, дихателен режим, хата-йога, решително желание да се излекува;

6) Лекарят може да измоли лекуване от страна на непознатото: от духове на умрели (спиритизъм), от богове (жертви на многобожниците, призоваване на боговете), от сВетци (мощи или други останки, поклонение на свети места, обредни молитви);

7) И, най-после, може да се измоли изцерение от страна на самия Бог (теургия – чрез призоваване на Бога и на светите архангели).

Ще разгледаме подробно всеки от тези методи, за да узнаем предимствата и неудобствата им, тъй като всички те са само приблизително сигурни; всеки лекар познава известно число истини и може да си служи с известно число лекувания; следователно, неговото въздействие се заключава в доста тесни граници, каквато и да е неговата преданост и колкото и доказани да са неговите знания и опит.
ХИРУРГИЯ

Хирургът има ограничено поле за прилагане на своето изкуство. А освен това, той причинява на болния – в добавка към неговите болки, други, които няма възможност нито да избегне, нито да смекчи. Членът или органът, който той отстранява и който без истинско основание запазва, когато би трябвало да го зарови в земята или да го изгори, бива – според своя духовен изглед – сложен настрана, в запасите на невидимите работилници на Природата, откъдето излизат животинските и човешки тела. Те стоят там, натрупани в бездействие, лишени от напредък, а тяхното физическо вещество през това време бива отново напълно погълнато от почвата. Времето, когато духът на тези отсечени органи става годен за ново въплъщение, не съвпада с онова време, когато оперираното тяло, към което са принадлежали, освобождава своя дух; като последица от това, се явяват неуравновесености, недъгавости от раждане, неизлечими атрофии и чудовищни уродливости.

По съвест обаче, хирургът е задължен всичко да опита; но той трябва поне да има съзнание, колко много е отговорен, колко е безсилен и колко много му се налага да прибягва до съдействието на една върховна Сила. Неговата служба (помощ) е полезна; той е несъзнателен събирач на известни дългове; ако той не трябва да извършва операцията заради парично възнаграждение, нито с нехайство, Все пак е задължен да действа, когато един добросъвестен диагностик (определящ болестта) го посъветва да направи операция.

Освен това, болният във всички случаи ще изпитва болките, които е заслужил да изживее; притъпяващите съзнанието лекарства само закъсняват отплатата; вижте само, как страда след пробуждането си хлороформираният, какъв пъкъл е за него деморфинизацията (свестяването)!

Трябва дa се знае при това, че хирургът премахва последиците, но не и причините; без да говорим за общоизвестното появяване отново на някои болести, след година или дори десет години след операцията, нека помним, че отстранената с днешна операция болест ще се възроди отново, може би в следващото съществуване или по- късно; наследствеността е именно такова прераждане на някогашни болести и недъзи.
ОФИЦИАЛНА МЕДИЦИНА

Алопатията, при каквато и да е система, лекува само симптомите (признаците на болестта). Нещо повече, тя се бори против една патологическа форма, като предизвиква чрез това друга; тя рискува да измори стомаха; тя действа по указанията на несигурна диагностика, трудно установима; нейната фармакопея търпи постоянни промени; при все това, обаче, забелязва се нейното сегашно стремление да се освободи от физичното, от цененето на количеството, за да дойде до химическото, до познаване на качеството или до динамизма. Такава е основата на изопатията – нова система за лекуване, която заема от самия болен лечебното вещество; такава е още опотерапията – друга система, която търси цяра в съответните органи на животното; най-после, такава е и металотерапията, като системата на Бюрк, която използва вещества в колоидално състояние (напомнящи желатиново лепило); всички тези похвати произхождат по пряка посока от спагиричния херметизъм, от народното предание или от опитните установявания на старите народи.

Нека забележим още сега, макар че това би се разбрало най-добре след като се запознаем с лечебните системи на индусите, че се открива нов, още неизползван, път зад храстите на хомологията и на философската анатомия. Липсва ми не само място, но и сведения от страна на опитна- та наука, за да развия мисълта си; ако обаче се съставяше подробен опис на морфологическите аналогии в организма (кости, мускули, течности, кръвоносни съдове, тлъстини и нерви), би се забелязало, че като действаме върху клетки с определена форма, намиращи се, да речем в крака, то и всички други клетки със същата форма ще почувстват това въздействие; често би било възможно да се употребяват ревулсивни средства, които пренасят кръвния прилив или нервната болка от един важен орган към друг маловажен, или да се действа чрез силни отрови.

В наши дни се забелязва голямо връща-не към правилата на старата Салернска школа, която проповядваше природолечение и обнова на организма с естествени средства. Още от времето на Кнайп системите с диета и режим са се увеличили: гората, морето, планината, храната и упражненията биват системно препоръчвани вместо лекарствата. Това естествено лекуване е превъзходно, когато лекарят е убеден в истинността на правилата и когато болният е добросъвестен. По този начин се получава пречистване на организма, възбуждане и ободряване, а освен това и по-слаба умора, поради вегетарианството. Слънчевото лекуване е укрепително; всякога е полезно за живеещия в Европа да ходи гологлав и с боси крака, дори и гол. При хидротерапията (водолечението) течащата вода е за предпочитане; тя трябва главно да се използва за петите и стъпалните части на нозете, както и за подпоясната част от тялото, но веднага след банята човек трябва да се затопли; ако грижливо се извършва реакцията, няма защо човек да се бои от сняг, от дъжд и от слънце; на тра-пезата продължителното дъвкане на поеманата храна е превъзходен и здравоносен навик; твърдата храна трябва да се превърне на течна и сама да се втече в гърлото; човек трябва да става от леглото веднага, щом се разсъмне; той трябва да спи само през нощта и то предимно до полунощ. Всичко гореказано помага на човека да избегне много безпокойни предразположения към заболяване и дава възможност на самия организъм да лекува себе си, без всякакви церове.
ХОМЕОПАТИЯ

Досега говорихме само за похвати, при които лечебното средство се отнася до тялото. Ханеман сполучи да го превърне на етер, който е почти без тегло. Хомеопатията със сигурност успява, когато животната сила е действена – например в детето; хомеопатичният разтвор просто показва на дихателно-храносмилателната система, от какво има нужда и тя сама ще го потърси в сдъвканата храна, която ще бъде погълната, и в тъканите. Но хомеопатичните церове трябва да се приготвят на ръка, а не индустриално. Същите бележки се отнасят и до електрохомеопатията на Матеи.

Има една немска школа на хомеопати, която – връщайки се към херметичното предание, – отдава значение на лунното движение; един французин, Д-р Дюз, който бе извършил много сполучливи лекувания, създаде астрологическа медицинска система, като възобнови ученията на арабите, на Арно дьо Вилньов и на розенкройцерите; според тази хипотеза лекарят отправя церителните средства направо към флуидния двойник на болния, та дори и до неговото астрално тяло. Нейното въз-действие е по-сигурно от това на другите, но диагнозната грешка може да има и много по-тежки последствия. Нека разгледаме заветните правила и основни начала на тази система; най-добре би ни ги обяснил Парацелзий.
СПАГИРИЗЪМ

Човек е съставен от три части. Едната е божествена, идеща от Бога, съдържаща свободната воля и ръководното начало; тя е способна у мъдреците да управлява напълно другите две части: тази част е душата.

Втора част е духът, произхождащ от небесния свод, сиреч от звездните светила или от астралните кръгове.

Трета част е тялото, което произхожда от земята.

Понеже не бил мистик, а само физиолог, естественик, лекар и магьосник, Парацелзий не се занимава с душата; той изучава духа, най-вече в неговите връзки с тялото, и самото тяло в отношенията му с неговите функционални динамизми.

Духът идва от въздушния и звезден хаос; той носи в себе си в съкратено състояние Всички астрални сили, и затова го наричат Mens или Разум; неговите способности обхващат това, което официалната наука нарича психология, а в същото време – действията на физиологичния живот.

Когато една душа е повикана да слезе на земята, тя си избира в астралното море индивидуален дух (spiritus), пригоден към нейната природа, към естеството на нейните земни родители и към бъдещата съдба на нейното въплъщение. Духовете на родителите се съчетават, както и техните тела, и си сътрудничат, за да създадат духовния зародиш на детето.

От това духовно семе произхожда органическият живот, защото той съдържа като възможност особен животворен дух, който ще се разбие във флуидната среда на земята.

Парацелзий смята това развитие за нещо като везни или поляризация в неустойчиво равновесие – поляризация на двойственост, която в застояло състояние се нарича дух и тяло; във физиологично състояние – поглъщане и отстранение; в биологическо състояние – умствен и вегетативен (растителен) живот.

И така, видимият човек и невидимият се намират във взаимно отношение.

Първият въздейства на втория чрез възприеманията на сетивата; вторият въздейства на първия чрез въображението.

Парацелзий схваща въображението като жива способност, какъвто е пластичният посредник на Елифас Леви.

Духовният човек навлиза по този начин във веществото чрез петте сетива, а плътското тяло възлиза към астралното тяло чрез търпението и пречистването на своя живот.

Когато стане зачеването, духът на зародиша възприема отпечатките от звездите чрез духа на майката; поради това именно е голямо значението на психическия живот през време на бременността.

Щом се роди детето, то действа първоначално според склонностите, които са му предали звездите, а после според своя атавизъм (наследственост от бащи и деди); всичко това може да се управлява или поправя от волята. Волята насочва движението, а неин инструмент е вярата.

Коренното разположение на духа, направлявано от съдействието на бащиния и майчиния дух, произвежда жизнения дух; също така вещественото семе произвежда жизнено настроение, което е физиологично по естество. Жизненият дух умира, щом животът угасне в мига отбелязан от Бога, а този миг може да се открие астрологически. И така, времето упражнява върху жизнения нрав (на органичния живот) вредно въздействие, което може да се забави, но не и да се спре напълно. Затова, според Парацелзий, земно безсмъртие е невъзможно.

На жизненият дух принадлежат силата, мощта, животът и балсамът. Този балсам е силата за запазване, която се намира в сърцето и се усъвършенства за отделни работи в разните анатомически органи. Поради това нашето тяло става бойно поле на две сили: една – астрална, която се стреми да се върне в своята космическа (световна) матка и която се състои от сол, сяра и живак; друга – електромагнитна, намираща се в месото, кръвта и ципите, която се бори против първата с помощта на балсама, деятеля-пазител.

От жизнената течност произхождат също така и умствените или психически качества. Духът – невидима и неосезаема мощ – може да господства над тялото чрез мисълта, минавайки през ума (mens). Той е творба на волята, поне що се отнася до неговото развитие; той се приспособява, за да направлява всички органически функции; поради това и неговите прояви са на брой седем, в съответствие с планетите, както следва:

1. сърцето притежава слънчев дух,

2. мозъкът – лунен дух,

3. далакът – сатурнов дух,

4. белият дроб – меркуриев дух,

5. бъбреците – венерин дух,

6. жлъчката – марсов дух,

7. черният дроб – юпитеров дух.

Веществото на тялото (плътта) представя Земята. Всеки от тези духове отива от сърцето до своето място и се връща пак в сърцето.

Звездите упражняват влияние върху тялото, а органите (звезди на тялото) упражняват, на свой ред, влияние едни върху други. Звездите в своето движение излъчват духовно изпарение – един вид миризма, която, размесена с огнената атмосфера на земята, произвежда особена есенция, която се влива в нашия дух.

Не тази астрална (звездна) есенция доставя веществото на нашия дух. Това вещество се дължи на самата среда, в която се движат звездите. Тази среда, засилена от атавичната мощ на родителите, образува есенцията на семето. Астралната среда живее и се организира под ръководството на М или вселенския Магнал – магнетическото начало на световете. Когато се приспособи към човешкия индивид, това начало сключва връзката, която привързва живота към нашето тяло, то се бори против индивидуалния деятел, наречен разрушителен архей, който е действаща причина за застаряването и който се стреми да сведе нашето тяло до неговото последно вещество чрез топлината и органическите горения, които насочва.

По този начин именно детето се ражда със своята небесна твърд и със своите седем планети; това се нарича Ens naturale (природна същина).

Също намираме у човека и четирите елемента.

Огънят излиза от него през очите; Водата се намира в него, във всичките му съдове; Въздухът е неговото средство за движение; Земята влиза в него чрез храната.

От друга страна, темпераментите, които не трябва да смесваме с психическите качества, се определят от индивидуалния вкус на природната същина (Ens naturale).

Горчивината създава холеричен или жлъчен темперамент;

Киселината създава меланхоличен темперамент;

Сладостта създава флегматичен темперамент;

Солеността създава сангвиничен темперамент. Всичко има в човека: у него се намират движенията на звездите, свойствата на елементите, веществата на трите царства, атмосферните флуиди; но тези неща съществуват в него скрито, във възможност, а не веществено и нагледно осъществени: в тялото има злато, но не от същия вид какъвто има природното злато.

Веществата в нашето тяло могат да се разпределят на четири групи: 1) кръв 2) тлъстина и мускули 3) вода в мозъка и в костите 4) смоли и лепливи вещества във вътрешните органи и в сухожилията. Тялото на животните може също така да бъде разделено по описания начин и да ни доставя скъпоценни церове. Нека се запомни добре за тяхната употреба следното.

Животът на човека (психичната енергия) е астрален (звезден) балсам, един вид небесен огън;

Животът на костите е така наречената „мумия“;

Животът на кръвта е spiritus salis (дух на солта или солен спирт);

Животът на дървото е смола;

Животът на растенията е един вид земна течност;

А металическият живот е един вид скрита тлъстина, произлизаща от сярата.

Нека се помни още, че създанията на трите природни царства (животни, растения и минерали) имат тела от философска сол, дух от философски живак и душа от философска сяра.

Всичко в природата е смес от зло и добро, от полезно и вредно, от чисто и нечисто; всяка храна съдържа, следователно, балсам и отрова, пазител на нашето тяло и негов разрушител; стомахът е велик ал-химик на човека: когато работи добре, той изгонва погълнатите отрови през телесни- me отвори.

Живакът се отстранява през порите на кожата;

Бялата сяра – през ноздрите;

Арсеникът – през ушите;

Сярата – през очите;

Разтопената сол – през пикочния мехур;

А гнилата сяра – през ануса (задния отвор).

Освен това, всяка от функциите на органическия живот се управлява от индивидуален дух, който се нарича архей (начало на живота); има архей на кръвообращението, архей на храносмилането, архей на дишането и т.н.

Ние трябва да се пазим не само от вътрешни разстройства, предизвикани от лошо смилане на храната, но още и от развала на околната среда; такава защита дължим на кожата, която ни пази, като щит.

Обаче, когато балсамът на тялото бъде издебнат, у нас влиза болест, или по-точно казано тя се развива у нас; защото ние носим в своя дух, разстроен, вследствие на грехопадения през миналите животи, зародиши на всички болести. Поради това и всяка болест по своята същина е наше изкупление.

Болестите влизат било през Ens или физическото същество, било през Mens или психическото; в последния случай те идват или от вредителен прилив, нахлуващ от звездите, или от обаяние на някой черен магьосник, или пък от въображението на наш враг, или от собственото ни въображение.

За пример, сам болният си вреди в случаи, когато става сукуб или инкуб, т.е. когато на сън се съчетава с безтелесни същества, като отваря врата за злотворно- то влияние на така наречените „Дяволи“.

Хроническите болести идват от звездите;

Острите болести – от елементите;

Естествените болести – от телосложението, нрава и темперамента;

Болестите, които променят цвета на кожата – от настроенията, страстите и афектите на човека (гняв, сладострастие, пиянство, омраза и др.).

Парацелзий изброява пет причини на болестите:

1. Лоши влияния на звездите;

2. Лоши храни, силни напитки, остри възприятия, силни възбуди;

3. Наследственост;

4. Умствени повреди, силни страсти, безнравствен живот;

5. Божествени наказания.

Всяка от тези причини може да породи каквото и да е разстройство; така че има пет вида охтика, пет вида лудост, пет вида ревматизъм и т.н.

Диагностиката, следователно, има съществено значение и науката за сигнатурите (съответствията) й предлага твърде удобни рамки. След това чак, идват приготвянето на церовете и тяхното предназначение.

Смъртта на човека се състои в отнемане на животворния въздух, изгубване на балсама, угасване на естествената светлина и раздяла на тялото с душата и духа.

Физическото тяло се връща в своята матка – земята. Небесното или духовно тяло продължава още известно време да живее; то именно се показва във вид на призраци, видения, сенки, сънища и др.; след това и то се разпада във въздушния хаос. Най-накрая душата се връща в своя

Божествен извор.

Тук трябва да отбележим, че когато човек умре неговите съставни веществени части продължават, да действат в продължение на известно време; техните индивидуални жизнени духове не ги напускат веднага; изливите и токовете на тези духове съставят така наречената „мумия“; всички тези останки са снабдени с известна магнетична сила, която, когато е голяма, притежава магнитност, годна да върши чудесни изцерявания.

Такива са главните черти на Парацел- зиевото учение за органическите функции на човешката машина; ще си позволим да посъветваме онези от читателите, които биха пожелали да възприемат напълно смисъла на тази система, да приведат в картини сведенията, съдържащи се в няколкото предходни страници. За онези, които нямат възможност да четат на латински или на немски съчиненията на Пара- целзий, ние бихме препоръчали на френски книгите на Буше, Франк, Елифас Леви, както и на Марко Помпей Колона, който е препечатал „Пълната терапевтика“, и особено превъзходният етюд на Д-р Луи Дюре, обнародван под заглавието: „Окултна медицина от Парацелзий“.

Самобитността на всеки спагирист се заключава в изходището и основното гледище на неговата диагностика, както и в неговата индивидуална фармакология. Ятрохимията (медицинската химия) е внесена в Европа чрез арабите, евреите и през Византия. Но арабите я заели от персите и индусите, високо почитани в дворците на победителите князе-мохамедани.

Дори и днес намираме в Индия, както и в мюсюлманските страни и в Китай, посветени в тайните; тези лекари не се ограничават да употребяват само химически средства. Те вярват, че могат да прибавят към свареното вещество някакъв върховен динамизъм, който произхожда било от тяхната собствена воля, било от обективни духовни деятели, било от флуиди, отгатнати по астрологичен път.

Обаче, най-високо стоят измежду всички тези адепти на медицинската алхимия онези, които единствени признават, че към тяхната наука и към природната сила трябва да се прибави още едно, за да стане лекуването съвършено – трябва да се изпроси, но не и да се изиска, сътрудничеството на Светлината на Божествената благодат. Така постъпват на Запад между другото и християнските херметисти.
РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ДИНАМОТЕРАПИЯ

Лечебната гимнастика действа не само като производителка на топлина, не само като помощница за отстраняване на излишна тлъстина и органични отрови, не само като разхубавителка на скелета и мускулите, но и като производителка на електромагнитни енергии; всичко това професор Шарл Янри е проучил и подредил много добре в своите съчинения.

Приятните усещания, движенията отдолу нагоре, от центъра към окръжността, от дясно на ляво, отзад напред – всички те пораждат сила във веществата на тялото и затова са мощно лечебно средство.

Неприятните усещания и движенията, противоположни на споменатите, отнемат енергията на тялото и го вкостеняват.

Гениалният Шарл Крос, истинският изобретател на телефона и на цветната фотография, пръв в Европа показа това прилагане на гимнастиката. Но лечебната гимнастика произвежда по-трайни въздействия, ако се допълни с нещо твърде непознато днес, което ще разгледаме по- нататък и което се употребява от една индийска окултна школа. Цар Давид някога, за да помогне на Саула, а в наши дни атлетът Сандоу, за да си развие мускулите, си служели с това средство. Давид постъпвал като Орфей, за когото говори легендата, а борецът Сандоу си служел с употреба на старогръцки музикални ритми и мелодии.

В тази „музикотерапия“ – нека ми бъде позволена тази нова дума – всичко трябва точно да се установи: тактът, мелодията, гамата, хармонията и тембърът на инструментите.

Някой ден, ако Богу е угодно, ще мога да представя очерк върху това изкуство, ако не ме изпревари д-р Папюс, умствен наследник на Сент-Ив д’Алвейдър, като извлече от някои документи на този учител музикалните, приложения на неговия „Археометър.

Относно фототерапията или хромотерапията, ние ще се запознаем по-нататък с тяхното прилагане от някои индуси-окултисти. Дерматолозите (лекари, които се занимават с кожни болести) Леред и Потрие са написали забележително съчинение върху всичко, което съвременната биология и медицина са разкрили от влиянието на цветовете. Необходимо е тяхна- та книга да се изучи, преди да се мине към практическото опитване на тази система; нейният зародиш всъщност се намира в таблиците на „татвите“, които ще дадем по-нататък, но и за използването на които са необходими предварително многобройни опити. В Китай е отдавна позната фототерапията; през средните векове и в Европа си служели с нея, макар и случайно.

Слънчевата светлина влияе върху всички органически развития. Синият цвят, теменужният и ултравиолетовият действат като възбудителни двигатели на живота, растежа и движението. Червеният цвят способства да се отглеждат добре микробите. Слънцето ги обезвредява с химическите си лъчи – синият, теменужният и ултравиолетовият. Същите лъчи благоприятстват за растежа на растенията, но не на дължина, а на обем; тъмнината причинява на растенията грамадно израждане. Същото влияние се установява и върху животните. Червеният цвят, жълтият и зеленият, напротив, действат като смекчително, калорифично (затоплително) средство, но не и като химическо.

Другите видове терапия са доста познати, затова няма нужда да говоря за тях.
ЛЕКУВАНЕ С ФЛУИДИ (ТОКОВЕ)

Тук се поместваш похватите, чрез които се действа върху невидимите организми: магнетичният двойник, астралното тяло, сърдечната сила (като извор на лекуване) и мисловното тяло. Да ги проучим един по един.

Масажът (разтривката) действа и механически, и магнетически. Масажистите по занаят и лекарите вярват само в механическото въздействие; затова е логично от тяхна страна, че са изобретили автоматични апарати, които избавят оператора от умора и продължават разтривката, доколкото желае разтриваният или докогато е предписано от лекаря.

При все това, ръчната разтривка е уместна именно благодарение на мускулното усилие, придружено от електрически и магнетически излъчвания, които болният използва и които никакъв уред не може да му предаде. Масажистът, който знае това, се стреми да спести време и да принесе по-голяма полза на болния, като направлява пръстите си не вече върху мускулната или тлъстинна маса, нито върху костните издатини, а ги насочва в посока на нервите, що се разклоняват от продълговатия и гръбначен мозък; в такъв случай той трябва да познава съвършено разположението на цялата нервна система. Нервната клетка е най-развита от всички клетки. Като се действа върху нея и другите клетки ще получат по необходимост церителното вливане на флуиди.

Като се има пред вид високото качество на силите, с които си служи масажистът, препоръчва му се да води трезвен и целомъдрен живот и в нравствено отношение да проявява безукорна честност.
МАГНЕТИЗЪМ

Редом с масажиста стои магнетизаторът. Има вече множество школи за магнетизаторство, а никак не е чудно, ако си помислим, че не могат да се намерят може би дори и трима души на земята, които действително да знаят, що е магнетизъм. Но, както сме покорили за домашна употреба тайнственото и страшно електричество, така може да се направи много нещо и с магнетизма, дори и без да го познаваме отблизо. Онези, които виждат в магнетичния флуид само одично излъчване, не грешат, макар че в този ток има и нещо много повече. И магнетичният флуид има в човека свои три полюса, като флуида с който се масажира, но волята или Любовта го динамизират и могат да удесеторят неговата енергия. Затова и магнешизашоръш трябва да бъде, преди всичко, човек честен, а освен това добродетелен.

Магнетическото тяло на човека прилича доста на неговото одично тяло, описано от Райхенбах и Дюрвил, но то притежава освен формите, изучени от Ледбитър, още и цяла непозната система от триъгълници, възли, Меркуриеви жезли и кръгови течения, които е безполезно да излагам, понеже не разполагам с никакво средство, за да докажа верността на своите твърдения.

Поради това, на добросъвестния магнетизатор остава само един метод – деятелно състрадание и единствен извор – вяра във Върховна помощна Сила. Да го кажа с други думи, при липса на положителни сведения за Силата, която употребява, той прибягва към нея, като заличава всяко свое разсъждение за нея и като възбужда тази Сила, признавайки Начало по-високо от ума, намиращо се у самия него и вън от него.

Човек се ражда магнетизатор; той не може да развие в себе си силата да лекува, ако не носи в себе си зародиша за това; за-щото еднакво вредно е за човека да развива „на сила“ магнетическата способност, както е нечестно и да натрупва пари, без да избира средствата за това. Трябва да се спазват известни хигиенически, диетически, нравствени и психически предписания; но пазете се да се не увличате в източни или подобни упражнения, каквито се препоръчват от някои автори, наричащи себе си без основание „йоги“: може да свършите с охтика или лудост. С доброжелателство който и да било може да даде облекчение на близкия си; една по-следваща моя книга ще даде по-обширни подробности по този предмет.
ПСИХИАТРИЯ

Хипнотизмът и разните видове внушение съставят по-ненормални и по-слабо действащи лечебни средства от простия магнетизъм. Те лекуват в сравнително малко случаи, но дори и тогава винаги оставят върху душевното състояние на болния отпечатък, който се изражда твърде лесно в неотстранимо зло.

Никой спиритуалист не трябва да си служи с тях под никакъв предлог; те са буйни, злотворни средства със съдбоносни последици.

Психиатрията или психотерапията, както я проповядва днешната наука, е един вид словесно внушение, отправено към ума на болния; към разсъдъка, логиката и чувството лекарят прибавя тройния магнетизъм на погледа, ръкодвижението и гласа. Виле дьо Лил Адан е дал чудесен пример за тази мощ в своята творба „Акедисерил“.

В древността Сократ правел същото на площада, пред гражданите.

Но и в този случай, за да може опера-торът да запази цялата си мощ, най-важно е да се държи на духовно разстояние и да остане безстрастен. Той трябва да желае горещо да внесе подобрение, да излекува; но тази жар трябва да остане в неговото психическо поле и никакво друго желание да го не смущава.

Психиатърът трябва да се ръководи от нравствени и научни начала, да има ясно съждение, образован и възпитан ум, голяма тактичност, силна памет, изразителен говор, лъчезарност и индивидуална самобитност, която се налага на колебливото внимание на безволния човек и на неврастеника.

Човек е едновременно и машина и духовен ум.

Машината в човека е вегетативният живот, който следва своя път по симпатическата нервна система без намеса на волята; в машината се проявяват и развиват човешките нагони. Духовният ум е двоен. Когато двигателните и сетивни нерви довеждат впечатленията до гръбначния мозък, за да предизвикат отзвук от тях, човек действа като подбудително същество, като център на усещанията, чувствата и възприятията.

Когато тези впечатления стигнат до главния мозък, разсъдителното същество в човека, неговият умствен център поражда представи, понятия, идеи. Те са цветове на усещанията и след време и дълга работа се превръщат на плодове, стават способности на човека.

Следователно, психиатърът трябва да умее да въздейства върху душата на болния, както пианистът свири върху клавишите на пиано; той трябва да умее да предизвиква любопитство, учудване, страх и всички други чувства, като ги кара да се пораждат от изкусно предизвикани усещания и впечатления; а след това да може да извлече от тези чувства представи, понятия, вериги от мисли, разсъждения, идеи, замисли; и това трябва да се извърши така, че болният да се пробуди полека- лека, да дойде напълно на себе си и да добие отново способността да бъде занапред свой собствен изцерител, а не да понася цял живот бремето на чужда, натрапена мисъл, която ще му действа като полицейска заповед.
ТАОИЗЪМ

Тук му е мястото да поговорим за друга лечебна метода, малко позната, която заема похватите си от психологията, за да въздейства върху физиологията; за нея ще трябва да кажа поне няколко думи.

При жълтата раса – китайците и японците – народът си служи с естествена фармакопея. Между тях се намират освен това лекари, чиято много любопитна наука произхожда, чрез самобитна редица от умозаключения, направо от онези крайно метафизични (отвлечени) схващания, на които китайският мъдрец Лао Дзъ дал преди двадесет и шест века окончателен вид. Главните черти на тяхната система, според Маджиоа – първия европейски писател, който е имал добросъвестността, преди да заговори за таоизма, да мине през неговото обучение, – са следните. В долната част на човешкото устройство се намират:

1) Твърдото (плътско) тяло;

2) Кръвта – проводник на живота.

На горната част се намират:

7) Волята, Божествената искра, душата, самосъзнанието, човешкото „аз“;

6) Разумът, разсъдъкът, свързването на представи и понятия.

По средата се намира, като посредник, астралният организъм, надарен с топлина, с движение, със светлина; той изгубва своята поляризация в зависимост от това, дали се привързва към тялото или към духа (чиято поляризация усвоява); този астрален организъм се подразделя на:

3. Топлина – в белия дроб;

4. Животворен дъх, движение – в сърцето;

5. Светлина – в мозъка.

И така, съставките 1 и 2 се намират вън от живия организъм; съставката 1 е възприемлива, но бездеятелна; тя е кора, мъртвешка глава (caput mortuum – израз, с който старите алхимици означавали твърдата останка на своя анализ); седмата съставка е свободен, господар, безстрастен.

Съставките 5 и 6 не могат да бъдат засегнати по същество, тъй като произлизат от съставката 7; съставките 1 и 2 не подлежат на пряко нападане от външни болезнотворни носители; всички болести, с изключение на повреди от веществени случаи, малокръвие и загниване, влизат в човека само през съставните 3, 4 или 5.

Ако болният бъде прегледан на време и ако има нормално физическо здраве, лекарят-таоист може да установи психическа диагностика и впоследствие да предприеме съответно психическо лечение. Неговият метод почива, следователно, на разсъждения върху психо-физиологични сведения. А тъй като има пред вид, че ще трябва да действа върху изтънчена съставка – животоносния дъх, то и неговите церове ще бъдат твърде енергични: отрови и ревулсивни средства (церове, които отвличат болката от някой първостепенен орган и я пренасят към друг, по-малко важен).

Старците, малокръвните и изродените не намират никакво спасение в този метод.

Учените от жълтата раса прекарват дълго обучение, защото тяхната работа е често пъти наследствена; те се отличават с остроумна и смела логика; имат доверие в заветната наука, получена по предание; освен това, и целият народ им вярва непоколебимо; затова винаги успяват в лекуванията, за които се залавят.
ИЗТЪНЧЕНИ СЪЩИНИ в ЧОВЕКА

Всичко, което казахме за китайска та медицина, хромотерапията, магнетизма и психотерапията, се намира в една индуска система, образувана от разни съставки: ведични, ведантични, тантрични, съставки от йогачария и от хата-йога. Ще се опитам да я представя колкото се може по-ясно.

Индуските верски книги, наречени „Веди“, особено прибавените към тях „Упанишади“, определят, че природата има първична причина, Брахман или Парабрахма, която може да се определи само с тези изрази: „Нито това, нито онова“. Тази Единствена, Безкрайна, Вечна и Безусловна Действителност е лишена от каквото и да било окачествяване. Когато твори, тя се превръща на Брахман с даден белег и се проявява не само във Вселената, но и в човека, в следната троичност:

Атма, „аз“, върховна душа, неизменна, атомична, корен на битието, воля;

Пуруша, дух, животворно начало, огледало, енергия, мъдрост;

Пракрити, корен на веществото, променливост, преобразимост, разум.

Четвъртата индуска философска система – Санкхиа – е разумно и логично умозрително изучаване на пурушите, принадлежащи на отделни създания (люде, неви-дими същества), способни за развой с по-мощта на веществената вселена или Пракрити. Духът е живот, а първичното вещество се отъждествява с пространството. Да се занимаем по-подробно с предмета, който разглеждаме, под осветлението на тази философска система.

Човешкото тяло е образувано от смесици, в които влизат в различни размери сила и вещество. Когато настъпи болест, винаги се намираме пред нарушение на равновесието; последното може да бъде възстановено, като се действа било върху веществената страна на тялото, било върху силата в него.

От друга страна, всеки вид Пракрити извършва работата на Пуруша по отношение на другите видове, които са по-веществени от него. Магнетичното тяло е живот на плътското тяло, астралното тяло е живот на магнетичното и т.н. Като разглежда първичното вещество, Санкхиа вижда в него пространство населено от атоми, които получават от Духа движение по пет различни начина, все по-груби един от друг; тези пет прости вида са татвите или същините; а те са следните:

1. Празнота, независим атом, вселенско пространство;

2. Определено протежение, центробежно движение, кръгообразен въртеж, атмосфера;

3. Огън, животворен възел, движение, променливост, видове светлина, електромагнитни сили;

4. Протежение в равновесие, вода, бездействени флуиди, хранителни начала на органическия живот;

5. Пълно протежение, твърдост, установеност, окончателна форма.

Тези пет съставки, към които индуските Гуру (Учители) прибавят още две, неименувани, се намират от една страна извън човека, вън от неговото „аз“ и от друга в човешкото същество; те се явяват по този начин във вид на пет (или седем) съчетания. Ето названията на известните пет (имената на останалите две са тайни).

А) Духовни способности; Б) Умствени способности; В) Жизнени сили; Г) Сетива и чувства; Д) Действени органи.

Те съответстват по реда си на гореспоменатите същини, от които произхождат.

Това ни позволява да впишем анализа на човешкото същество в една таблица от (5x5)=25 квадратчета за философа и от (7x7)=49 квадратчета за индуския окултист.

А) Духовните способности, които образуват постоянното и неизменно тяло на душата, което плува в океана на превъплъщенията, се наричат шакти (сили); те произлизат от съединение на свръхземна- та сила със съществото на човешкия дух. Ще ги означа по реда на първата татва.

1. Слово, човешко „аз“, т.е. действителност; ритъм, число, период; съзнание, произведено от двете езотерични шакти – Ади и Чит; ларинкс;

2. Осъществяваща воля: творчество, телесни движения, умствени и магнетически движения, въздействие върху средата; слънчев възел (в нервната симпатична система);

3. Познание, съставяне на понятия, памет, размишление, съзерцание; ясновидски възприятия; последица от състоянията на съзнанието; чело;

4. Приспособимост, организъм, подбор, взаимно привличане между подобните; родова сила; гръбначен мозък;

5. Главна сила: съотношение, динамическо равновесие, средоточен телесен живот; причинност (Карма); разплодни полови органи.

Тези главни способности се обособяват в личността в психични способности, според същия ред.

Б) 1. Съзнание или човешко „аз“, като област съдържаща всички възможности; чувство на самосъзнание, извън всяка обективност;

2. Мъдрост, благоразумие, вродено знание, самосъзната воля; личност в своето съвършенство; състояние на съзнанието, което е завършило всичко, що е било способно да опита;

3. Мисловна способност, която възприема, схваща, размишлява, въобразява си и мисли; преобразява обектите на сетивното познание в интуитивни пламъци на от-влечено познание;

4. Преходно желание; съмнение, сравняване, чувство; постоянно възраждаща се страст;

5. Средоточно човешко „аз“; себелюбие, индивидуализъм.

В) Петте животоносни дихания (Вайу) са означени по-нататък.

Г) Сетивните органи са:

1. Ухо, сетиво за звук, за пространство, за разумност;

2. Кожа, сетиво за движение, за постигане;

3. Око, сетиво за форма и цвят; то получава и излъчва;

4. Език, сетиво за вкус, бездеятелно възприятие, усет към приспособяване;

5. Нос, сетиво за мирис, опитване на храната; при животните – усет към раз- плодяване; бездеятелно възприятие.

Д) Изразителните органи са:

1. Глас, слово, творческо сетиво; нерви;

2. Китки на ръцете; ръкодвижение; външна изработка, мускули;

3. Стъпала на краката, местене; сетиво за развитие на топлина и на животоносен огън; скелет;

4. Задно черво, пикочен канал; изпражнения, жлези, пот и др.; кръвоносни съдове;

5. Полови органи; първоначално непод- чинени на волята, отпосле тяхната дейност може да бъде управлявана от човека; гръбначен мозък.

Има, казва „Чарака Самхита“ четири течности необходими за физиологичния човешки живот; те са следните:

1. Кръв;

2. Животоносен дъх (нервен флуид), който тече по нервните канали (Нади); той е лек, студен, подвижен и петорен;

3. Жлъчка (Пита); тя е топла, горчива, зехтиноподобна, с вкус на сурово месо; нейното действие е умерено, тя е петорна;

4. Слюнка (Слешма); тя е студена, влажна и сладка; бездеятелна; тя е прибавка към стомашния сок; и тя е петорна.

Тази специална физиология се развива по следния начин.

Петте животоносни дихания у човека са:

1. Удана, в гърлото, ставите, ръцете и краката; бял Средец; произвежда вик и говор; държи тялото право;

2. Виана, в гърдите, глезените, бедрата и ушите; жълт Средец, произвежда растеж и потене;

3. Прана, в сърцето, носа, гърлото, палеца на крака и нервния възел; червен средец; произвежда жизнена топлина, вдишане и кашлица.

4. Апана, в бедрата, коленете, бъбреците, свещената кост и задното черво; румен средец; произвежда похота, смилане и изпражнения, както и издишане;

5. Самана, в пъпа и наоколо; в половите органи, чиято служба управлява; млечнобял средец; причинява равновесие и здраве.

Тези дихания на животоносния огън влияят върху умствената дейност и върху темперамента на тялото; те могат да бъдат смутени от храната и от телесна или мозъчна умора.

Други пет дихания от втори разряд храняш костите и кожата; те са описани в „Атарва Веда“.

Петте вида жлъчка са:

1. Тази на сърцето, която поддържа паметта и чувствителността;

2. Чернодробната жлъчка;

3. Храносмилателният сок, по естество огнен;

4. Течността в очите, която причинява зрението;

5. Мазните отлагания, хранители на пигмента.

Петте вида слюнчен сок са:

1. Мокрота на съчленията;

2. Течност в гърлото и раменете;

3. Стомашни слизести течности;

4. Слюнка в устата;

5. Течности в главата и частно в очите.

Като запомним казаното, нека се върнем към татвите.

Тези пет редици от по пет същини се намират в гъста смес; при това, най-веществената от тях е съединение от другите четири, които я предхождат приблизително по начина, изразен в таблица 1.

Таблица 1

           

За окултистите от индуската школа Йога Чария всичко се съдържа във всичкото; да речем, стъпалото на крака, чийто етеричен живот е огнен, превърнат на земя от пета степен, ще предаде динамически тонове, които биха му се влели, на окото, на белия дроб, на свръзката между идеите и на отвлеченото познание.

От това произлизат особени лечебни похвати – своеобразна каназитерапия, странна за нас фототерапия, аеротерапия, психотерапия, както и хигиена, чиито пра-вила изглеждат напълно логично установени.

Ето няколко съотношения на татвите, които могат да послужат като пример (виж таблица 2).

От таблицата се вижда, че на лекаря остава само да изучи добре телесния признак на болестта, по него да отсъди, кой полюс в организма е нарушен, и да обкръжи болния с всички допълнителни трептения: цветове на губери, платове и стени, линии на мебелите, звукове, движения, температура, видове храна, начин на дишане, музикални тонове и др.

Такава е, в своите главни черти, онази индийска терапия (лекуване), която е най- самобитна. Разбира се, тази медицинска система има предвид тънкото тяло на човека и него се стреми да лекува; понеже плътското тяло е по-грубо от тънкото и е по-долно от него, то усеща силно лекуването; усеща го и мисловното тяло, но много по-слабо, тъй като то е по-издигнато и много по-изтънчено откъм веществен строеж. От Индия преминали В стара Гърция и Рим още редица медицински учения. Едното от тях гласи, че белтъкът е първична органична течност, която се превръща у човека на слюнка, а после на кръв; кръвта пък произвежда мускулния фибрин, който се превръща В тлъстина, а после на периостна течност, чието втвърдяване създава Всички кости у човека. Гръбначният мозък е последица от разлагане на същата течност; от него се получава семето, чрез което става разплодът; то е синтез на жизнената сила у човека. Тази седем промени на белтъка се наричат в Индия с името gamy.

Таблица 2

            

ЧАРОДЕЙНА МЕДИЦИНА

Сега стигаме до чародейната медицина, която се придружава от многобройни и сложни окултни действия.

Тя се състои, в най-съществения си вид, от няколко необходими съставки:

От оператор, надарен с мощ;

От невидима, обективна сила;

От веществена опора: камък, пръстен, пергамент, мумия;

От известна формула или особен обред, предписани за случая.

Парацелзий пише за този вид медицина, а преди него тя била известна на всички древни народи; и в наше време някои селяни, когато са настроени добре за разговор, съобщават за предания от същия вид.

Този начин за лекуване се развива напълно в обредното жертвоприношение, за което ще стане дума по-долу. Формулата е негова чудотворна светкавица. Всички народни предания съобщават лечебни формули, които, ако се изговорят по особен начин и се придружат от определен обред, носят изцеряване. Това вярване съдържа цяла редица от съставки, чиито произход можем да узнаем от индуската Гупта-Видия (наука за тайното познание, окултизъм, тайно учение).

Мантрамът (санскритско название на чародейното заклинание) бил отначало самороден израз на общонароден израз на молитва, отправена към едно или друго божество. Всяка от четирите индуски „Веди“ съдържа по една „Самхита“, т.е. сбирка от мантри. А пък четвъртата Веда – „Атарван“, се състои единствено от чародейни формули, предназначени за жертвоприношения и заклинания. Всеки мантрам е извлечение от свещен химн, състоящо се от един или няколко стиха и изразяващо завършена мисъл, а в същото време образувани от гласни и съгласни звукове, системно подбрани и наредени, за да предизвикат, щом се произнесат с висок глас, или с нисък глас, или пък безгласна (на ум), особени трептения 6 невидимата, изтънчена атмосфера (акаша).

Първоначално, в доведийския период, тези формули били прост побик на болния, притеснения или бедния към божеството за помощ. Когато главните брамини от Рам-Чандра изнамерили санскритското писмо, за да напишат четирите „Веди“, съдържащи откровението, четирите „Дхарма-Шастри“, съдържащи преданието, първите няколко „Пурани“, съдържащи митологичния езотеризъм, и двете езотерически „Итихази“, те съчетали фонетичните и прозодични форми на свещените химни по такъв начин, така че да съдържат за посветения следните съставки:

1. Точен, буквален смисъл, от гледище на вярата и благочестието;

2. Умозрителен смисъл, един вид мнемотехническа алгебра (лесно запомнима), от гледище на философията, психологията, алхимията, космологията, богословието, социологията и мистиката;

3. Практично-окултен смисъл, засягащ всички езотерични науки и изкуства: гадателство, таоматургия, естествена магия, метеорологична и вероизповедна магия, психургия и медицина във всичките й отрасли.

Такива са някои от приложенията на санскритските формули – поне онези, които не се държат в дълбока тайна.

По-близо до наше време виждаме същата метода, че се употребява от халдейските учени мъже във Вавилон и от еврейските равини след Соломон. Този цар-жрец и неговият баща били двамата посветени; това, което са оставили написано, често пъти не се дължи на тях, а е написано по вдъхновение от ангела, който ги е учил. И, като всеки език, еврейският също притежава своя собствена херменевтика (тълкуване); във всички викове за отмъщение, във всички страстни молби, във всички горещи възхваления, които се срещат в „Псалмите“ или в „Песен на песните“, равинът е проучил начините на произношение и ударенията, преброил е буквите, установил е прозодията (правилното произношение), предписал е по какъв начин да се декламират, според това, което е знаел за тайните съотношения, които привързват всяка еврейска буква към един ангел на Йехова или към някой природен дух. Дори и по-късно, чак в наши дни, истински вярващият израилтянин повтаря с вяра същите тези звукове и ритми, които стигат до същите духовни посредници, макар че днес те ще да са се, навярно, доста отдалечили.

Също и мюсюлманският суфи декламира, без да се умори, хилядите стихове на „Корана“, които му са предписани от верското братство.

Също така, най-после, европейският селянин, който е наследил от някой стар овчар изцапана и окъсана книга с магически заклинания, повтаря, без да знае смисъла им, редица обредни формули от католическата църква или от православната, макар че невежествените поколения в продължение на векове са ги изменили до неузнаваемост.

И така, в началото на всяка религия има пролетен период на ревностно вярване, когато господства открито Божествената мощ на Основателя; тези или онези от Неговите думи биват напоени от са- мородния вик на наивно себелюбие или на повелителни нужди със земна и човешка жизненост, а благочестивите и вярващи виждат нагледно, че тази и тази формула цери тази и тази болест или предпазва от такъв и такъв нещастен случай. След време, тази формула влиза в постоянна употреба; отпосле се намесват богословите, които узаконяват, систематизират и – изтънчени в духовно разбиране – съграждат, както направили брамините, пъл- на синтеза (обобщение), като си служат с белезите на азбуката, като че са градежни камъни.

Но това, което е станало при зендския (староперсийския) език, на първобитния китайски, на староеврейския, сирохалдейския, арамеския и коптския, се оказва вяр- но и за всички други говори и наречия; за-щото човек не може сам да изнамери говор; необходимо му е невидимото сът-рудничество на някой проводник на Вселенското Слово, което е създало света и е негов духовен глас или посредник.

Така са създали в Индия „науката на подземията“ – особен способ да се записват подробно звуците с тайни знакове, за да не може всеки да ги произнесе; по този начин кръговете от кабалисти скрепили, чрез правила за ударения, точки, черти и „корони“, своите открития според звуковата магия, като установили същевременно законодателния философски и езотеричен смисъл на „Тора“ (Мойсеевото петокнижие); също така и върху разнищената книга от остатъци на еврейски и будистки псалмопения, заседнали в хаотичното византийско време, средновековната верска ревност изплела възвишеното църковно пеене-мантрам и суара на католичеството; не е никак чудно, че днес археолозите изриват и разрязват тези модулации (преминавания от една гама в друга), на-дявайки се да открият в тях с помощта на пресмятане непознатата акустика (наука за звуковете).

Изобщо, магьосникът работи според определени, строго установени, заветни правила. Неговата воля може да раздвижи цял кръг от повече или по-малко високи невидими същества; неговите сили могат да се ограничат с изцеряване само на една болест, или на няколко, или с произвеждане на едно или друго чудно явление; той може да действа от разстояние, или пък трябва да се намира при болния; той може или само да облекчава болки, или да променя болестта, или някога да я унищожи; най-после, неговата дейност е подчинена на много условия: час, място, изглед на небесния свод, предмети, вещества, осветления, формули, лично състояние, положение на звездите и др. Малко по-нататък ще видим, че магията, ако се разбере по този начин, става наистина положителна наука, хиперфизическа механика, която има свои методи, закони, формули, уравнения, опити и инструменти.
ЛЕКУВАНЕ С ВОЛЯ

Като оставим настрана спазването на диета и режим, има случаи, когато болният може сам да се изцери; това се случва често при самовнушение, дори ако то се опира на съвсем субективни метафизични учения, както правят следовниците на така наречената християнска наука (измислена от американката Еди).

Психотерапията, упражнена от самия болен, се нарича лекуване с воля; нейните похвати са изучени и описани подробно в редица книги, които разглеждат въпросите според възпитанието на волята.

Но между многото и различни режими, на които би могъл да се подложи болен, ос-тавен сам на себе си, има един, доста слабо известен и твърде чудноват, но извънредно труден и при който непрестанно се изпречват най-неочаквани опасности; това е индийската система, наречена Хата-Йога – т.е. съединение чрез равновесие на слънцето и луната; споменатите светила означават символично токовете (+ ) и (-) в нашето тяло, на смяната на които се подчинява нашето вдишване; защото ние дишаме всякога само през едната или през другата ноздра, но не и през двете едновременно. Нашият бял дроб насочва движението на въздуха; а белият дроб се подчинява на гръднокоремната (пневмогастрична) нервна система, която пък в своята работа следва колебанията на невидимия флуид; последният представя вълна, върху която се люлеят безнадзорно човешкото „аз“, мисловността и сърцето. Следователно ако уредим тази смяна – да става дишането ту през едната ноздра, ту през другата – отдолу нагоре ще се уредят психичните движения, а отгоре надолу – физическите функции: кръвообращение, храносмилане, отстранение на излишни останки и други. Всичко това изглежда извънредно просто, но на практика става съвсем трудно и дори опасно.

Преди всичко потребен е нравствен режим (целомъдрие, въздържание, самообладание, безсшрашие и ш.н.)

После, пълно телесно пречистване (пости, бани, разтривки и т.н.)

Трето: нужно е да се избере благоприятно място (удобство на телурическите, магнитни и електрични токове).

Освен това се изискват особени положения на тялото – на брой 8, или 64, или 108; те почти всички са упражнения в акробатство.

Освен това е потребна и строга вегетарианска диета (само прясна растителна храна).

Дихателен режим с умствено съсредоточаване е също необходим.

Най-после и най-главно – потребен е много опитен Учител. Безполезно е да споменаваме, че всичко това е неприложимо в европейския живот; дори в самата Индия, където са събрани най-добрите условия за такава работа, не ще се намери от двеста ученика един, който да овладее до майсторство системата, без да изпита страшни повреди.

При все това, в нея могат да се намерят скъпоценни неща, но за разглеждане на тази система е потребна цяла книга.
ЛЕКУВАНЕ C НЕВИДИМИ СИЛИ

Ако болният и лекарят не сполучат, те ще потърсят помощ Вън от земята; ще се обърнат към Невидимото.

Най-проста метода за това е методата на спиритиста; със спиритизъм се занимават не само мъжете и жените от бялата раса, насядали около маса или изпаднали в транс, но и людете от всички племена, които в гората, на ливадата, в планината, в развалините, в пустинята или в пещерите призовават душите на своите покойници – тихом или с викове, с или без жер-твоприношения.

Всички знаят, че тази метода е несъвършена от критична гледна точка на по-лученото съобщение и че е уморителна за участниците; човекът е същевременно жрец, изкупителна жертва и тамян; естествено е, следователно, че тази метода из- нурява участниците; старите мъдреци умеели да избягват от тези неудобства; ще видим как са постъпвали те в тези случаи.

Да се поровим и сега в огромното сък-ровище от брамински предания.

Тук трябва да напомним набързо мяс-тото на Индия в церителното изкуство. Именно, „Тандияма-Брахмана“ на „Сама- Веда“ и „Самхита“ на „Атарва Веда“ съдържат най-старите лечебни мантрами. Авторите на тези книги знаели, че всяка болест е дело на известен бог, и за всеки има цяр. Следователно, логично би било да се действа пред този бог (деват): изчезне ли причината, ще изчезнат и нейните последици. Тук трябва да прибавим, че тези стари теософи знаели, че тези девати, от своя страна, са просто служители на Съдбата; те могат да отиват само там, където Господарите на Карма им заповядат да отидат; следователно, още по-сполучли- ва терапевтика би било да се облекчи Кармата, а това може да стане обикновено чрез примирение със съдбата, или чрез пречистване на желанията, а в изключителен случай – чрез намеса на някой бог или на състрадателен човек.

Книгата „Самхита“ на Атарва Веда съдържа медицинска част, наречена „Аджур-Веда“, за чиито легендарни автори трябва да се кажат няколко думи.

Богатството на браминската митология е такова, че качествата на всяка от нейните личности не са ясно определени. Много богове се славят като церители. Преди всичко такъв е Агни, едничкият и многообразен Огън; после идва Сома, първоначалната Вида, чието име се прилага към всички невидими и видими безвредни течности и флуиди, обективни и субективни. От всяко гледище, Агни е пламъкът на жертвоприношението, а Сома – възлиянието в чест на боговете, млечният сок, който им утолява жаждата и продължава безсмъртието им. Рудра, червеният, ревачът – е бог на всички бури – земни и космически; той е разрушител и живо- творец; той наказва престъпленията чрез болести и отстранява последните чрез сома и амрита (амброзия). Марути са четиридесет и деветте сина на Рудра от Пришни – кравата, пластично, хранително вещество, земният облак, водната космична пара, породена от въздействието на огненото начало върху първичното вещество. Тези Марути са също церители; те работят заедно с Индра, пламенният, войнственият, победителят на злите духове.

Но двама най-добри лекари-богове по предимство са близнаците Асвини; те са синове на видимото слънце, Сурия, и на Сараниу, дъщеря на първичния Агни или на неговия брат Тващри, ковачът. Сараниу, като не можа да понася Сурия, оставя сянката си на свое място и намира прибежище на земята под вид на кобила; нейният съпруг я настига под вид на жребец; така че близнаците са рожби на слънчевото електричество и на междузодиакалното вещество. Те са – нека го кажем ясно – двата магнетични тока – единият деятелен, а другият възприемлив; първият се поражда преди зората, а вторият – след вечерния здрач. И двата тока имат много голяма сила на движение; в това отношение напомнят двойната змия на Хермесовия жезъл, който изразява същата идея, но много векове по-късно.

За брамина церителният деец е свръх- физична сила, променлива по естество – ту положителна, ту отрицателна, притежаваща всички качества на огъня, като очистител, преобразител и унищожител. Този деец произхожда от съединенията на слънчевия огън със земния магнетизъм; той стига до върха на своята сила в миговете, когато физическият живот променя своя застой и следователно той трябва да бъде използуван или преди разсъмване, когато болният се е вече пробудил, или пък след мръкване, когато е заспал; това са, в действителност, часовете, когато треската, т.е. органическата борба удвоява силата си.

Тези близнаци посветили Индра, който пък, от своя страна посветил Баратваджа; и науката била предавана последователно на Пунарвазу, а после на ришите Агни- веза, Била, Джатуварна, Парасара, Хари- та и Карпара. Агнивеза написал „Чарака Самхита“ – най-добрата и най-стара от известните енциклопедии по медицина.

Щом знаем вече тайния целебен деец, остава ни само да намерим средствата, чрез които ще имаме на свое разположение помощта му.

Един общ закон управлява и магическото призоваване, и жертвоприношението на древните многобожници, и молитвата, която християнският свят отправя към своите светци. Тези светци – все едно, дали са наистина съществували телесно на земята или не, играят в егрегора на християнството роля, подобна на онази, която са играели героите, полубоговете, и боговете на древните митологии, макар че ролите им не са тъждествени. В това мнение няма нищо неблагоговейно по отношение на вселенското Слово, което почитаме дълбоко: Иисус Христос и Неговата Майка заемат съвсем изключително място, вън от всички познати пантеони. Езическите богове имат само митично и символично значение, а Господ Христос и Майка Му са действителни лица.

Когато човек има слабостта да се обърне към някой посредник между него и върховния Бог, ето в главни черти, какво се случва.

Този деец се намира някъде в невидимите области; но представата, която благочестивият има за неговото съществуване и надеждата, която възлага на него, съставяш необходимата телеграфна жица, без която нищо не може да успее.

Тогава трябва или човекът да отиде при Бога, или Бог да слезе при човека. Трябва, както и да е, да се намери някакъв път, още повече поради това, че все пак просителят ще бъде принуден да се безпокои. А знае се, че всичко влияе върху всичко; всичко има връзка с всичко. Този дявол, този бог, или този светия притежават по необходимост върху тази земя определена свръзка с някои форми, с някои места или с някои мигове.

Оттук произхожда необходимостта от наука за жертвоприношенията, за съот-ветствията и за литургията. Желанието на благочестивия трябва да се облече в неви-дима аура с помощта на определени звукове, цветове, приноси (животни, растения, предмети и др.) – било веществени, било нравствени, както и с посредството на определени благовония (кадене или ръсене), форми (знаци, пентакли, янтрами, чертежи, написани букви и др.), числа, часове и места, които езичниците многобожници определят по астрологичен път, а християнството, повече освободено от установени форми, познава с помощта на своето тълковно богословие, основано върху живота на Иисус Христос и допълнено за народа от предания за разни чудеса на светиите.

В този магичен обред (искам да кажа просто: в това създаване на астрален „образ“) представата на Вярващия е най-главното нещо – център, а неговата воля е радиус, що води към целта; неговата обредна наука или неговото предано усърдие съставят духовния живот на този образ, а одичните (флуидните излъчвания) на предметите и веществата, както и усилията, посветени на тази цел, ще образуват тялото на неговото желание – и това тяло действително, обективно, толкова по- живо, колкото е по-голямо значението и по-силна волята на оператора – тяло толкова по-светло, колкото е по-слабо себелюбието, което кара този човек да действа, и колкото е по-силно неговото безкористие.

И така, този малък пратеник, когото постоянно свързва флуидна нишка с неговия породител, тръгва в областта на не-видимото, носещ на себе си багрите и от- личишелнише знаци на онзи бог или светия, към когото е отправен.

Той може да изгуби пътя си; тогава операторът се измъчва до изчерпване на силите си да го поддържа несъзнателно; богът се явява и молбата не бива изпълнена; понякога дори страданието на болния се усилва.

Той може да бъде спрян от някоя пречка, преграда или пропаст: тогава операторът също се изтощава еднакво безуспешно, поради обратния удар, който получава.

Най-после той може да бъде приет от трето лице; последното – добро или зло – може тогава да се види нападнато и от човека, и от бога, понеже и единият, и другият са били измамени. Вследствие на това, се явяват сътресения, необясними страдания и отлагане на успеха.

Ако нищо подобно не се случи, богът или светецът изпълняват молбата, когато има с какво да извърши желаното, но в замяна на услугата задължава с отплата просителя; последният, не познавайки своето бъдеще, приема изплащането, установено от благодетеля; защото добре трябва да се знае, че никое създание, бил самият бог на Млечния път, бил свети Антоний Падунски, не може да дава; тези същества могат само да дават в заем, но ще трябва да им бъде изплатен заемът в определен миг – все едно, дали това ще стане след десет години или след десет века.

Такъв е пътят, който трябва на сила да следват последователите на всички обредни вероизповеди. В този вид изравняване, което правя между древните богове и християнските светци, няма нито неблагоговейно, нито нападателно намерение. Египетският пантеон, друидският (на галските жреци), етруският, гръцкият и латинският са напуснали нашата земя; те уп-равляват някой друг кът от света или пък се уповават на по-силни от себе си. Ще дойде ден, когато и християнският пантеон с изключение на Христа и света Богородица, ще отиде някъде „другаде“, както казва поетът.

Мощите, поклонничествата, светите места и църковните оброци са съществували хиляди години преди християнската църква.

Кажи-речи всички хора се молят себелюбиво и подаряваш десетаче, за да получат сто лева; следователно кажи-речи Всички Вършат магьосничество, без да подозират това.
БОЖЕСТВЕНО ЛЕКУВАНЕ

Да дойдем до последната церителна метода, най-старата, най-възвишената, най-сигурната, но и най-тайнствената, най-окултната, най-рядката и най-трудната: теургията.

Тук ние навлизаме в нова област; забравете всичко току-що прочетено; гледайте безкрайните появи на съществуването под техния върховен изглед; върху земята, в тялото на животните, в камъните, в небесата, в течението на поколенията, в потоците от флуиди, в планетните змии, в етерните орбити, в обективните царства, в изкуствата и науките, между боговете, гениите, децата на Светлината, в ордите на Тъмнината – навсякъде има живот. На-всякъде разните видове на този живот образуват пълно битие (Ens), действителност, единен живот, колкото и да са различни отделните същества; този живот навред съществува сам по себе си, той е свободен и отговорен; той получава по нещо от всички други видове и сам хвърля лъчи от живот върху целия останал свят.

Погледнем ли така на въпроса, никакъв патологичен (болезнен) белег не може да бъде разглеждан сам по себе си; той трябва да бъде разгледан във връзка с всички външни преходни движения, които го определят, както и в отношение към всички следващи разклонения, които произлизат от него. Подобно познаване не е нещо друго, освен усет към Истината (интуиция); то изисква от лекаря цялост- на вътрешна свобода, независима от всякакви системи, от всякакви мнения, от всякакви лични особености; то е един вид от онази евангелска добродетел, която се нарича от Христос „простота на духа“ („блажени бедните духом“).

Евангелието не познава посреднически сили. Иисус Христос е начертал прави пъ-тища между всеки човек и Бога; тъй като Царят, чието благоволение и милост хората желаят да добият, господства извън времето и пространството, няма нужда от верски обреди, от определени места и часове, от предмети, от никакви съответствия.

Този Цар, понеже е извън света, присъства всякога и навсякъде. Едничкото необходимо съблюдение е покорството, смирението, т.е. практическото съобразяване на нашия живот с Неговия. Затова верските обреди, магичните действия, тревите, светите места и благословените предмети стават безполезни; безполезни са също така и церовете, режимите, диетите, жестовете и усилията на волята.
МЕДИЦИНСКИ ПРАЗНОТО

Лекуването с веществени церове действа само върху органически признаци; алхимическото лекарство засяга само клетъчното електричество; динамичните лекувания оказват влияние само върху флуидната мрежа от токове; волята, разсъдъкът, магнетизмът, самовнушението и хипнозата отварят само вратата на съответните невидими тела; те оказват влияние върху другите тела само косвено, чрез разпространяване; те въздействат само временно – докато някоя подобна на тях, противоположна сила ги спре. И така, никаква метода – била веществена, била окултна, била вероизповедна или пък психологическа, не цери коренно, завинаги и съществено.

Нека извадим заключението.

Изобщо различаваш се няколко вида болести. Първо, влошаване на плътското тяло, върху което въздействат веществените лекарства и хирургията.

Второ, влошаване на животоносната сила, върху което церът можа да въздейства само косвено, чрез отразяване; то се лекува главно чрез разни естествени динамизми – човешки и извънчовешки.

Най-после има и разхлабване на връзките между духа и тялото; то се причинява от съдбоносни последици и от зла чужда воля; в такъв случай действа най-добре теургичната намеса; но в този случай дори и волята на един адепт може да не успее. Излиянието на Божествената благодат е единствено полезно; излишно е да се при-бавя, че тя може да прекрати също така и двата предшестващи вида признаци – повредите на плътското тяло и на животоносната сила. Но лекарите изобщо не вярват, че има Божествена благодат.
ПОСЛЕДИЦИ ОТ ГРЕХА

Всъщност, споменатата трета при чина на болестите е единствена истинска причина. Нищо не спохожда тялото, нито просто главоболие, нито така нареченият „нещастен случай“, ако някакъв невидим отпечатък не е вече слязъл над духовното същество у човека по пътя на съдбата; това „клише“, този отпечатък, този проводник на биологичното сметководство, не идва неканен при нас; напротив, ние самите, в силата на своя предишен начин на живеене, вървим насреща му по траекторията, която следва той към нас по Божия заповед.

Всяко действие създава определена форма в невидимото; истинските ясновидци установяват това; тази форма е доловима като аура в полето на флуидите, а като същество – в сърдечното поле на света. А понеже всяко действие може да бъде или добро, или лошо, то ще доведе върху своя породител доброто или злото, които е по-садил през първата част на своя жизнен кръг, по отношение на съдбата, на умствеността и на здравето. Този богат, който е посрещнал бедняка с удари на тояга, ще плати не само за своето гневно сърце и за неразумния си ум, но още и за своята ръка, която е нанесла ударите. Ако в някое бъдещо въплъщение този човек се роди със схваната ръка, алхимикът, магьосникът и магнетизаторът ще могат отчасти да отс-транят телесният знак на духовното зло; в действителност те ще построят една стена между тези два организма: те или ще предизвикат нови вътрешни разстройства, или пък ще извадят болестта от ръката, където тя е била тъкмо на мястото си, за да я поставят на друго място, където ще причини по-силни болки.

Само онзи, който може да види отпечатъка на тази парализа, е способен да й из-мени пътя или естеството и да направи този болник неуязвим от нападението на болестта, като отнеме от неговия дух първичната причина на злото – т.е. прегрешението; а то ще стане, като го накара да се разкае и заслужи прошка; после – като му опрости греха и измие ръката му с малко от онази Вечна, жива вода, за която говори Иисус Христос.

Такава е, накратко да кажем, диагностиката и такова е лекуването на теурга, който действа В Божие име, с Божии сили и с Божия помощ.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Но Божествени хора се срещат извънредно рядко. Едва можем намери един през сто години. Какво могат тогава да направят добросъвестните лекари, филантропите-церители, които желаят, въпреки голямата несигурност на науката, да облекчават нещастниците, които търсят тяхната помощ? Все пак, те могат да направят много нещо. Каквато и система да прилагат, стига да чувстват своята слабост, те могат да направят едничкото възможно: да призоват могъщата сила на Духа или да се позоват на нея. Този невидим помощник идва на помощ на всички добри воли, уверявам ви. Знайте, че той е винаги готов да ви услужи; вашият устрем на състрадание е непогрешимият чар, комуто той се покорява; той може да придаде на което u да е лекарство, на каквото и да е слово, необикновена мощ. Само забравете за малко грижите за своето обогатяване и безпокойството за своята репутация; най-ученият не знае нищо, най-могъщият не може нищо да стори без Него; повикайте го; и всеки път, когато вашият повик е справедлив и безкористен, той ще бъде непременно чут.

Болният плаща чрез болестта дълг; ако му отстраните телесното страдание, той ще си заплати дълга със своето богатство, със своята сполука, със своята знатност или известност; затова има случаи, когато дори и един пратеник на Небето оставя нещата да следват своя път, въпреки позволението, което има, да черпи от Божествените съкровища на благодатта. Когато дойде на човека изпитание, той получава също така и помощ, за да го понесе. Затова недейте никога пожелава да изцерявате въпреки всичко. Знаете ли, че няма да дадете на болния, в замяна на здравето, някое голямо нещастие? Трябва да се уповавате на небесната воля, като същевременно си служим със своите най-съвършени средства, за да облекчим близкия човек. И

В този случай съблюдаването на нравствения закон е непогрешимо мерило, то е сигурно лекуване, то е енергичен динамизъм и върховна мъдрост. Затова и в лечебното изкуство е вярно, че – ако човек най-първо търси „Царството Божие“, т.е. Божията справедливост, която е най-хубавата Истина и най-голямата доброта – всичко останало, т.е. така наречените „невероятни лекувания“, ще му бъде придадено; ала за това лекуващият трябва да бъде действително дълбоко вярващ и да има упование в силата на Бога, която едничка може да лекува сигурно и окончателно.
http://friendsoftherainbow.net/files/Astro/Okultna_meditcina_Sedir.pdf

http://friendsoftherainbow.net/node/1766