130. Какво представлява образованието? Книжното познание? Не. Познанието от различните области? Не е и това. Образование се нарича обучението, чрез което бива постигнат контрол над потока и изражението на волята и чрез което тя става плодотворна. Сега се замислете: образование ли е това, в резултат на което волята, бивайки задушава в продължение на поколения, е почти унищожена? Образование ли е това, под тежестта на което старите идеи — да не говорим за новите — изчезват една след друга? Образование ли е това, което бавно превръща човека в машина?
131. Истинското образование още не е създадено от нас. Никога не давам дефиниции, но все пак образованието може да бъде определено като развитие на способностите — а не като трупането на думи — като обучаването на индивида да изразява волята си правилно и ефикасно.
132. Едно дете само учи себе си. Но вие можете да му помогнете да върви напред по неговия собствен път. Това което можете да направите не е от позитивен, а от негативен характер. Можете да премахнете препятствията; но познанието се проявява от само себе си. Направете почвата малко по-рохка, за да може познанието да излезе по-лесно. Поставете ограда около него; внимавайте то да не бъде унищожено от нещо — и с това работата ви свършва. Не можете да направите нищо повече. Останалото е проявление на истинската Същност, което идва отвътре. Детето само образова себе си. Например, вие ме слушате, но когато си отидете у вас, сравнете това което сте научили с онова, което сте знаели и ще видите, че сте мислели същите неща; аз само съм им дал изражение. Аз никога не бих могъл да ви науча на нещо; вие сами ще трябва да се научите, но аз вероятно бих могъл да ви помогна да изразите тези мисли.
Orangutan Teacher
133. Разберете, никой не може да учи някого другиго. Учителят разваля всичко, мислейки, че учи. Веданта казва, че цялото познание е в човека — това е така дори и при децата; познанието трябва само да бъде събудено и работата на учителя се състои единствено в това. Ние трябва да научим децата как да използват собствения си ум, за да действат правилно с ръцете си, краката си, очите си, ушите си — и така, в крайна сметка, всичко ще стане лесно.
134. Не сте ли чели историите от Упанишадите? Ще ви разкажа една. Сатякама отишъл да живее като брахмачарин със своя Гуру, който му поверил стадо крави и го изпратил в гората с тях. Минали много месеци и когато Сатякама видял, че броят на кравите се е удвоил, решил, че трябва да се върне при своя Гуру. Докато пътувал, един от воловете, а също огънят и някои животни му дали инструкции за Най-Висшия Брахман. Когато се върнал, неговият Гуру видял от пръв поглед, поглеждайки лицето му, че ученикът му е достигнал познанието за Върховния Брахман. Моралната истина, на която тази история ни учи е, че истинското познание бива постигнато като се живее в постоянна хармония с Природата.
135. За мен същността на образованието се състои в концентрацията на ума, а не в събирането на факти. Ако трябва да премина повторно през своето образование и ако имах правото на някакъв глас по въпроса, изобщо не бих заучавал факти. Бих развил силата си на концентрация и непривързаност и тогава, с един съвършен инструмент, 54 бих могъл да запомня колкото пожелая факти. Силата на концентрацията и непривързаността трябва да бъдат развивани у детето ръка за ръка. 136. Вие смятате един човек за образован, само ако е преминал през изпити и ако изнася добри лекции. Струва ли си изобщо да бъде наричано така онова образование, което не помага на мнозинството от хората да се подготвят за борбата на живота, което не поражда сила на характера, дух на човеколюбие и лъвска смелост? Истинското образование е това, което дава сили на човека да застане на своите собствени крака. А онова образование, което вие получавате днес в училищата и колежите само ви превръща в раса, страдаща от диспепсия. Работите като машини и живеете живота на мекотелото.
137. Образованието не е онова, с което бива пълнен мозъка ви и което се бунтува в него, оставайки несмляно през целия ви живот. Ние трябва да достигнем до животоизграждащата, създаваща човеци и създаваща характери асимилация на идеи. Ако сте асимилирали дори само пет идеи и сте ги превърнали в своя живот и в своя характер — вие имате повече образование от всекиго другиго, дори и той да е научил наизуст цяла библиотека. Ако образованието беше идентично с получаването на информация, библиотеките щяха да най-големите мъдреци в света, а енциклопедиите щяха да са риши.
Ozzy Osbourne the Teacher
138. Негативните мисли отслабват човека. Не виждате ли как, винаги когато родителите преуморяват децата си да четат и пишат, казвайки им, че никога няма да научат нищо, наричайки ги глупаци и т.н. — те действително се превръщат в такива в повечето случаи? Ако говорите на децата мили думи и ги окуражавате, с течение на времето, те със сигурност ще се развият. Това, което важи за децата, важи и за онези, които са деца по отношение на възвишените идеи. Ако можете да дадете позитивни идеи на хората, те ще се развият, ще станат мъже и ще стъпят на собствените си крака.
139. В езика и литературата, в поезията и изкуствата, трябва да посочваме не грешките, които хората правят в мислите и действията си, а начина, по който те постепенно биха могли да усъвършенстват тези неща. Виждахме как Шри Рамакришна окуражаваше дори онези, които ние смятахме за некадърни и как по този начин променяше целия им живот! Целият му начин на учене на хората беше уникален феномен.
140. Познанието е вродено в човека; няма познание, което идва отвън; всичко е вътре. Това, за което казваме, че "знаем", би трябвало на точен психологически език да се нарича онова, което "откриваме" или "разбулваме"; това, което "научаваме" е в действителност онова, което "откриваме", премахвайки покривалото от собствената си душа, която е неизчерпаем извор на безкрайно познание. Казваме, че Нютон е открил гравитацията. Да не би гравитацията да е седяла в някой ъгъл и да го е чакала? Тя е била е неговия собствен ум; дошло времето и той я открил.
141. Цялото познание, което светът някога е получил, идва от ума; безкрайната библиотека на вселената е във вашия собствен ум. Външният свят е само едно внушение, намек — случаят, който ви дава възможност да изучавате собствения си ум, но целта на изследването е винаги самият ум; падането на ябълката дало внушението и намека на Нютон и той изучил собствения си ум; преподредил предишните връзки на мисълта си и открил нова зависимост между тях, която ние наричаме закона за гравитацията. Гравитацията не била в ябълката или пък в нещо, намиращо се в центъра на земята. 142. Всяко познание, независимо дали материално или духовно, е вътре в човешкия ум. В много случаи то е неоткрито, остава скрито, а когато покритието бъде бавно премахнато, ние казваме "учим се" и познанието ни се развива успоредно с развитието на този процес на откриване. Човекът от когото този воал е бил повдигнат е знаещ човек; този, който е плътно обвит в него, е невеж; а онзи, който е напълно свободен от него, е всезнаещ.
143. Както искрата се намира в парчето кремък, така и познанието съществува в ума; внушението е като триенето, което го проявява навън.
144. Никой не е бил действително учен от другиго. Външният учител само дава внушение, което събужда вътрешния учител да заработи за да бъдат разбрани нещата.
145. Образованието не означава пълненето на ума с многобройни факти. Идеалното образование е усъвършенстването на инструмента на ума; придобиването на контрол над собствения ни ум. Например, ако искам да съсредоточа ума си в една точка, той трябва да може моментално да отиде там, но веднага що го извикам обратно — трябва да бъде свободен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар