Щастието - Свами Вивекананда

267. Човекът глупаво мисли, че може да направи себе си щастлив; но след години борба, накрая открива, че истинското щастие се състои в убиването на егоизма и че никой друг не може да го направи щастлив, освен самият той. 

268. Никой не е наистина щастлив тук. Ако човек е заможен и има храна в изобилие, неговото храносмилане няма да е наред и той няма да може да се храни. Ако храносмилането му е добро и той има храносмилателната сила на един корморан — тогава няма да има нищо, което да сложи в устата си. Ако е богат, няма да има деца. Ако е гладен и беден, има цял полк деца и не знае какво да прави с тях. Защо е така? Защото щастието и нещастието са двете страни на една и съща монета; онзи, който търси щастието, трябва да приеме и нещастието. Ние имаме глупавата идея, че можем да бъдем щастливи без да изпитваме нещастие и тя така ни е обладала, че не можем да контролираме сетивата си. 

269. В Индия, в някои маслени мелници са използвани волове, които обикалят непрестанно в кръг, за да се смели масленото семе. На врата на всеки от тях има хомот, от който стърчи едно парче дърво; на него се връзва снопче слама. Волът е със закрити очи по такъв начин, че може да вижда само напред и затова той протяга врат, за да достигне сламата; докато го прави, избутва парчето дърво малко напред; след това, отново прави опит със същия резултат, после пак и пак. Той никога не захапва сламата, а само върви в кръг отново и отново с надеждата да я достигне и докато го прави, извлича маслото от семето. По същия начин вие и аз, които сме родени роби на природата, парите и богатството, на жени и деца, винаги преследваме едно снопче слама, една химера; така преминаваме през цикъл от безбройни прераждания, без да постигнем това, към което се стремим. Голямата ни мечта е любовта; всички искаме да обичаме и да бъдем обичани, всички се стремим да бъдем щастливи и никога да не срещаме нещастието, но колкото повече вървим към щастието, толкова повече то се отдалечава от нас. И така си продължава светът и обществото си продължава, а ние, слепите роби, трябва да плащаме за това, без да го знаем. Изучете собствения си живот и вижте колко малко щастие има в него и колко малко истина сте придобили по време на цялото това гонене на диви патици в света. 

270. Видяхме, че щастието е или в тялото, или в ума, или в Атман, Душата. При животните и при най-низшите човешки същества, които много приличат на животни, щастието е изцяло в тялото. Нито един човек не може да яде със същото удоволствие като гладното куче или вълка, затова за кучето и вълка щастието е изцяло в тялото. В човека откриваме по-висше ниво на щастие — това на мисълта; а най-висшето се намира в джнанина, човека на 111 духовното познание — това е щастието от Аза, Атман (Душата). Затова за философа познанието за Аза е най- висшето, тъй като му дава най-висшето възможно щастие. Физическите обекти или задоволяването на сетивата не са от голяма полза за него, защото той не открива в тях толкова голямо удоволствие, което чувства от познанието. В крайна сметка, познанието е единствената цел и действително е най-висшето щастие, което познаваме.

271. "Зависимостта е нещастие. Независимостта е
щастие". Адвайта (философията на недуализма) е
единствената система, която дава на човека пълна власт
върху самия себе си, премахва всяка негова зависимост и
свързаните с нея суеверия, правейки ни по този начин
смели в страданието, смели в действието и смели в
постигането на Абсолютната Свобода.

272. Може ли в света да се установи вечно щастие? В
океана не може да се издигне вълна, без някъде другаде да
се създаде празнина. Общият сбор от добрите неща в света
винаги е бил един и същ в отношението си между
действителните нужди на човека и неговата алчност. Той
не може да бъде увеличен или намален. Да вземем
историята на човешката раса, както я познаваме днес. Не
откриваме ли същите нещастия и същото щастие, същите
удоволствия и същите болки, същите разлики в
положението на хората? Не са някои богати, други бедни,
някои извисени, други нисши, някои здрави, а други
болни? Всички тези неща са съществували по времето на
древните египтяни, древните гърци и римляни, така както
е и с американците днес. Доколкото е известно на
историята, това винаги е било така.

274. Ние не можем да увеличим щастието в този свят;
по същия начин, не можем да увеличим и нещастието.
Сумата от енергията на удоволствието и на болката,
проявени тук, на земята, винаги ще бъде една и съща. Ние
просто я избутваме от една страна на друга и после отново
я връщаме, но тя винаги ще си остане същата, защото това
е природата ѝ. Приливите и отливите, издигането и
падането са самата същност на света; да твърдим
обратното, би било толкова логично, колкото и да кажем,
че бихме могли да живеем без да умрем.

            

275. Философията (на Веданта) твърди, че съществува радост, която е абсолютна и неизменна. Тази радост е различна от радостите и удоволствията, които ние изпитваме в живота си и все пак Веданта доказва, че всичко, което е радостно на този свят е само частица от тази истинска радост, защото единствено тя съществува в действителност. Във всеки един момент ние се радваме на това абсолютно Блаженство, въпреки че то е покрито, погрешно разбрано и окарикатурено. Навсякъде, където има някаква благословия, блаженство или радост, дори тази на крадеца от краденето — това е същото Абсолютно Блаженство, което се проявява, само че то е било замъглено и изкаляно, така да се каже, с всякакви видове външни условия и е било погрешно разбрано. 

276. След всяко щастие идва нещастие; едното може да последва другото след дълго или кратко време. Колкото по-напреднала е една душа, толкова по-бързо се редуват двете. Но това, към което се стремим ние, не е нито щастието, нито нещастието, тъй като и двете ни карат да забравим своята истинска природа; и двете са окови, едната желязна, другата златна; зад двете стои Атман, който не познава нито щастието, нито нещастието. 

277. Щастието се изправя пред човека, носейки короната на нещастието на главата си. Този, който приветства щастието, трябва да приветства и нещастието. 

   

278. Нещастията на света не могат да бъдат излекувани единствено чрез материална помощ. Докато човекът не се промени, тези физически и материални нужди ще възникват и винаги ще има нещастие; и никакво количество материални помощи няма да могат да ги излекуват напълно. Единственото разрешение на този проблем е човечеството да стане чисто. Невежеството е майката на всяко зло и всяко нещастие, което виждаме. Нека хората имат светлина, нека бъдат чисти, духовно силни и образовани — единствено тогава от света ще изчезне нещастието, не и преди това. 

279. Докато съществува желанието, не може да бъде изпитано истинско щастие. Единствено съзерцателното изучаване на нещата от позицията на свидетел може да ни даде истинско щастие и радост. 

280. Щастието на животните е съсредоточено в сетивата, това на човека в неговия интелект, а това на божиите хора — в духовното съзерцание. Светът става наистина красив единствено за душата, която е достигнала до съзерцателното състояние. За онзи, който не желае нищо и не се смесва с многообразните промени на природата, тези изменения са една безкрайна панорама на красота и възвишеност.

                

http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/Teachings%20bg-Swami%20Vivekananda-book.pdf