Отсъстващи богове и Храмът на Йерусалим 2ч.

                   

Йехова Ишкур и Ацтекският бог на войната Хуитцилопохтли

Дотук видяхме впечатляващо веществено доказателство за постоянното присъствие на богове на Земята около 1500 г. пр. Хр. Катастрофалните разрушения в Крит и Мохенджо-Даро могат да бъдат датирани към 1450 г. пр. Хр.,
докато най-ранното разрушение на град Мари от Хамурапи (1531 г. пр. Хр.) вероятно също би трябвало да се включи в този списък на предизвикани от боговете нещастия. Скоро след това през 1433 г. пр. Хр. вмешателството на боговете станало очевидно още веднъж, благодарение технологичните аспекти
на Изхода. Истинността на вмешателството на Йехова по онова време става явна от обясненията за „стълб от огън", който водел израилтяните, пушекът и огънят от приземяването върху връх Синай и мощното комуникационно устройство, известно като Кивота на Завета.
Въпреки всичко изключително важно е, че самият Йехова не присъствал -физически по време на Изхода и продължавал да отсъства, когато евреите навлезли в „обетованата земя" на Ханаан. През това време, четиринадесети век
пр. Хр., Йехова винаги изпращал някакви указания посредством Кивота и всякаква физическа интервенция била провеждана от негово име чрез божествени емисари - т. нар. „ангели" от Библията. Тези ангели не били нито митични, нито
ефирни същества, а създания от плът и кръв, които ходели, говорели, но имали подчинено положение спрямо висшите богове. Тези крила, с които най-често ги изобразявали в по-късни времена, представляват артистично тълкувание на тех-
ния начин на придвижване.

Тези „ангели" помагали на израилския народ начело с Исус Навин по време на частичната победа над ханаанските земи, започвайки с покоряването на Йерихон през 1390 г. пр. Хр. Срутването на стените на Йерихон сега вече е събитие, потвърдено от археологията, и вероятно може би е резултат от друга божествена технология, която била описана на нетехнически език като „рев на тръба".

Указанията на Йехова към израилтяните били безмилостно да унищожат населението на покорените земи, а причината за това може да се види от проблемите, с които се сблъскали малко след смъртта на Исус Навин, когато евреите започнали да се женят за своите врагове. Това действие бързо довело
до преклонение пред други богове, в крещящо пренебрежение към първата и втората заповед на Йехова, което довело до предварителен край на монотеистичния експеримент на Ишкур/Йехова.

По времето, когато Ишкур/Йехова дейстзал като отсъстващ бог на израилтяните, може да се забележи, че други 601 зве също отсъствали от делата на човечеството.
Известната богиня Инана например обикновочо инспирирала издайнически послания чрез плоскогърди статуи, къдет з и да минела, но след Крит следите й се губят.Подобно на нея, вражеският й бог Мардук сякаш също е слязъл от сцената.
Египетската родина на Мардук, някога велика сила, била оставена слаба и подвластна на ескалиращата серия от „чуми", предизвикана от Йехова, а северната делта била заселена скоро след това от вражеската сила на „хиксосите". Както обикновено, знаем малко за тези хиксоси, а единственото
свидетелство е тяхното наименование, което буквално значи „вождове от чужда хълмиста земя". Според моя анализ все пак е почти сигурно, че те били уриани от индоевропейски произход, принудени да тръгнат на юг от пренаселеността в
Левант. фактът, че тези царе на хиксосите покорили Египет за около двеста години, е много съществен, защото той намеква, че Мардук и неговият род не присъствали физически, за да ги отблъснат.

Междувременно градът на Мардук Вавилон в Месопотамия бил оставен също учудващо беззащитен. По същото време, когато неговите земи в Египет били завладени от хиксосите, жизненоважният град Вавилон, за който Мардук 

толкова усърдно се борел, бил нападнат с неочакван щурм. Хититският цар Мурзилис отмъкнал съкровищата му, включително статуите от чисто злато на Мардук и съпругата му Сарпанит. Реакцията спрямо този светотатствен акт
намеква за индиректна намеса на Мардук, защото почти веднага Вавилон бил завладян от каситите, мистериозна група от хора, които внезапно слезли от планината Загрос. В обичайната хронология това се случило през 1595 г. пр. Хр.,
а каситите управлявали Близкия изток в продължение на една дълга епоха от 432 години. Това дълго царуване е в очевиден разрез с незначителното културно влияние на каситите. Според новата хронология на Дейвид Рол все пак объркването на учените може да бъде разрешено, тъй като събитието се е
случило през 1250 г. пр. Хр. и каситите управлявали не повече от век.

Произходът и мотивите на тези касити винаги са предизвиквали смущение сред историците, защото те не са допринесли с нищо за развитието на вавилонската култура (която се предполага, че са победили), а просто са поддържали
статуквото. Както вече видяхме, всъщност тези касити почти сигурно са били бивши миньори от Тиуанаку, а негроидни-ят елемент показва, че те са били расови наследници на Мардук. Тези касити не са „нахлули" във Вавилон, а просто са се заселили там, вероятно по нареждане на липсващия Мардук.
Слабостта на Вавилон предизвикала огромна промяна в политическия баланс на източните земи. Нарастваща заплаха започнала да се появява от асирийците, които при управлението на Шалменесер I установили Нимрод като
своя нова столица и изградили военен пост на мястото на разрушения град Мари през 1250 г. пр. Хр. Еламитите също се възстановявали от изтреблението от страна на Хамурапи, както става ясно от изграждането на страхотен зикурат в
Чога Занбил, посветен на техния бог Иншушинак, също през 1250 г. пр. Хр. Тези еламити започнали да провеждат успешни атаки към Вавилон и през 1170 г. пр. Хр. плячкосали самия град Вавилон заедно с град Акар Куф, който каситите били
построили точно на север.

Междувременно Египет започнал да преживява възраждане по време на XVIII династия от фараони, успешно изгонвайки хиксосите през 1183 г. пр. Хр.
(НХ)95 Първият фараон от тази династия се наричал Ахмос - име, което означава „от Бога Ах произлязал". Ахмос бил последван от приемници, които носели името
Тутмос, значещо „произлязал от бога Тот". Тези двама богове са един и същи, тъй като Ах обозначава Бога на Луната, който най-често е представлявал Тот.

Докато е възможно да гадаем за физическата намеса на Тот в египетския ренесанс, то няма твърдо доказателство, което да подкрепи такова заключение.
Разбира се, трябва да се напомни, че Тот бил бог-пацифист, бог на равновесието, който не взимал страна в споровете между боговете. Ако на Тот е било разрешено да се намеси и възстанови разрушенията, причинени от Ишкур през
1433 г. пр. Хр., това със сигурност трябва да се е случило по-рано от дванадесети век пр. Хр. По-вероятно изглежда XVIII династия от фараони да е отправяла молитви към отсъстващ бог и да са изгонили хиксосите със собствени сили.

Цялостното заключение от валидните доказателства е, че по време на периода 1450-1000 г. пр. Хр. боговете се били оттеглили от Близкия изток (Стария свят) и отишли в Америките (Новия свят), където има белези от божествена
дейност в Теотихуакан през 1390 г. пр. Хр. Липсата на директна намеса в Стария свят намеква, че Мардук, Инана и Йехова (Ишкур) били отстранени посредством целенасочена политика на ненамеса. Възможно ли е вследствие на назряващ
конфликт, който е разрушил дворците в Крит и Мохенджо-Даро, древните богове да са наказали на колене в ъгъла по-младите воюващи богове? Храмът на Йерусалим
След петдесетгодишно преклонение пред Тот египетските фараони отново започнали да отдават дължимото на Амон (Мардук). Все пак нищо не подсказва физическото присъствие на Амон. Напротив, през 1022 г. пр. Хр. (НХ) станало 

нещо забележително. След три години на трона фараонът Аменхотеп IV внезапно променил своето име на Акенатеп и извършил революционно преобразуване към монотеизъм. По време на управлението на Акенатеп били прекратени всички описания на бог Амон, а на тяхно място било въведено
„ДИНГИР", за да се представя преклонението пред Атон, слънчевия диск.

Нашето разбиране на този забележителен период от историята се подпомага от т. нар. „Писма Амарна", които били разменени между Акенатеп и неговите съюзници в Гат, Ашкелон, Газа, Ашдод, Екрон, Йерусалим и каситския град Кар-Дуниаш.96 Това били градове на филистимяните - индоевропейци, които
управлявали Левант от конфедерацията на техните градове-държави. Близостта на този съюз е показана от Акенатеп, който имал измежду жените си както хурианка на име Таду-Хепа, така и дъщерята на каситския цар Бурнабуриаш II.97
Този опит на филистимяните да победят по втория начин Египет чрез Акенатеп е продължил едва тринадесет години. Тутанкамон преразгледал политиката на Акенатеп и го денонсирал като еретик. През този кратък период
все пак балансът на силите на Левант бил съществено променен. До идването на власт на Акенатеп в Египет била провеждана политика на дефанзивен експанзионизъм и успешно бил създаден алианс с хурианите. Сега Левант се
превърнал в бойно поле между филистимяните и ревяща армия от бандити, известни като „хабиру". Както убедително показа Дейвид Рол, тези добре организирани хабиру от „Писмата Амарна" били водени от Давид - бъдещия цар
на Израел, и най-важното - бъдещия завоевател на Йерусалим.
Кой е населявал областта на Йерусалим преди победата на Давид? 

Според „Писмата Амарна" жителите били йебусити, а царят им бил съюзник на Акенатеп и другите филистимски владетели. Този съюз би могъл да бъде обяснен от общите индоевропейски корени, защото царят на Йерусалим се казвал
Абдихеба, означаващо „слуга на Хеба", която била хурианска богиня. И още нещо, може да се докаже, че йебуситите били един и същи народ с хиксосите! Египетският историк Манетон обяснява, че хиксосите, след като били изгонени от Египет, отишли и построили „град в страна, сега наричана Юдея... и
го нарекли Йерусалим".100 Според „Писмата Амарна", йебуситското име на Йерусалим било Тианна - признание към тяхната отчасти шумерска култура, защото името явно произлиза от шумерското ТИ и АН , означаващи „Живот" и
„Небе" - напълно подходящо за свято място като Йерусалим. Удивително, името ТИ.АННА отразява името и на Тиуанаку, намеквайки, че йебуситите може и да са били бивши ръководители на делата в този район.

Според новата хронология Давид пленил Йерусалим през последната година от царуването на Акенатеп, когато Египет бил безсилен като военна мощ. Дали богът Йехова няма пръст в това завоевание? Лекотата, с която Давид завзел града посредством неговата тунелна канализационна система, наистина внушава, че той е имал източник на вътрешна информация. Нещо повече, вероятно е съществено, че докато съперникът на Давид - цар Саул, никога не е зовал Йехова с помощта на Свещения Кивот, самият Давид явно го е правил.

В Книга на Самуил I, стих 30, Давид използва специална одежда, наречена „ефод", за да призове Господа, и успешно получава отговор. Дали завземането на Йерусалим не е било божествено дирижиран комплот? 

Ако хвърлим поглед назад към събитието, би ни се сторило, че главната цел на завземането на Йерусалим е била да се построи „храм" за Йехова.

Подробните планове на този храм, описани в Книга Царства 1, стих 7, са доста загадъчни и намекват за някаква неясна техническа цел, съвсем различна от прост олтар за преклонение пред отсъстващ бог.
З

аговорът все по-ясно се очертава, когато установим датата на строежа на „храма" според Соломон - 953 г. пр. Хр.103. Защото през 952 г. пр. Хр. (НХ) Мардук/Ра се появява отново в Египет! След отсъствие, продължило според мен 450 години, един фараон изведнъж приема името Рамзес, означаващо „създаден
от Ра". През 936 г. пр. Хр. (НХ) той бил последван от най-известния фараон, живял някога - Рамзес II (Рамзес Велики). А първата задача на Рамзес Велики, след като отблъснал хититите назад в Кадеш, била да плячкоса Йерусалим! Това
обискиране на „съкровищата на храма" може да бъде датирано към 925 г. пр. Хр. (НХ), точно 21 години след завършването на храма. 

Вместо да се доверяваме на случайни съвпадения, очевидното заключение е, че Йехова/Ишкур нарушил политиката на ненамеса на боговете и после бил наказан с равностойна и противоположна интервенция от страна на Мардук
(посредством Рамзес). От Библията става ясно, че Свещеният Кивот бил използван, за да бъде Йехова в крак с последното развитие на събитията, и е напълно възможно успешните атаки на Давид, улеснени от политическата слабост на Египет под управлението на Акенатеп, да са му предоставили
измамната възможност да поеме отново властта в Стария свят. Каква по-добра мишена от Йерусалим, който като бивше място на центъра за контрол на полетите на боговете бил доста по-свещен от самия Вавилон. Асирийската мистерия

Следващият главен инцидент в историята на Йерусалим е станал след повече от двеста години, през 689 г. пр. Хр. По онова време аси-рийците били господари на Стария свят. Те победили вавилонците и еламитите и депортирали 

израилтяните от тяхното северно царство Самария. 

Междувременно хурианите накрая си вдигнали багажа и напуснали Левант с надеждата за по-спокоен живот
на североизток, близо до езерото Ван. Изглежда никой не е могъл да противостои на яростните атаки на асирийската военна мощ, която скоро достигнала връхната си точка с бруталното нахлуване в Египет по време на управлението на Езархедон, а после и при неговия приемник Ашурбанипал.
Кои били асирийците и защо така внезапно започвали да изпълняват ожесточена програма за експанзия? Първоначално те били мигранти от Шумер и се прекланяли главно пред Инана. Въпреки това изминало малко повече от едно
хилядолетие, а тяхната религия вече била основана на първата света троица - сложен бог на име Асшур, оформен от триадата Анар, Бел и Еа (шумерските Ану, Енлил и Енки). Извън нея асирийците почитали и втора триада, съставена от
Син, Шамаш и Раман/Ищар.

Асирийската вяра в древната троица от богове от Шумер намеква, че те не са били подпомагани чрез директна намеса от някой специфичен бог.
Отсъствието на богове от асирийските дела се потвърждава при опита за атака към Йерусалим от асирийския цар Сеначериб през 689 г. пр. Хр. Именно тогава
царят прави знаменитото си признание, че никой бог не е по-силен от могъщата асирийска армия! Но едва изрекъл тези думи и боговете наистина се намесили...

„Онази нощ ангелът Господен се появи и умъртви сто осемдесет и пет хиляди мъже в лагера на асирийците."

И отново пратениците на боговете, а не самите богове изпълняват божествената заповед. Възможно ли е изтреблението на асирийците, както е записано в Библията, да е действително историческо събитие, представляващо
друг пример за грандиозната технология на боговете? Една важна подробност намеква, че може и така да е било. Преди ангелската атака царят на Йерусалим пристигнал при комуникационното устройство, известно като Свещения Кивот (по това време вече спокойно инсталирано вътре в „храма", към което са се,отнасяли като към „Господ"), и рекъл:
„О, Господи Боже Израилев, ръкоположен между херувими...
чуй думите, които Сеначериб прати, за да унижи живия Бог...""

В същата година на несполучливата му атака към Йерусалим Сеначериб се изправил пред последната и дългосрочна серия от бунтове на негови последователи в град Вавилон. По това време неговите войници брутално разграбвали Вавилон по безпрецедентен начин.107 Независимо от всичко този
безмилостен акт на терор не успял да попречи на Вавилон да ги отблъсне петдесет години по-късно. Именно тогава асирийската империя претърпяла 

загадъчно изтребление:

„С настъпването на 639 г. изворите на асирийската история секват... Никакво обяснение не може да бъде дадено за това загадъчно спиране. С ужасяваща внезапност империята се разпаднала.""08

Кой стои зад упадъка на Асирия? Имената на въстаналите вавилонски царе ни дават някакво свидетелство. Главният организатор на бунта бил Набополасар, който бил последван на трона от сина си Небучаднез-цар - и двете имена обозначават бога Набу, син на Мардук. 

Дали боговете не са се намесили, за да прекратят тиранията на арогантните и варварски асирийци? Дали е била премината границата на търпението на боговете към асирийците? Забележителното е, че едно от последните им действия през 640 г. пр. Хр. било да разбият еламитското царство (поклонниците на Нинурта), след като преди това били извършили брутално нападение над Египет (664 г. пр. Хр.). (НХ). По тази причина асирийците разполагали с няколко
съюзници измежду боговете.

Тъй като историците ни предоставят някои алтернативни обяснения, ние сериозно трябва да разгледаме възможността зад внезапното унищожение на асирийците да стои директно или индиректно божествената ръка на Набу.