Йехова Ишкур и Моше

                

Значението на името Яхве (произнасяно Йехова) е озадачавало теолозите в продължение на хилядолетия - не стига това, ами и Еврейското публицистично общество сега остава името непреведено, с бележка под линия: „Значението на иврит неизяснено". Това твърдение не е вярно все пак, защото значението на иврит на „ехйех ашер ехйех" е всъщност съвсем ясно - то буквално значи: „Аз съм този, който съм си". Както предположи Карън Армстронг, във всекидневната реч
то отговаря на „гледай си работата"! Скоро след разрушаването на Крит бреговете на Левант изпитали страхотна пренаселеност вследствие миграцията на финикийци и филистимяни.

Археологически разкопки в Библос потвърдиха огромни разрушения в този град около 1450 г. пр. Хр. (НХ), в резултат на драстично пренаселване.Опитът на
Библос бил повторен по цялото крайбрежие и предизвикал движение към Египет в продължение на две столетия. Евреите тъкмо били въвлечени във външна
война за делтата на Нил.

Поради това Йехова започнал да действа за бързото преместване на израилтяните към единствено възможния спасителен оазис Синайската пустиня - област, която била общоприета за извънгранична поради нестихващия страх от радиоактивно заразяване. Дали тази евакуация е била част от по-раншно споразумение с Авраам - отдаване дължимото за извършената от него шпионска дейност - или е било нещо повече?
Планът на Йехова със сигурност е отишъл доста по-далече от спасението на израилтяните. От ударението, което той поставя на Десетте заповеди и подробните нови закони, установени в Изход 20-23, може да се стигне до логичното заключение, че той е бил недоволен от човечеството. По-точно би трябвало да изглежда, че Йехова бил отвратен от преклонението пред идоли и
широкоразпространената потребност за обожествяване. Неговите действия
внушават желание за връщане към традиционните стойности от най-ранните дни на Шумер. Но времената вече били променени. Най-първите шумери били
невинни и вярвали в боговете, които винаги ги били закриляли. Сега, след хилядолетие на хаос и войни, хората били объркани, несигурни и подозрителни.
Единственият път напред за Йехова бил да създаде нов договор на вяра и лоялност само към единствен бог. Именно по тази причина той повел израилтяните към четиридесетгодишно усамотение в Синайската пустиня. Само по този начин той е можел да изведе напред едно ново поколение, което не било изкушено от политеизма на египтяните. Само по пътя на монотеизма хората биха
могли да си възвърнат отдавна загубения златен век.
Сега нека се върнем към името Йехова с всичките неуловими странични значения. По-старателен прочит на книгата Изход показва, че Йехова следвал внимателно подготвен план, който имал три по-нататъшни идеи извън простото освобождаване на израилтяните. Първата идея била да отслаби основно египтяните като световна сила, която не би могла повече да се издигне и да
противостои на новосъздаденото монотеистично управление. Втората идея, по собственото признание на Йехова, била да изгради репутация, която би сплашила
враговете на Израел. А третата била да спечели съчувствие и/или страх у египетския народ, за да се сдобие със злато и сребро. Тези скъпоценни метали били нужни за изграждането на кивот и молитвен храм, най-съществените начини, посредством които Йехова щял да поддържа връзка с избрания от него народ.
С цел да постигне трите си набелязани цели, било необходимо постепенно да увеличава степента на „бедствията" над Египет. А с цел да изиграе успешно
тази психологическа игра, било много съществено египетският фараон да не познае името, а оттам и репутацията на бога, който му се противопоставял.
Пренебрегването от страна на фараона на божественото име Йехова му попречило да разбере и надвисналата опасност от страна на израилтяните.Ако фараонът бе разпознал своя истински враг, играта не би било възможно да бъде изиграна докрая. Както е и станало, фараонът постоянно пренебрегвал нарастващото опустошение, което било предизвикано в страната му. Когато тази психологическа игра свършила, Египет вече бил загубил по-голяма част от стадата си, повечето от реколтата и плодните си дървета и дори най-голямата
част от новородените деца.
Тогава египтяните толкова обезумели, че тръгнали
да преследват бягащите израилтяни и загубили шестстотин от най-добрите си колесници, които били отнесени от морето.
Съществува още една мощна причина, поради която Йехова не разкрил истинското си име. Нека допуснем, че Йехова наистина бил върховен бог, добре известен в Близкия изток. Ако този бог е искал да започне всичко от нулата чрез представянето на традиционни стойности посредством монотеистично царство, тогава най-лошото нещо, което би могъл да стори, било да възвести старото си име, особено ако той е бил вече боготворен под това име от съседните народи.
Представете си реакцията на израилтяните при влизането в Ханаан, ако биха разбрали, че техният собствен бог е бил боготворен от враговете им като един от множеството богове! А и кой ли от тези врагове би се страхувал от израилтяните, ако биха заподозрели еврейския бог като един ог собствените им богове?
Какво е било името на едно от най-боготворените божества в Ханаан?
Въпреки че там Инана била боготворена като Астарта, а един неизвестен бог бил боготворен като Дагон, най-почитан от всички бил несъмнено богът Хадад, когото
мнозина смятат за идентичен с Ваал(БААЛ). Популярността на Хадад е очевидна от общата употреба на неговото име от различни царе - например Бен-Хадад на арамеите, Хадад Едомитски и Хадаезер - врагът на Давид, са една малка част. В допълнение главното божество на хурианите, които имали най-висши постове в
Левант, бил Хадад под името Тешуб. И накрая хититите, които имали силно присъствие в Ханаан, също били силно привързани към Тешуб. Най-силният бог
на израелската обетована земя бил определено Богът на бурята.
Сега нека проследим уликите към истинската идентичност на Йехова.
Първият ни пристан е Изход 6:3, който твърди:
„А Господ каза на Моисея: „Аз съм Бог. Явих се на Авраама, на Исак и на Яков
с името Бог Всемогъщи (Ел Шадаи), но не им се открих с името си Йехова."
Горният пасаж е потвърден и от библейското описание на по-ранна среща с
Авраам:
„Когато Авраам бил на деветдесет и девет години, Бог му се явил и му казал:
„Аз съм Бог Всемогъщи (Ел Шадаи), тръгни след мен и бъди благословен. Ще потвърдя договора между теб и мен и много ще увелича числата ти(живота ти)."
Тези пасажи не оставят съмнение, че името Йехова за първи път е било употребено по време на Изхода.78 Няма никаква основа за религиозни твърдения, че името Йехова е съществувало по времето на договора с Авраам, Потопа, Адам и Ева, или дори при сътворението на небето и Земята. Те представляват напълно
предвидими опити на ретроспективно монотеистично редактиране.
Какво е значението на по-ранното име на Йехова - „Ел Шадаи"? Думата „шадаи" е винаги в множествено число и обикновено се превежда като „всемогъщи" в смисъл на божествено ниво на величие - „всевишни", сходен с
множественото число на Елохим. В последните години все пак стана ясно, че нейният корен е в акадската дума „шаду", която означава „планини". Ето защо „Ел
Шадаи" не би трябвало да се превежда като Бог Всемогъщи, а по-точно (и разбира се, буквално) като „Бог на планините".79 

Дали това ни дава доказателство за истинската идентичност на Йехова?

Наистина е съществувал в шумерския пантеон бог, който бил познат като бог на планините. Неговото име било ИШ.КУР, най-младият син на Енлил, а името му буквално означавало „Той от далечните планински земи". Ишкур бил известен също и под името Адад, или Хадад(редактиран на иврит). Тъй като Хадад/Тешуб бил предишен бележит бог в Ханаан, една нова монотеистична религия под името Ишкур или Адад би била лошо начало. По този начин Ишкур е перфектна прилика за планинския бог Ел Шадаи, който поради необходимост се превърнал в анонимния бог Йехова. Планинските земи на Ишкур са Таурус, а по-късно като Андите, и отбелязахме, че той се върнал от Тиуанаку в Близкия изток през 2200 г. пр. Хр. По този начин той бил на точното място в необходимия момент, за да се яви като Ел Шадаи в Содом и Гомор през 2024 г. пр. Хр. По онова време неговият по-голям брат Нанар/Син бил бог, управляващ по време на Третата династия на Ур.
Дали библейският герой Йехова съвпада с Ишкур? Първо, като Енлилитски бог Ишкур изпълнява условието за библейския Бог, който бил анти-Вавилон, анти-Египет и анти-Мардук. Второ, Ишкур под различни наименования винаги бил представян като Бог на бурята, с неговите известни символи на тризъбеца, светкавицата или тройния свещник. Този символизъм е забележително подобен на начина, по който Йехова накарал Египет да освободи израилтяните:
„Когато Мойсей протегна жезъла си към небето, Бог изпрати гръмотевица и градушка, а светкавица просветна надолу към земята."
Това не е била обикновена буря, а най-страшната, изпитана някога в Египет, предварително уредена да стане в точния момент. Подобен феномен е бил използван, за да даде възможност на Самуил да победи филистимяните:
„Но този ден Бог разцепи със силна гръмотевица срещу филистимяните и ги хвърли в такава паника, че те бяха разгромени пред очите на израилтяните. Второ, и Ишкур, и Йехова били емоционални богове и притежавали
насилствен нрав. Ишкур бе идентифициран като Плачещия бог на Тиуанаку. Йехова също бил силно емоционален бог, ревнив по собствените му признания, който бързо губел търпение. По време на Изхода Йехова често заплашвал да унищожи собствения си народ:
„Но аз няма да вървя с вас, защото сте твърдоглави хора и аз бих могъл да ви унищожа по пътя."
И Йехова, и Ишкур понякога се отдавали на насилие. В някои случаи Йехова заповядвал непокорните последователи да бъдат умъртвявани,докато в други случаи той изпращал огън или мор върху недоволните израилтяни. Ишкур по подобен начин можел да бъде подтикнат към насилие. Негов култов символ бил бикът - страшилище за цяла Южна Америка като знак на смърт и разрушение.
Отделни южноамерикански легенди описват ден, в който от небето дошъл терор, когато „диви животни" стъпкали човеците - инцидент, който по-късно ще свържа с Ишкур.
Въобще имаме идеална прилика между Ишкур и Йехова. Притежаваме също и разбиране (след няколко хиляди години на очакване) на причината за анонимното прозвище „Аз съм този, който съм"! И нещо повече, имаме пълно разбиране на мотивите на Йехова. Тук се срещаме с най-малкия син на Енлил, чиито последователи от Тиуанаку са се разпръснали, връщайки се да открият първоначалните земи на Анадола, заселени с хитити. Имаме и бог, който никога не е притежавал постоянен град и народ, който да нарича свой собствен, върнал
се да открие, че с името му е било злоупотребено и подложено на насилие от група гадатели и идолопоклонници.
И накрая, за да премахнем последните белези на съмнение, можем да обясним, защо Господ казал на Мойсей: „Никой не може да ме види приживе", и защо единствено „славата" на Йехова е била винаги виждана. Първата причина да се крие лицето на Йехова била да се попречи на израилтяните да изобразяват образа му, а оттам и да не изложат на показ тайната му идентичност пред техните врагове. А втората, по практична причина била, че той имал работа някъде другаде. Ишкур бил все пак бог на Америките и присъствието на образа му като Бог на бурята в Теотихуакан (около 1390 г. пр. Хр.) демонстрира неговото продължаващо присъствие в този регион по време на Изхода. Това отсъствие обяснява защо Кивотът на Завета бил изграден и използван за връзки в Синайската пустиня през периода 1433-1393 г. пр. Хр. Време е да употребим гледището си от двадесети век, за да разберем, че Йехова е говорел на Мойсей чрез радиопредавател. За разлика от Всемогъщия духовен Бог, редовите богове не могат да бъдат едновременно на две различни места! 


БОГОВЕТЕ НА НОВОТО ХИЛЯДОЛЕ ТИЕ