неделя, 22 април 2018 г.

ИДИЛ и сирийската касапница – проект на руското ФСБ/„Ледоразбивач-2“

             


Идеята за "Ислямски газопровод" се превърна в смъртоносна заплаха за „Газпром”, тоест за режима на Путин

Разследване на livejournal.com

Година след година Кремъл води в Близкия изток политика изключително в интерес на руския газ и нефт. Какво всъщност представлява политиката на Москва в Близкия изток?

             


Предистория на московско-сирийската война

1. В интерес на „Газпром“ високопоставени руски лидери се обявяват в защата на Асад в Сирия, тъй като веднага след като той бъде свален от власт, ще бъде построен на територията на страната газопровод Катар -Турция-Европа. Този газопровод на практика е равнозначен на смърт за „Газпром“. Обратно, ако Асад успее да спечели недвусмислено в тази война (това май не му е писано да стане), едва ли за Москва ще стане по-добре. Всъщност, в този случай, ще бъде построена Truboprovodistan (газ, който ще идва от огромното иранското находище "Южен Парс") и евтин ирански газ ще потече към Европа, който и сега извира там. Като цяло, Москва не я устройва която и да е версия за мирно уреждане на конфликта в Сирия. Печеливша за Москва е единствено нестихващата гражданска война в страната на Асад.

2. В интерес на износа на руски нефт, Русия е наливала масло в огъня в продължение на десетилетия във всички конфликтни точки в Близкия изток. Всеки конфликт дава тласък на покачването на цените на нефта, от което Русия печели. Ето защо Русия винаги залива и най-одиозните и агресивни страни в Близкия изток с купища съветски и руски оръжия. В допълнение, затова Русия подкрепя терористите и предизвиква застой, препятствайки уреждането на всеки един местен конфликт.


Неизбежната войната между Москва и Сирия


Войната в Сирия се превърна в неизбежна през 2009 г., когато, по време на посещението на емира на Катар шейх Хамад Ал Тани в Турция бе постигнато споразумение за строителството на територията на Сирия на смъртоносния за "Газпром" тръбопровод. Той трябва да започне на територията на Катар и да премине през Саудитска Арабия, Йордания и Сирия, преди да достигне Турция, където да се влее към "Набуко" или други тръбопроводи в Турция. Войната в Сирия става два пъти по-неизбежна, когато подобен план за изграждане на тръбопровод от Иран през Сирия, известен като "Ислямски газопровод", по който ще преминава газ от полето "Южен Парс", където се намират 8% от запасите на газ в целия свят.
Газът, който се намира на териториите на Иран и Катар, е по-близко до Европа, отколкото газът в Русия. Следователно, газът от Иран и Катар, ако се поставят тръбопроводи през сирийска територия, ще бъде по-евтин многократно за Европа, отколкото газът, идваща от Русия за Европа. След такъв двоен пробив на конкурентите в Европа, почти всички потребители могат да напуснат "Газпром".
…Спадът в цените на природния газ и нарастващата конкуренция на европейския газов пазар по никакъв начин не намаляват привлекателността на изграждането на нови газопроводи от Иран, Катар и Кувейт. Въпреки, че те трябва да бъдат изградени само за Турция, след това може основно да използвате съществуващата газопреносна мрежа просто като замените руския газ с катарски и ирански газ. Турция отдавна е готова да се превърне в европейски газов възел. Освен това европейските страни са категорично против изграждането на "Северен поток-2" на "Газпром" и подкрепят изграждането на тръбопровода Eastring, който ще събере в едно газовата мрежа в Унгария, Румъния, България, Гърция и Турция, както и ще го свърже с Южния газов коридор, а в перспектива - да получава газ от Иран и да доставя LNG от САЩ.

Първата хибридна война на Москва

Причините за войната в Сирия имат много общо с руско-грузинската война през август 2008 г., като истинската причина са двата последвоталени удара върху газовите и нефтените интереси на Русия:
- газопроводът "Баку - Тбилиси - Ерзурум" (Южено- Кавказ газопровод), официално открита на 25 март 2007 г. година.
- 13 юли 2006 официално е открит тръбопроводът "Баку - Тбилиси - Джейхан", предназначен за транспортирането на каспийски нефт до турското пристанище Джейхан, разположено на брега на Средиземно море.
От геополитическа гледна точка основната цел на петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан беше да се създаде независим път от Русия за транспортиране на петрол от Азербайджан (и впоследствие Казахстан) до световните пазари. Това е първият нефтен тръбопровод в ОНД, който е заобиколен от Русия и с прякото участие на САЩ и Великобритания. Още със стартирането му бяха предопределени геополитически силите в един огромен регион, обхващащ Централна Азия, Кавказ и водната зона на Каспийско море. Транспортирането на значителни количества петрол, които биха могли да се пренасят през Русия, вече през съществуващия петролопровод в Баку-Новоросийск, заобикаляйки Русия, намали силно нейното влияние в региона. Икономическите загуби на Русия с появата на новия източник за транспортиране на каспийски нефт, се оценяват от някои експерти на 200 милиона долара годишно. По време на руската агресия в Самачабло срещу Грузия през 2008 г. тръбопроводът беше атакуван няколко пъти от осетинско-руски войски.

Руско-грузинската война от 2008 г. е първата хибридна война, в която Москва разработва всички елементи на воденето на подобен тип война:
- военна агресия на редовната армия и специални сили, анексиране на територии, създаване на квази-държави;
- използване на партизански терористични формирования;
- маскиране на специални части като партизани и милиционери;
- износ / внос на екстремисти и провокатори;
- Въвеждане на агенти в ръководствата на екстремистки организации и подслушване на техните лидери;
- създаване, доставка и секретен контрол над терористични и екстремистки организации (действащи "под чуждо знаме", и в ролята на "трета сила");
- Дипломатическа и консулска агресия (издаването на паспорти, налагане на визови ограничения);
- Агресия под прикритието на хуманитарни мисии;
- информационна агресия, подкуп на журналисти, експерти и медии;
- военна пропаганда и дезинформация в медиите;
- подкуп на политици, партии, социални движения, тайно финансиране на изборни и обществени кампании;
- демографска агресия (използване на бежанци, манипулиране на миграционните процеси, подбуждане към напрежение и бунтове);
- етническа агресия (използването на етнически и конвенционални конфликти; етническо и религиозно прочистване; разпалване и подтикване към конфликти; манипулиране на конфликти; провокиране на конфликти и размирици);
- Икономическа агресия (официална, неофициална, митническа, технологична, фитосанитарна, прилагането на санкции).
Московско-сирийската война се превърна в поредната хибридна война на Русия.

Началото на Московско-сирийската война

Гражданската война в Сирия избухна през 2011 г. точно два месеца след подписаната от Асад "програма на четирите морета " - програма за изграждане на газопроводи за Европа от Персийския залив през Сирия, тоест програма, силно ограничаваща „Газпром“ в експортирането на газ и нефт за Европа, включвайки в нея Кувейт, Катар и Иран. Меморандумът за изграждането на Ислямския газопровод бе подписан от Иран, Ирак и Сирия през юли 2011 г.



Само два месеца отнеха на Путин да прехвърли на територията на Сирия хиляди обучени в Чечения муджахидински бандити със задачата да инспирират война на “всички срещу всички“, с цел да бъде удавена " програмата на четири морета " в кръв и вечна вражда между алауити, сунити, шиити и кюрди. Така войната, която бе от полза само и единствено за най-големия доставчик на газ в Европа - "Газпром", бе запалена. Към това се добави неадекватната кървава акция на Асад в Сирия, станала известна като "арабска пролет", която доведе до формирането на нерелигиозина светска въоръжена опозиция.

Рождения ден на ИДИЛ

Вторият етап от войната в Сирия започва през 2013 г. след обнародването на 1 април 2013 г. на резултатите от геоложко проучване на гигантски нефтени и газови находища на рафта на Сирия.
Според резервите на откритите газови находища в Сирия страната може да се нареди на четвърто място в света и на едно от първите места по производство на петрол, като може да достигне по приходи от петрол и газ Русия, Иран и някои други страни.
Това епохално събитие драматично променя целия смисъл, ход и развитие на войната между Москва и Сирия.
От 9 април 2013 организацията "Ислямска държава в Ирак" (ИДИ) е наречена "Ислямска държава в Ирак и Сирия". Тя се включва в гражданската война в Сирия като независима сила с абревиатурата ИДИЛ.

На опасните за Москва и Иран планове за изграждане на газопроводи през територията на Ирак и рязкото покачване на производството и износа на иракски петрол бяха противопоставени руските, иранските и сирийските служби за сигурност на терористична организация ИДИЛ. Първото нещо, което направиха терористите от ИДИЛ, беше да завземат и наложат контрол над части от иракската инфраструктура с нефт и газ, където преобладава сунитско население. С лидерите на терористичните групи - бившите иракски офицери-баасисти, руските специални служби са отдавна в приятелски отношения. Гръбнакът на ИДИЛ се състои от полеви командири и бойци - сунити от Иран и Русия. На 16 октомври 2015 руският президент Владимир Путин заяви, че в ИДИД вече се бият от 5000 до 7000 души от Русия и други страни от ОНД. Турският вестник "Хюриет", позовавайки се на източниците в командването на НАТО, съобщава, че тенденцията е към намаляване броя на европейските бойци в ИДИЛ, като техните места се заемат от руски граждани, предимно чеченци. От 2011 г. 30 000 бойци от 100 страни по света са се присъединили към ИДИЛ.
На 30 ноември 2015 г. руското правителство и проправителствените медии започнаха да използват съкращението „Даеш“ вместо ИДИЛ и "Ислямска държава", за да не се споменава думата "ислям". „Даеш“ (като ударението се поставя на втората сричка) се използва като абревиатура на "ислямска държава" на арабски език. Разчитай тази абревиатура тя звучи така - "Ад- Даула ал-Ислямия фи-л-Ирак ва-а-Шам", която в превод означава "Ислямска държава в Ирак и Леванта)." На арабски Даеш (داعس), може да се преведе като "човек, който сее раздори и унищожение." Поради тази причина използването на наименованието „Даеш“ предизвиква резервираност и раздразнение сред самите терористи, които забраняват тази абревиатура да се използва в контролирани от тях зони.

Кръстникът на ИДИЛ

През септември 2007 г. в района на иракския град Синжар американски командоси заловиха лице от организацията "Ал Кайда" (която се бе откъснала от ИДИЛ), притежаващ документи и файлове с огромно количество информация за работата на организацията. Получените записи показват, че около 90% от чуждестранните бойци влизат в Ирак през територията на Сирия, докато сирийското разузнаване по никакъв начин не препятства "Ал Кайда" да получава нови попълнения. Сирийските разузнавателни служби от 2003 г. до 2008 г. са изпращали затворници от Сейдна в Сирия във военни тренировъчни лагери, откъдето затворниците са били прехвърляни в Ирак, за да поддържат огъня в водената там партизанска война, включвайки се на страната на "Ал-Кайда".
През април 2010 г., по време на съвместна спецоперация на САЩ и Ирак в Тикрит бе убит лидерът на "Ал Кайда" в Ирак - Ал-Масри и неговата "дясна ръка", бивш военен по времето на Саддам, Абу Омар ал Багдади. Мнозина смятаха "Ислямска държава в Ирак" за обезглавена, а месец по-късно ръководителите на "Ал-Кайда" посочиха своя нов лидер на иракския клон. Той е родом от Самара, а името му е Ибрахим Aввaд Ибрахим Али ал Бадри, по-известен като Абу Бакр ал Багдади. Има информация, че лидерът на ИДИЛ Абу Бакр ал Багдади е излежавал присъда в сирийски затвор, където е влязъл в контакти със сирийци. Противниците на Багдади открито го обвиняват в тайно сътрудничество с режима на Асад. Основната задача, която Асад поставя на ИДИЛ, е така да се каже да бъде "отвлечена" революцията, водена от ислямистите срещу него и да бъде разделена опозицията.

С отделянето на ИДИЛ от "Ал Кайда" и започната от него война срещу всички, Асад видя в това възможност да наложи балансиран контрол, привличайки опозицията на своя страна. Самостоятелната организация ИДИЛ става съюзник в сянка на режима на Башар Асад (най-добре отношенията между тях описва английската дума «противници»), като те предпочитат да избягват евентуални сблъсъци помежду си.
Илюстрация на този съюз на ИДИЛ с Асад беше представена в анализа на Jane’s Terrorism & Insurgency Centre, който показа, че от общо 982 контратерористични операции, извършени от режима на Асад през 2014 г., само 6% са били извършени срещу самата ИДИЛ. От своя страна, от атаките на ИДИЛ в същия период само 13% са организирани срещи сили и военни обекти, принадлежащи на режима на Башар Асад.
Въпреки, че отричат за съществуването на такава симбиоза между режима на Асад и ИДИЛ, двете страните дори са установили икономически връзки помежду си, и докато петролът от LIH се търгува във всички краища на държавата, режимът на Асад продължава да подпомага контролираните от ИДИЛ минни компании чрез частни посредници като HESCO (HESCO всъщност е руската компания Стройтрансгаз“). През март 2015 г. Европейският съюз включи в списъка на санкционираните лица Джордж Хасвани, който притежава руско и сирийско гражданство. В решението на Европейския съвет се посочва, че собственикът на HESCO "поддържа тесни връзки със сирийския режим". Хасвани според Брюксел "получава подкрепа и реализира печалби от режима, като играе ролята на посредник в търговските сделки със сирийския режим с нефт, контролиран от ИДИЛ“.
ИДИЛ също така доставя природен газ на режима на Асад чрез тръбопроводи. "В замяна режимът осигурява електроенергия и други комунални услуги, а ИДИЛ определя съответните данъци", пише The Daily Beast .
25 ноември 2015 Министерството на финансите на САЩ наложи санкции заради подкрепата на режима на Башар Асад и съдействие при изпълнението на петролни сделки между сирийското правителство и фракцията "Ислямска държава" от страна на руската банка "Руски финансов алианс", на председателя на борда на директорите Мудалала Хури и Кирсан Илюмжинов, който притежава дял в банката. На уебсайта на финансовото министерство на САЩ са публикувани два документа. В единият от тях подробно са описани връзките и отношенията между основните действащи лица, а във втория - всички имена, данни за банкови клонове, имена на офшорни компании, участващи в сделките.

ИДИЛ — съвместният проект на спецслужбите на Иран и Русия

Известен привърженик на идеята “за всичко са виновни евреите“ - икономистът Степан Демура в ефира на радио „Ехото на Москва“ заявява, че според него ИДИЛ е съвместен проект на Иран и Русия. Че не друг, а спецслужбите на Иран и Русия създават, финансират и управляват в ИДИЛ. Прикривайки се зад войната практически Русия единствено воюва срещу опозицията на Асад и цели да представи Асад като единствената възможна алтернатива на ИДИЛ.
За да прикрие руското участие в ИДИЛ, тази организация е официално "забранена в Русия", като насилствено и умишлено за това говорят всички журналисти и коментатори във всички руски медии. "Екстремистката организация е забранена в Русия" – това е "мантра", разпространявана в медиите под натиска на надзорниците, които следят за информационните технологии и средствата за масова комуникация. Всички кремълски медии, журналисти, "експерти" и пропагандатори във всяка статия за Сирия задължително вмъкват фразата, че ИДИЛ е бил създаден от САЩ, твърдейки, че той обслужва единствено американски интереси. За да звучи правдоподобно тази съзнателно изфабрикувана неистина, те не се колебаят дори да публикуват цитати от изказвания на известни и авторитетни западни политици, като например бившия британски премиер Тони Блеър, извадени от контекста и силно изкривени в превода. Всички руски официални представители и прокремълски медии за дезинформация провиждат в опозицията на Башар Асад терористи или бойци на ИДИЛ.
Гражданската война в Сирия обаче опровергава широко разпространеното мнение, че тази "война е като сбиване по време на сватба - никой не го е поръчал, но всички са замесени в него". Защото при московско-сирийската война поръчителят/клиентът е добре известен още от самото начало.

Превод: Faktor.bg


Чеченския уахабизъм/Мрежа от агенти на КГБ




                         
   


Шпигел: Зад кибератаките от името на "Ислямска държава" стои Русия


            
     
                    
„Ледоразбивач-2“ или подполковникът като ученик на генералисимуса


Пред очите ни ускорено се реализира нов план за разгромяване на ЕС, разпад на НАТО и разпростирането на митичната Евразия до бреговете на Атлантика
Милен Радев, Де зората (http://de-zorata.de), специално за Faktor.bg

Ключов образ в книгите и в тезите на Виктор Суворов за подготовката, началото и хода на Втората световна война е „ледоразбивачът“.

Според забягналия в Англия бивш агент на ГРУ и днешен автор на заглавия с милионен тираж, плановете на съветските лидери още от началото на 30-те години предвиждат подкрепата и употребата на Хитлер и германския национал-социализъм в ролята на Ледоразбивач на революцията.

Сталин, писа Виктор Суворов, разбира, че Европа е уязвима само в случай на война. Ледоразбивачът Хитлер трябваше по военен път, съкрушавайки една след друга държавите на Запада, да разчисти пътя за световния комунизъм.

В хода на войната Ледоразбивачът на революцията щеше да губи сили и средства, да върши безумни зверства и от него щяха да пропищят всички народи.

За Сталин оставаше само да се появи на хоризонта с пълчищата на Червената армия за да бъде признат от всички за

Спасител на Европа,

комисарите му след няколко седмици да нагазят с чизмите си в Атлантическия океан, а чекистите да интегрират нацистките концлагери в ГУЛАГ и да почнат да ги пълнят с местни „буржоа“, „националисти“, „контрареволюционери“ и „врагове на европейските народи“.

Всички читатели на книгите на Виктор Суворов знаем колко малко време не стигна на кремълското сипаничаво джудже за да доведе тези си планове до край, до светкавична инвазия и „освобождаване на цяла Европа“.

Днес, 75 години по-късно, в Кремъл е заседнало друго джудже. Наистина, до генералисимус му остава да поеме още много ботокс, но, че е прилежен ученик на Сталин не може да му се отрече.

Нещо повече, стратегията на системата Путин, както става ясно от ден на ден, се оказва в много отношения по-рационална и гъвкава, по-добре замаскирана и дългосрочно планирана от сталинската.

Дано не се окаже и по-ефективна в преследване целите на злото.

Пиша това с убеждението, че пред очите ни ускорено се реализира нов план не само за дестабилизиране на Запада (преди всичко на обединена Европа), но направо за разгромяване на Евросъюза, за обезсмисляне и разпад на военната организация на НАТО, за изтласкване на САЩ от континента и за разпростирането на митичната Евразия до бреговете на Атлантика.

Ролята на „Ледоразбивач-2“ или на Ледоразбивача на евразийската революция този път Москва е отредила на агресивния ислямски екстремизъм. Най-съкрушителният инструмент на актуалния план на „системата Путин“ пък е библейски човешки поток,породен от безчинствата на Ислямската държава и на сродни й джихадистки групировки из Азия и Африка, който залива от месеци европейския континент. Няма изгледи милионите човешки същества, бягащи от невижданата жестокост на ислямистите и от техните опустошения, да намалеят в близко бъдеще.

Европа не може да прекрати ефективно това ново преселение на народите и да овладее текущата хуманитарна катастрофа без да се отрече от всички базисни принципи, на които е изградена днешната ни западна цивилизация.

От друга страна навлизането на милиони млади, динамични и отчаяни хора от съвършено чужди на Европа културни зони, социализирани в племенно-кланови структури с частично господстващи средновековни норми на обществено и семейно битие (Пакистан, Афганистан, Судан, Еритрея...) е екзистенциална заплаха за установения на континента ред. Продължи ли то неограничено, неминуемо ще се стигне до разпад на Евросъюза и до тежки социални катаклизми.

Както преди десетилетия Европа е отново пред избора между Сцила и Харибда.

Основният елемент на стария съветски план от трийсетте години за колизия на Германия със Запада - потреслият цяла Европа пакт Молотов–Рибентроп - бе все пак достатъчно публичен. Доставките на суровини, гориво, селскостопански материали от СССР към Германия, както и наложената още преди това от Коминтерна жестока борба на компартията с единствения сериозен противник на национал-социалистите, ГСДП бяха също така добре известни. На тази основа всеки разсъждаващ можеше сам да си направи изводите, накъде тика Сталин Ледоразбивача на революцията.

За разлика от тогава, днес наследниците на Сталин в Кремъл действат несравнено по-конспиративно, в духа на най-„добрите“ чекистки традиции при мащабни специални операции с използване на дезинформации и провокации. Затова би било илюзорно да се очаква откриването на твърди факти, безспорно доказващи наличието на план „Ледоразбивач-2“ на руски служби с основни позиции:

инфилтриране и манипулиране на ислямските екстремисти --- подклаждане и разгаряне огъня на гражданските войни в Афганистан, Либия, Сирия, Ирак, Судан, Еритрея, Сомалия… -–- насочване на милионни маси бежанци в посока Север/Северозапад --– предизвикване на хуманитарна катастрофа с все нови и нови жертви на трафика на хора през европейските граници --– инфилтриране на ислямисти сред бегълците, пристигащи в Европа –-- социално и етническо напрежение и безредици из континента --- сгромолясване на социалните системи в Европа --- дестабилизиране и рухване на европейските структури --– възникване на източния хоризонт на най-големия борец с тероризма, новия Спасител и Освободител на Европа от игото на исляма Владимир Владимирович Руский, който прикотква държава по държава от разпадналия се някогашен Европейски съюз под знамето на Евразия

Изпробвано средство в подобни случаи е познатото cui bono? – т.е кой печели? в чия полза е това, което се случва? Тук отговорът е прост: развиващите се събития от падането на диктатурата на Кадафи в Либия до сегашната, организирана и мобилизираща човешки маси чак от далечен Пакистан, бежанска лавина към Европа освен за фанатичните ислямисти, които бълнуват всемирно господство на правоверните и унищожаване с огън и меч цивилизацията на кяфирите, са в полза преди всичко на чекистката клика в Кремъл. Т.е. на наследниците на болшевишките бандити, дошли на власт през 1917 и от тогава до днес не преставащи да ламтят за още и още страни и богатства за завладяване, за още и още човешки маси за поробване.

За принципната съвместимост на исляма с комунизма и за комунистическата инфилтрация и пропаганда в ислямските страни писа още през 1954 г. големият историк и ориенталист Бърнард Луис в своето блестящо есе Communism and Islam.

На нас, израслите в най-верния сателит на СССР, не е необходимо да ни се напомня за тесните връзки и влияние което държавите от социалистическия блок имаха в страните от Близкия Изток, за агентурните мрежи, които се изграждаха с помощта на източноевропейските и съветски служби, за общите действия с „арабските другари“ в търговията с оръжие и наркотици, в контрабандата и износа на терор на Запад. Въпроси, които изследва особено обстойно в книгата си „Дезинформация“ Йон Пачепа, бившият шеф на румънското разузнаване, забягнал отдавна в Америка.

Така че „новите“ служби на „нова“ Русия имаше на какво да стъпят, когато от началото на 1990-те години започна офанзивата в посока овладяване и насочване в правилната посока на възраждащия се ислям – както в бившия Съветски Съюз, така и в Близкия Изток.

Главният аналитик на Центъра за изследване на Източна Европа във Вилнюс Марюс Лауринавичюс е един малкото учени в световен мащаб, които методично и без конспиративни уклони изследват ролята на Русия в активизирането на ислямския екстремизъм. Търсейки корените на актуалната КГБ-истка връзка с исляма в ранното постсъветско време Лауринавичюс се връща към учредената в Астрахан през 1989 г. Всесъюзна партия на ислямското възраждане. Според една от най-големите специалистки по Средна Азия и Кавказ Санобар Шерматова (починала скоропостижно през 2011 г.) точно на този конгрес КГБ поставя под свой контрол онези мюсюлманки кръгове, които по-късно стават медийно известни като „вахабити“.

Чеченският политик в изгнание Ахмед Закаев сравнява функцията на Партията на ислямското възраждане с ролята на Либерално демократическата партия на Жириновски, създадена от КГБ за да не се позволи на истинските либерал-демократи в Русия да се обединят партийно. „По същия начин, казва Закаев, филиалите на Партията на ислямското възраждане, които бяха създадени в началото на 90-те години в мюсюлманските региони на бившия СССР, реализираха целта на Москва - проповядваният от тях ислямски радикализъм да бъде ваксина срещу автентичните национално-освободителни движения на съответния мюсюлмански народ."




Марюс Лауринавичюс припомня и малко известния факт, че след кървавите масови протести в Душанбе през есента на 1991 г. там пристигат като посредници, изпратени от Москва, Анатолий Собчак и неговият помощник (по онова време чантаджия) Владимир Путин. По тяхно настояване властите на Таджикистан се съгласяват на свободни избори и регистрират новосъздадената Ислямска партия.

Разказвам тези неща, защото именно от кръга на същите Ислямски партии и на т.н. „вахабити“ по-късно израстват зловещо познати личности като чеченските командири Шамил Басаев, Салман Радуев, Руслан Гелаев. Всички те съгласно многобройни свидетелства на познавачи са свързани отдавна с руските спецслужби и полагат бойното си кръщение през 1992 г. на страната на проруските сепаратисти в Абхазия, където се прославят с нечувани до тогава жестокости.


Причиняване на хаос и хаос просто за забавление, кой друг мислиш стои зад него? Евреинът-Комунист е садистично бездушно създание. Той е роден да предизвика кръвопролития и мизерия. 

От същите тези чеченски „вахабитски“ среди в днешно време се рекрутират хиляди бойци на ИД, ИДИЛ и пр., които пристигат в Сирия и Ирак организирано от Русия (масово се ползват безвизовите полети за руски граждани до Турция), както подробно писа наскоро авторът на бестселъра „ИДИЛ: вътре в царството на терора“ Майкъл Уайс в The Daily Beast. Че сред тях се намират както автентични фанатици, така и насочващи и манипулиращи ги съобразно руските интереси агенти на СВР и на ГРУ едва ли можем да се съмняваме.

Президентът на реномираната фондация Джеймстаун Глен Хауърд обръща внимание на пропагандната работа, която емисари на Москва активно вършат в арабски среди, близки до ислямската армия на терора. Завърнал се от Багдад той описва как в луксозния хотел ал Рашид сноват многобройни руснаци, които се сдушават с иракски правителствени чиновници и
разпространяват безумни конспиративни теории
за това, как Америка била създала ИДИЛ и искала да унищожи чрез нея арабските правителства.

Върнем ли се малко по-назад в нашето съвремие не бива да забравяме и шокиралия до такава степен света, че бе бързо потулен и почти забравен, факт за пребиваването на дясната ръка на Осама бин Ладен и „мозъка“ на Ал Каида Айман ал Зауахири в Русия и България. Скоро след атентатите в Ню Йорк на 11.9.2001 г. „Независимая газета“ писа, че ал Зауахири е бил в България в началото на 1996 г. и е искал политическо убежище от правителството на Жан Виденов. Според изданието на 29 февруари в Кайро се състояли специални разговори за съдбата на търсения и от Египет терорист между българския зам.-министър на външните работи Иван Христов и египетския министър на външните работи Амр Муса, вследствие на които на ал Зауахири му се наложило да напусне България.

Авторитетното британско издание „Defense & Foreign Affairs Strategy” писа обаче още на 31 август 1996 г., че „Египтянинът Айман ал Зауахири ръководи ислямистка терористична организация в Босна и Херцеговина
от специалната си централа в София,
България.“ Същите данни се повтарят отново в това издание през януари 1998 г. Информацията за централата на Зауахири в София е била цитирана и на заседание на републиканската комисия по външна политика към US Сената на 16 януари 1997 г.

Нещата стават особено интересни на 1 декември 1996 г. Съгласно публикация на „Wallstreet Journal“ само месец след самолетните атентати в Ню Йорк, на този ден ал Зауахири е задържан при опит да проникне със свои съратници от Азърбайджан в Дагестан. Той прекарва половин година в руски специален затвор, където (както после обясняват руските власти) е подлаган на разпити от ФСБ, но тъй като успял да ги заблуди и тъй като не могли да установят идентичността му, нито да декодират съдържанието на лаптопа му (!), накрая се принудили да го пуснат по живо по здраво и даже му върнали трите хиляди долара, които намерили у него заедно с всички данни за различни банкови сметки в Хонг Конг, Малайзия и САЩ.

Изявеният специалист по Източна Европа и Близкия Изток, професорът от Колежа на военноморския флот на САЩ Джон Шиндлър, които наскоро подробно припомни в Businessinsider удивителния престой на ал Зауахири в Русия и още по-удивителното му излизане от там, лаконично уточнява, че скоро след това дългогодишният терорист, търсен от службите за сигурност в няколко държави заминава за Афганистан, установява контакт с Осама бин Ладен и става истинският автор на новата стратегия зад Глобалния ислямски фронт, като насочва Джихада вместо срещу местните арабски диктатори вече срещу Америка и евреите по света. С декларация на двамата нови съратници от февруари 1998 е родена Ал Каида и е положен пътят към 9 септември 2001 г.

За престоя на ал Зауахири в Русия разполагаме и с едно интервю на покойния Александър Литвиненко, година преди убийството му в Лондон. Там той за пръв и единствен път разказва, че като служител в същия отдел на ФСБ, занимавал се с ал Зауахири, му е непосредствено известно, че арабският терорист е преминал шестмесечна подготовка в Дагестан, а после е изпратен от ФСБ в Афганистан за да стане дясна ръка на Осама.

След като разглежда детайлно всички познати факти за престоя на ал Зауахири в Русия проф. Шиндлър прави следния внимателно премерен извод: „Изглежда оправдано да се твърди, че Москва е постигнала определена договорка с д-р Зауахири докато той се е намирал под контрола на ФСБ. Че е преминал подготовка от страна на ФСБ е съвсем допустимо, че и днес съществуват определени отношения между Русия и Ал Каида е в рамките на реалността“…

Тази редица от имена и публикации може да продължи още дълго. Не бива да си правим илюзии обаче, че извън подобни разследвания на ангажирани учени и публицисти в обозримо бъдеще ще се появят твърди, документални доказателства за руския мениджмънт или най-малкото за руското използване за свои цели на радикалния ислям и най-вече на предизвиканата от него миграционна лавина, стремително пълзяща по Европа.

В края на краищата, трябваше да минат повече от 50 години преди да се появят оригиналите на тайните протоколи към пакта Молотов-Рибентроп. А и днешните кремълски наследници на лубянските чекисти са доста по-опитни и цинични от своите предшественици за да оставят нещо черно на бяло.

Достатъчно е обаче да следим с будни очи как Русия обвързва в общ антиамерикански и антиевропейски интернационал всякакви неонацистки, националистически, дясно-радикални и левичарски, антиглобалистки и антикапиталистически групировки по цяла Европа, да не пропускаме нагнетяването на паниката и злорадите репортажи от гръцко-македонската граница на флагманите на руската чуждоезична пропаганда на Запад – телевизионния канал RT или медийната група Sputnik…

Достатъчно е да видим как общежитията и лагерите на бежанци в Източна Германия се щурмуват и подпалват от неонацисти, накичени с германски и руски или дори знамена на Луганската и Донецка „република“…
Достатъчно е да чуем как тълпите от маргинали и дебеловрати националисти, стичащи се редовно на митинги в големите германски градове за да хулят Евросъюза, Америка и „банкерите от Уолстрийт“ аплодират всяка похвала от трибуната по адрес на Путин и неговите „прохристиянски“, „антиислямски“ и „антиамерикански“ позиции.

И това е достатъчно за да разберем – намираме се посред реализиращия се на живо план „Ледоразбивач-2“

И да осъзнаем, че след безподобните предателствата на Асанж/Викилийкс/Манинг/Сноудън, които предоставиха на Русия необозрими масиви от жизнено важни секрети на нашия западен свят, е трудно да се разчита на сериозно прогнозиране и ефикасно активно противодействие от страна на специалните ни служби. Както виждаме и с проспиването на бежанската вълна, и с устремното възникване на ИДИЛ от нищото, и с целия фарс на „арабската пролет“, службите ни са на практика парализирани.

Същото, за съжаление, се отнася в голяма степен и до водещите политически личности на Запада, чиито тайни – лични и държавни - легнаха без съмнение в специалния сейф на Кремъл след тежките провали от последните няколко години.



И зад всичко това мрачно се люшка сянката на руския ядрен шантаж. Готовността на Москва, в която едва ли някой се съмнява, да бъдат приложени в реалистични бойни сценарии и тактически ядрени оръжия…

Какво остава тогава?

Остава да се обърнем към може би единствения вдъхновяващ пример от последните години: украинската революция от зимата на 2014 и украинския всенароден подем, с който страната воюва без да се обезкуражи вече година и половина срещу многократно превъзхождащите я сили на съседа-агресор.

Как става това?

С вяра в собствените сили и в правотата на собствената кауза. С надежда в добрия изход и в победата на доброто над злото. С взаимна помощ и подкрепа, с жертвоготовност и без егоизъм.

Т.е. с новозаветните вяра, надежда и любов (1 Кор 13:13).

Това е което ни остава и това е което Европа трябва да възроди за да устои.

И за да провали плановете на ученика на генералисимуса.




                


Закаев е убеден, че Путин е очаквал това, което се случи в Париж

"В момента "Ислямска държава" е контролирана от руските спецслужби, а президентът Владимир Путин е очаквал терористичните атаки в Париж", твърди в интервю за "Факти от седмицата с Оксана Соколова" чеченският политик и министър-председател на непризнатата чеченска република Ичкерия Ахмед Закаев.

"Вече имам 100%-ово доказателство, че ИД е контролирана от руските спецслужби. Това е част от иракските военни , които работеха за Саддам. Вие знаете, че те бяха съюзници на Путин и КГБ. Друга част са от Северен Кавказ, изпратени от службите там, още когато започваше да се формира ИД. Точно тази агентура влияе и тя е контролирана от руските спецслужби", казва Закаев.

"Политически резултати и дивиденти това събитие донесе само на един човек в света-на Путин и неговия режим. Затова би било наивно да мислим, че всичко е било случайност или съвпадение. Във всеки случай, аз съм убеден, че това е било режисирано", казва още Закаев.



Ахмед Закаев: Имам доказателства, че "Ислямска държава" е контролирана от Путин

           

                       


Руслямска Държава


                   



ИДИЛ - филиал на "Мосад"?

МОСАД ФИЛИАЛ НА ФСБ/КГБ

                



Няма коментари:

Публикуване на коментар