Откъс от уводните думи на предаването „Тема на деня“ от 28 март 2016 г. на най-голямата израелска рускоезична телевизия ни показва какви са плановете им за нас - гоите(рай-ите).
Всичко е ясно. Да влезе другарката Териза Мей и да произнесе присъдата над нас – гоите. Ще ни въдворят в пустинята на Саудитска Арабия, за да освободят територия за новия си Израел? Или може би ще мобилизират армиите на комунистическите ционистки режими и направо ще се избавят от нас, разстрелвайки ни?…
www.youtube.com/watch
Безумното дрънкане за някакъв „антисемитизъм“ и „холокост“, с цел вменяване чувство за вина у неевреите, е главен метод в репресивните действия на държавите с болшевишки режими, чиито правителства са окупирани от ционистите. За мен е любопитно, възнамерява ли другарката Териза Мей да се сражава с паметта и завета на Теодор Херцел, обявен за „баща на ционизма“? Тъй като той ни е завещал следното:
„Антисемитите ще станат наши най-сигурни приятели, антисемитските страни – наши съюзници.“[“The Complete Diaries of Theodor Herzl”, Volume 1]
Ами сега? Възможно ли е наемателката на 10 “Downing Street” в Лондон да е пропуснала да съгласува „основополагащата мярка“ с Waddesdon Manor?[Уодесън Менър, огромен замък до селцето Уодесън в графство Бъкингамшиър, любимата резиденция на сър Джейкъб дьо Ротшилд.]
В своята брошура “Der Judenstaat” – „Еврейската държава“, издадена през 1896 г., и провъзгласена за „програма на ционизма“, Херцел разкрива основите на измисленото понятие „антисемитизъм“. Като не го свързва с религията, а с икономиката.
„Преди всичко евреите трябваше да придобият икономическа власт, която е достатъчно могъща, за да преодолява старите обществени предразсъдъци спрямо тях. Примерът ни е осигурен от аристокрацията, сред която смесените бракове се срещат в най-голяма степен. Старите благородни фамилии се обновиха посредством еврейските пари. И в този процес еврейските семейства бяха погълнати.“[Theodor Herzl – “A Jewish State: An Attempt at a Modern Solution of the Jewish Question”,]
Досега никой не обвинява Херцел в „антисемитизъм“. Но когато по-сетне британецът Едуин С. Нут повторил същото в книгата си „Империята на Сити-то” (от сити или квадратната миля – кварталът на големите банки в Лондон), незабавно му лепнали това обичайно клеймо. Нут писал:
„Съвсем незначителна част от британската управляваща класа може да претендира, че е „чисто арийска англо-саксонска”. Тъй като средностатистическият англичанин е смесица от всички земни раси, от всички потиснати народи и от бежанци, прекосили водите на Ламанша, за да намерят нова свободна територия. И това продължава повече от хиляда години. А огромна част от британските благородници са евреи.“[Edwin C. Knuth – “The Empire Of “The City (World Superstate): The 130 Years of Power Politics of the Modern Era”, Published by E.C. Knuth, Milwaukee, WI, 1944 г.]
Ето как, постепенно и неусетно, тогавашната най-могъща империя на Земята изпаднала под влиянието на равините. Не случайно, но напълно несправедливо, се заговаря за англосаксонска конспирация. А тя всъщност е еврейска. Днес е по-точно да се каже: юдео–масонска.
Обаче, в рамките на „дефинициите“ и „терминологията“ съществува още един проблем. Той е гигантски по значение и няма нищо общо с никакъв „антисемитизъм“, тъй като никога на този свят не са пребивавали никакви „семити“. Въпросът е от изключителна важност, понеже неговото изясняване, намирането на точен и то аргументиран отговор, може да обърне формата на живот на масите. Да ги върне към мисленето и търсенето на истината. Към анализирането и разсъжденията. След което да ги противопостави на казионните официални полуистини, които са по-опасни от откровените лъжи.
За мен ционистите, които искат да се завърнат в еврейската държава от 70-а година (разрушаването на Йерусалим от Тит), са съвсем същите отвратителни изроди като нацистите
[Виктор Клемперер – германски специалист по романски (латински) езици, евреин, роден в Полша. Син на равин. Братята му били съветници на Владимир Ленин. След Втората световна война остава в ГДР и се записва в тамошната компартия. Атеист, водил си подробни дневници. Особено интересни са записките му от войната, доколкото може да им се вярва. ]
Става въпрос за „еврейския народ“, както се е изразила Мей, Териза Мариевна, таварашутка. Тук няма как веднага да бъда поставен на подсъдимата скамейка на болшевишкото кривосъдие – революционната сатрапия. Има „по-заслужили“ от мен.
Понеже и без друго ми пишат, че текстовете ми затрудняват все по-затъпяващите нашенци – магарета с капаци, а видеозаписите били по-лесни за възприемане, ще послушам упреците.
Предстои ви да се запознаете с един англичанин и двама евреи от Израел. Но преди това – с наследството на покоен евреин. Неговото име е Артур Кьостлер. Родил се през 1905 година в Будапеща. Завършил психология във Виена и работил като кореспондент на различни европейски, разбирайте еврейски, печатни медии в Близкия изток, Париж, Берлин и на Иберийския полуостров. Отразявал е Гражданската война в Испания от позициите на републиканците. Но и Ърнест Хемингуей е бил там и със същите схващания.
Националистите на генералисимус Франциско Франко, стопроцентов евреин, приел католицизма, заловили и натикали Кьостлер в концлагер. След интернационален протест го освободили. За да попадне през 1939 година в друг – френски. След намесата на британското правителство се измъкнал и от там и се присъединил към Френския чуждестранен легион. С негова помощ намерил убежище в Англия и приел британско гражданство. Вече произнасяли името му така: Артър Коустлър.
Като много други западни интелигенти, особено от еврейско потекло, Кьостлер видял в съветския експеримент единствената алтернатива на напредващия фашизъм. През 1931 година влязъл в комунистическата партия, но седем лета по-късно я напуснал – разочарован и огорчен от сталинските насилия, които надминавали всякакви кошмари, свързани с фашистите и националсоциалистите.
След Втората световна война, вече утвърден романист, Кьостлер или Коустлър получил признание на писател. Удостоявали го с престижни награди. Станал кавалер на Ордена на Британската империя. Дотогава пишел на немски език. След войната – на английски. Бил женен, богат, уважаван и щастлив. До 1976 година, когато се появила книгата му „Тринадесетото коляно: Хазарската империя и нейното наследство.“ Насетне го преследвали проблеми, клевети, заплахи.
До фаталния 1 март 1983 година, когато двамата с жена му били намерени мъртви в обширния им лондонски апартамент. Нямали деца и живеели сами и доста охолно. До ден днешен никой от близките им не вярва, че двете „намерени“ предсмъртни бележки са били написани от тях. Всички са убедени, че те били подхвърлени от полицията, или от убийците – несъмнено могъщото еврейско, ционистко, произраелско лоби.
Каква била причината? Ще разберете още от първите редове на въпросната книга.
„Горе-долу по времето, когато Шарлеман[Френски крал, властвал през ІХ век, представител на династията Меровинги. Нейното възникване носи аромата на загадката. Свързват я с Исус Христос. А истината е, че най-вероятно тя е пренесла българските корени по онези западни земи. Практически цялата испанска, френска, а донякъде и португалска аристокрация, носи български гени. Може да ви звучи налудничаво, но е вярно. ] бил коронован за император на Запада, източните европейски предели между Кавказ и Волга се оказали под властта на една еврейска държава, известна като Хазарска империя. В дните на своето най-голямо могъщество, от седми до десети век след Христа, тя играела важна роля във формирането на съдбата на средновековна, а после и на съвременна Европа. Византийският император и историк Константин Порфироген (913–959) трябва да е бил достатъчно наясно с това, когато е записал в своя трактат за дворцовия протокол, че писмата, адресирани до римския папа, а също и онези – до императора на Запада, носят златен печат, струващ две солди, прикачен към тях. Докато известията до царя на Хазария са клеймовани с печат, струващ три солди. Това не е било ласкателство, а Realpolitik.
„През периода, с който се занимаваме“ – писа Бъри,[J. B. Bury – “A History of the Eastern Roman Empire”, London, 1912 г., стp. 402.] – „е възможно канът на казарите да е бил съвсем по-малко важен от гледна точка на имперската външна политика, отколкото Карл Велики и неговите наследници.
Страната на хазарите – народ с турско потекло, окупирала ключови стратегически позиции по жизненоважните порти между Черно и Каспийско море, където източните сили през онзи период се сблъсквали помежду си. Тя играела ролята на буфер, защитаващ Византия от нашествия, от страна на енергичните варварски племена от северните степи – българи, маджари, печенеги и т.н. А по-късно – викингите и руснаците.“[Arthur Koestler – “The Thirteenth Tribe: The Khazar Empire and Its Heritage”,]
В последното не се съдържа почти никаква историческа истина. Така е не само на това място, а в цялата книга.
Онова, което е важно да се знае, е, че като потомци на древните българи, хазарите нямали нищо общо с никакви турци или тюрки, както ги наричат тук. Нещо повече, селджуците, смятани за основоположници на турците, били българи. Тяхното племенно название идвало от Селджук. Той, а преди него и баща му, били главни пълководци на хазарската войска. Днес това би означавало министър на отбраната. Селджук се превърнало в родово наименование, дало названието на цяла народност от храбри воини. Един от четиримата му синове носел старозаветното име Давид – Дауд. Внуците на Селджук приели исляма. А техните правнуци завладели Балканския полуостров.[Аrthur Koestler – “The Thirteenth Tribe: The Khazar Empire and Its Heritage”]
(Много историци целенасочено смесват понятията управляваща клика и народ. Като например клика от тюрки и монголоиди, като на "рай-ите" от бялата раса им се придават "дръпнати" лицеви особености подобно на сатрапите от дадения клан наги които са ги завладели -бел.ред.).
Принц Чарлз извършва танц със Саудитски меч - Саудитска Арабия, 2014 г
Звездата на Дравид(крадната от Веда БаалХаре, станала символ на императора на Османската империя - Дауд - крипто евреи, днес преселили се в Саудитска Арабия, бащата на известния цар Соломон, но Соломон го наричаха библейските писатели, а приятели и познати го наричали Сюлейман ибн Дауд.
Знака Хексаграма която се мъдри на знамето на Израел. Има значение на положително време, пространството се разширява или Четвърти период от Кръговрата - САМАР ВЕДА.
Звездата на Давид се появява на знамето на Израел след основаването на еврейската държава.
Широко-разпространеното мнение, че "хексаграмата е символ на юдаизмът"("Меган Давид"- "звездата на Давид", "печат на Соломон" и тем подобни измислици) датират 2-3 века назаде(XVII c. AD), при формиране на юдео-масонската конспирация от Ротшилд. Юдаизмът е наложил догмата за хексаграмата, като свой символ, дори манифестиран на флагът на Израел, ционистката държава днес, която е дело на Ротшилд и Хитлер.
Езавела зачена дете, роди и го нарече с името Давид, по еврейски “откраднат”. Есей не узна за това, тя го запази в тайна.Пророк Натан Ротшилд дойде в дома на Есей и каза: “Доведи своите синове да ги обрЯзовам...
Бащата на Селджук и самият той, били част от двора на хазарския каган – владетеля, царя. Сега, когато Алепо не слиза от медиите, трябва да знаете, че този античен български град бил завладян и присъединен към Хазария тъкмо от Селджук.
Главното, което ни интересува, е, че от VІІІ век хазарите започнали да приемат юдаизма. На първо място – управляващите и техния двор. Постепенно – не малка част от останалото население. Процесът се точел дълго – до разпадането на империята през Х век.
Не малко изследователи оспорват т. нар. Хазарска кореспонденция, с която завършва книгата на Артур Кьостлер. Не съм специалист и не мога да се произнеса. Обаче не се съмнявам, че тази поредна по етнос българска държава допускала религиозна търпимост. В нея съжителствали старите българи, които почитали бога небе – Тангра. Редом с тях – християни и мюсюлмани. Най-многобройни били изповядващите юдаизма.
Доказателство намираме в книгата на испанския философ и поет, евреина Йехуда Халеви, който живял през ХІІ век. Тя е озаглавена „Хазарите: Опровержение и доказателство относно най-презираната религия“. Тя била завършена през 1140 година. Има достатъчно стари нейни преписи. Не е възможно да бъде изкарана фалшификат. Любопитно е, че в нея авторът използва твърде древната българска дума „китаб“, което ще рече „книга“.
След като развратният български княз Болюмир, наследникът на Угър Лачин или Баръс – Борис, наричан от руснаците Владимир, приел християнството, почти разрушил средновековната Хазарска империя. Хазарите, които приели юдаизма, по-точно талмудизма, били подложени на преследване в зараждащите се руски държави, бивши български. Надгробни камъни, многобройни артефакти, пръснати от Кавказ до Британия, и от бреговете на Днепър и Волга до Адриатика, доказват: от гледна точка на народността съвременните евреи са основно българо-хазари.
След тази кратка историческа справка е добре да изпълня обещанието си. И да предоставя думата първо на английския „конспиролог“ Дейвид Айк, чиито изследвания вече придобиха световно признание. Както и многократно по-голямо отхвърляне. А след това – на израелския историк Шломо Занд, преподавател в Университета на Тел Авив.
www.youtube.com/watch
Разбира се, Дейвид Айк не е историк. Затова допуска грешки. От достоверни източници знаем, че каганът Булан приел юдаизма, понеже майка му била еврейка от Бухара. За което неговият баща горко се каел.
Приемането на юдаизма е започнало около 730 година и не е станало изведнъж. Проточило се е през годините и продължило до самия финал на хазарската държава през Х век.
Онова, което е най-съществено, е несъмненият исторически факт, че най-малко 95 на сто от съвременните евреи никога не са имали никаква връзка с Палестина. Те са потомци на средновековните хазари, които през VІ век се отделили от българите.
Всеки евреин, в която и да е част на разселението, може да признае, че съществува власт, която издига еврейския народ над сферата на всяка казуална история[ Ицхак Баер (1888-1980) – германски историк, специализирал испанска история, който през трийсетте години се преселил в Израел. И станал яростен ционист. (Yitzhak Baer – “Galut”, Schoken Books, New York, NY, 1947 г., стр. 120.)]
Затова по-добре да се запознате или да си припомните достатъчно аргументираните научни изводи на преподавателя по история в Университета на Тел Авив, евреина професор Шломо Занд. Не малко време той е бил част от преподавателското тяло на парижката Сорбона. Чел е лекции в Австрия и на други места по света.
www.youtube.com/watch
www.youtube.com/watch
Западните комунистически пропагандисти не могат да понасят Шломо Занд. Излишно е да разяснявам причините. Чухте и видяхте достатъчно. А лекцията му продължава…
Преди близо четири години поредният негодник взе думата. Той е с познато фамилно име. Крие се зад маската на социалист – сиреч на „десен меншевик“, може би „ляв консерватор“, според политическата координатна система, любима на видиотените маси, за да се ориентират. Иначе плебсът – твари с пухени мъзъчета не – може да се оправи. Та споменатата некадърна шаврантия гастролира в един от кенефите на съответния публичен дом – пардон – медия. Изходи се на посоченото й място:
„През 2009 година Шломо Занд издаде [книгата] „Изобретяването на еврейския народ“, в която твърди, че евреите имат малко общи неща помежду си. Не са имали общо „етническо“ потекло, произлизащо от религиозно обръщане, извършено през античността. Не са имали никакъв общ език, тъй като еврейският е бил използван само за молитви[74] и не е бил говорим през епохата на Исус. Идиш беше предимно езикът на ашкеназките евреи. Тъй че какво е останало, за да ги обединява?
Религията? Но религията не формира народ – помислете за мюсюлманите и католиците. А повечето евреи не са религиозни. Ционизмът? Ама това е политическа позиция: човек може да бъде шотландец, а не шотландски националист. Освен това мнозинството евреи, включително много ционисти, нямат ни най-малко намерение да се „върнат обратно“ в светите земи. Далеч повече предпочитат да останат в Северен Лондон или в Бруклин, или другаде, и кой ще ги обвини?
С други думи, „еврейски народ“ е политическа конструкция, изобретение. Сега Занд ни казва, във втория том на предполагаемата му трилогия, че даже „Земята на Израел“ е била изобретена. Читателите на “Guardian”, които по стечение на обстоятелствата са евреи, ще се сдържат до [излизането] на третия том: „Изобретяването на светския евреин“. Всичко това изисква значително дебелочие.“
Естествено, става дума за „дебелочие“ на Шломо Занд. За мен то издава неговата смелост, но не и безразсъдност. Третият том бише озаглавен „Как престанах да бъда евреин“. След четири месеца предстои появата на най-новата му книга, чието заглавие „Залезът на историята“ – “Twilight of History”, също дразни юдеокомунистите. Чифутчетата, комунетата, съвсем ще пощръклеят.
След като знаете всичко това, е добре да формулирам нещата с едно изречение. То е:
Земята, където е разположена ненаситната за територии държава Израел, не е била „обещана“ или „предоставена“ от никакъв бог, а от лорд Артър Балфур, със съгласието на британския крал, по изричното настояване на банкера Лайнъл Уолтър Ротшилд, втори лорд Ротшилд (1868-1937),[https://www.rothschildarchive.org/] тогава гаулайтер на Ционистката федерация на Великобритания и Ирландия.[ Zionist Federation of Great Britain and Ireland. По онова време Ирландия още била цяла и съставна част на империята.]
Преди малко повече от две години, след поредица преследвания, Шломо Занд зашлеви израелците право в муцуните:
„Не съм евреин, нито вие сте такива.“[http://www.haaretz.com/jewish/books/.premium-1.626312]
Освен това е добре да се знае, че само комунистите бранят евреите и еврейството. Никой друг. Единствено „прогресивните сили“. По простата причина, че произлизат от юдаизма и равината.
Между комунист и евреи има знак за равенство. И едните, и другите се изживяват като по-равни. Вярват в материалното и искат всичко тук и сега. Затова за тях родината е там, където живеят добре. Алчността е техният маяк, чувството, което ги води. Те – едно цяло – приемат насилието като основно средство за решаване на своите егоистични проблеми.
Ето защо, както един от първите декрети, издадени от Ленин и болшевиките, бил този за борба с някакъв „антисемитизъм“, така днес вярната и последователна ленинистка Териза Мей и консервативните комунисти в Британия постановиха закон за борба срещу същото. А тази битка е неосъществима. По елементарната причина, че няма срещу кого да се води. Невъзможно е, тъй като липсват семити. Все едно да се боксирате с призрак. Семити никога не са съществували. Ако все пак приемете, че ги е имало, това са днешните араби.
Е, с тях комунистическият Интернационал действително води тежки битки на много фронтове. От което страдат доста народи, но не и ръководните комунистически кадри. Те винаги са благоденствали. Един такъв владее Кремъл. Друг наскоро беше назначен за съдържател на Белия дом. Предстои преместването на американското посолство в Израел от Тел Авив в Йерусалим.
Вие очаквайте Годо на Армагедон…
Да допуснем, че греша. Сталинският комунизъм не е превзел „най-демократичните“ страни. Не е вярно и не ми вярвате. Съгласен съм. Но ми преведете на човешки език следното заглавие от коментарната страница на „десния“ лондонски всекидневник “The Daily Telegraph” от петък, 16 декември 2016 г. (Вижте илюстрацията.) То е наслов на статия, посветена на стачката на работещите в железопътния транспорт. И заявява в пряк текст:
„Ако стачкуващите в железниците не могат да проумеят злото, което техните действия причиняват, трябва да им бъде забранено да стачкуват.“[http://www.telegraph.co.uk]
Това какво е? Не е ли проява на кристално чист сталинизъм? Съществува проблем, унищожавате го със забрана. По сталински: Има стачка, има проблем; забранявате стачките, няма проблем.
Така беше по време на милиционер-социализЪма. Нямаше стачки. Не, че не съществуваха причини за организирането им. Обратното – неправдите и неравенствата, тежките условия на труд и безразличието към човешкия живот бяха с размери на планина. Просто този и всички останали видове протести бяха забранени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар