Хари Труман е масон 33 °. Масонска ложа е юдео-сатанински култ, а членство в нея дава на Труман голям политически тласък.
Евреите са навлезли във всички тези масонски ложи и организации. Заедно с това, те имат редица еврейски масонски братства, в които не се допускат не-евреи и заседанията им се провеждат при голяма секретност. Само в САЩ, още през 30-те год., такива “братства” са общо 15, като те разполагат с 2451 ложи или филиали, обединяващи 574,163 членове. Освен членовете на тези братства има още 160,000 бройки т.н. “пилигрими на ционизма” - национална еврейска организация, също много близко до масонството.
Разбира се, ядрото на еврейското масонство в САЩ е Ордена (ложата) “Бнай-Брит” – “ум, чест и съвест” на еврейския народ.
(б.пр. - Еврейската масонска ложа “Бнай-Брит”, в оригинал - “B"nai Brith”- Синове на Завета, означаващо още “разузнаване, чест и съвест” на еврейския народ, е известна по света още като “Еврейското Гестапо”, в която могат да членуват само евреи. “Бнай-Брит” в България е възстановена през 1993 г. В тази ложа членуват не само евреи, но и членския внос, като встъпителната вноска, е огромна сума. Известни “български” членове са:
1. Алфред Криспин - Велик майстор, ръководител на ложата;
2. Соломон Исак Паси - възстановител на ложата, президент на Атлантическия клуб, бивш министър на външните работи в правителството на НДСВ, потомствен масон, масони са и дядо му Соломон Паси - 33 степен, и баща му Исак Паси - комунистически цензор на академична литература и съветник на Тодор Живков (умря тази година -2010- на 88 год. възраст). Соломон Исак Паси е бил агент и доносник на ДС (живковската “Бнай-Брит”) преди и след 1989 г. Вероятно е и агент на ЦРУ и МОСАД;
3. Проф. Георги Бакалов ((?)-оказва се евреин! И то с фондация! За протобългарите!!!) - преподавател и бивш ректор на СУ, историк, сътрудник на центъра за изследване на българите и на фондация "Тангра - ТанНакРа", византолог.)
В 60-те години “Бнай-Брит” обединява 400 хил. американски евреи, от които 57,000 работят във Вашингтон, заемайки постове и отговорни позиции в правителството и бизнеса.
“Капитал” от петстотин хиляди масони-зидари под ръководството на юдео-масонския елит определят цялата политика на Съединените щати. Що се отнася до абсолютната власт на юдео-масонския елит, свидетелства факта, че всеки американец, който реши да се занимава с политика, преди всичко се записва в масонска ложа, а често и едновременно в няколко масонски ложи и организации. Колкото по-високо израства един политик, толкова повече масонски степени в ложи и различни масонски ритуали, той получава. Работейки в масонски библиотеки и с архивите на масонството в САЩ и Русия, аз бях в състояние да събера доста материал за политическа кариера на известни масони-зидари. Но най-силно впечатление на мен ми направи масонската кариера на президента на САЩ Хари Труман (1884-1972), един от най-страшните злодеи в световната история, давайки заповеди за атомните бомбандировки над двата японски градове - Хирошима и Нагасаки, в резултат на които бяха убити 200,000 мирни граждани.
Масонската кариера на Труман започва през 1909 г., встъпвайки в ложата “Белтън”-450 в щата Мисури. Към 1917 г., Труман е майстор в ложта, а към момента на встъпване в длъжността на президент на Съединените щати, той получава най-високата (33-та) степен.
Ето неговия служебен списък в масонството, където е бил член на ложи в няколко ритуали:
Символично масонство:
Ложата Белтън-450 (Мисури):
Януари 1909 година - ученик
1-ви март 1909 - стажант
18-ти март 1909 г - майстор-зидар
1910 - младши портиер
Ложата (Grendvyu) Грендвю-615 (Мисури):
1911 - администратор на ложата
1911-1917 - преподобен майстор
1917-1925 - секретар на ложата, майстор-едалт
Великата ложа на щата Мисури:
1925-1930 - регионален заместник на Великият майстор, регионален преподавател
1940-1941 - Велик майстор
Ложа за обучение на щата Мисури::
1941 - почетен майстор (едновременно със степента на Велик майстор на Великата ложа на щата Мисури)
Йоркски ритуал:
Ложа Ориент-102:
Ноември 1919 - масон на кралската арка
Съвет на Шекина-24:
Декември 1919 год. - кралски специален майстор
Ложа Палестинска команда-17:
Юни 1923 година - рицар на храма на Шотландския ритуал
Ложа Долината на изтока на Канзас Сити (Мисури)
Ложа на съвършенството (януари 1912)
Розенкройцер (27 март 1917)
Член на рицарите на Kaдош (29 март 1917)
Член на Консисторията (31 март 1917)
Високопочитами (19 октомври 1945 г.)
В същото време Труман е бил в Ордена на шрайнерите (Shriner) [“благороден” (1917), оратор (1932 г.), маршал (1933 г.), втори майстор на церемониите (1934) ], а също почетен член на много други американски масонски ордени.
http://files.ctctcdn.com/766c6672201/969b8b60-e967-479b-a06f-2f0ce960180f.jpg
Труман е един от най-добрите масонски докладчици. През февруари 1941 г., той е изнесъл по радиото лекцията “Джордж Вашингтон: човек и масон”. Основната идея на доклада е била – “Вашингтон беше велик масон, изградил Съединените щати на масонски принципи”.
Варварските бомбардировки над Япония и обявяването на Студената война на Русия Труман извършва след обсъждане в масонския съвет 33.
Тези престъпни, антихуманни актове за Труман, като масон, са актове от ритуално- сатанински характер. Подготовка за тях и началото на осъществяването им били съпроводени от специален масонски ритуал и окултно-магиийни манипулации.
След съвещание на Великата ложа през януари 1946 г., Великият майстор (а също и тамплиер, и розенкройцер, както и рицар на Кадош), президентът на САЩ Труман пристига на 22 февр. на поклонение на “масонските светини” в Националния масонската мемориал на името на Джордж Вашингтон, където произнася тържествена клетва, че ще управлява Съединените щати така, че да осъществяват своята вътрешната и външната политика, основаваща се на принципите на масонството. През март Труман посреща, в родния си град Фултън (щата Мисури), по негова покана, друг един високопоставен масон - Чърчил. След съвместно заседание и ритуални действия във Великата ложа на Миссури, двамата масони, посещават местния университет, където Чърчил държи своята историческа реч, в която той призовава юдео-масонските кръгове на Запад на кръстоносен поход срещу Русия.
(б.пр. – Това е началото на Студената война, която трае 43 г., когато друг един масон, Горбачов, унищожава социалистическия лагер и с това слага “край на Студената война”! ...)
Две години по-късно, като първи резултати на започналата Студена война на юдео-масонския свят срещу Русия, масонът-президент Труман говори в ложата “Бийч Гроув”-694, като казва:
“Моята държавна и обществена дейност се основава на принципите на масонството. Вярвам, че тези принципи на управление трябва да се разпростират в целия свят, на тях трябва да се изгражда и цялата цивилизация.”
На същото заседание, Труман заявява, че въпреки, че той е достигнал най-високите граждански почести, най-важното за него е честта и ранга на Велик майстор.
ТРУМАН ВЗЕМА ДВА МИЛИОНА ДОЛАРА ПОДКУП ОТ ЦИОНИСТИ
Да, Труман е "Бащата на Израел." Под негово ръководство, Израел е първата призната като независима държава. Срещу почти единодушна опозиция в рамките на собствения си кабинет и в Конгреса, на 14 май, 1948 г., президентът Труман издава декларация за признаване на Израел като нова нация в Близкия изток.
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ,
ционистки евреи, които контролирали Америка близки на президента Хари Труман. Като се започне от момента, в който положил клетва като президент след смъртта на Франклин Делано Рузвелт, Труман робски последвателно им слугувал. Той извършвал масовите убийства за тях; той наредил на ЦРУ да избива най-добрите американски лидери, които са им врагове; Той подкрепил ционистките цели на социалистическата икономика.
По настояване на неговите еврейски контролери, Труман, през 1945 г., унищожава два японски града с атомни бомби.
Президентът Труман и съпругата му, Бес, показани тук през 1952 г. най-вдясно е еврейския милиардер и ционистки политически фиксаж Авраам Файнбърг, който дава на Труман два милиона долара подкуп, за да признае Израел.
smoloko.com/
“Аз го оценявам (ранга) повече от всичко друго, защото, за да бъдеш Велик майстор на зидарите означава повече от това да бъдеш просто обществен и дъражавен деятел – нали да си майстор означава, че стоиш на благородния принцип да носиш масонско просвещение на целия свят”.
Свидетели казват, че след “масонското просвещение “ в Япония - атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки - Великият майстор Труман е бил в радостно, въодушевено настроение и много се шегувал с персонала.
Труман, като президент на САЩ, често излизал с речи пред масоните, считайки техните организации за главна опора на властта му. Така през юни 1949 г. той участва в работата на Имперската сесия на шрайнерите (Shriner Imperial Session) в Чикаго, произнася вдъхновена реч на техния парад, а през септември пристига на срещата на майсторите на масонските ложи от Северна и Южна Америка (2000 участници), където също произнася реч.
Правителството, което се формира от президента Труман, се е състояло от членове-министри предимно масони и евреи, често като един и същи човек.
Главна политическа фигура, винаги намираща се редом до президента, е евреин, Бернар Барух, както евреин е и самия Труман. Барух е нещо като комисар на задкулисието при президента Труман. Няма нито едно от важните политически решения, което да е взето без негово участие. Дори такива важни политически фигури, като държавния секретар Джордж Маршал и генерал Омар Брадли, са смятали Барух за свой шеф.
Новият световен ред е път към униформения социализъм но по цялото земно кълбо
„Предостатъчно интересно е, че тъкмо парите на „стремящите се към единен свят“[ В оригинала: “One-World Money” – трудно преводимо на български. Може би най-точно е обстоятелственото: „Парите на онези, които се стремят към единна световна държава с обща валута“. Дано така е по-ясно.] щедро финансираха голямото и успешно политическо сафари на Уудроу Уилсън и благополучно го доставиха в Белия дом. Следователно, той беше Тяхната кадемлийска дясна ръка, която покорно се подчиняваше и изпълняваше. Той беше незабавно пришпорен да обърне наопаки дълго налаганата външна политика на нашата страна от национализъм и печалба към интернационализъм и дълг! Той беше обект на прекалено силен външен натиск, да натика своята страна в европейската Първа световна война.“[ Curtis B. Dall – “Franklin Delano Roosevelt: My Exploited Father-in-Law”, вече цит. съч., стр. 172-173.]
Няма никакво съмнение, че тогава Съединените американски щати окончателно падат под властта на интернационалните банкери. Покойният Бенджамин Фрийдман – евреин и високопоставен ционист, описа истинските причини за влизането на САЩ в Първата световна война. Той бил въведен във висшето американско юдейско общество от самия му тартор – Бърнард Барух. Кой бил той?
Бърнард Манъс Барух (1870-1965) е виден американски финансист, борсов спекулант, държавник, политически консултант и навярно най-влиятелната фигура в истинския, задкулисния политически живот в САЩ през периода 1910-1950 г. През 1916 година напуска „Уол Стрийт“ и става съветник на президента Уудроу Уилсън по въпросите за… условията на мира.
Тъй като Съединените щати влизат официално във войната на 6 април 1917 г. Близо година по-рано Барух вече съветва стопанина на Белия дом какви условия да постави на победените държави по време на бъдещите мирни преговори?! Не е ли доста странно и съмнително? Явно някои са знаели хода на събитията предварително. Дали са имали пророчески способности или са ги организирали и предизвикали?
По-късно същият Барух вече е в Консултативната комисия към Съвета за национална отбрана, а през 1918 г. оглавява новосъздадения Съвет за военна индустрия. Година по-късно, по личната молба на президента Уилсън, той става водещ член на американската делегация на Парижката мирна конференция. Тъкмо Бърнард Барух отхвърля исканията на Франция и Великобритания за изплащане на репарации от страна на Германия. И „предлага нова форма на сътрудничество между народите“. Нейно върхово творение е основаната скоро след това Лига на нациите – първото министерство на тайното световно правителство.
По време на президентстването на Франклин Д. Рузвелт Бърнард Барух е несменяем, високо ценен и съответно заплатен участник в т. нар. Мозъчен тръст. На него принадлежи идеята за формиране на Национална администрация по възстановяването – съществена част от прочутия „Рузвелтов“ проект, наречен “New Deal”, което изобщо не означава „ново разпределение“, нито „ново начало“, както е възприето да бъде представян. Това е чисто и просто официалното начало на новия ред, който по същото време и Адолф Хитлер въвежда в Германия.
Барух участва във всички проекти, които са предприети от първата дама, социалистката Елинър Рузвелт. А по време на Втората световна война неговата роля нараства значително. Рузвелт го назначава за директор на Службата по мобилизацията. По собствените му признания, идеите, които подхвърля, бързо биват превръщани в заповеди за изпълнение.
Практически тъкмо той – един от главните американски ционисти, ръководи цялата военна индустрия на САЩ. Успява да прокара теорията си за първостепенното значение на цивилните предприемачи и индустриалци във време на война. По този начин редица компании, които дотогава не са се занимавали с производство на военна продукция, получават… държавни поръчки.На какво ви намирисва? Познато, нали?
Дейността на Бърнард Барух достига своя връх през 1946 г. Тогава президентът Хари Салъмън Трумън го назначава за представител на Съединените щати в Комисията по ядрена енергия към ООН – UNAEC. С помощта на учените, участвали в създаването на първата атомна бомба, хитрият фарисей пробутва проект за сформиране и налагане на единно световно правителство – т. нар. План „Барух“. Първоначалната примамка е поставянето на ядрените изследвания и цялото практическо приложение на атомната енергетика под интернационален – разбирайте под ционистки контрол.
В действителност това е разработка на друг виден ционист – Дейвид Лилиентал, нагло отмъкната от Барух. Съветите отхвърлят Плана „Барух“. Въпреки личното настояване на неговия творец, „бащицата“ от Кремъл не отстъпва – „Нйет!“Той вече е получил наготово от своите американски приятели и съюзници всички разработки по проекта „Манхатън“. Даже – някои от детайлите на атомната бомба, които „великата“ съветска икономика – „най-могъщата на света“, не е в състояние да произведе!
В края на същата 1946 година е поставено началото на т. нар. Студена война. Тя беше фалш, предназначен за нас – простолюдието, гоите, за каквито Те ни смятат. Особено след смъртта на Сталин.
Редом с Мао Дзедун, Йосиф Висарионович Джугашвили-Ротшилд е най-големият масов убиец в историята. Обаче той е извършил и най-малко три добри дела. Първото, по думите на моя приятел Лазар Поповски, е, че е ликвидирал най-много комунисти.
Второто е отказът от Плана „Барух“ за осъществяване на Марксовата – всъщност Ротшилдовата мечта – за единна световна държава с общо правителство.
А третото, че непосредствено след като не клъвнал на тази хвърлена му от ционистите въдица, коджа е подгонил евреите в поверената му юдеохазарска комунистическа империя СССР.
Ала след изтреблението на десетки милиони невинни хора, смазването на страните в предоставения му блок и превръщането им в съветски подобия, дългото му подчинение на своите господари от финансовия Интернационал, четвъртото най-голямо зло, което Сталин стори, е основаването на държавата Израел. И това ще докажа и ще покажа някой ден.
Сега да се върнем към Първата европейска война и напълно излишното включване на САЩ в нея. Едва след като през 1917 година Уудроу Уилсън вкарал страната си в нея, тя прераснала в световна.
Предлагам откъс от първата част на речта, която Бенджамин Х. Фрийдман произнесъл през 1961 г. в хотел Уилард във Вашингтон, окръг Колумбия, на събрание на американски патриоти, организирано от издателя на вестник „Обществено мнение” Кондей Макгинли. От словото ще узнаете истини, таени от народите в продължение на десетилетия. Признанията на почтения евреин Фрийдман имат неоценима стойност за изясняване генезиса на събитията през ХХ век. Епоха на варварство и изтребление, но и на невероятни научни открития и немислим по-рано напредък в областта на техниката, производството и комуникациите. Ера, преминала изцяло под знака на „Протоколите на ционските мъдреци“ и тяхното осъществяване в живота. Впрочем нека оставя мистър Фрийдман да разказва:
„Тук, в САЩ, ционистите и техните религиозни сподвижници упражняват контрол върху нашето правителство. Поради множество причини – прекалено много и твърде сложни, за да се задълбочаваме точно сега – ционистите и техните религиозни съратници управляват тези Съединени щати, сякаш самите те са абсолютните монарси на страната ни. Възможно е сега да кажете, че това е твърде необосновано и широко твърдение, но нека ви покажа, какво се случи, докато ние спяхме.
Какво стана? Първата Световна война избухна през 1914 г. Всъщност тази война беше разпалена, от една страна, от Великобритания, Франция и Русия, но, от друга страна – от Германия, Австро-Унгария и Турция. В продължение на две години Германия беше победител в тази война – не само номинално. Тя я спечели реално.
Немските подводници бяха изненада за света и пометоха всички конвои в Атлантическия океан. Великобритания остана без боеприпаси за своите войници, с едноседмичен запас от хранителни доставки, а след това се изправяше пред глада. Точно тогава френската армия се разбунтува. В защита на Вердюн и Сом тя беше загубила 600 000 войници – цвета на френската младеж. Руската армия не беше боеспособна. Воините й си взимаха играчките и се връщаха у дома. Те не желаеха повече да си играят на война, пък и не обичаха царя. И италианската армия се срина.
Нито един изстрел не беше произведен на германска почва, нито един вражески войник не бе пресякъл немската граница. И въпреки това Германия предлагаше мирни условия на Англия. Немците оферираха на Англия мирен договор върху основата на онова, което юристите наричат „статукво при старите условия“?! Това означаваше: „Хайде да обявим войната за приключена и нека всичко бъде, както беше преди началото на битките.“
През лятото на 1916 г. Англия обмисляше германската оферта напълно сериозно. Англичаните нямаха избор. Те или трябваше да приемат този мирен договор, който Германия великодушно им предлагаше, или да продължат войната и да бъдат окончателно победени.
Докато продължаваше всичко това, германските ционисти, представляващи ционистите от Източна Европа,[ Най-вече от Русия, но също така от Малорусия – Украйна, Полша, Латвия, Литва и Естония.] отидоха при британското военно правителство. Ще бъда кратък, защото това е дълга история, но притежавам всички необходими документи, за да докажа всяко свое твърдение.
И така, те казаха: „Вижте сега, вие все още можете да спечелите тази война. Не трябва да се предавате. Не сте длъжни да приемате предлагания ви от Германия мирен договор. Можете да спечелите войната, ако САЩ се включат в нея като ваш съюзник.“
По онова време САЩ още не бяха участници във войната. Ние бяхме със свежи сили, млади, богати и силни. Ционистите заявиха на Англия:
„Ние ще гарантираме включването на Съединените щати във войната като ваш съюзник. Те ще се бият заедно с вас, на ваша страна, ако вие ни обещаете Палестина след края на войната.“
С други думи, те направиха следната сделка: „Ние ще вкараме САЩ във войната като ваш съюзник. Цената, която вие трябва да платите, след като спечелите войната и победите Германия, Австро-Унгария и Турция, е Палестина.“
Тогава Англия имаше правото да обещае Палестина на когото и да е толкова, колкото САЩ имаха правото да обещаят Япония на Ирландия по каквато и да е причина. Напълно абсурдно беше Великобритания, която никога не е имала никаква връзка, интерес или права в онова, което бе известно като Палестина, да предлага чуждата територия като разменна монета. За да плати на ционистите, задето ще вкарат САЩ във войната.
Въпреки това през октомври 1916 г. англичаните наистина дадоха исканото обещание. А скоро след това, не ми е известно колцина тук си спомнят, САЩ, които бяха почти изцяло прогермански настроени, влязоха във войната като съюзник на Великобритания.
САЩ бяха почти напълно прогермански настроени, защото тукашните вестници бяха под контрола на евреите. Банкерите бяха евреи, всички средства за масова информация в нашата страна бяха контролирани от евреи, а те – евреите, бяха прогермански настроени. А бяха прогерманци, защото много от тях бяха дошли тук от Германия и желаеха Германия да натупа царя.
Евреите не обичаха царя и не желаеха Русия да спечели войната. Тези немско-еврейски банкери, като „Кун, Лоуб“ и други едри банкерски фирми в САЩ, отказаха да финансират Франция и Англия, да им отпуснат дори един долар. Те стояха настрана и казваха: „Докато Франция и Англия са свързани с Русия – нито цент!“
Но те изливаха пари в Германия, бореха се на страната на Германия против Русия, като се мъчеха да напердашат царския режим.“
http://diagnosa.net/
В своите спомени генерал Дуайт Айзенхауер, по онова време главнокомандващ на американските сили в Европа, разказва, как се противопоставил на плановете на президента Хари Трумън за включване на Съветската армия във Войната срещу Япония. Защото още през пролетта на 1945 г. разузнаването докладвало за „неизбежното поражение на Япония“. Бъдещият стопанин на Белия дом предупреждавал, че американците и англичаните „сами ще се поставят в положение да молят и да просят помощ от Съветите“.[ Вж. Dwight David Eisenhower – “Crusade in Europe”, The Johns Hopkins University Press, Baltimore, Maryland, 1997 г., стр. 441-442.]
Защо толкова години лъжат човечеството? Ще се постарая да обясня: Такъв е бил замисълът, част от световната революция. Идиотите го смятат за „конспиративна теория“. Ето малко факти и подробности:
„Г-н Труман тържествува. Президентът Труман – истински мъж. Какъв странен израз, като се замислиш.. Труман е истински мъж на своето време с това, че тържествува. Но японците не се предават.
Сталин, според уговорката с Рузвелт, придвижил 1,5 милиона души на източния фронт, атакува Япония на 9 август на три фронта в Манджурия. Боевете са кървави. Квантунската армия практически е заличена. Приблизително 700 хиляди японци са убити, ранени или заловени!
Сталин атакува и в Корея, Курилските острови и остров Сахалин. Тези мащабни операции са почти забравени за историята, защото малко по-късно, в същото утро на 9 август, преди Япония да успее да реагира на съветската инвазия, САЩ хвърлят втората си атомна бомба – имплозивна плутониева бомба с прякор „Дебелака“.
Пускат я върху Нагасаки. Експлодирайки над най-голямата католическа катедрала в Азия със сила от 22 килотона, тя мигновено убива 40 хиляди души! От тях войниците са 250.
Хенри Уолъс пише за Труман и Бърнс в дневника си на 10 август, един ден след Нагасаки:
„Очевидно е, че отношението на Труман, Бърнс, военния и военноморския отдел в крайна сметка ще доведе до война. Но нито новините от Нагасаки, нито лъжливото твърдение на Министерството на отбраната, че САЩ имат още сто атомни бомби, не приближават Токио към безусловната капитулация.
В крайна сметка японските градове са разрушавани през цялата 1945 г. Двеста самолета и хиляди бомби, или един самолет и една бомба – няма забележима разлика. За японските лидери ужасната новина от 9 август е съветската инвазия. Нагасаки е просто още един унищожен град. Но Червената армия, която лесно надделява над японските сили в най-богатата им колония – марионетната държава Манджоу-Го, е повод за притеснение.
Генерал Кавабе, заместник-началникът на генералния щаб, обяснява:
„– Въпрос на време е да се узнае за ужасните разрушения в Хирошима. В сравнение с тях, съветското влизане във войната беше голям шок, защото бяхме в постоянен страх от него. С ясното въображение за огромните войски на Червената армия в Европа, които сега се обръщат срещу нас.“
Министър-председателят Судзуки казва:
„– Япония трябва да се предаде незабавно! Или Съветският съюз ще вземе не само Манджурия, Корея и Карафуто, но и Хокайдо. Това ще разруши основите на Япония. Трябва да приключим войната, когато можем да се договорим със САЩ.“
Свръхсекретно изследване от януари 1946 г. на оперативния отдел на разузнаването заключава:
„Почти не се споменава [в японския кабинет] за употребата на атомната бомба от САЩ. Хвърлянето на бомбата беше претекст за… приключване на войната. Но е почти сигурно, че японците биха капитулирали при влизане на Русия във войната.“
Съветите не само че биха унищожили тяхната империя. Но без всякакви угризения щяха да унищожат самия император. В крайна сметка те убиват собствения си император през 1918 г.
На 14 август, пет дни след хвърлянето на втората бомба над Нагасаки и след отчаяните сражения срещу Съветите, император Хирохито решава да упражни личната си власт. Векове наред японските императори живеят без контакт с народа, възприемани като божествени създания. Но сега, говорейки директно на японския народ, Хирохито нарежда капитулация по радиото.
Мнозина чуват за пръв път божествения му глас.
Генерал Макартър:
„Да се молим мирът да се върне по света и Бог да го пази. Завинаги. Закривам процедурите.““
[ “Oliver Stone’s The Untold History of the United States”, Written by Oliver Stone, Peter Kuznick, Matt Graham, Direted by Oliver Stone, Ixtlan Productions, New York, NY, 2012 г., Chapter 3: The Bomb, от 00:32:58 до 38:42:200 мин]
Фактически, в онзи исторически момент японците са избрали по-малкото зло. За тогава. Бързо подирили спасение в капитулацията, но… пред американците. Защото „Съветският съюз… ще разруши основите на Япония… Съветите, без всякакви угризения, щяха да унищожат самия император. В крайна сметка те убиват собствения си император през 1918 г.!“
Какво става със САЩ? Извън собствената им Гражданска война, тяхната територия никога не е била бойно поле. Те винаги воюват извън своите граници. Елитът им забогатява от трагидиите, които причинява на други народи.
Втората световна война остави света разкъсан, с десетки милиони загинали и ранени, претъпкан с гладуващи, изпълнен с ужасни спомени и омраза. Но Съединените щати – водеща ядрена и икономическа сила, с пращящи от препълване оръжейни складове, отдадени на насилствен експорт на тамошния начин на живот и раздаващи справедливост, както Интернационалът я разбира, навсякъде, където на Братството му хрумне, че би имало келепир. Най-вече – според юдейското право.
Заедно с това, в съглашение с Кремъл, Вашингтон и Лондон подеха война, която нарекоха Студена. Тя се водеше на пропагандно и производствено равнище. От една страна, оправдаваше комунистическите безчинства над народите, зарязани от западните „демократи“, и безразличието на Запада към катастрофата на източноевропейците. От друга, служеше за свръхпроизводство на все по-съвършени средства за убиване. За да може военнопромишленият комплекс, както го квалифицира американският президент Дуайт Дейвид Айзенхауер, да печели в обеми, непознати в историята.
„… Оцелелите фигури в „Братството“ изплуваха отново, помагайки за формиране на технологията на следвоенното устройство. Осмелилите се да разкрият гадостите Им бяха ликвидирани. Водачите на „Братството“, които умряха, можеха да спят спокойно в своите гробове. Тъй като Техните тъмни намерения бяха доведени докрай.“[Charles Higham – “Trading with the Enemy: The Nazi – American Money Plot 1933-1949”, Delacorte Press, New York, NY, 1983 г, стр. 223.]
Върнете се в Европа. България, Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия, Югославия, значителни дялове от Австрия и Германия вече са в лапите на Съветите. Същите, които „убиват собствения си император през 1918 г.!“ Такава съдба ни отредиха западните съюзници на болшевиките. Те са основните виновници за нашето загиване. Но също така безхаберието на туземните ни политици и нашето безразличие към собствената ни съдба.
Кой сътвори това гигантско зло – комунизма, болшевиките? Как стана така, че онези, които на книга целят да изкопаят гробовете на капиталистите, бяха избрани от самите капиталисти за техни съюзници. Коя евентуална и предупредена жертва сама ще влезе в зейнала паст на своя унищожител?
Нещо повече, западните финансисти, индустриалци и търговци, олицетворявани от политиците, превърнаха комунистите в свои приятели! Чърчил се обръщал към Йосиф Джугашвили с фамилиарното „Чичо Джо“!…
„Ужасите и кръвопролитията на войната са втвърдили душите на много хора спрямо страданията на други. Бъдещият прочут физик Фриймън Дайсън, който тогава бил готов да потегли към Окинава като член на военновъздушната част “Tiger Force”, съставена от триста британски бомбардировача, се опита да осветли процеса:
„Намирах продължаващото клане на беззащитни японци за даже по-отвратително от клането на добре защитените германци. Но въпреки това не напуснах. Толкова дълго бях във войната, че почти не помнех мира. Никой жив поет нямаше думи, за да опише празнотата в душата, която ми позволяваше да убивам без омраза и без милост. Но Шекспир го е разбирал и е вложил в Макбет словата:
„… Така дълбоко нагазил съм в реката от кръв, че обратният ми път е вече невъзможен. Завръщането е тъй безкрайно, колкото и пътят, който чака ме нататък.“[Oliver Stone and Peter Kuznick – “The Untold History of the United States”, Gallery Books, New York, London, Toronto, Sidney, New Delhi, 2012 г., стр. 133.]
Разбирате ли защо твърдя: Не бива да има състрадание и снизхождение към този Запад, който се има за „солта на земята“, но ще се превърне в „горчива пепел“! Никой нормален човек, нито една друга религия, освен юдаизмът, не проповядва ненавист въобще. La haine pour des raisons de haine elle-mкme – омраза заради самата омраза. Единствено затова, че другият, когото ние, вярващите приемаме като ближен, е различен от нас.
Разделението на хората по расов, верски, полов, здравословен, политически или някакъв друг признак, е запазена марка за юдаизма и съответно – за неговите филиали: комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм. Естествено, не мога да допусна, че те трябва да бъдат оставени да съществуват свободно. Та все така да завладяват умовете и да промиват съзнанието на хората със злото, което е заложено в ядрото им.
Отдавна ни изтриха от сметките си. Но покварата тотално завладя и Запада. Затова, когато удари часът на неговото ликвидиране от новите варвари, нека се сетим, че той причини повече злини от всички други народи в миналото. Бидейки четник, Пейо Яворов писал:
„С враг врагувам, мера според мера. С благ благувам, вера зарад вера…
Бог богува – нека си богува, цар царува – века ли царува?“[ Пейо Яворов – „Хайдушки песни“, сп. „Мисълъ“, София, 1993 г.]
А Сам Бог ги е осъдил:
„Вие също запълнете мярата на бащите си.“[„Свето Евангелие от Матей“, гл. 23, ст. 32.]
Но смисълът е друг. По-скоро: Довършете, започнатото от вашите предци. Две хиляди години не са спирали да вършат злини: Да разделят, да насъскват и противопоставят, да убиват, да грабят и да хвърлят вината върху другите, неизменно заемайки позата на „жертви“! Те – идеолозите и проводниците на човешките злощастия, мъки и страдания, ли са вечните „жертви“? А ние – постоянните балами? Докога?
Така че, suum cuique – всекиму своето.
http://diagnosa.net/
Няма коментари:
Публикуване на коментар