СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА Ние стигаме до най-важната част относно свойствата на човешката кръв и може би ще бъдем в състояние да открием една от тайните на заболяването, наречено сатанизъм. Но първо, да обозначим проблема. Когато се опитва да идентифицира/определи какво е това нещо човек, понякога се отговаря по този начин: мислещо същество. Всъщност една от непреодолимите линии, разделящи дивите животни от човешкото мислене е наша собственост, но имота не изчерпва всички човешки качества, присъщи само на него. Станислав Гроф, позовавайки се на добре известни учени, неврохирурзи и невропсихолозите, изразява дълбоки съмнения, че нашето съзнание и нашите мисли са произведени от мозъка. По негово мнение, подкрепено от становищата на други учени, мозъкът не произвежда мисъл, но само декодира сигналите, идващи отвън, които заставят лицето да отговори/реагира адекватно на тях.
Структурата на ДНК е просто приемно устройство, нещо като антена. Без космически информационен поток гените са празно пространство, те не работят.
Смъртният не живее поради този дъх, който се влива в него и изтича навън. Източникът на живота му е друг и той причинява потока на дишането.ПАРАЦЕЛЗ
1. Внучката на световно известния физиолог и невролог В.М.Бехтерев, заемаща до пенсионирането си поста на надзорник в Центъра по"мозъка" на руската академия на науките Наталия Петровна на спондилит, говорейки на 2 октомври, 1994 за първа канал "Останкино" (11 ч. 50 мин.) в специална програма, посветенаа на Института (Центъра) на "мозъка", заяви, че идеята дължи своето раждане не на мозъка, а на определено действие на вълни върху мозъка, идващи отвън. Дори още по-невероятни неща, свързани с излагането на човека на въздействие "отвън", откриват група учени от Министерството на теоретичните проблеми на Руската академия на неуките (РАН), която се ръководи от д-р Петър Гаряев . Откритието им се отнася до ДНК. Двойната спирала на ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) е била открита от биолози през 1953 г. и в продължение на дълго време се е смятало, че ДНК предава наследствени белези от поколение на поколение.
2. В науката царува убеждението, че цялата информация, е написана в гените на наследствеността ДНК, които пък определят програмата за развитие на биологичен организъм. Въпреки това, през 80 -те години, учените са открили, че "гените в ДНК спиралата съдържат само информацията за изграждането на протеини. Но протеина - това не е тялото. Той е само блокове, от които е изградено тялото. И за да го изградим, ние се нуждаем от план, архитектурни чертежи, които да показват къде и каква тухла трябва да се постави. С една дума, ние се нуждаем от една и съща програма за развитие на тялото в пространството и времето. Къде е тя? В гените я няма. Освен това се оказа, че генетичния код заема само един процент от дължината на ДНК. Останалите 99% изглежда че не са необходими, и генетиците побързаха да ги нарекат "ненужен" ДНК участък. . Защо е необходим този пълнеж"? П.Гаряев отговаря на този въпрос така: "Информацията, която се съдържа в гените не е достатъчна, за да се изгради" правилното "тяло/организъм. Необходима е информация отвън,... диктуваща последователността и параметрите на изграждането на възможности. Разбрахме, че именно "ненужната" ДНК е антената която приема специални електромагнитни вълни, а след това с помощта на микровълни ги предава на всяка клетка,и така определя как тя да се развива и какво място да се вземе в "строителството" на тялото ".
3. Автора на статията А. Валентинов допълва тази информация: "От незапомнени времена, източните религии твърдят, че човек е част от пространството/вселената и е свързан с него чрез загадъчни нишки. Наскоро, физиците са дали името на тази връзка: информация и енергийно поле. Тя обгръща човек носи образа му в пространството на холограмата. Сега Гаряев и колегите му А.Березин, Г.Комиссаров, Э.Андрианкин доказали, че тази холограма се появява пред тялото. И за да бъдем точни, информацията, идваща от "отвън", кара хромозомите да създават такъв вълнови образ,...имидж вълна. И когато клетките, например, върху човешкия ембрион започват да се делят, именно този образ на холограмата показва кога и къде е необходимо да растат краката, ръцете, главата ... С други думи, вълната е изпълнена с образа на материята, така както формата за отливки се запълва с материал ".
4 П. Garyaev отново, казва: "Ние няма да уточняваме точно кой изпраща информацията на ДНК, по която негова визия, хромозомите строят бъдещата сграда на организма. Ние подчертаваме още веднъж, че всяко живо същество се основава на предварително определена вълна холограма. Това ни позволи да разработим теория обясняваща много от фактите. ... Това може да обясни произхода на живота на Земята. В крайна сметка, все още не е установена ДНК със заложена в него информация. Така че, някой трябва да изпрати вълна от холограмата, и да принуди молекулите да се съберат в протеини, и те да се появяват в тялото. И тук ние неизбежно стигаме до идеята за супермозък - мощна полева форма интелигентност, която се основава на вакуум. Именно от вакуума се излъчват вълни даващи генетичната информация на всички живи същества и енергия за развитие".
5. Ние молим читателя да обърне особено внимание на онези места, които сме идентифицирали. Веднага ще ви порази факта, че субстанцията, носеща информация в нововъзникващия организъм, за бъдещо развитие, както и необходимата за това развитие енергията, П. Гаряев нарича "вълни" ("вълнови образ", "вълнова холограма"). За допълнително сравнение, ние трябва да разберем, от какво се състоят тези вълни, какво е това. Mодерната експериментална физика е намерила отговор на тези въпроси. Това е - светлина. За това че светлината (фотона) е базата на всички неща, пише В.С.Петросян в своята "концепция на единната физика"
6. Американският учен, който сега наричат основател на науката за бъдещето, обединил в единна система геометрия, квантовата теория, теория на относителността, химия, биология, ботаника, зоология, психология и история, Артур Янг, смята, че моделът на Вселената е съставен от седем последователни етапа: леки, ядрени частици, атоми, молекули, растения, животни и хора. Решаваща роля във вселената Артур Янг приписва на светлината, като единствен и универсален носител "квант на действието" .
7. Квантите са микрочастици. Нека сега да се опитаме да обобщим всички данни (получените данни, ние повтаряме, чрез експерименти и затова имаме научни доказателства). Още преди появата на всеки жив организъм е създаден някакъв негов информационен прототип в който са планирани всички етапи от неговото бъдещо развитие. Този вълнов прототип идва отвън генната структура на ДНК, източника е извън живия организъм. В тази връзка, не можем да забравим думите на Корана: "Наистина, Ние възкресяваме мъртвите и записваме това, което те са подготвили по-рано, и техните отпечатъци, и всички неща намерени/сверени ясно оригинала" (сура "Ясин", стих 12). По същия начин, мислите на човек, роден от мозъка му, който обслужва само информацията като декодиращи вълни, идващи от някъде в космоса; декодер, който мистериозно превежда информационните импулси в специфични детерминанти на човешките действия, адекватно отговаря на характера на ситуацията, живота - ситуация. С други думи, мозъкът дешифрира команда отвън, той предизвиква човек да действа така като ситуацията налага. За да се опрости схемата, ние не говорим още за неща като фантазия, мечти, творчество и т.н. Всички тези проявления не надхвърлят границите на човешките познавателни свойства и по този начин са вплетени в така представената схемата , макар и да заемат специално място. Но ние не трябва да изпускаме от поглед друга връзка на този процес - кръвта. Мозъкът получава сигнали не директно, а чрез кръвта. Ние говорихме много за кръв, като носителя на запис. Кръвта е едновременно "уловител" на информация, и "носител" към мозъка. Това "пренасяне" става почти веднага и не зависи от скоростта на циркулацията на кръвта. А до кръвта информацията идва от космически вълни на базата на светлина (фотон). Светлината, както казват учените, е в основата на всичко - и вълна и корпускулярни (Материални) частици, тя е - в основата от нея са издигнати всички неща, които има в материалната Вселена - Мая.
Но над тази светлина има и друга светлина. На - всемогъщия Бог- на света извън Холограмата.
Този народ живее в градове, наброяващи от няколко десетки хиляди до един милион жители. Той е разделен на строго ограничени касти - работници, войници, чистачи, портиери, шпиони, възпитатели и се грижат за тях по-младото поколение. Понякога жителите на един град правят военна атака срещу своите съседи, а в случай на победа, те стават затворници и плячка-удобно. Пленниците са поробени. Те пасат добитък и култивират зеленчукови градини. Можем да кажем, че тези хора са живели под матриархат, като във всеки град оперира кралицата, което отговаря за отбраните си войски и техните съдебни служители. Ако читателят все още не е разбрал, за какво се говори, да обясним - за мравки.
Социалните насекоми (мравки с изключение на тези, включват пчели, оси, пчели и термити) въображението на зоолозите прави постоянен дебат по темата, кой ги управлява - инстинктът или интелигентност. Такова сложна, почти човешка животинска единица и такова ясно разделение на йерархията в животинския свят са поразителни, особено при насекомите с микроскопичен мозък. Ехото на тези повтарящи се дискусии, читателят ще открият на страниците на литературата, ние също се интересуваме предимно как социалните насекоми обменят информация. Учените са дали отговор на този въпрос. Мравките (както и други социални насекоми) си съобщават, използвайки аромати. Ние вече говорихме, че хората възприемат "природните" миризми един от друг, но ги декодират само на две нива - ". Лоша", "добра". Миризмата, излъчвана от кръвта на друг човек, предизвиква в нас само две реакции - "съчувствие" и "антипатия". Мравките също буквално разговарят с миризми. С чувствителните си антени, те могат да изпращат и получават съобщения от този вид: посоката, от характера на релефа, от ъгъла на падане на слънчевата светлина, разстоянието, вида на продукцията, алармата и характера на опасността, както и много други сигнали, подробни и конкретни. Нито едно животно на земята, с изключение на социалните насекоми, не може просто да "каже" на брат си къде, колко е надалеч, и за извършване на каква точно определена работа отива. Например, едно куче лае, или дори чрез движение на тялото си не може да "каже" на другото куче толкова просто нещо: "Иди при ъгъл от десет градуса на линията на залеза на разстояние от половин километър, и донесе тук парчето месо, което аз не съм намерил, но не можах да донеса ". В същото време, мравките антени са влезли в контакт с мравките броячи, и се насочват в правилната посока, на точното разстояние към желания обект. Миризма е "езикът на мравките" Мравките, без съмнение, имат причина. Но това не е умът на физическото лице, както в човешкото общество. Мравките (или пчели, оси, термити) няма да могат да живеят извън тяхната биологична система, независимо от техните нисши касти. Тези насекоми живеят и работят успешно само във взаимодействието, съставляващо биологично цяло.
Биологично поведение на мравките, откъснати от семействата си, е безсмислено, те бързо умират. Поведението на хиляди семейства мравки е разумно и ефективно. Прилагането на тази ситуация, ние вече знаем условията на физиката, можем да кажем, че мравешкото семейство е корелативна система, в която роля на кванти играят отделни индивиди. Тяхната корреляция става чрез миризми. Аромата в социалните насекоми играе решаваща роля при определянето на "приятел или враг". Непознатият, който обаче попада в мравуняк или кошер, веднага се убива.
Непознат със странна миризма носи опасност от нарушаване на интегрираната биологична система, изкривяване на надеждната корелация на нейните съставни единици (физически лица). И затова безмилостно се унищожава. Истината е в крайното единство и симетрия на природата " В това единство, е включена и човешка кръв, която, както вече бе отбелязано, е свързана система, която обикновено отхвърля всички чужди/извънземни, изкривяващи нейното информационно възприятие.
Езотерично, кръвта е "водата слязла, изтекла долу". Водата е течността във ВИРАжът, а кръвта е течността в МИРАжът. Там където няма вода в Астралът има кръв. Тъй като течността е символ на Астралното движение ввъ Вселената. Кръвта е Астралното съзнание в МИРАжът- "Обърната пентаграма"(Комунистите рисуваха правилна пентаграма, но- червена. Това е заблуда!! Невежество! Правилната пентаграма е бяла: Астралното съзнание във ВИРАжът. Пентаграмата е символ на Астралното съзнание-ум, разум и его). Водата е символ на девите и Богът. Те нямат вътрешни органи с кръвоносна система. За това се казва, че имат СИНЯ КРЪВ, БЛАГОРОДНА КРЪВ.
Водата има бяло-син цвят, а кръвта-червено-червен.
Из реалността на холограмата...
Думите влияят на структурата на ДНК
В мащабното си проучване за оригинала на съвременния български език – тракийския език (наричан в миналото от различни български учени „старобългарски“, „славянски“, „старославянски“ или „прабългарски“) – д-р Стефан Гайд е засегнал пространно темата за принципите на Словото, Звуците и Буквите като градивни Блокове на Вселената и Живота („Тракийското Писмо ДЕКОДИРАНО“ части I, II, III и IV).
В четвъртата част на споменатия знаменателен труд д-р Стефан Гайд изследва в детайли и публикува още през 2008 година учението, че не само словото на думите (като цели концепции и образи, с отговарящите им йероглифи) има сила да сътворява, а нещо повече – самите звуци и буквите, които отговарят на тях, като Всемогъщи творчески сили (Еони), съдържат в себе си потенциала да променят съзнанието и битието на всяка реалност във видимия и невидимия свят! (стр.180)
Удивително и смайващо твърдение, известно още в древността, на тракиеца Питагор, но непознато и неприето до този момент. Любопитното е обаче, че през 2012 година на уеб страницата на издателство Распер е публикуван материал, в който се потвърждава тази теза. В него се твърди, че според скорошни открития, думите могат да предизвикват нелечими болести.
Излиза, че само четири години след феноменалното твърдение на д-р Стефан Гайд, екип от учени по биофизика и молекулярна биология съвместно с екип от лингвисти са потвърдили част от откритията на д-р Стефан Гайд, а именно, че думите имат пряко влияние върху структурата на молекулите на ДНК, а следователно и върху човека като цяло.
Същата информация циркулира и на други места в интернет – като например на сайта на Revita от 2012 година, Actualno от 2013 година, Chudesa от 2013 година, DocTiming от 2014 година или Sanovnik от 2014 година. Оказва се, че думите, които най-често използваме, и начинът, по който комуникираме помежду си, оказват влияние върху живота ни. Вижте какво се твърди в материала на издателство Распер от 2012 година например:
“Оказва се, че каквато лексика има един човек, какъвто е речниковият му багаж, такъв е и животът му. От време на време в обществото се разгарят дискусии за това дали трябва да се псува. Учени твърдят, че ругатните буквално се врязват в генетичния апарат, в резултат на което се извършват мутации, които от поколение на поколение водят до израждане.
Когато човек постоянно ругае, неговите хромозоми се късат и огъват, а гените сменят местата си. В резултат на това ДНК започва да изработва противоестествени програми, така постепенно на потомството се предава постановката за самоликвидация.
Експеримент с “облъчване” на семена на растения с думи се провеждал много години. Почти всички семена загинали, а оцелелите се превърнали в генетични изроди. Тези чудовища пренесли много болести, които се предавали по наследство. След няколко поколения потомството им напълно се изродило. Интересен факт: мутагенният ефект не зависел от силата на думата, тя можела да се произнася силно или шепнешком.
Изводът на учените е следният: определени думи имат не енергийно, а информационно въздействие върху ДНК.
Бил проведен и противоположният експеримент. Учените “благославяли” семената, които били убити от мощно радиоактивно облъчване. В резултат обърканите гени, разкъсаните хромозоми и спирали на ДНК се върнали на предишните си места и загиналите семена оживели.
Скептиците се отнасят с недоверие към тези изводи. Как могат обикновените думи да влияят върху наследствеността? Нашата представа за генетичния апарат като съставен само от химически вещества е остаряла. За да се изгради от ДНК жив механизъм, са необходими много по-сложни конструкции. Програмата на човека е закодирана във физическите полета, които се създават около хромозомите и имат холографски строеж.
Цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето на организма в концентриран вид се съдържа във всяка точка на вълновия геном. Молекулите на ДНК си обменят тази информация чрез електромагнитните вълни, включително акустичните и светлинните.
Днес учените се научиха да зареждат ДНК с енергията на светлината и звука. Излъчвайки определени генетични програми, те стимулират резервните възможности на организма.
Изводът е еднозначен – ДНК възприема човешката реч. Нейните “уши” са идеално приспособени за улавяне на звуковите вибрациии.
Някога Пушкин писал на жена си: “Не цапай душата си с четене на френски романи…”
Някой може да се усмихне на тази препоръка на гения, но учените откриха, че дори мълчаливото четене стига до клетъчните ядра по електромагнитните канали. Един текст оздравява наследствеността, друг я травматизира.
Известният физик Пьотр Гаряев смята, че с помощта на словесни мислеформи човек създава своя генетичен апарат. Например детето наследява от родителите си деформираща програма и започва да псува и ругае. Така то разрушава и себе си, и своята среда – както социална, така и психологическа. И тази “снежна топка” се търкаля от поколение в поколение.
Така че на нашия генетичен апарат не му е безразлично какви книги четем. Всичко се запечатва във вълновия геном, т.е. във вълновата генетична програма, която променя в една или друга посока наследствеността и програмата на всяка клетка. Една дума може да предизвика неизлечима болест, а друга – да излекува човека. При това вашата ДНК не разбира дали вие общувате с живи хора или с героите от телевизионния сериал.
Човекът прилича на паметна книга, в която записва своите отзиви и пожеланията на всички други, включително и своите. Тази информация не само го формира като личност, но и се запечатва в ДНК. От нейното съдържание зависи здравето на потомците му.“
И така, тезата на д-р Гайд, публикувана през далечната 2008 година, а именно, че човешката ДНК е природно програмирана да „реагира” на думите, се потвърди. Вече има отговор както за причината за редица заболявания, така и за причините за силното въздействие върху хората на внушението и хипнозата.
Ползите са две. На първо място се потвърждава, че хората трябва да внимават какво говорят – и кого слушат. На второ място се установи, че и с други научни методи може да се потвърди достоверността на оригинални открития по темата, направени от д-р Стефан Гайд в книгата „Тракийското Писмо ДЕКОДИРАНО IV“.
И тъй като оригиналът е винаги по-важен и по-интересен от цитата, нека видим някои части от книгата на д-р Гайд (стр. 180 – 184), които спекулират за първи път тези – и други истини:
„В мистичната система на Питагор линейното фонетично писмо е разположено във времето и пространството така, че да се разгръща като числови стойности линеарно, като еманация на Божествените Начала в йероглифната пиктографска писменост.”
Същата информация циркулира и на други места в интернет – като например на сайта на Revita от 2012 година, Actualno от 2013 година, Chudesa от 2013 година, DocTiming от 2014 година или Sanovnik от 2014 година. Оказва се, че думите, които най-често използваме, и начинът, по който комуникираме помежду си, оказват влияние върху живота ни. Вижте какво се твърди в материала на издателство Распер от 2012 година например:
“Оказва се, че каквато лексика има един човек, какъвто е речниковият му багаж, такъв е и животът му. От време на време в обществото се разгарят дискусии за това дали трябва да се псува. Учени твърдят, че ругатните буквално се врязват в генетичния апарат, в резултат на което се извършват мутации, които от поколение на поколение водят до израждане.
Когато човек постоянно ругае, неговите хромозоми се късат и огъват, а гените сменят местата си. В резултат на това ДНК започва да изработва противоестествени програми, така постепенно на потомството се предава постановката за самоликвидация.
Експеримент с “облъчване” на семена на растения с думи се провеждал много години. Почти всички семена загинали, а оцелелите се превърнали в генетични изроди. Тези чудовища пренесли много болести, които се предавали по наследство. След няколко поколения потомството им напълно се изродило. Интересен факт: мутагенният ефект не зависел от силата на думата, тя можела да се произнася силно или шепнешком.
Изводът на учените е следният: определени думи имат не енергийно, а информационно въздействие върху ДНК.
Бил проведен и противоположният експеримент. Учените “благославяли” семената, които били убити от мощно радиоактивно облъчване. В резултат обърканите гени, разкъсаните хромозоми и спирали на ДНК се върнали на предишните си места и загиналите семена оживели.
Скептиците се отнасят с недоверие към тези изводи. Как могат обикновените думи да влияят върху наследствеността? Нашата представа за генетичния апарат като съставен само от химически вещества е остаряла. За да се изгради от ДНК жив механизъм, са необходими много по-сложни конструкции. Програмата на човека е закодирана във физическите полета, които се създават около хромозомите и имат холографски строеж.
Цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето на организма в концентриран вид се съдържа във всяка точка на вълновия геном. Молекулите на ДНК си обменят тази информация чрез електромагнитните вълни, включително акустичните и светлинните.
Днес учените се научиха да зареждат ДНК с енергията на светлината и звука. Излъчвайки определени генетични програми, те стимулират резервните възможности на организма.
Изводът е еднозначен – ДНК възприема човешката реч. Нейните “уши” са идеално приспособени за улавяне на звуковите вибрациии.
Някога Пушкин писал на жена си: “Не цапай душата си с четене на френски романи…”
Някой може да се усмихне на тази препоръка на гения, но учените откриха, че дори мълчаливото четене стига до клетъчните ядра по електромагнитните канали. Един текст оздравява наследствеността, друг я травматизира.
Известният физик Пьотр Гаряев смята, че с помощта на словесни мислеформи човек създава своя генетичен апарат. Например детето наследява от родителите си деформираща програма и започва да псува и ругае. Така то разрушава и себе си, и своята среда – както социална, така и психологическа. И тази “снежна топка” се търкаля от поколение в поколение.
Така че на нашия генетичен апарат не му е безразлично какви книги четем. Всичко се запечатва във вълновия геном, т.е. във вълновата генетична програма, която променя в една или друга посока наследствеността и програмата на всяка клетка. Една дума може да предизвика неизлечима болест, а друга – да излекува човека. При това вашата ДНК не разбира дали вие общувате с живи хора или с героите от телевизионния сериал.
Човекът прилича на паметна книга, в която записва своите отзиви и пожеланията на всички други, включително и своите. Тази информация не само го формира като личност, но и се запечатва в ДНК. От нейното съдържание зависи здравето на потомците му.“
И така, тезата на д-р Гайд, публикувана през далечната 2008 година, а именно, че човешката ДНК е природно програмирана да „реагира” на думите, се потвърди. Вече има отговор както за причината за редица заболявания, така и за причините за силното въздействие върху хората на внушението и хипнозата.
Ползите са две. На първо място се потвърждава, че хората трябва да внимават какво говорят – и кого слушат. На второ място се установи, че и с други научни методи може да се потвърди достоверността на оригинални открития по темата, направени от д-р Стефан Гайд в книгата „Тракийското Писмо ДЕКОДИРАНО IV“.
И тъй като оригиналът е винаги по-важен и по-интересен от цитата, нека видим някои части от книгата на д-р Гайд (стр. 180 – 184), които спекулират за първи път тези – и други истини:
„В мистичната система на Питагор линейното фонетично писмо е разположено във времето и пространството така, че да се разгръща като числови стойности линеарно, като еманация на Божествените Начала в йероглифната пиктографска писменост.”
И тъй като преподава предимно на елинизирани студенти, той превежда изцяло концепциите на йероглифната древна реч – на езика на своите съвременници, като разбира се използва и азбуката, на която пишат народите по средиземноморието и която днес светът нарича „гръцка“ (за която ние вече знаем, че е производна на предшествуващата я Бохарска азбука). И именно защото фонетичните букви носят само звукова стойност, но са празни от каквото и да е образно („символно“, „архетипно“) съдържание, Питагор въвежда „първичните“ по отношение на битието числови стойности на звуците и буквите в „гръцката“ азбука, които да придават несвойствено за гръцкия („символно“, „архетипно“) съдържание при превода на „тайните“ от йероглифното писмо.
В тази Питагорейска система се вземат предвид 24 основни звука и букви във фонетичната азбука, от които 4 са основните гласни и 20 са основните съгласни звука (букви). На гласните, разбира се, се отдава най-голямо значение и най-голям творчески потенциал, и те носят в себе си силата на четирите основни еона (елемента), контролиращи въздух, огън, вода и земя, които олицетворяват същността на всяко познато битие. Затова на тях са отдадени и най-първичните числа: 1, 10, 100, 1000, от които, разбира се, „алфа“ е най-първата (съответстваща на Божествената Монада в орфическата наука), а „омега“ е най-множествената (но съдържаща „монадата“, и е съответстваща на „Божествената Плерома“ – за повече подробности виж „Тракийското Писмо Декодирано II“, стр. 97-100). Ако някой прочете внимателно Апокалипсиса от Св. Ап. Йоан, ще забележи, че същите четири еона, свързани с четирите основни гласни, са представени в четирите живи същества, стоящи около трона на Бог-Словото, и никак не е трудно да се досетим, че те представляват 24-те звуци (букви) на това Слово, които според Христовия Апостол и пророк Йоан контролират цялото битие по Божието Разпореждане (Творческо Слово).
Забележете, че когато ЧЕТИРИТЕ живи същества проговарят, старците в отговор заедно се покланят и също проговарят (или „пеят“, защото песента е говор с удължени гласни!“), и тогава като резултат се покланят безбройните ангелски („архетипни“) еони, и следвайки тях и всичките създания, „на небето, на земята, и под земята, и по морето, и всичко що има в тях“. Или с една дума, гласните „командват“ останалите звуци (букви), а те от своя страна „командват“ архетипите на образното слово („ангели“), и това задвижва битието на всички създания във всички останали измерения на света!
Това е типичната трансцедираща реалност в света според откровението на Св. Ап. Йоан, и според орфическата наука на Питагор, и тази реалност с всичките й трансцедиращи измерения, е обектът който изследва, дефинира и повлиява чрез мощните си методи модерната Трансцендентна Наука!
Или казано по един по-лаконичен начин: според Божественото Откровение дадено на Йоан и според Орфическата научна школа на Питагор (няма две мнения, всичко е ясно!) – Словото, Звуците и Буквите, контролират както видимия („материален“), така и невидимия („духовен“) свят!
И преди да побързате да си кажете: „ъхъ, квантум-шмантум“ (спомнете си за „квантум-шмантум“ в книга 2 на Тракийското Писмо декодирано, стр. 101-110), чуйте нещо „съвсем не-квантово“, което ще ви свали напълно на земята в измеренията на „по-твърдата“ класическа физика на Сър Айзък Нютон, но ви предупреждавам, че то потвърждава думите на Питагор и Св. Ап. Йоан, въпреки че удовлетворява и най-твърдите изисквания на човешкия опит и практика от „най-модерно“ време като например – „око да види, ръка да пипне!“.
През 1953 година британският учен Франсис Крик и американският му колега Джеймс Уотсън разкриха интимната структура на ДНК (и принципно подобната й РНК), която е в основата на кодиране на живата материя и наследствеността.
Пурините и пиримидините са химични бази, които са известни като строителните блокчета, съдържащи се в ДНК и пак ЧЕТИРИ в РНК. Тези бази са Аденин, Гуанин, Цитозин и Тимин (или разновидния му Урацил при РНК). За да се образува верижният „кодов низ“ на ДНК (и РНК), четирите бази се свързват две по две химично съвсем специфично: винаги Аденин с Гуанин, и Цитозин с Тимин (с Урацил при РНК). Така ЧЕТИРИТЕ бази „диктуват“ кодовия низ на ДНК и РНК, и така дефинират къде ще се прибави всяка от само ДВАДЕСЕТТЕ аминокиселини, които пък определят синтеза на огромния брой белтъчини, а те от своя страна формират структурата и функциите на организмите. Сигурно сте забелязали вече от казаното по-горе, че точно ЧЕТИРИ бази (досущ както четирите гласни в азбуката) и точно ДВАДЕСЕТ аминокиселини (пак досущ като двадесетте съгласни в азбуката) определят БИТИЕТО на всички живи организми на земята!
С една дума – както буквите на Словото кодират Речта, а оттам и Съзнанието, така „буквите“ на химическите съединения кодират Генетиката, а оттам и Битието (структурата и функцията) на живота!
Но какво на практика ни ползва това очевидно сходство между естеството на словото и химията на живата материя? Ами това, че ако усвоим употребата на едното, ще усвоим и употребата на другото, и така ще можем да променяме своето битие както чрез „прецизни химически формули и реакции“ (отвън), така и чрез „прецизни словесни формули и реакции (отвътре).
И ако сме навлезли в ерата на генното инженерство на живата материя, не е ли време да навлезем и в ерата на словесното инженерство на живото съзнание и квантово свързаното с него битие?
В това е и голямата „запечатана със седем печата“ тайна на Божественото Слово и 4-те живи „гласни“ и 24-те царуващи „старци“, която тайна могат да разберат само „посветените: от началото на създанието на света, та дори и до днес!“
В тази Питагорейска система се вземат предвид 24 основни звука и букви във фонетичната азбука, от които 4 са основните гласни и 20 са основните съгласни звука (букви). На гласните, разбира се, се отдава най-голямо значение и най-голям творчески потенциал, и те носят в себе си силата на четирите основни еона (елемента), контролиращи въздух, огън, вода и земя, които олицетворяват същността на всяко познато битие. Затова на тях са отдадени и най-първичните числа: 1, 10, 100, 1000, от които, разбира се, „алфа“ е най-първата (съответстваща на Божествената Монада в орфическата наука), а „омега“ е най-множествената (но съдържаща „монадата“, и е съответстваща на „Божествената Плерома“ – за повече подробности виж „Тракийското Писмо Декодирано II“, стр. 97-100). Ако някой прочете внимателно Апокалипсиса от Св. Ап. Йоан, ще забележи, че същите четири еона, свързани с четирите основни гласни, са представени в четирите живи същества, стоящи около трона на Бог-Словото, и никак не е трудно да се досетим, че те представляват 24-те звуци (букви) на това Слово, които според Христовия Апостол и пророк Йоан контролират цялото битие по Божието Разпореждане (Творческо Слово).
Забележете, че когато ЧЕТИРИТЕ живи същества проговарят, старците в отговор заедно се покланят и също проговарят (или „пеят“, защото песента е говор с удължени гласни!“), и тогава като резултат се покланят безбройните ангелски („архетипни“) еони, и следвайки тях и всичките създания, „на небето, на земята, и под земята, и по морето, и всичко що има в тях“. Или с една дума, гласните „командват“ останалите звуци (букви), а те от своя страна „командват“ архетипите на образното слово („ангели“), и това задвижва битието на всички създания във всички останали измерения на света!
Това е типичната трансцедираща реалност в света според откровението на Св. Ап. Йоан, и според орфическата наука на Питагор, и тази реалност с всичките й трансцедиращи измерения, е обектът който изследва, дефинира и повлиява чрез мощните си методи модерната Трансцендентна Наука!
Или казано по един по-лаконичен начин: според Божественото Откровение дадено на Йоан и според Орфическата научна школа на Питагор (няма две мнения, всичко е ясно!) – Словото, Звуците и Буквите, контролират както видимия („материален“), така и невидимия („духовен“) свят!
И преди да побързате да си кажете: „ъхъ, квантум-шмантум“ (спомнете си за „квантум-шмантум“ в книга 2 на Тракийското Писмо декодирано, стр. 101-110), чуйте нещо „съвсем не-квантово“, което ще ви свали напълно на земята в измеренията на „по-твърдата“ класическа физика на Сър Айзък Нютон, но ви предупреждавам, че то потвърждава думите на Питагор и Св. Ап. Йоан, въпреки че удовлетворява и най-твърдите изисквания на човешкия опит и практика от „най-модерно“ време като например – „око да види, ръка да пипне!“.
През 1953 година британският учен Франсис Крик и американският му колега Джеймс Уотсън разкриха интимната структура на ДНК (и принципно подобната й РНК), която е в основата на кодиране на живата материя и наследствеността.
Пурините и пиримидините са химични бази, които са известни като строителните блокчета, съдържащи се в ДНК и пак ЧЕТИРИ в РНК. Тези бази са Аденин, Гуанин, Цитозин и Тимин (или разновидния му Урацил при РНК). За да се образува верижният „кодов низ“ на ДНК (и РНК), четирите бази се свързват две по две химично съвсем специфично: винаги Аденин с Гуанин, и Цитозин с Тимин (с Урацил при РНК). Така ЧЕТИРИТЕ бази „диктуват“ кодовия низ на ДНК и РНК, и така дефинират къде ще се прибави всяка от само ДВАДЕСЕТТЕ аминокиселини, които пък определят синтеза на огромния брой белтъчини, а те от своя страна формират структурата и функциите на организмите. Сигурно сте забелязали вече от казаното по-горе, че точно ЧЕТИРИ бази (досущ както четирите гласни в азбуката) и точно ДВАДЕСЕТ аминокиселини (пак досущ като двадесетте съгласни в азбуката) определят БИТИЕТО на всички живи организми на земята!
С една дума – както буквите на Словото кодират Речта, а оттам и Съзнанието, така „буквите“ на химическите съединения кодират Генетиката, а оттам и Битието (структурата и функцията) на живота!
Но какво на практика ни ползва това очевидно сходство между естеството на словото и химията на живата материя? Ами това, че ако усвоим употребата на едното, ще усвоим и употребата на другото, и така ще можем да променяме своето битие както чрез „прецизни химически формули и реакции“ (отвън), така и чрез „прецизни словесни формули и реакции (отвътре).
И ако сме навлезли в ерата на генното инженерство на живата материя, не е ли време да навлезем и в ерата на словесното инженерство на живото съзнание и квантово свързаното с него битие?
В това е и голямата „запечатана със седем печата“ тайна на Божественото Слово и 4-те живи „гласни“ и 24-те царуващи „старци“, която тайна могат да разберат само „посветените: от началото на създанието на света, та дори и до днес!“
Няма коментари:
Публикуване на коментар