Една от най-ярките страни на европейското католицизиране е Константинския събор (1414-1418), който се проведе по време на разкола на християнската църква с латинския обред, с цел да го прекрати и да обедини цялата западна християнска църква под ръководството на единния римски папа. Именно на този събор бе избран папа Мартин V и точно от него започнали изгарянията на т.нар. "еретици", които не признават папските реформи и самия папа - като наместник на Бога на Земята.
И така, кои всъщност бяха тези, които римската църква на латинския ритуал обяви за "еретици"? Ако вярвате на официалната история, за чието пренаписване и фалшифициране голям дял има Ватикана, това бяха само магьосници и вещици - служители на силите на тъмнината. Но напоследък има все повече доказателства, че под претекст за борба с "еретиците" и "магьосничеството" е унищожено ведическото общество на ранна Европа, както и онези християни, които не могат да приемат ереста на папството.
И не случайно, именно на този събор на латинската църква, която все още не е наричана "католическа", се решава да бъде наказан Ян Хус, който беше изгорен заедно с всичките си трудове. В резултат на това започнаха хуситски войни в Европа. По-късно са изгаряли и други "еретици", заедно с всички книги, които не подкрепят ватиканската версия на историята и не потвърждават ереста на Ватикана.
Ето какво можете да прочетете за това в книгата "Как и за какво се правят Писанията "свещени"?" на издателство "Концептуал": "Може да се каже, че на събора през 1414-1418 г. римокатолическите църкви са обединени в една организация. Въпреки че съборът не е решил всички задачи, тази обединена организация вече показва какво ще се случи с онези, които няма да се съобразят с решенията й. С такъв грях пред Бога започнала дейността на латинската обединена църква, която по-късно била наречена "католическа", очевидно от думата "kat": на чешки език "kat" означава "екзекутор".
Не цялата истина е известна за Ян Хус, а още повече за това какво вероучение той защитава. Но някои разпоредби на това вероучение са известни:
- Не бива да се подчиняваш сляпо на църквата, но трябва да мислиш самостоятелно.
- Властта, която нарушава Божиите заповеди, не може да бъде призната от Него.
- Всеки е пряко свързан с Бога без посредници, поради което църквата като междинна връзка между човека и Бога не е необходима.
- Изповедта е насилие срещу съвестта и затова е достатъчно да се задоволим с вътрешното покаяние на човека пред Бога.
- Необходимо е да се преведе Библията от традиционния латински на националните езици.
И така, какво християнство е проповядвал Ян Хус? Непряко ни говори за това следния факт. На помощ на хуситите, които се защитаваха срещу кръстоносците на папата, идва "един отряд от православни поданици на Великото Литовско херцогство, борещи се срещу опитите за налагане на католицизма в своята страна. Осем години заедно с таборитите те се бориха срещу полски, немски и унгарски войски". Очевидно православните помагат на православните в борбата срещу латинците".
И така, ето кой всъщност беше Ян Хус! И кои всъщност са онези, които от името на Христос се обявиха самоволно за "наместник на Бога на Земята", извършиха тотално пренаписване на историята и унищожаваха инакомислещи, както и писмени източници и книги, които противоречат на ереста на папството и версията на историята, измислена от Ватикана? Не са ли всъщност "инквизицията", клането на християни от други вероизповедания и ведическото население, а също така и "кръстоносните походи" - кървави човешки жертвоприношения на планетарния демон на тъмнината? Същият този "общ Бог с евреите", за което Ватиканът вече открито заявява след Втория Ватикански събор, признавайки първостепенността на "Божия избран народ" над себе си? Тогава защо настоящата "върхушка" на РПЦ поддържа такива близки контакти с онези, които светите отци на Източното християнство винаги са наричали "папската ерес"?
По материали от Интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар