Невъзможно е да се говори за този необикновен изобретател и мислител без да се спомене името на неговия учител и колега, изтъкнатият Гулиелмо Маркони – известен най-вече с разработката си на радиото, но също така и с редица други интересни нововъведения. Игина работи с Маркони до смъртта му през 1937 г и продължава усилията на учителя си, използвайки тайните, научени от него.
Игина не изобретява нищо толкова известно колкото радиото, но талантът му сътворява машини с дори още по-поразителни свойства, които малцина биха си представили, а още по-малко биха повярвали, че са възможни.
Изучавайки магнитните полета, през живота си Игина прави редица изобретения, базирани на атомните вибрации. Той работи и с взаимодействието на полета, намиращи се между Земята и слънцето, като използва енергията от тях за възстановяване на болни клетки.
Многобройните изобретения на Игина включват фундамент с пасивен резонанс, неутрализатор на земетресения и странен уред, наречен “Елиос”, за който се твърди, че пречиства всички хранителни вещества, намиращи се в малкото му поле на действие.
Но вероятно нито едно от тези странни изобретения не носи на Игина толкова удоволствие, колкото магнетичният стробоскоп. Той е възхитен от способността на уреда да смайва любопитните си наблюдатели в облачни дни.
През 1998 г международно известният журналист Маурицио Костанцо, отивайки на интервю с Игина, става свидетел на странна перка, кръжаща над скромния дом на изобретателя в Имола, Италия. Костанцо описва как постепенно в облаците се отворила дупка и започнала да расте с всяка минута. По-късно Игина признава, че това, което му дава най-голямо удовлетворение от необичайното му изобретение, са невинните усмивки на децата, които гледат как облаците се отдръпват като по магия.
Магнетичният стробоскоп – който може да бъде сравнен с Разпръсквателя на облаци на Вилхелм Райх – е със сигурност в състояние да изнесе величествено представление. Въпреки това, забележителното в работата на Игина е откритието на нещо, което никога дотогава не е вземано под внимание от науката – малката, неуловима, но и основна частица, наречена “атомен магнит”.
От кайсии на ябълки
През 40-те години на изследователската си дейност Игина влага всичките си усилия в задачата да класифицира вибрациите на частиците, открити във всеки атом в природата. Наблюдавайки нивото на светлинна абсорбция на тези миниатюрни частици, Игина се убеждава, че учените са направили грешка при формулирането на основната структура на атома. Той твърди, че е невъзможно да се изучава частица, намираща се в постоянно движение и да се създаде изображение, което не е погрешно.
В следствие на това Игина създава механизъм, който изолира всеки атом и е изграден от стени от различни атоми с намаляваща степен на абсорбция на светлината. Именно по време на тези изследвания (за които той проектира свой собствен микроскоп с увеличителна сила от 1.6 милиарда пъти) Игина открива магнитния атом – изключително енергична частица, съдържаща се във всяка органична материя.
След години на усилена лабораторна работа, Игина открива най-съществената страна на материята – факта, че атомите не трептят, а вибрират. Това откритие води до едно от по-необикновените му и поразителни изобретения – осцилатора за магнитни полета. Ученият открива, че ако успее да промени вибрирането на група частици, самото вещество се променя.
Следват редица удивителни опити, в които осцилаторът за магнитни полета играе главната роля. Веднъж Игина поставя апарата до кайсиево дърво и променя вибрирането на атомите, докато то постепенно става като това на ябълково дърво. (Той изучава предварително показателите на това вибриране). След 16 дни установява, че кайсиите почти напълно са се изменили в ябълки.
След този опит Игина изследва обсега на откритието си, като се осмелява да го приложи върху животни. Той променя вибрационното състояние на опашката на плъх, за да я измени, за четири дни, в опашка на котка.
Въпреки че плъхът умира след експеримента (най-вероятно тялото му не издържа на бързата молекулна промяна), това подтиква Игина да направи друг, още по-показателен експеримент. Като изучава вибрациите, съответстващи на здрава кост на заек, той възбужда атомите на счупен крак на друг заек, докато те се излекуват, което става за изключително кратко време.
Така Игина достига до извода, че при правилно изчисление и просто, постепенно изменение на вибрационните им показатели, болните клетки (в това число и раковите) на всеки могат да бъдат излекувани.
Накратко, Игина проектира машина, която твори чудеса. Въпреки дългия списък с негови изобретения и легендарните анекдоти за него, обаче, Игина никога не е признат за ортодоксален учен от академичната общност. Напротив, той бива пренебрегван или осмиван за дръзката си работа.
Все пак някои негови колеги признават гения му. “Фактът, че никой не вярва, е следствие от липсата на уреди, необходими за да разберем как точно става това”, казва ядреният учен Гилиано Препарата в защита на работата на Игина.
И докато трудът му не е оценен по-достойнство от научната общност като цяло, няколко негови колеги го признават за революционен пионер с велик принос в италианското национално наследство. Днес фондации, улици и конференции носят неговото име, а след смъртта му, работата на Игина спомага за нарастването на интереса към завладяващата му дейност.
Игина напуска този свят на 8 януари 2004 г, отнасяйки със себе си важно, макар и неразбрано наследство, в което науката граничи с магията. Но той оставя след себе си богатство от загадъчни идеи и непонятни артефакти, които безспорно дават вдъхновение за по-нататъшни изследвания.
Превод: Антоанета Ангелова
http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-10-24_06_d.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар