защото ми го казаха по телевизията
Новият президент на ИААФ – Интернационалната асоциация на лекоатлетическите федерации – Себастиян Коу, и „сър“ при това, зае позата на Роденовия „Мислител“. (Изплагиатстван от древнобългарска статуетка, което единствен показах в телевизионното предаване, носещо названието на тази медия.) Тъй като, олимпийският шампион знае отлично: „Разровиш ли го, ще мирише. И ще свърди като отрова.“
Твърде трудно ще обясни, как с крехката си физика постигаше онези шеметни резултати, които му осигуриха рицарското звание. Може би ги дължи на изумителните си шпайкове със специални бутони? Ама нали и те уж са „под контрол“…
Сър Себастиан и уж подопечната му федерация извадиха Русия от всички състезания. Включително – и от олимпиадата в Рио де Жанейро идущата година. Дали?
Вярно посочи Саймън Дженкинс малко преди наказанието:
„Руснаците ще отидат в Рио следващата година. Каквото и решение да изникне от срещата на Интернационалната асоциация на лекоатлетическите федерации (ИААФ), руснаците ще отидат на Олимпийските игри през 2016 г. Ако спортните „звезди“ мамят, ги отстраняват. Ако спортни страни мамят, биват отстранявани. Но когато всички мамят, какво да се направи? Отговорът е: да се паникьосвате, да лъжете и сетне да замитате следите си.
Ако има поне едно нещо, което руснаците знаят за международния спорт, то е, къде другите крият своите скелети. Изключете руснаците, и цялата мрачна постройка ще се срине с гръм и трясък. Британецът лорд Коу, новият президент на ИААФ, чиято централа е в „добре известния лекоатлетически център Монако“, заяви, че не знае нищо за допинговата сага. Действително, той твърди, че научил от медиите. Докато медиите и собственият следовател на ИААФ Дик Паунд разкриват обратното.
Коу прекара осем години като вицепрезидент на ИААФ под ръководството на човек, когото нарича „духовен“ учител – Ламин Дияк, който сега е разследван от полицията за огромна и масова корупция. А Коу не е знаел нищо за нея? Ако не е знаел, значи е трябвало да знае. Като високоплатен консултант на “Nike” и изпедепсан чиновник, на „ти“ с кухнята на вертепа, дали той може да бъде човекът, който да изчисти задръстените Авгиеви обори на леката атлетика?
През годините олимпиадите, колоезденето, фигурното пързаляне, бейзболът, футболът и леката атлетика – всички те са засегнати от допинга и/или – от финансови скандали. Най-големите неприятности произлизаха от интернационалните управителни тела, които наблюдават и ръководят тези спортове. В чиста проба конфликт на интереси те също организират и извличат приходи от фестивалите на шовинизма, които сега минават за световни спортни състезания. От тук скандалната цена на игрите в Атина, Пекин, Лондон, Южна Африка и сега в Рио.
Тези ексцентрични бурлески са поощрявани от един космополитен бюрократичен елит, който насърчава истерията около това, кой ще „спечели“ правото да бъде домакин. През 2005 година Великобритания трябваше да плати 500 000 лири стерлинги „хонорар“ на Международния олимпийски комитет само, за да й бъде позволено да постави кандидатурата си (забрави да прибави подкупите). Сега неправителствени кандидатури са забранени поради страх от скъперничество. Единствената съвременна олимпиада, от която не бяха спечелени пари (за МОК) беше онази, за която нито едно правителство не прояви желание. И игрите бяха проведени като частни – в Лос Анджелис през 1984 г.
Ето как спортовете de facto биват национализирани и финансирани, за да се печели. Британските плувци бяха наказани финансово от Дейвид Камерън заради слабото им представяне през 2012 г. Жест, напомнящ „романтизма“ на някой груб диктатор. Малко чудо ли е, че натискът да се мами е гигантски. А маменето, както в Русия, така и в други засега необявени държави, също може да бъде „национализирано“.
След малко ще се включа по-сериозно с личен опит и коментари. Не бива да пропускаме миналогодишните зимни олимпийски игри в Сочи, за които Путин, Владимр Владимирович, и неговото най-близко обкръжение похарчиха около 40 милиарда евро. Повече и от Китай! Бедите на кремълския пишман господар тръгнаха от там. Не се издължи на някои, на които трябваше. Въпреки че не това беше основната причина. Просто послужи като повод.
И още нещо. Познато ли ви е името Майкъл Фелпс? Как се „завоюват“ седем златни олимпийски медала в плуването само на едни игри? И на общо… 22, с 18 олимпийски тили! С филия, намазана с мас ли? Ами да изпратим Б.Б. в Рио. Белким повтори Таня Богомилова…
Фелпс отпердаши обратния евреин Марк Шпиц – също „чист“ от допинг, колкото Иван-Абаджиевите щангисти…
Освен това нищо не е изобретено в Русия. Даже електрическата крушка и радиото. Учехме съветска пропаганда. И Маркони не е авторът на the wireless – безжичния приемник на звукови вълни. Никола Тесла е, ала това е друг разговор…
Докато на земята се дърляха, в „Звездното градче“ усилената подготовка на поредното космическо трио вървеше към своя край. Допуснаха екип на Рупърт-Мърдоковата телевизия “Sky News” да снима в Байконур. Понеже единият от триото е британецът Тим Пийк. Другите двама са американец и руски командир.
How come? Как така? Възможно ли е Путинов поданик да командва „свободни граждани“ на Обамова Америка и Елизабет-Камерънова Британия? Вот вам мировая конспирация или here it is a world conspiracy theory. Да де, ама световна конспирация на живо! Ха сега.
Долу се ругаят. Не, не се пердашат помежду си, а нападат други страни и народи. Избиват милиони, опустошават цели региони. Сетне ги „възраждат“ и „възстановяват“!
Те са като екранните каубои – работата им никога не свършва. Винаги помагат на доброто, за да надделее. Happy end. И това ги прави герои в очите на зрителите. Нищо, че истината е различна – в живота непременно се стига до гѐпи end…
Откакто съществуват залагания, няма чисти спортни състезания. Когато през трийсетте комунисти, нацисти и социаллиберали превръщат спорта в измамна надпревара „между различните обществено-политически системи“, работата съвсем се оттича. Не го ли знаете?
Спортът беше обект на държавна политика, понеже служеше на режимите. При милиционер-социализЪма безспирно излагаха на неговата витрина постиженията и протагонистите му. Днес, уж след „промените“, уредиха тези предмети на сталинизма и живковизма с персонални пенсии – май-два пъти тавана – максимума.
Аз бих ги прекарал през каторгите. А после щях да ги оставя на социални помощи. Да видят как чичо на село или бате в завода са бъхтили цял живот. Смазаната интелигенция не се беше преработила. Но я унижаваха за подаяния, колкото доходите на чистачките. Гръмко наричайки ги „трудови възнаграждения“.
Докато те, „спортните герои, донесли слава на социалистическата родина“, полагаха усилия десетина години. Това беше съпроводено с екстри, за които редовият нашенец не смееше и да помечтае: Обикаляха света, получаваха апартаменти и автомобили без ред. Някои шофираха мерцедеси и волги… Лежаха на лаврите си като червени патриции от подножието на болшевишкия Олимп.
Да де, ама аз не съм вие…
И така, в навечерието на „промените“, през лятото на 1989 г., у нас беше проведена поредната Спартакиада на дружеските армии. За първи път – с участие на състезатели от натовски държави. Многозначително!
Мой колега и близък беше шеф на пресцентъра.Безработен, не страдащ от дефицит на време, се отбивах при него. Хем да си похортуваме, хем да науча нещо ново.
Един ден той ми показа списъците на западните участници. О ужас! Французи, италианци, белгийци и т.н. бяха възприели родения в СССР и наложен тук модел – елитните спортисти да бъдат… военизирани. Говоря за спортове извън напълно професионализирания футбол. Тогава дори баскетболисти, волейболисти и прочие бяха с униформи.
Нямам представа – не ме е интересувало – дали сър Себастиан е имал военен или милиционерски чин. (Жан-Клод Кили се водеше униформен митничар.) Струва ми се, че бях първият и май единственият, добрал се до Примо Небиоло, който от 1981 година оглавяваше световната федерация. Не друг, а той я превърна от аматьорска формация в машина за пари – за много големи далавери и суми. Но допингът го беше изпреварил.
Още през петдесетте съветските сестри Ирина и Тамара Прес предизвикваха съмнение в женствеността си. И не само те. Не забравяйте, че официалният допинг-контрол на олимпийски игри започна през 1976 година в Монреал. Пробата беше направена – оттук-оттам – четири лета по-рано в Мюнхен. А най-големите успехи във всички спортове се постигат само с допинг. Някой съмнява ли се в това?
Защо не ги хващат? “It’s only business” – „това е само бизнес“, гласеше прословута реплика във филм за измислената мафиотска фамилия Прици. Най-могъщите финансово и политически държави използват стимулиращи средства, които още не са попаднали в забранителните списъци. Те са биз-бизе с фармацевтичните концерни, които, на свой ред, чрез корупция, държат в ръцете си шефовете на допинговите лаборатории и на съответните международни спортни федерации. Няма как да речете, че еврейчето Йозеф „Сеп“ Блатер беше първо. Самият Примо Небиоло падна от най-високия трон в „царицата на спортовете“ след разследване.
Разговарях с него в стаята му в парк-хотел „Москва“. Леглото беше неоправено. Въздухът – наситен с миризма на телесни изпарения и газове. Все още сънен, торинският дебелак откровено ми призна: Леката атлетика вече е бизнес. Като член на Международния олимпийски комитет – разбирайте интернационалната спортна мафия – Небиоло беше близък с главния зет Иван Живков „Батето“, по-късно изгорял в подобна афера. „От ума си тегли“,[11] е постановил писателят-класик. Коньовичарчето с моминско име Славков не блестеше с особени интелектуални заложби и качества…
Та думата ми е за това, че на земята големите уж се дърлят, а в космоса се прегръщат и бачкат заедно, като свит юмрук. Пак юмрук, нали?
Не се ли интересувате, поради що никой не коментира тази политическа аномалия, ако мога да използвам този израз? Как така Русия и Франция пердашат заедно Ислямска държава? Военните им действат в синхрон. Но санкциите срещу Москва не падат?! Що за „сътрудничество“? Путин да не е мазохист?
Всичко е игра. Мислете, дявол да го вземе.
Вижте как ни мамят и то на всички фронтове, според приетия милитаристичен език. От правата на човека и тяхното гарантиране и съблюдаване, до нещо, което изглежда второстепенно, забавлени, каквото уж е спортът. Но всъщност е гигантски бизнес, в който участват корпорации и организации от какви ли не сфери. Помислете за храната, облеклото, лекарствата и средствата за възстановяване на спортистите. Сетне – през съоръженията и уредите за спортуване. Накрая стигнете до организацията на състезанията, транспорта и медиите – до прословутите телевизионни права.
Многомилиардна далавера!
„През 1982 г. ИААФ заряза традиционното схващане за аматьорство и през 1985 г. създаде обезпечителни финансови фондове за лекоатлетите. Пътят към високите постижения беше отворен за по-големи групи от изключително талантливи спортисти. Постоянно, без отклонения, бяха провеждани промени от така наречия аматьоризъм кък финансово мотивирани и осигурени атлети, състезаващи се за най-високите резултати. И това развитие продължи с въвеждането на веригата от състезания за наградата на ИААФ през 1997 г. За първи път в историята на състезанията на ИААФ федерацията предлагаше награден фонд на успелите лекоатлети.
Развитието на науките, приложими в спорта, подобриха екипировката и въведоха нови техники и методи на тренировка и надпревара. Даже доведоха до още по-големи промени в този спорт. Тъжно е, но на този етап медикаментите, подпомагащи постигането на високи резултати, също се прочуха. Като застрашиха моралната канава на спорта, както и здравето и живота на младежите.“
Такова е наследството на Примо Небиоло – първо парично, последвано от скъпоценно. Имаше верига с многомилионен награден фонд в долари. Сетне – „Златна лига“, която стана „Диамантена“. Но такава беше „повеля на времето“, според израза на другаря Тодор Живков, който не беше негов, а на придворните му речописци.
Кой може да избяга сам от това?
Човекът е устроен така, че иска да гледа, да слуша и да чете най-доброто. Кой помни вторите в спорта?
Не ми пробутвайте брътвежи за хуманност. Искате върхови постижения? Заповядайте – спортистите са съвременните гладиатори. Никой не ги кара насила. По-рано – да. Сега сами правят своя избор. Затова следва да бъдат оставени свободно да зобат, да се състезават и да умират. Тяхна работа.
Ако имах власт, щях да постъпя така. Но не бих допуснал отпускането и на една стотинка от държавния и общинските бюджети за професионалния спорт. Щом като е занаят, да му дирят колая. Както производителят – суровините, машините, работната ръка, а накрая – пазарите.
Народните пари трябва да отиват за здравеопазване. Спортуването е съществен дял от него. Но не за върхови резултати и класиране, а заради самото движение. Състезания на училищно или квартално равнище – да. Само че без парични или материални стимули. За честта на училището, махалата. Нищо повече.
Не, има още: непременно увеличаване на времето за физическа култура и спорт на децата и юношите – от градините до края на гимназиалното обучение. Който иска гладиаторски битки – да си ги търси. Има право да открива и вербува мераклии. Да ги подготвя и вкарва в надпревари. Но със своите пари, не с тези на народа.
Така мисля аз. Не удрям с юмрук, твърдейки, че непременно съм прав.
Светът се движи към своята неприятна, да не река – отблъскваща унификация. Жителите на земята губят своята свобода, но не предприемат нищо, за да спрат процеса.
Става дума за онова, което вършат с нас, а ние се държим съвсем като гои – добичета.
diagnosa.net/
Няма коментари:
Публикуване на коментар