събота, 27 юли 2019 г.

УСМИВКИ ОТ СТАРИТЕ ЛЕНТИ - Светът като ферма за дегенерати




„Дейвид Камерън е щял да прави орален секс с мъртва свиня!“

Това изкрещя от заглавие цюрихският вестник „Blick”. Надзаглавието беше съвсем изразително:

„Какво прасе!“

Същото твърди в новоиздадена биография на британския премиер нейният автор лорд Ашкрофт. Той е бивш заместник-председател на Консервативната партия и познава торите отвътре, от кухнята и тоалетната.



„Твърденията, които най-силно карат челюстта да увисне, датират от времето, прекарано от г-н Камерън в Оксфордския университет“ – писа един от коментаторите в британския „десен“ печат. – „Книгата разкрива „скандална церемония за посвещаване“ в Обществото „Пиърс Гайвстън“,аристократичен клуб за вечери, по време на които г-н Камерън „е вкарвал свои интимни анатомични части“ в устата на мъртво прасе.

Твърдението е направено от „уважаван оксфордски свидетел“ и член на Парламента, който освен това заявява, че дори съществува фотография на това извънредно събитие, която се съхранява в частни ръце.

В отговор, приятели на министър-председателя отбелязват, че той не е бил член на общността. Нещо, потвърдено от няколко души, учили по онова време – средата на осемдесетте – в Оксфорд.



Един от тях е Тоби Янг, журналист в „Telegraph”, който е проучвал студентското минало на г-н Камерън, и не е открил никакво доказателство за инцидента с прасето. „Мисля, че това е плод на нечие въображение“ – заяви той.

Все пак действителните факти по случая могат да се окажат по-малко важни от дебата във връзка с твърденията в книгата. Линдън Джонсън, бруталният тексасец, който наследи Джон Ф. Кенеди като президент на САЩ, призна, как е заповядвал на своя екип да разпространява напълно фалшиви слухове, че неговият съперник е правил секс с прасе. Защото „искам да накарам този кучи син да го отрича“. И така да насочи общественото внимание към мълвата.

Съществуват предположения, че лорд Ашкрофт е постъпил по сходен начин в случая с г-н Камерън. Но резултатът може да се окаже същият.“

Ето го жилото на пропагандата. Сигурно най-много боли, когато идва от своите. „Десните“ замълчаха. Което навежда на усещането за умисъл. Знаете, че не съм почитател на Дейвид Камерън, както и на никой друг политик на земята.

Дали не последва „смяна на местата“, както в онази нашумяла комедия с Еди Мърфи, продуцирана от покойния Еърън Русо? „Левият“ пролейбъристки всекидневник „The Guardian” се хвърли като Александър Матросов върху амбразурата със стрелите на позора, за да брани… основния политически противник на партията.

Някой си Том Фипс, автор на изданието, не закъсня да си послужи с обичайното в комунистическата пропаганда – „конспиративните теории“. Реши да изкара работата „изцяло от фронта на „тайните общества“, кичещи се с привилегии, взети назаем от лустрото на традициите на висшите…



Дейв [Камерън] беше просто студент, а всички вършехме такива неща. [Какви? Орален секс със заклано прасе?] Аз веднъж откраднах пътен знак. Това е Оксфорд, такива неща стават, забравете ги. Независимо, че тези излияния са явни безсмислици, те ще свършат работа. В дългосрочен план епизодът няма да навреди на Дейв. Този тип хора, които от Ийтън отиват в Оксфорд, включват се в Клуба „Булингтън“, и участват в забавите на „Пиърс Гайв“, не са като вас и мен. Те са специални и ще вършат, каквото пожелаят, за да постигнат своята отредена съдба. Такава е неизговорената теза на британската класова система.“

Мнение на… „левичар“?! Странно. Един вид, който е от висшето общество, независимо от закона и нравствените правила, е свободен да прави, каквото му хрумне. Да си спомним за формулировката на Виктор Юго:

„Всяка дъщеря на лорд е лейди. Останалите английски момичета са мис.“

Дали зад кампанията не се крие някой съвременен, английски Линдън Джонсън?

„В понеделник [21 септември] Джордж Осборн, канцлерът, отбягна да отговори на въпроса, доколко твърденията на Ашкрофт са навредили на министър-председателя.

„Добре, не съм виждал тази книга“ – каза Осборн, ехидно ухилен, по време на пресконференция в голямата зала на приемната на Комунистическата партия „Диаоутай“ в Пекин, Китай.“



Действителния премиер на Обединеното кралство беше на делово посещение при своите китайски партньори, а защо не и повелители. Ако преди тридесет години някой ми беше казал, че британски консерватор, облечен са върховна власт, ще обикаля комунистически Китай за обмяна – по-скоро за възприемане – на „челен опит“, щях да помисля, че има висока температура. Джордж Осборн направи тъкмо това. Посети един от размирните райони на най-многолюдната държава. А накрая поиска китайски инвестиции и съдействие за изграждане на… ядрена централа в английското графство Есекс?!

„Въпросът е, доколко авторитарен Китай може да заслужава доверие или морални, почтени акционери във Великобритания, едва ли ще бъде обсъден.“

Консерватизъм, либерализъм… Сега всички са социалисти!

Ако си спомняте, през лятото имах шанс да покажа, как и офицерите от КГБ се юрнаха да отричат, че премиерът на Нейно величество е бил вербуван от тях. И „без да искат“ го изкараха… педераст! Цялата история представлявала „закачка между веселяци“. „Обратни“ – в СССР ги преследваха като фашисти едва ли не – „се опитали да го забършат“?! „Опитът“ продължил цели три седмици и то из луксозните курорти на черноморския курорт Ялта. (Вижте илюстрацията.)



Редовите граждани на „страна огромная“ можеха да го видят само на илюстрована картичка. Камо ли да си организират гей-забави и то толкова ненаситно дълго…

По думите на Камерън, на въпрос по темата бившият руски президент и настоящ министър-председател, евреинът Дмитрий Медведев, отговорил, заявявайки: „Съвсем сигурен съм, че Дейвид би станал много добър агент на КГБ. Но в такъв случай не би могъл никога да стане министър-председател на Великобритания.“



Защо? Някой от „Лубянка“ щеше да го предаде ли? Или двете страни и техните служби работят съвместно като железен юмрук на партията – комунистическата? Пък и заглавието на публикацията противоречи на съдържанието. Според него „Русия е уловила на въдицата британския министър-председател заради твърдения за вербовка от КГБ.“ Нали ченгетата уж отричат? Как така го държат на въдицата? Не ви ли намирисва?…

Лондонска журналистка, учила в ГДР, и от личен опит отлично запозната със системата на тоталния шпионаж и вербовки, квалифицира обясненията на самия Дейвид Камерън из ялтенските кръчми и плажове като „забавен анекдот“. И не загатна, а почти в прав текст разясни, че няма как премиерът да е бил изпуснат от съветските майстори на плаща и кинжала от централата на „Лубянка“.

Гадост! Повсеместна дегенерация! Нов световен ред на изчадията!

Цялата помия, с която обилно заливат наемателя на „Downing Street” 10 в Лондон, е чудесна задявка за отвличане на вниманието от важните проблеми. Колкото по-мръсна и недостойна, толкова по-ефикасна. Sub sole nihil novi est – нищо ново под слънцето.



„Panem et circenses” – „хляб и зрелища“ – присмял се на тълпата римският сатирик Ювенал през първи век.

Не че Камерън не заслужава „свинската“ кампанията. Ама чак такава. Пък и моментът е точно избран, а механизмът за производство на гнусотии – добре курдисан. Може би Обединеното кралство ще отвори портите си за повече бежанци? Или има нещо друго? Цялата дандания, „докато Джордж Осборн е навън, в Китай, където тъкмо осигурихме важни пазари за нашето свинско и за материали за разплод на прасета (не се майтапя)“ – защити премиера пак лейбъристка вестникарка.

„Създанията отвън се взираха от прасе в човек и от човек в прасе, и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да кажат, кой какъв беше.“

Превърнаха човеците в животни. Обратното май също е валидно.



„Малките мръсни тайни в сърцето на нашия елит може би изобщо не свършват с тази“ – тъжно заключи цитираната „лява“ авторка.

Никой не коментира повсеместната дегенерация, обхванала човечеството. Рибата мирише от главата…


„Всички тези дегенерати се чувстват „богоизбрани“, „елит“ (мания за величие).Но едновременно с това те се усещат „гонени“ и „преследвани“ (мания за преследване). Но нали „манията за величие“ и „манията за преследване“ са родни сестри?“

Как ги държат и им дърпат въженцата? С това започнах.



„Незаконно ли е да правите секс с мъртво прасе?“ – съвсем сериозно запита английски журналист. И подири отговора: „Според параграф 69 от Закона за половите престъпления от 2003 година лице извършва престъпно сношение с животно, ако

(a) преднамерено извършва акт на проникване със своя пенис;

(б) онова, в което прониква, е вагина или анус на живо животно.

Тъй като въпросното животно не е било живо, нито неговата вагина или анус, в които е проникнато, ще излезе, че не е било възможно извършването на никакво престъпление, съгласно закона от 2003 г.“

Точка. The case is closed! Казусът е приключен!

Ала деянието, ако е извършено, е сторено преди 2003 година. Обаче „there’s a law for the rich and a law for the poor”. Пише ЗаКон. Не пише ЗаЛъв…

Такива повредени, некачествени марионетки ви ръководят. А повелителите им се разпореждат с тях, като с добичета. Струва ви се, че прекалявам?



„Във Великобритания властта зависи от манипулациите на богатите хора“ – писа тези дни Роб Фейхи. – „Господството, налагано над британските елити, е основано върху доверие и преданост. И върху взаимния страх от това да бъдат изложени на светло.“

Къде другаде е различно? 

Няма коментари:

Публикуване на коментар