петък, 9 август 2019 г.

Агарта – вътрешния свят на една непозната цивилизация


        
              

      

Има земно слънце, което е причина за цялата горещина и всички, които могат да видят, могат да видят слънцето; а онези, които са слепи и не могат да го видят, може да усетят топлината му. Има вечно Слънце, което е източник на цялата мъдрост, и тези, чиито духовни сетива са събудили живота, ще видят това слънце и ще осъзнаят Неговото съществуване; но тези, които не са постигнали духовно съзнание, все още могат да усетят Неговата сила чрез вътрешна способност, наречена Интуиция.

- Парацелз
   

Агарта

Най-голямото разкритие на всички времена е фактът, че има цивилизация, която живее и се развива в центъра на Земята, името й е по-известно като „Агарта”.

Да започнем с Будистите, в тяхната теология те горещо вярват в съществуването ѝ. Те вярват, че това е раса от супер мъже и жени, които понякога идват на повърхността, за да наблюдават развитието на човешката раса. Те също вярват, че този подземен свят има милиони обитатели и много градове, а столицата им е Шамбала. Господарят на този свят се е вярвало, че давал нареждания на Далай Лама от Тибет, който е неговият земен представител. Неговите послания са били препращани през определени тайни тунели, свързващи този вътрешен свят с Тибет.

Известният руски мистик Николай Рьорих, който бил канализатор на Възнесения Майстор Ел Мория, твърдял, че Лхаса, столицата на Тибет, е била свързана чрез тунел с вътрешната земя, Шамбала. Входът на този тунел е охраняван от Лами, заклели се да пазят тайна. Подобен тунел се вярва, че свързва тайните камери в основата на Великата пирамида в Гиза и Агарта.

Индийския епос, Рамаяна и Бхагавад Гита са двата най-известни текста в Индия. Рамаяна разказва историята на великия Аватар Рама. Бхагавад Гита разказва историята на Кришна. Рамаяна описва Рама като „емисар от Агарта”, който пристигна с въздушно превозно средство. Доста невероятно е, че и Будистката , и Хинди религията поотделно имат предвид Агарта.

Първото публично доказателство се появява през 1947, когато Контраадмирал Ричард Е. Бърд от Армията на САЩ излита директно към северния полюс и вместо да отиде над полюса, всъщност влиза във Вътрешната Земя. В дневника си наред с другите свидетелства, той разказва за влизането във вътрешната кухина на Земята и за изминаването на 1700 мили над планини, езера, реки, флора и фауна. Той разказва, че е видял чудовищни същества, подобни на мамутите от древността, движещи се сред растителността. Накрая открива градове и процъфтяваща цивилизация.


Художествена илюстрация на Агарта

Самолетът му накрая бил поздравен от летателни апарати от вид, който той не бе виждал преди. Те го ескортирали до безопасно място за приземяване и той бил достойно приветстван от емисарите на Агарта. След като си починал, той и екипажа му били отведени да се срещнат с Владетеля на Агарта. Казали му, че му е било разрешено да влезе в Агарта, поради високо моралния му и етичен характер. Казали също, че откакто САЩ е пуснала атомни бомби над Хирошима и Нагасаки , те били много загрижени за своята собствена безопасност и оцеляване. Така решили, че е време да осъществят по-голям контакт с външния свят, за да се уверят, че ние не бихме унищожили тази планета и тяхната цивилизация намираща се вътре в нейните недра. Било им разрешено да изразят целта си чрез осъществяване на контакт с някой, на когото имат доверие.



За да съкратим цялата тази дълга история, ще кажем, че Адмирал Бърт и неговия екипаж, при тяхното напускане на Агарта, били направлявани от домакините си, които автоматично са насочвали самолета на адмирала обратно към външния свят, а животът на Бърт и екипажа се променил завинаги.

През януари 1956, Адмирал Бърт се отправя на друга експедиция към Антарктика и/или Южния Полюс. В тази експедиция той и екипажа му проникват отново на 2,300 мили в центъра на Земята. Адмирал Бърт твърди, че Северния и Южния полюси са всъщност два от многото портали към центъра на Земята. Не мога да не мисля за известната научно фантастична книга на Джулес Вернес „Пътуване до центъра на Земята”, която много от вас са прочели или са гледали филмовата й версия.


Адмирал Бърт твърди, че Вътрешната Земя има вътрешно Слънце

Адмирал Бърт също твърди, че Вътрешната Земя има вътрешно Слънце. Неговата теория е, че полюсите на Земята са по-скоро изпъкнали, а не вдлъбнати. Кораби и самолети всъщност могат да излитат или да влизат право навътре.

Американската преса обяви откритието на Адмирал Бърт, обаче то беше веднага "потиснато" от нашите добри приятели, Тайното Правителство. Рей Палмър, редактор на „Списание за Летящи чинии” написа детайлна статия за откритията на Адмирал Бърт. Правителството на САЩ също купи, продаде или унищожи почти всяко копие и после унищожи цялото издание и печатницата.

Научих, че точно същото нещо по отношение на статията за Адмирал Бърт се е случило и на „Нешънъл Джиографик”. Списанието излезе и правителството на САЩ глътна почти всеки брой. Ако историята не беше истина, защо правителството се впрегна толкова много?

Друг интересен факт е, че правителството на Съединените Щати не позволява на самолети да летят над полюсите. Всички полети са насочени да летят покрай полюсите, всеки пилот, летящ над тези райони може да ви потвърди това. Друг интересен феномен е, че айсбергите, които плават покрай полюсите, са съставени от сладка вода, а не от солена. Друг интересен въпрос е защо е по-топло до полюсите на около 600 мили от тях, в сравнение с 1000 мили разстояние от тях.

           



В книгата на Д-р Реймонд Бернард, озаглавена „ Кухата Земя” се разказва за човек, който потвърждава историята на Адмирал Бърт. Д-р Нелхи Котън от Лос Анджелис докладва, че един от пациентите му, мъж с Нордическо потекло, му е разказал следната история:

„Живеех близо до Арктическия кръг в Норвегия. Едно лято аз и един мой приятел решихме да отидем с лодка заедно, колкото можем по-далеч в Северната страна. И така, приготвихме провизии в малка рибарска лодка и се отправихме към морето.

След един месец ние бяхме далеч на север, отвъд Полюса и в странна нова страна. Ние бяхме силно удивени от времето там. Топло, и от време на време нощем, почти твърде топло, за да се заспи. И тогава видяхме нещо толкова странно, че и двамата бяхме изумени. Пред нас топлото открито море, в което бяхме, имаше нещо като огромна планина. В тази планина на определено място океанът сякаш се изпразваше в дълбока бездна. Озадачени, ние продължихме към тази посока и се намерихме плаващи в огромен каньон, водещ към вътрешността на Земята. Продължихме да плаваме и тогава видяхме това, което ни изненада… слънце, греещо вътре в Земята.


"...вътрешната повърхност на Земята е разделена, както и другата, на суша и вода. Има много слънчева светлина и изобилие от животни и растения там..."

         

Океанът, който ни отнесе до вътрешността на Земята постепенно стана на река. Тази река водеше, както осъзнахме по-късно, всичко през вътрешната повърхност на света от единия до другия му край. Тя може да ви отведе, ако я следваш достатъчно дълго, от Северния полюс право до Южния полюс. Ние видяхме, че вътрешната повърхност на Земята е разделена, както и другата, на суша и вода. Има много слънчева светлина и изобилие от животни и растения там. Ние плавахме още по-далеч и по-далеч в тази фантастична земя, фантастична, защото всичко беше огромно по размер, в сравнение с нещата от външната страна. Растенията са големи, дърветата гигантски и накрая ние стигнахме до гиганти. Те обитаваха къщи и градове, точно както ние на повърхността на Земята, използваха вид електрически превозни средства, подобни на моно-рали кола за превоз на хора. Тя може да пътува по бреговете на реката от град до град. Няколко от обитателите на Вътрешната Земя, огромни гиганти, забелязаха лодката ни в реката, а ние бяхме напълно изумени. Те обаче бяха доста дружелюбни. Поканени бяхме да вечеряме с тях в домовете им и така, моят придружител и аз се разделихме, той отиде с единия гигант в дома му, аз с другия, в неговия дом. Моят приятел гигант, ме заведе до дома си и семейството си, а аз бях напълно изплашен от огромните размери на всичко в дома му. Масата за вечеря беше колосална. Блюдо беше сервирано пред мен, пълно с огромно количество храна, че бих се хранил с него цяла седмица. Гигантът ми предложи чепка грозде, всяко от зърната на което беше голямо колкото наша праскова. Опитах едно и открих, че е далеч по-сладко от което и да било, което бях опитвал отвън. Във вътрешността на Земята всички плодове и зеленчуци имат далеч по-добър вкус и са по-ароматни от онези, които имаме на външната повърхност на Земята. Ние прекарахме с гигантите една година, радвайки се на тяхната компания, както те се радваха да ни опознаят. Ние наблюдавахме много странни и необикновени неща по време на нашето посещение при тези забележителни същества, и постоянно бяхме изумявани от научния им прогрес и изобретения. През цялото това време те никога не бяха враждебни към нас и ни беше позволено да се върнем към дома си по същия начин, както дойдохме… всъщност, те вежливо предложиха тяхната защита, в случай че се нуждаехме от нея в пътуването обратно към дома”.

Друг интересен разказ за посещение в Кухата Земя е на норвежец на име Олаф Йансен, записан е в книга, наречена „Опушеният Бог”, написана от Уилис Джордж Емерсон. Терминът „Опушеният Бог” се свързва с Централното Слънце, което е вътре в Земята и е по-малко и по-малко ярко от нашето външно Слънце, разбира се, и оттук се вижда като опушено. Книгата е свързана с преживяванията на старонорвежки баща и син, които с малката си рибарска лодка искали да открият „земята отвъд северния вятър”, за която били чували. Буря очевидно ги отнася през отвора в полюса в кухата вътрешност на Земята.      

Книгата е публикувана през 1908г. Разказва за преживяванията на сина. Те очевидно прекарват две години там и после се връщат през отвора в Южния полюс, бащата загива, когато айсберг се разделя на две и счупва лодката им. Синът бил спасен и разказал невероятната си история. Той бил затворен в лудница, защото никой не му повярвал. След като бил освободен и прекарал 26 години като рибар, той заминава за Съединените Щати. На около 90 годишна възраст той се сприятелява с Уилис Джордж Емерсон и му разказва историята си. На смъртното си легло му дава също и карти, които е направил на вътрешността на Земята и ръкопис със своите преживявания. Книгата „Опушеният Бог” разказва за неговите преживявания във вътрешността на Земята. В книгата той каза, че хората живеят от 400 до 800 години и са силно напреднали в науката. Те могат да препращат мислите си един на друг чрез определен тип излъчване и имат източници на енергия, далеч по-мощни от познатото ни електричество. Те са създателите на част от летящите чини, които се задвижват от тази мощна енергия, извлечена от електромагнетизма на атмосферата. На ръст са дванадесет и повече стъпки. Друга интересна странична бележка е от 1942г, Нацистка Германия изпраща експедиция, съставена от някои от нейните видни учени, с намерение да открие вход към Вътрешната Земя. Гьоринг, Химлер и Хитлер с ентусиазъм одобрили проекта. Фюрерът бил убеден, че земята е куха и че хора живеят вътре в земното кълбо. В „Кухата Земя” Реймонд Бернард също разказва за снимка, публикувана през 1960 в Торонто, Канада Глоуб и Мейл, която представя красива долина с буйни зелени хълмове. Летец твърдеше, че снимката е била направена в самолета м, докато е летял „отвъд Северния полюс”.

Ченълингите на Джуал Кул за Кухата Земя. 

Когато и да правя проучване по даден въпрос обичам да взимам под внимание информацията спрямо обратната връзка на Джуал Кул. Въз основа на споделяното с Него и на това, което споделям с вас в тази книга, има да се добавят много интересни неща. 
             

"...отворите на Полюсите са много широки и кораби и самолети могат да влизат в тях..." 

Първо, той потвърди, че Адмирал Бърт наистина е пътувал до Вътрешната Земя, както е казал. Той каза, че има Слънце във Вътрешната Земя, но то е различно от нашето външно Слънце. Той каза, че Полярното сияние не е причинено от Слънцето на Вътрешната Земя, а от различен светлинен източник. Той каза, че отворите на Полюсите са много широки и кораби и самолети могат да влизат в тях, обаче са естествено защитени от някакъв вид енергийно поле. Хората могат да ги намерят ако действително ги търсят, обаче, те са леко замаскирани от това енергийно поле.      

Той потвърди, че има входове към Вътрешната Земя в Египет, Тибет и Юкатан и също добави, че има други входове в Бермудския триъгълник, Русия и Африка. 

Той каза, че във Вътрешната Земя има различни раси, точно както на повърхността на Земята, а някои от тях са доста високи. Също потвърди, че правителството на САЩ и други
страни са наясно с Вътрешната Земя, но прикриват фактите, както и че са осъществявали връзка с НЛО и извънземни.

Цялата концепция за Кухата Земя, не може да бъде напълно оспорена и опровергана. Някои учени твърдят, че тази хипотеза е възможна, по ред причини. Не могат да бъдат доказани, нито да бъдат отречени концепциите за живот под повърхността на Земята, при условие, че тя действително е куха и че има наличните за поддържането на човешки живот условия. 

Следва да си зададем въпроса, ами ако действително под нозете ни, се крие една вътрешна обитаема зона, една вътрешна Земя, която е просто част от Земята и тя е способна да поддържа живот, дали във всички планети във Вселената, е възможно да съществува подземен жив свят и ако е така, кой живее там? Дали не е това причината да не виждаме живот на повърхността на планетите, които изучават учените днес? Въпроси, които за сега остават без категоричен отговор. 

Редактор: Orion
 

КОСМИЧЕСКО РАЗКРИВАНЕ: Агарта - Разширяване на границите

        

Д.У.: Здравейте и добре дошли на “Космическото Разкриване”! Кори, в предишното интервю ние говорихме за историята наТайната Космическа Програма (ТКП). Вие казахте, че съвременната история на ТКП започва с немските окултни групи.
К.Г.: Да.
Д.У.: Разказахте, че немците влезли в контакт с две големи разумни цивилизации, които им помогнали да усъвършенстват космическия кораб “Камбана” и че това е била технология с антигравитация.
К.Г.: Да. Но немците и сами били напреднали доста. И тези две цивилизации им помогнали да усъвършенстват дадената технология.
Д.У.: Вие казахте, че в Космическата Програма представителите на едната от цивилизациите ги наричат Дракони.
К.Г.: Да.
Д.У.: Втората цивилизация се нарича Агарта. Казахте, че агартяните живеят под земята, в Хималаите.
К.Г.: Да.
Д.У.: Агартяните живели ли са някога на повърхността?
К.Г.: Това не е известно със сигурност. Може би преди десетки хиляди години. Те живеят под земята вече много десетки хиляди години.
Д.У.: Какво ги е принудило да избягат от повърхността?
К.Г.: Нещо се е случило. Някакъв катаклизъм ги е принудил да отидат под земята.
Д.У.: Съдейки по описанието, жителите на Агарта напомнят гръцките богове. Предполага се, че те са били със светли коси и сини очи. Но гръцките богове постоянно воювали помежду си. Как мислите, има ли връзка между гръцките богове и Агарта?
К.Г.: Безспорно. До преди да достигнем определено ниво на развитие, жителите на Агарта се представяли пред населението на повърхността като богове. След това започнали да се представят като извънземни. Подземната цивилизация живее в мрежа от градове. Те имат цяла флота от космически кораби, която наричат “Сребърна флота”.
Д.У.: Споменахте, че Драконите са дошли тук преди около 375.000 години. Има ли връзка между Драконите и тези, които шумерите наричат анунаки?
К.Г.: Съгласно някои изследвания, Драконите са влизали в контакт с хората и са извършвали над тях експерименти много отдавна. Те нямат никакво отношение към извънземните-хуманоиди от Супер Федерацията, които извършват 22 различни генетически и социални програми. Така че е напълно възможно Захария Ситчин да нарича анунаки именно Драконите.
На мен подробно ми обясниха, че анунаки - това е просто шумерско название на тези, които днес наричаме извънземни. Това са "тези, които Ану е изпратил от небето на Земята". Такова название се е отнасяло към повече от една група. Очевидно е само това, че в своите текстове шумерите говорят за някакъв вид рептилоиди.
Д.У.: На изображенията на шумерите се виждат не само същества два пъти по-високи на ръст от околните хора, но и Авиани (пернати). Има шумерски изображения на човешки тела с птичи глави. Знаете ли за други Авиани освен Сините Авиани?
К.Г.: Да. Има няколко различни вида. Някои са крайно недружелюбни. По ниво на технологиите те се отнасят към четвърта плътност. Имат развити технологии, но не от високо ниво, не от етерно и не от духовно ниво. Древните египтяни са изобразявали Авианите като Тот и Гор.
Д.У.: Как смятате, Драконите действително ли са съединили своята генетика с нашата, за да създадат “Адам” – примитивен работник?
К.Г.: Не съм уверен, че това е направено именно от тази група. Известно ми е, че в нашите гени има остатъци от гените на няколко различни раси. В човешкия геном има неголямо количество от ДНК на рептилии.
Д.У.: Драконите през цялото време ли са били тук, никъде ли не са си отивали?
К.Г.: Някога на Земята се водели войни. Имало е времена, когато Драконите са ги прогонвали и те са оставяли след себе си потомство. А после се връщали и изгонвали други извънземни групи. За стотици хиляди години на нашата планета се е случвало какво ли не.
Д.У.: У шумерите има ламии – жени-змии. А у индусите има наги. В Камбоджа има цял храм, посветен на змийските богове. В Южна Америка има много пирамиди, в основите на които могат да се видят глави на дракони. Може ли това да са следи, оставени на Земята от Драконите?
К.Г.: Напълно е възможно. Има и други същества, приличащи на хищни птици. Някои хора ги бъркат с рептилоиди. Много от тях на гърба си имат пера. Това е нещо средно между рептилоиди и Авиани.
Д.У.: Значи съществуват всевъзможни хуманоиди... Вие казахте, че Драконите са ги прогонвали, после са се връщали. Те са неприятен народ, нали?
К.Г.: Да, много.
Д.У.: Има легенди, в които се казва, че на пирамидите са се принасяли човешки жертви. Нуждаели ли са се Драконите от човешки жертвоприношения?
К.Г.: Да.
Д.У.: Значи те са жестоки. Тогава защо някой ще иска да работи с тях?
К.Г.: Тези, които искат да работят с тях, също не са ангели.
Д.У.: Немските окултни общества?
К.Г.: Да, а по-късно и други западни окултни общества. Когато немците започнали да излизат в космоса, те се сблъскали с други групи, също не особено дружелюбни. Тогава немската окултна група решила да влезе в съюз с “най-яките момчета на игралната площадка”.
Д.У.: Каква е ролята на Агарта в ранното развитие на немската космическа програма? Как е станал преходът от технологията “Камбана” до началото на създаването на отцепила се цивилизация?
К.Г.: Немците заимствали много неща от Агарта. Агартяните са със светли коси и сини очи. Идеални представители на “висша раса”. На ръст жителите на Агарта са като нас, може би малко по-високи. Облечени са в трико. По-късно и немците започнали да се обличат като тях и да се представят за извънземни. През 1950-те години немците влизали в контакт с жители от повърхността на Земята и казвали, че са "извънземни и са дошли тук за благото на планетата Земя".
Д.У.: Как мислите, с кого немците са влезли в контакт по-рано: с Драконите или с Агарта?
К.Г.: Предполагам, че първи са били Драконите. Но може би и с Агарта. Установяването на връзки с Агарта може би е започнало тогава, когато немците са извършвали много разкопки на Изток, търсейки древни описания с информация за виманите. Към края на Втората световна война агартяните поканили при себе си няколко немци и им показали древни руини под ледовете на Антарктида. Там има множество древни постройки, напълно разрушени от ледниците. Под ледниците се крият множество подземни градове и мрежи. Много от тях са законсервирани. Под леда има термална активност, вулканична дейност. Има огромни ледени куполи, но под тях има градове. Топлината от вулканичната активност е достатъчна за комфортен живот.
Д.У.: Антарктида някога е била обитаема земя?
К.Г.: По-скоро се е намирала някъде на мястото на съвременна Австралия.
Д.У.: И преди катаклизма там е имало селища?
К.Г.: Да. Древна цивилизация.
Д.У.: Кога е станала тази катастрофа, преди 13.000 години, когато е загинала Атлантида?
К.Г.: Не, много по-рано. Отначало хората са мислели, че Атлантида е била родината на Агарта. Но от прочетената информация става ясно, че развалините са много древни, за да бъдат родно място на агартяните. Под леда има три обитаеми града.
Д.У.: Когато немците отишли там, градовете вече са били обитаеми?
К.Г.: Е, единият от градовете не бил в ред. Но имало идеален проход в пещерите за немските подводници. Идеално място за застрояване. Два от подземните градове били заети. Не знам какви са били тези групи, но те станали съюзници на Германия.
Д.У.: Агартяните казвали ли са на немците къде да плават? Те били ли са открили вече тези градове?
К.Г.: Да.
Д.У.: За какво на Агарта са им били нужни немците, ако те вече са имали обширната Мрежа на Агарта, състояща се от всички подземни градове?
К.Г.: Агарта поканила при себе си само някои немци. Но съгласно сключения договор, тя помогнала на немците да открият места в Антарктида и в източната част на Южна Америка за строителство на подземни бази и надземни градове, практически напълно немски.

Под Антарктида имало много изоставени и повредени постройки. Имало подземен комплекс, който са могли да заемат и обновят. Немците създали там своя инфраструктура. За да попаднат там, те използвали подводници или напреднали летателни апарати. В Южна Америка немците се заселвали в джунглата и в пещери.
Д.У.: Немците се заселили в Антарктида, преди да напуснат планетата?
К.Г.: Немците вече започнали да напускат планетата. Антарктида застроявали тогава, когато станало ясно, че страните от Оста са загубили войната.
Д.У.: Т.е. немците имали нужда от място, където да се скрият, и Антарктида се оказала най-доброто скривалище?
К.Г.: Да. Немците започнали строителството в Антарктида няколко години преди поражението. Те вече знаели, че ще загубят войната.
Д.У.: Използвайки технологичните дарове от Драконите и Агарта, немците усъвършенствали “Камбаната”.
К.Г.: “Камбаната” не е самият кораб, това по-скоро е двигателят. Хора не са можели да влизат в “Камбаната”.
Д.У.: Къде се насочили немците най-напред?
К.Г.: Отначало полетели на Луната. Там предприели няколко неуспешни опита да построят база.
Д.У.: А колко кораба с двигател “Камбана” са имали?
К.Г.: Няколко. Отначало, навярно, по-малко от сто. Корабите са били с различни размери. Най-големият май беше дълъг 30 метра.
Д.У.: По-рано Вие казахте, че на обратната страна на Луната има много селища, всяка извънземна група има свое собствено дипломатическо представителство, граници и пр.
К.Г.: Да, на Луната има много селища.
Д.У.: Тогава защо обитателите на селищата не са се опитали просто да унищожат немците, долетели да намерят територия за себе си?
К.Г.: Защото немците построили база в дипломатически регион, на територията на своите съюзници.
Д.У.: Споменахте, че Агарта е работила с немските окултни общества в 1930-те и 1940-те години. Агартяните все още ли са тук на Земята?
К.Г.: Напълно е възможно. На ТКП те се представяха като извънземни. В 1970-те -1980-те години ТКП откри, че те не са тези, за които се представят. Тогава агартяните престанаха да се представят за извънземни. Но пред много хора на повърхността на планетата те все още се представят за извънземни.
Д.У.: В Съвета на Супер Федерацията има ли представител наАгарта?
К.Г.: Не.
Д.У.: Те са съвсем други?
К.Г.: Да. Има още една група, която много прилича на жителите на Агарта, но са много по-високи и много приличат на представителите на нордическата раса. На ръст са около 3 метра.
Д.У.: Агартяните срещат ли се с други разумни цивилизации?
К.Г.: Те са в съюз с други древни отцепили се цивилизации. Освен това са сключили съюзи с извънземни групи.
Д.У.: Ние обсъдихме доста страшни неща. Можете ли да се обърнете към хората, които може би не са чели предишните ни интервюта? Трябва ли да се безпокоим заради немците, Агарта или Драконите? Няма ли да се окажем просто готов бифтек, те ще дойдат и ще ни изядат?
К.Г.: Не. Цялата вреда, която те са искали да нанесат, те вече са я причинили. Сега в нашата Слънчева система влезе нова група. Те неутрализират всякакви опити на дадените групи да създадат мащабни проблеми. Не вярвайте, ако по новините кажат нещо страшно. Ако Алиансът ТКП и Алиансът на Съществата от Сферите постигнат целта си, нас ни чака позитивно бъдеще.
Д.У.: Кори, благодаря Ви, че бяхте с нас. Следващия път ще разкажем още за историята на ТКП, за колониите на Луната и на Марс. Благодаря за вниманието.


http://the-truth-isout-there2422446.blogspot.com/2016/01/blog-post_0.html

             

Шамбала и Агарта


             


Нагите от Била-сварга атакуват горният слой на Земните духове(бхутас)- Анта-рикша лока чрез ХААРП(HAARP). Тропосферата е атакувана с chemtrails това води до повишаване на дезинтрграцията и до глобално затопляне на климата. Започва план 5-та тръба демонично нашествие,пускане на духове през порталите в цял свят , чрез енергиини пробиви/посредством ХААРП/ в ЕМ поле на Земята/което предпазва от джиновете на Анта-рикша-лока/ портали за вкарване на бхутас са и стадионите... а приемници са футболните агитки.




Договорът между юдеите от Анта-рикша на атмосферата с кому-нагите от подземното царство Била-сварга е: НИЕ ЩЕ ВИ ДАДЕМ ВИСША ТЕХНОЛОГИЯ, А ВИЕ ЩЕ ВОДИТЕ ЧОВЕКЪТ( в гуната тамас чрез потребителско съзнание) КЪМ НАШИТЕ НИЗШИ ЛОКАЛИ

Няма коментари:

Публикуване на коментар