Историческите корени на една виртуална мания
Витрувианският човек е в центъра на Света. Пико де ла Мирандола: "Накрая Творецът в добротата си реши, че този, на когото той не можеше да даде нищо собствено, може да ползва еднакво всички неща, определени за отделните същества. Също така прие човека като творение с неустановен образ и като го постави в центъра на света, му заговори с тези думи: „Адаме, не ти дадох нито сигурно място, нито собствено лице, нито някакъв особен дар, за да можеш по твоя воля и преценка, да имаш и притежаваш, каквото място, каквото лице и каквито дарове си пожелаеш."
ПО НОВИТЕ СЛЕДИ НА ЕДНО СТАРО ЗАНИМАНИЕ
Непрекъснато повтарям, че Главният Технологичен (виртуален) Маркер вече ни е преселил в друга епоха и вместо да му се опъваме, трябва час по-скоро да се опитваме да преведем високите си художествени традиции и вечните си ценности, на езика на съвременните технически средства... ако искаме да разширяваме знанията на новото поколение за корените на днешните чудеса, с които то си устройва забавления. Уви, тези опити продължават да са критично малко. Почти липсват подобен сорт автори-медиатори. Тогава как ще разберем, че „зад всеки калкулатор, седи добрата стара таблица за умножение и деление...“? И какво ще последва, ако един ден я... забравим?
Hit now Brutus
Чудесните смартфони, с тях и таблетите, пощуриха новото поколение и заляха мрежите – мобилни и стационарни, с нестихващ поток селфита. Дисциплината е нова, професионалисти няма, но пък интерес – леле-мале. Вече не е ясно кое продава повече смартфони – селфито или осъществената комуникация J. Факт е, че селфи имитира опит от сферата на себепознаването. Затова считам за уместно една интердисциплинарна разходка между отражения, огледала, легенди и арт прояви, които да ни подскажат истинските стойности на явлението...
Хардуерно смартфоните и таблетите се различават главно по това, че разполагат с предна и задна камери, съчетани с лесна приносимост и управление, които тепърва ще разгръщат програмно този си потенциал. Опростеният и ергономичен софтуер допуска разнообразна операторска работа - снимане и видеозаснемане и в двете посоки - с предната или задната камера. Именно появата този вид самозаснимане роди манията селфи.
Доц. д.н.к. Мария Шнитер твърди, че първото модерно селфи, дало старт на селфи манията, било идея на Обама, който преди няколко години се щракнал с Меркел и..., на поредната историческа среща на върха... Но Гугъл и останалите търсачки остават безмълвни към това твърдение...
Чудесните смартфони, с тях и таблетите, пощуриха новото поколение и заляха мрежите – мобилни и стационарни, с нестихващ поток селфита. Дисциплината е нова, професионалисти няма, но пък интерес – леле-мале. Вече не е ясно кое продава повече смартфони – селфито или осъществената комуникация J. Факт е, че селфи имитира опит от сферата на себепознаването. Затова считам за уместно една интердисциплинарна разходка между отражения, огледала, легенди и арт прояви, които да ни подскажат истинските стойности на явлението...
Хардуерно смартфоните и таблетите се различават главно по това, че разполагат с предна и задна камери, съчетани с лесна приносимост и управление, които тепърва ще разгръщат програмно този си потенциал. Опростеният и ергономичен софтуер допуска разнообразна операторска работа - снимане и видеозаснемане и в двете посоки - с предната или задната камера. Именно появата този вид самозаснимане роди манията селфи.
Доц. д.н.к. Мария Шнитер твърди, че първото модерно селфи, дало старт на селфи манията, било идея на Обама, който преди няколко години се щракнал с Меркел и..., на поредната историческа среща на върха... Но Гугъл и останалите търсачки остават безмълвни към това твърдение...
You blew my selfie away !
Модулният и хибридният дигитален хардуер са в неспирна битка. Засега фотоапаратите от нисък и среден клас губят от селфи-смартфона, независимо че именно те отгледаха новите ни умения, а уж всички се юрнаха по „движещите се картинки“...
Instagram първи усетиха задаващата се мания и разгърнаха проста, но свръхефективна схема за споделяне (предимно) на селфита. Тази първа визуална вълна бе последвана от не по-малко мощното настъпление на клипчетата. Но селфи-манията и клипчетата отгледаха нов ексхибиционизъм и накараха всички да дебнат с телефоните си всяко необичайно събитие, явление, феномен, дори тежки битови драми и катастрофи. В тях се огледа и прословутата ни пасивност, а мрежата ги разнесе мълниеносно, напук на остарялата медийна слава на професионалната журналистика. Самоуките фото-„монографи“ скоро усетиха, че освен нова снимачна позиция – „на една ръка разстояние“, трябва да помислят и за „позата“. Полека-лека откриха нейният „протокол“. Появи се „синдромът на свирукащото лице“, зер в новият ти „електронен паспорт“ не бива да си ухилен и самовлюбен. Синдромът донесе и някои проблеми на звездите... И както винаги се случва, скоро позата удари своя връх – нацупените „селфи устнички“ се превърнаха в... задължителна визия на новото представление.
Но технологията родила селфи-манията е поникнала върху далеч по-дълбоки нива на неизбродната човешка психика. А това вече си е повод, да се опитаме да изследваме историческите корени на... селфито.
Можем ли да кажем, че селфи е последната проява от дългият път към себепознанието, което помага на представата за себе си? Началото на този път е в къснонеолитни времена, когато антропоморфизмът завладява хората и нашите далечни предци поставят Човекът, в центъра на всичките си проучвания. Следва ли обаче да наречем този първи вид самоосъзнаване, нарцисизъм? Едва ли! Митът за Нарцис и Ехо изиграва своята цивилизацаторска роля, защото улавя външната, лековата и почти комична проява на самовлюбеността, родила не една и две арии за суетата, преграждащи дълбинните нива на човешката душа...
Тази доста едностранчива и заклеймяваща представа за селфито, прецапала през хилядолетията току до наши дни, поддържа дори предвестникът на модерното селфи, анимацията на „Тримата глупаци“ -
Много преди това и много по-дълбок смисъл има човешката промисъл да се явим в Отвъдното. То иде при нас от първични времена, когато сме вярвали, че пътят ни там завършва с... представяне пред Него.
И макар че е нетленно, погребалните маски сочат друго – “selfie, с адрес“ – желанието да Му се представим, запазвайки своите физиономични черти и приносящи Му... своя земен жизнен статус. Едно, впрочем доста наивно засвидетелстване на опити, да оправдаваме житейските си дела по придобиване на статуса, вместо, в края си, тихо да въздъхнем: „Всичко е суета, приятели“.
Най-ранните свидетелства сякаш са глинени маски със златни апликации от Варненския некропол. Учените още спорят какво значение (интерпретация) да дадат на тези погребални „селфита“, а ние получихме преди години нова реплика, този път от иманярски погром в Централните Родопи. Никой не й обърна внимание, а музеят в Пловдив експлоатира синовните ми чувства, за да я заключи из сей-овете си, защото не се намери археолог, който да се осмели, поне да я датира, камо ли да предположи, що за представи е удовлетворявала тя в онези „бронзови времена“.
Тази нова реплика само препотвърждава в по-нови, след-халколитни времена, посочената и вече осъзнавана напоследък причина, за която нямаме мит (слово), но имаме нещо по-ценно – изяществото на визуалната представа за Свещеното в преподготовките ни за срещата с Него.
Веднага отиваме на другият полюс, в онзи апотеоз на живота, какъвто винаги е била Любовта. Този вечен двигател, този извор на живота роди безброй образи, преоблече ги в безброй въплъщения. В негова чест, под неговото знаме, на което всички възрасти са покорни, вдигаме днес ръка и въоръжени със смартфон или таблет, крещим – тук сме, тук и сега. В името на самоизявата, в името на себепознаването и разбира се, на себеутвърждаването. Не бих искал да принизявам това велико чувство, петнейки свещеното му име с думи за суетността, за показността, за флирта... Затова нека продължим да го венцехвалим като чиста монета, като отправна точка в този поход към историческите корени, този път с образа на Ерос.
Ако продължим да изследваме и решим „за справка“, отвреме-навреме, да напускаме терена с несигурните датировки (визирам народните приказки и умотворения), неминуемо ще стигнем до ново разклонение в разбирането за себе си – историята за Кастор и Полукс.Защото няма как селфито да не докосва „огледалните“ ни биологични чувства с всичките им земни и неземни превъплъщения.
Вече отприщихме въображението си за геройствата на Самовлюбеният. Той, сграбчил здраво душите ни, вършее във всички времена и пространства. И не пощадява никога, никого! Дори и гениите – идете в палацо Векио, в божествената Флоренция, за да се насладите на Микеланжело и Леонардо, в едно невиждано съперничество между гении, Може ли „Битката при Ангиари“ и „Битката при Кашина“ – и двете незавършени, да изиграят ролята на най-креативният, на най-чутовният „селфи-дуел“ в историята на изкуството? И както често се случва, последвало е напомнянето, че само Бог има право да ни „брои“. Може би затова, никога не успяваме да завършваме докрай земните си дела, рядко ни се случва да отрязваме сянката зад себе си, независимо, че мнозина са изпълнили 3-те иницииращи смисъла на земният си път.
https://sunnywanderer.wordpress.com/2013/11/28/florence-renaissance/
Кой е по-добър? По-красив, умен, силен или Животът като състезание по себеутвърждаване! Със и без селфи!
Един чуден автор – Оскар Уайлд, приживе успя да скандализира консервативна Англия, отхвърлила го от обществото, има много да ни разказва – от „Себелюбивият великан“ до прочутият си роман, него спокойно можем да наричаме „баща на селфито“. Самият сюжет, жаждата да останеш вечно млад, вече предпо-лага изяви и поведение, сред които бледнее и най-разголеното селфи на горещи хубавици в банята...
В душата на всеки млад човек се борят демона и Бога, които искат да го спечелят. Навсякъде около нас са хора, които се ровят в душите ни, искат да ни изкушат. За нас е трудно да устоим. Цяла индустрия глези капризите ни. Селфито е част от нея. Презадоволените хора (той е много красив, богат, с положение) не са натоварени от житейските несгоди.
Сред чудесните му приказки:
http://ucha.se/watch/4482/shtastliviya-prints-syuzhet-kompozitsiya-temi-oskar-uayld
връхна точка е „Портретът на Дориан Грей“ - вижте целият филм: http://vbox7.com/play:60586c610d?p=collection&id=1990873&order=
Модулният и хибридният дигитален хардуер са в неспирна битка. Засега фотоапаратите от нисък и среден клас губят от селфи-смартфона, независимо че именно те отгледаха новите ни умения, а уж всички се юрнаха по „движещите се картинки“...
Instagram първи усетиха задаващата се мания и разгърнаха проста, но свръхефективна схема за споделяне (предимно) на селфита. Тази първа визуална вълна бе последвана от не по-малко мощното настъпление на клипчетата. Но селфи-манията и клипчетата отгледаха нов ексхибиционизъм и накараха всички да дебнат с телефоните си всяко необичайно събитие, явление, феномен, дори тежки битови драми и катастрофи. В тях се огледа и прословутата ни пасивност, а мрежата ги разнесе мълниеносно, напук на остарялата медийна слава на професионалната журналистика. Самоуките фото-„монографи“ скоро усетиха, че освен нова снимачна позиция – „на една ръка разстояние“, трябва да помислят и за „позата“. Полека-лека откриха нейният „протокол“. Появи се „синдромът на свирукащото лице“, зер в новият ти „електронен паспорт“ не бива да си ухилен и самовлюбен. Синдромът донесе и някои проблеми на звездите... И както винаги се случва, скоро позата удари своя връх – нацупените „селфи устнички“ се превърнаха в... задължителна визия на новото представление.
Но технологията родила селфи-манията е поникнала върху далеч по-дълбоки нива на неизбродната човешка психика. А това вече си е повод, да се опитаме да изследваме историческите корени на... селфито.
Можем ли да кажем, че селфи е последната проява от дългият път към себепознанието, което помага на представата за себе си? Началото на този път е в къснонеолитни времена, когато антропоморфизмът завладява хората и нашите далечни предци поставят Човекът, в центъра на всичките си проучвания. Следва ли обаче да наречем този първи вид самоосъзнаване, нарцисизъм? Едва ли! Митът за Нарцис и Ехо изиграва своята цивилизацаторска роля, защото улавя външната, лековата и почти комична проява на самовлюбеността, родила не една и две арии за суетата, преграждащи дълбинните нива на човешката душа...
Тази доста едностранчива и заклеймяваща представа за селфито, прецапала през хилядолетията току до наши дни, поддържа дори предвестникът на модерното селфи, анимацията на „Тримата глупаци“ -
Много преди това и много по-дълбок смисъл има човешката промисъл да се явим в Отвъдното. То иде при нас от първични времена, когато сме вярвали, че пътят ни там завършва с... представяне пред Него.
И макар че е нетленно, погребалните маски сочат друго – “selfie, с адрес“ – желанието да Му се представим, запазвайки своите физиономични черти и приносящи Му... своя земен жизнен статус. Едно, впрочем доста наивно засвидетелстване на опити, да оправдаваме житейските си дела по придобиване на статуса, вместо, в края си, тихо да въздъхнем: „Всичко е суета, приятели“.
Най-ранните свидетелства сякаш са глинени маски със златни апликации от Варненския некропол. Учените още спорят какво значение (интерпретация) да дадат на тези погребални „селфита“, а ние получихме преди години нова реплика, този път от иманярски погром в Централните Родопи. Никой не й обърна внимание, а музеят в Пловдив експлоатира синовните ми чувства, за да я заключи из сей-овете си, защото не се намери археолог, който да се осмели, поне да я датира, камо ли да предположи, що за представи е удовлетворявала тя в онези „бронзови времена“.
Тази нова реплика само препотвърждава в по-нови, след-халколитни времена, посочената и вече осъзнавана напоследък причина, за която нямаме мит (слово), но имаме нещо по-ценно – изяществото на визуалната представа за Свещеното в преподготовките ни за срещата с Него.
Веднага отиваме на другият полюс, в онзи апотеоз на живота, какъвто винаги е била Любовта. Този вечен двигател, този извор на живота роди безброй образи, преоблече ги в безброй въплъщения. В негова чест, под неговото знаме, на което всички възрасти са покорни, вдигаме днес ръка и въоръжени със смартфон или таблет, крещим – тук сме, тук и сега. В името на самоизявата, в името на себепознаването и разбира се, на себеутвърждаването. Не бих искал да принизявам това велико чувство, петнейки свещеното му име с думи за суетността, за показността, за флирта... Затова нека продължим да го венцехвалим като чиста монета, като отправна точка в този поход към историческите корени, този път с образа на Ерос.
Ако продължим да изследваме и решим „за справка“, отвреме-навреме, да напускаме терена с несигурните датировки (визирам народните приказки и умотворения), неминуемо ще стигнем до ново разклонение в разбирането за себе си – историята за Кастор и Полукс.Защото няма как селфито да не докосва „огледалните“ ни биологични чувства с всичките им земни и неземни превъплъщения.
Вече отприщихме въображението си за геройствата на Самовлюбеният. Той, сграбчил здраво душите ни, вършее във всички времена и пространства. И не пощадява никога, никого! Дори и гениите – идете в палацо Векио, в божествената Флоренция, за да се насладите на Микеланжело и Леонардо, в едно невиждано съперничество между гении, Може ли „Битката при Ангиари“ и „Битката при Кашина“ – и двете незавършени, да изиграят ролята на най-креативният, на най-чутовният „селфи-дуел“ в историята на изкуството? И както често се случва, последвало е напомнянето, че само Бог има право да ни „брои“. Може би затова, никога не успяваме да завършваме докрай земните си дела, рядко ни се случва да отрязваме сянката зад себе си, независимо, че мнозина са изпълнили 3-те иницииращи смисъла на земният си път.
https://sunnywanderer.wordpress.com/2013/11/28/florence-renaissance/
Кой е по-добър? По-красив, умен, силен или Животът като състезание по себеутвърждаване! Със и без селфи!
Един чуден автор – Оскар Уайлд, приживе успя да скандализира консервативна Англия, отхвърлила го от обществото, има много да ни разказва – от „Себелюбивият великан“ до прочутият си роман, него спокойно можем да наричаме „баща на селфито“. Самият сюжет, жаждата да останеш вечно млад, вече предпо-лага изяви и поведение, сред които бледнее и най-разголеното селфи на горещи хубавици в банята...
Сред чудесните му приказки:
http://ucha.se/watch/4482/shtastliviya-prints-syuzhet-kompozitsiya-temi-oskar-uayld
връхна точка е „Портретът на Дориан Грей“ - вижте целият филм: http://vbox7.com/play:60586c610d?p=collection&id=1990873&order=
Навсякъде около нас са хора, които се ровят в душите ни, искат да ни изкушат. За нас е трудно да устоим. Цяла индустрия глези капризите ни. Селфито е част от нея. Презадоволе-ните хора (той е много красив, богат, с положение) не са натоварени от житейските несгоди. Те търсят удоволствия. Отглеждат в себе си едно „гладно чудовище”, което колкото повече храниш, толкова повече глад изпитва. То е ненаситно, но постепенно все по трудно го задоволяваш, защото веднъж преживените „наслади” не го засищат повече -
http://philosophy.log.bg/article.php?article_id=9269
Немалко художници въвеждат отражението на огледалото като семантичен и/иликомпозиционен акцент. Не съм особено сигурен, че можем да идентифицираме появата на огледало като предтеча на селфито, защото все пак в последното имаме лична волеизява, а другото седи недалеч от фотограф-ирането, но определено в тази идея има малко селфи и повече добавъчна информация, сиреч селфито е пораснало в моята любима разширена реалност.
Тук е редно да се сетим за Веласкес и неговата Манини от музея Прадо в Мадрид. Но ако ме питате мен, кой тук в тази композиция играе ролята на селфито, то това не са Краля и Кралицата, които въпреки и дублирани в огледалото (по-скоро в търсене на симетрия и уравновесяване на композицията) също са покорени от блясъка на току-що влязлата инфанта, която като магнит обира всеобщото възхищение. Ней бих възнаградил с едно селфи, което и правя
В голяма грешка ще изпаднем, ако оставим селфито без думи, та поезията си е едно красиво селфи за душата, от душата. Не, не е само думичката вълшебно огледало, която ни праща в скута на символизма. Заченат от Бодлер („Цветя на злото“), когото големият и вече възстар
Виктор Юго обвинява, че е внесъл „нов трепет“ във френската поезия, през Стефан Маларме,
Пол Верлен, Артюр Рембо...
той преминава, с възторзи, в българската поезия и – какво откритие – в любовната лирика.
Как да наречем тогавашното „селфи очакване“ - да видиш ,„две хубави очи“, или „Не си виновна ти“ на този мургав чирпанлия, бохем, харамия и...
мъченик, Яворов:
Не си правете селфи с огледало!
От стари времена към огледалата са се отнасяли с внимание. Кръгът бил предпочитана форма за изработката им, като по този начин отдавали почит на Слънцето. Малки огледалца пришивали на дрехите, за да предпазват носещия дрехата от опасност. Огледало спасило и древногръцкия герой Персей от вкаменяващия поглед на Медуза Горгона. Може би знаете, че когато в един дом има погребение всички огледала се покриват, за да не запечатат скръбта и случващото се.
Физиците определят огледалата като неизследвана, многослойна структура и смятат, че огледалата имат не само един отразяващ слой, а множество вътрешни слоеве с различни функции. Огледалата, заради уникалните им свойства се използват много и в космическите технологии.
Гадатели и магьосници са добре запознати с магическите свойства на огледалата и умело си служат с тях в своите практики от незапомнени времена. Мистиците препоръчват да се гледаме в огледала, колкото се може по-рядко. Тази препоръка особено силно важи за чужди, обществени и стари огледала, тъй като те имат свойството да „попиват“, „запаметяват“ всичко и всеки отразил се в тях и да предават тази енергия на този, който се огледа в тях. А както сами можем да се сетим огледалата стават „свидетели“ на раздори, трагедии, престъпления, агресия, скръб, нещастия и какви ли не емоции и събития.
Повечето хора са свикнали да възприемат огледалото като обикновено парче стъкло. Но както всяка една вещ, огледалото си има собствена енергия. Никой посветен в това знание не би си направил снимка пред огледало. Нашумелите селфитата в огледала са модерни, но крият своя енергиен капан. Едва ли в този момент някой се замисля за енергийното значение на това действие. Какво всъщност се случва, когато се снимаме пред огледало или по-точно казано отражението ни бива заснето или „запечатано“ в огледалото? Когато човек се снима в огледало, той съединява своя образ на енергийно ниво с всевъзможна информация, която огледалото е „поело“/“запомнило“. На енергийно ниво се получава наслагване и сливане на образи и съдби в една снимка. По този начин човек рискува да си навлече негативна енергия и всички последствия от нея, без дори да подозира. Затова се замислете върху тези думи преди да си направите снимка пред огледало.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3362&Level=3
Е, да естетиката на символизма днес трудно можем да открием в селфи сесиите, но пък красота и трепети, очаквани от представителите на „най-широкото съвременно изложение“ в света дал Господ.
Символизмът на Маларме в поезията ни дари с импресионизмът на Клод Дебюси и неговата поема "Следобедът на един фавн"? Тема, която лежи в картината на Анри Русо:
http://philosophy.log.bg/article.php?article_id=9269
Немалко художници въвеждат отражението на огледалото като семантичен и/иликомпозиционен акцент. Не съм особено сигурен, че можем да идентифицираме появата на огледало като предтеча на селфито, защото все пак в последното имаме лична волеизява, а другото седи недалеч от фотограф-ирането, но определено в тази идея има малко селфи и повече добавъчна информация, сиреч селфито е пораснало в моята любима разширена реалност.
Тук е редно да се сетим за Веласкес и неговата Манини от музея Прадо в Мадрид. Но ако ме питате мен, кой тук в тази композиция играе ролята на селфито, то това не са Краля и Кралицата, които въпреки и дублирани в огледалото (по-скоро в търсене на симетрия и уравновесяване на композицията) също са покорени от блясъка на току-що влязлата инфанта, която като магнит обира всеобщото възхищение. Ней бих възнаградил с едно селфи, което и правя
В голяма грешка ще изпаднем, ако оставим селфито без думи, та поезията си е едно красиво селфи за душата, от душата. Не, не е само думичката вълшебно огледало, която ни праща в скута на символизма. Заченат от Бодлер („Цветя на злото“), когото големият и вече възстар
Виктор Юго обвинява, че е внесъл „нов трепет“ във френската поезия, през Стефан Маларме,
Пол Верлен, Артюр Рембо...
той преминава, с възторзи, в българската поезия и – какво откритие – в любовната лирика.
Как да наречем тогавашното „селфи очакване“ - да видиш ,„две хубави очи“, или „Не си виновна ти“ на този мургав чирпанлия, бохем, харамия и...
мъченик, Яворов:
Bette Davis Eyes
Не си правете селфи с огледало!
От стари времена към огледалата са се отнасяли с внимание. Кръгът бил предпочитана форма за изработката им, като по този начин отдавали почит на Слънцето. Малки огледалца пришивали на дрехите, за да предпазват носещия дрехата от опасност. Огледало спасило и древногръцкия герой Персей от вкаменяващия поглед на Медуза Горгона. Може би знаете, че когато в един дом има погребение всички огледала се покриват, за да не запечатат скръбта и случващото се.
Гадатели и магьосници са добре запознати с магическите свойства на огледалата и умело си служат с тях в своите практики от незапомнени времена. Мистиците препоръчват да се гледаме в огледала, колкото се може по-рядко. Тази препоръка особено силно важи за чужди, обществени и стари огледала, тъй като те имат свойството да „попиват“, „запаметяват“ всичко и всеки отразил се в тях и да предават тази енергия на този, който се огледа в тях. А както сами можем да се сетим огледалата стават „свидетели“ на раздори, трагедии, престъпления, агресия, скръб, нещастия и какви ли не емоции и събития.
Повечето хора са свикнали да възприемат огледалото като обикновено парче стъкло. Но както всяка една вещ, огледалото си има собствена енергия. Никой посветен в това знание не би си направил снимка пред огледало. Нашумелите селфитата в огледала са модерни, но крият своя енергиен капан. Едва ли в този момент някой се замисля за енергийното значение на това действие. Какво всъщност се случва, когато се снимаме пред огледало или по-точно казано отражението ни бива заснето или „запечатано“ в огледалото? Когато човек се снима в огледало, той съединява своя образ на енергийно ниво с всевъзможна информация, която огледалото е „поело“/“запомнило“. На енергийно ниво се получава наслагване и сливане на образи и съдби в една снимка. По този начин човек рискува да си навлече негативна енергия и всички последствия от нея, без дори да подозира. Затова се замислете върху тези думи преди да си направите снимка пред огледало.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3362&Level=3
Е, да естетиката на символизма днес трудно можем да открием в селфи сесиите, но пък красота и трепети, очаквани от представителите на „най-широкото съвременно изложение“ в света дал Господ.
Символизмът на Маларме в поезията ни дари с импресионизмът на Клод Дебюси и неговата поема "Следобедът на един фавн"? Тема, която лежи в картината на Анри Русо:
Нека се насладим на видеото, опитващо се да онагледи прелестната музика. Обезателно проникнете в тази нежна фавънска идилия, удобен background на пред-селфи мечтанията http://vbox7.com/play:e3a6a0d7
Романът „Нарцис и Голдмунд“ е определян като „най-хубавата и най-дълбоката книга на Херман Хесе“. В сътворената от него вселена прозира философия, каквато всеки преживява в миговете на зрялост и себеосъществяване. Виденията на Голдмунд носят архетипен характер. Митологичните представи сякаш свързват пра-света и съвремието. Осезаем е преходът от вещественото и тленното към духовните ценности. И ако Нарцис се потапя в неизбродимата човешка същност и хармонията на живота, Голдмунд разкрива индивидуалността си в художественото творчество....– четем в един от безбройните анонси на творбата.
Самоснимането, път към самопознаването?
Но къде отидохме ние? ... до мистичното, до тамплиерите... Никога не забравяме, че огледалото е преди всичко магически, мистичен инструмент... така че... На лов... в контекстът на темата за селфи-то - на лов за самия себе си? Но тогава пък, възкликна Васил Мутафов, се връщаме към Великия въпрос: Кой живее в нас?
Във всеки "ренесансов" коментар се оглежда един Яков Буркхардт...
Към чудесното есе на проф.дфн Томислав Дяков, просто няма какво да се добави. Затова ви оставям удоволствието да го прочетете тук - http://www.public-republic.com/magazine/2012/01/82936.php
Огледалото винаги показва още нещо – твърди една мъдра притча на дервиша Газали, разказана от Мишел Турние.
„Имало едно време в Багдад един халиф, който искал да украси двете стени на тържествената зала в своя дворец. Извикал двама художници – един от Изтока и един от Запада. Първият бил известен китайски художник, който никога не бил напускал своята провинция...
...... Най-напред всички отишли при стената, изрисувана от китаеца. Разнесъл се вик на възхищение. Стенописът изобразявал вълшебна градина с цъфнали дървета и малки езерца във формата на бобови шушулки, прекрачени от елегантни мостчета. Истинско райско видение, от което човек не може ад откъсне очи. Обаянието било толкова силно, че някои искали направо да се обяви китаецът за победител, без дори да са погледнали творението на гърка. Но не след дълго халифът заповядал да махнат завесата, която разделяла залата на две, и тълпата се обърнала. Тълпата се обърнала и възкликнала от удивление и възхита. Какво бил направил гъркът? Той не нарисувал абсолютно нищо. Задоволил се само да постави огромно огледало, което започвало от пода и свършвало до тавана. И естествено, огледалото отразявало градината на китаеца до най-малките подробности. Но в такъв случай, ще попитате, с какво този образ бил по-хубав, по-вълнуващ от своя модел? Ами защото градината на китаеца била пуста и без обитатели, докато в градината на гърка се виждала великолепната тълпа с бродирани роби, украшения с перли, златни накити и гравирани оръжия. И всички тези хора се движели, размахвали ръце и очаровано се разпознавали...
В суфизма също мога да бъдат открити селфи мотиви, но за жалост, никой от фейсбук колективът не искаше да нагази в темата...
ОТРАЖЕНИЯ
Започналите от Нарцис и огледалните му отражения прояви, са само предметната част от голямата тема за Отраженията. Никога не бива да забравяме, че те са част от техниката, но не и от мотивите за използването й. Защото „шаманизмът и архаичните техники на екстаза“ (М. Елиаде), чрез тях предизвиквали най-различен по вид и род теофании. В много отношения днешните виртуални магии лесно могат и отглеждат подобни преживявания. Жалко че липсва достатъчно Вяра, за да им се отдадем с архаична или поне антична страст. От друга страна, никога музикалното шоу не е привличало такава публика, която попадайки в неговата власт се отдава на екзалтация. Но в какво се е превърнала днес древният стремеж за общуване с Божествата? И не е ли манията за селфи със знаменитости, тяхното профанирано продължение?
Селфитата днес разпределяме в два вида – „самотни“ – всичко казано дотук е съотносимо с тях, и „групови“. Груповите също са в две групи – едните са „колективни“ – дават визия на приятелството – компании, съученици, влюбени, другарчета... а другите имат други корени – те са рожба на влечението превърнато в мода, да се снимаш със... знаменитост.
Една пре-предълга традиция, в която днес с просто око разгадаваме мотивите на показността (вижте ме, с кой съм) и силата на отражателното въздействие (ох, колко гафове нарои в публичното ни пространство то). А кажете ми кой е техният аналог в миналото? И наистина ли теофанията днес е придобила подобна уродлива форма?
И ето ни в наши дни, в Музей на селфи-то. Създаде го Оливия Муус. Идеята е проста – всеки автопортрет да си открие подходящият смартфон
Цялата колекция от Музеят на селфитата тук:
http://www.ufunk.net/en/insolite/museum-of-selfie/
Съвсем в реда на нещата, новите технологии само преоткриват отдавна известни за хората етапи, през които е минало човечеството и които са добре известни от дълбокото минало. Явно няма да се уморя да повтарям, че смяната на Главния Технологичен Маркер премества стандартите, които населяват средата, в която протичат бита и трудовите ни навици. Но те не променят нашите представи за самите себе си, тема оказала се централна от епохата определяна от археолози и историци като антропоморфизъм. Жалко, че темата с нейните приказни превъплъщения остана недоразкрита, а народните приказки и стъпилите върху им автори със сигурност възпроизвеждат прастари действителни сюжети... какъвто е случаят с приказките на братя Грим, например...
Moят скромен съвет е: Не загивайте от нарцисизъм...
въпреки, че в селфито има много забавления...
Безобидното на пръв поглед желание да споделяте собствените си снимки може да ви отведе в кабинета на психиатъра. Зависимостта от интернет скоро ще бъде включена в списъка с психиатрични заболявания и тогава тази диагноза ще бъде поставяна на хората, зависими от онлайн игрите, социалните мрежи или селфитата. Само че не всички любители на селфитата се нуждаят от лечение.
„Селфито по същество е автопортрет“, обяснява водещият научен сътрудник във Федералния медицински изследователски център по психиатрия и наркология към руското здравно министерство Лев Пережогин. „Автопортрети има в творчеството на почти всеки художник, това е начин да изразиш себе си“.
Лечение е необходимо, когато човек не може да живее без селфитата и излага на показ всяка своя стъпка. Когато това се превърне в натрапчива идея, тогава трябва да се потърси лекарска помощ.
„Докторите в момента се сблъскват с поголовно увлечение към мобилните устройства като цяло и селфитата в частност“, продължава Пережогин. „Селфито е форма на зависимост от електронните устройства. Например, човек не може да публикува снимка, когато няма интернет и започва да изпитва абстиненция, подобна на тази, причинявана от хероиновата зависимост. Разбира се, че това е зависимост и трябва да се лекува, включително и медикаментозно“.
Психолозите отбелязват, че селфи-манията е особено разпространена сред младежи на възраст между 13 и 30 години, при това по-често при момичета, които особено много обичат да си правят групови селфита.
За мнозина ориентир станаха звезди от политиката и шоубизнеса, които с удоволствие си правят селфита със свои фенове. На не по-малка популярност се радват и непринудени фотографии на знаменитости, направени с помощта на огледала, които също попадат в мрежата, но вече с помощта на хакери.
„Голите фотографии за съжаление вече не учудват никого – в търсене на популярност младежите се снимат на фона на горящи сгради, биещи се хора или автомобилни катастрофи“, споделя психологът Олга Пешкова. „Но има и такива, на които просто им липсва внимание, общуване и тогава те започват да публикуват в мрежата свои снимки на фона на храна, шкаф или под душа“.
Желанието да се запечата всяка стъпка, която човек прави, води до това, че социалните мрежи са претъпкани със скучни снимки, чиито автори дори не знаят защо ги правят.
„Живеем във век, изпълнен с егоцентризъм; хората не разбират нито своята социална роля, нито личностната си принадлежност – оттам идва и постоянното желание за експерименти“, предполага Пережогин. „Оттук идва и желанието да си сменяш работата по 10 пъти, партньора – по 20 пъти – вечният стремеж на човек да разбере кой е и за какво е необходим. В процеса на търсене на идентичност възниква нарцисизмът – желанието да гледаш себе си, да се излагаш на показ и да получаваш одобрението на околните“.
Рязкото популяризиране на селфитата вече доведе до някои забрани – например главният редактор на американското списание Vogue въведе забрана за селфита на Бала на института за костюми, а генералният директор на фестивала в Кан забрани селфитата на червения килим.
Да се снимаш сам не може и в Лондонската национална галерия, в Нюйоркския музей за съвременно изкуство, в Националната галерия на Австралия. В Русия подобна забрана е въведена в държавната Третяковска галерия. Експертите отбелязват, че това е само началото на борбата срещу нарцисизма.
bg.rbth.com/2015/06/05/ruski-psihiatri-lekuvat-ot-selfi_96747
Дали пък не облякохме с нови думи вечният си стремеж към себеизява? Може бе редно да започнем с това:
http://woman.hotnews.bg/n/edna-malka-stupka-za-choveka-no-ogromen-skok-za-selfitata.34380.html
- селфи на вторият космонавт стъпил на Луната, който има претенции да е направил най-доброто селфи за всички времена! (Сещате се защо...)
Само че тук сякаш опираме в опасната зона на екстремните селфи-та. Нямаме нито възможност, нито желание да търсим черната статистика на жертви вследствие на прекомерното желание за екстремно селфи, но, уви, тя съществува...
Но си заслужава да завършим със Сократ. Макар и по-популярен с "Аз знам, че нищо не знам", неговата теза «Познай себе си» е върховна норма на човешката мъдрост и не случайно е приютена в храма на Аполон в Делфи. Аз не зная дали селфито може да играе роля на гравирано в смартфоните "Познай себе си", но всеки от нас се опитва да хармонизира постъпките си с всеобщо валидното, както природата е еднаква за всички хора, да стигне в съзнанието си до нравственото, което е норма и критерий на човешките действия. Всеки за себе си открива истинския смисъл на действията си, защото те трябва да отговарят на общочовешките принципи за хармония, добродетел, справедливост.
Йордан Детев
Селфитата – манията да се снимаш сам, е вид лудост, категорични са специалисти
Романът „Нарцис и Голдмунд“ е определян като „най-хубавата и най-дълбоката книга на Херман Хесе“. В сътворената от него вселена прозира философия, каквато всеки преживява в миговете на зрялост и себеосъществяване. Виденията на Голдмунд носят архетипен характер. Митологичните представи сякаш свързват пра-света и съвремието. Осезаем е преходът от вещественото и тленното към духовните ценности. И ако Нарцис се потапя в неизбродимата човешка същност и хармонията на живота, Голдмунд разкрива индивидуалността си в художественото творчество....– четем в един от безбройните анонси на творбата.
Самоснимането, път към самопознаването?
Но къде отидохме ние? ... до мистичното, до тамплиерите... Никога не забравяме, че огледалото е преди всичко магически, мистичен инструмент... така че... На лов... в контекстът на темата за селфи-то - на лов за самия себе си? Но тогава пък, възкликна Васил Мутафов, се връщаме към Великия въпрос: Кой живее в нас?
Във всеки "ренесансов" коментар се оглежда един Яков Буркхардт...
Към чудесното есе на проф.дфн Томислав Дяков, просто няма какво да се добави. Затова ви оставям удоволствието да го прочетете тук - http://www.public-republic.com/magazine/2012/01/82936.php
Огледалото винаги показва още нещо – твърди една мъдра притча на дервиша Газали, разказана от Мишел Турние.
„Имало едно време в Багдад един халиф, който искал да украси двете стени на тържествената зала в своя дворец. Извикал двама художници – един от Изтока и един от Запада. Първият бил известен китайски художник, който никога не бил напускал своята провинция...
...... Най-напред всички отишли при стената, изрисувана от китаеца. Разнесъл се вик на възхищение. Стенописът изобразявал вълшебна градина с цъфнали дървета и малки езерца във формата на бобови шушулки, прекрачени от елегантни мостчета. Истинско райско видение, от което човек не може ад откъсне очи. Обаянието било толкова силно, че някои искали направо да се обяви китаецът за победител, без дори да са погледнали творението на гърка. Но не след дълго халифът заповядал да махнат завесата, която разделяла залата на две, и тълпата се обърнала. Тълпата се обърнала и възкликнала от удивление и възхита. Какво бил направил гъркът? Той не нарисувал абсолютно нищо. Задоволил се само да постави огромно огледало, което започвало от пода и свършвало до тавана. И естествено, огледалото отразявало градината на китаеца до най-малките подробности. Но в такъв случай, ще попитате, с какво този образ бил по-хубав, по-вълнуващ от своя модел? Ами защото градината на китаеца била пуста и без обитатели, докато в градината на гърка се виждала великолепната тълпа с бродирани роби, украшения с перли, златни накити и гравирани оръжия. И всички тези хора се движели, размахвали ръце и очаровано се разпознавали...
В суфизма също мога да бъдат открити селфи мотиви, но за жалост, никой от фейсбук колективът не искаше да нагази в темата...
ОТРАЖЕНИЯ
Започналите от Нарцис и огледалните му отражения прояви, са само предметната част от голямата тема за Отраженията. Никога не бива да забравяме, че те са част от техниката, но не и от мотивите за използването й. Защото „шаманизмът и архаичните техники на екстаза“ (М. Елиаде), чрез тях предизвиквали най-различен по вид и род теофании. В много отношения днешните виртуални магии лесно могат и отглеждат подобни преживявания. Жалко че липсва достатъчно Вяра, за да им се отдадем с архаична или поне антична страст. От друга страна, никога музикалното шоу не е привличало такава публика, която попадайки в неговата власт се отдава на екзалтация. Но в какво се е превърнала днес древният стремеж за общуване с Божествата? И не е ли манията за селфи със знаменитости, тяхното профанирано продължение?
Селфитата днес разпределяме в два вида – „самотни“ – всичко казано дотук е съотносимо с тях, и „групови“. Груповите също са в две групи – едните са „колективни“ – дават визия на приятелството – компании, съученици, влюбени, другарчета... а другите имат други корени – те са рожба на влечението превърнато в мода, да се снимаш със... знаменитост.
Една пре-предълга традиция, в която днес с просто око разгадаваме мотивите на показността (вижте ме, с кой съм) и силата на отражателното въздействие (ох, колко гафове нарои в публичното ни пространство то). А кажете ми кой е техният аналог в миналото? И наистина ли теофанията днес е придобила подобна уродлива форма?
И ето ни в наши дни, в Музей на селфи-то. Създаде го Оливия Муус. Идеята е проста – всеки автопортрет да си открие подходящият смартфон
Цялата колекция от Музеят на селфитата тук:
http://www.ufunk.net/en/insolite/museum-of-selfie/
Съвсем в реда на нещата, новите технологии само преоткриват отдавна известни за хората етапи, през които е минало човечеството и които са добре известни от дълбокото минало. Явно няма да се уморя да повтарям, че смяната на Главния Технологичен Маркер премества стандартите, които населяват средата, в която протичат бита и трудовите ни навици. Но те не променят нашите представи за самите себе си, тема оказала се централна от епохата определяна от археолози и историци като антропоморфизъм. Жалко, че темата с нейните приказни превъплъщения остана недоразкрита, а народните приказки и стъпилите върху им автори със сигурност възпроизвеждат прастари действителни сюжети... какъвто е случаят с приказките на братя Грим, например...
Moят скромен съвет е: Не загивайте от нарцисизъм...
въпреки, че в селфито има много забавления...
Безобидното на пръв поглед желание да споделяте собствените си снимки може да ви отведе в кабинета на психиатъра. Зависимостта от интернет скоро ще бъде включена в списъка с психиатрични заболявания и тогава тази диагноза ще бъде поставяна на хората, зависими от онлайн игрите, социалните мрежи или селфитата. Само че не всички любители на селфитата се нуждаят от лечение.
„Селфито по същество е автопортрет“, обяснява водещият научен сътрудник във Федералния медицински изследователски център по психиатрия и наркология към руското здравно министерство Лев Пережогин. „Автопортрети има в творчеството на почти всеки художник, това е начин да изразиш себе си“.
Лечение е необходимо, когато човек не може да живее без селфитата и излага на показ всяка своя стъпка. Когато това се превърне в натрапчива идея, тогава трябва да се потърси лекарска помощ.
„Докторите в момента се сблъскват с поголовно увлечение към мобилните устройства като цяло и селфитата в частност“, продължава Пережогин. „Селфито е форма на зависимост от електронните устройства. Например, човек не може да публикува снимка, когато няма интернет и започва да изпитва абстиненция, подобна на тази, причинявана от хероиновата зависимост. Разбира се, че това е зависимост и трябва да се лекува, включително и медикаментозно“.
Психолозите отбелязват, че селфи-манията е особено разпространена сред младежи на възраст между 13 и 30 години, при това по-често при момичета, които особено много обичат да си правят групови селфита.
За мнозина ориентир станаха звезди от политиката и шоубизнеса, които с удоволствие си правят селфита със свои фенове. На не по-малка популярност се радват и непринудени фотографии на знаменитости, направени с помощта на огледала, които също попадат в мрежата, но вече с помощта на хакери.
„Голите фотографии за съжаление вече не учудват никого – в търсене на популярност младежите се снимат на фона на горящи сгради, биещи се хора или автомобилни катастрофи“, споделя психологът Олга Пешкова. „Но има и такива, на които просто им липсва внимание, общуване и тогава те започват да публикуват в мрежата свои снимки на фона на храна, шкаф или под душа“.
Желанието да се запечата всяка стъпка, която човек прави, води до това, че социалните мрежи са претъпкани със скучни снимки, чиито автори дори не знаят защо ги правят.
„Живеем във век, изпълнен с егоцентризъм; хората не разбират нито своята социална роля, нито личностната си принадлежност – оттам идва и постоянното желание за експерименти“, предполага Пережогин. „Оттук идва и желанието да си сменяш работата по 10 пъти, партньора – по 20 пъти – вечният стремеж на човек да разбере кой е и за какво е необходим. В процеса на търсене на идентичност възниква нарцисизмът – желанието да гледаш себе си, да се излагаш на показ и да получаваш одобрението на околните“.
Рязкото популяризиране на селфитата вече доведе до някои забрани – например главният редактор на американското списание Vogue въведе забрана за селфита на Бала на института за костюми, а генералният директор на фестивала в Кан забрани селфитата на червения килим.
Да се снимаш сам не може и в Лондонската национална галерия, в Нюйоркския музей за съвременно изкуство, в Националната галерия на Австралия. В Русия подобна забрана е въведена в държавната Третяковска галерия. Експертите отбелязват, че това е само началото на борбата срещу нарцисизма.
bg.rbth.com/2015/06/05/ruski-psihiatri-lekuvat-ot-selfi_96747
Дали пък не облякохме с нови думи вечният си стремеж към себеизява? Може бе редно да започнем с това:
http://woman.hotnews.bg/n/edna-malka-stupka-za-choveka-no-ogromen-skok-za-selfitata.34380.html
- селфи на вторият космонавт стъпил на Луната, който има претенции да е направил най-доброто селфи за всички времена! (Сещате се защо...)
Само че тук сякаш опираме в опасната зона на екстремните селфи-та. Нямаме нито възможност, нито желание да търсим черната статистика на жертви вследствие на прекомерното желание за екстремно селфи, но, уви, тя съществува...
Но си заслужава да завършим със Сократ. Макар и по-популярен с "Аз знам, че нищо не знам", неговата теза «Познай себе си» е върховна норма на човешката мъдрост и не случайно е приютена в храма на Аполон в Делфи. Аз не зная дали селфито може да играе роля на гравирано в смартфоните "Познай себе си", но всеки от нас се опитва да хармонизира постъпките си с всеобщо валидното, както природата е еднаква за всички хора, да стигне в съзнанието си до нравственото, което е норма и критерий на човешките действия. Всеки за себе си открива истинския смисъл на действията си, защото те трябва да отговарят на общочовешките принципи за хармония, добродетел, справедливост.
Йордан Детев
Селфитата – манията да се снимаш сам, е вид лудост, категорични са специалисти
Селфитата доказано са признак за психично разстройство. Манията да се снимаш сам със смартфон, след което да качиш кадъра в социалните мрежи, е вид лудост, категорични са специалисти от Американската психиатрична асоциация.
Селфитата доказано са психично заболяване
Едни от най-големите светила в психиатрията в световен аспект определиха селфитата като разновидност на популярното обсесивно-компулсивно разстройство, което всъщност е едно от най-разпространените психични заболявания в целия свят. Хората, които страдат от ОКР, постоянно се критикуват и изпитват чувство за малоценност.
Руски психиатри лекуват от селфи
В същото време хората, вманиачени по селфитата, се вписват именно в тази категория със сериозните си комплекси. И точно това се опитват да компенсират със селфитата си. Чрез постоянното публикуване на собствени снимки в мрежата, въпросните индивиди се мъчат да компенсират тоталната си липса на самочувствие и на интимност.
Добрите новини са, че въпреки сериозността на психическото заболяване, пристрастеността към селфитата е напълно лечима. За да спрат хората да заливат онлайн пространството със собствените си самоснимани физиономии, е необходимо да се подложат на специална терапия.
http://www.spisanie.virtualna-kultura.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар