Последователи

четвъртък, 24 юли 2025 г.

Тайните на българския език



Истинските имена на Олимпийските богове


Шумери, хети, гети - бруталната измама.

*Манипулациите по отношение на нашето минало са много. Понеже народът ни става все по-жаден за своята древна и истинска история, се намират и хора, които с цел лични облаги търсят внимание и представят себе си като способни и съвестни изследователи на българската древност. *В определени случаи въпросните индивиди си присвояват чужди разработки, в други случаи лансират нескопосани и неверни твърдения. Широката публика, вече полъгана от фрагменти достоверна информация, вярва на манипулаторите, а това вреди, защото със заблуди не се върви напред. *Една такава заблуда е твърдението, че "шумери и българи са един народ". Това е крайно несериозно твърдение, което свидетелства за пълната липса на уважение към българския народ от страна на автора на твърдението. Шумерите са народ, който е обитавал Месопотамия по време на Бронзовата епоха. Както антропологичния тип на тези хора, така и техния език, култура, обичаи, са твърде различни от нашите. *Неиздържано е и твърдението, че нашите деди са отишли в долното течение на реките Тигър и Ефрат и там през 1350 пр. Хр. те създават 1350 пр. Хетска държава. Има участие на траки в създаването на Хетската Империя, но то е от поне 1850 г. пр. Хр. и не е в Месопотамия, а в Централна Анатолия. Разстоянието между двата региона е огромно. *Индивидът, лансирал твърдението, че българи и шумери са един народ, лъже и за други неща. Става дума за вавилонска карта, в която се казвало, че предците на шумерите били дошли от Загорес. А Загорес означавало мястото на посветените, които които обслужват първият монотеистичен бог Ра, като това била нашата Загора. *Въпросната карта се появява на бял свят около 1500-1600 години след края на Шумерското Царство, написана е на вавилонски, който е семитски език и няма нищо общо с шумерския. Текстът в картата е кратък и дава описание на земите в и край Месопотамия.


https://www.youtube.com/watch?v=GzN2x1RUBhU

Знаете ли, че някои български думи имат корени още от древните траки? 🌿 В това видео разглеждаме как древните тракийски глоси, свързани с музикални инструменти и лечебни билки, са се запазили и до днес в българския език, доказвайки дълбоката връзка между нашата култура и историческото наследство на Балканите. 🎶 Ще научите за инструменти като бринкос и магарис, чиито имена и звуци имат паралели в съвременната българска народна музика, както и за билки като дивизма (известна още като лопен) и бял бъз. Техните названия и лечебни свойства отразяват древните знания, предавани през поколения. ✅ Павел Серафимов подчертава уникалната роля на българския език като жив мост към миналото и показва как традициите и природата са били неразривно свързани с ежедневието и здравето на нашите предци.


Бозата е питие на траките. Ето как е нейното древно име.






Да поговорим на тракийски - ще ви е забавно.

*За великия родолюбец Цани Гинчев българският език не е нищо друго освен продължение на тракийския. Към края на своя живот нашият интелектуалец създава своята Тракийска Теория, в която смайващо добре обяснява истината за корените на нашия език. Гинчев смята, че към края на VII в. тракийския на юг от Дунава е бил аналитичен, а езика на новата аристокрация – старите българи е бил падежен. Този падежен език е става и официален в периода VII – XI в. След падането на България под римска византийска власт, по-популярен става езикът на простолюдието – този, който губи падежите си. Това е така, защото по-голямата част от аристокрацията ни говореща падежен език е елиминирана от враговете на народа ни. В ново време учените правят важни открития, но политическата конюнктура не им позволява за кажат нещата без заобикалки. За да не бъдат обвинени във великобългарски шовинизъм, нашите учени са принудени да представят своите открития по завоалират начин. На акад. Георгиев дължим една важна подробност. Уважаваният в цял свят лингвист съобщава, че понеже праславянски и тракийски дако-мизийски са били доста близко сродни помежду си, то много думи от тракийската лексика са били идентични, или много подобни на славянските.” – “ *И това разбира се не е всичко. B тракийския език се наблюдават абсолютно същите диалектни особености както и в българския. Както отбеляза акад. Владимир Георгиев, колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността (в езика на траките), но и в съвременния български език *Отново акад. Георгиев стига до заключението, че в късния тракийски гласни без ударение често се редуцират или синкопират, както в източнобългарските диалекти (тракийски субстрат?), ср. бълг. зилен = зелен, пуле = поле, наш та - нашата, наш те = нашите, рапта = работа и под.). *Важни открития е направил и проф. Кирил Влахов. Едно от тях е, че тракийския език е започнал за губи своите падежи още по времето на Античността. Реално точно за това пледира и живелия по-рано Цани Гинчев. *Макар и предпазливо, проф. Влахов уточнява, че по време на късната Античност, езика на прииждащите от север племена и този на коренното население на Тракия са били близки, или дори идентични. *Въпросните прииждащи от север племена са дако-мизийците или гето мизицйте. Гетите вече имат ново име славени, а при мизите вече се налага името българи. Съюзът, за който пишат Теофан и Никифор не е някакъв нов феномен, българи и дунавски славени са в съюзни отношения много по-рано, дори по сведения на исторически извори като писанията на Йордан и Прокопий. Причината за това е проста – гетите и мизите са реално една общност, а пък тази общност говори близко сроден език до този на траките на юг от Дунава. Благодарение на трудовете на Томашек, Георгиев, Кречмер, Орел, Баюн, Дуриданов, Влахов, Нерознак, Дяконов, Пизани и др. можем да въстановим следните изрази: От земята, до небето = ут земли до небеси, оть земели до небеси. Отдалече идвам = ут дале идо, оте дале идо. Мъдрият мъж рече = модръ маж раке, мундръ манжъ раке. Това е моят дом = та мой дама ести, та мой думос ести. Добер ден = добер ден-дин. До мен ти лежи = До меан ти лежи. Дай злато на този = дай тому залто. Дай ми тази ябълка = Дай ми та абула. Кой е този мъж = Куй есть тъ манж. Аз, която писах, изрязах думи = Аз, коя разеа. Направи ме жената = Деле ме женай. Брате мой, ела тук = Братре мий, или братре мой, приеди ту. Тате, иди там = Тате, иди тан. Майко – кърмилнице, възкреси, въздигни този = Да, катр сь. Майко – кърмилнице, пази ме = Да, дале ме. Он есть проитавос = Той е надзорник. Он есть банос = Той е бан, той е господар.


Имената на съвременните български реки крият много тайни. В тях намираме паралели с древните тракийски речни названия, а това показва, че езика на траките е само древна форма на българския. Ятрус и Йетерус са древните названия на Янтра, професионалистите дават значение " бърза" [река], но пропускат да отбележат, че още през XIX в. Вилхелм Томашек е дал тълкуване с прилагателното ѩдръ – бърз. *Тракийското название Тимакус е древният вариант на Тимок, като началния елемент Тим- е тълкуван със стблг. тьма - тъма. Киаброс е древното тракийско име на Цибрица, Цибър, то е тълкувано с цибър, цибрея - светлея, но се смята, че цибрея е заемка, защото не се среща в руски, полски и т.н. Тази аргументация е несеиозна, но пък става пределно ясно, че древните тракийски речни названия Ятрус, Йетерус, Тимакус, Киаброс и др. са лесно обясними на български език. От друга страна съвременните речни названия Бялата река, Белица, Стара река, Бебровска река и др. имат ясни успоредици с тракийски названия като Бела, Бела-стура, Стар [аскенос], бебрики. Това е поредното доказателство, че тракийски и български са две названия на един и същ език, но от различни епохи.



Българин ли е Ахил Пелеев?


Славянският проблем - как траките създадоха славянската езикова група.


Тракийският език е древна форма на българския. Въпрос на време е това да бъде признато. Най-големият препъникамък е опорочената и ужасно манипулирана история на народите от славянската езикова група. Заради планините от лъжи много хора вярват, че нашата реч се е наложила на Балканите едва след 681 г., а реално това е станало повече от 6000 години по-рано. Самото име славяни е ужасно изкривено и политически натоварено. А истината иначе е проста - славяни, или както е правилно славени е новото име на гетите. То се появява и налага в периода II - VI в., като най-ранните споменавания на славени са в Долнодунавската равнина. По това време: II - VI в. на територията на Сърбия, Хърватско, Словения, Полша и т.н. има илири и спадащите към илирите венети. На териториите на Украйна, Русия, части от Полша, Белорус, живеят скитите и сарматите. Във въпросните територии славени няма по простата причина, че най-рано така са наречени гетите. *Поради своята войнственост, а и многолюдие, гетите носещи ново име славени стават най-известни на римляни и гърци. Ето защо новото име слави, славени се ползва за всички народи, които говорят сродни езици, без значение, че тези народи: венети, илири, скити, сармати, носят свои имена. През XII в. на името слави, славени е предадено изкуствено значение роби. До този момент, гърците използват следните думи за роб: ἀνδράποδον, ἀτμήν, δμώς, δοῦλος, ἑρκίτης, κατάδουλος, θρᾷσσα. А това пък са латинските думи за роб: famulus, verna, servus. Изконните германски думи за роб са следните: þræl, dregil, haft, knecht. Чак след XII в. там се налагат думи като slave, sklave, slaaf [роб]. *В същия период е опорочено и името българи от хора обитаващи Франция и Англия. Bulgarus става Bougre, а от това се развива обидна дума, която до днес англичаните ползват.


ТРАКИЕЦЪТ МАВЪР И БЪЛГАРИНЪТ МАВЪР – ЕДНО И СЪЩО ЛИЦЕ


През 1965 година излиза една много интересна книга на Бешевлиев. Нейното заглавие е “Проучвания върху личните имена у траките”, а богатството на ценни данни е наистина неописуемо. Нашият учен представя предостатъчно данни, от които става ясно, че “тракийският елемент е играл немаловажна роля почти в целия обществен живот на Византийската империя в VI век.”-64-65. Като имаме предвид, че властвалият в началото на VII век император Фока (602-610 година) също е тракиец, то излиза, че само седемсесет години преди битката при Онгъла, траките са разполагали с голямо влияние.


На страница 65 срещаме един друг изключително ценен пасаж: “След 600 година лица с тракийски имена се срещат много рядко, и то само в египетските папируси. Според един папирус [405] в 615 г. Φλ. Τζ[ι]ττα бил κόμης в Египет. В друг папирус, от VII в., [406] се споменава някой си Τζιττα Πραύ. В трети папирус, от византийско-арабската епоха, [407] се среща един κύριος Ζίττα. Най-сетне в един папирус от VII в. [408] се споменават тракийските имена Νεστος и Ζιττα. Вторият от тях бил комес. За последен път в 710 г. у Теофан се среща един бес Мавр, който бил патриций. [409] .”


С други думи – според сведенията на Бешевлиев, чак след 710 година може да се говори за “край на споменаването на траки” в историческите извори. Въпросният бес Мавъp -“Μαῦρον τὸν πατρίκιον τὸν Βέσσον”, е живял по времето на княз Тервел и император Юстиниан Ринотмет … като е служил както на Римската Империя (Византия), така и на България.


Докато Теофан Изповедник нарича Мавър бес, т.е. тракиец, то авторът на Чудото на Св. Димитър гледа на Мавър като на българин. Ценна информация по този въпрос намираме в работа на Петър Петров: “В научната литература съществува единодушие по въпроса за народностната принадлежност на Кубер и Мавър. Още в заглавието на „Деянието” (Чудото) се казва, че Кубер и Мавър дошли „с българска войска” (cum exercitu Bulgarorum) да превземат Солун, а в един от преписите двамата пълководци направо са посочени като „българи” (τὼν Βουλγάρων). “ - c.301.


Петър Петров доста добре уточнява, че Мавър е патриций, т.е. благородник на българите: “Сведения за Мавър най-сетне дават и три печата, в които се среща неговото име. Първият печат е от края на VII в. и гласи: „(Принадлежи на) Мавър, патриций и архонт на сермисианите и българите” — Μαύρω πατρικίω κ(αὶ) (ἄρ)χοντι τῶν Σερμης(ι)ανῶν κ(αὶ) Βουλγὰρ(ων). В другите два печата, които са от началото на VIII в., Мавър също е посочен като патриций.” – c.300.


Ако на един благородник се гледа ту като на българин, ту като на бес, т.е. тракиец, нима това не е доказателство, че поне през VII в. век все още е било добре известно, че траки и българи са едни и същи хора? Въпросният Мавър е живял през VII и VIII век, а римските византийските автори започват да пренагласят историята и да демонизират дедите ни по-късно. Нека не забравяме свидетелството на Константин Апамейски, който на събора през 681-та година говори за войната с България – GIBI III, c.170, т.е. не става дума за конфликт с непознати нашественици, а с представители на вече призната държава. Тук държа да допълня, че още по времето на бунта на водещия българи във войската си Виталиан -513 година, страната ни е наречена Провинция България: "Vitalian withdrew into the province of Bulgaria" -J.Nik.Chr. LXXXIX.75


http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm


Нека пак да се върнем при Бешевлиев и твърдението му, че “След 600 година лица с тракийски имена се срещат много рядко, и то само в египетските папируси, а последният споменат тракиец е бесът Мавър- 710 година.” Дали това е вярно, или пък критерия на учените изследващи миналото е такъв, че тракийския характер на определени имена бива игнориран и преиначаван?


Ако обърнем внимание на името на княз Аспарух и неговите варианти Есперих, Исперих, ще установим, че те имат точни съответствия в тракийската ономастика. Елементът асп и вариантите есп, исп (исб) се среща в имената на Хероса Ут-аспиос, Вед-еспис, а и в името на пеонския цар Аутл-есбис, също и в тракийския топоним Ар-исба. Както Димитър Дечев,така също Владимир Георгиев и др. виждат в еспа, аспа тракийска дума за кон.


Леонид Гиндин свързва името на трак. Арисба/Ἄρισβος с тракийска дума за кон, намира дума за кон и в името на пеонския цар Аутл-есбис: “Кстати, и реконструируемое для Троады и соседней области Фракии на основании названия Арисбы слово для "лошади" *issu̯a”... Исконно фракийский апеллатив, в реконструкции *esbi-/e- =лик. esbe- ≪конь≫, в группе ЛИ также в надписях из континентальной Фракии (к северу от параллели Никополя-на-Несте): Εζβενις, Εσβενις, Esbenus, Hezbenus, Hesbenus (D.S. 165) (-zb- < -sb- под влиянием последующего звонкого губного; формы с Я в лат. передачах также вторичны, аналогично греч. ίππος при ικος); чистая апеллативная /- основа на уровне ономастики в ЛИ *Autesbi-s (исправление транскрипции Ливия — Autlesbis с большим числом разночтений по рукописям) – с.18.


Heка разгледаме фактите: и трите варианта на името на княз Аспарух имат успоредици не къде да е, а в названието на Тракийския Конник, в името на пеонския цар Аутл-есбис, а и в името на град Арисба, чийто елемент исба Леонид Гиндин тълкува като тракийска дума за кон. От голяма важност е и нещо друго, което лингвистите ни не са забелязали. Вариацията Еспор-Аспарух отразява типичното за тракийския и българския език екане и якане - явлението, поради което името на тракийската река Eterus/Етерус (Етъра) е представяно и като Iatrus/Ятрус както обяснява Вл. Георгиев. От друга страна, вариацията Есперих-Испор, Исбул отразява друго типично за тракийски и български езиково явление, а именно редузирането на неударено Е в И – отново обяснено от Вл. Георгиев.


Нима всички тези неща не са доказателство за тракийския произход на името Аспарух, притежаващо варианти Есперих, Испор? Дали приликата между името Есперих и името на пеонския цар Аутл-есбис е случайна и случайно българите са наричани пеони ? He мисля, че се касае за просто съвпадение.


Без да се пускам в подробности, ще дам сравнения на старобългарски имена с тракийски – нещо, от което историци и езиковеди бягат като дявол от тамян:


Кроват/Κροβατος - баща на княз Аспарух – Кровизи/Кροβυζοι – траки от групата на мизите, с които старите българи са отъждествявани многократно.


Тервел/Τερβελις – наследник на княз Аспарух – Тервос/Tέρβος – име на дакийски цар, Терес Тервелов/Τηρεὺς Τρεβελλίου – тракийско име документирано на надпис с регистрация Epidamnos-414,


Корсис/Κορσης – старобългарско име – Корсас/Κορσας-тракийско местно име, Καρσις, Κερσης/Карсис, Керсес – варианти на тракийско лично име.


Мостичъ-старобългарско име – Мостис/Mοστις – име на тракийски цар.


Кардам/Κάρδαμος – старобългарски владетел- Кардамюла/Καρδαμύλη-древнобалкански топоним, Кардент/Cardentes- тракийско лично име.


Борис/Bορης- старобългарски владетел- Bορισκος, Bορας, Bῶρος/Бориско, Борас, Борос- тракийски лични имена, последното е носено от меонски благородник, а меоните са причислени от Страбон към мизите, с които старите българи са отъждествявани през Средновековието.


Пресиян, Прусиян – старобългарски владетел - Прусий/Пρουσιάς- име на тракийски цар.


Tелец/Тελέσσιος – старобългарски владетел – Телеф/Τήλεφος – цар на траките мизи.


Сабин/Σαβῖνος- старобългарски владетел – Сабин/Σαβῖνος- едно от названията на тракийския бог Дионис.


Сондок/Sondoke – старобългарски благородник – Сондис/Σονδίς – тракийско местно име.


Докум- старобългарски владетел - Диком/Dicomes – цар на траките гети.


Кубер/ Κοῦβερ – старобългарски благородник – Κυβέρων/Куберон- топоним от земите на траките витини, причислени към мизите от Страбон, Кобос/Κῶβος – цар на траките трери.


Не можем да пропусенм старобългарското име Исбул/Ισβουλος, понеже присъстващия в него елемент исб, се среща и в трак. Арисба. Колкото до носената от Исбул/Ισβουλος титла кавкан, тя се среща не само в лидийската дума кавес-жрец, но и в тракийската, самотракийската глоса κόες-жрец на Кабирите. Вл.Георгиев я сравнява с лидийската дума kaves-жрец, а и със староиндийскта kavi-h- мъдрец- с.40-41.


Както се убеждаваме – въпреки ерудицията си, Веселин Бешевлиев не е прав. Навярно подведен от господстващите тенденции и от сремежа на определени сили да изкарат старите българи азиатски народ, нашият езиковед и историк пропуска голямо количество важни данни. В никакъв случай не можем да говорим, че след беса Мавър, вече няма, споменаване на траки (по-точно хора с тракийски имена). Уверяваме се, че старите автори като Зонара, Хоматиан, Аталиат и др. не отъждествяват старите българи с пеони и мизи случайно.


Смайващото е, че при старите българи не просто намираме тракийски лични имена, при средновековните ни владетели и благородници, се срещат варианти на имена носени от древни тракийски царе и благородници като Телеф, Мостис, Прусий, Тервос, Борос, Диком, Кобос.




Познавайки фактите, можем ли да приемем, че няма споменаване на тракийски имена след 600 година! Какви са като цяло старобългарските имена – тюрски, ирански, или както показват фактите - тракийски? Tрябва ли да си затворим очите за наличната информация, понеже някой в миналото си е наумил да налага заблуди? Бешевлиев донякъде е оправдан, понеже през 60-те години на ХХ век, макар да е бил добре запознат с тракийската ономастика, той вече е на възраст. Не можем да пренебрегнем и това, че много допълнителна информация излезе през 70-те, 80-те и 80-те години на ХХ век. Тази информация за жалост остана неизползвана от неговите по-млади колеги, които предпочетоха да поемат по утъпкания, лесен, но погрешен път.







Днес има предостатъчно данни, които позволяват историята на България да се пренапише и то така, че да блесне с истинската си светлина. Когато се говори за началото на историята ни, трябва да се започне с времето на Каменната епоха, когато дедите ни – първите земеделци на Европа, започват да се преселват в различни посоки, а с това и да разпространяват знанията, които ще помогнат на осталите жители на континента ни да оцелеят. Трябва да се спомене и това, че първите ковачи и златари на Европа са хора, чиято кръв ние носим. Задължително е да се знае, че най-ранните европейски градове са строени от предците ни, че дори Атина и Рим са издигнати от траки и пеласги. Вместо да се повтаря постулатът, че траките са безписмени, нека бъде всеобщо достояние, че като създатели на първата писменост са обявени траките Орфей и Лин, че в официално най-старите писмени документи на Европа – минойските, се срещат тракийски имена като Арей, Диза, Питак, Тетюс.



Как траките дадоха името на Европа.

Европа е име на цял континент, но в древността това е само една област от Тракия. Всъщност най-старата област Европа съвпада напълно с най-старата област Тракия - мястото, обитавано от хората, които са отговорни за налагането на името траки и десетките хиляди споменавания на това название в различни исторически извори от времето на Античността. Името на Европа е тракийско, самата легенда за красивата принцеса Европа спада към тракийската древност. Официално Европа е от Финикия, но самите финикийци са смесица от древни балканци и хора от Ориента. Ето това видео дава допълнителна информация по въпроса дали Кадъм е финикиец, и дали създадената от него азбука не се е появила на Балканите: Тракиецът Кадъм и финикийците от Тракия • Тракиецът Кадъм и финикийците от Тракия.


Тракийски названия за риба





Кои са тракийските думи за кон, кобила,


Албански, тракийски и български


Забравените имена на Пловдив


Как е звучал езикът на жителите на Омировата Троя?

*Езикът на трояните е форма на древния тракийски по простата причина, че траките са тези, които основават Троя.


*Преди време българският интелектуалец Д.П. Даскалов прави невероятно смели изказвания, уповавайки се на сведения на Паул Кречмер: “Хомеровскитѣ свѣдениѣ за тракийската култура позволяватъ да прѣдполагаме по-раненъ периодъ на нейния разцвѣтъ. Находките отъ Bos-ӧjuk въ Фригия твърдѣ ясно говорятъ, че троянците сѫ едни отъ малоазийскитѣ потомци на тракийско-фригийскитѣ племена.” *По-късно, съпоставяйки данните от археологията с езиковедски анализ (на топоними и хидроними от Троада бел.авт.) Леонид Гиндин смята, че указания анатолийски регион е част от етнокултурния ареал на югозападната част на Тракия, още от периода на Троя I Троя IV, т.е. в продължение на цялото трето хилядолетие преди Христа (Гиндин, 1993, с. 15). С други думи – дори и учените поддържащи традиционните виждания признават за значителното тракийско присъствие в северозападна Анатолия през трето хил. пр. Хр., т.е. преди появата на Хетската Империя. *Уповавайки се на сведенията на западните учени Джон Гарстанг и Оливър Гърни, Игор Дяконов изразява виждането, че Ассува е първото държавно образувание на трако-фригийците в Мала Азия: “…нельзя считать невероятным предположение Дж. Гарстанга и О.Р. Гэрни о том, что в царстве Ассувы следует видеть первое государственное образование фрако-фригийцев в Малой Азии…” *В труда си "Населението на Древната Троя" лингвистът Леонид Гиндин публикува интересна информация. Първата глава в труда му засяга траките в Троя и Троада. За названието Троя, споменато от хетите като Таруиша се дава датировка XIII в.пр. Хр., а за името Илиос, присъстващо в хетските документи като Уилуша е от XIV – XIII в.пр. Хр. Гиндин споменава за общите трако-троянски названия: 1.Скаи, скаибои – име на тракийски народ, Скай – име на тракийска река и Скайски порти в Троя. 2.Ксанти – име на тракийски народ, Ксантос – име на река в Троада. 3.Кебрении – име на тракийски народ, Кеброс – име на тракийска река [днешната Цибър], Кебрион – син на троянския цар Приам. 4.Резос – име на тракийски благородник, Резос – име на река в Троада. 5.Арисба – име на тракийска река, Арисба – име на селище в Троада. Елементът испа, исба – тракийска дума за кон. 6.Дардани – име на тракийски народ, Дарда-пара – име на тракийско селище, Дардански порти на Троя. 7.Пергам – име на тракийски град, Пергам – название на цитаделата на Троя, корен берг-височина. 8. Ида, Идак – град в Тракия, Ида – планина в Троада, но и на о-в Крит. 9. Келе – тракийско селище на север от Хеброд, Килайос – река извираща от планината Ида. 10.Зела – название на тракийско вино, Зелея – град в Троада. 11. Перке – едно от древните имена на Тракия, Перкота – топоним от Троада. 12. Трауси – име на тракийски народ, Троя, Тариуса – от корен ТРЕУ – раста, процъфтявам. 13. Илион – тракийско селище, недалеч от Визия, Илион – алтернативното име на Троя. *Към тези сведения можем да добавим и други, и по-точно троянският хидроним Скамандър, Камандър, тълкуван от акад. Георгиев със стблг. камень -камен, камък. *Името на цар Приам е сродно на това на траките прианти, тълкувано като приятните, приятелските, от корен *pri - обичам, приятен съм. *Името на Парис, е сродно на тракийските Порис, Далепорис, Борис и т.н. Акад Дечев дава тълкуване със стблг. борити сѧ, т.е. Парис, Борис и др. означават борецът. 
С помощта на данните можем да съставим малък речник на троянския език: ТРАКО-ТРОЯНСКИ - БЪЛГАРСКИ: 
1.ПАРИС - боря се 
2.ДАРД-дръжати-държа, здрав съм 
3.ЗЕЛЕА-зелиѥ-зеленина 
4.ИЛ - илъ - кал, тиня, глина 
5.ИСПА-Исперих, Исбул - стблг. имена 
6.КАМЕН - камен, камък 
7.КЕБР-цибрея-яснея, светлея 
8.КЕЛ-чело, в смисъл на извор 
9.КСАНТ-свѧнтъ-свят, светъл 
10.ПЕРГ-праг, бряг, височина 
11.ПЕРК-перкам, удрям, правя отломки 
12.ПРИЯ - приятен 
13.СКАИ - скакати - скачам, в смисъл на бързам 
14.ТРУЯ - труя -охранвам, изяждам


*Благодарение на новия Тракийски Речник, всеки може да се увери, че нашият език се е оформил на Балканите, а и, че езика на Аспаруховите българи никога не е изчезвал. В миналото доста хора вярваха на лъжата, че дедите ни са изоставили родната си реч и са взели езика на покореното население - славяните. Това е грандиозна измама, защото дунавските славени са реално гетите, а Аспаруховите българи са техните съседи и най-близки роднини мизите. Според Страбон гетите и мизите говорят същия език, който се употребява и от траките на юг от Дунава. *След 681 г., като официален език се налага мизийското наречие, което е по-консервативно, поради това и пази своите падежи. Езикът на освободените траки е безпадежен и е говорен от обикновените хора, докато падежният е език на духовенството и благородническата прослойка. След падането на България под Византийска власт, голяма част от благородниците ни са елиминирани и това води до засилване на народния тракийски език - този губещ своите падежи. Това е обяснено още през XIX в. от Цани Гинчев, който за времето си се аргументира смайващо добре. Но пък историците защитават виждането, че българите дават името на страната, но пък губят старият си език. *Понякога защитата е комична, защото се дава пример с франките, които дават името си на Франция, но изоставят родната си реч. Това не е съвсем така, защото изконното население на Франция са галите, а франките приемат речта на римляните, които векове по-рано са покорили галите и са ги повлияли културно. Приблизително в същото време когато започва романизацията на галите, започва и романизацията на германите. В крайна сметка и двата народа приемат езика на по-силните и стоящи на по-високо културно ниво римляни. *Безспорно след 681г. Аспаруховите българи са политически най-силни, ето защо те налагат своя падежен език за официален. Няма загуба на старата реч, но с хитрини и премълчаване на факти, историците и езиковедите принудиха нашият народ да вярва на срамни лъжи. *Още навремето е било лесно да се определи какъв език са говорили Аспаруховите българи. Техните имена и титли показват това ясно, но при анализа учените са премълчали огромно количество информация. *Не е обяснено, че Аспарух, Есперих и Исперих съдържат тракийските думи за кон и те са аспа, еспа, испа. И трите думи принадлежат на мизийския език, а старите българи са наричани мизи повече от хилядолетие. *Елементът Бат от името Бат Баян означава господар, цар и всъщност е древна минойска титла според акад. Георгиев и др. Тази титла батос бива тълкувана с българските думи бато, бате, баща. *Името Борис е също тракийско, през 1918 г. Аркрайт пише за тракийските имена Борискос, Бурис и др. През 1927 г. акад. Дечев пише за тракийските имена с елемент Бор. *Бузан е име на български цар, който загива в Панония, а Бузас, Бузо са тракийски имена. *Старобългарското родово име Ерми рефлектира тракийското име на божество Ерм-Хермес. *Относто елементът - Арес в старобългарски родови имена като Ерми-Арес, Куби-Арес, Иловайский смята, че отговаря на названието на древния бог на войната. *При анализа на тракийското име Кардент Дюмон дава старобългарското Кардам. *Корсис е поредното старобългарско име с тракийски паралел - Карсис. *Кроват е правилното име на Кубрат, то е сродно на тракийския етноним Кровизи. И двете имена се обясняват с кровъ-покрив, защита. *Мостич е старобългарско име отговарящо на тракийското Мостис. *На Сабин отговаря споменатото от Думон тракийскоиме Сабин. *Тервел е един от най-известните ни владетели, но на нашия народ не е известно, че е живял тракийски цар Тервос, че съществува топоним Тарвелос, а и, че името Тервел е регистринано на Балканите през Античността. Става дума за Терес син на Тервел. *През 1902 г. Иловайски пледира за това, че титлата КАНАС не е хан, а КНЯЗ. Траките имат титли АКЕНАС и АКЕНАНОГАВОС. *Багаин и багатур са интересни титли, но и за тях казано, че имат връзка с трак. Багайос. *За колобър някои наши учени споменават, че може да имат връзка с тракийската дума колаврос. *Към тракийската ономастика принадлежат думите кон, кобила, жребец, юзда, седло, язда, а старите българи са конен народ, нали?


Езикът на Орфей е древен вариант на нашата реч. Това може да се провери в най-големият до този момент Тракийски Речник. Все още има свободни екземпляри при Издателство Атеа, поръчването е лесно https://ateabooks.com/world-history-s... А пък в т.II Орфей Проговаря, е обяснено с подробности каква е постройката на тракийските имена. Голяма част от тях са оцелели почти непроменени до ново време, а други, макар и архаични са разбираеми за всеки познаващ старобългарския език. И тази работа се предлага от Атеа https://ateabooks.com/novo-/6491-tajn... Дори сложносъставните тракийски имена са оцелели при нас - наследниците на Залмоксис и Орфей: Елементът -рад, присъстващ в Божерад, Домарад и др. присъства и в тракийското име Има-рад [синът на Евмолп].
Eлементът -слав, присъстващ в Белислав, Борислав, Доброслав и др. се среща в тракийските имена Ди-словиас, Итиослав, а и в Славит.
Елементът -мер от Будимер, Витомер, Владимер, Гневомер и др. се среща в тракийските Барзимер, Гигамер, Пюрмер[ул].
Елементът -зар от Велизар, Велизара, Златозар, Златозара, Лъчезар, Светозар и др. намираме в тракийските Велизар, Итиозар и др.
Елементът -бор от старите ни имена Вишебор, Властибор, Воибор, Всебор, Домабор, е забележително популярен при траките. Срещаме го в Мукабор, Дутубор, Ептабор и др. Преди около век акад. Дечев тълкува елементът -бор със стблг. борити сѧ-боря се. Прочее имена с елемент -бор се срещат в микенски документи от Бронзовата епоха, с регистрация 1516 Ab01 LXXXVII, PY Nn 228, Na 1025, Ta709 и PY Cn3 [по Еванс, Чадуик и др.]. А микенците са реално траки от групата на фригите. Според акад. Дуриданов [“Der Thrakische Influss auf die Bulgarische Anthroponymie”] следните български имена са от тракийски произход:Bešo, Beško, Bico, Bica, Biso, Boko, Boka, Bok’a, Boto, Bot’o, Bota, Buzo, Buz’o, Buza, Dado, Dada, Dajo, Dae, Dajčo, Dako, Dardan, Dardana, Deko, Deka, Dido, Didjo, Dida, Dilo, Dila, Dio, Dijo, Dodo, Doda, Dun’o, Duné, Duna, *Duro, Durko, Durčo, Dura, Eto, Eta, Geko, Geka, Geto, Geta, Gigo, Giga, Giko, Gika, Gilo, Gila, Gito, Gita, Gud’o, Jata, Kodo, Koda, Koto, Koté, Kota, Kuto, Kut’o, Kuta, Kъto, Kъte, Kъta, Moga, Mogoš, Neno, Nenko, Nenčo, Nena, Nenka, Nono, None, Nonko, Nončo, Nona, Nonka, Pato, Pat’o, *Suko,Toko, Toké, Toka, Tut’o, Vezo, Vezenko, Zajnko, Zané, Zano, Zana, Zino, Zina, Zura. Проф. Влахов [“Трако-Славянски Успоредици”] предлага друг списък: Беръ, Беро, Беран, Берой, Берило, Берис, Бериш, Борис, Бора, Боро, Буро, Бура, Борейко, Борко, Борилъ, Борило, Борена, Брило, Брила, Бурена, Пера, Перо, Перес, Переш, Пероша, Перун, Далебор, Далибор, Далегор, Мостигнѣвъ, Мостичъ, Зайка, Зайко и др. Hякои от тези имена са изведени от племенни названия. Като пример могат да бъдат посочени Бешо, Бото, Гето, Дако, Дардан, Дардана, Дийо. Те са вдъхновени от названията на споменатите от различни стари автори тракийски племена: беси, ботиеи, гети, даки, дардани, дии. Това означава, че дълго след освобожението на страната ни от бойците на княз Аспарух и неговите съюзници, различните групи на траките все още са помнели добре кой към кое племе принадлежи. Тази консервативност се запазва дори след приемането на колективното име българи. При анализа на тракийските имена Бистирас, Брузас, Золтес, Залтенос, Светулен, като съотвестващи български имена акад. Георгиев посочва: Бистро, Бистрьо, Бистра, Златан, Светлан. При тълкуването на името на цар Скорило, акад. Георгиев предлага стблг. скоръ-бърз, а ние си ползваме и името Скорил. Доста по-рано от Георгиев, Томашек тълкува името на цар Орол с думата орел, а тя се явява основа на наши имена като Орльо, Орлин. *Най-интересното е, че стари български имена на царе като Тервел, Борис, Борил, Бузан, Мостич, се срещат още по времето на Античноста. *Всъщност списъкът на българо-тракийски парелели в имената е огромен. Традиционни имена като Богой, Богое, Богоя, Богиш, Богиша съотвестват на фригийското Багайос. А пък *Богун и Богуна съотвестват на фригийското Багун. На българското Божен отговаря фригийското Бозенос, Боженос. *Други традиционни български имена са Балас, Балаш, Балей, Бален, Балена. Те отговарят точно на фригийските Балис, Балиос, Бален. *Съвременните Бела и Балан намираме отново в тракийската ономастика под формите Бела и Балан. *Българското име Добрат е идентично на едно от имената на Хероса - Богът-конник Добрат.




Българската дума Дева е най-древното название за богиня

Думата дева е много древна и не просто древна, но и се явява едно от многото доказателства за това, че български и тракийски са имена на един и същ език, но от различни епохи. Лингвистите обаче правят странни опити за тълкуване на дева. Професиналистите смятат, че думата идва от и.е. корен *dhe(y)w - доя, суча, бозая [БЕР, т.I, с. 330 - с.331], т.е. дева тази, която кърми, тази, която дава на дете да бозае. Тълкуването е крайно несериозно, защото дева означава жена, момиче, което още не е било интимно с мъж. Следователно няма как да се говори за забременяване, раждане и в последствие кърмене. Дева означава не само непорочна, но най-вече чиста, светла, сияйна. Точно това значение обаче плаши хората, които не желаят истината за нашите корени да излезе на бял свят. Причината е проста - дева присъства в тракийската ономастика, като например в Дева Вендис [богинята Бендида], същият корен намираме в арийските думи deva - бог, devi - богиня, diva - сияние, светлина. Учените ни обаче признават, че българската дума дива, самодива, може да се свърже със староарийската deva - бог, лат. divius - бог и др.[БЕР, т.I, с.384]. За елементът див в името на билката дивизма се признава, че е свързано с понятие за бог, божествен и значението на названието е божествен, божий пламък, божия свещ, призната е и връзката между дивизма и древното тракийско билково име диесеме [БЕР, т.I, с.384]. И тук трябва да се добави, че според Ерих Бернекер старобългарската дума диво означава първоначално светлина, сияние.


*Хунските имена Адамис, Аскан, Атила, Балас, Баламер, Берик, Горд, Зерко, Стуракс, Одолган, Улдин, Харатон, отговарят на тракийските Адамас, Асканий, Атий, Балис, Барзимер, Бергай, Гордий, Зеркис, Зуракс, Одолей, Улден, Харнавон. *Ние не можем да наречем хуните директно траки, но не можем и да отречем родството им с тях. Хуните на Атила са реално потомци на Царските скити, за които пише Херодот. *Говорейки за хуните Приск употребява изрази като скити, царски скити, скитски ботуши, скитски дрехи. *Хуни означава благородни, това е название само на част от скитите, а пък хуногури са елитните войници, най-вероятно бързи конни отряди. Частицата гур в хуногури се среща в езиците на европейски народи – gwr-мъж Kymr, cuire-мъже, бойци Gael...и разбира се в тракийската глоса αγουρος- ό ἔφηβος Θρᾶκες [Tomaschek, z.116]. *Името на Атила идва от корен *ата със значение отец, баща, а същият корен има и стблг. отьць - баща, идваща от *атькь. Атила се среща на Балканите още през Бронзовата епоха, намираме го в микенските архиви под формата Атило - A-TI-LO [ документ KN Dv 1272, по Вентрис и Чадуик.



7 писмености, родени по нашите земи – културното наследство, което светът тепърва преоткрива
.
„Когато Орфей запял, дори камъните се раздвижили – и някои от тях оставили знаци.“ - Тази поетична метафора не е далеч от историческата истина. В българските земи са открити надписи, символи и писмени системи, които разказват за цивилизации, далеч по-стари от египетската и шумерската. От Дунавската писменост до глаголицата и кирилицата – тук се е родила не една, а цели седем писмености. Време е да ги преоткрием.
.
Дунавската писменост – най-древната в света
Според езиковеда Харалд Харман, Дунавската цивилизация, обитавала земите ни преди 7000 години, е създала първата писменост в човешката история. В България са открити над 210 уникални знака, които показват предписмено и първописмено развитие. Тези символи имат връзка с Линеар А и Линеар Б – писмености от остров Крит, които не изчезват, а намират продължение в старобългарските руни.
.
Тракийската символика – писмеността на Орфей
Археологът проф. Диана Гергова категорично отхвърля тезата, че траките са били безписмени. Плочките от Градешница, диска от Караново и знаците от Хотница, Рибен и Тартария свидетелстват за развита символно-знакова система. Антични автори като Алкидамант и Диодор Сицилийски твърдят, че Орфей и Лин са дали буквите и имената на гръцката азбука – доказателство за културното влияние на траките.
.
Праглаголицата – скитският принос към християнството
Философът Етикус Истер, живял в Малка Скития (днешна Добруджа) през IV век, създава Праглаголицата – символна система, описвана като „единствената чиста писменост за възхвала на християнската вяра“. Скитите, считани за тракийски народ, оставят своя отпечатък върху духовната и културна история на региона.
.
Готската писменост – Библията на гетите
През IV век Вулфила (Урфила) създава готската или гетската азбука в Североизточна България. Тази писменост служи за превод на Библията, известна като „Гетика“. Множество автори – Йордан, Св. Йероним, Изидор Севилски и др. – свидетелстват, че готите и гетите са тракийски племена. Така се оформя нова писменост, родена на нашите земи.
.
Рунически надписи – тракийско-български кодове
На територията на България са открити каменни надписи със знаци, определяни като „старобългарски“, „тракийски“ или „скито-сарматски“ руни. Общите черти с Линеар А и Б показват, че още от Бронзовата епоха предците ни са обитавали Югоизточна Европа и са развивали независима писменост, различна от гръцката и римската.
.
Глаголицата – езикът на духа
Братята Кирил и Методий създават глаголицата – писменост, отразяваща фонетичните особености на старобългарския език. Тя е не просто средство за комуникация, а духовен код, чрез който се разпространява християнството сред славянските народи. Глаголицата е символ на културна идентичност и духовно пробуждане.
.
Кирилицата – българицата, която промени света
Кирилицата, наричана още „българица“, е създадена от учениците на Кирил и Методий – Климент и Наум – по поръчка на българското царство. Тя комбинира глаголически и тракийски знаци и се превръща в мощен инструмент за културно влияние. Българската империя използва писмеността, за да разпространи език, култура и власт по мирен път. Само османското нашествие прекъсва този възход.
.
Интересни факти
- Плочката от Градешница е на възраст над 7000 години – по-стара от египетските йероглифи.
- Глаголицата съдържа символи, които визуално напомнят на религиозни и космически знаци.
- Кирилицата е третата официална азбука в Европейския съюз – след латиницата и гръцката.
- България е единствената страна в света, дала писменост на над 300 милиона души.
- Някои от руническите надписи в България все още не са дешифрирани – мистерията продължава.
.


Арийски или тракийски са думите огън, небе и вода?

Точно защото траките се явяват наши предци, е и важно да знаем тяхната история с всичките нейни аспекти. Един важен аспект е причината за многоженството при траките. За големия брой съпруги при знатните траки пишат различни автори, като започнем с Херодот разбира се. *Аристотел добавя също интересни сведения: "Всеки тракиец се жени за три, четири, а някои дори за тридесет жени. Арист – разводът е възможен, ако жената е недоволна от съпруга си. Страбон I в. пр. Хр. I в. сл. Хр. цитира Менандър: “Bсички ние траките, а най много от всички ние, гетите, не сме особено сдържани” Защото всеки мъж при нас се жени за десет или единайсет, а някои и за дванайсет или повече. А който случи му се да умре преди за четири или пет да се е оженил, оплакват го хората там като окаян, отишъл си неженен и без брачна песен.” През II в. Ариан обяснява многолюдието на траките със завет на някакъв цар Долонг, който станал баща на много деца от различни жени.

д

Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)