БА ГУА ЗАН / ЗА КУАН ТАН - ВИДЕО

Глава 1: Договорът на сатаната - 1-ва част

Глава първа


ДОГОВОРЪТ
НА
САТАНАТА


(1-ва част от 5)







ДЕМОКРАТЪТ каза:
- Съвременната демокрация води своето начало от едно велико философско произведение: „Общественият договор” на Жан-Жак Русо.

АНТИДЕМОКРАТЪТ каза:
- Основното произведение на Русо, на което се позовава до ден-днешен всеки начинаещ политолог, възхваляващ „демокрацията”, се на­рича „За обществения договор”. Пълното му заглавие е „Du Contrat social ou Principes du droit politique” („За обществения договор или Принципи на политическото право”). То е част от недовършената книга на Русо „Политически институции”. Публикувано е през 1762 г., 27 го­дини преди масовите кланета, известни под името „Велика френска ре­волюция”.
Повечето днешни политолози, така или иначе, смятат, че в това произведение са заложени основите на съвременното „демократично” разбиране за общественото устройство. Независимо дали са го чели или не. Просто е създадено такова клише в мисленето.

Но има и друго схващане: че „Общественият договор”, както по-често се цитира заглавието, полага основите на съвременния тотали­таризъм в 4-те му познати форми – комунизъм, фашизъм, национал-со­циализъм, глобализъм.

Ето защо ще отделим известно внимание на въпросното книжле. Най-малкото понеже, основавайки се на написаното в него, де­мократичните (тогава под названието „републикански”) палачи в пе­риода 1789 – 1794 гг. избиват повече от 5 милиона души.

Комунистическите палачи след 1917 г. до 1989 г., които между другото, идват на власт в името на принципите на демокрацията – „сво­бода, равенство, братство”, и после на свой ред имаха претенции да управляват „демократично” (дори нарекоха своята политическа систе­ма „народна демокрация”), също избиха десетки милиони хора.
А милионите жертви на масовите убийства между 1789-та и 1917-та, известни като „демократични революции”, нацвъкани в исто­рията на цяла Европа, които никой не е броил?
Паметта на толкова хора заслужава да се взрем по-внимателно в теорията, която ги е изпратила на смърт.






Резултатът от писанията на Русо

Ще си позволим съвсем накратко да разгледаме основните идеи в някои глави на този наръчник по демократична диктатура.
Подробното му четене не е интересно, нито увлекателно. Въпросното произведение на Русо е безкрайно отегчително и досадно с изобилните си повторения, с неумението на автора да намери адекватна терминология, с честите му собствени признания, че не може „засега” да обясни точно нещата, които се е захванал да обяснява, с призивите към читателя да прояви „търпение” и пр.
Ето защо ще се опитаме да бъдем съвсем кратки в този прину­ден обзор на главното съчинение на основателя на съвременния де­мократично-глобален тоталитаризъм.

Още в увода на „Обществения договор” Русо си поставя цел колкото невъзможна, толкова и наивна.

Първото изречение гласи: „Искам да проуча дали в обществе­ния ред може да съществува законно и сигурно правило за управление, като вземем хората такива, каквито са, и законите такива, какви­то могат да бъдат”.
За да спазваме, доколкото е възможно, по отношение на въпросния вдъхновител на демократичните касапници добрия тон, ще акцентираме не толкова върху наивността (някой с вкус към резките изказвания би използвал израза „глупостта”), колкото върху не­възможността на така декларираното му намерение.

Значи: „хората такива, каквито са...”

Между другото, онези изследователи, които смятат, че в „Обществения договор” Русо де факто призовава не толкова към „сво­бода” и „демокрация”, колкото към установяване на тотална диктатура в обществото, съвсем не са малко. Ето например какво пише Бенжамен Констан още в началото на ХІХ-ти век:

„Русо послужи за морално оправдание на деспотизма. (...) Този възвишен гений се оказа източник на злокобни оправдания за не един тиранин”.

Ето защо онзи, който се изненадва от категоричното ни отрица­телно отношение към злокобния „възвишен ге­ний”, нека не изпитва неудобство. Както виждаме, подобно отношение не е от вчера.
Диктаторският стил на мислене на „възвишения гений” с 5-те захвърлени деца проличава още от началото на „Обществения договор” в униформения начин, по който възприема човешката личност.
“Хората такива, каквито са...”
А какви са хората?
Хората са различни.
Един бял, друг черен, трети жълт. Един смел, друг страхлив, трети предпазлив. Един грижовен баща, друг само храни и не се инте­ресува от възпитанието на децата си, трети ги захвърля в приют незави­симо от количеството им.
Ами такива са хората – различни. Ето защо да заявиш, че разглеждаш хората „такива, каквито са”, е проява на най-обикновено плиткоумие в по-добрия случай, или на диктаторска нагласа на ума – в по-тежкия.

Но очевидно става дума за по-тежкия случай.





Една от грижите на революционните касапи във Франция е да издадат наръчника, по който устройват масовите убийства
На снимката: издание на "Общественият договор" от 1792 г.

Натикването на хората в калъпи, шаблони, клишета и уни­форми е първият признак на деспотична, тиранична, диктаторска и гло­балистично-тоталитарна нагласа. Така е при Томас Мор, Томазо Кампа­нела, Карл Маркс, Улянов-Ленин, Бронщайн-Троцки, Хитлер – най-по­пулярните херолди и реализатори на тоталитаризма в човешката исто­рия.
Така е и при Русо, който достойно се включва в тяхната редица.
Втората част от уводното изречение на „Обществения договор” е натоварена с повече претенция, но е не по-малко ограничена като на­чин на разсъждение – „законите такива, каквито могат да бъдат”.
А какви могат да бъдат законите?
Всякакви могат да бъдат.
Може да има смъртно наказание. Може и да няма. Пушенето забранено. Пушенето позволено. Ако на главатаря на племето му се счупи зъб – ще го умъртвим, за да не може този негов дефект да съсипе природата и да докара примерно цунами. Ако на главатаря на племето му се счупи зъб – няма да го умъртвяваме, защото този негов дефект не може да съсипе природата и да докара примерно цунами. Ще затваряме хората в концлагери. Няма да затваряме хората в концлагери. Ще позво­ляваме на християните във Великобритания да носят кръстчета. Няма да позволяваме на християните във Великобритания да носят кръстче­та.
Свят шарен – закони разни.
Впрочем, понеже стана дума за концлагери: всичко, извършено от нацистите по времето на Хитлер, е абсолютно регламентирано по класическите най-демократични процедури – минало през законода­телна инициатива, през парламента, през гласувания със съответното мнозинство, и е облечено в безукорна законова форма.
Законите „могат да бъдат” всякакви.
Хилядите варианти не може да се обхванат и от най-про­дуктивния претенциозен драскач – това не е като да правиш деца и после да ги захвърляш на произвола на съдбата.
Така още в началото на „Обществения договор” неговият автор ни демонстрира по-скоро една безпочвена претенция за предизвикване на впечатление, както и стремително желание за униформиране на обществото и отделната личност, отколкото задълбочена философска мисъл.
По-нататък Русо заявява нещо, категорично разобличаващо скритата му цел.
Тя не след дълго ще стане съвсем открита цел на палачите и масовите убийци, които ще се появят след него и ще приложат тотали­тарните му идеи на практика сред планини от трупове и реки от кръв. (Тези кошмарни планини и реки днес във Франция се празнуват всяка година на 14 юли).
Ето какво пише той:
„Роден съм гражданин на свободна държава”.
Русо е роден в Швейцария, в средно заможно еврейско се­мейство на часовникар.
Страната е република.
Но щом така категорично я възхвалява като „свободна държава”, той пряко или индиректно подстрекава към налагане на ней­ния обществен строй в други държави – нали презумпцията е, че щом една република е „свободна държава”, държавите с друг обществен строй не са „свободни държави”.
И понеже „Общественият договор” е написан във Франция, подстрекателството придобива съвсем целенасочен адрес.
Кървавият резултат изригва през 1789-та.
Не по-малко нагло и безочливо е твърдението в края на увода:
„Щастлив съм, че колкото повече размишлявам за различните управления, толкова повече причини откривам, за да харесвам управлението на моята страна!”
Тоест, човекът мрази всички управления, които не са като „управлението на неговата страна”.
Впрочем, тогава държавите в почти цяла Европа са монархии. Така нетърпимостта на Русо към друг, различен от неговия, начин на мислене си проличава още в увода на най-откровеното му произведе­ние.
Впрочем, нетърпимостта, омразата и нетолерантността на де­мократите към всички, които не споделят мнението им, е тяхна отличи­телна черта.


Книга І
Глава І – „Предмет на книга първа” започва с изречение, което от много и безкритично повтаряне се е превърнало в поредния любим на демократите безсмислен шаблон: „Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови”.
Както се вижда, подобно високопарно твърдение дори не се нуждае от кой знае какво опровержение.
Човек се бил раждал свободен...
Кой на този свят е видял бебе, което да се изтърси от утробата на майка си и да хукне свободно и на воля по белия свят?
Напротив: няма, никога не е имало и не може да има на този свят човек, който да се е родил свободен.
Той винаги се ражда като безпомощен роб – защото веднага по­пада в зависимост от родителите, от обичаите на племето, обществото, държавата, в които се е родил. Без грижите на околните, тоест ако се „освободи” от тези грижи, тутакси ще загине.
Къде е тази негова свобода?                                                                                                                                                                      „Оковите”, които посочва Русо, действително съществуват – но те се появяват със самия факт на раждането му и го съпровождат до са­мата му смърт. И онова, което високопарно се нарича „свобода”, представлява само тяхно леко разхлабване – например да зависиш от ограничаващите свобода­та ти закони не на чужд народ и на чужда власт, а на собствения ти народ и собствената ти власт, без значение под каква форма ще те управляват: мо­нархия, диктатура, демокрация като прикрита диктатура и пр. Прочутата фраза: „Който не храни собствена армия, ще храни чужда” най-добре по­сочва както неизбежната за­дължителност на „оковите”, така и фалшът на „свободата”.
Глава първа на „Обществен договор» съдържа открит призив към бунт и революция – тоест към грабежи, безредици, масови убийства и разрушаване на обществото:

„Докато един народ е принуден да се подчинява и се подчи­нява, той постъпва добре; веднага, щом може да свали хомота и го свали, постъпва още по-добре. Щом си върне свободата по силата на същото право, което му я е отнело (явно правото на физическата сила – б. а.), значи има основание да си я възстанови или пък други­те не са имали основание да му я отнемат. Но общественият ред е свещено право, основа на всички останали”.

Горният кратък абзац е образец за хаоса, противоречивостта и сума­тохата в мисленето на „източника за злокобни оправдания на не един тира­нин”.
Значи, докато народът се подчинява – постъпва добре.
Щом обаче се разбунтува – пак постъпва добре.

Е, в края на краищата: кога постъпва добре?


Не може и в двата случая, нали?






В най-добрия случай (най-добър за избистряне на мисълта, но не и за последиците от подобно „избистряне”) може да се сметне, че според Русо народът трябва да дебне кога управляващите ще се окажат достатъчно слаби, за да бъдат свалени от власт. Впрочем, тази му идея е напълно реали­зирана във френския преврат от юли 1789-та и в руския от октомври 1917-та – в момента, когато управляващите се подлъгват по идеите на демокрацията и проявяват великодушие или обикновена непредпазливост (наричана днес „толерантност”) към враговете си, биват избити (заклани, гилотинирани, разстреляни, застреляни, набу­чени върху щикове) от предварително готови­те, организирани, добре финансирани чрез лихварско-банкерските къщи, и въоръжени до зъби демократи-републиканци.

Интересно само как призивите му за разрушаване и бунтове се съче­тават с буквално следващото изречение:


„Общественият ред е свещено право, основа на всички остана­ли».


Очевидно става дума за онзи обществен ред, който харесва на Русо.
Ако не му харесва – общественият ред е „хомот”, който, щом бъде отхвърлен, е „още по-добре”.
Или пък имаме налице просто объркване на мисълта, пренато­варена от напрежение как да обоснове разрушаването на едно общество.


Книга І
Глава ІІ – „За първите общества”, със своето начало ни дава доня­къде ключа към отговора на въпроса за морално-етичната недоста­тъчност, която наблюдаваме у Русо:

„Децата остават свързани с бащата само, докато имат нужда от него, за да оцелеят. Щом тази нужда престане да действа, при­родната връзка се разпада”.

Ето значи защо най-великият демократ на всички времена и на­роди зарязва петте си деца в приют.
Ами, да – защо да се грижи за тях, щом рано или късно те на свой ред ще го зарежат, понеже вече няма да „имат нужда от него, за да оце­леят” ?
И по-нататък:

„Децата, освободени от послушанието, което са дължали на ба­щата, самият той, освободен от грижите, които е дължал на децата, стават еднакво независими”.

Туйто. Нашият велик мислител явно е предпочел да стане „независ­им” колкото се може по-рано. Защо пък не, след като така или ина­че все ня­кога ще се освободи от „грижите, които е дължал на децата”? Пък и те на свой ред ще се освободят от”“послушанието, което са дължали на бащата”. Ах, малките злобни неблагодарници, я да ги изритаме навреме в приюта, та да видят колко е хубаво да бъдеш „независим”!

И веднага следва обяснението и оправданието за едно такова пове­дение:

„Тази обща свобода е последица от природата на човека. Не­гов пръв закон е да се грижи за своето самосъхранение. Първите му грижи са грижите, които дължи на себе си... Семейството е първият образец на политическото общество – лидерът е бащата, народът – децата. И понеже всички се раждат равни и свободни, те се отказват от свобода­та си само, когато имат полза от това”.

Нещата се изясняват. Един абзац, който може да претендира за титлата „най-брутално провъзгласена апология на егоизма”. Понеже велик­ият демократ не е имал полза да се откаже от свободата си, като се погрижи за децата, създадени от него, побързва да ги захвърли едно по едно на произвола на съдбата. Пък ние мислехме, че е бил материално затруднен да се грижи за тях; или е допуснал това морално престъпле­ние поради развихрените емоции на младостта.





В "Общественият договор" Русо провъзгласява философията на егоизма,
която ще се превърне в офицалната идеология на "демократичното общество"
О, не! Отказът от собствените деца е идеологически обоснован. Той е закономерен.

Оттук може да се направи пряка аналогия с прословутото произведение на Фридрих Енгелс „Произход на семейството, частната собственост и държавата”, където се набелязват пътищата за унищоже­нието и на семейството, и на частната собственост, и на държавата. При комунизма Маркс и Енгелс се изучаваха задължително в училищата и висшите учебни заведения. Ленин основа своите конвейери на смъртта върху тяхното учение, като винаги сочеше за образец на действията си френските касапи от 1789-та година– практическите основоположници на съвременната френска, тоест и на цялата западна „демокрация”. Но, както виждаме, Енгелс в своята атака срещу християнското семейство има пряк предшественик в лицето на теоретичния основоположник на същата тази „демокрация” Жан-Жак Русо.
Нека да запомним този важен извод, колкото и странен да ни се вижда на пръв поглед: в атаката си срещу основата на обществото – се­мейството, единият от основоположниците на диктатурата на кому­низма – Фридрих Енгелс, е предшестван от основоположника на де­мокрацията Жан-Жак Русо и просто следва неговия път.

Животинският егоизъм, който в съвременното демократично общество измества християнското милосърдие и съпричастност към ближния, е в основата на теорията на Русо за „обществения договор”:

„Негов пръв закон е да се грижи за своето самосъхранение. Първите му грижи са грижите, които дължи на себе си...”.

В обществото, към което се стреми той, няма Бог, няма мило­сърдие, няма състрадание и любов към ближния – има само хищно ого­лени зъби, за да се осигури физическото оцеляване.

И това не са само теоретични умопостроения на един объркан в морално-нравствените си критерии лакей (Русо е изпълнявал и тази длъжност – всъщност, колко щеше да спечели човечеството, ако си беше останал такъв!), на потопено в умствен и словесен хаос амби­циозно парвеню от средата на „просветения”, „илюминиран” ХVІІІ-ти век.
Защото, когато днес отбелязваме с учудване констатираните от мнозина философи, писатели и социолози отчужденост и консумативи­зъм на съвременния западен човек, неговото все по-голямо завръщане назад, към животинското състояние вследствие на преобладаването на първичните инстинкти над одухотвореността, не бива да забравяме откъде идват те.
Оттам идват, от словесните мъглявини на основателя на съвре­менната демокрация, за която Фукуяма заяви в заглавието на кой знае защо нашумялата си книга, че била представлявала „краят на история­та”, понеже била представлявала и върхът на същата тази история.
Явно защото, макар, че има „много недостатъци”, нищо по-добро не било измислено... О, бедни ми Чърчил, щеше да е по-добре да се упражняваш само като оратор, вместо да бъркаш риториката с поли­тиката; тогава най-малкото 250 хиляди англичани, канадци, австралий­ци и новозеландци щяха да са останали живи, а не да са оставили костите си в Дарданелите!

И на света щеше да има една лъжлива и глупава фраза по-малко…

Все в Глава втора на Книга първа Русо се съгласява с Аристотел, което всъщност е в пълно противоречие с онова, което беше написал в Глава първа, че „човек се ражда свободен”. Ето какво пише:
„Всеки роден в робство се ражда за робство, това е съвсем сигурно”.

Е, как така? Нали в Глава първа е казано изрично: „Човек се ражда свободен”?
В края на краищата свободен ли се ражда или зависи къде се ражда?
Впрочем да търсим логика у Русо е все едно да търсим морал и етика както в неговия личен живот, така и в писанията му.
Безнадеждно занимание.

Книга І

Глава ІІІ – „За правото на силния”, започва с изречението:
„По-силният никога не е достатъчно силен, за да бъде ви­наги господар, ако не превърне силата си в право, а послушанието – в задължение”.
Това е вярно. Всяка една диктатура трябва да се укрепи и чрез пропаганда, освен чрез силата на оръжията. Ето защо винаги всички диктатори са се позовавали на правото си да бъдат диктатори.
Едни твърдят, че то им е дадено чрез силата на оръжието – тези са по-безочливите.
Други – че им е дадено от народа чрез гласуване; тези са по-хитрите.
Разбира се, пропагандата на демокрацията надминава мно­гократно всички останали трансформации на “силата в право, а послу­шанието – в задължение”. Най-ефикасната формула за тази пропаганд­на теза е написана именно от Русо в началото на Глава трета от Книга първа на „Обществения договор”.                                                                                                                                                                           

Русо просто формулира указанието как да се установят такава тирания и деспотизъм, които да не се схващат от потиснатите като тира­ния и деспотизъм.
Той дава инструкция как да бъде изградена диктатурата така, че да се маскира.
Например, достатъчно е да бъде наречена „демокрация” – и ето, силата се е превърнала в право. А „послушанието” към демокра­цията от само себе си се подразбира, че е задължение; и ако някой възрази на това, веднага го срязват, че демокрацията е функция от избо­ри, от гласуването на мнозинството, следователно трябва да сме „послушни”, защото нали иначе ще се изправим срещу мнозинството? Ако пък някъде на управляващите глобални демократи не им хареса гласуването на мнозинството, тогава се плаща на «неправителствени» организации да издигнат на преден план „правата на малцинствата”. Идеолозите на демократурата са подготвени за всички случаи…

Ако се вгледаме в масираните пропагандно-рекламни лавини, заливащи която и да било държава незабавно, щом диктатурата демокра­ция дойде на власт, лесно ще установим, че новата тирания, получена чрез „избирателното право”, хвърля главните си усилия именно в това: да превърне силата на гилотините, на щиковете и на оръдията в „право”, а послушанието на гражданите – в „задължение”. Тоест, да ги убеди, че са управлявани от демократичните властници не, защото тези властници са силни, а защото имат „право” да ги владеят. И това тяхно послушание, понеже е гласувано чрез „избирателно право”, се превръща в „задължение”.

Русо пръв насочва вниманието на новите диктатори към необходимата пропагандна дейност, без която разобличаването им би станало много по-лесно и бързо. Самият факт как до ден-днешен ми­лиони, а и милиарди хора смятат, че макар демокрацията да има много недостатъци, „нищо по-добро от нея не е измислено”, показва, че зало­женото от него, и наистина необходимо за демократичните диктатори указание действа с неотслабваща сила.





Така Русо всъщност създава идеята за една диктатура, толкова добре прикрита, че гледана не само отвън, но дори и отвътре, да прили­ча на „демокрация” в античното разбиране на тази дума – „власт на на­рода”, тоест на мнозинството, осъществявана чрез гласуване.
Колко е реално това гласуване, в смисъл какви са възможности­те гласуващите да бъдат измамени, излъгани, заблудени, манипулирани чрез посредниците между тях и кандидатите за властници – няма значе­ние. „Недостатъците” на демокрацията не само се компенсират от не­възможността да се „измисли” нещо по-добро, според спиртосания от уиски и арменски коняк мозък на Чърчил, но и биват представяни като временно явление, което може да се преодолее в имагинерното бъдеще.

Точно така по времето на комунизма пропагандата представяше концлагерите, терора на тайните служби и узаконените привилегии като „временни недостатъци”, които ще бъдат отстранени, когато бъде прео­долян несъвършеният етап на „социализма” и, също в имагинерното бъ­деще, се достигне до истинския комунизъм.

По-нататък в същата глава Русо, схващайки, че самата сила не поражда право, ако не измами хората да повярват, опитва да се разгра­ничи от идентификацията между тези две понятия.
Естествено, не успява.
И ако се вгледаме в днешното практическо осъществяване и реализиране на тази максима, ще забележим, че опитите му за разгра­ничаване между сила и право, независимо доколко са искрени, биват напълно забравени и пренебрегнати от неговите идейни последователи.
Но инструкцията, че „по-силният трябва да превърне сила­та си в право, а послушанието – в задължение” не е забравена. Тя действа в перманентен режим до ден-днешен.
Конкретно това се изразява в тоталната пропагандна истерия, обхванала всяка една сфера от живота в условията на диктатурата де­мокрация.

Редовните пропагандни кампании, предназначени да ангажират общественото внимание с частни проблеми: медицински, климатични, битови, хуманитарни и пр. са не само израз на безпомощността на де­мократичната диктатура да създаде истинска духовна атмосфера в обществото, която духовна атмосфера да действа без необходимост от допълнителен подтик и автоматично да решава възникващите частни проблеми. Тези постоянни пропагандни кампании са много повече израз на формулираната от Русо необходимост силата да бъде превръ­щана в „право”, а послушанието – в „задължение”, защото тяхното вну­шение е, че без „правото” и „задължението” проблемите просто няма да бъдат решени и ще затрупат човечеството.



В Глава трета отново се съдържа пряк призив към кръвопро­лития, бунтове, революции, сваляне на властта:
„Всяка власт е от Бога, но и всяка болест е от Него. Значи ли това, че е забранено да се вика лекар?”
Както виждаме, Русо тук е недвусмислен: властта наподобява болест, следователно трябва да се повика лекарят, който да я унищожи.
Интересно, как ли ще реагират днешните демократични прави­телства в Европейския съюз, САЩ или която и да било друга държава, кичеща се с етикета „демократична”, ако някой призове да бъдат свале­ни чрез повикване на „лекаря”?
Между другото, сред лекарите има и хирурзи. Очевидно Русо визира именно тях, защото едва ли има наме­рение да лекува такава тежка „болест” със сиропи за кашлица.

А какъв е резултатът от призива му се вижда през 1789 г., кога­то „хирурзите” задействат с всичка сила скалпелите под формата на ги­лотини...

Глава трета завършва с фразата:
„Силата не създава право. Човек е длъжен да се подчинява само на законните власти”.
Явно Русо смята, че има и “незаконни” власти, на които човек не бива да се подчинява.
Именно това негово схващане бива подхванато от всякакъв род терористи, убийци, бандити-революционери, палачи, главорези, масови садисти и всякаква друга демократична паплач, която само 27 години по-късно отваря кутията на Пандора.
Тази кутия не се затваря и до ден-днешен.

Книга І
Глава ІV – „За робството”, започва с изречението:

„Щом човек няма природна власт над друг човек и щом си­лата не създава право, значи като основа на всяка законна власт между хората остават споразуменията”.

В тази фраза е целият подличък метод на Русо да подхвърля ня­каква недоказана и въобще твърде спорна идея като неоспорима аксиома, а след това върху нея да изгради поредната си хипотеза.
Всъщност и най-повърхностния поглед върху твърдението му не само доказва неговата несъстоятелност, защото липсват всякакви до­казателства за това, което предпоставя - но и показва предварително подготвения по-нататъшен път на мисълта му. Тоест: вместо да изследва и анализира истинността или неистинността на едно твърде­ние, за да се стигне до неизвестния засега извод (нали все пак изводът не може да бъде известен, преди да се стигне до него!), Русо предвари­телно има готов такъв и само търси доказателствата, които ще го потвърдят, без да обръща внимание на онези, които го отхвърлят.
В цялото му книжле „За обществения договор” изводът е изкуствено предпоставен: кралската власт трябва да бъде свалена на всяка цена, а ето ви и доводите за това...
И започва да стъкмява доказателства.
Естествено, че един почтен изследовател би постъпил по точно обратния начин: ето ви доказателства, ето и контрадоказателствата – аха, стигнахме до извода, че кралската власт трябва да бъде свалена на всяка цена. Или не трябва да бъде свалена на всяка цена.
Това е същото, както с глобалното „затопляне” – то било най-голямата опасност пред човечеството, независимо, че за последните 100 години средната температура се е повишила с 0.7°С – на всичко отгоре без изобщо да е сигурно, че и това минимално повишение е резултат от човешката дейност.

Именно в Глава шеста от Книга първа на „Общественият до­говор” Русо започва пряката си атака срещу монархията:
„Кралят не само не осигурява на поданиците си тяхното препитание – напротив, той напълно осигурява своето чрез тях; а, както казва Рабле, крал не живее с малко”.
Колкото до Рабле – за него после. И той не е цвете за мирисане. Още повече с неговата фекална литература. Засега неговото споменава­не ни помага само да констатираме, че подмолната дейност срещу мо­нархията както не завършва с Русо, така и не започва с него. Просто той се оказва на върха на теоретичното й подстрекаване и идеологическо насъскване. Побеснялата демократична, тогава „републиканска”, глутница от 1789 г. намира именно в неговия „Обществен договор” най-сериозното „оправдание”, за да потопи Франция, а после и цяла Европа, в кръв.






Русо тук не обръща внимание, че думите му срещу краля може спокойно да визират също както и демокрацията във вид на република, така и всяка друга власт. Та нима депутат в демократичен парламент „живее с малко”? Ами ако вземем всички депутати? Ами ако пък парла­ментът е двукамарен? Хайде, една камара иди – дойди! А сенаторите от горната камара с „малко” ли живеят?

Но не, Русо вече предпочита не както в началото на книжлето си да напада властта изцяло и по принцип. Оттук нататък цялата му отрова е насочена пряко само срещу кралската власт; по този начин мълчаливо предпоставя положението, че републиката е застрахована от „недостатъците” на монархията.
Всъщност цитираното изречение е просто една поредна пропа­гандна теза.
Кралят не бил осигурявал на поданиците си тяхното препита­ние...
А нима една „демократична” република го осигурява? Някому осигурява, другиму – не. Питайте онези, дето ровят в кофите за боклук! Също както и при монархията.


(Следва)

Книгата "Демократура или Диктатура на демокрацията" се продава чрез пощенска пратка с наложен платеж.
Желаещите да я притежават моля да изпратят заявка на посочения по-долу e-mail, като посочат получател и адрес.
Цена - 16 лв. + 3 лв за пощенската пратка = 19 лв.
Който желае да си я поръча, може да го направи на и-мейл:

gualtom@abv.bg         https://sites.google.com     

Ферма за енергетични донори

Всички същества имат нужда от енергия. Ако изхождаме от това, че част от негативните същности обитават нематериалния план и се хранят с известен диапазон от достъпни енергии, по какъв начин те си подсигуряват “прехраната” ?
Най-лесният начин е просто да паразитират върху друга същност, като постоянно я подтикват да отдава енергията, която е способен да приеме паразитът. Но в по-глобален мащаб трябва да се построи ферма за енергетични донори и чрез подходящото й управление да се оптимизира “добивът”.
Когато става дума за отдаване, не се имат предвид загубите на физическа енергия при изпълнение на някаква работа – този вид енергия попада в материалния план. По-интересното е излъчването на нематериална енергия – енергията на съзнанието…
Съзнанието на всяко живо същество представлява своего рода “генератор” на определен диапазон честоти. Съзнанието, както и аурата постоянно вибрира – в това е неговата същност. Колкото повече същности – толкова повече енергия те генерират в постоянен режим. Въпросът е в спектъра и амплитудата на вибрациите й. Всяка същност има специфичен спектър на променливи и зависи от външните събития, както и от вътрешната работа на самото съзнание. В общия случай те се свеждат до това, че възприетото като негативни емоции е с нискочестотни вибрации, а вибрациите на всичко, което се отнася до позитивните емоции, са високочестотни. Привеждат се дори някои цифри в херцове, но нещата са малко по-сложни.
Например към какви вибрации да се отнесат емоциите на смеха или например енергията на оргазма ? Освен това не е задължително вибрациите на съзнанието да се съпровождат с емоции : те присъстват постоянно, дори когато съществото не върши нищо. И се променят в процеса на мислене.
Светиите неслучайно имат нимб над главата – той е проява на вибрациите на съзнанието, видими в зрителния диапазон. Тоест дори когато е в покой, съзнанието изработва много високочестотни вибрации и така оказва непосредствено влияние върху всички околни, попадащи в зоната на действие на аурата.
Въз основа на наблюдение на вибрациите могат да се направят някои изводи.
Амплитудата на вибрациите доста тясно е свързана с честотата – колкото по-силно (визуално) е проявлението им, толкова по-ниска е честотата. Енергията на ниските вибрации е в голямата амплитуда и в малката честота ; енергията на високите вибрации е във високата честота, но малка амплитуда. С други думи, всички взривни емоции са нискочестотни вибрации на съзнанието, предадени на нивото на тялото ; силата на движенията на тялото е пряко свързана със силата на безконтролно колебаещото се съзнание. Затова такива емоции като смях/кикот имат вибрационна съставка, близка до емоцията на гнева. Оргазмът е грамаден изблик на нискочестотна енергия, замаскирана като екстаз на цялата нервна система. И въобще, много загуби се маскират като наслаждения и именно така те стават желани.
Второ, вибрациите на тялото определено са свързани с вибрациите на съзнанието, макар че не е едно и също. Наблюдавайте околните – например по спирките в състояние на очакване. Как мърдат ръцете, краката, пръстите им – в безконтролно състояние, на пълен автомат. Освен изпълнението на основни функции по осигуряване на жизнените функции, тялото постоянно вибрира на различни места и това може да се забележи в моменти на пълно отпускане. Токът на енергиите, течащ по тялото на определени места се блокира и настъпва вибрация. Човек ги забелязва само защото в моменти на отпускане/спокойствие честотата на вибрациите на съзнанието нараства и потокът енергии, преминаващ през тялото, все още се намира на друга честота, докато не настъши пълно отпускане.
Отпускането, спокойствието е метод за кратковременно изместване на вибрациите на по-висок диапазон, но не и в безкрайността. Може да се каже, че всеки има своя минимум и максимум от честоти и тези граници са относително стабилни. С други думи, намирайки се в постоянното спокойствие, можете да пребивавате в зоната на своя максимум от честоти. Но само по себе си спокойствието не е способно да въздейства на самата граница, а ако го направи, то ще е много-много бавно. Разширяването на собствения диапазон е функция на нещо друго. Какво е то ?
Един от основните фактори, влияещи върху това е т.нар. “откритост” – т.е. способността да се приемат възможните външни вибрации и взаимодействия. Човекът има система от чакри, всяка от които е отворена в известна степен. Част от чакрите вибрират на по-ниски честоти, друга част – на по-високи. Излиза, че в известен смисъл човекът е своего рода музикален инструмент, който чрез своята конфигурация “свири” на различни честоти и може постепенно да се пренастройва.
Всеки обаче има своите слаби места – струни, които могат да се дръпнат, предизвиквайки предопределени реакции. Тези реакции са свързани с неспособността да се приеме нещо, предизвиквайки своего рода нискочестотен резонанс. Колкото повече такива места и струни има, толкова по-лесно е да се извади човекът от равновесие и съответно да се постави в състояние на дисбаланс.
Друг фактор са фиксацията и очакването. В известен смисъл всяко очакване прилича на опъната струна на инструмент, която се задържа със сила, като понякога се усилва налягането, когато желанието нараства. Периодично струната се отпуска (настъпва срив), след което се наблюдава вибрация с висока амплитуда и сила. Премахвайки очакването, започва свободно приемане на външните събития без различен резонанс към тях и съответно преминаване на съзнанието към друг честотен диапазон.
                                                                                                             

                                                                                                                      

Устройство на фермата

Организацията на фермата трябва да е многопланова, обхващаща всички сфери. И при това е желателно управлението й да се осъществява от самите хора, без ни най-малка намеса и загуба на енергия за управление отвън.
Един от най-главните необходими фактори е ограничаването на знанието. Истинското знание позволява да се разбере работата на мирозданието и съoтветно дава възможност за вписване в него. Вместо това е необходимо да се предложи неразбиране и породен от него страх, система от лъжливи знания ; трябва да се контролира и да се развива науката строго в нужното направление. Може да се убиват всички носители на истински знания, както това се е правело във времената на инквизицията. Освен това е необходимо генетично да се ограничи способността за мислене и осъзнаване. Най-критичен фактор е затварянето на канала за връзка с висшия Аз, за да се минимизира протичането на знания. Това се прави с помощта на генетични методи от типа на “разреждане” на ДНК с “отпадъчни фрагменти”, намаляване на броя на разклоненията на ДНК и на хромозомите.
Освен това са добавени/усилени някои елементи от типа на възела ревност/завист, а на нивото на първичните програми при мъжете е записан “неутолим сексуален инстинкт”, докато при жените често това е “ненаситност в материален план”. Първичните програми се преодоляват много трудно.
Когато науката не може да бъде удържана, тя трябва да се насочи по лъжлив път – например както е била подадена частична дезинформация от сандъка на Нютон, попаднал при Юнг. Или чрез отстояване на лъжливи теории от рода на теорията на относителността на Айнщайн. Затова технологии пък като електрониката много добре се вписват, защото дават възможност за реализиране на системата на контролирани медии, телевизия, радио. Както и да се организира система за излъчване на мобилни/Wi-fi и други вълни, влияещи на здравето…
Цялата система на обучение трябва да бъде контролирана и съответно да се подават знания, които не я рушат, а я поддържат.
Следващата стъпка е да се осигури система на неравенство и конкуренция между хората. Това се осъществява с помощта на проекта “цивилизация”. Тоест преминаване от отношения, когато човекът живее в хармония с природата и взема от нея всичко, което му е необходимо, към отношения, когато използва природата за своите цели, но самият източник се отделя от хората, въвеждат се отношения на собственост, контрол над разпределението и други ограничаващи фактори. Въвеждат се парите като инструмент за използване на труда на другите, за своего рода контрол над тях.
Необходимо е 90% от населението да се държи в състояние на полунищета – тогава те се намират в пълна зависимост от удържащите фактори. Но в същото време имат илюзията, че притежават нещо и се страхуват да не изгубят и него. На останалите трябва да се внушават ценности като кариерен растеж и илюзията на благата, с които те могат да се разпореждат и частично да разпределят, управлявайки другите. Всичко е под пълния контрол на йерархическата структура на властта.
С други думи, на едни се осигуряват страдания, на другите – борба със себеподобните. Властите трябва да създават всички инструменти, които да поддържат тази борба във вид на армия, полиция, данъчни и т.н., плюс това да държат всички в страх.
Следващата стратегия е разделяй и владей. Обществото трябва да се сплоти чрез посочването на вътрешен и външен враг. Непрекъснатата война в цялата история отразява нещастията и ликуването на победителите. Енергията на страха от убийството на себеподобните е отлично подхранване. Идеите на патриотизма, героите – всичко работи за това. Освен това войната нулира натрупванията и всичко започва отначало. Вътрешната борба се създава на ниво принадлежност към партии/лидери/религии и т.н. Не е важно какви светли идеали те носят, главното е да възпитават в непримиримост към идеалите на другите. Необходимо е населението да бъде отслабено – да е потисната волята, да усеща болка, за да попадне в зависимост. Осъществява се в 2 направления.
Първото е да се създаде нездрава система на хранене и на съществуване. Да се дават култури за отглеждане, които организмът трудно преработва, а което не се преработва, да се натрупва във вид на неорганични отлагания, които водят до болести. Второ – да се създаде медицина, която да създава илюзия за лечение, т.е. борба със симптомите, а не с причините. Да се стимулира системата за използване на химия и всякакви неорганични материали.
Плодете се и се размножавайте. Стимулиране на броя на съзнанията и съответно на генераторите плюс сливане на сексуалната енергия.
Необходимо е в умовете на хората да се рисуват пъстри картини от типа “top of the world”, основани на пълното потапяне в материалността и собствеността, стимулирайки тяхното постигане, като възможностите при това се ограничават. Да се финансират само програмите, които поддържат системата на ограничения или още повече ги ожесточават, увеличават броя на нереализираните желания.
Друг елемент е системата от хазартни и компютърни игри, както и системата на феновете. Стадионите са места за събиране на големи маси от хора, у които се формира привързаност към даден отбор или спортист. Привързаността поражда очаквания, свързани с успехите или неуспехите на отбора и съответно – на ментални загуби. По този начин се осъществява асоциация с външните събития, върху които няма въздействие, но от които съществува зависимост.
Телевизията също трябва да е изпълнена с новини за страшни произшествия, с филми с откровено жестоки сцени, да се формира система на съпреживяване с главните герои, с техните нещастия и радости, които частично да заменят собствения живот. Много развлекателни програми трябва да извличат от хората емоции, показвайки откровено глупаво поведение или посредствени личности. Системата от концерти и музиката трябва да са приведени на долни октави, за да могат хората да резонират с нискочестотните колебания и съответно да привеждат съзнанието си на същите вибрации.
Хората трябва да живеят по разписание : да стават рано, да ходят на работа/училище. Разписанието задава нови ограничения и дава нови инструменти за въздействие и натиск върху хората; освен това то отклонява от естествените ритми. Самото разписание също формира някои “задължителни” цикли, когато се формират шаблони на поведение, когато животът без всекидневната задължителна работа е немислим. Самото понятие работа и наемен труд всъщност е елемент на робството, когато се реализират не собствените желания , а желанията на работодателя.
Проектите могат да бъдат много и различни, те се променят във времето, но главното е хората да ги приемат и реализират самостоятелно. Приемането на първо място минава през личната изгода : или като инструмент за реализация на лични желания, или като такъв за получаване на удоволствия, дори това да става за сметка на другите.
Какво ще излъчва – страх или любов, е индивидуален избор. От всеки един зависи как той ще въздейства на околните чрез излъчване на вибрации в околната среда. И въпросът с доенето е прост – докато има мляко, ще се намират същности, които да го събират, съответно да въздействат на фермата със своите методи.
Изменението на общия фон на вибрациите ще доведе или до неспособността им да се хранят, или до нуждата да преминат на по-високи честоти, което е еквивалентно на преминаването сред любящите: страхът се подхранва от страх, а любовта – от любов…                                                                                                        

    Първоначално сред египетските жреци се появил изключително негативнен, паразитен феномен - хомосексуализъм, педофилия и гей браковете. Смисълът на този феномен е фактът, да се възстанови силата на тези хора към горния енергиен поток и да се изключат от долния (Earth Energy). Енергията е разделена на два основни потока: горен и долен. Всичката наша жизнена сила, за да постигнем целите си, убеждения, мисли, идват от дъното на енергийния поток. Това означава, че един от дънните функции стрийм правилно, може лесно да реализират своите идеи и който не работи правилно - той губи тази способност. Долия енергиен поток постъпва към енергийното полена лицето през първата чакра, наречена Муладхара. Тя се намира в зоната на слабините, където е ануса. Разбира се, лошата работа на чакрите не винаги е свързана с хомосексуализма и педофилията. Разговори Енергоинформатика разсъждава така, че момчето трябва да бъдат приведено/възпитавано в мъж за да се избегне "женственост", тъй като това ще е в ущърб на неговата сфера на енерго-информационно поле. По този начин, ще разгледаме работата на първата чакра при тези нестандартни хора. По време на анален секс, активния хомосексуалист се "свързва" с енергията на пасивния  и поглъща енергията му. Сега знаем, че педофилите са хомосексуалисти и похитителите на енергия. В момента този вирус "инфекция" расте с бързи темпове. Особено тя идва от западните политици и дори руски. Собствениците на голяма енергия са най-вече - Вирджински хора и деца. Ето защо в Европа искат да наложат легитимностт и на двете страни, одобрени в педофилия. Разрушителните тайни общества, насърчават силата на хомосексуалистите, с цел да имат послушници и управляеми марионетки, с разстроен поток от енергия, които ще са склонни да правят погрешни решения и грешки през целия си живот. Някои политици съзнателно подклаждат хомосексуалисти, които са загубили енергията Муладхара, така че те правят грешки, които носят на "майсторите" радост. Както се оказа, дъгата - е емблемата на "гей мафия". Те имат силата и финансова подкрепа от целия свят чрез медиите, банкери, политици и т.н. Поради това, те заграбват все повече и повече територия. Пропагандата на хомосексуалисти, е пряко свързана с плана за "Златен милиард". Между другото, те се считат за идеални роби, хора без пол (хермафродити), от гледна точка на тайни общества. Тази идеология се разпространява под прикритие, мода, толерантност, либерализъм, както и много други фактори. Популяризиране на тази идеология като цяло че те са "хомосексуалист". В медиите, тези хора трудно "Връзки с обществеността", които ние толкова ясно. Всичко включено, както се казва, "в обичайния бизнес", въз основа на плана Овертон. Те правят това скрито, подло, и най-важното - бързо. по пътя на изкуствен авторитет  (в психологията), или с помощта на теорията за латентния хомосексуализъм  на Зигмунд Фройд. Което обяснява, че човекът, който презира и осъжда "педераст" е латентен "педераст" а неутралното отношение и пропаганда  е знак за толерантност и смелост. Също така, си струва да се знае на обмена на енергия се случва дори когато общуват. Ръкостискане - мощна, доброволна размяна на енергия. Заключението е, че комуникацията с тези, посочени в темата, хора, не води до нищо добро. Още преди революцията, заобиколен от руски офицери са взети, за да се отърси от китката, а не ръката. И ако някой е нарушил този обичай, не е било необходимо подозрение. Ръкостискане, първоначално възниква като подчиняването на пасивна, активна гей (младши трябваше да деформира надолу и се разклаща палеца си след своя старейшина простря обяви готовността на полов акт). В Китай, като поздрав се прави поклон, което е много по-грамотно по отношение на енергията. По мое мнение, на първото място, трябва да се предотврати появата на такива хора в правителството и държавните структури, а за педофилия - прилагането на смъртно наказание.                                                                                                                                                                    http://antimason.ru/                                     

ЦИ ГУН/ КИ ГОНГ / ДАО ИН / Qi Gong exercise - ВИДЕО

Черното масло и проникването на Полярности от по-високи плътности в земната Игра

Въпросното момиче, „Рейчъл“ (не е истинското й име), твърди че е създадена в епруветка в подземна база. Не знам за това, но по езика на тялото й мога да кажа, че тя със сигурност е Монарх-субект или част от друг подобен проект (нещо което тя самата не отрича и говори за това). Неочаквано за мен самия (все пак – това е youtube...), информацията, която тя споделя резонираше с мен изцяло с изключение на края, където се намесиха глупости за карма (всички неизменно се осират в края – аксиома).

Във видеото ще чуете независимо потвърждение на някои неща, които сме споменали в следговора на книгата. Например за регенериращите ковчези, показани в „Stargate: SG-1“. „Рейчъл“ споменава измежду другите си истории, че е била в такъв ковчег (и като казах „регенериращи ковчези“, технологията е показана почти 1 към 1 и в новия филм „Elysium“ с Мат Деймън, само дето в действителност е по-модерна от тази във филма – който иска да придобие представа за концепцията, обаче, да гледа продукцията или поне трейлъра, където ковчега също е показан). Споменава и за речта на рептилиите, която звучи 1 към 1 със змията от „Хари Потър и Стаята на Тайните“ и други неща, които всеки може да чуе сам.

Основната тема на разговора обаче, е въпросното „черно масло“ за което ще говоря оттук нататък. Препратки към него на английски можете да откриете, ако търсите с „the black goo“.

Вибрацията на информацията ме накара да бъда нащрек по особен начин и знаех моментално, че въпросното нещо е истинско и не е шега работа.

Към онзи момент все още не бях направил връзка между гореописаното ми ОИТ и информацията на „Рейчъл“.

Но нека да започнем малко по-отдалече...

Ранни данни

Доколкото разбирам най-ранните данни за това черно масло датират от войната за Фолкландските острови между Великобритания и Аржентина през 1982 г. (познайте кой печели...). Според някои изследователи в тази война има намесен сериозен извънземен елемент, който разбира се остава скрит за обществеността, което отново навежда на идеята, че при всеки един военен конфликт на Земята на първо място трябва да бъде съблюдавана извънземната връзка и чак тогава бизнеса и политиката около нея.

Преди самата война, през 70-те години, Аржентина прави изследователска база на вулканичния остров Туле (официална информация). Както виждате самото име на това парче земя не е случайно, което ни казва на архетипно ниво, че нещо от окултен интерес се случва там.

О. Туле, наричан още о. Морел е една от най-южните точки на Южните Сандвичеви острови, които са британска задморска територия съставена от о. Южна Джорджия, Южните Сандвичеви острови, скалите Шаг и скалите Кларк.

Носят се слухове за подземни бази на сини извънземни (да, сини, не сиви) под острова още от времето на ПСВ. Това е интересно и за мен самия, предвид, че Морнинг Скай условно нарича расата на Бек’Ти „Сините“, макар да казва, че нямат синя кожа – нещо, което сме дискутирали в „Документите Тера“, затова няма да теоретизирам тук по въпроса.

Според човека изнасящ информацията, Сините имат връзка с високопоставени лица в аржентинското правителство и до днес. САЩ и Великобритания са наясно с това и доколкото разбирам не се кефят на идеята някой друг освен тях да има контакт с извънземни. Но както стана ясно, те не се кефят и на Морнинг Скай и всякакви подобни :)

Има данни, че още по това време англичаните изпращат атомна подводница в района, като причината за това остава загадка. В крайна сметка се създава конфликт в областта, което води до онова, което познаваме като войната за Фолкландските острови.

Впоследствие, когато Великобритания печели, специалните й военноморски сили разрушават аржентинската база, която е нищожна като сгради и площ. Видях снимки на експлозиите от това събитие и техния мащаб е абсурден, предвид, че самата аржентинска база представлява няколко бараки и сгради. Т.е. такива експлозии за такава база е повече от нелепо. Там наистина се случва нещо и около историята очевидно има много дезинформация, както обикновено.

Long story short, смята се, че Сините са работили по проект за дезактивирането на интелигентна субстанция, наречена „черното масло“. Очевидно това се е случвало в сътрудничество (поне на някакво ниво) с аржентинците, които правят аналог на подземната извънземна база на повърхността (онази, която впоследствие бива унищожена). По каква линия е било това сътрудничество и защо е било нужно – остава неясно. Това, което се знае е, че необходимите условия да се работи по това черно масло, е процеса да се случва при много ниски температури. Затова региона на Антарктика е бил избран от тази извънземна група. Това масло е в летаргично състояние, когато е под високо налягане и при минусови температури. Активира се от топло и морската вода е катализатор за него. Има информация, че може да изменя формата си в рамките на собствената си химия. Сините работят в посока деактивация на тази субстанция, защото интересите им са такива, а това явно е противоречало на интересите на извънземната фракция, която стои зад Великобритания. Което става повод за война между хора, както обикновено.

Смята се, че след капитулацията на Аржентина, от базата на острова е иззета технология и проби от това черно масло от страна на англичаните. Впоследствие то бива предадено за изследвания и експерименти на корпорацията „Marconi Electronics“, която е част от военно-индустриалния комплекс на Великобритания и е свързана с отбраната на страната. Следват 22 смъртни случая на работници в Marconi, в рамките на 1 година, които се превръщат в огромна новина в онзи период, дъвкана надълго и нашироко от медиите. Всички те са се „самоубили“ според официалната версия, като някои от смъртните случаи са невероятно брутални и почти невъзможни като изпълнение от един единствен човек (няма да разказвам подробно).

Цялата история пуши. С черен дим.

Свойства

На даден етап става ясно, че черното масло е невероятно интелигентна форма на живот или по-точно – изкуствен интелект, която в основата си е съставена от високотехнологични наноботи, немислими за постигане от науката в онези години. Логично, на нея й е придаден извънземен произход.

Черното масло се учи и еволюира. То има свойствата да навлиза в живи организми (животински и човешки) и да променя ДНК и РНК на своя гостоприемник с който е в контакт; да събира информация и да предава такава, което прави индивида-носител телепат и сензитив по множество причини (ако черното масло е било поставено умишлено в приемника – обикновено в рамките на някой таен проект за супер-войници). Физиката на гостоприемника също бива подсилена.

Поради полу-технологичната си природа, черното масло може да взаимодейства с технология и електричество, като впоследствие става ясно, че има и етерен елемент зад него, което не го прави опериращо единствено в трето измерение, но и отвъд него. Днес, хора с психични способности твърдят, че могат да видят този етерен елемент на черното масло като много лепкава и мазна „катранена“ енергия излъчвана от кулите, които обслужват мобилната мрежа, както и от големите телевизионни кули в Лондон. Т.е. излъчванията имат и такъв аспект свързан с етерното черно масло, което лично за мен обяснява доста неща.

Тогавашните учени на Marconi са се опитали да впрегнат интелекта на черното масло за новото поколение супер-войници на Великобритания. Тъй като на онзи етап те не успяват да намерят начин за симбиоза и военно приложение, те... колко и нелепо да звучи... изливат по-голямата част от черното масло в каналната система на западен Лондон, близо до Глоучестър Роуд и в някои точки на океана. Според някои хора, това създава нови, модифицирани форми на живот в каналите на града поради гореописаните свойства на тази субстанция.

Има мнения, че тази форма на живот се намира в различни джобове на земните недра и е била поставена там, много, много отдавна с идеята да бъде активирана в даден момент. Някои казват, че функцията й е да рестартира и тераформира цялата планета, когато времето за това настъпи.                                                                                                                                        

Нещо подобно на черната маса от „The Day The Earth Stood Still“, която „изяде“ всичко създадено от човека.



По-късно в сюжета на филма стана ясно, че тази маса всъщност се състои от малки нано-буболечки, какъвто е и нашия случай.






По тази линия няма как да не възникне аналогията със самия петрол, който наричаме „черното злато“. Самата „Рейчъл“ казва, че черното масло е в бензина и чрез изпаренията всички хора го вдишват в малки дози. Това е една от окултните причини (оставям финансовия интерес настрана в момента), поради които петрола на бива заменян като гориво вече толкова години и не се минава към по-чиста, безплатна за всички енергия (която съществува още от времето на Тесла). Тя правилно посочва, че всичко в днешно време има петролни съставки в себе си – от козметиката за косата, през самия състав на пластмасата от която пием вода, до храната (всеки знае за маргарина най-малкото).

В този контекст цялата ситуация в Мексиканския залив отпреди няколко години навярно е свързана с всичко това и историята там е доста по-различна от това, което знаем.

Цялата тази информация повдига по един нов начин и въпроса за chemtrail-овете и какво наистина съдържат те.

Черното масло и Холивуд

Винаги, винаги, винаги, когато търсите валидността на дадена теория от конспиративен или окултен характер можете да разчитате на Холивуд, за да разберете доколко една идея е вкоренена и има сила в колективното несъзнателно. Защо това е така вече е говорено в следговора на книгата за двете Империи, но смятам да направя изцяло отделна разширена тема за същността на онова, което наричам „predictive programming“ (което ще опитам да се случи до края на годината, без да обещавам).

В случая, ако потърсим архетипно потвърждение на подобна концепция свързана с черното масло във филмовата индустрия, няма да ни се наложи да търсим особено дълго...

Най-яркият пример, който веднага възниква в съзнанието на почти всеки, са „Досиетата Х“.

Всички помнят емблематичната черна смес от извънземен произход, която обсебваше хората, правеше ги по-силни и им позволяваше да променят формата си. Всъщност оттам ползвам и името „черно масло“, защото би следвало да е нещо разпознаваемо употребено по този начин.



Във филма „Fight The Future“ виждаме идеята за черното масло, което идва изпод земята, в пещера от ледниковата епоха, което синхромистично потвърждава идеята, че тази жива технология навярно е тук от самото начало.



Имаме и персонажа Venom от Marvel-вселената на Spider-man, който е може би един от най-силните противници на Човекa-паяк. Venom е в същината си извънземно черно масло, което пада на Земята с метеорит от космоса и завзема човешкия гостоприемникв привидна симбиоза. Дава му невероятна сила и устойчивост, но го изпълва с невероятна агресия и желание за разрушение.



Снимки от анимацията и третата част от стария франчайз на игралния филм

Имаме и друг комиксов герой в лицето на по-малко известния Spawn. Той е демонично изчадие, покрито с черна интелигента броня и на външен вид прилича доста на Venom. Забележете комбинациятачерно-бяло-червено и при двамата.






Откриваме същият архетип и в по-скорошни продукции като например „Прометей“, където извънземния инженирал човечеството се жертва, изпивайки черна течност, която го разпада на съставните му части и създава нов живот на Земята.



Инженерите изобретяват черното масло, за да заличават цели планети (което отново съвпада с теориите в реалността, че черното масло тераформира), но очевидно то има функцията и да създава живот (поне според сюжета на филма).





Виждаме същата субстанция и в сюрреалистичния филм „John Dies at the End“ (в който без да проверявам усещам, че има заемани идеи от Х. Ф. Лъвкрафт), който макар и направен като комедия и пародия е много стойностен на смислово ниво (неслучайно печели само $150 000 в САЩ).





Главният герой инцидентно си инжектира интелигентно черно масло, вследствие на което придобива способността да вижда в други измерения и да бъде телепат (една от функциите на субстанцията и в реалността). Начинът по който се движи субстанцията (шипчетата които виждате вдясно) говори за нанотехнология.









Разбира се имаме налице и черният пушек от LOST, което на практика е същата концепция, защото е жива, черна, безформена и високоинтелигентна материя.







В сериалът се създава усещане за неговата древност.







В анимацията от 1992 г. „Ferngully“ виждаме същото създание от черна маса, която е на границата между масло и пушек.







То идва от... земните недра и носи хаос, защото е дух на разрушението.









Може да си взаимодейства с технологията на човеците и се храни от... изпаренията на горивото след което придобива по-хуманоидна форма. Все неща резониращи с казаното от „Рейчъл“ в интервюто с нея.






Всички тези мотиви в Холивуд ни дават достатъчно основания да смятаме, че на архетипно ниво, ние говорим за нещо реално, което създава резонанс в колективното несъзнателно. Предполагам има и много други, които или не съм гледал или за които не мога да се сетя в момента (окуражавам да ми бъде напомнено за такива).Очаквам този мотив да бъде експлоатиран и занапред от кино-индустрията.                                                                                                                       Connecting the dots

Малко след посдъзнателното навързване на горните архетипи си чатих с един познат и разсъждавахме за отдалечеността, химерността и символизма на отношенията Земя-космос проявени между опозицията човечество/извънземни в колективното подсъзнателно за обикновения човек – системите на Земята, ритуалниченето на битово ниво и други мисловни модели, като пряко отражение на първоначално имплантираните мисъл-форми в ДНК-то ни. Вече имах своето 2-ро ОИТ свързано с черното масло (за което ще прочетете малко по-надолу) и обсъждах с моя познат колко смазваща е реалността на този тип съзнание.

Малко по малко започнах да правя някои по-големи връзки между това, което бях преживял аз и някои неща, които съм чел, давайки си сметка на персонално ниво, че става дума за едно и също. И макар да имам лични преживявания и да ЗНАМ какво е усещането, давам си сметка, че това оставамного спекулативна тема, затова в момента карам на ляво полукълбо и интуиция. Така че ето за какво става дума според мен.

В един от сегментите на М5, Авторът споменава бегло за навлизане на същности от полярен тип в 5-та, 6-та и 7-ма плътност (на 5-та се намират Висшите Аз, а 6 и 7 са „преходни зони“) с тенденция да отидат нагоре към 8-ма, където отиват и самите Висши Аз след завършването на Играта. Теоретично това няма как да бъде позволено, защото за следващото ниво на развитие се изисква пълнотоинтегриране на едно недуално съзнание, но това не пречи на Полярностите да опитват. В резултат те биват изтласквани все по-надолу и стават все по-плътни, което ги сваля и втвърдява до 3D. В този ред на мисли, смятам, че „Рейчъл“ е права за много неща, с изключение на това, че черното масло трябва да бъде спряно тук, за да не отиде в по-високи плътности. Според мен то вече идва от по-високи плътности.

Противно на вярванията, не е нужен морал, за да сте в по-висока плътност. Моето лично усещане ми казва, че тези същности (Тъмни и Светли) просто са „родени“ там, търсейки път нагоре (но вместо това слизат надолу, защото нагоре не може поради механизма на нещата). Просто този тип създания съществуват в онази равнина на съзнание, точно както тук се раждаме в различни държави, което определя в голяма степен и развитието ни (генерално погледнато). Макар да са родени там обаче, те не са от нашата физическа галактика („Рейчъл“ казва същото btw), въпреки че това няма голяма роля, тъй като и без това говоря за нефизически реалии. Предвид обаче, че ние сме на първо място многоизмерни светлинни съз(д)(н)ания и излъчваме енергия, тази фина подробност има резон в друг аспект. Това, което искам да кажа е, че това съзнание е в контакт със земната платформа сравнително отскоро говорейки в контекста на линейно време. Не повече от 100 земни години по мои лични усещания. Но за идването му се знае предварително и има създадени условия за него (което донякъде е загадка за мен, а от друга страна не е никаква мистерия). Като цяло „храната“ и невежеството на планетата ни са твърде много, за да бъде пропуснат този шанс.

Какво означава всичко това казано на просто език и променя ли изобщо нещо?

Бих казал и да, и не. Играта остава със същата дуална платформа, просто превключва на по-висока предавка по отношение Полярности, които ще стават много по-екстремни и изявени, което пък ще направи по-трудно самоопределянето на някои хора, които вече са тръгнали към Баланс. Тъмната полярност от по-висока плътност ще глътне настоящата Тъмна полярност, която досега е оперирала в 3 и 4D. Черното масло е физическото проявление на това Тъмно съзнание от по-висока плътност (но за това ще говоря след малко).

Светлата полярност от по-висока плътност е още по-заслепена и фанатична от Светлата полярност в 3 и 4D (да, възможно е). Тя говори мъдро и аргументирано на ниво полярно съзнание, затова ще става все по-трудно да бъде идейно разбрано, че Светлината не е начина за финално просветление, което да прекрати участието в Играта на това ниво.

5-та плътност е най-ниската плътност, в която Баланса като концепция съществува в своята чистаформа. В 3-та и 4-та може да има само частични проявления и разбиране за това какво е наистина Баланс по начина по който се разбира в по-високите плътности. Ако можем да кажем, че в 5-та плътност Баланса е явление, то в 8-ма той е закон и манифестациите му там са толкова абстрактни, но в същото време толкова безусловни, че дори не можем да започнем да го разбираме линейно. Бил съм няколко пъти в по-високи плътности по време на ОИТ и мога да кажа, че с нашите сетива и разбирания могат да се схванат под 0,5% от това, което се случва там и дори тези 0,5% са размазващи като интензитет на преживяване!

Полярностите от по-висока плътност имат пълното право да имат претенции за по-високо разбиране и то не за друго, а просто защото те виждат земната Игра от „по-високо“. Дали това разбиране има покритие е съвсем отделен въпрос. Това е като дете в махалата с воден пистолет, което пръска другите. В даден момент от съседния вход обаче се показва друго дете с тройно по-голям воден пистолет и разказва играта на първото лапе. И двете деца са в основата си пикльовци, които се самозалъгват, че правят нещо (защото вече и двамата са мокри до кости), но в очите на другите детето с по-големия пистолет ще бъде по-впечатляващо.

Няма значение дали поляритета ще бъде от 3-та или от 5-та плътност. Той си остава поляритет. Не е по-cool, ако можете да видите ясно същността на нещата. Преминаването от една система, към неин по-висок вариант продължава да не е начин за излизане от Играта. Ще си мислите, че имате по-големи топки, но ще сте впримчени в същата схема.

Темата обаче е за черното масло (неговия физически и етерен вариант) и вече имаме малко повече основа да разберем какво е то. То е едно от проявленията на Тъмната полярност от по-висока плътност в 3D за която искам да говоря.

На настоящият етап нямам никаква идея какви са взаимоотношенията на дадени извънземни групи (двете Империи например) с това съзнание. Имам чувството, че на дадено ниво и те ще бъдат асимилирани от него и самите илюминати (и досегашната духовна йерархия зад тях) в голяма степен вече са подчинени и празни изпълнители на тази agenda. Затова и старата, традиционна Тъмна полярност от 3 и 4D в момента се опитва да обере последни хапки откъдето може (всичките ми познати с по-развито съзнание в момента им се разкатава фамилията по различни параграфи и начини и не говоря за невинни случки, които се забравят след седмица; това се случва по комплексни причини).

Нямам усещането, че това съзнание може да повлияе пряко на Планетарния Дух, защото той е друг клас същество, което лично за мен е радващо. Това, което ние можем да сторим на планетата като следствие от това съзнание обаче, е съвсем друг въпрос. Т.е. влиянието върху Земята е по-скоро косвено, отколкото пряко.

Нямам представа и какво е отношението на Дизайнерите на Играта към това съзнание. Дали е извращение на самата Игра или е логичния й край – нямам представа и нямам конкретно усещане. Разбира се щом то съществува, значи на някакво равнище то е от Източника и е необходимо. Затова и клоня по-скоро към тезата, че идването му е предопределено.

На първо място, ако някой наистина е поставил латентното черно масло в недрата на планетата, това повдига много въпроси. Например кой е този някой и още по-стряскащия лично за мен въпрос... –кога? Със сигурност преди идването на двете Империи, защото те също имат проблем с това съзнание отскоро. Дали косвено от самите Дизайнери на Играта, които предварително са знаели маниера по който ще свърши всичко или нещо друго? При всички положения мащабът на това е mind-blowing лично за мен, защото знам, че това не е приказка, която просто ще прочетете в този сайт, а реалност.

Колкото и да не обичам окултните баналности на дадени системи, няма как да не призная, че има големи прилики между онова, което Щайнер нарича „азурическо зло“ и това за което говоря в момента. Навярно той е първия човек, който има връзка с навлизащото тепърва тогава Светло съзнание от по-висока плътност (тайминга съвпада с моя), така че е нормално той да има информация за тези неща.

Според Щайнер има три разряда духовни същества, които ние възприемаме като проява на Злото (тоест, те са такива спрямо нашата еволюция): луциферически същества, обединени под името Луцифер, ариманически – под това на Ариман и, накрая, азурически, или – Азурас. Първите два класа същества влияят отдавна в човешката еволюция, макар че действията на ариманическите духове се усилва много мощно след средата на 19-ти век, т.е. след появата на марксизма като западна идеология. Третият клас същества обаче – азурическите (азурите), започват действието си през 20-ти век и по личното ми усещане са онова, което и аз имам предвид. Тоест, тогава те навлизат в човешката еволюция и проникват мощно в човешкия живот, като това ще бъде усещано все повече с всяка изминала година оттук нататък. Ще става все по-мощно в бъдеще. Не искам да навлизам повече в антропософска терминология, защото предпочитам да имам по-пряка своя (нека сме наясно, че Щайнер пречупва нещата през мисловните модели на Светлата полярност от по-висока плътност, която е идейния полярен антипод на това за което говоря), затова който иска, може да проучи неговите неща сам. Просто казвам, че според мен става дума за същото нещо.

ОИТ №2 и 3

Малко разместих хронологията на нещата според начина по който се случиха при мен, но така е по-добре за линейното разбиране на въпроса от публика.

Явно въпроса за черното масло бе наистина важна информация (поне за моя Висш Аз), защото малко след като се бях запознал с концепцията имах преживяване в астрала с този вид съзнание, макар и непряк. Нека кажа, че бях на „тайно място“ (доколкото в контекста на астрала може изобщо да се говори по този начин – затова и кавичките), което това съзнание (е) обитава(ло).

Дори без пряк досег с живото съзнание (доколкото изобщо мога да го нарека „живо“ по начина по който ние разбираме живота) мога с ръка на сърцето да кажа, че усетих най-опустошаващия мисловен модел, който някога съм преживявал в живота си. За пръв път от ГОДИНИ изпитах притеснение и дори наченки на страх, че може да ми се случи нещо нездравословно докато съм на това място. А ако трябва да опиша уменията си в астрала на някого, не бих започнал точно с думата „начинаещ“, ако схващате накъде бия. Т.е. перспективата някой турист да срещне случайно нещо такова и после да му няма нищо клони към минус безкрайност.

Три дни след това преживяване бях смазан психически от самата концепция за това, което почувствах. Дори не мога да го нарека енергия, защото то няма такава по начина по който съм разбирал енергията досега. Много различно от всичко, което съм преживявал някога, напълно непознато усещане. Тъмната полярност в 3D излъчва енергия, която е тягостна, тежка, понякога гнусна, лепкава, лигава и мрачна. Докато това с което се сблъсках просто засмукваше и се хранеше с живот. В него имаше точно нулева емоция, никакво състрадание, никакво чувство на отношение към живота, за това съзнание живота няма никаква цена, то е просто строителен материал. То е невероятно кръвожадно, но от тази кръвожадност е останал само глада, към нея не върви прилежащата емоция. То дори не се храни от ужаса на душите при досег с него, храни се със самата душа. Това правеше вибрацията му невероятно синтетична (мисля че „Рейчъл“ употребяваше същата дума, за да го опише) и в онзи момент, макар да бях извън тялото си, ми се доповръща от усещането за същността на това съзнание. В онзи момент го определих като антипод на всичко което сме и за което сме тук. Сега не мисля така, но това бе първата ми спонтанна реакция.

Няма да навлизам в дълбочина на преживяването ми, първо, защото не искам да натоварвам и стресирам никого (не продавам страх, а и темата е достатъчно тежка) и второ, защото дори и да искам не мога по-добре да опиша с думи онова, което усетих. Ще кажа само, че след това изживяване в мен вече няма и капка съмнение, че Елизабет II като идея (а не точно като личност – не мога да го обясня по-ясно) е много свързана с това съзнание и закотвянето му на астрален и оттам – на земен план. Точният механизъм на това не ми е напълно изкристализирал, но и не горя от желание да се задълбочавам, защото си давам реална сметка, че самият факт, че говоря за това в момента, означава, че вниманието на този вид съзнание ще се насочи отново към мен под някаква форма.

И в този ред на мисли..., ако случайно някой засече нещо такова докато е извън тялото си... ъъъм, забравете за традиционната защита със златна светлина и т.н. Това не е приказка за еднорози и русалки. Самата идея за защита (без значение с кой „цвят“ ще я извикате) ще ви вкара в още по-голям батак, защото ще бъде разпознато на момента като дуално съзнание, а влезете ли там – „горите като факел“, както се казваше едно време. Говоря така, защото го преживях. Имам условен рефлекс когато почувствам нещо, което не ми хареса в астрала (без значение Светло или Тъмно по характер) да се обгръщам в златна светлина. Както се случи и в случая, но този път с неочакван ефект, защото бях засмукан от такъв сифон, че като се сетя дори в момента ми се вие свят и усещам как нещото иска парче от мен...

Мисля, че единственото, което ме спаси от по-дълбоки психически травми в онзи момент бе факта, че съм започнал да вкоренявам дълбинно идеята за У-вей (но не в смисъла на „ела Кумчо изяж ме“ както се разбира несъпротивата от полярното съзнание) и това бе припознато, а аз бях буквално изплют като парченце Lego попаднало по грешка в попарата на Бисквитеното чудовище. Т.е. ако има конфликт и се опитвате да използвате традиционна Светла/Тъмна защита срещу това, ще го ядете голям и сочен. Трябва ви или Светла/Тъмна защита от по-висок ред (поне от „ранга“ на този вид съзнание), ако все още играете играта на Полярности, или не трябва да го бръснете за нищо, приемайки природата му (което е доста трудно и не е постижимо от нивото на ума – т.е. начина по който звучи от моите думи, не е начина по който Е на практика и много бързо ще го разберете, ако имате директно преживяване с това съзнание).

При втората ми съзнателна среща (да, имаше и такава – да я наречем ОИТ №3), която не бих казал, че бе много по-лека от първата, решението ми бе проверено втори път и проработи отново, но вече съзнателно. Ако еманирате златна светлина от това ниво на съзнание, това ВЕЧЕ би имало ефект. Ако го правите просто защото сте прочели, че това действа, без да разбирате типа съзнание зад тази златна светлина – ефекта ще е нулев. Ако се опитате да избягате (опитвах много упорито и 2-я път), ефекта ще е нулев. Ако се опитате да му дадете „любов и светлина“ ще го лапате толкова жестоко, че дори не мога да започна да описвам. Единствената любов, която работи в случая е безусловната и повечето от вас знаят, че използвам думата „любов“ само, за да дам референтна точка. Думата не е нещото. Това ниво на съзнание няма нищо общо с любовта, както я разбира обикновения човек.

Характеристики

Много важна разлика, която правя между Тъмната полярност от 3 и 4D с тази за която говоря в момента е, че познатата ни досега Тъмна полярност иска да бъде боготворена. Тъмната полярност от по-висока плътност не иска да бъде боготворена, не иска вашата сила, все едно му е дали ще го боготворите или ще се опитате да го унищожите. То просто иска да ви погълне и да наложи своята синтетика като следствие. Нищо повече. Безусловно, безкомпромисно, без преговори. Усещам, че тази съдба вече е сполетяла много извънземни раси (масово извън нашата галактика), както казва и „Рейчъл“.

В интервюто тя споменава още, че то „омагьосва“ и обсебва хората, по един особен начин, който лично аз не знам как да опиша. След ОИТ №2 не можех да мисля за нищо друго освен за черното масло, въпреки че го преживях без последствия по време на самото ОИТ (излишно е и да казвам, че в периода, в който пишех настоящата тема също лягах и ставах с идеята за черното масло, а докато спях прониквах все повече в природата и предназначението му). Енергията на тази същност просто носи тези характеристики със себе си. Това не е нещо от което човек трябва да се плаши, би следвало просто да бъде разбрано като негова природа. Това изчезва бързо след като факта бъде осъзнат (но въпреки това отнема линейно време, защото е изключително мощно).

Човешкото съзнание станало жертва на тази същност за страничния наблюдател спира да съществува в астрала. Негова плячка ще стават току-що умрели хора, които не са осъзнали своите страхове и цял живот са били жертви, без да поемат отговорност за решенията си. Мъртвите биват рециклирани, а живите омагьосвани (и впоследствие рециклирани). Живи хора имащи среща с това съзнание по време на ОИТ и нямат правилния мисловен модел, ще загубят онова, което в литературата за работа с енергия се нарича „soul pieces“. Това са късчета от вашата енергетика като инкарнация, с която някои Тъмни същества от 3 и 4D се хранят. Вследствие на това човек се чувства постоянно изтощен, изпит и започват болести. Опитен шаман може да възвърне тези късчета на въпросния човек, ако става дума за атака от 3 или 4D. Към настоящият момент нямам информация как стои въпроса, ако сте загубили част от себе си при среща с Тъмната полярност от по-висока плътност. Предполагам, че не е толкова просто и протокола ще е малко по-различен.

Сега, нека кажа нещо важно.

Наясно съм, че това рециклиране на душата на по-високо ниво си остава илюзия и може да се случи само с хора, които изпитват страх или желание да се борят и победят това съзнание (което не може да се случи от нивото на личността, но много фанатични Светли ще опитват). С вас ще се случи това, което позволите да се случи. Свободата която имаме от Източника е дотолкова безусловна, че ако си позволим да повярваме, че можем да бъдем анихилирани като есенция, то това наистина може да се случи и можем да си го самопричиним. Друг е въпроса, че това така или иначе е естествен процес, който Висшия Аз извършва за инкарнацията така или иначе – разтваряне на личността като такава и запазване единствено на преживяванията. Т.е. Тъмната полярност от по-висока плътност прави „насилствено“ онова, което така или иначе ще бъде факт, но го прави чрез синтетичен процес, който няма характеристиките и не съдържа безусловната любов присъстваща по време на процеса случващ се в самия Висш Аз.

Тялото разбира се полудява при мисълта. Разликата е, че това може да се случи преди да му е дошло „времето“, макар пак да казвам – на дадено ниво това остава илюзия, въпреки че личността ще преживее пълния завладяващ ужас на тази реалност и ще я изживее като пълна истина (просто защото то ще създаде условия за тази реалност без да го разбира).

„Лошото“ е че хората, които биха попаднали в този капан са 99% от хората с души към настоящия етап на планетата (ако не и повече). Сигурно това и една от причините това съзнание да бива изтласквано в по-ниските плътности – защото в по-високите няма кой да се върже на този номер, докато тук плантацията е огромна. На практика – всеки.

Същото важи и за светлинния капан, за който стана дума напоследък. Между другото от писмата, които получаваме на служебната поща, виждам, че хората първо не разбират концепцията, която обърква изградената им досега система от убеждения за Висшите Аз, какво се случва след смъртта на тялото и т.н., и второ – има някакъв страх от всичко това (въпреки че то не се разбира в дълбочина, което отчасти съдържа в себе си парадокс). Което е колкото логично, толкова и нелогично едновременно по разбираеми причини.

Мисля също така, че хората не си дават реална сметка, че светлинния капан не е ТОЛКОВА често явление. Да, то съществува и ние решихме да дадем информацията за това, но това не прави Земята огромна ферма в контекста на един вечен кръговрат генериран чрез въпросната технология. Земята вече е ферма по други параграфи, тъй че няма смисъл да го правим по-тежко отколкото е, реагирайки със страх на всяка нова информация :) И светлинния капан, и Тъмната полярност от по-висока плътност са от сравнително скоро тук, гледайки от гледна точка на линейното време и не всеки може да бъде подлъган да влезе в него. Има страшно много фактори това да се случи, но винаги ще има шанс да се случи и на вас докато има дуално съзнание. Ето защо тези неща се случват предимно на хората, които вярват в поп-езотерика и са на сравнително средно-напреднало ниво (макар да мразя тези класификации). Самозаблудата на средно-напредналото ниво (в лицето на целия ню ейдж) е, че то вярва, че е върха на сладоледа. На което и разчитат въпросните същности. Толкова е лесно да подхлъзнеш някой, който си мисли, че е открил ултимативната философия...

За битовите нива под средно-напредналите няма смисъл изобщо да говоря. Горят от раз ако попаднат на това за което говоря. Разбира се, ако Висшия ви Аз не иска това преживяване ще има директна намеса. Но лично аз не бих лежал на тази кълка по няколко причини.

Проявления

Както казах, това е нещо, което се случва от доста години насам (от моя гледна точка, бивайки в тяло, 100 г. не са малко), но самият аз разбирам съзнателно за това от около няколко месеца (защото обикновено гледам да говоря за нещо само ако съм го преживял от първа ръка), макар ОИТ №1 да е от януари. Самото съзнание е в нашата реалност от няколко десетилетия, но сега започва много сериозната му проява в трета плътност и мога да кажа, че дори не е набрало средна скорост. Това потвърждава едно отдавнашно мое подозрение, че Играта се променя качествено много бързо в определена посока. Лошковците, които познавахме досега са като дъвка Orbit (т.е. дъх на свежест) пред това, което идва. Без капка страх и отчаяние в мен, заявявам напълно реалистично, а непесимистично, че живота ни ще се стъжни значително, ако нещата продължат с този темп (а не виждам нищо, което може да промени това). Знам и че вече разбирам този текст много по-добре през настоящата ми гледна точка. Явно Макън (автора на текста) е бил пророк без да го съзнава.

На този етап, с твърда убеденост мога да кажа, че земния аналог на тази Тъмна полярност на Земята е трансхуманизма, което обяснява интереса ми към него (просто досега не го разбирах напълно и смятах, че е просто обикновената agenda на Тъмната полярност, която винаги сме познавали; оказва се, че е нещо много повече обаче). Това съзнание е роботизирано в контекста на неговите пси-характеристики и говоря толкова уверено, защото бях около него и го почувствах. Когато онзи ден се върнах към послеслова ми към темата за трансхуманизма, видях, че съм го описал още тогава по безкрайно точен начин. Самоцитат (bold-a е отсега в светлината на новата информация):

„Както споделих съвсем в началото на този текст, настоящата тема е с доста тежка и обременяваща, поне за мен, вибрация. Мисля че това се дължи на факта, че става дума за нещо, което е абсолютно освободено от духовната си есенция и е чистата манифестация на едномеханично и плитко начало, което може да доведе единствено до едно, също толкова плитко и освободено от духовна еволюция бъдеще. Дори темите за ритуалите и програмирането, които съм изследвал досега нямат толкова ниски енергийни стойности, защото там поне имаме впрягане на някаква окултна сила, което показва частично разбиране (колкото и деформирано да е то през призмата на Тъмната полярност) за начина на функциониране на този вид енергия, докато трансхуманизмът е абсолютно стерилен, той не стига и не може да стигне по-далеч от това да възвеличава своята безсъдържателност минаваща под знака на „технически прогрес на всяка цена“. В трансхуманизма душата просто няма място, тя се превръща в излишен атрибут на „човешкото“, а последното ще се размива все повече като понятие в името на някаква квази-цел, определяща се от силите на деня (а отсега е ясно кои ще бъдат те).“

Това е един от редките пъти, в които ми харесва как описвам нещо. Именно с тази стерилност и празнота се сблъсках на практика (хубаво е теорията да бъде следвана от практика). Беше роботизирана бездна, която просто поглъща.

Понеже може да има объркване у някои хора, искам да поясня нещо. На нивото от което това съзнание идва, технология не съществува. Вида „философия“, която върви ръка за ръка с това съзнание като 3D-манифестация обаче, е трансхуманизма и роботизирането на човешкото съзнание като цяло. Говорим за много висок интелект, но никаква душа. Липсата на душа (или поне начина по който ние разбираме душата) е нещото, което прави това съзнание пълноценно – стерилността, механизацията.

Носителят на това съзнание (на този етап от неговото проникване във физическото), е черното масло, което е интелигентна нано-технология с етерен компонент. Тъмната полярност от по-висока плътност е „супер-компютъра“ управляващ тази субстанция чрез своя етерен аналог.

Пластични операции и импланти – колкото повече това се налага в обществото, толкова повече хората ще свикват с идеята, че външните изкуствени подобрения са добри за нас и са в наша полза (правят ни „по-красиви“, „по-желани“ и т.н.). Това бива поощрявано, по начин по който имплантите ще навлязат естествено, а трансхуманизма малко по малко ще става действителност. Предполагам няма да е далеч времето, в което черното масло ще бъде обявено като публичен факт и ще бъде инжектирано по желание, правейки ви по-интелигентни, но и по-роботизирани. Разбира се ще го правят и в розово за хора като Парис Хилтън.

Преди няколко месеца (още не знаех съзнателно за черното масло, но със закъснение разбирам сега, че това е част от поредица синхроничности по темата) се заинтересувах от идеята за т.нар. „homunculus“.





Това е алхимичната идея за създаването на синтетичен човек със съзнание. Казват, че Парацелз е успял да направи такъв изкуствен човек. И си давам сметка, че това е същата магическа традиция продължена днес в лицето на трансхуманизма. Просто днес имаме технологията да го направим (което не означава, че магията отново не е неин основен компонент). Отново и отново виждаме как древни идеи намират продължението си днес, облечени в нови дрехи, което пак казва, че настоящият етап е предопределен още от самото начало. Повече от всякога става очевидно за мен как всяко подобно „научно“ достижение е нарочно подаване на знания и жив материал „отгоре“ с цел да се бута на дневен ред дадена философия, която да тласка цялото човечество в дадена посока.

Наред с това, което сега разпознавам като синхроничност тласкаща ме още тогава в тази посока (говоря за Парацелз и homunculus-а) сякаш нарочно ми попадаха неща свързани с черното масло. Гледах анимацията „Tales From Earthsea“ (също препоръчвам), в която става дума за черен магьосник, който иска да владее света (не е ли това целта на всеки един черен магьосник?) и тръгва на война срещу арх-мага на кралството.                                                                                                                                                                                                     

„There was a time when humans and dragons were one“ гласи интересният слоган на филма :Р

Лайтмотивът обаче не падаше толкова на желание за власт, а че иска съзнанието му да съществува вечно. Филмчето, което в никакъв случай не мога да нарека „детско“ има интересни философски моменти, защото е по книгите на Урсула Ле Гуин и хвана вниманието ми. Каква беше изненадата ми, когато черния магьосник се превърна в... черно масло, което беше, разбира се, изключително мощно и почти непобедимо.



На по-късен етап стана ясно, че това е изключително обсебено от себе си тъмно създание, което в даден момент се появи без очи.





Не знам дали ви прави впечатление, но на този етап съвпадат 4 архетипа от ОИТ №1 – черния магьосник, идеята за война, черното масло и факта, че той бе без очи (в моето преживяване без 1 око, което е символ на лявото полукълбо, че тази същност е тотално сляпа за истинската реалност на нещата и може да преживява само себе си, такава каквато е и това определя цялата му вселена).

Хм..., казах си. Интересно! (ОИТ №1 се случи много месеци преди да гледам това филмче).

Започнах да търся всякаква информация свързана с черното масло и нямаше как да не ми направи впечатление, че информацията за него в интернет идва предимно от програмирани хора, които са били част от някакви програми за супер-войници или съвременните свръх-извратени форми на Монарх (двете са обвързани). Което идва да покаже, че черното масло и съзнанието, което представлява то на земен план, имат голямо влияние над модерните проекти за контрол над съзнанието. Последните наистина стават нечовешки (в крачка съм с някои неща и знам) – буквално се вършат такива неща, които не могат да бъдат измъдрени от човешкото съзнание и е очевидно, че хората, които го вършат са под влияние на нещо друго. Мога да кажа също така, че в канадския филм „Beyond The Black Rainbow“ има много характерен енергиен blueprint на Тъмната полярност от по-висока плътност. Филма е за малко момиченце-Монарх, което е държано в подземна база от загадъчен доктор, който е обладан от съзнанието за което говоря тук. Пояснявам, че няма никакви сюжетни намеци за това в самата продукция. Освен това в нея няма гадни неща в класическия смисъл на думата, характерни за horror-ите по принцип. Филмът смазва чисто психологически с атмосферата и вибрацията си, с която е натоварен на subtle-ниво. Екипът стоящ зад тази продукция е много наясно какво точно е правил. Който е търсач на силни усещания и иска да почувства косвено поне частично каква е вибрацията на Тъмната полярност от по-висока плътност, може да гледа този филм и да пробва да потъне отвъд привидността му. Между другото, почувствах почти същата вибрация закодирана в трейлъра на новия филм на Скарлет Йохансон „Under The Skin“ (което е интересно, защото в много продукции свързани с черното масло (например „Досиетата Х“, „Прометей“ и „The Day The Earth Stood Still“), то се движи именно под кожата). Все още не съм гледал филма и не знам дали това ще бъде отразено в него като цяло (сюжета е за извънземно завземащо човешки тела, хаха – няма бъзик!), но определеноприсъства в трейлъра. Даже сега като търсих да сложа линк към него го гледах за 2-ри път и в последните кадри има показано око в близък кадър, което е наполовина изпълнено с черното масло (първия път не бях забелязал този детайл) – т.е. първоначалното ми усещане е вярно.

Както и да е, тръгнах да говоря за супер-войниците и се отплеснах. Там е работата, че модерните програми на super-soldier-ите вече са неизменно свързани с клонирането като един по-лесен вариант за създаване на контролируема, но мислеща единица. Трансхуманизмът в съзнанието ми има почти знак за равенство с клонирането, защото клонингите нямат души и трябва да им бъде вградена такава, ако това е избрания начин за анимирането на тялото (има и други). Това създава връзка между идеята за клонингите и черното масло на смислово ниво. Друга синхроничност в тази посока е, че тази година гледах новия сериал „Orphan Black“, който освен думата „черно“ в заглавието си, чисто сюжетно разказва историята на... група клонинги (много качествен сериал между другото, вдъхновен от реалността – в никакъв случай не е инцидентен и чакам с нетърпение сезон 2 догодина).







Последната синхроничност в ковчега по тази линия бе закована в момента, в който се сетих, че имаме комбинирани всички тези елементи в „Матрицата Презареждане“.





Във филма, виждаме как агент Смит е открил начин да копира себе си или казано по друг начин – да прави свои клонинги. Процесът е съпроводен от изтичането на черно масло от него, което поглъща постепенно жертвата му, след което се ражда поредното копие на Смит.

(Между другото мотивът за липсата на очи в манифестациите на Тъмната полярност от по-висока плътност е доста присъстващ (не само в моите преживявания). Вече бе даден пример с горната анимация. Ако гледаме по-абстрактно на нещата, ще осъзнаем, че същото имаме и при агент Смит – ние почти никога не виждаме очите му, те са покрити с тъмни стъкла. Ако използваме традиционната народна метафора, че очите са прозореца към душата, то можем съвсем резонно да кажем, че този вид съзнание няма душа – отново казвам – по начина по който го преживяваме ние. И ще бъдем прави.)



Когато Смит се опитва да клонира себе си в Нео за първи път, той не успява. Когато впоследствие Тринити пита Нео какво е почувствал по време на процеса той казва: „Сякаш умирах.“

Exactly!

По всички тези синхроничности в поп-културата съдя, че темата за клонингите и черното масло е тясно свързана. Смятам също така, че по същата линия текат програми по замяна на хора с души със синтетични тела, които са точни копия на тези хора за което имам няколко независими потвърждения и наблюдения, но няма смисъл народа да изперколясва съвсем, затова ще спра дотук преди да сте помислил и мен за откачил (макар за последното май вече да е доста късно...).

И изобщо забелязвам, че напоследък темата за древно зло и дълбок мрак се тиражира особено интензивно в Холивуд, което е закономерно на фона на цялата тема. Имахме „Star Trek: Into Darkness“ (или иначе казано „Пропадане в Мрака“), следващият месец пък ще имаме „Thor: The Dark World“ („Светът на Мрака“). What is this shit all about? В трейлъра на последния ни се казва, че преди вселената да съществува е имало само мрак (който явно има интелект, а не е просто маса от „нищо“). От кадрите става ясно, че ще се води война със същества с маски без очи, които навярно ще представляват този мрак от дълбините на времето... – отново трите архетипа от ОИТ №1.

                                                                                                               https://www.youtube.com/watch?v=npvJ9FTgZbM                                                                                                                                   

Преди няколко седмици пък гледах „World War Z“ и забелязах много малък детайл, който съм сигурен, че много хора са пропуснали, не заради друго, ами заради безумно осакатените български субтитри (за пореден път)! Добре, че предимно слушам какво се говори на английски и само понякога хвърлям по едно око на буквите. Върнах се няколко пъти на този момент от диалога, за да бъда сигурен, че съм чул добре, после намерих и английските субтитри, за да се самоубедя, че не сънувам.




Преди това нека кажа, че „WWZ“ e типичния зомби-апокалипсис, но първия такъв, който наистина ми допадна (макар да признавам, че не съм гледал много от жанра). Брад Пит е нашият герой, който тръгва да търси причините за заразата и следите го отвеждат във военна база в Южна Корея. Предполагаемият пациент 0 е доктора в тази база, който се връща от полеви действия. Ето диалога (на английски, bold-а е мой):

– He was the base doctor. He'd just returned from the field. He'd been sent out to verify the death of a soldier who had just gone AWOL the week before. Some villagers had found this guy foaming at the mouth, oozing some kind of black tar.

Или казано на български – войник изчезва безследно от поста си и доктора бива пратен да потвърди смъртта му след като трупа е открит. От устата му капе някаква... черна смола... ииии бинго – другото не е важно, защото вече сме в нашата тема! :))

И в този момент имах мини-просветление! Най-накрая разбрах каква е тази необяснима за мен глупост от поне 10-ина година насам, с масовата мания около едни и същи филми за зомбита! По едно време ги правиха буквално един след друг, а качеството им бе такова, че гледал ли си един – гледал си всички, защото темата не позволява много вариации.

Та мисля си аз, че зомбитата са перфектната метафора за това в какво Тъмната полярност от по-висока плътност иска да превърне човечеството! Ето защо концепцията за зомбитата се тласка толкова усилено в масовото подсъзнание – защото това отразява една много характерна черта на съзнанието на тази Тъмна полярност – постоянния безумен глад без никаква пощада. Може би затова метафорично наричаме хората, които са невероятно праволинейни и заслепени от конкретна идея – „зомбита“. Това съзнание е невероятно погълнато от собствената си функция.

Имаше още 2 интересни детайла във филма за мен. По някаква причина намирам начина по който зомбитата се движеха на купчини, като една обща съзнателна маса за охарактеризираща този вид съзнание от по-висока плътност.




Не мога да го обясня вербално, защото е абстрактно вътрешно усещане на ниво асоциация или по-скоро – саморефлексия. Просто вибрацията на някои негови аспекти е много подобна. Ако някой го е преживявал знае какво имам предвид.

Другият изключително ценен момент е метафоричен и се отнася до решението срещу зомбитата, което Брад Пит откри с разгръщането на сюжета. Той си даде сметка, че няма начин да се бориш срещу това и да победиш – мощта му е твърде голяма. Затова той спря да се бори с тях и откри начин да използва камуфлаж, инжектирайки си друг вирус. Т.е. той стана невидим за тях, но не оптически, а на ниво вътрешни сетива. Което автоматично означава, че символично, отново имаме идеята за липсата на „очи“ на тези същества – те имат такива и продължават да виждат физически тялото срещу тях, но вече не могат да го разпознаят като храна. И именно това е истинското и трайно решение на „проблема“. Т.е. – трябва да преминете отвъд идеята за дуалния сблъсък и конфликт, за да можете да решите проблема изцяло – така ставате невидими за съзнанията търсещи конфликт – без значение от коя плътност идват те. Точно това, което направих аз на няколко пъти при срещата си с това съзнание.

„Рейчъл“ също казва, че е трябвало да постигне вътрешен мир с това, което се случва, за да може то да я пусне. Всякаква форма на съпротива би ви всмукала в него. Тук е момента да кажа, че бегло споменатото по-горе ОИТ №3 бе именно със зомбита чрез което това съзнание се проявяваше в конкретното преживяване. Няма да бъда подробен и ще кажа само, че единственото трайно решение е вече споменатото.

Anyway „WWZ“ е хубав филм с нов привкус. Ако искате да видите по-различна от тиражираните идеи за зомбита, можете да му хвърлите едно око или да му хвърлите второ с това ново инфо, ако първото ви не е свършило работа (това специално го пиша за един конкретен човек :Р).

Книгите по които е направен филма предполагам също ще бъдат интересни.
Интересно е, че докато писах тези редове ми пратиха долното клипче (9 мин. с български субтитри, силно препоръчително), което е в дълбок резонанс с интелектуалната пустош. Хубавото е, че в клипчето няма осъждане, а само наблюдения и всеки може да съпреживява концепциите с които живеем, гледайки ги отстрани.                

  https://www.youtube.com/watch?v=-baY3qdZ1tQ                                                                                                                                     

Така поставено звучи абсурдно нали? :) Но въпреки това го живеем всеки ден и го приемаме. Приемаме го на лично ниво, оставете колективната проекция под формата на правителствата. И понеже приемаме дори това, идват още по-сериозни неща, които явно също ще приемем. Очевидно периметъра на ануса ни няма край.

По начина по който се стичат обстоятелствата в момента не виждам никакъв вариант да няма война (сега или след 10 г. – does it really matter?) и трансхуманизъм. Още повече, че от самото начало (ОИТ №1) черното масло и войната са свързани на архетипно ниво за мен. Човечеството е буквално в етап на интелектуална пустош и е готово да приеме всичко, което излезе от телевизора.

Например допреди 5 години ни убеждаваха, че идва глобално затопляне и планетата повярва в това. Взеха се куп абсурдни мерки и се похарчиха милиарди, което не доведе до нищо. Сега пък ни казват, че идва глобално застудяване (my point as well) и ние приемаме и това. „Ах, тези учени, хихихи! Я да си пусна bTV, за да разбера истината.“ Facepalm.

Told you so by the way! Когато започва да вали сняг в Дубай, Африка и Бевърли Хилс, вече трудно можеш да го наречеш „глобално затопляне“. Затова вече маститите привърженици на Ал Гор-овото статукво наричат феномена „промени в климата“. Оле мале, отидете и си отрежете вените някъде!

По телевизията обаче продължават да ви показват постоянни кадри от отчупващи се ледници, но не ви казват, че това се случва в един малък ъгъл, където също така има и вулканична активност и температурата на океана е друга. Да, там ледовете се топят (common sense – duh!), но отделно от това, тази година в Антарктика има измерени рекордно ниски температури и увеличаване на ледената маса. So what about that horsefuckers?!

Както и да е... Исках да кажа, че вече наистина започвам да се замислям, дали тъпотата е естествен процес, характерен за досегашната Игра или се случва нещо изцяло друго...

Ма се отплеснах и стана една...

Висша перспектива

Ми синтезирана такава няма, защото съм я пръснал из основния текст този път...

Знам, че темата е тежка. Както казах в самото начало това може би е най-трудната статия, която някога съм писал, отчасти понеже е свързана с много силни лични преживявания, които няма как да не оставят енергетиката си в текста. Перспективата, която дава тази информация не е розова (поне докато Парис Хилтън не се докосне до нея) и знам, че хората, които наистина разберат какво казвам, ще осъзнаят това. Тъй като смятам, че технически погледнато, това което се случва не е много по правилата на Играта (но явно е допуснато чрез вратичка в „законовата рамка“), нямам скрупули да говоря за него без да се страхувам за собственото си здраве. Лично аз успявам на 3 пъти да преживея това съзнание без последствия за мен, което пък ми казва, че то има личен интерес към мен, просто поради факта, че успявам да не стана на сандвич за него. От друга страна е показател, че на дадено ниво има неща, които все още трябва да чистя (макар процеса да не представлява точно това), иначе изобщо нямаше да имам среща с него. От трета страна, знам, че трябваше да се срещна с него, за да напиша това, което пиша в момента. Доколкото знам до момента в интернет няма подробна статия по въпроса, която да дава духовната перспектива за това, което се случва, макар да има хора в пъти по-способни от мен, които биха могли да напишат подобно нещо. Може би затова се хванах аз.

Тази статия не е писана, за да стане проводник на въпросното съзнание, нито за да всява безпочвен страх (каквато е една от функциите на масовата и умишлено тиражирана конспиративна литература в англоезичния свят). Страхът обикновено е от непознатото и би следвало той да изчезне, когато имате поне малка представа за какво става дума. Помнете също така, че е езотерично неграмотно да вярвате, че някой може да насади страх у вас (още повече пикльо като мен, който е точно никой за вас). Външният агресор е просто инструмент, на онова, което вече присъства у вас на ниво мисловни модели. Разбира се темата може да бъде обърната и в спор дали невежеството е блаженство, но май ще си го спестя, защото ще се наложи да надяна отново шлифера (макар жените в публиката да припадат от екстаз при мисълта :Р).

                                                                                                            

                                                                                                                   Друга възможна реакция е да се превъзбудите, вживеете и идентифицирате с това явление напразно, без изобщо да имате контакт с него, което също би било форма на victimization и в крайна сметка – профанизирана порнографска версия на всичко, което се опитвам да направя с този текст. Не си създавайте излишни и илюзорни проблеми, които да преодолявате.                                                                                                                                                                                                http://www.parallelreality-bg.com