Бесите носят името на богиня-родоначалник от лемурийската епоха

 

Върху фризове и врати на тракийските храмови комплекси или като отделни артефакти, намерени в тях често виждаме образа на жена със свободно падащи коси, която историците ни са нарекли Горгона Медуза. Такъв е случаят с Жаба могила до с. Кръстевич, с. Срелча, както и с изображението на вратата на Голямата косматка. Горгона Медуза, обаче, не съвпада нито формално, нито реално с този облик, който виждаме с очите си.

Фиг. 1 Беса от Жаба могила, Стрелча 4-3 в. пр.Хр. Вижда се само част от овала на лицето и палмети, символ на безсмъртието.

Видът на женския образ – с не много дълга, разпусната коса на жена на средна възраст е дотолкова еднотипно върху саркофази и от по-късния период, че просто се натрапва становището, че храмовите комплекси са посветени почти до един на Богинята-майка. За да имаме правилна гледна точка за фактите първо би трябвало да имаме поне приблизително автентична хронология и датировка.
Както египетските мистични обекти, така и тракийските храмове крият и астрофизична информация, която и при налични доказателства трудно оборва традиционните тези. Ако се имат предвид обективните данни на директора на музея в Исперих Йордан Стефанов, който заедно с Проф. Никола Николов от Института по астрономия към БАН и проф. д-р Владимир Дерменджиев от Астрономическата обсерватория към БАН обследвали години наред Сборяново, звездната карта, която изобразяват 280-те могили и светилища, показват познанието на тракийските жреци за 44 съзвездия, които са били разположени по този начин преди около от 6000 до 8000 г. В Свещарската гробница т.нар „странен камък”, който е със специфични нарези показва изместването на хоризонта на небесния небосклон, което е било отчитано на всеки 1000 г. и то като се имат предвид два небесни стожера, единият от който Кохаб. Тези звезди са били обявени са полярни, според китайските летописи през 2083 и 1097 г. пр. Хр. Следователно храмовите съоръжения са били използвани непрекъснато поне 7000 г. Тези доказателства са ни необходими, за да докажем, че предназначението им е било свързано и с епохата на матриархата. Тогава изображенията на Богинята-майка са в основата на разбирането за Вселената и нейното устройство. Скоро учени откриха, че в т. нар. „Календар от Кайро” има отбелязава интересна зависимост, свързана с движението на Алгол и Луната, което потвърждава наличието на астрофизическа култура на древните. Активността на омразния бог Сет, убил вероломно брат си Озирис, се оказва пряко свързана с лунните фази, а Алгол прилича на отрязаната глава на Горгона Медуза. Благоприятните фази за избрани събития са били отбелязани в периода, когато споменатите небесни тела светят най-ярко.
Но да се върнем на нашите женски изображения, които намираме върху конска сбруя, камък или накити от времето на траките. Ако приемем, че нашата култура е действително много по-стара, отколкото сме свикнали да се отчита и съобщава, ние несъмнено ще можем да разпознаем по-добре какви са посланията на предците ни. В този период, когато се помни богинята от предходната епоха, дошла от морето, е напълно нормално основното божество или Великата богиня-майка да се изобразява по различен начин от хората. Траките – пазители на тайните са извеждали името на всеки род от произхода на божеството, което ги покровителства.
Логично е да помислим, че и в Средногорието траките имат един общ патрон, силен местен закрилник. Знаем, че тази територия е била поверена на две племена – беси и одриси. Според проф. Китов автентичното място на откриване на Панагюрското съкровище е именно Жаба могила в близост до Стрелча, като при оглед на златните съдове открива изображение, подобно на входа на могилата и общия изглед на светилището. Три от ритоните изобразяват богини с корони, а наличието на грифони показва техния неземен произход, но също така ги сродява много повече с египетското изкуство, където Изида и Нефтида имат подобни корони, отколкото с елинските божества.

Фиг. 2. Бес пред египетски храм


Фиг. 3. Богиня Бесит, която според някои изследователи е съпруга на Бес

От намерените пък скулптурни женски глави с изплезен език в Аполония Понтика, България можем да разберем чий всъщност е образът на местната териториална богиня на бесите. И тя определено не е Горгона Медуза, един късен еладски персонаж. Първо трудно е да наречем я наречем богиня. Според Омир тя е същество-пазител, с което се срещат аргонавтите и погледът й кваменява натрапниците с косите - змии. Тя е обитавала остров и вероятността траките да са възприели елинизиран вариант при положение, че са по-старото население, което е основен герой в същия този Омиров епос, е малка. Истинската самоличност на персонажа върху нашите артефакти показва съвсем друга историческата действителност.
Но да тръгнем от образа на по-грозноватите изплезени божества, намерени в Аполония Понтика, България. Според Л. Георгиева и К. Йорданова изследвали находките от древното селище има два различни образа на Горгоната. Единият е със змиевидни къдрици, а другият – не, въпреки че между двете се слага типологично равенство. Авторките се опитват да обяснят и находките със стрели, които са използвани като платежно средство. Тъй като не се търси автохнонния произход затова и съответно се намират аргументи само за подражанието на чужди култури. Но има интересен паралел не къде да е, а в Египет и според признанието на египтолозите този прототип на изплезена богиня идва от Тракия, а не обратно. Божеството Бес, познато в Египет има абсолютно същото страшновато изражение, голяма глава, скъсено грубовато тяло, обикновено в заплашителна поза. Това създание е чуждо на египетската култура, смятат египтолозите и то е видимо присадено. Аргументите са, че Бес никога не е изобразяван в профил, нещо характерно за другите богове, а винаги е в анфас. Поставян е бил на входа на египетските къщи или храмове и се смята за бог на войната и музиката. Музикалните му оръжия са тъпан и тимпани, а животинският символ – лъв. Специфично за него е, че покровителства плодородието и отговаря за фертилността. Идеята, че е свързан с плодородието на жените показва тайна препратка към друго божество. Той е същество-пазител, който отблъсква с вида си зли духове и е използван за специфичен обред в храмовете. И днес срещаме отглас на този култ в нашия обичай кукери.



Фиг. 4. Бес с крила, подобни на тези на Изида, керамика 18-19 династия




Фиг. 5. Антефикси с изображения на очовечената Горгона Медуза, ранноеленистична епоха, АМ Варна

Сн. http://symbolscoinsmonuments.com/index.php/biblioteka/publicacii-bg/37-apolinia-pontika
Според египетските историци Бес е внесен бог от Нубия, днешна Етиопия. И тук идва интересното. Няма никакво облекло освен корона. В Нубия той е наречен Господ на Нубия въпреки, че „besa” значи котка, а това не съответства на животинския патрон – лъв, но пък е от семейството на котките. Бес всъщност е много по-популярен във Финикия и Кипър, отколкото в Етиопия и е известен още като „Бог на Пунт”, откъдето се твърди, че произхожда Савската царица. Изворите ни насочват, че култът е донесен от хората от моретата, които са били изобразявани с подобна шапка-корона. В крайна сметка се разбира, че племето беси, обитавало територията на днешна България и Македония е със специален статут за хората, дошли от морето.
Но най-интересното в случая, че съществува и още един персонаж, който потвърждава версията, че главите на изплезени женски същества от тракийските градове нямат пълна и дори частична идентичност с по-късната Горгона Медуза. В египетските ръкописи откриваме една богиня Беса, която е рибоподобно същество, пазител на ладията, отвеждаща в отвъдното. Тя отговаря за лодкаря и събирането на вересиите на починалия. Езикът на нейните служители беси също е изплезен. Беса се различава от Горгона Медуза точно по тази особеност. Почти до 20 в. в България е съществувал обичаят да се поставя монета под езика на починалия, за да се плати на лодкаря-превозвач на ладията към отвъдното. Бесите са обитавали широка територия и са слезли до остров Самотраки, където правели набези към близки територи и дори до Сардиния. Шарданий, който изследва връзката между името на Сардиния и град Сард, пропуска факта, че Сердика е древното име на София, произлизаща от тракийското племе серди. Беса всъщност е форма на огъня и фаза на Слънцето. Не случайно 11-я час в Ам Дуат съответства на появата на слънчевите петна, което става през 11 години.
Езикът на Беса е изплезен и защото той пази тайните словестни формули. Не по-късно от 570 г. от н.е. Антоний Плацентиус отбелязва във връзка с монасите от Синайския манастир и тяхната народност, че те говорели гръцки, латински, сирийски, египетски и бески. Несъмнено езикът на съзиданието и отвъдното - бески е бил един от свещените езици. Сътворителното слово е пазено от жреци, които носят неговото име. Това е царският или златен език, който отваря вратата на подземния Дуат. Така наречените „озирисови правогласни” са магически формули за възкресение, които обаче само Изида може да произнесе. В "Текстовете на пирамидите" се казва, че „Словото на Пта” или „Словото на силата” се нарича още Ху. Интересно е означението, че „озирисовите слова” са от език с много гласни букви. Озирис или Аст-Ар призовава своята спътница от отвъдното и тя изпълнява ритуала от тази страна на матрицата. „Правогласните” произвеждат светове и позволяват на посветения да усъвършенства съществуващите. Виждаме ясно, че Аст или Аста, което е по-древното име на Изида, според признанието на египтолога Ердоган Ерчиван, е била водещата в тази магическа практика. Тя е толкова древна, че споменът за нея е твърде мъгляв и на практика ни кара да мислим, че е преди първите известни династии на Египет. Тъй като част от доказателствата се намират на българска територия египтолозите твърдят, че Изида е късна заемка, но не казват откъде. Двете божества Изида и Озирис обединяват космическото мъжко-женско единство. Те извеждат произхода си от звездите, което е отразено в истинските им тракийски имена Аста и Аст-Ар. Аст означава звезда. Че бесите са владеели тайните на безсмъртието и царския език, а астите – друго тракийско свещеническо потекло, са ги пазили разбираме и от факта, че четиримата посветени египетски служители - хорити, отговорни за балсамирането в Египет, са беси. Те са владеели елементите и алхимията.


Фиг. 6. Понтийска богиня, популярна и при скитите

Точно кога е бил създаден култът към Беса, служителка на Аста или всъщност нейният праобраз е трудно да се да се каже, но и при българите, и при скитите се среща култа към Великата понтийска (черноморска) богиня, която е рибоподобно същество. Изида често е изобразявана с рибешка опашка или със змиевидни крайници. Всъщност кариатиди от Свещарската гробница са много повече рибоподобни, отколкото можем да видим на пръв поглед. Извитите ръце в позиция на адорация са всъщност плавници, а хитоните са във формата на лале. Често върху саркофази Беса е основният образ. Така обаче се изобразява и Изида или Аста като нейните пазители астите носят по традиция името на водещото им божество. Те са обитавали древния Хемимонт или областта Странджа-Сакар или Сокар. Звездата, която приема душите на мъртвите е Сотис-Сокар или Сириус и тя има своето портално съответствие на Земята. Там е и мястото според египетската митология на водите на подземното царство или Ам Дуат. Ако звездите имат чрез означения своите места на Земята, където изтънява границата между световете, то по логиката на това кой е пазител на местата, а именно астите, можем да предположим, че „водите на Озирис” или подземното царство е Черно море. Имаме и друго доказателство, което посочих в моя предходна статия. Двата фронтона от Мишкова нива, Странджа. На единия е изобразен божествения озирисов огън заедно като символ на боговете на огненото езеро. Дланите на Изида – Аста, която може да отвори портите, са на единия фронтон, оградени от озирисовия огън, а на другия е Сатурн с пръстените, който образува портал между световете по време на разлива на Нил.

Фиг.7. Керамика, рибоподобно същество със скитска шапка, 460 г. пр. Хр.

Фиг.8. Кариатидите от Свещарската гробница, 3 в. пр. Хр.

Фиг.9. Голям фронтон на храма, посветен на Сириус и Сатурн от Мишкова нива, Странджа

Фиг.10. Малък фронтон от Мишкова нива с изображение на Сатурн, пръстените и някои от спътниците.

https://elitsa-dimova-rozeta.com/

Раждането на детето Слънце (Нефертум) от Лотоса, култов съд от късния неолит, открит на територията на Пловдивска област, България

https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2017/05/blog-post_6.html

Мисли Форми 200/ Размисли относно Великия ден

 

Знаем, че за да приобщят народите към „Христовото тяло“ попчетата във вси страни нагаждат християнството към обичаите на различните общности, за да го пригодят към тях. Например никъде в ортодокса няма „Успение богородично“, но при нас, българите, има, защото тази сцена е отглас от старото народно духовно знание, което попчетата са натъкмили, за да заблудят хората, че християните и народа на Балканите почитат един и същи Бог.
Основите на християнството лежат върху тези на юдаизма, а Богът им (Елохим) никога не е бил почитан с някакви форми, защото той е безтелесен, безлик и т.н. Християните от своя страна почитат Йешуа (Христос) в мъжки образ, но, може да не ви се вярва, но добре е да се знае, че до 8 век, вярващите, са рисували по иконите си образа на Бог Дионис. Едва след 8 век образът на Исус бавно започва да се променя по иконите, за да го видим вече в завършен вид едва преди няколко века. Все пак преди 2000 г. е нямало паспорти и фотографии, за да знаят хората от бъдните поколения как е изглеждал ликът на Йешуа, нали? Та това по иконите от днешно време не е реалният образ на Исус. Но, много важно, требе да се вярва,… това е важното.
Но вяра не трябва, когато става въпрос за цар Борис, който налага с огън и меч християнството по нашите земи и е дал на тепсия душата на българите на Константинопол. Какво са направили тогава гръцките облажени?
Едно от първите неща е било да унищожат върховните ни богове, които сме почитали - Бал и Кибела. Как е станало това?
Просто е – сменили са им имената. На мястото на Бал попчетата са изтипосали едно от имената на юдейския Елохим - Саваот. Защо, обаче, те не са ни натресли да речем някой от другите имена на еврейския Бог като например Яхве, Адонай, Елион или пък Шадай?
Това е така, защото според тях нашият върховен Бал е всъщност описаният в Исаия 6: 1-3 „Господ на силите“ - Саваот. Но оригиналния израз в Книгата на пророк Исаия за Саваот не е „Господ на силите“, а „Бог на армиите (войнствата)“. Така че, попските стъкмистики нямат равни по себе си, когато става въпрос да измамят или да заблудят хората само и само да втъкат в кръвоносната система на българите еврейски богове и вярвания. Пък много важно в Исаия дали пише „Господ на силите“ или „Бог на армиите“. Също така много важно, че юдейския Елохим (в случая Саваот) никога не е бил изобразяван с човешки лик и по техния канон това никога в еврейската история не е било. Обаче, тук, на Балканите, изведнъж виждаме Саваот в мъжки образ. Брех, е как така!? Много духовно и канонично, нали!?… попска му работа.
Вижте, когато става въпрос за Върховния Бог по нашите земи ние го виждаме на тракийска монета от 5 в.пр.Хр., на която направо си пише БАЛ. Фигурата е на бик с човешко лице и над нея е надписът.

От друга страна предполагам сте чели за Бика Апис, че в Египет е бил обожествяван и в негова чест е имало редица събития и условия по избирането му, за да бъде признат като божество. В тази връзка тук е мястото да припомня, че всеки свещен Бик е имал своя отделна гробница. Обаче, Рамзес ІІ (около 13 в.пр.Хр.) в един момент заповядва биковете да се погребват заедно и така се създава общият некропол, наречен Серапеум, защото гробниците станали много.
Припомням този епизод от историята, защото в Египет след 3 в.пр.Хр. се появява нова трансформация на Бика Апис. Това се случва при управлението на генерала на Александър Македонски, Птолемей I Сотер, който през 305 г.пр.Хр. се обявява за фараон. Той, заедно с Деметрий от Фалерон, въвеждат нов образ на Бика Апис - това е прочутият в древността Сарапис. Така, чрез новия Бог, фараонът задоволил религиозните потребности на елини и египтяни, като по този начин постигнал така необходимия мир между тях. Така че, реално Птолемей I създава нов бог, Сарапис – от „сар“ (изначален, първичен). Едни го превеждат като величествен, върховен и подчертават, че от САР произлиза и думата цезар (саеsar) и по-късната цар. Други пък твърдят, че коренът е свързан с шумерското шар – висок, велик. Другото значение е благороден, господар и прочее. Така че, като обобщение можем да твърдим, че сар е дума за нещо върховно, велико, висшестоящо. А Апис е богът Бик. При сливането между двата термина се получава: Сар-Апис – Върховният господар, Богът Бик.
НО…
Този образ на Върховния вече не е на бик, а е на мъж с брада, държащ жезъл или мълния, с орел до него. Върху главата му има калатис, а животното бик вече е изобразявано до него или в скута му, както е лъвът при Кибела.

По нашите земи от археолозите има намерени фигури на Сарапис,… дори съм снимал такъв в музея от гр. Одрин. Освен артефактите ако си направим труда да прочетем „Георгафия“ на Страбон ще срещнем описания на много храмове на Сарапис от Босфора по цялата територия на Балканите и на Елада.
По време на Римската република Сарапис (Бал или Бел) е заменен с Юпитер, но за да не се объркат хората, че това са два различни Бога, на римска монета отново виждаме мъжът с брада и два надписа от двете му страни – Юпитер и Бел (Бал), за да се знае, че това е един същ Бог.

Юпитер е Бог на победоносната война при римляните, но също така е защитник на свободата и е… гръмовержец. Поради тази причина много изследователи го отъждествяват с гръцкия Зевс, но също така има и твърдения, че „по-късно, при проникването на източни култове в Римската империя с Юпитер са отъждествени боговете Баал, Серапис и др“.
Направих това леко отклонение, за да имате представа когато става въпрос за върховния Бал как е бил изобразяван в стария свят. Същият образ на Бал е бил запечатан и по нашите храмове и хората ни са го почитали, до времето, когато през 9 век Борис дава на тепсия на църквияните, пардон, християните, душата на българския народ. След това започва подмяната на имената. Кибела, описана от Страбон като „Великата Майка на богове и хора“ става на дева Мария, майката на Исус, а Върховният Бал го трансформират на еврейския Саваот. И,… воала! Фокус – мокус – препаратос, ето ни ги богове, но вече с нови имена. Тях ще почитаме и на тях ще се молим. Обаче гръцките фанариоти явно не са могли да изтрият от паметта на народа ни образа на Бал и затова все още го виждаме на икони и стенописи по манастирите. Например, сещам се за Рилския манастир. Къде сте виждали или чели за Елохим… така де, Саваот да е изобразяван в триъгълник или пък с китара, както е нарисуван в един храм от Арбанаси (Велико Търново). Да не би Саваот да е пропял сонети или пък от „Господ на Силите“ да е станал на Ангелогласния (Белото гърло)? И какво правят езическите символи слънце и луна около Исус или майка му Мария? Много християнско, няма що. Уж се борят с езичниците, но това не им пречи да ползват техните символи и да ги изобразяват по църквите си. Как става това?... попска му работа.
Отглас от старото народно духовно знание е и нашият обичай с козунаците и боядисването на яйцата, припознато като християнския Велик ден. Че къде пък по света християните пекат козунаци, боядисват яйца и се чукат с тях за здраве? Къде по света същите яйца се слагат вечер до главите на децата и на сутринта, докато още спят, баба им (или майка им) взима бурака и започва да нарича сибилски слова за здраве и берекет, въртейки яйцето в кръг по челата им, завършващ с народен (езически) кръст, ритуала? Ами, никъде.
За да се разбере защо нашият народ спазва този обичай пак трябва да бръкнем надълбоко в нашата изчегъртана, от попчетата, история.
Всичко започва от българския празник Коледа. Писал съм за него преди няколко години.
viewtopic.php?f=16&t=1764
viewtopic.php?f=16&t=1765
Ако сте прочели материалите от линковете вече сте разбрали, че сцената „Успение Богородично“ изобщо не присъства в ортодокса. При гърците няма никакво „Успение“, това требе да се знае. Тази сцена е отглас от старото ни духовно знание, свързано с Бал и Кибела. Припомням - на зимното слънцестоене Върховният Бал дава своето дете на Кибела, която го приема в СЪРЦЕТО СИ, а не утробата, както е изобразявана бременната Мария с Исус. Разликата в иконографията е огромна… от Балканите до Ерусалим.
През следващите 120 дни детето на Бал (Богът Време) расте в сърцето на Майката и се ражда, забележете, в скала, а не в обора при животните, както твърдят християните за Йешуа (Исус). Това ни казват сцените от църквата в с. Добърско. И още нещо потресаващо – на рисунката от Добърско ясно се вижда, че Майката Кибела и още два бика гледат към коша в бебето.

Освен това Тя е направила ЗНАК с пръстите си, който всеки малко или много запознат познава като… знакът на Бог Сабазий. А Сабазий е описан в историографията при траките фриги, като детето на Кибела! Факт!

Освен това на рисунката виждаме сцената от „Рождество Христово“, което християните празнуват на Коледа. Но, обърнете внимание, че зографът е изобразил под скалата с бебето пасящи овце. Че, къде, аджеба, сте виждали зимно време и то в края на декември да се пасат овце по поляните?!
Ето ви още една попска стъкмистика. Това „рождество“ от църквата в Добърско не е на Исус, а на нашия Бог. Зографът чрез знака на Сабазий това ни казва, разбирате ли?
В двете студия (от двата линка) разясних, че от „зачеването“ до раждането на Сабазий в материална форма има 120 дневен период на бременност. По нашия григориански календар това събитие (раждането) се пада на 23 април. А така вече пасящите овце от картината си идват на мястото, защото през пролетта те се извеждат на паша. Тоест, ето отново как попчетата изуитски са натаманили нашия обичай относно Великото Събитие (раждането на Бога в човешка форма от скала) с християнското такова, познато като смърта на Исус и неговото възнасяне на Небето. Само че, при ортодокса няма козунаци и яйца… но, това не пречи на попчетата да се облажат и с това, като си ги хапват с благословия на уста. Пък много важно, че вече стотици години не почитаме раждането на детето на Бал и Кибела, а смъртта на Исус. Важното е да се лапат козунаци, да се чукаме с яйца и да почитаме Христос, който никой не знае как е изглеждал (но вярват от иконите, че това е образа му), нито някой знае какво е говорил, защото нищо от себе си не е написал. Нито пък четиримата евангелисти са го познавали, защото те не са били негови ученици, но пък хората вярват в това, което са написали за него. Нито нашият Саваот е юдейският Елохим, който евреите почитат със свещник, наречен менора,… нито Мария, майката на Йешуа е Върховната Кибела, но пък е оприличена от попчетата на нея като „Ширшая небес“.
Велик ден,… ден на Великата глупост.
Ден за лапане на козунаци и боядисани яйца.
И аз ги лапах… Вярвайте. 
Сега малко за боядисването на яйцата – защо се прави и какъв е бил първичният промисъл?
В стария свят идеята за сътворението идва от Космическото яйце, което освен раждането на света създавало и различните богове. При народите съществуват всякакви легенди за това събитие и има толкова много литература по въпроса, че няма да се спирам върху това.
Различното при нас от легендите е,… не знам дали се знае, но след като хората боядисвали яйцата си тогава ги откарвали в храм на Кибела, където сибилите наричали мантри върху тях. Другото важно е, че основните цветове, използвани за яйцата, били два – червен и жълт. Червен, защото е цветът на огъня, но да припомня, че Богът Бал се призовавал чрез огън. Следователно неговото дете (в случая Сабазий) също ще носи такъв огън в себе си и затова цветът на яйцето бил червен, заради Сина на Бал. А жълтият цвят се ползвал заради Слънцето, защото благодарение на него всичко съществува на Земята. Без Слънцето няма да има живот на планетата и затова то се почитало наравно с боговете.
По принцип челата на момченцата се натривали с червени яйца, а тези на момичетата със жълт цвят, защото реално жените винаги са били израз на творческата и съзидателната енергия на човечеството, която дава живот (аналог е на енергията на Слънцето). Жалко е, че до ден днешен трудно се разбира това от мъжете. Но, това е положението…
Първоначално, когато са празнували раждането на Сабазий на 23 април е нямало борба с яйца, напротив, всяко дете или по-възрастен човек, за когото имало предназначено свещено яйце, заредено със сибилски напев, е спял с него три нощувки, след което на четвъртия ден било оставяно на някоя скала, за да отдадат почитта си към детето (Сабазий) на Бал и Кибела, което да не забравяме от легендите, че е родено в или от скала. Това е.
 

Още нещо за Коледа

За да разберем причините за унищожаването на старото знание (свързано с празника Коледа) е добре преди това да се запознаем поне малко с църковната история. В тази връзка препоръчвам една студия на Асен Чилингиров „Православната църква“. В нея нашият бележит учен много кратко и на достъпен език обяснява религиозните борби и унищожаването на храмовете на Балканите от времето на Константин Велики до времето на червената върхушка. Ще си позволя да изведа много малко от това писание:
„При повторното присъединяване на българската църква към Цариградската патриаршия – през 976 година на нейните източни райони, а през 1037 година на западните райони – отново всички български църковни постройки, или най-малкото техните светилища, биват разрушени, за да не може в тях да се извършва богослужение. Досега нито един археолог, историк или богослов, след като е констатирал факта за разрушаването на църквите през VІ и Х век, не си е задал въпроса, защо те са били разрушавани. Та нали това са били православни църкви, а гърците са били също православни?
Повечето от историците дори не си задават този въпрос, понеже са убедени, че разрушенията са били извършвани от някакви „варварски“ нашественици – и тези варвари са разграждали камък по камък монументалните сгради, често без да оставят на мястото и строителния материал. А историческите извори „мълчат“, за да нарекат гръцките историци тази епоха „тъмни векове“ (dark ages).“

В днешно време малцина изследователи осъзнават факта, че вследствие на религиозните борби в РИ старите храмове системно били унищожавани. Чилингиров пише за над 6000 такива… а тези, които не били унищожени, са превърнати в християнски църкви. Всичко, свързано със старата религия било променяно или унищожавано от попчетата – книги, стенописи и прочее,… а това, което не е могло да бъде унищожено (става въпрос за старото духовно знание) било съзнателно принаждано към новата вяра в Иисус. И така изведнъж на мястото на върховния ни Бог християните наложили на нашия народ еврейския Саваот, а Кибела пък била заменена от Богородица (майката на Иисус).
Но старите българи не приели всичко с лека ръка относно новата вяра от гръцките православни попчета, защото много от народните (езически) символи срещаме и до ден днешен по стенописи и религиозни рисунки... и това е неоспорим факт. Обиколил съм повечето стари църкви (от 12-14 век нататък) до новите съвременни християнски храмове. Държа да споделя, че старото духовно знание и до ден днешен частично е запазено както в иконографията на християнските икони, така и по стенописите на църквите.
Защо ви занимавам с това?
Защото през 2012г. ходих до една стара църква в село Добърско (намира се близо до Разлог) и се оказа, че в нея старото народно (езическо) духовно знание все още е запазено. Църквата се казва "Свети свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" и е сред културните паметници под защитата на ЮНЕСКО.
Когато за първи път отидох там ме посрещна жена-гид, която след като си платих входа заедно с още няколко човека ни въведе в църквата и започна да ни разказва историята. Оказа се, че нашите учени имали спор кога са рисувани стенописите, защото на едно място разчели годината 1614 от Рождество Христово, обаче според археолозите храмът е строен през 1122 година. Каквато и да е истината факт е, че до 19 век в нея били извършвани богослужебни литургии и поради тази причина димът от свещите буквално запечатал рисунките по стените, защото ги покрил със черен слой. Реставрационни работи по чистенето на стенописите започват през 1974 и са завършени през 1978 година.
Така.
След като влязохме в храма, първото, което ми направи впечатление, бяха старите тракийски символи, които добре познавам. Те бяха изобразени по дрехите на светците, по стенописите, стените, гредите, отворите… навсякъде. Много се зачудих какво правят там!?! След това погледнах сцената над входната врата и се вкамених, защото видях Иисус изобразен във фигурата ромб (Вж. СН1), държащ бебе над легнала жена.

Както вече отбелязах (вж. темата Нещо за термините „коледа“ и „коленда“) според християните това е прочутата сцена, наречена „Успение Богородично“. Тоест става въпрос за смъртта на майката на Исус, която след като умряла, духът й се възнесъл при Него.
Аз обаче лесно не се доверявам на инфо от попчетата и се запитах какво ли ще да е това бебе, което Исус държи над Майка си?! 
Попитах гида до мен и тя потвърди, че това е обяснението на сцената.
- Добре, но защо духът е с формата на дете? Не трябва ли да има формата на тялото?
- Ами, не знам… така религиозните хора са изобразили духа на Богородица.
- Значи Богородица умира и Исус приема детето (духа) в ръцете си, така ли?
- Да.
- И къде в четирите евангелия има описана такава сцена?
- Ами…
- Май няма такава.
- Ами… - каза жената до мен и започна леко да се почесва по вратните прешлени.
Ясно. Поредната попска стъкмистика. Но веднага проумях, че в тази сцена има запазено старо тракийско знание. Но какво?!?!?!?!?
Оставих въпросът да къкри в мен и се заслушах в разясненията на гида. Обясняваше на стената кой светец какъв е и разни сцени от живота на Иисус. Аз обаче като по-любопитен се отправих на изток, зад олтара, и с изумление видях, че там, където трябваше да е нарисуван Иисус или Отца му Саваот, е изобразена „Ширшая небес“… или това е Майката Кибела с разперени ръце.
„Ха сега де…“ – измърморих си тихо. И направо запитах гида:
- Извинете, но чудя се къде се дяна Саваот или Исус? Нали тук, над олтара, трябва да е изобразен един от двамата? Обаче тях ги няма и на тяхно място виждам Богородица.
- Ами… няма ги.
- Как така ще ги няма. Нали това е православен храм, който е бил действащ?
- Да, така е.
- Значи какво излиза, че хората едно време не са се кланяли и молили нито на Исус, нито на баща му Саваот, а на „Ширшая небес“ (Кибела).
- … !?! Ами… - и отново посегна към вратните си прешлени., защото гида знаеше, че това почитане на Майката в храма е против Канона.

Та… след като видях предците ни къде са изобразили Богородица вече бях убеден, че в този храм са запазили старото народно знание, пресято чрез фанариотската догма за Иисус.
…И заснех всичко…
След това започнах да обяснявам на гида тракийските символи в храма. При което тя буквално зяпна и стана една… Сигурен съм, че още ме помни. (През 2018 г. отново бях там и този път гидът се оказа старият кмет на селото, и той ще ме помни.  )
Всъщност, държа да подчертая, че църквата в Добърско е стар слънчев храм, позициониран в посоките изток – запад (вж. СН2).

Забележете на снимката увеличения среден отвор на църквата, гледащ на изток и направен с тухлички като Слънце. Защо точно като Слънце?... - това е въпросът.
Ами защото явно през определено време на годината слънцето преминава през този отвор и огрява една определена рисунка в храма, която в случая е направена над входната врата на запад, защото са на една равнина. Сещате ли се вече коя е тази рисунка?
Това е т.нар. „Успение Богородично“, при която сцена (според християните) Иисус приема духа на майка си!
… И тогава прозрях всичко…
Знаете, че през годината слънцестоенията са две – лятно и зимно. При лятното, Слънцето достига най-високата си точка, а при зимното то покрива най-ниската точка на хоризонта за три дни от 21.12 до 24.12. Отидох до източната страна на храма, където е отвора на стената и лесно установих, че при лятното слънцестоене лъчът няма как да достигне картината „Успение Богородично“, защото първо е доста високо над хоризонта и второ, правата, която трябваше да се образува между Слънцето, отвора и картината на западната стена нямаше как да се получи, защото разликата в прецесията на Слънцето спрямо храма беше видима с просто око. Бях там в края на юли преди обяд към 10 ч. и ясно виждах посоката на Слънцето спрямо храма. Тогава оставаше още един вариант – зимното слънцестоене.
И тогава прозрях, че това соларно знание е свързано с древния и непознат в днешно време български обичай… Коледа.  Както вече на няколко пъти обясних в ортодокса тази сцена (Успение Богородично) изобщо не присъства. Всички учени и изследователи са категорични, че това е стара сцена, свързана с езичеството на Балканите, която преминала в християнска. Сигурен съм, че в този храм от 12 век е оставено старото народно духовно знание на уникалния само за нашия народ празник Коледа.
Идеята според мен е следната – на зимното слънцестоене, Светликът прониква в храма през средния отвор и огрява на западната стена сцената „Успение Богородично“ и това продължава три поредни дни (21-24 декември), след което Слънцето бавно променя траекторията си. Сцената, всъщност, означава друго и тя е много различна от обяснението на попчетата... а именно – по време на слънцестоенето природата Майка Кибела си почива. Идва върховният господар, който в историографията е познат на Балканите с теоними като Бал, Балис, Бел, Збелсурд, Вил (Велес) при склавините, които го припознават като Бог на мъдростта, изкуството и магията. При римляните пък е известен като Юпитер Белус, а на гърците като Зеус Белос (Зевс Пеласгийски - Илиада XVI) и за него са писали още древни хронисти като Евсевий Кесарийски и Аполодор в своите трудове. При египтяните е Сарапис, а в Картаген го знаят като Баал Амон,… при вавилонците е Белос. Името Вавилон (Бабел) идва от Ба-баща и Бел-бог, тоест Баща на боговете.
Та,… точно в този период за предците ни се извършвало най-голямото духовно тайнство, защото само в този период върховния Господар дава детето си на Кибела. След това, на 25 декември, Майката „ражда“ божия Син не от утробата си, както е при бременната Мария с Иисус, а в… СЪРЦЕТО СИ!!!
Тоест става въпрос за духовно раждане на Сина, а не за физическо!
И това го виждаме като рисунък в същата църква. Вижте СН3.

Както виждате детето ВЕЧЕ е в сърцето на Кибела. Църквата припознава в този образ на Кибела с разперените ръце, Богородица, и тази иконография е обяснена от попчетата с термина Ширшая Небес… т.е. Богородица била с разперени ръце, защото била по-широка от небето. Но за зла участ в ортодокса отново няма никаква Ширшая Небес… Но пък аз имам десетки артефакта на Кибела с разперени ръце, така че…
Предполагам духовна сцена вече става разбираема - след като Бал дава детето на Майката, то се ражда на 25-и и започва да РАСТЕ в сърцето й!
Вижте символите - Майката е изобразена в соларен кръг с равнобедрен народен (езически) кръст. Кое е християнското в този образ?
Нека видим следващата сцена от СН4

Втората фигура е отново в соларен кръг с равнобедрен кръст и представлява Сина с папирус в лявата ръка. Забележете, че е изобразен с крила! Е няма в православието канон на Исус с крила. Защо е с тях?
Защото крилата подчертават, че детето на Върховния все още расте в духовната си форма. Тоест засега още НЯМАМЕ физическо раждане на божия Син, а само духовно такова.
А сега към последната сцена от СН5 и СН6

Тук вече в соларния кръг Синът е с рехава брада и книга в лявата си ръка. Тоест вече е пораснал и е готов да даде бащиното знание на хората за духовното им Битие и божествения свят.
Забелязвате ли нещо важно… все още нямаме раждане на Сина в материална форма. Дотук имаме САМО духовна трансформация, но не и физическа!

На СН5 съм заградил в елипси двете най-важни сцени на Сина – неговото физическо раждане и неговата смърт на кръста. Какво ни казват тези сцени?
Първата отново няма нищо общо с християнството, защото от СН6 ясно виждаме, че това не е християнската басня за раждането на младенеца в яслите, а е раждане на Сина в… СКАЛА!
Ясно се вижда, че към коша с бебето гледат два бика, а Кибела е нарисувана в елипса, чрез която се подчертава нейната духовна форма. Тоест, Майката не търпи трансформация във физическия свят, но Сина й, да!
Двата бика са интересен персонаж до коша с бебока, но за запознатите това не е загадка, защото бикът в стария свят винаги е изобразяван като свещено животно на Върховния господар (Бал, Бел и т.н.). Имам много артефакти в тази връзка, а и цяла книга написах за това.
За мен обаче големият въпрос е: за предците ни КОЙ е богът, който се ражда от скала?
Сещам се за един – Митра.
В стария свят, по-точно в Персия, има легенда за Митра, свързана с неговото раждане от скала. Записана е още по времето на Заратустра (ок. V в. пр.Хр.) и звучи така:
„Той се появил на бял свят в сянката на свещено дърво на брега на реката. Само пастирите, скрити наблизо зад планинските възвишения, присъствали на чудното му раждане. Те видели как богът се отделил от скалната маса с глава, украсена от фригийска шапчица… Възхвалявайки божественото дете, те дошли при него, за да му предложат най-добрите дарове на своя труд.“

Възможно ли е тази легенда за скалния Митра по някакъв начин да е попаднала в Персия от фригите, за които знаем, че са траки, живеещи на Балканите и които (част от тях) се преселили в Мала Азия?
Според мен е напълно възможно. Но това е друга много дълга тема…
Поздрави. IYI

https://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=16&t=1764

Коледа тайното знание...

Всеки път, когато изследвах стенописите и картините от църквата в Добърско с изумление откривах нови и нови неща, които взривяваха в мен закостенели фанариотски догми. Колкото пъти да ходех до този уникален слънчев храм винаги съм се впечатлявал от простотата на духовното знание, свързано със забравените в днешно време върховни богове, почитани от старите българи.
Какво разбрахме от предните два поста (в темите "Нещо за термините „коледа“ и „коленда“" и "Още нещо за Коледа") за рисунките - на западната стена, над вратата, художникът е изрисувал Майката Кибела, която е легнала (в покой). Всъщност вече предполагам е ясно, че този сюжет визира зимното слънцестоене, когато Слънцето е най-ниско над хоризонта и траекторията му не се променя за период от три дни (21.12 до 24.12). През тези три дни, образно казано, Майката (природата) спи, т.е. няма движение на сътворение, раждане и т.н. И точно през този тридневен период идва Върховният господар, известен в стария свят с теоними като Бал, Балис, Бел, Збелсурд, Юпитер Белус, Зеус Белос или още познат в „Илиада“ като Зевс Пеласгийски, който дава Сина си на Майката.
Както вече знаем, след това, на 25.12 само ние, българите, празнуваме Коледа (сътворението на Бога) и разбираме от изображенията от старите храмове, че „раждането“ се извършва в сърцето на Майката. Тоест тук не става въпрос за някакво физическо проявление, каквото например ни е натрапено за човека Йешуа (Иисус), а за духовна трансформация, която няма нищо общо с християнството. Това ясно трябва да се разграничава!
Да се върнем към рисунките от църквата в с. Добърско. Както вече показах художникът е изрисуват ТРИ сцени на тавана на църквата, свързани с растежа на Сина на Върховния.
Но.
Големият въпрос е този божи Син ражда ли се във физическа форма – тоест имаме ли някаква податка от художника, за да можем да твърдим, че за старите българи това е било реална случка?
Аз мисля, че да… защото художникът ясно е нарисувал това събитие (в църквата в Добърско), че това се е случвало. В предния пост показах сцената с детето в кошчето и двата бика, гледащи към него. Над него е Майка му в духовната си форма и т.н. Всъщност, идеята е следната – когато на 25.12 (Коледа) детето се „ражда“ в сърцето на Кибела, тогава започва да расте в нея. Но след като порасне какво става?
Ами художникът ни го е „казал“ чрез рисунката – след това се ражда като бебе в скала (т.е. в пещера).
Разбирате ли… имало е ДВЕ раждания – едното духовно, а другото физическо!
Това е огромна разлика в доктрините за Рождеството между християните и българите езичници, изповядващи своята народна религия. Но досега никой автор, изследовател или историк не е обръщал внимание на тези ДВЕ божествени сътворения, описани чрез картини в старите храмове и най вече тези рисунки от храма в Добърско. Е, намери се един от Ямбол… : ))
И сега към най-важния въпрос: можем ли да разберем датата (или денят), когато се е случвало раждането на детето на Върховните богове във физическа форма?
Аз мисля, че можем, защото художникът ни е оставил също така и слънчев календар, който за мен няма аналог в историографията.
Нека видим фактите… погледнете СН.1

Стрелките сочат към фигури с една и съща форма. Всъщност, тези фигури представляват соларен символ на търкалящото се време, което е образувано от 16 листенца… или може би по-правилно е да ги наречем 16 лъча. Забележете, че първата фигура (заграденото в жълтия кръг) не е цяла, а е изобразена САМО половината от елемента. Случайно ли е това?
Едва ли… Всъщност държа да ви споделя, че този елемент НЕ присъства никъде другаде в храма. Защо?
Защото просто това е своего рода слънчев календар, който показва определен период във времето и затова е изобразен до Майката… така че в случая става въпрос за дни. Тоест, 16-те лъча представляват 16 календарни дни. Просто е като две и две.
В публикацията „Нещо за термините коледа и коленда“ бях извел за термина „коленда“, че е свързан т.нар. мръсни дни, в които нищо не се прави. Ако приемем, че въпросните „мръсни дни“ представляват времевия цикъл от 16 дни (от 21.12 до 07.01) тогава може да се допусне, че един соларен кръг от 16 лъча, са всъщност аналог на тези 16 календарни дни. Не знам друг изследовател да обяснява тези неща… но напълно е възможно това да е соларното колело или още може да се каже търкалящото време,… и забережете, че то е нарисувано в неделима връзка със соларните кръгове, в които виждаме от СН1, че в тях художникът е изобразил светии. Ако премахнем светиите от кръговете, тогава лесно ще разберем хода на соларното време, защото кръгът винаги е бил символ на Слънцето. А както виждаме между кръговете (Слънцата), са нарисувани малките соларни символи с 16 лъча. А така вече разбираме за загадъчните фигури с 16 лъча, че са съпътстващи растежа Сина на Върховния и вече придобиват съвсем друг смисъл – на календарни дни, през които „тече“ бременността на Майката.
Да видим сега от СН2 колко са въпросните времеви търкала…

Времевите търкала са изобразени от двете страни на Майката. От едната страна са седем и от другата също са седем (жълтите стрелки). Но тук интересното е, че времевите търкала реално отразяват ДВЕ отделни събития – раждането на божия Син като бебе и смъртта му на кръста. Двете събития (раждането и смъртта) съм ги показал със стрелки на СН3.

Тази снимка е третата картина на тавана от църквата в Добърско… (първата е Майката със сина в сърцето, втората е на Сина с крилете, а тази третата е на Сина с книга в лявата ръка) и както добре се вижда, черната стрелка сочи към физическото раждане на Сина в скалата, а червената към разпъването на кръста на божия Син, или това е неговата физическа смърт.
Така че предполагам вече лесно се ориентирате в старото знание на българите относно характерния само за нас празник Коледа.
Повтарям – на 25.12 се ражда Синът на Върховния в сърцето на Майката. Подчертавам, че това е духовен процес, а не физически. След това Синът започва да расте и хода на соларното време… образно казано тръгва с Него, защото Синът, всъщност, е Времето!
Уникално, нали!?! : )
Сега да видим колко соларни дни е представил художникът в храма, за да разберем кога е било раждането на бебето в пещерата.
Виждаме от рисунката, че 1 соларен кръг е образуван от 16 лъча.
Умножаваме 7 соларни кръга х 16 лъча и така ще разберем кога старите българи са чествали раждането на Млада бога от скала. И така 7 х 16 = 112 дни. Но да не забравяме, че имаме още половин цикъл от 8 дни (заграденото в жълто от СН1), които прибавяме към 112, и се получават точно 120 дни. Тоест, от раждането на Сина в сърцето на Кибела до неговото физическо раждане в пещера изминават 120 дни!
А това означава, че ако искаме да разберем датата на това събитие просто трябва да пресметнем след 25.12,… т.е. това е раждането на Млада Бога (Коледа) в сърцето на Майката и да засечем „бременността й“, която продължава 120 дни! Направим ли го тогава ще разберем кога се ражда (да го наречем засега божественото дете Митра), в човешка форма.
Нека да видим какво се получава:
За декември имаме 7 дни, защото от 25 до 31 реално имаме седем календарни дни. Към тях прибавяме 31 дни от януари, 28 от февруари, 31 от март и още 23 дни за април. Събираме ги и се получават 120 календарни дни.
Или казано по друг начин – по нашия календар, 120-ят ден, е 23 април!
Разбирате ли, това била датата, празнувана от българите езичници, изповядващи своята народна религия относно раждането на Бога в човешка форма.
А дали е бил Митра, или някой друг, за това след малко…





~~~~~~~~~~~
Можем ли да разберем от рисунките в храма в Добърско името на новородения Бог, който българите празнували на 23 април?
Да, МОЖЕМ… защото художникът и това е оставил за поколенията. Достатъчно е само да погледнем какъв ЖЕСТ е направила Кибела към бебето. Всъщност, вижте сами (СН4)

За всеки изследовател жестът на Кибела с трите пръста е много лесен за разгадаване, защото в историографията тази поза е известна като… жестът на Бог Сабазий!!!
Вижте от СН5 ръката с характерния жест с трите пръста на Сабазий.

Така че, ето ви категоричен и безспорен факт, че чрез жеста с трите пръста, Кибела реално ни „казва“, че новороденото дете в кошчето е тракийският Бог САБАЗИЙ!
Изумителна буквалистика, която извиква реакция само да гледаме към рисунката и да мълчим!!!
Кой обаче е Сабазий?
Александър Фол в „Тракийският Дионис“ (книга втора) за Сабазий обяснява, че Слънцето е Сабазий и че слънчевите проявления (епостази) имат три основни периода, които образуват религията на триединния бог Загрей - Дионис - Сабазий. Като Загрей и Дионис представлявали миналото на Слънцето, по-точно детския му и юношески период, които хората празнували със съответните ритуали. Например празниците на Загрей се празнували от смяната на старата с новата година до март - април. През този период Слънцето пораствало и се намирало в детския си облик като Загрей и така нататък… А Сабазий бил третата, последна епостаза на годишния слънчев цикъл (от септември до края на декември).
Интерпретацията на Ал. Фол за триединния Бог-Слънце с неговите епостази през годината е интересна идея, но аз я срещам при Амбросий Теодосий Макробий, който в съчинението си Сатурналия (18:20 и 21) към имената на Слънцето (Аполон и Лидер) е добавил още теонимите Зевс, Аид, Хелиос, Дионис и Иао. Макробий добавя, че най-великият от всички е Иао, „който е Аид през зимата, Юпитер (Зевс) през началото на пролетта, Хелиос през лятото и самият Иао през есента (когато е същинското Дионисово превъплъщение)“.

Става ясно, че Макробий е събрал и записал различни теоними, като чрез тях е описал движението на слънчевите цикли през сезоните на годината. Същата идея я виждам и при Ал. Фол за Слънцето, само че обърната към триединството Загрей - Дионис - Сабазий.
Обаче в тази връзка не мога да не обърна внимание, че през I в. пр.Христа, Диодор Сицилийски не е мислел така за Сабазий и Дионис, защото за тях просто е извел, че са едно и също и няма никакви епостази, свързани с растежа на Слънцето:
„Сабазий е същото като Дионисий“ (Towards a definition of the iconography of Sabazios, E.N.Lane).
Още в тази връзка за него са писали много автори като например Аристофан (430 г. пр.Хр.), Демостен (330 г. пр.Хр.), Амфитей (3–2 в. пр.Хр), Климент Александрийски (2 век), Плутарх (1-2 век) и т.н. Всички древни хроникьори са категорични, че Сабазий е просто другото име на тракийския Бог Дионис. Дори Плутарх описва за Олимпиада (майката на Александър Велики) следното:
„От древни времена всички жени в тази страна участват в орфическите тайнства и в оргиите в чест на Дионис; участващите в тайнствата и оргиите се наричат клодонки и мималонки, а действията им са много сходни с обредите на едонките, а също така и на тракийките, живеещи в подножието на Хемус. Олимпиада по-ревностно от другите беше привързана към тези тайнства и действаше съвсем по варварски; по време на тържествените шествия тя носеше опитомени змии...“.

Но има и още нещо важно за Сабазий, защо Страбон локализира Сабазий при траките фриги:
„… а богът са нарекли „Бакхус”, Рея – „Кибела” или „Кибебе”, или „Диндимене”, според местата, където е била почитана. Сабазий също е към фригийската група и в известен смисъл е детето на Майката.“
Забележете определението на Страбон за Сабазий - детето на Майката! Тоест римският историк в прав текст ни казва, че Сабазий е детето на Кибела,… но тогава излиза, че Върховният Бал е негов баща. Този извор от географа категорично подкрепя идеята, заложена в рисунката от храма в Добърско, където Майката прави жеста на Сабазий към новороденото бебе.
Ако това е вярно, тогава вече загадката относно Коледа и раждането на Сина в пещера става лесно разбираема. Но прецедент ли са тези думи на Страбон за Сабазий?
НЕ, защото освен него и древногръцкият историк Диодор Сицилийски също ни дава безценен извор за Сабазий:
„Някои говорят за мита, че имало и друг, много по-древен Дионис, вторият Дионис. Този Дионис, когото някои наричат Сабазий, бил син на Зевс и Персефона и научил хората на земеделие. Той именно бил представян и с рога“.
Кой е Зевс?
Вече писах за него,… известен е още като Зеус Белос или Зевс Пеласгийски (това е името на върховния Бог на траките пеласги). Същият този върховен Бог в историографията е познат с имена като Балис, Бел, Збелсурд, Юпитер, Белус… или просто Бал. А Върховният бог Бал, както много добре знаят хората, чели книгата „Произходът на името българи и върховните им богове“, в стария свят е изобразяван с бичи рога.
Авторът и друго безценно ни казва, че Сабазий “научил хората на земеделие“. А така вече лесно разбираме ЗАЩО на много тракийски монети басилевсите са изобразявани с ДВА бика и рало… имам много такива монети в архива си.
И накрая Диодор добавя: „Понеже те се срамували от общества, те чествали неговото раждане и извършвали жертвоприношения тайно и нощем“.

След всичко изведено до тук какво заключение можем да направим относно българският празник Коледа?
Че е свързан преди всичко с "раждането" на детето на Върховния Бал в сърцето на Кибела на 25.12, а след 120 календарни дни детето ВЕЧЕ се ражда като човешко същество в пещера и името му е Сабазий, но както вече разбрахме този Бог няма нищо общо с другия Сабазий, уеднаквен от древните историци с тракийския Бог Дионис и слънчевите епостази. А този Сабазий (вторият Дионис с рога, описан от Диодор Сицилийски) има според мен връзка с характерните за одриските басилевси символи два бика и рало, чрез които се подчертава като цяло земеделието. И забележете нещо много важно, Диодор ясно е написал, че ВЕЧЕ СЕ ГОВОРИ за мит… тоест през средата на 1 в.пр.Хр. историята с детето на Бал и Кибела е със статут на легенда.
Така че, нещата относно голямата загадка на празника Коледа са подредени и смея да твърдя, че вече са си на мястото. Да, празникът и до ден днешен го празнуваме, но причините за създаването му досега бяха обвити в историческата мъгла на вероятностите, където обикновено царува глупостта.
Поздрави.



Преди няколко дни попаднах на изумителен артефакт. От него разбираме сакралният знак с трите пръска кой върховен Бог визира - Сарапис!
За него вече съм писал и обяснявал, че това всъщност е новият лик на Бал, създаден през III в.пр.Хр. по политически причини.
Какво виждаме на артефакта – върховният Бал (Сарапис) е изобразен на олтар (горе на пръстите), а долу, където е дланта, виждаме в пещерата (митреума) полулегнала жена с дете между краката.
Ами от това по-голяма буквалистика едва ли има за нашия народен обичай Коледа, свързан с раждането на детето на Бал в пещера от Майката във форма.
(твърденията на наши учени и изследователи, че със сакралната ръка с трите вдигнати пръста бил изобразяван Митра или Сабазий отиват директно в кошчето за боклук).
Това от мен.

https://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=16&t=1765