2. Стара Европа/Дунавска равнина цивилизация 6000 пр.н.е.
3а. Етнически траки – от 5500 г. пр.н.е.
3б. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият център за производство на сол в Европа 5500 г. пр.н.е.
3в. Караново III-V, Южна Тракия 5500 г. пр. н. е.–4950 г. пр. н. е. 3г. Тракийска Панония (от 895 г. пр.н.е. Унгария) c. 5200–4950 пр.н.е.
4. Велика Тракия 5000 г. пр. н. е. (Дунавска писменост/тракийска писменост 5000 г. пр. н. е.).
5. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият град в Европа 4700 г. пр.н.е.
6. Тракия, култура Варна 4550 г. пр. Хр.
7. Тракийска Скития 4500 г. пр.н.е.
8а. Тракия е първият център на златарството в света (4350 г. пр.н.е.)
8б. Тракийската (Източна) цивилизация (4340 г. пр. н. е.-до днес) - 1-вата цивилизация в Европа и света.
9. Скитско тракийско царство Елам 4200 г. пр.н.е.
10а. Скитско-тракийска цивилизация 4000 г. пр.н.е.
10б. Тракийска Скития - Афанасиево култура 3700/3300 пр.н.е 11. Най-ранно присъствие на етнически траки в Египет: 3400 г. пр. н. е. (култура Герзех/Накада II)
12. Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е.
13. Шумер - Преди 3200/3100 г. пр. н. е. не е имало цивилизация в Шумер! („Късен Урук“, който продължава до около 3200 или 3100 г. пр.н.е.)
14. Тракийско царство Троя 3000 г. пр.н.е.
15. Тракийско царство Египет (Египетска тракийска цивилизация/"Древен Египет") 2950 г. пр.н.е.
16. Скит Тракия Маджаяо култура 2900/2852 пр.н.е.
17. Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 г. пр. н. е. & Първа династия на Ур (Шумер) c. 2600 г. пр.н.е.
18. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай.
19. Критска (минойска) пеласгийска тракийска цивилизация 2000/1750 г. пр.н.е.
20. Микенска Ахейска Пеласгийска Тракийска Цивилизация 1650 пр.н.е.
21. Династия Шан (1600 г. пр. н. е.-1046 г. пр. н. е.) - последната скитско-тракийска императорска династия на Китай
22. Пеласгийско тракийско кралство Атина/Атика (1556 пр.н.е.-1068 пр.н.е.)
23. Одриско тракийско царство в Тракийска Пеласгия 1350 г. пр.н.е
24. Тракийско царство Лидия (1200 г. пр. н. е. – 546 г. пр. н. е.) 25. Лидийско тракийско царство в Тартесианска Иберия (ок. 1200/1104 г. пр. н. е.-ок. 500 г. пр. н. е.)
26. Монархия на Тракия - поне от 1186 г. пр.н.е. (крал Рез) 27. Тракийска Расена (етруска тракийска цивилизация) 900 г. пр.н.е 28. Династия Ямато (660 г. пр.н.е.-настояще) - скитско-тракийска императорска династия на Япония
29. Кралство Тракия (Обединена Тракия) 460 г. пр. н. е.-46 г. пр. н. е
30. Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)
31. Византийска империя, Тракия - 1-ва тракийска императорска династия на Византия (11 май 330-26 юни 363)
32. Михаил III Тракиец/Фригиецът (починал: 24 септември 867 г.) - последният фригийски тракийски император на Византия 33. Последните траки Скити: Скитско тракийско царство Хотан (1006 г.)
34. Второ царство на Тракия (2077 г.)
*
1-ви Тракийски период в историята на Египет: 2950 BC–2613 BC
2-ри Тракийски (Хиксоски и След-Хиксоски) период в историята на Египет: 1650 г. пр.н.е.–1077 г. пр.н.е.
3-ти Тракийски период в историята на Египет: 22-ра (Мизийска Тракийска/Меши) династия на Египет (943 г. пр. н. е.–716 г. пр. н. е.)
1. Първата монархия в Европа и света: Тракийско царство Варна (4340 г. пр.н.е.)
2. Втората монархия в света: Скитско-тракийско кралство Елам 4200 г. пр.н.е.
3. 3-та монархия в света: Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е.
4. Тракийското царство Троя (3000 г. пр. н. е.-700 г. пр. н. е.)
5. Тракийско царство Египет (2950 г. пр.н.е.)
6. Месопотамия: Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 пр.н.е. (...е публикувано във великолепно факсимиле, издадено от британците, подкрепено от Оксфордския университет). Първа династия на Киш/Киш I династия c. 2900 г. пр.н.е.–в. 2650 пр.н.е.???
7. Шумер: Първа династия на Ур (Сумер) ок. 2600 г. пр.н.е 8. Китай: Историята на Китай започва (според самите китайци) през 2070 г. пр.н.е. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай
Тракийската (източна) цивилизация (4340 г. пр.н.е.-до днес) Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)
Последователностите на ДНК базите в Y хромозомата, предавани от баща на синове и в митохондриалната ДНК, предавана от майка на деца, ни позволяват да определим хаплотипа на всеки човек и по този начин да разгледаме тяхната генетична линия, а подобни хаплотипове се комбинират в хаплогрупи, което ни позволява да определим генетичната генеалогия на народите. Днес остават много неразрешени въпроси относно управляващата династия на Древен Египет. Откъде са дошли фараоните, кои са по произход и защо са изчезнали? Официалната наука смята, че Египет, заедно с прилежащите територии на Африканския рог, Етиопия, Нубия и Арабския полуостров, е люлката на човечеството. Дали е вярно или не, отговорът, както винаги, дава ДНК генеалогията...
Ние, по-голямата част от жителите на славянския свят, произхождаме от носители на хаплогрупа R , която според учените е възникнала преди 30-35 хиляди години и произлиза от хаплогрупа P (или P-M45 ). Понастоящем най-голям брой разновидности на хаплогрупа R се срещат и сред популациите на Централна Азия, Сибир и Индийския субконтинент, а една изолирана подгрупа се среща сред местното население на северен Камерун в западна централна Африка (тази подгрупа може да е възникнала в резултат на праисторически миграции на древни евразийски популации в Африка).
Най-често срещаната подгрупа на хаплогрупа R е хаплогрупа R1 , нейните две основни подклади са R1a и R1b , които доминират в цяла Европа и западна Евразия. Носителите на "мъжките" хаплогрупи R1a и R1b ще нарека условно арийци , като имам предвид, че всеки човек и всяка нация се характеризират и с "женска" митохондриална хаплогрупа, така че расовите и генеалогични вариации всъщност са много разнообразни.
Генетично дърво на хаплогрупа R
Разпределение на Y-ДНК хаплогрупи в Европа. Принципът на пъзела - подчертани територии, където честотите на хаплогрупите представляват повече от една трета от генофонда (>35%)
Хаплогрупа R1a (M17) вероятно е възникнала в южната част на Източноевропейската равнина (Руската равнина) преди приблизително 10-15 хиляди години. преди години. Смята се, че на тяхна основа се е формирал по-специално славянският етнос. Спенсър Уелс , директор на Географския проект в National Geographic, предположи, че R1a произхожда от Европа преди 10 000 до 15 000 години в днешна Украйна или Южна Русия.
Източноевропейска равнина
Районът на разпространение на хаплогрупата е от Исландия (викинги) до Индия (брамини), съвременният център на хаплогрупата се намира в Полша. Тази хаплогрупа става маркер за разпространението на курганската култура, която от своя страна в момента се счита от повечето авторитетни изследователи за ядрото на протоиндоевропейската култура (курганската хипотеза). Експанзията на индоевропейците допринесе за миграцията на хаплогрупа R1a към Иран и Индия, където около 30% от мъжете във висшите касти са нейни носители .
Сред брамините в индийските щати Западен Бенгал и Утар Прадеш тази хаплогрупа се среща с честота съответно 72% и 67%.
Индийски садху със слабо изразени кавказки черти
Но да се върнем на основната тема. Легендарните и исторически предания ни казват, че фараоните - владетелите на Египет, дори външно са се различавали от самите египтяни: бели, предимно с руса (по-малко червена) коса. По време на тяхното царуване в страната се появяват много неща, които не се срещат никъде другаде в този регион: красиви колесници, активно използване на желязо (обработка на злато и бронз), мечове със специална форма, отглеждане на зърно и в същото време напоително земеделие. В долината на Нил египтяните построили проста и надеждна система за напояване на басейни. Предназначението му е да задържа водата в нивата възможно най-дълго през целия период на сеитба. Предимствата на тази система са следните. Първо, водата в долината на Нил стоеше в каналите само по време на наводнения, в продължение на 6-9 седмици, през останалото време те оставаха сухи. Каналите в Месопотамия трябваше да бъдат наблюдавани през цялата година. Второ, след като тинята се утаи, наводненията се дренираха обратно в реката, което направи възможно подхранването на почвата, предпазвайки я от засоляване. Трето, наличието на влага в продължение на два месеца беше напълно достатъчно за покълването и узряването на зърнените култури.
Още през 4-то хилядолетие пр.н.е има. Египтяните изобретили измервателния уред на Нил, който помогнал на фермерите да предскажат не само времето на наводнението на Нил, но и размера на наводнението. По време на Новото царство (1580–1555 г. пр. н. е.) е изобретен шадуфът, с помощта на който двама работници могат да поливат до половин хектар земя за един светъл час. Шадуф даде възможност на египтяните да развиват интензивно високи полета и допринесе предимно за развитието на градинарството. И накрая, през 1-во хилядолетие пр.н.е има. Египтяните започнали да използват водното колело sakieh за напояване на земята, което все още се използва от съвременните египетски селяни.
Въпросът е откъде жителите на сухите райони получават такива знания за земеделието? Откъде са ги взели? В крайна сметка те не са възникнали на празно място и отне повече от дузина години, да не говорим за стотици години, за да се обработва земята, за да се развият такива, на пръв поглед, неподходящи територии. А любовта към пирамидите? От няколко години археолозите говорят за сензационни находки, които са по-стари от египетските - това са Балканската и Кримската пирамиди .
Съществува древноегипетска легенда , според която Древният Египет е създал девет бели богове , четири от които дошли от север и пет от запад, от земята , потънала в дълбините на Великите води . Това не беше ли световният потоп, който стана в Черно море? Високата вода, преодолявайки естествената бариера, разделяща Егейско море от низините на кръстовището на Азия и Европа, се втурна с неудържима сила в сладкото езеро, превръщайки го в солено Черно море. С течение на времето морските води "врязват" проливите Дарданели и Босфора в сушата. Този район беше наводнен, а нивото на водата се покачи със 120-140 метра. Така територията на Черноморския регион, където са живели арийските земеделци (арии, орачи), е наводнена. Черноморският потоп очевидно е довел до мащабна миграция на неолитните народи.
Началото на земеделието в Египет
Но най-голямата изненада беше ДНК анализът на древноегипетския фараон Тутанкамон от известната 18-та династия, управлявал приблизително 1333-1323 г. пр. н. е. д., той откри "арийската" природа на владетелите на древната цивилизация. Дебатът за расовата идентичност на фараоните от 18-та династия е отразен в статията „Расовата идентичност на Тутанкамон“, афроцентристите се опитват да докажат чернокожостта на Тутанкамон, но водещият египтолог Захи Хавас заявява, че „Тутанкамон не е черен“ и „древните египтяни не са били нито араби, нито африканци, въпреки факта, че Египет се намира в Африка“. А наскоро беше публикуван Y-ДНК профилът на Тутанкамон – неговата „мъжко-бащинска“ хаплогрупа беше идентифицирана като R1b1a2, която се носи от повече от половината западноевропейци (The Tutankhamun DNA Project).
„Хаплогрупата R1b1a2“, обяснява докладът, „се е появила преди около 9 500 години в региона на Черно море (по това време вероятно е била съставена Ригведа – S.P.). Миграцията на тази хаплогрупа в Европа започва около 7000 г. пр. н. е. (времето на Триполската култура – С.П.). Много е вероятно това да е свързано и с индоевропейците (= арийците), които се заселват в Европа малко по-късно в няколко вълни на миграция. В момента делът на носителите на тази хаплогрупа в Египет е по-малко от 1% и те са отчасти потомци на европейците, пристигнали в делтата на Нил през последните 2000 години. За мъжки предшественик на Тутанкамон се смята фараонът Тутмос I, който управлява Египет от приблизително 1504-1492 г. пр.н.е. Тази хаплогрупа ( R1b1a2 ) също е била широко разпространена в индоевропейската хетска империя в Анатолия. Възможно е фараоните от 18-та династия да са били роднини на хетите, както може да показва генеалогията R1b1a2."
Реконструкция на външния вид на Тутанкамон според National Geographic.
По време на извършената работа учените заключиха, че около 70% от испанците и 60% от французите принадлежат към същата генетична група като Тутанкамон. Според резултатите от извършената работа стана известно, че във вените на половината от мъжкото население на Швейцария тече кръв на фараони. Според изследователския център iGENEA сред съвременните египтяни делът на представителите на тази хаплогрупа не надвишава един процент от населението.
„Беше много интересно да се открие, че фараонът принадлежи към европейска генетична група, тъй като имаше много възможни групи в Египет, към които можеше да принадлежи неговата ДНК“, -. подчерта директорът на центъра Роман Шолц.
Преселвания на "курганната култура", за чиито носители се смятат "изобретилите" коня и колесницата - арийците, индоевропейците. Големият потоп и други природни бедствия вероятно са били причината за този път.
Музей Ашмол, Оксфордски университет. Част от предница на туника с геометричен модел и птици (детайл). Част от предна част на туника с геометричен модел и птици от египетски мамелюкски период (1250 - 1517) лен, бродирана с цветна коприна. Това не е фалшификат. Пред нас е египетска бродерия от периода на управлението на мамелюците (сарматско-скитски племена, колонизирали Египет, някои от които по-късно приели исляма) с типично праукраински символи и орнаменти. Още едно доказателство за процеса на миграция на арийците към Нил.
Египетски великденски яйца, намерени в гробниците на фараоните.
Украински великденски яйца. Може би черупките за Великден на Рахман са били изпратени на Рахманите в древен Египет?
Странни протохеринги падат от главите на тези либийски принцове.
Снимка вляво: Посмъртната маска на Тутанкамон, запазила за потомците чертите на лицето на фараона, гравирани в злато, цветно стъкло и полускъпоценни камъни. Тази „икона“ на Египет и други съкровища от гробницата му се намират в музея в Кайро и привличат тълпи от туристи. Снимка вдясно: Дълго време над гробницата на Тутанкамон спонтанно възникват бараки за работници - зидари и резбари, които строят нови гробници в Долината на царете. По ирония на съдбата това спаси гробницата на Тутанкамон от плячкосване в продължение на векове и в крайна сметка доведе до факта, че след три хилядолетия забравеното име на Тутанкамон отново гръмна по целия свят. През 1922 г. учените лорд Дж. Карнарвън и Хауърд Картър откриха мястото му за погребение почти непокътнато, намирайки повече от пет хиляди артефакта вътре.
В пустинята на запад от Нил, Долината на царете е скрита в планините, а в нея са гробниците на Тутанкамон и неговите кралски роднини. В древността това е било тихо, уединено място, но днес покрайнините на Луксор се приближават все повече и повече.
Ето как изглежда гробница KV62 - гробницата на Тутанкамон:
С него се свързва и така нареченото „проклятие на фараоните“. Фактът, че египтяните защитават гробниците на своите владетели с магия, е известен още през 19 век след дешифрирането на голям брой древноегипетски ръкописи. Нищо особено свръхестествено не се случи, докато археолозите не се приближиха до вратата на самата гробница на египетския цар , на която с йероглифи беше изписано предупреждение, че „Всеки, който наруши мира на великия фараон, ще бъде пронизан от формите на смъртта“. Твърди се, че проклятието е довело до смъртта на откривателите на гробницата, наброяващи до 22 „жертви на проклятието“, 13 от които са присъствали директно при отварянето на гробницата. Сред тях бяха споменати такива видни експерти като най-авторитетния американски египтолог, професор Дж. Ж. Брестед, автор на граматика на египетския език А. з. Гардинър, професор Н. Ж. Дейвис. По-късно, когато самата мумия беше отворена, те наистина започнаха да говорят за ужасното проклятие на фараоните, откривайки амулет на гърдите й с друго предупреждение: „Аз съм този, в когото зовът на пустинята ще изгони всеки осквернител на гроба към бягство“.
Хаплогрупа R1a (M17) вероятно е възникнала в южната част на Източноевропейската равнина (Руската равнина) преди приблизително 10-15 хиляди години. преди години. Смята се, че на тяхна основа се е формирал по-специално славянският етнос. Спенсър Уелс , директор на Географския проект в National Geographic, предположи, че R1a произхожда от Европа преди 10 000 до 15 000 години в днешна Украйна или Южна Русия.
Източноевропейска равнинаРайонът на разпространение на хаплогрупата е от Исландия (викинги) до Индия (брамини), съвременният център на хаплогрупата се намира в Полша. Тази хаплогрупа става маркер за разпространението на курганската култура, която от своя страна в момента се счита от повечето авторитетни изследователи за ядрото на протоиндоевропейската култура (курганската хипотеза). Експанзията на индоевропейците допринесе за миграцията на хаплогрупа R1a към Иран и Индия, където около 30% от мъжете във висшите касти са нейни носители .
Сред брамините в индийските щати Западен Бенгал и Утар Прадеш тази хаплогрупа се среща с честота съответно 72% и 67%.
Индийски садху със слабо изразени кавказки чертиНо да се върнем на основната тема. Легендарните и исторически предания ни казват, че фараоните - владетелите на Египет, дори външно са се различавали от самите египтяни: бели, предимно с руса (по-малко червена) коса. По време на тяхното царуване в страната се появяват много неща, които не се срещат никъде другаде в този регион: красиви колесници, активно използване на желязо (обработка на злато и бронз), мечове със специална форма, отглеждане на зърно и в същото време напоително земеделие. В долината на Нил египтяните построили проста и надеждна система за напояване на басейни. Предназначението му е да задържа водата в нивата възможно най-дълго през целия период на сеитба. Предимствата на тази система са следните. Първо, водата в долината на Нил стоеше в каналите само по време на наводнения, в продължение на 6-9 седмици, през останалото време те оставаха сухи. Каналите в Месопотамия трябваше да бъдат наблюдавани през цялата година. Второ, след като тинята се утаи, наводненията се дренираха обратно в реката, което направи възможно подхранването на почвата, предпазвайки я от засоляване. Трето, наличието на влага в продължение на два месеца беше напълно достатъчно за покълването и узряването на зърнените култури.
Още през 4-то хилядолетие пр.н.е има. Египтяните изобретили измервателния уред на Нил, който помогнал на фермерите да предскажат не само времето на наводнението на Нил, но и размера на наводнението. По време на Новото царство (1580–1555 г. пр. н. е.) е изобретен шадуфът, с помощта на който двама работници могат да поливат до половин хектар земя за един светъл час. Шадуф даде възможност на египтяните да развиват интензивно високи полета и допринесе предимно за развитието на градинарството. И накрая, през 1-во хилядолетие пр.н.е има. Египтяните започнали да използват водното колело sakieh за напояване на земята, което все още се използва от съвременните египетски селяни.
Въпросът е откъде жителите на сухите райони получават такива знания за земеделието? Откъде са ги взели? В крайна сметка те не са възникнали на празно място и отне повече от дузина години, да не говорим за стотици години, за да се обработва земята, за да се развият такива, на пръв поглед, неподходящи територии. А любовта към пирамидите? От няколко години археолозите говорят за сензационни находки, които са по-стари от египетските - това са Балканската и Кримската пирамиди .
Съществува древноегипетска легенда , според която Древният Египет е създал девет бели богове , четири от които дошли от север и пет от запад, от земята , потънала в дълбините на Великите води . Това не беше ли световният потоп, който стана в Черно море? Високата вода, преодолявайки естествената бариера, разделяща Егейско море от низините на кръстовището на Азия и Европа, се втурна с неудържима сила в сладкото езеро, превръщайки го в солено Черно море. С течение на времето морските води "врязват" проливите Дарданели и Босфора в сушата. Този район беше наводнен, а нивото на водата се покачи със 120-140 метра. Така територията на Черноморския регион, където са живели арийските земеделци (арии, орачи), е наводнена. Черноморският потоп очевидно е довел до мащабна миграция на неолитните народи.
Началото на земеделието в ЕгипетНо най-голямата изненада беше ДНК анализът на древноегипетския фараон Тутанкамон от известната 18-та династия, управлявал приблизително 1333-1323 г. пр. н. е. д., той откри "арийската" природа на владетелите на древната цивилизация. Дебатът за расовата идентичност на фараоните от 18-та династия е отразен в статията „Расовата идентичност на Тутанкамон“, афроцентристите се опитват да докажат чернокожостта на Тутанкамон, но водещият египтолог Захи Хавас заявява, че „Тутанкамон не е черен“ и „древните египтяни не са били нито араби, нито африканци, въпреки факта, че Египет се намира в Африка“. А наскоро беше публикуван Y-ДНК профилът на Тутанкамон – неговата „мъжко-бащинска“ хаплогрупа беше идентифицирана като R1b1a2, която се носи от повече от половината западноевропейци (The Tutankhamun DNA Project).
„Хаплогрупата R1b1a2“, обяснява докладът, „се е появила преди около 9 500 години в региона на Черно море (по това време вероятно е била съставена Ригведа – S.P.). Миграцията на тази хаплогрупа в Европа започва около 7000 г. пр. н. е. (времето на Триполската култура – С.П.). Много е вероятно това да е свързано и с индоевропейците (= арийците), които се заселват в Европа малко по-късно в няколко вълни на миграция. В момента делът на носителите на тази хаплогрупа в Египет е по-малко от 1% и те са отчасти потомци на европейците, пристигнали в делтата на Нил през последните 2000 години. За мъжки предшественик на Тутанкамон се смята фараонът Тутмос I, който управлява Египет от приблизително 1504-1492 г. пр.н.е. Тази хаплогрупа ( R1b1a2 ) също е била широко разпространена в индоевропейската хетска империя в Анатолия. Възможно е фараоните от 18-та династия да са били роднини на хетите, както може да показва генеалогията R1b1a2."
Реконструкция на външния вид на Тутанкамон според National Geographic.По време на извършената работа учените заключиха, че около 70% от испанците и 60% от французите принадлежат към същата генетична група като Тутанкамон. Според резултатите от извършената работа стана известно, че във вените на половината от мъжкото население на Швейцария тече кръв на фараони. Според изследователския център iGENEA сред съвременните египтяни делът на представителите на тази хаплогрупа не надвишава един процент от населението.
„Беше много интересно да се открие, че фараонът принадлежи към европейска генетична група, тъй като имаше много възможни групи в Египет, към които можеше да принадлежи неговата ДНК“, -. подчерта директорът на центъра Роман Шолц.
Преселвания на "курганната култура", за чиито носители се смятат "изобретилите" коня и колесницата - арийците, индоевропейците. Големият потоп и други природни бедствия вероятно са били причината за този път. Музей Ашмол, Оксфордски университет. Част от предница на туника с геометричен модел и птици (детайл). Част от предна част на туника с геометричен модел и птици от египетски мамелюкски период (1250 - 1517) лен, бродирана с цветна коприна. Това не е фалшификат. Пред нас е египетска бродерия от периода на управлението на мамелюците (сарматско-скитски племена, колонизирали Египет, някои от които по-късно приели исляма) с типично праукраински символи и орнаменти. Още едно доказателство за процеса на миграция на арийците към Нил. Египетски великденски яйца, намерени в гробниците на фараоните.Украински великденски яйца. Може би черупките за Великден на Рахман са били изпратени на Рахманите в древен Египет?Странни протохеринги падат от главите на тези либийски принцове. Снимка вляво: Посмъртната маска на Тутанкамон, запазила за потомците чертите на лицето на фараона, гравирани в злато, цветно стъкло и полускъпоценни камъни. Тази „икона“ на Египет и други съкровища от гробницата му се намират в музея в Кайро и привличат тълпи от туристи. Снимка вдясно: Дълго време над гробницата на Тутанкамон спонтанно възникват бараки за работници - зидари и резбари, които строят нови гробници в Долината на царете. По ирония на съдбата това спаси гробницата на Тутанкамон от плячкосване в продължение на векове и в крайна сметка доведе до факта, че след три хилядолетия забравеното име на Тутанкамон отново гръмна по целия свят. През 1922 г. учените лорд Дж. Карнарвън и Хауърд Картър откриха мястото му за погребение почти непокътнато, намирайки повече от пет хиляди артефакта вътре.В пустинята на запад от Нил, Долината на царете е скрита в планините, а в нея са гробниците на Тутанкамон и неговите кралски роднини. В древността това е било тихо, уединено място, но днес покрайнините на Луксор се приближават все повече и повече.Ето как изглежда гробница KV62 - гробницата на Тутанкамон:
С него се свързва и така нареченото „проклятие на фараоните“. Фактът, че египтяните защитават гробниците на своите владетели с магия, е известен още през 19 век след дешифрирането на голям брой древноегипетски ръкописи. Нищо особено свръхестествено не се случи, докато археолозите не се приближиха до вратата на самата гробница на египетския цар , на която с йероглифи беше изписано предупреждение, че „Всеки, който наруши мира на великия фараон, ще бъде пронизан от формите на смъртта“. Твърди се, че проклятието е довело до смъртта на откривателите на гробницата, наброяващи до 22 „жертви на проклятието“, 13 от които са присъствали директно при отварянето на гробницата. Сред тях бяха споменати такива видни експерти като най-авторитетния американски египтолог, професор Дж. Ж. Брестед, автор на граматика на египетския език А. з. Гардинър, професор Н. Ж. Дейвис. По-късно, когато самата мумия беше отворена, те наистина започнаха да говорят за ужасното проклятие на фараоните, откривайки амулет на гърдите й с друго предупреждение: „Аз съм този, в когото зовът на пустинята ще изгони всеки осквернител на гроба към бягство“.
Мумията на Тутанкамон
Но животът на един от най-загадъчните египетски фараони беше трагичен. Като деветгодишно момче Тутанкамон се възкачва на трона на египетската държава, като първоначално носи името Тутанкатон , което на египетски означава „скъп на Атон, скъп на Слънцето“ или „жив образ на Атон“ . Атон е богът на слънцето в древноегипетската митология. Първоначално, по време на Старото царство, той е един от многото египетски богове, олицетворение на Ра, бога на слънчевия диск.
Както отбелязват египтолозите, Тутанкамон се появява на историческата сцена малко внезапно: откъде идва, кои са родителите му - никой от учените не може надеждно да обясни. Знаем обаче, че съпругата му, кралица Анхесенпаатен , е дъщеря на Ехнатон и съпругата му Нефертити.
По-късно младата двойка се отказва от култа към бога на Слънцето Атон и напуска Ахути-Атон, завръщайки се в Тива, където възражда старите храмове и традиционния политеизъм, забранен от Ехнатон. След като се отрекоха от ереста на Ехнатон, царят и кралицата прославят Амон, бога на небесното пространство и въздуха, а по-късно, по време на Новото царство, Амон-Ра, приемайки нови имена - Тутанкамон и Анхесенамон .
Фараонът и неговата любовница са изобразени върху инкрустиран ковчег от слонова кост от гробницата на Тутанкамон. Тоягата, с която е изобразен фараонът, вероятно е служила като патерица.
Тутанкамон царува десет години и десет години съпругата му се опитва да го дари с наследник, приемник на трона - но всичко безуспешно. В крайна сметка Тутанкамон умира млад на 19 години и е погребан набързо, очевидно от страх от преследване от последователите на култа към Атон, в малка гробница, принадлежаща на простосмъртен, но не и на фараон. След по-малко от сто години дори самото гробище ще бъде изгубено. Съдбата на Анхесенамун, както и на нейния годеник, също е тъжна. Вдовицата изпада в такова отчаяние, че се обръща към владетеля на хетите, заклетите врагове на Египет, с молба да й изпрати принц като неин съпруг: „Мъжът ми е мъртъв, а аз нямам син . И хетският владетел й изпраща един от синовете си. Но принцът умира по пътя при мистериозни обстоятелства и скоро Анкесенамун го очаква неочаквана „изненада“ – брак със собствения й дядо Ай.
Мистериозни са и два артефакта в гробницата на фараона - мумиите на две недоносени бебета. Дали са били деца на фараона или символи на чистота, придружаващи го в отвъдния живот?
Само изследване на неговата ДНК и десет други мумии, които биха могли да бъдат негови близки роднини, може да отговори на тези и други въпроси за произхода и живота на Тутанкамон. В продължение на десетилетия учените смятаха, че шансовете за получаване на подходящи проби за анализ са твърде малки, но през 2008 г. няколко генетици убедиха Захи Хавас, че науката е напреднала достатъчно, за да се надяват на положителни резултати.
Както казва самият Захи Хавас :
"В Кайро оборудвахме две лаборатории за определяне на нуклеотидната последователност на ДНК молекулата. Изследването беше ръководено от египетските учени Йехия Гад и Сомая Исмаил, а работата по компютърна томография беше ръководена от Ашраф Селим и Саар Селим от Медицинския факултет на Кайроския университет.
Четири от единадесетте мумии вече са били идентифицирани по това време: самият Тутанкамон, който все още почива в гробницата си в Долината на царете, както и три мумии от колекцията на Египетския музей - Аменхотеп III и родителите на съпругата му Тие - Юя и Туя. Сред неидентифицираните е мумията на мъж, намерена в Долината на царете в гробница номер KV55. Предполагахме, че това най-вероятно е мумията или на смелия реформатор Ехнатон, или на напълно мистериозния му наследник Сменхкаре.
Материалът е взет дълбоко в костта, за да се елиминира възможността за ДНК от предишни археолози и египетски свещеници, които са извършили ритуала на мумифициране. При това трябваше да се положат специални грижи, за да се избегне контакт на материала със собствената ДНК на изследователите.
След като пробите бяха получени, ДНК беше отделена от чужди елементи, включително мехлеми и смоли, които свещениците втриваха върху телата, за да ги предпазят от разлагане. За всяка мумия е използван специфичен набор от балсамиращи вещества, така че методите за пречистване на ДНК са различни. В същото време си струваше да направите една грешна стъпка - и крехкият материал можеше да се срути всеки момент.
На първо място ни интересуваше самият Тутанкамон. Отне шест месеца упорита работа, за да се намери начин да се избави неговата ДНК от примеса - неизвестен продукт от мумифицирането - и да се получи проба, подходяща за изследване. След като най-накрая успяхме да направим това, както и да получим ДНК на три други мъжки мумии - Юи, Аменхотеп III и мистериозния мъж от KV55 - ние се доближихме много до разгадаването на мистерията: кой е бащата на Тутанкамон?
След изолирането на ДНК на мумиите остава да се сравнят Y-хромозомите на Аменхотеп III, KV55 и Тутанкамон: както е известно, ако мъжете са пряко свързани, техните Y-хромозоми съдържат еднакви ДНК последователности, тъй като тази част от мъжкия геном се предава непроменена от баща на син. Но за да се определят по-точно техните семейни връзки, бяха необходими по-сложни методи за генетично изследване. По дължината на хромозомите в нашия геном има специални участъци (локуси) на ДНК, които са уникални за всеки човек. Всичко е свързано с броя на повтарящите се последователности от едни и същи четири букви - "A", "T", "G" и "C" - които изграждат нашия генетичен код. В един човек поредица от букви може да се повтори например десет пъти, в друг, който не е роднина с него, петнадесет, в трети - двадесет и т.н.
За ФБР съвпадението на десет локуса е достатъчно, за да заключи, че ДНК, оставена на местопрестъплението, е идентична с ДНК на заподозрения. По-малко значимите доказателства бяха достатъчни, за да се съберат отново членовете на едно и също семейство, разделени преди повече от три хиляди години. Сравнявайки осем локуса, установихме с вероятност над 99,99%, че мъжът, погребан в гробница KV55, е бащата на Тутанкамон и... синът на Аменхотеп III. Но името на този човек остава загадка.
Основните заподозрени остават Ехнатон и Сменхкар. В гробница KV55 е открит тайник, чието съдържание, според учените, Тутанкамон е транспортирал в Тива от Амарна - където е гробът на Ехнатон (вероятно също Smenkhkare). Въпреки че овалните рамки на имената на фараона - картуши - бяха изтрити от саркофага, беше възможно да се прочетат епитети, които се свързваха само с Ехнатон. Срещу кандидатурата на последния обаче имаше сериозни възражения.
Водещият египетски археолог Захи Хавас (вдясно) с група генетици след извличане на костна тъкан от една от мумиите, намерени в гробница в Долината на царете.
Повечето изследвания, направени по време на съдебномедицинската експертиза, показаха, че тялото в саркофага е на мъж на възраст не повече от 25 години. Ехнатон, доколкото знаем, е станал баща на две дъщери преди началото на своето 17-годишно управление. На тази основа повечето учени приемат, че мумията принадлежи на полумистериозния Сменхкар.
Само нови свидетели можеха най-накрая да разрешат тази мистерия - вековният принцип "търсете жената" помогна. Решихме да изследваме четири неидентифицирани женски мумии - всички те вероятно са свързани със семейството, което ни интересува. Две от тях, известни като Старата дама и Младата дама, са открити през 1898 г., проснати на пода в една от страничните стаи на гробницата на Аменхотеп II. Очевидно те са били скрити там от свещеници около 1000 г. пр.н.е., когато Новото царство е към края си. Други две женски мумии, погребани в малката гробница KV21 в Долината на царете, също могат да бъдат свързани с тази история: архитектурата на тяхната гробница е типична за 18-та династия и двете мумии са погребани в кралска поза - левият юмрук е притиснат към гърдите.
Старата дама не е загубила красотата си през вековете, дългата й червеникава коса пада свободно на раменете й. Преди това беше установено съвпадение между кичур от тази коса и кичур, намерен в гробницата на Тутанкамон в един от малките саркофази, вложени един в друг. Саркофагът носеше името на кралица Тийе, съпруга на Аменхотеп III и майка на Ехнатон, жена от некралски произход, но която вероятно е имала огромно влияние по време на управлението на съпруга и сина си. Сравнението на ДНК-то на Старата дама и ДНК-то на известните мумии на родителите на Тия - Юи и Туи - потвърди: Старата дама е властолюбивата Тия. Сега тя самата можеше да потвърди или отхвърли хипотезата, че мистериозният KV55 е нейният син.
След като сравнихме тяхното ДНК, се убедихме, че наистина сме майка и син. В допълнение, нови проучвания, проведени с помощта на компютърна томография, разкриха свързани с възрастта дегенеративни промени в гръбначния стълб на мумия KV55, както и остеоартрит в коленете. Сега беше по-логично да се предположи, че мъжът не е починал на 25 години - по-скоро е бил на около четиридесет. Така противоречието с възрастта беше разрешено и почти нямаше съмнение, че KV55, синът на Аменхотеп III и баща на Тутанкамон, е известният реформатор Ехнатон. Все още обаче е невъзможно напълно да се изключи версията за Сменхкар, тъй като все още знаем много малко за него.
Коя жена е родила Тутанкамон? Майка му била ли е известната красавица Нефертити, съпруга и спътница на краля реформатор? В търсене на отговор на този въпрос открихме, че ДНК-то на Тутанкамон съвпада с ДНК-то на така наречената млада дама (намерена до Тийе) – тоест младата дама е била една от съпругите на Ехнатон. В същото време обаче анализът показа, че Младата дама е дъщеря на Аменхотеп III и Тийе - тоест сестрата на Ехнатон. Оказва се, че Тутанкамон е син на Ехнатон и неговата сестра.
Опитахме се да получим ДНК от мумифицирани недоносени бебета от гробницата на Тутанкамон, въпреки че нямаше голяма надежда: техните мумии бяха много зле запазени. Все пак постигнахме частичен успех и вече можем да предположим, че едно от бебетата наистина е дъщеря на Тутанкамон, второто вероятно също е негово дете. И въпреки че все още не е възможно да се събере цялата информация за двете женски мумии от погребението KV21, вече е ясно, че една от тях, KV21A, може да бъде майката на тези деца - следователно съпругата на Тутанкамон, Анхесенамон."
Както виждаме, постоянните придворни интриги и кръвосмешения, предателствата и преследванията, борбата за трона и моралната деградация израждат египетската аристокрация, която, както показва ДНК генеалогията, има черноморски корени. Подобно на прословутите атланти, фараоните, постигнали максимален цивилизационен прогрес, се самоунищожиха. Сега е доказано, че Тутанкамон е страдал от вродено плоскостъпие и заболяване на костите, което вероятно е причинило на младия мъж силна болка при ходене. Най-вероятно причината за неразположенията е в кръвосмешението. Преди това се смяташе, че фараонът е починал от удар в главата (т.е. той може да бъде убит). Въпреки това, през 2005 г. компютърна томография показа, че дупка в задната част на черепа е била направена по време на мумифицирането. Фараонът не е умрял затова.
Такова вътрешносемейно кръвосмешение вероятно е било мотивирано от съображения за престиж: кралската кръв, а не тази на обикновените смъртни, трябва да тече във вените на владетеля. Или желанието да изолират династията от чужди влияния и да държат властта единствено в собствените си ръце. Това обаче се превърна във фатална грешка, която изигра жестока шега със съдбата на фараоните. Човек може само да се чуди какво щеше да се случи, ако мистериозните фараони все още бяха запазили своята цивилизация и своя род до днес.
Но животът на един от най-загадъчните египетски фараони беше трагичен. Като деветгодишно момче Тутанкамон се възкачва на трона на египетската държава, като първоначално носи името Тутанкатон , което на египетски означава „скъп на Атон, скъп на Слънцето“ или „жив образ на Атон“ . Атон е богът на слънцето в древноегипетската митология. Първоначално, по време на Старото царство, той е един от многото египетски богове, олицетворение на Ра, бога на слънчевия диск.
Както отбелязват египтолозите, Тутанкамон се появява на историческата сцена малко внезапно: откъде идва, кои са родителите му - никой от учените не може надеждно да обясни. Знаем обаче, че съпругата му, кралица Анхесенпаатен , е дъщеря на Ехнатон и съпругата му Нефертити.
По-късно младата двойка се отказва от култа към бога на Слънцето Атон и напуска Ахути-Атон, завръщайки се в Тива, където възражда старите храмове и традиционния политеизъм, забранен от Ехнатон. След като се отрекоха от ереста на Ехнатон, царят и кралицата прославят Амон, бога на небесното пространство и въздуха, а по-късно, по време на Новото царство, Амон-Ра, приемайки нови имена - Тутанкамон и Анхесенамон .
Фараонът и неговата любовница са изобразени върху инкрустиран ковчег от слонова кост от гробницата на Тутанкамон. Тоягата, с която е изобразен фараонът, вероятно е служила като патерица.Тутанкамон царува десет години и десет години съпругата му се опитва да го дари с наследник, приемник на трона - но всичко безуспешно. В крайна сметка Тутанкамон умира млад на 19 години и е погребан набързо, очевидно от страх от преследване от последователите на култа към Атон, в малка гробница, принадлежаща на простосмъртен, но не и на фараон. След по-малко от сто години дори самото гробище ще бъде изгубено. Съдбата на Анхесенамун, както и на нейния годеник, също е тъжна. Вдовицата изпада в такова отчаяние, че се обръща към владетеля на хетите, заклетите врагове на Египет, с молба да й изпрати принц като неин съпруг: „Мъжът ми е мъртъв, а аз нямам син . И хетският владетел й изпраща един от синовете си. Но принцът умира по пътя при мистериозни обстоятелства и скоро Анкесенамун го очаква неочаквана „изненада“ – брак със собствения й дядо Ай.
Мистериозни са и два артефакта в гробницата на фараона - мумиите на две недоносени бебета. Дали са били деца на фараона или символи на чистота, придружаващи го в отвъдния живот?
Само изследване на неговата ДНК и десет други мумии, които биха могли да бъдат негови близки роднини, може да отговори на тези и други въпроси за произхода и живота на Тутанкамон. В продължение на десетилетия учените смятаха, че шансовете за получаване на подходящи проби за анализ са твърде малки, но през 2008 г. няколко генетици убедиха Захи Хавас, че науката е напреднала достатъчно, за да се надяват на положителни резултати.
Както казва самият Захи Хавас :
"В Кайро оборудвахме две лаборатории за определяне на нуклеотидната последователност на ДНК молекулата. Изследването беше ръководено от египетските учени Йехия Гад и Сомая Исмаил, а работата по компютърна томография беше ръководена от Ашраф Селим и Саар Селим от Медицинския факултет на Кайроския университет.
Четири от единадесетте мумии вече са били идентифицирани по това време: самият Тутанкамон, който все още почива в гробницата си в Долината на царете, както и три мумии от колекцията на Египетския музей - Аменхотеп III и родителите на съпругата му Тие - Юя и Туя. Сред неидентифицираните е мумията на мъж, намерена в Долината на царете в гробница номер KV55. Предполагахме, че това най-вероятно е мумията или на смелия реформатор Ехнатон, или на напълно мистериозния му наследник Сменхкаре.
Материалът е взет дълбоко в костта, за да се елиминира възможността за ДНК от предишни археолози и египетски свещеници, които са извършили ритуала на мумифициране. При това трябваше да се положат специални грижи, за да се избегне контакт на материала със собствената ДНК на изследователите.
След като пробите бяха получени, ДНК беше отделена от чужди елементи, включително мехлеми и смоли, които свещениците втриваха върху телата, за да ги предпазят от разлагане. За всяка мумия е използван специфичен набор от балсамиращи вещества, така че методите за пречистване на ДНК са различни. В същото време си струваше да направите една грешна стъпка - и крехкият материал можеше да се срути всеки момент.
На първо място ни интересуваше самият Тутанкамон. Отне шест месеца упорита работа, за да се намери начин да се избави неговата ДНК от примеса - неизвестен продукт от мумифицирането - и да се получи проба, подходяща за изследване. След като най-накрая успяхме да направим това, както и да получим ДНК на три други мъжки мумии - Юи, Аменхотеп III и мистериозния мъж от KV55 - ние се доближихме много до разгадаването на мистерията: кой е бащата на Тутанкамон?
След изолирането на ДНК на мумиите остава да се сравнят Y-хромозомите на Аменхотеп III, KV55 и Тутанкамон: както е известно, ако мъжете са пряко свързани, техните Y-хромозоми съдържат еднакви ДНК последователности, тъй като тази част от мъжкия геном се предава непроменена от баща на син. Но за да се определят по-точно техните семейни връзки, бяха необходими по-сложни методи за генетично изследване. По дължината на хромозомите в нашия геном има специални участъци (локуси) на ДНК, които са уникални за всеки човек. Всичко е свързано с броя на повтарящите се последователности от едни и същи четири букви - "A", "T", "G" и "C" - които изграждат нашия генетичен код. В един човек поредица от букви може да се повтори например десет пъти, в друг, който не е роднина с него, петнадесет, в трети - двадесет и т.н.
За ФБР съвпадението на десет локуса е достатъчно, за да заключи, че ДНК, оставена на местопрестъплението, е идентична с ДНК на заподозрения. По-малко значимите доказателства бяха достатъчни, за да се съберат отново членовете на едно и също семейство, разделени преди повече от три хиляди години. Сравнявайки осем локуса, установихме с вероятност над 99,99%, че мъжът, погребан в гробница KV55, е бащата на Тутанкамон и... синът на Аменхотеп III. Но името на този човек остава загадка.
Основните заподозрени остават Ехнатон и Сменхкар. В гробница KV55 е открит тайник, чието съдържание, според учените, Тутанкамон е транспортирал в Тива от Амарна - където е гробът на Ехнатон (вероятно също Smenkhkare). Въпреки че овалните рамки на имената на фараона - картуши - бяха изтрити от саркофага, беше възможно да се прочетат епитети, които се свързваха само с Ехнатон. Срещу кандидатурата на последния обаче имаше сериозни възражения.
Водещият египетски археолог Захи Хавас (вдясно) с група генетици след извличане на костна тъкан от една от мумиите, намерени в гробница в Долината на царете. Повечето изследвания, направени по време на съдебномедицинската експертиза, показаха, че тялото в саркофага е на мъж на възраст не повече от 25 години. Ехнатон, доколкото знаем, е станал баща на две дъщери преди началото на своето 17-годишно управление. На тази основа повечето учени приемат, че мумията принадлежи на полумистериозния Сменхкар.
Само нови свидетели можеха най-накрая да разрешат тази мистерия - вековният принцип "търсете жената" помогна. Решихме да изследваме четири неидентифицирани женски мумии - всички те вероятно са свързани със семейството, което ни интересува. Две от тях, известни като Старата дама и Младата дама, са открити през 1898 г., проснати на пода в една от страничните стаи на гробницата на Аменхотеп II. Очевидно те са били скрити там от свещеници около 1000 г. пр.н.е., когато Новото царство е към края си. Други две женски мумии, погребани в малката гробница KV21 в Долината на царете, също могат да бъдат свързани с тази история: архитектурата на тяхната гробница е типична за 18-та династия и двете мумии са погребани в кралска поза - левият юмрук е притиснат към гърдите.
Старата дама не е загубила красотата си през вековете, дългата й червеникава коса пада свободно на раменете й. Преди това беше установено съвпадение между кичур от тази коса и кичур, намерен в гробницата на Тутанкамон в един от малките саркофази, вложени един в друг. Саркофагът носеше името на кралица Тийе, съпруга на Аменхотеп III и майка на Ехнатон, жена от некралски произход, но която вероятно е имала огромно влияние по време на управлението на съпруга и сина си. Сравнението на ДНК-то на Старата дама и ДНК-то на известните мумии на родителите на Тия - Юи и Туи - потвърди: Старата дама е властолюбивата Тия. Сега тя самата можеше да потвърди или отхвърли хипотезата, че мистериозният KV55 е нейният син.
След като сравнихме тяхното ДНК, се убедихме, че наистина сме майка и син. В допълнение, нови проучвания, проведени с помощта на компютърна томография, разкриха свързани с възрастта дегенеративни промени в гръбначния стълб на мумия KV55, както и остеоартрит в коленете. Сега беше по-логично да се предположи, че мъжът не е починал на 25 години - по-скоро е бил на около четиридесет. Така противоречието с възрастта беше разрешено и почти нямаше съмнение, че KV55, синът на Аменхотеп III и баща на Тутанкамон, е известният реформатор Ехнатон. Все още обаче е невъзможно напълно да се изключи версията за Сменхкар, тъй като все още знаем много малко за него.
Коя жена е родила Тутанкамон? Майка му била ли е известната красавица Нефертити, съпруга и спътница на краля реформатор? В търсене на отговор на този въпрос открихме, че ДНК-то на Тутанкамон съвпада с ДНК-то на така наречената млада дама (намерена до Тийе) – тоест младата дама е била една от съпругите на Ехнатон. В същото време обаче анализът показа, че Младата дама е дъщеря на Аменхотеп III и Тийе - тоест сестрата на Ехнатон. Оказва се, че Тутанкамон е син на Ехнатон и неговата сестра.
Опитахме се да получим ДНК от мумифицирани недоносени бебета от гробницата на Тутанкамон, въпреки че нямаше голяма надежда: техните мумии бяха много зле запазени. Все пак постигнахме частичен успех и вече можем да предположим, че едно от бебетата наистина е дъщеря на Тутанкамон, второто вероятно също е негово дете. И въпреки че все още не е възможно да се събере цялата информация за двете женски мумии от погребението KV21, вече е ясно, че една от тях, KV21A, може да бъде майката на тези деца - следователно съпругата на Тутанкамон, Анхесенамон."
Както виждаме, постоянните придворни интриги и кръвосмешения, предателствата и преследванията, борбата за трона и моралната деградация израждат египетската аристокрация, която, както показва ДНК генеалогията, има черноморски корени. Подобно на прословутите атланти, фараоните, постигнали максимален цивилизационен прогрес, се самоунищожиха. Сега е доказано, че Тутанкамон е страдал от вродено плоскостъпие и заболяване на костите, което вероятно е причинило на младия мъж силна болка при ходене. Най-вероятно причината за неразположенията е в кръвосмешението. Преди това се смяташе, че фараонът е починал от удар в главата (т.е. той може да бъде убит). Въпреки това, през 2005 г. компютърна томография показа, че дупка в задната част на черепа е била направена по време на мумифицирането. Фараонът не е умрял затова.
Такова вътрешносемейно кръвосмешение вероятно е било мотивирано от съображения за престиж: кралската кръв, а не тази на обикновените смъртни, трябва да тече във вените на владетеля. Или желанието да изолират династията от чужди влияния и да държат властта единствено в собствените си ръце. Това обаче се превърна във фатална грешка, която изигра жестока шега със съдбата на фараоните. Човек може само да се чуди какво щеше да се случи, ако мистериозните фараони все още бяха запазили своята цивилизация и своя род до днес.
3D реконструкция на Тутанкамон според BBC One.
Няма коментари:
Публикуване на коментар