Последователи

четвъртък, 2 октомври 2025 г.

Студио шпионска лига/34

 


Като стана реч за Илко Ескенази:
Бил се бил удавил, карайки джет край Варна. Изглежда тогава са имали дефицит на новичок, полоний, диоксин и рицин. Затова са си решили проблема по-примитивно, по-сигурно и по-бързо.
- - -
Преди да се случи съдбоносното събитие с джета, Илко каза, че ще разкрие много
неща за външния дълг на Народна република България. Още през 1993 г. Ешкенази прави изявление пред медиите в парламента, като заявява, че има данни за парите на разузнаването в чужбина и разполага с информация за наши фирми и какво представляват те в действителност.
"Беше се нагърбил да разследва докрай какво е станало с изнесените навън пари на България през външнотърговските дружества. И да върне еврейските имоти, но не успя и с двете", казва политик от онези години.
Външният дълг се свързва не само с критичната икономическа ситуация в България в началото на 90-те години. Мнозина изследователи провиждат тъкмо в неговото натрупване през последните години на управлението на Тодор Живков генезиса на т. нар. червени пари и с митичните "червени" куфарчета, с които започна ерата на българския капитализъм през 90-те години.
---
P.S.: Не че изключвам възможността Ешкенази да е жертва на съветските специални служби, но по-скоро вярвам, че е работа на хора, свързани с нашите (с ДС). Очевидно е, че Ешкенази е заплашил точно техните икономически интереси. Освен това, почеркът на "мокрите поръчки" на руските служби в чужбина е свързан предимно с използването на отрови (за което пиша по-горе). Обратното, в малкото случаи, когато нашите служби са извършвали убийства и опити за убийства с използване на отрови (случаите с Георги Марков и Владимир Костов), те винаги са искали съдействие и доставка на отровите от съветските служби (КГБ и ГРУ).



Кремъл заплашва лидерите на ЕС, че ще преследва всеки, който отнеме блокираните в Европа руски средства




Замразените руски активи са на обща стойност около 300 милиарда щатски долара, от които 210 милиарда евро са в Европа. От средствата в Европа 185 милиарда евро са в намиращия се в Брюксел в централен депозитар за ценни книжа „Юроклиър“ (Euroclear).




Кремъл днес заплаши европейските лидери, че Русия ще преследва всяко физическо лице или страна, която "открадне" нейните замразени средства и заяви, че отнемането на руските активи ще се отрази лошо на европейските депозитари и инвестиции, предаде БТА с позоваване на Ройтерс.

ЕС обмисля предложение за използването на замразени в Европа руски активи за финансиране на заем за Украйна на стойност 140 милиарда евро.

Замразените руски активи са на обща стойност около 300 милиарда щатски долара, от които 210 милиарда евро са в Европа. От средствата в Европа 185 милиарда евро са в намиращия се в Брюксел в централен депозитар за ценни книжа „Юроклиър“ (Euroclear). От тези средства около 176 милиарда евро са преобразувани в кеш при настъпване на падежа на ценните книжа.

„Говорим за планове за нелегално изземане на руска собственост. В руския език наричаме това просто кражба“, твърди говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Кремъл многократно е казвал, че евентуален опит за отнемане на активите му би подкопал доверието в централната банкова система, в еврото като валута и във възприятието, че е безопасно да се притежава собственост в Европа.

Припомняме, лидерите на Европа нееднократно са заявявали, че Русия дължи обезщетение на Украйна за незаконната си агресия срещу съседната страна и причинените щети.

„Основният принцип на международното право е че трябва да си платиш за щетите, които си нанесъл“, заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас.
„Ако не започнеш война срещу друга страна, няма да си изложен на риск“, добави тя.

„Това са допълнителни стъпки към пълното унищожаване на доверието в принципа на неприкосновеност на собствеността“, твърди още Песков.

„Бумерангът много сериозно ще удари онези, които са основните депозитари, страните, които са заинтересовани да са атрактивни за инвестиции“, заплаши той.










Руският диктатор Путин с вечерно стендъп представление: Всички са виновни за войната, само Русия не е виновна. Северна Корея участвала, за да спре войната. Ако Тръмп бил на власт, нямало да има война. Европа е виновна, че не се е прекратила войната. Санкциите срещу Русия са се провалили. Русия два пъти е заявявала готовността си да влезе в НАТО, но и двата пъти е получила отказ.


Средната възраст на живот след пенсиониране е 5г. 
Пенсионните фондове отделят за пенсия 5г., останалите пари за 35г. ги присвояват.





Макрон: Ще бъдем наивници, ако не осъзнаваме, че руската тайна армия се разширява в Европа

   


Европа подцени Русия, която заедно с тероризма представлява "най-голямата структурна заплаха за европейците". Това заяви френският президент Еманюел Макрон в интервю за германския вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ), публикувано в сряда, 1 октомври, цитирано от "Дойче веле" .

   


"Дълго време подценявахме Русия. Русия е икономически много по-слаба от Европа, населението ì стимулира, а индустрията ì не е иновативна. Но тя произвежда много повече оръжия - и то по-бързо. Подценихме заплахата", казва френският президент. „Освен тероризмът в Русия е другата най-голяма структурна заплаха за европейците. Тя застрашава нашата колективна сигурност чрез намеса в нашите избори, кибератаки, убийства на опозиционери и миграционни потоци, които се използват като средство за натиск“, изтъква Макронт в интервюто.

Френският президент посочва също така, че се подценява колко много руснаци влияят на нашето обществено мнение чрез разпространение на неистини, стигащи до историята за нашествие на дървениците във Франция.

"Нашите отворени общества са уязвими към информационните войни. Ние сме наивни, ако не осъзнаваме, че руската тайна армия се разпространява в нашите демокрации. Тя се състои от тези малки, безлични войници, се наричат ​​дигитални ботове. Те манипулират демокрацията във Франция, Германия и Европа."

Да се ​​свалят ли руски дронове и самолети?

На въпроса дали подкрепи изтеглянето на руски боен самолет, ако той навлезе без разрешение в европейското въздушно пространство, френският президент отговаря така: „В съответствие с доктрината за стратегическата бивалентност може да ви каже, че нищо не е изключено. Русия нахлу в Украйна без предупреждение.

Украйна се оказа съпротива. Но още през пролетта на 2022 г. нашите американски партньори заявиха, че няма да изпратят войниците. Ние постоянно казвахме на Москва какво няма да направим. Това е признак на слабост. Трябва да държим Путин в състояние на несигурност. И трябва да поддържам нашата зависимост - особено от американците."

Макрон за санкциите срещу Русия

Френският държавен глава подчертава пред ФАЦ, че санкциите срещу Русия "действат по-добре, отколкото се говори". За да действат обаче още по-добре, Западът трябва да се концентрира върху руския "сенчест флот", състоящ се от около 800 активни кораба, които заобикалят санкциите, подчертава Макрон. "Всички трябва да обединим усилията си, за да контролираме тези кораби, да ги блокираме и да вдигнем цената за руската икономика. Трябва също така да ускорим предоставянето на краткосрочна помощ на украинската армия", казва той.






Докато Вашингтон обсъжда прехвърлянето на крилати ракети „Томахоук“ с голям обсег към Киев, Москва подготвя асиметричен отговор. Севернокорейският лидер Ким Чен Ун предложи на Владимир Путин да тества най-новата балистична ракета „Пьолбит“ („Звездна светлина“) в украинския театър на военните действия.



   













Мария Захарова:
"На 3 октомври се навършват 35 години от т. нар. обединение на Германия, официално обявено след влизането в сила през 1990 г. на Договора за германско единство между ГДР и ФРГ, подписан на 31 август същата 1990 г.
Разделена след поражението си във Втората световна война, благодарение на усилията на своите западни „съюзници“, Германия успя да възвърне единството си след края на Студената война, преди всичко благодарение на твърдата и принципна позиция на страната ни. Трябва да се отбележи, че СССР категорично се противопоставяше на разделянето на Германия."
Край на цитата.
А Берлинската стена я построиха марсианците...
Или май бях аз, но не помня!
Но СССР категорично се противопоставял на разделянето на Германия, сигурно защото я искал цялата!


Русия официално ще подкрепя тероризма в България: „Време е да оправдаем очакванията“ МОСКВА - В отговор на решението на българския парламент да обяви Руската федерация за „държава, подкрепяща тероризма“, Москва излезе с декларация, че „в такъв случай ще бъде редно да започне да го прави и в България, поне да не е напразно обвинението“. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова уточни с три промила увереност, че вече са отпуснати средства за „обновяване на инвентара“, включително свежи партиди „Новичок“, сгъваеми портативни прозорци за внезапни инциденти и бензинови ваучери за нелегални подпалвачи. Според източници, близки до хакнатата служебна поща на ДАНС, първите задачи вече са раздадени по местните клетки на руското влияние — включително планирани взривове в оръжейни складове, палежи в защитени територии и стратегическо подхлъзване на хора с неудобни мнения на места с ниски или никакви парапети. „След като така и така ни обвиняват, поне да си заслужим титлата. Ние в Русия не приемаме празни титли — всичко трябва да се заслужи с труд и поне два трупа“, заяви неназован източник от руското посолство, преди да се срещне с определени български политици и собственици на търговски панаири. Българските служби увериха, че „следят ситуацията отблизо“ и са готови много сърцераздирателно да се вайкат, че са могли да направят нещо, ако не бяха корумпираните им некадърни шефове-парашутисти.


Захарова : Русия официално ще подкрепя секстуризма в България: „Време е да оправдаем очакванията“









ГОВОРИТ МАZКВА ЧРЕЗ ДРУГАРКАТА ОТ ГДР ZМЕРКЕЛ. НЕДОСЕГАЕМ УТАЕЧЕН КОМУНОСЪВЕТЦKИ ПРОДУКТ. ТОВА НЕЩО БЕШЕ КАНЦЛЕР НЯКОЛКО МАНДАТА И ИМАШЕ ПРЕТЕНЦИИ И В ЕВРОПА ДА УПРАВЛЯВА. ТАКА Я ''УПРАВЛЯВА'', ЧЕ Е Я НАПЪЛНИ С ВРАЖЕСКА АГЕНТУРА ПО ИНСТРУКЦИИ НА КГБ








Ангела Меркел – най-успешният руски проект в ЕС.
Не с танкове, а с усмивки, газови договори и „човещина“.
Докато говореше за европейско единство, тя тихо върза Европа за тръбите на „Газпром“, разруши енергийната ѝ независимост и я заля с миграционни вълни, които промениха демографията ѝ за поколения напред.
Днес, когато войната вече гори, Меркел удобно обявява, че „диалогът с Путин бил прекъснат“ – сякаш именно липсата на диалог, а не годините ѝ на угодничество, доведоха до това.
Но всъщност тя просто довършва мисията си: да прехвърли вината върху Източна Европа и да измие ръцете си от онзи, когото сама превърна в чудовище.
Историята ще я запомни не като „Мама Европа“, а като жената, която под прикритието на мир и компромис подготви почвата за най-кървавия конфликт на XXI век.
Иронията? Докато Путин стреля по Украйна, сенките на неговите най-верни агенти още седят в Брюксел.


Днес, когато войната вече гори, Меркел удобно обявява, че „диалогът с Путин бил прекъснат“ – сякаш именно липсата на диалог, а не годините ѝ на угодничество, доведоха до това.
Но всъщност тя просто довършва мисията си: да прехвърли вината върху Източна Европа и да измие ръцете си от онзи, когото сама превърна в чудовище.

Историята ще я запомни не като „Мама Европа“, а като жената, която под прикритието на мир и компромис подготви почвата за най-кървавия конфликт на XXI век.
Иронията? Докато Путин стреля по Украйна, сенките на неговите най-верни агенти още седят в Брюксел.









неделя, 28 септември 2025 г.

Кубер и огромната Аспарухова България

 


https://www.youtube.com/watch?v=m1xO1VhftJA


*Кубер е считан за един от братята на Аспарух. Смята се, че той е останал под властта на аварския хаган, но по-късно въстава срещу него и заедно с беса, т.е. тракиеца Мавър превзема земи в Македония. *В тези сведения има известно количество истина, но трябва да се добавят още много неща. В Панония има българи около 3 века преди Кубер, като за това знаем от Касиодор. Сведението му предадено от Орбини е за битка между българи и римляни край Сирмиум през 390 г. *По-късно и отново край Сирмиум българите се сражават с готи, някъде към 480 г., за това пише Йоан Антиохийски. *За малко по-късни събития от същия регион разказва Павел Дякон, допълвайки, че в битка с готите е паднал българския цар Бузан, това става към 488 г. *Всички тези събития се случват векове преди времето на Кубер, но тази информация не е взета под внимание от нашите историци. Те разказват за това как император Юстиниан II воюва срещу Куберовите българи в Македония, признават, че по време на завръщането си от военната кампания императорът е нападнат от българи и едва се е спасил. Не е уточнено обаче, че тази битка и в Южна Тракия, недалеч от Константинопол. Около 2 века по-рано, в същия регион българите разбиват елина римска армия от 15 000 войника. Става дума за битката при Чорлу – Цурта, 499 г. *Малко след битката при Цурта, император Анастасий изгражда огромна стена, за защита на Константинопол от българите и техните съюзници. И тук – в Южна Тракия ние виждаме трайно българско присъствие, подобно на вековното присъствие на българи в Панония на юг от Дунава. И тази информация не е взета под внимание. *Сякаш никой не се интересува от това, че в годините 388 г., 390 г., 450 г., 478 г., 488 г., 491 г., 493 г., 494 г., 495 г., 499 г., 502 г., 504 г., 512 г., 514 г., 530 г., 535 г., 539 г., 540 г. 550 г., българите се споменават като обитаващи земите на юг от Дунава и водещи бойни действия с римската войска на територията на Тракия. *Самото име на Кубер е много древно, то е трако-пеласгийско по произход и може да се обясни с глагола кυβερνάω = Кубернао, Кибернао – управлявам. Кубер означава просто господар, губернатор, владетел.






Аспарух и неговите братя - Укритото

Имената на Аспарух и неговите братя: Батбаян, Алцек, Котраг, са тракийски по характер и разбира се могат да бъдат обяснени на български език, защото българския е развита форма на тракийския. Аспарух и неговите братя са родени в Стара Велика България, която обаче се е намирала на север от Дунава - територията, която римляните познават под името Дакия.

Аспа, еспа - конь Аспар, Еспар, Испар - конник Раджа, рекс, рих, риг, рих, риз, риш, рич... - владетел Испер-рих , Испор-цар Рерих - владетел на владетелите, съсар, каисер, цезар, цар Еспер-рерих


Калоян е роден през 1170 г. По време на юношеските си години той е принуден да отиде в Константинопол като заложник. След около 2 години престой успява да избяга и да се върне в България. След покушението над Асен I, през Калоян става цар на България 1199. Недълго след това, през 1202 г. започва война с Византия превзема Варна и др. селища. Следва битката при Русион. При битката край Адрианопол войската на цар Калоян пленява владетелят на Латинската Империя Балдуин Фландърски. След известно време фламандският благородник е обезглавен. За името на Калоян се правят спекулации, че е тюркско, гръцко, куманско, но реално то е тракийско, принадлежи на мизите, защото и Калоян е от стар мизийски род. Сведения за това има предостатъчно.

понеделник, 22 септември 2025 г.

Сексуална революция в Съветска Русия




С декрет на правителството болшевиките обявяват „от 1 май 1918 г. всички неомъжени жени от 18 до 32 години за държавна собственост“, те са задължени да се регистрират в бюрото за „свободна любов“ в Комисариата по социални грижи
    


За отказ от „свободна комсомолска любов“ с комсомолски функционери момичетата биват изключвани от Комсомола и наказвани

Проф. Вили Лилков*

През 1904 г. Ленин пише, че „разкрепостяването на духа на чувствеността ... ще помогне да се изхвърли сноп енергия за победата на комунизма“. Той е убеден, че ако се освободят и задоволят човешките сексуални потребности, това ще помогне да се изгради здраво комунистическо общество и възлага на Троцки да разработи въпроса за връзката между мъжа и жената при комунизма. Троцки пише до Ленин: „Любовният гнет е главното средство за поробване на човека. Докато има насилие – свобода не може да има. Семейството като институция е изживелица“, на което Ленин отговаря: „... не само семейството. Всички забрани от интимен характер трябва да бъдат снети. Заслужава си да се приложи опитът на суфражистките и да се разреши също еднополовата любов“. Ленин предрича, че „в сферата на брака и половите отношения приближава революция, която е в съзвучие с пролетарската революция“.

  

   


Не само Ленин и Троцки, а и други теоретици на комунизма са убедени, че радикалните обществено-политически трансформации трябва да бъдат съпроводени с промени в „психологията на половете“ и в семейните отношения, главно по посока равноправието на мъжете и жените в брака и обществото и

освобождаването на сексуалността

  



Болшевиките приемат, че „освобождаването на жената ще e възможно тогава, когато тя ще може да участва в голям, обществен мащаб в производството, а домашната работа ще я ангажира само до незначителна степен“. Според тях отделното семейство в условията на комунизма ще загуби смисъла си на основна стопанска единица за сметка на обществото, което е длъжно да поеме традиционната грижа на жената по възпитанието на децата и отговорността за семейната кухня. Това ще доведе и до сексуално освобождаване, което ще е благоприятно и за мъжете, и за жените.

   


Още през първите години след Октомврийската революция жените в Съветска Русия получават редица права, в т.ч. и на участие в политическия живот, а болшевиките последователно разрушават устоите на традиционното семейство. „За премахването на брака“ и „За гражданското партньорство, децата и собствеността“ са сред първите декрети на правителството. Църковните сватби са отменени, въведено е „гражданско партньорство“, а с декрет от 16 декември 1917 г. разводът става възможен при заявяване пред съда от поне от едната от страните в семейството, че желае това. Абортите са разрешени с постановление от 16 ноември 1920 г., ако операцията се извършва от лекари в болнични условия. Жените получават отпуск при бременност и са признати за равноправен брачен партньор. Създават се детски ясли и градини, в които държавата възпитава децата в духа на комунизма. Хомосексуализмът не се преследва, а проститутките са обявени за класови врагове. През 20-те години Съветска Русия е най-свободната страна в Европа по отношение секса и правата на жените.

   



Възрастта за встъпване в брак е понижена на 18 години за мъжете и 16 години за жените, които при брак може да не приемат фамилията на мъжа си. По думите на Ленин болшевиките противопоставят на „еснафско-интелигентския-селски пошъл мръсен брак без любов – пролетарския граждански брак по любов“. В клубовете на фабрики и заводи се организират

„червени сватби“

   


В ролята на „свещеници“ влизат комсомолските и партийните секретари, които напътстват младоженците, а подаръците, които получават имат „революционен характер“ – брошури на Ленин, „Азбука на комунизма“ от Бухарин и Преображенски, книгата на Троцки „Въпроси на бита“.

Увлечението на болшевиките по сексуалното разкрепостяване е толкова голямо, че на места се стига до абсурди. Съветът на народните комисари в Саратов издава „Декрет за отмяна на частното владеене на жените“ в сила от 1 януари 1918 г. Декретът постановява, че „законният брак е продукт на социално неравенство, което трябва да бъде изкоренено в Съветската република“ и е „сериозно оръжие в ръцете на буржоазията в нейната борба срещу пролетариата и благодарение на него всички най-добри екземпляри на красивия пол бяха собственост на буржоазните империалисти, а такава собственост нарушава правилното продължаване на човешкия род“. За да прекрати тази „ужасна“ практика, СНК отменя „постоянното владеене на жени на възраст от 17 до 30 години, с изключение на омъжените жени с пет и повече деца. Останалите са

„достояние на целия трудов народ“,

но за да се възползват мъжете от тях, трябва да представят удостоверение, че принадлежат към работническата класа, а онези, които „не могат да докажат трудовия си произход“ плащат специална такса. Предвидени са и времеви ограничения при „ползването“ на жените. Болшевиките тръбят, че така те дават на жените свобода като ги освобождават от възможността да бъдат частна собственост на техните мъже, което е изключително лицемерно, защото жената на практика преминава в собственост на мъжете в цялата държава.

В началото на 1918 г. жителите на град Тамбов са принудени да приемат бежанци от съседни губернии (основно от Саратовска губерния), които се спасяват от скандалните декрети за отмяна на частното владеене на жените, защото в Тамбовска губерния подобен декрет не е приет. Всички хотели са препълнени, а населението на града рязко нарстава..
   

  

В град Владѝмир[1] се разпространява документ, издаден от местните власти, който в стила на декретите на правителството обявява, че „от 1 май 1918 г. всички неомъжени жени от 18 до 32 години се обявяват за държавна собственост“. Те са задължени да се регистрират в бюрото за „свободна любов“ в Комисариата по социални грижи, където може да си изберат съпруг за съжителство между 19 и 50 години. „Мъжете също могат да си изберат съпруги даже без съгласие на последните, в интерес на държавата. Ако възрастта на гражданката не може да бъде удостоверена с документ, оценката за нейната „пригодност за обществено ползване“ се извършва по външния вид и свидетелски показания. Децата, родени от това съжителство, стават собственост на републиката.“

Подобен декрет се появява и в Кронщад, Калуга и други градове на Русия. В Москва скандалният анархист Мартин Хватов се „прославя“ и с това, че за „сексуално разкрепостяване на масите“ разкрива в район Соколники „Дом на любовта на комунарите“, където в комуни се практикува съвместен интимен живот. В една стая се настаняват да живеят мъже от дадена комуна, в друга – жените, а третата стая е предназначена за техните романтични срещи. „Дворецът“ има кратък живот, тъй като предизвиква недоволство и през юли 1918 г. е проведен съдебен процес на революционния трибунал, който признава „двореца“ за бордей, защото Мартин Хватов е взимал пари от комунарите, а се е ползвал от сексуалните услуги безплатно. Хватов не получава наказание, защото е защитен лично от известната с „прогресивните“ си позиции по сексуалността болшевичка Александра Колонтай, която е изключително активна в налагането на модерни разбирания за семейството и децата. Според нея семейството е загубило традиционните си функции и отмира, и не е нужно нито на държавата, нито на хората, защото „на мястото на затворената семейна клетка ще израстне голямото световно, трудово семейство“. За Колонтай идеалът за „голямата любов“ е трудно постижим; жената трябва да се еманципира икономически и психологически от мъжа; тя сама трябва да избира партньорите си в любовта и само случайните връзки може да ѝ дадат възможност да съхрани своята индивидуалност. Тя пропагандира като задължителен т. нар. „период на ученичество“ в любовта, през който чрез „любовни игри“ и „еротични приятелства“ се усвояват сексуалните отношения, освободени от „емоционална привързаност“ и от „идеята за превъзходство на една личност на друга“. Тя смята, че моногамният брак противоречи на природата на човека и въвежда в своите произведения понятия като „полов комунизъм“ и „еротична дружба“.

Болшевиките организират полово възпитание в училищата за децата от 12–13-годишна възраст. От 1919 г. до 1925 г. в СССР пристигат около 300 специалисти от Европа, които се заемат с ранното полово образование.

Всичко това силно разклаща устоите на семейството и освобождава сексуалните отношения. Рязко нараства броят на извънбрачните деца и на венерическите заболявания. Около 25% от родените през 20-те години деца в Москва са извънбрачни. Изнасилванията също се увеличават, а в пролетарските среди сексуалното насилие над бивши аристократки и буржоазни жени се приема за

„класова справедливост“

    

  

   

Сред по-долните слоеве на обществото се създава впечатление, че жените ще станат обща собственост за задоволяване на „обществени полови потребности“. Много често за отказ от „свободна комсомолска любов“ с комсомолски функционери момичетата биват изключвани от Комсомола.

Темите за брака, пола и сексуалните отношения предизвикват разгорещени дискусии в обществото. Сред студентите и особено сред младежите от работническите факултети към Висшите училища се разпространява упорито теорията за любовта като „чаша вода“, която отрича любовта в класическото разбиране на буржоазното общество и я свежда до задоволяване на инстинктивната сексуална нужда, която трябва да бъде задоволявана без „условности“, както се утолява жаждата. Сексът е обявен за естествена човешка потребност и всяка порядъчна комсомолка не би трябвало да откаже на другаря комсомолец, който се нуждае от полово задоволяване. Появяват се лозунги от типа: „Жени, станете приятелки с любовниците на мъжете си!“; „Добрата жена сама подбира подходяща любовница на мъжа си, а мъжът препоръчва жена си на своите приятели“; „Всяка комсомолка трябва да откликне на предложение за любов на друг комсомолец, в противен случай тя е еснафка!“; „Всеки комсомолец може и е длъжен да удовлетвори половите си копнежи.“ Измежду комсомолските комуни, които по това време получават широко разпространение в Съветска Русия, в големите градове на страната се появяват и „полови комуни“ в които живеят по 10-12 младежи от двата пола, които организират не само съвместно домакинство, но и общ полов живот. Обособяването на самостоятелни двойки в комуната рязко се осъждат от останалите членове на комуната и се заплашват, че ще загубят почетното звание „комунар“.

Последиците от сексуалната революция не се харесват на управляващите. Ленин пише: „На мен ми разказваха, че на вечерните четения и дискусии с работници се разглеждат предимно въпроси на пола и брака... Не вярвах на ушите си, когато разбрах това. Първата държава на пролетарската диктатура се бори с контрареволюционерите от цял свят. А активните комунистки в същото време обсъждат въпросите на пола... Това безобразие е особено вредно за младото движение. Вие, разбира се, знаете за теорията, че в комунистическото общество да се удовлетворят половите стремежи и любовните потребности ще е толкова просто, колкото да се изпие чаша вода. От тази теория на „чашата вода“ нашата младеж е вбесена, наистина вбесена... Привържениците ѝ твърдят, че тази теория е марксистка. Благодаря за такъв „марксизъм“.

Независимо от „усилията“ за сексуално разкрепостяване семейството в много голяма степен запазва своята консервативна същност. През 20-те години само около 13,3% от мъжете и 10,6% от жените в СССР одобряват случайните сексуални връзка от рода на тези, които проповядва Александра Колонтай.

Психоаналитикът Арон Залкинд, наречен „лекар на партията“, защото лекува нервните разстройства на ръководните дейци на ВКП(б), предлага да се регулира политиката в сферата на сексуалността, така че „половите взаимоотношения да се впишат в общите задачи за изграждане на новото общество от нови хора“. През 1924 г. той написва „12 полови заповеди на революционния пролетариат“, в основата на които стои разбирането, че човек в ежедневния си живот страда от „полов фетишизъм“, от който трябва да се освободи, а брачният живот на хората трябва да се подчини на класов и обществен контрол. Според Залкинд „колективът трябва да привлича хората по-силно към себе си, отколкото любовният партньор“, а половият живот е „допустим дотолкова, доколкото подпомага засилването на чувството за колективизъм“ и „боевата готовност“. До брака, препоръчва той, е необходимо полово въздържание и половият акт не трябва да се повтаря често. Половият подбор трябва да се изгражда по линията на класовата солидарност и революционно-пролетарската целесъобразност, а класата има право да се намесва в половия живот на своите членове, защото „половото“ трябва да се подчинява на „класовото“, „без да му пречи и във всичко да го обслужва“. Интимните отношения трябва да са подчинени на възпроизводството на здраво поколение и всякави „излишества“ в тях трябва да бъдат осъждани като разпиляване енергията на пролетариата.

Долу срамът!

В началото на 20-те години в големите градове на Съветска Русия се провеждат манифестации на голи мъже и жени, които издигат плакати и скандират: „Долу срамът!“; „Комунарите не се нуждаят от дрехи, които скриват красотата на тялото!“; „Човекът е произлязъл от маймуната, животните не носят облекло!“; „Долу на буржоазния гардероб!“. Противниците на срама искат да покажат, че голото тяло олицетворява демокрацията, свободата и равенството, а срамът е „буржоазното минало на съветския народ“. Членовете на „обществото на голото тяло“ ходят на митинги и шествия голи, препасали червени ленти през раменете с надписи: „Долу срамът!“, „Долу еснафщината!“, „Ние сме деца на слънцето и въздуха!“.

Те се появяват голи в трамваи и автобуси, на улиците, в театрите, но това се случва предимно в големите градове, защото в малките градове и селата ги посрещат яростно. Един от най-ревностните последователи на нудизма и идеен вдъхновител на обществото „Долу срамът“ е болшевикът Карл Радек – близък приятел на Троцки и Ленин. Той в дома си ходи гол, плашейки близките и гостите на семейството. Маяковски често се появява на шествията на нудистите, облечен в бял костюм, съпроводен от голи млади жени с червени ленти през рамо

Нудизмът привлича привърженици, появяват се нудистки плажове. Голяма провокация към църквата и обществото в Москва е нудисткият плаж близо до храм „Христос Спасител“ на Москва река. Сред популяризаторите му са художници, феминистки, представители на радикалната еврейска интелигенция, футуристи и писатели, поети, литературни критици.

Много от ръководителите на болшевиките не приемат нудизма. Наркомът по здравеопазване Николай Семашко заявява в интервю във вестник „Правда“, че проявите на обществото „Долу срамът!“ не са допустими в градовете и съветва те да се отправят към морето. На XIV конгрес на ВКП(б) през 1925 г. Николай Бухарин рязко критикува моралното разложение сред младежите, визирайки обществото „Долу срамът!“.

Неограничената сексуална свобода се оказва неприемлива не само за консервативното руско общество, а и за по-голямата част от младежта. Когато Сталин взима властта, нудистите бързо се разпиляват, въвеждат се сурови наказания за притежание и разпространение на порнографска литература, а за секс не се говори публично. Сталин счита, че индустриализацията на страната изисква пълна концентрация, без разпиляване силите на пролетариата в сексуални преживявания, а децата не трябва да се занимават с „делата на възрастните“. От 1933 г. в СССР започват

хайки срещу хомосексуалистите

и разбиване на техните тайни квартири и сборища. През 1934 г. хомосексуализмът е обявен за престъпление. Заловените са обвинявани в „антисъветска дейност“, „фашизъм“, „злостна контрареволюционна агитация“, „морално разложение на Червената армия“ или в „работа за чуждо разузнаване“.

     

   

  


През 1936 г. е приет нов семеен кодекс, който забранява абортите, „свободната любов“ е заклеймена като „антисоциалистическа“, половото възпитание на децата е прекратено, а държавата засилва мерките за укрепване на социалистическото семейство и възпитанието на „новия човек“. Моногамният брак е наложен като норма, добрачните сексуални връзки се считат за аморални, отклоненията от установените сексуални норми са подложени на рязко осъждане. Вестник „Комсомолска правда“ пише, че „Моралната чистота на комсомолеца е надеждна гаранция срещу политическото разложение“. Всички залитания на компартията по посока сексуалното освобождаване на обществото са осъдени и обявени за дело на враговете на народа[2]. Бурните дискусии за пола, секса и семейството от 20-те години остават в историята, а като идеал за семеен живот служи „бащата на народите“ Сталин, обграденият от деца морален вдовец.

*Текстът е част от новата книга на проф. Вили Лилков за руското православие и вярвания по времето на болшевиките. Изследването му предстои да бъде издадено тази година. Откъсът се публикува във Faktor.bg с любезното съдействие на автора.











https://faktor.bg/