СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА c.ДЖАПА МЕДИТАЦИЯ: ТЕОРИЯ

"Мантра йога е точна наука. "МАНАНАТ ТРАЙЕТЕ ИТИ МАНТРАХ" - чрез постоянно повтаряне на мантра човек е защитен и освободен от колелото на раждане и смърт. Мантрата се достига чрез умствен процес. Коренът "ман" означава "мисля", а наставката "тра" идва от "трай" - "защищавам" или "освобождавам" от връзките със света на явленията. Мантрата задвижва творческата сила и дарява вечна Благодат. Непрекъснато повтаряна, тя събужда съзнанието." Свами Шивананда "Джапа йога" Мантрата е мистична енергия, затворена в звукова структура. Във вибрациите на всяка мантра се съдържа определена сила. При концентрация и повторение нейната енергия се освобождава и приема форма. Джапа, или Мантра йога, е тази практика, при която силата, съдържаща се в мантрите, се прилага за определени цели. Всяка мантра се състои от съчетания от звуци (санскритската азбука съдържа 50 звука). Езикът санскрит още се нарича "деванагари" - език на боговете. Древните мъдреци, настроени на по-висши нива на съзнание, са разбирали присъщата на звука сила и са използвали различни звукосъчетания, за да задвижат определени вибрации; а последните, прилагани систематично, са можели фактически да преместят планини. Всъщност според една от теориите за строежа на египетските пирамиди древните египтяни са скулптирали и придвижвали камъни с огромни размери именно чрез високо развитата наука за звуковите вибрации. Съвременната наука все още не може да отговори дали това е възможно. Но няма съмнение, че звукът действително има определен и възможен за предсказване ефект върху човешката психика и тяло. Ярък пример за това е разликата между класическата и рок-музиката. Първата по-скоро успокоява, докато втората възбужда сетивата. Различните мантри, които се използват на по-фино ниво, имат различно предназначение. По-точно те насочват ума към концентрация върху Върховното и освобождават духовната енергия в чакрите на тялото. Има различни мантри. Някои, наречени БИДЖА (мантра-семе), нямат точно значение. Те въздействат върху надите - нервните проводници на астралното тяло, вибрират в чакрите по гръбнака и действат като фин масаж, освобождавайки блокировки; така те позволяват на кундалини да тече по-свободно. При тях името и формата на звука са слети и не могат да се разграничат. Има и мантри със значение, което може да бъде преведено. Тези НИРГУНА - абстрактни мантри - също възбуждат силни вибрации в тялото, а словесно утвърждават единство с непроявеното чисто съзнание. По-често срещани са мантрите на отделните божества, в които повтарянето на звука се съпровожда с визуализиране на специфична форма с атрибути. Напр. човек, склонен към уединение, който се стреми да разруши отрицателни качества, ще повтаря мантрата на Шива. Човек със семейство, чийто идеал е любящия и изпълнен с отговорност съпруг, ще медитира върху Рама. Онзи, който вижда Бога като безкраен, възлюбил всичко и дори малко закачлив, ще изгради тези качества в себе си, като повтаря мантрата на Кришна.                                                                                                                                                                                                                                                                                     c.Йога на физиката                                                                                                                                                                                                                                                                                               Важно е да се разбере, че визуализацията на божеството служи само да помогне за фокусирането на ума. Повтарянето на мантри, които са имена на божества, възбужда силата на вибрациите, съдържащи се в името. Когато името на Шива се повтаря съсредоточено, това фактически разрушава лошите качества. На времето Шива е бил обясняван по митологичен път; сега учените разкриват, че когато енергията се разгражда, тя образува определени мотиви, като че ли танцува. Същият е и танцът на Шива. Фритьоф Капра, автор на "Тао на физиката", отбелязва приликата между индуисткия бог Шива - силата на Разрушението - и квантовата теория, според която материята никога не е в покой, а винаги в движение. В откъса, цитиран по-долу, озаглавен "Йога на физиката", д-р Капра обяснява това отношение. Това е откъс от неговия доклад на симпозиума "Физика и метафизика", състоял се на 29.10.1977год. в Лос Анжелес. "Какви са природата и произходът на вселената? Каква е природата на човешкото съществуване? От какво е направена материята? Какво е пространството? Какво е времето? Хора от всички векове са били пленявани от тези въпроси. Съобразно историческия период и културния контекст към тях са били използвани различни подходи. Творци, учени, магьосници, мистици - всички имат определен начин да опишат света - с или без думи. Ще се спрем главно на два подхода: от една страна - съвременната западна наука, от друга - източния мистицизъм, по-специално йога. Ще видим, че техните възгледи са много сходни. Моята област е физиката - наука, която в ХХв. доведе до радикални изменения в много от основните ни понятия за действителността. Напр. във физиката на елементарните частици понятието "материя" е съвсем различно от традиционната идея за материално вещество, господстваща в класическата физика. Това се отнася и за други понятия от реалността, като пространство, време, обекти или причина и следствие. От тези промени в нашите понятия за действителността се ражда нов възглед за света. Той се оказва тясно свързан с възгледите на мистиците от всички времена и традиции, особено с религиозните философии на Далечния Изток. В йога-традицията се казва, че към духовното знание и самоосъществяването водят много пътеки. Вярвам, че и съвременната физика може до известна степен да бъде една от тях. Нейният възглед за вселената е в хармония с възгледите на древните йоги и мъдреци. В този смисъл сега ще говоря за йога на физиката. Корените на класическата западна физика са във философията на гръцките атомисти от V в. пр.н.е. - философска школа, която разглеждала материята като изградена от основни блокове, наречени атоми. Атомите били смятани за твърди, предимно пасивни късове инертна материя, която се задвижвала от външни сили със съвсем различен характер и категория - от сферата на духовното. По този начин се е създало едно противопоставяне, което в следващите векове станало характерно за Западното мислене. То е породило дуализма между духа и материята, между ума и тялото. За разлика от механистичния възглед на класическата Западна наука, Източното схващане може да бъде наречено органично, холистично, екологично. Нещата и явленията се възприемат като различни прояви на една и съща реалност. Разделянето на света на различни обекти, въпреки че е полезно и практично за ежедневието, се разглежда като илюзия - МАЯ, както я наричат индусите. За източните мистици обектите имат флуидална и вечно променяща се природа. Промяната и превръщането, потокът и движението играят важна роля в техния възглед за света. Космосът се възприема като една неделима реалност в непрекъснато движение. Той е жив, органичен, духовен и материален едновременно. Почти същия възглед се ражда сега в съвременната физика. В ХХв. учените започнаха да изследват атома. Те откриха, че атомите не са твърди и стабилни, а се състоят главно от празно пространство. Всеки атом има малко ядро, състоящо се от частици, около което се въртят други частици. Най-напред учените решиха, че тези съставящи атома частици са основните единици, изграждащи материята. Но после откриха, че пак са сгрешили. Това стана очевидно през 1920 год., когато бе разработена квантовата теория - теоретичната основа на атомната физика. Квантовата теория показа, че тези съставящи атома частици не играят роля като самостоятелни единици, а могат да бъдат разбрани само като взаимовръзки между различни действия на наблюдение и измерване. Частиците не са неща, а взаимовръзки между нещата; а тези неща са взаимовръзки между други неща и т.н. Така квантовата теория разкрива основното единство на вселената. Тя показва, че не можем да разложим света на независимо съществуващи най-малки частици. Колкото повече проникваме в материята, толкова повече виждаме Природата не като съставена от изолирани основни градивни елементи, а като сложна мрежа от отношения между различните части на едно обединено цяло. На тази мрежа от отношения е присъща динамичността. Според квантовата теория материята никога не е в покой, а винаги в движение. Погледнато макроскопично, материалите около нас може да изглеждат мъртви и инертни. Но ако увеличите къс метал или камък, ще видите, че той е пълен с живот. Съвременната физика представя материята не като пасивна и инертна, а като постоянно танцуваща и вибрираща. Това е много близко до описанието на света от източните мистици. И в двата случая основното е, че вселената трябва да бъде схващана в нейната динамичност. Нейните структури не са статични и твърди, а трябва да бъдат разглеждани в динамично равновесие. Физиците говорят за непрекъснат танц на материята, съставяща атома. Те действително употребяват израза "танц на съзидание и разрушение" или "енергиен танц". Това спонтанно възниква в ума, когато гледаме някои от изображенията на частици, направени от физици в техните мехурчести камери. Но физиците не са единствените, които говорят за този космичен танц. Може би най-красива е тази метафора в индуизма - танцуващият бог Шива. Шива е въплъщението на космичния танц.                                                                                                                                                                                                                                                                              Според индийската традиция животът е ритмична смяна на раждане и смърт, на съзидание и разрушение. Индийските художници са създали красиви картини и статуи на танцуващия Шива. Те са визуални изображения на космичния танц, както следите в мехурчестите камери, фотографирани от съвременните физици. Чрез най-модерна технологична апаратура е получена съвременна версия на танца на Шива. За мен резултатът е също тъй красив и велик, както и чудесните индуистки статуи. И в двата случая е показан вечния танц на съзидание и разрушение, който е основата на всички естествени явления, основата на цялото съществуване. Затова съм наслоил двете изображения едно върху друго - вариантите на танца на Шива от ХII и ХХв. Виждате, че получената картина по много красив начин обединява древна митология, религиозно изкуство, мистично прозрение и съвременна наука."                                                                                                                                                                                                                           .c.Звукът: семето на материята                                                                                                                                                                                                                                                                                  "В началото бе Слово; и словото бе Бог, и Словото бе у Бога." Словото от Библията е ШАБДАБРАХМАН от индуистката ТАНТРА. Думата, звукът и мантрата са неразделни части от индийската космогония. Като взема от сферата на теорията космологичните принципи,осмоса; средството, което връща индивида към Източника. В началото ШАКТИ, непроявеният космос, плава като яйце в тихата, неподвижна Празнота. Маса от непроявена, недиференцирана енергия, тя съдържа силата-семе на всички вселени. Тя почива в Празнотата, като ту разцъфтява като изявен Космос, ту се отдръпва в разпадане - ПРАЛАЯ. Във вечността, като ден и нощ, вселената ту се разширява в материя, ту се свива в изначална енергия. При разпадането Шакти, наричана още Божествена сила или Космична енергия, се намира в покой. Както цветът на лалето е скрит в пъпката, така и вселената с нейните имена и форми лежи в зародиш в Шакти. В сърцето й се намират трите качества: сатва (чистота), раджас (активност) и тамас (инерция), чието калейдоскопично взаимопреливане прониква във всички аспекти на вселената. Космичната еволюция върви от несъзнателния, неподвижен, непознаваем и непроявен към съзнателния, подвижен, познаваем и проявен микрокосмос. От друга страна,човешката еволюция е обратно пътуване от грубото физическо ниво на микрокосмоса назад към Абсолюта. В единя случай силата е центробежна, в другия - центростремителна. Според Тантра звукът като вибрация на недиференцирания разум е катализаторът,който ускорява разцъфтяването на изявения космос. Първична тръпка разтърсва дремещото равновесие на Шакти и възбужда раджас - активния принцип, който ще сътвори безбройните вселени. Причинната вибрация Шабдабрахман е недиференциран, беззвучен звук. Това е дължината на вълната, познавана като Бог. Тази велика космична вибрация разделя Шакти на две полета от магнитна сила и я проектира като два аспекта - НАДА и БИНДУ. Като центробежна, положителна сила и мъжко начало, Бинду е основата, от която действа Нада. Като центростремителна, отрицателна сила и женско начало, Нада развива видимата вселена. Те са двата аспекта - Баща и Майка - на Върховната сила. Раздвояването на Шакти е двойнственост в единството, а не разделяне. Тази двойнственост на противоположностите в основата на проявената Шакти всъщност осигурява магнитната сила, която задържа в състояние на вибрация молекулите на физическия свят. Чрез съвременната фотография е възможно да се наблюдава как розовата пъпка експлодира в цвят. По същия начин и вселената разцъфтява и се разширява. След първото диференциране, съдържащо енергиите-семе на вселената, вибриращата маса енергия продължава да се диференцира и разширява като дължини на вълните. При петото отделяне енергията се разгъва на грубо  физическо ниво със създаване на 50 артикулирани звука или ВАРНИ. "Варна" означава цвят и всички звуци имат съответни цветови вибрации в невидимия свят. От комбинациите и пермутациите на тези основни звуци се ражда вселената на формите. Звуците, както и физическите вибрации, могат да създават форми, които да бъдат предвиждани. Комбинациите от звуци създават усложнени форми. Опитите показаха, че звуци на дадени музикални инструменти чертаят по пясъка определени геометрични форми. За да се създаде дадена форма, трябва да прозвучи определена нота в определен тон. Повторението на една нота и тон създават точно копие на формата. В основата на всички форми на физическия свят са трептящите на различна дължина на вълните 50 изначални звука в различни съчетания. Така звукът е потенциална форма, а формата - изявен звук. Поради този осцилиращ характер на материята и на ума като реципиент, светът на изявените форми може да бъде изживян само в изкривяване, като илюзия. Разкъсани и разпаднали се, петдесетте основни звука са избледнели в коридора на времето, и са загубени за човешката памет. Но санскрит произхожда пряко от тях и от всички езици е най-близък до тях. Мантрите са сили на звука,развили се от варните и разкрити на древните мъдреци в сричките на санскритския език.                                                                                                                                                                                                                                                                                                   .c.Звукът като енергия                                                                                                                                                                                                                                                                                        Свещените срички, използвани при медитация от духовните ученици, са обикновено санскритски имена на Абсолюта. Като божествена сила, изявена в звука, мантрата сама по себе си е финото тяло на Божеството. Според теорията за джапа-медитацията (повторението на мантри), повторението на сричките с точност и пълна отдаденост събужда формата на божеството-управител на съответната мантра. Медитацията върху ОМ НАМАХ ШИВАЯ създава формата на Шива, а ОМ НАМО НАРАЯНАЯ - тази на Вишну. Вибрациите, създадени чрез тона на мантрата,са особено важни, а произношението също не може да бъде случайно. Чрез настройване на дължината на вълната на мантрата човек излиза от грубото ниво на произнесения звук и през прикриващото було на материалната вселена се връща към персонализираното Божество, а накрая към първичната недиференцирана енергия на Върховната сила. Тук е необходимо да разгледаме микрокосмоса, който е умален макрокосмос. Той е средството, чрез което човек се връща от изречения звук към Причинната сила. Както и космосът, индивидът непрекъснато претърпява разцъфтяването и разпадането на безброй прераждания, периоди на активност и почивка. В него се изявяват и центробежни, и центростремителни сили - като дишането и сърцебиенето. В човека нада - жизнената сила на вселената - приема формата на кундалини - психическата сила, навита в астрална дрямка в основата на гръбнака. Тази енергия пулсира с дължините на вълните на 50-те основни звука, които накрая достигат груба артикулация с гласните струни. Според йога мисъл, форма и звук са едно и също - както парата, водата и леда са едно вещество. Те са различни аспекти на една дължина на вълната, или същата вибрираща енергия, преминаваща през различните нива на съзнанието. В момента, в който ушите чуят името и го предадат на съзнанието, в ума се проявява формата. Мисълта и звукът се изявяват в четири основни състояния, като звукът е на единия край на спектъра, а мисълта - на другия. Джапа медитацията води от най-ниското до най-висшето от тези състояния. ВАЙКХАРИ - изречената дума - е наситен звук, който се чува, в максималната си диференциация. Той е мисъл, преведена на кодираното състояние, наречено език. Това е най-конкретното състояние на мисълта. В този първи етап мисълта изисква и име, и форма. Името е същото, както и мисловната вълна, и те не могат да бъдат разделени - когато произнесем думата "котка", си представяме съответната форма. Обратното също е важно. Колкото по-абстрактна е думата, напр. "Бог", толкова е по-трудно разбирането й. Използването на езика изисква диференциране на мисълта с думи. Този процес е вторият етап - МАДХЯМА. Говорещият или пишещият избира думите си през умствена призма, затъмнена от предубеждения, впечатления, емоции и други ограничения. Те се превеждат обратно в мисъл от слушателя или читателя, чийто ум от своя страна също е затъмнен от идеите му. Предаването на мислите чрез езика неизбежно води до объркване. Нека си представим, че дадем на компютър да преведе от английски на руски изречението: "Духът иска, но плътта е слаба". При втория превод - от руски на английски -резултатът би могъл да бъде следният: "Призракът желае, но месото е сурово". Механизмът на езика е особено груб и неточен. ПАШЯНТИ - третият етап - е видимият звук. Той е телепатично състояние, при което човек действително усеща формата на мисълта. Това е универсалното ниво, на което се поражда всяка мисъл, независимо дали човек е англичанин или китаец. Тук няма диференциране на мисъл, име и форма. Индус, ескимос, германец или негър - ако гледат едно цвете, всички ще изживеят мисълта за него по едно и също време на един и същ безсловесен език. ПАРА - четвъртото и най-висше състояние, е трансцедентално. Образувано на неопределена дължина на вълната, то е над всички имена и форми. Това е непроменящият се, изначален субстрат на всеки език и е чиста енергия, шакти. Като недиференциран, потенциален звук, то съответства на Шабдабрахман - Божествената вибрация, която обединява всичко. Мисълта не може да бъде задържана на първото ниво на звуково и визуално изживяване. Вибрациите й са твърде бързи, дори на най- ниско ниво. В телепатично състояние тя може мигновено да пътува навсякъде. В трансцедентално състояние всичко се слива в едно. Това  състояние на мисъл или вибрация, което може да бъде достигнато в медитация, обикновено се нарича Бог.                                                                                                                                                                                                             .c.Използване на звуковите вибрации за медитация                                                                                                                                                                                                                                    Джапа медитацията е метод за канализиране на съзнанието от най- ниското до най-висшето ниво на чистата мисъл. Повтаряна словесно или на ум, мантрата издига практикуващия до състоянието на телепатия и отвъд до трансцеденталното. Напр. "Рама" има специфична форма, която в телепатично състояние се слива с името. На четвърто ниво името, формата и собственото Аз като наблюдател не могат да бъдат разграничени. Те се обединяват. Преобладава състоянието на блаженство. Човек не се радва на блаженството - той самият става блаженство. Това е истинското изживяване на медитацията. Силата на звука е огромна. В допълнение към образа и формата, той също поражда идеи, чувства и преживявания. Само като чуе думите, умът може да изпита радост или болка. Напр. ако чуе вик "змия!", човек моментално скача, обзет от страх. Създадено е съзнание за нещо, което се смята за опасно. Умът реагира с уплаха, съответно и тялото. Ако името на едно обикновено нещо от този свят има такава сила, то представете си каква сила се крие в името на Бога. Джапа е един от най-преките пътища към Самореализацията - достигането на Универсално съзнание. Тя изчиства ума, отстранява гнева, алчността, похотта и другите замърсявания, които спират светлината отвътре. Ако избършем огледалото от праха, който го покрива, то отразява по-добре;така и умът, когато бъде пречистен, придобива способността да отразява висшата духовна истина. Дори малко повторение с чувство и еднонасочена концентрация разрушава тези замърсявания. Джапа медитацията с вяра, отдаденост и чистота, увеличава силата на ученика, дарява го с добродетелите и силите на божеството-управител на мантрата. Разкривайки на съзнанието му бог, тя води до просветление и вечно блаженство.                                                                                                                                                                                                                                                 Върховното не е отделна личност. Бог е познание, изпитвано на определена дължина на вълната. Джапа създава в ума формата на божеството, свързано с мантрата. Чрез постоянни упражнения тази форма става център на съзнанието на практикуващия и може да бъде пряко реализирана. Т.е. мантрата на божеството е идентична със самото божество. Повторението с концентрация върху значението на мантрата и върху атрибутите на избраното божество бързо води до Реализация на Бога. Джапа без знание на значението, само като сила на вибрациите, също води до осъществяване, макар че това ще отнеме повече време.                                                                                                                                                                                                                   .c.Посвещение в мантра                                                                                                                                                                                                                                                                                       Преди да започне да се занимава с джапа, човек трябва да се опита да намери гуру и да получи мантра от него. Посвещението в мантра е искрата, която разпалва дремещата духовна енергия, скрита във всяко човешко сърце. Веднъж запален,огънят се поддържа с ежедневно повторение. Само онези, които са чисти, могат да посветят другите. Затова е важно човек да намери добър гуру. За да посвети успешно ученика в мантрата, самият гуру трябва да е преодолял силата и - т.е. да е медитирал върху нея достатъчно дълго, и да е достигнал мистично изживяване на Бога, като така е присвоил силата й. По време на посвещението гуруто възбужда силата (шакти) на мантрата в съзнанието си и я предава на ученика заедно със своята сила. Ако ученикът е възприемчив, той приема в сърцето си лъчистата маса енергия и с това безкрайно много сила. Гуру, мантра и ученик са обединени в Божествената сила, прозявена в съзнанието. Между учител и ученик трябва да има психическо привличане, защото пътят на духа е отношение за цял живот. Гуруто продължава да ръководи и пречиства ученика, да го подготвя за Осъществяване на Бога - чрез джапа или с други средства. Към целта няма преки пътища. Човек трябва внимателно да избягва мошениците - търговци на мантри, които обещават мигновено просветление. Има измамници, които използват духовните интереси на искрено търсещите Истината. Ако не намери гуру, човек може да си избере мантра, която му се струва подходяща. Тя трябва да бъде ежедневно повтаряна на ум с вяра и отдаденост. Това само по себе си е пречистване и път за реализация на Божественото съзнание. Всяко нещо във вселената вибрира на определена дължина на вълната. Дължините на вълните могат да бъдат променяни. Напр. ако тонът на една цигулка стане по-висок, звукът може да счупи стъкло.Различните мантри,макар да имат еднакво силно въздействие, вибрират на различни честоти. При посвещение гуруто или самият ученик избират мантрата, която трябва да съответства на умствения тип на ученика. Вибрациите на мантрата и тези на ума на ученика трябва да са съвместими. Също така умът трябва да възприема божеството, чиято форма в крайна сметка ще придобие. Процесът на настройване на тялото и ума към мантрата чрез джапа медитация е продължителен. Когато накрая постигне това, човек достига медитацията. В състояние на медитация вътрешната мисловна вълна, канализирана чрез повторението на мантрата, се увеличава много. Колкото по- дълбока е медитацията, толкова по-забележим е резултатът. Концентрацията на ума нагоре изпраща поток от сила през върха на главата. Отговорът идва като фин магнитен дъжд, който облива тялото в течащо надолу меко електричество. Така силата на джапа медитацията води до Божествената вибрация. Човек изпитва вечната Тишина, която съдържа всички звуци.                                                                                 

СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА .c.Умът.От нереалното към реалното

"Сложете желязо в разпалена пещ. То става червено като огън. Когато го махнете, червеният му цвят избледнява. Ако искате то да е винаги червено, трябва винаги да го държите в огъня. Така, ако искате разумът да е винаги зареден с брахмична мъдрост, той трябва да е винаги в контакт с брахмичния огън на знанието чрез постоянна и усилна медитация. Трябва да поддържате непрекъснат притока на брахмично съзнание. Ако можете да медитирате половин час, ще можете да се заредите със спокойствие и духовна сила. Това е  полезността на медитацията. Тъй като в ежедневието си ще се срещате с различни хора и с особени характери, почерпете сила и спокойствие от медитацията. Тогава няма да имате неприятности и грижи." Свами Шивананда "Практикуване на йога" До медитацията не се стига лесно. Красивото дърво расте бавно. Трябва да се изчакат цъфтежа, зреенето и едва тогава да се вкуси плодът на върховното блаженство. Цветът на медитацията е едно неизразимо спокойствие, което прониква в цялото битие. Плодът й е блаженството на свръхсъзнателното състояние, неподлежащо на описание, защото човек става То, слива се с Него, и не може да каже нищо за Него. Където и да броди човек, от най-низкото до най- святото място, умът му бива удовлетворен само когато се отдръпне от света и докосне вътрешната тишина.                                                                                                                                     .c.Умът: господар или слуга?                                                                                                                                                                        Ние се втуркаме да търсим непознати преживявания, но всяко място в света е едно и също. Единственото място, където наистина можем да намерим разлика, е в ума; той ни придружава където и да отидем. Едва години след непрекъснато отдръпване на ума от външния свят човек може да достигне миг неизразим покой. Няма лесен път за постигането му - десет лесни урока, както често си представят на Запад днес, не съществуват. Много западни учени не разбират напълно теорията за господството на разума над материята. Твърде често те слагат знак за равенство между контрола на ума и различните негови закони, наркотиците и техниките за обратна биовръзка. Те не съзнават, че душата стои над ума и тялото, които използва за свой израз и развитие. Докато не бъде разбрана силата на душата над живата и нежива материя, в научния свят ще цари все по-нарастващо объркване. И тялото, и умът трябва да се приспособяват и съобразяват с новите ситуации на заобикалящата ги среда, както и с новите нива на осъзнатост, за да може човек да се развива и да достигне окончателното си освобождение. Според Западната традиция поведението на тялото често се свързва само с общоприетите физически закони. Явления като астрално проектиране, виждане без очи, чуване без уши, телепатично общуване или извиване на лъжица с мисловни вълни се смятат за извън обсега на рационалното възприятие. Но медитиращият, който практикува настройване към интуитивните си способности, понякога постига тези явления и ги възприема по-лесно. Те не са по- чудотворни от проектирането на образ и звук до далечни места чрез радиовълните. Съзнателният контрол над сърцето и функциите, които се смятат за извън обсега на волята, както и извънсетивните възприятия, астралните пътувания, астралното тяло и неговите НАДИ, ПРАНА и КУНДАЛИНИ са общоприети факти според Източния начин на живот и мислене. Контролът върху ума е особено трудна задача. Умът настоява да скочим, когато той каже, да ядем, когато той иска; ако иска цигара, ни подбужда да запалим, колкото и неудобно да е. Желанията му са неутолими, а едно изпълнено може да породи стотина други. Имало един монах, който се оттеглил в пещера в Хималаите. Той имал само две неща - набедрената превръзка, която носел, и още една резервна. Веднъж бил отишъл да помоли за храна в далечно село, и като се върнал, видял, че резервната му набедрена превръзка била изядена от плъх. Той си купил друга - но се случило същото. Тогава монахът си купил котка и така се отървал от плъха. Но за котката трябвало мляко. В индийските села е трудно да се купи мляко, и тъй като ежедневното ходене за мляко щяло да му отнеме твърде много време, монахът си купил крава. Не е лесно човек да гледа и храни крава, да се занимава с котка и да следва интензивна духовна практика. Понеже имал нужда от помощ, отшелникът се оженил-и всичко, от което се бил отрекъл, се върнало.                                                                                                                                                                                                                                                                                                        Човек трябва винаги да бъде нащрек: едно желание може да се умножи и да разруши и най-добрите намерения. Тайната за овладяване на тиранията на ума е да се откажем от играта. Чрез постоянен контрол над мисловните вълни или като ги наблюдаваме, но без да се идентифицираме с тях, ние можем да ги ограничим и в крайна сметка да ги спрем. Когато при медитация мисловните вълни са успокоени,се разкрива истинското Аз и човек изпитва Космичното Съзнание. Целта на човешкия живот е именно осъществяването на Единството на цялото съществуване -проявено и непроявено. Единството вече съществува. Това е истинската природа на човека, която обаче е забравена поради невежество. Отстраняването на това було на невежеството - че сме ограничени в тяло и ум - е главната цел на всяка духовна практика. Ако в тъмна стая счупим паница, в която има лампа, тъмнината веднага ще се разпръсне и в стаята ще стане светло. Чрез постоянна медитация върху Аза се отстранява отъждествяването с тялото и ума, разрушава се невежеството и върховната светлина на АТМАН грейва навсякъде. За да осъзнаем единството, трябва да се откажем от идеята за многообразието. Трябва непрекъснато да подхранваме мисълта, че всяка личност съществува навсякъде и че е всесилна. В единството няма желания; няма емоционално привличане и отблъскване; има само стабилно, постоянно, спокойно, вечно блаженство. Духовното освобождение означава достигане на това състояние на единство. Желанието за освобождене само по себе си е безпредметно, тъй като безкрайната свобода вече съществува като истинската същност на човека. Всяко желание за потомство, богатство и щастие в този или в следващия свят, и дори самото илюзорно желание за освобождение трябва да бъдат изоставени - в този или в следващия живот. Чрез чиста и безстрастна воля всички действия трябва да бъдат насочени към целта. Затова към плодовете на медитацията не трябва да се стремим нетърпеливо. Много месеци трябва да изминат, преди умът да узрее достатъчно и да бъде пречистен, за да има видим напредък.                                                                                                                                                                                                                                                                                                           Постоянното усилие да чувстваш, че ти си Всичко, може и трябва да се практикува и при най-активна работа. Нека умът и тялото да действат - но трябва да чувстваш, че си над тях, като контролиращ ги наблюдател. Не се отъждествявай с тях. Ако сетивата са изцяло под контрол, човек може да намери съвършен мир и усамотение дори в най-шумното и нй-оживено мчясто в големия град. Ако сетивата са неспокойни и няма достатъчно сила да ги отдръпне, човек няма да намери спокойствие дори в уединена хималайска пещера. В началото човек трябва съзнателно да седне и да медитира, за да изпита чувството за единство. Чрез стабилността на позата и ума това става сравнително лесно; при по-оживена дейност е по-трудно. Но човек трябва винаги да практикува. Иначе напредъкът е твърде слаб. Няколко часа, прекарани в медитация върху отъждествяване с Всичко, докато през целия ден човек се отъждествява с тялото и ума, не водят към бърз или значителен напредък.                                                                                                                                                                                                        .c.От нереалното към реалното                                                                                                                                                                   Медитацията е изживяване, което не може да се опише - така както на слепец не може да се опишат цветовете. Всички обикновени преживявания са ограничени по време и пространство и от закона за причината и следствието. Нормалното осъзнаване и разбиране не прескача тези граници. Ограниченото преживяване не може да бъде трансцедентално, тъй като е затворено в границите на минало, настояще и бъдеще. Тези понятия за време са недействителни, защото са непостоянни. Безкрайно малко и отлитащо, настоящето не може да бъде обхванато. В настоящето не съществуват нито бъдеще, нито минало - затова те са нереални. Ние живеем в илюзия. Състоянието на медитация надхвърля всички тези ограничения. В него няма нито минало, нито бъдеще - само съзнание за АЗ СЪМ във вечното СЕГА. Това съзнание е възможно само когато всички умствени вълни са успокоени и умът не действа. Най-аналогично до това състояние е дълбокият сън, в който няма време, пространство  или причинност. Но медитацията се отличава от него, защото той обхваща преживяване в празнотата. Тя е по-скоро състояние на интензивно, ясно осъзнаване, и променя психиката из основи. По тези причини и понеже действа на свръхсъзнателно, а не на подсъзнателно ниво, тя не бива да се смесва с хипнозата. Медитацията е източник на действителна почивка. Истинският дълбок сън е рядкост. Дори при сънища умът е активен, макар да действа неуловимо. Затова когато човек спи, почивката му всъщност е малка. Тя е много повече при медитацията, когато умът е напълно концентриран, далеч от обекти и близко до Атман, Аза. Тя е продължителна, духовна, благодатна почивка, която трябва да бъде изживяна. Така времето, необходимо за сън, постепенно намалява до 3 - 4 часа. На чисто физическо ниво медитацията подпомага удължаването на анаболния процес на растеж и поддържане на тялото и забавя катаболния процес - на разпадане. Обикновено анаболният процес преобладава в тялото до 18-год. възраст. Между 18 и 35 год. започва катаболния процес. Поради вродената рецептивност на клетките на тялото към нейните благоприятни вибрации, медитацията значително забавя разпадането. Едва наскоро учените започнаха да осъзнават отношението между ума и клетките. До преди няколко години те твърде скептично реагираха на йогийските демонстрации на умствен контрол върху такива предполагаемо неволеви функции като сърцебиене, дишане и кръвообращение. Те смятаха, че вегетативната нервна система е независима от съзнателните умствени процеси. Но сега техниките за обратна биовръзка доказват, че повечето телесни функции могат да бъдат контролирани чрез концентрация. Съвременните изследвания подчертават факта, че умът може да контролира дейността на една отделна клетка, както и на група от клетки. Всяка от клетките на тялото се управлява от инстинктивен, подсъзнателен ум. Всяка има и индивидуално, и колективно съзнание. Когато мислите и желанията се вливат в тялото, клетките се активират и тялото винаги се подчинява на груповото изискване. Медитацията е силно ободряващо средство. При нея, общо взето, има огромно увеличение на притока на енергия към отделните клетки. Както отрицателните мисли могат да ги замърсят, така положителните ги подмладяват и забавят разпадането. Прониквайки във всички клетки, вибрациите могат да предотвратят и излекуват болести. Медитацията ободрява и ума, и нервите. Успокояващите вълни, които тя поражда, влияят благотворно върху тях и дълго време умът остава положително настроен. Така той управлява вътрешния мир и въздейства положително върху физическото здраве, бързината на умствените процеси и спокойствието. Всеки индивид притежава присъщи нему латентни способности. В този си живот от предишните съществувания той донася склад от сила и знания. По време на медитацията тези неподозирани способности изплуват. Също така в ума и в нервната система стават промени, тъй като се формират нови течения, канали, вибрации и клетки. В допълнение към новите усещания и чувства човек придобива и нов начин на мислене, нов възглед за вселената и представа за единството. Отрицателните тенденции изчезват и умът се стабилизира. Човек се радва на идеална хармония, безоблачно щастие и постоянен покой. С медитацията идва освобождението от страха от смъртта. Повечето хора смятат, че смъртта е краят на съществуването, но всъщност тя означава само унищожение на настоящето име и форма. Колкото по- голямо е отъждествяването с името и формата, толкова по-голям е страхът. Чрез медитацията се развива дистанциране от име и форма. Чрез нея човек съзнава вечно променящия се характер на тялото и на света на явленията. Като разбира ефемерността на всичко, човек съзнава и невъзможността да се придържа към каквото и да е, включително и към своето обременително отъждествяване с егото. Когато изчезне тази необходимост да се обхване всичко, когато изчезне страхът, че ще загубим онова, което всъщност никога не сме притежавали, тогава безсмъртието е в границите на постижимото. Онзи, който медитира редовно, развива динамична и магнетична индивидуалност. Хората, които влизат в контакт с него, не могат да не се повлияят от неговата веселост, силно слово, блестящи очи, здраво тяло и неизтощима енергия. Както бучка сол се разтваря във водата и я осолява, така духовната аура на медитиращия прониква в умовете на другите. Хората черпят от него радост, спокойствие и сила. Те се вдъхновяват от думите му, а само от контакта с него умовете им се извисяват. Напредналият йоги, медитиращ в самотна хималайска пещера, може да помогне на света много повече от онзи, който с красиви думи се моли от трибуната. Както звуковите вибрации пътуват в пространството, така неразрушимите духовни вибрации на медитиращия преминават огромни разстояния и носят спокойствие и сила на хиляди хора.                                                                                                                                                         .c.Диви коне                                                                                                                                                                                                   За да се достигне състоянието на медитация е необходмо много време, тъй като умът е като див кон, съпротивляващ се на всички опити за опитомяване. Необходими са дисциплина, ред и специфични техники, както и упоритост. Най-напред умът прибягва към трикове, извъртания и се бунтува, а напредъкът е бавен и труден. Затова човек трябва да познава неговите машинации. Като част от напредъка на самоизследването и овладяването на подсъзнателно ниво той може предварително да се подготви. Едно от средствата за противопоставяне на множеството трикове на ума е възпитаване на подсъзнателния ум, най-покорния потенциален слуга. Тази чудесна сила може да бъде използвана от всеки, стига той да опита. Тъй като не може да разсъждава, подсъзнанието само изпълнява заповеди. Доверието е най-важният фактор, за да го развием. Съмнения в силата на подсъзнателния ум само намаляват неговата ефективност. Тази присъща нам сила, която може да бъде разрушена и замърсена от наркотици и алкохол, обикновено е  неизвестна като практически инструмент. Свами Шивананда осъзна скритите му възможности и в книгата си "Концентрация и медитация" писа: "Подсъзнателният ум никога не си почива. Дори по време на сън той пресява, анализира и сравнява информацията и изпълнява команди. Голяма част от подсъзнателния ум съдържа потиснати преживявания, които могат да бъдат извлечени до повърхността на съзнателния ум чрез концентрация. Той е хранилище на спомени - не само от това, но и от предишни съществувания. Всичко, което сте наследили, което сте видяли, чули, опитали, прочели, познали, на което сте се насладили в този живот и в предишните, е скрито в него. Чрез усъвършенстване на техниката за управление на подсъзнателния ум цялото това знание може да бъде извлечено. Когато не сте в състояние да решите даден проблем - личен, философски или научен, наредете на подсъзнанието да стори това вместо вас. Ако подходите към него с пълно доверие, то ще ви даде правилния отговор. Нареждането трябва да бъде формулирано с ясни и прости думи, без да се допуска двойнственост. Ако решението не изплува след нощния сън, повтаряйте нареждането по същото време всеки ден, докато достигнете до отговора. Освен източник на знание, подсъзнанието може да бъде и верен слуга. Можете да го тренирате да ви буди в определен час. Необходимо е само преди лягане да пожелаете това и да му го наредите с положителни термини. Подобна проста задача може да послужи за предварително упражнение. Като все повече използвате потенциалните му възможности, ще снемете напрежението от съзнателния ум, който ще се освободи от част от обичайния безпорядък около него." Практиката на концентрация и постоянно осъзнаване помагат да се подготви и дисциплинира за медитация съзнателният ум. Има два основни типа медитация - САГУНА - с качества, и НИРГУНА - без качества (абстрактна). Медитацията върху картина или друг външен обект е конкретна. Медитацията върху идея или понятие - любов, красота - е абстрактна. Тъй като е по-лесно да задържим ума към конкретен образ, отколкото към абстрактна идея, трябва дълго време да практикуваме сагуна медитация, преди умът да бъде готов да се занимава с абстракции. Не е трудно да си представим роза и да я разгледаме в различните й аспекти - цвят, мирис, тръни, различни функции и пр. Умът се движи в определена орбита. Но как да медитираме върху Божествения разум? Човек може да изтощи умствената си енергия, като се лута по хиляди странични пътеки. Не е нужно да подчертаваме, че начинаещите трябва да започнат с конкретна медитация. Медитацията върху точка може да доведе до същия резултат, както и медитацията върху християнския кръст, въпреки че това ще изисква по-дълго време. И в двата случая умът се изтощава, преминавайки през всички възможни мисли за обекта; той обаче може да се ограничи до една или две идеи за него, като напълно изключи другите. Това, което има значение, е не обекта, а успокояването на ума. Поради това задачата е по-лесна, ако обектът е неутрален- без някакви емоционални или умствени подзначения, които могат да възбудят допълнителни умствени вълни. По-добре е да медитираме върху точка на стената, отколкото върху образа на любимата - последното е като да отворим кутията на Пандора. Въпреки че създават умствени вълни, възвисяващият символ, образ или мантра са подходящи и задължителни за всички духовни ученици. Техните вибрации не възбуждат нисшия ум, а въздигат до по-висши нива на съзнанието. При конкретната медитация ученикът се смята за нещо отделно от обекта на медитация. Той иска да го изпита, както човек опитва вкуса на меда; но се държи настрани от сливане с него. С практика и пречистване чрез сагуна медитация умът се подготвя и дисциплинира. Тогава може да се премине към абстрактна медитация, която е естествена крачка напред от конкретната. При придържането си към една абстрактна идея умът постепенно се разтваря, разширява, губи собственото си съзнание и става едно с безформения Абсолют. Вместо само да опитва меда, медитиращият се слива с него и самият той става мед. Медитацията се достига след овладяване на концентрацията, и е постоянен поток от възприятия или мисъл - като водата, която тече в реката. При концентрация човек здраво държи юздите на ума; при медитация юздите вече не са необходими, тъй като умът по собствено желание стои на една-единствена мисловна вълна. За духовния ученик това е поддържане непрекъснат притока на Божествено съзнание. Исус казва: "Изпразни се и аз ще те напълня." Това съответства на учението на Патанджали: "Йогас чита врити ниродха" - "Йога е задържане на всички умствени модификации". Този процес на изпразване, в който модификациите се свеждат до една, е труден; но при непрекъсната и интензивна практика успехът ще дойде. В допълнение към практическите препоръки за концентрация има още някои неща, които сериозният йога-ученик трябва да има пред вид. Първото е мястото за медитация да бъде отделно: най-добре малка стая, която се заключва. Ако това не е възможно, тогава един ъгъл от стаята да се отдели със завеса или параван. Важно е мястото за медитация да бъде отделно и да не се използва за други цели, за да бъдат умствените вибрации чисти. Предната част на стаята да бъде украсена с изображения на светци, мъдреци, пророци и световни учители. Сутрин и вечер да горят тамян и свещи. Не позволявайте никой друг да влиза в стаята и да нарушава вибрациите. Тя трябва да бъде почитана като място на Бога. Покоят там да не бъде нарушаван от светски разговори и мисли. Никоя изречена дума, породена мисъл, никое дело не се изгубват. Те се отразяват във фините нива на етера в стаята и неминуемо повлияват на ума. Тъй като по пътя на йога има много напрежения и клопки, важно е човек да има гуру. Ако ученикът медитира върху своя гуру, дори на много голямо разстояние, между тях се установява връзка. В отговор  на мислите на ученика Гуруто излъчва сила, спокойствие и радост. Потокът духовен магнетизъм тече стабилно от учителя към неговия ученик както маслото тече от един съд в друг. Ученикът извлича от учителя си пропорционално на своята вяра и когато искрено медитира върху него, учителят действително чувства как мисловната вълна достига сърцето му. Онзи, който има вътрешно астрално зрение, може ясно да види лъча ярка светлина между учителя и ученика, породен от движението на чисти светлинни вибрации.                                      

СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА .c.КОНЦЕНТРАЦИЯ: ПРАКТИКА

"В борбата си да достигне желания край, няма нужда човек да се обръща към външни сили. Вътре в себе си той съдържа огромни ресурси и присъща нему енергия, неограничена и използвана само отчасти. Въпреки вродените си възможности човек не постига нищо съществено, защото разпилява способностите си в стотици неща. Ако той разумно ги регулира и прилага, със сигурност ще постигне конкретни резултати. Не е нужно да чака изобретяването на нови методи, които да му посочат как рационално и ефективно да използва силите си. Самата природа изобилства с такива уроци". Свами Шивананда "Концентрация и медитация" Светът е материализация на мисловните форми на Божествения Разум. Той съществува като вибрация. Както има топлинни и светлинни вълни, електричество и енергия, така има и мисловни вълни. Мисълта има огромна сила. Всеки я изпитва до някаква степен. Тя би била използвана хиляди пъти по-ефективно, ако човек може добре да разбере действията на мисловните вибрации, техниките за контролирането им и метода за предаването им на разстояние. С разбирането и реализирането на силите на ума човек събужда скрити психически и окултни сили. Той може да вижда далечни предмети, да чува далечни звуци, да изпраща съобщения до коя да е част на вселената, да лекува хора, намиращи се на хиляди мили от него, да се придвижва мигновено на далечни разстояния. Няма граница за силата на човешкия ум, след като човек се научи да го слива с Космичния Разум.                                                                                                                                                                                                                .c.Сила на концентрацията                                                                                                                                                                                                                                                                                         Когато се движи свободно върху голяма площ, всяка сила в природата има по-малка скорост и сила, отколкото ако бъде събрана в едно и насочена през ограничен изход. Събрани в язовир, някога ленивите и свободни води на реката сега се втурват с огромна сила към отвора.Топлите лъчи на слънцето, фокусирани през увеличително стъкло, могат да направят пожар. Такава е силата, създавана чрез концентрация. Този природен закон е приложим и за човека във всички насоки на неговата дейност. Умствената концентрация представлява съсредоточаване на ума за продължителен период от време върху външна или вътрешна точка. Не може да има концентрация без нещо, върху което да почиват събраните лъчи на ума - обект или идея. Понякога хората се гордеят с това, че могат да мислят за две неща едновременно. Умът не работи по този начин - осцилиращите му вълни се люшкат напред-назад с огромна скорост между двете идеи. Умът може да прави само едно нещо наведнъж. Онези, които смятат, че такива земни задължения като миенето на чинии се вършат по- бързо, ако си мислят за палми и слънчев бряг, се лъжат. Техните мисловни вълни се движат между мечтата и непосредствена задача. По този начин вниманието, фактически отделяно на работата, е по- малко поради непрекъснатото прехвърляне на мисълта - и ръцете също се забавят. Много по-добре е умът да се насочи на едно място - така работата ще бъде свършена за половината време. Ако сте дълбоко погълнати от книга или телевизионна програма, не чувате нито външни звуци, нито дори когато ви извикат. Ако някой се приближи, няма да го видите; нито ще усетите аромата на розите на масата. Това е концентрацията - еднонасоченост на ума, фиксиран само върху едно нещо. Всеки има способността да се концентрира до известна степен. Постоянното практикуване на тази вродена способност засилва мисловните вълни, изчиства идеите и използва част от огромната непроявена сила на ума. Онова, което някога е било неясно и мъгливо, става ясно и определено. Онова, което е било трудно, сложно и объркващо, става лесно. Човек може да работи по- ефективно, да свърши повече работа за по-малко време и да увеличи възможностите си за доходи. Концентрацията също може да предотврати или намали проблемите на старостта. След 30-год. възраст клетките на човешкия мозък измират със скорост 100 000 на ден - и не се заменят. Жизнено важно е да засилим и да използваме възможно най-добре намаляващите си способности. Онзи, който практикува концентрация, запазва силата на ума си. Хирургът извършва операцията на пациента си с най-голяма концентрация на вниманието. Техникът, инженерът, архитектът или художникът, рисуващи и най-дребните подробности на план, карта или скица, в която точността е от най-голямо значение, са дълбоко погълнати от работата си. Същата концентрация е необходима и на духовния път, където ученикът се занимава с вътрешните сили. За да има напредък, тя трябва да бъде развита до най-висока степен. Практиката изисква търпение, воля, неуморна упоритост и непрекъснатост. По духовния път няма преки пътеки. В йога,както и при другите духовни дисциплини, концентрацията е първият етап на медитацията, която в крайна сметка води до познаването на Бога. Това, което мнозина мислят за медитация, е всъщност концентрация. Съсредоточената сила на ума е насочена към даден абстрактен или възвисяващ символ. Когато всички външни вълни бъдат успокоени, човек отива директно към Източника като вярно насочена стрела. Има много улици, които водят до центъра на града. Човек достига до там, като следва една от тях, а не като блуждае от един маршрут по друг.Според АДВАЙТА (монистичната Веданта) цялото творение е Бог. Така че силната концентрация върху даден символ може да доведе до Реализация на Бога. Все пак абстрактните символи, понеже не са емоционални, и символите,които възвисяват ума, са по-въздействащи от онези, които имат емоционална отсянка и теглят ума надолу. Въпреки че при концентрация умът е контролиран, моментът, в който се преминава към медитация, е неконтролируем. Човек изпада в медитация така както заспива. Медитацията е непрекъснат поток от една мисъл за Върховното. Това е отъждествяване на индивида с Бога и се изживява като непрекъснато преливане на масло от един съд в друг. .c.Удоволствие и ум Обикновено, за да се осъществи тази промяна в съзнанието чрез практика, са необходими години. Светските люде се управляват от сетивата. Трудно е умът да бъде концентриран върху каквото и да било, ако той се разсейва от страсти и желания. Обектите на сетивата и желанията теглят навън - те окуражават естествената тенденция на ума да бяга. Насочен навън, умът непрекъснато се занимава с безкрайния поток от отминаващи събития. Умствените лъчи се разсейват и енергията се разпръсква. За да се фокусира тя, тези умствени лъчи трябва да бъдат събрани и насочени навътре към Аза. Когато човек ги съсредоточи, достига до просветление. Правилното използване на сетивата може да помогне за насочването на ума навътре. Най-ефективни от различните методи за намаляване на присъщата на ума осцилираща тенденция са онези, при които се използват зрението и слуха. Тези две сетива са най-силни. Те могат да овладеят вниманието и да успокоят мисловните вълни. Хипнотизаторът подчинява ума на субекта, като го гледа втренчено и повтаря внушенията си ритмично. "Гледайте тук!" - казва изведнъж лекторът, когато иска да каже нещо важно. Чрез фиксиране погледите на учениците той фиксира и вниманието на техния ум.По същия начин методите за развитие на концентрацията се осланят на зрението и слуха. За зрението може да се използва абстрактен символ, образ на любимо божество (това е разгледано в разделите за Джапа-медитацията), небето, роза, или какъвто и да е конкретен обект. Вместо визуална концентрация, ученикът може с редовен ритъм и интонация да повтаря мантра, името на Бога, ОМ или различни песнопения. Чрез това умът се насочва навътре. Със задълбочаването на това състояние човек постепенно загубва усещанията си за заобикалящите го неща. Следващата стъпка е медитацията, в която се загубва усещането за тялото. Когато бъде усъвършенствана, медитацията довежда до самадхи - върховното състояние на Самоосъзнаване или Реализация на Бога. Светските удоволствия усилват желанието за все по-големи наслади. Умът никога не може да бъде удовлтворен, независимо с колко удоволствия го подхранваме. Колкото повече има той, толкова повече иска. Без да знаят това, хората безкрайно много страдат от нестабилността на своя ум. За да я избегнем, трябва да отстраним желанието за стимулиране на сетивата. След като веднъж умът бъде успокоен и концентриран, той вече не подтиква притежателя си да търси нови удоволствия. Когато сетивата бъдат контролирани и стремежът за насочване навън - преодолян, умът вече не представлява опасност за успешната медитация. При медитация умът е интроспективен, насочен навътре, за да изследва своите тайни. Сетивата могат да бъдат контролирани чрез намаляване на желанията и дейностите. Дисциплината на хранене е основна. Освен това човек трябва да избягва нежелана компания, както и стимуланти и депресанти. Телевизия, филми, вестници, които възбуждат ума, трябва да бъдат избягвани и заместени от периоди на тишина и усамотение. Чрез наблюдаване и укротяване на желанията и чувствата се изкореняват егоизма, гнева, лакомията, страстта и омразата. За напредналите йоги разликите между отдръпването на сетивата (пратияхара), концентрацията (дхарана), медитацията (дхияна) и началото на състоянието на свръхсъзнание (самадхи) изчезват. Когато те сядат за медитация, всички процеси протичат почти едновременно и те достигат състоянието на медитация много бързо. Начинаещите първо изпитват отдръпването на сетивата. След това започва концентрацията. Едва по-нататък бавно идва истинската медитация. Преди състоянието на свръхсъзнание умът обикновено става нетърпелив и уморен, тъй като не е трениран да понася напрежението на продължителното съсредоточаване и иска да се откаже. Успехът за достигане на самадхи зависи от постоянната и интензивна практика, от познаването на дейността на ума, от осъзнаването на клопките и от желанието да се направят жертви, за да се преодолеят препятствията. .c.Най-добрият приятел: най-жесток враг Това е умът. Според йога той има пет различни вида поведение. В състоянието КШИПТА умът е фрагментарен, разсеян и разпръснат в различни посоки.Неспокоен е и скача от едно нещо на друго.В МУДХА той е тъп и забравящ. ВИКШИПТА е събиращият разум. Той понякога е стабилен, понякога се разсейва. В такова състояние е той при практикуване, когато се стреми да се фокусира. В ЕКАГРАТА - еднонасоченост - в него съществува само една идея. В НИРУДХА се постига пълен контрол. Най-голямата пречка за концентрацията е неспокойствието и блуждаенето на ума. Когато начинаещият седне да практикува, мислите, несвикнали на тази нова игра и освободени от обичайните си коловози, скачат неконтролирано. За да избегне тази и други пречки за еднонасочеността, практикуващият трябва твърдо да фиксира ума си само върху един обект, и да го връща към него непрекъснато. Умът все се опитва да се отклони и да създаде други мисловни форми, но трябва да бъде дисциплиниран - иначе няма да има никакъв напредък. Необходимо е внимателно да наблюдаваме и анализираме ума. Появяващите се на повърхността мисли трябва да бъдат приглушавани, емоциите - успокоявани; защото целта на концентрацията е успокояването на умствените вълни. Човек не бива да позволява на ума да пилее безполезно енергията си - в празни мисли, грижи, игри на въображението и страхове. При постоянна практика умът ще се задържа върху една мисловна форма половин час, а след това - до няколко часа. Когато умствените вибрации се съберат и концентрират, човек може да изпита вътрешна Благодат. Умът е привличан от приятни или любими идеи. Затова човек трябва да се концентрира върху неща, които са му приятни. Поради естествената си склонност към насочване навън, в началото трябва да се концентрираме върху груби обекти. Можем с отворени очи да се концентрираме върху пламък, върху луната или върху конкретен духовен символ. По-късно ще можем успешно да се концентрираме върху фини обекти и абстрактни идеи. Със затворени очи ученикът се концентрира в междувеждието, в сърцето или в някоя чакра. Като манипулираме ума, можем да успеем да го контролираме и да го предизвикаме да съсредоточи силите си. Но не трябва да се борим с него. Борбата само възбужда нови умствени вълни. Много начинаещи, в нетърпението си да успеят, правят тази голяма грешка. Може да ги заболи главата или да почувстват необходимост от уриниране поради напрежението в гръначния стълб. Както добрият готвач забелязва кои ястия се харесват и сервира само тях, така и ученикът трябва да отбележи условията, предхождащи напредъка към целта. Като ги спазва и повтаря, той напредва по пътя. Понякога учениците се отказват от концентрацията, тъй като им се струва трудна. Те правят голяма грешка. Действително, в началната борба да се преодолее телесното съзнание, практиката може да създаде проблеми. Усеща се физическо неспокойствие, придружено от премного емоции и мисли. Но с течение на времето - понякога след много години - умът става безстрастен, чист и силен, и това носи огромна радост. Общата сума от всички удоволствия в живота е нищо в сравнение с блаженството на медитацията. Човек в никакъв случай не бива да се отказва от нея; необходими са търпение, радост и твърдост. Успехът все някога ще дойде. Чрез сериозен анализ могат да се разкрият различните пречки за концентрацията. Те се отстраняват с търпение и усилия, като това е възможно още в тяхното зараждане чрез разграничение, правилно търсене и медитация. Колкото по-концентриран е умът, толкова повече сила се насочва в една точка. Целта на живота е да фиксираме ума в абсолюта. Тогава човек става спокоен, ведър, стабилен и силен. При концентрация сетивата престават да функционират; човек не усеща нито тялото си, нито заобикалящата го среда. Със задълбочаването й човек изпитва голяма радост и духовно опиянение. Концентрацията отваря вътрешните двери на любовта и - като ни води до медитацията - е единственият ключ към царството на Вечността.                                                                                                                                                                                                                           .c.КОНЦЕНТРАЦИЯ: ПРАКТИКА                                                                                                                                                                                                                                                                     "Трудно е човек да наложи контрол над ума си. За да господства над него, той трябва да знае какво е умът,как действа, как мами и с какви средства може да бъде покорен. Докато разумът неспокойно блуждае между различните обекти в непрекъснати колебания и вълнения, възбуден и неконтролиран, човек не може да достигне и изпита истинската радост от Аза. Да овладее блуждаещия ум и да успокои и сублимира всички мисли и копнежи - това е най-големият проблем на човека. Ако той покори ума си, може да се каже, че в своята субективна свобода и сила той е Цар на царете." Свами Шивананда "Покоряване на ума" Учените са под повърхността на водата. Под повърхността на съзнателния разум на човека се крият огромни ресурси. Чрез концентрация те могат да бъдат овладяни и използвани. Преди да се заеме сериозно с нея, човек трябва да има необходимата основа, тъй като силите на ума са неуловими и непредсказуеми. Тази основа се състои от правилно поведение, здраво тяло и стабилна поза, контрол на дишането и отдръпване на сетивата. Само при здрава основа надструктурата от концентрация и медитация ще има успех.                                                                                                                                                                                                                        .c.Осемте стъпки                                                                                                                                                                                                                                                                                                           Осемте стъпки, съставляващи тази основа, са ащангайога - осемте крайника - на Раджа йога. Те са последователни и са следните: ЯМА (въздържание), НИЯМА (ритуали), АСАНИ (пози), ПРАНАЯМА (контрол на дишането), ПРАТИЯХАРА (отдръпване на сетивата), ДХАРАНА (концентрация), ДХИЯНА (медитация) и САМАДХИ (състояние на свръхсъзнание). Първите пет съставляват основата на концентрацията. Яма е серия от предписания, подобни на Десетте божи заповеди. Те са: ненасилие спрямо кое да е живо същество,истинност в мисъл, слово и дело; въздържане от кражба и от алчност; сублимиране на половата енергия. Нияма е развитие на такива добродетели като чистота на тялото и околната среда, доволство, въздържане или контрол на сетивата, изучаване на духовни книги и подчинение на волята Божия. Заедно яма и нияма оформят моралните и етични норми. Чрез тях разумът се възвисява и пречиства за дълбока медитация. Необходима е и здрава и силна физика. За стабилния ум е необходима стабилна поза. Концентрацията е невъзможна, ако човек поради продължително седене чувства болки в коленете, в гърба или другаде.За да постигне еднонасоченост на ума, човек трябва изцяло да забрави тялото. Нервите трябва да са достатъчно здрави, за да издържат различните умствени явления и дезориентации, които  могат да се появят в практиката. В процеса на насочване на ума навътре човек се сблъсква с отминали отрицателни неща; в редки случаи те могат да се появят символично дори като видения. Човек със слаб характер по-скоро би предпочел да изостави концентрацията, отколкото да продължи да се сблъсква с тези аспекти на подсъзнателното. Концентрацията е възможна само когато тялото и умът са в добро здраве. Асаните поддържат тялото и нервната система силни и гъвкави и осигуряват безпрепятствен приток на жизнена енергия. Стабилната поза е задължителна, както и контролът върху дишането. Какво става, когато човек се концентрира силно, за да чуе неразбираем шепот? Дишането спира. Умът и дишането са неразделни като двете страни на монета. Когато умът е възбуден, дишането става неритмично. Когато дишането е бавно и ритмично, умът съответно се успокоява. Йогийската система за контрол на дишането - пранаяма - е предназначена да стабилизира и подготви ума за концентрация. За да се намали изтичането навън и загубата на умствени енергии, сетивата трябва да бъдат подчинени. Една четвърт от енергията на човека се използва за смилане на храната, която твърде често се изяжда заради удоволствието от това, а не за да поддържа организма. Допълнително в безцелно бъбрене се разпилява още умствена и физическа енергия. Спазвайте здравословна, природосъобразна вегетарианска диета и яжте умерено. Научете са да контролирате думите си, като ежедневно 1 - 2 часа се отдавате на мълчание. Сетивата ни са непрекъснато претоварени и склонни към лакомия. Човек трябва да огледа светските си привички и до голяма степен да ги ограничи. Пратияхара - отдръпването на сетивата - е нещо като постене за ума. Мислите са отдръпнати от множеството отминаващи усещания, с които се хранят. Сетивата не предавот изживяванията без сътрудничеството на ума. Пратияхара е това, при което сетивата не  влизат в контакт с обектите около тях.Напр. ако определена музика или телевизионна програма възбужда ума, трябва да ги елиминираме. С отдръпването на ума се отдръпват и сетивата. Пратияхара в най- графичната си форма е символизирана от ЙОНИ МУДРА, което е упражнение за концентрация. При него пръстите на двете ръце затварят очите, носа и устата, а палците запушват ушите. По този начин се изолираме от разсейването и съсредоточаваме вниманието само върху единственото, което остава - вътрешните (АНАХАТА) звуци. Когато човек постигне известен напредък в тези пет стъпки, той може да продължи към концентрацията, която е трамплин към медитацията и САМАДХИ. Практиката не бива да бъде ограничавана до час-два в тиха стая. Тя трябва да проникне във всички аспекти на живота.                                                                                                                                                                    .c.Внимание                                                                                                                                                                                                                                                                                                                В ежедневието човек трябва непрекъснато да внимава. Самата концентрация представлява стесняване на полето на внимание. То изцяло се насочва към това, което се върши. Човек се загубва в непосредствената работа. Той трябва да се съсредоточи върху нея и напълно да изключи всички други мисли, без да върши нещата надве- натри. Без спокойсвие и концентрация нищо не може да бъде успешно завършено. Чрез тях умът се насочва в една посока. Няма неуспех, когато сме напълно погълнати от работата си. Когато човек медитира, не бива през ума му да минава никаква мисъл за служебна работа. Той трябва да остави настрани домашните грижи, когато работи в службата. С тренирането на ума да се занимава само с работата в момента се развиват и волята и паметта. Човек, който умее добре да се съсредоточава, може да свърши работата си два пъти по-бързо и по-точно от друг, който не се съсредоточава. Лесно е да обърнем внимание на това, което е приятно, тъй като умът по природа бива привличан към нещата, които го радват. Полезно упражнение е да насочваме вниманието си към неприятни задачи, които преди това сме отбягвали. Когато ги разучим, те стават интересни и по-малко неприятни. По същия начин вниманието може да се насочи към безинтересни обекти и идеи; когато умът се задълбочи в тях, те постепенно започват да ни привличат. Множество недостатъци на ума и задръжки изчезват. Умът и волята стават по- силни. Като предварително упражнение за концентрация се оттеглете в тиха стая и седнете в удобна поза с кръстосани крака. Сядането на възглавница помага коленете да достигнат пода, така че тялото да си почива спокойно. Затворете очи и забележете какво става, когато се концентрирате например върху ябълка. Най-напред мислите може да се насочат към нейния цвят, форма, големина и различните й части - опашката, кората, семките, месото и пр. След това - към въздействието й върху храносмилателната система и кръвта. По закона на асоциациите в ума могат да се опитат да влязат и мисли за други плодове. Скоро се появяват и съвсем външни мисли. Умът започва да блуждае - за срещата в 4 ч., че трябва да се купи кърпа или консерва боб и т.н.; може да се върне към неприятна случка от предния ден. Трябва да се опитваме да насочваме мислите в определената посока без прекъсване и постоянно да отстраняваме външните мисли, които нямат връзка с определения обект. Това изисква упорство. Умът непрекъснато се опитва да влезе в познатите стари коловози. Опитите да се концентрираме са като път нагоре към върха; всеки малък успех носи голямо възнаграждение. Както законите на гравитацията, сцеплението и др. действат във физическия свят, така и законите на мисълта, напр. законът за продължителността, действат на ментално ниво. Практикуващите концентрация трябва добре да ги разбират. Те трябва да съзнават, че когато човек мисли за даден обект, той мисли и за неговите качества и съставни части; когато мисли за причина, мисли и за следствията й.                                                                                                                                                                                                                                                                       Чрез тренирането на ума да се концентрира върху различни обекти - груби и фини, големи и малки, постепенно се осъзнават действията на ума. С течение на времето се създава и силен навик. Класическо йогийско упражнение за концентрация е ТРАТАКА - съсредоточено взиране.Обектът може да бъде пламък на свещ, символ на мантрата ОМ, образ на любимо божество или друг подходящ. Седнете и се съсредоточете се върху него с отворени очи, докато те се насълзят. Тогава затворете очи и си представете обекта. Повтаряйте това упражнение, като постепенно увеличавате времето за взиране и представяне. Трябва да можете да си представяте обекта на конентрация много ясно дори когато го няма. С практиката става възможно да се извика умствената представа всеки миг, когато пожелаем това. Тратака и представата стабилизират блуждаещия ум и изключително помагат за концентрацията. Първия ден практикувайте упражнението само една минута, след това всяка седмица го удължавайте. Не напрягайте очите. При някои хора със слаби капиляри очите могат да се зачервят. Няма причина за безпокойство, защото това минава бързо. Тратака, което е изключително добро упражнение за подготовка, трябва да се практикува 6 месеца редовно и системно.Ако прекъснете практиката, трябва да наваксате. Тратака действа ефикасно за предотвратяване и отстраняване на много очни болести. При тратака се използват очите. Сетиво, обект и ум са затворени в грубия конкретен свят и след това обърнати навътре към финото ниво. Също и звукът, изразен на фино ниво, може да насочи ума навътре.Но за разлика от упражнението за визуализация, концентрацията върху анахата - вътрешните звуци - започва и завършва на фино ниво. Седнете в най-удобната поза с кръстосани крака. Затворете очи. Запушете ушите с палци, запушалки или памук. Опитайте се да чуете тайствените вътрешни звуци.Може да чуете различни - флейта, цигулка, барабан, гръм, тръба, камбани, бръмчене на пчели. Ако чувате няколко звука едновременно, задръжте вниманието си върху най-силния. Обикновено те се чуват в дясното ухо, понякога в лявото. Тази практика развива еднонасоченост на ума, която се постига чрез фокусиране върху звуковите вибрации. .c.Практика Преди да започне да практикува редовно концентрация, начинаещият трябва да избере приятен обект или символ и да не го променя. Ако върви по духовния път, той трябва да фиксира ума си върху образ или мантра на любимото божество. Седнал в удобна поза с кръстосани крака, да затвори очи и да регулира дишането си. Препоръчва се вдишване за 3 сек. и издишване за 3 сек. След като ритъмът на дишането се затвърди, начинаещият оттегля ума си от него; тялото автоматично ще го продължи. Представете си обекта, върху който се концентрирате, в междувеждието - АДЖНА ЧАКРА, или в сърцето - АНАХАТА ЧАКРА. Общо взето, аджна чакра е по- подходяща за хора с интелектуални склонности, докато сърдечната област - за хора по-емоционални. След като бъде избран центърът на концентрация, той не бива да бъде променян. Избягвайте всяко напрежение в тялото и ума. Мислете спокойно и непрекъснато за обекта. Когато умът започне да блуждае, както става, внимателно го върнете обратно, но без да се борите с него. Ако емоциите причиняват разсейване, не им обръщайте внимание. Ако се опитате да ги отстраните, ще възникнат допълнителни умствени вълни и напрежение. Бъдете безразлични към тях. Ако чувствата и блуждаещият ум не се укротят сами, не се отъждествявайте с тях. Отстранете се и ги наблюдавайте като че ли гледате кино. Азът не е нито тялото, нито умът. С дистанцирането си от физическата и умствена дейност човек изживява истинската си природа. Истинската цел на концентрацията е да задържи ума върху един обект, като ограничи движенията му в началото до малки кръгове. Когато медитирате върху даден обект, съберете всички мисли, свързани с него, и се занимавайте само с тях. Не позволявайте на други мисли, свързани с друг обект, да навлизат в ума. Линията на мисълта трябва да е една. Може да има няколко идеи, свързани с един предмет, но това няма значение. Те постепенно трябва да бъдат сведени до една. Ще дойде момент,когато умът сам ще се насочва към една точка, като постоянния звук на черковна камбана. Това е медитацията - плод на непрекъсната и дълга практика на концентрация. Радостта е неописуема. Когато и тази идея отмре, се достига състоянието на свръхсъзнание - самадхи. С отстраняването на единствената идея се достига състояние на умствен вакуум или отстъствие на мисли. Като се издига над това състояние на празнота, човек се отъждествява с Върховното - тихият, неподвижен наблюдател на всичко. Едва тогава се достига най-висшата цел в живота. Практиката на концентрация може да изглежда уморителна в началото, докато в ума се формират новите коловози. Но след известно време се развива истински интерес. С напредването си начинаещият осъзнава някои от нейните полезни страни и открива, че не желае да я изостави. Ако я пропусне дори за един ден, той става неспокоен. Концентрацията носи огромна радост, вътрешна духовна сила и безкрайно вечно блаженство. Тя прониква в дълбините на абсолютното знание и интуиция и води до единение с Бога.                                                                                                                                             

СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА .c.ОСНОВИ НА МЕДИТАЦИЯТА

"О, ученици! Борете се много! Нека усилията ви бъдат искрени! Медитирайте редовно и систематично. Не пропускайте нито ден, защото ще загубите много. Няма да говоря повече. Достатъчно спорове. Оттеглете се сами. Затворете очи. Потънете в дълбока тиха медитация. Разрушете образите, мислите, прищевките, фантазиите и желанията, надигащи се от повърхността на ума.Оттеглете блуждаещия ум и го фиксирайте във Върховното. Сега медитацията ще е дълбока и интензивна. Не отваряйте очи. Не ставайте. Гмурнете се дълбоко в глъбините на сърцето. Радвайте се на тишината." Свами Шивананда "Концентрация и медитация" Много е казано и писано за медитацията, но са необходими години, за да се разбере нейната природа. Не можем да се научим да медитираме, както не можем да се научим да заспиваме. Човек може да е в най-удобно легло, в стая с климатична инсталация, нищо да не го безпокои, и пак да не може да заспи. Сънят не е нещо, над което имаме власт - човек просто заспива. По същия начин медитацията идва от само себе си. Необходима е редовна практика, за да се успокои ума и да се влезе в тишината. Все пак има някои стъпки, по които трябва да минем, за да си създадем основа и да подготвим успеха си. Най-напред човек трябва да бъде в подходяща обстановка и съответно настроен. Мястото за медитация, времето за нея, физическото здраве и умственото състояние трябва да изразяват готовност за обръщане навътре. Много от най-трудните пречки се отстраняват просто като се създаде подходяща обстановка.c.Напътствия за медитация Тук ще изложим някои практическки моменти по отношение на техниките и етапите на медитация. Те са предназначени най-вече за начинаещия, но и за напредналия ще е полезно да ги прегледа. 1. Особено важно е постоянството на време и място. Това настройва ума да забави дейността си, без да губи много време. Когато човек седне за концентрация, е трудно да съсредоточи ума си веднага. Условният рефлекс е реакция към определен външен стимул, и затова умът ще се успокои по-бързо, ако времето и мястото са постоянни. 2. Най-подходящото време е призори и при здрач, когато атмосферата е наситена със специална духовна сила. Предпочитано време е БРАХМАМУХУРТА - между 4 и 6 ч. сутрин. В тези тихи часове след съня умът е свеж и свободен от проблемите на светския живот, може лесно да бъде насочван, и концентрацията ще дойде без усилия. Ако нямате възможност за медитация в тези часове, трябва да бъде изберете време, когато не сте ангажирани с ежедневието и умът е спокоен. Редовността е много важно условие. 3. Опитайте се да медитирате в отделна стая. Ако това не е възможно, отделете част от стаята си със завеса и не позволявайте друг да влиза там. Тази част трябва да се използва само за медитация, за да няма други вибрации и асоциации. Сутрин и вечер горете тамян. Най- важното място в стаята трябва да бъде изображението на избраното божесво, като пред него се поставя килимчето за медитация. При повторението на медитацията силните вибрации, породени от нея, ще се натрупат в стаята. След 6 месеца ще усетите чистотата и спокойствието на атмосферата, и стаята ще придобие магнетична аура. При стрес, ако поседите в нея за половин час, като си повтаряте някоя мантра, ще почувствате облекчение и успокоение. 4. За да се възползвате от благоприятните магнетични вибрации, трябва да сте обърнати с лице на север или на изток. Седнете в удобна поза, като гърбът и вратът са изправени, но без напрежение. Това успокоява ума и помага за концентрацията. Важно е  психическият поток да преминава безпрепятствено от основата на гръбнака до върха на главата. Не е необходимо да се седи в класическата падмасана (лотос) - всяка поза с кръстосани крака е подходяща. Позата с кръстосани крака осигурява здрава основа за тялото и създава триъгълната пътека за протичане на енергията,която трябва да бъде по-скоро съхранявана, а не разпръсквана във всички посоки. Задълбочаването на концентрацията забавя метаболизма, умствените вълни и дишането. 5. Преди да започнете, заповядайте на ума да се успокои за определено време. Забравете минало, настояще и бъдеще. 6. Съзнателно регулирайте дишането. Започнете с 5 мин. дълбоко коремно дишане, за да обогатите мозъка с кислород. След това го забавете до такава степен, че да бъде неуловимо. 7. Задръжте дишането ритмично. Вдишайте за 3 сек. и издишайте за 3 сек. Регулирането на дишането регулира и притока на праната - жизнената енергия. Ако се използва мантра, тя трябва да бъде координирана с дишането. 8. Отначало оставете умът да блуждае. Постепенно с концентрацията на праната той също ще се концентрира. 9. Не насилвайте ума да се успокои. Това ще задвижи допълнителни мозъчни вълни, които пречат на медитацията. Ако умът продължава да блуждае, просто се дисоциирайте от него и го гледайте, както се гледа кино. Той постепенно ще се успокои. 10. Изберете фокусна точка,върху която умът да си почива, след като се измори - като птичка, която търси клонче, за да кацне на него. Онези, които са предимно с интелектуална насоченост, трябва да визуализират обекта на фокусирането си в междувеждието. По- емоционалните - в кардиалния плексус. Никога не променяйте фокусната точка. 11. Фокусирайте се върху неутрален или възвисяващ обект или символ, като задържате изображението му в мястото на концентрация. Ако използвате мантра, повтаряйте я на ум, като координирате повторението с дишането. Ако нямате лична мантра, използвайте ОМ. Онези, които предпочитат персонализирано божество, могат да се запознаят с главата за мантрите, или да използват РАМ или ШИЯМ. Ако човек започне да се унася, мантрата може да се повтаря на глас, но повторението на ум е по-силно. Никога не променяйте мантрата. 12. Повтарянето ще доведе до чистата мисъл, в която звуковата вибрация се смесва с мисловната, а значението не се осъзнава. Повторението на глас води до повторение на ум и до телепатичен език, а оттам - до чистата мисъл. Това е фино състояние на трансцедентално блаженство с двойственост, където остава осъзнаването на субект и обект. 13. С практиката двойствеността изчезва и се достига до САМАДХИ - състоянието на свръхсъзнание. Не бъдете нетърпеливи, защото за това е необходимо много време. 14. В самадхи човек е в състояние на блаженство, в което Знаещ, Знание и Познаваемо стават едно. Това е свръхсъзнанието, достигано от мистиците във всички религии. 15. Започнете практикуването на медитацията за период от 20 мин. и увеличете до час. Ако тялото започне да трепери, овладейте го и задръжте енергията вътре.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             .c.Здравето - необходимо условие за медитация                                                                                                                                                                                                                                                   Здравото тяло е основа за развитие на пълните възможности на човека. Ако физиката не е в оптимално състояние, тя не е добър инструмент за ежедневна медитация и за служба на другите. Някои мислят, че йоги трябва да бъде измършавял в резултат на строгата дисциплина. Но всъщност изключителните физически крайности показват прекалена заетост с тялото. Други смятат, че хората, следващи пътя на духа, не трябва да се занимават с проблемите на тялото, тъй като енергиите им са насочени към по-висши цели. Това са все крайности, а човек трябва винаги да бъде в равновесие Правилните упражнения нямат за цел развиване на мускули, нито са интензивен напрегнат комплекс, за да отслабнем в дадена част на тялото, където поради лош начин на живот сме натрупали тлъстини. Цялата физическа система - и вътрешна, и външна - трябва да бъде непрекъснато поддържана в добро състояние. Това е целта на йогийските упражнения - асани. Те включват по-скоро систематично разтягане, а не свиване на мускулите. Целта е те да се тонизират, да се намали напрежението, да се осигури добро кръвообръщение и храносмилане. Тялото се поддържа в добра форма, като в същото време се развиват концентрация и спокойствие. Йогийското дишане се нарича ПРАНАЯМА, което всъщност означава контрол над жизнената енергия. Човек може да живее без храна, вода, слънце и сън за по-дълго време, но тялото не може да остане без кислород повече от няколко минути. Праната, жизнената сила - енергията на тялото - е това, което различава живота от смъртта, и нейният първоизточник е дишането. Качеството и количеството на въздуха и времетраенето на един дихателен цикъл пряко влияят върху мозъка и неговата работа. Това е област, която западните учени тепърва започват да изследват. Има видове пранаяма (дихателни упражнения), които увеличават енергията на тялото, изчистват дробовете, намаляват необходимостта от сън, успокояват нервите и ума, затоплят или охлаждат физиката и дори спомагат за издигането на кундалини - духовните енергии на тялото. За духовното, умствено и физическо здраве е необходима и правилна релаксация. Йога-асаните и пранаяма включват специални техники за релаксация, които запазват и ефективно използват енергиите в тялото. Мнозина мислят, че релаксацията означава напускане на дома заради екзотично място, където умът и тялото непрекъснато се тъпчат със стимуланти и депресанти и всякакви подобни вредни наслади. Често чуваме: "Едва дочаках да свърши почивката, за да се прибера в къщи и наистина да си почина." Истинската релаксация идва след отстраняването на стимулите - визуални, вкусови и пр. - и с настройване за вътрешно осъзнаване. Както всяка здрава машина, и физическото и умственото тяло на човека могат да понесат много, преди да започнат да протестират. За съжаление на Запад стана практика да се пренебрегват основните правила на здравето; господства мисълта, че хапчето, което от време на време облекчава, създава доброто здраве. Вярно е обратното. Болката в тялото е предупреждение, като червената лампичка на таблото на колата. Приемането на едно или друго съчетание от химикали е като да вземем чука и да счупим лампичката. То не решава проблема, а напротив - може да го задълбочи, въпреки че на пръв поглед помага: много от лекарствата не са полезни за тялото, не богат да бъдат изхвърлени и се натрупват, заедно с хранителните добавки (средно 25 фунта на човек годишно) - при което се комбинират и фактически натравят системата. Понякога резултатите се чувстват едва след години. Човек чак сега осъзнава поредицата от болести, които съпътстват технологически напредналото общество. Не искам да кажа, че съвременната медицина е излишна, но обикновено лекарите се смятат за абсолютно знаещи. Твърде често заменяме здравословния начин на живот с посещението при лекаря. Повечето от болестите на ума и тялото могат да бъдат избягнати, като се спазват следните пет основни неща: 1) правилни упражнения; 2) правилно дишане; 3) правилна релаксация; 4) правилно хранене, и 5) положително мислене и медитация.                                                                                                                                                                                                                                                   

СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА c.ЗАЩО ДА МЕДИТИРАМЕ

"Без помощта на медитацията не може да се постигне знание за Аза. Без нейната помощ не може да се достигне божественото състояние. Без нея не можеш да се освободиш от оковите на ума и да достигнеш безсмъртие. Медитацията е единственият царски път за достигане на освобождението. Тя е тайнствена стълба от земята до небето, от грешката до истината, от тъмнината до светлината, от болката до блаженството, от неспокойствието до вечния мир, от невежеството до знанието. От тленността до безсмъртието." Свами Шивананда "Божествен благослов" Кой съм аз? Каква е целта ми в живота? Защо някои хора живеят по- леко от други? Откъде съм дошъл и къде отивам? Това са класически въпроси, върху които почти всеки се замисля в даден момент от живота си. Някои цял живот търсят отговорите. Други, потъвайки в подробностите на ежедневието, се отказват или ги оставят настрана. Но трети намират отговорите, и животът им е цялостен и радостен. Човек намира значението на живота, когато се гмурне надълбоко. Но, разсейвани от него, хората рядко се спират, за да се вгледат навътре в себе си. Човек почти не забелязва как умът непрекъснато бива стимулиран от възприятията на сетивата. Много често той трябва да достигне до нещастие, за да разбере, че е време да спре и да огледа живота си. Медитацията e практика, чрез която умът бива непрекъснато наблюдаван. Необходимо е човек да си определи време и място единствено с цел за да открива безкрайния кладенец от мъдрост, скрит вътре в нас. Следващите глави обясняват философията и техниките на медитацията. Но най-напред трябва да се запознаем с някои основни психологически моменти и термини, които ще ни помогнат да изясним нейната цел.                                                                                                                                                                                                                   c.Механизъм на ума                                                                                                                                                                                                                                                                                                   В търсенето на щастие човек се обръща непрекъснато към външни обекти и събития. Той мисли: "Искам тази кола", "искам тази служба", "искам да живея в Аризона - тогава ще бъда щастлив". След придобиване на желания обект умът за кратко време се успокоява, за да насочи щенията си към нова играчка и да търси удоволствия другаде. Но външните обекти никога не донасят щастие. Човек може да натрупа материални ценности, да достигне положение в обществото и да има вила, ала умът му е все един и същ. Удоволствието идва от подхода и отношението към външния свят, а не от самите обекти. Всеки преминава през по-леки или по-трудни периоди от живота си. Когато човек посреща пречките с ведър ум, той живее по-щастливо. Следователно предизвикателството е да се достигне контрол над вътрешния мир. Умът непрекъснато разговаря със себе си - припомня си минали събития,като ги пренарежда с по-добър сценарий, планира бъдещето, преценява "за" и "против" за разни неща. Като методично забавяме непрекъснатото му бърборене, вътрешния диалог и се фокусираме върху положителни и възвисяващи обекти, е възможно да започнем да разбираме механизма на психиката и да заживеем по- ефективно. Но умът трудно се опитомява. Съществуват безброй теории за неговото действие, но умствените процеси на човека са сякаш все още неуловими. Защо толкова често изпадаме в едни и същи разочарования и се изправяме пред едни и същи проблеми? Свободната воля наистина съществува, но само когато я използваме, за да скъсаме с навиците си. Говорим, че имаме свободно общество, но всъщност човек е обвързан от собствените си желания и емоции. Погледнете приятеля си, който от години се кълне: "От утре ще спра цигарите". Той наистина иска да се освободи от този навик, но му липсва необходимия контрол над ума.В известен смисъл умът е като грамофонна плоча. Той съдържа прорези или впечатления, наречени на санскрит САМСКАРИ. Образувани от определени мисловни вълни - ВРИТИ - те стават навик. Напр. човек минава край сладкарница и вижда на витрината шоколадов еклер. В ума му възниква следната врити: "Какъв разкошен еклер! Ще си го купя!" Ако той я пренебрегне и насочи ума си към нещо друго, модел не се образува. Но ако се идентифицира с тази мисъл, той и дава живот: купува си еклера и очаква удоволствието от него. Ако реши, че може да минава край тази сладкарница всеки вторник и четвъртък, той всеки път ще си спомня за хубавия еклер и ще си го купува. Така онова, което първоначално е било проблясък в ума, става сила в живота му и се образува самскара. Самскарите не са непременно отрицателни. В ума може да съществуват бразди, които възвисяват, и други, които погубват. Непосредствената цел на медитацията е да създаде в ума нови, положителни канали, и да заличи онези, които са разрушителни. Това е напълно научен процес, като в същото време целта е духовна. Не е достатъчно да елиминираме отрицателното. Трябва да се стремим да развиваме любов, съчувствие, услужливост, радост, любезност и многото други качества, които не само правят живота на човека щастлив, но и които човек излъчва за другите. Всеки иска да бъде най-добър. Всеки би желал да мисли, че е идеален. И въпреки непрекъснатите си решения човек все открива колко пъти е под нивото, на което би желал да е. Причината за това затруднение е ахамкара - егото. Шри Шанкара, един от най-големите мъдреци, съществували някога, във "Вивекачудамани", казва: "Причината за нещастията е егото, причината за лошите неща е егото - няма по-голям враг от егото." АХАМКАРА е причината за всяко обвързване и основна бариера за изживяването на вътрешната Реалност. Егото е само претендиращият аспект на ума. То е, което разделя индивида от единство с другите и със самия него, понеже егото  утвърждава правото на аза. Ахамкара е най-голямата пречка към спокойствието, защото именно тя занимава ума с това дали сме добре или зле, дали имаме повече или по-малко, и дали сме по-силни от другите или не. Нейни прислужници са желанието, гордостта, гнева, заблудата, алчността, ревността, страстта и омразата. Егото е най- трудният за контролиране аспект на ума, защото природата му е такава, че то мами, дори когато човек се опитва да го контролира. То е онази част от съществото, която най-трудно се поддава на контролиране. Чрез медитацията се наблюдава играта на ума. В началните етапи може само да се опитваме да разберем как егото непрекъснато утвърждава себе си. С времето игрите му ни стават все по-ясни и започваме да предпочитаме спокойствието на доволството. Когато егото бъде подчинено, енергиите могат да бъдат конструктивно използвани за лично развитие и в служба на другите. .c.Силата на мислите Всеки човек излъчва вибрации към хората около себе си. Да бъдеш с някои хора е удоволствие. Те сякаш имат ПРАНА, която споделят с другите. Има и хора, които действат отрицателно - потиснати, те като че ли изсмукват праната от околните. Причината за това е, че всяка мисъл съдържа сила. Тя е необикновено фина, но наистина съществува и е много голяма. Независимо дали съзнава това или не, човек непрекъснато предава и приема мисли. Затова хората понякога имат свръхсетивни възприятия. Някои искат да нарекат тези преживявания съвпадения, но те не са. Способността да приемат и предават мисли е развита в по-висока степен у онези, за които се казва, че имат интуитивни и психически способности. Всяка мисъл има тегло, форма, размер, цвят, качество и сила. При достатъчно опит в медитацията тези аспекти могат пряко да бъдат различени с вътрешното око. Напр. духовната мисъл има жълт цвят; мисъл, заредена с гняв и омраза, е тъмночервена. Мисълта е като предмет. Както можеш да дадеш на приятеля си ябълка или да я вземеш, така можеш да дадеш полезна, силна мисъл на някого и да я вземеш обратно. Добро и зло, приятел и неприятел съществуват само в ума. Човек създава свят на добродетел и порок, на радост и болка от своето въображение. Тези качества не произхождат от самите обекти, а принадлежат на отношението на ума. Радостта на един е мъка на друг. Мислите контролират живота на човека, оформят характера и съдбата му и влияят на другите. Осъзнаването на потенциала, съдържащ се в силата на мисълта, е началото на всеки голям духовен растеж за отделната личност и за човечеството. .c.Азът Какво е духовността? Последните две десетилетия бяха наречени "епоха на отчуждението". Отхвърлени бяха стари традиции и религии. Хиляди търсачи на "новата ера" започнаха експерименти с безброй химикали и философии. Преобладаваше чувството, че Истината е някъде наблизо - но къде? Изглеждаше необходимо да се разширят перспективите. Във всяко общество организираната религиозност съдържа културни практики и техники, които се предават от поколение на поколение. Когато средствата бъдат смесени с целта, тогава неговите членове започват да търсят нещо друго. Те търсят вдъхновение, което е живо, което има практически и видим ефект в ежедневието им. Дали човек живее самостоятелен духовен живот или е част от организирана традиция, целта е все една: достигането на съвършенство, чистота и покой на ума - Самоосъществяването. Има Сила, Енергия, към която всеки може да се включи, стига да знае, че тя е на негово разположение. Тази Сила вдъхновява, окуражава, подкрепя и помага на всички,които искат да се развиват в положителна посока. Мнозина не съзнават този източник или не го разбират. Те са като селянина, отишъл да живее в града, който стоял  на тъмно, понеже не знаел за какво са тези странни копчета по стените. Светлината е тук и е на разположение на всички; само трябва да се включим към нея. Този източник на мъдрост е Азът. Азът не е индивидуалното тяло или ум, а по-скоро онзи аспект дълбоко в нас, който познава Истината. Има го във всяко общество, но той съществува и независимо. Някои го наричат Бог. Други - Йехова, Аллах, Брахман, Космично съзнание, Атман, Свети Дух или Универсален Разум. Имената и пътищата са много, но има една Същност, която съществува във всяко живо същество. Невъзможно е да разберем Аза с ограничените сетива и интелект. Човшкият ум не може да измери Безкрайното и Вечното. Затова понякога, за да успеем да се съсредоточим върху Върховното, използваме визуализация. Християните могат да медитират върху формата на кръста или върху образа на Христос. Индусите - върху бог Шива (Енергията, която разрушава старото в подготовка на новото) - като вечно млад красив аскет, медитиращ във върховете на Хималаите. Онези, които възприемат Абсолюта по-абстрактно, могат да се концентрират върху пламък на свещ, върху ЧАКРА (енергиен център на тялото), или върху звука ОМ. Но всички тези са само частични въплъщения на Истината. Да вземем един добър учен. Той знае колко голямо е пространството на теория и от изчисленията, колко малък е атомът и каква е разликата между живота и смъртта, и може да ги обясни надълго и нашироко. Но това е само теоретично знание; той никога няма да схване същността на нещата. Няма начин да се обясни или опише онова, което е безкрайно. Абсолютното Знание може да бъде постигнато само чрез ПРЯКО ИЗЖИВЯВАНЕ, а не чрез разума или сетивата. Чрез продължителна практика на медитация става възможно да успокоим ума, да развием интуицията и да се докоснем до онази част от Върховното, която е вътре във всичко.                                                                                                                                                                                                                                           СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА МЕДИТАЦИЯ И МАНТРИ            

СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА c.Правилно хранене и медитация

Това, което става в тялото, е пряко свързано с функционирането на мозъка. Неотдавнашните изследвания показват, че някои червено оцветени храни oводят до хиперактивност у децата, а рафинираната захар - до емоционална нестабилност. Това са само два примера за нещата, които безразборно консумираме, без да си даваме сметка за ефекта им върху тялото и ума. Човек, който медитира редовно, трябва да бъде особено внимателен в тази насока, защото храненето влияе върху качеството на медитацията. Оптималната диета за медитиращия е недразнеща храна. Това не значи, че храната трябва да е безвкусна; но не трябва да се ядат храни, които въздействат на мозъка. Силни и пикантни подправки, чесън, лук, сол, кафе, черен чай и месо възбуждат ума и човек трудно може да го контролира. Има и други храни, които пък затъпяват ума, вмсто да го концентрират. Това са всички предварително приготвени и престояли храни, както и - разбира се - алкохола. Марихуаната и цигарите, въпреки че не са храни, също спадат към тази категория. Доста от гореспоменатите неща са любими грехове на повечето хора. Не очакваме всеки да може веднага да направи радикална промяна в начина си на хранене, но онези, които сериозно се интересуват от медитацията, трябва да започнат с изоставяне на месото и цигарите. (Чрез Хата йога това става много по-лесно.) Ако се осъзнават целите, много от лошите навици постепенно ще отпаднат от само себе си, просто поради промяната на съзнанието в процеса на медитацията.Човек трябва да започне още с пазаруването и готвенето. Има много естествени храни, които лесно се приготвят; има и много плодове и ядки. Купувайте пресни плодове и зеленчуци. Четете внимателно етикетите и избягвайте добавките към храната, предварително приготвените и дълго обработвани храни, както и консервите. Четете книги за храненето и вегетарианската диета. След няколко месеца ще се промените много. Преди десетина години вегетарианството беше, така да се каже, тайна практика. На такива хора винаги гледаха с известно любопитство, ако не с подозрение. Сега е съвсем различно. Магазин за здравословна храна и вегетариански ресторант има и в най- малките градове. Хората все повече осъзнават, че здравето пряко зависи от това какво ядем. Почти всяка болест може да бъде излекувана чрез промяна в храненето или с кратък пост, без лекарства. Това е вярно не само за физически, но и за умствени неразположения. Особено важно е бъдещите майки да осъзнават това, защото често те не мислят за влиянието на нещата, които консумират, върху развиващия се плод. Противно на общоприетото мнение всъщност не вегетарианците не поемат достатъчно белтъчини, а месоядците поемат твърде много. Животинските белтъчини са с високо съдържание на пикочна киселина - въглеродно съединение, подобно на амоняка. Тя не е водоразтворима и не се разгражда от черния дроб. И макар известно количество от нея да се елиминира, по-голямата част от пикочната киселина се натрупва в ставите, резултатът от което е артрит. Сърдечно-съдовите заболявания са най-честите болести на западния свят, където се консумира най-много месо. Виновник за тях е холестеринът, който също не може да се изхвърли от тялото и мастните отлагания от него по стените на сърцето и артериите постепенно се втвърдяват, докато ги задръстят. Някои мислят, че като сменят маслото с маргарин, ще решат проблема, но всъщност всяка хидрирана мазнина е еднакво вредна. Основният източник на холестерин, разбира се, не е маслото върху препечената филийка от време на време, а стотиците килограми месо, което човек консумира ежегодно. Сърдечно-съдовите заболявания и артритът са често срещани, но най- голям страх всява ракът. Много вещества могат да се смятат за причинители на рака у животните, но резултатите показват, че нито едно от тях в количеството, консумирано средно от човека, не може да доведе до заболяване. Това, което остава скрито, е, че с течение на годините тези отрови се натрупват и наистина причиняват болестта. Но кои са тези вещества? Животните биват инжектирани с множество химикали, за да растат по-бързо и да дават по-големи печалби. В месото, докато отиде до магазина, се натрупват нитрати, оцветители, изкуствени хормони и дори арсеник. Всичко това, плюс многото други добавки, консумирани от хората на индустриализираното общество, се натрупва в тъканите. Клетките реагират на токсините, натрупали се в прекалено голямо количество, с мутация в неконтролируемо възпроизвеждащи се клетки и това вече е рак. Но достатъчно за ужасите на индустрията, произвеждаща месо. Има още някои интересни физически и духовни причини, за да не се яде месо. Една от тях е, че е необходимо 4 пъти повече зърно, за да се нахрани едно животно, отколкото ако човек го изяде направо. Това поставя моралния въпрос за поделянето на хранителните ресурси с по-бедните народи. Растенията са първоначалния източник на енергия за всички живи същества, защото чрез фотосинтеза те складират слънчевата енергия. Вегетарианците не само приемат храна от първоизточника, но и храненето им е по-икономично по отношение на стойността и най-доброто използване на наличната земя. Трябва също да отбележим, че храносмилателната система на човека не е като на месоядните. Зъбите му са предназначени да захапват и дъвчат зеленчуци, е не да разкъсват месо - затова и човек оставя месото да отлежи и го готви. Черният му дроб е по-малък, отколкото на месоядните и не е предназначен да филтрира животинските отрови. Дебелото черво, което е късо при месоядните, за да могат те бързо да се освобождават от отровите, при човека е доста дълго, както при немесоядните. Но за един йоги главното съображение да не се яде месо е основният принцип АХИМСА - ненасилие. "Не убивай!" Животните имат чувства и съзнание, както и хората. Масовото отглеждане и клане на животни е като да хвърляш камък по кучето на съседа си. В Индия кравата е на голяма почит, защото служи на човека: с нея се орат нивите, тя дава мляко и други продукти за храна, а торът й се използва за гориво и строеж на пътища. Индийският селянин ще си помисли да заколи и сготви кравата си толкова, колкото и любимата си котка. Без съмнение, "ти си това, което ядеш". Една неуловима част от онова, което ядем, се превръща в съзнание. Животните живеят, спят и се размножават. Това е техния свят. Вибрациите на растенията са изключително фини и онези, които са преминали от месоядна на вегетарианска диета, забелязват промяната в съзнанието си. Изчезва грубостта, а осъзнаването става по-ясно. Това е изключително благоприятно за медитацията. Колкото по-чиста е диетата, толкова по-лесно се контролира умът. Така, с течение на времето и с постоянна практика, ученикът постига успех в медитацията.                                                                                                                                СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА М Е Д И Т А Ц И Я И М А Н Т Р И