БИБЛИЯТА ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

Илюминатски "пророци" се наричат "агенти", които действат по същият конспиративен начин, както библейските пророци(нескопосан плагиат на Ведаическите риши). Този план напълно контролира Аврамическите религии, тъй като "законите" са също съставени на базата на рационализъм. Илюминатските закони на нагите(от Била-сварга лока до Ананта лока) са дори по-ефективни от примитивните закони на Абрахамизмът("Анта-рикша лока до Питра лока). Общото между двете е търсене на материални резултати в матрицата във времето, без да познават това, следвайки анонимни духове, осъществявано с помощта на кървави жертвоприношения. Всяка една игра на нагите може да се тълкува от Авраамските религии, като "сбъдване на библейските пророчества", докато с Веда не може това, тъй като там събитията са научнo-детерминирани от Астрологични събития в Шастрите, които не могат да се променят с пропаганда или "открития"(чудеса). Защо шумерските Анунаги или техните библейски пророци са си харесали България/Тракия/ ,като всичките библейски събития могат по време,място и царе да се съпоставят с нашата страна?                                                                                                  

                                                                                                         Едем и как точно е станала фалшификацията на библейската география.                                                                                                                                                                                                          Не е ли това конспирация за да се осигури алиби "истрия"за генномодифицираните създания на така наречените Шумери дошли от адските планети.Защо на църковния събор през 893. столицата на България се мести от Плиска в Преслав? Може би това физикогеографското разположение на Преслав съзнателно било избрано, за да наподобява това на Ерусалим, “градът Давидов”.Съпоставката Симеон – Давид се развива и в една отпечатана работа на П. Георгиев. Конкретният повод за нея е бронзова статуетка-ключ от Плиска, представяща права мъжка фигура, стъпила на пръсти, със струнен инструмент на гърдите и особена шапка, от която излиза нагоре дълъг тесен рог. Авторът смята, че статуетката е буквална илюстрация на текст от Библията (1 Цар. 16:12-13, 23), в който се говори за тайното помазването на Давид от пророк Самуил с елей, съхраняван в рог, и за това как Давид развличал Саул, свирейки на гусла и танцувайки в моменти, когато духът на Бога идвал върху Саул. Управлението на Владимир Расате /889-893/ променило наложения от княз Борис-Михаил политически курс.На значителна част от гръцкото духовенство било гледано с недоверие.Владимир Расате се опитал да върне държавата в лоното на eзичеството.Това накарало княз Борис-Михаил да захвърли монашеското си расо и заедно с третия си син Симеон през 893 година извършели преврат.Владимир Расате бил хвърлен в тъмница и ослепен.Не е ли всичко това илюминатската игра или карти за сбъдване на "сбъдване на библейските пророчества".                                                                                                                                                                           Библията е Българската история                                                                                                                                                                Цялото население по бреговете на Океана и на вътрешността до Рейн и до Алпите, се смятало съседно на рая, страната му носила името Гад-Елиа, а жителите ѝ – Гад-ели, от които имена елинските автори направиха Галатия и Галати, а латинските – Галия и Гали. Те били особено щастливи, земята им била благодатна и честита, защото с лодките си, като посрещали душите,
скитащи по земите им, помагали им да преплуват океана и да стъпят на обетованата, райската територия, гдето ще вечно блаженстват.Там царува тракийският бог Яма, „събирател на човеците“, „цар на душите“, „първият, който умря и възкръсна“. (Стара планина е наричана Има) Аймон [Aimwn] - "тракийското" име на Стара планина. В диалектни говори се е запазило до днес под формата Им . Ето го къде бил заветният Имеон.                                                                                                                                                                                                          ИСТОРИЧЕСКИТЕ ТРАКИ И КАК ТРАКИЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ ПОПАДНАХА ВЪВ ВЕДИТЕ                                                                                                                                                                                 1.5. В „Ригведа”, Яма (Йама) е първият човек роден на земята. Баща му е Вивасват (6, стр. 129; „Ригведа”, Х, 14, 5-с,) съответстващ на авестийския Вивахвант. Вивасват е яркоблестящия във висините, благодатния огън в небесата, даряващ светлина, топлина и живот на земята. Вивасват, бащата на Яма (Йама), първи извършва ритуал на жертвоприношение и дарява на хората огъня. (7, стр. 315) Той се отъждествява с по-късния образ на върховния в определен момент Бог на „ведийската” митология – Бога на слънцето Суря (древоиндийското „сурйас” – “Слънце”), наричан е още Савитар („пораждащ”,) Пушан („благодетел”,) Бхага („даващ благополучие”,) МитРа („споделящ благата”). В друг текст („Ригведа”, Х, 51, 3) Яма (Йама) е този, който дарява огъня на хората и прави първите жертвоприношения. Близначката на Яма (Йама) е Ями (Йами). (6, стр. 124 – 126; “Ригведа” Х, 10.) Майката на Яма (Йама) – Санджна („съвест”,) или Санджана, родила от Бога-Слънце – Суря, наричан още и Вивасват, три деца – Яма (Йама,) Ями (Йами) и Ваивасват, който става баща на Икшваку – родоначалника на „Слънчевата династия”. Ваивасват е седмо поред превъплъщение на първочовека Ману (индийския Ной,) което е една по-късна версия. Санджана избягала от жарките лъчи на съпруга си Суря, превръщайки се в кобила. Но той я последвал превъплътен на жребец, настигнал я и от любовната им връзка се родили двамата братя-близнаци – конниците Ашвини. Те са наричани с различни имена, но най-вече Даста и Насатя. Ашвините били млади и красиви, умни, ловки и бързи като соколи…                                                                                                                                          ХИПЕРБОРЕЯ/СКИТИ/ТИТАНИ/ ЙИМА                                                                                                                                   Библията е плагиат от шастрите на Дхиан- Коганите(Девите от север).Тя описва генното инжинерство на шумерските анунаги.                                                                                                                                                                                                        Боговете в Месопотамия плагиат на Ведическите                                                                                                                                     

                                                                                                          Северняци и демони от Юг/Шумер и генно инжинерство                                                                                                                      Алегорията за Потопът евреите са копирали директно от "Енума Елиш" на Аккадо-Шумерите, които пък са взаимствали от Арйаните, но разбира се с изопачени и фабрикувани символи и събития. Така например, библейският Ной е просто поредният "7 Ману" от 14 на калпата("Денят на Брахма") в епохата на РаВи, а "Ноевият ковчег", който копира Кивотът или Кааба за "Утробата на Вишну" е просто Рибата "Матся", която е аватар на Самият Вишну, който поглъща душите в Трансцедентална Си Утроба си за да ги прероди в Нов цикъл в материалното Проявление. Нефилимите(Исполините).Това са по-висши същества от хората на Средната Земя(Бху), идещи от по-висши планетарни системи към Брахма-лока, чиято цел е да култивират Земята и да спасят хората чрез Съзнание от упадък към животинска форма.Асоциирани понятия са "мореплавател"(naval'im), "9"(nove)-Трансцеденталното число(108), "нов"(nove), Юпитер(U-Pitr).
Нефилимите не са нещо отрицателно спрямо Ведаическото Знание. Нефилимите са отрицателни персонажи от гледна точка на падналите ЗЕМНИ духове(бхутас) "ел яху", "ал аху", които са рашкаси в Анта-ришка-лока и постоянно искат да инкарнират във форми на Земята с цел да експлоатират материалната енергия.

Шумерските Аннунаки дават примерът на Аварамическите религии за "бог"...                                              
Шовинистичната патриархалност е Лунен култ мразещ Изтокът, Слънцето и девическото начало. Кървавите жертвоприношения са като поздрав "Шалом"(Салаам)... При смесването на нефилимите с демони и наги се получава именно тази част от тях, която се нарича в Бхагавад Гита "нежелано потомство", точно както са получени Аврамските патриарси от смесването на Ведаическите брахмани с шудра-класата. Може би това е образът на Месопотамските Анунаки - "свирепи", "алчни", "кръвожадни", "експлоататори".                      

                                                                                                         На санскрит Kali Yuga означава „Епоха на демони” или „Епоха на поквара”. Юдаизма свършва историята с момента в който антихриста започва да владее, и сочи царството на злото за вечно.
След като Юдеите имат достъп до всички свещенни писания и предксазания, както и тотална власт над нас, те чинно изпълняват ролята си и стриктно се придържат към плана. Дори може да се каже че умишлено изпълняват предсказанията ако погледнем на тях като списък с неща които злото трябва да направи. Йехова не е бог и няма нищо общо с вселенските енергии; той по-скоро е демон на частна практика. Ето го дух Йах:
20. После излезе един дух, застана пред Господа и проговори: Аз ще го примамя. И Господ го запита: Как?
21. А той отвърна: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. Тогава Господ каза: Примамвай го още и ще сполучиш; излез, направи така.
22. И така, сега Господ е вложил лъжлив дух в устата на тези твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе
2 Летописи 18                                                                                      

                                                                                                                           Кали юга-Демон е обсебил три от религиите/Демо-избраният народ е поробил земята                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           Генномодифицираните евреи и техният Адам-Нимрод ,са дело на Шумерските анунаги.Тези биороботи с раптилско ДНК са в заговор с/у населението на Земята.Последните мащабни изследвания на ДНК миграции са манипулирани и не показват истинските раптилски кръвни връзки на еври(хабиру) и Шумерски илюминати.По божия закон "както на небето така и на земята" долната земя(адските планети) това са Лемурия,Африка, Мезо-Америка (Патала),Антлантида и Антарктида.Това място е било отредено за Шумери и други демони Двете Америки,по ведите са Рарша Пушкара. Патала е антипода на Индия, или Америка.Патала означава едновременно противоположни страни и адски области и тези думи станали накрая синоними във всички отношения, както по значение и свойства, така и по название.На север(Деви) са райските планети а централното място в космичното яйце съответства на Тракия. Знае се, че според древноримската традиция, Ромул, основателят на Ришм, е пряк потомък на троянеца Еней. Галфрид Монмутски (около 1100-1154 или 1155) в съчинението си "История на бринатските крале" (Historia Regum Britanniae), извежда родословието на бритите от внука на същия този Еней - Брут. Самият Галфрид се опира на по-старото съчинение на историка Нений (VIII—IX в.) "История на бритите" (Historia brittonum), където Брут е наречен Брит. Да не забравяме и че разказът за Троянската война е много известен през Средновековието.
Но какво прави впечатление в исландския разказ. Докато британците, обявявайки се за наследници на Еней, претендират за родство едновременно с троянци и римляни, то скандинавците не се блазнят от славата на Римската империя, т. е. тук може и да не става въпрос за така разпространеното тщеславие. Техният родоначалник, троянецът-трак Тор (бог-гръмовержец в митологията им) си живее в Тракия и тя е негово кралство. Следва дълга родова линия все по тези земи, докато не се стигне до погоподобния Один (върховен бог в скандинавската митология; между другото според нея Тор е негов син, а не както тук - Один е наследник на Тор).
От този пролог научаваме името на кралството на Тор (Тракия) и то е Трудхайм (Þrúðheimr), което в превод означава "дом, място на силата", където "хайм" (heimr) е "място", а "Труд" (Þrúð) е "сила".                                                                                                                                                                                              Виж тук> Сагите на викингите и тяхната връзка с Троя и траките                                                                                                                                                                     

ИНДУЛГЕНЦИЯ ЗА АДХО-ЛОКА                                                                                                                                                 Според „Атра-Ха-зис" известно време преди Потопа Енлил решил да накаже човека с помощта на инфекции, зарази и серия засушавания а след това и с намаляне продължителноста на живот чрез генно инжинерство.Днес се използват също евгеника и ваксини(за подържане на живота до около 80г. а може да се намали и още) и атомно оръжие , нищо ново.А едно обещание за по дълъг живот може да купи всяко правителство ,религия и мил.последователи. Когато Авраам бил на деветдесет и девет години, Бог ЯХВЕ му се явил и му казал:
„Аз съм Бог Всемогъщи (Ел Шадаи), тръгни след мен и бъди благословен. Ще потвърдя договора между теб и мен и много ще увелича числата ти(живота ти)."!?                                              

                                                                                                                               Енки срещу Енлил-Йехова ВАКСИНИ ДНК/ Ограничаването на човешката популация не е от днес                                                                                                                                                                                              "Когато практиките, приписвани от Ведите и свещения закон, са почти изцяло прекратени и краят на Кали Юга е вече близо, частица от това божествено създание, чиято природа изгражда Брама, което е началото и краят и което обгръща и включва в себе си всичко, ще се спусне на Земята. Той ще се роди в семейството на Вишнуяса - прочут браман от село Самбхал, - ще носи името Калки и ще бъде надарен с 8-те свръхчовешки способности. Несъкрушимата му мощ ще унищожи всички Млеччха (хората извън закона), а също и онези, затънали в произвол и злодеяния. Той ще възстанови добродетелтта, а разумът на онези, които живеят в Кали Юга, ще се пробуди и ще стане бистър като кристал. Хората, които по това време прегърнат добродетелта, ще бъдат семето на новата човешка раса. Тя ще се подчинява на законите на Крита Юга - епохата на непорочността и пречистването."
                                                     
Калки се изобразява като човек със светла кожа, яхнал или поклонил се пред бял кон. В ръката си държи меч. Той пречиства настоящата пропаднала епоха и възстановява справедливостта и духовната чистота. Според Агни Пурана, Калки ще установи морален закон във формата на четирикратна Варна, или подходяща организация на обществото в четири класи (касти). След това хората ще се възвърнат в пътя на справедливостта.                                                                                                                                               ОБЩЕСТВЕНА СИСТЕМА ПРИ БЪЛГАРИТЕ/ЦАР ВОЙН ЦАР ЖРЕЦ                                                                                                                                                                        Илюминатите копират свещенната кастова система като индианец работещ в/у пишеща машина Ануннаки са зад Новия Световен Ред, който е бил планиран вече дълго време. Индустриалната революция е била планирана от Ануннаки, не за да подобри жовота на масите, а да ги плени в желания и недоволство, така че хората лесно да забравят за духовното съществуване. Освен това тя променила начина на живот и объркала хората, но най-вече позволила предмети от материален комфорт на управляващия елит(Евреи биороботи).Ануннаки водят военна икономика. Истински мир никога не се предвижда от тях. Те пилеят ресурси за да държат хората поробени. Те присвояват всички остатъци за свои удоволствия. Генното инжинерство е било практикувано потайно на тази планета доста дълго време. Днес генната модификация не е вече тайна. Обществено достояние е че растения, животни и хора се манипулират генетично и се клонират. Размерите на тези проекти от друга страна, са скрити от общественото око. Преди индустриалната революция, технологичните напредъци били буквално в застой от много векове.Това им позволило да подобрят методите за контрол и поробване на хората. Ануннаки се нуждаели от напреднала технология за да финализират техните планове за поробване на земляните чрез НСР с единствена управляваща – обединена полицейска власт. НСР бива наложен от управляващия елит, който някои наричат Ционисти. Някои хора мислят, че всички евреи са ционисти, което не е правилно. Не всички евреи са ционисти, както и не всички ционисти са евреи.Но всички чисти евреи са биороботи.                                                                                                                              Хронология на южните богове и хора                                                                                                                                                                                                                              

                                                                                                                                                          Днешното Християнство като секта на юдаизма                                                                                                                                                                                                          Книгата Битие била записана от цивилизациите, създадени от Ануннаки.Шумерите били една от първите култури, която имала записи на плочи, описващи историята на Ануннаки на Земята, което било в съзвучие с това, което нареждали Ануннаки. Книга Битие била създадена за да накара хората да боготворят Елитните Ануннаки.
Историята на Битие не е Истинската История на Божественото Сътворение.
Историята на Битие е толкова скорошна в сравнение с цялостната картинка, че е абсурдно да се счита за вярна.
Вече имало различни групи извънземни и земляни, когато Елитните Ануннаки завзели част от Земята.
Имало битки за надмощие между различните групи, но Елитните били прекалено силни за тях.
На шумерските плочи са записани събития от така наречения произход на човека и сътворението
които всъщност били записки от последната колонизация на Елитните Ануннаки.
Завоевателите сами написали тези плочи.
Така, това което е записано от шумерите е било диктувано от техните така наречени богове.
Опитът на Ануннаки им подсказвал, че създаването на религия би помогнало в опита да се контролира отново населението.

Старият Завет е посветен на Яхве. Той е много мъжки настроен поради боготворенето на Божествената Майка от коренните жители на Земята.
Старият Завет потвърждава съществуването на много от „боговете” Ануннаки на земята в ранните времена.
Битие разказва за поколенията следвали Адам и Ева и историята на разочарованието на „божествения” от човечеството, което живяло след потопа. Ануннаки са били хората от Сим и те са дошли на Земята и копулирали с примитивни земляни,това е записано в историята Битие.                                
Когато положението излезе извън контрол Ануннаки унищожават култури и избиват населения,след това ги зараждат наново.

                                                                                                                                                                   

                                                                                                                                                               "В съзнанието ми няма никакво съмнение,/ казва д-р Hachneker/, че руските евреи са заразили американския народ с шизофрения.                  

Кетцалкоатъл истинският Христос?

    Кетцалкоатъл, пернатият Змей — това е формула, свързваща силата на Земята, представена от тотема коатл, и силата на Небето, представена от тотема кетцал. Този образ се е превърнал в своеобразен символ на трансформацията в традициите на маите, запотеките, толтеките и ацтеките (макар и при ацтеките той да представлява повече Бог, отколкото човек, както е било в първите племена на маите).

Формирането на знания, от които се възползва Кетцалкоатъл, е свързано с олмеките. Тези, така да се каже, "каучукови знания", свързани с възможността за компресиране и преобразуване на напрежението, ни демонстрира великият Пернат Змей, издигайки себе си от човешко състояние до нивото на Бога.

Кетцалкоатъл е познал и усвоили основните форми и свойства, с които човек може да си взаимодейства: силата на Ягуар. Всъщност чрез него човек може да се противопостави на тотемната сила, т.е. може да я регулира и управлява, вместо да й се подчинява и й служи. Кетцалкоатъл притежава онова знание, което е заложено в основата на двадесетте най-големи символа на маите, описващи кода на преобразуване на енергията и които не са просто календар, както обикновено се смята. Символите на маите са код, който води до съвършенство. В действителност към него може да се причисли и идеята за съвършения човек, свързана с името "Толтек." Т.е. понятието "Толтек" се разглежда тук не като етническа група, а като функция — функция на борбата с низовите начална или чичимеките (Chichimeca), които представят низовите нива на състояние (също възприемани вече не като етническа група, а както качество на едни или други хора). Всъщност те образуват една относително низова етническа група, позната ни днес като ацтеки, които със своите суеверия и съпротиви са сътворили доста излишни неща.

До известна степен ацтеките са римляните Мезоамерика. С тях идват зависимостта и страха от смъртта, или от Тескатлипока (Tezcatlipōca), “Носещия смърт”. Нему са противопоставяли съзидателната сила на Кетцалкоатъл, когото са възприемали вече не като човек, а като бог. Единственото нещо, което те са запазили и наследили, така да се каже, в чист вид, е възприемането на пространството, чийто символ за тях бил Теотихуакан (Teōtīhuacān).

Въпреки това те внесли объркване в разбирането за Петте Слънца. Т.е. знанието, които Кетцалкоатъл представя като процес на преминава през Петте врати и Петте слънца, било грубо премахнато от тях. Затова и са се загубили във времето и пространството и просто са прекопирали символите и боговете на маите и толтеките, като леко да се коригирали и частично са променили имената. Разбира се, в момента на поява на ацтеките са се променили ритъмът и плътността на Земята, а познанията, използвани от Кетцалкоатъл, станали за тях трудно достъпни. В резултат на това самият Кетцалкоатъл станал част от определена митологична същност.

Толтеките се опитвали да възстановят знанията на Кетцалкоатъл. Те всъщност създали и последната система от знания, която разпокъсано и отчасти достигнала и до нас. Именно на толтеките принадлежи разбирането за развитието на енергиите, свързани с честота от 260 Hz.Системата от знания, разработена от Кетцалкоатъл, завърши на 22-ри декември, 2012 година. Самият Кетцалкоатъл носеше роба облицована с кръстове. Идолите в интериора на храмовете, където той бил почитан са кръстове, както и картините по стените. The Borgia Codex показва Кецалкоатъл и други хора, разпнати с него. Calixtlahuaca, може би най-святото от всички други храмове Кецалкоатъл, е много по-значимо за науатълския-говорещи народи от просто "къщи на равнината." Ще започна с наставката "Huaca." Думи като Huaca, вака, Вака, вака, ВАК, бак и т.н., загатвам "свещено място или свещени извори / води" в свещените центрове на почти всички мезо-американски цивилизации от Южна Аризона за Южна Америка. Тя произлиза от санскрит "божество или свещено място." Vac или Vak Вач също е име на река и на богиня Сарасвати в Индия                                                                                                                                                                                                                             .           Двете глави символизират слънцето върху ежедневната си траектория по целия свят, от изток на запад. Очевидно е, че Calixtlahuaca бе посветен на слънчевият култ. В централния площад виждаме малък храм с формата на Тау кръст. Малките глинени парчета и буркани с равностранни кръстове, изрисувани по тях, както и Crestas се намират там.                                                                                                             Calixtla huaca - Народите науатълски-говорящите произнасят R само като L. Calixtla като световноизвестното свято слово най-добре познато за нас, се чува като Криш-Tara или Karesh-Тара. В санскрит, Тара означава "Спасител, Буда, Небесен Отец." Може би си спомняте от библейски изследвания, че Тара е на името на баща Авраам. Ето защо, независимо от това, което археолозите настояват за което предполага или connoting, трябва строго да се заключи, че това означава Sacred Ground на Небесния Силата или Слънцето.                                                                                                             Кетцалкоатъл казваше на мексиканците че е от Huapalcalli и Tlapallan. Градовете между линията на картата на Индия точка за точните градове, където той заяви, че е от. Huapalcalli (Bopal-Kala), означава "Bopal Home" В Индия, Tlapallan се нарича Dhara - Palan. (Не е D или R звук в науатълския.) Dhara - Palan буквално означава "Palan (Kingdom) от река (Dhara)." В интерес на истината, тази река унищожи Palan при наводнение. След това градът е възстановен и се преименува. Описанието на Кецалкоатъл за домовете си в Централна Индия са били точни. Той даве надеждна информация, на мексиканците. Това е валидна история, на която всеки професионален историк може да завиди.
Основа на знанието на Кетцалкоатъл е умението да се увеличи силата и енергията, което му дава името ТопилцинКетцалкоатъл (TopiltzinCēĀcatlQuetzalcōatl) — "Този, който контролира силата". Кетцалкоатъл е можел да обедини три сили, с които човек взаимодейства: силата на Земята, силата на Небето и своята собствена сила. Затова и се възприема като Триединния Бог. Всяка сила има свое име и, съответно, божествен статус. Тонакатекутли (Tonacatecuhtli) — представлява най-съвършената сила в пространството, равна на 260 Hz, с която може да взаимодейства разума на човек. Тя се нарича Тринадесетото небе. Това е място, където нищо не може да бъде подложено на унищожение. Именно там живеят тези, които хората по-късно ще нарекат "богове".
Мишкоатл (Mixcoatl) — силата на трансформацията, водеща до разбирането, че това, което се променя в природата, се променя и в човека. Именно владеенето на силата на Мишкоатл довело Кетцалкоатъл до разбирането за Тринадесетото небе, което той завещава на хората.
Осъзнаването на възможността за управление не само земните, но на небесните сили, превърнало Кетцалкоатъл в свръхчовек. Въпреки това разбирането на Мишкоатл може да бъде малко подценено, като му се предаде значение на контрол върху тотемните сили и тогава мястото му ще бъде заето от Тескатлипок, който се свързва с промяната и мъждукането на звездите.
Но, разбира се, най-важното тук е, че Кетцалкоатъл, който е роден от смъртна жена на име Чималман (Chimalman) (макар че е притежавал специални заложби), предоставя пространство, което той определя като отправна точка в развитието по пътя на Утринната звезда, т.е. към Тринадесетото небе.
Където за едно се е взимал ориентирът-стрък от захарна тръстика,
За две — триене, действие, кремък,
За три — четирите посоки или заека
За пет — шест качества, развивани при удържане на ориентира,
За шест — шестте възможни промени от триенето на кремъка,
за седем — колиба, способността да задаваш честота
За осем — увеличение на посоките от четири на осем,
За девет — постигане на концентрация.

Но за девет трябва контролирана форма, пространство, което Кецалкоатъл посочил в район, известен като Тула (Tollan), където създава съвършения индианец, а той от своя страна — етноса на толтеките.

Впрочем не трябва да се бъркат толтеките, представляващи сами по себе си идеята за съвършения индианец, с етническата им група с подобно название. Даденото място ражда девет имена, които представляват земните свойства на Кетцалкоатъл. Това са Чалчиутланецин (Chalchiutlanetzin), Иштлилкуечауак (Ixtlilcuechahuac), Уецин (Huetzin), Тотенеу (Toteneuh), Накошок (Nacaxoc), Митл-Тлакомиуа (Mitl-Tlacomihua), царица Шиуикеницин (Xiutzaltzin), Истакалцин (Iztaccaltzin), Топилцин (Topiltzin).

Те обикновено са описвани като управниците на Тула. В действителност въплъщават в себе си определени свойства на пространството, които трябва да притежава всеки, който се стреми към Тринадесетото небе. По този начин Тула е специално място, където истинските толтеки биха могли да се усъвършенстват.

Всъщност от тази позиция можем да наречем и Кетцалкоатъл толтек. И тъкмо от Тула Кетцалкоатъл отива на Тринадесетото небе.

                                                                                                      ТУВАТула, от своя страна, се разглежда и като място, където се намира и входа към индианската Шамбала — Яшчилан (Yaxchilán) (едно от имената на индианската Шамбала, която също била построена от маите във вид на град). Впрочем от Тула има и вход към подземния свят — Миктлан (Mictlan), който също е посещаван от Кетцалкоатъл, изучавайки различните типове хора, живели в различни времена. Беше ли Кецалкоатъл нашият истински Христос? Вие ще намерите невероятно и изумително отговорът на този въпрос, и на стотици други, в предстоящата ми книга. от Gene D. Матлок www.viewzone.com/gene.word.html

Водата за Всемирния потоп се е взела от недрата на Земята/от АГАРТА.

 

                                                                                         Според професора по сеизмология от Вашингтонския университет Сейнт Луис Майкъл Вайсешън водата за Всемирния потоп се е взела от недрата на Земята. Там са открити цели океани. Изчислили са ги учените с помощта на записи на сеизмографи - прибори, регистриращи земетресенията. След обработка на 600 000 сеизмограми, изследователите откриват, че под източната част на континента Евразия и под Северна Америка са разположени огромни водни резервоари.

Учените съставили триизмерен модел на изследваните недра, където се оказали водни количества, колкото в Северния ледовит океан. Разположени са на дълбочина от 1200 до 1400 километра.

Как водата е попаднала във вътрешността на Земята? Според едно от предположенията се е образувала заедно с планетата. Според друга версия периодично дълбочинната вода избива на повърхността. И обратно, океанската, която е отвън, се просмуква във вътрешността. Така обемът на земната хидросфера се мени от движенията в кората и мантията на планетата. Не е изключено в допотопните времена подземните резервоари да са се скъсали и да е започнало катастрофическо изригване на гореща вода и пара, като от спукан котел. Това би предизвикало покачване на нивото в Световния океан. Като прибавим и кондензираната пара горе, причинила пороя в продължение на 40 дни и 40 нощи, ето ти го Всемирният потоп. След което водата отново се е прибрала във вътрешността на Земята.

ПРОГНОЗА

Ако приемем, че човешката цивилизация е на около 400 000 години, Земята е преживяла вече 30 всемирни потопа и сега се намира в началото на 31-ия. Това е мнението на руския проф. Игор Копилов от Московския енергиен институт. Според него всички процеси в космоса и на Земята се управляват от цикли. Те обаче са толкова големи, че човечеството просто не е могло да ги забележи в младенческия си период. Минималният космически цикъл се състои от 13 000 години - в момента вероятно сме в началото на такъв период. Това значи, че ще настъпи нов потоп на Земята, смята проф. Копилов. Това обаче няма да стане веднага: нивото на водите ще се качва постепенно от 3 до 12 см годишно в следващите два века и ще достигне пик през XXIII век. Тогава нивото на Световния океан ще се повиши с 20 - 25 метра. След това ще тръгне надолу.

В резултат на тези климатични катаклизми Северният полюс ще се премести в Сибир, около Перм, а Южният благополучно ще мръдне във все още топла Австралия. Най-големи неприятности ще преживеят народите на Северозападна Европа: ледникът ще настъпва в техните земи, които ще се спасяват при съседите. Подобна ситуация вече е съществувала на Земята преди библейския потоп. Захлаждането принудило жителите на зони с мек климат - Далечния изток и Сибир - да мигрират в други територии. Възможно е с това да е свързан и строежът на Великата китайска стена - да спре потока бежанци.                                                                                                                  Дълбоко в скалната мантия на Земята лежат океани, затворени в минерал, наречен ригвудит, показва ново изследване, пише Live Science. Резултатите от него ще помогнат на учените да научат повече за водния цикъл на Земята и за начина, по който тектоничните плочи движат водата между повърхността на планетата и вътрешните резервоари. Мантията е горещият скален пласт между ядрото и кората на Земята. Изследователите отдавна предполагат, че т.нар. преходна зона в мантията, която се намира между 410 и 660 километра под повърхността, може да съдържа вода, „уловена“ в редки минерали. Директното доказателство обаче липсваше, поне досега, пише БЛИЦ.
Учените са провели експерименти с богат на вода рингвудит, анализирали са сеизмичните вълни, преминаващи през мантията под територията на САЩ и са проучили множество модели. Те са открили, че течащият надолу материал в мантията се разтопява, когато пресече границата между преходната зона и долния слой на мантията. „Щом наблюдаваме такова разтопяване, това означава, че трябва да има вода в преходната зона“, казва сеизмологът Брандън Шманд от Университета на Ню Мексико, който е съавтор на изследването. „Преходната зона може да съдържа огромно количество вода, възможно е то е колкото на всички световни океани“.
Научният екип е установил разтопяването на материала в преходната зона с помощта на мрежа от преносими сеизмометри на територията на Съединените щати. Шманд и колегите му са анализирали сеизмичните вълни при преминаването им от преходната зона към долната мантия. Те открили, че вълните се забавят, което означава, че разтопяването става на границата между двете зони. Важно е да се отбележи, че забавянето на вълните не се наблюдава никъде другаде. Разтопените материали се връщат обратно нагоре, превръщайки се отново в минерали, които съдържат вода, обяснява Шманд, добавяйки, че този механизъм позволява на преходната зона да бъде стабилен воден резервоар.   www.sciencedaily.com/releases/2014/06/140612142309.htm                                                                                                                                                                                          Будистка версия на Шамб-хАла, селцето където в края на кали-юга ще се роди Калки- аватар на Вишну, който ще действа като Шива-Разрушителят, тъй като Шива ще бъде унищожен от съпругата си Кали.
В средата се вижда върхът Меру, на който стои в транс Шива.                                                                                                                                                               Агарта следва пътят на дясната ръка на добротата и светлината, докато Шамбала следва пътят на лявата ръка на злото и тъмнината (противопоставяне често изразявано като духовност срещу материализъм). Въпреки че е включено в много популярни книги от източния мистицизъм, името „Агарта“ е непознато в азиатската митология.
Фактически една от многото вариации на името „Асгард“ била използвана за първи път от френския автор Ърнест Ренан през 70-те години на 19 в. Въпреки че очевидно е бил повлиян от нордическата митология, Ренан поставил локацията на Асгард в Централна Азия, а пък друг французин Луи Жаколио (1837-1890 г.) е писал по същото време за град с име „Асгарта“.
Жаколио пише няколко книги за връзката между индийската митология и християнството. Била му разказана легендата за Асгарта от група местни брамини, които му позволили да се запознае с различни свещени текстове като „Книга на историческия зодиак“. Според Жаколио, Асгарта била праисторическия „Град на Слънцето“, дом на Брахматма, видимата манифестация на Бога на Земята. Асгарта съществувала в Индия през 13 300 г. пр. н.е., където живеел Брахматма в огромен дворец. Той бил невидим и се появял пред своите подчинени само веднъж годишно. Интересно е да се отбележи, че Жаколио казва, че тази високо развита култура е съществувала далеч преди арийците да завладеят Асгарта около 10 000 пр. н.е. Жреците на Асгарта тогава успели да сформират съюз с победилите арийски брамини, което пък довело до формирането на военната каста Кшатрияс.
Около 5000 години по-късно, Асгарта била унищожена от братята Йода и Скандах, които дошли от Хималаите. Отблъснати от брамините, братята поели на север и дали техните имена на „Один“ и „Скандинавия“. Между Агарта и Шамбала е в ход хилядолетна война, която по-късно е продължена от обществото „Туле“ и Третия райх.                                                                                                 Агарта включва повече от 100 свързани в мрежа от многобройни тунели и пещери подземни градове , чието население според американският монах Ърнест Дикхоф възлиза на 20 милиона души. Подземните мегаполиси на Агарта Шингуа, Шонше и Рама са разположени и под Хималаите. Империята има свои колонии и тесни контакти с разположени под другите континенти подземни поселения, а един от 9-те входа към Агарта се намира в Арктика.                                                                                                                                                                         Ламите в Монголия разказват, че когато техните цивилизации намиращи се в Атлантическия и Тихия океан били унищожени от естествени катаклизми, някои от техните обитатели оцелели в предварително подготвени подземни убежища, осветени с изкуствена светлина. Андрю Томас изказва предположение, че келтската легенда „Лордовете от кухите хълмове“ е местен спомен за оцелелите от унищожението на атлантическия континент.
В Индия легендите разказват за раса същества наречени наги. Змиеподобни и екстремно интелигентни, нагите живеели в огромни пещери осветени от скъпоценни камъни.
Въпреки че били влечугоподобни, нагите имали човешки лица и били невероятно красиви. Те можели да летят и сключвали бракове с кралете и кралиците от света на повърхността, въпреки че се стараят да избягват досега с почти всички „наземни“ обитатели, с изключение на много духовно напредналите. Тяхната столица се нарича Богавати и за нея се твърди, че е покрита с рубини, изумруди и диаманти. Томас пише, че много индуси и тибетци са влизали в пещерите на нагите, които се простират стотици мили вътре в планините. Приема се, че хиперборейците някога са дошли от системата Алдебаран на съзвездието Телец; те били високи около 4 метра, светли, руси и със сини очи. Не познават войната и са вегетарианци. Според текстовете на „Туле“ хипоерборейците са били технически силно развита цивилизация и са пилотирали „врил-я“ — летящи тела, които днес наричаме НЛО. Благодарение на две противоположни ротиращи магнитни полета тези летящи дискове са можели да левитират и да правят маневри с необикновено висока скорост: същите феномени, които днес се наблюдават при т.нар. НЛО. Използвали енергията „врил“ като енергиен потенциал (движеща сила, vril = етер, од прана, ци, космическа енергия, оргон… но и от акадски viril = „като висшето божество“, богоподобен), т.е. извличали (безплатна) енергия от магнитното поле на Земята, както например тахионните конвертори на капитан Ханс Колер или разработения от Оливър Крейн „пространствено — квантов — мотор“.
Когато ХИПЕРБОРЕА започнала да потъва, хиперборейците са прокопали големи тунели с мощните си машини и са се заселили някъде под района на Тракия или Кападокия.                                                                                                                         Колобърът Абрек-Бол твърди, че Покръстването на Дунавска България е прекъснало духовната й връзка със „Слънчевия Храм“ – едното от духовните средища на изчезналата цивилизация, намиращо се в планините на Изтока. По същото време, т.е. през ІХ век – счита той – е започнал и упадъкът на западното християнство, причинен от изгубването на Светия Граал, попаднал в ръцете на адептите на черната магия. Китайските исторически хроники свидетелстват, че на върха на йерархията на древната хунска империя стояли петима души: владетелят (шан-ю), левият и десният „премъдри крале“ (дьютьи = кит. хьиен, от догри или тогру – „правилен, справедлив“; при по-късните българи съответно канартекин и боила таркан) и техните заместници (кит. гулъ, в смисъл на „заместник“). Навярно в началото единствено тези петима върховни велможи са били наричани белгун, което на древнохунски означава „петте човека“ от бел ( – „пет“ и хюн / гун – „човек“. Впоследствие това название било преосмислено като „балкар“ („сияйните, светлейшите“ от корена балк-, в смисъл на „аристокрация“), от което произлиза името „българ“, превърнато през VІ век в етноним на хунския народ (чието старо име хуни означава просто „хора“) от владетеля Курт Кубрат ( = „Обединителя“). А това държавно устройство възпроизвежда модела на сакралното царство Агарта. Каква ли е била мисията на хунобългарите, прекъсната от Покръстването през 866 г. ? Дали те не са били поданици на върховното царство Агарта/Билла Сварга? Не са ли били посланици на Владетеля на Света , изпратени да цивилизоват „западните варвари“?    Рьорих нарича АгАРта с терминът от Веда-"Шамбхала". Ето така я вижда....Шамбхала е селце, където ще се роди Калки, който, според Шримад Бхагаватам,ще унищожи именно асурите и нагите които населяват Била-Сварга.                                                                                                                                                                          В книгата си "Мисията на Индия"('Mission de l’Inde') илюминатът Сен Ив/Saint-Yves* описва царството АгАРта и неговата система на управление.
АгАРта е утопия,скрита във вътрешността на Земята.
Това е място на високите технологии
и екзотична архитектура. (Основната сграда е колосален храм с подземния купол, където мъдреците отпразнуват своята тайна. Жителите му говорят Ватански/Vattanian***,
на първоначалният език на човечеството. Те са вегетарианци.
И те са здрави и щастливи.
АгАРта се управлява с йерархията на "разумни мъже".
На върхът е Суверенен Понтифекс-"Архи-ерей";
2 са му помощници- "Махатма" и "Махангa",
12 "Археи"- "старшини" които формират съветът;
360 Багвандас/bagwandas- божествени;
и 5000 анализатори-учени("пандити").
Един вид- "свещен университет".
Тези мъдреци управляват АгхАРттa. Но те също се интересуват от горния свят, като се използва правомощията си за борба с отрицателните им
енергии. И от време на време те дори изпращат емисари на повърхността на Земята, за да управляват своенравните и жители.                                                                                                                           Кухата Земя - 3д анимация                                                                                                                                    Монголската Империя и генофонда на Нагите

Бог Йехова, Ишкур или Адад от плът и кръв в Мезоамерика 1

   

Значението на името Яхве/Ишкур (произнасяно Йехова) е озадачавало теолозите в продължение на хилядолетия – не стига това, ами и Еврейското публицистично общество досега оставя името непреведено, с бележка под линия: "Значението на иврит неизяснено”. Това твърдение не е вярно все пак, защото значението на иврит на "ехйех ашер ехейх” е всъщност съвсем ясно – то буквално значи: "АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ”. Както предположи Карън Армстронг, във всекидневната реч то отговаря на "гледай си работата!”

Защо Йехова е толкова неуловим по отношение на самоличността и какви са били мотивите му, когато е повел еврейския народ далече от пленничеството към Синайската пустиня? Един преглед на близкоизточната политика през 1433 г.пр.Хр. може да отговори и на двата въпроса.

Скоро след разрушаването на Крит бреговете на Левант изпитали страхотна пренаселеност вследствие миграцията на финикийци и филистимляни. Археологически разкопки в Библос потвърдиха огромни разрушения в този град около 1450 г.пр.Хр., в резултат на драстично пренаселване. Опитът на Библос бил повторен по цялото крайбрежие и предизвикал движение към Египет в продължение на две столетия. Евреите тъкмо били въвлечени във външна война за делтата на Нил.

Поради това Йехова започнал да действа за бързото преместване на израилтяните към единствено възможния спасителен оазис Синайската пустиня – област, която била общоприета за извънгранична поради нестихващия страх от радиоактивно заразяване. Дали тази евакуация е била част от по-раншно споразумение с Авраам – отдаване дължимото за извършената от него шпионска дейност – или е било нещо повече?

Планът на Йехова със сигурност е отишъл доста по-далече от спасението на израилтяните. От ударението, което той поставя на Десетте заповеди и подробните нови закони, установени в Изход 20:23, може да се стигне до логичното заключение, че той е бил недоволен от човечеството. По-точно би трябвало да изглежда, че Йехова бил отвратен от преклонението пред идоли и широко разпространената потребност за обожествяване. Неговите действия внушават желание за връщане към традиционните стойности от най-ранните дни на Шумер. Но времената вече били променени. Най-първите шумери били невинни и вярвали в боговете, които винаги ги били закриляли. Сега, след хилядолетие на хаос и войни, хората били объркани, несигурни и подозрителни. Единственият път напред за Йехова бил да създаде нов договор на вяра и лоялност само към единствен бог. Именно по тази причина той повел израилтяните към четиридесетгодишно усамотение в Синайската пустиня. Само по този начин той е можел да изведе напред едно ново поколение, което не било изкушено от политеизма на египтяните. Само по пътя на монотеизма хората биха могли да си възвърнат отдавна загубения златен век.

Сега нека се върнем към името Йехова с всичките неуловими странични значения. По-старателен прочит на книгата Изход показва, че Йехова следвал внимателно подготвен план, който имал три по-нататъшни идеи извън простото освобождаване на израилтяните. Първата идея била да отслаби основно египтяните като световна сила, която не би могла повече да се издигне и да противостои на новосъздаденото монотеистично управление. Втората идея, по собственото признание на Йехова, била да изгради репутация, която би сплашила враговете на Израел. А третата била да спечели съчувствие и/или страх у египетския народ, за да се сдобие със злато и сребро. Тези скъпоценни метали били нужни за изграждането на кивот и молитвен храм, най-съществените начини, посредством които Йехова щял да поддържа връзка с избрания от него народ.

С цел да постигне трите си набелязани цели, било необходимо постепенно да увеличава степента на "бедствията” над Египет. А с цел да изиграе успешно тази психологическа игра, било много съществено египетският фараон да не познае името, а оттам и репутацията на бога, който му се противопоставял.

Пренебрегването от страна на фараона на божественото име Йехова му попречило да разбере и надвисналата опасност от страна на израилтяните. Ако фараонът бе разпознал своя истински враг, играта не би било възможно да бъде изиграна до края. Както е и станало, фараонът постоянно пренебрегвал нарастващото опустошение, което било предизвикано в страната му. Когато тази психологическа игра свършила, Египет вече бил загубил по-голяма част от стадата си, повечето от реколтата и плодните си дървета и дори най-голямата част от новородените деца. Тогава египтяните толкова обезумели, че тръгнали да преследват бягащите израилтяни и загубили шестстотин от най-добрите си колесници, които били отнесени от морето.

Съществува още една мощна причина, поради която Йехова не разкрил истинското си име. Нека допуснем, че Йехова наистина бил върховен бог, добре известен в Близкия изток. Ако този бог е искал да започне всичко от нулата чрез представянето на традиционни стойности посредством монотеистично царство, тогава най-лошото нещо, което би могъл да стори, било да възвести старото си име, особено ако той е бил вече боготворен под това име от съседните народи. Представете си реакцията на израилтяните при влизането в Ханаан, ако биха разбрали, че техният собствен бог е бил боготворен от враговете им като един от множеството богове! А и кой ли от тези врагове би се страхувал от израилтяните, ако биха заподозрели еврейския бог като един от собствените им богове?

Какво е било името на едно от най-боготворените божества в Ханаан? Въпреки че там Инана била боготворена като Астарта, а един неизвестен бог бил боготворен като Дагон, най-почитан от всички бил несъмнено богът Хадад, когото мнозина смятат за идентичен с Ваал. Популярността на Хадад е очевидна от общата употреба на неговото име от различни царе – например Бен-Хадад на арамеите, Хадад Едомитски и Хадаезер – врагът на Давид, са една малка част. В допълнение главното божество на хурианите, които имали най-висши постове в Левант, бил Хадад под името Тешуб. И накрая хититите, които имали силно присъствие в Ханаан, също били силно привързани към Тешуб. Най-силният бог на израелската обетована земя бил определено Богът на бурята.

Сега нека проследим уликите към истинската идентичност на Йехова. Първият ни пристан е Изход 6:3, който твърди:

"А Господ каза на Мойсея: "Аз съм Бог. Явих се на Авраама, на Изака и на Якова с името Бог Всемогъщи (Ел Шадаи), но не им се открих с името си Йехова”.

Горният пасаж е потвърден и от библейското описание на по-ранна среща с Авраам:

"Когато Авраам бил на деветдесет и девет години, Бог му се явил и му казал: "Аз съм Бог Всемогъщи (Ел Шадаи), тръгни след мен и бъди благословен. Ще потвърдя договора между теб и мен и много ще увелича числата ти”.

Тези пасажи не оставят съмнение, че името Йехова за първи път е било употребено по време на Изхода. Няма никаква основа за религиозни твърдения, че името Йехова е съществувало по времето на договора с Авраам, Потопа, Адам и Ева, или дори при сътворението на небето и Земята. Те представляват напълно предвидими опити на ретроспективно монотеистично редактиране.

Какво е значението на по-ранното име на Йехова – "Ел Шадаи” ?

Думата "шадаи” е винаги в множествено число и обикновено се превежда като "всемогъщи” в смисъл на божествено ниво на величие – "всевишни”, сходен с множественото число на Елохим. В последните години все пак стана ясно, че нейният корен е в акадската дума "шаду”, която означава "планини”. Ето защо "Ел Шадаи” не би трябвало да се превежда като Бог Всемогъщи, а по-точно (и разбира се, буквално) като "Бог на планините”. Дали това ни дава доказателство за истинската идентичност на Йехова?

Наистина е съществувал в шумерския пантеон бог, който бил познат като бог на планините. Неговото име било ИШ.КУР, най-младият син на Енлил, а името му буквално означавало "Той от далечните планински земи”. Ишкур бил известен също и под името Адад, или Хадад на иврит. Тъй като Хадад/Тешуб бил предишен бележит бог в Ханаан, една нова монотеистична религия под името Ишкур или Адад би била лошо начало. По този начин Ишкур е перфектна прилика за планинския бог Ел Шадаи, който поради необходимост се превърнал в анонимния бог Йехова.

Знае се, че планинските земи на Ишкур са идентифицирани като Таурус, а по-късно като Андите, и се знае, че той се е върнал от Тиуанаку в Близкия изток през 2200 г.пр.Хр. По този начин той бил на точното място в необходимия момент, за да се яви като Ел Шадаи в Содом и Гомор през 2024 г.пр.Хр. По онова време неговият по-голям брат Нанар/Син бил бог, управляващ по време на Третата династия на Ур.

Дали библейският герой Йехова съвпада с Ишкур? Първо, като Енлилитски бог Ишкур изпълнява условието за библейския Бог, който бил анти-Вавилон, анти-Египет и анти-Мардук. Второ, Ишкур под различни наименования винаги бил представян като Бог на бурята, с неговите известни символи на тризъбеца, светкавицата или тройния свещник. Този символизъм е забележително подобен на начина, по който Йехова накарал Египет да освободи израилтяните:

"Когато Мойсей, протегна жезъла си към небето, Бог изпрати гръмотевица и градушка, а светкавица просветна надолу към земята”.

Това не е била обикновена буря, а най-страшната, изпитана някога в Египет, предварително уредена да стане в точния момент. Подобен феномен е бил използван, за да даде възможност на Самуил да победи филистимляните:

"Но този ден Бог разцепи със силна гръмотевица срещу филистимляните и ги хвърли в такава паника, че те бяха разгромени пред очите на израилтяните”.

Второ, и Ишкур, и Йехова били емоционални богове и притежавали насилствен нрав. Ишкур бе идентифициран като Плачещия бог на Тиуанаку. Йехова също бил силно емоционален бог, ревнив по собствените му признания, който бързо губел търпение. По време на Изхода Йехова често заплашвал да унищожи собствения си народ:

"Но аз няма да вървя с вас, защото сте твърдоглави хора и аз бих могъл да ви унищожа по пътя си”.

Шумерските Аннунаки дават примерът на
Аварамическите религии за "бог"..
Шовинистичната патриархалност е Лунен култ
мразещ Изтокът, Слънцето и девическото начало.Кървавите жертвоприношения са като поздрав "Шалом"(Салаам)... И Йехова, и Ишкур понякога се отдавали на насилие. В някои случаи Йехова заповядвал непокорните последователи да бъдат умъртвявани, докато в други случаи той изпращал огън или мор върху недоволните израилтяни. Ишкур по подобен начин можел да бъде подтикнат към насилие. Негов култов символ бил бикът – страшилище за цяла Южна Америка като знак на смърт и разрушение. Отделни южноамерикански легенди описват ден, в който от небето дошъл терор, когато "диви животни” стъпкали човеците – инцидент, който се свързва с бог Ишкур.

Въобще имаме идеална прилика между Ишкур и Йехова. Притежаваме също и разбиране (след няколко хиляди години на очакване) на причината за анонимното прозвище "Аз съм този, който съм!” И нещо повече, имаме пълно разбиране на мотивите на Йехова. Тук се срещаме с най-малкия син на Енлил, чиито последователи от Тиуанаку са се разпръснали, връщайки се да открият първоначалните земи на Анадола, заселени с хитити. Имаме и бог, който никога не е притежавал постоянен град и народ, който да нарича свой собствен, върнал се да открие, че с името му е било злоупотребено и подложена на насилие от група гадатели и идолопоклонници.

И накрая, за да премахнем последните белези на съмнение, можем да обясним, защо Господ казал на Мойсей: "Никой не може да ме види приживе” и защо единствено "славата” на Йехова е била винаги виждана. Първата причина да се крие лицето на Йехова била да се попречи на израилтяните да изобразяват образа му, а оттам и да не изложат на показ тайната му идентичност пред техните врагове. А втората, по-практична причина била, че той имал работа някъде другаде.

Ишкур бил все пак бог на Америките и присъствието на образа му като Бог на Бурята в Теотихуакан (около 1390 г.пр.Хр.) демонстрира неговото продължаващо присъствие в този регион по време на Изхода. Това отсъствие обяснява защо Кивотът на Завета бил изграден и използван за връзки в Синайската пустиня през периода 1433-1393 г.пр.Хр. И е необходимо да се употреби гледището от двадесети век, за да се разбере, че Йехова е говорел на Мойсей чрез радиопредавател. За разлика от Всемогъщия духовен Бог, редовите богове не могат да бъдат едновременно на две различни места!

Въпреки всичко изключително важно е, че самият Йехова не присъствал физически по време на Изхода и продължавал да отсъства, когато евреите навлезли в "обетованата земя” на Ханаан. През това време, четиринадесети век пр.Хр., Йехова винаги изпращал някакви указания посредством Кивота и всякаква физическа интервенция била провеждана от негово име чрез божествени емисари – т.нар. "ангели” от Библията. Тези ангели не били нито митични, нито ефирни същества, а създания от плът и кръв, които ходели, говорели, но имали подчинено положение спрямо висшите богове. Тези крила, с които най-често ги изобразявали в по-късни времена, представляват артистично тълкувание на техния начин на предвижване.

Тези "ангели” помагали на израилския народ начело с Исус Навин по време на частичната победа над ханаанските земи, започвайки с покоряването на Йерихон през 1390 г.пр.Хр. Срутването на стените на Йерихон сега вече е събитие, потвърдено от археологията, и вероятно може би е резултат от друга божествена технология, която била описана на не технически език като "рев на тръба”.

Указанията на Йехова към израилтяните били безмилостно да унищожат населението на покорените земи, а причината за това може да се види от проблемите, с които се сблъскали малко след смъртта на Исус Навин, когато евреите започнали да се женят за своите врагове. Това действие бързо довело до преклонение пред други богове, в крещящо пренебрежение към първата и втората заповед на Йехова, което довело до предварителен край на монотеистичния експеримент на Ишкур/Йехова.

По времето, когато Ишкур/Йехова действал като отсъстващ бог на израилтяните, може да се забележи, че други богове също отсъствали от делата на човечеството.

Цялостното заключение от валидните доказателства е, че по време на периода 1450-1000 г.пр.Хр. боговете се били оттеглили от Близкия изток (Стария свят) и отишли в Америките (Новия свят), където има белези от божествена дейност в Теотихуакан през 1390 г.пр.Хр. Липсата на директна намеса в Стария свят намеква, че Мардук, Инана и Йехова (Ишкур) били отстранени посредством целенасочена политика на ненамеса. Удивително заключение е, че Йехова се опитвал да построи в Перу копие на своя "храм”, който бил разрушен в Йерусалим четиринадесет години по-рано. И още нещо, амбициозният му план излязъл доста извън Хавин, иначе защо е трябвало да пренася Йезекиил на хиляди мили за да му даде стотици точни размери от храна в Хавин? Намеренията на Йехова са съвсем ясно описани в Книга на Йезекиил, стих 43:

"Сине човешки, опиши храма на народа израилев… Нека имат предвид този план, и ако те се срамуват от всичко, що са сторили, разкажи им плана… Напиши това пред тях, за да могат да останат верни на неговия план…”

Картината, която се появява от този анализ, е драматичен опит на Ишкур/Йехова да си възвърне авторитета между боговете, вероятно подтикнат от противоположните съдби на Йерусалим и Вавилон. Провалил ли се е опитът му? Доколкото ни е известно, Йезекииловите сънародници никога не са успели да изпълнят нарежданията му за построяване на копие на Хавин. Колкото до самия Хавин, каквото и да е съществувало някога, то е било разрушено, а върху него били построени по-късни сгради, датиращи от пехота 500-200 г.пр.Хр. Би било интересно да се направят разкопки под потопения площад.

Какво всъщност е представляващ т.нар. "храм”, който Ишкур(Йехова) построил в Хавин де Хуантар? Ако библейското описание на храма в Йерусалим би могло да бъде пътеводител, тогава си имаме работа не с храм в конвенционалния смисъл на тази дума, а с някакъв вид техническо съоръжение със специално предназначение. Вероятно свидетелство се съдържа в Стелата Раймонди, за която се счита, че е била изваяна в Хавин около 500 години пр.Хр., когато той се е появил като свещен център, малко след посещението на Иезекиил. Стелата показва Ишкур, символизиран от бик, застанал под нещо, което сега можем да изтълкуваме като стилизирана ракета…

По всяка вероятност изглежда, че боговете са воювали помежду си. Но кога е станало това? Петото ацтекско слънце, белязано с Ягуара, започнало известно време след четвъртото през 1390 г.пр.Хр. , но можем ли хронологично да го свържем с Ишкур(Йехова), разрушаването на храма в Йерусалим и посещението на Йезекиил в новия храм в Хавин?

Нашето първо доказателство идва от ацтекска легенда. Ацтекският бог на войната бил известен под името Хуитцилопохтли. Той обикновено бил изобразяван как държи мощно оръжие, а според една легенда той спечелил битка срещу четиристотин второстепенни богове. Друга легенда, вероятно отнасяща се до същото събитие и същия бог, твърди, че бог на име Димящо Огледало победил пернатия бог-змия Кетцалкоатъл в Тула, точно на север от Теотихуакан, и така прекратил управлението му. Археолози, направили разкопки в Теотихуакан, откриха навсякъде изображения на Бога на Бурята – Ишкур, което показва, че той и Хуитцилопохтли били един и същи бог-победител.

Легендата за "Димящото Огледало” съвпада с друга приказка, според която Кетцалкоатъл напуснал Мезоамерика след избухване на войни между боговете. Богът-змия тръгнал с група последователи от Тула към Юкатан, откъдето отплувал на изток върху "змийски сал”. Това събитие е сред най-значимите в историята на Америките, защото Кетцалкоатъл си тръгнал с обещание да се върне. Датата на връщането била определена точно въз основа на свещен календар от 260 дни, който в комбинация с друг календар от 365 дни довежда до свещен цикъл то 52 години. Оттогава всички мезоамерикански култури започнали да броят годините и чакали връщането на Кетцалкоатъл всеки път, когато завършвал този 52-годишен цикъл.

Друго наше хронологично доказателство идва от археологията. Докато датите са естествено твърде смътни, установената хронология за Свети Аугустин и Хавин де Хуантар е напълно потвърдена в периода около 550 г.пр.Хр., което е най-рано установената дата на култа към Ягуара. Този период съвпада точно с феномена, познат като "Ел Ниньо”, причинявал огромни обществени и културни промени в Южна Америка. По-точно селищата по перуанското крайбрежие изведнъж западнали, докато Хавин в пълен контраст внезапно се издигнал като мощен религиозен център. Археолозите не са сигурни какво точно стои зад "Ел Ниньо”, но ако съберем всички сведения заедно, тогава войната на боговете се превръща в силата зад "Ел Ниньо” и Хавин де Хуантар се появява като катализатора, поставил началото на войната между боговете.

Как човечеството е било впримчено в този конфликт? Тъй като засега не можем да бъдем сигурни, едно вероятно доказателство се намира в по-късния храм на Хавин. Статуята "Ел Ланцон” е била поставена в сърцето на храма, за да го предпазва от неизвестен враг. Нещо повече, стените на храма са планирани така, че да пречат на достъпа на хора с висок ръст. Според една перуанска легенда, "гиганти” тръгнали пеша към планината, ядосали техния бог и били унищожени. Възможно е тези хора – близки родственици на олмеките – да са били принудени от Ишкур (Йехова) да построят неговия "храм”, но впоследствие да са го саботирали. Ако този акт на саботаж е бил иницииран от вражески бог, тогава бихме могли да разберем защо богове и човеци са били включени в произлезлия конфликт.

Този анализ внушава, че именно Ишкур(Йехова) е разпалил гнева на "дивите зверове” към човечеството, нападение, оставило дълготрайно впечатление у тези, които са оцелели. Между тях почти сигурно са предците на ацтеките – придобили слава с кръвожадните си ритуали, които ни се струват толкова противни. Можем да се опитаме да се поставим на мястото на ацтеките въпреки всичко, когато проучим един от техните церемониални кинжали. На една от тези ками, която била използвана за отрязване сърцето при техните човешки жертвоприношения, на дръжката е изобразен пикиращ Бога на Бурята – Ишкур (Йехова)!!!  

Списвачите на "Новият Световен Ред" отчаяно представят
Плутоновият култ като "слънчев".
"Ерата на Водолея" е "Ерекцията на Еврея", където
планетата ПлутоНкрат е в съзвездието "СкорЦион"-
нагите от МезоАмерика са нагите от МесоПотамия. Тази кама, която била използвана за отрязване сърцата при техните човешки жертвоприношения, притежава дръжка с изображението на пикиращ
Бог на бурята-еврейският бог ЯХВЕ-ЯЛАХУ!

Стиховете на левитския свещенник Йезе-киил с описанията на пришълците с техните космически кораби 

"сарвасйа чахам хрди"- "аз съм в сърцето на всеки като 'Свръх-душа'", но мезоамериканците, като част от култа на майавади, упаднали шайви, тълкуват не само, че Бог е нещо безлично в сърцето(шайви), но и може
да се извади, като материя и да се поднесе на Слънцето-Сурйа(майавади). Да не говорим, че не става дума за Сурйа, а - за Сурйа-Нарайана! 

 Виж тук> Хронология на южните богове и хора  

 

Виж тук>Трета подраса,Толтеки ,Асури и Яхве  

 Виж тук>Иезекиил - Новият храм - Денят на Ягуара 3ч.

 

 Земята е доста по-голяма и древна от библейските бръщолевения на леваците левити. Но за да се запази хегемонията на Сем(който трябва да ръководи"божият крадлив народ") вече се появява една много малка раса- "Семити". Тя не е нито азиатци, нито европейци, нито -африканци. те са просто "юдействащи бибелйци". На тях се пада пустинята Ханаан и Арабският полуостров. Оказва се, че Яфет(Дажпет), който според библията трябва да прислугва на Сем, бил от цяла Европа, Русия, Персия и Северна Индия и източен Тибет(т.нар. АРЙАНСТВО)!!... Т.нар. "Му-анци"-
"Сино-Азиатците"(вкл. двете Америки), 2/3 от Африка, Австралия, Малайзия и Полинезия са някакви
"не-Адамити"(Адам ги забравил...).
Ето как библейските християни биват натикани в Семистката пустош!!
Ето как се появило понятието "анти-Сем-ит-изъм" -
Всеки, който отрича хегемонията на тази тъмно-зелена(рептилна) част от картата е "анти-Сем-ит",
т.е- не е в съгласие с "божията книга"- бИблията, тази ЧУДНА ЧЕРНА КНИГА! По божия закон "както на небето така и на земята" долната земя(адските планети) това са Лемурия,Африка, Мезо-Америка (Патала),Антлантида и Антарктида.Това място е било отредено за Шумери и други демони Двете Америки,по ведите са Рарша Пушкара. Патала е антипода на Индия, или Америка.Патала означава едновременно противоположни страни и адски области и тези думи станали накрая синоними във всички отношения, както по значение и свойства, така и по название. На север(Деви) са райските планети а централното място в космичното яйце съответства на Тракия. (Стара планина е наричана Има) Аймон [Aimwn] - "тракийското" име на Стара планина. В диалектни говори се е запазило до днес под формата Им .Там царуваше тракийският бог Яма, „събирател на човеците“, „цар на душите“, „първият, който умря и възкръсна“.Ето го къде е заветният Имеон.

ЕНКИ В НАРОДНАТА ПАМЕТ

Катедралният храм на гр.Варна е “Успение на Св.Богородица”. Допускам, че има връзка между името на града и богинята, за което сега няма доказателства. Интересен архитектурен елемент върху катедралата е поясът от по две четворки кръгове върху всяка от стените. По осем на стена. Във всеки кръг има вписан равнораменен кръст. С осем кръста е маркирана осмата планета Венера – небесният аналог на Нинхарсаг

НИНХУРСАГ

Ал-Лат, Ал-Уза и скулптурната група Манат, MS 1-3. век, периодът на Партската империя. Музей на Ирак.

„Богове жени“, почитани в древна Петра преди исляма

Ал-лат, Манат (наричана още Манах) и Ал-'Уза са трите богини, които заедно с Хубал са били основните божества на Мека. Ал-'Уза, заедно с бог Душара, също е основно божество на набатеите.

Културите на Арабския полуостров са почитали много богове преди появата на исляма през 7 век. Една от най-важните сред тях е богинята Ал-Лат, която сега се е превърнала в замъглена фигура, но някога е била широко известна на Запад и Близкия изток.

Неговата вяра се намира близо до Мека, където по-късната вяра на исляма възниква с пророка Мохамед. Ал-Лат е била добре известна богиня в много части на арабския свят преди появата на исляма.

Ал-Лат първоначално е била богинята на луната, но е имала много други различни роли. Тя беше богинята на изобилието на земята, а също и бог на любовта. Освен това беше свързано със слънцето и въпреки че основният му символ беше новолунието, понякога беше представено от слънцето.

Ал-Лат, Ал-Уза и Манат обикновено се изобразяват заедно и понякога се бъркат един с друг. Ал-Лат е богинята на луната. Освен полумесец, други символи на Ал-Лат са сноп пшеница и гърне с тамян. 

Ал-Уза (Могъщият) е богинята на утринните и вечерните звезди и символизира войната и любовта. Показана е с лъвове, подобни на Инана. Набатейците построили велик храм за нея в Петра. Също така почитан в близост до акациевите дървета и покривите, посветени на нея. Някои учени смятат, че тя може дори да е била божеството-покровител на самата Мека. Ал-Уза е Господарката на небето и е член на набатейския зодиак.

КУХАТА ЗЕМЯ / "ЗАГАДЪЧНИ" ТУНЕЛИ МЕЖДУ КОНТИНЕНТИТЕ

Една от формулировките на знаменития закон за всемирното привличане на телата на Нютон гласи: “Всяка частица във Вселената привлича която и да е друга частица със сила (F), право пропорционална на произведението на техните
маси (m1 m2) и обратно пропорционално на квадрата на разстоянието (r2 ) между тях – F =Gm1 m2/r2 ”, където G=(6,6720±0,0041).10-11 N.m2/kg2 е гравитационна константа. Направена е и уговорката, че разстоянието се измерва между
центровете на телата, което не означава, че гравитационната сила по някакъв начин “излиза” от тези точки или, че цялата маса на телата е съсредоточена в техните центрове. Вдействителност всички частици, съставящи материалните тела се
привличат взаимно, но тяхното сумарно действие е такова, че резултатната сила на привличане е насочена по линията, свързваща центровете на телата.
Новата Вакуумна теория счита вакуума за вид материя, тангенциалната съставна на
движение на която е отговорна за гравитационните процеси.
Сателитите се движат с определени скорости, съответстващи на скоростите на движение на вакуума по орбитите.Плътността на масата на вакуума е
90% от цялата маса на Вселената, като се очаква тази маса да има решаваща роля в
гравитацията. В тези и други изследвания, се приема лявото (обратно на посоката на движение на часовниковата стрелка) тангенциално движение
да предизвиква явлението привличане, а дясното – “отблъскване” на всички тела,
притежаващи маса, включително и на квантово ниво . Забелязано е, че в северното полукълбо на Земята въздушните вихри, като смерчовете, тропичните циклони и водовъртежите , погледнати от страната на
северния полюс се движат наляво, при това с ясно изразена спирала за последните две. Увивните растения също израстват нагоре, описвайки лява спирала
Учените са установили, че в южното полукълбо същите движения са надясно. Всъщност, от гледната точка на северния полюс на Земята, формите и в двете полукълба са едни и същи – леви спирали, което говори за една обща причина, въздействаща на телата (частиците) на планетата. Обикновено, като причина за
тези движения се изтъква силата на Кориолис, като резултат от въртенето на Земята около собствената си ос (нека отбележим – отново ляво движение), въпреки, че той самият е говорил за формално ускорение, а не за сила. Ако приемем, че някои явления могат да бъдат обяснени чрез силата на Кориолис
(макар и формално), то са открити други, за които е необходимо допълнително пояснение.
На фиг.20 са изобразени трите големи “клетки”, които влияят на общото движение на
въздушните маси около земната повърхност и долната част на тропосферата.
Какво забелязваме, наблюдавайки фигурата?
Първо, удивителната красота на симетрията – три еднакви “клетки” в северното
полукълбо и три абсолютно съответни в южното, паралелни на земния екватор. Всяка от тях заема по 300 северна или южна ширина и се простира средно от 0 до 10 km височина. Самото съществуване именно на три (шест) броя “клетки” не се обяснява от традиционните теории.
Ако отклонението на ветровете може да се обясни чрез силата на Кориолис, то на въпроса защо в зоните между екватора и 30-ия паралел и между 60-ия паралел и полюсите преобладават приземни ветрове с посока към екватора, а в зоната между 30-ия и 60-ия паралели – към полюсите, няма задоволителен отговор.
Второ, наличието на бързи (до 400-600 km/h) тропосферни струйни течения, които
обикалят Земята наляво на около 10 km височина.
Причината за споменатите явления, според Вакуумната теория, вероятно е една –
лявото пространствено спираловидно движение на вакуумната материя, в частност
около Земята. Лявата кръгова съставна на това движение е отговорна за лявото въртене на нашата планета около собствената си ос, за лявото въртене на Луната около Земята, за лявото движение на въздушните маси в струйните течения и т.н. Постъпателното движение по витките на спиралата, през около 300 за 10 km височина, обяснява формирането на въздушните “клетки”.
Нека съсредоточим вниманието си на процесите, протичащи на повърхнината,
отстояща от Земята на тази височина. В зоните между екватора и 30-ия паралел и между 60-ия паралел и полюсите, спиралите на вакуума “пробождат” тази повърхност с посока от екватора, а в зоната между 30-ия и 60-ия паралели – от полюсите, предизвиквайки съответното движение на въздушните маси. В този случай, зоните с повишено и понижено налягане и приземният вятър са следствие от това, което се случва на 10 km височина. Точно на 30-ия и 60-ия паралели (вероятно и на екватора) векторът на скоростта на вакуума е успореден на екватора, образувайки с цялата си амплитуда струйните течения.Възниква въпросът, дали това явление е уникално за Земята. Снимките на някои планети, които притежават атмосфера (фиг.21) показват зони, удивително сходни с тези от фиг.20. Това се и очакваше, тъй като причината е една, обща за всички материални тела, били те планети или атоми. Съвременната наука и техника не разполага с инструменти, с помощта на които да се регистрира вакуумната материя, но по някои обекти, процеси и явления и техните форми, разглеждани като следствия, може да съдим за причината - спираловидно движещия се вакуум . Снимките на тези космични обекти ни показват поне две неща:
Първо. Прекрасната форма на обектите, но тази форма ни подсказва (потвърждава)
кръговото (тангенциално) движение на вакуума, а снимки 2 и 3 са ярко потвърждение за неговото спираловидно движение;
Второ. И на трите снимки се виждат по два обекта, които са свързани в двойки, или
поне си взаимодействат гравитационно. Съгласно закона за всемирното привличане на Нютон, гравитационната сила би следвало да бъде насочена по направление на разстоянието между центровете на масите на обектите, респективно и частиците, които си обменят, да се движат в това направление. Но частиците се движат в направление на най-малкото съпротивление – т.е. по “течението” на вакуума.
Нека направим една уговорка. Всички резултати са получени на основата на
качествени изследвания и тяхната силна страна е, че отговарят на въпросите “защо нещата се случват именно така”, но тъй като е допуснат известен произвол в подбора на примерите, то може да се оспори тяхната вярност. В този смисъл Анри Поанкаре, по повод правилата за формулиране на физичните закони е казал: “… ние избираме тези правила не затова, че те са верни, а защото те са най-удобни … с други думи казано, всичките тези правила, всичките тези определения са само плод на неосъзнато споразумение.”
Модел на възникване на Слънчевата система
Ако сме получили известно споразумение, то може да продължим по същността на
темата – да не би да се окаже, че нашата планета (и само тя ли?) е куха. За целта ще
използваме един модел за формирането на планетите от Слънчевата система, приет от повечето учени по света На първата рисунка е изобразено Слънцето и облака от частици, които се
движат съвместно и организирано (наляво) около центъра на масата на системата.
Обикновено, това състояние на нещата се приема за даденост, без да се търси движещата сила, предизвикала движението. Нашето обяснение е, че това, което не се вижда (тъй като не излъчва и не отразява светлината) и е изобразено в черно на рисунките, представлява вакуумна (тъмна) материя, движеща се по указания начин, увличайки видимата (светла) материя.
Втората рисунка отразява процеса на кондензация на материята около локални
(орбитални) центрове на маси, за които могат да послужат по-големи частици или група частици. Да си припомним, че всички частици се привличат взаимно. Вакуумната интерпретация на процеса е в съгласие с модела, пояснявайки причината за кондензацията на материята и нейното движение.
И така, въпрос на време е да се достигне до картината, която наблюдаваме сега.
Планетите са “почистили” донякъде пространството около себе си , създавайки локални области на кръгово (отново ляво) движение. Свидетелство за това е движението на болшинството от естествените сателити на планетите. Наистина, наблюдават се и изключения от правилото, но се счита, че тези спътници са “пришълци”, прихванати допълнително на по-късен етап от развитието на Слънчевата система и ние сме съгласни, защото малките изключения само потвърждават правилото.
Особено интересен е вторият етап, когато реално се формират планетите. С каква
информация разполагаме за него, примерно за нашата планета?
1. Веществото се намира в прахообразно и газообразно състояние;
2. Оформя се локално образувание от частици с общ център на масата им (бъдещ
център на Земята);
3. Частиците се въртят вихрово около този център, а взети заедно и около Слънцето;
4. Всяка една частица (група) представлява (притежава) суб-локален център, около
който вакуумът се движи спираловидно и съдържа тангенциална съставна,
отговорна за гравитационните процеси
5. В резултат на всеобщото ляво кръгово движение, всички частици се привличат
взаимно . Фигура 24 е съставена, изхождайки от достъпната ни информация. Като отчитаме, че около всяка частица (група, обем от маса) се създава ляво кръгово движение на вакуума, забелязваме: - лява сумарна тангенциална съставна на движението на вакуумната материя в близост до земната повърхност, отговорна за ефекта гравитационно привличане на телата към центъра; - дясно сумарно (резултатно) движение в близост до бъдещия земен център, предизвикващо ефекта гравитационно “отблъскване” от центъра.
В лявата част на фигурата (под лупа) е показано вероятното спираловидно движение
на вакуума около един център (обем, суб-локален център) от земна маса, включително до ниво атом. За да разберем същността на процеса на формиране на Земята се предлага следния мислен експеримент. Нека се пренесем във времето и да се придвижваме дискретно (на отсечки) към бъдещия център на нашата планета, като сме въоръжени със съвременните знания и технически инструментариум. Правейки си почивки на определени разстояния от този център, ние измерваме силата на гравитационно привличане и констатираме, че тя нараства, с известна точност, по закона на Нютон, или, с по-висока точност, в съгласие с Общата теория на относителността на Айнщайн.
Достигайки радиуса, на който се намират най-външните частици на бъдещата Земя,
измерваме максимума на силата и това не ни учудва, защото виждаме, че всички частици, формиращи гравитацията се намират “под нас”. Следователно “стремежът” на движение на частиците ще бъде в посока на уплътняване на Земята към нейния център. Ние също продължаваме да се движим в тази посока и започваме да констатираме, че гравитационната сила намалява. Това се очакваше, тъй като все по-малко земна маса остава “под нас”, но сме леко смутени, че се появи разлика от известните ни закони. Изненадата е пълна, когато измерваме “безтегловност” на, примерно, половината от разстоянието между повърхността и центъра на Земята. Тук правим голяма почивка за да анализираме създалата се ситуация. Изчисленията показват, че колкото земна маса се намира “под нас”, точно толкова е останала и “над нас”. Двете маси ни привличат с еднакви по големина сили с различни посоки, едната е насочена към центъра, а другата – към повърхността.
Ако направим още няколко стъпки в посока на центъра ще регистрираме нарастваща
резултантна сила на “отблъскване” към повърхността. Всъщност отблъскване няма, а е налице по-голяма сила на привличане, пропорционална на по-голямата земна маса “над нас” и квадрата на разстоянието до повърхността. Естествено, когато цялата маса остане “над нас”, силата ще бъде максимална по амплитуда и “стремежът” на частиците в този обем ще бъде да се уплътняват в посока на повърхността. В резултат се получи, че частиците в обема около повърхността и тези около центъра ще се стремят едни срещу други, уплътнявайки Земята към някакъв среден радиус докато се достигне настоящата плътност на планетата. Логично е да приемем, че около центъра ще се образува кухина, наподобяваща формата на земното кълбо.

Модели на строежа на Земята
На тази основа имаме нов модел за строежа на Земята (фиг.26). В лявата част на фигурата е изобразен моделът, който има най-голяма популярност сред научните среди. Следвайки логиката на този модел и научната информация за него е съставен новия моделвдясно. Въпреки неговата, на пръв поглед, екзотичност и абсурдност, той не противоречи на нито един от познатите ни физични закони. Напротив, потвърждава категорично единството на Природата на основата на детерминизма, т.е. на причинно-следствените връзки между процесите и явленията, ревностни последователи на който са споменатите по-горе велики учени. След като моделът се основава на фундаментална причина, вечното и неунищожимо спираловидно движение на една единствена субстанция – тъмната вакуумна материя, той може да се окаже в сила за останалите планети от Слънчевата система и техните сателити, а защо не и за Вселената като цяло.
Космологичен аспект на новия модел
Господстващ в нашето съвремие е моделът на разширяващата се Вселена, водеща
своето начало от момента на Големия взрив. Какви проблеми се забелязват в този модел:
1. На въпроса “какво е имало преди Големия взрив”, обикновено се отговаря, че
въпросът няма смисъл, защото дотогава не е имало нито пространство, нито време;
2. Използвайки закона на Хъбъл, лесно може да се изчисли, че от определено
разстояние нататък, скоростта на разбягване на далечните обекти на Вселената ще надвиши
скоростта на разпространение на светлината, което противоречи на Теорията на
относителността;
3. Не се наблюдава разбягване на обектите в границите на галактиките и в групите
галактики;
4. Силно е затруднението при обясняване движението на ръкавите на спиралните
галактики, което не се подчинява на познатите ни закони и усилията са насочени към
търсенето на скрита (тъмна) маса, отговорна за това движение;
5. На специалистите е известен така наречения “ламбда-проблем” от Общата теория
на относителността.
Ето как се вписва новият модел за обяснение на някои проблеми в космологичен
аспект (фиг.27). Ако приемем, че Вселената се намира на етапа на своето формиране, по аналогия с втория етап от формирането на Земята , то моделът “Куха Земя” ни предлага: - ляво глобално движение на вакуума в близост до “повърхността” на Вселената, отговорно за ефекта гравитационно привличане на обектите (телата) към центъра; - дясно глобално (сумарно) движение на вакуума във вътрешността на Вселената, предизвикващо ефекта гравитационно “отблъскване” от центъра. Възможно е на тази причина да се дължи ефекта “разширяване” на Вселената
(“разбягване” на галактиките) в частта, която наблюдаваме. Всъщност, тя колкото се
“разширява”, толкова се “свива” и клони към модела на Бонди за Стационарна Вселена.
Същественият въпрос наистина е на какъв етап от развитието си е Вселената. Ако тя
вече е формирана, аналогично на Земята, планетите, Слънчевата система, галактиките и галактичните купове, където не се наблюдава никакво разширяване или свиване, то стрелките от фиг.27 показват просто посоките на движение на вакуума и ние наблюдаваме ефекта “стареене” на светлината от далечните звезди при разпространението си през материалния вакуум. Ако Вселената все още се формира, то заедно с последния ефект, би следвало да регистрираме и разширяване в наблюдаемия от нас обем. Нещо повече, би трябвало да наблюдаваме ускорение в движението на далечните галактики. За да успеем да регистрираме и обратния процес (свиване), трябва да съумеем да разширим наблюдаемия обем зад радиуса, към който Вселената се стреми.
Накрая, с риск да предизвикам досада у читателя, ще припомня, че получените
резултати имат предимно качествена стойност. Със сигурност и този модел притежава свои недостатъци и не дава еднозначен отговор на въпроса от темата. Главното му предимство е, че дава надежди за единно описание на Природата, отговаряйки на многобройните въпроси “защо”. Естествено, експериментът е този, който ще потвърди, уточни или отхвърли теоретичните хипотези на предложената разработка.
                                       Изводи:
1. Получени са нови свидетелства, които потвърждават първичната роля на
тангенциалното движение на вакуумната материя в гравитационните процеси. В
общия случай, това движение най-вероятно е спираловидно, съдържащо тангенциална
и радиална съставни;
2. Дадено е възможно обяснение на причините за образуването на “клетките” на
Хадли и струйните течения в атмосферата на Земята;
3. Предложен е нов модел за строежа на нашата планета, който не противоречи
на известните ни природни закони. Предположението за съществуване на кухина около
центъра на Земята не е по-фантастично от всеобщо приетото допускане, че цялата маса
на планетата е съсредоточена в нейния център, прекрасно знаейки, че това не е вярно;
4. Разпространявайки модела в космологичен план се подкрепят моделите и на
ускорено разширяващата се Вселена (в областта на наблюдаемата от нас част), и на
стационарната Вселена (като цяло). penchoan.blog.bg/drugi/2010/09/09/zemiata-e-kuha.603164
phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III%20chast/13%20fizicite%20se%20sheguvat/15%20teoriya%20za%20kuhata%20Zemya.pdf
rum33code.net/md/BG/Activities/Publication/Dzanev/4-2.pdf