Тайна № 5: АНТИВИРУСНАТА ПРОГРАМА МОЖЕ И ДА ВИ РАЗБОЛЕЕ

Повечето от нас имат антивирусни програми на компютрите си. Същото е и с човешкия харддиск. Важи както за съзнанието, така и за подсъзнанието и най-вече за онова, което аз наричам сърце (подсъзнание + съзнание + дух). Ние се раждаме с антивирусна програма, която би трябвало да ни защитава от физически и емоционални увреждания и да ни спестява преживяванията, които могат да ни наранят. Колкото повече негативни преживявания трупаме, толкова повече „вирусни дефиниции” добавя програмата, точно както прави компютърната антивирусна програма при появата на нов вирус. Антивирусната програма на човешкия харддиск е програма, реагираща на дразнители. В основата си това е вроденият инстинкт да търсим удоволствие и да избягваме болката, който с възрастта добавя все повече дефиниции и дистинкции. Децата не използват логиката в същата степен като възрастните и действията им се основават повече на принципа на болката и удоволствието. Ако един възрастен е мил, говори нежно и се усмихва на малкото бебе, това му е приятно и бебето най-вероятно ще се почувства привлечено от него. Ако дадете на малкото дете да вкуси сладолед, ще видите как на лицето му се изписва: „Какво е това? Искам още!” Всички имаме такива ранни спомени. Обратното също е вярно, независимо дали е заради болката, че не получаваме желаното удоволствие (не ни дават сладолед), или е буквална болка (например пипваме горещ котлон). Чрез болката и удоволствието децата се научават дали трябва да се стремят към нещо, или да го избягват. Като възрастни обаче знаем, че детските реакции невинаги са логични. Детето може да търси нещо приятно – сладолед или бонбон, – когато е болно. Или да избягва болката до степен, в която престава да се радва на живота, например поради страх от буболечки, защото някога някаква буболечка го е ухапала. Би трябвало да сме наясно, че и собствените ни реакции понякога не са логични. Това, което невинаги осъзнаваме, е, че и ние действаме според реакциите си на дразненията, като търсим удоволствието и избягваме болката.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          Скритите източници на нашите реакции                                                                                                                                                                                            Причината да не възприемаме действията си като реакции е, че не съзнаваме дразнителя, който ги предизвиква. Този дразнител винаги е спомен. Но в паметта ни (харддиска) има три вида спомени, които може и да не сме в състояние да си спомним. А дори да можем, реакцията ни невинаги изглежда логична. Унаследените спомени, предезиковите спомени (отпреди развитието на логичното мислене) и травматичните спомени се превръщат в защитна система, действаща на принципа стимул/реакция. Преди всичко нека разгледаме тези три типа спомени.                                                                                                                                                                                                                                                                                       Унаследени спомени                                                                                                                                                                                                                                                                    Всички ние наследяваме спомени на клетъчно ниво от родителите си, също както човекът с трансплантиран орган получава спомени на клетъчно ниво от донора. Аз (Бен) вярвам, че тези спомени на клетъчно ниво са буквално кодирани в ДНК на всяка клетка. Когато яйцеклетката и сперматозоидът се съберат при зачеването, те създават нова клетка – прекрасно въплъщение на чудотворната хармония между мъжа и жената. Това е вярно не само във физически, но и в нефизически аспект. Също както Джони има очите на майка си и брадичката на баща си благодарение на наследената ДНК, така е наследил и спомените на клетъчно ниво от родителите си. Елементарната логика подсказва, че същото се е случило и когато мама и татко са били заченати. Означава ли това, че Джони е получил спомени на клетъчно ниво и от баба, прадядо и прапрапрабаба, която е живяла още преди Гражданската война? Определено. Според мен (Бен) тези спомени на клетъчно ниво се предават по-конкретно чрез ДНК на белите кръвни телца. Сега едноклетъчният Джони има всичко, което един ден ще се превърне в онзи красив двайсет и пет годишен Джони на сватбения му ден. Напълно разбираемо във физическо отношение, но все още недотам познато по отношение на клетъчната памет. Тези наследени спомени на клетъчно ниво могат да бъдат добри, лоши и зли (за почитателите на Клинт Ийстууд), както и всички междинни нюанси. Отговорът на въпроса за един милион долара е „Да”. Спомените на клетъчно ниво, завещани от моята пра-пра-пра-прабаба, могат да се активират вътре в мен и да предизвикат нежелани мисли, чувства, действия и психичен стрес. Не унивайте! Ако ви се струва, че душевното ви езерце се е изпълнило с тиня и възможностите за контрол и избор се изплъзват между пръстите ви, има надежда! Като всички останали и унаследените спомени на клетъчно ниво могат да бъдат изцелени с помощта на Лечебните кодове, както подробно ще покажем по-нататък. Не мога обаче да не спомена, че без Лечебните кодове този проблем може да стане доста фрустриращ, а в някои случаи и нерешим. Фактът, че мислите, вярванията и моделите на поведение на човека могат да извират от нещо, което се е случило, преди да е бил роден, е най-малкото дразнещ, но в някои случаи може да доведе до безнадеждност, отчаяние и болест. Смятаме, че това е една от причините, поради които психологическата помощ и психотерапията са неефективни при много хора. Не можете да се справите с проблем, за чието съществуване не знаете. За щастие, ние сме разработили тест, с който да откриваме такива спомени, когато нямаме друг достъп до тях.                                                                                                                                                                                                                     Предезикови спомени                                                                                                                                                                                                                                                                   Преди да сме се научили да говорим добре и да мислим рационално, в живота ни са се случили много събития. Всички тези спомени са записани също като другите, но пречупени през призмата на съзнанието, което сме имали тогава. През първите шест години от живота си живеем в състояние, определяно от делта и тита мозъчни вълни. Това означава, че преживяванията ни директно се запечатват в мозъка, без да бъдат филтрирани през рационалните и съзнателни преценки, които развиваме с възрастта. Ако бебето се събуди през нощта с мокри, студени и изцапани пелени, то ще се разпищи, колкото му глас държи, само и само да се отърве от неприятното усещане. Но ако всеки път, когато събуди майка си, тя е сърдита, ядосана и може би дори груба, след известно време то ще иска да избегне и това. То няма как да знае колко много работи майка му и колко уморена и потисната се чувства, защото е твърде малко, за да борави с думи и понятия. Знае само, че ако избегне една болка (дразнещите пелени), ще изпита друга (ядосана майка). Освен това ще чувства, че има право на чисти и сухи пелени, както и на нежно отношение от майка си, но няма да разбира тези емоции, защото не разполага с думи и понятия за тях. Цялото това объркване се съхранява в предезиковата памет и може да се активира всеки път, когато му се прииска да получи отговор на физическите си потребности или грижа и любов от някоя жена. Или всеки път, когато се събуди през нощта, особено ако тази ситуация се е повтаряла многократно.                                                                                                                                                                                                                                                                           Споменът за близалката                                                                                                                                                                                                                                                         Имах клиентка с коефициент на интелигентност 180, която бе завършила елитен университет с отличие и очаквания за триумф на „Уолстрийт”. Твърдеше, че се чувства здрава, но има проблеми с успеха: „Постоянно саботирам себе си в кариерата. Всички ми предсказват забележителни успехи на „Уолстрийт”, но открие ли ми се такава възможност, аз неизменно намирам начин да объркам нещо”. С помощта на Лечебния код тя достигна до спомен от пет или шестгодишна възраст. Било през лятото и майка й дала близалка на сестра й, а на нея – не. Навярно очаквате драматичен развой – например сестра й хвърля близалката и я уцелва между очите, тя пада назад, удря си лошо главата и я откарват в спешното отделение. Но трябва да ви кажа, че нищо такова не се случило. Това било всичко: майка й дала близалка на сестра й, а на нея – не. Дори казала: „Сестра ти вече си изяде обяда, когато и ти си го изядеш, ще ти дам и на теб”. Какво лошо е направила майката? Абсолютно нищо. Но този спомен бил кодиран, пречупен през очите и мисленето на петгодишното дете. Не забравяйте, че тогава тя се е намирала в делта-тита състояние. Споменът си останал такъв, пречупен през очите на петгодишното момиченце и запечатан в подсъзнанието, докато нещо друго не го промени. Тези спомени от фазата преди развитието на езика и логичното мислене се превръщат в страшилище за цял живот. Имаме хиляди такива спомени. Каква част от това, което знаем за света, сме научили през първите четири или пет години от живота си? Огромна. И цялата тя е кодирана през погледа и ума на детето, което сме били тогава. Всичко се записва в онова делта-тита състояние на мозъчните вълни, без да бъде преработено от по- зряло съзнание. Активирани наново, тези спомени са такива, каквито са били по времето, когато сме ги преживели – от петмесечна до петгодишна възраст, а не променени от трийсетгодишно рационално обмисляне.                                                                                                                                                                                                                                                                          Травматични спомени                                                                                                                                                                                                                                                  Травматичните спомени се запечатват през целия живот, а част от тях са унаследени. Интересното при този вид спомени е, че когато преживеем травма, дори минимална, рационалното ни мислене в някаква степен се изключва. Защо? Защото изпадаме в шок. Ако сте виждали човек в шок, дори по телевизията, навярно знаете, че понякога той не е в състояние да говори, не знае къде се намира или не съзнава какво се е случило. Нека обясня как се случва. Преди четири години ме глобиха за превишена скорост и аз реших да премина опреснителен шофьорски курс вместо глобата да си стои в досието ми. Полицаят се представи и изнесе кратка реч. Никога няма да забравя нещо, което той каза тогава: ако спазваме определена дистанция и нормални условия през нощта и пред колата пред нас изскочи животно, нямаме време да мислим: „О, този шофьор натиска спирачките, по-добре да сваля крака от газта, да го преместя върху спирачките и да ги натисна, за да не се ударя в него.” Невъзможно е. За щастие обаче, каза той, ние разполагаме, вграден механизъм, който прави всичко това автоматично. Когато стоповете пред нас светнат, логическият мозък заобикаля и се задействат реакциите. Онази част от мозъка ни, която отговаря за реакциите, откликва мигновено, много по-бързо, отколкото можем да си помислим. Тя ни кара да преместим крака върху спирачките и ни спасява от катастрофа. Не знам дали този полицай някога е учил психология, но той беше съвършено прав. Това, което той каза, важи с особена сила за спомените, които се съхраняват в паметта ни като травми. Помните ли примера с момиченцето, което не получило близалка? Случаят със сигурност е бил травматичен за нея. Може да ни звучи абсурдно, защото майка й не е направила нищо лошо, никой не е крещял и не се е карал, никой никого не е ударил, никой нищо сериозно не е изгубил – не се е случило нито едно от онези неща, които като възрастни намираме за травматични. Ето какво се е случило и се е запечатало в ума на петгодишното дете: „Мама даде на сестра ми близалка, а на мен – не. Това означава, че обича сестра ми повече от мен. А щом обича сестра ми повече, значи на мен нещо ми има. Затова, когато се срещам с други хора, и те няма да ме обичат, защото ще виждат, че нещо не ми е наред”. Това чувство се е загнездило дълбоко и се е превърнало в самоизпълняващо се пророчество, в програма на харддиска, която казва: „Аз няма да бъда обичан, няма да преуспея, защото нещо не ми е наред”. И познайте какво става? Точно така бе живяла тази жена цял живот, докато не се върна назад с помощта на Лечебния код и не коригира този спомен. След като клиентката ми изцели спомена за близалката, тя получи повишението, което отдавна й се изплъзваше, и наистина започна да жъне смайващи успехи на „Уолстрийт”. Отношенията с майка й, които до момента бяха напрегнати, без никой, включително тя самата, да знае защо, се оправиха и двете станаха по-близки отвсякога. Всичко в живота й се промени, защото вече нищо не я дърпаше назад. Споменът за близалката е бил травматичен за нея или поне за петгодишния й Аз. Когато в живота й се случело нещо, свързано с този спомен, чувствата, мислите и действията й се основавали на тази травма. Ето част от нещата, които биха могли да реактивират спомена за близалката: взаимоотношенията, мислите и разговорите за успехи и провали, за самочувствието или чувството за малоценност, всяка надпревара и конкуренция, храните и напитките, необходимостта да помоли някого за нещо. Когато травматичният спомен се реактивира, той прави точно това, за което говореше полицаят – заобикаля логиката и задейства реакциите.                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Когато подсъзнанието взема надмощие                                                                                                                                                                                                                          Как се нарича този процес? Стресова реакция! Точно това има предвид д-р Липтън, говорейки за страха, който изпитваме, без да сме застрашени. Той ни пречи да реализираме потенциала си и да имаме любящите взаимоотношения, които желаем. Затваря клетките и рано или късно причинява здравословни проблеми. Когато бъде активиран травматичен спомен, съзнанието може да бъде заобиколено. На преден план излиза подсъзнанието и прави онова, каквото то намира за необходимо. Това обикновено включва стресова реакция на организма. Затова и толкова често казваме или правим неща, които постигат точно обратния ефект на онова, което искаме, а при това ги повтаряме отново и отново, без да знаем защо. Тези унаследени спомени, датиращи от периода преди развитието на езика и логичното мислене, както и травматичните спомени, формират защитна система от вярвания, действаща на принципа стимул/реакция. Защитна система означава, че съзнанието използва тези спомени, за да защитава бебето, докато порасне и стане възрастен мъж или жена. Както бихте могли да предположите защитната система отрежда по-висок приоритет на болезнените спомени при задействането на контролните системи на организма. Когато определена ситуация в настоящето активира някой от тези болезнени несъзнателни спомени, ние отново го преживяваме, потискайки логичното си мислене. Но какво би могло да реактивира такъв спомен? Едно лято, когато най-малкият ми син, Джордж, беше на около годинка, се разрази страховита буря. Вятърът духаше със сто и двайсет километра в час и вдигаше всичко във въздуха. Каквото имаше неукрепено в двора, се разлетя. Два големи клона бяха ударени от мълния и се стовариха на земята. Валеше град, небето се раздираше от светкавици, грохотът беше оглушителен. Беше страшно даже за възрастните. Но най-лошото беше, че бурята ни хвана навън. След като се прибрахме вкъщи, спря токът. Така Джордж не можа да се почувства в безопасност, дори когато стигна до най-сигурното място. Преживяването го травмира, както е редно за съзнанието на едногодишно дете. Защо? За да не излезе навън по време на тази или някоя следваща буря и да пострада. Уплахата го кара да търси безопасно място. Когато бурята отмина, споменът се запази като травматичен и той ще избяга от следващата буря, която би могла да го нарани. В продължение на поне година и половина след това, когато видеше облаци в небето, Джордж се плашеше и започваше да плаче. Същото се повтаряше, ако задуха малко по- силен вятър, ако завали дъжд или се чуе гръмотевица. Всеки път, когато нещо в настоящето му припомнеше онази буря, той плачеше и пищеше. Дали това бе логично и разумно? Не, но Джордж продължаваше да чувства същото, което бе почувствал в онази буря, когато беше на една годинка. Така работи защитното програмиране. Когато нещо в настоящата ситуация се асоциира с травма от миналото, първичната травма се реактивира. Съзнанието и най-вече подсъзнанието работят с асоциации. Ето че ви разкрих една голяма тайна, която може би никой друг на земята не знае. Когато правите неща, които не искате да правите, мислите неща, които не искате да мислите, и чувствате неща, които със сигурност не искате да чувствате, вие всъщност активирате спомен. Защитната ви система решава, че по някакъв начин обстоятелствата са свързани с минала травма, може би с вашия „спомен за близалката”.                                                                                                                                                                                                                                                                         За сърцето всичко е настояще                                                                                                                                                                                                                                                 Това са болките на вашето сърце – за него те не са минало, а се случват в момента. Сърцето съществува във фокуса на една 360-градусова реалност, където всичко е в сегашно време. Затова, когато се активира болезнен или приятен спомен, вие не се изправяте пред нещо, което се е случило преди десет, двайсет или трийсет години. То се случва в този момент. Не се ли чувствате точно така? Със сигурност. Само ви се струва странно, че чувството не се вписва в настоящата ситуация, и това предизвиква объркване и противоречивост. Това, което чувствате, е много силно и изисква вниманието ви, но изглежда нелогично по отношение на живота ви в настоящето. Когато се озовем в такава ситуация, обикновено търсим обяснение, за да не полудеем. Приписваме чувствата си на нещо, което се случва в момента, това ни изглежда малко по- логично, макар и не съвсем. Жената от историята с близалката нямаше никаква идея защо саботира сама себе си. Мислела си, че може би не е достатъчно уверена, и затова се записала на курсове. Не постигнала резултат, затова решила, че е нещо друго: може би фактът, че е жена, или някаква черта на характера й, или Бог знае какво. Непрестанно търсела обяснение на склонността си да бяга от успеха.                                                                                                                                                                                                         Когато постъпваме така, това поражда изцяло нов проблем. Объркваме нещо в настоящия си живот, което би могло изобщо да не е проблем, но ние му придаваме такова значение.. Най-лошото е, че сега вярваме в нещо измамно, а това е източникът на всички проблеми. Така всеки проблем на сърцето се превръща в действителен проблем. Последният аспект на тази тайна е, че вашата защитна програма всъщност представлява система от вярвания. Докато човек навърши шест или осем години, тази система вече съдържа дълбоко запечатани вярвания, базиращи се на спомени за почти всеки проблем, за който можете да се сетите – родители, взаимоотношения, идентичност, предубеждение към непознати, „колко го бива” за определени неща, дали ще успее, или не, дали е добър човек, или не, дали е достоен човек, или не, дали има сигурност в живота си, или не, дали живее в страх, или любов, радост и спокойствие. Защитната система от вярвания може да има сериозно влияние върху начина, по който живеем. Защо ли? Това не зависи от рационалното мислене.                                                                                                                                                                                                                                                                          Заобикалянето на логическото мислене                                                                                                                                                                                                               Когато се активират травматичните спомени, разумът остава встрани и на първи план излиза емоционалният ни аспект, с който се свърза реакцията на болката и стреса. Съзнателното, рационално мислене може да бъде силно потиснато или дори изключено. Независимо дали сме на двайсет, четирийсет или шейсет години, когато този „спомен за близалката”, запечатан от петгодишната ни възраст, се активира от нещо, случило се днес, ние не сме в състояние да се справим разумно със ситуацията. Способността ни да обмисляме рационално нещата и след това да предприемаме съответните действия ще бъде изключена или до голяма степен блокирана. Много хора, които не живеят така, както биха желали, се намират в състояние на постоянно объркване, произтичащо от изключването на логическото мислене и постоянното реактивиране на стари травматични спомени в настоящето. Тези спомени и система от вярвания са записани върху харддиска на човешкия компютър. Болезнените спомени получават приоритет над всички останали, за да гарантират оцеляването и развитието ни. Колкото по-голяма е била болката при първоначалното събитие, толкова повече адреналин се освобождава и толкова по-широк е спектърът от фактори, които впоследствие се определят като дразнители. С други думи, колкото по-тежка и болезнена е първичната травма, толкова по-вероятно е тя да бъде реактивирана от голям брой асоциации. Наш клиент страдаше от постоянното реактивиране на стар травматичен спомен. Една от интересните връзки, на които попаднахме в търсене на причината, бе, че при възникването на първичната травма е присъствал мъж с жълта вратовръзка. Този детайл нямаше нищо общо с травмата. Но по-късно винаги когато клиентът ми видеше нещо жълто, чувството за паника се връщаше, заедно с тревожността, депресията, объркването, импулса да се скрие или да набие някого. Представете си колко пъти му се налагаше да вижда този цвят всеки ден. Светофарите и пътните знаци. Жълти листа. Подложки. Навсякъде. Трудно може да мине и час, без да видите цвят като този. Травмата беше изключително тежка и защитната система бе решила, че всяко нещо, макар и далечно свързано с това болезнено събитие, трябва да го реактивира, за да бъде нащрек, защото, ако се случи отново, този път може и да не оцелее. Това е свръхреакция на съзнанието. В този случай антивирусната програма разболява човека. Но примерът с жълтата вратовръзка изобщо не е толкова необичаен. Убеден съм, че постоянно се случва, но мнозина не го осъзнават и не знаят защо се чувстват или постъпват по един или друг начин.                                                                                                                                                                                       Как да достигнем до скритите спомени без болка                                                                                                                                                                                           Как можем да изцелим тези спомени? Традиционният начин е да говорим за тях. Но аз не вярвам, че той върши работа, а и голяма част от най-новите психологически изследвания сочат, че говоренето за тези проблеми рядко ги разрешава и в много случаи дори ги усложнява. Освен това много от проблемите са неосъзнати. Независимо дали осъзнават спомена, или не хората се научават „да се справят” с него. Една клиентка се обади и каза: „Целият ми живот се разпада. Обръщам се към вас като към последно спасение. Моя приятелка се излекува от някои физически проблеми с ваша помощ. Не мисля, че ще има резултат – откровено си призна тя. – Преди три години бях изнасилена. Оттогава насам ходя на терапия. Някога бях здрава и щастлива. Сега пия лекарства с шепи, постоянно се разболявам, на път съм да се разведа и да изгубя съпруга и децата си. В повечето време не мога да търпя хора около себе си. Не съм в състояние да давам и получавам обичта, от която се нуждая, дори на децата си”. Тази жена бе разговаряла цели три години за проблема си с висококвалифицирани специалисти и съвсем не твърдя, че те са правили нещо не както трябва. Казвам само, че повечето методи за „справяне” с травмите са неефективни. Те нямат силата да излекуват нещо такова. Защо? Защото травматичните спомени имат изградена защита срещу изцеляването им. Ще повторя: травматичните ни спомени, голяма част от които са унаследени и датират отпреди развитието на способността ни да говорим и да мислим логично, са буквално защитени срещу изцеляване от подсъзнанието. Причината е много проста. Подсъзнанието се съпротивлява срещу изцеляването на тези спомени, защото според неговата интерпретация целта им е да предпазват човека да не пострада. В случая с изнасилената жена бяха опитани всички възможни решения, но тя не се бе почувствала по-добре. Вместо това беше на път да изгуби всичко важно в живота си, включително здравето и семейството си. Но тя реши да приложи Лечебните кодове и след малко повече от седмица споменът беше напълно изцелен. Отначало, когато й го предложих, тя нямаше желание да го направи: нямало да проработи, било глупаво, било твърде просто и прочие, и прочие. Все пак се съгласи. След три дни ми се обади и каза, че няма промяна – всичко си било по старому. Отговорих й: „Не искам да мислите за това, докато изпълнявате Лечебния код, но ако настъпи промяна, със сигурност ще я забележите. Просто ми се обадете. Това не е психотерапия, ние не искаме дори да мислите за тези неща. Кодовете ги лекуват автоматично. По-късно същия ден тя ми се обади. Плачеше толкова силно, че не можеше да си поеме въздух. Когато се успокои достатъчно, каза: „Промени се, промени се, промени се”. „Споменът, предполагам?” „Да”, потвърди тя. Попитах я как и тя ми разказа: „Тази сутрин, докато изпълнявах Лечебния код, изведнъж се появи споменът за изнасилването. За първи път погледнах човека, който го направи, и се почувствах способна да простя. Гневът, яростта, горчивината, негодуванието, всичко изчезна”. Негативните чувства бяха заменени от прошка и състрадание. Споменът беше напълно изцелен. Жената се помири със съпруга си, здравето й се подобри, спря всички лекарства и доколкото ми е известно, до ден-днешен се чувства чудесно и е щастлива. Подсъзнанието й се беше съпротивлявало на изцеляването; на този спомен, защото преживяването е било толкова болезнено, че при друг такъв случай тя може и да не оцелее, а да се самоубие или да развие нелечима болест.                                                                                                                                                                                                                                                                        Как да заобиколим съпротивата и измамните заблуждения                                                                                                                                                            Ако съзнанието се съпротивлява на този вид спомени, ка к можем да ги изцелим? За петгодишното момиченце случаят с близалката е почти толкова жесток, колкото и изнасилване за зрялата жена. Може би сега си казвате: „Лойд, ти си луд! Как може да сравняваш двете?” Не забравяйте обаче, че споменът с близалката е бил запаметен в интерпретацията, която може да се получи в съзнанието на петгодишното дете: „не заслужавам да ме обичат, има ми нещо, в бъдеще, когато съм с други хора, и те няма да ме обичат, винаги ще се провалям, защото нещо не ми е наред”, и с времето е придобил почти същата разрушителна сила, колкото споменът за изнасилването при зрялата жена. Това са две коренно различни събития, едното от които може да бъде сметнато за травматично, а другото – не. Но и двете са били кодирани като травматични, поради което съзнанието се противопоставя на изцеляването им: според него целта и на двата спомена е да предпази човека от повторението им. Последното важно нещо, което искам да кажа за Петата тайна, е, че когато тези спомени бъдат реактивирани, ние сме склонни да приписваме емоционалната си реакция на фактори от настоящето. Ще ви дам пример. Въпреки че жената със спомена за близалката ми каза: „Винаги намирам начин да саботирам себе си”, тя разполагаше с дълъг списък от хора, които й пречеха да успее. Дълбоко в себе си знаеше, че това не е вярно, но си имаше добро оправдание: „Не се отнасят добре с мен... искат да работя прекалено много... еди- кой си ме е нарочил от първия работен ден...”, дори да нямаше доказателства за всичко това. По същия начин постъпваше и изнасилената жена: „Не мога да бъда интимна със съпруга си, защото той не споделя откровено как ме възприема след случилото се”. Разговарях с него и се уверих, че той я възприема съвсем нормално: като любимата съпруга, която е преживяла нещо ужасно, но той би искал да го загърбят и да бъдат заедно като мъж и жена. Но тя беше убедена, че той вече не гледа на нея по същия начин, че я възприема като омърсена и виновна, че не иска да има нищо общо с нея. Това не се дължеше на настоящето, то бе резултат от спомена за изнасилването, но тя го приписваше на сегашните отношения със съпруга си. С други думи и двете жени откриваха обстоятелства, с които да оправдаят реакциите си, макар да бяха следствие от нещо, случило се преди три или трийсет години.                                                                                                                                                                                                                                                                                             Нека сега да обобщим Тайна № 5. Унаследените спомени, спомените от периода преди развитието на езика и логичното мислене и травматичните спомени изграждат защитна система от вярвания, действаща на принципа стимул/реакция. Тази система се активира, когато в настоящето се случи събитие, подобно на травматичния спомен. Обхватът на дефиницията за „подобно” зависи от степента на болезненост на първичния спомен. Когато системата се активира, човекът отново преживява определени аспекти на събитието от миналото: мислите, чувствата, много вероятно и действията си оттогава. Точно както в случая с жертвата на изнасилване може отново да изпита ярост, ужас, гняв и страх. И също така да си мисли: „Това е страшно, това е ужасно, аз съм в опасност”, да има същите импулси за действие: „Искам да се махна оттук... ще се боря, за да избягам”. Ще приписва реакциите си на сегашните обстоятелства дори когато не вижда логична връзка. Ще изкриви реалната картина, за да оправдае реакцията си. И дори всички наоколо да знаят, че тази реакция е неоснователна, дори самият човек да го знае, пак ще прави това, което описахме: защото не знае каква е истинската причина. Не знае, че тези силни чувства и импулси произтичат от отдавнашни спомени, а дори да го съзнава, не може да посочи от кои. Трябва да си намери реално обяснение, за да не се мисли за луд. С други думи антивирусната ви програма функционира ефективно, доколкото ви предпазва от силните бури в живота. Но може би някои параметри на настройката трябва да бъдат променени, за да не ви изпраща вкъщи в хубав, слънчев ден, само защото на небето са се появили няколко бели облачета. Това е и причината толкова много хора да харчат хиляди долари и десетки години от живота си в опити да преодолеят програмирането и да живеят така, както им се иска. Но е почти сигурно, че няма да успеят, ако целта им е да променят симптомите със силата на волята. Трябва да се обърнете към източника, а той е неизменно един и същ: проблемите на сърцето.                                                                                                                                                                               ЛЕЧЕБНИЯТ КОДД-р Алекс Лойд и Д-р Бен Джонсън

Тайна № 4: ХАРДДИСКЪТ НА ЧОВЕКА -

Тайна № 1: Болестите и здравословните нарушения имат една обща причина и тя е стресът. Доказателството, че Лечебният код лекува стреса, са безпрецедентните резултати от ВСЧ тестовете – златният стандарт на медицински тест за измерване на нивото на стреса в автономната нервна система. Тайна № 2: Всеки проблем е енергиен проблем. Ако можете да решите енергийния проблем, ще решите всички породени от него проблеми в живота си. Тайна № 3: Проблемите на сърцето (наричани по най-различен начин от съвременната наука: клетъчна памет, несъзнавано, подсъзнание и пр.) са контролният механизъм на здравето. Те могат да генерират излъчване с деструктивни енергийни честоти и да пораждат стрес. Определени кодове в матрицата могат да лекуват деструктивните спомени на клетъчно ниво, както става ясно от изцеляването на деструктивни чувства, вярвания, нагласи и мисли. Да сглобим мозайката. Проблемите на сърцето (Тайна № 3) пораждат деструктивно енергийно излъчване (Тайна № 2). Вредните енергийни честоти (Тайна № 2) причиняват стрес (Тайна № 1). А стресът е източникът на всички физически и емоционални проблеми (Тайна № 1). Затова, ако изцелите проблемите на сърцето, можете да решите на практика всеки проблем в живота си. Лечебните кодове лекуват клетъчната памет. Спомнете си думите на Уилям Тилър: „Медицината на бъдещето ще се основава на контрол над енергията в тялото”. Лечебните кодове са сбъднатото предсказание. Те представляват квантово- физична система за изцеление, която открива и лекува енергийно излъчване с деструктивни честоти в организма. Важно е да знаем, че от проблемите на сърцето зависи и здравето ни. Но има и друго. Как да достигнем до спомените на клетъчно ниво? Какво да правим с тях? Къде се намират те? А това ни отвежда към Тайна № 4. Харддискът на компютъра е мястото, където се съхранява цялата информация. Можете да използвате компютъра си дотолкова, доколкото капацитетът на харддиска позволява. Всички ваши файлове, писма, документи и пр. се записват там. Дори да изтриете някой необходим файл, можете да занесете диска на компютърен специалист с достатъчно оборудване и познания, за да го възстанови. Всичко в човешкия компютър се записва под формата на спомени. Това се учи още в първи курс. Дори да не си спомняте нещо съзнателно, дори изобщо да не сте осъзнали, че ви се е случило, то все пак се е записало. Има много документирани случаи на хора под хипноза или подложени на мозъчна операция, които при стимулиране на определени части от мозъка си спомнят неща още от раждането си; неща, които никога не са съзнавали или които от дълго време са „забравили”. От всички тези спомени – записите на всичко, което някога ни се е случвало, над 90% могат да се определят като несъзнателни или подсъзнателни, тоест неща, които трудно или изобщо не бихме могли да си спомним. Тук се включват раждането, първото къпане, първите крачки, при които сте съборили любимата ваза на майка си. Около десет процента от спомените ни са съзнателни и бихме могли да си ги припомним, ако желаем. Те включват не само днешния обяд, но и купона за рождения ден в десети клас, деня, в който сме взели шофьорската си книжка, първата среща, сватбата, раждането на детето... и всякакви други събития.                                                                                                                                                                                                                                                                               Деветдесетте процента под повърхността                                                                                                                                                                                                                    В психологията отношението между спомените, записани в съзнанието и подсъзнанието, често се представя като айсберг, както ще видите по-долу. Айсбергът представя цялата съвкупност от спомени. Десетте процента над повърхността са съзнателните ни спомени, а деветдесетте процента под повърхността – несъзнателните и подсъзнателните спомени.                                                                                                                                               Модел на айсберга                                                                                                                                                                                                                                        

    За целите на тази книга ще наричаме несъзнателните подсъзнателните спомени „сърце”. Вярвам, че именно сърцето е сборът от несъзнателното, съзнанието и духа.                                                                                                                                                                                                             Какво представляват спомените и къде се намират                                                                                                                                                                                  Както вече казахме, доскоро науката смяташе, че спомените се съхраняват в мозъка. Последните изследвания показват, че тези спомени се намират в клетките, буквално в целия организъм. Те не са от плът и кръв, а се съхраняват под формата на енергийни модели. Затова не можем да ги открием в определена тъкан на тялото: те не съществуват като физическа структура. Спомнете си от Тайна № 2 как с формулата Е=mс2 Алберт Айнщайн доказва, че всичко се свежда до енергия. Това включва и спомените. В същината си паметта е енергиен модел, но реалната памет работи с образи.             

В книгата си „Мозъкът: Ръководство на потребителя” д-р Пиърс Хауърд твърди, че с изключение на хората, които са слепи по рождение, всички останали съхраняват информацията във формата на образи. Спомените се извличат също във формата на образи. Д-р Рич Глен, автор на книгата „Трансформация”, също казва, че всички данни се съхраняват като образи и че всяко нарушение в енергийното поле на организма може да бъде проследено до деструктивен образ. Освен това, продължава д-р Глен, изцеляването на деструктивния образ води до траен лечебен ефект върху тялото. Това е от изключително значение за изцеляването на спомените на клетъчно ниво, за което говорихме в Тайна № 3. Д-р Антонио Дамазио, д.м., ръководител на неврологичното отделение в Южнокалифорнийския университет, твърди: „Способността да виждаме вътрешни образи и да подреждаме тези образи е в основата на процеса, наречен мислене... невъзможно е да се мисли без образи... човешкото мислене е по необходимост образно”.17 Д-р Брус Липтън представя организма като фотокамера. Какъвто и сигнал да изпрати околната среда, обективът го улавя. Камерата вижда нещо и го запечатва върху филм. Тя винаги копира това, което откривате в обкръжаващата ви среда. „В действителност същото е и в биологията. Клетките са като камера. Независимо от средата мембраната действа като обектив: улавя образа и го изпраща към ядрото, където се намира базата данни. Там се съхраняват образите. В крайна сметка въпросът е: Когато отворите очи, какъв образ виждате?”18 С една дума, всичко, което виждате извън себе си или си мислите, че виждате, до голяма степен се определя от вашето вътрешно програмиране.                                                                                                                                                                           Деструктивни енергийни модели                                                                                                                                                              Всички данни, всичко, което ни се случва, се кодира във формата на спомени на клетъчно ниво. Някои от тях съдържат вредни, погрешни вярвания, които активират стресова реакция в организма и когато това не е необходимо. Тя на свой ред изключва имунната система и причинява буквално всички известни проблеми. В основата на тези спомени на клетъчно ниво е деструктивен енергиен модел в организма. На практика всички те се съхраняват във формата на образи и се извличат също като образи. Нека ви дам един прост пример. Отпуснете се за момент, за да направим един бърз експеримент. Какво се случва, когато си мислите за Коледа? Не си ли спомняте една конкретна Коледна нощ или множество кадри от няколко коледни празници? И как си ги спомняте? Виждате ли нещо? Виждате ли с вътрешното си зрение лица на хора, елха, подаръци? Да опитаме отново. Какво става, когато си мислите за разочарование? Не си ли спомняте разочароващи събития от живота си? И как си ги спомняте? Виждате ли ги? Дори да не извикате картина в съзнанието си, обикновено можете да си спомните и опишете цветове, форми, предмети и други визуални елементи. Всъщност не можем да направим нищо, за което нямаме образ. Преди да направим каквото и да било, ние си го представяме, независимо дали искаме да си сварим чаша чай, да отидем до тоалетна, или да проектираме цял град. Субстанцията на всяка идея е образ, а каква е субстанцията на образа? Дали е тъкан, кост или кръв? Не, субстанцията на спомените и образите е енергия с различна честота. Образите са езикът на сърцето. Нашето малко упражнение ни накара да черпим от съзнанието или несъзнаваното, за да извикваме спомени. Да, виждаме ги, но в същото време не изпитваме ли нещо? Докато си мислехте за Коледа, не почувствахте ли радост? Не се ли усмихнахте леко, може би неволно? Не си ли спомнихте някой прекрасен, съкровен момент? Не доловихте ли ухание на елха или канелени курабийки? Когато извикахте спомена за разочарование, не почувствахте ли леко стягане в гърдите или някакво друго неприятно усещане? Както доказва изследването на института „Хартмат”, за което споменахме в Тайна № 3, ако продължавате да извличате болезнени, тъжни, потискащи или гневни спомени и се фокусирате дълго време върху тях, не само ще се почувствате зле емоционално, но организмът ви буквално ще превключи в режим на стрес, за който говорихме в Тайна № 1, и с течение на времето ще се разболеете.                                                                                                                                                                                                                                  Проблемът под повърхността                                                                                                                                                                     Що се отнася до съзнанието, ние можем да избираме добри, щастливи, здравословни мисли и спомени, но в сферата на несъзнаваното нямаме избор. Несъзнаваното работи чрез асоциации, така че, когато си мислите за Коледа, ако имате негативни спомени за този празник, несъзнателният ви аспект ще ги активира и вие ще се почувствате зле, без дори да знаете защо. Случва се постоянно. Всеки ден чувам от хората да казват: „Лесно избухвам. Не знам защо, но отдавна съм така” или „Тъжно ми е, а не мога да разбера защо”, или „Когато в работата се появи възможност за повишение, сякаш се самосаботирам. Държа се като най-големия си враг, без да знам защо”. Причината за всичко това е в несъзнателните спомени, които се активират, и вие преживявате същите емоции както при самото събитие. Очевидно това може да породи проблеми. Ще поговорим повече по въпроса в Тайна № 5. Централен момент в Тайна № 4 е фактът, че всичко, което някога ви се е случвало, е записано. Имате достъп до една част от записите, която наричаме съзнание. До останалите – които наричаме несъзнавано или подсъзнание, нямаме достъп. Те са кодирани във формата на картини или образи, а онова, което предизвиква стресовата реакция на организма, са картините, включващи погрешни вярвания. Както казва д-р Липтън, погрешното схващане „ни кара да се страхуваме, когато няма защо да се страхуваме”. Ако и вие години наред си задавате въпроси като: „Защо се ядосвам без нужда? Защо се тъпча, след като не трябва и дори не искам да ям, понеже се опитвам да отслабна? Защо мисля за неща, за които не искам да мисля? Аз искам да мисля за хубави, здравословни, позитивни неща! Защо не мога да реша този проблем на мислите, чувствата и поведението си?”, проблемът всъщност е в харддиска ви.                                                                                                                                          Дефрагментиране на човешкия харддиск                                                                                                                                            Спомените на клетъчно ниво се съхраняват върху харддиска на организма, но той може да бъде замърсен с фрагментирани файлове. Лечебният код позволява да дефрагментираме харддиска без психологическа помощ, терапия, лекарства и помощни средства. Това е система, с която винаги сме разполагали, но я открихме едва през 2001 г. Не става дума за акупунктура, мудри, чакри, йога или каквито и да е подобни методи. Това е съвършено ново откритие, изследвано с официални медицински тестове, за които говорихме в Тайна № 1.                                                                                                                                                                                                                                                                        Каквито и проблеми да имате в момента, те съществуват като образи, енергийни модели и единственият начин да ги изцелим е чрез друг енергиен модел.                                                                                                                                                   Медицината на бъдещето ще се основава на контрол над енергията в тялото. Проф. Уилям Тилър, Станфордски университет                                                                                       Химичните процеси в тялото се управляват от квантови клетъчни полета. Мъри Гел-Ман, лауреат на Нобелова награда, САЩ                                                                                   Болестите трябва да бъдат диагностицирани и предотвратявани с оценка на енергийното поле. д-р Джордж Крайл Старши, д.м., създател на клиника „Кливланд” , 1864-1943                                                                                                                                                                               Лечебните кодове лекуват енергийното излъчване с деструктивни честоти и дават възможност да се коригира погрешната информация, кодирана в спомените на клетъчно ниво. Лечебните кодове коригират клетъчната памет и лекуват деструктивния енергиен модел, те ни дават възможност да повярваме в истината и да не се боим, когато няма от какво. Така решаваме проблема от корен. Дефрагментираме харддиска. Упражненията с Лечебните кодове отнемат средно по шест минути, така че не говорим за нещо трудно или отнемащо много време. Можем да ги правим легнали или във фотьойла. Някои ги правят в колата си, докато чакат на опашка за хамбургер. Не ви съветваме да процедирате точно така, просто показваме колко е лесно. Марк Виктор Хансен, съавтор на поредицата „Пилешка супа за душата”, който публично обяви, че това може би е решението на кризата в грижите за здравето в Америка, сподели, че според него най-големият ни проблем да убедим хората да опитат Лечебните кодове може да е това, че е прекалено просто. Толкова е просто, че хората не вярват във възможността да промени живота им. Преди около две седмици синът ми, тийнейджър, се разболя от грип. Каза, че му е зле, и аз му предложих да използва един Код. След няколко часа се чувстваше съвсем добре. Дъщерята на Бен изпълнява Лечебните кодове от седемгодишна възраст напълно самостоятелно. Да, толкова е лесно! Нека си припомним тайните до момента. Тайна № 1: Причината на всички болести и здравословни нарушения е стресът. Тайна № 2: Всичко е енергия. Тайна № 3: Здравето се управлява от проблемите на сърцето. Сега знаете и Тайна № 4: Спомените са енергия, съхранявана и извличана във формата на образи. Деветдесет процента от спомените са несъзнателни. Затова дефрагментирайте харддиска и променете живота си. Независимо дали ще го направите с Лечебните кодове или по друг начин, ако искате да постигнете трайни резултати, трябва да намерите начин да изцелите спомените на клетъчно ниво – проблемите на сърцето, които пораждат всички останали проблеми.                                                                                                                           ЛЕЧЕБНИЯТ КОДД-р Алекс Лойд и Д-р Бен Джонсън                                 

Тайна № 3 ПРОБЛЕМИТЕ НА СЪРЦЕТО СА КОНТРОЛНИЯТ МЕХАНИЗЪМ НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО

Тайна № 1. Почти всички здравословни проблеми имат общ източник и Лечебният код лекува този източник, както става видно от официални медицински диагностични тестове. Тайна № 2. Според най-великите умове на нашето време всеки проблем в същността си е енергиен. Лечебните кодове решават енергийния проблем, както доказват разказите на изцелените от най-различни болести и проблеми. А сега да преминем към Тайна № 3.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    Докато говорихме за втората тайна, споменахме, че трябва да изчакате, за да научите източника на стреса. Надяваме се да не сте прелистили набързо дотук, защото това би означавало, че сте изпуснали важна информация. Ето и отговорът. Това е най-важният момент и действителната причина, поради която тази книга бе написана. Ще ви разкрием причината за стреса в организма. Ние я знаем отдавна и от години говорим за нея, но сега вече имаме и научно потвърждение. Това е клетъчната памет. Това е липсващата част от мозайката на науката за здравето, разковничето, което търсех аз (Бен) за себе си и за пациентите си. През годините съм изнесъл много лекции за причините за рака: емоционални проблеми, тежки метали, нарушен рН-баланс, недостиг на кислород и вируси. Обикновено почвах с емоционалните проблеми по няколко причини: 1) никой не иска да си признае, че има такива; 2) хората не обичат да говорят за тях; 3) никога не сме разполагали с медицинско решение за тях. Лекарствата само маскират симптомите, но всъщност не помагат. Психотерапията често влошава положението, защото отваря стари рани, които организмът се е опитвал да излекува. Има ефективни начини да се справим с тежките метали. EDTA, DMSA и други хелатори са доста ефективни, така че можем да елиминираме тежките метали от организма си. С киселинно-алкалния баланс (рН) обаче е по-трудно, защото промяната му е продължителен процес, който отнема месеци или години и изисква значителни промени в начина на хранене, макар вече да разполагаме с ефективни средства, които може да добавим към храната, за да ускорим процеса. Още по-трудно е с вирусите, защото тези малки гадинки могат да се скрият в ДНК. Белите кръвни телца не търсят „лошите” в собствените ви клетки, при това в ДНК-ядрото на клетката. Днес обаче разполагаме с ефективни антивирусни формули, използващи колоидно сребро, гравиола, котешки нокът и драконова кръв. Съществуват дори антивирусни медикаменти с известен благотворен ефект. Отвъд физическото В моята клиника за алтернативно лечение на рака в Атланта, щата Джорджия, намирах начин да се справя с вирусите, с киселинно-алкалния баланс и с тежките метали, но не знаех как да разреша емоционалните проблеми, макар да имам магистърска степен по психология и да съм наел професионален терапевт. Още помня деня, в който важността на емоционалните проблеми изкристализира в ума ми. В клиниката имаше млада жена с рак на гърдата. Бях работил доста успешно с нея.Туморите й бяха изчезнали, както показваха скенерът, туморните маркери и физическият преглед. Но пациентката въпреки това почина. Тази жена имаше сериозен емоционален проблем, който не можа да реши. Съпругът й беше изключително властен човек. Бяха доста заможни, но тя нямаше нито кредитна карта, нито чекова книжка. Трябваше да попита, а и понякога да моли за всичко, от което има нужда или желае. Имаше обаче едно нещо, над което той нямаше власт, и то беше дали да живее или да умре. Тя бе избрала да си върне свободата по единствения достъпен начин. Постоянно търсех начини да помагам на пациентите а решават емоционалните си проблеми. Но едно е, когато къщата на съседа гори, и друго – когато се подпали собствената ти къща. А както вече споменах в увода, през 2004 г. двама различни лекари ми поставиха диагноза болест на Лу Гериг. Много по-добре щеше да е рак. Осемдесет процента от хората с болестта на Лу Гериг умират до пет години след поставяне на диагнозата, а лично аз не познавам болни, които са преживели десет години, въпреки че съм чувал за такива случаи. И те бяха стигнали до напълно безпомощно състояние. Единственият плюс беше, че не се налагаше да се подлагам на множество операции и медикаментозни лечения, защото за моята болест нямаше открит лек. Един познат ми каза за Лечебните кодове и понеже къщата ми гореше, реших да проуча въпроса. Бях отчаян. И готов на всичко.                                                                                                                                                                                                                                                                                                 „Искам научно доказателство”                                                                                                                                                                                                                                 Това, което чух по време на презентацията на д-р Лойд, беше научно издържано от физична гледна точка. Той разполагаше и с много разкази на хора, които свидетелстваха, че са се излекували от сериозни заболявания, но разкази бях чувал и преди, с хиляди при това. Всеки ден пациентите ми казваха: „Д-р Джонсън, прочетох, че Не-знам-кой-си излекувал Не-знам-кого-си от моя вид рак”. На което аз отговарях: „Искам научно доказателство”. Бях готов да проуча всякакви възможности, за да помогна на пациентите си, но не исках да им давам фалшиви надежди и да ги карам да пилеят парите си. Затова трябваше да се уверя, че тази система е научно обоснована. Останах впечатлен. Д-р Лойд беше потвърдил методите си научно чрез изследвания с ВСЧ – златния стандарт в медицинските тестове за физиологичен стрес в организма. Трябваше да опитам Лечебните кодове. Както вече споменах, само за шест седмици, след като започнах да прилагам Лечебните кодове, симптомите ми изчезнаха. Два месеца по-късно отидох на невролог, който забоде игли в мускулите ми, за да установи наличието на парещо усещане, характерно за пациентите с болестта на Лу Гериг. Нямаше такова. От медицинска гледна точка подобно възстановяване беше нечувано. В момента, в който пиша това, пет години по-късно, все още нямам никакви симптоми.                                                                                                                                                                                                          Клетъчната памет: ключ към изцелението                                                                                                                                                                                                                    Какво беше направил този съвършен код? Тази невероятна техника? В действителност ние изобщо не се фокусирахме върху болестта на Лу Гериг. Вниманието ни беше насочено към някои спомени от детството, съхранявани на клетъчно ниво; всички притежаваме такива спомени. В живота ми няма големи травми. Никога не съм бил жертва на сексуално насилие, нето са ме били и ви гарантирам, че никога не съм си лягал гладен. Имах пони. И плюшено мече. Родителите ми не са се развеждали. Не са се карали. (Е, да, длъжен съм да кажа, че често бях поступван от брат ми и сестра ми, които никога няма да си признаят – Дан и Ан, шегувам се, естествено.) И все пак имаше „лошо програмиране”, което изпращаше стресови сигнали към клетките ми и причиняваше болестта. Неслучайно Медицинският факултет на Югозападния университет, Медицинският факултет на Станфордския университет, Медицинският факултет на Харвардския университет и Медицинският факултет на Нюйоркския университет до един са публикували изследвания, сочещи, че този тип клетъчна памет може би е липсващото звено от загадката на здравето и изцелението. Проучването на Югозападния университет заключава, че най-голямата ни надежда за изцелението на нелечими болести в бъдеще може да се крие в намирането на начин да лекуваме клетъчната памет и че ако намерим такова решение, „имаме потенциал за трайно решаване на проблема”13. Защо учените казват това? Защото, изглежда, че това е контролният механизъм на оздравяването на всяка клетка от тялото. Какво представлява клетъчната памет? Това е паметта, съхраняваща се в клетките. Кои клетки? Всички клетки на организма. Науката дълго време вярваше, че паметта се съхранява в мозъка. В опит да определят къде точно в мозъка, учените изключиха почти всички негови части и познайте какво! Спомените оставаха почти непокътнати! Въпреки че те могат да бъдат стимулирани от различни области в мозъка – приятните спомени например се съживяват от центъра за удоволствие, действителното хранилище на спомените явно не е в мозъка. Къде тогава? Отговорът ни беше подсказан още с първите трансплантации на органи. Има множество документирани случаи на хора с трансплантирани органи, които придобиват мислите, чувствата, мечтите, характера и дори хранителните вкусове на донора. Днес много учени са убедени, че спомените се съхраняват в клетките на цялото тяло, а не са локализирани на определено място. Спомените на клетъчно ниво резонират с деструктивни енергийни честоти и увеличават стреса в организма. През септември 2004 г. Медицинският факултет на Югозападния университет публикува фундаментално изследване, в което се твърдеше, че е напълно възможно механизмът за контрол върху изцелението на тялото да се окаже именно клетъчната памет – не само при хората, но и при животните и растенията. Какво са открили в лабораториите си, та да ги наведе на подобен извод? Установили са, че каквито са спомените на клетъчно ниво на организма, такова е и неговото здравословно състояние. Човек, животно или растение с деструктивни спомени на клетъчно ниво има проблеми дори при благоприятни обстоятелства. При здравословни спомени на клетъчно ниво човек процъфтява дори обстоятелствата да не предполагат това. Ето каква аналогия използват авторите на изследването на Югозападния университет: „Спомените на клетъчно ниво са като малки бележчици, които казват на клетките какво да правят – само че, когато са налице деструктивни спомени, бележките казват на клетката да прави не каквото трябва”.                                                                                                                                                                                                                                                                                   Клетъчната памет и „проблемите на сърцето”                                                                                                                                                                                                             Според д-р Брус Липтън „погрешната команда”, която клетките приемат, е да преминат в режим на стрес, когато това не е необходимо. Тези погрешни преценки са вградени в клетъчната памет, която е част от съзнанието и подсъзнанието наред с контролните центрове в мозъка. Заключението от изследванията на Медицинския факултет на Югозападния университет, публикувано в „Далас Морнинг Нюз”, е, че ключът за лечението на болести и нарушения, които днес смятаме за нелечими, може би се крие във възможността да излекуваме клетъчната памет.Спомените на клетъчно ниво са същото, за което Соломон е говорил още преди 3000 години. Сърцето е източник на всичко в живота ни, независимо дали е свързано с физическото тяло, с взаимоотношенията, с успехите и провалите ни. Институтът „Хартмат” от години провежда едни от най-значимите клинични изследвания, свързани с алтернативната медицина. Едно от тези проучвания определено попадат в категорията „не е за вярване, но е факт”. Учените поставили човешка ДНК в епруветка и накарали участниците да я държат в ръка, инструктирайки ги да мислят за болезнени неща – с други думи, да провокират деструктивни спомени. Невъзможно е да мислиш за нещо неприятно, без да провокираш деструктивни спомени. След това извадили ДНК от епруветката и я изследвали. Установили, че ДНК е буквално увредена. След това поставили същата ДНК в друга епруветка и този път помолили хората да мислят за неща, които ги карат да се чувстват щастливи. Това също е невъзможно, без да извикаш щастливи спомени. Отново извадили ДНК и при изследването открили, че е преживяла благотворна промяна. Какво означава това? Както се вижда, активирането на определени спомени уврежда ДНК, а на други може буквално да я излекува. Забележително! Д-р Джон Сарно, д.м., професор по клинична рехабилитация в Медицинския факултет на Нюйоркския университет и лекар в университетския Медицински център, смята, че хроничните страдания и редица други болести се причиняват от потиснат гняв и ярост в подсъзнанието: „Не знаете, че го имате, защото не го осъзнавате”. Този гняв, стаен в клетъчната памет, е тъкмо онова, което според Института „Хартмат” уврежда ДНК15 . През 2005 г. в предаването „Добро утро, Америка” Чарлс Гибсън интервюира д-р Лони Зейцер, д.м. от Педиатричната болница на Калифорнийския университет в Лос Анджелис по повод случай, отразен от „Ю Ес Ей Тудей” и „Ей Би Си Ивнинг Нюз”. Експериментът показва, че причина за хроничните болки и болести при децата може би е тревожността на родителите. С други думи, стресът на родителите създава спомени на клетъчно ниво, които се проявяват като стрес при децата. Чарлс Гибсън заключава, че инвалидизиращите болести в детска възраст, изглежда са предизвикани от психични фактори, с което се съгласява и д-р Зейцер. Изследванията на клетъчната памет продължават.                                                                                                                                                                                 Защо позитивното мислене не лекува клетъчната памет?                                                                                                                                Един от въпросите, които човек си задава, след като се е запознал с резултатите от изследването на института „Хартмат”, е, можем ли да лекуваме клетъчната памет с положително мислене. Ще ви кажа направо, че отговорът, за съжаление, е „не”. Механизмите на подсъзнанието защитават тези спомени. Но нека не изпреварваме събитията, ще поговорим по-подробно за това в Тайна № 4: Харддискът на човека. Фактът, че клетъчната памет е контролният механизъм на здравето ни, се приема от психологията поне от сто години насам. Идеята придобива научно потвърждение по време на Първата световна война, когато младите мъже се връщат от фронта травмирани, без да имат физическо увреждане. Наричат го „снаряден шок”. Тогава за първи път става ясно, че съзнанието може да разболее човека физически. Темата за спомените може да ни наведе на мисълта за психологически консултации и терапия, което често означава отново да се потопим в кошмарите. Някои от вас може би си казват: „Това ще ме потисне и депресира” или „Омръзна ми да се занимавам с тези неща”. Много мъже категорично отказват: „Няма да отида”. С Лечебните кодове това не се налага. Също като Джо с хроничната болка в крака и вие можете да приложите Кода за онова, което ви тревожи най-силно, и да му позволите да излекува клетъчните ви спомени. По-важно от изчезването на болката в крака при Джо се оказа преобразяването на емоционалния му живот, но забележете: той не се беше фокусирал върху това. За трайно и постоянно изцеление трябва да излекувате спомените на клетъчно ниво. Това всъщност е логично. Всички имаме спомени, които будят у нас чувство на гняв, тъга, страх, объркване, вина, безсилие, безнадеждност – списъкът е безкраен. Не е логично да таим всичко това в себе си и да не платим някаква цена. Цената е здравето, взаимоотношенията, кариерата и пр. Всички имаме нужда да изцелим причината на проблема, не само симптомите. Защо? Защото, ако излекуваме само симптомите, проблемът вероятно ще се върне или на негово място ще дойдат два други, тъй като онова, което ги причинява, все още е налице. Източникът на проблемите, който искате да промените и за който ви помолихме да помислите в началото на книгата, са деструктивните спомени на клетъчно ниво. След като знаем това, как можем да открием спомените, свързани със собствения ни проблем? И второ, как да ги излекуваме?                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  Защо усилията да се „справим” само влошават положението?                                                                                                                           Психологията се опитва да намери решение от десетилетия насам, но някои от най-новите изследвания показват, че да се говори за проблемите отново и отново всъщност може да ги задълбочи. Лечебният код автоматично лекува деструктивните спомени на клетъчно ниво. Той не лекува клетъчната памет, като ви учи да мислите за проблема по друг начин, което съвременната психология нарича „рифрейминг”, промяна на рамката. Нито балансира мозъчната химия, защото химичният дисбаланс е симптом, а не причина. Той не ви кара да мислите за нещо друго вместо за проблемите си. Не. За мен всичко това е усилието „да се справим”. Да опитваме да се справим, означава, че просто усвояваме по-конструктивен начин да надмогнем болката. А това, което всеки иска, е болката да изчезне. Лечебният код е физически механизъм в организма, който при активирането си променя енергийния модел (Тайна № 2) на деструктивната клетъчна памет (Тайна № 3) в здравословен. Когато това се случи, стресовата реакция на организма се включва или изключва (Тайна № 1). Това не означава, че спомените изчезват, а само, че вече не могат да ни навредят. Ето какъв е проблемът: „справянето” е равносилно на стрес. Тъй като всеки проблем, известен на човека, може да бъде проследен до стрес, механизъм за справяне с проблемите, който създава стрес, е меко казано непродуктивен, а казано откровено – безумен. Нека обясня. Тялото и умът имат списък с неща, които трябва да вършат всеки ден, както и определено количество енергия за целта. Има неща, които са наложителни, неща, които са необходими, и други, които са желателни. Наложителни са дишането и сърдечната дейност. Необходими са храносмилането, отделянето на ненужните вещества, пречистването на кръвта и функционирането на имунната система. Желателни са възстановяването, промяната на старите деструктивни спомени и други. Ако енергията, с която организмът разполага, намалее, може да се окаже, че значителен процент от енергията, която изразходваме всеки ден, отива само за потискане на спомените на клетъчно ниво. Ако вече сте ме изпреварили и сте се досетили, че това вероятно означава проблеми със здравето, взаимоотношенията или кариерата, мога само да ви поздравя. Съвършено прави сте. Изследването на д-р Джон Сарно, преподавател в Медицинския факултет на Нюйоркския университет, за когото вече ви споменах, потвърждава, че хроничните болки и здравословни проблеми при възрастните са резултат от потискането на деструктивните спомени на клетъчно ниво. Процесът на потискане поражда постоянен стрес, докато накрая нещо се поврежда. Изследванията на д-р Сарно, на Медицинския факултет на Югозападния университет и Медицинския факултет на Станфордския университет стигат до единодушното заключение, че именно изцеляването на тези спомени, а не потискането им (което ние наричаме „справяне”) води до постигане на оптимално здравословно състояние. Според тези източници, както и много други, онова, от което отчаяно се нуждаем и което завинаги ще промени грижите за здравето, е възможността да изцеляваме деструктивните спомени на клетъчно ниво, вместо цял живот да се опитваме да се „справяме” с тях. Десетилетия наред вярвахме, че справянето е начин да отстраним вредните последици. Последните проучвания сочат, че това е смъртоносна заблуда. Спомените на клетъчно ниво носят разрушение, независимо дали съзнаваме съществуването им, или не.                                                                                                                                             Какво означава изцеление?                                                                                                                                                                                                                                                            Какво означава изцеление на клетъчната памет? Че ще се освободите от негативните вярвания, гняв, фрустрация, негодувание, вина, безнадеждност и други деструктивни емоции. Можем ли да го докажем? Категорично да. Доказателството е, че хората последователно и предсказуемо съобщават за изцеляване на деструктивните си чувства и вярвания. Това се случва на всеки семинар, който провеждаме където и да било в страната. Имаме записани видеоклипове със споделени истории: хора, които са изпълнили Лечебните кодове, разказват, че страхът, негодуванието и всички останали негативни емоции се изцеляват бързо и стабилно. Не е необичайно някой да твърди, че проблем, който са имали със свой близък от десет, петнайсет, двайсет и повече години, се е решил в рамките на няколко минути до няколко дни. Често разказват за методите, които са опитвали в продължение на десетки години, без да стигнат желаните резултати. Защо е така? Защото деструктивните ни чувства и вярвания се пораждат от спомените ни. Единственият начин да ги изцелим е, като изцелим паметта си.                                                                                                                                                                                                                                                             „Справянето” не е изцеление                                                                                                                                                                                                   Често бъркаме „справянето” с изцеление. Когато се занимавах с частни психологични консултации и терапия, почти никога не постигах изцеление, но умеех да уча хората да се справят. В действителност точно за това се обучават повечето психолози и терапевти. На практика всички програми за самопомощ, с които съм запознат, са пълни с механизми за справяне. Какво означава това за човека, който ги използва? Че ще носи боклука от проблемите със себе си през целия си живот, но ще се научи да го пръска с парфюм, когато замирише. Ще се опитва да го натика на някое място, където да не му се пречка много. Чувал съм дори за терапевти, които казват на клиентите си, след като са се научили да се справят, че проблемът им е решен. И понеже са специалисти, повечето от хората им вярват. Ако проблемът наистина е решен, тогава всички проблеми, причинени от него, също трябва да се решат, а както вече видяхме, спомените на клетъчно ниво са източникът на физическите здравословни проблеми. Ако действително е настъпило изцеление, тогава всичко би трябвало да се излекува – не само емоциите, чувствата и вярванията, но и предизвиканите от тях физически заболявания. Доказателството, че Лечебните кодове лекуват клетъчната памет, са разказите на хората за изцелените им чувства, вярвания, нагласи и модели на мислене. Системата на Лечебните кодове ® разполага с инструмент за измерване на резултатите и хората го използват.                                                                                                                                                                                                                                                   Неслучайно при изцеляването на клетъчната памет (Тайна № 2) енергийният проблем се решава и хората виждат как здравословните им проблеми изчезват. Ето че завършихме изложението на първите три тайни, затова нека ги припомним накратко. Тайна № 1: Болестите и здравословните нарушения имат една обща причина и тя е стресът. Доказателството, че Лечебният код лекува стреса, са безпрецедентните резултати от ВСЧ тестовете – златният стандарт на медицински тест за измерване на нивото на стреса в автономната нервна система. Тайна № 2: Всеки проблем е енергиен проблем. Ако можете да решите енергийния проблем, ще решите всички породени от него проблеми в живота си. Лечебните кодове са квантово-физична лечебна система, която променя енергийните модели в организма. Доказателството за това са разказите на хората, които споделят, че всички техни проблеми – от сериозни заболявания до затруднения във взаимоотношенията, кариерата и успеха, са били решени. Тайна № 3: Проблемите на сърцето (наричани по най-различен начин от съвременната наука: клетъчна памет, несъзнавано, подсъзнание и пр.) са контролният механизъм на здравето. Те могат да генерират излъчване с деструктивни енергийни честоти и да пораждат стрес. Лечебните кодове лекуват деструктивните спомени на клетъчно ниво, както става ясно от изцеляването на деструктивни чувства, вярвания, нагласи и мисли. Да сглобим мозайката. Проблемите на сърцето (Тайна № 3) пораждат деструктивно енергийно излъчване (Тайна № 2). Вредните енергийни честоти (Тайна № 2) причиняват стрес (Тайна № 1). А стресът е източникът на всички физически и емоционални проблеми (Тайна № 1). Затова, ако изцелите проблемите на сърцето, можете да решите на практика всеки проблем в живота си. Лечебните кодове лекуват клетъчната памет. Спомнете си думите на Уилям Тилър: „Медицината на бъдещето ще се основава на контрол над енергията в тялото”. Лечебните кодове са сбъднатото предсказание. Те представляват квантово- физична система за изцеление, която открива и лекува енергийно излъчване с деструктивни честоти в организма. Важно е да знаем, че от проблемите на сърцето зависи и здравето ни. Но има и друго. Как да достигнем до спомените на клетъчно ниво? Какво да правим с тях? Къде се намират те? А това ни отвежда към Тайна № 4.                                                                                                                                                                                                                        Тайна № 4:ХАРДДИСКЪТ НА ЧОВЕКА