Борбата на лихварите евреи за световно господство

                                                                                                                      „Паричната революция“, е започнала в средните векове. Обаче това не е било еднократно събитие, „революцията“ продължава и в следващите векове, тя се явява като „перманентна революция“, която продължава да се осъществява и пред очите ни.
Под „парична революция“ ние разбираме инициирани от лихварите съществени изменения в паричната система, които водят до укрепване на техните позиции в отделни страни и в целия свят като цяло, приближаване на тяхната въжделена цел – световно господство.
Може да разграничим няколко основни етапа на „паричната революция“
1.Отмяна на забраните и ограниченията за взимане на лихвен процент, легализация на лихварството.
2.Легализация на частичното резервиране на задълженията на лихварите към своите клиенти.
3.Създаване на фондова борса.
4.Учредяване на институцията „централна банка“
5.Въвеждането на тъй наречения „златен стандарт“.
6.Отмяна на „златния стандарт“ и окончателен преход към емисия на необезпечени пари.
7.Всеобща либерализация на икономическата дейност, както в отделни страни, така и в мащабите на световния пазар.
Отделните етапи по време може да се застъпват един други. Редица по-малко съществени събития (изменения в паричната система) не са намерили своето отражение в приведената по-горе схема на периодизация на „паричната революция“, например, създаването на някои от важните за съвременната „икономика“ финансови институти – международни финансови организации, инвестиционни банки, взаимни фондове, хедж-фондове, „електронни пари“, финансови производни инструменти и т.н. По-голямата част на тези нововъведения се падат на петия и особено на шестия период на „паричната революция“, когато темповете на промените са на порядък по-високи спрямо предишните периоди. При толкова висока динамика не е изключено да се окажем свидетели на прехода на „паричната революция“ в някаква следваща фаза.
„Паричната революция“ неизбежно е съпроводена с напрежение и противопоставяне на лихварите и обществото, и в тази борба има победи и поражения, както от едната така и от другата страна, и обхваща освен паричните и финансовите сфери, а така също и политическата, и правовата, и нравствената и религията. „Паричната революция“, в крайна сметка, предполага изменение на човека, неговото съзнание и поведение. Измененията на паричната система – са отражение на духовния строеж на обществото. Събитията в света на парите може да сравним с движението на „сенките“, хвърляни от света на духовния живот на човека.
В дадения труд ние фиксираме в основи само движението на „сянката“. В същото време задача на богословите, философите, писателите, поетите, — е да реконструират и обяснят първопричините за тези „танци на сенките“ – измененията в духовното устройство на обществото. В качеството си на опити да се осмислят духовните първопричини на измененията в света на парите (и в целия материален живот на обществото) може да назовем трудовете на: Макс Вебер – „Протестантската етика и духът на капитализма“, Вернер Зомбарт –„Буржоа“, Сергей Булгаков –„Философия на стопанството“, Лев Тихомиров –„Религиозно философски основи на историята“ и редица други.
Историята на лихварството показва, че да се говори за някакви „обективни“ закони за развитие на паричната система не може, това развитие е резултат от борбата на конкретни хора с изключително „субективни“ интереси, мотиви, страсти и слабости. Всяка победа на лихварството може и трябва да се разглежда само като проявление на политическа, социална, нравствена, а в крайна сметка духовна слабост на хората, не съумели да устоят пред изкушението на „златния телец“.


“Паричните революции“ на „късния“ капитализъм

„Късният" западен капитализъм е започнал да се формира във втората половина на XX век. Днес живеем в епохата на „късния“ капитализъм. Това вече е капитализъм, обременен със сериозни „болести“. Но не става дума за „болестите“. „Жаждата за пари“ и стремежът към световно господство са заставяли и продължават да заставят лихварите да търсят все нови пътища за обогатяване. Внедряването на всяко такова средство е важен етап на перманентната „парична революция“.
Западният капитализъм е влязъл в стадия на късното си развитие преди четири десетилетия. Границата на този преход се определя достатъчно точно – 15 август 1971 г. Какво е станало на този ден? На този ден американският президент Р. Никсън в свое изказване по националната телевизия съобщил на гражданите на САЩ и на целия свят много важна новина: Америка прекратява обмяната на своите долари за злато. Това е взрив, който без преувеличение може да се нарече още една „парична революция“.
За да разберем значението на това събитие ще направим малка екскурзия в XIX век. Тогава в света постепенно се утвърждава тъй наречения „златен стандарт“. Същността му е в това, че в основата на националната парична система се намира златото. Това не означава, че в обръщение се намират само златни монети или кюлчета. Това означава, че всички пари (книжни, безналични) е можело да бъдат обменяни за ценния метал, при това по определен курс (паритет). Първия златен стандарт е въвела в началото на XIX век (след наполеоновите войни) Англия. Втора била Германия, която преминала на злато след франко-пруската война 1871 г. След Германия последвали Франция и други европейски страни. Русия се присъединила към блока на страните от „златния стандарт“ в самия край на XIX век (в резултат на проведената парична реформа на С. Вите). Примерно по това време „златният стандарт“ се утвърдил и в Америка. Та така, в много страни по света се утвърдила парична система, базирана на жълтия метал. Това било скъпоструваща система: за да се поддържа паричното обръщение вътре в страната, трябвало да добива злато от недрата на земята или постоянно нещо да се експортира за злато. Без златен запас не може да се обезпечи паричното обръщение в държавата, тъй като хартиените пари е трябвало да бъдат обезпечени от запасите на жълтия метал. При такава система парите обикновено не стигат, средство за поддържане на необходимата маса пари в икономиката остава вземането на заеми, при това в злато. По такъв начин, за страните от „златния стандарт“ постоянно е съществувала опасност да се опарят от неудобен златен заем. Защо, все пак, държавите са внедрили такава неудобна и скъпо струваща парична система? Накратко казано, тази система е била изгодна за тези, които са имали много злато, което са можели да дават на нуждаещите се за лихва. А злато са имали не много лихвари, на първо място сред тях са били Ротшилдите.
Минал век от момента, когато „златният стандарт“ започнал своето победно шествие по света. И неговото шествие завършило, както казахме, на 15 август 1971 г. Във втората половина на XX век златото започнало вече да пречи на главните лихвари да правят пари: превърнало се в своеобразна „спирачка“ или „котва“, която не позволявала на световните лихвари да включат на пълна мощност „печатната машина“ (та нали при „златния стандарт“ количеството пускани в обръщение пари било лимитирано от златния запас).
Веднага след включването на пълна мощност на „печатната машина“ на лихварите, „финансовите иновации“ се посипали като от рога на изобилието. Тези „иновации“ са многообразни:
-различни нови „финансови инструменти“, на първо място производни инструменти (деривати);
-Нови „финансови продукти“ (включително до услуги по застраховане на риска от падане на метеорит върху дома ви);
-Нови финансови институти (например, хедж фондове, взаимни фондове, фондове на фондовете и т.н.);
-Въвличане в сферата на паричните отношения това, което по-рано не се купувало и продавало (например, „интелектуалната собственост“);
-Превръщане на фирмите в обект на пазарни спекулации (за което започнали активно да насаждат надпревара за увеличение на „капитализацията на бизнеса“) и т.н.
Важно събитие в историята на късния американски капитализъм станало разрешаването на банките в САЩ да се занимават практически без ограничения с финансови спекулации. Ето един от най-лесните способи за получаване на свръхпечалби от лихварите. През 2002 г. бил отменен приетия през 1933 г. Закон Глас-Стигал, който забранявал използването на парите на вносителите за игра на борсата. Много банки от депозитно кредитни учреждения се превърнали в депозитно инвестиционни: те започнали да играят с парите на вносителите на различни финансови пазари. Веднага след това започнало „надуването на балона“ на пазара на недвижими имоти и пазара на ипотечни ценни книжа (който, както е известно, се спуква след няколко години, предизвиквайки тежка финансова криза).
Смисълът на всички тези „финансови иновации“ е достатъчно прост: да се създаде на растящо търсене на „хартиената продукция“ на притежателите на „печатната машина“ (тоест на парите), а също така да се подсигури „законно отнемане на парите“ от физически и юридически лица в резултат от активното им въвличане в „честните“ игри на финансовите пазари.
Светът се намира в напрегнато очакване на втората „вълна“ на финансовата и икономическа криза. Освен това, Западна Европа през 2011 г. влезе в остра фаза на „дългова криза“. Макар за „изкупителна жертва“ да е избрана Гърция, финансово икономическото положение на другите страни членки на Европейския съюз не е много по-добро (а за някои страни и по-лошо). Някои тревожни признаци започнаха да се появяват в Китай.
Светът се намира на границите на сериозни сътресения и изменения. Световните лихвари провеждат глобална политика на тъй наречения „управляем хаос“. В рамките на тази политика при тях е планирана поредната фаза на „паричната революция“. Тези планове не са ни известни до край. Но общият вектор на тяхната политика е разбираем. В частта за създаване на „хаос“ се планира война (или серия войни) и „оранжеви“ революции в много части на света. В частта за „управление“ се планира активно да се строи конструкцията на световното правителство. Някои от тези планове периодично се огласяват: учредяването на общо министерство на финансите за Европа, рязкото усилване на ролята на Европейската централна банка (ЕЦБ) създаване на световна централна банка, въвеждане на международни данъци, пълен преход към безналични пари и т.н. Впрочем, в плановете на световните лихвари историята може да внесе сериозни корекции. За което свидетелствува цялата история на „перманентната парична революция“.


Глава 3

„Паричната революция“: легализация на лихвения процент

Заемодателя никога не се наслаждава на това, което има, никога не се радва затова, дори и тогава, когато нарастват процентите, не се весели за придобитото, напротив, съжалява за това, че лихвата не е сравнима с капитала; и преди още тази неправедна лихва да се е умножила до там, той се старае да я пусне в оборот, обръщайки в капитал и самите проценти, и насилнически ги заставя да произвеждат преждевременно рожби ехиднини. Такова нещо е лихвата. Тя по-лошо от отровна змия терзае и яде душите на нещастниците. Ето – „съюз на неправдата“! ето – „веригите на робството“! Човека казва: аз не ти давам за да имаш, а за да ми върнеш с лихва.
Свети Йоан Златоуст



Католицизмът: двойствено отношение към лихварството

Легализацията на лихварската дейност не е станала отведнъж. В различни държави в Европа този преход е продължавал от няколко десетки години до няколко века още при формално пълната власт на римокатолическата църква. Този преходен период е завършил с ¬Реформацията. Редица изследователи обръщат внимание на това, че именно преходът на лихварството от „нелегално“ към „полулегално“ положение е създал духовно нравствените и материалните предпоставки за Реформацията, станал е най-важната причина за „духовната революция“ в лоното на католицизма.
На преходния етап се наблюдава тенденция към формиране на „двоен подход“ на римско католическата църква към лихварството. Това, от една страна, запазва строгите забрани на лихварството за християните; от друга страна, снизходително отношение към лихварските дейности на онези лица, които са извън лоното на католическата църква.
Става дума, преди всичко, за евреите, т.е. представителите на юдаизма. Снизходителното отношение към евреите лихвари се обяснява с това, че към техните „услуги“ са прибягвали монарси, князе, йерарси на католическата църква и даже Папата. Освен това данъците вземани от доходите на евреите лихвари, са били крайно необходими за попълване на хазните на монарсите. Именно по това време започва укрепването на позициите на евреите в света на финансите.
За това може по-подробно да се научи от книгата на Вернер Зомбарт „Евреите и стопанския живот“, която е била написана в началото на миналия век и вече няколко пъти е преиздавана в постсъветско време. Започвайки от времето на кръстоносните походи, лихварството, по мнението на Зомбарт, става основно занимание на евреите.
Впрочем, даже към лихварската дейност от християни позицията на църквата престанала да бъде така жестока, както е била на първия етап. Работата е там, че без излишен шум с лихварство са се занимавали и някои манастири, католически ордени, отделни епископи и даже хора от близкото обкръжение на Папата. Доста често представители на католическата църква за даване на кредити са ползували за посредници евреите лихвари, естествено без да афишират връзките си с тях. Фактически, бил е създаден механизъм на „взаимноизгодно“ сътрудничество в сферата на кредитирането с лихва между представителите на двете вероизповедания. Някои от представителите на интелектуално католическия елит се опитвали да намерят идейно догматическо обяснение на такова сътрудничество, други остро протестирали против такива практики.
Първите опити, вътре в католическата църква да се намери логическо и богословско обяснение на лихвата, обикновено се свързват с името на известният схоластик – богослова Тома Аквински (1225-1274). От една страна той справедливо е осъждал евреите лихвари. Например, той е написал, че лихварите, по същество, търгуват не толкова с пари, колкото с време: та нали заемополучателя получава не толкова парите, колкото времето, което го отделя от момента на получаване на заема до момента на изплащане на дълга. Днес възприемаме фразата: „времето е пари“ без възражения. А тогава времето се е възприемало като дар божий, а с такива дарове се е забранявало да се търгува. От друга страна, той вече допуска „възнаграждение“ за дадените в дълг пари. Той нарича това „плащане за риска“. Не се забранява „възнаграждение“ в тоя случай, ако парите се дават за някаква определена цел, която носи приход на заемополучателя. В този случай процентът е заплащане за участие в търговския проект. Вярно, че Тома Аквински не намира за разумен въпроса: длъжен ли е притежателя на парите да иска процент, ако доход от тези дела не е получен.
Такава трактовка вече е била сериозно отстъпление от позициите на по-ранните схоластици, които считали, че парите, дадени в кредит от едно лице (кредитор) на друго, стават собственост на последния (кредитополучателя). Исканото от кредитора заплащане за ползуване на нещо, което вече не му принадлежи, означава опит за ограбване на кредитирания. Ние, живеещите в XXI век, трудно можем да разберем тази логика, а в епохата на ранното християнство тя е била единствено възможна.
На преходния етап в пълна сила са се проявили всички ония изгоди, които дава практикуването на лихварството за лихваря: преди всичко, това са възможността:
- за получаване на доход във формата на лихва; -за присвояване на имуществото на длъжника, използвано в кредитната сделка като залог;
- за получаване на особени права от длъжника – както финансово стопански, така и политически.
С първия вид изгоди нещата са повече или по-малко очевидни.
Що се отнася, обаче, до втория вид изгоди, то в средните векове, където основния вид дейност на човека е било селското стопанство и главния „капитал“ – земята, именно тя е била основен обект на залог. За залог са се използували и добитъка, инвентара, сградите, покъщнината. Освен имуществото в залог, не рядко, се е оказвал и самият човек. В отделни случаи при невъзможност да погаси задълженията си кредитополучателя се е превръщал в роб, преминавайки в собственост на лихваря, или „крепостен“ – тоест в положение на полуроб. Понякога в такова положение на „жив залог“ са се оказвали други членове от семейството или цялото семейство на длъжника. Например К. Маркс в том 3 на „Капиталът“ в глава 36 „Докапиталистически отношения“ достатъчно подробно описва, как още в древен Рим патрициите давали на плебеите на заем с високи лихви хляб, коне, говеда, а в случаите на не погасяване на дълговете превръщали плебеите в роби. Също така той дава примери от средновековието: при Карл Велики френските селяни били разорени от войните и били принудени да вземат парични и стокови кредити. В случай на не погасяване на дълговете те се превръщали в крепостни.
Ще се спрем малко по-подробно на третия вид изгоди, които у много автори се оказват „зад кадър“. Онези лихвари, които давали пари на заем на крале и принцове, се решавали да „опростят“ напълно или частично дълговете на своите височайши клиенти. Но в замяна си издействували такива привилегии, като събиране на данъците, аренда на монетния двор, „управление“ на крепостните селяни. Ето какво пише по този повод Н. Островский: „в Русия помешчиците давали именията под аренда на евреите (лихварите –В.К.), и те, вече от свое име, обирали селяните, често събирайки ги на едно, което позволявало да действат „по-ефективно“… именно затова народът се е отнасял към привилегированите друговерци (лихварите евреи-В.К.) по-лошо, отколкото към властите“.
Най-важното – лихварите от влиятелните си клиенти, олицетворяващи и представляващи политическата власт, в отплата за своите „услуги“ са се стремили да получат политически привилегии. Н. Островски пише: „Кредитът даден на властта, — това е обикновен подкуп или скрита форма на заплащане при покупка на привилегии, или при покупка на власт във вид на преотстъпване на длъжностно лице на част от властта или пълномощията. Фактически – това е подкуп. Но подкупи съществуват и извън кредитните отношения. Кредитът – е само маскировка, а кредитните учреждения – акумулатори на средства за подкуп на властите. Най-често за подкуп се използуват средства на самата власт или населението…“
По-нататък Н.Островский пише, че кредиторите, „пристигайки на новите места, скоро получавали привилегии, а след съвсем незначително време, ставали много богати и състоятелни хора. Никакво морално оправдание на тези привилегии никога не е съществувало макар и само за това, че в основата на този бизнес лежи дестабилизацията на обществените отношения и изменение на законите в полза на кредитора с помощта на подкуп“
Ще отбележим, че по същество цялата история, започвайки от средните векове (поне относно историята на Запада) и до ден днешен – това е история на „дестабилизацията на обществените отношения и изменението на законите в полза на кредитора с помощта на подкуп“. Може да се съгласим с Н.Островский, че „кредитните учреждения – това са акумулатори на средства за подкуп на властта“. Обаче от някакъв момент в историята самата власт става жертва на интригите и разрушителната дейност на лихварите. По тази причина споменатите „акумулатори на средства“ започват да се използуват за подкупването на сили, намиращи се в опозиция на законните власти, — примерно „църковни реформатори“, „народни предводители“, „бунтуващи се боляри“, „политически партии“, „профсъюзни лидери“ „депутати в Думата“, „оранжеви активисти“, „блатни опозиционери“ и т.н.


Средновековна Европа: лихварите излизат от нелегалност

Етапът на пълна легализация на лихварството започнал още в средните векове и се простира във времето до наши дни. И в този етап е имало не малко приливи и отливи, тоест изменения по посока на либерализация на дейността на лихварите и по посока на втвърдяване на забраните и ограниченията. Тези „колебания“ се изразявали в изменение на пределните величини на взиманите проценти; видове кредити, по които се е допускало взимане на проценти; строгост на наказанията за нарушаване на предписанията и т.н.
Обикновено в учебниците е написано, че забраните за взимане на лихва законодателно са били снети в епохата на Реформацията или дори по-късно, в епохата на буржоазните революции: „Законодателната отмяна на забраната за взимане на проценти в Англия е станала през XVI век, в във Франция едва в края на XVIII век в периода на френската революция“.
Обаче по наше мнение легализацията на лихварството е станала съществено по-рано.
Първо, следва да си спомним, че известния католически Орден на тамплиерите е имал официално разрешение от Папата да се занимава с финансови операции. Първоначално тамплиерите, които са били крайно бедни рицари, сами са заемали пари от евреите лихвари. По-късно Папата ги освободил от необходимостта да връщат тези дългове. Постепенно тамплиерите сами започнали да дават пари в заем, при това при по-нисък процент, отколкото евреите лихвари; затова те достатъчно бързо започнали да заемат доминиращо положение на паричните пазари в Европа и Средиземноморието. В началото на XIV век Ордена на тамплиерите бил обявен от френския крал Филип IV Красивия извън закона, а главните му ръководители били екзекутирани.
Второ, в католическа Европа вече през X-XI век се оформили своеобразни „офшорни зони“, където на християните им е било позволено да се занимават с лихварство. Става дума за такива градове – държави в Италия като: Венеция, Генуа, Флоренция, Ломбардия, Сиена и Лука.
Вече в началото на XIII век две известни флорентински фамилии – Барди (Bardi) и Перуци (Peruzzi) били толкова богати, че можели да дават заеми и други финансови услуги на феодалните държави и Папата. Наричали ги банкерите на Папата. В началото на XIV век (особено след като тамплиерите слезли от сцената) тези банкерски фамилии разгърнали свои мрежи навсякъде по Европа. Така, домът Барди имал филиали в Барселона, Севиля, на Майорка, в Париж, Авиньон, Ница, Марсилия, Лондон, Брюге, Константинопол, Йерусалим, на Родос, на Кипър и др. Краят на банковите къщи на Флоренция дошъл през 40-те години на XIV век. Перуци и Барди дали през 1340 г. кредит на огромната по това време сума от 1,5 млн. златни форинта на английския крал Едуард III. Тези пари му трябвали за да води война с Франция (която война по-късно прераснала в Стогодишната война). През 1345 г. кралят обявил за своята неплатежоспособност (дефолт), и двете банкерски къщи се разорили.
На смяна на разорилите се банкерски къщи във Флоренция дошли нови, от тях най-богати и влиятелни били фамилията Паци (Pazzi) и Медичи (Medici). През XV век в Европа домът Медичи бил най-богатият, а банка Медичи – най-голямата. Кланът Медичи бил тясно свързан с Папите, те постоянно използували услугите на тяхната банка.
Южно италианските лихвари активно паразитирали върху стопанството на най-богатата по ония времена държава – Византия. Венецианските и други южно италиански лихвари и търговци имали особен, привилегирован статут (както сега се казва – „режим на най-облагодетелствувана нация“) във Византия в епохата на разцвета й и заработвали добри пари. А градовете-полиси, ако се изразим на съвременен език, били своеобразни офшорни зони, където са се стичали печалбите на лихварите и търговците. Главен източник на богатства на Византия били митата, които взимали при преминаването на морските съдове през Босфора и Дарданелите.
Най-голям стопански и финансов разцвет Византия достигнала при император Василий II (975-1025 г.), когато годишните доходи на империята изчислено в злато достигали 90 тона. При това генуезките кораби имали имунитет от митнически контрол, затова генуезците активно се занимавали с контрабандна търговия. На тях им се разрешавало свободно да внасят и изнасят ценни метали, а за сметка на различия в пропорциите на цените във Византия и другите държави те получавали тъй наречената „арбитражна“ печалба. Без да споменаваме печалбите от лихварската им дейност.
Постепенно големите финансови потоци започнали да се изместват от Византия към Юга на Италия. След известно време дейността на венецианските лихвари в християнска Византия влязла в противоречие с религиозно нравствените и правови норми на тази държава, започнало да възмущава както простия народ, така и представителите на властта. Всичко завършило с това, че през 1181 г. в Константинопол настанало клане на чужденците. Дошлият на вълната на тези събития на власт император Андроник Комнин изгонил извън пределите на своето царство венецианските лихвари.
Последните решили да се реваншират и взели активно участие в подготовката на тъй наречения „кръстоносен поход“, който завършил с разграбването на Константинопол през 1204 г.
Плячката, която заграбили кръстоносците, била равна на 1 млн. келски марки, което е еквивалентно на 30 т злато. По онези времена това е било несметно богатство. Достатъчно е да споменем, че даже след две столетия (през 1400 г.) годишните бюджети в златен еквивалент в отделните градове републики и държави били равни на: Венеция 5,4 т, Франция 3,4 т, Милано 3,4 т, Флоренция 2 т, Португалия 1,35 т, Генуа 0,8 т.
След време всичкото злато и ценности преминали в ръцете на лихварите, които „обслужвали“ кръстоносците. По мнението на някои историци, именно тези несметни (по онова време) богатства и били онова „първоначално натрупване на капитал“, което дало тласък на развитието на капитализма. Злато и сребро от Америка (епохата на тъй наречените „велики географски открития“) се появило в Европа след три столетия. Позициите на лихварите от Венеция и други градове на Южна Италия станали още по-силни, те започнали да разпространяват своето влияние по цяла Европа и даже се опитвали да поставят под свой контрол и Русия.
Ето какво казва за тези времена архимандрит Тихон Шевкунов, създател на известния филм „Гибелта на империята. Византийски урок“: „Именно с несметните богатства на Константинопол е било отгледано чудовището на лихварската банкова система на съвременния свят. Този малък сега град в Италия, Венеция, е бил Ню Йорк на XIII век. Тук тогава са управлявали съдбите на народите. В началото по-голямата част от награбеното спешно се извозвало по море във Венеция и Ломбардия (оттам тръгнала думата „ломбард“). Като гъби след дъжд започнали да се появяват първите европейски банки. По-малко любопитните, отколкото тогавашните венецианци, немци, холандци и англичани се включили малко по-късно; от тях на основата на нахлулите в Европа византийски пари и съкровища започнал да се създава оня същия знаменит капитализъм с неговата неутолима жажда за печалба, която по същество се явява генетическо продължение на опиянението на военния грабеж. В резултат от спекулации с константинополските реликви са се образували първите крупни еврейски капитали“.
Византия след този кръстоносен поход така и не могла да се възстанови, а след две и половина столетия престанала да съществува. Както пишат историците, — в резултат на завземането на Константинопол от турците. Но ако се поразровим по-надълбоко ще видим, че зад турците са стояли все същите лихвари.


Реформацията: по-нататъшно настъпление на лихварството

Счита се, че „църковната революция“ във вида на Реформацията е започнал Мартин Лютер, и много автори го считат за „предтеча“ на капитализма. Интересно е да се знае, че този отец основател на протестантизма е бил настроен крайно негативно по отношение на лихварството. По –дълбоко изучаване на историята на Реформацията води към извода: „църковната революция“ е била в не малка степен провокирана от комерсиализацията на католическата църква (в това число от нейната лихварска практика). Така че Лютер в равна степен обвинявал в лихварство и евреите и духовниците на католическата църква:
„Езичниците можаха да разберат, на основата на разума, че лихварят е четирижди крадец и убиец. Ние християните, така ги почитаме, че едва ли не им се молим заради парите им… който граби и краде от другия неговата храна, той извършва убийство (понеже това от него зависи), както ако го беше морил от глад и измъчвал до смърт. Така постъпва лихварят; и си седи спокойно в креслото, вместо, както му се полага по справедливост, да увисне на бесилото, за да кълват такова количество врани, колкото е откраднал гулдени, ако по него има достатъчно месо, че да стигне за всичките врани. А дребните крадци ги бесят… Дребните крадци свършват в пранги, а големите крадци ходят в злато и коприна… затова на земята няма за човека враг по-голям (след дявола), от скъперника и лихваря, тъй като той иска да е бог над всички хора. Турци, воини, тирани – всички те са зли, но все пак са длъжни да дават на хората да живеят и сме длъжни да признаем, че те са зли хора и врагове и могат и даже са длъжни понякога да се смилят над някои. Лихварят и скъперникът обаче искат, целия свят да гладува и се измъчва от жажда, да погива в нищета и печал, и щото само той сам да има всичко, и щото всеки да получава от него като от господ и да стане навеки крепостен… той винаги носи мантия, златни вериги, пръстени, мие муцуната си, дава си вид на човек верен, набожен, хвали се… Лихварят — е грамадно и ужасно чудовище, звяр, опустошаващ всичко, по-лош от Какус, Хернон и Антей (герои на античната митология В.К.). Обаче, украсява се, приема благочестив вид, за да не видите къде са изчезнали биковете, които е натикал в леговището си на заден ход. Но Херкулес е длъжен да чуе рева на биковете и виковете на пленените и да открие Какус даже сред скалите и клисурите, за да освободи биковете от злодея. Защото Какус се наричаме злодея, набожния лихвар, който краде, граби и изяжда всичко. И все пак той като че ли не е направил нищо лошо, и мисли, че даже никой не може да го изобличи, защото той е вкарал биковете в леговището си със задницата напред, и от следите им ще личи, като че ли са пуснати навън. По такъв начин лихварят се опитва да излъже целия свят, като че ли той принася полза и дава на света биковете, докато в действителност ги хваща само за себе си и ги изяжда… И ако бият на колелото и обезглавяват разбойниците и убийците, то колко пъти повече трябва да качат на колелото, да четвертоват… да изгонват, прокълнават, обезглавяват всички лихвари.“.
Трудно е да се намери по-остър памфлет против лихварството. Той е не само емоционален. В него има, най-малкото, две важни мисли, които ни помагат да разберем природата на съвременните лихвари банкери.
Първо, Лютер е надникнал надълбоко в душата на лихваря и е разбрал: обогатяването за лихваря е само средство; целта е – да стане като бог („той иска да е бог над всички хора“). Лихварят наистина се стреми да заприлича, но не на бог, а на антипода му – дявола.
Второ, дейността на лихваря е организирана по такъв начин, че тя (дейността) и той (лихваря) външно изглеждат съвсем благопристойно и почтено в очите на народа, даже християнския („ние, християните, така ги почитаме“). И успява, с измама и благодарение на простодушието и доверчивостта на простия народ („по този начин лихварят искал да измами целия свят, като че ли той носи полза и дава на света бикове, докато той ги хваща само за себе си и ги изяжда…“). Днес, навярно, благодарение на интензивната обработка на съзнанието с помощта на СМИ в очите на обикновения човек (до голяма степен отдалечил се от християнството) съвременният лихвар банкер изглежда още по-почтено; разбирането за престъпния характер на банковата дейност до съзнанието на обикновения човек не достига.
Но в живота се случило точно на обратно: М. Лютер разчистил пътя на тези, които люто ненавиждал – лихварите. Как да не си спомним поговорката: „пътят към ада е постлан с добри намерения“.
Друг отец основател на протестантизма – Калвин – в написано от него писмо за лихварството заема позиция, съвършено различна от Лютер. Тази позиция може да наречем диференциран и сдържан подход към лихварството. Той е против най-омразните форми на лихварството, но заедно с това смята за „естествено“ да се печели от дадения заем, особено когато е с цел за получаване на доход от заемополучателя и ако процентът не е извънредно голям (да превишава 5%). На лихварите тази пролука в позициите на християните е била достатъчна, процесът на завоюване от тях на нови плацдарми се ускорил. За това достатъчно подробно е писал Макс Вебер в книгата си „Протестантската етика и духът на капитализма“.
„Щафетата“ от Калвин подхванали появилите се в спекуларизиращия се свят „професионалните философи“, заели се ревностно да защитават лихварството в неговия „реформиран вариант“. Ставало дума за това, че лихварството трябвало да се легализира, но при условие, че заемите ще се насочват не към потребление (на особена критика били подлагани заемите давани на аристократите за придобиване на предмети на разкош и въобще за „подслаждане“ на живота), а към това, което със съвременни думи можем да наречем „развитие на бизнеса“. Това би позволило снижаване на процента при заемите и ускоряване на „прогреса на обществото“ (тоест капитализма). Сред трудовете на тази тема може да споменем трактата на Дж. Лока „Съображения за последствията от понижение на процента на паричния капитал“ и трактата на И. Бентам „В защита на процента“.
Може би, първата банкерска династия от епохата на Реформацията в Европа може да назовем немското семейство Фугер. Банкерския дом Фугер (както и банкерите от южна Италия, например Медичи) изградил своето състояние на това, че предоставял пари в кредит на Папата, на крупни феодали, крале. Кредитирането на крале било много изгодно дело. Паричните заеми се давали под залози като; обширни участъци земя, друго недвижимо имущество, в замяна на концесии. Например Фугер получили достъп до сребърните и медни рудници. Банкерите получавали в аренда източниците за доходи на кралете (събирането на данъците), те фактически управлявали активите на монарси и феодали.

Иудаизм – абсолютно не религия, а криминална идеология/ Хилядолетия обагрени в кръв

Извадки от книгата "Ratman"

Автор - Ouray Volot

От момента на възникване на нашата цивилизация на Земята са се случили около 15 000 войни. По време те са различни - от няколко дни до много години. Може би най-добре позната като продължителност е Стогодишна война.

Все пак, това не е така. Най-дългата и кървава , война, убивайки милиони хора вече бушува по земята около 3000 години! Всички тези векове тя жъне своята кървава реколта, без да се спира за един ден или дори за един час! Ден и нощ, за празници и делници, във всички земи близо и далеч отиват на битка с хората в живота и смърт. Тази война на пълното унищожаване на хората водят с човечеството евреите .
Междувременно битката почти никой не вижда и не усеща. Тъй като войната не е официално обявена, тя е - supertayna от най-свирепите на всички тайни . Много често, убиецът забива нож в гърба. Или дава бавна отрова - смъртта изглежда като естествено изчезване. Въпреки това, много от неговите жертви умират от най-обикновения вид на смъртта: под ножа на хирурга на операционната маса от инфаркт или внезапна пневмония. При автомобилна катастрофа. Твърди се че някой е самоубит.

Най-ужасната война в историята започна повече от хиляда години преди раждането на Христос, по време на царуването на Юдовия цар Соломон (вероятно по време на царуването си 1015-975 г. пр.н.е.). Когато се роди План за завладяване на всички земи и народи в продължение на три хиляди години. Първоначално заповедите за унищожение и поръчки за убийство бяха предавани устно.Но за пръв път бяха изложени в писмен вид през 621 г. пр.н.е., от малка група еврейски свещеници - левитите . Близкоизточната земя по онова време е била обитавана от много различни племена. И номади, и такива, които преминали към заседнал живот. Но дори и тогава един клан, които се заселва в южната част на Палестина, е значително по-различен от всички останали. Сърдит и отмъстителен, жесток и хитър, със негъвкаво упорство и страшна злоба. Става дума за една малка Юдея .
Обърнете внимание на съвременните араби: поразителен и безгранична вяра в Бога, рядко войнственост и абсолютна безпощадност към врагове. По време на молитва, хиляди хора на колене в унисон пламенно пребит и пребит до земята безкрайни лъкове zavedёnno устните прошепнати думи на молитва, и в очите - пълно откъсване ... И дори ако камъните падат от небето - те се молят пет пъти на ден. Така евреите са само едно от арабските племена . И все пак евреите в по-голяма степен, почти са непроменени през хилядолетията извършват всичките си варварски заповеди, най-бруталните, кървави ритуали и жертви! Да, да, общността на примитивните диваци не изчезна,като мамутите - те са напълно запазени и до днес! Днес, те са с вратовръзка, използват вилица по време на вечеря, седнали са на компютри , летят в космоса ... Все пак, ако Корана учи своите вярващи да доброта и любов към другите, при евреите универсални морални ценности първоначално били обърнати наопаки .

Това беше толкова отдавна, че Палестина е наречена Ханаан . Многобройни номадски племена, наречени " Хабиру " - от тогава това колективно име остана за евреите . Управителя на Ерусалим докладвани на египетския фараон: "Няма земя на царя вече не е тук, Хабиру я опустошават." На северните земи едва започваше да се образува Израел - в неговия конфедеративна основа включени десет племена. И в южната формира малък евреин апарт. Според легендата, слезе през тези години, еврейският племенен бог Яхве (известен още като Йехова) "назначен" другаря от "избрани хора" , заповядал, че ако те неотклонно следвате инструкциите му, ще бъдат над всички други народи и ще получат награда " обетована земя. " И все пак Господ наказва да Му се покланят в конкретна историческа място: Юда - тоест, неговите последователи трябва да живеят там. Въпреки това, веднага след като евреите - в по-голямата част напълно доброволно се уредиха между другите народи, след което веднага се обявиха за "пленици", "угнетени" и се клеха с най-страшните клетви ", да унищожат потисниците си." История на евреите е верига от много преувеличени митове и легенди, лишени от логика, съставени от фанатични владетели, свещеници за интоксикация и сплашване както на съплеменниците си така и на други народи. Вземи най-малко същото Мойсей , възведен в Божи сан, както и набора от неговите закони. Всичко е хубаво, сладки разкази за Мойсей, твърди се че е намерен в тръстиките - много подробен преразказ на съдбата на вавилонския цар Саргон, който е живял преди хиляди години. A прехвалените мъдри заповеди на Мойсей - това е чисто, почти дословно плагиатство от много по-древни свитъци на египтяни, вавилонци и асирийци.

Или да се обърнем към добре познатата притча за египетския плен. Колко ридание и плач в това отношение при евреите колко крокодилски сълзи проляха в памет на "ужасните страдания, огромните неприятности и мъки безбройни на бедните евреи сред чудовища и потисници!". Блъф от първата буква до последната точка. Не е имало плен . Не, не е имало нито едно вярно историческо доказателство. Всички египетски епизоди от началото до края е са пълни с различни логически абсурди. Ето пример за един от най-фрапиращите абсурдите. Е, да речем, богоподобния, богоприравнен Мойсей, така лесно "гледащ в бъдещето" може, близо четиридесет години да извежда евреите от плен, ако разстоянието от Египет до евреите е на няколкостотин километра?

Къде е заровено кучето: образът на нещастния народ мъченик е необходим на левитските свещеници, необходими за насаждане в евреите на неизчерпаем източник на гняв и отмъщението към египтяните, и всякакви други езичници. Тази трагична мисъл форма левитите "наливат" в сервилните мозъците на юдеите заедно със задачата винаги и навсякъде да се унищожават и да се убиват всички неевреи в отмъщение за осквернените предци . Едновременно с това, легендата трябва да предизвика у всички други хора самосъжаляване традиционно "бедните и по никакъв начин не виновни евреите," да им се вмени вина за тежко засегнатите йудеи и по друг начин да улесни живота на техните потомци.

Ние винаги трябва твърдо да помним, че жалбата на евреите - това не е начин да се защитават а метод за нагли и агресивни атаки . Първо е фалшификат "излизането от Египет" - сега ционистите изобретили съвременния вариант на старите лъжи - Холокоста . Изсипват се глицеринови сълзи и непрекъснато се поръсва със сол несъществуваща рана: да смучат пари подаяния, ласки, объркаха човечеството за да разширят тяхната власт и влияние в света. Не само сериозните учени - дори самите евреите ясно се виждат пустословие по темата на древността. Неукия равин Емил Хирш - голям експерт по историята на евреите - с не трепереща ръка изведе: "Вие казвате, че Мойсей никога не е бил. Съгласен съм. И ако кажете, че египетският мит не е събитие - Аз също няма да споря: това наистина е митология " . Със силата на смовнушението, самозвано приписвайки се като "богоизбран народ", евреите почти никога не признават своите грешки.

Първите заповеди, издадени от свещеник до свещеник под формата на устна традиция - левитите винаги я пазеха само себе си. През 8-7 век преди новата ера еврейските проповедници съставили първия си набор от писмени указания. Те започнаха с кредити от свещените книги на различни народи. Безсрамен плагиат е дори името на техния труд "Втори закон" . Неговото първо те никога не са имали - той преди много време бе при съседите им.

В малко селце в предната част на една малка група от хора, Второзаконие бе обявено от свещениците, левити, през годината 621 пр. Родила се в крайна сметка, пълноправна политическа програма за унищожаване и поробване на всички народи на земята, начертан е кървавия път към световно господство на евреите . Второзаконие ( едно и също с Мойсеевия закон) е публикувана само за посветените - развитието на убийствените планове на Соломон - и брутална тайна война срещу цялото човечество. Основната идея - разрушаването на основата на околния свят и създаването в неговите руини на еврейската световна империя и робовладелческа система със селективно остави живи земляни.

Много пъти юдеите са се опитвали да преподават нова книга, която се предполага, че е от "621 г. пр.н.е. Не бяха открити в архивите (добре, какви файлове наведнъж!?), обхванати от едновековен прах (с такава почит към!? Писанията). " Въпреки това, дори и израелски учени отричат това днес, считайки Второзаконие за самостоятелно произведение на левитите .

Първоначално свещеници взели назаем от съседите си добри и хуманни правила. Сложени в устата на никога не е съществувалия Мойсей, от първите страници на Стария Завет те звучат благородно, "Не убивай", "Не пожелавай жената на ближния си", нито добротата му. Но не този Бог се молеха евреите. Свещеници, в продължение на векове пренаписват древни ръкописи, всеки път, правили вложки, добавяли цели нови страници и цели глави. Тъй като по-тясно в бъдеще да получите представа за реалната ревностна инструкция. Този завет се превръща пред очите ви един отровно пръскащ слюнка Сатана: поръчал на единоверците безмилостно да изтребват близки и далечни народи и строго да "оставят живи само девици, които не бяха познали мъж." Още по темата: "И когато Господ на твоят Бог ще ти ги предаде (другите хора), можете да ги pobёsh и напълно да ги унищожите; а не да сключвате споразумение с тях, нито те да намерят себе си милост; да не се женят ... и унищожете жертвениците им и идолите им разрушете ... Но в градовете на тези народи, които Господ твоят Бог ще ти даде за наследство, не оставяй нищо живо, което диша ... "

Какво огромно "филантропия" Мойсей и заобикалящата бандата! Как трябва да се направи в отговор на градовете Израилеви , еврейските религиозни лидери, с множество синагоги и еврейски квартали, пръснати по целия свят?!

Омразата към всички неевреи вероотстъпници и проклятие, е това което Второзаконието буквално излъчва. Само тридесет негови секции, взети предимно от Египет и други свещени книги, са посветени благословии. Но два пъти повече пространство заемат новосъчиненията на йудейските свещеници , с ужасни страхове и сплашване до смърт. Почти цялата 28-а глава, им се даде. "Ако не слушаш гласа на Господа ... и няма да внимаваш да вършиш всичките Му заповеди ... ще дойдат върху вас всичките проклетии ... докато не сте унищожени" . Несломимия заплашват с мор и туберкулоза. И все пак "поразя тебе в спиране на растежа, с висока температура, възпаление, екстремно парене и (уау! - и дори скромен ...) ръжда " . "Трупът ти ще бъде храна на всичките небесни птици и зверове" . Разбира се обещават и "разорение във всичките дела на ръцете ти" , краста, сърбеж, лудост , слепота, глад и канибализъм: "ще се сгодиш за жена, но друг мъж ще лежи с нея" , "Ще ядете месата на синовете си и дъщерите и съпругата ... Тайната ви е да ги ядат " . Или ето друго изречение за вероотстъпници, изречено от "големия привърженик на мира" Мойсей: "Минава се през домакин от врата на врата, и убийте всеки брата си, негов приятел, всеки ближния си" . В резултат на това "паднаха от людете/народите, този ден около три хиляди души" .

В същата линия са дадени конкретни гаранции на несломимия: "ще те поразя ... с учудване на сърцето." Какво може да бъде по-- всеки здрав човек удар на място достатъчно от тези черни и зли проклятия! И от кого са изкъпани? От препълнения с омраза Мойсей, а именно, Бог-създаден от свещениците-левит по тяхния зверски образ и подобие.

Евреи са живели около малките израилтяни, на самаряните ханаанците, galaleyane, филистимците и други племена. Първо те се опитаха да един за всички и всички-милостив Бог. Все пак, бавно и неумолимо, като боа, хипнотизираща зайци, малката страна започна да проглъща съседите. С помощта на ножа и измамата, обещания и заплахи еврейските свещеници непрекъснато разширяваха своето стадо. Тези, които успяха да вкарат в еврейската вяра, изпадаха в сериозно морално робство. Без разрешение на всевиждащия и всезнаещ равин обикновенния човек и не можеше да направи и една крачка самостоятелно. Не законите на държавата - на тоталитарния режим в религиозна опаковка, диктуваха на всеки безпрекословно волята си, поискаха безусловна и сляпо изпълнение на ритуалните предписания.

Юдаизмът - е духовно и физическо свирепа диктатура в историята на Земята. Това е жестоко насилие на еврейските лидери, принцове уплашени до смърт в масов колега грубо инструмент за тираничен и кървава власт над народите на земята.

Юдаизмът - абсолютно не е религия , но чисто криминално идеология , набор от подробни инструкции как точно хитър и постепенно унищожаване на хората съседи, да се завладее света и да направят своите жители покорни роби.

Еврейската инвазия над друга държава обикновено се стартира без никакви оръжия. Първо дойде на богатите и приятелски разпръснати в усмивки търговци. Всички тези, които желаят да евреи наля вино чаши и раздават безплатно хляб и сирене - да изпитате истински безпроблемна капани за миши примамки. Отворили своите магазини, закупили жилища, построени в синагогата. Скоро местните жители бяха изненадани да забележат, че по много настрани пред тях е имало еврейски квартал. Закупуване на земя и жилища, евреите по всякакъв начин - от щедрите таксите за сплашване и кама в страната - оцелели съседи . И след това следвайте инструкциите на Талмуда: парцела и къщата до вас се продават само едноверец, но никога на не-евреи. За да се разшири и да се направи място за себе си, отделно от чужденци.                               Великия пост и представяне нарасналото ново непочтен (главно лихварството) пари управници, чужденците постепенно се пазаряха за edinokrovnikov редица ползи. Широко потърси облекчение, а дори и освобождаване от данъци от военни задължения съставляват неговото вътрешно самоуправление, съдилищата. Когато престъпление евреин силно се противопоставя на местните закони, не го даде под съд на някой друг. Винаги шумен шум на делото изисква собствени законници, а после тайно виновника е освободен . Това е навсякъде, под маската на религиозна общност, евреите винаги са построявали своя държава в чуждата държава .

Приключвало с факта, че по искане на равините около еврейските селища израствали високите стени. родено е гетото ! То е било нужно на свещениците, така че нито за миг, да не отслабят влиянието си над собствените си сънародници, за да ги пазят ден и нощ, за да гледат всяко тяхно движение на очите, за всяко смущение на мисълта. Но най-важното - да се образоват децата в напълно робско подчинение . Еврейски поет с въздишка, пише: "Гето, приятелю, гетото, където всички надежди са убити при раждането." Но равините на празни стени на общината, вдъхновен от поданиците си черна омраза към собствениците на земя да ги вземе, "Gnobiteli, потисници, затворени в нас гетото!" лъжите на гетото - само част от традиционно се разпространяват слухове, любимите легендите на "преследване". Непрекъснати жалби еврейски устни - е коварна и страхливи оръжия не се защитават и атака . В 444 г. пр.н.е. Юдея бе приета забрана за смесени бракове: не може да се свърже евреин с неговата "благородна и избрана от Бога плът" с кръв (Талмуда често говори нас, така)на "отвратителни зверове" ! Свещеници постоянно вдъхновяват израилтяните, че те са били "по-висши същества" и те не могат да бъдат слети с други "зверски племена." И постоянно повтаряли, че "човешкото лице е дадено на гоите така че юдеите да не се отвращават докато ги обслужват вторите!"

Е: евреите са редки арогантности със зверско високомерие. Все пак, това не променя факта, че от примитивни и мръсни бедуини,те в човеци така й не са се обърнали.

Подчинявайки се на расистката догма, сега всеки израилтянин е длъжен да спазва расова чистота. Сега, дори и в гетото (построен върху не-еврейската земя!) Бе отказан вход към собствениците на страната ", за да изчистите евреите от всички извънземни." Когато новата забрана за свободен избор на булката или младоженец, която свещеници са въвели в еврейските колонии , "всички хора плакаха, когато чуха думите на закона." Хората разбират - че това са нови окови за техния дух и свобода. Но твърдя - е пускането на собствена глава брадва.

С течение на времето, на левитите, написват още четири книги: Exodus, Genesis, Левит, Числа и - общо наричани Тора . На първо място, думата означава " учение ", сега тя се разбира като" закона . " Отворете някой от тези обеми - и от тяхното поле блика кръв. В "Exodus" в глава 24, стих 8-ми: "... и Моисей взе кръвта и поръси върху народа ... "Тогава той предложи да вземе юнеца, две овце" без недостатък "и ги намушка (?). И тогава кръвта на овцете , "лежеше на края на дясното ухо на Аарон и на края на дясното ухо на синовете му, и на палеца на дясната им ръка, и на палеца на дясната им нога, и с кръвта да поръсиш олтара ... и го постави на Аарон и одеждите му, и синовете му, и одеждите на синовете му с него " .

В продължение на векове, левитските свещеници и Сатана искаха от съплеменниците си да жертват първородните си деца . За обредни зверства са вземали бебета, на първо място от непокорните родители. И много бащи - за по-голямо уважение към свещениците - бяха принудени да убиват собствените си деца! Това караше другите едноверци бъдат по "гъвкави"/покорни. Левитите умелото използване на присъщата природа, на чисто инстинктивен страх при вида на свежа кръв. Облян от главата до петите, кървави свещеници месари, всяваха във всички слугински страх. Понякога равините достигна тази сенилна Sabbath - като от само poreshёnnyh жертвите все още пара кураж, те бяха увити около тях и в това продължи своята дяволска услуга! Треперете, ubois, Падни ничком, мъж и целуват краката на свещеника-мощен!

Един от най-важните морални правила на християнството "не согреши" - напълно отсъства в юдаизма ! Думата "грях" в Тора - дори не се споменава! Но жалост и снизхождение към чужденците се е приравнявало към най-тежките престъпления и не се прощавало. Но най-лошото престъпление за евреите наказвано единствено със смърт - "несъблюдаване" на Моисеевия закон. A съблюдаването - е унищожаването и избиването на неевреи.Да убиеш - или да бъдеш убит от своите едноверци. Тук е порочния, дяволски кръг.

Откъде евреите обичат мизантропия и жестока кръвожадност? Коварно двуличие и патологична алчност? Хипертрофирана жажда за власт и безсрамна лъжа? Moral, чисто просташка небрежността и зверско желание за сексуални извращения? Болезнена страст за обогатяване и лихварството? Вълча жестокост и безразличие към болката на другите? Сравнете мисля: Но всички тези качества са точно обратното на нормален вид, средният жител на земята. Това е като отражение в огледало, визкривяващо и черно огледало - човекът, наобратно, aнтичовек!

Всяка идея, без значение - добро или лошо, никога не идва на ум няколко души. Отначало тя посещава само една глава. Тогава някой посвети й най-близките си приятели и колеги. И едва след това тя започва да печели поддръжници. Но как става така, че - антиморал, мораленбезпорядък - започна да се разпространява по цялата планета, като чума? Кой е той, Първоеврейя, първоначалния Античовек, пълен с гняв и жлъч, от която метастазите са се разпространили и омразата сега е заплени целия свят като чума? Как му беше името? Евреите наричат първия си Бог ЯХВЕ- това може да е било прокълнатото му името през вековете?Нека да пробваме да си го представим...

... Той е роден много векове преди Христос . Още в младежките си години се откроил сред своите връстници. Беше бърз ум и бърза мисъл, сърфисти във вярата и молба. Имаше остър, пронизващ поглед. Има голяма физическа сила. Той знаеше как да се говори убедително. В малка религиозна секта, където всички свещеници могат да се преброят на пръстите на ръката, естествено и безспорно се мести в резултата. И тъкмо навреме, хората започнаха да забелязват неговата основна духовенство арогантност, жестокост и бруталност, подозрение и маниакална амбиция. Един от свещениците водил разговор за смяна на лидера ... Няколко дни по-късно той е починал от питейна отрова, тайно шипка отрова в чашата му. Скоро намерили и друг противник с нож под лопатката.От старшия свещеник започнаха да се страхуват смъртно и .
повече непослушници не се намерили.
С течение на годините, тартор на сектата става по-подозрителн и палав, съчетани и безспорна, изнуден от енориашите и още нови предложения, настоява за жертва към боговете на все повече и повече бебета и животни. Околните виждат че вида на свежа кръв , му дава чувственото удоволствие ... Но да свалят садистичния психопат вече не е толкова просто: той сам се е обкръжил с младите вълци, свещеници сред енориашите и облак от доносници. Синове и дъщери на Негодуващите, лидерът сам избиваше.

След като веднъж животинският му инстинкт усети че ожесточението на поданниците му е достигнало крайния предел. И ние трябва спешно да осигури изход за натрупаната срещу него енергия . В противен случай, кървав бунт и безславен край... това не може да бъде избегнато. Първосвещеника каза енориашите, че тъй като той "научил", намира се недалеч племе тайно се готви да атакува домовете им. На нищо неподозиращите съседи, с които са живели в мир и хармония, като хитър лидер план секта нападнати на разсъмване, когато всички все още спяха. Безмилостно са убити всички мъже, жени и деца. Но взели едно момиче - воин в радост! - Планини и безвъзмездно доброта, много семейства се заселват в капан къщи. Още тогава стана изолирано племе Сион избягва женитбата. Blood циркулираща в малко затворено пространство, доведе при pervoevreev до дегенерация и психическа деградация . Това означава, че генетичната основа на сегашните израелски несъмнено станат наследствени дефекти и патологична малоценност. Всеки, който общува с евреите днес, свидетел как те са раздразнителни - може да се получи и от една дреболия, маниакално мнителни, лесно изпадат в истерия писклив и злобен ярост. Този изродени гени не им дават покой!

Известният италиански учен C. Ломброзо , в книгата си "Геният и лудостта" на 49-ата страница на авторитетния свидетелството: "сред евреите е намерена в четири и дори пет пъти по-обсебен от всички други народи " . Отец B. Blanca ( Ленин ) произхожда от Хазарски евреи, а майка му е чистокръвна еврейка . Според великия руски писател V. Solouhin в "светлината на деня" (стр. 50), бъдещият лидер в детството си е , понесъл гърчове от безпричинен гняв и истерия, а по-късно се превърнал в едно "чудовище, луд, не познаващ бариери агресивността. Ако пациентът си седи мирно вкъщи под грижите на роднини - това една снимка. Но той ще стане диктатор на стотици милиони хора. И съответно реките от кръв потекоха. "

Modern наука е значително изследвани за генетични банки от различни националности. Монографията руския учен Л. Kalmykova "хетерогенност Наследствени заболявания на нервната система" (Москва, 1976) показва поразително клинични данни, получени от учени от различни страни. По този начин, в 99 от общо 100 случая на много сериозни заболявания на нервната система (напр, семейството dizavtonomiey Reilly-Day, както и друга съществена Pentosuria) се появява само евреите ! Но със сигурност може да се твърди, че на останалата сто пациента вероятно в семейството са били евреи - просто пациентът не знае нищо за тях.

Ако лекарят прави диагноза като пореста дегенерация на мозъка Van Богарт-Bertrand или дефект PTA болест на Гоше или амавротичен идиотизъм (тези заболявания са изключително болезнени и повечето от тях да доведе до смърт), за националността на страданието той може и да не попита - пред него е евреин ! A ужасен, разтягане на много години на болестта на Гоше и в крайна сметка да бъдат сведени до гроб - днес е обект на всеки осмо евреин ! Бог Rogue - Искам да кажа, евреи - марка! О, какво-какво, но това и, че те са просто "Бог е избрал": да бъде пълна дегенерация. Mortal заболяване опустошено все krysolyudey, часовници, закалено на Юда семена в този свят, неумолимо наближава крайния, надгробната цифрата 12 за тях!

Ционистки идеолози, сега се опитват да оправдаят еврейската идиотия, че малко гето в бракове някога дойде близки роднини. Но много повече малцинствени народи, които са оцелели до наши дни, и няма никаква следа от такива заболявания. Отговорът е различен: това е най-преките последствия от равински забрана микс "богоизбрани" с кръв "зверски"! Това е, дегенерация и кретенизъм - чисто идеологически, чисто национално заболяване без изключение евреи!

В слабо населените дивите земи на Руската Алтай в началото на ХХ век е било открито ужасно село. Няколко века по-малка група от хора, живеещи в планините тайга-покрито, буквално откъснати от външния свят. Стотици километри нямаше друга жива душа: къде е otyschesh стеснение? От поколение на поколение се оженят най-близкото кръвта. Е, ако сте комбиниран тропиците или братовчеди. Въпреки това, често се случва, че брат оженил сестра си ... когато пристигнаха в селото, учените бяха изумени: всички негови жители били със сериозен печат на дегенерация . Но този уникална генетична трагедия за много десетилетия се превърна в обект на научни сътрудници, настъпили в беда , а не от волята на народа. Евреите бяха осъдени на пълна дегенерация .

В Ню Йорк, Париж, Лондон и Рим, Москва и Торонто, Рио де Жанейро и в Киев, Вашингтон, Мексико Сити, Сидни, Кейптаун - много хиляди градска земя е разпространил еврейската измет навсякъде евреи живеят в техни отделни общини гето. Харесва луд село Алтай като зловонни язви, цялата планета е покрита с предприятието израелски общини отрепки! И днес, на Световния еврейски конгрес идиоти жадно чрез кръв и трупове, с бясна страстно желание за юздите на световно правителство!

О, те Srul Narula ...

Свали самата книга ...

Източник      

ПАРИТЕ СА ЗЛО / Маймуните, парите и проституцията

                                                                            

Двама учени от Йелския университет (икономист и психолог) решили да научат маймуни да ползват пари. И се получило. Идеята на парите, както се оказало, може да бъде усвоена от същества с мъничък мозък и потребности, ограничаващи се с ядене, сън и секс. Капуцините, с които провели експеримента, се смятат от зоолозите за едни от най-глупавите примати. „На пръв поглед изглежда, че нищо повече не им е необходимо в живота. Вие можете да ги храните с плодови пасти по цял ден и те ще прихождат за тях постоянно. Затова вие ще си помислите, че капуцините са ходещи стомаси“ – казват учените. Американските учени провели експеримент по въвеждане на „трудови“ отношения в стаята на капуцините. Те измислили „работна“площадка и „универсален еквивалент“ – пари. Работата се състояла в това да се натиска лост с усилие 8 кг.
                                                                                                             

                                                                                                                         
Това е значително усилие за малките маймуни. За тях това е истински непривлекателен труд. За всяко натискане на лоста маймуната започнала да получава чепка грозде. След като капуцините усвоили простото правило „работа = възнаграждение“, им въвели междинен агент – разноцветни пластмасови кръгчета. Вместо грозде те започнали да получават жетони с различен „номинал“. За бял жетон можело да се купи от хората чепка грозде, за син – две, за червен – чаша газирано и така нататък. Скоро маймунското общество се разслоило. В него възникнали същите типове поведение както и в човешкото общество. Появили се работохолици и мързеливци, бандити и спестовници. Една маймуна се изхитрила за десет минути да натисне лоста 185 пъти! Искала да заработи много пари. Някои предпочели рекета и започнали да отнемат жетони от другите. Но главното, което забелязали експериментаторите е, че у маймуните се появили такива черти на характера, които не се проявявали по-рано – алчност, жестокост и ярост в защитаването на своите пари, подозрителност един към друг. Експериментът продължил като на маймуните дали други „пари“ във вид на сребърни дискове с дупка по средата. След няколко седмици капуцините усвоили, че за тези монети могат да получават храна. Експериментаторът, който в младостта си се увличал по марксизма, се отказал да проверява наистина ли труда превръща маймуната в човек.

Той просто раздал на маймуните тези монети и ги научил да ги използват за купуването на плодове. Изяснили кой какво обича, за да установят за всяка от маймуните собствена скала на предпочитания. Отначало таксата била еднаква – за кисела ябълка и чепка сладко грозде еднакво количество монети. Естествено ябълките не се котирали, а запасите от грозде рязко намалели. Но картината рязко се променила, когато цената на ябълките паднала наполовина. След известно объркване маймуните решили да изхарчат своите монети изцяло за ябълки. И само рядко се позволявали да се полакомят за грозде. В един от дните, когато всички опитни животни в общата клетка вече знаели, че едни предмети са по-скъпи, а други по-евтини, една от маймуните проникнала в помещението, където се пазела касата и си присвоила всички монетки, бранейки се от хората, които се опитвали да й ги отнемат. Така маймуните направили първия „обир на банка“. След маймуните се намерили и фалшификатори. Веднъж учените изрязали от краставица кръгче, приличащо на валутата на маймуните. Отначало капуцинът започнал да го дъвче, но после се опитал да купи за тази „фалшива монета“ нещо по-вкусно. Минали още няколко дни и капуцините открили феномена на проституцията. Млад самец дал монетка на самката. Учените помислили, че се влюбил и й прави подарък. Но не, „момичето“ осъществило полова връзка за парите и после отишло към прозорчето, където дежурили учените и си купило от тях няколко чепки грозде.                                                                                                                                      

   

Всички останали доволни: и маймуните, и учените. Маймуните усвоили капиталистическите отношения, а учените защитили докторска дисертация.                                                                                                                                                                                                                            

                                                                                                                                                                               
https://auautv.wordpress.com/

                                                                                 Крадците и измамниците т. е. интернационалните кому'наги- евреи се опитват да спечелят време и разчитат на факта, че макар населението(гоите) да осъзнават, че президентства, правителства, Държавни думи, Съвети, Конгреси и т.н... са измама, тези измамници все пок ще имат време да спечелят и да избягат: "Нашите текущи печалби, са за да изплатим потенциалната загуба в бъдещи погроми, които от време на време се срещат в всяка страна. Нека гоите днес да плащат за това, че някога ще си вземат част от своето. Ние винаги трябва да сме готови да избягаме от гнева и омразата на гоите, за да отидем там, където ние ще съживим икономиката от гледна точка на нашите капитали. Ротационните смени на страни в търсене на по-добри условия на живот е част от нашата стратегия. Това е символ на "скитащи евреин .... Но ние трябва да си тръгнем, ако е необходимо, и не бедните и болните а здравите и богатите "- Катехизис на един евреин в СССР през 1958 г.                                                                                                    

                                                                                                                                                                                                                       А, ако някога ни хванат, трябва да се отървем от голямата част от населението на страната или планетата. По какъв начин? Война, гоите се бият едни срещу други.А в по добри времена?  Много е лесно "като на шега": едни (хлебарки в тоги) съдят, другите рекламират и продават развалена храна, трева земя, вода и въздух, опасни лекарства и т.н., а други произвеждат или внасят и разпространяват наркотици, цигари и алкохол и всички сме свързани в кагал - многолистно бутер тесто.              

                                                                                                                

                                                                                                                                                                                                                          В продължение на няколко години напр., Мендел е бил активен в еврейската програма за унищожаване и обирането на "Русия".                                                                                                                                             https://auautv.wordpress.com/                                                                                                                                                                               

                                                                                                                                                                    Думата "мамя" на български иде от "Маммон", така както думата "мошеник" иде от Моше(през "мошьна", "мешка"- "торба"). Близкия изток думата навлиза през сирийските "богове". Сирия, където все още Арамейския е жив.Френската дума за "монета" е 'монЕ'(monnaie). От късния латински "Mamonae"/"Mammon".
На гръцки е πλούτος-'плутос' и латинизираното "μαμμωνάς". Плутон е еллинска интерпретация на Патала-лока, царството на нагите, което, според Ведическата космогония, е по-богато дори от рай(х)а на ИндРа- "Сварга".
Думата "маммон" има препратка към Утробата на Вътрешната("кухата") Земя(Майа-"мама"), където се крият нагите от Слънцето. Дори, днес в Индия, все още, има нарицателно название за парите като "лакшми", погрешно свързвани с благоденствието на Лакшми(архетип "Везни"). За кали-юга е предречено, че демоните ще притежават материалното богатство, златото, парите. "Мама"(मम) на санскрит значи "моя". Притежанията и архетипа на "Телеца". Принципа на Маммона е грубо-материален принцип на служене на матер. свят без устои в Трансцеденталния свят.

Пример: Бхагавад Гита 7:14 "Мама Майа"(Моята енергия).                                                                                                                                                                                                    

                                                                            Когато парите произвеждат пари, това не бива да се разглежда абстрактно, а да се види реалното положение на нещата. Всеки път, когато пари произвеждат пари, е нещо, което се случва само тук, на физическия план, докато това, което представлява човекът, винаги е във връзка с духовния свят. Какво следователно правите, когато сам не работите, но имате пари и ги харчите, а други хора трябва да работят за вас? Тогава другият човек трябва да продава това, което е неговата небесна част, а вие му давате само нещо земно. Вие заплащате само с нещо земно, с чисто ариманическо. Това е духовната страна на нещата. А където Ариман се намира, може да се стигне само до упадък… Рудолф Щайнер (Събр. съч. 186, Основното социално изискване на нашата епоха, Берн, Дорнах, 1918, стр. 53 сл., немско издание 1979 г.)                          

               

Това, на което Щайнер е искал да наблегне в изказването си за самонасладата при сблъсъка на астралното ни тяло с външния живот на преминалите през етерното ни тяло мисли, е да обърнем внимание върху риска/опасността от превръщането на това изживяване (самонасладата) в самоцел.
                                                                                                               

                                                                                                                       
Представете си отпечатаните пари. Всяка една банкнота е самостоятелна мисъл, с която се заявява някаква степен на значимост в света. Този вид мисли залягат в душите на околните хора и при обратния сблъсък с разпространителя си, отдават енергия, която по друг начин не може да бъде постигната.                                                                                          Парите и Ари(Джу)ман                                

                                                                                                                                                                                                                                      

МОНО-МАНИЯ : "In μονο we trust" Когато μονο* = money.
-----------
*От Гръцки. - "само".

1 с много 0 ...100000000000 - 1(0)                                                                                                                                                                                                                                  

  

20. На чужденец бива да заемаш с лихва, а на брата си да не заемаш с лихва; за да те благославя "господ" твоят "бог" във всичките ти предприятия на земята, в която отиваш да я притежаваш.19. Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва. Второзаконие* 23
----
* Без-законие, или "вторият закон", който е за кон, не за йудейският лъв, т.е.- "двоен стандарт" за гои(Санскр. "го" - "го-веда", "крава").                                                                                                                      

                                                                                                                                                                      Лихварството: произход на "вируса"                                                                                                                                                                                    

„Вируса“ на лихварството и мутацията на парите в капитал                  
Ибо Господь, Бог твой, благословит тебя, как Он говорил тебе, и ты будешь давать взаймы; и господствовать будешь над многими народами, а они над тобой господствовать не будут.

Второзаконие, 15:6.                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Лихварството: произход на "вируса"                                                         
Историята на парите и паричният оборот свидетелства за това, че лихварите (които сега се наричат — "банкери") са много креативни във конструирането на гениални схеми и механизми за увеличаване на паричния капитал. Най-важният инструмент — лихви по заем се появява в древен Вавилон. Името на изобретателя на този инструмент е неизвестен. Сигурно на изобретателния банкер му е било подсказано от оня, който е убедил Адам и Ева да вкусят забранения плод в рая. Катастрофалните последици от нарушаване на забраната, дадена от Бог на обитателите на рая, са добре известни. Последствията от практическото прилагане на лихви по заем в древен Вавилон едва ли са осъзнавани. Болестта се е развивала много незабелязано. Но днес, в XXI век, последствията са придобили мащаба на катастрофа, която средствата за масова информация (СМИ) наричат „световна икономическа криза".
"Вирусът" лихварство присъствува в обществото, почти толкова, колкото съществува и човечеството. Просто на протежение на дълъг период от време „имунната система" на човека и на обществото като цяло е била достатъчно силна, и тя не е дала възможност за разпространението на този опасен "вирус". За съществуването на такъв „вирус" и произлизащите от там заплахи, за необходимостта от спазване на определени правила за духовно нравствена „хигиена", предупреждават многократно древните мислители, като Аристотел (384 пр.н.е. — 322 пр.н.е.). Сурови предупреждения се съдържат в Стария и Новия завет. Те се повтарят и в Корана. „Вирусът" не се съдържа в парите (както твърдят емоционално някои поети и философи), а в сърцата на хората.                                                                                                                                                                    

                                                                                                                     
По пътя към узаконяване на лихварството обществото преминава през няколко етапа:
а) пълно отхвърляне от обществото на вземането на лихва, което намира отражение в нормите на религиозния морал, както и в правните норми; най-важното е, че на този етап е повече или по-малко ефективен контролът от църковната и светската власт за спазване на тези стандарти; лихварството е съществувало и в тези времена, но е било "нелегално", „извън закона ";
б) мълчаливо съгласие и търпимост от страна на църквата и светската власт на практиката на начисляване на лихва при формално съхраняване на забраните, по това време лихварство е „полулегално";
в) постепенно отслабване и премахване на забраната за вземане на лихви, като при повечето случаи са поставяни ограничения по максималната величината на лихвения процент; по това време лихварството става „законно".
Първият етап е най-продължителен. Продължил е няколко хилядолетия, до Средновековието. До появата на Християнството забрани за лихварство се откриват в Стария завет, а така също в работи на Аристотел и ред други мислители и държавни деятели в Древна Гърция и Древен Рим.
В Стария Завет забраната на начисляване на лихва не е абсолютна. Тя се простира само върху взаимоотношенията със „своите", т.е. евреите.
В същото време взимане на лихва от чужденци за евреите не се забранявало, а даже се е насърчавало:
„Не отдавай в рост брату твоему ни серебра, ни хлеба, ни чего-нибудь другого, что (можно) отдавать в рост; иноземцу отдавай в рост, а брату твоему не отдавай в рост, чтобы Господь Бог твой благословил тебя во всем, что делается руками твоими, на земле, в которую ты идешь, чтобы овладеть ею“ (Второзаконие, 23:19).
В Стария завет, както е известно, съзнанието на евреите се „програмира“ за световно господство, и тази стратегическа цел се обвързва с лихварството като средство за постигане на целта:
„Ибо Господь, Бог твой, благословит тебя, как Он говорил тебе, и ты будешь давать взаймы; и господствовать будешь над многими народами, а они над тобой господствовать не будут“ (Второзаконие, 15:6).                                                                                                  
                       

Известният наш философ Владимир Соловьов (1853 — 1900 г.), който достатъчно лоялно се е отнасял към евреите, писал, че „евреите са привързани към парите съвсем не заради алчност или някакви ползи, а защото в тях намират най-главното оръдие за величие и слава на Израел.        

                                                                          

Жак Атали: ода за парите и лихвата                                                               
Големите умения на евреите в сферата на парите и лихварството с гордост признават много еврейски автори. Например, известният идеолог на мондиализма (т.е. идеология на глобализацията и световно правителство) Жак Атали (р 1943), бивш президент на Европейската банка за реконструкции и развитие (ЕБРР), а сега съветник на президента на Франция Н. Саркози (р 1955). Според него, в следствие на тези способности възникнало господството на евреите в световната търговия и в световните финанси още преди Христа, затова те са се разпръснали по света покрай търговските пътища и „линиите на парична сила“ в по-голямо количество, отколкото са останали в Палестина. Жак Атали признава, че думите „евреин“ и „лихвар“ у много народи са станали синоними.                                                                                                                                                                                              

                                                                                                                     
Ще приведем като пример цитати от книгата на Жак Атали „Евреите, светът и парите“. Веднага ще отбележим, че този труд се явява все пак най-пълно изложение на стопанската и парична история на евреите след книгата на В. Зомбарт „Евреите и стопанския живот“ (от началото на миналия век).
Преди всичко, Атали с гордост съобщава, че евреите са дали на света двете най-важни неща – вярата в един Бог и парите: „Еврейският народ направил парите уникален и универсален инструмент за размяна, точно както направил своя Бог уникален и универсален инструмент за превъзходство…“.
Авторът предполага, че предписанията относно поведението на евреите в света на парите, съдържащи се в Талмуд, са породени не от някаква висша сила, а от навиците и характера на съставителите на Талмуд: „Авторите на Талмуд самите били повечето търговци и експерти по икономика…“                                                                                                                                              

                                                                                                                     
Всички отношения на покупко-продажба, а така също стремежа към богатство, по мнение на автора, са напълно естествени, тъй като са благословени от Бог: „Исав и Яков потвърждават необходимостта от обогатяване за това, за да се харесат на Бог… Бог благославя богатството на Яков и му разрешава да купи правото на първороден от брат си Исав – това е доказателство, че всичко си има материална цена, дори във вид на паница леща“.                                                                                                                                                                                    

                                                                                                                 
Парите, както смята Жак Атали, са не само инструмент за покупко-продажба или натрупване на богатство, но те са също така и средство за организация на най-съвършеното обществено устройство: „В този жесток свят, управляван с помощта на силата, парите постепенно се оказват най-висшата форма на организация на човешките отношения, позволяваща да се решават без насилие всички конфликти, включително религиозните“.                                                                                                                                                                                                    

                                                                                                                       
Парите, като универсален инструмент, достъпни за хора от всички националности и вероизповедание, все пак на първо място са достояние на евреите противостоящи на останалия свят: „Парите са машина, която превръща свещеното в светско, освобождава от принуждение, канализира насилието, организира солидарността, помага да се противостои на исканията на неевреите, явяват се прекрасно средство за служене на Бог“.
Както се вижда от приведените цитати, служенето на парите, при Ж. Атали, се приравнява на служенето на Бог. Атали подкрепя своята мисъл за „духовната“ полза от лихварството за евреите с цитат от Рабби Яков Тама: „Това е почетна професия, лихварите заработват пари бързо и достатъчно, за да се откажат от други професии и се посветят на религиозни занимания“. Обръща се внимание и на това, че работата с пари позволява на евреите да избягват да работят за заплата: „Важно положение: всеки е длъжен на всяка цена да избягва да се съгласява на принудителна работа, която ги прави зависими, понеже да се подчиниш някому е равносилно на връщане в Египет… Тази забрана обяснява, защо в течение на векове евреите най-често са отказвали да влизат в големи организации и предпочитат да работят за себе си“.                                                            
           

                   Носът, насочен надолу, заострен като клюн, показва влечението към най-подземните кътчета на материята на всяка цена(граблива птица) или като паразит.

Впрочем лихварството, както и нарушаването на общоприетите морални норми за своя изгода, принадлежи към разпространените общочовешки грехове. С лихварство, казва Зомбарт, са се занимавали и жреците в Делфийския храм в Гърция, и средновековните манастири. Зомбарт посочва множество свидетелства на съвременниците за неблаговидни постъпки на християнски търговци… Успеха на евреите Зомбарт обяснява с това, че при тях въобще не става дума за нарушение на нормите на морала в работата. Според тях това е „разумен“, „делови“ морал, „истинското право“, подчиняващо стопанската дейност на първенството на „сделките“, дохода.                                                                                                                                                                                  

                                                                                                        Аристотел и светите отци: глас против лихвата


Относно Аристотел, то той станал главен идеолог противопоставящ се на лихварството, преди още появата на християнството, тоест попада в разред „езичници“, но остро е чувствал пагубността на тази дейност. Хората от дохристиянската епоха точно улавяли простата мисъл: парите – те са някакво обществено достояние, което не трябва да се превръща в средство за натрупване на богатство, а изпълняват ролята на „кръвта“, чиято циркулация в стопанството осигурява нормалното му функциониране. Ако се допусне лихварството, то лихварите ще могат да управляват движението на „кръвта“, увеличавайки или намалявайки постъплението в организма на стопанството. Никой по тази причина не може да е собственик на парите, да затруднява движението им за извличане на изгода, подобно на разбойник на мост, който взима такса за преминаване. Парите както и земята не трябва да стават обект на покупко-продажба и да се съсредоточават в ръцете на малцина.                                                                                                                                                                

                                                                                                                                                 
Аристотел много се страхувал, че лихварите могат да завземат артериите на обществото и да взимат пари за това, че не пристягат твърде силно. Платиш ли – ще поотпуснат, нямаш с какво да платиш – затегнали по-здраво.
По смисъла на изказаното от Аристотел относно парите и лихварството може да заключим, че парите – не са стока, а само някакви „знаци“. Казано на езика на съвременните теории, може да кажем, че Аристотел е стоял на позициите на „номинализма“ (номинализмът е теория, съгласно която парите не трябва да имат „вътрешна“ стойност, т.е. да са пълноценни стокови пари, те са предназначени само за да са средство на обмена на реални стоки с отчитане на номинала на паричния знак).                                                                                                                                                                                                

                                                                                                                                                                 
И в християнски времена просветените борци срещу лихварството достатъчно често споменавали Аристотел. Особено следните негови думи: „С пълно основание извиква ненавист лихварството, понеже то прави самите парични знаци предмет на собственост, които, по този начин, губят това своето предназначение за което са били създадени; та те са възникнали за да обслужват обменната търговия, взимането на проценти води именно до ръст на парите… както децата приличат на своите родители, така и процентите се явяват парични знаци, произлезли от парични знаци. Този род обогатяване се явява преди всичко противоестествено“. С утвърждаване на християнството по света, забраните на лихварството се базират на църковните догми, а пък те на свой ред – на Светите писания, в това число и на Новия завет.
В частност, в Евангелие от Лука се говори „… и взаймы давайте, не ожидая ничего; и будет вам награда великая“ (Лк 6:35).
Фактически се възпроизвеждат нормите на Стария завет, но с едно изключение: те са абсолютни, нямат двоен морал (за свои и за чужди). Забраните са били затвърдени в решенията на ред Вселенски събори. Светите отци от ранното християнство достатъчно често са разобличавали лихварството като най-отвратителна форма на сребролюбието, а сребролюбието влизало в разряда на най-тежките грехове.
Последователните християни в своята борба с лихварството винаги са се вдъхновявали от постъпката на Спасителя, извършена не за дълго преди разпятието. Става дума за единствения случай описан в Новия завет, когато Христос проявил насилие: той съборил масите на среброменителите и ги изгонил от храма. А тези менители, разположили се в храма, били, по същество, и спекуланти (извършвали обмяна на едни монети с други с голяма печалба и лихвари (давали заеми с лихва).
Случаи на лихварство (обикновено в скрита форма) имало и по времето на разцвета на християнството. Сред изобличителите му са: Йоан Златоуст (347 — 407 г.), Василий Велики (ок 330 — 394 г.), Климент Александрийски (ок 150 — 220 г.) и много други Свети отци.
В западната църква (вече след отпадането й от Вселенската църква) забраните достатъчно педантично са били обосновавани от богословите — схоластици. При това те се опирали не само на Свещеното писание, но също така и на трудовете на античните философи, особено Аристотел. Особено внимание се е отделяло на формулираното от Аристотел, че парите – не са богатство, а само знак за богатство; следователно те не може да служат за средство за съхранение и още повече за увеличаване на богатството чрез лихва.
В много съчинения по история на църквата и богословие съвършено справедливо се отбелязва, че главен идейно — духовен антагонизъм в Европа в първите векове след раждането на Христос било противоборството между християнството и юдаизма. На практически-битово ниво основният въпрос на това противопоставяне бил въпросът за лихварството. В частност, във Византия след Константин Велики на лихварството били наложени сериозни ограничения и забрани.                                                                                                                                                                                                          

                                                                                                                                                                   
Цяла поредица от съвременни автори предполагат, че в съвременната литература въпросите, свързани с историята на лихварството, доста често са били „смекчавани“. Забраните за взимане на лихва в стари времена са били крайно строги и даже жестоки. Наказанията за лихварска дейност почти не се отличавали от наказанията за убийство. Такава „смекчена“ и „облагородена“ картина на времената през които е имало забрани за вземане на проценти, по мнението на някои автори, е призвана да „смекчи“ отношението на съвременното общество към съвременните практики на лихварство, помага в обосноваването на „естествеността“ на тези практики.
Ето пример на такава критична оценка на това, което пишат в съвременните учебници9 за епохата на забрани на лихварството: „до началото на XVII век лихвеният процент бил най-строго забранен в западна Европа, в Русия, в страните от арабския изток, в Индия, в Китай и други райони. Наказанието за нарушаване на тази забрана било почти винаги едно – смърт (отделено от мен В.К.). такава забрана действувала примерно от XII век. Тоест световната икономика почти 500 години се е развивала без използването на лихвения процент. Ако искате да узнаете, как светът е живял без лихвен процент, то с удивление ще откриете крайно малко информация. А това което е останало, в по-голямата си част „свидетелствува“, че лихвеният процент все пак някак си е съществувал в този период, но просто е „подложен на някакви гонения“. И че наказанието за лихварство не е било смърт, а понякога просто отлъчвали от църквата и т.н. В действителност тази забрана била много строга и наказанието било много жестоко. Тоя факт, че почти 500 години за използване на лихвен процент са екзекутирали всеки, без да се съобразяват със звание, род, положение, се мълчи и до сега. Формално никой не го крие, но тази тема никога не се обсъжда в СМИ. Навярно никак не е интересно: а кое е заставило целия тогавашен свят, всички религии – християнството, мюсюлманството, индуизма, будизма (по-точно не всички, а почти всички) да поддържат смъртното наказание за тези които се опитват да използват лихвения процент? Както неведнъж се е говорило, СМИ – те са такива, те предварително точно знаят, кое е интересно, а кое съвсем не е интересно, и кои въпроси при никакви обстоятелства не бива да обсъждат. В темата за пазене на мълчание относно това, че светът дълго време е живял без лихвен процент, стърчат дългите уши на „счетоводителите“. По някаква причина тази тема е толкова неприятна за „счетоводителите“. Не може да се каже, че се боят от нея. Не, аз мисля, че ЦУП сега има такава сила, че въобще от нищо не се бои. По-скоро малко се опасява.
Не може да се отрече, че лихвеният процент е съществувал винаги, но отношението на властите и обществото към него в указания период от време (условно – почти 500 години) е било действително сурово, по-сурово отколкото до началото на тоя период и след неговия край. Какъв период е било това? Най малкото, в Европа, това е бил периода на най-голям разцвет на християнската цивилизация, която последователно е реализирала в живота основните принципи и норми на духовния и материален живот, заложени в Светите писания, най-вече Новия завет. Взимането на процент в онези времена се е квалифицирало като престъпление, малко отстъпващо на нарушаването на заповедта „Не убивай!“. Може също така да го сравним с такова престъпление от нашето време, като производството и разпространението на наркотици. Нима вземането на процент лихва е било такъв смъртен грях? И ако е било, то защо днес то е престанало да се счита за такова?                                                                                                                      

               http://s00.yaplakal.com/pics/pics_original/2/0/8/3986802.jpg