НСР/Трансхуманизмът, пси-войната

                                                                         Клипът на The Black Eyed Peas „Imma Be Rocking that Body“              
Този дълъг клип разглежда изцяло сливането на хората и роботите, което, както по-горе се вижда, е крайната цел на трансхуманизма. Клипът започва с Фърги, която казва „Ние не сме роботи!“... само за да я видим как по-късно се превръща в полуробот, стрелящ с оръжие, което възбужда непреодолима нужда да започнат да танцуват.
Will.I.Am започва своя куплет, казвайки „Аз ще бъда подобрен нов негър“, което в общи линии обобщава философията на трансхуманистите. Трансхуманизмът и основаването на военна държава са две цели, които бавно, но сигурно, биват завършвани с малко или никакъв обществен отзвук. Филмите, видео-игрите и музикалната индустрия вършат работата по воденето на колективното съзнание на масите в посока към новата ера, чрез насищане на въздуха с тези концепции. Роботизирането, както го наричат някои наблюдатели, е сложна част от музикалната индустрия в продължение на години и примерите за това са прекалено много за изброяване. Темата за „подобрения човек“ посредством роботизацията му е експлоатирана от повечето съвременни международни звезди. Има разлика между „тенденция“ и „дневен ред“.
Елементът на военна държава, открит в клипове и изпълнения, е сравнително нов, но също толкова, ако не и повече, притеснителен. Музиката винаги е била средство за лечение, освобождение и независимост. Като разглеждаме музикалната продукция в последните години, си задаваме въпроса има ли вероятност тя да е била превзета от всенатрапващият се елит? Замислете се кой притежава звукозаписните компании.                                                                                                                                                   Статията „Пропагандата на трансхуманизма и полицейската държава в поп-музиката“ накратко изследва трансхуманистичната тема на клипа на BlackEyedPeas„ImmaBe/RockthatBody“. Сътрудникът на VigilantCitizen – LVB, разширява тази тема и описва техниките на психологична война, използвани в това видео. Клипът на Black Eyed Peas „Imma Be/Rock that Body“ е шедьовър на високотехнологично генерираната образност и дигитална музикална продукция, която е произведение на изкуството. Той също е един от най-крещящите примери за психологическа война и заблуда, която някога съм виждал в съвременната масмедия. В тази статия ще се дискутира:

1) Какво всъщност е трансхуманизма.
2) Широката употреба на техники за психологическа война в това видео и всички форми на масмедия.
3) Анализ на самия клип, за да ви покаже как тези психологически концепции, окултният и трансхуманистки символизъм и заблуждаващата сюжетна линия са интегрирани в това видео, за да промотират опасния дневен ред на култа познат като трансхуманизъм.


                                                                                            Трансхуманизмът е названието на движение, което заявява, че подкрепя употребата на всякакви форми на технология за подобрение на човешките същества. Това е далеч повече от банда безобидни и заблудени техно-хахота, които мечтаят за научнофантастични филми и за създаване на роботи.
Това е високо организирано и добре финансирано движение, което е изключително фокусирано върху унищожаването и замяната на всеки наш аспект като човешки същества, включително физическото ни тяло, индивидуалността на нашите съзнания и целите на живота ни и подмяната на всички съществуващи религиозни и духовни вярвания с тяхна собствена нова религия, която всъщност изобщо не е нова.
Засега, нека просто да започнем от самото начало.


Елитните създатели на трансхуманизма и евгениката
„Терминът „трансхуманизъм“ е въведен от биолога Джулиън Хъксли през 1957 г., който го дефинира като „човек, който остава човек, но надминавайки себе си чрез осъзнаване на новите възможности на и за човешката си природа“.“

Сър Джулиън Сорел Хъксли е бил английски учен по еволюционна биология, хуманист и интернационалист. През 1957 г. Хъксли измисля термина „трансхуманизъм“, за да опише възгледа, че „човек трябва да подобри себе си чрез наука и технология, включително евгеника, но също много важно – подобряването на социалната среда“.
Хъксли обяснява също, че: „Аз вярвам в трансхуманизма: веднъж щом има достатъчно хора, които истински могат да кажат това, човешката раса ще бъде на прага на нов тип съществуване, толкова различно от нашето, колкото е нашето от това на един китаец. Това поне ще бъде съзнателно изпълнение на нашата истинска съдба.“
През 1959 г. той получава специална награда от Фондацията Ласкер в категорията Планирано родителство – Световно население. Хъксли бил виден член на Британското общество по евгеника и негов президент от 1959 до 1962 г.
Хъксли, интернационалист по време на целия си живот с грижа за образованието, участвал в създаването на Организацията за образование, наука и култура към ООН – ЮНЕСКО и станал първият й генерален директор през 1946 г.
Неговият мандат – шест години в управлението, бил отрязан на две години по повелята на американската делегация.
Интернационалистическите и консерваторски интереси на Хъксли го довели до основаване на WWF (Световен фонд за природата под предишното му име Световен фонд за дивия свят).
В своя труд той използвал следния аргумент няколко пъти: „Никой не подлага на съмнение управлението на бактериалната плазма на земеделските култури, затова защо не приложим същата концепция към човешките такива?“ Аналогията в земеделието се появява отново и отново, както се е появявала в трудовете на много американски евгенисти.
Хъксли бил един от многото интелектуалци по онова време, който вярвал, че най-нисшата класа в обществото била генетично нисша. Този абзац от 1941 г. убедително представя неговия възглед: „Най-нисшите класи се възпроизвеждат прекалено бързо. Следователно... те не трябва да имат прекалено лесен достъп до помощи или до болнично лечение, за да не би премахването на последната проверка за естествения подбор да го направи твърде лесно да се създават деца или да оцеляват; дългата безработица трябва да бъде основание за стерилизация.“


                                                                                                                                                                                     Джулиън Хъксли е брат на Алдъс Хъксли, за когото може би знаете, че е автор на много популярната книга „Един нов смел свят“, която е визия за бъдещето, която повечето хора разглеждат като „Нов световен ред“ (заедно с книгата „1984“ на Джордж Оруел) – депресираща полицейска държава на бъдещето, в която едно световно правителство използва технологията, като камерите за наблюдение, психологическата военна пропаганда и бруталните военни и полицейски сили, за контролиране на всеки и всичко в този анти-утопичен измислен свят.

Основателите на трансхуманизма били високо образовани и богати хора от предимно британско и европейско потекло. Тези личности били това, което бихме нарекли хора от елита, управляващата класа на обществото и техните възгледи били абсолютно елитарни, ако не и открито тоталитарни и фашистки по същество.

Евгеника

                                         
Този плакат с нацистка пропаганда насърчава публичната подкрепа на евгениката. Плакатът казва, че човекът с психически увреждания на картинката струва на немските граждани твърде много пари и трябва да бъде умъртвен за негово собствено добро за да се намалят разходите.

Една от ключовите концепции на старата школа на трансхуманизма, била елитарната псевдонаука евгеника, или „расова хигиена“, концепция която все още съществува и днес в модерната, лъскава и високотехнологична версия на това, което с обожание се назовава от последователите на култа „трансхуманизъм“, „Human+“ или „H+“.
„Евгениката е учението и практикуването на селективно отглеждане, приложено върху хората, с цел подобряване на видовете. В исторически план и в по-широк аспект, евгениката може да бъде и учение за „подобрението на човешките генетични качества“. Защитниците на евгениката се стремели да се противопоставят на това, което отнасяли като дисгенетична динамика в човешкия генетичен код. Конкретно казано, по отношение на продължаването на вродени разстройства и фактори, повлияващи общата интелигентност на обществото, свързана с наследствеността на равнището на интелигентност.

Евгениката била широко разпространена в ранните десетилетия на ХХ-ти век, но в голяма степен изгубила положителната си репутация, бидейки асоциирана с нацистка Германия. От следвоенния период насам, публичните и научните общности свързват евгениката с нацистко насилие, като насилственото расово прочистване, експериментиране с хора и заличаването на „нежелани“ групи от населението.

Разработките в генетичните, геномните и репродуктивните технологии в края на ХХ-ти век обаче, повдигнаха много нови въпроси и безпокойства за това в какво точно се състои значението на евгениката и какъв е етническият и моралният й статус в съвременната епоха.“

И така, тъй като зверствата на нацистите станали толкова известни, идеите на евгениката се покрили в нелегалност за кратко. Но оригиналните идеи и цели за „подобрение на видовете“ и „подобрение на човешките генетични качества“ все още заемат предно и централно място, макар сега да са в по-изтънчена и лъскава опаковка. Те се опитват да отбягват дискутирането на онези неудобни идеи, като как да се предотврати размножаването на нежеланите раси.

Съвременната мутация на трансхуманизма заявява, че единствено подкрепя „доброволната евгеника“, което звучи много по-великодушно от задължителната стерилизация и евтаназия на нежелани човешки същества, нали? Но, ако изобщо имате някакъв здрав разум, вероятно ще осъзнаете, че това етническо прочистване на генетичния материал („подобряване на видовете“ и „подобряване на човешките генетични качества“) просто не може и никога няма да се случи, ако е доброволно.

Всички ние трябва да разберем, че идеи като „доброволна евгеника“ няма да бъдат вече доброволни, ако и когато хората, които вярват в тези радикални расистки идеи, придобият политическа и финансова власт. В действителност, те вече наистина имат съществено известно богатство и власт и работят много усърдно за налагането на този трансхуманистичен план в нашия свят – без значение дали ни харесва това или не.
Принципите и концепциите на трансхуманизма

Трансхуманистите вярват, че работят за ново и подобрено съществуване, изоставяйки всичко, което сме знаели, в прашното кошче на историята, приветствайки една нова „Златна ера“ на супер-същества. Те искат да се превърнат в изцяло нови видове, надминавайки това, което сме като хора, с използването на радикално напреднала технология за постигане на целите си. Нека погледнем само няколко от основните концепции и цели на трансхуманизма. Култът на трансхуманизма

„Вместо покорно прекланяне пред измислени богове, или сляпо отхвърляне на идеалите, които представят, трябва да се стремим да се превърнем самите ние в богове. Тялото е слабо, но съзнанието може да бъде вечно. Хората може да умират, но те могат да бъдат съхранени и да възкръснат. Този свят може в много отношения да прилича на ад, но ние можем да създадем рай на земята. Вселената може да бъде място на хаос и ентропия, но ние можем да го запълним с ред и интелигентност. Водени от разумна причина и подкрепени от технологията, можем да изкривим реалността според нашата воля и да направим невъзможното възможно.“
Трансхуманистичните идеи за превръщане в богове и вечен живот посредством технология определено показват едно изключително ниво на суета. Не просто обикновената човешка суета да носиш хубави дрехи и да се гримираш, за да изглеждаш добре – а да БЪДЕШ бог – и следователно изцяло отхвърляне и заменяне на Бог. Това е Луциферианска доктрина.

Прагматична моралност
Трансхуманистичната идея, която наричат Прагматична моралност, е просто рециклирана и пренаименувана версия на най-старата заблуда в света – че не съществува добро или зло.
Ето как тази концепция се прилага към вярванията на трансхуманистичния култ:
„Етиката и моралът трябва да обслужват, или поне да не стоят на пътя на безграничната самоактуализация. Те трябва да бъдат инструменти и напътствия за успешен живот, а не средства за безмислено ограничаване. Както плътта, традиционната моралност е нещо, което трябва да бъде преодоляно. Няма никакво „Добро“ или „Зло“; само ефективност и неефективност; интелигентност и глупост; победители и победени. Съществува единствено рационален самоинтерес и онези които са прекалено плахи и невежи да го преследват. Това просто и все пак дълбоко разбиране оформя основите на една мощна перспектива за света и е ключова стъпка към постигането на просветление и трансцеденталност.“

Символи на трансхуманизма

               
Съществуват много символи на трансхуманизма, но накратко ще обясня само някои от тях. Може да погледнете тук, ако искате да разберете повече.

„Комбинирани, знакът за биологичена опасност и ороборусът символизират факта, че онези, които желаят да постигнат истинско безсмъртие и божественост, трябва рано или късно да преминат границите на обречените си биологични обвивки и да се превърнат в неорганични същества. Плътта просто е твърде крехка и ограничена за нашите цели.

В този контекст, знакът за биологичена опасност символизира трудното, но необходимо „сменяне на кожата“, а ороборусът е потенциално вечно съществуване, знание и сила, които ще бъдат нашата награда. Комбинираният символ орохазард (ourohazard – от biohazard – биологична опасност и ouroboros – ороборус, змия захапала опашката си) като портал към транстопията – нашият бъдещ технологичен рай.

Орохазард е също и предупреждение. Освен път към издигането, технологичната сингуларност може да бъде и край на пътя за нас, едновременно като личности и вид. Зловещата форма на знака за биологична опасност, символ на смъртта и опасността, има застрашителни размери зад ороборуса – символ на вечен живот. Алтернативно, човек може да каже, че комбинирането на себепоглъщащият се и саморазрушаващ се ороборус със страховития знак за биоопасност има силен синергичен ефект, което прави орохазард-а някакси циничен и нихилистичен символ. Предвестник на неминуемата участ и на финалния триумф на хаоса, ентропията и смъртта. В това отношение той е сравним със символизма на черепа. Това е тъмната страна на трансхуманизма; орохазардът е врата към забвението. Орохазардът с присъщият си дуализъм е въплащение на сингуларността.“

                                   
„Змията Томойе – сливане на ороборуса и символа Томойе, олицетворява радикалната природа на транстопианството. Това е philosophia militans – философия на войната. Ние сме върха на меча, ударната група на сингуларността.“
„Революцията на вселената започва с революция в съзнанието.“

Интересна употреба на термина „ударна група“ – тук имаме препратка към нацистите. Очевидно тази „доброволна“ част от трансхуманизма може да бъде леко заблуждаваща, ако те се разглеждат като войници от SS в тази „революция на съзнанието“.

Църквата на Вируса

               
„Църквата бе създадена да се съревновава с традиционните (ирационални) религии в човешката идеосфера с идеята, че ще въведе и разпространи „мемите“, които ще гарантират оцеляването и еволюцията на нашия вид („мем“ е аналог на „ген“ и означава единица култура – идея, вярване – бел. пр.). Главното предимство обсъждано измежду привържениците е, че Вирус предоставя концептуална рамка за водене на истински смислен живот и придобиване на безсмъртие без прибягване до мистични делюзии.
Вирус е съвкупност от взаимно подкрепящи се идеи (мем-комплекс), обхващащ философия, наука, технология, политика и религия. Същинските идеи са базирани на еволюцията и на меметиката, защото една от главните цели на създаването бе способност за оцеляване чрез адаптация (религиите умират, не защото остаряват, а защото се превръщат в отживелица). Ако една нова религия е създадена с предпоставка за продължително интегриращи се по-добри (по-точни, по-полезни) концепции, докато осигурява оцеляването на своите поддръжници, тя евентуално може да постигне истинско безсмъртие.
Чарлз Дарвин бе ръкоположен като светец на Църквата на Вируса на 12 февруари 1996 г. – на 186-годишнината от неговото рождение, за приноса му към теорията на еволюцията, което го прави може би най-влиятелният меметичен инженер на съвременната ера.


Грехове в Църквата на Вируса

Догматизъм

„Посредством някакъв обрат на съдбата, западното общество разглежда догматичната вяра като добродетел. Да поддържаш една идея истинна, въпреки всички доказателства в противното, е отказване от истината. Убежденията са краят на знанието, а не началото; те са врагове на истината повече от лъжите.“
Ето една стратегия за набиране на нови вярващи (заразени) в техния трансхуманистичен култ:

„СТРАТЕГИЯ ЗА ЗАРАЗЯВАНЕ: Всяка меметична стратегия, която насърчава заразяването на гостоприемник. Шегите насърчават заразяването като бъдете забавни, мелодиите – като предизвикват различни емоции, лозунгите и фразите за привличане на вниманието – като бъдат сбити и периодично повтаряни. Обичайни стратегии за заразяване са „злодеят срещу жертвата“, „страх от смъртта“ и „чувство за принадлежност към общността“. В един мемичен комплекс, мемът, който служи за примамка, често е централен в стратегията за заразяване. (Вижте репликационната стратегия; мимикрия) (GMG).“


Светецът-покровител на трансхуманизма

                                   
„Луцифер е латинският термин първоначално използван от римляните за обозначаване на Венера, когато планетата е била на запад от слънцето и следователно е изгрявала преди него сутринта бидейки така утринната звезда.“

„Според екстропианския философ Макс Муур (от екстропия – антоним на „ентропия“, а именно – противодействие на ентропията чрез технология за постоянно подобрение на човека. Философията на екстропията е част от движението на трансхуманизма. – бел. пр.), „Луцифер е въплащение на причина, на интелигентност, на критическа мисъл. Той се противопоставя на догмата за Бог, както и на всички останали догми. Той защитава изследването на нови идеи и нови перспективи в търсене на истината.“ Той също така е и архетипов борец срещу остарели вярвания, бунтовник и противник (думата „Сатана“ е от еврейската дума „Sathane“, значеща противник; в оригиналната употреба в еврейския [вижте Книгата на Йов], Сатаната е врагът, но не на Господ, а на човечеството; т.е. ангелът, натоварен от Господ със задачата да докаже, че човечеството е недостойно творение. В контекста на транстопията (манифест на XXI-век, утопията на трансхуманистите – философия за изграждане на нов свят с инструменти на трансхуманизма, основаваща се на 12 главни принципа – истина, технология, трансцеденталност, прагматична моралност, интелигентен хедонизъм, рационална религия, сингуларизъм, социален индивидуализъм, предпазване от смъртта (чрез криогенно инженерство), противопотомствен принцип, динамичен песимизъм и меметична еволюция, Луцифер олицетворява амбицията, бунтовничеството, рационалното просветление и тъмната страна на трансхуманизма.“


Пробутването на трансхуманизма на масите чрез пси-войната

             
Какво всъщност е „психологичска война“?
Психологичската война (пси-война) е дефинирана от Американският отдел по отбрана като:

„Планираното използване на пропаганда и други психологически действия, имайки за главна цел въздействия върху мнения, емоции, отношения и поведение... на групи по такъв начин, че да подпомагат... целите.“
„Използват се различни техники от всяка група и целят въздействие върху ценностните системи на целева аудитория, нейните системи от вярвания, мотиви, основания или поведение.“

Това често е разглеждано като „печелене на сърца и умове“ или подобно – „Хванете умовете и сърцата им и душите ще ги последват.“

Метакомуникация

Метакомуникацията е естествен комуникационен процес, който е толкова прост, колкото да кажеш „обичам те“, докато се усмихваш – комуникация на две нива. Сложете и една прегръдка и ще имате три нива на предаване на това позитивно съобщение.
Всяка комуникация се състои от (поне) две нива. Първо, „съдържателното ниво“ на това, което се казва буквално. Второ, има ниво, което Грегъри Бейтсън нарича „метакомуникация“, което е подразбиращото се съобщение или тона на комуникиращият, който може да бъде елементарен, като изражение на лицето. Често разпознаваме, че това е „тонът“ на нечий глас или по какъв начин се казва нещо. Така, имате това което се казва и как се казва. Тонът всъщност е „командната“, част от комуникацията, защото той е създаден да инструктира или накара получателя (или жертвата) на комуникацията да интерпретира съобщението по определен начин.
Теорията на комуникацията на Бейтсън може да помогне за разкриването на взаимодействието, опериращо отвъд съобщението. Всяка комуникация, твърди той, има доклад (същинското съобщение) и заповеден аспект (тонът). Докато докладът предава информация за състояние на дадени неща, заповедният кара получателя да приеме определено отношение към доклада и (го води към) отговор по определен начин. Заповедният елемент на съобщението е метакомуникация за контекста на съобщението – същината на взаимоотношенията, в която се обменя информацията.


Изопачена метакомуникация – смесени сигнали и заблуда

                               
Моментът, при който това се превръща в изопачена метакомуникация в масмедията, е когато включват първично грешно съобщение в реклама или в музикален клип, което е проектирано не само да продаде продукта, но и да въздейства на начина на мислене и убежденията на зрителя.
Даниел Лернър, който е бил част от ОСС (предшественикът на ЦРУ), нарича това „Черното ниво“ на психологическата война, защото включва:

„Извършване на фалшификация (лъжи), предназначени да заблудят врага.“

Съществуват много пластове на комуникация във филмите, клиповете, рекламите и новинарските медии, които обикновено дори не осъзнаваме на съзнателно ниво, и точно за това става въпрос в тази част от статията и във видеото на Black Eyed Peas.
Терминът „изопачена метакомуникация“ е бил измислен от антропологът Ричард Херскович. Той може да бъде отчасти разбран, чрез обикновения пример на мошеника: той ти стиска ръката, усмихва ти се и ти говори хубави неща... докато ти краде парите.
Това е стратегия за преднамерено отвличане на вниманието ви от неговата истинска цел чрез използване на вежлива, очарователна заблуда. Той казва едно нещо, като начин за отвличане на вниманието със заблуда, за да ви накара да се чувствате удобно в ситуацията, така че да постигне истинската цел, която е да ви открадне парите.
Например, да кажем че в една реклама в списание има едно много хубаво момиче за модел, но отстрани може да видите гримьора, който стои там и гримира друго момиче, което изглежда така, сякаш току-що се е събудило. Изкуствената природа и подвеждащите елементи на рекламата ви въвличат „в купона“. Това ви кара да осъзнаете, че сте схванали нещата, че разбирате илюзията, което ви кара да се чувствате умни, като вътрешен човек и това усещане ви дава чувство за награда и повдигане на егото, защото се чувствате умни и готини.
Този процес има обичайния ефект да кара хората да се отпуснат и малко да свалят защитата си, което ги оставя по-отворени към действителното намерение на това, което рекламата се опитва да направи – да ви продаде някакъв боклук, от който вероятно нямате нужда – и идеи, с които може да не се съгласите. Това ни води до друго средство за манипулация и контрол на комуникацията, познато като двойно свързване.


Двойни връзки: ситуация, в която няма победител
                                           
Двойната връзка е дилема в една комуникация, в която човек (или група) получава повече от две противоположни съобщения, като едното съобщение се противопоставя на другото. Това създава ситуация, в която един положителен отговор на едното съобщение води до отхвърлящ отговор на другото, така че човек да греши автоматично, независимо от своя отговор. Същността на двойното свързване е че човек не може да се конфронтира със заложената дилема и следователно не може нито да коментира конфликта, нито да го разреши, нито да не участва в ситуацията.

Друго обяснение на двойната връзка е: „психологически импас (безизходно положение, задънена улица) създаван когато са направени противоречиви искания от един индивид, като дете или служител, така че без значение коя директива се следва, резултатът ще бъде разтълкуван като грешен“ или „ситуация, в която една личност трябва да избере между еднакво незадоволителни алтернативи; наказваща и безизходна дилема.“
В това видео на Black Eyed Peas ви се дават възможностите да бъдете повредени, заекващи човешки същества, или да бъдете насилствено „поправени“ с технология по някакъв начин (мегафони-оръжия в този случай). Обезпокоителен набор от избори.
Първата опция е грешна от самото начало, защото допускането е, че има нещо нередно в това да бъдеш човек; да бъдеш роден (не клониран), да живееш 80-100 години (ако си късметлия) и след това да умреш, което разбира се означава точно това да бъдеш човек.
Втората възможност предлага трансхуманистичната идея, че човечеството ще бъде по-добре в опита си да „измами смъртта“ като използва технология, която не само, че е дълбоко измамна, но и отрича и се бунтува срещу истинската природа на човешкото съществуване – което се състои от раждане, живот и неизбежно смърт.
Така двойната връзка тук е че не искаш да се чувстваш повреден и нисш (както си поставен да се чувстваш от грешното послание в това видео), но и също (надявам се) осъзнаваш, че превръщането в киборг, за да живееш вечно, не е нещо, което наистина искаш.

Изопачената метакомуникация е подобна на това в много отношения.
Просто разберете, че в крайна сметка става дума за предаване на идеи на много нива; една информация е истинна, а друга – грешна и други нива ви индикират, че ви показват нещо, за да ви отвлекат вниманието от реалното съобщение или цел, както и да отрекат истинската цел на комуникацията. Звучи наистина объркващо и шизофренично, нали? Защото наистина е такова. Повече от Ричард Херскович:

„Тази шизофренична система (двойни връзки и изопачена метакомуникация, тъй като те са използвани в масмедията) следователно носи своята експлоатационна природа на жертвите си по начин, който призовава тяхното участие в собственото им потискане. Както твърди Антъни Уилдън: „Това е една необходима функция на патологичната комуникация, за да отхвърли собствената си патологичност, докато я признава и използва на други нива. Така, тъй като никоя система (включително човешкото съзнание) не може в дейстиветлност да игнорира отношенията на обратната връзка, нашата култура просто ги превръща във взаимоотношения на ВЛАСТТА.
Начинът, по който разпознаването на зрителя на заблудата на масмедията се канализира в участие в тази заблуда, е фалшива демократизация на експлоатационната връзка, и е използвана да позиционира зрителя по определен начин, като средство за контролиране на това как той ще получи съобщението.“


Двуличие в „Imma Be“

                   
Лицемерието се дефинира като „противоречива двойственост на мисълта, речта или действието; особено прикриването на истинските намерения на някой чрез подвеждащи думи или действия.“ Това е да се казва едно нещо и да се прави (или да се има предвид) друго... и да се върши умишлено с цел заблуда. Така, с тази идея за лицемерието в съзнанието, нека погледнем какво ни казват различните пластове на комуникация в този клип на BlackEyedPeas (BEP).

Един пласт включва предаването на невярно съобщение назрителя (жертвата), което е приятелско или с което той да се съгласи, за да го накара да се чувства удобно. В това видео невярното и подвеждащо съобщение е, че тяхното вярване е, че е грешно хората да бъдат заменяни с машини и че „ние не сме роботи“. Това е затвърдено в началото, за да даде на зрителя приятелско съобщение, с което той да се чувства удобно или да се съгласи с него. Както мошеника, те ви очароват, за да ви обезоръжат.
Но след това Will.I.Am казва колко е готино, че гласовата машина-изкуствен интелект (технология) ще замени хората и че няма да им се налага да пеят повече. Противоречиви съобщения, използвани за прикриване на истинското им намерение = двуличие.
Друг слой е свързан с даването на някои намеци или очевидни съобщения на зрителя за да му покаже, че историята във видеото е просто един сюжет – като привлича вниманието към самия него в началото и в края на този клип, показвайки ви (фалшиви) истински случки на Black Eyed Peas, които провеждат срещата си, както и инцидента с Фърги, когато се спускат да й помогнат в края на видеоклипа.
Този метод за използване на история, за да се привлече вниманието към самата нея, е създадена да даде на жертвите допълнително ниво на комфорт (спомнете си първият пласт по-горе) и чувство за награда или повдигане на егото чрез даване на илюзията на жертвите, че са я разбрали и че „са в купона“, така че да се чувстват добре и да се чувстват умни, защото са го разбрали, което ги кара да се отпуснат и да свалят защитата си. Това е вторичният пласт на това да ви очароват и обезоръжат.
Но, най-важният пласт на комуникацията в това видео е самият сюжет, който е показан (невярно) като „само сън или фантазия“, което намеква, че това не е истинското послание или цел на комуникацията. Вярно е точно обратното обаче.
Тази „сцена-сън“ ви показва много ясно със своите визуални образи и идеи каква всъщност e истинската цел и послание на този сюжет. Ето какво ви се показва в „съня“:
Хората са изобразени като заекващи, счупени, безпомощни машини, които са подчинени по всякакъв начин на машините. Контрастирайки, машините са разкрити като доброжелателни и добри и са показани как помагат на хората да станат по-съвършени същества... насилствено, стреляйки по тях с оръжия, които лекуват лошото им състояние. Това е добър пример за когнитивен дисонанс, което е друг силен аспект на психологичната война в масмедията.

Познавателната способност (cognitio) е научният термин за „процесът на мислене“.
Дисонанс е състоянието на несъгласие или конфликт между две или повече неща – неща, които не си пасват. В музиката, дисонансът е изразен като „смесица между нехармонични ноти, сблъсък на несигурни музикални интервали или акорди“. Най-простото обяснение на това в музиката е, че дисонасът звучи странно и обезпокоително за ухото. Ноти, които не звучат добре заедно.

„Когнитивният дисонанс е чувство на неудобство, причинено от наличието на две противоречиви идеи едновременно. Теорията на когнитивният дисонанс предполага, че хората имат обоснована подбуда да намалят резонанса чрез променяне на техните отношения, вярвания и поведение, или чрез тяхното обяснение и рационализиране. През 1957 г. Леон Фестингър публикува своята теория за когнитивния дисонанс, която е променила начина, по който психиолозите гледат на процеса на вземането на решения и на поведението. Това е един от най-влиятелните и широко изучавани теории в социалната психология.
Когнитивен дисонанс се появява когато човек възприема една логическа противоречивост в неговите убеждения, когато една идея предполага за противоположността на друга. Дисонансът може да бъде преживян като вина, яд, фрустрация или объркване.“
Важното при когнитивният дисонанс в масмедията е това, че когато човек се изправи пред такива противоречиви идеи, това създава конфликт или смущение, което обикновено дори не е забелязано на съзнателно ниво. Вместо това, то е прието и обработено от подсъзнанието ви, от вашият автопилот, по същия начин, по който автономната ви нервна система контролира вашето дишане, сърдечна дейност и премигването на очите ви без изобщо да мислите за това съзнателно.


Излагане на показ и намаляване на чувствителността у хората

                                 
Първият път, когато сте гледали филма „Убийствен пъзел“, може би сте откачили от ужасяващите убийства и мъчения. Но ако го гледате още сто пъти, мога да ви гарантирам, че вече няма да ви притеснява толкова много. С течение на времето, когато сме изложени на образи на нагледно насилие, сексуалност или на идеи, служещи си с комбинации от подобни образи (когнитивен дисонанс), ние бавно ставаме по-малко чувствителни към тези идеи и привикваме към поведението да не реагираме така силно на тях.
Това може да бъде разбрано по същия начин, по който човек реагира на болезненото слънчево изгаряне за първи път, когато е твърде дълго на слънце – прекомерно излагане – прекалено много от това, което не си свикнал да поемеш наведнъж. Но, след като сте били на слънце цяло лято, кожата е станала по-малко чувствителна, или привикнала да приема ултравиолетовата радиация чрез поемане на малки дози от нея, последователно, за дълъг период от време. Така човек не преживява силната радиация (слънчевото изгаряне), което е имал първия път.                  Атака с пси лъч точно преди удра на Кличко                                                  
Разбира се, този пример е такъв, в който има и добър аспект на намаляването на чувствителността – да не се получава болезнено слънчево изгаряне всеки ден е нещо добро. По същия начин, алергичните шокове могат да помогнат на хората да предотвратят остри алергични реакции, правейки ги по-малко чувствителни, като им се дават малки дози от това, което е лошо за тях, за продължителен период от време. Липсата на остри алергични/астматични пристъпи също е нещо хубаво.
Но, в случая на масмедията и намаляването на чувствителността на нашето съзнание, няма нищо добро или полезно в начинът, по който сме систематично обработвани да приемаме различни деструктивни и опасни идеи. Трансхуманистичните идеи са един пример за това – хората започват да приличат повече на роботи, а роботите започват да приличат повече на хора.

Краят на началото

И така, първоначалното замислено послание на това видео е трансхуманистичната идея, че хората не са достатъчно добри в своята естествена същност и че имаме нужда да бъдем промемени с технологични устройства и да бъдем препрограмирани с радикално различни идеи, за да станем по-добри, дори ако това трябва да бъде направено срещу нашата воля. Тази идея е опасно прокарана и представлява пълна дехуманизация на нашия вид, както е и една много обезпокоителна визия за бъдещето на човечеството.
Надявам се, че това въведение в техниките на психологическата война ви помага да разберете по-добре заблуждаващите методи, които са използвани в масмедията за да ни убедят и модифицират нашето мнение и че това ще ви помогне да видите истинската цел и средства на рекламите, филмите и видеоклиповете, които виждате за в бъдеще.
parallelreality-bg.com/

"Взвод" технология за контрол на съзнанието

Механизмът за промяна на съзнанието е базиран на технологията на приеманите подсъзнателно радиовълни: Спектърът на разпространение на тихите звуци (SSSS), понякога наричан „четирите S” (S-quad) или още „Взвод” (Squad). Той е разработен от д-р Оливър Лоуъри от Норкрос, Джорджия и е описан в американски патент #5,159,703, „Система на тихите подсъзнателни представи”, с дата 27 октомври 1992 год. Извлечение от патента гласи:

„Система за тихи комуникации, в която недоловими радиовълни в звуковия спектър с много високи или много ниски честоти, или в близкия до него свръхзвуков спектър са амплитудно- или честото-модулирани по подходящ начин и разпространени акустично или чрез вибрации с цел да възбудят мозъка, например чрез употребата на високоговорители, слушалки (на телефони и др.), или по медиите. Модулираните носещи радиовълни могат да бъдат предавани директно в реално време или да бъдат подходящо записани и разпространени по механични, магнетични, или оптични носители за забавено или повтарящо се предаване на слушателя.

Според литературата на Корпорация „Тихи Звуци” сега е възможно, използвайки супер компютри, да се анализират човешките емоции по електроенцофалограмен начин и да се направи точно тяхно копие, после тези „записани емоции” да се изпратят на друг компютър и, по желание, „тихо да се излъчат и да променят емоционалното състояние на човек”.

Корпорация „Тихи Звуци” твърди, че се интересува само от положителните емоции, но армията няма подобни ограничения. Очевидно е, че това е проект на министерството на отбраната на САЩ.

Едуард Тилтън, президент на корпорацията „Тихи Звуци”, казва следното по повод SSSS в писмо с дата 13 декември 1996 год:

„Както и да е, всички работили по проекта са инструктирани от правителството на САЩ и не ни е разрешено да разкриваме точни детайли... ние правим касети и компактдискове за германското правителство, дори за страни от бившия Съветски съюз! Всичко това с разрешението на министерството на външните работи на САЩ, разбира се... Системата беше използвана по време на операция „Пустинна буря” в Ирак доста успешно.”

Графичната илюстрация „Движение на индуцирани алфа до тета вълни с обратна връзка”, която съпровожда литературата, е етикетирана #АВ 116-394-95 незасекретена, и е направена от „най-мултифункционалната и чувствителна електроенцофалограмна (EEG) машина на света.”

Тя има вместимост 200 000, а за сравнение другите машини имат вместимост около 50 000. Тя е софтуерно-управлявана от „най-бързите компютри”, използващи безшумна технология, подобна на тази в ядрените подводници за засичане на малки обекти под водата от огромни разстояния.

Целта на цялата тази висока технология е да начертае и изобрази подвижна група от периодични мозъчно-вълнови сигнали. Илюстрацията показва ЕЕG изображение от един индивид, взето едновременно от лявото и от дясното мозъчни полукълба. Данните, получени от двете страни на мозъка, изглеждат доста различни, но всъщност са еднакви (оставяйки настрана нормалните ляво-десни мозъчни отклонения).

Клониране на емоциите

Чрез използването на тези компютърно-направени ЕЕG-та, учените могат да идентифицират и изолират „записи на емоциите”, да ги синтезират и прехвърлят на друг компютър. С други думи, чрез изучаването на характеристиките на едва доловимите мозъчни процеси, които се появяват, когато субектът изпитва специфична емоция, учените могат да направят запис на съответстващите им мозъчни вълни и да го възпроизведат. „Тогава тези записи се поставят на носещите честоти на корпорация „Тихи Звуци” и тихо ще предизвикат появата на емоция от същия тип в друго човешко същество!”.

Разпространение и приложение на системата

Това тук е много по-сложно от обикновена подсетивна звукова система. Има многобройни патентовани технологии, които могат да бъдат разпространявани поединично или колективно върху носещи честоти, за да предизвикат всевъзможни ефекти.

Изглежда, в системата има два метода за разпространение. Единият е директно микро-вълново излъчване в мозъка на индивида, възможен само за операции от малко разстояние. Другият, както е описан по-горе, използва обикновени радио и телевизионни носещи честоти.

Освен неизбежността тя да бъде използвана като оръжие срещу някого, системата има многобройни положителни приложения. Обаче фактът, че звуците са подсетивни ги прави практически недоловими, и е възможно те да бъдат опасни за широката публика.

В по-стандартна употреба, SSSS може да използва звукови команди, например като допълнение в охранителните системи. Зад музикалните медии, които чувате в магазините или в търговските центрове, може да има скрито послание, което ви призовава да откраднете от магазина. И когато самите гласови команди са силни, а подсетивната система за представи донесе „клонирани емоции”, резултатът е поразителен.

Противодействията на тази технология са обичайните „помогни си сам” технологии: позитивни представи, релаксация и медитация, също така методите за проявяване на скритите ни възможности.

В медицински контекст, тези системи могат да бъдат употребявани с голяма полза за лечение на психиатрични и психосоматични проблеми. Като система за лечение на пълна глухота, тя е ненадмината. (Обещания, само обещания. Това е най-честата употреба, рекламираща тази технология в последните 30 години. Но глухите са си все още глухи, а армията сега има оръжие за употреба върху нищо неподозиращи хора с напълно нормален слух.)

Опроверженията на служебните лица

В действителност, години наред правителството на САЩ отрича или отказва да коментира въздействащите на ума оръжия. Едва миналата година (бел.ред. 2003 г.), вестник „Новини от САЩ и Световен Журнал” пусна материал, озаглавен „Удивителни оръжия”, основно преглед на новите т.нар. „не-смъртоносни” или „по-малко смъртоносни оръжия”. Нито една дума за SSSS, въпреки че технологията е използвана 6 години по-рано!

В извадки от статията четем:

„Говори Чарлз Бернард, бивш директор по разработването на военно-морски оръжия: „Все още чакам да видя едно от тези облъчващи неща, което наистина да работи.” „DARPA (Агенция по специализирано разработване на защитни проекти) идва при нас на всеки няколко години да види дали има начини за далечно блокиране на нервната система.”, д-р Ф. Тери Хамбрехт, начело на програмата за нервни протези в болница „Ню Йорк”, „но все още нищо не е открито”, казва той. „Това е само научна фантастика и изсмукано от пръстите.”

Може да звучи като „научна фантастика и изсмукано от пръстите”, но не е. Както и да е, то е точно това, в което имащите власт искат да вярваме, за да ги оставим на мира в техните постоянни стремежи за... какво? Идеята зад несмъртоносните оръжия е обезвреждането на врага без убиване, в случаи на потушаване на бунт или в ситуация с вземане на заложници, да бъдат извадени от строя участниците без неизменните наранявания, дори по възможност без тяхното знание. Електромагнетичните въздействащи на ума технологии всички заедно ще попаднат в клас оръжия, но докато всички те са „несъществуващи”, кой ще решава кога и къде те ще бъдат използвани?

И защо, според слуховете, на избрани компании в развлекателната индустрия ще бъде разрешен достъпът до тази технология, когато самия факт за нейното съществуване е скрит за широката публика? До неотдавна, до миналия месец (февруари), това желязно, почти пълно отричане и мълчание по темата все още продължаваше, дори спрямо комисии на Конгреса на САЩ!

Общият икономически комитет, начело с Джим Сакстън, се събра на 25 февруари 1998 год. заради „Слуховете за радио-честотни оръжия и тяхното разпространение: Потенциална заплаха за икономиката.” Достъпните данни включват свидетелските показания на няколко специалисти от армията:

• Д-р Алън Кехс, от лабораториите на армията, отговарял за цялостната опасност за радиочестотите.

• Господин Джеймс О. Брайън, заместник-директор за оперативните тестове и директор на операциите с използване на жива сила в централата на министерството на отбраната в Пентагона, обясняващ ролята на опитите с жива сила и тяхната роля във военното оборудване с радио-честотни оръжия. • Господин Дейвид Шринър, главен инженер за постиженията в правия ток, свързани с електронна война, и наскоро пенсиониран като инженер със способности за изпробване на военноморски оръжия, говорил за трудностите в създаването на радио-честотни оръжия и за методите срещу терористи. • Д-р Ира Мерит, ръководител по разузнаване на представите и на отдела за аналитични приложения в Дирекцията за високи технологии, противоракетна отбрана и Центъра по космически технологии, Хънтсвил, Алабама, обяснявала разпространението на радио-честотни оръжия от бившия Съветски съюз.

Въпреки че тези показания дават информация с техническо значение, може би те са още по-важни заради информацията, която не дават: информация за съществуването на радио-честотни оръжия, които директно действат в човешките мозък и нервна система.

Психотронните оръжия на КГБ

Тази технология не се е появила внезапно посред нощ. Тя има дълга история на развитие и опровергаване на това развитие от американското правителство и може би също от половината други правителства в света. Ние знаем, че бившият Съветски съюз активно се занимаваше с този тип проучвания. В предишния материал ние публикувахме, че през 70-те години Съветското КГБ разработва система за психотронно въздействие (PIS), използвана за да превърне войниците в програмирани “човешки оръжия”. Системата използва комбинация от високочестотни радиовълни и хипноза. Проектът PIS беше започнат в отговор на подобни първоначални проекти в САЩ по времето на президента Картър, според Юри Малин, бивш съветник по сигурността на президента на СССР Горбачов.

В моята хроника за електромагнитни оръжия аз описах период от около 60 години на интерес и разработване на такива оръжия, информация събирана от много репортажи и изрезки от вестници, изпратени от читателите на „Резонанс”. В моята статия за изкуствената телепатия аз проследих развитието на технологията „гласове в твоята глава” от 1961 год. и всички мои изследвания идват от отворената научна литература.

Мощта на военно-промишления комплекс

Жан Вийсмън е написал подходящо описание на ситуацията, в която са днес САЩ, за „силите, които съществуват”, и как е настъпило това положение:

„По време на Студената война САЩ не само се състезаваше в ядреното въоръжаване със Съветския Съюз, но също и участваше в тайна надпревара, разработвайки необичайни оръжия. Тъй като разузнавателните агенти (които до Втората световна война играеха поддържаща роля вътре в правителството) продължаваха да увеличават своето влияние, бяха отпуснати финансови средства за развитието на техники с цел надхитряването на СССР.“

„И общността на американското разузнаване започна да нараства, появи се тайна култура, което позволи на шпионите да приложат разнообразни разработени техники за изкусно заобикаляне на демократичните процедури и институции...”

„Както в много други демокрации, правителството на САЩ се избира от две основни части на избирателната колегия: т.е. няколко губернатори, съдии, конгресмени и от Президента; и от неизбираемите административни служби, представени от многобройни федерални агенти.”

„В стабилна и правилно функционираща демокрация, избираемата част от правителството е отговорна за неговата неизбираема бюрократична част и дава на хората истински глас в гласуванията по дневния ред от тяхното правителство.”

„Докато значима част от американското правителство без съмнение следва този демократичен принцип, друга доста голяма част от това правителство действа в пълна секретност и следва своят собствен непонятен дневен ред, който непризнат, много често е различен от публикувания.”

Жан продължава с цитиране на един от най-популярните военни герои на САЩ: Дуайт Д. Айзенхауер, който е служил като главнокомандващ на Обединените Сили през Втората световна война, и по-късно беше избран за 34-тия президент на САЩ. В своето прощално изявление към нацията през 1961 год., президентът Айзенхауер казва: „... ние бяхме принудени да създадем постоянна военна промишленост във всестранни направления. Допълнително към това, три и половина милиона мъже и жени са пряко ангажирани със отбранителната ни система. Ние годишно харчим за военно осигуряване повече, отколкото чистият доход на всички американски корпорации.”

„Това съединение на необхватната военна система и голямата оръжейна индустрия е нещо ново в американския опит. Пълното влияние – върху икономиката, политиката, дори духовността – е във всеки град, всеки щат, всеки офис на федералното правителство. Ние оценихме огромната нужда от подобно предприятие. Обаче ние не трябва да си затваряме очите за това, че то ни влече към гроба. Нашият труд, ресурси и прехрана са изцяло замесени; така че това е самата структура на нашето общество.”

„В правителствените съвещания ние трябва да попречим на придобиването на произволно влияние, търсено или не, на военно-индустриалния комплекс. Възможността за катастрофално повишаване на неуместната власт съществува и ще остане. Ние никога не трябва да позволим значението на тази комбинация да застраши нашите права или демократични процеси.”

Международното отношение към нови оръжия

Обединените Нации бяха основани през 1945 год. с цел „предпазване на идващите поколения от ужасите на войната”. През 1975 год. Генералната Асамблея разгледа план, предложен първоначално от Съветския съюз: „Забрана върху разработването и произвеждането на нови видове оръжия за масово унищожение и нови системи от подобни оръжия”.

През 1979 год. Съветският съюз добави списък от няколко потенциални оръжия за масово унищожение:

Радиоактивни оръжия (използващи радиоактивни материали), които могат да причинят вредни ефекти, подобни на тези при ядрена експлозия.

Оръжия, базирани на употребата на вируси, бактерии или други микроорганизми, с цел причиняване на биологична вреда.

Оръжия, базирани на излъчването на инфразвукови вълни и въздействащи чрез слуховата система.

Електромагнетични оръжия, действащи чрез излъчване в обичайни радио-честоти, които могат да увредят човешките органи.

Своя отговор, САЩ и други западни страни протакаха. Те изложиха дълга, заплетена причина, но резултатът беше същият.

В материал, озаглавен „Не-смъртоносните оръжия могат да нарушат договорите”, авторът обърна внимание на това, че договорът за общоприетите оръжия обхваща и много от не-традиционните оръжия; „онези, които използват инфразвук или електромагнитна енергия (включително лазери, микровълни или излъчване на вълни с радио-честоти, или видима светлина, излъчвана с честотата на мозъчните вълни) за техните свойства.”

Харлън Джерард, административен директор на международния комитет срещу нападателни микровълнови оръжия, ми сподели своята увереност, че стратегията зад неотдавнашния тласък на правителството за „по-слабо смъртоносни” оръжия е уловка. Тези, които сега дават цялата тази гласност, са назначени, за да направят нужното да получат публичното одобрение. Електромагнитните влияещи на ума технологии не са споменати, но по-късно те ще бъдат скрити под чадъра на по-малко смъртоносните оръжия.

Тези оръжия бяха наскоро прехвърлени от министерството на отбраната към министерството на правосъдието. Защо? Защото има няколко международни спогодби, които изрично ограничават или забраняват оръжия от този тип да бъдат използвани в международни войни. С други думи оръжия, които са „блокирани” за употреба срещу най-големите врагове на нашата страна (непротиворечащо на факта, че САЩ използваха тези оръжия във войната с Ирак!), сега могат да бъдат използвани от местните полицейски управления срещу нашите собствени цивилни, срещу групи като мирни граждани, протестиращи срещу американската ядрена политика.

Предстоящият глобален контрол над съзнанието

Пълната тайна за разработването на електро-магнетична променяща съзнанието технология говори за ужасяващата сила, която и е присъща. Да го кажем направо, който владее тази технология, той може да контролира умовете на всички хора.

Има данни, че правителството на САЩ планира да разшири обсега на тази технология, и да обхване всички държави, всички хора. Това може да бъде осъществено, то се осъществява, чрез използването на почти завършения проект HAARP за области отвъд океана и мрежата GWEN със сегашно местоположение САЩ. Американското правителство отрича всичко това.

Д-р Майкъл Пърсингър е професор по психология и наука за нервите в Лаурентиаския университет в Онтарио, Канада. Преди сте го срещали на страниците на „Резонанс”, където той публикува своите изводи, че силни електромагнитни полета могат да влияят на човешкия мозък.

„Временното стимулиране на част от мозъка”, казва той, „може да породи чувства на невидима сила, дезориентация, и нередности във възприятията. То може да предизвика образи, намиращи се в паметта, включително кошмари и чудовища, които обикновено се премълчават.”

Д-р Пърсингър преди няколко години написа материал, озаглавен „Върху възможността за директното достигане на мозъка на всеки човек чрез електромагнитна индукция на фундаментални алгоритми”.

Резюмето гласи:

„Съвременната наука, изучаваща нервната система, предполага съществуването на основен алгоритъм, чрез който цялата сетивна информация се превежда във вътрешен, специфичен на мозъка код. Пряка стимулация на тези кодове вътре в човешките временни или (limbic cortices) чрез прилагането на електромагнитни модели може да предизвика енергийни нива, които са в диапазона едновременно на геомагнетичната дейност и на съвременните комуникационни мрежи. Процес, който е свързан с тесния сектор на мозъчната температура, може да позволи всички нормални човешки мозъци да бъдат засегнати от субхармония, с честота около 10Hz, която варира само на 0.1Hz.”

Той завършва резюмето със следното:

„В следващите две десетилетия ще се появи възможност, която беше немислима, но сега е напълно осъществима. Това е технически възможното влияние директно в по-голямата част от мозъците на шест милиарда човешки същества, без посредничеството на класическите сензорни модалности, чрез създаване на нервна информация вътре във физическата среда, в която всички индивиди от вида са потопени.”

„Историческата поява на подобни възможности, които тръгват с барута, и стигат до деленето на атома, дадоха своя резултат – важни промени в световната еволюция, които настъпиха много бързо след прилагането на практика на тези възможности. Намаляването на риска от неподходящо приложение на тези технологии изисква продължителна и отворена дискусия за техните реални възможности и приложение в научната и обществена сфера.”

Не може да бъде казано по-просто. А ние нямаме обществен дебат, защото правителството на САЩ напълно отрича съществуването на подобна технология.
БЪЛГАРИЯ 23Г ВЕЧЕ Е КОНЦЕНТРАЦИОНЕН ЛАГЕР ЗА НОВИ ПСИХОТРОНИ ОРЪЖИЯ ДО 95 г БЯХА ЗАРАЗЕНИ С ДИАБЕТ БЛИЗО 300 хил. БЪЛГАРИ ВКЛ. И ДЕЦА, СЛЕД ТОВА ПРОДЪЛЖИХА С ДРУГИ БОЛЕСТИ.ОСВЕН
ТОРОСИОННИ ОРГЕНЕРАТОРИ ЗА МАСОВО ОБЛЪЧВАНЕ СЕ ПОЛЗВАТ И ДЖОБНИ С ЗАПИСИ НА ЕМ ВЪЛНИ НА БОЛЕСТИ ЗА ПОРАЗЯВАНЕ НА ЕДИНИЧНИ ЦЕЛИ И НАЙ-НОВИТЕ С ЗАПИСВАНЕ НА МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ И ЧЕТЕНЕ НА МИСЛИ. ЗАПИСИ НА МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ НА УБИИЦИ СЕ ПОЛЗВАНИ НАЙ-МНОГО В САЩ . НА ПРОТЕСТИ В БЪЛГАРИЯ СА ИЗПРОБВАНИ ЗАПИСИ НА САМОЗАПАЛИЛИ СЕ И СПЕЦИАЛНО СЪЗДАДЕНИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ ЗАПИСИ С ОБЕСВАНЕ ОТ МОССАД И ФСБ.                                                                                                                            Ако се установи честотното излъчване на мозъка на дадена човешка личност или човешки индивиди, хората могат да бъдат командвани и манипулирани дистанционно, чрез излъчване на психогенератора на определени импулси в диапазона на техните честотни вълни. Жертвите започват да чуват нелепи команди. Не са редки случаите на немотивирани на пръв поглед самоубийства, на неоправдана агресия към близки ... Човек става зомбиран. Превръща се в играчка. Затова психотронното оръжие е по-страшно от всички други видове оръжия.
                                                                                           През 20-те години на ХХ в. в СССР има три центъра по изучаване на феномена на внушаването на мисли.

През 1928 и 1929 г. излизат два фантастични романа – „Радиомозък” от С. М. Беляев и „Властелинът на света” от А. Р. Беляев, в които авторите художествено представят своята визия за възможните опасни последствия от попадането на подобни открития и разработки в ръцете на недобросъвестни и жадни за власт хора.

В периода 1972–1973 г. към Института по радиоелектроника на СССР се разработва проект „Радиосън”, като с помощта на апарата „Радиохипноза” чрез свръхвисоки честоти (СВЧ) да се предизвика от лек до дълбок сън у хора с периметър на действие до 100 кв. км. В един доклад за проведено успешно изпитание на апарата около Новосибирск, се казва, че той не само може да приспи противника, но и да предизвика някои патологични изменения в човешкия организъм, включително мутация на клетки.

През 1973 г. е разработен апарат, който би могъл да бъде инсталиран на спътник и чрез него да се оказва пси-въздействие на огромни територии.
Автор: Джуди Уол    

Псиманипулации/ НОВ НАЧИН НА ВОДЕНЕ НА ВОЙНА

"Не е ли истина, че когато горките нещастници престанат да се бият, то е поради загуба на онова, което наричате душа"?

Бившият Съветски съюз има дълга история в програмите за психоманипулации, в които се прилагат техники като енергетика, психоенергетика или психотроника — използване на излъчваната енергия. Първата научна работа в тази област принадлежи на Запада, но впоследствие е открадната от СССР. От десетилетия насам научните кръгове в САЩ пренебрегват трудовете на хора като Мори Абрамс, Йеронимус, Тесла, Де ла Уер, Даун и Райх, и по този начин дадоха на Съветите преднина от поне 30 години, за да изградят и укрепят позициите си в психотропните оръжейни технологии. През 1978 година на мирните преговори САЛТ руският президент Леонид Брежнев предложи забраната на оръжия, „по-страховити, отколкото човекът някога си е представял“. Но президентът Картър, в неведение за постигнатия от Съветите напредък, нямаше представа за какво става дума.
Но някои отдели на американското правителство вече бяха осъзнали реалността на психотрониката. Както вече споменахме, от 1960 до 1965 година към американското посолство в Москва беше насочена смесица от електромагнитни и микровълни, които причиняваха широка гама от физически и умствени заболявания сред американския персонал там. Накрая всичко завърши със смъртта на американския посланик. Д-р Стивън Посони, някога научен консултант на МО, вече пенсиониран, ми каза: „След като нашият посланик в Москва почина от левкемия заедно с още двама служители, изведнъж ни просветна, че трябва много хубавичко да огледаме какво става.“
В резултат от случилото се е стартиран проектът ПАНДОРА, който включва няколко паралелни проекта с имена ТУМС, МУТС и БАЗАР. В тях участват ЦРУ, Агенцията за изследване на модерни проекти (АИМП), Външното министерство, ВМС и СВ. Проектите имаха за задача да изследват ефектите от излъчваните от Съветите микровълни върху хора и животни.
За загрижеността на американската страна може да се съди по поверителната телеграма, изпратена от посланика на САЩ в Москва, подписана от Бремънт, до външния министър във Вашингтон, окръг Колумбия, през април 1976 година:
… Друг неблагоприятен фактор, е излагането на служители и техните семейства на значителни нива електромагнитно излъчване, насочено към сградите на посолството от съветски източници. Ситуацията силно повиши стреса и тревожността сред служителите и останалите. Проблемът е особено тежък за 35-те служители, които живеят и работят в сградата на посолството, и техните семейства, като в някои от случаите става дума за бременни жени и деца. Каквито и да са последствията от излагане на електромагнитно излъчване, повечето хора в посолството сега имат допълнителен повод за тревоги, като се има предвид, че и без това живеят под силен стрес. Допълнителна поверителна информация по тази тема има в A/SY и M/MED.
… През последните няколко седмици съветските власти предприеха енергична, интензивна кампания на тормоз върху служителите на посолството и техните семейства. Наскоро за една нощ различни наши служители бяха получили над 70 телефонни обаждания. Освен че затрудняват съня, тези обаждания често плашат служителите и семействата им. В няколко случая бяха отправяни конкретни заплахи срещу деца. Неколцина офицери получиха смъртни заплахи, други са били задържани и блъскани от банди съветски граждани. Други примери за заплахи са: пускане на погребална музика по телефона на детето на един служител, повреждане на частни автомобили и неколкократни заплахи за поставяне на бомби, които наложиха евакуирането на всички жилищни помещения в посолството и архива.
Електромагнитните вълни, насочени към посолството, по-късно наречени „Московските сигнали“, са били от късия и дългия спектър, и са имали сложни модулации, някои от които произволни. Един меморандум с гриф „свръхсекретно/само за четене“ от 20 декември 1966 година на АИМП показва колко опасно е било това:
„Белият дом, чрез РССАЩ [Разузнавателния съвет на САЩ], нареди в рамките на МВНР, ЦРУ и МО да се проведат интензивни изследвания с цел да се установи каква е заплахата. Националната програма се координира от МВнР под кодово име «ТУМС». АИМП също участва, като проучва малка част от общата програма, една от потенциалните заплахи — какъв е ефектът от ниските нива електромагнитно излъчване върху човека. Този меморандум обобщава първоначалните резултати, получени от програмата с име ПАНДОРА.“
През април 1976 година външният министър Хенри Кисинджър изпраща следната телеграма до посолството на САЩ в Москва. В нея се обобщават резултатите от проучванията за Московския сигнал.
Тема: Електромагнитно излъчване и УКВ, опасности:
1. На 6 април президентът на AFSA Джон Хемънуей представя следния доклад пред управителния съвет на AFSA:
2. Начало на текста: В началото на 1960 година Съветският съюз насочи високочестотни лъчи към посолството на САЩ в Москва, за които бе преценено, че целят не събиране на разузнавателни сведения, а причиняване на физиологични ефекти върху персонала.
Ефектите, които Съветите са смятали да постигнат сред персонала (поне през 1960 година), включват: (А) Физическа неразположеност, (Б) Раздразнителност, (В) Силна умора. По онова време Съветите са смятали, че причинените ефекти ще бъдат временни.
Впоследствие беше установено, че ефектите няма да са временни. Свързани с подобно облъчване и с електромагнитни вълни са следните заболявания: (А) Катарактите, (Б) Проблеми с кръвта, които предизвикват инфаркти, (В) Злокачествени образувания, (Г) Циркулаторни проблеми и (Д) Трайно влошаване на нервната система.
В повечето случаи ефектите се усещат дълго след облъчването — десетилетие или повече.
Съветската работа в тази насока очевидно е тревожела САЩ, макар че това нито веднъж не е признато официално. Но действително са имали основателни причини за загриженост — например през 1974 година В. П. Казначеев вярва, че е демонстрирал как може да се предизвика смърт от разстояние чрез насочване на ултравиолетови лъчи към обекта.[2] През същата година Роберт Павлита, чешки инженер, показва как с психотронно приспособление се убиват насекоми от разстояние.
От американското разузнаване е докладвано, че Павлита е разработил две психотронни оръжия — едното с обсег до 320 км, а другото на всякакви разстояния и способно да предизвика неконтролируеми емоции, припадък, парализа или смърт. По онова време Павлита е имал 30-годишен опит в разработването на психотронни генератори.[3]
На запад продължават да се чуват непотвърдени разкази за подобна научна работа. Един американски биофизик, участвал през 1979 година в програма за обмен на опит в Прага, ми каза: „Точно преди моето пристигане един източногермански студент загинал при работа върху един проект, при който се използвал свръхпроводим вълновод [криогенно устройство, което насочва радиовълните с огромна точност]. Но случилото се след това е още по-странно. Руснаците съборили напълно едната стена на лабораторията по физика и цялото криооборудване, вълноводи и други машинарии били откарани в един замък близо до чешко-съветската граница.“
След това биофизикът продължи: „От други професори, които ми помагаха в проекта, научих че няколко месеца по-късно съветските учени вече можели да убиват кози на разстояние над един километър и да постигат дезориентиране или други странни ефекти, в зависимост от ъгъла на главата спрямо лъча, на доста повече от два километра.“[4]
След „Московските сигнали“ друга дейност на СССР разтревожила Щатите, са така наречените „Кълвачови сигнали“, които били усетени за пръв път в края на 1975 година и продължили доста време след това. Тези високочестотни сигнали можели да бъдат уловени от домашните радиоапарати на 21 Mhz и се чували като повтарящо се почукване, откъдето идва и името им.[5]
Накрая сигналите биват проследени до три станции в Рига, Латвия. Всеки излъчван сигнал бил 25–30 пъти по-силен от естественото земно електромагнитно поле, чиято честота е 7–7,5 Hz. Анализиралите сигнала учени стигнали до теорията, че мозъците на бозайниците са естествено настроени на 7–7,5 Hz честота, но 25% биха били засегнати от 10 Hz кълвачови сигнали. След това било решено, че тези модулации могат да се адаптират така, че да пренасят всякакви послания, които да бъдат напомпвани директно в мозъка.
Честите промени в характеристиките на предавания импулс, а също и в честотата, предполагали че сигналът се използва за дистанционен контрол или телеметрия. Все пак въз основа на разузнавателни сведения, събрани от РУМО, е решено че кълвачовите сигнали всъщност са първият опит на Съветския съюз да разработи отвъдхоризонтен радар (ОХР).
Първата радарна станция е построена през 1975 година и тестовете продължават няколко години. Оказва се, че електромагнитният сигнал отслабва, след като премине през полярната йоносфера. От десет изстреляни ракети радарът можел да гарантира засичането само на няколко.[6] „Кълвачът“ е рожба на Ф. Кузминский, главен проектант, който по-късно става директор на НИИ (Научен институт за изследвания). Вътрешните боричкания за власт между Кузминский и Владимир Иванович Марков, консултант по техническите науки, стопирали проекта. Макар очевидно да решавал проблемите на политическата система, Кузминский очевидно не бил в състояние да получи подкрепа от съветския режим и работата му така и си останала недовършена.[7]
В доклада на РУМО за системата „Кълвач“ неведнъж се споменава за разработката на Кузминский като за „система оръжие“, но сега вече се знае, че първоначалният му замисъл не е бил такъв. И все пак при откриването му в Щатите са смятали, че предназначението му може би е „да контролира метереологичната обстановка в света и въздейства физиологично или психологически върху хората извън СССР“[8].
Сега същите цели се преследват от програмата ХААРП на МО, за която в момента се строи база в Аляска, САЩ.[9] Състезавайки се помежду си, СВ и ВМС се впуснаха в интензивни изследователски програми, обхващащи аспекти от електромагнетизма, микровълните, радиопредаванията и т.н. Повечето от тези програми бяха и си остават строго поверителни.
Някои проекти, които в началото не са били секретни, за засекретени в края на 70-те години на XX в. Където и когато от тези програми излиза нещо интересно, ЦРУ се намесват, финансират програмата, разширяват я и докопват резултатите. Гласувани са закони, които да предотвратят всякакви обществени разследвания, а на университетските власти е забранено да разпитват ангажираните в тези програми учени от техните академични общности.
Образователната стойност и етиката са оставени на заден план. Подобно е положението и в някои британски университети.[10] Резултатите от някои експериментални програми са потресаващи.[11]
Различни военни и разузнавателни институции имат някои подозрения за потенциалните вредни ефекти от нейонизиращото излъчване и микровълните върху хората. РУМО, ЦРУ и СВ наблюдават напредъка на Съветския съюз и неговите сателити от десетилетия. Въпреки разузнавателните сведения за вредното въздействие на електромагнитното излъчване (ЕМИ) и микровълните, гореспоменатите американски институции решават сами да установят фактите. Програмата ПАНДОРА всъщност е крайъгълен камък. Проведени са множество изпитания в СВ, флота, ВВС и ЦРУ посредством контрагенти или в собствените им лаборатории.
Контрагентите им осигуряват изпитатели недоброволци. Няколко военни поръчки са включвали работа в много опасна среда. Други все още включват. На моменти техните работодатели са знаели за това, но все пак са ги оставяли да продължат по две основни причини: (а) за да се спазят условията по тлъстите договори и (б) да се съберат данни за ефекта от облъчването върху хора.
Години по-късно потокът съдебни искове, подадени от нищо неподозиращите жертви, отново повдига сериозния въпрос: целта оправдава ли средствата? Все пак отговорните за някои от случаите са знаели за вредното въздействие на ЕМИ, но умишлено са скривали фактите от своите жертви или служители. Има и няколко смъртни случая, но нито въпросните институции, нито техните контрагенти си признаха вината. Положението и до днес не се е променило.[12]
Американските военни вече имат сериозно участие в изучаването на електромагнетизма. Тройният консултативен съвет по електромагнетизма (ТКСЕМ) представлява интересите на трите вида въоръжени сили в страната. При учредяването му е изготвен Меморандум за взаимно разбирателство с дата 21 юли 1980 година, подписан от следните военни представители: генерал-майор Джон У Орд, ВВС на САЩ, Военномедицинска служба, командващ, Подразделение за авиационно-космическа медицина към Командването за системите въоръжения, въвеждани във ВВС; бригаден генерал Гарисън Рапмънд, Военномедицинска служба, командващ, Командване за медицински изследвания и разработки на СВ на САЩ; и капитан Джон Д. Блум, Военномедицинска служба, ВМС на САЩ, командир, Командване за медицински изследвания и разработки на ВМС на САЩ.
Друг Меморандум за взаимно разбирателство от 1990 година гласи:
ЦЕЛ: Този троен съвет се преучредява с цел да осигури ефективно координиране на работата на военните министерства, които имат общи, но се подчиняват на различни изисквания за провеждането на изследвания и разработки във връзка с биологичните ефекти от нейонизиращото електромагнитно излъчване (ЕМИ) върху човека.
ЗАДАЧИ:
а) Да се определят и периодически преглеждат медицинските изследвания и разработки на биологичните ефекти от ЕМИ, които са общи за трите военни министерства; и потребностите, нужни за изпълнение на определени мисии.
б) Да се определят задачите на медицинските изследвания и разработки за задоволяване нуждите на силите, участващи непосредствено в бойни действия, конструкторите на системи въоръжения и военната научно-техническа общност.
в) Да се съгласува използването на материално-техническата база, материалите и средствата за бързо и ефективно осъществяване на необходимите изследвания и разработки.
г) Да се разработят процедури за постоянен обмен на информация между трите министерства за всички аспекти на текущите изследвания и разработки във връзка с ефектите от нейонизиращото излъчване ЕМИ върху човека.
д) Да се разработят процедури за съгласуването на изследванията и разработките в тази област с други учреждения.
ТКСЕМ се състои от трима военни или цивилни служители на пълен работен ден, избирани от СВ, ВМС, ВВС и Морската пехота. Съветът редовно кани изтъкнати личности от научните кръгове за консултации и помощ. Също така той консултира кабинета на министъра на отбраната (КМО) и други отдели към кабинета на помощник-министъра на отбраната (КПМО), но не ограничава изследванията си само във военната сфера, а взема активно участие и в такива от национално естество.
През 1990 година изследванията на ТКСЕМ се простират в доста области. Например интересът на СВ към биологичните ефекти от неядрените електромагнитни импулси доведе до проучвания и в сфери като човешка дозиметрия и „биоефектите“ от върховоимпулсните електромагнитни полета и създаването на база данни за професионалните и свързани със средата неядрени електромагнитни увреждания.
Считало се е за особено важно да се научи какъв ефект имат подобни полета върху хората. Известен брой цивилни граждани са ставали обекти на тайни експерименти в тази област както в Европа, така и в САЩ, но не са успели да открият кой е виновен за случилото се с тях. Опитите им да получат подкрепа от политиците от своя район или от различни международни организации като Амнести интернешънъл и Медицинска фондация за подпомагане жертвите на мъчения не дават никакъв резултат.[13] ВВС на САЩ проучват също очните увреждания, причинени от излагане на милиметрови вълни и биологичните ефекти от „микровълни с висока мощност в райони с ниско ниво на микровълни (обхват S)“. Протоколите от събранието на ТКСЕМ, проведено в Колежа по авиационно-космическа медицина на ВВС в база Брукс на ВВС, Тексас, на 27/28 октомври 1987 година, започват така: „Програмата за изследване на поведението при радиочестотно излъчване (РЧИ) в Научен институт «Уолт Рийд» на СВ (НИ-УРСВ) се счита за високо приоритетна.“
Използването на микровълни с висока мощност (МВМ), разработено в лабораториите Лос Аламос, Лоурънс Ливърмор или Сандия, очевидно е нещо обикновено за всяко от трите военни министерства. В едно писмо от 18 март 1986 година относно събранието на ТКСЕМ от 10–13 февруари 1986 г. се отбелязва, че „на 3 март 1986 година СВ ще приемат доставка от 2,5 GHz оръжие, разработено в Сандия“. По-нататък пише и че „биологичните изследвания ще се насочат главно върху очите, сърцето и поведението“.
Министерството на отбраната наблюдава внимателно медицинските изследвания в тази област. В протоколи от събрание на ТКСЕМ, проведено на 1 май 1989 година, се казва, че „всякакви медицински данни“ от „уязвимостта, устойчивостта и ефектите от електромагнитните лъчи“ биха изиграли решаваща роля за резултатите от изследването.[14]
ВМС като че ли са най-заинтригувани. Списъкът от програми за биологичните ефекти от електромагнитните микровълни, предоставен от канцеларията на началника на управление изследвания на ВМС (КНУИ на ВМС)[15], е огромен. Показалецът за април 1989 година е пет тома, а дава само кратко описание на всяка от програмите. Това със сигурност доказва размера на изследванията.[16] Програмите варират от използване на телесното електричество за установяване нормата на абсорбиране на много нискочестотни (МНЧ) и високочестотни (ВЧ) предавания, биологичните ефекти от магнитните полета, разработка на ефикасно наблюдение с електромагнитно поле и ефектите от ЕМ върху гените и ДНК — до теми, близки до научната фантастика, като електропортацията (изкуствена телепортация).[17] Обхватът и резултатите от тези изследвания, макар и без стойност за науката, биха могли да имат ужасни последици, ако се доразработят за използване в офанзивни операции.
Очевидно възползвайки се от електромагнитните (ЕМ) технологии, някои разузнавателни служби са добили значителни възможности. Сега АНС проявява силен интерес към разработването на технологията за дистанционно наблюдение на ЕЕГ (мозъчните вълни) на субекти. Ако се разработи такъв метод и ЕЕГ на набелязания индивид бъде разшифрована, това би позволило на агенцията не само да изследва мисловните процеси на субекта, но и да влияе върху мисловните модели и решенията му.
Предварителните изследвания вече са направени. Д-р Доналд Йорк, неврофизиолог, и д-р Томас Йенсен, говорен патолог, и двамата от Университета на Мисури, успяха да определят и разшифроват 27 думи и срички по специфичните мозъчновълнови схеми. Те свързаха тези ЕЕГ схеми с изговорени или казани мислено от 40 субекти думи. След това направиха компютърна програма с речник на мозъчните вълни. Целта беше да се помогне на пациентите с инсулт, загубили говорните си способности.
В разгара на програмите за виждане от разстояние някои американски разузнавателни служби като ЦРУ СВ и РУМО започнаха интензивни изследвания на ЕЕГ на медиумите участници. Идеята бе да се определи как получават информацията и дали с обръщане на процеса информацията, подавана на медиума, може да се предаде на друг човек с цел да му се повлияе. Национална лаборатория Лос Аламос (НЛЛА) е провела много изследователски програми в тази област.
През 1996 година СВ на САЩ докладват: „Съвременната теория за разсейването на електромагнитните вълни увеличава изгледите ултракъсото импулсно разсейване през човешкия мозък да предизвиква отразяване на сигналите, които да се използват за съставяне на надеждна оценка за степента на възбуденост на централната нервна система. Идеята на тази «дистанционна ЕЕГ» е насаждане на бойни способности в главната нервна система. Ако разберем как се запечатват и възпроизвеждат уменията в човека, ще стане възможно да доразвием още тази идея и копираме набора от преживявания в друг човек. Перспективата за това може да внесе революционни промени в подхода ни към специализираното обучение. А успехите ще са просто невероятни.“[19]
През последните години голям брой програми за контрол върху съзнанието започнаха да се занимават с идеята за несмъртоносните оръжия. Пример за това са инфразвуковите оръжия, които включват МНЧ и РЧ модулации, и предизвикват гадене, коремни спазми и повръщане. Един поверителен доклад, изготвен през 1969 година от Центъра за изследване и разработване на маневрено оборудване за СВ, Форт Билийвър, Вирджиния, описва в подробности ефекта, който инфразвуковите оръжия биха имали върху хората — от смущения в нервната система до смърт.[20] Документите показват, че през 1994 година с подкрепата на Центъра на СВ за изследване, разработка и проектиране на въоръжението (ЦИРПВ) в Национална лаборатория Лос Аламос е проведена програма за изследване и разработка на устройството и техническите данни на микровълнови оръжия.[21] Някои от тези оръжия може вече да са били използвани в тайни операции на американски служби и министерства в САЩ и Великобритания.
Освен това в едно наскорошно писмо от МО на САЩ (в отговор на едно от моите искания съгласно Закона за свобода на информацията, подадени през 1994 година) за акустичните генератори (за унищожение на личния състав или материалната част), микровълнови генератори с висока мощност, невроинхибитори и безжична техника за зашеметяване, бях уведомен, че информацията, която търся, вече е в компетентността на неизвестното досега Управление за несмъртоносни оръжия.
На 16/17 ноември 1993 година Национална лаборатория Лос Аламос организира поверителна конференция с подкрепата на Американската асоциация за отбранителна готовност. Доклади по различни теми за контрола върху съзнанието като част от новата концепция за несмъртоносните оръжия бяха представени от следните участници: д-р Джордж Бейкър (Управлението по ядреното оръжие към МО — сега Управление по специалните оръжия към МО, УСОМО): „Радиочестотните оръжия — крайно привлекателен несмъртоносен вариант“; д-р Джон Деринг (член на „Сайънтифик апликейшънс енд рисърч асоушиитс“ — САРА): „Акустични технологии“; д-р Клей Ийстърли (Национална лаборатория Оук Ридж): „Приложение на крайно нискочестотни полета в несмъртоносните оръжия“; г-жа Астрид Луис (Управление за химически изследвания и разработки на СВ): „Химически/биологичен антитероризъм“.
Великобритания също е изиграла роля в изучаването на микровълните за отбранителни цели. Проф. Е. Х. Грант и д-р Р. Дж. Шепърд от Куийн Елизабет Колидж работят именно в тази област. Грант е свършил купища поръчки за ВВС на САЩ, а Шепърд — за ВМС. Грант е изнесъл няколко лекции като главен учен в Групата за модерни изследвания на НАТО.[23] В периода 1983–1984 година Шепърд е работил за ВВС, Изследователска станция Тори и ГЕК Лимитед.[24]
Моите запитвания към Генералния щаб относно текущите им програми, занимаващи се с използването на микровълни за отбранителни цели, след дълго чакане получиха отговор само от Министерството на външните работи и от Британската общност.
Те ме информираха, че такива програми са възложени на някои университети и че Генералният щаб не провежда независими изследвания в тези области.[25]
Няма почти никакво съмнение, че такива оръжия са използвани. Когато базирането на ракетите Круз в американските бази във Великобритания беше в разгара си, участничките в мирната кампания направиха серия от широко отразени в пресата протести пред телените заграждения. В края на 1985 година жените, които живееха лагерите на мира в Грийнъм Камън, започнаха да усещат странни симптоми, вариращи от силно главоболие, сънливост, менструация преди очакваната дата или при навлезли в менопаузата жени, до пристъпи на временна парализа и лоша координация на речта. Съобщава се за два спонтанни аборта, станали в петия месец от бременността, което се счита за необичайно късно. Подозирайки употреба на електромагнитни биологични оръжия, участничките потърсиха помощ. Списание „Електроникс Тудей“ направи серия от измервания и през декември 1985 година публикува своя доклад, в който се заключаваше: „Уредите за измерване на сигнали с различна сила отчетоха голямо повишаване в нивото на фоновия сигнал близо до един от лагерите по времето, когато жените се оплакваха от описаните неразположения.“ Освен това екипът на списанието е забелязал, че когато участничките създавали шум и суматоха близо до оградата, нивото на сигналите се повишавало рязко.
В „Участнички в мирна демонстрация се страхуват, че в базата има високочестотни машинарии“ на „Гардиън“, 10 март 1986 година, Гарет Пари съобщава: „Американските военни [в Грийнъм Камън] разполагат със система за откриване на натрапници, наречена БОС, Базова охранителна инсталация, която работи на достатъчно висока честота, за да могат радарните вълни да се отразяват в тялото на човек, движещ се в близост до загражденията.“ През 1985 година, докато дава показания за военните разходи за строителство пред една подкомисия на Финансовата комисия на Камарата на представителите, генерал Шнайдел най-недискретно споменава, че е възможно в Грийнъм Камън да са използвани микровълнови оръжия.
Говорейки на нещо като бомбастичен военен жаргон, той казва: „Концепцията на нашите операции е да опазим ресурсите с най-голяма стойност в базата. Разполагаме с оборудване, което обезпечава сигурността в мирно време и особено във време на война, когато то преминава от охранителен в оперативен режим. Но какъвто и случай да се представи, ако всичките ни сензори, огради и прожектори не са достатъчни, ще бъдат назначени хора, които да компенсират недостатъците на оборудването.“
След пускането на микровълновата система в оперативен режим бройката на личния състав, охраняващ инсталацията, е паднал драматично. Това се потвърждава косвено и в годишния доклад на 501-ви щаб на ВВС, Охранителна група: „В Грийнъм Камън влязоха в сила допълнителните правила и супероградата беше издигната.“[26]
Не е ясно дали жените в Грийнъм са били обстрелвани с микровълново оръжие, или са облъчени поради продължителния си престой в близост до микровълновата ограда, но това няма никакво значение, тъй като американските власти в Грийнъм не са предупредили никого за съоръжението.А много добре са знаели какъв ефект има нейонизиращото излъчване върху хора.
В заключението на своя доклад от 30 октомври 1986 година за облъчването на жените от Грийнъм покойната Ким Безли, ветеранка в мирните протести и честа посетителка на Грийнъм Камън, задава въпроса: „Трябва ли да изчакаме три поколения за «неоспорими доказателства»?“[29] Лиз Уестмоурланд от „Пийс енд Имърджънси“ наскоро ми каза, че няколко от участничките вече страдат от различни форми на рак. Възможно ли е САЩ да са използвали научените през Студената война уроци, за да навредят умишлено на граждани на един от най-близките си съюзници? Това тепърва предстои да се разбере.
Много вероятни жертви на контрол върху съзнанието, които твърдят, че чуват гласове в главите си, са отминавани като психиатрични случаи. И все пак доказателствата сочат, че технологията за произвеждане на „гласове в главата“ вече съществува. От много години способите за променяне и влияние върху човешкото съзнание с помощта на новите електронни изобретения е обект на изследвания от страна на военните и разузнавателни западни организации, особено в САЩ. Ето някои примери.
Американски патент разкрива някои подробности за психоакустичния излъчвател: „Става дума за система, която произвежда слухови психологически смущения и частична глухота у врага в бойни ситуации. Силно насоченият лъч се излъчва от множество отделни преобразуватели и се модулира със сигнал от шум, код или речеви ритъм. Изобретението може да се използва в много форми и да включва подвижни излъчватели, монтирани на автомобил, превозно средство или апаратура, която да модулира акустичния лъч във фиксирана честота.“Целта на това оръжие очевидно е да причинява на мишената силни слухови и психологически смущения, и следователно да я обезвреди.
Друг патент обсъжда методите и системите за променяне на съзнанието. Министерството на отбраната, посредством различни проекти и програми, вече се е сдобило с технологията. В резюмето на една от тези програми се казва: „Системата за променяне състоянията на човешкото съзнание включва едновременно прилагане на множество стимули, за предпочитане звуци с различна честота и дължина на вълната.“[31] А ето какво пише в друго резюме: „Учените изнамериха разнообразни системи за стимулиране на мозъка с цел да се демонстрират специфичните ритми на мозъчните вълни и така да се промени състоянието на индивидуалното съзнание.“
Безмълвните подсъзнателни послания също представляват благодатна почва. Д-р Оливър М. Лаури е участвал в няколко секретни проекта на американското правителство за изследване на нещо, което в света на военните и на разузнавачите се нарича Спектър на безмълвните звуци (СБЗ), а понякога и SQUAD.
Президентът на Сайлънт Саунд Инкорпорейшън Едуард Тилтън ми писа следното: „Системата беше използвана успешно през цялото времетраене на Операция «Пустинна буря» (Ирак).“Тилтън ни разяснява и как се използва тази технология: „Безмълвна комуникационна система, в която неслухови носещи честоти от много ниския или много високия слухов обхват или в съседния ултразвуков честотен спектър се усилват или модулират честотно с желаните сведения, и предават акустично или чрез вибрации към мозъка. Модулираните носещи вълни могат да бъдат предадени директно в реално време или за удобство записани и съхранявани на механични, магнитни или оптични носители за по-късно или повторно предаване към слушателя.“
Различни типове апарати и режими на приложение са били тествани и използвани за „инжектиране“ на разбираеми звуци в главите на хора. Звукът може да бъде вкаран в главата и посредством облъчването и с радиовълни, включително микровълни в обхвата 100 до 10 000 Mhz, които се модулират в определена форма. Формата на вълната се състои от честотно модулирани пакети. Всеки пакет има десет до двадесет разположени на еднакви интервали импулси, сбити в гъсти групи. Ширината на пакета е между 500 наносекунди и 100 микросекунди. Ширината на импулса е в обхвата 10 наносекунди — 1 микросекунда. Пакетите са честотно модулирани от постъпващия сигнал и така се създава звуково усещане у човека, чиято глава се облъчва.
Най-последната разработка в технологията за вменяване на страх и контрол върху съзнанието всъщност е клонирането на ЕЕГ, или мозъчните вълни на която и да било набелязана жертва или дори на групи хора. С помощта на мощни компютри, човешки емоции като гняв, страдание, тревога, презрение, отчаяние, ужас, неудобство, завист, страх, неудовлетвореност, мъка, вина, омраза, безразличие, възмущение, ревност, съжаление, ярост, разкаяние, негодувание, тъга, срам и злоба се разпознават и изолират в ЕЕГ сигнали като „групи емоционални сигнатури“. Техните честоти и амплитуди се измерват, а след това самата честотно-амплитудна група се синтезира и прехвърля в друг компютър, като всяка от гореспоменатите отрицателни емоции се съхранява под съответния етикет. При нужда някоя от тях се вкарва в носещите честоти и може да задейства същата емоция в друг човек.                                                                                       
Армен Викториян
Контрол върху съзнанието
                                           

Опасни ли са базовите станции?

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

Фиг. 44. Антени за базови станции: а) единичен панел и тройка панели с наклон 5-15О; б) хоризонтална и вертикална диалграма на насоченост на отделен панел; в) хоризонтални диаграми на тройка антенни сектори                                                                                                                

Базовите станции на GSM мрежата излъчват непрекъснато в обхватите 800-900 MHz и 1859-1990 MHz. Мощността на излъчване зависи от размера на клетките, които те покриват, броя канали (типично 15-20) на сектор от 1200 и др. характеристики. По-старите базови станции и тези извън града, монтирани обикновено на кули с височина 15-70 m, са предимно ненасочени (omni) антени с височина до 3-4.5 m. Такива антени почти не се срещат в градски условия. Тук се използват главно “секторните” антени (Фиг. 44 а). Те са антенни решетки от няколко полувълнови антенни елемента (диполи). Типично правоъгълните панели са високи 30-130 cm и широки до 25 cm и имат коефициент на усилване 10-13 dB. Панелът има ширина на диаграмата ~1200 на ниво – 10 dB от максималното в хоризонталната ранина, но едва ~150 на ниво –3 dB във вертикалната равнина (Фиг. 44 б). Три такива панела са достатъчни, за да покрият с приемливо по ниво сигнал пълните 3600 на клетка в града (Фиг. 44 в). Обикновено са аранжирани по три панела в три групи. Единият е само за излъчване (на т. нар. Beacon честота), а другите два са за приемане на сигнали от мобилните станции.                                                                                                                                                                                                                     

Те са антенни решетки от няколко полувълнови антенни елемента (диполи). Типично правоъгълните панели са високи 30-130 cm и широки до 25 cm и имат коефициент на усилване 10-13 dB. Панелът има ширина на диаграмата ~1200 на ниво – 10 dB от максималното в хоризонталната ранина, но едва ~150 на ниво –3 dB във вертикалната равнина (Фиг. 9 б). Три такива панела са достатъчни, за да покрият с приемливо по ниво сигнал пълните 3600 на клетка в града (Фиг. 9 в). Обикновено са аранжирани по три панела в три групи. Единият е само за излъчване (на т. нар. Beacon честота), а другите два са за приемане на сигнали от мобилните станции.
                                                                                                                                                                                                                         

Фиг. 45. а) Антени за базови станции, монтирани върху кула или висока сграда; б) антена на учебна BTS в Поли- техническия университет във Валенсия, Испания, която снимах, пишейки тези редове; тук студентите могат да правят измервания; в) проблемни точки в антенното поле на GSM BTS, монтирана върху многоетажна сграда.                                                                                          
Стана ясно, че антените на базовите станции на GSM мрежата се монтират по два основни начина – на специални кули и върху покриви на високи сгради (Фиг. 10 а, б).                                                                                                                                      

Здравният риск от всяка конкретна BTS може да се оцени по измерената или изчислена на дадено разстояние dплътност на потока на мощността S или по SARWB за човек в антенното поле, която пък може да се определи чрез електромагнитни симулации.

Хората най-често се интересуват: може ли да се измери нивото на сигнала около BTS? Да, това е напълно възможно. За да се получат неоспорими данни, обаче, е необходима калибрирана измерителна антена с известен антенен фактор AF в GSM обхвата и чувствителен измерителен прибор – ватметър или, най-добре, спектроанализатор. Тогава измерената стойност на разстояние d е S(d), mW/cm2 = AF ×A(d), mW, където A е измереното с прибора ниво на мощността. Ако е използван ватметър (осредняващ по честота), това е търсената величина S(d) (3 отделни измервания за 3 взаимно перпендикулярни направления на оста на измерителната антена). Когато се ползва спектроанализатор, трябва да се сумират още и приносите по всички честоти, излъчвани от дадената BTS. Величината S(d) може да се изчисли и по прости формули.  

Тук са дадени два случая. Величината SWC, определена по (11а), се отнася за най-тежкия случай с коефициент на запас 1.62, където Pnet е истинската входна мощност към предавателя във W, G – усилване на антената в пъти (величината ERP = 1.64× Pnet G е означение за еквивалентно излъчена мощност на диполна антена), F2 – числен коефициент на полето от радиационната му диаграма (F = 1 по посока на главния лъч), d в m – разстояние до антената. За да се отчете височината hBTS на монтираната над площадката антена на BTS и дали тя е секторна, е предложен т. нар. “цилиндричен” модел (1996, Richard Tell Associates, Inc.) за определяне на SCM по формула (11б), където θ -3dB е азимутална ширина на главния лъч на ниво -3dB. Пример, за секторна 1200 антена SCM (d) расте 3 пъти в сравнение с обикновена, ненасочена (omni) антена. Да направим някои оценки. Типична базова станция в извънградски условия има ERP ~100 W/канал еквивалентно излъчена мощност, което отговаря на Pnet~5-10 W актуално излъчена мощност. В градска среда много по-типични са малките базови станции с ERP ~10 W/канал или Pnet ~0.5-1 W. Всъщност, FCC допуска максимална стойност на ERP < 500 W/канал, но това практически не се случва в реални условия. Нека приемем, че ERP = 1000 W за всички канали в дадена типична градска BTS, се оказва, че в най-тежкия случай по формула (11а) SWC ~ 0.085 mW/cm2 на разстояние d = 20 m; SWC ~ 0.335 mW/cm2 за d = 10 m; SWC ~ 1.335 mW/cm2 за d = 5 m (далечната зона за подобна антена на BTS е ~5 m). Нека накрая да оценим SARWB в цялото тяло на човек, например типичен мъж (average man) според моделите на Richard Tell Associates, Inc. Чрез използване на SAR калкулатор се получават следните стойности: SARWB =3.4mW/kgприd=20m;13.4mW/kgзаd=10mи53.3mW/kgзаd=5m.Всъщност старата хигиенна норма от 80 mW/kg се получава чак при SWC = 2 mW/cm2, т. е. вътре в близката зона на антената, на няколко стъпки от нея. За деца при тази стойност на SWC се получава по-големи стойности на SAR (напр. ~115 mW/kg за 5-годишно дете). Това са данни за най-тежкия случай. Всъщност, реалните измервания на достъпни места около базови станции показват, че рядко се наблюдават нива на S над 1 μW/cm2, което е доста под нормата.

Все пак има ли проблеми? На Фиг. 10 в) са представени схематично две многоетажни сгради, върху едната от които е монтирана GSM BTS. С Ai и Bi са означени няколко проблемни точки в антенното поле. Най-силно ниво може да се очаква в т. А1 (на покрива близо до антената), но човек рядко ходи там, където живеят гълъбите (впрочем това не е съвсем вярно- при проверка в Интернет, ще се убедим, че гълъби, оси и пчели не се срещат близо до базови станции). В т. А2 (апартамента точно под антената) нивото не е голямо, противно на очакванията, защото тук сигнал има само благодарение на страничните листове в диаграмата. Нивото в т. А3 обикновено е по-ниско от това в съответната т. В3 в отсрещния блок, ако разстоянието между тях е под 20-25 m. Изобщо измерените нива на сигнала в близко разположен съседен блок, особено по посока на главния лъч, са по-високи, отколкото на съответните места в блока с антената. Всъщност точно това най-често се пренебрегва. Доказано е (с измервания и 3D симулации), че най-тежък е случаят в т. В2 (човек от съседния блок, намиращ се на терасата срещу главния лъч на сектора на около 10-20 m, зад който има отразяваща сигнала бетонна стена), където дори може да се наблюдава надхвърляне на хигиенната норма за SARWB.

Микровълнов синдром. Принцип на предпазливостта                                                                                                                         Досега разбрахме едно нещо: хигиенните норми за EM облъчване наистина осигуряват защита срещу топлинните ефекти, които определено могат да създадат риск за здравето, ако надхвърлят нормата. Другите наблюдавани биологични нетоплинни ефекти (на молекулярно, на клетъчно ниво или на ниво на нервната система) могат да причинят, но могат и да не причинят здравни рискове. Ето защо, това не дава ясен повод на съответните световни организации да отчитат нетоплинните ефекти при регулацията на хигиенните норми за нейонизиращо лъчение. В същото време сред населението предимно в Европа и в някои други части на света (Австралия, Нова Зеландия, Канада и във все повече страни) има нарастващо безпокойство относно възможни рискови ефекти за здравето, причинени от използване на GSM апарати и, още повече, от облъчване от GSM базови станции. Това е вече известният “микровълнов синдром”. Учудващо е, че в същото време облъчването от мощни TV и FM предаватели в т. нар. резонансни обхвати не предизвиква подобно негативно отношение! (Източник: A. Vorst, “Cellular Telephones: Hazards or Not?” IEEE Trans. on MTT-S Digest, Dec. 2000)

Какви са белезите на “микровълновия синдром”? Доказано е, че облъчване с нейонизиращо лъчение с ниво под хигиенните норми не предизвиква у хората известни на медицината заболявания. Има, обаче, научни изследвания, които сочат, че облъчване дори под хигиенните норми, може да предизвикат различни биологични ефекти на молекулно и клетъчно ниво, както и ефекти в поведението, психиката, мисловната дейност и паметта. По принцип хората не са хомогенни в генетично отношение и някои от тях (или групи от тях) могат да имат повишена чувствителност към елементи от околната среда и, в частност, към облъчване с микровълни. Това са прояви на електромагнитна “хиперчувствителност” и хигиенните норми не могат да осигурят сигурна защита за такива хора. Освен това, модулираните сигнали, особено импулсните и свръхнискочестотните, въздействат по-ефективно върху различни процеси в човешкия организъм и този на животните. Тук в недалечно бъдеще се очакват много повече, по-сигурни и по-конкретни резултати от нови научни изследвания. Съвременните хора все повече предпочитат мобилните връзки, но никой “не желае” да е в близост до базова станция. Независимо от засиленото напоследък обществено безпокойство за тотален “електросмог”, облъчването от базовите станции не изглежда да е така опасно, освен ако човек не е в непосредствена близост (под 20-30 m) или страда от свръхчувствителност към електромагнитни сигнали. Тук има и голяма доза психологичен ефект; ако човек не вижда антената на базовата станция толкова отблизо или ако тя е скрита под радиопрозрачно камуфлажно покривало, безпокойството е по-слабо. В известен смисъл, рискът от облъчване от мобилен телефон е по-голям. Причина са малките разстояния на излъчващата антена до главата и по-продължителните и по-чести разговори.

В такива случаи се препоръчва да се прилага “принципът на предпазливостта”, особено в сегашните все още начални етапи на използване на клетъчни телефони и др. безжични устройства, когато се знае по-малко за влиянието им, отколкото би трябвало. Има две главни групи ограничения, спазването на които е проява на предпазливост: 1) Базисни ограничения за начините за използване на безжични устройства (телефони, bluetooth и др.) и 2) Препоръчителни дози на облъчване, 10-15 % от хигиенните норми, които да не се превишават.

Какво да спазваме, за да сме предпазливи?



При мобилните телефони:


С използването на мобилни телефони не трябва да се прекалява. 1.5-2 часа разговори на ден са вече много и влизате в рисковата група. Не трябва да се говори продължително (типично 2-3 min, максимум 6 min и после поне 30 min без разговор, за да не се акумулират ефекти). В никакъв случай не говорете повече от 9-10 min наведнъж, дори и да имате останали много безплатни минути. Ако човек се намира в офис или в къщи, трябва да предпочита използването на обикновен, фиксиран телефон, скайп или VoIP телефон.


Трябва да се избягват разговори при “слаб сигнал” от BTS (в мазе, тунел, асансьор, метро, кола, автобус, в планината и пр.), защото тогава клетъчният телефон обикновено работи на максимален сигнал.


Когато е възможно, да се използват предпазни средства: при разговор телефона да се държи по-далече от главата, да се използват жични “hands-free” устройства или предпазни “стикери”, които “работят”.


Децата трябва да избягват използване на мобилни телефони или да ги използват много рядко. Това е важно!


Избирайте си безжичен телефон по указаната стойност на SAR, която той би предизвикал при стандартни условия на използване. Ако такава стойност не е указана, информирайте се от Интернет.
• Пазете телефона далеч от очите си, тестисите, сърцето и особено хипоталамуса – жлеза в задната част на мозъка, отговорна за терморегулацията (само 0.030C нарастване на температурата в нея предизвиква разстройване на механизма на охлаждане на организма). Не оставяйте включен телефон в детската количка при бебето. Не забравяйте, че той излъчва, дори когато не разговаряте. Мастните тъкани ви предпазват донякъде, дръжте телефона на колан на корема.                                                                                                                                        Ако за използване на мобилен телефон човек решава сам, за базовата станция не е така. Не се безпокойте, ако антените не са на по-малко от 30 m от вас или вашето жилище, или ако не са в пряка видимост (зад стени, сгради и пр.). Все пак се информирайте: каква е мощността на излъчване от станцията, типа на клетката (по-голяма или по-малка), дали антената е секторна, какво е усилването й и в кои посоки са насочени главните лъчи. Ако се съмнявате в нещо, консултирайте се със специалист.

Много често ни уверяват, че няма научни доказателства за вредното влияние на мобилните телефони и особено, че водят до увеличаване на някои ракови заболявания.Всъщност, това не е вярно. Биоелектромагнитните изследвания на влиянието на електромагнитното излъчване върху хора и живи организми са много разпространени по целия свят и много добре финансирани. Ежегодно излизат много нови резултати; не малка част от тях се появяват в Интернет.Много подробна, достоверна и актуална информация може да се получи от "колонката" на проф. James C. Lin (lin@ece.uic.edu) от Университета в Илинойс, Чикаго, "Telecommunications Health & Safety", която се появява 6 пъти годишно в списанието IEEE Antennas and Propagation Magazine. В т. 48, кн. 5 от 2006 г. той обобщава този вид изследвания EMF-NET (http://www.jrc.ec.eurоpa.eu /emf- net). Само за периода 2004-2008 тези проекти са 240, разпределени в 13 страни (Дания, Финландия, Франция, Германия,Великобритания, Италия и др.). Общото финансиране е над €45 млн. (средно по €195 000 на проект).Проектите са от два типа: изследователски или проекти с научна мисия (напр. може ли излъчването от мобилен телефон да предизвика мозъчни тумори?). Подобен е и международния проект INTERPHONE,координиран от International Agency for Research on Cancer (IARC) в Лион, Франция (част от WHO,Международната здравна организация). IARC е класифицирала 5 групи за канцерогенно въздействие на нейонизиращото лъчение: 1 (канцерогенно), 2А (вероятно канцерогенно), 2B (възможно канцерогенно),3 (не може да се определи като канцерогенно), 4 (не е канцерогенно). Засега нейонизиращото лъчение се свързва с група 2B, но от началото на тази година има вероятност да се класифицира в група 2А. Сред учените има ясен консенсус, че RF сигнали не могат да влияят директно върху човешкия геном, както е при йонизиращо лъчение. Всъщност, предполага се, че може да има индиректно влияние или съпровокиране на други канцерогенни канали. Първите резултати по проекта INTERPHONE за връзка между използването на GSM апарати и поява на мозъчен тумор вече излизат (от началото на 2005).Изследвани са живи хора (чрез медицински прегледи и интервюта), които са ползвали мобилни телефони над 10 години. Първите резултатите от изследванията в две държави не са обнадеждаващи. В Швеция са изследвани хора на възраст 18-69 г. и се наблюдава увеличаване на риска от мозъчен тумор (от страната на използване на телефона) с 1.39 пъти (95% доверителен интервал CI 1.01-1.92). В Германия(30-69 г.) увеличен риск за мозъчен тумор не е открит, т.е. ~0.98 пъти (95% CI 0.74-1.29). Тук, обаче се докладва за силно увеличаване на риска от глаукома на очите с 2.20 пъти (95% CI 0.94-5.11). При интензивно ползване на GSM телефон 2-3 часа дневно (след първите 2000 ч.) се наблюдава още по-силен риск, отколкото при нормално ползване над 10 г. В началото на 2009 г. излязоха и резултати за повишен риск от други видове рак: акустична неурома (рак на слуховия нерв), рак на ларингса, на слюнчените жлези и др.

Интерересни факти:

Шокиращо интервю на водещ мозъчен неврохирург и Нобелов лауреат от Австралия д-р Vini G. Khurana (The Independent, March 30, 2008), в което той твърди, че мозъчните тумори вследствие на усилено използване на мобилни телефони са се увеличили извънредно много и че през следващите 10 години те ще вземат повече жертви, отколкото взема тютюнопушенето- близо 5 млн. годишно).


Джон Нейш не използва GSM телефон. Не е единственият в света. Странното е, че той е известен журналист, сътрудник на Дейли Трелеграф, Дейли Мирър, Таймс и БиБиСи. В своя бестселър “Достатъчно” (“Enough”) споделя следното. “Имах GSM телефон, но той се развали и не си купих нов. Отначало хората си мислеха, че съм доста ексцентричен. След това решиха, че съм тотален неудачник. Година-две по-късно вече започнаха да се ядосват. “Как се осмеляваш! Откъде накъде няма да имаш GSM?” Напоследък, обаче, са по- скоро заинтересувани – “Всъщност как постигаш това?”. Защото в момента огромна част от хората искат да се “изключат” поне за известно време, вместо да са на разположение по схемата 24/7. Мобилният телефон е като в “Старецът и морето” на Хемингуей. Излизаш да ловиш херинга, а хващаш огромна риба на въдицата. В началото изглежда страхотна награда, но после тя завлича лодката навътре в морето. Ти все пак се вкопчваш за улова, докато накрая установиш, че рибата не става за нищо.” (Сп. “За хората”, 16 август 2008).                                                                                                                                    http://www.phys.uni-sofia.bg/~dankov/GSMnetwork/GSM%20network_part3.pdf