Всяка страна, в която интернационалното финансово Братство е инсталирало централна банка, е приела комунизма/пенсионно и здравно осигуряване = комунизъм

Всяка страна, в която интернационалното финансово Братство е инсталирало централна банка, е приела комунизма/пенсионно и здравно осигуряване = комунизъм

Министерството на финансите на САЩ, което работи за МВФ се финансира с лихва от Федералния резерв, консорциум от еврейски банки в орбита около династията Ротшилд. 

МВФ е фонд на еврейските banksterи чиито кредити, не са за стимулиране на икономиката на страната, но за да се плати на кредиторите вече дължимото, много от които са част от клептокрацията.

Настоящи и бивши ръководители на Treasury-Jacob Лю, Лари Съмърс и Робърт Рубин-всички са момчета на Goldman Sachs .Звучи като списък от гости на бар мицва, нали? Лагард е само езичник, бушон, гой.

YATS КАЗВА ТАКА ."Вие сте наясно, че правителството стартира четири годишна EFF програма с МВФ. Ние очакваме да получим до 25 милиарда долара през следващите четири години, но разликата е много по-голяма. Както добре знаете, тези пари отиват директно в нашите кредитори. " Първи удар на МВФ за заробване на Украйна.
Свиване на икономиката чрез "строги икономии".Това се прави с "условия" на МВФ, който изисква повишаване на данъците и намаляване на държавните помощи. Рязане на правителствените програми и повишаване на данъците, само се разширяване на бюджетния дефицит чрез намаляване на покупателната способност на гражданите.

При липсата на купувачи, БВП свива. Украйна вече е провалена държава. МВФ харесва това. Сега идва втори удар.

Със сложна лихва по дълга според изискванията на МВФ, Украйна продават активите си, за да се издължат на кредиторите си.

Дори и приватизацията на дълга няма да се увенчае с успех и Украйна ще стаме вечен васал на еврейските bankstersи.

И с Yats и US Commerce секретар Penney Pritzker сега планират украински пожар и продажба,от МВФ на неговия клиент, Монсанто на земеделските земи на Украйна.

 

 Сега Украйна е най-бедната страна в Европа. Ако колапса на икономиката изведнъж спре и Украйна се развива с четири процента годишно, ние ще достигнем нивото на 2013 г. след 20 години.                                                                                                                                                            

 Парите убиват и то буквално. За какво друго се водят войните и в този момент? А по-рано? Каква беше необходимостта народите да бъдат хвърлени в две световни войни през ХХ век?

Разбира се, за пари. За да могат шепата т. нар. warmongers – подпалвачи на войни, да пълнят гушите си, като предизвикват трагедия на десетки милиони. Ето я истинската, неподправената същност на комунизма. За мнозина автори на Запад това е социализъм. Те просто не са го преживели . Парите затриват милиони човешки същества

В края на шейсетте години на ХХ век американският консерватор Гари Алън се чудел, поради каква причина правителството на неговата страна, начело с президента Джон Кенеди, изобщо не се противопоставило на изграждането на Берлинската стена. Същевременно наблюдавал, как внезапно немарксистът Фидел Кастро, който представил своята програма за демократично управление, се обявил за… марксист. Това станало след посещение в Белия дом.

Сетне внимателно проследил, как отникъде в Западна Европа, а малко по-късно и в САЩ, от нищото се появили младежки организации, които взривили улиците на големите градове със своето недоволство. Властите потушили бунтовете. Но заели позата на пасивни зрители при премазването на Пражката пролет от танковете на СССР и подчинения му Варшавски договор.



Тогава Гари Алън прозрял:

„В него, в реалния социализъм, имате на върха една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява повече от три процента от общото население, но тя тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто…

Ако човек прозре, че социализмът не е програма за разпределение на богатството, а фактически е метод за укрепване на богатството и за господство над него, тогава онова, което ви се струва като парадокс – свръхбогатите да пропагандират социализма – се оказва, че изобщо не е никакъв парадокс. Обратното, то става логичният, даже перфектният инструмент за мегаломаниаците, преследващи властта.

Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит.“



Точно така – не политическият, а икономическият елит ръководи живота на човечеството. Нали не сте забравили, как преди две столетия Майер Амшел Бауер, основателят на прочутата фамилия Ротшилд, най-богата на планетата, определил основното правило на това световно господство:

„Дайте ми контрола над националната валута и няма да ме интересува кой прави законите.“ 

Днес действа технологията на т. нар. тихо оръжие – настоящата интернационална финансово-кредитна система. Тя е изградена изцяло върху разбирането и злоупотребата с нещо, залегнало дълбоко в човешкия характер – алчността. Това е пространна тема, която не е обект на настоящето изследване.

На 1 януари 2015 година, поразена от тихото оръжие, Литва влезе в капана. Стана деветнадесетата държава-членка на т. нар. еврозона. Изхвърли своята национална валута – литата, и прие еврото.

Не че досега е била финансово независима. Всяка страна, в която интернационалното финансово Братство е инсталирала централна банка, е попаднала в подчинено положение. Тя е реализирала мечтата на Майер Амшел Ротшилд. Което означава, че е приела комунизма. Поне, ако все още се доверяваме на основополагащите документи.

Писменото историко-политическо наследство разкрива, че синовете на Бауер-Ротшилд стриктно изпълнявали завета на своя баща. И като поръчали на Карл Маркс „Манифеста на комунистическата партия“, му разпоредили да включи в него следната важна мярка:

„Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.“



Това става възможно само по един начин – чрез създаване на централна банка – параграф 5 от мерките в „Манифеста“. Освен това е предвидено въвеждането на висок прогресивен подоходен данък. Нормата е записана като Параграф 2 от мерките, които трябва да бъдат въведени при евентуално управление на комунистите. Основните са изложени във въпросния документ.

Не се хващайте за думата. До края на Първата световна война и настаняването на новия световен ред във важни държави като Русия, Франция, САЩ, Италия, даже в България, подоходното облагане е било непознато. Както и задължителното – повтарям: задължителното – социално осигуряване. Това са права.



Нека припомня, че за първи път подобен метод е въведен в Германия от първия й канцлер Ото фон Бисмарк по време на царстването на кайзер Вилхелм. Но той е заимстван от еврейската традиция на цедака – дарение за бедните. Само че… единствено, ако са евреи. Ето ги темелите на Тяхната “welfare state” – „социална държава“, днес проповядвана по-гръмогласно от „десните“, отколкото от „левите“ политици. Където е въведена, няма да срещнете гладни чифути. Помислете защо?

Макар уж да бил върл противник на социализма и всичко социално, Бисмарк действително пръв в света въвел невижданата дотогава социална държава. Това станало десетилетие след обединението на германските княжества в обща политическа единица (1871 г.). Как аристократът Ото фон Бисмарк склонил на такова действие и кои били неговите сътрудници? Ами работел ръка за ръка с представителите на… крупната промишленост!

По онова време Германия вече „се радвала“ на своя централна банка – Reichsbank. Някой някъде бил решил, че именно тази новообразувана държава е длъжна да постигне рекорден икономически напредък. Което я задължавало да се грижи за работната сила. Затова същият този „някой“ спуснал решението за система на социалното осигуряване. Нещо повече – по онова време тя била пропагандирана като коз срещу социалистите. Тъй като те не предлагали никакви крачки в посока на подобряване икономическия и социалния климат, още по-малко – за защита на работническите интереси.

Главни опоненти на канцлера в това начинание били консерваторите Теодор Ломан и Херман Вагенер. Вслушвайки се в тях, Бисмарк се справил отлично със задачата, спусната му от Интернационала.



„За работника основната несправедливост е несигурността на неговото съществуване“ – писал Ото фон Бисмарк. – „Той не е сигурен, че винаги ще има работа, не е уверен, че винаги ще бъде здрав, и може да предвиди, как един ден ще остарее и няма да бъде годен да се труди. Ако изпадне в бедност, даже само поради продължително заболяване, ще се окаже напълно безпомощен, изоставен на произвола на собствената си съдба. А понастоящем обществото не признава и не поема никакви реални ангажименти спрямо него, извън обичайната помощ за бедните. Независимо, че през цялото време той е работил тъй честно и усърдно. Обаче има още много, което да се желае, в обичайното подпомагане на бедните. Особено в големите градове, където е далеч по-зле в сравнение с провинцията.“

Така се е появило пенсионното осигуряване, наречено „социално“ – сиреч – „обществено“. То е един от елементите на комунистическата държава. След него дошъл редът и на здравното, на данъка върху доходите… Все примки, които свиват свободата на личността. Тя вече няма право да избира, как да продължи своя живот. Задължително я вкарват в коловози, от които няма измъкване. Поради заплаха от… затвор.

Но от този момент нататък преобладаващото мнозинство попада под зависимостта на държавата, без значение как я наричате. А тя не принадлежи на народите, а на елитите.

В същото време ползите за масите – за социума – са незначителни. Обаче са огромни за онези, които работели съвместно с Бисмарк – крупните индустриалци.

Ето какво ни обяснява по един достъпен начин Еърън Русо. Когато се разрови в Тяхната Система, на бърза ръка напусна този свят. Казват – по естествен начин…

Ако се замислите, със средствата, които цял живот ви удържат насила, бихте могли да придобиете собственост. Тя щеше да ви носи доходи. Обаче това е недопустимо! Понеже в такъв случай щяхте да придобиете икономическа независимост, която да ви направи свободни личности – граждани.

Вместо това, въведоха думата „солидарност“, която, стига да поразсъждавате, не означава нищо. Ако искате да помогнете на някого, ще го сторите доброволно, а не насила, като част от съдържанието на общ кюп, натъпкан с люде. На който са дали някакво название – примерно осигурителна система, профсъюз или нещо подобно. Та нали всеки от нас е човек – уникален, неповторим, най-висшето Божие творение? Защо някой друг трябва да управлява живота ни?

Погледнете отново мотото на тази публикация…

Въпреки грубо натрапващото се съществуване на СССР, през 1949 г. британският социолог Томас Хъмфри Маршал все още не е съзрял наличието на „планово общество“ и на „The Welfare State“, както нарича бъдещата държава. Той разкрива, че в нея благоденствието „няма да бъде зависимо от икономическите стойности и от индивидуалните права“.

„Следователно съществува съществена разлика между една уникална колективна сделка, чрез която икономическите сили на свободния пазар търсят да постигнат равновесие. А използването на колективните граждански права за налагането на базисни претенции като елементи на социалната справедливост.“

Нека преведа горното на езика на всекидневието. То означава, че т. нар. реален социализъм, в който живяхме, не е бил такъв. В действителност той представляваше държавен капитализъм, в който ограничена на брой върхушка властваше като в най-страшните средновековни тирании. Тя не беше постигнала това с ум, труд, съзидателни усилия. Творческата личност притежава съвест, чувство за мярка дори в лошотията. Все някаква спирачка би се задействала у такъв вид елит. 

Става дума за изкуствено създадена обществена прослойка, наречена от един от Техните дисиденти „нова класа“, съставена от измъкнати от тинята низши, долнопробни твари. Тя представляваше сбирщина, включена в списък на избрани, но не от Бог, а от слугите на княза на този свят. Затова я наричаха „Номенклатура“ – „списък от имена“.

Единствена заслуга на тази номенклатура се състоеше в покорната й готовност да се подчинява на всички, даже на най-злите и най-нехуманните заповеди на същото интернационално Братство. Обаче, съвсем не на шега, „номенклатура“ означава и „списък на понятия, термини“.

Надявам се, че сте разбрали какво искам да кажа. Братството се грижи за този свой „списък от понятия“ така, както добрият стопанин за качествените вещи в дома си. Понеже му служат добре и желае да удължи техния срок на годност.

diagnosa.net/

Световна кабала или Ограбване по еврейски/„Паричната революция“: легализация на лихвения процент

Заемодателя никога не се наслаждава на това, което има, никога не се радва затова, дори и тогава, когато нарастват процентите, не се весели за придобитото, напротив, съжалява за това, че лихвата не е сравнима с капитала; и преди още тази неправедна лихва да се е умножила до там, той се старае да я пусне в оборот, обръщайки в капитал и самите проценти, и насилнически ги заставя да произвеждат преждевременно рожби ехиднини. Такова нещо е лихвата. Тя по-лошо от отровна змия терзае и яде душите на нещастниците. Ето — „съюз на неправдата“! Ето — „веригите на робството“! Човека казва: аз не ти давам за да имаш, а за да ми върнеш с лихва.

Свети Йоан Златоуст[1]

Католицизмът: двойствено отношение към лихварството

Легализацията на лихварската дейност не е станала отведнъж. В различни държави в Европа този преход е продължавал от няколко десетки години до няколко века още при формално пълната власт на римокатолическата църква. Този преходен период е завършил с Реформацията. Редица изследователи обръщат внимание на това, че именно преходът на лихварството от „нелегално“ към „полулегално“ положение е създал духовно нравствените и материалните предпоставки за Реформацията, станал е най-важната причина за „духовната революция“ в лоното на католицизма[2].

На преходния етап се наблюдава тенденция към формиране на „двоен подход“ на римско католическата църква към лихварството. Това, от една страна, запазва строгите забрани на лихварството за християните; от друга страна, снизходително отношение към лихварските дейности на онези лица, които са извън лоното на католическата църква.

Става дума, преди всичко, за евреите, т.е. представителите на юдаизма. Снизходителното отношение към евреите лихвари се обяснява с това, че към техните „услуги“ са прибягвали монарси, князе, йерарси на католическата църква и даже Папата. Освен това данъците вземани от доходите на евреите лихвари, са били крайно необходими за попълване на хазните на монарсите. Именно по това време започва укрепването на позициите на евреите в света на финансите.

За това може по-подробно да се научи от книгата на Вернер Зомбарт „Евреите и стопанския живот“, която е била написана в началото на миналия век и вече няколко пъти е преиздавана в постсъветско време. Започвайки от времето на кръстоносните походи, лихварството, по мнението на Зомбарт, става основно занимание на евреите.

Впрочем, даже към лихварската дейност от християни позицията на църквата престанала да бъде така жестока, както е била на първия етап. Работата е там, че без излишен шум с лихварство са се занимавали и някои манастири, католически ордени, отделни епископи и даже хора от близкото обкръжение на Папата. Доста често представители на католическата църква за даване на кредити са ползували за посредници евреите лихвари, естествено без да афишират връзките си с тях. Фактически, бил е създаден механизъм на „взаимноизгодно“ сътрудничество в сферата на кредитирането с лихва между представителите на двете вероизповедания. Някои от представителите на интелектуално католическия елит се опитвали да намерят идейно догматическо обяснение на такова сътрудничество, други остро протестирали против такива практики.

Първите опити, вътре в католическата църква да се намери логическо и богословско обяснение на лихвата, обикновено се свързват с името на известният схоластик — богослова Тома Аквински (1225–1274). От една страна той справедливо е осъждал евреите лихвари. Например, той е написал, че лихварите, по същество, търгуват не толкова с пари, колкото с време: та нали заемополучателя получава не толкова парите, колкото времето, което го отделя от момента на получаване на заема до момента на изплащане на дълга. Днес възприемаме фразата: „времето е пари“ без възражения. А тогава времето се е възприемало като дар божий, а с такива дарове се е забранявало да се търгува. От друга страна, той вече допуска „възнаграждение“ за дадените в дълг пари. Той нарича това „плащане за риска“. Не се забранява „възнаграждение“ в тоя случай, ако парите се дават за някаква определена цел, която носи приход на заемополучателя. В този случай процентът е заплащане за участие в търговския проект. Вярно, че Тома Аквински не намира за разумен въпроса: длъжен ли е притежателя на парите да иска процент, ако доход от тези дела не е получен.

Такава трактовка вече е била сериозно отстъпление от позициите на по-ранните схоластици, които считали, че парите, дадени в кредит от едно лице (кредитор) на друго, стават собственост на последния (кредитополучателя). Исканото от кредитора заплащане за ползуване на нещо, което вече не му принадлежи, означава опит за ограбване на кредитирания. Ние, живеещите в XXI век, трудно можем да разберем тази логика, а в епохата на ранното християнство тя е била единствено възможна.

На преходния етап в пълна сила са се проявили всички ония изгоди, които дава практикуването на лихварството за лихваря: преди всичко, това са възможността:

— за получаване на доход във формата на лихва;

— за присвояване на имуществото на длъжника, използвано в кредитната сделка като залог;

— за получаване на особени права от длъжника — както финансово стопански, така и политически.

С първия вид изгоди нещата са повече или по-малко очевидни.

Що се отнася, обаче, до втория вид изгоди, то в средните векове, където основния вид дейност на човека е било селското стопанство и главния „капитал“ — земята, именно тя е била основен обект на залог. За залог са се използували и добитъка, инвентара, сградите, покъщнината. Освен имуществото в залог, не рядко, се е оказвал и самият човек. В отделни случаи при невъзможност да погаси задълженията си кредитополучателя се е превръщал в роб, преминавайки в собственост на лихваря, или „крепостен“ — тоест в положение на полуроб. Понякога в такова положение на „жив залог“ са се оказвали други членове от семейството или цялото семейство на длъжника. Например К. Маркс в том 3 на „Капиталът“ в глава 36 „Докапиталистически отношения“ достатъчно подробно описва, как още в древен Рим патрициите давали на плебеите на заем с високи лихви хляб, коне, говеда, а в случаите на не погасяване на дълговете превръщали плебеите в роби. Също така той дава примери от средновековието: при Карл Велики френските селяни били разорени от войните и били принудени да вземат парични и стокови кредити. В случай на не погасяване на дълговете те се превръщали в крепостни.

Ще се спрем малко по-подробно на третия вид изгоди, които у много автори се оказват „зад кадър“. Онези лихвари, които давали пари на заем на крале и принцове, се решавали да „опростят“ напълно или частично дълговете на своите височайши клиенти. Но в замяна си издействували такива привилегии, като събиране на данъците, аренда на монетния двор, „управление“ на крепостните селяни. Ето какво пише по този повод Н. Островский: „в Русия помешчиците давали именията под аренда на евреите (лихварите –В.К.), и те, вече от свое име, обирали селяните, често събирайки ги на едно, което позволявало да действат «по-ефективно»… именно затова народът се е отнасял към привилегированите друговерци (лихварите евреи-В.К.) по-лошо, отколкото към властите“[3].

Най-важното — лихварите от влиятелните си клиенти, олицетворяващи и представляващи политическата власт, в отплата за своите „услуги“ са се стремили да получат политически привилегии. Н. Островски пише: „Кредитът даден на властта, — това е обикновен подкуп или скрита форма на заплащане при покупка на привилегии, или при покупка на власт във вид на преотстъпване на длъжностно лице на част от властта или пълномощията. Фактически — това е подкуп. Но подкупи съществуват и извън кредитните отношения. Кредитът — е само маскировка, а кредитните учреждения — акумулатори на средства за подкуп на властите. Най-често за подкуп се използуват средства на самата власт или населението…“

По-нататък Н.Островский пише, че кредиторите, „пристигайки на новите места, скоро получавали привилегии, а след съвсем незначително време, ставали много богати и състоятелни хора. Никакво морално оправдание на тези привилегии никога не е съществувало макар и само за това, че в основата на този бизнес лежи дестабилизацията на обществените отношения и изменение на законите в полза на кредитора с помощта на подкуп“[4]

Ще отбележим, че по същество цялата история, започвайки от средните векове (поне относно историята на Запада) и до ден днешен — това е история на „дестабилизацията на обществените отношения и изменението на законите в полза на кредитора с помощта на подкуп“. Може да се съгласим с Н.Островский, че „кредитните учреждения — това са акумулатори на средства за подкуп на властта“. Обаче от някакъв момент в историята самата власт става жертва на интригите и разрушителната дейност на лихварите. По тази причина споменатите „акумулатори на средства“ започват да се използуват за подкупването на сили, намиращи се в опозиция на законните власти, — примерно „църковни реформатори“, „народни предводители“, „бунтуващи се боляри“, „политически партии“, „профсъюзни лидери“ „депутати в Думата“, „оранжеви активисти“, „блатни опозиционери“ и т.н.

                      

Средновековна Европа: лихварите излизат от нелегалност

Етапът на пълна легализация на лихварството започнал още в средните векове и се простира във времето до наши дни. И в този етап е имало не малко приливи и отливи, тоест изменения по посока на либерализация на дейността на лихварите и по посока на втвърдяване на забраните и ограниченията. Тези „колебания“ се изразявали в изменение на пределните величини на взиманите проценти; видове кредити, по които се е допускало взимане на проценти; строгост на наказанията за нарушаване на предписанията и т.н.

Обикновено в учебниците е написано, че забраните за взимане на лихва законодателно са били снети в епохата на Реформацията или дори по-късно, в епохата на буржоазните революции: „Законодателната отмяна на забраната за взимане на проценти в Англия е станала през XVI век, в във Франция едва в края на XVIII век в периода на френската революция“[5].

Обаче по наше мнение легализацията на лихварството е станала съществено по-рано.

Първо, следва да си спомним, че известния католически Орден на тамплиерите е имал официално разрешение от Папата да се занимава с финансови операции. Първоначално тамплиерите, които са били крайно бедни рицари, сами са заемали пари от евреите лихвари. По-късно Папата ги освободил от необходимостта да връщат тези дългове. Постепенно тамплиерите сами започнали да дават пари в заем, при това при по-нисък процент, отколкото евреите лихвари; затова те достатъчно бързо започнали да заемат доминиращо положение на паричните пазари в Европа и Средиземноморието. В началото на XIV век Ордена на тамплиерите бил обявен от френския крал Филип IV Красивия извън закона, а главните му ръководители били екзекутирани.

Второ, в католическа Европа вече през X–XI век се оформили своеобразни„офшорни зони“, където на християните им е било позволено да се занимават с лихварство. Става дума за такива градове — държави в Италия като: Венеция, Генуа, Флоренция, Ломбардия, Сиена и Лука.

Вече в началото на XIII век две известни флорентински фамилии — Барди (Bardi) и Перуци (Peruzzi) били толкова богати, че можели да дават заеми и други финансови услуги на феодалните държави и Папата. Наричали ги банкерите на Папата. В началото на XIV век (особено след като тамплиерите слезли от сцената) тези банкерски фамилии разгърнали свои мрежи навсякъде по Европа. Така, домът Барди имал филиали в Барселона, Севиля, на Майорка, в Париж, Авиньон, Ница, Марсилия, Лондон, Брюге, Константинопол, Йерусалим, на Родос, на Кипър и др. Краят на банковите къщи на Флоренция дошъл през 40-те години на XIV век. Перуци и Барди дали през 1340 г. кредит на огромната по това време сума от 1,5 млн. златни форинта на английския кралЕдуард III. Тези пари му трябвали за да води война с Франция (която война по-късно прераснала в Стогодишната война). През 1345 г. кралят обявил за своята неплатежоспособност (дефолт), и двете банкерски къщи се разорили.

На смяна на разорилите се банкерски къщи във Флоренция дошли нови, от тях най-богати и влиятелни били фамилията Паци (Pazzi) и Медичи (Medici). През XV век в Европа домът Медичи бил най-богатият, а банка Медичи — най-голямата. Кланът Медичи бил тясно свързан с Папите, те постоянно използували услугите на тяхната банка.

Южно италианските лихвари активно паразитирали върху стопанството на най-богатата по ония времена държава — Византия. Венецианските и други южно италиански лихвари и търговци имали особен, привилегирован статут (както сега се казва — „режим на най-облагодетелствувана нация“) във Византия в епохата на разцвета й и заработвали добри пари. А градовете-полиси, ако се изразим на съвременен език, били своеобразни офшорни зони, където са се стичали печалбите на лихварите и търговците. Главен източник на богатства на Византия били митата, които взимали при преминаването на морските съдове през Босфора и Дарданелите.

Най-голям стопански и финансов разцвет Византия достигнала при императорВасилий II (975–1025 г.), когато годишните доходи на империята изчислено в злато достигали 90 тона. При това генуезките кораби имали имунитет от митнически контрол, затова генуезците активно се занимавали с контрабандна търговия. На тях им се разрешавало свободно да внасят и изнасят ценни метали, а за сметка на различия в пропорциите на цените във Византия и другите държави те получавали тъй наречената„арбитражна“ печалба. Без да споменаваме печалбите от лихварската им дейност.

Постепенно големите финансови потоци започнали да се изместват от Византия към Юга на Италия. След известно време дейността на венецианските лихвари в християнска Византия влязла в противоречие с религиозно нравствените и правови норми на тази държава, започнало да възмущава както простия народ, така и представителите на властта. Всичко завършило с това, че през 1181 г. в Константинопол настанало клане на чужденците. Дошлият на вълната на тези събития на власт император Андроник Комнин изгонил извън пределите на своето царство венецианските лихвари.

Последните решили да се реваншират и взели активно участие в подготовката на тъй наречения „кръстоносен поход“, който завършил с разграбването на Константинопол през 1204 г.

Плячката, която заграбили кръстоносците, била равна на 1 млн. келски марки, което е еквивалентно на 30 т. злато[6]. По онези времена това е било несметно богатство. Достатъчно е да споменем, че даже след две столетия (през 1400 г.) годишните бюджети в златен еквивалент в отделните градове републики и държави били равни на: Венеция 5,4 т, Франция 3,4 т, Милано 3,4 т, Флоренция 2 т, Португалия 1,35 т, Генуа 0,8 т.[7]

След време всичкото злато и ценности преминали в ръцете на лихварите, които „обслужвали“ кръстоносците. По мнението на някои историци, именно тези несметни (по онова време) богатства и били онова „първоначално натрупване на капитал“, което дало тласък на развитието на капитализма. Злато и сребро от Америка (епохата на тъй наречените „велики географски открития“) се появило в Европа след три столетия. Позициите на лихварите от Венеция и други градове на Южна Италия станали още по-силни, те започнали да разпространяват своето влияние по цяла Европа и даже се опитвали да поставят под свой контрол и Русия.

Ето какво казва за тези времена архимандрит Тихон Шевкунов, създател на известния филм „Гибелта на империята. Византийски урок“: „Именно с несметните богатства на Константинопол е било отгледано чудовището на лихварската банкова система на съвременния свят. Този малък сега град в Италия, Венеция, е бил Ню Йорк на XIII век. Тук тогава са управлявали съдбите на народите. В началото по-голямата част от награбеното спешно се извозвало по море във Венеция и Ломбардия (оттам тръгнала думата «ломбард»). Като гъби след дъжд започнали да се появяват първите европейски банки. По-малко любопитните, отколкото тогавашните венецианци, немци, холандци и англичани се включили малко по-късно; от тях на основата на нахлулите в Европа византийски пари и съкровища започнал да се създава оня същия знаменит капитализъм с неговата неутолима жажда за печалба, която по същество се явява генетическо продължение на опиянението на военния грабеж. В резултат от спекулации с константинополските реликви са се образували първите крупни еврейски капитали“[8].

Византия след този кръстоносен поход така и не могла да се възстанови, а след две и половина столетия престанала да съществува. Както пишат историците, — в резултат на завземането на Константинопол от турците. Но ако се поразровим по-надълбоко ще видим, че зад турците са стояли все същите лихвари.

                      

Реформацията: по-нататъшно настъпление на лихварството

Счита се, че „църковната революция“ във вида на Реформацията е започналМартин Лютер, и много автори го считат за „предтеча“ на капитализма. Интересно е да се знае, че този отец основател на протестантизма е бил настроен крайно негативно по отношение на лихварството. По –дълбоко изучаване на историята на Реформацията води към извода: „църковната революция“ е била в не малка степен провокирана от комерсиализацията на католическата църква (в това число от нейната лихварска практика). Така че Лютер в равна степен обвинявал в лихварство и евреите и духовниците на католическата църква:

„Езичниците можаха да разберат, на основата на разума, че лихварят е четирижди крадец и убиец. Ние християните, така ги почитаме, че едва ли не им се молим заради парите им… който граби и краде от другия неговата храна, той извършва убийство (понеже това от него зависи), както ако го беше морил от глад и измъчвал до смърт. Така постъпва лихварят; и си седи спокойно в креслото, вместо, както му се полага по справедливост, да увисне на бесилото, за да кълват такова количество врани, колкото е откраднал гулдени, ако по него има достатъчно месо, че да стигне за всичките врани. А дребните крадци ги бесят… Дребните крадци свършват в пранги, а големите крадци ходят в злато и коприна… затова на земята няма за човека враг по-голям (след дявола), от скъперника и лихваря, тъй като той иска да е бог над всички хора. Турци, воини, тирани — всички те са зли, но все пак са длъжни да дават на хората да живеят и сме длъжни да признаем, че те са зли хора и врагове и могат и даже са длъжни понякога да се смилят над някои. Лихварят и скъперникът обаче искат, целия свят да гладува и се измъчва от жажда, да погива в нищета и печал, и щото само той сам да има всичко, и щото всеки да получава от него като от господ и да стане навеки крепостен… той винаги носи мантия, златни вериги, пръстени, мие муцуната си, дава си вид на човек верен, набожен, хвали се… Лихварят — е грамадно и ужасно чудовище, звяр, опустошаващ всичко, по-лош от Какус, Хернон и Антей (герои на античната митология В.К.). Обаче, украсява се, приема благочестив вид, за да не видите къде са изчезнали биковете, които е натикал в леговището си на заден ход. Но Херкулес е длъжен да чуе рева на биковете и виковете на пленените и да открие Какус даже сред скалите и клисурите, за да освободи биковете от злодея. Защото Какус се наричаме злодея, набожния лихвар, който краде, граби и изяжда всичко. И все пак той като че ли не е направил нищо лошо, и мисли, че даже никой не може да го изобличи, защото той е вкарал биковете в леговището си със задницата напред, и от следите им ще личи, като че ли са пуснати навън. По такъв начин лихварят се опитва да излъже целия свят, като че ли той принася полза и дава на света биковете, докато в действителност ги хваща само за себе си и ги изяжда… И ако бият на колелото и обезглавяват разбойниците и убийците, то колко пъти повече трябва да качат на колелото, да четвертоват… да изгонват, прокълнават, обезглавяват всички лихвари.“[9].

Трудно е да се намери по-остър памфлет против лихварството. Той е не само емоционален. В него има, най-малкото, две важни мисли, които ни помагат да разберем природата на съвременните лихвари банкери.

Първо, Лютер е надникнал надълбоко в душата на лихваря и е разбрал: обогатяването за лихваря е само средство; целта е — да стане като бог („той иска да е бог над всички хора“). Лихварят наистина се стреми да заприлича, но не на бог, а на антипода му — дявола.

Второ, дейността на лихваря е организирана по такъв начин, че тя (дейността) и той (лихваря) външно изглеждат съвсем благопристойно и почтено в очите на народа, даже християнския („ние, християните, така ги почитаме“). И успява, с измама и благодарение на простодушието и доверчивостта на простия народ („по този начин лихварят искал да измами целия свят, като че ли той носи полза и дава на света бикове, докато той ги хваща само за себе си и ги изяжда…“). Днес, навярно, благодарение на интензивната обработка на съзнанието с помощта на СМИ в очите на обикновения човек (до голяма степен отдалечил се от християнството) съвременният лихвар банкер изглежда още по-почтено; разбирането за престъпния характер на банковата дейност до съзнанието на обикновения човек не достига.

Но в живота се случило точно на обратно: М. Лютер разчистил пътя на тези, които люто ненавиждал — лихварите. Как да не си спомним поговорката: „пътят към ада е постлан с добри намерения“.

Друг отец основател на протестантизма — Калвин — в написано от него писмо за лихварството заема позиция, съвършено различна от Лютер. Тази позиция може да наречем диференциран и сдържан подход към лихварството. Той е против най-омразните форми на лихварството, но заедно с това смята за „естествено“ да се печели от дадения заем, особено когато е с цел за получаване на доход от заемополучателя и ако процентът не е извънредно голям (да превишава 5%). На лихварите тази пролука в позициите на християните е била достатъчна, процесът на завоюване от тях на нови плацдарми се ускорил. За това достатъчно подробно е писалМакс Вебер в книгата си „Протестантската етика и духът на капитализма“.

„Щафетата“ от Калвин подхванали появилите се в спекуларизиращия се свят„професионалните философи“, заели се ревностно да защитават лихварството в неговия „реформиран вариант“. Ставало дума за това, че лихварството трябвало да се легализира, но при условие, че заемите ще се насочват не към потребление (на особена критика били подлагани заемите давани на аристократите за придобиване на предмети на разкош и въобще за „подслаждане“ на живота), а към това, което със съвременни думи можем да наречем „развитие на бизнеса“. Това би позволило снижаване на процента при заемите и ускоряване на „прогреса на обществото“ (тоест капитализма). Сред трудовете на тази тема може да споменем трактата на Дж. Лока „Съображения за последствията от понижение на процента на паричния капитал“ и трактата на И. Бентам „В защита на процента“.

Може би, първата банкерска династия от епохата на Реформацията в Европа може да назовем немското семейство Фугер. Банкерския дом Фугер (както и банкерите от южна Италия, например Медичи) изградил своето състояние на това, че предоставял пари в кредит на Папата, на крупни феодали, крале. Кредитирането на крале било много изгодно дело. Паричните заеми се давали под залози като; обширни участъци земя, друго недвижимо имущество, в замяна на концесии. Например Фугер получили достъп до сребърните и медни рудници. Банкерите получавали в аренда източниците за доходи на кралете (събирането на данъците), те фактически управлявали активите на монарси и феодали.

           

                         

Съпротивата на лихварите

Първият период на „паричната революция“ — легализирането на лихварските дейности — е разтеглен доста по време. В западна Европа периоди на легализация на лихварската дейност са се сменяли с периоди на гонения на лихварите и възстановяване на забраните за взимане на процент.

В отмяна на забраните и смекчаване на ограниченията били заинтересовани не само евреите лихвари, но и свещениците от църквата, практикуващи даване на пари в заем, и господарите, които използували „услугите“ на лихварите. Нерядко страната на лихварите вземали също така и търговците, които често ползували заеми, а по-късно — първите капиталисти предприемачи, заинтересувани в легализацията на лихварството, доколкото това способствувало за снижение на лихвения процент.

Против лихварите бил простият народ, когото процентната кабала понякога довеждала до отчаяние. От време на време всичко завършвало с бунтове и погроми над сергиите на лихварите. Не е нужно да търсим примери надалеко: в Киев през 1113 г. започнало въстание на гражданите, те рушили домовете на лихварите евреи и болярите, които задушавали народа с данъци. Тогава княз Владимир издал „Устава на Володимир Всеволодович“, в който определял реда за отписване на натрупаните дългове, въвел строги ограничения на величината на вземаните проценти, а пределния срок за начисляване на проценти установил на три години. В онези далечни времена се случвало управниците да се оказват на страната на народа.

Евреите са били изгонвани от почти всички европейски държави, но неизменно са се връщали обратно. Владетелите, изгонвайки зад пределите на своите държави евреите лихвари, „убивали с един куршум два заека“: първо, повишавали, казано на съвременен език, своя „рейтинг“ в очите на народа; второ, заграбвали имуществото на лихварите и, по този начин, решавали финансовите си проблеми. Обаче такова „решаване“ на проблемите имало временен ефект. След някое време парите на владетелите свършвали, и те пак разрешавали на лихварите евреи да се заселват и да се занимават с търговия на пари в пределите на владенията им. А през определено време всичко се повтаряло отново.

Например, от Швейцария евреите са изгонвани през 1298 г., а след това през 1616, 1634, 1655, 1701 г. От Франция — 1080, 1147, 1180, 1306, 1394 г. Вярно, след изгонването през 1394 г. евреите не били допускани във Франция на протежение на четири столетия — до революцията през 1791 г. От Англия изселване на евреите е ставало през 1188, 1198, 1290, 1510 г. От Испания — 1391, 1492, 1629 г. От Португалия — 1496, 1516, 1555, 1629 г.

Окончателното завръщане на евреите в страните от Европа станало едва през XVII–XVIII в., когато капитализмът там напълно се е утвърдил, а лихварската дейност е била напълно реабилитирана.

Ето какво пише по този повод израелския изследовател на паричната история на еврейския народ П. Люкимсон: „… започвайки от XVI век изгонването на евреите от една или друга страна ставало все по-трудно, тъй като подобни стъпки неизбежно водели до това, че решилия се на такова нещо крал бил подлаган на бойкот от страна на еврейските банкери от други страни и се лишавал от всякаква възможност за получаване на кредити. Тази международна еврейска солидарност е била за всички европейски банкери още по-болезнена, така по това време лихварският капитал прераснал в банков.“[10]

И така, започвайки от XVI век се извършила пълната легализация на лихварската дейност, след което започнала да се нарича с по-благозвучното название: „банкова дейност“. В това време станало принципно изменение в баланса на силите и влиянието между лихварите и европейските монарси. Лихварите започнали да се приготвят за завземането на следващия рубеж: сваляне на монарсите от власт. Това е било необходимо за да може по-бързо да се развиват стоково-паричните (тоест капиталистическите) отношения. Това рязко разширявало търсенето на услуги от лихварите: по-рано от тези услуги се ползували предимно земевладелци и монарси (за удовлетворяване на потребностите си от предмети на разкоша); сега тези „услуги“ потрябвали на капиталистите предприемачи (за инвестиции в производство). Революцията в паричната сфера водела след себе си неизбежно революция в сферата на политическата власт.

Що се отнася до Русия, то тя доста по-дълго, в сравнение с европейските страни, нямала на територията си евреи: Те били изгонени от Киев през XII век, а отново в нашите владения се появили едва в XVIII век (след разделянето на Полша, когато част от територията на Полша заедно с населените там евреи влязла в състава на Руската империя). За това може да прочетете в книгата на В. Зомбарт „Евреите и стопанския живот“, а също така в книгата на Л. Тихомиров „Религиозно философски основи на историята“.

Ярък пример, илюстриращ процеса на „приливи — отливи“ в противоборството между лихварите и обществото, се явява Франция в епохата на Новото време. През 1777 г. властите на Париж приели постановление, което забранило „всякакъв вид лихварство, осъждано от свещените канони“. В следващите години това постановление нееднократно се повтаряло. Всичко това активизирало лихварите, които станали едни от основните организатори на така наречената „буржоазна“ революция през 1789 г. във Франция.

Най-парадоксалното е, че много „революционери“ отивали да щурмуват Бастилията, а след това участвували в свалянето и екзекутирането на краля под лозунги за борба с лихварството и даже с капитализма! Например, Марат заявявал: „В търговските нации капиталистите и рентиерите, почти всички са заедно с прекупвачите, финансистите и борсовите играчи“. Граф де Кюстин от трибуната на Националното събрание провъзгласявал: „Нима Събрание, което е унищожило всички видове аристократи, ще се уплаши от аристокрацията на капиталистите, тези космополити, които не познават никакво друго отечество, освен това, където те могат да трупат богатства“. Комбон, изказвайки се от трибуната на Конвента на 24 август 1793 г., огъня на своята крика насочва против лихварите: „В настоящия момент се води борба не на живот, а на смърт между търговците на пари и укрепването на Републиката. И, значи, трябва да изтребим тези съдружия, разрушаващи държавния кредит, ако желаем да създадем режим на свобода“. Де ла Платер, който през 1791 г. станал министър на вътрешните работи, също не се стеснявал от избора на думи, разобличавайки лихварите: „Париж — това са само продавачи на пари или тези които въртят пари, — банкери, спекулиращи на ценни книжа, на държавни заеми, на общественото нещастие“[11] По този начин, може да направим извода, че „революционерите“ са се оказали играчка в ръцете на лихварите. Фактически те са вършили противоположното на онова, което са декларирали. Някои осъзнато, а други са били използвани от лихварите „на тъмно“.

Дошлият на власт император Наполеон Бонапарт провел през 1807 г. закон, с помощта на който, отново се опитва да обуздае лихварството: по тъй наречения „граждански“ кредит пределната ставка била определена на 5%, а по „търговки“ — 6%. Обаче още в средата на XIX век лихварството във Франция разцъфнало в пищни цветове. Не напразно френският капитализъм е прието да се нарича „лихварски“.

Ще отбележим, че даже след първите „победи“ на лихварите все още се запазвали значителни ограничения по видовете кредити, по които се разрешавало да вземат лихва. На първо място отпаднали ограниченията за заеми с лихва към държавата, понеже в това били заинтересовани монарсите и тези които били близо до хазната. По-късно лихва по заеми е разрешена и за търговци, занаятчии, и всички онези, които използвали парите за получаване на доход (лихвата в тоя случай се тълкувала като участие на лихваря в печалбата на заемополучателя). По нататък били снети ограниченията за взимане на лихва по кредитите за частни лица с цел лично потребление.Бележки


[1] Святитель Иоанн Златоуст. Толкования на святого Матфея, евангелиста. Беседа 56 ↑


[2] См.: О.Н.Четверикова, А.В.Крыжановский. Культура и религия Запада. М.: ОАО „Московские учебники“, 2009. ↑


[3] H.Н.Островский. Храм химеры. Харьков: ООО „Свитовид“, 2004, с. 118 ↑


[4] Н.Н.Островский. Храм химеры. Харьков: ООО „Свитовид“, 2004, с. 118,119 ↑


[5] История экономических учений. Под ред. В.Автономова. — М.: ИН-ФРА-М, 2002, с. 26. ↑


[6] Ф.И. Успенский. История Византии. М., 1996, том 2, с. 291 ↑


[7] Архимандрит Тихон Шевкунов. Гибель империи. Византийский урок. М.: Эксмо, 2008, с. 78 ↑


[8] Архимандрит Тихон Шевкунов Гибель империи. Византийский урок.М.: Эксмо, 2008, С. 11–12 ↑


[9] Цит. по источнику: Александр Чвалюк. Будет ли Россия править миром. Часть 2 „Ссудный процент и ростовщичество“ //Интернет. Сайт „Полемика и дискуссии“. ↑


[10] П. Люкимсон. Бизнес по-еврейски. Евреи и деньги. Ростов н/Д: „Фе никс“, 2007, с. 289 ↑


[11] Цит. по источнику: Александр Чвалюк. Будет ли Россия править миром. Часть 2 „Ссудный процент и ростовщичество“ // Интернет. Сайт „Полемика и дискуссии“. ↑

http://chitanka.info/text/32076/3#textstart

Войната за независимост - такава каквато не я знаете/Сионистите Ротшилдови и американската Гражданска война

През 1694 г. е създадена частната банка на Англия с абсолютен контрол върху валутата (право да издава банкноти). Даването на пари с лихва продължава дори с по-голям мащаб. Така англичаните получили подарък, огромен държавен дълг. Данъците трябвало да бъдат повдигнати и цените се удвоили. За масонските банкерите е било необходимо да имат монопол върху издаването пари. По този начин те са в състояние да правят огромни печалби, а също и да контролират политическите процеси. 

Банката на Англия се оставя да отпуска кредити на суми в размер на 10 пъти по сигурността на заемодателя. С 5 на сто лихва това отнема само две години на банката, за да спечели обратно сума, равна на първоначалната гаранция.

До 1698 г., държавният дълг е нараснал от един и четвърт милион паунда до 16 милиона. През 1815 г. тя е била £ 885 милиона, и през 1945 г. той е нараснал до £ 22,500 милиарда. До 1995 г. държавният дълг е нараснал с повече от £ 300,000 милиарда, равна на 45 на сто от БВП.

Дори и Комитета на Macmillan, който е назначен през 1929 г., успява да открие кой ръководи Централната банка на Англия. Само едно име, че на Ротшилд . Всички големи войни са започнати и финансирани от икономическия конгломерат, излъчван от едно единствено банково семейство-Ротшилд.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ

В Холандия, тайни общества са били в състояние открият централна банда още през 1609. Около 40 от най-важните централни банки в света са създадени по подобен начин, както тази на Централната банка на Англия. По този начин най-масонски банкери управлявали дългосрочното развитие на света с лихви по заем, като метод, централните банки като посредници, политиците като манекени и народа като невежи наемни роби.

Масоно-контролираните банки по този начин могат да управляват политическия живот, като действат, без да бъдат забелязани. Англичаните засилват правомощията на тези невидими Freemason чрез плащане на данъци за време от три века. От Централните банки се очаква да запазват стабилна икономика. В действителност те работят по съвсем различен начин.

Доминираната от евреи - сефариди, частната банка на Англия разширява инвестициите си в Северна Америка, до голяма степен чрез Hudson Bay Company.
Така в началото на 17-ти векамериканските колонисти са били задължняли към еврейските собственици на Централната банка на Англия... 

TRACING AMERICA’S ENSLAVEMENT
TO JEWISH BANKERS
By Brother Nathanael Kapner, Copyright 2011

Борейки се да се освободят от тежестта на дълга към Банката на Англия, 1690 г. колонистите основават "Масачузетс Бей къмпани", за отпечатване на техни собствени книжни пари, необезпечени със сребро или злато.

Или, това са книжните пари, отхвърлени от парламента на Англия, в непрекъсващия конфликт с американците, по отношение данъците и всички други дългове.

           

От 1742 г. всеки колониален губернатор бил инструктиран да ограничава издаването на колониални пари, а британските закони изисквали, данъците да се плащат в злато. Това довело до депресия в колониите, а имотите са завладяни от роялистите, за една десета от стойността им.

                          

Benjamin Franklin пише на британските колонии в Северна Америка през 1750-те: "Никъде по Земята няма да намерите по-щастливи и по-добре финансово хора от нас." Той обяснява, че това се дължи на това че "ние в колониите трябва да имаме своя собствена валута," наречена ". колониална торба" Той обяснява: "С издаването на нашата собствена валута можем да контролираме своята покупателна сила, така ние не сме длъжни да плащаме лихви за никого . "

В тези британски колонии в New England, имаше богатство контрастиращи остро на бедността и мизерията в Англия. Имаше достатъчно пари, и те бяха определено безлихвени.

Когато банкерите масони в Англия чуха речта на Франклин на британския парламент, те се увериха, че Парламентът ще забрани на колониите, използването на собствена финансова система. Предлагането на пари е било намалено на половина, и колониите бяха принудени да заемат пари от Банката на Англия. Резултатът беше стръмни лихви и ценови увеличения. В рамките на една година, улиците бяха пълни с безработни лица.

АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ НЕ БЕШЕ ВОЙНА ЗАРАДИ ШИБАНИЯ ДАНЪК-ЧАЙ! ТЯ СЕ Е ВОДИЛА НАД ДЕЛА И ДЪЛГОВИ СВОБОДНИ ПАРИ!

Бенджамин Франклин, поддръжник на печатането на собствени пари на САЩ, заявил в своята автобиография, че главната причина за революционната война от 1776 г. не е данъкът - чай, а отказът на крал Джордж, да приема хартиените пари на поданиците си.

В американските учебници, посочената причина за избухването на Войната за независимост е данъкът чай, но според Франклин "колониите с радост биха понесли малко данък" (2 на сто) на чай и други, Англия им отне парите, което създаде безработица и недоволство. "В резултат на влиянието на английските банки на британския парламент настъпи ужасяваща бедност в Америка. Когато се е създала такава ситуация, е лесно да накараш хората да са готови за война, което масоните направиха със задоволство. Те искаха безопасна основа за бъдещите им глобални действия.

                                

Първоначално избухнала война върви по плана на британците. Генерал Хау акостира на Лонг Айлънд и разгромява генерал Джордж Вашингтон - американския главнокомандващ. Джордж Вашингтон е розенкройцер, преди да стане тамплиер, след като е посветен като розенкеройцерски масон в ложата на Фредериксбърг, Вирджиния, през 1752г.

Към 1768г. вече е масон-тамплиер, както потвърждава в писмо от 25 септември 1798г. до преподобния Дж. У. Снайдър: ,,(Трябва) да коригирам грешка, на която сте се натъкнали, за моето председателстване на английските ложи в тази страна. В действителност аз не съм председател на нито една, нито пък съм бил повече от един-два пъти през последните 30 години." Под ,,английски ложи" той има предвид розенкройцерски. Вашингтон е прияте лс генерал Лафайет, друг тамплиер-франкмасон, който два пъти му подарява масонски престилки: веднъж през 1784г., когато дава на Вашингтон престилка с Всевиждащото око. По времето, когато е избран за президент през 1789г., Вашингтон е велик майстор на тамплиерската Александрийска ложа Но: 22 във Вирджиния, а Джон Адамс е негов вицепрезидент. През 1798г. Вашингтон е несъгласен с инфилтрирането на ложите от илюминати и пише (по-рано в писмото до Снайдър от 25 септември 1798г.) за книгата на РобинсънProofs of a Conspiracy (,,Доказателства за заговор"): ,,Чух достатъчно не бях виждал книгата, докато вие не бяхте така любезен да ми я изпратите".

Освен това Вашингтон казва, че никоя от американските ложи ,,не е замърсена от принципите, приписвани на обществото на илюминатите". В друго писмо до Снайдър, датирано 25 октомври 1798г., той пише: ,,Моето намерение не беше да изразявам съмнение, че доктрините на илюминатите и принципите на якобинството не са се разпространили в САЩ. Точно обратното, никой не е по-удовлетворен от този факт от мен."

Всичко това подсказва, че Вашингтон е деист, т.е. вярва в Бог, който е съществувал просто за да създаде Вселената, и е преминал от розенкройцерското (английско) франкмасонство към тамплиерството, но никога не е приемал илюминатите, чиито практики според него са шокиращи. Той е рационален деист, който е доволен от тамплиерското франкмасонство.

След поражението от Хау Вашингтон оттегля армията си в Манхатън, но Хау го примамва в Чатърън Хил, близо до Уайт Плейнс, и отново го разгромява на 28 октомври. Пленява гарнизона на Вашингтон в Манхатън, докато британският генерал Чарлз, лорд Корнуолис пленява друг гарнизон на Вашингтон във Форт Лий и принуждава американската армия да премине през Ню Джързи, преди да се разквартирува за през зимата на река Делауеър.

Обратът в американската съдба започва на Коледа, когато Вашингтон преминава Делауеър, прегазва гарнизона на Корнуолис в Трентън и взема 1000 затворници. След това той разгромява британските подкрепления в Принстън и вдъхновява Америка. Хау, който води 42 000 мъже и 30 000 германски наемници срещу 20 000 американски войници (предимно фермери(, изоставя Ню Джързи заради Пенсилвания. Това според мнозина е грешка на генерал, който е преднамерено муден, защото като тамплиер симпатизира на каузата на врага.



 

 През 1777г. британската армия на генерал Джон Бъргойн в Канада тръгва на юг към Олбани, за да се присъедини към друга военна сила под командването на подполковник Бари Сейнт Леджър, който е преминал през долината Мохоук. Бъргойн завладява отново Форт Тайкондерога на 5 юли, но когато изпраща германски наемници да конфискуват коне в Бенингтън, Върмонт, те са разбити от американски войски. Междувременно напредването на Сейнт Леджър е блокирано в Орискейни от генерал Бенедикт Арнолд. Бъргойн е разгромен на два пъти от войските на американския генерал Хорейшо Гейтс и накрая трябва да се предаде с армията си в Саратога на 17 октомври.

Британците, изглежда, са се справяли добре, защото през септември генерал Хау е отплавал от Ню Йорк за Чесапийк Бей и е разгромил войската на Вашингтон при Брендиуайн Крийк. Вместо обаче да преследва Вашингтон и да разгроми армията му, той окупира Филаделфия - американската столица, и позволява на Вашингтон да отговори на удара, като атакува Джърмантаун на 4 октомври. Хау го отблъсква, но му позволява да се прегрупира, вместо да атакува. Докато Вашингтон зимува наблизо във Бели Фордж, един пруски офицер, барон фон Щойбен, обучава войските му да боравят с оръжие и да маневрират. Хау официално признава грешката си, че не е успял да разгроми скромните сили на Вашингтон, като си подава оставката преди да започнат операциите през 1778г. Наследен е от генерал Хенри Клинтън. Възползвайки се от обучението на фон Щойбен, Вашингтон разгромява британците при Манмът, Ню Джързи, през юни 1778г. и британските сили на север остават в близост до Ню Йорк.

В резултат на пълномощията на Франклин във Франция и умелата му дипломация в молбата към френската монархия за заеми и материална помощ за американската демокрация срещу английския крал Джордж III, от 1776г. французите тайно помагат на американците срещу Англия. От 1776-1778г. те изпращат провизии и финансови средства на бунтовниците. През 1778г., насърчени от разгрома на британците при Саратога предходната година и от неуспеха на Британия да си възвърне Севера, Луи XVI обявява война на британците, надявайки се да изтръгне част от Новия свят от техния контрол и да го подчини на френското правителство. Той не осъзнава какви последствия ще има това действие за собствената му монархия - че проливането на кръвта на френските тамплиери скоро ще застраши собствения му френски престол.

След 1778г. французите оказват военна и военноморска подкрепа на американците. Човекът, който наклонява везните в полза на широкото френско ангажиране, е тамплиерът маркиз джо Лафайет. Придворен на Луи XVI на 17-годишна възраст, на 20 години той се присъединява към Американската революция. Пристига във Филаделфия през юли 1777г. и незабавно е назначен за генерал-майор. Сприятелява се с Джордж Вашингтон, бие се при Брендиуайн и води отстъплението от Барън Хил през май 1778г. Връща се във Франция в началото на 1779г. и помага да се убеди правителството на Луи XVI да изпрати експедиционна армия от 6 хиляди войници в помощ на колонистите, както е помолил Франклин. Връща се в Америка през април 1780г. и получава командването на армия във Вирджиния.

Французите изпращат флотилия под командването на граф Д'Естен, който се опитва безуспешно да превземе Нюпорт в Роуд Айлънд. Обсаждат британците в Савана на юг. През 1779г. Испания влиза във войната (надявайки се да си възвърне Гибралтар), а Холандия я следва през 1780г. Това вече е международна война.

Генерал лорд Корнуолис разгромява армия, водена от Гейтс, при Камдън, Южна Каролина, през август 1780г. и макар че търпи поражение при Кингс Маунтин през октомври и Каупънс през януари 1781г., печели победа при Гилфорд Корт Хаус, Северна Каролина, през март, а през май се обединява с британските сили във Вирджиния. (Армията му е от около 8 000 души). Скоро след това американска армия от 4 500 души (командвана от Лафайет, генерал Уей и барон фон Щойбер) принуждава Корнуолис да се оттегли през Вирджиния. Корнуолис с готовност приема това, тъй като иска да поддържа морската си връзка с британската армия на генерал Клинтън в Ню Йорк. Връща се в Ричмънд, след това в Уилямсбърг и накрая в Йорктаун, където през юли 1781г. е хванат в капан, тъй като зад гърба му е океанът.

Вашингтон вижда възможността и нарежда на Лафайет да блокира бягството на Корнуолис по суша. Междувременно армията от 2500 души на Вашингтон в Ню Йорк е подкрепена от 4 000 френски войници и докато част от комбинираните сили притискат Клинтън в Ню Йорк, основната френско-американска сила на Вашингтон тръгва на юг и е транспортирана до Уилямсбърг с помощта на френска флотилия от 24 кораба, която е обсадила Корнуолис на Лафайет и обсаждат французите в битка при Вирджиния Кейпс, а британската спасителна флотилия пристига твърде късно.

                       

В началото на октомври 14 000 войници на Вашингтон обграждат британските укрепени позиции в Йорктаун и надделяват. (Британските окопи в Йорктаун могат да се посетят близо до река Йорк, а реконструираните френски и американски позиции - Вашингтон нарежда първоначалните да се изравнят със земята - са на 400 ярда (366 м) от тях.) Директният артилерийски огън към британските позиции принуждава Корнуолис да избяга през реката заедно с хиляда бойци. Най-накрая, на 19 октомври 1781г., той няма друг избор освен да се предаде. разгромените британци преминават през известното днес като Сърендър Хил (Хълм на капитулацията) и свалят оръжие, докато оркестърът им свири песента The World Turned Upside Down (,,Светът е обърнат с краката нагоре"). Цялата британска армия от 8 000 души е пленена и са предадени 240 оръдия. Пленяването на Корнуолис в Йорктаун е следствие от визията на Вашингтон, а Лафайет е приветстван като ,,герой на два свята" (Америка и Франция).

Британската капитулация при Йорктаун слага край на сухопътните действия в американската Война за независимост и британската кауза в Америка е загубена. Отправят се контраобвинения и често е посочвано, че Британия няма цялостна стратегия и британските армии не успяват да си сътрудничат. В Лондон (след откритото писмо от ,,Цицерон") обвиненията са отправени към тамплиерското франкмасонство. Изглежда, че Корнуолис, Клинтън и братята Хау са тамплиери-франкмасони, които практикуват в полежи ложи. Генерал Хау е служил при Амхърст и Уолф в армия, в която франкмасонството е широко разпространено. През 1781г. генерал Хау и брат му адмирал Хау са обвинени в отворено писмо от ,,Цицерон", че принадлежат към ,,фракция", заговорничила, да подпомогне борбата на колонистите за независимост. ,,Фракцията" е тамплиерското франкмасонство. ,,Цялото поведение на Вашингтон - твърди ,,Цицерон" - демонстрира увереност, която може да възникне единствено от определено знание". Той обвинява генерал Хау, че ,,има тайни сплетни с доктор Франклин". По въпроса за срещите с Франклин, адмирал Хау пише, че,,Цицерон е съвършено прав по отношение на факта, макар че е малко заблуден във връзка с умозаключенията си". В действителност сестрата на Франклин е свързала Хау и Франклин: уж за да играят шахмат, но всъщност да дискутират недоволството на колонистите. Тезата на ,,Цицерон" е, че заради тамплиерското си съчувствие към американците, британските генерал и адмирал са предали страната си.

Войната продължава в океана. Американското усилие е предимно чрез капери. Действителната военноморска битка е между Британия и европейските съюзници на Америка: Франция, Испания и Холандия. Към края на войната 12 000 френски войници и 32 000 френски моряци са напуснали Франция, за да подкрепят Вашингтон. Френският военноморски флот е разгромен от британците през 1782г. и в резултат Франция не получава почти нищо от участието си в Американската война. Каперите се справят добре и към края на войната са пленили 1500 британски търговски кораби. След 1780г. испанската и холандската флота контролират водите около Британските острови, ограничавайки британските военноморски сили там и гарантирайки, че те не могат да отплават за Америка.

Работейки с Вержен, Франклин не желае мир, но Джон Адамс и Джон Джей надделяват в края на 1782г. и усилията им са увенчани с договор. По силата на този договор Великобритания признава независимостта на САЩ и неговите западни граници до река Мисисипи и предава Флорида на Испания. Трябва да има справедливо отношение към американските колонисти, които са били лоялни на Британия. В резултат от поражението във Великобритания пада правителството на Норт. С официалното подписване на Парижкия договор с американската Война за независимост се прекратява на 3 септември 1783г.

Спечелвайки войната през 1783 г., колонистите поели контрола над собственото си правителство.

И все пак, Америка останала в дълг към еврейските собственици на Банката на Англия, които по това време били Ротшилд, Монтефиорес, Голдсмит, Мокатас и Опенхаймерс, водени от Натан Майер Ротшилд (всички те са влиятелни еврейски семейства, контролиращи търговията със злато).Колонистите може да са спечелили войната, но те все още са под робството на еврейските банкери.

"Съединените щати", въпреки историческата пропаганда... не са били свободни.

Бидейки непрестанно задължняли, Съединените Щати въвели нови данъци, за да се отплащат на еврейските си господари.

СРЕД ХОРАТА, КОИТО СА СЪСТАВИЛИ КОНСТИТУЦИЯТА НА 1787, МНОЗИНА ПРИЗОВАТ ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ФИНАНСОВО ИЗТИЧАНЕ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИТЕ БАНКЕРИ. СЛЕДОВАТЕЛНО ЧЛЕН 1, SEC. 8 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА ГЛАСИ: "КОНГРЕСЪТ ИМА ПРАВО ... ДА СЕЧЕ ПАРИ, И ДА РЕГУЛИРА СТОЙНОСТТА ИМ..."

                     

                                     

Александър Хамилтън, масон и секретар на финансите в правителството на Джордж Вашингтон, а също и агент на международните финансисти, нареди създаването на частен банков съюз и въвеждането на пари по интереси. Аргументът му е прост; "Ограничения национален дълг би бил благословение за една нация" Той смята, че е опасно за правителството да издава своя собствена валута.   

Така, Александър Хамилтън, агент на международното еврейство, през 1791 г. притискал Конгреса и успял да го накара да приеме закон, с които е създадена първата Американска национална банка, с разрешително (charter) от частната банка на Англия, за срок от двадесет години, за да се контролират паричните средства на така наречените "независими" Съединени щати.

С други думи, при създаването на тази банка, Америка е била принудена да вземе разрешително (to charter) от същите еврейските банкери, към които са дълговете й преди "войната за независимост."

По този начин САЩ получи първата си централна банка в 1791. Тя е частна собственост, но имаше договор за използване само за 20 години. Договора не е подновен, след като срока е изтекъл. Andrew Jackson се позова на факта, че Конституцията е дала на Congressа право да емитира валута в достатъчно количество, но не прехвърля това право на други хора.

През 1811 г., двадесет годишният договор с Банката на Англия е изтекъл. С големи борби, новата нация отказа да поднови разрешителното, представляващо - поробване.

В отговор, Англия води война с Америка, това, което ние сега наричаме войната от 1812 година. Британците нахлуват във Вашингтон, запалват Белия дом, сградата на Министерството на финансите, както и Библиотеката на Конгреса.

                    

Въпреки твърдението на историята, че Америка "спечелила" войната от 1812, тя всъщност я е загубила.

Натрупаният дълг в резултат на тази война диктува създаването на нова централна банка от европейските (еврейски) финансисти. Така, през 1816 г., президентът Джеймс Медисън беше принуден да подпише разрешително за създаване на Втората Банка на Съединените щати. И отново, тази банка на САЩ е поета от частната банка на Англия, която притежавала 80% от собствеността.

Така, поробването на Америка от еврейските банкери било продължено за още 20 години.

Масона Натан Ротшилд (1777-1836), който финансира частично Наполеоновите войни чрез Банката на Англия, впоследствие издаде
ултиматум-или договорът да бъде подновен или няма да има война. Jackson нарича масонските банкерите куп крадци и обеща да ги унищожи. Rothschild издаде собствената си заповед: "Дайте на тези нагли американци урок. Върнете ги обратно към колониален статут. "

Британското правителство започна да ограничава американската търговия по морето и провери американската експанзия в Канада. Президент Джеймс Мадисън накара Congress да обяви война на Англия. Намерението на Rothschild беше така да разиграе пионките си, че американците да бъдат принудени да търсят финансова помощ. Великобритания, обаче, не успя да си възвърне загубените колонии, и Съединените щати не успяха да заемат Канада.

                           

Ротшилд не възтържествува продължително време. Подновеният договор на централната банка отново бе спрян през 1836 г. по време на президентството на Андрю Джаксън (1829-1837), въпреки факта, че той е бил велик магистър на Тенеси. Централната банка беше временно отменена.  

Четири години преди да изтече срокът на разрешителното, през 1836 г., президентът Андрю Джексън наложил вето върху подновяването му, изваждайки от бизнеса в Америка Ротшилдови и техните събратя евреи.

Джексън не само потвърждава, че сеченето на пари в САЩ от частни интереси (банкери) е противоконституционно, но имал разума, да уреди проблема.

Макар, че... за доброто на Америка, президентът Джексън изпратил федерални войски в щатите, които отказват (макар и косвено), да изплащат дълговете си към еврейските банкери, принуждавайки тези държави, да събира данъци. (Преглед на цялата история тук, тук, тук и тук.)


За седемдесет и седем години, въпреки че твърдят, че еврейското финансиране на железниците в Америка и търговията със злато, държат нацията в плен на еврейство, Америка вече не е била под петата на еврейските банкери. Забележително е, че Андрю Джаксън, въпреки всичко, с Федералните усилия, изплатил дълга (към банкерите).

Но за съжаление, и за трагедия на Америка, през 1913 г. марионетката на евреите в Белия Дом - Удроу Уилсън, подписал закона за създаване на мощния апарат за поробване – "Банката на Федералния Резерв", който е частен консорциум от еврейски банки.
Тази пешка на евреите, Уилсън, подчинявайки се на еврейските си господари, наложил на американците "еврейския данък" "подоходно облагане", за да се плащат начисляваните лихви на САЩ, за доларите, които те вземат за нуждите на държавата, от еврейския Федерален Резерв  
       

                                    Унука на Уилсон Лавров или един и същ демон в различни тела, инкарниран при масонски ритуал                

             Оргиналът Удроу Уилсън и копието/клонинг Лавров            

               

                    

Сионистите Ротшилдови и американската Гражданска война

     

          

Втората Банка на САЩ, създадена от Джеймс Медисън през 1816г., е рухнала през 1836г. През следващата година Ротшилдови изпращат свой агент. Огъст Белмонт, да ръководи банка в Ню Йорк, да купува държавни облигации и да наложи авторитета си, като съветва президента. Целта на Ротшилдови е да създадат инцидент, който ще наложи основаването на американската централна банка: например една война би наложила на американското правителство да заеме пари от Ротшилдови, за да плати за нея.

Англия и Франция не могат да участват, тъй като са твърде далеч; Канада и Мексико не са достатъчно силни и макар че Ротшилдови са действали като финансови агенти за Русия в продължение на 20 години преди смъртта на Лайънъл Ротшилд, сина на Натан, Русия все още не е под техния контрол.

Сионският приорат иска да си върне Америка от тамплиерите, така че Ротшилдови планират американска гражданска война. Северът е трябвало да стане сионистка британска колония, анексирана към Канада и контролирана от Лайънъл Ротшилд; тамплиерския Юг - да се даде на Наполеон III във Франция и да се контролира от Яков Ротшилд. За да убедят Юга да се отцепи от съюза, илюминатизираните сионистко-розенкройцерски масони използват Рицарите на златния кръг, която е основана през 1854г. от Джордж Бикли, за да разпространява расово напрежение. Нейната военна ръка е Ку-клукс-клан. Джеси Джеймс краде златото от банките и го скрива - близо 7 милиарда долара, - за да финансира гражданска война. Щатите, които се отцепят, ще бъдат обединени в Конфедеративна държава Америка; всеки ще е нещо като независима държава. Ейбрахам Линкълн казва на американския народ, че ,,обединения, които са прекалено могъщи, за да бъдат смазани с обикновената машина на мирновременното управление, са завладели контрола върху различни южни щати".

Ротшилдови финансират Севера чрез Белмонт, Джей Кук, братята Селигман и Спейър и компания, а Юга - чрез агента си Юда Бенджамин, който става държавен секретар на Конфедерацията през 1862г. Неговият партньор във фирма на адвокати от Луизиана, Джон Слайдъл, е пратеник на Конфедерацията във Франция. Дъщеря му е омъжена за барон Д'Ерлангер във Франкфурт, който е роднина и агент на Ротшилдови. От името на Юга Слайдъл заема пари от Д'Ерлангерови, за да финансира Конфедерацията.

През 1861г. Англия изпраща 8 000 войници в Канада, а на следващата година английски, френски и испански войски акостират в Мексико, уж за да събират дългове. През 1863г. Франция завзема Мексико Сити с 30 хиляди войници.
Генерал Албърт Пайк от армията на Конфедерацията е профренски тамплиер и масон от Шотландския ритуал и най-могъщият франкмасон в света; всъщност мнозинството от политическите и военните лидери на Конфедерацията са масони под тайното командване на Пайк. Конфедерацията предлага Луизиана и Тексас на Наполеон III, ако изпрати войски срещу Севера. Линкълн, следвайки водачесството на цар Александър II в освобождаването на крепостните селяни, издава заповед за освобождаване на всички роби, през 1863г. (След време царят изпраща руска флота, за да подкрепи Линкълн). Конгресът одобрява плана на Линкълн да заеме 450 милиона в замяна на щатски облигации, или ,,зеленогърби", за да плати за гражданската война... - така на Линкълн не се налага да взема заеми от международните банкери като Ротшилдови. Бисмарк казва: ,,Чуждите финансисти... веднага разбраха, че САЩ ще се изплъзне от хватката им. Смъртта на Линкълн беше решена."

Законът за националната банка на Линкълн от 1863г. оторизира частните банки - с харта от федералното правителство - да емитират национални банкноти. Международните банкери създават паника и 172 щатски банки и 177 частни банки затварят врати. През 1865г Линкълн е прострелян от Джон Уилкс Бут - патриот от Конфедерацията и член на Рицарите на златния кръг (заедно с Джеферсън Дейвис). В трупа на Бут са открити кодирани съобщения, а ключът към кода е намерен сред вещите на агента на Ротшилдови на Север Юда Бенджамин. (По това време Бенджамин е избягал в Англия.) Джей Кук - банков канал на Ротшилдови - също е замесен.

Планът на Ротшилдови да създадат централна банка на Америка се е объркал - поне за момента. Тяхното ангажиране в Гражданска война е мярка за влиянието им върху външната политика на британското, френското и руското правителство и е типично за начина им на действие - финансиране и на двете страни. През май 1865г. наследникът на Линкълн Ендрю Джонсън обявява, че робството е забранено и че Югът няма да е отговорен за натрупания дълг, а Ротшилдови губят много пари. (Америка дължи и на Русия 7.2 милиона долара за изпращането на флотата и тъй като няма властта да плати на Русия, купува Аляска през 1867г.)

Ротшилдови се прегрупират и решават да подкопаят американската финансова система от основата - бавен процес, който ще отнеме десетилетия.

И до ден днешен, връзката между Федералния резерв и Централната банка на Англия, под диктата на международното еврейство, става все по-силна и по-силна, заедно с манипулирането на вътрешната и външната политика на Америка и Англия, действащи съгласувано.
                                                  

Главните агитатори за новата централна банка наАмерика - ФЕД, са интимните сътрудници на банковата династия Ротшилд, евреите чужденци, които са се сдобили с американско гражданство: Пол Варбург, брат му Феликс, и Яков Шиф.

Свидетелство за еврейския банков контрол над днешния Федералният резерв е, че той продължава да е доминирана от евреи, които следят и финансират в техен интерес всички дела в тираничната ни държава.

Зад марионетките в Конгреса стоят Майсторите на Парите - евреите - болни, невротични, плътски, причина за световните вълнения, откакто на еврейство е предоставена гражданската власт в Европа, по време на т.нар. Просвещение.

За времето на председатеството, и на Алън Грийнспан, и на Бен Шалом Бернанке, както и в центъра на банковата власт - Ню Йоркския клон на банката, еврейски имена попълват списъка на играчите. Гоите, на по-високи позиции на Фед са просто витрина, чието предназначение е, да прикриват доминирането на еврейство и командването на паричните въпроси в Америка. (Преглед на цялата история тук.)

Както е казал веднъж Томас Джеферсън: "Робството на военна сила може да бъде премахнато от силата на въоръжена опозиция, но поробения на кредитора длъжник, никакви оръжия не могат да спасят ... "


For More See: Federal Reserve: A Private Jewish Bank Strangling America Click Here
And: President Andrew Jackson Vs Jewish Bankers Click Here
And: Federal Reserve Jewish Tsunami Drowns US Click Here
And: Woodrow Wilson - Pawn Of The Jews Click Here

                     

Цялото ни общество има патологично заболяване на кръвта заболяване от законите за вземане на пари, работа с лихви, съдилища, всичко това е болест.

Нашите пари са измама, дълг управляван от еврейски измамници.

Това са факти, можете да проверите. Евреите се са начело на фракталните банкови разклонения от най - ниско ниво до Централните Банки, Фед. Вижте имената: Грийнспан, Бернанке, Йелън, Фишер.

Сега, има две битки се води: парична политика и фискалната политика.

Паричната политика е на първо място. Това е, което създава нашите пари. Фискалната политика е на второ място. Това е как правителството харчи парите.

Кой прави нашите пари? Казва, че има право на правителството по отношение на законопроекта. Но това всъщност са евреите, които го правят, не са "Съединените американски щати."

Паричната реформа е майка на всички реформи. Без нея, еврейските банкери Ротшилд ще продължат да управляват света.

С цел да се отвлече вниманието на обществото от истинския враг гризящ неговото сърце, централните банкери винаги са създавали серия от фалшиви врагове и ненужни войни. Например, разузнавателните агенции (т.е. на ЦРУ, МИ-6 и Мосад/КГБ) са отговорни за 90% от "тероризма". Те са създават и финансират и ISIS и ислямския екстремизъм като плашило. Мерки за борба с тероризма (милитаризацията на полицията, наблюдение НСА, и т.н.) защита на кредитния монопол, не на обществото. Състоянието на случаите с поява на полицията гарантира, че на този "дълг" ще е платена лихвата. Хората са обезпечение по трилиони долари за "дълг", т.е. на паричното предлагане.

За да се поддържа измамата, банкери споделят плячката с цял клас дегенерати от общество. Първо, те са въвели много от техните съграждани евреи. След това, милиони езичници, в рубриката на масонството (еврейския Cabalism, т.е. сатанизма.) Те са вписани и в корпорациите, легион от продадени души, които те контролират. Образованието, медиите и политици също се попълват със списъци на предатели срещу по-добър живот в материята.

Демокрацията е фарс. Западът унищожи Либия и Сирия. Имало ли е думата на критики от страна на "опозиция" политици или медии? Пътнически самолет MH-17 е бил свален. Няма други спомена, тъй като нашата марионетка, Украйна, го е направил.

Централните банкери насърчават масова миграция с цел смесване на раси, глобализъм, феминизма, хомосексуализма, разнообразие и порнография да се разделят, дестабилизира и разрушават обществото. "Ние корумпираме, за да ви контролираме," Джузепе Мацини пише. По този начин те подбиват четирите крака на човешката идентичност: (. Пола) раса, религия (Бог), нация и семейство. Ако се надяваме че нашите финансови господари няма да предизвикат прекалено много поразии, за съжаление, това успокояване ще доведе до още тероризъм и войни. Ако миналото е наистина предговор, нашите перспективи не са добри.

Повечето се водят войните за защита, укрепване и разширяване на измамата с пари и монопола на банкерите на измамата. Болшевишката революция е уловка от еврейските банкери Cabalist за да унищожат страната, която представлява заплаха, за световните им кредитен монопол. Създадена през 1860 г., на Държавната банка на Руската империя е създадена пари почти дълг и безлихвени. Противно на изображението, разпространявана от масонските еврейски западните медии, преди революцията Русия е била процъфтяваща.

econ_tsaristGoodson пише: "През 1861 г., цар Александър II (1855-81) премахнато крепостничеството, които в момента засегнати 30% от населението. До 1914 г., много малко земя остава в притежание на собствениците на руските имоти ... 80% от обработваемата земя е в ръцете на селяните, които бяха преотстъпени на тях за много малка сума. "(Стр.78) До 1913 г. Русия произвежда около 40% от световните зърнени култури и превишаване на комбинираното производство на Аржентина, Канада и САЩ с 25%.

От 1890-1913, Goodson показва че промишленото производство се е увеличило четирикратно и руските индустрии са били в състояние да задоволят 80% от търсенето на вътрешния пазар за промишлени стоки. От 1895-1914 г. нарастването на брутния вътрешен продукт е средно 10%. През 1912 г. Русия има най-ниските данъчни ставки в света, тъй като не плаща лихви по фиктивен дълг.

"През целия период на държавно банково дело, не е имало инфлация и безработица", пише Goodson.

Той продължава: "На 7 ноември 1917 г., Ротшилд, уплашени, че репликацията на този изключителен пример за свобода и просперитет ще унищожат техната злокобна банковата империя, провокират и финансират юдео-болшевишката революция в Русия, така те разбиха и съсипа една прекрасна страна и доведоха до смърт, убийства и глад, според Александър Солженицин на над 66 милиона невинни хора. "(стр.83)

Комунистическите лидери като Троцки, Ленин и Сталин са нищо друго, освен предните-мъже за Ротшилд. Комунизмът бе представен като революция на народите ". В действителност, това е бруталното унищожение на една горда християнската цивилизация от сатанински еврейски култ в крайна сметка, посветена пороби човечеството.

Фактът, че техните неописуеми престъпления са нечути на Запад е допълнително свидетелство, че западното общество е психическо и физическа колония.

Западното общество има малко доверие или морална легитимност. Но какво да кажем за Русия на Путин? Разбира се, че е избран за ролята на защитник на човечеството срещу NWO. Разбира се всички руснаците мислят, че има много повече смисъл, отколкото нещо, излъчвано от Вашингтон, Отава и столиците на Европа.

Но ние трябва да се запитаме, дали Ротшилд унищожават Русия и са пропуснали да се изплъзне от ръцете им? Не е вероятно.

Доколкото повечето руснаци могат да бъдат искрени, те се страхуват че Путин се контролира от опозицията. (Надявам се, че съм прав.) Необходими са две страни/САЩ и Русия/ и тетрални сценки между тях, необходими са войни за да се оправдаят разходите за оръжие. Путин се среща редовно с Хенри Кисинджър; Русия все още има една банка на Ротшилд. Тъй като протоколите от Сион каза: "никой не се е появил, за да ни се противопоставя(тетрално за пред гоите) без наше съгласие." ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В сегашната ни сатанинска насоченост, човечеството никога няма да направи своя Божествен Договор с Твореца, особено след като сме се запътили в обратната посока.

Християните трябва да престанат да бъдат готови наивници и съучастници в собственото си унищожение. Първата стъпка е да се отхвърли и демонизирането на исляма и мюсюлманите. Това е с цел създаване на фалшив враг.По принцип и трите големи религии днес са прикрит юдаизъм и не водят до Бог, а служат за създаване на "ред" смирение и покорност в матрицата на Талмудизма. Съжаляваме но много "патриоти" са били измамени. Повечето мюсюлмани биха предпочели да останат в собствените си страни, ако те не са били унищожени от ционисткия контрол на Запада. 

Християни, мюсюлмани и честни евреи, трябва да се обединят и да се съсредоточат върху недвидимия враг, масонските евреи комунисти (Illuminati) и централния банков картел и неговата армия от наивници, опортюнисти, лъжци и лакеи от всички среди.

По думите на Гудсън: "Ако искаме да се получи нашето освобождение и независимост от поробването, наложено от частни банкери, ние трябва да демонтираме ... техните централни банки, или ние самите да ги разрушим и да ги изпратим в забрава." (Стр.6)

Трябва да действаме като човечеството най-висшият израз на живот във Вселената. Ние сме един забележителен успех от материално-техническа гледна точка. Сега ние трябва да репликираме, и успех в сферата на политиката, икономиката и културата.

smoloko.com/