Последователи

сряда, 16 декември 2015 г.

Да си припомним: "Рождество на Исус или Рождество на Тамуз?"


               


Езекил 8:13 Рече ми още: Ще видиш още пак големи мерзости, които вършат.
14. Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха женита оплакваха Тамуза {Прекрасен юнак, обоготворен подир смъртта си.}




С наближаване на края на годината сред християните настъпва голямо оживление. Единадесет месеца те са слушали за проблеми, болести, катастрофи, катаклизми, конфликти, войни. Трудностите и кризите са им се виждали непосилни и неразрешими. Всякакви мрачни сценарии са изпълвали ежедневието и са ги водили към отчаяние и безнадеждност. 




Но месецът, с който завършва годината, изведнъж променя всичко. Още в първите дни на декември е поставен един празник, който предизвиква малки и големи, богати и бедни, рибари и банкери да изпадат в умиление и да очакват чудеса. 

            

Николай Чудотворец, един светец, от когото рибите съвсем не изпитват възторг, тъй като в негова чест завършват живота си във фурната... За сметка на това, обаче, християните се надпреварват в подготовката си за деня на Чудотвореца и за тази цел рибните магазини работят на пълни обороти. Този празник не фигурира в Библията – няма никаква християнска основа. Още по-сериозно става положението, когато стане ясно, че преди да бъде вкаран в християнството, денят е бил посветен на езическия бог на моретата. Не зная защо е решено точно Николай да го “замести”, нито пък как е поел “щафетата”, но явно полученото “наследство” е доста солидно: Повелител на рибите! Но може би по-голямата му печалба е, че е “назначен” за покровител на банкерите, които трупат огромни печалби.





"Християнският" празник Рождество Христово
идва от Вавилон

Ако в календара имаше само един празник през декември, пак щеше да е достатъчно, но явно е било необходимо да има повече “християнство”, за да се отвърнат християните от Христос. Света Анна, Игнажден и още, и още. Но върхът на всичко е Актът за раждане, чрез който Господ Исус Христос иска или не иска, “е роден” на 25 декември. От всички записани подробности в Евангелията става ясно, че Месия се е родил през октомври. 


                        


Но истината си е негов проблем: може да Се е родил през есента, но с Рождението Си не носи полза на “християнството”. През октомври няма нищо особено, докато 25 декември е денят на непобедимото слънце. А и нали в Библията Месия е Слънцето на правдата? Защо да не получи някакъв акт за раждане, та хем рождението Му да е от полза на “християните”, хем и Той да знае кога Се е родил, защото явно в бързината е пропуснал да се поинтересува! Оказва се, че измисленият рожден ден наистина има голям принос! Хората се сдобряват, стават по-мили един с друг, купуват плодове и лакомства, месят баници с късметчета, пазят 40-дневен пост и подготвят подаръци за своите близки. Какво повече може да се желае? Така хората разтоварват телата си от вредното месо, стават за известно време вегетарианци, поделят трапезата си с бедните. Покрай този празник се проявяват невероятни добрина и близост между хората и всички се сближават в името на Исус! Дали? Наистина ли това, че се говори за Христос означава, че Той е там? Да, Господ каза, че ако двама или трима са събрани в Негово име и Той е там, посред тях. Но също така каза, че напразно Му Се покланят, ако изпълняват човешки заповеди. Само да се повтаря “Господи! Господи!” не е нищо, ако не се върши това, което е заръчал. За Бога всеки грях е отвратителен, но едва ли има нещо по-омразно от лъжата и лицемерието. По-приемливо е човек да отхвърли директно Създателя, отколкото да твърди, че Му служи, докато се покланя на Сатана...

               
 Jan van Eyck, The Arnolfini Santa
                        


Сатана повтаря същата лъжа
под друга форма

25 декември, който е празнуван столетия преди Исус да Се въплъти на земята, се е появил като празник на непобедимото слънце. Тамуз, синът на бога на слънцето, е честван в древния Вавилон и пленените евреи са го “заимствали” от своите поробители. Човек може да си каже: “Какво пък толкова? Един празник повече или по-малко – голяма работа!” Да, но това не е събиране, защото някой си е купил ново жилище или пък е намерил торба с пари. Тук става дума за поклонение, при това поклонение пред бога на слънцето. Забелязали ли сте, че Сатана във всичко имитира Христос? А и името му “Луцифер” (носител на светлина) вероятно го кара да счита, че може да се постави на мястото на Светлината. А оттам да желае промяната на деня за освещение от седмия в първия – деня, в който Бог каза “Да бъде светлина”. На практиканяма никаква разлика между освещаването на неделята и Рождество Христово – и двете са в чест на езическия бог на слънцето и оттам – на Сатана. Да се празнува този ден не само не е незначително празнуване, но е гавра с името на Господ Исус Христос! Няма значение названието: дали ще се нарича с езическото “Коледа” или с “християнското” Рождество, денят си е празник на бога на слънцето, зад който стои големият Измамник. Може би си мислите, че съм краен в изводите си, нали? Но преди да определите присъдата ми “фанатик”, си помислете какво казва Бог за подобни “празници”:

Еремия 7:18 Чадата събират дърва, и бащите кладат огъня,
А жените месят тестото,
За да направят пити на небесната царица,
И да направят възлияния на други богове,
Та да Ме разгневят.

Ако аз съм фанатик, излиза, че и Бог е такъв, защото казва, че всичко от подобен характер е правено за да Го разгневи.

На “християнския” празник Рождество Христово трудно може да се намери нещо от християнско.

Нека започнем от баницата с късмети. Къде в Библията говори за нещо подобно? Сетихте ли се?

Исая 65:11 А вас, които оставяте Господа,
Които забравяте светия Ми хълм,
Които приготвяте трапеза за Щастие {Еврейски: Гад.}*,
И които правите възлияние на Орисница {Еврейски: Мени.}†,

             



12 Ще ви определя за нож, вие всички ще се наведете за клане;
Защото, когато виках не отговаряхте,
И когато говорех не слушахте;
Но вършехте онова, което бе зло пред Мене,
И избрахте това, което Ми бе неугодно.

                


Дали Господ се е объркал и отхвърля християнските обичаи? Не! Той държи на християнството, но не и на езичеството в християнски одежди!

              



Исая 46:9 Помнете предишните неща от древността;
Защото Аз съм Бог, и няма друг;
Аз съм Бог, и няма подобен на Мене,

            


10 Който от началото изявявам края,
И от древните времена нестаналите още неща,
И казвам: Намерението Ми ще устои,
И ще извърша всичко що Ми е угодно;

Щом няма друг, който да изявява края, защо трябва да се правят тези баници с късмети? Те ли посочват бъдещето? Неугодно – това е думата, която Бог казва за подобно “християнство”! Защототова е врачуване, гадаене и всичко от този род. Това е връзка с окултните сили, а между Бог и Сатана няма нищо общо!
  

                    


Още ли ви харесва “Рождество”? Ако да, нека продължа. Как се нарича вечерта преди този ден?Бъдни вечер. Самото име говори, че става дума за гадаене, а не за вечер, която води към Бога. На нея се сервират обикновено нечетен брой ястия – 9, 11, 13. Знаете ли кое е любимото число на Измамника? Можете да си изберете едно от трите и няма да сбъркате. Вместо 10 и 12, са “непълните” 9, 11 и 13. На Бъдни вечер се прави и питка с пара, която показва на чий късмет ще разчита домът през следващата година. Отново поклон пред Щастие. А свещите? А бенгалския огън? Все любими атрибути на дявола. За него е удоволствие да хипнотизира , а свещите са един от способите, които се използват за тази цел. А в добавка има кадене. Какво каза Бог за чуждия огън и какво се случи със синовете на Аарон?

                
 Christmas Presents from Russia Gas, Oil, Territorial Annexation
                    



Левит 10:1 А Аароновите синове, Надав и Авиуд, взеха всеки кадилницата си и, като туриха в тях огън и на него туриха темян, принесоха чужд огън пред Господа, - нещо което им беше запретил.



Проклет, който виси на дърво...

А сега да оставим Бъдни вечер и да отидем на “Рождество Христово”. Този тържествен празник обикновено се съпровожда с коледари или сурвакари. Не е уточнено дали Коледата е в чест на бог Коляда или на някое друго езическо божество, но какви са тези колачета във вид на слънца? А какви са тези песни: “Бог се роди, Коледо!”, т.е. “Бог се роди, бог на слънцето!”...А сурвачките и дряновиците? Може би вярвате, че когато ви отупват праха от гърба, ви правят масаж и ви осигуряват здраве? Много съмнително е да е така. По-вероятно е подобно наричане да е свързано с друга измама на Сатана, за която пише: “Проклет, който виси на дърво!” Защо проклет? Защото Адам и Ева застанаха на страната на Сатана именно когато ядоха от дървото. Сега “християните” подлагат гърбовете си да бъдат “оздравени” по подобен начин. Вероятно затова са измислени елхите, та тези, които не се вслушат в Божието предупреждение, да изпълнят стиха:

Исая 66:17 Ония, които се освещават и очистват за да отиват в градините
След една ашера в средата,
Като ядат свинско месо и гнусотии и мишки,
Те всички ще загинат, казва Господ.

           



Да, сега на Рождество обикновено се сервира пуйка, защото “станахме” американци, но и свинското е вкусно за грешниците, нали? Още повече, че в този ден обикновено изтича последния час на много прасета. Всички тези богохулни обичаи са подправени с една песен – “Тиха нощ, свята нощ!”. Тиха? 

                          

Напоследък бомбички, пиратки и всякакви фойерверки бележат с невъобразим трясък този “празник”. Вино и ракия се леят на поразия, а прегладнелите от дългия пост, наваксват за всичките 40 дни, през които не са се докосвали до “блажно”. Може би именно в това се състои святостта, - голяма част от християните така да се напият, че очите им да светят като фарове. Казах “свята”, та да допълня по този повод. Тези дни излезе едно съобщение за интересно начинание. 

            


Снежанките при дядо Коледа, загрижени за сексуалните нужди на работниците, решили да им доставят необходимата радост и по този случай се бяха появили в “подходящо” облекло. Доста интересен начин за отбелязване на Рождество Христово, нали? Когато Мойсей се изкачи на планината Синай и народът изгуби надежда, че ще го види отново, получи нареждане от Аарон, който поиска всички златни украшения. Както сам първосвещеникът каза по-късно: “Хвърлих ги в огъня и излезе това теле”. Какво направи народът пред този “бог”?



Игра пред телето или под елхата -
историята се повтаря

Изход 32:6 И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.

                     



Да играят? Не. Това не беше нито народна топка, нито ръченица. Това беше оргия! А сега “снежанките” говорят за своята загриженост за специалните нужди на работниците! Става ли ясно какъв е този празник Рождество Христово? Ако беше християнски, там щеше да е Христос. Но името без съдържанието е нищо. Затова Бог казва:

          


Исая 4:1 И в оня ден седем жени ще се хванат за един мъж, и ще му рекат:

                  


Ние ще ядем своя си хляб
И ще обличаме своите си дрехи,
Само нека се наричаме с твоето име;
Ти отнеми нашия срам.

            


Да се наречем с името “християни” е безполезно, ако носим своите си дрехи и ядем своя си хляб. А още по-грозно е да служим на Христос със сатанински празници!

Остава да решим:

Ще служим ли на Исус или ще празнуваме Рождеството на Тамуз?

Мистериите на Вавилон, Великата майка на блудниците и нейните  вавилонските си корени, показват, че тя е приела главата рокля на Дагон на риба-бог на филистимците. Днешните папи в някои случаи се проявяват чрез своите главни атрибути, като че те действат като преки представители  на Дагон, богът на филистимците (палестинците).

           


В древните легенди на вавилонците е имало "Oannes", наречен"Властелинът на вълните." Той беше амфибия, като торса и главата на човек, но на главата му беше начело на риба с зейнала уста и драперия надолу бяха гърба на рибата, пълна с люспи и опашка. Шумерите го наричали "EA" и като Oannes - той е половината риба и половин човек.Той се нарича голяма риба на небето. Филистимците наричат ​​го "Дагон,"богът на риба, която се споменава и в Библията .--- OANNES; част II

                    


Жреците на Дагон носеха едно и също митра шапка, която бе носена и от "Кибела".Прилича на отворена уста на риба подпряна върху главата на свещеника. "Той беше половината риба и половин човек. Той се нарича голямата риба на небето. Филистимците го наричат ​​ "Дагон", богът  риба


                       

Защо папите носят "Mitrа" шапка? Факт е, че произходът на шапката може да бъде проследен до древновавилонската риба-бог на име Дагон. "... Има силни доказателства, че Дагон беше Нимрод .... Всички учени са съгласни, че името и поклонението на Дагон са внесени от Вавилония. "---- Два Вавилона, Хислоп, стр. 215 

"Човек трябва само бегло да погледне християнството, за да види навсякъде в него ... традицията на риба! Тя е под носа на всички. Истинските свещеници Дагон на стария носели митра на главата рокля и католическата религия използва същия този дизайн на тяхна папския прическа! "---- SIRIUS рибната ТРАДИЦИЯ на Сириус.

Риба В петък?

Почитането на Дагон също влияе на хранителните навици на хората. Това може да обясни защо тайната на католиците се въздържат от ядене на риба през всички дни, освен петък. Дали те го осъзнават или не, те се практикуват древната езическа ритуал на поклонение Дагон. Според Католическата енциклопедия: "Що се отнася до ритуала на поклонението си ... ние само знаем от древните автори, които, по религиозни причини, повечето от сирийските народи са се въздържали от ядене на риба, практика, която е една естествено склонен да се свържете с богослужение на риба-бог. "---- Католическата енциклопедия, 1913, Енциклопедия Прес, Inc.



Ролята на папството, което се представя като наместник на Бога в материята е до "доминират" хората със страх и да ги накарат да разчитат единствено на него/папата като "видимия образ на Исус Христос на земята", като по този начин се казва в Рим!

                


Във всички от горните изображения, Santa (което означава, света на латински) е всъщност папата или епископа на Рим, който се нарича "Свети Отче", като той е облечен много подобно на Дядо Коледа но стои като неговата "алтернатива/ его"Сатана, Krampus, рогат бог или "Нимрод." Дядо Коледа е наричан също и "Дядо Коледа"  а латинската дума за отец е "Папас", откъдето идва и думата "папа!"

                   


Папа = Отец Христос който извършва католическата литургия! Шокиращата истина е Дядо Яхве произлиза от характерна идентифицирани като дявола или Сатана.

             


В някои германски детски игри, самата фигура на Свети Никола е тъмна Утешителят, дявол, който иска да накаже деца, но е спрян от Христос --- Renterghem, Тони ван. Когато Santa Беше Shaman. Сейнт Пол: Луелин Publications, 1995 г., стр. 105



Това е снимка на Свети Никола, от които получаваме реверсиран "Дядо Коледа".Името Никола, на гръцки е "Нико-Laus", което означава "този, който властва над хората." Думата "Santa" означава "Света" в латински и следователно имаме име, което означава "Светият който владее над хората." Вместо идващия Месия, който царува, името на този човек казва, че иска да властва над вместо хората. Интересно е да се отбележи също така, че латинския език е това, което обикновено се използва в магьосничество, заклинания, магии и в сатанински ритуали.Това е така, защото латински е език, който има своите корени в езичеството от самото начало. Не е чудно, че Латинска е език, който използва същите писма за Сатана в думата "Света" (Santa).

                    


"В Австрия странно и страшно създание, известно като Krampus, обикновено е свързано с Никулден. Този дявол е фигура, често във вериги, облечен в кожа с страшна маска и дълъг червен език. Krampus носи дървена пръчка или ключове, за да заплашват децата, които се държат зле или не знаят своите уроци ". ---- Saint Nicholas Center; Откриването на истината за Дядо Коледа.

Ние често се повтаря известния цитат на Дядо Коледа в коледни песни като "Хо, хо, хо, които няма да отида, Ho, Ho, Ho, който няма да отиде ..."

                      



"Хо, хо, хо" идва от римско изискване, че по време на 
 сатурниадите гражданите трябваше да се явяват пред храма на Сатурн (Ваал) и да крещят, "Ето, Lo, Lo, Сатурн" три пъти преведени като "Хвала, Хвала, Хвала Сатурн като бог "! ---- От: Римските Фестивал в периода на републиката, Въведение в изследване на религията на римляните, W. Warde Фаулър [1847 - 1921], Macmillan, 1899.

                    


"Има няколко добре, удостоверено характеристики на Сатурналиите, как е било в исторически времена. На 17 декември те са имали обществена жертва в храма (по-ранна епох) на Сатурн от Форума, последван от обществен празник, веселба, на които викали feasters "Io оргия!"

В "Драмата Преди Шекспир - A Sketch", автор Франк Ireson, описва популярния Miracle Пусни. Обърнете внимание на описанието на дявола като "рошав, космат" и т.н. (както Santa) и забележете търговска марка на дявола "удивителен при влизането си е хо, хо, хо!"

                    


В тези пиеси, единната входна линия на дявола, известна като "дяволски ругатни," беше "Хо! Ho! Ho! "----Siefker, Филис." Дядо Коледа, Last на Wild Men "---- Произход и еволюция на Свети Никола. Джеферсън: McFarland & Company, Inc., 1997, стр. 69

Търговска марка на дявола "хо, хо, хо" бе пренесена от ранносредновековната Чудото Възпроизвежда до популярния староанглийски играе "Bomelio", като следните редове от пиесата проверяват:

".... Аз апелирам тебе, нечист дух в ада! Хо Хо Хо! Дяволът, дявола! A-идва, а-идва, а-идва при мен ... .. "Dodsley, Робърт. A Изберете Събиране на староанглийски Постановки, Vol. VI. The Project Gutenberg Ebook.




"Аз само да заключим, че първоначалния предшественик на съвременния Дядо Коледа е не друг, а митологичния  Pan, от древната шаманска природа на духа на старата религия." --- (Renterghem, Тони " Когато Santa Беше Shaman "Сейнт Пол:. Луелин Publications, 1995 г., стр 93)..

"Факт е, че Санта Круз и Сатана са алтер его, братя; те имат един и същ произход. , , На повърхността, двете цифри са противоположности, но под тях споделят един и същ родител, и двамата запазват много от старите символи, свързани с техния "баща". , , От тези две пътеки, той пристига в топлината на камината и в пламъците на ада ". ---- (Siefker, Филис Дядо Коледа, Last на Wild Men:.. Произход и еволюция на Свети Никола Джеферсън: McFarland & Company, Inc., 1997, стр. 6)

http://www.poslednitedni.info/




"Коледа" не е нито 'Рождество Христово", нито "Празник на Слънцето" / Йехова враг на Коледа





Според традицията, "Коледа" не е нито 'Рождество Христово", нито "Празник на Слънцето". А- Астрологично събитие за Сатурн(Слънцето по еклиптиката).Нарича се "Сатурниади".голямия Теологичен и Астрлогичен въпрос е КОЕ Е ИСТИНСКОТО СЛЪНЦЕ? Дали Сатурн
или Слънцето? Дали "Сани" или "Сурйа"?.. В знакът Козирог Слънцето започва да се "издига" от най-ниската позиция по еклиптиката на 24/25 декември, след като е паднало в знакът "Везни"("Слънце във Везни" се нарича в Астрлогията "Слънце в падение").В теологията също има спор КОЙ Е ИСТИНСКИЯ БОГ- дали Кришна(Вишну)или Шива(Майа).Семитите също спорят дали Христос е само 'пророк-изпълнител' на безличните духове яхве(ях) и аллах, или НОСИ НОВАта праСТАРА позабравена СВЕТЛИНА?....И най-големите началници на зодиака- Лъв и Козирог също си оспорват титлата. Исус е роден февруари и то преди "ерата на Христа". Има не само Слънце в Риби, но и Сатурн, Уран, Юпитер, и Венера там, като Марс е в опозиция- т.е в Дева. Луна във Водолей.


 Свети Николай - знаем че Ники е Христос. Сатана обича да държи в ръцете си всичко, което е свято включително раждането на Исус и да го извърта/реверсира. 
                     

Това което е общото, че Исус има Асендeнт "Козирог" , а знаем, че Асендентът се проявява след около 29.5 годишнина в живота на човека в кали-юга(нарича се 'Сатурново завръщане', а Исус тогава е почнал да проповядва учението Си в Юдея). Т.е: "Исус става Христос"!
йеШива става Кришна!....така, че можем да приемем, че Бъдни вечер е не "Рождество Исусово", а -"Рождество Христово" ВО-ИСТИНА "Сурвачка" иде от "Сурйа"(Слънцето), кукерите са вид шамани, които са вид шайви, обожатели на Шива. "Шаман" иде от "Ш-ман", лунно-култник, който следва циклите в матрицата, вкл. и ЦИКЪЛА НА СЛЪНЦЕТО в зоодиакалния кръг.Думата "Коледа" на славянския бог "КОЛЯНДА"(във "ВЕДА-Словена" Сурйа е Слънцето, а Перун(Пирин) е ИндРа или ТангРа при прото-българите - Юпитер/Зевс)-иде от латинското CALENDAE , а думата календар е свързано със санскр. КАЛА-"ВРЕМЕ", прозвище за Хронос/САТ-Урн и Шива.В склавенската митология Слънчевия Бог е "Сварог", което коренспондира на райа(раджа, райха) на ИндРа(Стрeлецът)- СВАРГА. Той се намира между Слънцето (Сурйа) и Полярната звезда(Друва). Оттук иде думата 'свастика'(суастика).Один е всъщност Шива, или Озирис.-събота Saturday.... на шведски е Lördag- ДЕНЯТ НА ЛОРДА! Става дума за Ваал*Баал, защото царството му е Ваал-хаала. "Халла" е Аллах! Това са рудри на Шива!Фрия е Майа.- петък Friday, тъй като Нямат Слънчев Бог, то Венера не е Лакшми, а-Майа, т.е конзорта на Шива, не- на Кришна!Тор е Индра/Юпитер/Зевс- четвътък Thursday.Германските племена нямат Слънчев бог, а Слънчевият им Бог е "Сатурн", Както и евреите, арабите от семитите- вавилонци, НЯМАТ СЛЪНЧЕВ БОГ! Сатурн го играе "Слънцето", затова и НЯМАТ БЕЗСМЪРТИЕ, имат реинкарнации само. Сатурн НЕ освобождава от матер. цикли, само превъплъщава.


Ороборус- символизира вечните циклите в материята, самсара
                         



Йехова враг на Коледа





"Коледа" иде от "Кол'ло"=Koło("Колело" за Слънцето). Още "Яр-ило"("Ар" на санскрит).
Думата "календар" иде от санскр. "Кала"(Време), идещо пак от "колело".
"Сурва" идва от "Сурйа"(Слънцето)
                                                 


Йехова е презентатор на Сатурн, враг на Слънцето. Нищо ново под Слънцето.



Римската религия "християнство" е компилация от много "езически" култове , но най-вече -Слънчевия култ към "Непобедимото Слънце"(Sol Invictus)-Слънцето "пропада" до най-ниската си точка на еклиптиката в деня на "Зимното Слънце-стоене" и деня е най-кратък, където стои за 3 дена там и от там "възкръсва", като започва да нараства след това деня.

С една дума- Слънцето е победило мрака на Сатурн.


Това е Сатана Яхве Клауз, архи-враг на Дядо Коледа. Той язди шейна, която се тегли просто от един ядосан елен с името на Рандолф.
                   
Санта е анаграм на Сатан


Каква е сделката между Дядо Коледа и Сатан думи толкова сходни по правопис и доста червени? Ако Санта е свързан с летящи северни елени и Amanita ... то Господ Сома е Бог на Луната ...


При коледарите имаме елементи и на Слънцето и на Сатурн(персонификация на Дявола и евентуално-Йехова)- "сурва-книците" са украсени "мини-дръвчета", презентиращи "Сурйа"("С'УР-ва"-Слънцето, "заурва", "заура", "заря") с две колла(колелета)- на "старото слънце"( пропаднало в мрака на Сатурн) и "новото слънце"("възкръсналото").   

                  Коледарите често се обличат в костюми с козел-ски глави и рога, презентиращи Сатурн и Козирог.        
                 
               http://blog.luniversovibra.com/santa-o-satan-claus
                                   
В християно-католическа Испания например на този ден- 25ти декември- не се празнува Коледа, а Navidad. Navidad значи "Раждане", на английски-Nativity.
Ражда се Кол'лото. Ново колело!


                
https://i.ytimg.com/vi/h2m0r_rI-Lg/hqdefault.jpgДядо Коледа се равнява на Сатана Лукас, но Дядо Коледа също добавя до 666 с помощта на прогресията 6. Разбира се, това не е случайно, и то е предумишлено от Сатана, за да убеди последователите си в грешното използване на gematria.Tака празнувайки раждането на Христос, Синът Invincible, християните се позовават на Сатана Lucas на същия 25 декември. Сатана обича да държи в ръцете си всичко, което е свято включително раждането на Исус и да го извърта/реверсира. Сатана, използвайки деформация/рефракция, пречупване на светлината(т.е. истината) за да замъгли/илюминира очите ви, кой е действителния Антихрист.

"Рождество Христово" е типична приумица на Папската църква!


                         
https://www.fasttech.com/forums/1448300/t/1038460/engraving-satanic-symbol/14


Ако е съществувал Христос, то Той никога не се е раждал на 24 декември!Може би на 11-ти Тишри(септември-октомври).Тогава е и юдейската Рош-Хашана(по лунния календар и е плаваща дата)?...


magickalgraphics.com/Graphics/ SexyChristmas/chsexy57.gif 
                  
Римското християнство е "асимилирало" древните култове, специално -Слънчевия култ, където по Коледа СЕ РАЖДА СЛЪНЦЕТО.


И по тази причина, тези картички показват битката между "езичниците" и папската институция.

                                              
Картичките са немски, което ще рече, че немците се бунтуват срещу папската(римската) измислица, която е влязла в конспирация с юдейската религия.
                     

          
Иначе, празника също е и типично друидски(келтски)!
БЪЛГАРСКАТА СУРВАЧКА/КАДУЦЕЯ/ - РАСТИТЕЛНО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ ВЪВ ФОРМАТА НА ПАЛМЕТА С МАГИЧЕСКИ СПОСОБНОСТИ Обичаят сурвакане има нехристиянски характер и най-вероятно е наследство от по-ранни езически вярвания. Няма данни кой народ - траки, славяни или прабългари са го използвали и предали на съвременните българи. Със сигурност обаче той не е славянски, тъй като е напълно непознат сред големите славянски народи, близки или далечни. Името на обичая (сурвакане), името на магическата пръчка (сурвачка, сурвакница, сурукница), както и виковете, които придружават магическото действие сурвакане (Сурва, сурва година!) са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите/траки, имайки пред вид името на древнотракийския и арийски бог на Слънцето Сурья. Милош Сидеров оприличава и извежда българската сурвачка от вълшебния жезъл на античния тракийски бог Хермес. Този жезъл е известен като кадуцей или керикеон и съдържа две змии, увити по дължината на отвесен прът. С този жезъл Хермес е можел да приспи или събуди по всяко едно време кой да е бог или смъртен човек. Българската сурвачка не съдържа елементи, подобни на змии и няма функцията да умъртвявава или съживява. За разлика от жезъла на Хермес тя се употребява единствено и само на 1 януари. Новото средновековно българско население е нямало и представа от инструментите и възможностите на Хермес. От друга страна езическото наследство на крайно оределите и отдавна християнизирани траки, евентуално познаващи култа към този бог, е твърде неясно и вероятно изчезващо.

 
Сурвачки от различни области на България. В ляво – сурвачка от Добруджа. В дясно – сурвачка от Пернишко в три последователни увеличения Ето две оригинални идеи за формата и функцията на българската сурвачка, които стоят в органично единство. 

Първата идея е, че по форма сурвачката е образ на т.н. "световно" или иначе казано, "божествено дърво". Втората идея е, че по функция сурвачката е безкръвно (растително) жертвоприношеие, което за кратко време носи в себе си божествена сила.                     
Капители (фризи, антефикси) на мраморни колони от различни строежи на територията на древна Тракия. В ляво - капители (palmette finial) от музеите на Западна Тракия (Кавала, Гюмюрджина, Ксанти) (собствени зарисовки на автора). В дясно, антефикс от храма в могилата Оструша, Долината на тракийските царе до Казанлък                                               
Още от най-древните предхристиянски времена са извършвали жертвоприношения - кръвни (животински) и безкръвни (растителни), за да се омилостивят езическите божества и да се спечели тяхната подкрепа. В момента, когато божеството слиза на земята и влиза в досег с жертвата за да я приеме, тя придобива за кратко време част от неговата положителна енергия. През този преходен период жертвата започва да проявява приетите от божеството магически свойства - да лекува, да пази от зли сили и болести, да носи сполука и благоденствие. Пепелта от изгореният на Сирни Заговезни конец се пази заради лечебната му сила (с. 21); частите от пожертвания петел на Петльовден (20 януари) имат чудодейна сила (с. 14); същото се отнася и за пожертваната на 18 януари кокошка (с. 13). Чудодейна сила са имали и клонките (безкръвна жертва) на Връбница, които се използвали като цяр срещу болести и магия против градушка (с. 35). Но най-силни и разностранни са чудодейните качества на българската новогодишна сурвачка (с. 5): сурвакват се хора и животни с наричане да бъдат здрави и честити; пъпките на сурвачката се наричат с различни благопожелания и се поставят в новогодишна семейна баница, известна като баница с късмети. Жените мият косите си с вода, в която са потопени пъпки от сурвачката. Накрая сурвачката се хвърля в река, за да има повече дъждове и всичко да върви леко като по вода.[Попов Рачко. Кратък празничен народен календар. Изд. на Етнографския институт с музей при БАН. София. 1993]

Изброените по-горе качества на сурвачката, проявяващи се само в определ отрязък от време около Нова година се припокриват напълно с известите качества на езическите жертвоприношения. От тук можем да заключим, че дряновата пръчка, отсечена срещу Нова година е принасяне на безкръвна езическа жертва в чест на някакво езическо божество, вероятно Слънцето.
     
Фиг. 3.Палмети в стенопис от тракийска надгробна могила край Мъглиж (180 х 60 см и 51 х 62 см, трета четвърт на III-ти век пр. н. е., Цанова Г. и Гетов Л. Тракийска гробница при Мъглиж, сп. Археология, 1973, кн. 2, с. 15).                                                                                               
Представата за "божественото дърво" (световно дърво, дърво на живота, палмета) е широко разпространена сред древните народи.Тези народи са схващали света като съставен от три пласта - горен (небе, където живеят боговете), среден (където живеят хората) и долен (подземен, обитаван от различни хтонични животни и от душите на мъртвите хора). Тази митологична представа се допълва от образа на т.н. "световно дърво", което свързва трите пласта на света, като мощните му корени са впити в подземния свят, а клоните му достигат до божественото небе. По същество "световното дърво" изобразява триделната представа за света при повечето древни народи на Стария свят. "Световното дърво" е едно от най-често срещаните елементи в художественото изкуство и архитектурата на месопотамските народи, при древните елини, римляни и траки. Понеже клоните на световното дърво най-често са изобразявани като листа на палмово дърво, учените наричат световното дърво още и "палмета", т.е., малка палма, палмичка.
 
Фиг. 4.Каменни орнаменти към вътрешната крепост в Белоградчик                                      
Такива палмети виждаме и в стенописи от тракийска гробница (фиг. 3). До всяка изобразена палмета виждаме и две спирали (волути), стоящи симетрично от двете страни на “божественото” дърво. В древността, даже в неолита спиралата е била един от основните соларни символи, заедно с кръга, кръста, розетата, свастиката и триквестъра . Такива соларни символи са били изключително разпространени в Източен Кавказ, сред причерноморските сармати, при пеоните и траките. Те се срещат в изобилие и като орнаменти в българското народно творчество: сватбени сандъци, хурки, геги, битови съдове, шевици и обрeдни хлябове [6, стр. 336]. В показаните капители, всяка една от двете спирали символизира Слънцето и природните цикли, свързани с въртенето на Слънцето. Като правило двете спирали, стоящи в основата на "световното дърво" имат различна посока на въртене, едната е дясновъртяща, а другата е лявовъртяща (Фиг. 2 и 3). По този начин са изобразявани и другите соларни символи - свастиката и триквестъра, които също са ляво- и дясновъртящи се.

  
Фиг. 5. Изображения на фигурата “божествено дърво и две слънчеви спирали” върху шевица от Самоковско                                                                     
Мотивът "вкоренена палмета с две спирали в основата" е изобразявал основната представа за света при древните народи от Стария свят. В този мотив е концентрирано ядрото от техните знания за устройството на света и неговото развитие. В този смисъл този мотив е бил главен елемент в митологията и изобразителното изкуство на древните народи. Може би с голямо закъснение той се среща и в изкуството на средновековните и съвременни българи. Подобен мотив, съдържащ дървото на живота с две спирали в основата може да се види върху каменна плоча, вградена в средновековната Белоградчишка крепост (фиг. 4). Този каменен орнамент вероятно е взет от по-стар градеж и може да е много по-стар от крепостта. На плочата е представено “божествено” дърво с корона отгоре и три дебели корена отдолу. От страни на дървото има две силно стилизирани спирали, символизиращи Слънцето. Цялата тази сцена се разиграва на фона на две “обикновени” дървета, с което може би се подчертава ролята на централното ”божествено” дърво. Мотивът "палмета с две спирали" е бил изключително популярен в българските земи, защото той се среща и в шевиците и украсата на съвременните български народни носии (фиг. 5). Същият мотив е рисуван и може да се види по фасадите на много български къщи, строени до началото на миналия век.
Ако такъв художествен мотив е изобразяван в толкова много случаи при българите и е могъл да се запази в паметта на толкова много поколения, то никак не е изненада, че ние можем да го открием и във формата на българската сурвачка. Съгласно фиг. 1 тя представлява дърво с ветрилообразни клонки в горната си част и две завити клонки в основата, изобразяващи кръгове или спирали, т.е, пълно копие на "световното дърво".
В заключение, по функция българската новогодишна сурвачка е растително жертвоприношение - отсечено дряново дърво, а по форма е копие на световното дърво с двете спирали в основата. В момента на жертвоприношение сурвачката носи божествената сила да осъществява пожеланията и мечтите на хората. Най-вероятно обектът на жертвоприношение е Слънцето - главният бог на старите българи и фактическият, неофициален бог на средновековните българи. В тази връзка моментът на жертвоприношението съвпада с астрономическото зимно слънцестоене - фактическото начало на календарната година.
Видът на жертвоприношението - дренът също е избран неслучайно, защото това дърво се отличава с по-особените си качества от останалите видове дървета. Дренът има много твърда и жилава дървесина, от която се правят духови музикални инструменти. От всички дървета той напъпва най-рано, още по времето на зимното слънцестоене, когато денят спира да намалява и започва да расте. Макар че по нашите земи тогава започва зимата, фактически от този момент започва новият цикъл на Слънцето и на възраждащата се природа. По тази причина старите цивилизовани народи (месопотамци, египтяни, иранци, кавказци, гърци, римляни) са посрещали деня на зимното слънцестоене като свой най-голям празник, известен като "празник на възраждащото се Слънце". Някои от тези народи са започвали новата си година от този ден. Този празник като начало на годината се е тачил и от старите българи, които са го наричали Коледа, чиято семантична основа "кол" значи "срок от време, година, начало на годината". След дълго колебание в IV-ти век християнските богослови приемат, че Исус Христос е роден в деня на възраждащото се Слънце. От тогава християните празнуват този ден като Рождество Христово.
Може би от всички съвременни европейски народи единствено при съвременните българи са се запазили елементи от древния празничен цикъл около деня на Възраждащото се Слънце - това е названието Коледа, запаления коледен Бъдник (Нови данни за прабългарския календар), обичаите Бъдни вечер, Сурвакане и Сполязуване (Българският обичай (С)полязуване и прабългарският календар). Причината са това е наследството от прабългарите, които е са приели християнството много късно и то от своя най-голям враг - византийците. Само век след своето християнизиране българите попадат под жестоко византийско владичество, което е нова причина за повърхностно възприемане и упражняване на християнските традиции и съчетаването им със старите езически празници. Като резултат днес почти няма български църковен празник, в основата на който да не са заложени стари езически представи и обичаи. Най-типичен пример за това е Бъдни вечер.
Освен дряновата сурвачка на Сурва, друго растително жертвоприношение за възраждащото се Слънце е запаленият бъдник на Бъдни вечер. Българският празник Бъдни вечер има явен езически характер и отразява вярата на българите, че на този ден небето се отваря и младият новороден бог – Слънцето идва при хората като слиза по високо дърво. Съответно, на отсеченото за Бъдни вечер дъбово дърво (растително жертвоприношеие !) българите са гледали като на бог и са го наричали бог, който носи здраве и имот в къщи. Смятало се, че пепелта от пожертваното дърво е свещена и има магически свойства - лекува рани, наторява нивите, носи щастие. Всъщност, вярва се, че горящата в огнището дъбова главня представлява "Слънцето, което в този ден идва при хората като слиза по божественото дърво, свързващо небето със земята".
Накрая няколко думи за възможната етимология на названията Сурва, сурвакница, сурвакане, чийто смисъл вече е забравен. Сурва (Сурва, Сурваки, Суроваки, Сурова, Сурока, Суроздру ) е празник на Нова година, Васильовден, когато млади момци и момчета (сурвакари) обикалят домовете с дрянови пръчки (сурвакници) и с леки удари по гърбовете на стопаните и с викове "Сурва, сурва!" и "Сурва година!" им пожелават здраве и плодородие пред следващата година. В някои райони на Тракия сурва означава и „дрян”, а „суровица, сурукница” означава „дрянова тояга”. Класическото "научно" обяснение на този обичай е в стила на по-горната теория за сурвакницата - кадуцей.




 Какво общо има Хермес /римският Меркурий, египетския Тот/ с един чисто български древен и толкова тачен и до ден днешен от народа ни атрибут като сурвакницата... Оказва се, че елините са го взаимствали ... също от Митра. Гръцкият вариант на персийското Мирх/Мер - от там и римското Меркурий. А Хермес е отново гръцки вариант на тракийското Герман.

                                                               
Тогава би следвало, че и кадуцеят на Хермес - нашата сурвачка, също да е елинска взаимка/кражба от нещо коренно българско.Гравюрата върху каменна плочка, находяща се понастоящем в Лувъра - на горния ред на нея са изобразени Хелиос - Слънчевия бог и Селена - Лунната богиня редом с Митра, а на долния - композиция, показваща как Митра вади вода от камък с меча си, около който има обвити две змии, точно като при кадуцея на Хермес. Я виж ти, Митра с българската сурвакница в ръка :-)) :  

Митра/Герман се ражда от камък


Има две версии за раждането на Митра - едната е, че е роден от скала, а другата, че е роден от космическото яйце.
Има и една по-късна версия, която е след христиняството и е подобна на тази за Исус, как трима овчари станли свидетели на раждането му.

   
Раждането на Митра от космическото яйце и зодиак около него                                                                                                                                                          Шапката на Митра не е само някакъв си аксесоар. Тя съдържа в себе си дълбок мистериен смисъл. Такава съща шапка, според Платон, са носели кралете на Атлантида, когато са извършвали ритуални убивания на бик и са пиели кръвта му от съдове от бяло злато. Бикът присъства неотменно в символиката и при Митра. Както и змията... Тя не е просто символ на някакво си хтонично божество, което като един лишен от крилете си Дракон, само оплаква миналото си величие. Змията е Кундалини - онази мощна енергия, която сега виждаме да обкичва главата на Митра под формата на тази фригийска шапка. Митра не е име на бог, а своебразно прозвище, давано при посвещаването в мистериите на Героя, сключил договор със Слънцето. Тази шапка се връчва на Героя от боговете и се носи от него като награда. Всеки един заслужил с дела това прозвище, носи на главата си такава шапка. Тя олицетворява тази енергия, която, вече активирана, ляга на челото на Героя като символ на онази тайнствена сила, способна да добие енергията на камъка, да даде раждането на Бог, която е символичен израз на lapis'a, на алхимическото злато, Aurum Pota-bile, което може да се пие и което дарява Вечен Живот. Тя е сома, хаома, Anna Perenis, квинтессенцията, философският елексир. В нашите народни приказки, където се разказва как Героят изстисква вода от камъка, се говори точно за това...
Името Митра от санскрит се превежда като добър другар, верен приятел, сигурен партньор. Митра е всеки един месия на Слънцето, сключил договор между него и себе си, всеки един вестител на Светлината и защитник на Свободата. Митра е Героят, обрекъл себе си и посветил се на Непобедимото Слънце, с което се е слял. От посвещаването в Мистериите на Митра произлиза и ръкуването с дясната ръка като символичен израз на партньорство и на приятелски поздрав. Нито гърците, нито римляните, нито египтяните имат подобен поздрав, защото inctio dextrarum произлиза от култа към месията Митра. Инициаторът - Pater sacrum, mystagogus, посветителят е приветствал по този начин адепта, хелиодрома, инфантът, който се готви да се превърне в Герой или Митра и да сключи пакта със Слънцето.
Защото Митра е нищо друго, освен върховна степен на посвещение в Мистериите на Светлината - шестата поредна е хелиодромус - вестителят на Слънцето и има за атрибути факела и ореола от лъчите, а седмата - последна степен - Отец/Патер - фригийската шапка. Митра е Озирис, Дионис, Аполон, Сабазий (което означава Свободен). Херодот загатва, че Митра е и име на Афродита...Гръцката Афродита е римската Венера - богинята, управителка на астрологичния архетип Везни.При Везни, е Анкх - т.нар. огледало на Венера.

Седемте степени на посвещение са: гарван, нимфа, боец, лъв, персиец, Слънценосец/Вестител на Слънцето (Heliodromus) и Отец/Патер. В повечето култове Митрас е мъжко божество - самото Слънце или негов придружител, знаем, че Хермес е вестителят на боговете, досущ като Митра - слънценосният вестител на светлината. В патриархален Рим Митра е натоварен изцяло с мъжкия си аспект - той е Sol Invictus. Името не е Митра, а Мithr и в персийския, всъщност, не е име, а епитет - едно от прозвищата на Слънцето, което означава буквално договор, мир, покой. В славянските езици се среща като вид суфикс, слят с други имена - Светомир, Станимир, Велемир и т.н., само в българския се е запазило и като чистото Митра.
В тракийските имена di, desa, disa е представка за обозначаването на бог - от там и името Ди-Митрас - бог Митра. Но ако трябва да сме точни и справедливи, бог Митра съчетава в себе си както мъжкото, така и женското начало, Слънцето и Луната, огнената и водната стихии, а името Митра в българския си е чисто женско име. А носител на Слънчевата светлина са двете най-близкостоящи планети до нея - Меркурий/Хермес и Венера/Афродита. Змията символизира Познанието, Мъдростта. Дървото на Познанието се свързва със Слънчевия Аполон, а ето - виждаме, че Митра е неговият вестител и борецът за Светлина. Затова и змията присъства като елемент навсякъде при него.
Ябълката на Аполон и дървото на Познанието са едно и също дърво. Има един остров на ябълките - келтите го наричат Авалон. Името му произлиза от кимрийската дума afal - ябълка и затова Авалон е Островът на Ябълките. На бретонски диалект авал е ябълка също. Името Аполон не е коренно гръцко име, а иде от там. В английския от там произлиза думата за ябълка apple - от Apolo. Ябълката е свещеното дърво на Аполон. Островът на ябълките е наречен също островът на Аполон. А Аполон е богът на Познанието. Този остров се свързва в една легенда и с Исус, който след разпятието отива с Йосиф Ариматейски точно там - в Авалон. Що се отнася до Дървото на познаване добро и зло - това в библията е една неточност, една грешка, за голямо съжаление останала като метафора в сила и до днес. Неизвестен преводач на библията е направил грешен превод от латинското fructus mali, което е преведено като плода на злото. Не зная дали е умишлено или не, но едно е ясно - този човек не е долюбвал твърде ябълките:-). На латински език malus e ябълка, а malum - зло. Родителните падежи на двете думи съвпадат - mali - от там и грешката. Точният превод не е плодът за познаване добро и зло, а е плодът на ябълката, което символично означава плодът на Мъдростта/Познанието. А ябълката е плодът на сърцето. Този плод е сакрален Венерин плод. Той съдържа в себе си алегоричния смисъл на най-висше и най-съкровено познание. Така че плодът в библията, олицетворяван неправилно със злото и грехопадението, е плодът на Познанието, а змията - Мъдростта си е точно на място там.
 
Фиг. 1. монета с с бик-убиец от Тарс, сечени по времето на Гордиан III                                         
Картинка 2 Овчар става свидетел на раждането на Митра.       
Картинка 3 Митра на кон ловува в горичка от кипариси.

"Митра се е почитал от конниците и стрелците ... Самият Митра е свещен стрелец ... ражда се със стрела в ръка "

    
Картинка 4 Ловна сцена с Митра досущ като стенописите от гробницата в Александрово.

Научаваме, че сцената на Митра като убиец на бика е разпространена по поречието на Дунав и Рейн. Другите превъплъщения на Митра са Бога-Слънце и Бога-Ловец. Последното превъплъщение авторът асоциира с Тракийския конник . Също така тракийският конник се идентифицирал със слънчевия бог Аполон.                Прочетете обзора наhttp://www.farvardyn.com/mithras.phpкато почнете от втора точка - идването на Митра в Европа. www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Survachka.htm
HAPPY Santana Vladimir Putin  
    
   freakingnews.com/pictures/65000/Santa-Vladimir-Putin--65284.jpg                                                       
"Коледа" не е нито 'Рождество Христово", нито "Празник на Слънцето"                                                     

Във Веда има Митра, който често върви заедно с Варуна - брат му и ги споменават заедно Митра-Варуна. Те са Деви и са божества, свързвани със Слънцето, макар в Индия да си имат Слънчев Бог, наречен Surya.


Митра и Варуна владеят световните води. Митра контролира дълбините на океана, а Варуна по-горните части на океана, реките и бреговете. Освен това за Митра са свойствени изгрева и деня, който се издига от морето, а Варуна се свързва със залеза и нощта, които потъват под неговата повърхност.

Митра-Варуна са изобразявани като седнали един до друг в златна колесница, водена от седем лебеда.

Смята се, че Митра и Варуна поддържат небето и земята с техните обширни океански води.

Отдават им почит през месец Jyestha, което е май-юни, за да се получи обилен дъжд. Митра-Варуна се почитат заедно и по време на пълнолуние и новолуние, като намаляващата половина на луната се свързва с Митра, а нарастващата половина на луната, с Варуна.
 Фиг.6. Три глави с фригийски шапки, определени в един бор

                                     

http://www.galva108.org/deities.html
Митра като Бор 

                 
Фиг. 8. Митра при раждането си с глобус в ръка  

Думата "митра" се свързва с договор, клетва, споразумение или приятел. Митра и Варуна са богове на клетвите. Те са върховни пазители на реда и богове на закона. За двамата се казва, че имат хиляда очи.    
Фиг. 9. Saturn седнал на една скала, нож в
дясната си ръка
Коментар на get 

1. От тук можем да заключим, че дряновата пръчка, отсечена срещу Нова година е принасяне на безкръвна езическа жертва в чест на някакво езическо божество, вероятно Слънцето. - Тук сте прав! От дивите плодоносни - дряновото дръвче е най-ранно разцъфващото(не плододаващото)!
2. Освен, като палмета ... същата символично-посветителска роля, е играл и акантуса? ... Този ви пост определено ми хареса - тъй като много задълбавате в индуизма ... а той е отглас ... твърде профанизиран на местни палеоЕВРОПЕЙСКИ-тракийски вярвания? ... В тази връзка, Акантуса се е символизирал и от "двойките-близнаци". Това кореспондира и с един философско-диалектически закон приписван на Хегел, който го е нарекъл: "За Единството и Борбата на противоположностите" ??

3. Елевзинските мистерии(светилище) ... имат аналога си, при това в България при Мадара!!

- Апропо! Олтарът на който се е извършвало приношението в елевзина, го наричат "eschara"есхара ... преводачите (на старо-гръцки:)) казват че, думата е била със смисъл burn(английското). Междувпрочем, казват че култа на Персефона (с по-старо произношение Пере-под-ния(бълг. синоним: Пре-из-под"ня:)) гърците го наследили от по-старо население ?! :)) !

3. Митрата не е Хелиоса а е Аспект на Слънцето ... който в по-късно време "заживява" собствен живот и го свързват с бог г
"Варуна, който се явявал творец на всичко живо във Видимият(наш) свят ... както и гарант на договорите с което не позволявал да се нарушава установеният от него ред ?!

Как беше променен Господният ден

вторник, 15 декември 2015 г.

Основни психологически причини за соматичните заболявания

Взаимовръзката между негативните мисли, думи и постъпки и соматичните заболявания може да се демонстрира нагледно чрез примери - хроничните болести на престъпниците, свързани с характера на престъпленията им. Такива изследвания са правени от доста медицински институти и научноизследователски центрове както в чужбина, така и в Русия.
Разговорите с много престъпници, проведени от специално подготвени лекари в различни затвори, довели до изключително интересни научни изводи.
Невритите, частичната или пълна парализа на ръцете, са специфично заболяване на крадците. Повечето обирджии, тръгнали по пътя на престъплението, се оплакват от непрекъснати спазми в ръцете, нечувствителност или слабост на китките. Как да не си спомним старото проклятие към крадеца: „Да ти изсъхнат ръцете!”... и те наистина „изсъхват”. Механизмът за развитие на болестта е прост. Съвестта, дори натикана в най-скритите кътчета на съзнанието, продължава да измъчва престъпника и това вътрешно противоречие (макар и неосъзнато) скоро се отразява върху здравето му. Най-напред се поразяват онези органи и части на тялото, които действат най-активно при осъществяване на престъпния замисъл. При крадците това са преди всичко ръцете.
Нещо повече, тези нарушения се предават по наследство.
Известен е случай, при който на един крадец била отсечена лявата ръка от лакътя и при всичките му деца, родени след това, тя също липсвала. При зачатието бащата е предал на децата си на енергийно-информационно (вълнов геном) и генетично ниво нарушената си физическа матрица (липса на енергийно-информационната матрица на лявата ръка).
Всички престъпници живеят в непрекъснат страх. А той разрушава бъбреците. Надбъбречните жлези излъчват в кръвта повишено количество „хормони на страха” - адреналин и норадреналин. Те бързо се разлагат на отровни вещества и бъбреците трябва да ги пропускат през себе си. Като следствие възникват нефрити, пиелонефрити и дори туберкулоза на бъбреците. Страхът според учените е сигурен път към язва на стомаха или дванадесетопръстника.
В края на 80-те и 90-те години на XX в. руските затвори се напълниха с крадци от нов тип - престъпници от търговската мафия или осъдени за финансови афери. Те са трупали пари, без да си цапат ръцете, а „професионалното” им заболяване се оказало варикозно разширение на вените и упорит запек, предизвикан от риска, хазарта и лицемерието, в резултат от които се нарушава нормалното кръвоснабдяване на долните крайници. Тези емоции водят и до сериозни поражения на нервната и психичната системи, проявяващи се в постоянно раздразнение, изблици на ярост, чести нервни сривове (дори истерична невроза) и т.н...
По принцип лицемерието е много опасна черта на характера. По наблюдение на лекарите тя води до тежки нарушения в обмяната на веществата - захарен диабет, поражения на щитовидната жлеза, хипофизата и надбъбречните жлези. Такива хора доста напълняват или отслабват до състояние на дистрофия.
Добре е да си спомним древното поверие, че убиецът поема върху себе си не само греховете на жертвата (негативна карма с програма за унищожение и т.н.), но и всичките й болести (палачът и жертвата са едно). Хората, склонни към насилие, също имат достатъчно недъзи. Яростта, гневът, отмъстителността предизвикват, например, повръщане на кръв. Тези негативни качества имат нужда от интензивно подхранване с адреналин, а за да бъде той неутрализиран, е нужен калций. Организмът го „взема назаем” от костната тъкан, най-вече от зъбите. Затова зъбите на жестоките хора са развалени и опадват рано. Затова и стоматологичните заболявания са доста разпространени в затворите. Както е казал още през X в пр. н. е. в един от псалмите си пророк Давид: „Боже, строши техните зъби в устата им...”. А зъбите, както казахме по-горе, са пряко свързани с всички органи. Интересен е фактът, че престъпниците, които нараняват физически жертвите си, в ежедневието си непрекъснато получават малки травми: изкълчвания, счупвания, порязвания, синини - според кармичния закон (възмездието). А учените го обясняват с това, че хормоните на стреса, излъчвани в кръвта, предизвикват спазми на кръвоносните съдове в мозъка, което води до рязко нарушаване на функцията на вестибуларния апарат и на координацията на движенията, до поява на внезапни гърчове на някои мускулни групи, до радикулити и пр.
Лошите мисли предизвикват силно главоболие и остеохондроза. Лекарите в затворите разказват, че убийците буквално се гърчат от болки без видима причина.
Надменните, алчни и тщеславни хора страдат от хипертония. Скъперничеството води до тежки сърдечни заболявания - стенокардия, исхемична болест и дори инфаркт. Вечното недоволство от живота и от околните предизвиква мигрена.
Съвременната медицина все повече се убеждава, че всяко психично отклонение може да бъде заразно за околните. В средните векове, например, сред жените във Франция и Испания избухнала истерична епидемия. Женското население в някои села, градове и дори области страдало от безпричинна истерия. В „заразените” райони денонощно се разнасял многогласен женски вой. А в наши дни – в началото на 90-те години на XX в., когато обществото доста отчетливо се раздели на бедни и богати, в Русия се разрази истинска епидемия от завист. И както виждаме, това чувство не е само лична работа.
Завистта е заразна по природа. Сигурно и вие познавате семейства, които се състоят от злобни завистници. От този вирус могат да бъдат поразени цели села и градове!
В наши дни е нещо обикновено да се побъркаш от завист. В психиатричните клиники е пълно с „двойници” на звезди от руския и световния шоу бизнес, на политици, общественици и писатели. Много престъпления се извършват също поради завист, като започнем от първото известно в историята на човечеството, описано в Библията. Както знаем, Каин жестоко се разправил с Авел, защото му се сторило, че Бог е по-благосклонен към брат му.
Дори и да води здравословен живот, завистливият човек често страда от сериозни заболявания на вътрешните органи, като гастрит, язва, панкреатит, камъни в бъбреците, стенокардия, инфаркт и др. Други примери за заболявания, предизвикани от завист, обиди, клевети и осъждане, са хроничните екземи и псориазис.
Дори съвременната ортодоксална медицина е стигнала до извода, че особеностите на психиката, качествата на характера и най-вече душевните недъзи оказват силно въздействие върху физическото здраве на човека.