Архетипното начало зад дядо коледа

Това, което следва не е hate-статия за коледа, а опит за вникване в един от нейните изконни символи отвъд неговото жалостиво проявление днес, от което различните Полярности се възползват по различни начини. Затова днес няма да псувам като рибар (но не от уважение към едно от алтер-еготата на хесус като такъв), а ще ви поведа в пухкавата бяла зимна вечер към времена, в които все още нямало McDonald’s и телевизия, Снежанка все още не била двукрака разносвачка на импланти и като цяло маркетинга все още не бил победил разума. „Проблемът“ възниква, когато ума и генерирания от него окултизъм взимат нещото и го оцветяват в бои, които му се харесват на него и които са създадени от локалния контекст на новото време, в което мита получава нов прочит. И макар вече да съм изследвал въпроса за този персонаж и в мен да няма никакви съмнения какво стои зад днешното изкуствено насадено поп-тълкувание на дядо коледа, то нека се върнем във времето, в което проявите на този архетип са били по-непосредствени, необременени от ритуалните простотии на дадени фракции (с комплекси за световна доминация) и маркетинга на Кока-Кола. Говоря за времената, в които дори извънземната религия не е била толкова пряк фактор във възприятията на хората от севера и езическите общества все още са имали връзка с духа на природата. Защото точно за това говорим тук.

                   

От основния материал знаете, че дядо коледа е основно базиран на образа на Один. На запад образа на дядо коледа се нарича „санта клаус“. В традицията на северните народи, „сант“ е аспект на Один. За него се знаело, че той води големи ловни тържества в небето по време на Юл (21 декември по време зимното слънцестоене). 

                        

Две исландски книги, Поетичната Еда събрана през 13 век от по-ранни източници и Произаичната Еда, предполагаемо написана от Снуре Стюрлюсон, обрисуват Один с дълга брада, яздещ своя осмокрак кон Слейпнир, който може да прескача огромни дистанции. Децата пълнели своите ботуши с моркови, слама или захар и ги поставяли близко до комина за летящия кон на Один. Последният от своя страна ги възнаграждавал за тяхната доброта като заменял храната за Слейпнир в техните ботуши с подаръци или сладки. Тази традиция оцелява в Германия, Белгия и Холандия след приемането на християнството и днес се е запазила като традицията по окачането на чорапа близо до комина.

                     

Въобще, има твърде много прилики между това, което днес наричаме „дядо коледа“ и начина по който хората от севера са гледали на Один в древността – няма смисъл да ги изброявам всичките. И именно по тази причина може би няма да сбъркаме, ако спрем дотук и кажем, че това е всичко – че сме открили първоизточника и картинката е ясна. (В този ред на мисли - вие можете да изберете в кой да вярвате - в исус или в Один)

            

Никога не е толкова просто обаче.
За мен северните народи са едни от тези, които най-малко са повлияни от извънземните създатели на човечеството чисто културологично. Не казвам, че в онези региони не е имало извънземно влияние, което да се отрази на местните религии, но смятам, че народите на Исландия, Норвегия, Швеция, Дания, Финландия и дори Ирландия и Шотландия остават сравнително самостоятелни като мисъл след заминаването на „боговете“ що се отнася до жреческите им касти. Дълго време съм изследвал културите по Земята и личното ми усещане е, че за разлика от традициите на Шумер, Египет и Вавилон (около които днес се формират трите най-популярни патриархални религии на РА), където извънземното влияние е водещо, то на север не е точно така. Ще използвам груба метафора за целите на илюстрацията: ако в Близкия Изток традициите са 80% извънземни, то на север този процент ще е 20. Там имат пръст и малко по-различни извънземни групи от традиционните на Орион и Сириус, с които сме добре запознати и като цяло imprint-а на тези народи е в по-друга посока. Моля обърнете внимание, че тук говоря за културологично влияние, а не за генетични предпоставки (които общо взето са почти едни и същи по цялата планета). В техните религии също има припокриващи се елементи с тези на основните изброени по-горе и това може да бъде открито чрез сравнителна митология, но акцентът у северняците винаги е бил в полза на Планетарният Дух. Макар там също да е пълно с жертвоприношения and whatnot, наблюдава се една по-голяма връзка с природата отколкото в Египет и Месопотамия. Главно може би защото природа на тези 2 места почти няма, но това не променя факта :)

              

Фолклорът на северните народи (плюс Ирландия и Шотландия) е почти изцяло свързан с Планетарния Дух и неговите инкарнации. Това е дотолкова залегнало в колективното несъзнателно на тези народи, че наскоро научих един (приятно) потресаващ факт, а именно, че в Исландия и до ден днешен се вярва на правителствено ниво в съществуването на феи, гноми, елфи и морски чудовища. В контекста на световния ни културен кодекс, това е просто подвиг и е достойно за респект. Например, в Исландия някои дървета не се режат и на дадени места не се строи, защото се знае, че там живеят феи и елфи и това е правителствен официален довод, а не народен фолклор. Виждал съм репортаж за подобно нещо в провинцията на Англия, където хората са събирали подписи срещу прокарването на магистрала, което предполага отсичането на голямо дърво, което местните вярват, че е дом на много феи и този протест е уважен от властите. В Исландия обаче никой няма нужда да бъде убеждаван в каквото и да е, защото това е залегнало в аксиомите на народопсихологията на този народ – нещо, което е изумително, че изобщо все още съществува през 21 век – мисля, че всички можем да се съгласим по този въпрос. Фолклорният пантеон свързан с природата там е толкова богат, че неслучайно Толкин черпи информация за своя mythos почти изцяло именно от традициите на севера. Предвид, че днес смятаме книгите на този човек за изключително постижение от което просто струи вдъхновение и вълшебство, не е много трудно да предположим, че той самият е бил в контакт с природни същества на несъзнателно равнище, които са спомогнали за реализацията на този огромен „измислен от него“ свят (за целите на което – само между другото – той съставя от нулата нов език – елфически). Малко са хората днес, които не могат да почувстват реалността на тези истории и че те са отражение на нещо истинско – поне в голяма своя част.

С тези неща наум, за мен не е учудващо, че образа на дядо коледа води своя произход от Один – божество от пантеона на народ, който асоциира своите митологични образи изключително с Планетарния Дух. И ако проследим тази нишка на мисълта, ще видим, че първоначалния архетип може да бъде изцяло свързан именно с природата. Нека все пак не забравяме, че цялата митология около коледа и божествата родени на 25-ти (последното от които е исус) е свързана със Слънцето и неговото постепенно нарастване след тази дата. Т.е. можем да направим много буквална връзка между циклите в природата и празнуването на „коледа“, която в началото не е била нищо различно от именно това – празник честващ смяната на един цикъл с друг, което въвлича в себе си много метафори под формата на архе-мит в колективното (не)съзнателно. Това предполага създаването на образи, които... най-просто казано – да отразяват „духа на сезона“ чрез история.

                    

Още тук може да възникне въпроса – има ли смисъл да се дискутира хипотетичния произход на нещо, което така или иначе си остава в сферата на фантазията?
Отговорът е, че ако обсъжданото нещо е архетип, смисълът е огромен, защото архетипът е действителен, а не имагинерен и винаги има плътни проявления. В известен смисъл архетипите генерирани от колективното несъзнателно в материята наистина преживяват своего рода автономност, защото тяхното проявление служи изцяло като отражение на индивидуалните съзнания. А за да служи като отражение, то трябва да бъде преживяно като нещо отделно от индивида и със собствено съзнание – инак няма да бъде разпознато като нещо различно от себе-то на Аз-а и ще се възприеме като абстрактна субективна мисъл. Така отразителната му функция е пропиляна. Т.е. някои архетипи се самовъзприемат като индивидуализирани нива на съзнание, макар че в този смисъл всяка една мисъл, която дадено същество има на някакво ниво – създава своя собствена реалност. Просто такава е природата на Творението.

               

Vladimir Putin the Red Santa

                

Много от идеите свързани с онова, което наричаме „природни духове“, митологични същества (и други техни архетипни интерпретации) са комбинирано творение на енергиите на колективното съзнание на нашите Висши Аз и този на Планетарния Дух. Това е част от сътрудничеството между двата типа съзнание. Ние им придаваме живот и реалност, защото те са представителни за дадени фасети на съществото, което ние представляваме всички заедно, колективно.

                       

Като такива, тези създания имат своята автономия и индивидуални преживявания. Едно от тези същества е представително за един много древен архетип, който днес разпознаваме като „санта клаус“. В даден момент то просто е преляло в някои черти на Один (чийто множество аспекти са също природни, но имат и извънземен привкус). Модерният контекст, в който тълкуваме санта клаус разбира се няма почти нищо общо с първоначалния архетип за това същество. Един от основните аспекти запазени и до днес свързани с това природно създание обаче, може би е главния му – метафората за получаването на подарък. Това донякъде е по-фундаментално свързано с разпознаването на един от малкото константни закони във вселената – каквото проектираш – това ще получиш – или неговото по-популярно следствие – подобното привлича подобно. Разбира се това е аспект, който е много свързан със същността на самата платформа (затова и неслучайно съм отбелязал в оригиналната тема, че дрехите на съвременния дядо коледа са именно с трите цвята на платформата) и погрешно се тълкува от окултизма като „кармичен баланс“ – нещо, в което няма да се впускам в момента, защото не е важно за темата. Така или иначе една от интерпретациите му на езика на локално контекстуализираните материални метафори е, че ако сте „непослушен“ няма да получите подарък, а ако „слушате“ ще бъдете възнаграден, което е огледално отразено от това „кармично рефлективно същество“ (използвам термини, които по принцип не намирам за точни, но избирам тези думи, за да бъда разбран от повече хора). Пределно ясно е, че в зависимост от системата от убеждения „да слушаш“ или „да не слушаш“ могат да бъдат много плуващия понятия. Това не променя принципа и неговия механизъм.
Пишейки всичко това се сетих за първия филм от поредицата за „Нарния“, когато трите деца срещат дядо коледа в един от техните най-тежки моменти. Нямам представа дали сцената присъства в оригиналната творба на Луис, но когато филмът излезе преди 10 години си казах, че този момент е абсолютно съшит с бели конци и като цяло излишен в един и без това претруфен филм. Персонажът обаче ги намира сам, в ключов момент, за да им даде дарове като отражение на това, че „душите им са чисти“ и да им каже, че... зимата свършва – нещо, което е вкоренено в самата идея за зимното слънцестоене. Т.е. той идва, за да обяви цикъла на промяната и да даде „надежда“ – аспект, който е запазен и в по-модерното рестартиране на мита в лицето на св. николай, който пуска кесията със златни монети през прозореца на отчаяното семейство.
Казано другояче това същество има много по-силна отразителна способност от нормалното и ще рикошира и върне обратно по много конкретен начин енергията на даден човек излъчена към него. Респективно, идеята за негативно намерение ще бъде отразена като негативно преживяване, а позитивното намерение ще бъде преживяно от индивида като позитивно преживяване.
На множество нива, понеже самото същество е илюстрация на дадени природни сили, то се самоизразява, подобно на много други природни същества – чрез комбинация от много атрибути и символи, които могат да бъдат открити в растителното и животинско царство. В конкретната идейна рамка, образът на северните елени дърпащи шейната на дядо коледа например, не са толкова буквален символ, колкото асоциация свързана с даден животински тотем, който се явява аспект на това същество и чрез което то може да се прояви под някаква форма във физическата реалност (това е и една от причините елена да е толкова свещен за много древни култури). А това вече е много различна идея. Така например, в конкретния случай стъпките от копита в снега няма да принадлежат на елена, а на самото същество, защото то самото може да прояви някои атрибути на северния елен, когато приема материална форма. Когато концентрира своята индивидуална енергия, или когато колективното съзнавано се фокусира в неговия образ (защото в крайна сметка той е продукт), това му дава по-голям шанс да кристализира в нашата реалност и да заеме солидна форма. You better don't fuck with Odin! В по-старите представи санта клаус има наметало (както и Один), което може да бъде свързано с „покривалото на нощта“ и представата, че това същество се манифестира нощем, когато света на конкретните форми е „забулен“. По-късната червена версия на неговия „костюм“ пък може да бъде свързана с фундамента на живота – кръвта (връзка, която Тъмната полярност прави много отчетливо и употребява в своя полза) и вибрацията на коренната чакра, която носи същия цвят. Така, това облекло е представително за нещо много земно и идеята, че ние сме на практика „вкоренени“ в самата природа и живота ни е тясно свързан с нейния; идеята, че именно тя е манифестацията на всички възможни „подаръци“, които можем някога изобщо да получим и представлява самото изобилие, в което живеем и което е винаги около нас. Чрез тази метафора на конкретния архетип можем да разберем идеята, за „даващата“ страна на Планетарния Дух, който буквално ни зарива с „подаръци“. Като същество биващо проекция на природата, имаме днешната представа, че облечения в червено дядо коледа раздава подаръци.

                      

Важно е да се разбере, че самата даденост, че имаме дадени символи, които са колективно разпознаваеми под формата на образ с конкретна функция, говори, че това същество вече има самостоятелен живот и то е преживяно от отделните съзнания като индивидуално такова. По тази причина, напълно възможно е, от време на време, когато обстоятелствата го оправдават и когато сте в точното състояние на съзнанието, да имате някаква форма на взаимодействие със самото същество, макар да не е задължително да го „видите“ по начина по който го изобразяваме в обществото си. Както и повечето природни духове и този има своя shape-shifter-ски аспект, което означава, че може да се появява под множество форми – отново – в зависимост от това какво ще отрази обратно към вас в момента когато или ако го срещнете. Респективно, формата му може да бъде повлияна и от колективното емоционално настроение спрямо идеята за това същество в дадения момент. Несъмнено, този архетип и неговите проявления могат да бъдат манипулирани и от ритуал и това на практика се прави – не само от обичайните заподозрени – но и от всички нас на ниво несъзнателно чрез поп-културата. Т.е. архетипът определено е цветен, променя се, но в същото време има изначална и древна история, която все още е жива. С кои негови аспекти ще контактува човек – зависи от самия човек. Повече от очевидно е, че за един индианец от Амазонка, който никога не е имал контакт със западната цивилизация – няма да види това същество като беловлас старец в червен костюм или като Один, както би го видял един северняк. Индианецът от Амазонка има свой собствен контекст, който ще филтрира това преживяване до определен образ. Това не означава, че всички ние нямаме контакт с една и съща идея – просто системите от убеждения на ума генерират различен образ, макар енергията зад него да не може да бъде сгрешена.



Така че това съзнание си съществува (макар и не точно под формата, под която го разбираме днес) и е възможно да имате физическа „среща“ с него, когато се свържете с идеята за изобилието в природата в неговото най-фундаментално и заземено проявление. Най-често това може да се случи в диви местности, когато условията за това са подходящи, точно както може да имаме контакт и с много други видове природни духове, които така или иначе ще бъдат представителни за именно тази част от колективното ни съзнание. На свой ред те ще отразят обратно към нас дадени аспекти, които всички ние съдържаме индивидуално. Защо?
Ами просто защото всеки специфичен архетип може да бъде изразен или символизиран по много различни начини или чрез множество форми. Тук няма как да не се спрегне идеята, че едно нещо никога не е сàмо едно нещо, а притежава многопластовост и многоизмерност. Например архетипа на бащата може да бъде въплътен от безкрайни външни форми в зависимост от това дали говорим за религиозен, фолклорен, семеен или какъвто и да е било друг контекст. Той също така може да се манифестира в своите позитивни (Гандалф или някой добродушен китайски мъдрец) или негативни (Дарт Вейдър, Саурон и т.н.) аспекти. Помнете, че в даден момент вие разпознавате и оценявате само дадени архетипни фигури и хора (дори на съзнателно ниво да не сте наясно с това), защото в дадени периоди от линейното време имате нужда от определена група уроци, които могат да бъдат изиграни най-добре от определена група манифестации. Бивайки съзнателни за това, можете да разберете и много повече за настоящия период в който се намирате и „премеждията“, с които трябва да се забавлявате :)

             

И така – играйте си с тези идеи, ако ви се струват полезни, ако ли не – просто се насладете на Духа на сезона отвъд неговия егрегор – онова, което като малки всички сме усещали и което не е свързано с никакви материални подаръци, а с връзката ни със самия Планетарен Дух :) Жокер – елхата може да бъде важен фактор за това :D
Разбира се, който е повярвал на увода и е решил, че моя статия за коледа наистина може да има позитивен край – лъгал се е :) За да поддържаме правилната перспектива, без да залитаме – FUCK XMAS FOREVER! :))))                      www.youtube.com/watch                                                                                                                             www.parallelreality-bg.com/   

Търговци изместиха с образа на Дядо Коледа Рождество Христово

Съвременната легенда за дядо Коледа се разпространява от средата на 19 век, а съвременния му образ на добрия старец с чувала с подаръци, бялата брада, червени бузи и еленчета, е на няма и 100 години. Дядо Коледа днес успешно измества Христос и Рождество.


Поздравите „Весела Коледа” замениха „Честито Рождество”. Дядо Коледа с подаръците е онова, което вълнува. Него го лансират повече.
И той е някак религиозно по-неутрален и пасва на мултикултурните общества. На много места вече дори не се честити Коледа, ограничава се поставянето на елхи на публични места и т. н.



To me Отправят се абстрактни пожелания за весели празници, повечето картички са с такова съдържание.



Iranian Christmas Gift for Barack Obama Сякаш е нещо срамно Коледа и Рождество, сякаш е заплаха за душевния мир на мюсюлманите и изповядващите други религии.

 

 Стари български коледни картички от 20-те и 30-те години честитят “Рождество”, а не Коледа. Образът на дядо Коледа още го няма у нас. В България тук-там още проблясват гневни възклицания срещу Дядо Мраз, който бил наложен от комунистическия режим и чрез него бил отстранен традиционният дядо Коледа.
Каква е историята?


Дядо Коледа се налага от края на 19-и началото на 20-и век като маркетингов продукт, преди всичко от производители и търговци, които искат да продадат колкото се може повече по Коледа.
Дядо Мраз като съветско изобретение е пълен аналог на западния Дядо Коледа, идеологически почистен, но му липсва и пазарна концепция.
Рождество, а не дядо Коледа
Стари български коледни картички от 20-те и 30-те години честитят “Рождество”, а не Коледа.



Образът на дядо Коледа още го няма у нас.Който държи на историческата истина, нека разрови старите български коледни картички от началото на миналия век до 20-те и 30-те години и ще види, че Дядо Коледа почти не се среща. На тях пише „Честито Рождество Христово”, а не „Весела Коледа”.Елин Пелин и др. писатели имат стихчета и приказки за Дядо Мраз в началото на миналия век, но той не е онзи добър старец с подаръците, а символ на зимата. Дядо Коледа започва да се налага у нас горе-долу по това време, писатели го споменават тук-там и него в стихчета, но манията с подаръците и съвременният му образ още ги няма.



Добрият старец добива по-широка популярност на Запад от 20-те години, когато „Кока Кола” започва да лансира образа му с коледни реклами. Същото правят още преди това и други производители и търговци, които искат да продадат чрез него нещо по Коледа.



С появата на телевизията митът за Дядо Коледа вече шества неудържимо. Заслуга има и една песен „Дядо Коледа идва в града”, която от 30-те години насам става неизменен коледен 
хит.

 Дядо Коледа е създаден от смесица на легендата за св. Никола и холандски, германски и др. легенди за подобен старец, поддържани през вековете от преди християнството.



Но чак през 1821 г. е описан като стареца, който носи подаръци през комина в една поема на американския литератор Клемънт Кларк Мор “Посещение на дядо Коледа” (”Нощта преди Коледа”). Първоначално е публикувана анонимно, но авторът, който е професор по гръцка и ориенталска литература, десетина години по-късно признава авторството си. Впрочем още има спор, че друг американец е автор на въпросната поема.

За пръв път в България

Един от първите образи на дядо Коледа в България, пренесен от Запад. Стари български коледни картички от 20-те и 30-те години честитят “Рождество”, а не Коледа. Образът на дядо Коледа с подаръците тепърва прониква.



А иначе St. Nicholas/Св. Никола е патрон на моряците, на децата, но и на банкерите и проститутките.



Политическият карикатурист Томас Наст разработва съвременния образ на закръгления добър старец с подаръците в края на 19 век.



Рисунките му на Дядо Коледа се появяват най-напред през 1867 г. в нюйоркското политическо списание “Харпърз Уикли”. Постепенно този образ на дядо Коледа се разпространява и развива по вестниците в целия Западен свят.



Друг американски художник илюстратор, Нормън Рокуел, има още по-големи заслуги за съвременния образ на дядо Коледа, като го рисува такъв, какъвто го виждаме днес, в продължение на почти 40 години в “Сатърди ивнинг пост” и в други американски издания от началото на 20 век. Образът на този дядо Коледа стига и до България към 20-те и 30-те


Реклама на бонбони с дядо Коледа от 1868 г. - един от най-старите образи на дядото, аналогичен на днешния. А от началото на миналия век Дядо Коледа започва да влиза в рекламите в Америка и се налага безапелационно.




Prince William Според американците живее на Северния полюс, според финландците – в Лапландия, според датчаните – в Гренландия. Финландският мит, че дядото живее в Лапландия, също е доста млад - провъзгласен е официално 1927 г. като част от кампания за туризма в тази страна.



Рождество, а не дядо Коледа
Стари български коледни картички от 20-те и 30-те години честитят “Рождество”, а не Коледа. Образът на дядо Коледа още го няма у нас.
Дали митът по-нататък ще се унифицира в този глобален свят, не се знае. Канадски каталог за коледно пазаруване от 1906 г. Смисълът на коледния празник е любов, съчувствие, всеки да се замисли за своя Бог и вяра. А някак доминират подаръците и коледното пазаруване. И като индулгенция по-заможните даряват по нещо тук-там, а после забравят до следващата Коледа.

Стари български коледни картички от 20-те и 30-те години честитят “Рождество”, а не Коледа. Образът на дядо Коледа още го няма у нас. http://e-vestnik.bg/



> "Коледа" не е нито 'Рождество Христово", нито "Празник на Слънцето"     

Окултните корени на коледа 2ч.

                   

Комерсиализирането на образа и Кока-Кола

 

 >  Сома - еликсир на безсмъртието или сливане с обекта на своя култ, т.е. персонифицираната растителна матрица на планетарния живот.                                                                                             
Илюминати обичат символиката, датите, значението на имената и двойното значение на нещата, което кодирано ни казва истината, която се крие от масовото население. С напредването на технологиите в медиите и възможността да се предават скрити и открити съобщения, изкушението да глобализират ритуалите и церемониите спонтанно нараства. 

                                                                                                        
Първият опит на илюминатите в 20 век бе създаването на дядо коледа в червен костюм. Преди това, тази фигура е била позната единствено като вече споменатите св. николай и татко коледа. Сега, дядо коледа е символ на поробването на децата. Сега, думата „Santa“ е аналогично на „Сатана“ и е нейна анаграма. Дядо коледа е един от новите ню ейдж божества без публиката реално да осъзнава факта. (Между другото по същата причина имаме ню ейдж богове като санат кумара (същата анаграма) и т.н.)

                

Сатанизмът и сатанинските ритуали нарастват спонтанно след като медиите приеха червения дядо коледа. Този подмолен метод вкарва в мисловния модел на хората, че мистичното, нечовешкото, може да влезе в домовете на хората. Той ще е добър с тях, само ако те се държат по определен начин през годината. Червеният костюм говори сам за себе си – вече казах, че червеното е кодовият цвят за навлизане в астралните нива. Червеният цвят е цвета използван от богинята, по време на рептилските ритуали, за призоваване на астрални същества.
Да проследим постепенното изграждане на този ритуален образ.

               

Счита се, че първата поява на санта клаус в медиите е още след гражданската война в САЩ в ню йоркския вестник „Harper’s Weekly“, където карикатуристът Томас Наст (1840-1902 г.) го рисува за първи път по поръчка на изданието, което разбира се е под масонски контрол. Наст е роден в Бавария и е син на музикант от баварската армия със социалистически убеждения. Съществуват твърдения, че Наст е бил пределно наясно, какво представляват баварските илюминати. Самият той пътува до Европа и близо година следва масона-революционер Джузепе Гарибалди. В периода от 1862 до 1886 г. Наст успява да нарисува над 2 200 илюстрации на санта клаус във вестника. Така например Наст успява да представи дядо коледа в неговата работилница, правейки играчките за децата в материал озаглавен „Санта клаус и неговата работа“ около 1869 г. Той създава и дома на санта клаус, който се намира на Северния полюс и неговите помощници джуджета-елфи. Елфите, които по-рано не били спътници нито на св. никола, нито на татко коледа, станали редовни спътници на новия образ на санта клаус.                                                                                                                                           

                           

                                 
Кои са елфите?

Елфите представляват митични малки богове на плодородието в пангерманската и скандинавската митлогии. Вярвало се е, че те са младолики и красиви и живеят в горите, пещерите, изворите и водопадите. Смятало се също, че са безсмъртни или поне – живеещи много дълго, притежавайки изключителни магически способности. В легендите елфите най-често биват представяни с благ характер, но сред тях се срещат и лукави, горди и тъмни елфи.

За създаването на съвременния образ на санта клаус допринася и Клемент Мур с неговата творба „A Visit from St. Nicholas“, по-известна като „The Night Before Christmas“, която изцяло е промотирана в обществото чрез масонските връзки на клана Ливингстън.
За „духа на коледа“ своя принос дава и Чарлз Дикенс с неговата всеизвестна „Коледна песен“. Дикенс е масон.
От 1927 г. ежегодно през декември започнали радиопредвания, които популяризирали и пооформили сред хората представата за санта клаус. Първите негови изображения с познатите ни дрехи и вид се появяват в началото на 20 век. През 1930 г. Фред Мизен разработва свой проект на санта за Кока-Кола. Година по-късно шведския художник Хаддон Съндблом (от еврейски произход) нарисувал първата реклама на брадатия старец като розовобузест шишко, използвайки за модел своя приятел Лу Прентис. Образаът бил създаден по поръчка на илюминатската корпорация Кока-Кола. Неговият санта клаус бил облечен в цвета на Кока-Кола (червен – duh!), което „по случайност“ се оказва и цветът на наметалото на Один, от чийто архетипен образ произлиза цялата идея за дядо коледа.

               

Традиционният начин, по който дядо коледа изглежда днес. Забележете основните цветове. Черно-бяло-червено. Обикновено във Великобритания татко коледа се е изобразявал със зелено наметало (защото идва от гората), до момента, в който през 30-те години на 20 век нахлуват американските реклами за Кока-Кола. Днес във Великобритания татко коледа и санта клаус са синоними. Всичко около този образ е нагласено и очевидно някой много държи да изглежда точно по начин, по който изглежда.


Разбира се санта клаус пие само Кока-Кола, защото знае, че това е най-полезната напитка на света. Кой не знае всички ползи от Кока-Кола? Води до наркоза, увреждане на нервната система (поради съдържанието на кофеин), съдържа отровата за плъхове аспартам и след дългогодишна употреба води до класическото – рак.

                
                                                                                 Какво още да кажем за наркотизиращата и изцяло въплъщаваща жалостта напитка Кока-Кола? По-добре да не казвам нищо, защото това ще ме отведе в друга hate-тема.
Всички елени, с които пътува санта си имат имена. Дашър, денсър, пренсър, виксен, комета, купидон, донър и блитцен. През 1939 г. Робърт Мей, който като студент членувал в една от най-старите университетски младежки организации от масонски тип в САЩ (Phi Beta Kappa), създава образа на последния елен – рудолф.

              

След като завършва университета той започва да работи за U.S. Steel – собственост на илюмината Дж. П. Морган – човек, който няма нужда да бъде представян. Именно за тях той създава деветия елен рудолф, като написва детската книжка „Rudolph: the Red-Nosed Reindeer“ и съвсем „неочаквано“, още същата година продава 2,4 милиона копия от нея. През 1949 г. пък излиза песничка за елена, което създава лавинообразна вълна и промиването на детски мозъци започва.


И така. Както виждате причината санта клаус да носи червено и бяло е много тривиална – Кока-Кола създават рекламно лице, което да се грижи за техните продажби сред детската аудитория. По официална информация, това се наложило, защото тогава било нелегално директно да показваш деца пиещи Кока-Кола, тъй като в началото напитката съдържала кока(ин), но това е друга история...
Всъщност, не, не – нека я разкажа :)))))) Твърде е забавно and booooy... I enjoy fun! :)))

Оригиналната рецепта на Кока-Кола е създадена на 8 май 1886 г. в задния двор на наркомана-фармацевт Джон Пембъртън, който бил морфинозависим и търсел начин да се откаже от тази зависимост на принципа „клин-клин избива“ с друг наркотик. Рецептата представлявала комбинация от наркотика кока, семена от кола – билка, употребявана от западно-африканските племена по време на различните им ритуали и turnea diffusa – растение, използвано за увеличаване на сексуалната активност. Оригиналната формула съдържала 8,46 милиграма кокаин за една чаша, която се продавала по онова време за 5 цента. За сравнение, ще дам пример с това, че наркоманите, които употребяват кокаин днес взимат дози от по 20-30 милиграма. Ако тогава човек е пиел по 2 чаши на ден, той е бил зависим (а допускам, че хората са пиели по много повече).
Впоследствие компанията се продава на банкера Ейза Кандлър и на 1 май 1889 г. той публикува съобщение на цяла страница във вестника „Atlanta Journal“, че е „единствен собственик на Кока-Кола“. Вкусна, освежаваща, ободряваща, тонизираща. Ммм...
По ирония на съдбата 1 май е датата, на която е основан модерния орден на илюминати :) Знаците на съдбата. Днес рецептата е променена и се крие в тайна. Защо?
Парадоксално е например, че повечето родители, които не са наясно с нещата, не дават на децата си да пият кафе, но спокойно им позволяват да се наливат с продуктите на Кока-Кола, която е блъскана с кофеин на килограм. Според д-р Ройъл Лий от „Фондацията за изследвания в областта на храненето“, в напитката умишлено се поставя кофеин, към който постепенно се стига до пристрастяване, за да може жертвите да свикнат със стимуланта и да не могат повече без него. Единствената причина към Кока-Кола умишлено да се добавя кофеин (тъй като няма никакво друго разумно обяснение), е да може потребителите да привикнат към нея.
Ето това е компанията създала образа на санта клаус.

За да постигнем абсолютно разбиране за този образ обаче, няма как да не преминем през основната причина нещата да са такива, каквито са..., а именно... Свещената гъба.

Ооо, свещена гъбо... light my way! (ритуални напявания :Р)

Древните хора, включително лапландците от днешна Финландия и племената от централните руски степи, вярвали в Световното дърво. Както вече казах, то било възприемано за космическата ос, според което са устроени различните нива на съществуване във вселената. Корените на Световното дърво се простирали надолу в Подземния свят, а неговото стъбло е „Средната земя“ (от която и Толкин взаимства името) на всекидневното съществуване, чиито клони достигат до небесните светове. Северната звезда също била смятана за свещена, тъй като всички останали звезди се въртели около нейната фиксирана позиция.
Те асоциирали тази „Полярната звезда“ със Световното дърво и централната ос на вселената. Върхът на Световното дърво докосвало Северната звезда и духа на шамана метафорично изкачвал дървото, по този начин преминавайки в реалността на боговете. Това е северната трактовка за звездата на съвременното коледно дърво и причината поради която санта клаус направил дома си на Северния полюс.

Червената мухоморка расте единствено под определени видове дървета, най-вече под ели и други вечнозелени. Короната на гъбата са плода на стъбло, което расте под земята и съществува в символична връзка с корените на дървото. За древните, тези гъби буквално били „плодовете на дървото“. Те били удивени как тези магически гъби израствали от земята без никакво видимо семе. Те вярвали, че това „непорочно зачатие“ било резултат от сутрешната роса, която била разглеждана като семето на боговете.
С времето те открили (по техния си начин, но описвам със съвременни думи), че активните съставки на червената мухоморка не се преработват от метаболизма на тялото и остават активни в урината. В интерес на истината, много по-безопасно е да пиеш урината на някого, който е консумирал гъбите, отколкото да ядеш от самите гъби директно, тъй като много токсични елементи са преработени и елиминирани през първото минаване през тялото.
Сред древните било редовна традиция, потентния ефект на гъбите да бъде рециклиран, пиейки урината на другия. Веществата на мухоморката оставали активни дори след 6 преминавания през човешкото тяло. Някои западни изследователи твърдят, че оттук идва произхода на фразата „to get pissed“, тъй като обичая по пиенето на урина предхожда алкохола с хиляди години.
Северните елени били свещени животни за тези полу-номадски племена, тъй като животните им осигурявали храна, дрехи и други необходимости. Било забелязано също така, че елените се хранят с мухоморки. Те ги търсели под снега и започвали да подскачат неспирно под тяхното въздействие. Много често урината на халюциниращите елени била консумирана от хората заради психеделичния й ефект. (Пиещи урина хора, надрусани елени – всичко това звучи като сценарий на анимационно филмче, но ако си мислите, че си правя шега – бъркате. Говоря за древни шаманистки практики практикувани и до днес в тези ареали.) Това важало със съшата сила и в обратната посока, тъй като елените обичали урината на хора, особено на тези, които са консумирали гъбите. Всъщност, елените умишлено търсели човешка урина за пиене в снега и някои членове на племето носели манерки от тюленова кожа пълни със собствената им урина, която използвали, за да привлекат отклонилите се елени обратно в стадото.
Ефектите от мухоморката обикновено включвали усещане за дезиорентация и летене. Именно с последното усещане се свързва и легендата за летящите елени и митовете за шаманските пътешествия в халюциногенния свят на гъбите включвали истории за крилати елени, които пренасят своите ездачи до най-високите клони на Световното дърво.
По този начин гъбите по съвсем естествен път били приемани за религиозни атрибути.

Макар съвременния образ на санта клаус да е създаден отчасти за рекламни цели от Кока-Кола, в действителност, неговия външен вид, дрехи, маниери и спътници – всички тези аспекти го превръщат в реинкарнация на тези древни шамани събиращи се за гъбени пътувания.
Един от страничните ефекти от яденето на мухоморката, е че кожата на чертите на лицето поруменяват и придобиват яркочервен цвят. Това е причината поради която санта винаги е илюстриран с алено червени бузи и нос. Освен това той се облича в цветовете на свещената гъба.

                     
Когато идвало времето за беритбата на магическите гъби, древните шамани се обличали по много подобен начин, носейки червено-бели вълнени палта и дълги черни ботуши.
Тези хора живеели в жилища направени от бреза и еленова кожа, за които сте чували и се наричат „юрти“. Подобни на индианските колиби, юртите имали централна дупка ползвана за комин и често била ползвана и за вход. След събирането на гъбите изпод свещените дървета, където те растели, шаманите пълнели своите торби и се връщали вкъщи. Слизайки по входа-комин, те споделяли гъбите с хората в юртите.
Мухоморките имали нужда от изсушаване преди консумация. Този процес намалявал токсичността на гъбите, но увеличавали техния ефект. Шамана закачвал гъбите около огъня и чакал да се изсушат. Психеделичното пътуване под влиянието на мухоморката били символични и в контекста на това, че дупките-комини били своеобразен портал за духа на шамана, изход от физическия план.
Прочутото магическо пътешествие на санта, в което неговата шейна го отвеждала около цялата планета за една нощ било възможно благодарение на „небесната колесница“, от която той и другите шаманистки фигури произхождат. Колесницата на Один, Тор и Озирис сега са познати като Големия черпак, който обикаля Северната звезда за 24 часов период.
В различни вариации на древната история, колесницата била дърпана от елени или коне. Когато животните се изморявали, тяхната слюнка и кръв започнала да капе по земята и образували червената мухоморка. По всяка вероятност обаче, те просто разнасяли спорите на гъбата чрез своята слюнка и така тя се разпространявала във все по-голям и по-голям ареал.

И така, защо хората отсичали ели и ги слагали в своите къщи по време на зимното слънцестоене, поставяйки опаковани в червено/бяло подаръци в основата на дръвчето? Защото под елите е точното място, къде те откривали „най-свещената субстанция“ – червената мухоморка.

    

И до ден днешен, сибирските шамани се обличат в церемониално червено/бяло, за да запазят магията на гъбите.

                  

Първо, те избират мястото където частично да изсушат гъбите, близо до ствола на бор, което ги подготвя за консумирането и прави нещата по-леки. Това е причината поради която коледните дървета се украсяват с топки, защото събирачите са окачвали дърветата с умиращи гъби (които има полу-сферична форма). Ето защо още от комунистическо време имаме коледни играчки-гъби.

Защото самата концепция за гъбата е много тясно свързана със самата коледа...

www.youtube.com/watch

... и с всички религии по принцип...
 
Открийте разликите


Точно както сибирските шамани (обличащи се в червено и бяло) влизали през отворите-комини на своите юрти, където се извършвали ритуалите, така и санта клаус пристига на покрива и влиза през комина. Точно както шаманите събирали гъбите в чантите, които те носели със себе си и впоследствие правели церемонии с тях, така и дядо коледа, носи подаръци в чувала.
И тъй като шаманизма (и особено сибирския, който се води най-древен) в крайна сметка е в основата на всички религии, не е много прибързано да се твърди, че мухоморката има основна роля във формирането на това, което днес наричаме „коледа“ и „санта клаус“ и лично за мен това е безспорен факт.

Извънземната връзка

Колкото и да ви е смешно, такава има. Както казах това е събирателен образ и различни фракции влагат в нея различни смисли и ги промотират, защото както знаете всичко е борба за енергия на тази планета.
Нека видим метафорите...
Дядо коледа живее на Северния полюс, който е входна точка за Вътрешната земя и за подземното общество на рептилиите. Той има малки дребни елфчера, които му помагат да си върши работата, символ на малките Сиви с колективно съзнание. Хвърчащите елени и шейната символизират многоизмерния летящ кораб използван, за да се влезе там. Съветват децата да оставят на дядо коледа някакви сладости, представляващи жертвоприношението предлагано на могъщия бог. В допълнение, комерсиализма зад тези изкуствени коледни празници е замислен да извлече някакви религиозни цели, както и да обогати вече богатия световен елит.
Интересна синхроничност в тази посока за мен е, че кодовото наименование, което астронавтите от НАСА ползват, когато видят НЛО в космоса е „Santa Claus“ и дори можете да попаднете на клипове в youtube, на които ще чуете традиционната реплика: „Хюстън, току-що видяхме Санта Клаус“.
Интересно е също така, че най-класическото изображение на дядо коледа е това на силуета му на фона на Луната, която както знаем е основна извънземна база.

                          
Идеята става още по-приемлива ако гледате най-новия детски популярен холивудски филм по въпроса – „Arthur Christmas“.


В него дядо коледа пътува с огромен космически кораб подобен на Ентърпрайз от Стар Трек, който има възможност да бъде невидим...


... има система за навигация с интересни символи...


... оборудван е със суперкомпютри... и като цяло филма съдържа извънземен мотив, който можете да видите сами.
Човек си струва да се замисли...

Философският въпрос относно дядо коледа

Твърде дискусионен въпрос е, дали децата трябва да бъдат оставяни да вярват в дядо коледа. Посредствените идеалисти, които са гледали твърде много филми като горния със сигурност биха казали „да“.
Очевидно обаче настоящата тема повдига много сериозни въпроси и издига цялата тема на едно различно – вече езотерично ниво. Защото това не е просто безобидното „остави го да има въображение и мечти“. Очевидно е, че на определено равнище тук говорим за окултно обособяване.
Дядо коледа, като плод на религиозните напъни е външно божество, което децата боготворят. Обществото неусетно ни вкарва в ситуация, в която ни принуждава да заемаме този лъжлив образ пред децата по този начин карайки ни отново, сами и доброволно да прожектираме дадени идеи. Защото дядо коледа са родителите, които някога също са били лъгани. Т.е., вие сте преживяли лъжата и сега сте в ролята на лъжеца. Има ли край това? На практика всичко е базирано на лъжа – една от основните черти на тъмните, без значение какви са намеренията зад нея. Децата дори се молят на този персонаж, пишейки му писма и отделяйки му специално вниамние – те на практика отправят молитви към него. Затова казвам, че този образ неусетно се е превърнал в едно голямо ню ейдж божество.
Някои психолози коментират когнитивния дисонанс, който е налице, когато децата са окуражавани да вярват в съществуването на дядо коледа (за да не губят детето в себе си), само за да разберат от родителите си няколко години по-късно, че всичко е една лъжа. Същите родители, които преди това са окуражавали фантазията на децата си. Каква е шибаната логика на това?
С акта на измама децата биват лишавани от едно много по-богато наследство... Много хора в съвременния свят отхвърлят коледа като твърде комерсиална, твърдейки, че ритуала всъщност е възхвала на материализма и алчността. Въпреки това, истинския дух на този зимен фестивал лежи не толкова в размяната на пластмасови подаръци, а в празнуването на даровете на Земята символизирани от свещанета гъба и самата архетипна идея зад нея (а не непременно пряката й консумация).

Ефектът от всички тези заблуди е превръщането на митологичните герои около които е изграден нашия свят във фантазии и лъжи. Навярно не е толкова фатално ако на децата бъде казано, че са били лъгани за дядо коледа, защото така ще имаме възможност да им разкрием по-дълбоките значения и смисли зад митологията, като древното астротеологично разбиране зад празниците, знанието за зодиакалните прецесии и сезонните цикли като равноденствията и слънцестоенето. Цялата комплексна история на модерното християнство е неразплетима каша без разбирането за астротеологичния аспект и информацията за магическата гъба.

Можете да продължавате да лъжете децата си, защото смятате, че „така е романтично“, или можете да им представите истинската история на нещата, колкото се може по-отрано, за да може мозъка им да не е сварен, когато вече би било късно и когато биха били готови да започнат да разбират истинските метафори в живота и обществото, в което живеем.

Заключение

Коледните празници са нещо неутрално за мен, както всичко друго. Разбирайки символите и тяхното значение, аз не отдавам енергията си на външни божества и смисли. Като дете обичах коледа и съм вярвал в дядо коледа и това не ме е травмирало след време, когато разбрах истината. Имал съм наистина магически моменти и коледни спомени, които са направили живота ми по-приятен.
Номерът е да се откачите от егрегора. Това различно усещане, което чувствате, мислейки за коледа във времето, когато тя вече наближава. Че има нещо специално. Няма нищо специално. Това е зареденото очакване на всички хора и тъй като сме скачени съдове (докато не променим това), ние ще бъдем повлияни от общия поток (което е и целта). На равнището на този поток се извършва масов mind control, който работи автоматично.

Самият аз обичам елхата, коледните сладки, сламата, ястията, лампичките, свещичките и снежните човеци. МНОГО обичам снежните човеци :)) Обичам снега :)) Но разбира се в Пловдив никога не вали сняг! В целият свят вали сняг, само в задръстения Пловдив не (дългогодишно наблюдение)! Екватора и Пловдив – ей на тея 2 места никога няма да намерите сняг! Считайте го за жокер :Р

С две думи, създавам своя версия на празника по начин, който да не ме вкарва в общия поток, но в същото време по начин, който да ми носи приятното усещане, което съм запомнил като дете. В моята „коледа“ няма нищо християнско (дори наричам когато пиша на английски наричам коледа „xmas“, за да избегна „christ“), със сигурност няма ангелчета, дядо коледовци и няма нищо от древните традиции, което да носи негативна конотация за мен самия. Насищам атмосферата със собствената си вибрация и се чувствам добре в личното си пространство.

Добра идея е да прекарате зимните празници като „appreciation week“. Това е празник без религиозно значение, защото ако трябва да му придадете такова, то вие ще се свържете с енергията на Сатурналиите, които са изпълнение с банкети, оргии и жертвоприношения. Ако се чувствате привлечени от тези енергии – няма проблем. Това е валиден за вас избор.
Ако случая не е такъв обаче, използвайте това време, за да оцените тези, които обичате в живота си, като на първо място трябва да започнете със себе си. Ако всичко е вървяло добре през годината и имате правилни мисловни модели, няма да имате нужда от размяна на подаръци, защото вече ще сте ги получавали в продължение на цяла година.
Това е също така и много подходящо време да намалите темпото и да свършите малко повече вътрешна работа, подготвяйки се за предстоящата година.

Тъй като santa/satan иска да намери път към всеки дом, бъдете нащрек за ритуалистичен символизъм, защото макар да сте избрали да не празнувате коледа, по-голямата част от света я празнува и вие все още сте отворени към imprint-ващи процеси. И тъй като в момента сме в разгара на коледната еуфория (която продължава до Нова година), ще бъдат излъчвани още повече подсъзнателни трансмисии свързани с новата световна религия.

Вече познавайки символите и истинските им значения, всеки би следвало да може да направи същото като мен (ако прецени). Това важи за всеки един празник, не само за коледа. Полярностите ненавиждат индивидуалността. Те искат да сте част от общия поток, защото само така има енергия за тях.
Така че може би е време да кажете:
www.parallelreality-bg.com/