Последователи

вторник, 22 декември 2015 г.

Киматика. Намери себе си!

Крайна цел на Еволюцията е да достигне само до един организъм, и това е да намери "Себе си".

"Себе си" е Вселената, Алфата и Омегата, Бог и Безкрайността... и това е единственото нещо, което еволюира, защото всички сме част от това "Себе си". Нищо не еволюира само за себе си, без да има полза за цялото. Така, че когато си мислиш, че там има някакъв контролиращ елит, тази контролираща ръка зад завесата, водеща планетата към разрушение, и когато мислиш, че края е близо, Апокалипсисът, Армагедон... и когато мислиш, че като вид сме обречени... Това не са ТЕ, това си ТИ, който е довел до това.

По една много основателна причина...

Еволюираш...

Престани да обвиняваш всичко и всички останали. Да всяваш паника за глобална тирания и природни катаклизми и ОБЪРНИ ВНИМАНИЕ!

Защото светът ти казва нещо, казва ти какво точно не е наред с теб и как да го оправиш.



KYMATICA



Не търси навън, обърни се към самия себе си, защото Истината се намира в душата.

Св. Августин

Всички основни религии са се позовавали на духовната насока в своите учения... Христовия дух, Атман, Богът вътре в теб.

Кристин М. Комсток



Сътворение

Смята се, че Земята се е формирала преди 4,6 милиарда години. През първите 150 милиона години започнала да се охлажда и да освобождава газове от литосферата, което създало най-ранните форми на земната атмосфера. Преди създаването на тази атмосфера, ултравиолетовата радиация от Слънцето била причина за необитаемите условия. Но колкото повече Земята се охлаждала, водата кондензирала в атмосферата, а натрупания кислород създавал условия за органични съединения.

Това създало едноклетъчните организми, а след това и растителния живот. И с течение на времето, еволюционната верига продължила. И след това сме се появили като вид, който явно не се вписвал така, както останалите.

Човешкият период на бременност от 9 месеца, имитира 3,8-те млрд. години еволюция на целият живот на Земята. Човешкия ембрион повтаря еволюцията на всички видове. Когато сперматозоида се слее с яйцеклетката, това ново творение, е едноклетъчен организъм. След няколко часа, това едноклетъчно се дели и умножава по-бързо от който и да е друг вид. 4 седмици по-късно, започва да развива хриле, подобно на водните видове. Няколко седмици по-късно, развива бели дробове и влечугоподобна опашка. От там нататък, заприличва на бозайник, и след това на примат. След това, променя своята lacuna, което е ембрионалната му обвивка. И най-накрая проличават характеристиките на човешко дете.

Човешкото тяло е съвкупност от около 50 трилиона клетки. Всичко, което прави тялото, го прави и клетката. Клетките имат дихателна система, хранят се, чувстват, мислят и комуникират с други клетки.

Трилиони клетки изграждат един цял организъм, наречен човешко тяло, а милиарди човешки тела спомагат за израждането на организма, наречен Земя. Земята има повече сходства с човешката анатомия, отколкото можете да си представите. Земята има собствено електромагнитно излъчване, също като човешкото тяло. Изследване установило, че тече постоянен електрически ток в периферните нервни клетки, намиращи се във всеки нерв на тялото. Тези потоци са наричани енергийни меридиани и са били използвани в практикуването на акупунктура отпреди 2000 години. Още по-отдавна е понятието драконови пътища или топографски линии, на които са издигнати много мегалитни и каменни монументи, маркиращи енергийните меридиани на Земята. Тези енергийни меридиани са се образували от резонансните честоти на Земята, наречени вълни на Шуман. Всяко планетно тяло има свои резонансни честоти, и те се определят от обиколката и диаметъра, както и от скоростта на обикаляне около орбитата и около оста.

Резонансната честота на Земята започва от 7.83 Hz и завършва със седмия хармоник на 43.2 Hz, съответстващи на 7-те чакри.

В крайна сметка, най-голямото откритие за нашата Земя е нейното съзнание. Един явен признак за съзнание, е енергийното поле, което контролира формирането на организмите.

Морфогенезата е научен термин за описание на това образуване и формиране на тъкани, органи и цели организми. Съзнанието е съзидателната сила на цялата вселена. Наричано е с много имена: Бог, Яхве, Кришна, Природа, Поле, Божественост.

Цялата вселена, всъщност е един жив, съзнателен организъм с пълно съзнаване за себе си. Причината, това да изглежда трудно разбираемо е, защото разбирането ни за нещата, обикновено е ограничено от речта ни. Когато чуем фразата "Съзнателен организъм" ние имаме склонността да придаваме човешки смисъл на значението й, придавайки му човешки качества, създавайки си погрешен възглед за това, какво е наистина един организъм по принцип.

Определението за Организъм е всяко живо нещо, способно да реагира на стимули, способно на възпроизводство, растеж и развитие, и поддържане на хомеостаза в стабилно равновесие.

Нашата вселена прави всички тези неща.

Съзнанието на нашата вселена е отговорно за вида и целта на всяка форма на материя. Резонансните честоти на Земята са резултат от формата й. Тези честоти са отговорни за биологичните ритми, като менструалния и физиологичните денонощни цикли, също както и за поведенческите и емоционални модели на поведение.

Честотите след това се поемат от флората и фауната, които са биологични инструменти, реагиращи на вълнови модели. Вълновите форми резонират в черепната кухина на нашата глава и се съсредоточават в центъра на нашия мозък, където се намира епифизата. Епифизата е смятана от много култури за духовното трето око, отговорно за интуицията. Декарт го нарича "Седалище на душата", където съзнание и тяло се срещат.

Всяка отделна клетка в нашето тяло получава електромагнитен импулс от централната нервна система. Те получават същия този импулс, който е разпръскван към всяка биологична машина на Земята.

Обяснение на съзнателната вселена са се опитали да дадат религията, науката и философията.

Пренебрегването на биологичната същност от който и да е организъм, причинява болест... Откъсване от природата, изгонване от Еден, объркване на езиците... Всичко това са признаци, не на библейските Бог или божества, а на истинската ни същност. Най-голямата и единствена заплаха за нас е загубата на нашата същност, смъртта на божественото в нас.

Така, както откриваме в историята, от океан от информация, дори една капка мъдрост, така трябва да разберем как сме изгубили нашата същност.



Митове

В свещени текстове и древни писания, оставени от нашите предци, намираме невероятна връзка между историите за Сътворението, Потопа, Войната на боговете, Месията, умиращ заради човешките грехове, пророчества за края на света и подобни персонажи. Тези зависимости се открояват в митовете на много култури, за които се смята, че не са имали контакт една с друга, поради различните географски местоположения и време.

Откриваме, че общата нишка, свързваща всички митове тръгва от звездите. Един от най-показателните разкази е този за битката на боговете в небесата и последвалия потоп. В Библията, Луцифер съперничел на Бог и бил разбит и запратен в изгнание на Земята. В мита за сътворението Енума Елиш, откриваме подобна история за Тиамат, който бил победен от Мардук и заточен в бездната на Абсу. А хаосът Тиамат е майката и на двамата. Водите (Апсу и Тиамат) се слели в едно - Енума Елиш. Това означава, че хаотичните води на Тиамат, по някакъв начин се смесили със сладките води на Абсу. Абсу бил шумеро-акадския бог на пъкъла, подземното царство. Тиамат, познат също като Луцифер, бил известен като змията или дракона и бил победен от Мардук. Мардук бил бащата на Нибо, или Меркурий, а Меркурий е същия митологичен образ като Зороастрийския Митра, Египетския Хермес Анубис, и новия Хермес Христос.

Най-новият вариант на Меркурий обаче, е Архангел Михаил от Библията, който побеждава Луцифер и го изпраща в подземната бездна или Ада. Тази история е пропита от астрологичния смисъл на Библията и на много други древни писания.

Това води към едно историческо събитие, регистрирано от много изследователи отнасящо се за един космически катаклизъм и исторически потоп.

Уилям Коминс Бюмонт казва: Потопът обезсмъртява сблъсъка на паднала планета, по-късно наречена Сатана, която всъщност е комета, с нашата Земя. Помислете какво разкрива това. Той приема, че планета, наречена после "Сатана", е паднала на Земята, създавайки потопа, описан в Библията и други митове. Луцифер или Тиамат, била планета, известна на древните култури като "Блестящия", драконът от солените води на хаоса. Светлината от Слънцето озарявала водата на тази планета, което й давало блясък, съперничещ с този на Слънцето, това е същото, което сме чували за съперничеството на Луцифер срещу Бог. Бог в случая е Слънцето, което поддържа и дава топлина на Земята. Планетата Тиамат или Луцифер, била унищожена от катаклизъм, който запратил водната планета в бездната на Земята.

В книгата на Енох, това се разкрива: И вижте, звезда падна от небето. ...и когато падна на Земята, аз видях как Земята бе погълната в огромна бездна.

Мита на индианците Юта казва: Слънцето беше разбито на хиляди парчета, които паднаха на земята, причинявайки всеобщ пожар. Тогава, Та-Уатс избяга пред разрушението, което той сътвори, и както бягаше, горящата Земя погълна стъпалата му, краката, тялото, и ръцете му... докато накрая, препълнен от горещина, очите на Бог се пръснаха, и сълзи бликнаха в потоп, който заля цялата Земя, потушавайки пожара.

Този мит прилича на превода на Енума Елиш от Стефани Дали в нейната книга "Митове от Месопотамия". В който се казва, че от очите на Тиамат бликнал извора на реките Тигър и Ефрат.

Както е писано в Откровенията: И имаше война в небесата. Михаил и неговите ангели се биеха срещу дракона, а драконът и неговите ангели му отвръщаха. Великият дракон бе запратен долу, тази древна змия, наричана дявол, или Сатана, който въведе целия свят в заблуда. Той бе запратен на земята.

Римската митология на Овидий, ни разказва историята на Фаетон, който, случайно е още едно име, дадено на водната планета Луцифер или Тиамат. Тази история разкрива, че Фаетон бил дете на Слънцето, на което му се искало да стане Слънце поне за ден. Фаетон се опитал да направи това и в края на краищата, Юпитер, известен също като Мардук, унищожил Фаетон, запращайки го на Земята в пламъци, предизвиквайки невероятен потоп от река, невиждан преди.

Общата тема тук е една планета със солени води, "Великия дракон", "Луцифер", "Тиамат", "Фаетон", която била победена и запратена на Земята и сега се намира в бездната, известна като Ад, което ни дава в общи линии историята на Луцифер, изправил се срещу Бога, и победен и прокуден да управлява подземния свят. Както знаем обаче, общите очертания са само рамката, формата на историята. Скритото значение, смисъла и духа на мита, идват с по-дълбокото разбиране на същността на всяка планета. Не само на физическия й аспект, а на съзнателната й същност. Защото както знаем, пропорциите и скоростта на една планета дават нейните собствени характерни честоти на трептене, които оказват влияние върху биологичните и поведенчески модели. Тези планети отразяват архетипната психология на човека.

В древни времена, може би най-важната сфера на изследване, била изучаването на небесата. Галактичните тела и техните движения в небето били познати като символизиращи способностите на човешкото съзнание и на всички организми. Остарялата наука обяснила само физическия свят, измерван с петте ни сетива. Само в езотеричните религии, мистицизма и областта на квантовите науки откриваме някакъв опит за обяснение, в който мисли и емоции се вместват в този, сетивно възприеман свят. Разбираме също, че човечеството е едно множество от клетки, в границите на Земята, като организъм. Тогава Земята е един по-висш организъм, който определя нашата форма и предназначение. Този по-висш организъм и всички други планетни тела се управляват от съзнание, също както сме ние, отделните хора. Следователно, Нютоновото убеждение, че галактическите тела не са нищо повече от безжизнени форми, плуващи в пространството, е равносилно на твърдението, че хората не са нищо повече от съвкупност от движещи се елементи.

Ние знаем, че това не е вярно, защото чувстваме, мислим, и освен това, виждаме резултатите от нашето съзнание, сътворявайки това, което наричаме "Живот".

Платон е написал: “...този свят в действителност е живо същество, дарено с душа и интелигентност... една видимо отделна жива единица, съдържаща всички други живи единици, които по своята природа са взаимно свързани”.

Освен това, космосът е отделно Живо Създание, което съдържа всички живи създания в себе си. В една статия, в Списание Софизъм, автора пише: “Светът е живо духовно същество. Това се разбирало от древните философи и алхимиците, които се отнасят към духовната същност на света като към anima mundi, Душата на Света”.

В писанията, научаваме за твърдения, че ангели направляват душата в действията на хората, или че боговете притежават влияние върху човека.

Повечето духовни и научни учения са смятали, че божествените йерархии: Ангели, Архангели, Архи, и всички, чак до Херувимите и Серафимите, са йерархиите в човешката психика.

По този начин, ние трябва да разберем, че когато всички древни митове и свещени писания говорят за духовно влияние от едно висше същество, са имали предвид архетипните енергии, вградени в нас, а не влияния от някакъв външен източник.

Тук започваме да виждаме приложението на астрологията, като вид древна наука, появила се отново през 19 и 20 век, под името психология.

Фридрих Ницше е казал: “Колкото повече разбирате звездите само като нещо, което виждате над вас, толкова по-ограничено ще е знанието ви”.

Това е Астро-Психология, тя чертае вътрешните психически способности.

В предхристиянски времена, имало школи, известни днес като "мистични школи" или "мистични религии". Посланията, закодирани в писанията и в древната археология, дошли адаптирани в духовните науки. Намерението било да се предаде на посветените дълбокото значение на тези митове. Това, което по късно е станало известно като Луцифер, Сатана, или Дяволът, е символизирало Его-то, което въстанало срещу Бога, символизиращ мен самия, "Себе си", Аз-а. Истинското аз е епицентърът на цялата същност на човека. То е пълния сбор на всичко, което сме. Фалшивото его, от друга страна, е идеята и представата, която създаваме за себе си през нашия живот, което обикновено изключва всички качества, които не желаем да приемем, че важат за нас. Човечеството обаче, е било дарено със свободата да избира дали да се вслуша в своята истинска същност, или да се отдаде на изкушението, на суетата и материализма на фалшивото его. Това е най-отличителната черта, отделяща човека от животното, свободата на избор! Свободата да следваме нашите идеи и мечти, или естествените си инстинкти. Изборът да поддържаме природата или да я унищожаваме. Тази свобода на избора лежи на съвестта на целия организъм, наречен човечество.

Ракът започва от една група клетки в цялото, които престават да комуникират със съзнателния сигнал на организма. Тези клетки започват да нарастват извън контрол и да обхващат други области в организма. Тази болест е очевидна в днешния свят. Ракът на нашата Земя е господството на фалшивото ни его и откъсването ни от природата. Като цяло, за всеки човек, ракът на Земята е доминирането на фалшивото ни его и откъсването ни от природата. Като цяло, при всеки човек, суетата води до изолация и съперничество. Съперничеството води до страх и алчност. Алчността води до лъжа и безнравственост. А безнравствеността е плодородна почва за болести и войни на Земята.

Всеки акт на омраза и насилие в нашия свят, започва с омраза към себе си и със саморазрушение. И всичко това започва с прекъсването на връзката.



Божествено начало

(Слово)

В природата, всичко, което възприемаме с петте си сетива е в резултат от два основни принципа. Всичко съществуващо се създава от връзката между вибрация и материя. Вибрацията е мъжката съзидателна сила, на която противостои материята, която е женската рецептивна енергия. Така започва принципа на дуалността. Виждаме тази дуалност в древните митове и философии, до днес само тези философии и писания, чийто оригинален смисъл е бил изкривен и опорочен, налагат мнението, че едната полярност е добро, а другата е зло.

Истинските мъдреци, адепти и шамани са преподавали, че са нужни и двете, и че едната не би могла да съществува без другата.

Тези два важни принципа, идват заедно, за да създадат всички неща във вселената.



Това е Киматика.

Дори езикът, словото, божественото начало, връзката между всичко и всички неща в природата зависят от този принцип.

Пийт Петерсон в неговия труд "Киматика - науката на бъдещето" твърди, че природата ни показва примери за Киматика във всичко. Този феномен е открит, като една от основните сили, движещи биологичната еволюция по нейния път.

Дан Уинтер провел експеримент, за да докаже, че при говоренето на древните езици Иврит и Санскрит, се създава трептяща честота, която движи материята в свещени геометрични модели.

В по-нататъшните изследвания на Иврит, Санскрит, Арамейски, Арабски и други по-древни диалекти, се откриват по-стари корени от езика на галите (келтите) а най-вероятно и с още по-ранен произход.

       
            


В книгата си "Наука за Мантрата", Свами Муругешу твърди, че когато човек припява специфична дума на Санскрит и през това време снима горяща свещ, интензитета и цвета на пламъка се променят, което се дължало на честота, генерирана при тази дума.

Същата тази наука ни е показвала как намалява и повишава кръвното налягане, или казано с други думи: Определени звуци могат да влияят на кръвообращението и нервната система... Промените, предизвиквани от тези вибрации, обхващат съзнанието на човека, а също и заобикалящата атмосфера, причинявайки затопляне или охлаждане. Всичко това може да бъде разбрано, чрез изучаване и да се покаже на практика.

Това преоткрито знание за науката на звука показва, че звука е нещо повече от прости трептения. Звука не само взаимодейства с живота, но също така го поддържа и развива. Той действа като проводник на съзнателно намерение между хора, общества и цели цивилизации.

И все пак душевното страдание, което търпим поради доминацията на фалшивото ни его, се отразява в обществото. Психологическия ни разкол е прекъснал истинската връзка с вътрешното ни аз. Точно това е начина, по който действат раковите клетки в тялото. В обществото, ние сме създали езикова бариера между човечеството и останалата част от природата, която действа като рак в световен мащаб.



Документирано в историята, ефикасността на древните езици била щателно изкоренена.


Буквено-цифровия превод от Иврит на Английски показва едно пълно обръщане на двата езика, давайки като Киматичен ефект неестествени резултати.

Доктор Ленън Оруел в труда си върху ДНК-то, казва: “...една трета от сензорно-двигателния кортекс на мозъка е посветен на езика, устната кухина, устните и речта”. С други думи, излъчването на трептения през устата, чрез говор или пеене, упражнява мощен контрол над живота, информационни трептения, които влияят тотално на благосъстоянието и дори на еволюцията на видовете. Деградацията на езика, в такъв случай, доказано засяга биологията. Ако нещо толкова основно и важно като езика може да деградира и се обезценени до такава степен, без да е поставяно никога досега под съмнение, то какво повече може да изгубим? Помисли за аспекта от твоя живот, който диктува ограничаването на свободата ти.. Правителство и сили на реда, застрахователни и фармацевтични компании, данъци, разрешителни за строеж, шофьорските книжки и други. Има стотици, дори хиляди постановления, правила и граници на свободата ни. И само от тези, които току що споменахме, колко си проучил, за да разбереш дали са приложими за теб или не?

Нека погледнем правната система, която приемаме мълчаливо.



Право

Често срещана грешка сред хората е да възприемат, че всяко правило или наредба, които ги управляват, попадат в една категория "Закон". Но има много други закони, които хората спазват, без да осъзнават, че не се отнасят до тях. Друго погрешно схващане е, че конституцията дава нашите права. Конституцията не прави нищо повече от това да опише правата, които вече имаме. Ние се раждаме с неотменими права, дарени от нашия Създател. Те не са ни дадени и не могат да ни бъдат отнети. Единственото, което може човек да направи с правата е да избере дали да ги упражнява или не. Морския закон е това, което е известно като закон на водата. Той е заместен от граждански закон, и се отнася само за тези, които по желание са се обвързали с него. В същността си, морския закон е главно частен международен закон, управляващ отношенията между частни лица, които привеждат в действие океанските плавателни съдове.

Нека погледнем как и защо закон, който е измислен за управление на корпорации, бизнес и плавателни съдове, е наложил правилата си над истинските човешки същества. Това е постигнато чрез магическо обръщане на думите. Една перверзия на словото е направила така, че да убеди хората по света, че тези алтернативни закони се отнасят до тях.

Едно от преобладаващите вярвания в модерната култура е, че лицензите, разрешенията, регистрации и други форми на документация, са необходими, за да се управлява моторно превозно средство, да се използват обществените пътища, да се строят сгради и домове, да се предприемат частни стопански инициативи и много други.

Тъжното е, че тези вярвания са базирани на малко или никакво проучване и са лъжливи.

Тази система от вярвания се увековечила чрез Морския закон. Тази законодателна система първоначално била създадена да регулира кораби, акостиращи в чужди пристанища, за внасянето или изнасянето на стоки и суровини. Това се отнася за банкови и търговски дела, не за граждански. Когато даден продукт се сваля от кораба в чужда земя, тази страна поема отговорност за продукта и го описва чрез сертификат. Този сертификат маркира като рождена, датата на влизане на продукта под опека на съответната страна. Помислете защо на първо място, се налага изискване, това да има рожден сертификат.

Речника на Барън за банкови термини, дава определение за сертификат: като документ, който установява правото на собственост. Тогава разбираме, че всеки който има рожден сертификат, се определя като притежаван. Притежаван от Кого? Хората са използвани като допълнителна гаранция пред другите нации, тъй като САЩ са в банкрут. САЩ обявяват банкрут на 9-ти март 1933, и от този момент започват да взимат заеми от частна, неправителствена обединена корпорация, наричана "Федерален Резерв". Без пари, с които да изплаща заемите, САЩ започва да използва гражданите си като гаранция.

Всички удостоверения за раждане и брак са буквално стокови разписки. Просто погледнете приликите между стоковите разписки и удостоверенията за раждане. И двата документа имат дата на издаване, сериен номер, регистрационен номер или номер на разписката, описание на продукта, и оторизиран информатор, който да извести съответната правителствена агенция.

При цялата тази лесно достъпна информация, повечето хора не са наясно с участието си в Морския Закон.

Всичко това става възможно чрез манипулация на словото. Този Морски Закон превръща значението на думата "Лице" от естествен жив човек, в корпорация. Шофьорски книжки, регистрации на превозни средства, автомобилни застраховки, разрешителни за строителство, разрешителни за оръжие, разрешителни за работа, данъчни декларации, удостоверения за раждане и смърт, фишове от пътна полиция, и много други видове документи, за които се е повярвало, че са абсолютно необходими, и единствено приложими за хора или корпорации.

С подписването на такъв правен документ, индиректно се отказваш от конституционните си права и принизяваш статуса си до такъв на корпорация, която се създава точно със същото име като твоето.

Единственият начин да разделиш истинско си име от това на корпорацията е да обърнеш внимание на това, че името на корпорацията е написано само с главни букви.

Това е познато като Capitis Deminutio Maxima. Може да видиш, че шофьорската ти книжка, удостоверението за раждане, документите ти за социално осигуряване, застраховките и други, използват само главни букви, за да представят легално корпорацията с твое име, не теб.

Корпорацията е позната като юридическо лице, докато ти, като човешко същество, си реална личност. Тази заблуда става още по-голяма, когато се отнесе към съдилищата, в които отиваме. Когато се появите в съда, може да забележите че има места за свидетелите, зад дървена ограда или бариера. Ответникът трябва да премине по пътеката, до другата страна на бариерата, където седят ищецът и съдията.

Този акт символизира качването на кораб. В този момент, нещата могат да се разглеждат под Морския Закон. Съдията, действащ като капитан или банкер, е отговорен за уреждане на сметките между двете страни. Поради тази причина, всяко съдебно дело е обвързано с парична стойност. Делата се отнасят само за банкови и търговски спорове.

Щом като сметката е платена, случаят се приключва. За избягване съдебно дело под морския закон, който не защитава твоите права, трябва да не си съгласен да се представяш като юридическо лице. Това става, като заявиш, че си реален човек. Ти нямаш лично или фамилно име, защото те означават заглавие на корпорация. В едно съдебно дело, може да заявиш, съдът да положи клетва за встъпване в длъжност в твоя чест. Всеки съдия трябва да положи клетва за встъпване в длъжност, за да може да практикува. Така че трябва да подчертаеш на съда и съдебните заседатели, че съдията действа като съдия, а не като банкер.

Помни, че си истинско човешко същество на Земята. Ти не си управляван от нищо друго, освен от твоето съзнание. Законите са създадени вътре в общество. Обществото, създало законите, които се прилагат днес, е наречено законово общество.

И все пак, най-красивото в тази пълна заблуда е фактът, че ние не сме част от това законово общество, така, че неговите закони не важат за нас.

Съдии, адвокати, съдебни изпълнители са цяло едно общество. В рамките на това общество те са си създали техен собствен език, който измамно много прилича на английски.

Те имат разни нещица, като постановления и наредби, които изглеждат като закони, но всъщност се отнасят само за тези, които са от тяхното общество. Това означава главно, че пътните нарушения, изискванията за минимална възраст, и всичко с изключение на щетите, нанесени над друга личност и нейната собственост, реално не се прилага към истинския човек. Законите се отнасят само за тези, които са вътре в законовото общество.

Играта, която се разиграва, е една илюзия. Можеш да избереш просто да си отвориш очите и да изискаш свободата, с която си роден, ограничена не от друго, а от рамката в твоето въображение.

Това са само няколко примера, в уверение на това, че правата ти са защитени. За сега най-важният начин за защита срещу тази заблуда е да си наясно относно извращенията на езика, и също да си абсолютно наясно как формираш своите убеждения и понятия.

„В религията и политиката, вярванията и убежденията на хората в повечето случаи се приемат от "втора ръка", без да се поставят под въпрос, и са от авторитети, които също не са проучвали същината на въпроса, а са го приели също "втора ръка", от други като тях, чието мнение по въпроса не струва и конска пръдня”. - Марк Твен

Всички форми на извращение на езика дават огледално отражение в микрокосмоса на психиката. "И проблемът, който виждам пред човечеството днес е, че ние наистина вече не познаваме себе си.

Имаме работата си от 9:00 до 17:00, имаме къщите си, децата, сметките, телевизията, хобитата, нещата, които движим всеки ден, и накрая започваме да вярваме, че това е, което сме. Но знаеш ли, кои сме ние, извън професиите, извън статуса на "Майка" или "Баща", "Вярващ" или "Атеист", "Републиканец" или "Демократ", "Черен" или "Бял", "Мъж" или "Жена", кои сме ние?

Кои сме, дълбоко в себе си? Не знаем, защото всеки път, когато чуем някой отговор за себе си, който не желаем да възприемем, ние го отхвърляме. Ще го отхвърлим и ще го проектираме върху някой друг, и ще го съдим заради това.

Това е потискане и виждаме какво може да ни причини потискането на индивидуално ниво, а какво остава за едно колективно ниво, за Човечеството? Какво се случва, когато всички хора в света отказват да видят истинската си същност?



Психика

Карл Юнг открил, че съществува колективно безсъзнателно, свързващо всички хора. Това означава, че всички хора споделят едно общо съзнание един с друг. Това се вижда по света, описано в общата ни митология и символи, изследванията на морфогенетичните полета и науката кинезиология.

Тази колективност е един глобален пример за подсъзнателното в човешкото тяло, в което трилиони клетки споделят сигнал от същия тип. Този паразит в нас, наречен "фалшиво его", изисква постоянно подхранване, за да оцелее. Храна, гориво и всяка друга форма за поддръжане, е енергия. Човешкото съзнание е едно електромагнитно енергийно поле. Когато тази потенциална енергия бива използвана, тогава се отделя кинетична енергия, която е използвана за запазване на фалшивото его.

Този сценарий се случва в най-малките паразитни организми и стига до колективния организъм наречен "Човечество". Паразитът отделя химикали, които карат приемника да изпитва нужда от храна, от която паразита има нужда, за да оцелее.

Докато приемникът не осъзнава това, продължава да храни паразита, а самия той гладува. По подобен начин, Уилям Райх казва как цели общества страдат от психоза, причинена от липсата на храна за естествените им биологични импулси.

Той твърди, че потискането на сексуалните желания, дава енергия за поддържане силата на църквата, която е пуснала много дълбоки корени в експлоатираните маси чрез използването на сексуален глад и чувство за вина.

Това вменява боязън към властите и обвързаност на децата към техните родители. Това води до робуването в зряла възраст към социално положение и към капиталистическа експлоатация. Така се парализира силата на критичното мислене на подтиснатите маси, защото изсмуква по-голямата част биологична енергия. Накрая, това парализира развитието на съзидателните сили и прави невъзможно постигането на всеки стремеж към човешка свобода. По този начин господстващата икономическа система, в която отделни хора лесно могат да управляват масите, става управлявана от психическите модели на самите подтиснати.

Това, което Райх показва в този изключителен цитат е, че на едно колективно ниво, потискането на естествените функции, независимо дали биологически, духовни или емоционални, причинява в резултат една ненормална реакция, едно психично заболяване. Тази болест или страдание рефлектира върху масите, чрез колективното безсъзнателно и действа като епидемия.

Човечеството е заразено с неспособност на свобода. Което означава, че на хората и масите им липсва способността да владеят себе си на психично ниво, и това се проявява в макрокосмоса под формата на правителства и организирани религиозни сили. Отваряйки, по този начин престола, нашия национален и индивидуален трон, за който и да е, за каквото и да е. За да бъде зает от омразните владетели на земята, патриарсите на цивилизацията... политическа, социална, икономическа и духовна диктатура, психически деспотизъм. Тази проста болест на нашата психика, тази липса на отговорност и отричане от основни човешки свободи, е проправила път за всеки тиранин, управлявал някога хора на тази планета. Човечеството е затворено в цикъл на страх, апатия и омраза. Тези човешки инстинкти движат йерархични политически системи и бюрокрации, които най-често ограничават основното човешко право на стремеж към щастие.

„Общество, което е основано на страх, апатия и омраза, изражда система, която в основата си засяга самото щастие на човека. Това потиска индивидуалното развитие и го държи в един цикличен поведенчески модел на високомерие и малоценност в едно класово общество, базирано на лъжливи идеали”. - Марк Цимерман

Но тези деспотични тирани, демонизирани от масите, не са по-различни от нас. Всъщност те са едни от нас. В книгата си "Пророкът", Халил Джубран, поетично заявява: „Казвам ви, така както святото и праведното не могат да минат отвъд най-възвишеното, което е във всеки един от вас. Така и покварения и слабия не може да падне по-ниско от най-ниското, което също е във всеки един от вас. Всеки един от нас е способен да извърши най-ужасяващия грях както и да покаже най-прекрасното състрадание към ближния”.

Това е истинското определение за болестта в психиката и душата на човека.

„Нашата борба не е срещу плътта и кръвта, а срещу господари, срещу силите, срещу владетелите на мрака в този свят, срещу духовната порочност по високите места”. - Ефесяни 6:12

Помислете за всяка власт, която смятате, че е над вас... Кралски фамилии, правителствени лидери, обединените нации, финансови организации, корпоративни монополи и медийни гиганти. Всички те са аспекти на фалшивото ни его. Те са проявата на физическо ниво, на собственото ни заболяване. Те се нуждаят от съзнателното ни участие, от съзнателна ни енергия, за да оцелеят. Защото без нашето съдействие, без да ги снабдяваме с поддържащата храна, те умират от глад. Тяхната истинска същност зависи от нашето желание да бъдем управлявани.

Типичен симптом на болестта на човечеството в днешни дни е нашето постоянно отричане, че сме болни.



Потискане

Ние постоянно потискаме тези качества, които сме избрали да не приемаме за себе си. Това е причината, поради която е толкова трудно да видим фалшивото его и неговите многобройни проявления, такива каквито наистина са.

„Една нация може да преживее заблудите си, и дори амбициите си. Но не може да преживее предателството отвътре”. - Марк Тулий Цицерон

Това е истинската същност на фалшивото его, то действа като примамка, за да ни отклони от свободата, която наистина имаме. За да оцелее този паразит на психиката ни, той трябва да ни снабдява с химически вещества, които да ни направят зависими от него. В този случай, храна му е нашата съзнателна енергия, която създаваме, за да храним паразита, химическото вещество на страха кара човечеството да се нуждае от закрила и защита.

Функциите за оцеляване на тялото могат да се сведат до две основни функции, приложими за оцеляването на всеки организъм: Трябва да е способен да расте, да се храни, да се грижи за физическото си тяло, но трябва да има способността също така, да се защитава.

Така, че ако можеш само да се развиваш, но не можеш да се защитаваш, ставаш храна на нещо друго. Така, че оцеляването означава едно равновесие на растеж и защита. От историята на човешката цивилизация и еволюция откриваме, че нашата природа е да сме в едно състояние на развитие и растеж.

И се предполага, че нашата защита трябва да се използва само, за да ни помага в онези моменти на заплаха. Не можете да бъдете в състояние на растеж и на защита едновременно. Така че важното е... когато видим нужда от защита, стресовите хормони на тялото свиват кръвоносните съдове в стомаха и вътрешностите, които са органите, отговорни за растежа. Проблема е, че ако махнете кръвта от вътрешностите и я преместите в ръцете, тогава не остава кръв във вътрешностите, което означава: няма растеж, Но си готов за битка. И когато твоята битка свърши, кръвта се връща отново във вътрешностите и ти растеш отново.

Но света, в който живеем днес, страхът е 24 часа, 7 дни в седмицата. Така, че ние имаме постоянно освобождаване на стрес хормони в тялото си. Освобождават се през цялото време, държейки ни в готовност да се бием или да бягаме, във всеки един момент.. Ние сме готови да побегнем... защото сме нащрек. Така, че проблема е, как влияе това върху твоето разпределяне на енергията?

И казват, че отделяме по-голямата част от енергията си за защита. Не можеш да оцелееш, ако през цялото време си в състояние на защита. И щом паразита може да контролира природата на страха, може да създава страх сред нас, от който само той може да ни защити.

Съвременно физическо доказателство за това идва от Збигнев Бжежински, бивш държавен секретар, също така, поддръжник на Барак Обама.

В неговата книга "Голямата шахматна дъска" той казва: „Колкото повече Америка се превръща в мулти културно общество, може да се окаже, че става все по-трудно да постига консенсус по външните въпроси освен при обстоятелства на истински масивна и широко възприета, директна външна заплаха”.

Дори и райхфюрера на нацистката партия, Херман Гьоринг, обобщава перфектно тази игра на търсене и предлагане, когато казва: „Хората винаги могат да бъдат накарани да следват заповедите на лидерите, това е лесно. Всичко, което трябва направите е да им кажете, че ги нападат и да обвините миротворците в липса на патриотизъм и излагане страната на опасност. Това действа по един и същи начин във всяка страна. То действа, освен това, по един и същи начин и във всяка отделна психика”.

Просто помнете, че фалшивото его има само едно желание: да стане по-велико и по-силно от истинското аз. Тази болест ни кара да вярваме, че сме отделни от природата.

Заради това виждаме такова увеличаване зависимостта от технологиите. Заради това виждаме да се прави толкова малко за Земята и за околната среда. Заради това виждаме фанатизъм, расизъм, сексизъм, и всяка друга форма на дискриминация, водеща до престъпления, насилие, войни, и накрая цялостното унищожаване на организма.

Това безкрайно състояние на страх, объркване и изолация, в което явно живее нашия свят, е симптом на фалшивото его, създаващо една фалшива заплаха. Ако хората изграждат своята самоличност, идентифицирайки се с авторитета в обществото, то свободата предизвиква мъчително безпокойство.

„Тогава те трябва да скрият жертвата в себе си, чрез насилие над другите”. - Арно Груен



Символи

Много от президентите на Съединените Щати имат кръвна връзка помежду си. Фамилията Буш има кръвна връзка с голям брой предишни президенти. Джордж Вашингтон, Милърд Филмор, Франклин Пиърс, Ейбрахам Линкълн, Илюшъс Грант, Ръдърфорд Хейс, Джеймс Гарфийлд, Грувър Кливланд, Теодор Рузвелт, Уилям Тафт, Келвин Кулидж, Хърбърт Хувър, Франклин Рузвелт, Ричард Никсън и Джералд Форд. Майкъл Царион в своята творба посочва, че Буш е тясно свързан с всеки европейски монарх, действащ или не и има роднинска връзка с всеки член на Британското кралско семейство.

Родословното дърво на Буш може да се опише назад, чак до началото на 15-ти век. Той е директен наследник на Хенри III и на сестрата на Хенри VIII - Мария Тюдор. Той произлиза също и от Чарлз II, крал на Англия. Също така научаваме, че Джордж У. Буш е пряк потомък на Годфрид де Булон. Годфрид е бил първия крал на Йерусалим, след като бил превзет от Сарацините, което е било името на Ислямската вяра по време на средновековието. Интересно е да се отбележи, че сегашната окупация на САЩ в Близкия изток е отново установена от същата фамилия. Джордж Буш старши през 1991, и след това отново, от Джордж Буш младши през 2003. Джордж Буш младши се оказа братовчед и на двамата си съперници за Белия дом, и в двата си мандата - Ал Гор и Джон Кери.

Президента на демократите Барак Обама, също има кръвни връзки с Джордж У. Буш, както и с Джералд Форд, Линдън Джонсън, Хари Труман, Джеймс Мадисън и британския премиер сър Уинстън Чърчил.

Опонентът му на президентските избори през 2008г. Джон Маккейн е наследник на Робърт де Брус, крал Уилям I на Шотландия, а също на Годфрид де Булон. И може би най-интересният аспект на кръвните връзки е факта, че цялото Британско кралско семейство е наследник на мюсюлманския пророк Мохамед чрез Арабските крале на Шибил.

Тази кръвна линия се предавала през кралете на Португалия, Кастиля, и накрая чак до крал Едуард IV. Това е много различна история от това, което медиите ти наливат всеки ден, тази съществуваща идея за потомствено превъзходство... е напълно развенчана съгласно най-достоверния изследовател на аристократичните фамилии, Бъркската родословна книга

Това само идва да покаже, че има една истинска история и после има една изфабрикуваната илюзия, фасадата, представена на публиката. Тези кръвни връзки продължават, и продължават и са документирани в книги като Бъркската родословна книга и други подобни. Смисълът на всичко това е, че виждаме не само едни и същи хора, но и едни и същи намерения сред хората с високо положение в монархиите, династиите, аристокрацията и демокрацията, в миналото и настоящото. И всички те са свързани с физическа и символична връзка. Тази кръвна линия пази символа на нашата болест.

„За да създадете повече или по-малко вярна представа за себе си... просто трябва да достигнете и осъзнаете тези аспекти от себе си, за които не сте знаели, че съществуват. И тези аспекти са лесно различими, защото се проявяват като твои симптоми...” - Кен Уилбър



Симптоми

Симптомите на нашата психично-духовна болест, са войните, терористичните атаки, изкуствените или причинени от човека и от лидерите бедствия. Докато хората продължават да са неосъзнати за техните вътрешни стремежи и природа, все няма да разбират защо се случват тези събития и защо такива фигури се издигат винаги на определени властови позиции.

Причината, поради която сме се проваляли през хилядолетията в овладяването на тези постоянно управляващи ни архетипи, е защото от хилядолетия се борим със симптомите на болестта, а не с първопричината.

На мястото на всяко корумпирано правителство, свалено от потискани революционери, се избират нови две, всеки път. Защото истинската причина за едно корумпирано правителство, не е в личността, управляваща това правителство.

Тя е в психиката на всеки човек. Защото един несъзнателен носител на смъртоносен паразит, ще направи всичко, за да откаже да признае, че е неспособен да бъде свободен.

„Хората биха направили всичко, без значение колко е абсурдно, само за да избегнат да се изправят срещу собствената си душа”. - Карл Юнг

Толкова сме лишени от здрав разум в този свят, че малкото, които просто спират да се проектират върху другите и започнат да се изправят срещу собствените си демони, са смятани за невротични.

Статия, написана през 1950 твърди, че проучвания са показали, че индивиди, изолирани от познатата им социална и културна среда, стават невротични. Това показва, че когато тези индивиди нямат никакъв обект, с който да идентифицират своите най-тъмни мисли, те започват да виждат тези неща в самите себе си, това, което са отказвали да признаят преди, и са били неспособни да разберат защо се появява и как да се справят. Да се изправиш срещу истинската си вътрешна същност е практически непознато в днешния ни свят. Тогава, без значение колко цивилизации загиват и възникват, колективното ни съзнание е това, което създава нашата управляваща система, а не отделните личности.

"Определението за лудост, е да правиш едно и също нещо, отново и отново... и да очакваш различни резултати." - Алберт Айнщайн

И ще предположите, че след безброй опити, хората биха осъзнали, че един материален отговор не е решението. Но ето ни все още тук... хиляди години по късно, с технологии, клониращи ДНК, с превозни средства, които преодоляват звуковата бариера и навлизат в дълбините на космоса, с наука, която може да преодолее почти всяка болест, и въпреки това, все пропускаме да обърнем внимание на значението на мислите и съзнанието.

Това е самото определение за лудост. И всеки един от нас е отговорен за тази психо епидемия. Защото убиваме вестоносеца, без да обърнем внимание на съобщението.



Себе си, Аз

...През 90-те, трима нобелови лауреати по медицина, правят изследване, което разкрива, че първичната функция на ДНК се състои не в синтеза на протеини, както е било широко разпространено през миналия век, а в приемането и излъчването на електромагнитни вълни.

По-малко от 3% от функциите на ДНК включвали производство на протеини, а повече от 90% - свързани с биоакустичната и биоелектричната сигнализация. Защо е толкова важно да знаем, че ДНК взима участия в биоелектричната сигнализация?

Института HEARTHMATH е открил, че сърцето и мозъка поддържат постоянен двупосочен диалог, като всеки влияе на функционирането на другия. Въпреки, че не е широко известно, сърцето изпраща много повече информация към мозъка, отколкото мозъка изпраща към сърцето. И сигналите, които сърцето изпраща към мозъка, могат да окажат влияние на възприятията, емоционалните прояви и висшите познавателни функции. Сърцето също така генерира най-силния ритъм на електромагнитно поле в тялото, и това реално може да бъде измерено в мозъчните вълни на хората около нас.

Съвсем буквално сме една електромагнитна проява на най-висшите ни съзнателни действия

Доказано е във всяко отношение, че природата на електромагнетизма е дуална. Всяка материя съдържа отрицателен и положителен заряд, което означава, че организмите са изградени също на този принцип.

Присъщата на всеки организъм хомеостаза, е един баланс между двата полюса. Нещо повече, изследвания при емоционална активност показват, че полето, излъчвано от сърцето, е носител на емоционална информация и среда за био-електромагнитна комуникация, в тялото и извън него. Изследвания показват ясно промените в полето на сърцето, когато изпитваме различни чувства. Те се улавят от мозъците на хората около нас и очевидно могат да влияят на клетките, водата и ДНК, изследвани в лабораторни условия.

Химическите вещества, изпускани от един колективен паразит генерират биоелектричен сигнал, различен от този, който излъчва приемника. Този сигнал е разпръснат в организмите на нашето общество и би се разраснал в целия организъм, освен, ако не му противодейства една балансираща противоположна сила.

Д-р Фриц Алан По открил, че клетките на нашето тяло комуникират посредством био-фотони, представляващи миниатюрни порции светлина, като обособени единици в едно електромагнитно поле. Тази система за комуникация вътре в нашето тялото, съществува и между хората, известна като морфичен резонанс. Това е се е знаело от шаманите, мъдреците и адептите от древността.

Тези учения са заемали широко място в праисторическите култури. Не е било случайно, че художествените изразни средства и ритуалите са били крайъгълния камък на всяка древна цивилизация.

Изкуството било използвано като индивидуален начин за трениране тъмната страна на психиката и въвеждането й в съзнателния ум. Това било смятано съвсем буквално, за психотерапия. Ритуали се правели около астрологичните дати. Както вече научихме, изследването на звездите и планетите отразява нашата собствена астро-психология. Шаманите изпълнявали ритуали на астрологически дати, които имали връзка с физиологичния ритъм или психологичния цикъл. Тези ритуали карали участващите в тях, да осъзнават тяхната вътрешна същност и предотвратявали потискането от психологично естество.

Докато хората се изправяли пред своите вътрешни демони и ги приемали като свои, те не ги проектирали колективно във физическия свят. „Ако извадиш навън това, което е вътре в теб, то ще те спаси. Ако не извадиш навън това, което е вътре в теб, то ще те унищожи”. - Гностичния Христос (Свитъците от Мъртво Море)

Резултатите от нашата психологична болест започнаха да се увеличават бързо след една серия от катастрофи, вкарвайки колективното съзнание в едно соматично състояние на борба или бягство. Това отслаби имунитета на популацията, чрез внедряването на едно състояние на невероятен стрес. Нашето тяло става по-възприемчиво към болести, когато е под стрес. По този начин, Човечеството се разболя, когато цели земи бяха погълнати от водите на потопа. Това прогони много племена, вождове и цивилизации от домове им, а техните ритуални практики, използвани като път към психичното здраве, бяха изоставени, заради оцеляването от катастрофата и търсенето на нов дом. Шаманите се пръснали по много, нови места по света.

Тази информация била потулена. Карат ни да вярваме, че развити цивилизации, като древен Египет и Маите в Средна Америка, са се появили тук, без по-ранни елементарни следи или доказателства за развитие на разумна човешка дейност, извели ги към техния апогей.

Учили са ни да вярваме, че техните невероятни познания по математика, астрология, земеделие, икономика, държавно управление и архитектура, са дошли от никъде...

Това днес води много изследователи до разбирането, че произхода на тези цивилизации е бил потулен. Не е изненадващо, че силата, която е тласнала към потулването на това знание идва от същите тези кръвни линии на политически и религиозни лидери, споменати по-рано. Това са някои от известните изгаряния и конфискации на книги, на важни текстове от нашата история. И въпреки всичкото това унищожение, все още има разпръснати останки от древните цивилизации в почти всяка държава. Има невероятни доказателства за древни култури, посещавали Северна Америка, дълго преди общоприетото схващане за Европейска колонизация.

Бари Фел казва в своята книга "Америка Преди Христа": „Съществуват древни надписи, за които вече се съобщава от почти всички части на САЩ, Канада и Латинска Америка... написани на различни Европейски и Средиземноморски езици, на азбуки, датиращи отпреди 2500 години”.

Уилям Коминс Бюмон пише: „...цивилизациите на Толтеките и Маите не са възникнали на Американска земя, а са се появили там, напълно в разцвета си, с добре развито изкуство и йероглифна система на писане, сходна с Египетската”.

Открито е, че съществуват хиляди праисторически места в Ню Ингланд и няколко други северни щати, където могат да се видят надписи, гравюри и могили, създадени от мореплаватели друиди отпреди около 800 г. Пр. Хр.

Освен това, за да се потули тази информация, било заповядано от кръвните линии, не само да се изгорят документите, съдържащи истински исторически факти, но и да се унищожат културите, от които произлезли тези древни шамани.

Най-опустошителния геноцид, състоял се някога, е бил и все още е, унищожението на шаманските племена. Изгубили сме корените на традициите си, не знаем нищо за ритуалите. Танците на дракона и призрачните танци на Американските индианци... за какво мислите е било всичко това? Всички тези шамани по света...? Когато извършват техните ритуали, те правят така... тяхната работа е, хармонично, чрез танци, да заздравяват имунната система на Земята, но всички те били избити. По такъв начин, че през 17-ти век, точно периода, за който говоря, имало навсякъде такива правила, че ако срещнеш индианец, да го унищожиш. Колумб е бил изпратен на експедиция, заедно с агенти на короната, за да разруши живота на местните и да заграбват природни ресурси. Той отишъл на всеки Карибски остров, изземвал златото и отвеждал толкова роби от местното племе Тано, колкото могъл. 5 милиона местни били убити само за 3 години, според Лий Трабих (Leah Trabich). За 15 години, племето Арауак от 250 000 души, било напълно унищожено. - Хауърд Зин. Населението на САЩ преди контакта с Европа било над 12 милиона. Четири века по-късно, броя намалял с 95%, до 237 хиляди. - Лий Трабих. От 1494г. до 1508г. над три милиона души са загинали от войни, робство и в мините.

Кой от бъдещите поколения ще повярва в това? Самия аз, пишейки го като очевидец с широки познания, едва го вярвам... Очите ми са видели тези действия, толкова чужди на човешката природа, че и сега треперя докато пиша. - Бартоломю де ла Каса

Друг агент на кръвната линия с фалшиво его, бил Ернандо Кортес, който погубил племето на Ацтеките и плячкосал природните им ресурсите. Същия бил случаят и с втория братовчед на Кортес, Франциско Пицаро, който завладял империята на Инките в Перу.

Тези варварщини се виждали навсякъде и в Африка, Нова Зеландия, Нова Гвинея, Източен Тимор и все още могат да се видят днес в Канада.

Това е бил един обмислен опит да се погребат всякакви оцелели останки от древния свят и нашата истинска история. Наивна грешка е обаче, да квалифицираме и обвиняваме всичко и всички свързани със политика или религии, за това потулване на знанието. Съвсем естествено е за хората да копнеят за духовни знания, когато има толкова много, измислено липсващи звена и извращения в духовните текстове днес. И поради тази липса на духовно знание, честните и морални хора, които просто се опитват да разберат своето място в този свят, се превръщат в основни консуматори на пазара, за тези, които искат да се възползват от тази уязвимост. За да имат достатъчно власт да управляват нашия собствен живот.

Ако погледнем към Ню Ейдж движението, например, което е друг вид капан, част от всичко това, където хората могат наистина да намерят края си. Те са в търсене на нещо, толкова отчаяно... че приемат всичко, което им се предлага на тях и на нас.

Но всъщност това не се базира на никакво истинско познание, то продължава да е форма, произлизаща от един религиозен модел. Хората търсят наистина нещо ново, те настина търсят един нов модел на духовност, или да усъвършенстват себе си или да променят нещо, но това се оказва измама. И това, което правят всъщност е, че те те водят към друг модел на групово мислене или ню ейдж религия, или каквото и да е друго, и хората продължават да не са способни да се освободят наистина и да следват своя собствен... път, или тяхната собствена посока, което мисля, че е изключително важно във всичко това. „Всеки от нас е нещо като шизофренична личност, трагично разединена срещу самите нас”. - Мартин Лутер Кинг Мл.

В пред християнската ера съществували няколко култа с невероятна сила. Най-забележителният - Звезден, Слънчев, Сатурнов, Лунен и Гъбен култ. Лесно се вижда, че поклонниците на Лунния бог, съставяли лунния култ. Поклонниците на Слънчевия бог, се числели към слънчевия култ. Сатурновия култ, в който влизали финикийци и ханаанци, боготворял Ел, или Ели. Библейското изселване на евреите от Египет, показвало, че те влезли в Ханаан и се присъединили към лунния култ към Изис, Слънчевият култ към Ра, и Сатурниевия култ към Ел. За да образуват Изис-Ра-Ел. Израел.

Старите израелски култове и митология, почитането на Яхве, патриархалните легенди, пребиваването в Египет, и така нататък, са основани на религията на свещената гъба, развита от основната философия на плодородието в древния Близък изток. - Джон Марко Алегро. Еврейската митра, мюсюлманските тюрбани и военните барети произлизат от символа на гъбения култ.

Един от първите и най-важни култове, без съмнение бил звездния. И макар, че голяма част от тези древни култове били създадени за шамански цели и земно администриране, все пак някои били обзети от други намерения. Точно, както може да си представите, при което и да е установяване на власт, малки култове се формирали вътре в основните култове, за почитане на отделни божества. Култа към Митра и култа към Дионисий са два примера. Днес все още може да видите митраическата или фригийска шапка, върху символа на своеволно създадения долар, гербовете на много страни, обратната страна на флага на Парагвай, печата на Сената на САЩ, и дори включен в слънчевия култ, който сега наричаме Коледа. При култа към Дионисий, са били чествани много празници, като Великата Дионисия, чествана в Атина, около пролетното равноденствие.

Най-важното събитие на този фестивал било състезанието Таймела (Thaimela), в което поети, музиканти и артисти се представяли на сцена под небето. Музикантите не трябвало да плащат данъци, а членовете на артистичната гилдия не били длъжни да участват във военните дела.

Култът към Дионисий все още е жив днес... под формата на развлекателната индустрия.

„Християнската църква е една енциклопедия на праисторическите култове”. - Фридрих Ницше

В Стария завет се съдържа историята за цялото им появяване. „Елитните династии от тези култове, действат чрез наследниците си в днешния свят и са изключително могъщи”. - Джордън Максуел

Тези култисти продължават да съществуват на много важни позиции от властта, навсякъде, по целия цивилизован свят. Все още най-важната роля на тези групи е да фабрикува единодушието и съучастието на хората. Съзнателният ум е креативния ум, единственият, който е в състояние да разбере вашата собствена идентичност.

Това прави същинското мислене. После имаме подсъзнателния ум, в него няма същност, подсъзнанието е като касетофон, то записва поведение, реакции и после, с едно натискане на някой бутон, възпроизвежда дадено поведение, реакция, автоматично. Много удобно нещо е, защото така не трябва да научаваме нещо отново, през цялото време, веднъж като го научим, може да си направим модел. Проблема е, че основните модели на вярвания и поведения, които са програмирани в подсъзнанието, идват от нашите учители, което са основно родителите ни, семейството и обществото ни. Така, че повечето хора дори не разбират колко лесно се влияем от средата. Всеки човек, когото срещаме, всяка отделна ситуация, пред която се изправяме, всяка думичка, казана по телевизията.

За съзнанието това може да не изглежда кой знае какво влияние, но подсъзнанието е създадено специално така, че да оставя всеки сигнал от средата да ви оказва влияние, без да го осъзнавате. Тогава въпросът е – съзнателен или подсъзнателен живот водим?

И сега науките за неврологията ни казват, че при развитието в нашия живот, само 5% от него се контролира от съзнанието и 95% от времето се контролира от подсъзнанието, с програми, инсталирани там от други хора.

И проблемът е, че това означава, че когато тези програми се изпълняват - ние не ги виждаме.

Скептиците просто ще седят там и ще казват: "Съзнание? Архетипи? Астрология?"

"Не, не, не, ние създаваме неща с ръцете си, не с умовете си."

"Архетипите не са материални, те не могат да ми повлияят."

Но когато се замислите над факта, че сме осъзнати само за тази много малка част от нашето поведение... Това, за което не си даваме сметка е, че цели държави, цели цивилизации, си мислят, че са свободни и независими, но подсъзнателно, толкова ги е страх да бъдат свободни и независими, че ще се молят да бъдат управлявани и ако не могат да го направят сами, кой мислите съзнателно или подсъзнателно ще поеме тази отговорност? Това обикновено завършва с онази силна, мъжка, враждебна архетипна фигура. Когато сме в опасност, ние не търсим майка си да ни нахрани, ние искаме нашия баща да ни защити. И точно тогава, в ерата на страха, в тази епоха на катастрофи, на този паразит (фалшивото его), виждаме мъжко доминиране.

Един от основните начини за отказване от отговорността ни и от нашата съзнателна енергия, са парите. Със сигурност не искаме да си признаем, че зависимостта ни от парите е грешка, защото това би означавало, че грешката е в самите нас. А бог забранил ние да поемаме отговорност за нашия живот... така че обвиняваме парите. Това е крайъгълния камък на цялата илюзия, изграждана около нас от фалшивото его.

Казват, че парите са корена на всяко зло. И все пак те не могат да са зло, защото са само символ. Символите само носят вярата и духа на наблюдателя. Това означава, че символа на хартиените пари пробужда и изкарва на повърхността злите намерения и вродените недостатъци на нашето фалшиво его. Парите съществуват, само защото сме съгласни да ги приемаме като нещо стойностно. И за да илюстрираме още повече неспособността си на свобода, сме дали контрола на нашите, основани на вяра пари на една частна корпорация, вместо на федералното правителство.

Няма закон, който да казва, че трябва да използваме банкноти на федералния резерв като пари. Избираме го, защото се страхуваме от алтернативата...



Независимост.

"Няма по-безнадеждно поробени от тези, които лъжливо вярват че са свободни." - Гьоте

Но всъщност дори не става въпрос за пари, а за енергия, защото парите са само това материално нещо, което позволява милиарди хора да жадуват само едно нещо и да влагат своята енергия за същото нещо. Не става въпрос за плазмения телевизор, или начина на живот или работа или друго важно, или статуса, постигнат наистина накрая, защото знаем, че сме празни.

Тези хора чувстват тъга, самота и празнота също като всички останали толкова, че дори искат да запълнят тази празнота с материализъм, защото мислят, че това ще ги накара да се чувстват по-добре. Или искат да притъпят чувството на празнота с материални придобивки, тогава всичко това ни връща отново към онова чувство, че трябва да оставяме нашата зависимост в ръцете на нещо външно, нещо, над което нямаме абсолютно никакъв контрол.

Това, което виждаме сега, с всичкото съперничество по между ни, унищожавайки се един друг, войни, надпревара за материално съществуване, изнасилването на планетата


Киматика / Човека като ненютонова течност






                                    Киматика-Жрецы Египта
                                          

                             
                                  Глас и Киматика




                            Въздействието на звука на пясъка

                                          

                         
                            Звук, пясък, физика красота

За тези, които не са гледали видео, как звуците на различни честоти влияят на течности или разпръснат пясък.

Определение за Киматика Wiki (от гръцки Κῦμα «вълна".) - Науката, която изучава видимия звук и вибрация, която е подраздел на модални явления. Обикновено се произвежда Вибрация на повърхноста на пластина, диафрагмата или мембрана и региона на максимална и минимална денивелация видимо се проявява на тънък слой от частици, пасти или течности. Ярък и забавен пример за явлението киматика (и физика) са, например, фигурите Kладни. В научната литература, терминът "киматика" почти никога не се използва.

Съществува ли връзка между звука, вибрацията и физическата реалност? Има ли звукът потенциала да създава?
                 
Киматика е процес за визуализация на звука и вибрациите, чрез използване на сол, пясък, вода. При тези различни техники и в зависимост от честотата на звука, могат да се забележат различни форми и модели, които се образуват на повърхността на плочата, върху която се провежда експеримента.

Терминът за тази област в науката идва от изследването Модалeн феномен, провеждан от Ханс Йени - швейцарски лекар и пионер в тази област, който впоследствие носи името "Киматика" (Cymatics). Думата Cymatics произтича от гръцката "kuma" - "вълна", за да се опишат периодичните ефекти, звуци и вибрации.

Киматика също се свързва с експериментът Кладни (Chladni Plate), носещ името на немски физик и музикант Ernst Florens Friedrich Chladni, който изучавал вибриращите плочи и изчислявал скоростта на звука в различна среда. За този си принос някои го наричали дори Бащата на Акустиката.

       
14Hz-square-wave-water 16Hz-Sine-wave-Water
    14Hz Квадратна вълна във вода                  16Hz Синусова вълна във вода 

14Hz-Triangle-wave-and-water 55Hz-square-wave-water
    14Hz Триъгълна вълна в алкохол            55Hz Квадратна вълна във вода

40Hz-Sine-Wave-Water-Alchohol-Mix
40Hz Синусова вълна във вода и алкохолен микс
    http://www.mystics.eu/       
              

Всичко това много напомня на индийските янтри:





Както е известно - мудри, янтри и мантри (и дори т.нар тантра) - Всичко е свързано. Както можете да видите, под влиянието на звука (мантра), ние получаваме един образ (янтра).


                      

Кой прави снежинките и с какъв звук? Снежинка - това е замразен звук. Няма да говорим за това, как нашите негативни думи (и основната им причина - мисли) въздействат върху пространството около нас...

Аристотел е смятал, че честотата на звука играе важна роля в неговата епоха: "В Египет, когато свещениците пееха химни на боговете, те пeeха само със седемте гласни звука. Тези гласни имат такава хармония/благозвучие, че на хората е бе приятно да слушат, но този звук не бе нито като флейта, и нито като лира . "

                          

Такова благозвучие, без съмнение, са подобрени чрез пеене в реверберационна стая. Такава реверберация днес играе важна роля във всяка църква, нейната мисия да се увеличи чувството за връзка с духа, плюс оптимизиране на това състояние, за това помага църковния хор, молитвата на мюезина в джамията, звукове от пеещи чаши и камбани в храма на Буда. Гласните се считат за свещени в цялата древна египетска история и късния период. Тези гласни са проучени в древните египетски текстове, те са религиозна, тъй като се оказа, че в много случаи гласни са били предназначени само за пеене, но не и за произношение. Подобно пеене на закрито винаги подпомага реверберация. През 1977 г. учени провеждат експеримент върху Cymatics. Целта на експеримента е служил като намиране на начини за производство на видима резонанс на акустични вихри, срещащи се в саркофага в възбуждане на генератора и акустичните високоговорителите, като по този начин се имитира пеенето на гласните от свещеници.

                     


Северозападната част на саркофага е била силно повредена, и за да се опъне PVC мембрана върху отворената горна част и поддържане на хоризонтална равна повърхност, нужен е бил ремонт нс счупени ъгли и изравняване на горните краища, които до голяма степен били изронени. Това било постигнато чрез разширени листовете полистиррол, залепваща лента и предварително подготвени алуминиеви части. Мембраната била изтеглена над саркофага чрез употреба в периметъра на 43 чували с пясък, около 1 кг. всеки. Acoustic високоговорител се намира в центъра вътре в саркофага и е свързан към звуковия генератор (усилвател). Накрая, по цялата повърхност на мембраната е посипан кварцов пясък. Включването на генератора започнало с честота 20 кХц, след това честотата се намалавала бавно и внимателно са наблюдавали движението на песъчинките. При всяка достатъчно променена честота се е появявал графичен дизайн, това било записано и снимано на фотографски филм.

                  

Експериментът се увенчаха с успех и изключително разнообразен набор от фотографии на кинематиката, които значително са превишавали по сложност, всички предварително получени по време на рутинни тестове в лаборатории. Много от тези изображения изглеждат странни с много слоеве от пясък. Предполага се, че това е свидетелство за наличието на местен високо статичен заряд, който е създаден като резултат от възбуждането на садържащите кварц кристали на гранита. Някои от образите изглеждали като органична материя, а други приличали на древните египетски йероглифи. Как се получават, тези рисунки? Може би всичко е просто, всяко създание, или символ, до появата на човека на Земята, е имало свой собствен звук, "собствена песен", която след това е породила и тяхната графична структура. В крайна сметка: "Първо беше Словото", т.е. Звукът.

Следващият пример се отнася до гигантската шестоъгълна форма, намираща се близо до северния полюс на Сатурн. Планетарни експерти потвърдиха наличието на няколко възможни хипотези на тази функция. Тази вълнова структура на полюс на Сатурн е довело учените до следното обяснение, показано по-долу в схематична форма.          

Mасивния вулканичен обект, вероятно е гигантски гейзер изпращащ непрекъснат поток от нискочестотна звукова енергия към повърхността на Сатурн. Тази енергия причинява конвекционни течения (конвекция - е процес на пренос на топлина и се извършва чрез прехвърляне на енергийния поток на течност или газ) в рамките на групата от частици лед на полярната шапка, което води до образуването на огромна кръгова ограда (палисада). Когато ниско честотния звук, излъчван достига до повърхността на кръгова ограда, той се отразява незабавно и се стреми към епицентърът на звука. В средата на мистериозната площ между оградата и епицентъра, отразената звукова енергията частично неутрализира звуковата енергия идваща и насочена навън. Честотата на звука и измерването на преградата са основните фактори при определянето на формата на централната област, в който се образува облака: по мнение на учените, именно това обяснява естеството на шестоъгълна шапка на Сатурн.


http://cymatika.ru/egiptologiya/


                       

Няколко думи за изкуствено създадените азбуки.

ПИСМА санскрит и иврит това са 2-измерна имитация на 3-измерни имплозивно компресирани вълни на светлината в човешкото ДНК, които се движат под "златната спирала" (златната среда) на Фибоначи. ДРЕВНИ хиперборейците са имали знания, за да видят тази имплозивна вълна (като че сянката на пламъка от горяща свещ върху дисплея -стена в движение). "Развъртайки" тази вълна във виртуалния тетраедър на 360 градуса около оста си те са получили ПИСМАТА санскрит и иврит, записвайки ги в 2-измерна плоскост. Цялата азбука - това е имплозивна компресия на светлинните вълни.

Санскрит е бил изобретен за фиксиране на звуковата честота на пределно точни дължина, ритъм и вълнова "висоочина" на звуковия "ред" (звукова вълна много по-интензивна от светлиннната), което и предполагало точното запаметяване на звуковата сакрална вълна "Аум". Участъци от тази "вълна" по-късно са наречени «Sruti», т. е. думата "сРути" или "сРоти" което левитските свещенници са реверсирали на Тора. Санскрит има идеалните характеристики за измерване и промяна на времето на звучене - при манипулиране на материята в движение. (Спомнете си първите вимани() са описани именно на санскрит в Махабхарата, Рамаяна, и т.н.


* ЗАБЕЛЕЖКА: Доколкото анализа на Ведите и ведическите РОТИ (Тори) не е предмет на тази работа, по-долу са няколко бележки под линия за един бърз поглед на някои от ведическите думи и парадигми. Проследете сами за себе си (за сравнение) приведената добре позната информацията по Ведите, Санскрит и Ведическия брахманизъм. Освен това в тази работа ще се прегледат и някои материали по парадигмата на "РОТА-ТОРА." Без ровене в езотеричното и разбор на думи от санскрит можем да стигнем до някои заключения относно Тора:





Човека като ненютонова течност

Ненютонови течности се наричат флуидни потоци, при която вискозитетът им е в зависимост от градиента на скоростта. Обикновено такива течности са силно нехомогенни и се състоят от големи молекули, образуващи сложни пространствени структури. Най-простият вътрешен илюстративен пример може да бъде смес от нишесте с малко количество вода. Колкото по-бързо протича външното въздействие на суспендираните в течноста макромолекули на свързващото вещество, толкова по-висок е вискозитетът му [на течноста] И с прости думи - странноста на тази течност е, че при бързо взаимодействие тя се държи като твърдо вещество, а при бавно като течност. Вижте какви "човечета" се появяват от тази течност под влиянието на звука. Веднага ви предупредя - не трябва да развалят високоговорителите на висока мощност, но да се опита да се пробва тава ще бъде страхотно :)

                 


> Хождение по воде Ненютоновская жидкость   
                


По такава течност, може дори да се тича, а ла Исус Христос ходeше по водата като по суша :)                                             

               
           

                                   
                 

неделя, 20 декември 2015 г.

Речта РА / Понятието Ав


В първите статии бе установено, че обратния смисъл в Речта Ра се постига с прочитане на думите на обратно. При това, такова обратно прочитане носи характер, антагонистично противоречащ на оригиналната дума. Ако Бa се прочете напротив, можете да получите най-важната, основната идея на
Речта Ра, а именно думата Aб и Aв:

Ба <= Аб = Ав – означава "въплъщение", "раждане", "събиране на духа Бa с материята, плътта"» (2.4.1)


Други възможни огласовки на дадената думата: Еб, Ев, Иб, Ив, Об, Ов, Эб, Эв, Уб, Ув, Юб, Юв, Яб, Яв. В някои случаи, вместо буквата "б", "в" може да се използва "п", "ф" (което е типично, например при германците). Ако Бa е духът, на Aб = Ав - това е "одухотворена с духа Ba плът." В това се заключава противоположността на понятията Ба и Аб = Ав. Раждането на човек е Aв, тоест въплъщение на духа на Ба. Тогава името на прамайката например на съвременното еврейство е "Ева" = "Ава" женски роден на думата "Aв" и може да се преведе като "въплътена". Ако думата Ab = Aв означава "въплъщение" или "раждане", думата Аб_Аб = Ав_Ав носи смисъла на "второ въплъщение" или "второ раждане" и във връзка с религиозната традиция означава "възкресение". Имайте предвид, че словото Aв известна още от древността е дало идеята за "Reality/Яв/Явен", обозначаващо същност, естеството на реалността на това, което се случва, "визуално видимия мир на живите." Тъй като частицата "не" от определен момент от развитието на езика играе ролята на отричане, то езиковия антагонизъм към думата "Reality/Яв" е "не-Reality?не-Яв" използвана под формата на "Nav/Нав", под която отдавна се разбира като "не-същност", "не- действителността "," визуално-невидимия свят на мъртвите. " Според Л. Гумилев в книгата си "Древна Русия и Великата Степ" , с думата нави-ями/Яма/Йима първия бог на смърта/ в Русия са назовавали духовете на умрелите предци, почитането на които сформира специален култ, устоял до XX век. Съвременната православна църква счита навиите за есове/ демони. Нека да разгледаме следната важна идея:

Ра_Аб = рааб = «раб» - означава «Ра въплъщение» (2.4.2)


Това означава, че всеки Pай покланящ се на Рa като Всевишен, е олицетворение на Рa, или Ра_Аб(-ом), «рабом», "роб". Доколкото Рааб вярно и преданно е служил на Рa, то терминът се тълкува в безкористно (безплатно) служене, работа. Тъй като в продължение на много години непрекъсната война между Раями = Раабами и аРаяни/аРиани, първите често попадат в плен на вторите (и обратно), и в крайна сметка, в резултат на предателство и отстъпление на върхушката на Раев от Ра аРианите превземат и разрушават Paradise/Райски Рим, за да се превърне в модерния аРийски свят, пленниците Raab/Роби са използвани от арианите с цел принудителен труд, която е сформирало в арианското човешко общество, смисъла на думата "Raab" = "раб", която се възприема като "роб, за да извършва принудителен труд" . Ето от къде в съвременната православна, арианска по дух църква, се е появило понятието "слуга на Бога". Това е резултат от религиозния синкретизъм, който обсъдихме по-горе, когато при реверсирането на религия РA в антагонистичния култ Ара = Ярилы русов = раабов = Raab, в резултат на тяхната съпротивата срещу арианството и достигнатия в резултат синкретичен компромис, започнали да ги наричат "Божии служители/раби Божии", защото са се противили на налаганото със сила ново арианско свещеничество. Днес, Всевишния се нарича "Бог" = "Ба_Ог", което буквално означава "дух на Бa на Господ/Владика" (думата "Oг" се превежда като ще бъде показано нататък като "господар/владика") В действителност, "Ба-Ог" - е неточен, синкретичен термин защото не прави разлика, за кой именно иде реч: за Рa или Aр? Да, Рa излъчва Ба, и поради това може да се нарече "Духът на Господа Ба". От друга страна, Aр в своето въплъщение Ka се стреми да подчини хората, че след смъртта им, да влезе във владение на душите им, съдържащи Бa, също е в състояние да натрупва субстанцията Бa, превръщайки се в нейния владетел, тоест и към Aру може да се прилага концепцията за "Ба_Ог" или "бог ". Оказва се, че "Бог" - това е като "политически коректен термин," за да не се обижда никой. Рай/Раята, произнасят "Ба_Ог" имайки предвид Рa, докато арианите, поизнасайки същото нещо, считат е се обръщат към Aру. На такава "политическа коректност", в църковната традиция, наречена "синкретизъм",е построен целия модерен ариански свят. В действителност, доколкото Рa е материален, който е въплътен, а значи Сущий, то терминът "Ба_Ог", който може да се преведе като "духовен Господ/Владика," или "дух, Господен/духовен Владика" и поради това е синоним на понятието "Ваал" или "Баал "се превежда като" духовен Всемогъщий "или" дух- Всевишний "не обхваща пълнотата на Рa в Неговата Същност(напр. нематериална трансцедентална), тъй като води произнасящият го в заблуждение относно реалността на съществуване на Рa, подтиквайки го да мисли за Всевишния като за не-съществуващ/несущий дух, което явно благоприятства арианите,тъй като Aра в настоящия момент е визуално невидим, така че е именно Aр - несущий. Затова Rаи за предотвратяване на такива "вторични смисли", в полза на духа на арианството наричат Всемогъщият Рa с терминът "Абог Ра":


Всевишний Ра = Аб_Ог Ра = Абог Ра – означава «Въплътен Владика Ра» (2.4.3)


Терминът "Абог Ра" може да се използва и в други огласовки, например като "Абок Ра", "Авог Ра" или "Авох Ра" Тъй като Aв = "въплъщение" е синоним на същността, концепцията за "Абог Ра" има същото значение, че понятието "Ра_Сий" подчерта реалността на Всемогъщия Ра, за разлика от несъществуваща нереалност Йис_Ара. От друга страна, ние видяхме, че частицата "а" преди думата означава отрицание. След това: Абог = а-Бог, т.е. концепцията за "Абог" отхвърля идеята за "Бог" (2.4.4) Ако Раи-те = рамейците се на "Абог", то арианите се покланяха на неговият антагонист "Бог". Имайте предвид, че ако думата "Абог" = "Абок" да прочетем наобратно, и получаваме:


Абог = Абок <= Коба (2.4.5)

Получи се думата, "Коба" - партийното име на младия Сталин. Оказва се, че в действителност, Сталин не е бил враг на Бога, тъй както считат много православни а на Абога. В предишни публикации ние показахме, че основния Арий се е наричал "Йехова Арома"/«сущий Аром», което означава «сий Ар(-ом) = "Sea Ar (ия) =" цар ". Тъй като думата/словото "сущий" е синоним на думата "въплътен", то "сий" може да се замени с "Ав", тогава имаме:

сий_Ар = Ав_Ар = Авар, или Эвер = Евер – «въплътен Ар» (2.4.6)


Уравнение (2.4.6) обяснява истинското значение на библейския извънземен патриарх Евер, от който се смята, че са възникнали евреите: Евер + (-ей) = еверей - един, който следва Евер, тоест "въплътения Аром" (2.4.7 ) В бъдеще, буквата "е" в средата на думата "Евер", за да прикрият смисъла на думата е била отстранена от написаното, резултатът се оказва познатата на всички дума "евреин". Всъщност, както казва Библията, "евреите" са произлезли от Евер, тоест, от "въплътенаия Aра", превръщайки се в неговите последователи. Тъй като буквите "и" и "е", "в" и "б" - са взаимозаменяеми, думата "евреин" може да бъде представена в подобни по смисъла на форми, например:

Еврей = Ибрий, или Ибри (2.4.8)

                  


Правнука на Сим е Евер наречен баща на еверовците името му се счита за епоним на евреите и от неговото потомство идва Авраам



Евер (Hebrew евр. עֵבֶר, Ever/Евер, "Странник", "Преминаващ реката".) - Прародител на израилтяните според Genesis. 10-11. Правнук на Ной, правнук на Сим, сина на Сала, бащата на Фалек и Иоктан. (Битие 10:21).

Родиха се също така деца на Сим, баща на всички Еверовци и по-стар брат на Яфет. - (Битие 10:21)

И на Евер се родиха двама сина; името на единия беше Фалек, защото по негово време бе разпределена земята; а името на брат му беше Йоктан. -   (Битие 10:25)

26. Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Иераха,
27. Гадорама, Узала, Дикла,
28. Овала, Авимаила, Шева,
29. Офира, Хавила и Иована. Всички тези са Иоктанови синове.
30. Селищата им бяха от Меша до Сефар, източна планина.
Тогава района в света, където са се преселили след въплъщението на Аром се нарича "Иберия", или "Иверия", което също може да звучи като "Авария/Катастрофа". В историята е известен "Аварския каганат", което сега става ясно, е каганат на Евера = Авара, т.е. въз основа библейския Евер и потомците му. В Кавказ, има народ, "аварци" = "Авар_сий", полученото название показва че Авар = Евер е "сий", т.е. "сущий/съществуващ". От езикова гледна точка, "авари" - е едно и също с "евреи". Имайте предвид, че английската дума ever означава "винаги", в смисъл: по всяко време, което отразява характеристиките на вечността. Тази функция е от ключово значение за разбирането от арианите на своя бог, който според техните вярвания е съществувал "преди всички векове." Именно с думата "Евер" е свързано названието "Европа":Европа = Евер_Аб(-а), то ест «Евер въплъщение» (2.4.8а)

Днес малко хора си спомнят, че в Германия и в момента има Йевер (нем. Jever). Околните райони, бившото княжество Йевер, наричано още "странта Йеверланд" - в момента е на морския бряг, земя, вдаден навътре в Северно море, и живееща на море. Йевер днес е малък град в Долна Саксония, в района на Фризия. В Русия Йевер го наричаха Евер, Ever, понякога - Иевер дори Effer/ Еффер. Този град, подобно на много градове в Германия, дълго време е столицата на конкретна крайбрежна държава Йеверланд, явяваща се независима държава. Руските текстове често се използва фразата "княжеството на Евер", но княжество на тази земя никога не е имало. Неговият статут - Herrschaft Jever (господарство, или владение Йевер). Най-скромните от всички монархии със суверенен статус. Нейните владетели носели титлата или Herr или Herrin фон Jever - г-н или г-жа Йеверски (може да се каже, и Господин или Lady Йеверски). Тази история не е типична за държавност, дори и за Германия, макар че цялата немска история е невероятно странен сплит от етнопополитически модели. Но Йевер - това е още една страница от историята на руската държава, въпреки че страничката отдавна е разкъсана и забравена от всички: освен от една дузина експерти помнят Йевер и тази дузина са все внимателни читатели на биографията на императрица Екатерина Велика. Защо никой в Русия днес не си спомня Йевер? Защо никой не говори за това? В края на краищата, за Русия този морски град е явление, доста уникално и неповторимо, но не се вписва в тясната схоластична схемата на официалната история. Йевер за четвърт век е бил преден пост,пета колона на Русия в самите дълбини на Запада: на запад от Дания, по границите на Холандия; нито преди, нито след Русия не са успявали да се вклинят така дълбоко в Европа. В допълнение, Йевер е единствената осезаема геополитическа точка на съприкосновение между две империи: Александър и Наполеон. Това е руска територия, която Наполеон завладява от Русия и държи в продължение на почти шест години. Йеверланд - това не е Дойчланд, не е немска Германия. Това е -Фрисландия, или страната на фризите. През Средновековието градът е бил столица на една от владенията на Фризийците, много условно - Фризийците са били свободен народ, и власта на династиите над тях е била неустойчива. В XVI век има опит Йевер да бъде завладян от графовете на фризската династия Кирксен. През 1575, умира Мария Йеверска, последния собственик на града. След това, града и околностите му, според представеното завещание на Мария очевидно подправени, става Йохан XVI, граф на Олденбург и Делменхорст. Тъй като договорите дълго време Йевер има специален статут (Sonderstatus): това малко наследил престола ", в съответствие с правото на Спининг колела» (Kunkellehen), което е доста рядко за германски държави. Ако г-н Йевер умира без пряк наследник, той е наследен от сестра си или нейните потомци. През 1667 г. "закона на Спининг колела" работи: след смъртта на граф Антон Гюнтер Олденбург, собственоста на Jever наследил неговия пра-племенник Карл Вилхелм, княз Ангалт-Цербстски. Йевер повече от век е бил във владение на този дом. На 3 март 1793 умира Фридрих Август, принц на Анхалт-Цербстский. Под натиска на Прусия, той емигрира от владенията си и през последните години живял в Люксембург. Той не е имал деца там, и той е последният човек в семейството. След смъртта му в Zerbst Княжество започнали да претендират някакви монарси от рода Асканио - херцозите Анхалт-Бернбург, Анхалт-Кётен и Анхалт-Десау. Между тези две малки държави едва не избухнала война. Те разделили Цербст едва през 1796 г., и по-голямата част отишла в Бернбург. По това време, беше единственият баща принцесата на Анхалт-Цербстска, сестра на последния херцог, София Фридерика Августа, точно тя е - Екатерина II, Императрицата на Россия. Собственичка на най-голямата световните сили тя не се отказва от един малък фризски град, а от април 1793-та става «Herrin фон Jever», т.е. Господарка Еверска. В градът е назначен Regentessa, която управлява от името на die russische Zarin (почти точния си съименник) - Фридерика Августа София през август, овдовялата херцогиня на Анхалт-Zerbst от дома на Анхалт-Бернбург. От 1780-та тя живее отделно от съпруга си и се връща в Йевер чак след смъртта му. Има предположения, че за трона на Йевер са готвили незаконния син на Катрин - Алексей Григорьевич Бобринский: но това не е нищо повече от слухове. От 1796 на престола на Йевер встъпва новия монарх - император Павел I. В официалната му титла бе включен наименуването на "The Empero/Господар Еверски." В манифеста на гербове на Руската империя се споменава Евер емблема, с цвят емблема е бил регистриран неправилно. През 1798 г., със специално постановление на Павел I били удряни и талер ieversky polutaler с руския двуглав орел (сега - огромна нумизматична рядкост). През април 1801 г. Павел I е убит и на трона застъпва третия руски император Еверский - Александър I. А тя продължи да се произнесе в Jever същия Regentessa, вдовстващата Frédéric София през август. През октомври 1806 Йевер е превзет от войските на Наполеон. Регентессата напуснала страната. През юли 1807 в Тилзит бе подписан мир и военен съюз между Русия и Франция. В актовете на договора от Tilsit (от 17 юли 1807), е включен и член 16, "Всеруския император отстъпва на Холандския Крал суверинитета и пълното владение над владението на Йевер в Източна Фризия." Цялото княжество Ostfriesland, Източна Фризия, беше дори още по-рано, през 1806 г., иззето от Прусия (в състава на която се намираше от 1744г.), и също така е прикрепено към Холандия. През 1807 краля на Нидерландия обединенил под своя скиптър цяла Фризия. На престола на Холандия от 05 юни 1806 г. е Koning Lodewijk I де Goede, или Луи Бонапарт, по-малкият брат на императора на Франция. Той стана следващият Властелинът на Йевер. От средата на 1807 нататък по Тилзитския договор той също става съюзник на Русия; на 27 март 1808, той е получил руския орден на Свети Андрей Първозванний - същата награда е носил и предходния г-н Йевер, Фридрих Август, принц на Анхалт-Цербстский. През 1809 Наполеон е все повече и повече недоволен от политиката на брат си, крал Луи, който е действал самостоятелно и често се противопоставя на условията на континентална блокада и общото натиск от страна Франция. През декември 1809, Наполеон привиква брат си в Париж и го заплашва с низвергване. През май 1810, следва втори ултиматум от Наполеон. И, накрая, през 01 юли 1810 крал Луи изведнъж обявява абдикацията си в полза на сина си и заминава за Дрезден, и след това в Австрия. На престола в Амстердам, встъпва новия крал, Людовик II, - преди това известен като Наполеон Луи Шарл, холандски принц, великий герцог Берг, Клевс и Юлих. Този крал е бил само на шест години.

Следва да се отбележи, че през 1810 г. Луи Холландски и Бергски, известен още като сеньор Йевер, най-големия от признатите легитимни племенници на Наполеон а от майчина страна внук на императрицата Жозефина (вече разведена в този момент), е смятан за най-вероятният наследник на трона на Френската империя. Но скоро, на 20 март 1811 на Наполеон се ражда син. 9 юли 1810, Наполеон, присъединява Holland към Френската империя. Всички земи на Фризия се оказват под управлението на императора на Франция, включително и Йевер. Това е втори акт на присъединяване на Източна Фризия към Франция (за първи път тя е завоювана от Карл Великий преди повече от едно хилядолетие, в 785). На 13 юли, Людовик II е бил лишен от титлата/титул крал на Холандия, и остава на трона на Великото херцогство Берг (Клив-Юлих-Берг). Формално, баща му е Луи Бонапарт, старши, (сега граф Сен-Ле), когато става регент. Три Бонапарта са владели Йевер, а именно Луи I, II и Наполеон, но не са получили, доколкото знаем, титула владика на Йеверr; но и самото владение не е била официално обявено, така че де юре династията Бонапарт просто заменя Романовската династия на престола на Jever. През октомври 1813 Йевер е превзет от частите на руския отряд на барон Винцингерод. Император Александър I отново се провъзгласил за император на Йевер. През 1816 г., в Бремен излиза книгата "Рустрингия, первоначальное отечество первого российского великого князя Рюрика и братьев его. Исторический опыт". През 1819 г., тя е преиздадена на руски език. Нейн автор - Герман Фридрих Холльман, в годините 1793-1825 - ректор на училището в Йевер. Това беше, по свой начин, опит да се оправдае исконната принадлежност на Йевер към родната Джусия. Книгата твърди, че принц Рюриков е фриз от земята Рюстринген (Рустрингия), част от Източна Фризия. Към тази област в древността е принадлежал и Йевер, или най-малкото, се е намирал на нейната граница. В допълнение към сходството на имената "Рюстринген" и "Рус" други доказателства, е че основателят на първата династия на Русия е фриза няма. Г.Ф. Холльман в увода си каза, че идеята за произхода на Рюрикови от руска Рустрингия пръв е изразил държавния канцлер на Русия граф Николай Румянцев. През 1818, император Александър I направи това, което от 25 години с нетърпение са очаквали монарсите на Северна Германия: отказал се от владение над Йевер. Е все още е била жива възрастната Регентесса София Фридерика Августа Йеверская, но за трона никой не й се обадил. Тя починала на 83-годишна възраст на 12 април 1827 в Косвиг (също бившо цербстко владение ). Херршафт е прехвърлен на херцогство Олденбург. Това господарство, унищожено и аннексирано от Наполеон в края на 1811, е било възстановено по волята на император Александър I 27 ное 1813 и одобрено с решение на Виенския конгрес през 1815. Неговия трон е поет отново от Уилям, херцог на Олденбург, - той е смятан още властващ монарх, още от 1785, но е бил недееспособни. При него беше назначен регент - братовчед му принц Петър Олденбург, принц-епископ на град Любек, (Fürstbischof von Lübeck), също е кавалер на Ордена на Св Андрю/Андрей, бивш офицер в руската служба. Това беше най-близката роднина на руския имперски дом по всички линии. От страна на майката, той е - братовчед на Екатерина II, а съпругата му, Фридерика Вюртембергска - сестра на руската императрица Мария - беше лелята на Александър I. Двамата сина на принц Петер Георг Ольденбургский, или «Георгий Петрович» по-русски, през 1809 г. се оженил за великата княгиня Екатерина, сестрата на император Александър I. В действителност, и самите Романови по мъжка линия са Олденбург, от същото семейство - фон Ольденбург-Шлезвиг-Гольштейн-Готторп. Така че, в XIX век, а четвърт век, който е 1793-1818, GG, на престола Йевер осем пъти се редуват монарси: първо "Ангалт-Цербстски", след това три от династията "Олденбург-Романов", а след това три от династиите на Наполеон Бонапарт, след това отново Романов и накрая Олденбург. За какво направихме този доста подробен исторически преглед? Фактът, че присъствието на толкова отдалечени от Русия дълбоко в Европа територията, за която е имало такава отчаяна борба на Европейските кралски особи, включително между императорските династии Бонапарт и императорите от династията на Романови, трима от които (Екатерина II, Павел I, Александър I) Jever стана собственици на короната Йевер, и Александър I отново се провъзгласил за император на Евер веднага след освобождаването му от руските войски от властта на Наполеон през 1813 г., никак не корелират с пълното историческо забвение по тази тема, наблюдавано в момента. Получава се устойчиво впечатление, че имаме нещо умишлено прикривано, и затова не искат да се събужда миналото по този въпрос. Но ние вероятно се досещаме какво се крие. Фактът, че според официалната историческа версия киевския княз Владимир Мономах е изгонил еврейските лихвари от Киев и ги върнал обратно, откъдето те са се явили, т.е. от Германия (мисля така). Оказва се, че еврейските лихвари първоначално дойдоха в Киев, именно от Германия. При това в Библията се казва, че етимологията на думата "евреи" се провежда от Эвера, или Евер, което означава че "евреите са дошли от Евер." Сравнявайки исторически и библейски контексти, може да се заключи, че "Евер" - това е част от Германия, където според легендата, Владимир Мономах е изгонил обратно от Киев евреите. Открихме, че в германските земи, във Фрисланд, наистина съществува княжество Йевер наричано в Русия "Евер" за трона, на което, в продължение на много години, са се били монарсите на Европа, а руските императори самите са местните жители на областта Йевер = Евер, и следователно те са били Евер (-ei) = евреи. Също така, имигрантите от Евер бяха фризове = фрязами. Така разбираме откъде в Русия дойоха фризите: те дойдоха от немския Йевер = Евер, от Фрязии = Фризии = Фрисландия. Поради това, на територията на Русия възникват такива градове като Фрязино, Фрязево, Фряново и т.н. Като се има предвид факта, че "ф" - това е заглушено произношение на буквата "в", характерно за германците, думата "фрязи" на Руски съчленяването звучи като "врази", което означава "врагове", "вороги" или "варяги". Имаме нещо, с което днес почти никой спорове: идентичността на понятията "фрязи" и "фряги" даваща тъждественност на думите "врази" и "враги" = "вороги" = "варяги". Редица автори смятат, че "фрязи" = "фряги" - това са генуезци. Нашата езикова реконструкция показва, че "фрязи" - това са фризи, или фрисландци-варяги-Vikings, идващи от германската Jever = Евер. Така теорията норманската = германска теория за завладяването на Русия от варягите = евреи от фрисландския Йевер е обоснована с факти, а не е фалшифицирана. Тя просто не е пълна, тъй като не се занимава с въпроса, откъде "дойде" самият Евер преди да отиде в Русия. На този въпрос е отговорено в Библията: първоначално евреи излязоха от Ур Халдейски. Осъзнавайки, че "замитайки исторически следи" арианите умишлено правят реверсиране на думи, като по този начин се крие истинския смисъл, може да се предположи, че Ур = Ар <= е Ру = Ра, тоест е името на река Волга, и "Халд(-ея)" = > е "Калит(-ея)", т.е. територията на Калита = Коляда. Оказва се, че евреи = фрязи от германския Йевер се оказали там в резултат на факта, че преди това, по-рано са излезли от Поволжието на Русия, от царството на Калита = Коляда, или "Калит(-еи)" = халдейци. Подробно за това ще бъде обсъдено в друга статия. Тук можем да се ограничим до забележката, че от самото начало поклонили се на Aра ариани са излезе от територията на Междуречието Рa (река Волга) и Aра = Ура (River Ural), от ногайските степи, и са се установили в делтата на Рa, наричайки го Итил, т. е. "в горната част на Каспийско море" ,Своя град арианите също така нарекли
«Итиль» = Сарай Бату = Астрахан = Иерусалим.
Ето защо пълководеца разрушил Рим е известен като "Атила" = "Иттила", което е, Итил, тъй като той идва от Хазарския Итил = Татарски Итил. Обратният прочит на името му «Итиль» <= дава словото Элит = Эл_Ид дума, която означава "всевишен Ид." Последователите на Ид(-ом) са иди, или иудеи. Онези, които са последватели наЭлит(-ом) = Эл_Ид(-ом), съставляват елита. Завладели Апенинския полуостров, бежанците от Волжко татарския Хазарски Итил го нарекли съответно: Итил(-ия) = Итал(-ия) = Италия, което означава "роб на Итил или следващия Итил" Смята се, че древните етруските са били основателите на Италия. Учените са озадачени, опитвайки се да се определи кои са те. Прочетете думата "етруски", а наобратно:

этруск <= ксрт = касар_ат = хазар_ат, или Каос-Орда (2.4.9)

Оказва се, че италийските "етруските" - това не са нищо друго освен бежанци от Хазарския ад "Хазрат" слуги на слуги Каос(-а)-Орда. Водени от Бату = Мойсей, ариани, известен в Русия като "Монгол-татарски", продължава да се движи на запад, иззети северната Черноморския регион и град на Крим, Киев, Северна Русия. Те нахлули в Европа два потока: от южната част на северния бряг на Черно море, под ръководството на Бату = Мойсей, и от север, Новгород и Псков земята, от балтийските държави - начело с Ярослав и Александър Невски. Ярослав, след превземането на Северна Европа до Холандия, той стана известен на Запад като 

Фридрих =Тртрх = «Тартарих» Гогенштауфен = каган_Сет_Иван = каган_Степан.

Защото той е преселник от ногайската степт, и неговото име еСтепь_Ан = Степан, т.е. "степни хора." Неговия "син", е известен в историята като "Александър Невски", е добре известния

Фридрих = Тартарих Барбаросса = бар_Эбер_Ос_сий = бар_Евер_Ос_сий, то ест "син (бар) Евера, Величие (Ос) въплътен (сий)".

Очевидно е, че той е Фридрих Август, принц на Анхалт-Цербстский, господин Евер, за който вече споменахме по-горе. Свой опорен пукт в северната част на Европа, той направи княжество Йевер = Евер, именно от тук продължи по-нататъшно завладяването на Европа, това е, "Евер въплъщение", охарактеризирано с формулата (2.4.8a) Йевер = Евер се превърна в мястото, откъдето те са поставяли князе и царе, за да завладеят земята, Ето защо от там, след като съпротивата на рамейците в Русия бе сломена, арианите изпратиха новия цар в завладяната от тях Русия, известна като Herr/Хер <= Рюрик, или "Михаил Романов." Както може да се види, варяжския "Рюрик" = "Рурих" е нищо друго освен обратно прочитане на титула на "Господин" немския Йевер = Евер, а именно:

Herr = Херр <= Ррех = «Рурик».

Тогава легендарната приказка "за призванието на варягите Vikings" вече звучи различно: фризский = фряжский = варяжский Herr von Jever, или Владыка = Господин из Йевера, он же «Рурик» = Властелинът на Йевер, известен още като "Рюриков" в обратен прочит на титула, дойде в Русия по искане на самите Руси за да се произнесе над тях. Това е вярно: първия Романов е поканен от русите, и сами са си го избрали, приели арианството и да царува над тях. Имайте предвид, че баща принцеса на Ангалт-Цербстска, а именно София = Сотея Фридерика = Тартариха Августа, известна още като Екатерина II, императрица на Русия, и сестра на Фридрих = Тартарих Барбароса= бар_Эбер_Ос_сия = бар_Евер_Ос_сия (= Осии), който също е Фредерик Огъстъс, херцог Ангалт-Цербстски, господин Евер. Действителното потвърждение на норманнската теория се явява този безспорен факт, че всички руски императори още от XVII век са етнически германци, които са се женили също само за германци-евери. Днес много историци се чудят защо варягите се считат за викинги, докато в скандинавските епоси не е спомената нито една думата за варяги? Защо се появи теорията за "призванието на варягите в Русия", се нарича "Норманска", ако Скандинавия никога не се е наричала "Нормандия" ? Сега всичко става ясно. В крайна сметка, "Нормандия" е северната част на Франция, към която някога е принадлежала също и Фризия = херцогството Евер, откъдето в действителност и дойдоха в Русия фризы = фряги = варяги, които никога не са били скандинавци-викинги, и нямат никакво отношение към тях, тъй както няма никакви отношения между Нормандия Скандинавия. Според историята, варягите дойдоха в Русия и завлядяха "Киев". Основателите на "Киев", според легендата, са Кий, Щек и Хорив, или Хориб. Тъй като буквата "щ" (както и на буквата "ш") е еквивалентна на буквата "с" (например:Шломо = Соломон, Иешуа = Иисус и т.д.), то триото основатели на арианския "Киев" в райска Русия може да бъде представено във следния вид:


Кий_Сек Хорив => без огласовка "кск Хрв" = "казак" Хорив, или на Речи Ра "Ка_Ос_Ак Хор_Ав", то ест "Ка великий (Ос) владика (Ак), Хор въплътен (Аб)".

Така, че именно "Ка великия господар Ka Хор въплътен" е завладял Русия, превръщайки я в "Ka_Ab" = "Ka'b (у)" = Кааба ="Киев" - т. е. "въплъщение на Ка." В бъдеще, понятието "Киев" историци са локализирани "на място", свързана с модерния град, носещ името, въпреки че първоначално терминът "Киев" се отнася основно до частта от територията на Русия, която завладяха арианите, поддръжници на въплатеният Ка, т.е. "Каинити ". Това е истинското значение на фразата "Киевска Рус" - е част от Русия, която е била нападната от "Каинити", направили я "въплъщение на Ка." След като прочетете Кий_Сек Хорив => без огласовки "кск Хрв" напротив, ще получим "врх кск" = "варях касак", или "варяг-казак". Това означава, че легендарните основатели на Киев"Кий, Щек, Хорив" всъщност се оказаха "варяги-казаци", които са и самите ариани, организирали "въплъщението на Ka" в Русия. Връщайки се към лингвистиката и анализиране на думата "Рааб" и "Раав", ние превеждаме този израз като "въплъщение на Рa." След това думата «Робин» = «Раббин», или «Равви» не е нищо друго, освен "един човек, който се покланя на Рa въплъщението" или "Ра въплъщение в човек" (доколкото "Ан" във варианта "Ин" означава "човек") Между другото в съвременните езици имат огласовка на думата като "«Раб(-б)ан" (например, Пако Рабан, Рабани, Ицхак Рабин, и т.н.) В Евангелията, към Христос се обръщат със словото "Учителю/Равви" което се превежда погрешно като "Учител "когато в действителност, думата означава" превъплъщение на Ра. " Това предполага, че сегашният текст на Евангелието има синкретични адаптации на древни рамейски текстове за въплъщението на Рa, където към Те_Сий Ра_Огу = Теос_Раоху са се обръщали с "Равви". В допълнение, тъй като Христос, проповядвайки своето арианство, действал в Рим поклонение на Ра, много от тези, които слушаха неговите учения себе си като Раями = рамейцами = римлянами, го приемали за второ воплощение на Абога Ра, и затова и го нарекли с думата " Равин "=" Рави "=" Рa Въплъщение " В бъдеще, истинските смислови значения на това именуване са били скрити, а сега се превежда с толерантната дума "учител". Имайте предвид, че:
Равви = Рави <= Ивар = Евер (2.4.9)

Оказва се, че ако за Райите учителят е "Равви", или "Рави", то след това за арианите учителят ще е езиков антагонист, т.е., "Евер". Между другото, под формата на "Ивар" тази дума е известна като Балтийско общоприето наименование (например, известният актьор Съветския Ивар Калминьш). Показателно е, че синкретизъм има не само в християнството, но и в юдаизма, както иудеите наричат духовенството си с думата "раввин", т.е. "Рa Въплъщение в човек" или "Ра въплътен Син", въпреки че самите те в Sun Рa не вярват, както арианите , Ние вярваме, че, тъй като евреите са се преоблекли/маскирали в римско време: за да не бъдат унищожени от римляните почитащи Рa, те наричали техните духовни наставници "равини" = "раббини", а след това концепцията се "забива" и днес, и самите равини не знаят защо се наричат така. Ако Ra_Ab = "раб" е "въплъщение на Рa", то Ar_Ab = "араб" - означава "въплъщение на Ara" (2.4.10) Известно е, че думата "араб" може да бъде изразен под формата на "арав" или "арап/негър" (спомнете си за "Арап Петър Велики") След това?:

Арав(-ия) = Аравия = Арабия – территория, където «следват за въплъщение на Ара»

Днес ни се казва, че думата "араб" се е появил, защото е носителя на това име, живее в Арабския полуостров. Добре, но откъде тогава, е самото име на самия "Аравийски" полуостров? На този въпрос модерните историци и филолози не могат да дадат отговор. Нещо повече. Първоначално, «Аравией» = «Арабией» се наричали земите и териториитена Северното Черноморие, от където и произхожда разпространението на поклонението към въплътения Aру. Например, известно е, че древното име на Молдова, е почти забравено днес, но все още се използва широко в Русия до края на 19 - началото на 20 век, е "Бес(-с)арабия", което означава "Бес-Арабия / демон Арабия." Много по-късно, за да прикрият произхода на арианството, концепцията за "Арабия" = "Аравия" е географски изместено от мястото на първоначалната си поява. Тъй като частицата "а", преди думата играе ролята на отричане, думите "раб" и "араб" -са езикови антагонисти:


Раб <= а-Раб = Ар_Аб = «араб» - означава, от една страна, «Ара въплъщение».


От друга страна, "а-Раб" означава "отричащ Раб (и)", или "отричащ Ра Въплъщението." Да прочетем думата "раб", наобратно:

Раб <= бар = Ба_Ар = «бояр» – превежда се като «духовен Ар», «по дух Ар» (2.4.11)
Може да се заключи, че както "араби" така и "бояр" са опоненти, езикови антагонисти на Раабов = "рабов". Ако "арабите" са "Aрa инкарнация", то "БаАр" са хората, които са "в духа на Ara", което е в действителност, едно и също "Aра въплъщение", доколкото Aр-, е не-чист дух.

Какво имаме? Оказва се, че терминът "араб", която има, според нашия поглед, някакъв далечен "ориенталски аромат," наистина е едно и също нещо, както терминът "бояр", който ни е добре познат в националната ни история. Преди това и двата термина имаха широко разпространение в Русия, което е завладяна от арианите. Примерите не трябва да се търсят далеч: вземете името на добре познатата улица на Москва, а именно, "Арбат". Откъде в Москва това име? В края на краищата, Москва - не е Дамаск, Багдад, и не е Бухара.

Смисълът на "Арбат", може да варира в зависимост от "до-огласовката", защото по правилата на Речта Ра всяка съгласна буква трябва да бъде oгласена:

Арбат = Ар_Аб_Ат – «Ара въплъщение от ада» (2.4.12)

Арбат = Ар_Бат = Ар_Ба_Ат – «Аров дух от ада»
По този начин, една от главните улици на съвременна Москва е кръстена в чест на въплътения дух на Aрa създаващ ад на земята. Чудно ли е тогава защо има толкова много проблеми в нашето общество, а света става адски? Та ние сами се провикваме чрез реверсираното слово към силите на ада и поставяме такива имена на нашите улици? Имайте предвид, че думата "Arab" днес силно свързана с концепцията за "ислям". В същото време, по-рано ислямистите са наречени с думата "агаряни" = "Ag_Ar_An (д), което се превежда като" Господ Aрa лице/човек (а) "Нека да се спрем и на един много важен момент. Доколко древните хора се поклониха на Рa и неговото въплъущение, в човек, те се поклоняха на "Ра_Ав(-е)" = = "Ра_Въплъщение". Т.е. религията на Ra се е наричала;


Ра_Ав(-а) = Раав(-а) (2.4.13)


Тук буквата "а" в края на думата се отнася за женски род на думата, и коквото и има думата "религия" в съвременния руски език. Да прочететем думата Раав(и) наобратно:

Раав(-а) <= Ваар (-а) = Вера (2.4.14)

Получили, что знакомое нам слово «Вера» есть лингвистический антагонист рамейского слова «Раава».
Если следующие путем Раавы поклоняются Ра Воплощению, то следующие путем Веры поклоняются Ва_Ару = Ба_Ару, то есть духовному, не-сущему Ару.
Это объясняет, почему именование Христа, передаваемое в Евангелиях словом «Рав(-в)и», переводят как «Учитель». Поскольку Раава была религией Ра, то есть религиозным учением, то как в каждом учении, в религии Ра = Рааве были учителя (жрецы, священство), которые назывались «Ра воплощением человеческим» = Ра_Ав_Ан(-ом) = «раввин(-ом)» Значение слова «рааван» в огласовке «раввин» = «раббин» в смысле «религиозного, духовного учителя» дошло до наших дней как элемент синкретичности раввинистического иудаизма.
Кстати, форма «Раббин» может быть представлена как Рааб_бин. Учитывая, что «Рааб» есть «Ра Воплощение», а слово «бин» по-иудейски «сын», получаем перевод слова «Раббин», а именно: «Ра Воплощения сын»
Однако, повторим, что применительно ко Христу, которого Евангелия называют «Равви», а не «раввин», перевод «учитель» есть заведомо неправильный (отсутствует слово «Ан» в окончании выражения), направленный на сокрытие подлинного значения происходящего: окружающие, поклонявшиеся Ра, называя ария Христа «Равви», считали его «Ра Воплощением», поскольку в Рааве рассказывалось, что Солнце Ра уже однажды воплощалось в человека, Те_Сий Ра_Оха = Теос_Раоха = ТСРХ(-а), Который был распят, воскрес и вознесся к Ра. Однако, окружающие ошибались: Христос был воплощением не Ра, а Ара. Именно поэтому он всегда уклончиво, полунамеками говорит о себе.
Поклонение и служение Ра, которое осуществляли Ра_Ав_Ан(-ы), называлось Ра_Ав_Ан(-ие) = рвение:

Ра_Ав_Ан(-ие) = рвение – «човеческо следоване служене на Ра Въплъщение»

Напротив, отказът на хората да следват служенето и поклонението на Рa се изразява с езиково противоречие, т.е. с обратно прочитане:

Ра_Ав_Ан(-ие) <= На_Ва_аР (-ие) = «неверие»


Този, който изповядва "неверие" е "невер(-ы) човек", т. е. «невер_Ан(-ом)» = «неверн(-ым)»: Невер + Ан + (-ый) = невер_ан_ый = неверный – «следващ пътя на отказа в служене на Ра Въплъщението» Ще приведем още един пример, илюстриращ използването на рамейското слово «Ав»което ще продължи да се срещне с нас навсякъде. Така мапример, на всички е известно понятието "Белая Русь" дошло до нас в името на "Белорусия": Белая Русь = Баал(-а) Русь – т. е, "Русия, която, вместо на Рa започна да се покланя на Баал = Ваал" което Библията нарича голям грях. С други думи, "Белая Русь" е Русия, която прие Баал = Ваал ="духовен Бог" и започна да му се поклоня, вместо на сущий Абог Ра.

Баал(-ая)_Русь <= Йс(-у)ра_илаб = Йсраилаб = Израилев (2.4.15)
Получихме известната библейска дума "Израел" използвана в такива стабилни обрати на фрази като "синовете на Израел (и)", "царството на Израел (-о)", "Бог на Израел" и т.н.


Израилев = Йис_Ар а-Иль_Ав(-б) (2.4.16)



- Означава "не-сущего Йис_Ар(-а), отричащ въплъщението на Всевишния. Оказва се, че "Белая Русь",е известна още като "Бялата орда" = Смоленское княжество = Северо-Западная Русь (Полоцк, Псков, Смоленск, Минск и т.д.),в които са включени Полша, Литва, Украйна и част от северното крайбрежие на Черно море и т.н. до Черно море - това е библейското "царството на Израел", което се бори за повече от 250 години, с царството на Юда = Юдея. Първоначално, Москва е част от Бяла Русия. Това е все още помни дори в XVII век, по време на Великите размириците. Г.В. Носовский и А.Т.Фоменко в книгата "Русия и Рим. Да разбираме историята. Book II »(Москва," Astrel ", 2005 г.) привеждат факта, че в грамоти на князя Д.Пожарского и К.Минина от 1613 г., изпраща от Ярославия, и призова за борба с Москва (- а не с" полски интервенти ", както ни се казва в уроците по история), думата" литовски хора "се използва като синоним на" московчани ". "И целуне кръста в Ярославъл, та към московските хората да отидат в Москва и да се бият до смърт ... И кръста донесе, че при тях с литовските мъжете се бият до смърт ..." "С други думи, на тези грамоти имаме формула:" московчани "и" Литовските хора ", са едно и също нещо" - е заключението на Г.В. Носовский и А.Т.Фоменко. Да продължим заключенията им малко по-нататък. Ако Бялата Rus е библейското "царството на Израел", която се е борила с Юдея, то Минин и Пожарски, които са се борили срещу Израел, са войници на Юдея а завземането на Москва от тях е "царството на Израел" = Бялата Rus = "Литва", в Библията е описано завръщането в Ерусалим на Ездра и Неемия (кои са те - ще говорим по-късно). Оказва се, че Москва е новия Ерусалим. Потвърждение на това е и в топонимията - ". Новият Йерусалим" грандиозен комплекс, който се намира близо до патриарх Никон изгорени по време на атентата в Москва, така безцеремонно нарича Имайте предвид, че изграждането на нов град встрани и близо до пепелищата на стария е често срещана практика. Така че, Рязан и Астрахан построена на ново място, далеч от изгарянето на старите градове. Примерите могат да бъдат продължени. После се оказва, че унищожената и повредени от пожар стара Москва е превзетото с щурм царството на Израел = White Русия = Литва, патриарх Никон недалеч от брега на новото място започнал изграждането на "Нова Москва" или "Нов Ерусалим", докато старата Москва е лежала в руини и е представлявала пепелище. Както е обичайно, изграждането на "Нова Москва" стартира от крепостт-манастир. Така винаги са строили средновековните градове. Но след това ситуацията се промени, Nikon загубил властта, и изграждането на новия град е замразено. Но религиозно-политическата група, начело с цар Алелксей Alexa = Алексой = Аль-Аксой/Ал-Акса отстранила патриарх Никон от власта, и взема решение да възстанови Москва на старото място. Ще говорим за това по-късно. Тъй като думата "Израилев" = Йис_Ар а-Иль_Ав означава въплъщение на Aв несъществуващия Йис_Ар а-Иля, който в същото време е Баал = Ваал,а след това е процес на преход на не-сущего Йиса в състояние на природата Сия. Това е, което е не-сущий Баал ставащ сущий"Сием":
Баал => Баал_сий = Паал_сий = «Польса» = «Польша» (2.4.17)
Такъв езиков преход се извършва, тъй като буквата "б" при произношение на много езици и се заглушава и става фонетично подобни на "п". Съмняващите се ще насочим към, книгата Н.А. Ганиной «Самоучитель современного немецкого языка» (М., «Астрель», 2008) където на страница 28 имаме следното съдържание: "В фонетиката, всичко е свързано. Ако глухите съгласни са силни и интензивна, то звучните ще бъдат слаби и без стрес. Точно така е. Какво означава това? Както бе споменато по-горе, във всички европейски (и дори American) литературния герой Немец нашепва "Што фы кофорите?" И така нататък. Този характерен акцент - не е злонамерена писателска измислица; звучните съгласни в немския език наистина са по-слаби, отколкото в други европейски езици. Немското [б] в ушите ни е почти като "п", особено ако пред него е глуха съгласна. Защото, ако произнесем немското das Buch като "дас пух" или "тас пух", би било съвършенно правилно ... "(!)

Това очевидно, е че царството Израилево = Белая Русь = Польша (2.4.18)

Война К. Минина и Д. Пожарского против «польских интервентов», освобождение от них Москвы – это библейская война Иудеи против Израиля, описанная в книгах Ездры и Неемии.
Приведем еще один любопытный пример неприятия арианами рамейской Раавы. Как известно, собакам, издревле являвшимся вернейшими и преданнейшими друзьями и помощниками человека, вход в современную православную церковь запрещен. Негласно мотивируется это тем, что по преданию, собаки кусали Христа за ноги, когда он был распят на кресте. В то время как котам вход в церковь разрешен.
По нашему мнению, собак не пускают в современную арианскую православную церковь потому, что когда они лают, они воспроизводят рамейское слово «Ав», означающее именно воплощенность, сущность Всевышнего, поскольку Ра есть Ав, или Авог Ра, как показано выше, в то время как арианский Йис есть Ба_Ог = «бог», то есть не-сущий дух, антагонистичный сущему Ра.
Слово Ав столь неприятно арианам, что даже в детских книжках, имитируя лай собак, авторы передают его не как «Ав», а как «Гав», что переводится с Речи Ра как «Ка_Ав», то есть «Ка воплощение» - желанное для ариан, служащих плотскому Ка, событие.
Не случайно арианские опричники Ивана Грозного разъезжали с прикрепленными к седлам отрубленными песьими головами. Поскольку собака у Раев = Раабов была знаком служения Ра, то отрубленная голова пса у седла опричника означала, что то же будет со всеми Раями = Раабами, кто служит Ра и следует Рааве, отказываясь принимать веру в Йис_Ара.
Обратим внимание, что «пес», «собака» - по-английски dog = Те_Ок, прочитав которое наоборот, получаем:

Собака =Dog = Те_Ок <= Ко_еТ = cat = «кот»

То есть слово «кот» лингвистически антагонистично понятию «собака», «пес». Собака и кот – две враждебные друг другу противоположности. Их противостояние закреплено в поговорке «живут как кошка с собакой», что подразумевает постоянную грызню. «Кот» означает «Ка_Ат», то есть «Ка ад», вот почему ариане, эти «палачи-каты» поклоняющиеся адскому Ка, так приветствуют в своих церквях котов и не любят собак. Кроме того, прочитаем слово dog наоборот:


Dog <= God – то ест собака/кучето е лингвистически антагонист на арианския Гот(-а) = «бога».
Получается, что в английском языке уже на лингвистическом уровне заложено отрицание собакой арианского бога «Гота» = «Ка_Ат(-а)», или адского Ка.
Слово «Ав» отображалось древней буквой «V». Вот почему раньше, до никонианских церковных реформ, на Руси осеняли себя двуперстием: два пальца правой руки имитировали букву «V».
Дело в том, что после того, как воплощенный Ра был распят, Он умер, после чего воскрес, то есть снова совершил Ав (первый Ав – при рождении, когда родился, или воплотился, второй Ав – воскресение после Распятия, по сути, второе рождение)
Таким образом, двуперстие есть знак сущности Всевышнего Ра, знаменующее Его «Ав».
С другой стороны, чуть согнутые пальцы при двуперстном крещении напоминают рога быка, которому поклонялось арианство катарского типа.
В результате, крещение двуперстием не давало четкого ответа на вопрос: кто перед тобой, рай или арий. Вот почему соглашатели-раи и ариане, после долгих кровопролитных религиозных войн создавая новую церковь, отказались от использования двуперстия, поскольку это вносило раздор, мешая замирению противоборствующих сторон на базе новой синкретичной доктрины.


https://sites.google.com/site/raabtaru/home/katalog-statej/ponatie-av