Разбирането ни за любовта е „студенокръвно“

Какво изобщо е любов?

            

Тази дума е толкова натоварена с различни смисли и е така покварена, че чувствам дискомфорт дори да я използвам. Всеки говори за любов – всяко списание, вестник и всеки един езо-гуру говорят непрестанно за любовта. „Аз обичам моята страна, аз обичам моя идол, аз обичам някаква книга, аз обичам тази планина, аз обичам удоволствията, аз обичам моята жена, аз обичам бог.“

Дали любовта е една идея? Ако е, то тя може да бъде култивирана, изграждана, подхранвана, подбутвана наоколо, изкривявана по всеки един начин, по който искате. Когато кажем, че обичаме бог, какво всъщност означава това? Това означава, че ние обичаме проекцията на нашето собствено въображение, една проекция на самите нас, облечена в определени форми на почтеност, в съответствие на това, което мислим, че е благородно и свято. Така че да се каже: „Аз обичам бог“ е абсолютна глупост. Когато обожавате бог, вие всъщност обожавате себе си – и това не е любов.

                     

Понеже не можем да разберем това човешко нещо, наречено любов, ние бягаме в абстракции. Любовта може би е основното разрешение на всичките човешки трудности, проблеми и мъки, така че как възнамеряваме ние да открием какво е любовта? Чрез простото й дефиниране ли? Църквата я формулира по един начин, обществото по друг и освен това има всякакъв вид отклонения и перверзии.

Обожаването на някого, спането с някого, споделянето на емоции, приятелството – това ли е, което имаме предвид под любов? Това е нормата, модела и тя е станала толкова много лична, чувствена и ограничена, че религиите трябва да заявят, че любовта е нещо много повече от това. В това, което наричат „човешка любов“, те виждат, че има удоволствие, конкуренция, ревност, желание да се притежава, да се владее, да се контролира и да се намесваме в мисленето на другия, и знаейки сложността на всичко това те казват, че би трябвало да има един друг вид любов, божествена, прекрасна, недокосната и непокварена.

                 

Може ли любовта да бъде разделена на свещена или светска, на божествена или човешка или има само любов? Дали любовта принадлежи на един човек, а не на много хора? Ако кажа: „Аз те обичам“, дали това изключва любовта към другия? Дали любовта е лична или безлична? Морална или неморална? Семейна или несемейна? Ако вие обичате човечеството, можете ли да обичате отделния човек? Дали любовта е чувство? Дали любовта е емоция? 

               

Дали любовта е удоволствие или желание? Всички тези въпроси показват, че ние имаме различни идеи за любовта, идеи за това какво тя би трябвало или не би трябвало да бъде, един модел или система, развита от културата, в която живеем.

               

И така, за да навлезем във въпроса какво е любовта, ние трябва първо да го освободим от наслоенията на вековете, да премахнем всичките идеи и идеологии за това, какво любовта би трябвало или не би трябвало да бъде. Да се разделя нещо на това, какво би трябвало или не би трябвало да бъде е най-измамният начин да се отнасяме към живота. Това е дуалното съзнание, което е в основата на целия конфликт.



И сега, как възнамерявам да открия какво представлява този пламък, който ние наричаме любов – не как да я изразим към някой друг, но какво означава самата любов? Първо ще отхвърля това, което църквата, обществото, моите родители и приятели, който и да е човек или книга е казал за нея, понеже аз искам да открия за самия мен какво представлява тя. Има един огромен проблем, който въвлича цялото човечество, че е имало хиляди начини за нейното дефиниране и самият аз съм хванат в един или друг модел, в съответствие с това, което харесвам или се наслаждавам в момента – и така, не би ли трябвало аз, за да мога да я разбера, първо да се освободя от моите собствени склонности и предубеждения. Аз съм объркан, разкъсван от моите собствени желания и казвам на себе си: „Първо се освободи от своето собствено объркване. Може би ти би могъл да откриеш какво е любовта, като разбереш какво тя не е.“

               

Правителството казва: „Иди и убивай, заради любовта към своята родина“. Дали това е любов? Религията казва: „Откажи се от секса, заради любовта към Бога“. Това любов ли е? Любовта желание ли е? Не казвайте „не“. За повечето от нас тя е – желание с удоволствие, едно удоволствие, което се получава чрез сетивата, чрез сексуалното привързване и задоволяване. Аз не съм против секса, но вижте какво е включено в него. Това, което сексът ви дава за момент е едно цялостно забравяне на себе си, и след това вие сте отново със своето объркване, така че искате повторение отново и отново на това състояние, в което няма безпокойство, няма проблем, няма „аз“. 

        

Вие казвате, че обичате своята жена. В тази любов се включва сексуалното удоволствие, удоволствието от това да имаш някой в къщи, който да се грижи за твоите деца, да готви. Ти зависиш от нея – тя ти е дала своето тяло, своите емоции, своята подкрепа, едно несъмнено чувство на сигурност и добруване.

                 

После тя се отвръща от теб, на нея й е омръзнало или отива с някой друг и целият твой емоционален баланс е нарушен и това смущение, което ние не харесваме, се нарича „ревност“. В него има болка, безпокойство, омраза и агресия.

И така, това, което вие действително казвате е: „Докато ти ми принадлежиш аз те обичам, но в момента, в който не ми принадлежиш повече, аз започвам да те мразя. Докато мога да разчитам на теб да задоволяваш моите желания, сексуални или други, аз те обичам, но в момента, в който ти престанеш да ми доставяш това, което искам, аз не те харесвам повече“.

              

Така че има антагонизъм между нас, има разделение, а когато ти се чувстваш разделен от другите няма любов. Но ако ти можеш да живееш с твоята жена без мисълта ти да създава всички тези противоречиви състояния, тези безкрайни спорове в самия теб, може би тогава – може би – ти би разбрал какво е любовта. Тогава ти си напълно свободен, както и тя, докато ако ти зависиш от нея за цялото твое удоволствие, ти си неин роб. И така, когато човек обича, трябва да има свобода, не само от другия човек, но и от самия себе си. Трябва да има свобода от самото разбиране за любовта.

               

От една страна проблемът с куките се дължи именно на неразбирането свързано с идеята какво наистина представлява това, което в обществото ни днес наричаме „любов“. За да перифразирам, любовта в 21-ви век бива отъждествявана с притежанието на другия и неговата точно определена роля в живота на притежаващия, която да носи илюзорна сигурност. Когато човек притежава, той трябва да доминира, което е функция на рептилоидния мозък.

                 

 Стремежът за сигурност във взаимоотношенията неизбежно ще подхрани нещастие и страх. Това търсене на сигурност е покана към несигурността. Намерили ли сте някога сигурността в което и да е от вашите взаимоотношения? Намерили ли сте? Повечето от нас искат сигурността на това да обичат и да бъдат обичани, но дали има любов, когато всеки един от нас се стреми към своята собствена сигурност, по своя собствен начин? Ние не сме обичани, защото не знаем как да обичаме.

                 

Това да принадлежиш на някой друг, да бъдеш психологически подхранван от някой друг, да зависиш от някой друг – във всичко това винаги ще има тревога, страх, ревност, чувство за вина, а докато има страх – няма любов. 

Един ум, който е обладан от страх, никога няма да познае какво е любовта; сантименталността и емоционалността нямат нищо общо с любовта. Също както любовта няма нищо общо с удоволствието и желанието.

         

   

Любовта не е продукт на мисълта. Невъзможно е за мисълта да култивира любов. Любовта не е оградена и хваната от ревност, тъй като ревността принадлежи на миналото. Любовта е винаги в активното настояще. Тя не е: „Аз ще обичам“ или: „Аз съм обичал“. Ако познавате любовта няма да следвате никого. Любовта не се подчинява. Когато обичате, няма нито почит, нито незачитане.

            

Не знаете ли какво означава наистина да обичате някого – да обичате без омраза, без ревност, без гняв, без искане да се намесвате в това, което той прави или мисли, без осъждане, без сравняване – не знаете ли какво означава това? Когато обичате някого с цялото си сърце, с целия си ум, с цялото си тяло, с цялото си същество, има ли сравняване? Когато напълно забравите себе си в този процес на любовта, сравняването го няма.

               

Дали любовта има отговорности и задължения и ще използва ли тя тези думи? Когато правите нещо поради задължение, дали има някаква любов в това? В задължението няма любов. Структурата на задълженията, в която човешките същества са хванати, ги разрушава. Докато сте принудени да правите нещо, поради това, че то е ваше задължение, вие не обичате това, което правите. Когато има любов, няма задължения и няма отговорности.

                

                                    Valentine Earth

Тогава каква е разликата между този вид любов и т. нар. „безусловна любов“, която е толкова неразбрана от ню ейджърите?

                 


Много просто – първата разновидност е свързана с полярното мислене и тя винаги е дуална по природа, носейки със себе си и своята сестра – омразата като тъждествена в равенството функция.

Вторият вид наричаме „безусловна любов“ и нека кажа, че думата, разбира се, изобщо не е истинското нещо, така както сянката на дървото не е самото дърво. Използвам термина „безусловна любов“, за да постигна някакво разбиране от обратната страна на монитора, но съм напълно наясно за себе си, че това за което ще говоря няма никаква връзка с любовта както я разбираме по принцип.

            

Т. нар. „безусловна любов“ не е продукт на зависимостта и няма противоположност. Ето защо е казано, че тя е естественото състояние на Баланса. Любовта не е реакция спрямо външния свят. Ако аз ви обичам, защото вие ме обичате, това е просто търговия, нещо, което се купува на пазара, то не е любов. Да обичате означава да не искате нищо в замяна, да не изпитвате чувството, че давате нещо – и само тази любов може да познае свободата. Свободата не е състояние на независимост. Тя е позитивно състояние, в което няма никаква зависимост. Но тя не е резултат, не е причина. 

             

Това трябва да се разбере много ясно, преди да навлезем във въпроса защо човекът зависи или попада в капана на привързването с всичките му нещастия. Бидейки привързани, ние се опитваме да култивираме състояние на независимост – което е друга форма на съпротива, друга форма на конфликт, на дуализъм – там където безусловната любов липсва. Така свободата и любовта вървят заедно.

              

В социума и живота като цяло, ние търсим красота и любов извън нас, в хората, в притежанията. Те стават далеч по-важни, отколкото самата любов. Притежанията означават удоволствие и тъй като ние се държим за удоволствието, любовта е прогонена. След известно време човек стига до линейния парадокс, който се състои в разбирането, че очевидно любовта има мотив, който не е любов. Любовта няма сравняване, така че любовта няма страх. Любовта не осъзнава себе си като любов, тъй като думата не е нещото. Любовта не е насочена към нищо. Слънчевата светлина не е насочена към вас или към мен. Тя просто съществува. Затова нека рискувам и кажа, че живота на Наблюдателя е живот в любов, защото тя не нищо повече от Разбиране. Любовта и истинската красота нямат противоположности и не се явяват резултат от вътрешна бедност. Следователно любовта е в самото начало, а не в края. Да наблюдаваш без изопачаване, без съдене е любов, а действието, което произтича от това възприемане, е действие на „добродетел“ (поради липса на друг термин с недуална конотация).




Има различни илюзии свързани с безусловната любов. Една от най-големите можем да открием в отношението дете-родител.

Повечето родители мислят, че те са отговорни за техните деца и тяхното чувство за отговорност приема формата на това, да казват на децата си какво трябва да правят и какво не трябва да правят, какви трябва да станат и какви не трябва да станат. Родителите искат техните деца да имат едно сигурно положение в обществото. Това, което те наричат отговорност е част от тази почтеност, която те обожават. Хората се интересуват само от това да станат перфектни буржоа. Като подготвят техните деца да се приспособят към обществото, те увековечават войната, конфликтите и бруталността.

Наричате ли това грижа и любов?

Да се грижите истински е както бихте се грижили за едно дърво или растение, да го поливате, да изучавате неговите нужди, най-добрата почва за него, да го обгрижвате с внимание и нежност – но когато подготвяте вашите деца да се приспособят към обществото, всъщност вие ги подготвяте да бъдат убити вътрешно.

             

Друг тип илюзия – обичта към ближния.

Когато загубите някого, когото обичате, вие проливате сълзи – дали това са сълзи за вас или за този, който е умрял? Дали плачете за самите вас или за другия? Дали някога сте плакали за някой друг? Дали сте плакали за вашия син, който е убит в катастрофа? Вие сте плакали, но дали тези сълзи идват от самосъжаление или сте плакали, защото човешко същество е било убито? Ако плачете от самосъжаление, то вашите сълзи нямат никакъв смисъл, защото вие се интересувате от себе си. Ако плачете, защото сте лишени от някой, в когото сте инвестирали много обич, то това не е истинска обич. Когато плачете за вашия брат, който умира, плачете за него. Много лесно е да се плаче за себе си, понеже него го няма. Очевидно плачете, защото вашето сърце е докоснато, но то не е докоснато за него, а е докоснато от самосъжаление, а самосъжалението ви прави твърди, затворени, прави ви безчувствени и глупави.

Когато плачете за себе си, дали това е любов – вие плачете, защото сте самотни, защото сте изоставени, защото вече не сте силни, вие се оплаквате от вашия късмет, от вашето обкръжение. Ако разберете това, което означава да влезете в контакт толкова директно, както бихте докоснали едно дърво, една колона или една ръка, тогава ще видите, че скръбта е създадена от аза, скръбта е създадена от мисълта, скръбта е резултат от времето. Имали сте брат преди три години, сега той е мъртъв, сега сте самотен, изпълнен с болка, нямате никого от когото да мога да потърсите комфорт или компания и това води до сълзи в очите ви.

         

Вие можете да видите всичко това, което се случва вътре във вас, ако го наблюдавате. Можете да го видите напълно, изцяло, с бърз поглед, а не да отделяте време за аналитично изследване. Можете да видите в един момент цялата структура и природа на това жалко нещо, наречено „мен“, „моите сълзи“, „моето семейство“, „моята нация“, „моята вяра“, „моята религия“ – цялата тази грозота, която е вътре във вас. Когато я видите с вашето сърце, а не с вашия ум, тогава имате ключа, който ще сложи край на скръбта.

              

Скръбта и любовта не могат да вървят заедно, но в християнския свят са идеализирали страданието, поставили са го на един кръст и го боготворят, внушавайки, че вие никога не можете да избягате от страданието, с изключение през една определена врата и това е цялата структура на експлоатиращото религиозно общество.

              

Така че, когато питате какво е любовта, вие може би сте твърде уплашени, за да видите отговора. Той може да означава катаклизъм, той може да разтуши вашето семейство. Вие може да откриете, че не обичате повече своята съпруга, своя съпруг или деца – не мислите ли – може да се наложи да затворите къщата, която сте построили, може никога повече да не влезете в храм.

Но ако все още искате да откриете, ще видите, че страхът не е любов, зависимостта не е любов, ревността не е любов, притежаването и доминирането не са любов, отговорността и дълга не са любов, самосъжалението не е любов, агонията да не си обичан не е любов, любовта не е противоположност на омразата, също както скромността не е противоположност на суетата. Така че, ако можете да премахнете всичко това, но не чрез усилие, а като го измиете така, както дъжда измива от листата праха, натрупан от много дни, тогава може би ще попаднете на това странно цвете, за което човек винаги жадува.




Дали някоя организация, някой метод или някоя система ще ви научат как да обичате? Ако някой ви я обясни, то това не е любов. Можете ли да кажете: „Аз ще практикувам любов. Аз ще седя ден след ден и ще мисля за любовта. Аз ще практикувам да съм нежен и внимателен и ще насилвам себе си да бъда любезен с другите“? Дали с това искате да кажете, че можете да дисциплинирате себе си и да обичате, да упражнявате волята да обичате? Когато упражнявате дисциплина и воля да обичате, любовта отлита през прозореца. Чрез практикуването на някакъв метод или система на любов вие можете да станете необикновено умен, по-любезен или да придобиете състояние на ненасилие, но това няма нищо общо с любовта. Всички ню ейдж книги в коша!




Има красота само когато вашето сърце и съзнание знаят какво е любов. Без любов и без това чувство за красота няма добродетел и вие знаете това много добре, така че правете каквото искате, подобрявайте обществото, хранете бедните – само ще създавате повече нещастия, защото без любов има само грозота и бедност в нашето сърце и ум. Но когато има любов и красота, каквото и да правите, то е правилно, каквото и да правите, то е в порядък. Ако знаете как да обичате, можете да правите каквото искате, защото любовта ще разреши всичките ви други проблеми.

И така, ние достигнахме до този въпрос: може ли умът да открие любовта без дисциплина, без мисъл, без принуда, без никаква книга, учител или лидер – да я открие така, както човек открива един прекрасен слънчев залез?




Струва ми се, че едно нещо е абсолютно необходимо и това е страст без мотив – страст, която не е резултат от някакво намерение или привързаност, страст, която не е похот. Един човек, който не знае какво е страст никога няма да познае любовта, защото любовта може да се прояви само когато има пълно себе-изоставяне.

Един ум, който е търсещ, не е страстен ум, а да се открие любовта без търсене е единственият начин да я открием – да я открием неочаквано, без да знаем, а не като резултат от някакво усилие или преживяване. Една такава любов, вие ще откриете, не принадлежи на времето, една такава любов е както лична, така и безлична, тя е както една, така и много. Като едно цвете, което разпръсква благоухание и вие можете да го помиришете или да преминете покрай него. Това цвете е за всички и също така то е за този, който си дава труда да вдиша дълбоко и да се вгледа в него с възхищение. Дали някой е близо до него в градината или е много далече, това е безразлично за цветето, защото то е изпълнено с това благоухание и го споделя с всички.

Любовта е нещо ново, свежо, живо. Тя няма „вчера“ и „утре“. Тя е отвъд бъркотията на мислите. Само един невинен ум знае какво е любовта и този невинен ум може да живее в този свят, който не е невинен. Да се открие това необикновено нещо, което човекът безкрайно е търсил чрез жертване, чрез обожание, чрез взаимоотношение, чрез секс, чрез всяка една форма на удоволствие и болка, е възможно само когато мисълта разбере себе си и естествено дойде до своя край. Тогава любовта няма противоположност, тогава любовта няма конфликт.

Вие може би ще попитате: „Ако аз открия една такава любов, какво ще стане с моята жена, с моите деца, с моето семейство? Те трябва да имат сигурност.“

Когато задавате един такъв въпрос, вие никога не сте били извън полето на мисълта, отвъд полето на съзнанието. Когато поне веднъж сте били извън това поле, вие никога няма да задавате подобен въпрос, защото тогава ще знаете какво е любов, в която няма мисъл и следователно няма време. Вие може би четете това хипнотизирани и очаровани, но действително да отидете отвъд мисъл и време – което означава да отидете отвъд скръбта – това е да бъдете осъзнати, че има едно друго измерение, което се нарича любов.

Но вие не знаете как да дойдете до този необикновен извор – и така какво да правите? Ако не знаете какво да правите, не правите нищо, нали? Абсолютно нищо. Тогава вътрешно сте напълно тихи. Разбирате ли какво означава това? Това означава, че вие не търсите, не искате, не преследвате – няма никакъв център изобщо. Тогава има любов.

                

Откъде тогава да започнем? Трябва да започнем от свободата. Където има свобода, там има любов. Тази свобода и любов ще ни покажат кога да сътрудничим и кога да не сътрудничим. Това не е акт на избор, защото изборът е резултат от объркване. Любовта и свободата са „интелигентност“. Така че това, от което се интересуваме, не е разделението между организацията и свободата, а дали можем да живеем в този свят без изобщо никакво разделение, без какъвто и да е дуализъм. Разделението е това, което отрича свободата и любовта, а не организацията.

             

Някои от вас забелязали ли са, че любовта е тишина? Може да бъде докато държите ръката на другия или гледате с обич дете или се наслаждавате на красива вечер. Любовта няма минало, нито бъдеще и същото важи за това извънредно състояние на мълчание. Може да сте много умни и способни, но щом няма сътворяване, има унищожаване, упадък и съзнанието залинява.

               

Любовта не е продукт на системите, на навиците, на следването на някакъв метод. Любовта не може да бъде култивирана от мисълта. Може би любовта може да се прояви, когато има пълна тишина, една тишина, в която медитиращият отсъства напълно, а съзнанието може да бъде тихо, само когато разбере своето собствено движение като мисъл и чувство. Любовта не е в областта на мисълта и затова тя е невъзможна, докато имаме представи. Представите винаги са в полето на ограниченото съзнание. А ограниченото съзнание е винаги дуално. То винаги иска да обособява, разделя, категоризира.

             

Моногамността не може да бъде любов. Тя казва, че можеш да обичаш само този мъж, или само тази жена и слага бариера между теб и другите същества и света. Обвързването днес е гледано като тъждествено с любовта. На нея й се приписват качества като „вярност“, „преданост“, „отговорност“, „грижа“ и „внимание“, но всички тези неща не са самата любов, това са представите на съзнанието. Любовта е актът на вътрешната тишина, а тя не може да бъде постигната с друг човек, тя е винаги индивидуална. Лъскавият ни свят е обременен от Холивуд и идеята за „единствената любов“, която винаги е външна, тя винаги е в лицето на някой друг, на нещо извън теб, без което никога няма да си цял, никога няма да си в покой, никога няма да си освободен от липсата и конфликта. От идеята, че не можеш да познаеш любовта, ако нямаш дете, което да погледнеш в очите за първи път и всичко да се промени завинаги.

             

                          Lucky with Looks? Unlucky in Love

Спрете и се огледайте. Любовта във вашето дете ли е? Любовта във вашата жена ли е? Направи ли ви тази „любов“ по-съвършени същества? Не е ли напълно вредна тази идея, че можем да открием любовта в точно определен набор от неща/действия, но не можем да я открием в съзерцанието на охлювите или в песента на вятъра? Не е ли абсолютно безумно, че има определена рецепта, която да създаде условия за любов, вместо тя да бъде оставена да се прояви по индивидуален път?

           

                                          Oreo Love

Ето защо казвам, че любовта, разбирана от средностатистическия човек представлява кука. И ако наблюдавате процеса на енергийно ниво ще видите именно тази териториалност, която стои под основата на всички друга чувства, които си мислим, че изпитваме – „аз принадлежа на теб, а ти на мен“. Едното поле буквално закача другото с кука към себе си и не иска да го пусне. И когато имаме две куки, закачащи другия се образува сърце:

Повечето хора, не възприемат идеята, че сърцето представлява 2 куки

Омразата съвсем спокойно може да се асоциира със същия символ, защото тя представлява същия тип обвързване като любовта. Просто огледалната черно-бяла матрица ни кара да си мислим, че това е противоположна на любовта емоция.

               

Това е произхода на сърцето – идеята за любовта/омразата, както са разбирани от началото на самия социум. Ето защо днес асоциираме този символ с този тип обвързване. Ето защо употребяваме именно това словосъчетание „обвързван съм с някого“. Защото това е обвързване. 

               

В живота завързвате нещо единствено насила. Да съберете това и това заедно без да принадлежат едно на друго по естествен път. Ако има естествени отношения това вече няма да бъде обвързване. Защото когато сте с някой вие сте пределно наясно, че има неща, които можете и които не можете да правите. Неща, които не бива да правите иначе ще нарушите границите на този изграден свят. Това не е свобода. Това е самонадзираване в затвор, който сте създали сами. А вече казахме, че където няма свобода, няма и любов. Това е описано много добре от една персийска поговорка: „Ако вържеш две птички една за друга, те ще имат 4 криле, но въпреки това няма да могат да летят“.

            

Абсолютно.

И ако още не сте осъзнали, че цялата концепция е сбъркана, ето какво ми получих на мейла на Издателството от един читател (kudos!). Нещо, което ще ви обрисува същата картина, но минавайки по друг път.

Пред вас стои формата на сърцето на обикновен гущер.

Сравнението с човешкото сърце можете да си го направите сами в съзнанието си, но все пак:

Кое от двете прилича повече на това:

                

Виждаме за пореден път как всичко, което знаем няма нищо общо с реалността. Формата на сърцето асоциирана с „любовта“ всъщност е много по-близка до анатомията на сърцето на студенокръвните същества, отколкото до нашата собствена.

             

Накратко, живота отново ни дава метафора, че разбирането ни за любовта е „студенокръвно“ и това не е истинска любов, а териториална, любов, която искаме за себе си, която искаме да опитомим и държим под контрол в услуга на собствените ни потребности.


Всеки взима своите решения и това определя живота ни.

http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/448-2013-02-14-23-44-16.html

"Пeсoглавци", или Рицари на Анубис и aбог Ра -5ч./Разпространението на арианството (джихад)

 

Агаряните, разбунтували се против Мойсей и неговите поддръжници станали араби, т.е.лингвинистични и реалните езикови еврейски антагонисти. Имайте предвид, че думата "Коран" в рамейската реч се представя като Хор_Ан, т. е. "Хоран, хора (AN)" Независимо от факта, че днес в създаването на исляма официално е назначен Мохамед = Aaron = Аарон "последният във веригата от пророци," Лингвистичния анализ показва, че основателят на исляма беше Петр-Моисей. По този начин, последователите на исляма се наричат с думите "мюсюлмани (-в)," или "мюсюлмански" етимологически свързано с Мойсей Musa:

Мусулман = Муса_Елам_Ан – т.е. «Мус владика (Эл) действие (Ам) човек (Ан)»

С други думи, на «мусулман(-ин)» - това е «Мусл-владика слуга». От друга страна, думата «муслим» = «Муса_Елам» също се превежда като «Мусли-владика оръжие».

Думата «Мус(-а)», прочетено наобратно, дава "Сим", който е част от името на Петър, "Симон". Ако прочетете името на Петър, "Симон", а напротив, получаваме:

Симон «намас» = «намаз» "молитва" е другото име на мюсюлманска молитва.

Тъй като ние открихме, че единната арианска църква е разделена на три компонента, всеки от които служи на Aру, става ясна/обяснима, христианската вяра в Светата Троица, а именно в Отец, Син и Светия Дух, като олицетворение на арианската църква в света: 1. така монотеистичния юдаизъм е оприличен на вярата в Бог Отец. 2. Християнството прославя Бог Син. 3. исляма декларира "Аллах Акбар", което в превод от Речта Ра означава:

Ал_Лох Ак_Ба_Ар – «Всевшния (Ал) Ничто (Лох) – който е властващ (Ак) дух (Ба) на мрака (Ар)»,

С други думи, ислямът се покланя на Бог Дух, или "Светия Дух на мрака" от гледна точка на православието. В действителност:
ислам = Йис_Эл_Ам, то ест «не-сущег(нечист) (Йис) бог (Эл)- то есть «бога-духа»- оръдие (Ам)».

Оказва се, че модерната арианската църква в света е един вид змия-дракон с три глави, названието на които е: юдаизъм, християнство, ислям. Това е прословутата арианска "Троица", на които се молят, и католически, и православни свещеници.

Това служи на триглавия змей Хор, ето защото в руските и български приказки, той е наречен Serpent Gorynych/Змей Горянин. Един от възможните преводи от Словото-Ra на термина "Dragon" е:

Dragon/Змей Горяныч/ин = Сим(-ей) Хор_Ан_Ич/Ин - «Симитския Хор човек слава, величие»

Концепцията за "Петр" като основател на съвременните направления на Arian култ, е наистина "крайъгълен камък" на който е построено арианството в света, е отразено в стойностите на езици значенията «отец-основател», «основоположник», «старши» и т.д. Тъй като буквата "п", "р", "т" преминават една в друга, то думата "Петър" дава редица деривативни понятия за едно и също лице, например: Петр => Падре => Фатер => Татер => «татар»,това означава, че именно от Петър дойдоха татарите и тяхната арианска Ордата от Ада напада РускиЯ Paradise. В началото на тази статия, ние показахме, че понятието "патриотизъм" - е просто един "юдаизъм на Петър," арианско служене на "Фатер" => "Отечество", т.е. зоната, където юдаизма е издигнат до равнището на Peter ариански култ на поклонение на Ару. Ето защо "патриотизъм" се нарича "последното убежище на негодниците." по света. Така че, когато днес се тръби за "патриотизъм" като услуга за Родината ,това е преднамерена лъжа, замествайки концепцията/подмяна на понятия/, доколкото «Родина»,"Роден край" - е Ra_Te_Ana, т.е. територията на Земята, където се покланят на слънцето Ра Разпнатия. В Русия днес, Sun Ra Разпнатия не служи нито богослужение, но тъй като страната, в която живеем, не е "родина" от гледна точка на Речта Re. Днешна Русия - е арианско "Отечество",«фатерлянд», където се поклонят на "юдаизъм Петър", което е "патриотизъм", който се опитва да се изведе в абсолют.

Ариан, изоставяйки услугата на Всемогъщия Ra Ra променил религията на различни заместители, призова за създаването на изкуствени идоли поклониха под формата на земни площи, територии на държави обитавани от някои народи. Тази религиозна ерес арианите наричат свой "патриотизъм".

Но поклонение е необходимо, не на държавите, не на измамния юдо-масонски "патриотизъм" а на Висшия Sun Ra,Творец.

В тази връзка, ние вярваме, че събитията, които се провеждат в момента в света - ще доведат до наистина начало на истинска Революция = Раав_Элос (-ии), на Ра на Въплъщението на Върховните сили. Те ще бъдат от полза за всички, които приеха Ra, покланят му се на Него, които целят да съживят Раав и Рим.

Какво се случва в Украйна и Сирия - удар по арианския световен ред, съществуващ от 1666г , срещу арианската геополитическа система , основана на лъжи и беззаконие.

Както знаете, Никонианската чума дойде в Северна Русия от Украйна, която, от своя страна, е бил отнесен от Ордата.

Това е символично, че от Украйна сега, след повече от 300 години, започва прочистване започва демонтаж на системата.

Когато виждаме как обикновените хора, без навеждане, под куршумите на снайперистите, получаване на куршумите в лицето, и без да напускат своите позиции, ние разбираме - нещо се е променило в мозъците на тези хора, те са движени не от пари и лъжата на всички руски и украински йудейски телевизионни канали.

Украинците също са водени от желанието да се спасят от "юдаизма на Петър", от хасиди и равини търгуващи с жива плът, от банкери изкупуващи земите им с пари без покритие, за изграждане на собствения си живот, свободата си, бъдещето си. Да се отърват от системата на йудеиската световна банкерска мафия, от крадците и клептокрация.

В Корумпирани съдилища, в корупция в правоприлагането в чиновническо блюдолизачество, в тоталната поквара, в беззаконието, в всичко това няма истина. Да се защитава всичко това - не е по-малък грях, отколкото да се създава. елита от продадени души на юдоарианите наивно си мислят, че ще се защитават със силата на оръжие. Те мислят, че ще удържат. Така ги вдъхновяват техните свещеници. Но няма удържат на тази истина, скрита от тях в свещенните писания, които самите те фалшифицираха/реверсираха.

Ние вярваме, че в процеса на освобождение от арианството, който самото то започна в Украйна няма да се спре, защото никой не може да спре Всемогъщия Ра, сами ще отсекат клона на който стоят.

Нашият съвет към всички халдейци подлъгани в остарял "патриотизъм" - спасете се докато не е твърде късно, все още е възможно, деня на разплатата е близо, чуват се стъпките му. Покайте се в своето арианството и приемете Всемогъщият Рa застанете на страната на Ра и му служете

А за тези, които не се страхуваха и говориха открито срещу системата да кажем - Слава на героите!


" Йудеите няма да се поколебаят да потопят целият свят в войни и хаос, като земята трябва да остане тяхното наследство . "


ВОЙНАТА Е ЕВРЕЙСКА ЖЪТВА .В източната част на Украйна, бе невероятна война, в която два рускоговорящи народа се избиваха помежду си, както поръчките им даваха хора, които общуват помежду си на иврит

Религия и патриотизъм: исторически антагонизъм в настоящия момент

В предната статия бе споменато, че апостол Петър е основател на католическата вяра. В същото време, Православната църква също така назовава сама себе си кафолическа/кафалическа, т.е., все същата Католическа църква (при преход на "ф" в "т"), само че отделила се от курията Ватикана. Християнството също почита апостол Петър, считайки го за един от системообразуващите стълбове на християнската вяра. Мойсей е почитан като основател на юдаизма, който е дал Закона на арианите. Имайте предвид, че думата Мойсей = Мозес = Мосес е само малко преогласен вариант на произношението на думата Месия. Бату хан, известен като хан на Златната орда, при който в Ордата се разпространява християнството (например, сина на Бату, Сартак, е бил християнин). Известно е, че когато Батай монголо-татарите силно са подкрепяли и насаждали православието в Русия а самата епоха на "Монголо-татарското иго" в Русия се смята за разцвет на православните манастири и храмово строителство. Ние вярваме, че и Александър Невски, след като станал побратим със Сартак, т. е. е осиновен син на Бату, също е станал християнин в Златната орда, той като е приел арианството именно от Бату и от Сартак. Това води до извода че именно Монголо-татарите донесоха християнството в Русия, наложили го с огън и меч за да се покланят на Христовия хор от ада, а до Монго-татарската инвазия Русите се покланяха на Sun Ra и Неговото въплъщение Teos_Raoh (Y), антагонист на Христос , Идентификация във формулата (1.44) Бату = Мойсей = Петър, т.е. ламята с три глави: основателя на ордата = орденския (Бату), Католическата = католическия (Петр) и еврейския (Моисей), или трите арахамски религии, всяка от които е един вид арианството, което потвърждава думите на Христос че "Петър" е "камък", на която Христос ще изгради вярата му, т.е., арианството. Имайте предвид, че католицизмът в началото на формирането си, се е развивал като съвкупност от "ордени" или "орди" от тамплиерите, (хотелиери - в кръга на шегата) хоспиталиерите, йезуитите, доминиканци, францисканците, и т.н.). По същия начин, Руската православна църква на Запад има устойчивото название, известна е като "ортодоксална", т.е.«Орда-Докс» = Орда_Теокос което лингвистично означава, че Православната църква в своя произход е същото ординска = орденска както и католическата. Имайте предвид, че в исляма името "Мойсей" се произнася като Муса, което е съзвучно с името на Католическата служба "меса." Ние вярваме, че не случайно: ако Петр = Моисей = Муса е основател на католицизма, то в негова чест е наречена и службата на католическия обред. Интересно е, че съвременните последователи на исляма се счита за основател на тяхната вяра, на пророка Мохамед, или в Европейския vowelling Магомед = Магамед = Муха на "мед". В същото време, ислямистите в Русия се наричат "мюсюлмани", и на Запад - ". Мюсли" Да раззгледаме дадения термин в граматиката на Речта Ра:

Муслим = Мус_Эль_Ам – «Мюсли "божествено" демонично(Эль) оръдие, ръка (Ам)» (1.45)

От формулата (1.45) следва, че "муслим", или "мюсюлманите" са тези, които са "божествената страна, която е инструмент на" Mуса = Мойсей, т.е. , неговата военна сила. В турски терминът "евреин" се прехвърля към думата "мусави". Получихме ясно езиково правило: Мусави - евреин, мюсюлманин - е ислямист. Тъй като думата «мусави» = Муса_Ав(-и)» - означава" въплъщението на Муса (AB) ", че като се има предвид (1.45), можем да заключим, че методът на езиковото реконструкция показва, че евреите са били считани за въплъщения на основателя на арианството, т.е., въплъщения на Муса а ислямистите, се явяват като "ръката на Мойсей, негов инструмент", като по този начин се считат за ръка, инструмент на евреите, защото евреите са въплътени Муса(-и). Приведената лингвинистична реконструкция перфектно корелира с данните на съвременната историческа наука, което показва, че евреите (иудеите) изначално са били оформени с ислямистите като една общност (умма), където евреите заемали висши управленски позиции (въплъщение на Mуса вариант), а ислямистите са инструменти (воини на Mуса) за разпространението на арианството (джихад). Именно такава беше религиозната и политическата структура на Хазарския хаганат = Хазария, в действителност явяваща се Златната орда, или древното Израело-Юдейско царство. Например много националистически писатели в Русия днес нарича евреите "мозъкът" а кавказците-мюсли "мускулите им". Фактът, че ислямистите са били ръка инструмент/оръжие на Mуса, т.е. негов AM (-ами), обяснява защо ислямските лидери се именуват с думата "и'мами":

Имам = Емам =Амам = Ам_Ам - то есть «Ръка на Ръката», «Оръдие на оръдието», по аналогия с термина «Царь царей» означаващ главен, или върховен главнокомандващ.

Същите корени има и понятието "Емир" = "Амир" = "Амар" = Ам_Ар – т.е. "действащ Ar/Ар", което също се явява важен ислямски титул. По горе ние споменахме широко разпространената днес дума "джихад". Както е известно, в тюркските езици "дж" съответства на "с" в европейските. След това думата "джихад" могат да бъдат представена като "сихад" или без огласовка като "схд" Веднага става ясно, че неоглсаованото "схд" не е нищо друго, освен един казашки "сход", библейский «исход» или библейско "преселение". Получаваме важно съотношение:

джихад = сход = исход (1.47)

Оказва се, че библейския "Исход" не нищо друо, освен свещенна война на арианите срещу небето и Раав за засаждане по планетата Земя на арианската вяра. Именно такова изначално значение, на тази дума се е съхранило в исляма под формата на "джихад". Формула (1.47) е ярко доказателства за това как, чрез умишлени различно огласяване на един и същт гръбнак от съгласни арианите "объркват/прикриват" следите на своите кървави наказателни действия срещу Раав и Aбога Ра. Интересен е анализа на думата "мечет/джамия". Давайки си сметка за факта, че буквата "ч" в стария език е идентична с буквата "с" (например: салам/селям = Шалом = челото в ритъм на стената - е с едно и също значение Welcome), думата "джамия", може да се запише като "месет" (имайте предвид, че "с" в тюркските езици се чете като "дж", получаваме: джамия мечеть = месеть = меджеть = маджид). В тази версия на "Meseta" => Musy_at/Мусс-ад - Моссат,«месеть» => Мусы_ать, означава "следване на Mуса ". Доколкото латинската буква "V" в превод на кирилицата може да се чете като "в", "у" или "и", то думата Mvs (-а) при латинско написване при четене наобратно дава SVM, т.е. "Сим" на кирилица. Същата езиковото връзката може да се получи, ако четете напротив думата "Мойсей"


«Моисей» = Ма_Йис_сий <= Йис_Сий_Ам = Йис_Сим,


Т. е. , отново имаме думата "Сим". В исляма, молитвата се нарича "намаз" или "намас", която при обратно чете назад дава "саман" => "Сэмэн" = "Симон". Оказва се, че заглавието на молитвата "Salat" в исляма, е свързана с името "Сима" <= Муса = Петра, както и в католицизма ( "меса") Друго често срещано име на молитвата в исляма е думата "салата". Трябва да се отбележи, че при озвучаване първата буква "с" става:

Салат => Залат = Злат(-о) = Златой, или Золотой (1.48)

За да не си мисли читателя, че това е "свободен стил" езикова импровизация на автора, ще дам един пример: известната думата "Султан", често се използва като лично име, а като озвучи първата буква дава не по-малко добре известното име "Золтан" (например, имаше известен унгарски гросмайстор по шах Золтан Рибли), което доказва допустимостта на прехода "с" в ""з във формулата (1.48). Ако думата "салата" се прочете точно обратното, като се има предвид, че буквата "с" в редица езици е взаимозаменяема с буквата "ц" (вариативност на произношение), получаваме:

Салат <= Талас = Тэлэс = Телец (1.49)

Разглеждайки, заедно формулите (1.48) и (1.49) може да се заключи, че етимологията на понятието "салата" като наименование на молитвено служене в исляма е свързано с библейския термин Златен телец, който е резултат от прекия и обратен прочит на думата "салат". Известната библейската история, когато Мойсей общувал с Бога, и получил от него законът, и е част от Израел започнала да се покланя на златния телец, т.е. да твори молитвено служене "салата". Ето защо, за най-стар символ на исляма се считат бичите рога, или телето, което ние вече сме илюстрирана на Рис.37 и Рис.39. Интересен въпрос е: защо арианите, създавайки "салат" се поклонят на златния телец, т.е. , на Бика и неговите рога, с което си заслужили изобличение/упрек от Мойсей? Отговорът е, че арианите, последвали Моисей = Муса, първоначално са вярвали в Yis_Ar (и) = Луната като антагонист на Ра_Сий(-я) = Слънцето. Тъй като рогата на бика изглеждат като полумесец, т.е.Луна арианите поради тази причина почитат бикове като свещени животни, тъй като самата природа според арийските концепции е наградила биковете с рога, подобни по вид на тяхното божество. Тук имаме една и съща причина, по която Раи-рамейците са считали за свещени животни кучетата, което да ръмжи и да лае, изсавайки звук Р-р-р_Ав = Ра_Ав, което на Речта Ра означава, Слънчево Въплъщение (Възкресение). Ако кучето - единствените животни в света, че самото естество направиха възможно да се хвалят Aboga Ra, бикът - също единствените животни в света, маркирани със символа на полумесеца под формата на рога, така че те просто със своя външен вид прославят лунния бог Йис_Ар(-а) = Йиср(-а) =Йишер(-а) = «Ящера», т. е. Snake-Dragon Ka/Змея-Дракона Ка, имащ едно от своите въплъщения като бик.

                                                  Рис.42

                                                Рис.42

   

 На Рис.42 е показан печат на молдовския владетел Стефан Велики, почти напълно съвпадащ с емблемата на Княжество Молдова (Рис.43), който е пълен набор от арийски символи: глава на бик с рога във формата на полумесец, звезда между рогата, посочваща на влъхвите родното място на Христос Хор, въплътен духа на луна Yis_Ar на (и), на дясната долна част от главата на бик е самия Yis_Ar = Луна във вид на месец, в долната част от ляво е намитащия се във вътрешността на земята, в вид на нейното ядро Ka_Ar = Хор, стремящ се да пробие оковите на земята, и да се измъкнат от бездната на ада.На печата (фиг. 42)около герба се нанася флорален орнамент характеристика на арианската традиция (такъв, например, има в църквата на св. Василий в Москва). Днес флорален дизайн е традиционен за ислямски джамии. Думата "месец" = «месяц» = «месяс» = Муса_Ос –Musa_Os - означава "величието на Мойсей," т.е. пряко лингвистично е свързана със Мойсей. Не е случайно, че думата "бик" е почти идентичен с звука на думата "Бог". Ако думата "бик" се прочете наобратно, можете да получите "KYB" = "Ka_Ab", т.е. "Ка въплъщение" или "Киев" => арианската «Кааб(-а)." Думата "Москва" по-рано в латински надпис беше Moscov именно затова московската държава е наречен Москов(-ия) , а нейните жители - москов(-ити). В речта Ра думата "Москов" означава:                              

Москов = Мус_Ка_Ав = «Мусы Киев», или Мус_Ка_Аб = Мусы_Кааб(-а), Мюсли - Кааба(1.50)

Когато обратната четене на дясната страна на (1.51) получаваме "Baak Sim" = "Бог-Sim", което означава, че в Москва, Musa <= Сим почитан като Бог. Днес, на английски думата "Москва" е написан като Москва = Mos_Sow, т.е. "Musa- Bull", защото думата "крава" в превод означава "крава", "бик". Оказва се, че библейската история на Мойсей и на златния телец наистина разказва историята на култови и религиозни разделения в рамките на арианите, когато някои от тях, като изберете Златният телец, хард-поклонение на луната, в очакване на изпълнението на несъществуващия Yis_Ar (и) чрез свързването му с Ka_Ar (а) чрез плътта на падналите жени. Това означава, че част от арианите, който започна с живия Мойсей изповядваха култа към златния телец, Мойсей всъщност разочарован, отказва да го признае по-въплъщение Yis_Ar (и), което означава, че Месията, и следователно въстана против него. Библията показва, че Мойсей жестоко потушава бунта. Този библейски епизод е описан в светската история, в която се казва, че някога евреи ислямисти били еднна умма но се разпаднали на еврейски и ислямски общности. Ислямската общност започнала да се покланя на златния телец, и да твори ", салат", в очакване на новото въплъщение на духа на Луната Йис-Ар(-а), разочарован от Мойсей = Симон -Петър като превъплъщение на Хор-Христос. Ето защо "салат" се нарича думата "молитва" = "намаз", който е обратен прочит на името "Симон", която е, молитвата е насочена срещу Симон Петър = Мойсей, който е работил в молитвата престана да видите въплътен Месия = Бог. Ето защо днес на ислямисти почитат Моисей, точно както пророка Муса, но не като Месия = въплъщение а превъплъщение на самия Бог.

https://sites.google.com/site/raabtaru/home/katalog-statej/pseglavcy-prodolzenie-3-1

МИСЛИ ФОРМИ 107/СЛОВОТО РА

"Пeсoглавци", или Рицари на aбог Ра - 4ч.

Ще отбележим още един важен момент в нашата реконструкция. Днес се смята, че св. Вартоломей е бил убит чрез обезглавяване. Но така е бил убит, и руски княз Святослав, син на Игор и Олга: печенегския князь Куря, според легендата, Святослав отрязва главата, и направи от черепа чаша обкована в злато и пи от нея в памет на победата над знаменития командир. В същото време името

«Куря» = Хоря = Хорий 

предполага, че той е враг на Святослав и е привърженик и последовател на Христос-Ховрах-Хор. От Библията знаем, че младият Давид порази Голиат, и му отсече главата. В същото време, дори и този добре известния факт, не е надеждно достоверен, доколкото в 2 Царe.21:19 се говори че Голиат е убил Елханан. Обърнете внимание на името "Елханан", който може да бъде огласено под следната форма:

Ельханан = Эльха_Анн(-а) = Ольга_Анн(-а) (1.31)

Оказва се, че Библията дава добра причина да се смята, че Голиат може да убие една жена с име "Олга-Aннa." От Олга = El_Og (-а) - означава "господарка на Всевишния", а думата "Анна" означава "жена, съпруга", изразът "Олга-Анна" се превежда със Словото Ра като "Жена на Всевишния владика" Защото на едно място Библията казва, че Давид уби Голиат, и в другия случай, се посочва, че той е убит от Елханан = Эльха_Анн(-а) = Ольга_Анн(-а). Ако се изключи частта от "-ьха" в думата Эльха_Анн(-а), то ще стане Ель_Анна = Елена. След това/Тогава можем да предположим, че Дейвид е Елханан = Олга - Ана = Елена, т.е. младия "Дейвид/Давид", който уби Голиат, е всъщност една жена (подвиг на жена на име Дейвид (-а) впоследствие преписан със същото име на еврейския цар Давид). Наименованието "Давид "напълно има право да съществува (не забравяйте, известната певица с подобно име, и псевдоним " Далида "). Важното тук е, че на латиница без огласяване думата " Давид "=" Дейвид "=" Девид "може да се запише като" DVD "(сега чете като "Ди-Ви-Ди"). Тъй като латинското "V" в ранното средновековие може да се чете като кирилицата "в", "у" или "и", а в исляма, например, името се огласява като "Дауд" (латинска буква "V" се чете като "у" на кирилица и първата «D» oсе огласява като "да") от друга страна, ако първата «D» е огласена наобратно като «аД» = «уД», и следващата буквата "V", се чете не като "у" в исляма, но като кирилическото "и", то латинския запис на DVD ще звучи като UDID/ уДиД= Юдит = Джу-дит = Юдиф(при заглушаване второто "д" се превръща в "т" а "т" и "ф" са взаимозаменяеми и преминават една в друга, ето защото по-рано, те са се обозначавали с буквата "фита", което означава, едновременно "ф" и "т"). Допустимостта на подобна огласовка се потвърждава с известните вариации на Edith (например, Пиаф), или Едита (например Пьеха). Това доказва, че името "Давид" може да се използва както по отношение на един мъж , така и по отношение на жена, на едно ниво с производното "Давид", по аналогия с името "Едит" и неговото производно "Едита". Оказва се, че от езикова гледна точка, думата «Давид(-а)» и «Юдит» = «Юдифь» са просто различни огласовки на един и същи неогласен гръбнак, този на съгласните "DVD". Думата "Голиат» = Holiaf => дава Oliaf = Олаф, доколкото в редица езици, например, на френски, първата буква «Н» не се произнася. Имаме, че Голиаф/т = Олаф <= Валуа при обратно четене, тогава формулата (1.30) може да бъде пренаписана като:

Св.Вартоломей = «Песоглавец» = Карл IX Валуа = Святослав = Голиаф/т (1.32)

Доколкто по-горе, ние открихме, че "Давид" и "Judith/Юдиф" - са различни огласовки на един и същи скелет от съгласни, то е логично да се предположи, че в библейската книга "Judith/Иудиф" се разказва, само че много по-подробно за едно и също събитие, а именно, за убийството на Голиат, който е прекръстен на Олоферн.

Олоферн = Олаф_Раан

Отново, се появява името на Олаф = Элав <= Валуа. На латиница наименованието "Олоферн" се записва като Олоферн, т.е. Goliaf/Голиаф- "Ernes" Тук, недоумявайки читателят може да се опита да спори, защо авторът смята че думите Holof и Голиат са идентични? След втората буква "о" в думата Holof е заменена с "иа" в думата Голиат. На това можем да отговорим така. Цялата съвременна история, която се преподава при нас в училище, е написана от арианите, и в по-голямата си част от юдео-арианите. Днес, малко хора знаят, че през Средновековието, еврейските/йудейските старейшини/свещенници взеха мерки за да се скрие от рамейците войните на Анубис и на Aboga Ra, най-известните места в Талмуда, призовават за омраза срещу Aboga Ра. След това, в конкурентната борба между победителите ариани, християнството надделяло, същата тактика се е използвала и от юдеите срещу християните. Например, през 1631 г. е бил издаден таен указ на еврейския синод в Полша (имайте предвид, че името на еврейския властови орган е същото, както и в Русия, по времето на Петър I и до революцията от 1917 г.), който е гласял да не се отпечатва нищо нито добро нито зло в изданията на Мишна и Гемара, което е можело да се възприеме от рамейците (а по-късно и от християните), които са били сведуещи в езика иврит, като обида към техните религиозни вярвания. Вместо това, в текстоветесе поставя знак с буквата "о", за да се предупреждават учителите хедери и yeshivas/иешива, че тези потайни липсващи фрагменти в текстовете, трябва да бъдат предадени от вещи учители към учениците си само на глас, т.е. устно. Тези предпазни мерки са лишили врагове на евреите от възможността, в случая при тях да попаднат печатни еврейски текстове, като срещу евреите са се прилагали репресивни мерки за пропаганда на забранените учения. По този начин, ако думата Holof има втора "о", то след това ние на основание на гореизложеното можем да предположим, че има прикриване на значения и следователно правото да се прилага заместването,... иа", вместо "о" по наша преценка, особено след като смяната не противоречи на общите правила на Речта Ра. Връщайки се към темата, ние отбелязваме, че Библейския Олоферн - командир Ассир (и) <= Rus_Sii/Рус_Сии , и да заявим, че той е бил подчинен пряко на Навуходоносор, чието име е забележително при обратно прочитане:

Навуходоносор <= Росонодохуван = Рус_Антиох_Иван = Русин_Теох_Иван (1.33)

Обобщавайки формула (1.33) до съвременното разбиране, името може да бъде представена като Ра-Сын_Теох_Иван, което означава "Син на Ra, Разпнатия Господ с въплъщение човеческо." Друг името на Господа Навуходоносор <= Rusin_Teoh_Ivan / Русин_Теох_Иван(-а)се явява името на Набукудурриуцур, което ако бъде прочетено, напротив/наобратно, получаваме:

Набукудурриуцур<=Руцуир_Рудук_Убан=Рицарь_Ратеог_Иван=Рицарь Ра_Теох_Иван (1.34)

Оказва се, че библейския Навуходоносор всъщност е   Ра-Сын_Теох_Иван или Рицар Ра Теох Иван  предвид, че Teoh/ Теох = Деог = Дог = Deog = Dog = "Куче" ние откриваме, че Навуходоносор беше също "Куче" = "Псеглавец" враг и антагонист на  Готов = Гадов = Катов = Котараков

Пълководеца Олоферн = Олаф_Раан изпълнявайки индикация Навуходоносор <= Ra Knight "куче" Иван (и) излезе "срещу всички на запад" (Judith 2: 6), (Иудифь 2:6)  думата "запад" = "sevate/севат" = "Шев_Ат" - означава "черен ад", който е в Речта-Ра има различно значение, от това което хората си мислят днес. Олаф <= Валуа_Раан/ Valua_Raan съкрушил арианските народи, сблъсквайки ги един срещу друг (Джудит/Иудиф 2: 21-27), неговата огромна армия, вселявала в арианите страх и трепет. Той унищожил "всички богове на земята, така че всички народи да служат на един и същи бог,... Навуходоносор и всички езици на всички племена, да го наричат, както Бог" (Judith 3: 8) Както читателят знае, иде реч за това че пълководеца Олоферн = Олаф<= Валуа_Раан е изпратен да унищожи арианските бунтовниците и да възстанови култа към слънцето Ра. Очевидно е, че книгата Иудиф разказва за една и съща религиозна война между  Раям и ариям, за което повествува коптския апокриф "Деянията на апостол Вартоломей", което означава, че Олаферн - това е апостол Вартоломей. Тогава формулата (1.30) може да се разшири и представи, както следва:

Св.Варфоломей = «Псеглавец» = Карл IX Валуа = Святослав = Голиаф = Олоферн (1.35)

Ако коптски апокрифна Свети Вартоломей и "Псеглавец" са действали в страната на "хазарените" = хазаряни = хазари, т. е, в Хазария, то в библейската книга Иудиф, те почистват от арианската ерес Ветилуя. Къде е Ветилуя? Предлагаме да се прочете думата, напротив, тогава става ясно, че:

Ветилуя = Ветиль <= Литва (1.36)

Известно е, че Светослав е бил убит в бързеите на Днепър, по пътя за Киев. Тази област,  действительно, в Средновековието е принадлежала на Литва. В книгата си, "От Русия към Русия" Л. Гумилев заключава, че за смъртта на Святослав и неговият отбор-рати е виновно предателството на Киевските християни. Тайната ариано- християнска общност по това време все още е Roman/Римски Киев, знаейки, че в случай на достигане до Киев Святослав, рицар на Анубис и  Абога Ра, ще съкруши Хазарския хаганат и ще унищожи всички ариани, намиращи се в града, съставила заговор за убийството на командира. Сега, разбирайки, че Святослав е Олоферн, ние можем по-точно да възстановим, как е бил убит Святослав = апостол Вартоломей "Псеглавец". Тайните ариани от Киев, маскирани като римляни = раев, реши да изпратят към Святослав = Олоферн и изтощения дългия път рати-взвод младата си жена станала юдео-арианка. Именно затова Давида = Ольга-Анна = Елена = Юдифь /Джудит е била в състояние свободно да проникне в лагера на войните на Святослав. Заедно с нея, стана на римляните тайно е обкръжен от "печенегите" на Хан Кури = арианския хан Хория. Когато, изтощен от дългия поход, наранявания, битки, и пиян в чест на пристигането на жена си апостол Вартоломей = Святослав =  Олоферн заспал еврейката жена изневерява напада спящия и му отсича главата. Тъй като тя е съпруга на апостол Вартоломей = = Светослав Олоферн и я познаваха като такива войници Святослав охраняват лагера, тя е в състояние да гладко под някакъв претекст,  да се измъкне от лагера и да избяга. След това стоящите в засада "печенеги" на Хан "Джу Кюри" нападат лагера рамейците и те, шокирани от коварното убийство на великия командир, не успят да окажат достатъчно съпротива, и така са били победени и унищожени. Днес юдео-ариани прославят "подвига"  на Джу-дит/Йудиф. По наше мнение, това е - едно гнусно предателство, достойно за презрение. Не можещи да победят рицарите на Рa, "Псеглавци" в открит бой, юдо-арианите достигат целта с коварство и предателство. Това са техните методи, по които те построиха днешния свят. Но този свят е много нестабилен и скоро ще се разпадне, и ще погребе под развалините си потомците на предателите. Смята се, че св. Вартоломей =  Карл IX Валуа "Псеглавец" = Светослав е коронясан в град Реймс = Ra_Am_Os/Ра_Ам_Ос, което в действителност на Речта Ра означава, че той е бил Реймс = Раамос, противник и унищожител на бика арианския бик-Симар(-а) ,за  което е разказано в  българските летописи от XVII век на "Джагфар Тарихи" ( "История Джагфар") като завоевател на света. Свети Вартоломей = Валоа Шарл IX "Псеглавец" = Светослав и голямата му победа над арианите = хугенотите = хазари, те спряха победната серия за завладяване на света, довел до унищожаването на такива отвратителни течения сатанизъм, катарството, karaimstvo, татарска Орда, храмовничество- kromeshnichestvo и т.н., до сключването на Вестфалския мир и утвърждаването на принципа ", чиято мощност, дори си вяра", която е в основата на създаването на съвременни синкретични религиозни култове, които, въпреки че Arian, но позволи на човечеството да се възстанови загубената Раав, с което се отхвърля арианството и отново се върна в лоното на Aбога Ра. Обръщаме внимание на читателя към друг важен момент. Както е показано по-горе, буквите "г" и "к" може да преминават една в друга, тогава думата "Хугенот/гугенот" може да бъде - с отчитане на преогласовката - представени под формата на:

гугенот = кугенот = каганат (1.36)

От друга страна, може да запишем, че гугенот = Гог_Анат (1.37)

Оказва се, че в нощта на Свети Вартоломей. Вартоломей = Валоа Шарл IX "Псеглавец" е унищожил Арианския = Хазарски хаганат, спрял е библейския народ на Гог_Анат = хората/народа на "Гог (а), хората от ада" по пътя си към световно господство. Още веднъж, ние отбелязваме, че унищожаването на арианите = Хазари = хугеноти в Деня на св. Вартоломей през 24-ти август 1572(Вартоломеевата нощ). Именно през август идват 9-те Ава на йудеите, което се счита за основен бич на еврейския народ. Именно в 1572 г.е разбита ариано- юдейската опричнина Иван Грозни или татарската Ордата в Русия. Както днес се счита, това се е случило в резултат на нахлуването в Кримския хан Девлет-Гир(-ея) <= при обратно четене Раогте_Элав_Т(-ея), т.е. за пореден път получаваме името наЭлав(-а) = Олаф(-а) <= Валуа. По-късно, за да се скрият подвизите на воините на Раав, юдо-арианските историци са измислили "Ноща на Вартоломей" което име по никакъв начин не е свързано с непосредствения победител на арианите, Валоа Шарл IX "Псеглавец". Освен това, за да се прикрие самата същност, основният стволови глобална религиозна война като конфронтация Rahab в Ra и вяра в ара, се превърна да проникнат на невярна теорията, че Чарлз IX Валуа "Псеглавец" сам е бил "католически-арианстващ" а не Раем_Раабом. След победата на хугенотите, водени от Бурбоните, предполагаемата "католическа" династия Валоа след това губи власта по необясними причини. Официално се твърди, че е поради липса на наследник. И това е в династия, която е повече от триста години на власт, са приказки на днешните "неуки ариани", като норманите, варяги, разпространение на глупости/лъжи, че не е имало ищец за кралски трон! Възмоно ли е да повярвате в това? Романови в Русия 300 години, са заемали трона, а близо 100 години след революцията от 1917 г. има една дузина кандидати за възстановяване на монархията в Русия - само Позвънете. Проблемът е един и същ - никой не ги вика, а сами да завземат властта вече не могат. На мястото на Валоа дошли Бурбоните, но не като хугеноти, а като "добри католици." Така че арийските лъжци създадали "непрекъснатост на религиозна традиция." Но в действителност всичко е различно. Срещу Рим и Раав са ариани, като хугенотите и католици (Гог и Кат = Гот),като две разклонения на същия кален ариански поток. На определен етап от борбата рицарят на Анубис и Aboga Ра Валоа Шарл IX "Псеглавец" = Свети Вартоломей = Святослав нанесе тежко поражение на арианите като изтреби огромен брой от тях, не е било възможно да се скрие от историческа гледна точка, благодарение на канонизация му като "Св Вартоломей ", за което арианите са били принудени, създавайки синкретичната християнска църква в условията на Вестфалския мир. Свидетелствата за борбата на рамейци и ариани са дошли до нас чрез по чудо оцелелите произведения на изкуството. Например, на фигура 37 е представен като "Псеглавец" рицаря на Анубис и Aбог Рa убиващ ариански воин с каска с "рога" във формата на полумесец, символизиращ неговото поклонение на Ару = Луната. Тези "рога" бяха на каските им, например, при викингите, в допълнение, добре познат символ на исляма. Фигурата показва един епизод на битката, когато «Pseglavets" поразява ариан с копието си в крака и грабва нож, за да довърши ранения враг. Не съумявайки да скрият "Свети Вартоломей" арийски историци са представили въпроса така, като че ли Шарл IX Валуа "Псеглавец" не е бил Раем-Рамеец, а католик, унищожил хугенотите. Доколкото по късно когато, Рим пада, Раите губят и побеждават католиците, случаят се представя така, сякаш, имаме смяна на една "католическа" династия Валоа с друга католическата династия на Бурбоните.

Fig.38 "Псеглавец" в битка убива ариански воин, "рогата" на шлема съответстват на символа на исляма 

На несъответствията не са обръщали внимание, и в допълнение, били сигурни, че никой няма да ги намери, доколкото католическата Инквизиция се е трудила за "слава", изгаряйки книгите на Рим и Раав, преследвайки, убивайки и изгаряйки на клада останалите рамейци т.н. Същото се е слуило и навсякъде по света, включително и в Русия унищожила са паметта за това време, когато арианска Татария = Московия = Россия все още е била Russ Paradise, част от великия Рим. На Рис.38.1 е представена протестантска гравюра уж от 1632 г., която изобразява монаси (представени уж за йезуитите) с глави на кучета. Гравюрата е визуална пропагандна листовка, показваща алчността и алчността на католически монаси от Ордена на йезуитите, които, според авторите, под прикритието на една книга и Божието слово, си мислят, само за плътските удоволствия, похапвайки си я козле, я агънце. Междудругото в историята е известен монашески орден които направо се наричал "Кучета на Господа."

Рис.38.1 Монахи с головами псов. Гравюра 1632 года

Този орден на доминиканците, също е католически. Ето защо, ние приемаме, че настоящото мнение по отношение на йезуитите е погрешно, и в действителност, са представени доминиканците, който също са създатели на католическата инквизиция, а в някакъв момент започват да преследват и протестантите. Тъй като гравирането е извършено от протестант, и ясно показва, католиците с глави на кучета, от това следва, че авторът критикува греховете на неговите събратя по арианската вяра, католици, от които авторът решително се дистанцира, за да стане протестант, уподоявайки католиците на "хищници и канибали" , но и на рамейци- "Песоглавци". Това означава, че през 1632 г. имаме все още свежа памет за това, как "Псеглавците" са унищожили арианите "хората на ада." Ситуацията е подобна на тази, която се провежда в момента в Русия, когато руските национални патриоти са наричани от либералната общност "червено-кафява чума", оприличавайки ги на нацистите на Хитлер, защото все още е пресен спомен от войната от 1941-45. В действителност, не уподобяват руските национал - патриоти на опричниците Иван Грозни, за които в момента никой не си спомня, а ги оприличават на нацистите, паметта за които е прясна. Така че авторът на гравюрата, изобразена на Рис.38, без съмнение, е оприличил жестокостта на католическите монаси на тази на "Песоглавците", споменът за които през 1632 г. е още жив, както паметта е свежа през 1991 г. за фашистите на Хитлер. Това означава, че в началото на XVII век светът е доминиран от Рим, и се е покланял на Раав и Абог Ра на който вярно са служили войните на Анубис, рицарите- "Pseglavtsy", паметта за които е изтрита днес от йудо-арианите, като спомена за един кошмар. Ето защо най-редките дошли до нас икони и стенописи с изображения на "Псеглавци", днес са известни със някакво събирателно понятие "Св. Кристофър ", и са се родили не по-късно от началото на XVIII век. Това означава, че е по време на царуването на Петър I в Русия и през следващите години е имало окончателна победа на арианството в Русия, и се е провело обръщане на вярата на Райския Раав в арианска вяра известна днес като християнството, ислям и юдаизъм.

Поради това, за никакво хиляда-годишно управление на християнството в Русия  не може да става въпрос: всичко това са глупости  на варягов  = врагове, иззели нашата родина-Rus в XVIII век и превърнали я от Райска Русия в арианска Россияния. В историята има много известни рицари, които били наричани "кучета". Тези немски рицари, са наречени днес "кръстоносци". Името "Христофор", е присвоено от арианите плагиат на Св. "Псеглавец", и се превежда като "носещ Христос", т.е. "Христа-носещ" или "кръсто-носец". Оказва се, че немските рицари имат същото име като "Pseglavets" Ако Св Христофор е бил воин на Анубис и Aboga Ra, това означава, че германските рицари също са били  рамейци-римляни, рицари на Анубис и Aбог Ra борили за  Райската Раав срещу арианството. Но това е друга тема.Рис. 39 показва "рогата" като символ на исляма на показ в музейния комплекс на Топкапъ в Истанбул (Турция). сравняването им с образа на "рога" на шлема арианския  воин Рис.37, той може да бъде инсталиран практически пълна идентичност, което означава, че "Песоглавец" като рицар на Sun Ra на  Рис.37 убива войник на исляма. "Псеглавците" в служба на Раав и Рим са наложени такъв ужас всред арианите, че го помнят и до днес. Във формулата (1.2), ние открихме, че в действителност, Светия Христофор "Pseglavets" се е наричал по рамейски   Раптос_Раох, или Ропты_Рай.  Арианите, спомняйки си за  ужасните "Псеглавци" са им "присвоили" името "Раптор" чудовищни кръвожадни динозаври. Любопитното е, защо думата "Raptor" е избрана от юдо-арийските "учени", в качестввото на динозавър? Откъде на арианските "учени" въобще е известна думата "Raptor"? Дали върху костите на древни останки, открити от палеонтолози, е било написано, че костите са на "Raptor/Раптор"?

Фиг. 39 "Рогата" като символ на исляма. Музей Топкапъ, Истанбул (Турция) 

Това е още едно доказателство, че тайните сили на сенчестото "зад кулисие", което е собственик на съвременния свят, са ариани по дух и чакащи въплъщение на Змея-Дракон от бездната на ада, знаят древната реч на Ра, но я пазят в тайна от жителите на Земята, защото веднага след като хората напускат арианския новговор и се върнат към словото-Ра ще приключи арианската ерес в света. Ето защо, по повелята на арианите, техните учени присвояват на драконоподобния-гущер рамейското название "Раптор" и на змиите, които са същността на Ара и Ka, лукаво е дадено името "Влечуги". Междувременно, думата се представя като:

Рептилий =Рааб_Те_Элий = Ропти_Элий (1.38)

Което на Речта Рa означава "Ропти последовател на Върховния ". Т.е., представлява рая-рааб - със наложено семантично лъжливо значение рая =роби - поддръжници и последователи на рамейската = Римска църква на Sun Ra или ropty/ропти. За какво йудо-арианите така извращават същността на древното понятие, приписвайки на името на последовател на Римската Църква на Слънцето Рa семантично значение на пълзящо влечуго, змия? Ние предполагаме, че доколкото арианите знаят как негативно повечето хора се отнасят към пълзящите влечуги и змии, те умишлено са им възложили рамейски понятия имащи съвсем различен смисъл в Словото-Ра, за да се създадат негативни психологически асоциации, и по този начин на подсъзнателно ниво да се ваксинират хората с отвращение към религиозните термини на Речта Рa, и така максимално надеждно, се опитват да изключат тяхното използване от хората във всекидневния живот. Именно така гнусно с мерзост действат юдо-арианите, и в много други случаи. Например, думата "син", което показва цвета на слънчевото, ясно небе, цветът на Девата, арианите отъждествяват с мъжеложци/содомити, като по този начин да се оклевети и наруши всичко, което е красиво, свързано със слънцето Ра, Теос Раох(-ОМ) и Абогратесией наричана днес "Богородица", Същото нещо се случва, когато содомитите - мъжелъжци се опитват да монополизират и приписваяват за себе си цветовете на дъгата/ Радуги = Ра_Те_Ог(-и), която е обещанието на "Sun Ra Разпнатия Всемогъщия" не е да не се убиват повече хора за отстъпление от Раав (и) посредством наводнения и потоп, както Библията показва. По замисъла на арианите, размахвайки по време на своите сатанински оргии знамена с цветовете на дъгата, перверзниците, содомити оспорват Aбог Ra - "казват те, виж, ние присвоихме твоя цвят, а служим на Aру, но няма да ни направиш нищо, тъй като самият ти бе обещал." Содомити не отчитат само едно: Aбог Рa им е обеща само едно да повече да не ги унищожава с наводнения, но той не е обещал на перверзниците, че когато на Земята отново се преродят войните- "Песоглавци" рицари на Раав (и), че след това Aбог Рa ще ги възпре от общо унищожаване на арианите. Припомнете си, че в Библията се казва как Давид, когато е служил на Саул за да потвърди броя на мъртвите врагове е трябвало да принесе техните отрязани пениси. Когато Давид го стори, го похвалиха: "Саул уби хилядите си, А Давид - десетки хиляди." Също нещо, скоро ще се случи с мъжеложниците: Рицари на Анубис, и рa Aбога не търпят обида към Всемогъщия Ра, ето защото Съд-Ба-Та на "содомитите" ще е незавидна.

Ние вече привлече вниманието към една постоянна фигура на речта, според която рицарите кръстоносци са наречени "кучета-рицари." Без да навлизаме в произхода на дадения речеви завой (по този въпрос, има различни версии), ние ще отбележи един важен за нас момент: активен борец срещу "тевтонските рицари" в руската история сее считал княз Александър Невски. Като рицарите наречени "кучета", това означава, че в действителност те са били рицарите на слънцето Ра, "Pseglavtsami", които служат на Раав и Рим. Основният принос на Александър Невски, както твърди в своите книги на Л. Gumilyov, е, че той е направил "десен/правилен" изборът, а именно отиде в политически съюз с Монголската орда, предпочете ордата, избягвайки съюз с рицарите на Ра. В същото време, сега става ясно, че А. Невски отиде не само на политически, но и на религиозен съюз с Ордата той взе вяра в Aр (а), като става ариано-христианин, и това, което е син на Бату Сартак. Ето защо А. Невски се бори срещу Рим, неговите рицари и Раав. Ето защо православната църква, която по духа арианска, канонизира Александър Невскин за светец, почитайки го като равноапостолически принц, т.е. Александър Невски е почитан от православната църква като "равен на апостолите." А какво означава в Словото Ра думата апостол"?

Апостол = Авос_Те_Эл – «Воплощенное Величие Распятия Всевишен» (1.39)

Уравнение (1.39) означава, че "апостола" е олицетворение на един разпнат Бог, когато разпнатия Бог възкръсва в плът в човешкото тяло, което след това започват да наричат "апостол". В действителност, "апостол" е превъплъщение на разпнатия Бог. Това е, което казва Библията, и когато Святият Дух слезе върху учениците на Христос, те са се превърнали в "апостоли" и започна да проповядва християнството. Това означава, че след снизхождение към тях на Светия Дух, самите ученици стават "Христос" станаха като него. Говорейки за Александър Невски като "равен на апостолите," Православната църква точно с това го декларира/обявява за превъплъщение/реинкарнация на разпнатия Бог. Тъй като християнският Бог е Исус, това означава, че Александър Невски е "нов Исус" Исус = Иисус Навий = Иисус Навин/ Navy Джошуа. Всъщност, името на княза в Речта-Ра може да бъде представено, както следва:

Александр Невский = Алекс_Андр Навий(-ский) = Алекса_Unter Навий(-ский) (1.40)

Доколкото Алекса = Ал_Ог_сий- е "божествен владетел, който е" Андр = Under (англ.) = Unter (нем.) - Означава "по-нисък", "дойде" отдолу ", т.е. от долу", а думата "Navii" според Л. Гумилев, обозначава "духовеъе на света на мъртвите", то името на светеца княз Александър Невски на Речта Ра има следното смислово значение:

Александр Невский = «Божи владика сущий, пришедший (воплотившийся) снизу, из ада, из царството на мъртвите» (1.41)

Както е видно от (1.41), Александър Невски по арианската доктрина се счита за възкръстнал от ада, от царството на мъртвите, че е, както възкресението, "прераждането" на Разпнатия от римляните Horus/Хор -Христос, син на Aра, а "черно слънце", и древната змия-Дракон. Тъй като, според Л. Гумилев, Navii = Nabii / Навии = Набиие са "духове от света (царство) на мъртвите", и от гледна точка на граматика на Речта Ra "Navy/Навий" това е адепт, вещ последовател Нав(-а) = Наб(-а)= Неб(-а), то слово «Небо» на Речи Ра означава "другия свят", "света на мъртвите." Това е така, защото, ако Иван = Ебен означава "въплътен, който се е родил и стана съществуващ човек", при обратно прочитане <= = Navi Nebe = Sky = Нави = Небэ = Небо има обратния смисъл, грубо означава "не-просто получовек/нечовек". Ако немската дума Oben означава "горен", обратен прочит на <= Нево = Heaven в Речта Ra обратна стойност, т.е. "по-ниско" Тогава настъпването на Земята, на "Небесно царство", което обещават христианските свещенници на своето стадо, не е нищо различно от въплъщение от "дъното" от ада, на несъществуващия задгробен на другия свят, "нехората от света на мъртвите", в нашия свят, сущий. Това означава, че света на мъртвите се възползват и да погълне живия свят. След това идва "небесното царство", когато ада сили от "не-лице" ще отидат в състояние на съществуване. При такива обстоятелства, библейския термин "Joshua/Иисус Навин" = Йис_Ос Неба_Ан в Речта-Ра означава "не-чиста сила; долния свят на мъртвеца ", метафизичен смисъл е, че идват от света на мъртвите дойде да живее в земния свят, за да се превърне в света на мъртвите. Тази революция/обрат в света на живите земята не е земен свят на мъртвите е въплътена във видимата природа на подземния свят на мъртвите, когато в света на мъртвите от не-видимо, и следователно не съществува държавна става видимо, което означава, че е. Ето защо Библейският "Бог" заповяда на Исуса да унищожи всичко по пътя си, не съхранявайки нито децата, нито възрастните, нито домашни любимци: навсякъде по пътя си оставяха изгорена земя и планините на гниещи трупове. Това е и "Апокалипсиса", в действителност неговото обратно прочитане:

Апокалипсис = Абокалибсис <= сvс(-ий) Баал(-а)_Кааб(-а), (1.42)

т.е. "процес на превръщане съществуващия" Ваал (а) _Kaab (и), което за да се маскира са записали в Библията, наобратно. Ужасът на състоялата се инвазия на Земята, от "хората от ада", е представено в прочутата гравюра от Албрехт Дюрер "четирите конника на апокалипсиса" (Рис.40)

Рис. 40 "Четирите конника на апокалипсиса" Албрехт Дюрер, гравиране, як. XVI век.

Четирите конника на "Hell Rider", представени на Рис.40, унищожаващи всичко по пътя си. Ясно се виждат хора умират под копитата на "коне на ада."


Тук, метафизичната цел на първо ниво за арианите е, че веднага след като на планетата Земя няма да остане единна живо същество, това би означавало свършен изпълнение на не-лице в същността на света на мъртвите, че е офанзивата на земята, "небесното царство" = " царството на подземния свят на мъртвите "Така Исус Навин и неговите eдиноверци-арианите изпълняват указанията на Ap (-а), за да се превърне видимия = който е,.. свят/сущий ", в "царство небесно/небесното царство. "


Втората, тайна, метафизична цел, известна само на най-посветените на арианите, а може би дори и на никой от тях не е известна, тъй като, според Евангелията, Хор-Христос винаги много уклончиво е отговорял на въпроса за това как и кога ще дойде, "царството небето "и как точно ще изглежда. На всички въпроси се даде отговор в смисъл, че това никой не може да знае, само "Небесен Отец". Този хор-Христос е много напомня на болшевишката-ленинци, които се наричат с ярка "бъдещ комунист", а по-скоро неясни отговор директни и ясни въпроси за когато едни и същи "комунизъм" ще дойде. След 70 години след Октомврийската революция от 1917 г. "комунизъм" не дойде, и по този начин мотивирани обяснения за времето на настъпването му не са се чували, и тази идеологическа химера се срина, погребвайки под себе си разпадащият се Съветския съюз. От формулата (1.40) определи, че Александр е Алекса-Андрей, в историческите хроники и религиозни традиции княз Александър Невски може да се отнасят по-нататък "Алекс" = "Олекс" и името "Андрей". В тази връзка, много историци многократно спекулират, че известен каратель Олекса Неврюй, изпратен от Бату да умиротвори Русия, не е някой друг, а Светия и Равноапостол княз Александър Невски. Като княз Александър Невски православна представлява домакин, че е уместно тук да припомним и други символи на православните армии, като така наречената "Адреевский флаг" има формата на кръстче. Доколкото "Адреевский флаг" е наречен така в чест на апостол Андрей, след сравняване на всичко по-горе, може да се предположи, че апостол Андрей е не друг, а Александър Невски. Като се има предвид, че косия "Андреевски кръст" се смята за "кръст на Сейнт Иаков", заключението е че Александър Невски е Светия Яков. Тогава ние получаваме:

 Александър Невски = Joshua/Иисус Навин = Олекса Неврюй =Андрей Первозванный = Иаков (1.43) 


Анализирайки  формула (1.43), стигаме до следните интересни заключения, а именно: Александър Невски и Олекса Неврюй исторически тясно свързан с Бату. Joshua/Иисус Навин  традиционно е тясно свързан с Мойсей, Андрей Първозванний корелира с по-големия брат на апостол Петър Яков, свързани с по-големия си брат Исав, от когото той откраднал "първородство" и, следователно, се е превърнал в "първия" или "Първо наречения/ Първозванний" Сравнявайки тези резултати с формула (1.43) , може да се заключи, че:

 Бату = Моисей = апостол Петр = Исав(1.44) 

резултатите от формулите (1.43) и (1.44) са показани в таблицата (таблица 1), в която ние установяваме съответствие на различните имена на двата историческо-религиозни персонажа: Тук няма да се анализират подробно резултатите от Таблица 1, която ще бъде полезна за нас в това, което следва, само ще отбележим че немското «фатерлянд» = отечество и руското "патриотизъм" = любов към страната, имат ясно еднакъв езикови произход, свързан с името на апостол Петра = Патера = Фатера. Очевидно е, че от думата "Бату хан" произлиза понятието "Batikan" = "Ватикана" = Батаклан, което означава, че именно в резултат на Монголската инвазия на Бату хан към Европа се формира центъра на католическия култ, известен днес под името "Ватикана". Тъй като Batikan/Бати-клан/Бату-клан = Батуклана. Доколкото Ватикана като институция на Католическото папството е тясно свързана с личността на апостол Петър, който е смятан за основател на католическата вяра, тогава там е езикова връзка между понятията "Бату" и "Петър". Тъй като букви "б", "п", "ф" и "т" лесно преминават една в друга в древните азбуки, което многократно вече показахме, то думите "«Фатер» и «Татер» = Татар - са просто едно и също. Получава се/Оказва се, че Бату(ай) = Петър е също и Татар, което е вярно твърдение, тъй като татарската орда бе водена от Бату, което означава, че самият е бил татар (ин). Ще отбележим, че думата Бату/ Батый дава понятието "Батя", "Old Man", а думата Петр даде понятието "Pater/Патер/Падре", "отец", "Фатер" в европейските езици със стойността на "Бащата", т.е. е едно и също нещо като "татко" = "Old Man". Това потвърждава тъждественността на понятията Петър Бaтай.

Рис.41 Страница на Библията Франсис Скоринa.
Думата "Битие" е написана като "Бытыя"






На Рис.41 е показана страница от Библията на Франсис Skorina. Думата "Битие" е написана като "byty/Бытыя", което означава, че книгата е била първоначално наречена "Книгой Батыя Бату." Страницата показва следния текст: "Починается первый книги Моисеовы рекомый то еврей брешись погреческийже иполатине енезеос апоруский бытыя…" Нашата интерпретация на този фрагмент е: "Ние започваме първата книга, наречена книгата на Мойсей, или на иврит, гръцки и латински, той е Зевс, а на руски той е Бытыя (т.е. Бату - изд.) ...." По този начин, Ф.Скорина директно назовава Мойсей Бату. Също така се казва, че Моисей е Зевс. Доколкото днес се смята, че Зевс - е шеф на пантеона на олимпийските богове, то дадената част от текста, означава че Мойсей е Бог. Това е вярно, тъй като името на Мойсей = Мессия в Речта Ра е ма_Йис_Сий, което означава "моята несъществуващ, стана съществуващ" Обратното прочитане на думата Мойсей дава Yis_Siy_Am, което се превежда като "несъществуващ чист (т.е. въплътена) ръка"

читать продолжение >>

«Псеглавцы», или рыцари Анубиса и Абога Ра