Рентгенови лъчи - Геноцид/Х-радиацията може да предизвика рак

 Вилхелм Рьонтген
Старозаветни физиономии и геноцид

         

Ционистки Протокол - III

По отношение на това, че те посягат на вашия живот: направете вашите синове лекари и аптекари, така че те да могат да отнемат живота на християните.


Ционистки Протокол - XIII. Унищожаване на противника със средствата на медицината:

3. Да се спъва профилактиката и да се прави всичко за намаляване средната продължителност на живота на гоите.
4. По време на лечение или зъболечение, в раната да се поставят зарази или отровни вещества.
5. При всяка операция да се присаждат на пациента ракови клетки от онкологично болни.
6. Да се употребяват лекарства с променен химичен състав и лекарства, лишени от лечебни свойства, чрез предварително облъчване, замразяване и т. н. от лекарите.
7. Класическо бавно отравяне с малки дози отрова.
8. При рентгенови снимки и прегледи да се увеличава силата и продължителността на облъчването.




1. Откриване на рентгеновите лъчи

Първата Нобелова награда по физика е присъдена на германския физик Вилхелм Барух Рьонтген за откриването през 1895 година на неизвестно по онова време лъчение, което той нарича Х-лъчи. Днес Х-лъчи или рентгенови лъчи се нарича късовълновото електромагнитно лъчение с дължина на вълната в интервала приблизително от 10-6 m (10 nm) до 10-12m (10-3 nm). Х - лъчите действат на атомно ниво и са с по голяма честота от УВ следователно са с по-малка дължина на вълната. В инфра-червеното статичната вълна на вирулентност на рака например е 0,45 целта е неговата вълна да се разтели на 7,30м., което не може да стане с късовълнови гама или ХВ.

В електромагнитния спектър рентгеновите лъчи се намират между ултравиолетовото излъчване и гама-лъчите. При ултра-виолетовата радиация ракът не се води от добрия пример на микробите които се успокояват, но той с нищо не е видоизменен или засегнат.


Откриването на рентгеновите лъчи дава мощен тласък в развитието на физиката и разкрива широки възможности за практическо приложение на тези лъчения. Рентгеновите лъчи се използват за избирателно гледане през дадени обекти (тъкани), както и във високоенергийната физика и астрономия. Неутронните звезди и акреционните дискове около черните дупки излъчват рентгенови лъчи, които позволяват изучаването им.







2. Получаване на рентгенови лъчи

Рентгеново излъчване се получава, когато метална мишена се бомбардира от електрони с голяма кинетична енергия. За тази цел се използват т. нар. рентгенови тръби (фиг.10-1). Във вакуумирана тръба се разполагат един срещу друг два електрода - нагреваема жичка (катод К) и метална пластина (анод А), между които се подава високо напрежение (няколко десетки или стотици киловолта). От нагрятата жичка, която е свързана към отрицателния полюс на източника на високо напрежение, се отделят електрони. Те се ускоряват от електричното поле и се насочват към металната пластина, служеща за мишена.

               

Danny de Vito Holding an X-Ray Machine

3. Дифракция на ренгенови лъчи

През 1912 година германският физик Макс фон Лауе теоретично обосновава възможността кристалите, които са изградени от симетрично разположени редици от атоми, да се използват като дифракционни решетки за рентгеновите лъчи. На фиг. 10-3 схематично е показан предложеният от Лауе метод за наблюдаване на дифракция на рентгенови лъч. Успореден сноп от рентгенови лъчи с различна дължина на вълната, която е от порядъка на разстоянието между атомите, пада върху кристал. След като преминат през кристала, рентгеновите лъчи се разделят на отделни снопове, които попадат върху фотографски филм и създават дифракционна картина, съставена от симетрично разположени петна. Тези петна са резултат от интерференцията на вторичните вълни, излъчени от много голям брой симетрично разположени атоми, действащи като дифракционна решетка. Като се анализира разположението на петната и техният интензитет, получава се информация за структурата на кристала: за начина на подреждане на атомите и се определя разстоянието между тях. Този метод за изследване на вътрешната структура на веществата се нарича рентгеноструктурен анализ.

                 

                 

X-ray of Al Gore's Lunch

Чрез анализ на дифракционните картини, получени с рентгенови лъчи, се определя също така структурата на метални сплави, органични съединения и биологични обекти с периодична структура (например молекулите на ДНК, на хемоглобина и др.).

                           

            

4. Приложение на рентгеновите лъчи в медицината

Поглъщането на рентгеновите лъчи от веществото се различава от поглъщането на светлината. Например прозрачното за светлината оловно стъкло почти изцяло поглъща рентгеновите лъчи и се използва за защита на работещите с рентгенова апаратура. Обратно, преминават с минимално поглъщане през алуминиево фолио, което е непрозрачно за светлината. 

               

Различните органи и тъкани на човешкото тяло поглъщат рентгеновите лъчи в различна степен: например костите и други образования, съдържащи калций, ги поглъщат по-силно от меките тъкани, на което се основава използването на рентгеновите лъчи в медицината за наблюдаване на вътрешни органи на човека - кости, бели дробове и др (фиг. 10-4). Изследваната част от тялото се „осветява" с рентгенови лъчи, които частично се поглъщат от нея, а преминалите лъчи попадат върху екрана на флуороскоп или върху касета с фотографски филм. На екрана образът на обектите, които по-силно поглъщат рентгеновите лъчи (например костите). е тъмен, а на по-слабо поглъщащите - светъл. В съвременните компютърни рентгенови томографи тесен рентгенов сноп пробягва (сканира) послойно дадена част от човешкото тяло и образите на отделните слоеве се получават след компютърна обработка на интензитета на преминалото през тях лъчение.

             

Airport Scanner

5. Биологично действие на ренгеновите лъчи

Подобно на радиоактивните лъчения, рентгеновите лъчи имат йонизираща способност. Те йонизират атомите и молекулите, влизащи в състава на живите клетки, на което се основава биологичното им действие. Погълнатото лъчение води до физични промени в клетките, като разрушаване на молекулите, спиране действието на ензимите, разкъсване на хромозомите и други увреждания. Клетките, които растат най-бързо, са най-възприемчиви към лъчението. Затова рентгеновите лъчи се използват в медицината за поразяване на туморни образования, чиито клетки се размножават много по-бързо от нормалните клетки и са по-чувствителни към йонизиращите лъчения.



Много усложнения от лъчетерапията се появяват няколко години след лечението. Това дава на лекаря и на пациента лъжливо усещане за сигурност в продължение на година или две след терапията. Костният мозък, в който се създават кръвните клетки, е до голяма степен унищожен в областта на облъчването. Това има необратим ефект.”

Между другото!

В книгата си “Разбиране за рака” д-р Джон Лазло - бивш вицепрезидент по изследванията към Американското дружество за борба с рака, доказва, че когато химиотерапията и лъчетерапията се прилагат заедно, вероятността след тях да се появят вторични тумори е 25 пъти по-голяма, отколкото в останалите случаи.

Според изследване, публикувано в Архиви на вътрешната медицина през 2009 г., всяка година в САЩ диагностицирането чрез компютърна томография е причина за поне 29 000 случая на рак и 14 500 смъртни случая. Изследователите откриват, че хората се подлагат на четири пъти повече радиация, отколкото е изчислено при по-ранни изследвания, че могат да понесат. Въз основа на тези по-високи дози облъчване от такова диагностициране пациентът може да получи толкова радиация, колкото от 74 мамографии или от 442 рентгенови снимки.


При лъче- или химиотерапия карциномът се смалява, но здравето на пациента се влошава

И този път ще се изкушим да цитираме твърдение на небезизвестния д-р Ралф Мос, познат на нашите читатели от други публикации по темата. В своята книга „Онкоиндустрията” той споделя: „През 1902 г. немски лекар записва първия случай на рак при хората, причинен от радиация: туморът се появява на мястото на хронична язва, облъчвана с рентген. Експерименталните наблюдения, проведени през 1906 г., подсказват, че левкемията може да бъде причинена от излагане на радиоактивния елемент радий. Към 1911 г. са докладвани 94 случая на причинен от радиация рак. Повече от половината от тях – 54 – са при лекари или технически специалисти. От 1922 г. над 100 рентгенолози са починали от рак. Във всекидневната ми седеше специалист по мозъчни тумори. Каза ми, че никога няма да се подложи на лъчетерапия, ако има рак на мозъка. Попитах го защо тогава насочва пациентите си към тази процедура. Отговорът му беше: „Разбира се, че ще го правя. В противен случай ще бъда позорно изгонен от болницата”.
Според д-р Филип Бинцел „в днешното обществото проблемът с много лекари и онколози е, че са се научили да се вглеждат в тумора. Когато открие тумор, единственото нещо, което лекарят обсъжда с пациента, е какво възнамерява да прави с тумора. Никой не пита как се чувства пациентът. Виждал съм пациенти, които преминават през лъчетерапия или химиотерапия. Туморът се смалява, но здравето на пациента се влошава. Едва след аутопсията се констатира: „Не е ли странно: туморът е изчезнал!” Да, но е изчезнал заедно с пациента. Колко милиони пъти ще трябва да повтаряме един и същи сценарий, преди да осъзнаем, че лекуваме не това, което трябва?”…


Лечението на рака е възможно единствено чрез два излъчвателя, всеки от които да излъчва успоредни инфра-черно и ултра-бяло, като рака се поставя или атакава с разделителната им линия.

1. В инфра-червено диаметърът на неутралните им сфери намалява ,от много опити се знае че тогава микробите и отровите са подсилени.В ултра-виолетовото,тези диаметри се увеличават,а микробите и отровите се омаломощени.Задачата е да се търси среда,в която всеки микроб,отрова, както и ракът трябва да имат колкото се може по-голямо увеличение на дължината на статичната вълна на тяхната вирулентност.

2. В ултра-бялото, микробите анулират цялата РА. Ракът е много засегнат тук.Той няма статична вълна/+/,но за да се защитава създава вирулентни кръгове подобни на микробите. Кръговите с големи диаметри показват намаляне на вирулентноста. Виждаме рака да се държи като микроб по отношение на вибрациите му. Това е защото остава само статичната му вълна/-/която може да влезе в действие.Той може да върши зло само с вълната си/-/.

3. Създаване на инфра-черно и ултра-бяло,да се поставят едно до друго и рака в разделителната им линия.

Всеки от тях прибавя своята РА мощ,както и добавъчните протони на ултра-бялото и електроните на инфра-черното за борба с/у електроните и протоните на двете статични вълни на рака.Микробът,който е болен в ултра-бялото,а след това още повече в инфра-черното,е напълно ликвидиран в разделителната им линия.Ракът се брани още малко с последните си електрони,но в/у разделителната линия е той безнадежно разтила статичната си вълна на вирулентност,и от 0,45 в инфра-червеното,тя се разтила на 7,30м.върху разделителната линия,което е сигурен електрически сигнал за неговата немощ.Никой от трите детектора не бележи вурху него.Видно е че е победен.Затворник на вълните които са по силни от него.Сигурно и просто средство е носене в джоб на ултра-бяло и ултра-черно и двете в една кутия/т.е.разделителната им линия ,която единствено побеждава рака.

X-радиацията е едно от най-страшните оръжия в арсенала на съвременната медицина - Робърт С. Менделсон

                        

Нека да направим няколко снимки на гои

Повечето лекари, особенно зъболекари(да добавим само че юдеите са първите зъболекари и хирурзи от средновековието и до днес са кланови структори, бойно оръжие на равинската мафия) предписват рентгеново изследване небрежно и без уважителни причини, дори да знаят те не се притесняват за натрупването на вредните последици.

                     

Необходимо е да се страхувате от лекар с рентгенова машина по същия начин, както ти би трябвало да се страхувате от шест годишно дете, размахващо зареден пистолет. Особенно на летищата, но не и през ВИП порталите.

                  

Безразборно използване на рентгенови лъчи е заплаха за всички, но главно е насочено към жените. Жените два пъти повече са предразположени към рак заради смъртоносните рентгенови лъчи в сравнение с мъжете. Повечето лекари не предупреждават за това, че рентгеновите лъчи могат да предизвикат рак на гърдата или левкемия в нероденото дете. Ако ги попитате за потенциалните рискове, ще чуете същите гаранции това, което съм чул от техните учители преди повече от тридесет години, в Медицинския факултет. Те ще ви кажат, че нивото на радиация е толкова ниско, че не може да причини вреда. Това е пълна глупост, както сега, така и преди тридесет години.


             

Всеки лекар трябва да знае, че не съществува минимално ниво на радиация и че няма да навреди на жената. Лекарите трябва да са наясно, че радиационните ефекти се натрупват, така че стойността не е само дозата, получена при всяко рентгеново облъчване - страдате и умирате от комбинираното действие на всички някога дози получени от вас.Доста мрачно!


                 

Airport Fingerprint Scan

Можете мине през живота набързо, за по-кратко, благодарение на вашите лекари, които натрупват върху вас ефектите от рентгеновите снимки - един след друг.

                      

Може би не знаят, че те ви причиняват непоправими вреди, например преди двадесет или тридесет години е открит рак на гърдата, причинен от натрупаната ниска доза облъчване от рентген. Лекарите предпочитат да ви кажа очевидното - че рентгеновото лъчение е ценен метод за диагностика на животозастрашаващо заболявания. Но, както казва д-р Карл 3. Moрган, ръководител на отдел биофизика на Националната лаборатория Oak Ridge, X-лъчите - също са "един от медицински инструменти, които се използват по-често и за други цели." Вашият лекар няма да ви каже че е опасно да се използват рентгеновите лъчи, но вие имате право да знаете, така че аз ще ви кажа. 

            

Например: 30 процента проведените в Съединените щати, рентгенови снимки - което е около 300 милиона годишно - се назначават в случаите, когато не съществуват валидни медицински причини. Още един пример, един федерален съдия е заявил, че ако се намалят ненужните рентгенови прегледи с една трета, това щеше да спаси живота на 1000 души умиращи всяка година от рак. Ефектите на рентгеновата радиация за една година може да доведат до смъртта на хиляди хора в 30-те следващи поколения. Защо всички американци и не само те, са подложени на ненужните рентгенови лъчи? В действителност има много причини, никоя от които не прави чест на лекарите.

                     

Лекарите, които пращат пациентите за радиологично изследване, печелят половината сума, от тези евреи, които имат собствен рентгенов апарат.

Не забравяйте, че каквито и да са рентгеновите лъчи, е без значение, когато устройството е лично на лекар или зъболекар. Много жени са ми споделяли, че са загрижени за възможните последици от използването на рентгенови лъчи в стоматологията, както и на жени в детеродна възраст. Един пациент, жена - шикша ми каза, че зъболекар и правил рентгенови снимки, с удоволствие и без колебание, по време на всяко от нейните посещения, което е, на всеки шест месеца, и когато тя най-накрая, изразила своята загриженост от факта, че твърде често е подложени на радиация, зъболекарят се присмял на страховете й, настоявайки, че дозата на радиация е толкова малка, че дори и комбинираният ефект от всички тези експозиции няма да донесе вреда. Това отношение е характерно за хората от тази професия но то игнорира правилата на американската стоматологична асоциация, в която членуват повечето от тях. Признавайки, че кумулативният ефект от рентгеновата експозиция за опасен, асоциацията предупреждава лекарите срещу неоправдано използване на рентгенови лъчи, като предупреждава, че те трябва да се използва "след внимателна преценка на необходимостта от тяхното прилагане по отношение както на стоматологичното така и на общото здравословно състояние на пациента." Въпреки това все още не съм срещал жена, чийто зъболекар би показал, поне някакъв интерес да води медицинска история или да описва каква доза радиация е поръчал за всеки пациент по време на своята практика. Аз не съм срещал дори една жена чийто зъболекар си е направил труда да я попита, ако тя не може - има съмнение - за бременност, преди неговият помощник да включи рентгеновия апарат Освен това, едва ли зъболекарите не знаят на каква доза облъчване, изложени на пациентите си, в действителност изследването показа, че една трета от всички зъбни снимки се правят с два пъти по голяма доза, от необходимата. Същото важи и за технологията X-лъчи за лечение на рак в големите болници.

Лекарите знаят, че тяхната способност първи да узнаят причината за разстройството, да видят нещо, което другите не виждат, внушава у хората благоговеен тре­пет. И те буквално се опиват от тази власт и назначават рентген по вся­какъв повод — от изследване на пъпки до вмешателство в тайните на вътреутробния живот. Много акушери настояват за рентгеново изследване, когато в резултат на своята некомпетентност не могат с ръка да опреде­лят положението на плода. И това е въпреки факта, че връзката между детската левкемия и вътреутробното облъчване много отдавна е доказана документално.

                

Жалко е че средният американец е изложен на радиация до шест пъти повече от една англичанка, два пъти повече, отколкото японците или шведски. Рискът от това безсмислено огромно облъчване е и поради факта, че 90% от пациентите не се осигуряват защитени престилки. Рискът се увеличава и тъй като по-голямата част от рентгенови машини не са обект на редовни технически прегледи, както и невероятният брой повредени, а някои не са били тествани изобщо някога . Дори за пожарогасители се наблюдава по-внимателно. Проучванията показват, че много голям брой от рентгеновата техника осигурява повишена доза на облъчване, и че много от подложените на такава ненужна радиация са жени, , защото снопа лъчи е твърде широк.

                        

Зъболекарите твърде често облъчват жените с рентген, при което облъчват не само челюстта но и гръдния кош. В много държави с рентгеновото оборудване може да работи всеки, дори хора от улицата. Само в един щат - Калифорния - при провеждане на рентгеново изследване - лекарите или техници - е трябвало да са преминали държавен изпит. Само няколко държави са работили, за лицензиране на техници. В резултат на това много от рентгенови изследвания се извършват от секретари, счетоводители или други служители на офиса, които не са обучени да поддържат експозицията на минимум. Те могат да издадат доза облъчване, и 100 пъти по-голяма, отколкото е необходимо, като по този начин се увеличава опасността от рак и генетични увреждания. "В крайна сметка" всяка година, милиони жени са изложени на риск от рак, защото лекарите ненужно предписват рентгеново изследване, които се извършват от неквалифициран персонал и повредено оборудване!


Но това не са всички, лоши новини. Ужасния риск не свършва дотук.


                       

Постиженията на съвременната медицина в областта на рентгеновото декриптиране е жалка. След рентгенография, вероятността за правилната диагноза е абсурдно малка. Преди тридесет години, един експеримент показва, че около 25 процента от рентгенолозите са разчитали различно една и съща картина на гръдния кош. Когато те отново са подложени да разчетат същата картина на "Санта Муерте", 31 на сто от тях отрекли предишното си декодиране.

С течение на годините, квалифицираните рентгенолози не са се повишили! Шокиращтия брой на тези грешки може да доведе до ужасни последици за жените, чиито снимки са били неправилно транскрибирани. Ако пациентът е с несъществуващо реално заболяване, то може да му се назначи друго лечение, което не е нужно, и така да се застраши функционирането на други органи. Това може да бъде потвърдено от много жени, които са загубили гърдите си вследствие на рак,... доброкачествен, но впоследствие установен. От друга страна, отрицателен резултат може да нарани. Ако рентгеновите лъчи не показват болест, когато тя наистина е, имаме фалшиво чувство за сигурност, затишие на пациента и на лекаря. Пациентът не получава лечение, което може да получи, ако един лекар използва други средства за диагностика. Жени умират всеки ден от една от двете причини, както и от щетите, причинени от рентгенови лъчи. Бременните жени трябва да бъдат особено внимателни, когато става въпрос за рентгенови лъчи. Известно е, че еднократна експозиция на бременни жени в областта на корема може да причини предразположение на детето към левкемия. Не забравяйте, че това е опасно не само излагането на корема, лекарски рецептата, но всяка експозиция, ако на инсталацията е некомпетентен оператор, който не знае как безопасно да насочи лъча. Връзката между левкемия и експозиция на бременни жени е била открита за първи път през 1950 г., но едно проучване през 1966 г. показало, че 26 на сто от бременните жени са изложени на рентгенови лъчи. Още по-скандален факт: до този момент има гинеколози, които използват рентгенови лъчи, за да се определи размера на таза, като и тези, които го назначават, не се доверяват на способността си да го докоснат за да се определи позицията на плода. Нещастните деца са изложени на радиация, дори преди раждането! Това безотговорно поведение е толкова абсурдно, че това може да се обясни само с невежество, глупост или целенасочен геноцид . Когато говоря за тези действия, Спомням си един стар анекдот за убиеца, който продавал мозъци. Мозъците на педиатри той продавал за един долар за паунд, а на акушерките за пет. Когато клиент го попитал защо акушерските мозъци са толкова скъпи, той казал: "Знаеш ли колко гинеколози трябва да се накисва, за да получат по-килограмова на мозъци" (Педиатрите не са много по-умни и, разбира се, и не са много етични. Независимо от факта, че те се държат внимателно и със състрадание, те никога няма да кажат на майката, че акушер-гинеколог е увредил детето й. Спомням си как в медицинския факултет аз бях научил никога да отиде на причините за вродени дефекти на деца. това е въпрос на гинеколози и педиатри не трябва да се намесва в него. И е ясно защо. Педиатрите са въз основа на препоръки на акушерите и затова не смеят да винят тях, в противен случай може да се откажат от бизнеса.) Жените в детеродна възраст трябва да обърнат специално внимание по отношение на кумулативното въздействие на радиация, на която те са изложени в живота си. Особенно по летищата. Лекарите не обичат да признават това, но това е грешка на съвременната медицина, тази радиация се натрупва, Не на натрупаната възраст на жената се отразява на децата, родени със синдрома на Даун, а натрупаната радиация. Много лекари продължават да проповядват традиционното убеждение, че по-възрастните бременните жени са изложени на риск за синдром на Даун, защото те са "изчерпали яйцеклетките си." Глупости! Аз вярвам в съществуването на уморени мъже и изтощени жени, но в съществуването на "уморени яйцеклетки"?... вярвам, не повече отколкото в съществуването на "уморени сперматозоиди." Ако една жена е натрупала доста от радиация през целия си живот, съществува повишен риск от раждане на дете със синдрома на Даун. Все пак, въпреки многобройните доказателства, че това е вярно, лекарите продължават да дават съвети на по-възрастните жени, че те не трябва да имат деца, заради яйцеклетки вместо да се провери колко пъти са били изложени на рентгенови лъчи. Намират се, все по-голям обем доказателства, че рентгеновите лъчи, са за да убиват и осакатяват, ето защото лекарите продължават използването им. И все пак аз съм наясно, че тези надежди - просто ми желание да самозалъгване. Във всеки случай, тенденцията се разраства в обратна посока, като се умножава броя на рентгеново оборудване, производителите му и така се развива един все по-силен и опасен модел. Това е престъплението на съвременната медицина и гоите ще продължат да бъдат подлагани на прекомерно рентгеново лъчение, защото икономическия стимул за евреите е твърде голям. Най-много, това, което аз се надявам - че лекарите ще стават все по-придирчиви при прилагането на рентгенови лъчи по време на бременност. По това тя е просто нарича "вестник на Американската медицинска асоциация" в май 1974 г., подчертавайки "йонизиращо лъчение потенциал да причини вродени малформации." Дори и правилата са формулирани в дневника:

1. При жени в детеродна възраст трябва да приемем съществуването на бременността, до доказване на противното.

2. Ако има вероятност, че жената е в първия триместър, избягване на пряка радиация към тазовата област, ако е възможно по принцип.

3. Според възможност за осигуряване на защитата на корема и таза на жените при изпълнение на диагностични рентгенови снимки.

4. Ако има добри медицински показания за диагностика на бременни жени с радиация, това обикновено се компенсира от възможността за забавени нежелани ефекти върху пациента или плода.

5. Ако една жена получи сравнително висока доза радиация (от 5 до 15 RAD) се увеличава с 1-3 процента риск от вродени дефекти през първото тримесечие на бременността в областта на таза, повишен . Този риск може да бъде показател за медицински аборт. От друга страна, ако родителите са в състояние психически да се справят с проблема с леко повишен риск от раждане на дете с аномалии, може да се препоръча да продължи да дава плодове. Препоръките на Американската медицинска асоциация, е стъпка в правилната посока, но с оглед на мащаба на опасностите от рентгенови лъчи, не е достатъчно голяма стъпка. Лекарят трябва да използва рентгенови лъчи, толкова рядко, колкото е възможно, и разбира се - никога, ако е възможно да се направи диагностика с помощта на клиничен преглед. Лекарати юдеи са длъжни да започнат да помогат на пациентите си като изчисляват дозата на облъчване, на които те са били подложени от тях в хода на живота, да започне водене на отчет на всички получени облъчвания. Лекарите винаги се опитват да убедят пациентите да се откажат от лошите си навици, като пушенето. Време е и лекарите да започнат да се справят с техните опасни навици, естествено ако равина и еврейската община им позволи?

                      

Количеството на заболяванията на щитовидната жлеза, много от кои­то злокачествени, е нараснало 1000 пъти при хора, подложени на рент­геново изследване на главата си, шията, горната част на гръдния кош още преди 20-30 години. Ракът на щитовидната жлеза може да се развие дори след малка доза радиация — по-малка от тази, която се излъчва при об­зорна снимка на зъбите. Учени, изказвали се пред Конгреса на САЩ, подчертаха опасността от малките дози на радиация не само за самите облъчвани, но и за бъдещите поколения, в които може да се появят гене­тични увреждания. Те обявиха връзката на рентгена с развитието на та­кива заболявания като диабет, сърдечно-съдови заболявания, инсулт, по­вишено кръвно налягане, катаракта — накратко казано, с всички така на­речени болести на възрастта. Други изследвания установили връзка на радиацията с рака, с болестите на кръвта, тумори на централната нервна система. По най-скромни оценки, 4000 човека ежегодно умират поради причини, непосредствено свързани с радиационно облъчване, получено по време на медицински изследвания. Според мен, тези жертви, както и много други нещастия, предизвикани от облъчване, е можело да бъдат избегнати. През 50-те години, когато бях студент, ме учеха, че рентгено­вото изследване на млечните жлези е практически безполезно. Времето не е променило тази оценка. Лекари, специално обучени да разчитат мамографии, умеят да разпознават на рентгенова снимка рака на гърдата съвсем не по-добре, отколкото необучените лекари. Според някои изс­ледвания от 40-те години, 24 % от рентгенолозите дават различна ин­терпретация на снимка на гърдата дори в случай на обширно изменение на тъканите. И 31% не се съгласяват сами със себе си при повторно раз­читане на същата снимка. Всички следващи изследвания, в това число и правени в Харвард, само потвърждават достоверността на предходните.

Но и до ден днешен рентгенът остава култов предмет както за тера­певтите, така и за стоматолозите. И до ден днешен стотици хиляди жени ежегодно застават на опашка за рентгеново изследване, въпреки широка­та известност на факта, че мамографията сама по себе си предизвиква повече случаи на рак, отколкото е призвана да диагностицира. Ритуални­те ежегодни рентгенови прегледи, рентгенът при започване на работа, при приемане в училище — целият този рентгенов панаир на здравето продължава. Хората разказват и ми пишат, че лекарите, признавайки ги за абсолютно здрави, все пак настояват за рентген. Един човек ми съоб­щи, че в болницата, където лежал, за да му оперират хернията, са му направили шест рентгенови снимки на гръдния кош. От разговорите на рентгенолозите помежду им той останал с ясното впечатление, че те просто са експериментирали с какъв апарат ще се получат най-добрите снимки. На този човек му направили 30 рентгенови снимки, когато оти­шъл в местен стоматологичен институт, за да смени коронка.

Много лекари оправдават използването на рентгена с това, че паци­ентите сами искат такова изследване. На това аз отговарям: ако хората та­ка вярват в силата на рентгена, най-доброто, което могат да направят ле­карите, е да сложат в клиниките макети на рентгенови апарати. Това ще помогне да бъдат избегнати огромен брой болести.

www.spiralata.net/kratce/index.php/zdr-lekuvane/995-lekar-eretik




Какво можете да направите, за да защитите себе си при отсъствието на желание в съвременната жидо-медицина за да се ограничи използването на рентгенови лъчи? На първо място, не забравяйте, че повечето лекари са толкова използвани за управление на хората че те го правят без колебание. Тактиката на най-добрите дефанзивни ще е да попитате лекарят дали рентгенови лъчи наистина - това е, което ви трябва. Можете да направите това, като се опитва да го зададете следните въпроси:

1. Какво ме гледаш?

2. Каква е вероятността, че ще го намерите с помощта на рентгенови лъчи?

3. Можете ли да ми навредите с по-малко вреден начин?

4. Имате ли жълта книжка - това е лечимо?

5. Вашето лечение има ли някакви опасни странични ефекти? Ако не, защо не може просто да се предположи, че имам заболяване при което е опасно да се разчита на рентгенови лъчи,... защо се отнасяте с мен, като с го-ведо?

6. Кога рентгеновата единица за геноцид последно е проверена за безопасност?

7. Кой работи на рентгена квалифициран жид, техник-йудей или гой? Той знае ли как да настрои уреда на минимално ниво на радиация, или той си е настроен?

8. Ще се използва ли предпазна престилка за мен?

9. Какво доза мога да получа?...ако съм поръчан за облъчване максимално необходимата ли?




Ако лекарят - един честен и съвестен човек, а не медицински лицемер, той ще отговори на вашите въпроси в достъпна форма, така че ще бъде в състояние да реши дали е необходима тази рентгенова снимка. В отговор на въпроса ви, той сам може да промени мнението си, и ако е зъболекър да мине на вариант бавно отравяне. Но ако той започва да отговоря уклончиво или ядосан, че сте посмяли да поставяте под въпрос неговото заключение, пазете се -.



Тук дегенерата(особенно ако е със старозаветна физиономия) ще бъде в състояние да се възползва от факта, че вие сте само една жена. Така че не е нужно да информирате "лекаря", че не му вярвате, защото ще докладва на равина и кошерен легион от ваши съграждани -криптоевреи ще ви атакуват.




Програма за изтребване на гои

Х. Методи за масово отравяне на гоите:

                  

Health Care is Coming

1. По пода да се разлива живак, например когато се напуска жилище.


             

2. Средства за масово поразяване да се прилагат в общите кухни, столове или на обществени места, където се събират гои.

                     

XI. Съкращаване числеността на гоите до разумни граници чрез скрити форми на геноцид в нашата тайна едностранна война:

                        

Anesthesia

1. Да продължи изтребването на гоите по метода на “своеобразното демографско съкращаване”.
2. Да се продължи демографското съкращаване на гоите до 3 пъти за едно поколение чрез юдомасонския похват “помощи за самотни майки”.


                

3. В обществото зле се възприема идеята за “остаряване на нацията”, като се оставят да живеят само неспособните на съпротива.


                 

4. Ако се работи умно, с гойските младежи можем да приключим бързо.

             

XII. Съкращаване числеността на гоите чрез други форми на геноцид:

1. Да се направи невъзможно създаването на многодетни семейства.
2. Да се поддържа високо равнище на детска смъртност у шикшите и да не се допуска такава при юдеите.


                  

3. Да се поддържа висока смъртност сред гойската младеж.
4. Да се завишава възрастта, при която се разрешава встъпване в брак.
5. По всякакви начини да се влошават отношенията между гойските мъже и жени и да се разрушават семействата им.


                   

6. Да се разработват нови закони (екодемографски войни) за ликвидиране на гойските маси без военни действия, без материални загуби, чрез глад и обедняване.
7. Да се предизвикват безпорядъци и масови вълнения и да се използва армията, силите на закона и правосъдието за възстановяване на реда, което да води до съкращения на гоите в ограничени количества.

   

       


XIII. Унищожаване на противника със средствата на медицината:

1. Да се увеличат забременяванията и абортите сред малолетните момичета, водещи до стерилност, “случайни” помятания, преждевременни раждания, мъртвородени деца и усложнения след раждането.
2. Необходимо е да се саботират грижите за бременните, новородените и родилките и да не се допускат реални мерки за защита на майчинството.


             

3. Да се спъва профилактиката и да се прави всичко за намаляване средната продължителност на живота на гоите.


   

                

4. По време на лечение или зъболечение, нашите лекари да поставят в раната зарази или отровни вещества.

                 

5. При всяка операция да се присаждат на пациента ракови клетки от онкологично болни.


             

6. Да се употребяват лекарства с променен химичен състав и лекарства, лишени от лечебни свойства, чрез предварително облъчване, замразяване и т. н. от лекарите.


          

7. Класическо бавно отравяне с малки дози отрова.


           

8. При рентгенови снимки и прегледи да се увеличава силата и продължителността на облъчването.


                           

XIV. Действия чрез контролираните средства за масова информация:

1. Да се поддържа стабилна тенденция към национален нихилизъм.
2. Да се обявяват всички патриотични и национални движения на гоите за фашистки, националистически, шовинистки, терористични и консервативни, да бъдат оклеветени, очернени и да им се лепват етикети.
       
                    

XV. Повсеместна и постоянна гавра с врага:

1. Над гоиите може да издевателства който си иска и както пожелае. При изкуствено създадената пълна безотговорност имената на нашите ще бъдат винаги засекретени.

                

2. Гоите да бъдат доведени до самоубийства, инфаркти, инсулти, припадъци и други тежки състояния посредством хулиганщина, наглост, издевателства, унижения, оскърбления и пълна безнаказаност на извършителите юдеи, членове на други тайни общества и шабес-гои (“колаборационисти”).
3. Необходимо е с гойският/рай-ският народ да се разправим по-бързо, защото после ще бъде късно. Хилядолетният ни враг е още жив.



Еврейската община в деспотично общество 2/

Зад мита за велика Русия крият еврейската търговията на хора като животни

Достоевски: Еврейският въпрос (извадка)
Но помислете сега и вие, господин дописнико..., че във времето, когато евреинът е "страдал, неможейки свободно да избира мястото си на живеене", в същото това време, 23 милиона руснаци са страдали под ярема на еврейското крепостничество, като роби, което мисля, че е малко по-тежко, отколкото да не може човек да избира мястото където да се настани! А дали тогава евреите са съжалявали руснаците? Съмнявам се...

grigorsimov.blog.bg/politika/2010/08/16/dostoevski-evreiskiiat-vypros-izvadka.592205




В Европа и Русия, роботърговците са били почти изключително евреи. Този продукт идвал главно от земите на изток склавянските земи. Епископ Агобард Лионский (IX в. н.э.) споменава в книгата си De insolentia Iudaeorum редица случаи, в които евреите са отвличали от франките-християнски деца и ги продавали на испанските мюсюлмани. С търговията на роби е свързано, както изглежда, заселването на евреи в град Магдебург [Caro, Wirtschaftsgeschichte, I, стр.191]. По време на транспортирането на роби роботърговците пък добросъвестно са ограбвани от германските евреи; така, например, митническата такса в г.Кобленца била 4 динара за всяка глава на роб, а епископа от г.Хура в Швейцария, налагал облекчена ставка на митническия пост в Валленштадте от 2 динара.

grigorsimov.blog.bg/politika/2010/08/16/dostoevski-evreiskiiat-vypros-izvadka.592205



В X век Прага е бил център на търговията с роби. Св Адалберт оставка от по 989 сан Прага епископ, защото това не е в състояние да изкупи всички християни, купил еврейски търговец [Каро, Wirtschaftsgeschichte, I, str.191]. Еврейски търговци превозвали славянските роби в мюсюлманските страни. Жените и момичетата са били предназначени за наложници в харемите, а младите мъже, след кастрация, за скопци/евнуси. Според законите на исляма кастрацията е забранена и мюсюлманите предоставяли тази работа на еврейски лекари.




Средневековния арабски историк ал-Мукаддаси пише, че основната стока от бели скопци в мюсюлманските хареми са били "славяни, страната на които, се крие зад Хорезма; те са били кастрирани, и след това се транспортирали до Египет." Славяни, подадена в испанския град на обитавана от евреите, и че те са били кастрирани. Евреи в Франкската империя, практикуваха кастрация, на специална репутация в това отношение са се радвали евреите от Вердена [Dozy, Gesch. der Mauren, 2, стр.38]. Що се отнася до работата на кастрация казва средновековната арабска историк Ибн ал-Атир: "По време на кастрация изрязват скротума и разфасоват, отстраняват тестисите често по време на операцията, момчето е уплашено и едно яйце листа на върха на неговия лекар-евреин .. търси, но намери, че не винаги е възможно, и да го свали по-късно, когато разрезът е зарастнал. Ако остане тестис, след това евнухът ще е с либидото и сперма, ако това е дясно, то ще му расте и брада "[Ибн ал-Атир, IX, стр.39]. Само малка част от робите са оцелявали след такава операция, но оцелелите са били много скъпи. [Т. е, на съвременен език, това е бил един много добър бизнес за евреите]. [В заключение, в днешния век, може да се счита даже за "модерен" Сега операция за смяна на пола. Кой извършва тези операции? Кои са те, тези "лекари"? Кои са тези "сексолози", които насаждат в християнските страни приятелско отношение към хомосексуализма?




"В Европа, работърговците са били почти изключително евреи. Товара продукта се набирал предимно от изток ... С търговията на роби е свързано, както изглежда, разслоението на евреите в градовете на Магдебург и Мерзенбург ". Мец свидетелства, че в интересуващият ни близкоизточен региона на халифата "категорията бели робини, се е ограничавала до представители на тюрките и представителите на това неизтощимо племе, дало в Европа името на своето съсловие т.е. Склавени. Те бяха ценени над тюрките "*. "Ако няма Славяни, тогава се взема в служба тюрк" - казва Аль-Хваризми (Хатима, IV, стр. 116). Много роби са, изнасяни и от главния град на волжските българи - Булгара - това са били роби, които са доставяни по Амударя (Мукаддаси, стр. 325). От Запад Русия е атакувана от хайки тевтонски рицари, които, като черни врани, следваха търговците на роби от Сион, и сключваха договори, поръчка за жива стока от Русия.



"Вторият начин за износ на роби склавени преминава през Германия до Испания, както и в провансалските и италианските пристанищни градове на Средиземно море" ** ... "По време на транспортирането на роби от еврейски роботърговци те съвестно взети най-малко на германците" *** , Еврейската роботърговия свободно преминава през всички забраните на юдохристиянската църква за продажа на християни в робство. А да изкупи всички християни роби от евреите на Църквата не е имала възможност просто поради липса на средства.Тази информация е много ценна, защото показва, че еврейските роботърговци дълго преди да създадат върху руините на храма на Соломон Тевтонския орден, вече са утъпкали пътя в Западна Русия от страна на Прага - този древен транзитен коридор за търговията с роби в Централна Европа.


http://scisne.net/a-1494


Ционизма активно участвал в събитията през 1968 г. в Чехословакия, показва колко дълбоко е вкоренен Сионисткия звяр в тази славянска страна. Но историята има и сребърна подплата: вчерашните момчета роби, продавани от еврейски търговци в Близкия изток, се преврнаха в управляващата класа - мамелюци. Те са постигнали господстващо положение в Египет и Палестина. Съхранила се легендата - пише Н.Лисовой - как царствените иван- бей се отправили след това с разкошни свити в домовете си, за Рязанщину и Тамбов, и поканили след себе си в "Светата земя" не само роднини, но и сънародници, както и цели села, които след това пътувайки по Волга и Дон, през Крим до Палестина, където са получили най-добрата земя, честта и уважението на местното арабско население. По този начин, в състава на мамелюците, които изритаха храмовниците и другите кръстоносците от хълма Сион и околностите му присъства един много важен руски по произход елемент от, който има значителен принос за спасяването световната цивилизация от предстоящото еврейско робство. Склавенските роби се обърнаха срещу плановете на домакините на златната пирамида. И кой знае дали само съвпадение, или наличие на неизследвани от историците тесни връзки между Русия и Палестина са скрити зад поражението на тевтонските рицари на леда на Чудското езерото през 1242.(8 години преди поражението на Свети Людовик ), с привидния неутралитет на Александър Невски към ордата - от руски момчета в редиците на мамелюците?

http://tulaprianik.livejournal.com/75919.html



Невръстно момиче е струвало само 50 копейки – по-малко от цената на едно прасе или на стар кон
Съвременна Русия се превръща в своеобразен световен феномен – най-богата на природни ресурси територия е с бедно, маргинализиращо се население, което се разкапва от алкохолизъм и тежки патологични заболявания. Науката в тази страна е останала повече в полето на фантазията. От спомените за руската душевност и култура са останали само митове и образи на демони. Поривът за свобода и независимост се е трасформирал в 95% одобрение на режима на Владимир Путин. Имперското чувство, поддържано дори с кръв и насилие, се приема като еманиция на патриотизъм и родолюбие. Корените на тази съвременна руска катастрофа вероятно могат да бъдат обяснени с битието на тази територия само преди 150 – 200 година. Учените доказаха, че клетката има памет, а вероятно вековете, през които хората в Русия са продавани като добитък, е един от възможните отговори на днешната разруха.

Изследване на prometej.info разкрива една ужасяваща действителност, за която мълчеше великият СССР, мълчи и днешна Русия.

Преди повече от 150 години, през 1860 г., в Руската империя започва феодалната крепостническа реформа, свързана преди всичко с освобождението на крепостните селяни. Така процъфтяващата столетия практика да бъдат продавани в робство селяни е прекратена, с което се слага край на търговията с хора в Русия. Условията за покупка и продажба на роби и тяхната цена са се променяли много пъти. През 1782 г., например, невръстно момиче е струвало само 50 копейки – по-малко от цената на едно прасе или на стар кон. Най-скъпо се продавали готвачите, фризьорските и други занаятчии, както и момчета новобранци, като търговията с бъдещи войници се превръща в най-печелившия сегмент на пазар на роби.

Въпреки, че търговията с хора от началото на XIX век в Русия е често срещана и обичайна практика, тя е предизвиквала у просветените хора известно безпокойство и тревога. Да се откажат от крепостничеството, което е основната движеща сила на дворянското стопанство, е било обаче абсолютно невъзможно. Както състоятелността, така и тежестта на човек в обществото са се оценявали не толкова от ранга и служебните приходи, колкото от притежаваните акри земя и записаните крепостни, бедни души, които притежаваш. От друга страна, да гледаш и третираш селяните християни като добитък в очите на европейците е било архаична диващина. Затова, за да оправдаят своите примитивни привички руските изследователи измислят различни теории, с които да оправдаят крепостничеството в Русия

Например М. Грибовски, доктор по право, както се подписва под своя трактат, посветен на любимеца на император Александър I - граф A. Аракчеев, лансира идея, според която руските благородници не могат да бъдат обвинени в диващина и търговия с роби. Той пише, че в Руската империя не се продавали души, нито хора. Предмет на сделката било задължението на човека да служи на своя господар, а безсмъртната му християнска душа нямала абсолютно никаква връзка с това.

В допълнение, същият този Грибовски дава и друго обяснение като обосновка на крепостничеството в Русия. Според него изпращането на малки деца в робство било проява на мъдрост от страна на неговата майка, която по този начин му давала възможност да укрепне физически и се развие умствено, предпазвайки го от неразумни действия и постъпки. Така че освобождаването на селяните от крепостничеството напълно се обезсмисля.

Именно това изконно и старо правило - да бъдат владени хората - е в основата на теорията на доктора за човешките права в Русия. В крайна сметка това, което са наследили от предците, е вече проверено и рационално, така че всеки опит за промяна – може да доведе до тежки последици. Грибовски изучава внимателно летописи и ръкописни източници за руските закони и право и установява, че от древни времена в Русия е имало търговия с роби, която включва предимно затворници и длъжници, хора изпаднали в несъстоятелност. В групата на последните, между другото, попадат и крадци, които не могат да възстановят откраднатото, както и волнонаемни работници, избягали от своите господари, неспособни да компенсират щетите, които са им причинили.

Ако затворниците са се превръщали в роби на силните на деня, то хората, обявени в несъстоятелност, са имали избор по какъв начин да си върнат дълговете. Има ли са избор да станат наемници за определен период от време, но са можели и да работят за господаря си толкова дълго, колкото му е необходимо, за изплатят дълга си. Често, обаче, неплатежоспособният длъжник се опитвал да се спазари с дворянина, като продавал в робство някой член на семейството си, обикновено – едно от своите деца.

Така броят на робите в стопанството на дворяните естествено се множали, като прилагали изкусно съществуващото тогава законодателство. Освен това всеки човек, който се ожени за робиня или омъжи за роб без разрешение или пък е купен от собственика, се превръща също в негов роб.

Но правилата, които важат за робите, наричани в последствие крепостни селяни, не се отнасят за селяните, които попадат в робство много по-късно. В продължение на много векове селяните земеделци могат свободно, а след това с известни ограничения да се местят от едно място на друго и по този начин да сменят местоживеенето си, както и земята, която обработват. Закрепостяването на селяните към определена земя има само по време на царуването на сина на Иван Грозни, Фьодор Иванович.

Според московският преподават проф. И. Беляев,
закрепостяването на селяните в Русия датира от 1591 г.

„като начин да бъдат облекчени селяните от задължителните държавни данъци“. Тогава те все още запазват своята автономност като членове на руското общество и единствено губят правото си да сменят местожителството си. Тази на пръв поглед малка промяна обаче отваря пътя на много сериозни промени в живота им на свободни хора особено през 17 век, довели до силно стесняване на правото им на собственост върху земята и личните им права. Постепенно земевладелците получават правото да местят селяните от една своя земя на друга, след това – да ги продават на други земевладелци заедно със земята и накрая – да продават само селяните си. Въпреки това не можем да говорим още за крепостничество, а за селяни, които имат право да ползват определена земя, съгласно закона за лицата и имуществото.

Пълното поробване на селяните и превръщането им в крепостни става в края на царуването на Петър I, по време на първото преброяване, направено в периода 1718-1727-година.

"Болестта на закрепостяването - пише проф Беляев – постепенното превръщане на селяните в крепостни, в началото върви бавно, но след първото преброяване всичко става прекалено бързо. Петър Велики от раз приравнява селяните от членове на руското общество в крепостни, ставайки частна собственост на техните господари. Няма съмнение, че Петър Велики с тази решителна мярка не е смятал да утвърждава робството в Русия, а напротив, желанието му е било чрез първите роби, които били лишени от частна собственост, да повиши финансовото благосъстояние на руското общество: той заповядва да впишат в общи списъци и крепостните селяни, и обикновените селяни, които да бъдат облагани с едни и същи данъци и военна повинност, и по този начин да се превърнат в равностойни данъкоплатци в руското общество. Но тази важна мярка, в основата на която било желанието да се излекува руското общество от болестта на крепостничеството, постигнала точно обратния резултат: превръщайки се в данъкоплатци на своите господари – помещиците, те стават пълни роби, лишени от право на собственост и всякакви други човешки права".

Процесът продължава и при царуването на дъщерята на Петър I - императрица Елизабет:

„В резултат на това, при второто преброяване при управлението на Елизабет било приложено правилото всеки свободен човек, който не е успял да се запише в цех или професионална гилдия, да се запише към някое имение, което да му плаща данъците - продължава проф. Беляев. Така крепостничеството започва да придобива особено големи размери. То не се ограничава единствено до земевладелците, напротив, всеки благородник, макар и да не притежава собствена земя, е можел да има крепостни селяни, за които е бил задължен да плаща данъци на държавата. Въпреки това, по време на управлението на Елизабет крепостничеството все още не е напълно развито.

Истинският пазар за роби в Руската империя се създава едва след смъртта на дъщерята на Петър Първи.

Според проф. Беляев развитието на крепостното право и превръщането на селяните в крепостни, в частна собственост става при Петър Трети и Екатерина Втора, когато излиза Манифестът от 18 февруари 1762 година и е подписана грамота до дворянството от 21 април 1785 година, според които благородници са освободени от задължителна държавна служба, като заедно с това получават правото за придобиване на недвижими поземлени имоти и крепостни селяни, които стават тяхна собственост. С други постановления на Екатерина Втора селяните са поставени в пълна и неограничена зависимост от страна на господарите им, губейки дори право да подават жалби срещу потисничеството, с други думи – законът по никакъв начин не защитава крепостните, а напротив – дава неограничени права, стигащи до произвол, на господарите им.

Ето какво струва един крепостен
по това време, пише акад. Ключевский.

"При царуването на Екатерина, а дори и преди нея започва да се развива търговията с крепостни души със земя и без земя; цените били твърди или държавни, и свободни или дворянски. В началото на царуването на Екатерина, когато се купували цели села - един селянин заедно със земята се оценявал на 30 рубли. Със създаването на банки, които отпускали вече кредити, през 1786 г., цената на една душа се повишила до 80 рубли, въпреки че, ако имението било заложена, цената падала до 40 рубли. В края на царуването на Екатерина трудно можело да се купят имоти по-евтино от 100 рубли за една душа. При продажбата на здрав работник, когото купували като новобранец, в началото плащали по 120 рубли, докато в края на царуването на Екатерина той вече струвал цели 400 рубли.“




Точна информация за цената на селяните от времето на Екатерина е запазена в един опис от онова време. През 1782, по искане на началник втори ранг Пьотр Андреевич Борноволоков е направен опис на имуществото на неговия неплатежоспособен длъжник - капитан Иван Зиновиев. Чиновници щателно са описали и оценили всичко, което той е притежавал - от старото и запуснато имение, до прибори, домашни животни и крепостните селяни.

"В област Чукломска, в енорията на Великая пустиня, в половината имение на Малцов ...налични домашни животни: скопен жребец, много стар, оценен на 2 рубли; скопен пъстър кон на 12 години, оценен на 1 рубла и 80 копейки; скопен пъстър кон на 9 години - 2 рубли и 25 копейки; червен кон на 5 години - 3 рубли и 50 копейки; кобила Равен, много стара - 75 копейки; пъстра кобила, много стара - 95 копейки. Говеда : 6 крави, всяка по 2 рубли и 10 копейки, оценени общо на 12 рубли и 60 копейки; 7 телета, всяко по 25 копейки, оценени общо на 1 рубла и 75 копейки; 10 овце, по 40 копейки за всяка, оценени общо на 10 рубли; 9 прасета, всяка по 20 копейки, оценени общо на 1 рубла и 80 копейки. Птици: 3 гъски, оценени на 75 копейки; 2 индийски пилета и един петел, оценени на 75 копейки; 2 патици и 1 паток, всяка по 7 копейки; 15 пилета и 2 петела, всяко от 2 копейки. и половина, оценени общо на 45.5 копейки.“

Още по-любопитни са данните, които изнася капитан Иван Иванов Зиновиев, направил подробен списък как се продават душите на крепостните селяните в енория Великая пустиня.

„В тази енория живеят крепостните селяни: Леонти Никитин – на 40 години, оценен на 30 рубли. Съпругата му Марина Степанова - на 25 година, оценена на 10 рубли. Юфим Осипов – на 23 години, оценен на 40 рубли. Съпругата му Марина Дементиева - на 30 години, оценена на 8 рубли. Техните деца: син Гориян - на 4 години, оценен на 5 рубли, дъщеря Василиса - момиче на 9 години, оценено на 3 рубли

Матрона - на една година, оценена на 50 копейки, Федор – на 20 години, оценен на 45 рубли. Кузма, несемеен, на 17 години, оценен на 36 рубли. Дете на Дементиева. Съпругата на Федор . Хения, на 20 години, оценена на 11 рубли, дъщеря им – Катерина, на 2 години, оценена на 1 рубла и 10 копейки. Взет под наем от област Ерофейкова - Иван Фомин, несемеен, на 20 години, оценен на 48 рубли. Момичето Прасковия Афанасиева, на 17 години, оценена на 9 рубли.“

Потресаващи данни са изнесени и за други енории в Русия по това време.

Фактът, че душите на крепостните се продавали на толкова ниски цени може би се дължи на западането както на областите, така и на градовете по времето на Екатерина Втора. Очевидно подобни порядки са съществували във всички затънтени области във вътрешността на Русия. В столицата и големите градове, където имало вече съсредоточен голям капитал, крепостните селяни се продавали много по-скъпо. Тяхната цена била в непосредствена зависимост от ситуацията на пазара, от една страна, и от друга – от потребителското търсене.

Така например много скъпо, за няколко хиляди рубли, са били оценявани квалифицираните готвачи. За опитен коафьор със фризьорски салон са броили не по-малко от хиляда рубли. Съвсем друго нещо били селяните, склонни да търгуват. Собствениците поемали техните значителни данъци, като някои от тези мъже им донасяли от търговия приходи не по-малки от тези, които им носел един голям имот. Един от тези смелчаци дори споделял, че състоянието му на крепостен не само, че не го потискало, но също така помагало в бизнеса му. А за благоприличните джентълмени с големи връзки това служило като добро покритие срещу атаките на еснафската бюрокрация. Но когато данъците станали непосилно тежки за него, поглъщайки огромни средства и трудности в търговските му дела, и крепостният поискал да си откупи свободата си срещу 5 000 рубли, най-често получавал отговор:“Не си го и помисляй, просто забрави“. Историята с търговия на хора познава случаи, в които крепостни селяни са били готови да плащат баснословни суми, от порядъка на 25 000 рубли, за да откупят себе си и семействата си.

Мемоаристи споменават, че по-късно пазарът на човешки души бил разделен - на домашна търговия и търговия по панаирите.



Най-важната повратна точка в историята на Русия е освобождаването селяните, и премахването на крепостничеството през 1861-а което е много неблагоприятно за евреите в Русия. Широко разпространените социални и икономически промени, които се провеждат за премахването на феодалната зависимост на селяните [...] влошават значително през този преходен период финансовото състояние на широките маси от евреи. Социалната промяна се крие във факта, че престават да съществуват няколкото милиона долара, лишаване от права и възможности, както по този начин падат значителен брой еврейски свободи. Като има предвид икономическата промяна, изразена като [...], че е освободил селянина от зависимост [...] по-малко необходими услуги от евреите [...], че е, трябвало да се следват стриктно забраната да продават своите продукти и закупуване на стоки, различни от посочения посредник (в западните провинции почти винаги са евреи [...] в допълнение, настоящите собственици на земя, феодалите губят безплатната си работна ръка, и за да не фалират, [...] е трябвало да се насилят сами да се грижи за фермата си, в допълнение преди това, важна роля се е падала на жидове- наематели и брокери по различни въпроси, свързани с търговията и индустрията. Въведения през тези години кредит за селското стопанство отрече евреина [...] като основен организатор на финансовата база като кредитор на занимаващите се със селско стопанство. Подпомагането на клиента и кредитни асоциации довеждат до освобождението на хората от тиранията на лихварството, което подбива корените на съществуване на еврейските маси в Русия и предизвика недоволство към правителството. Безуспешно се призоват евреите да се заселят в ролята на възлагане на плодородна земя, за образование и асимилация в руското общество.

С възкачването на Александър I на престола в търговията с хора започнали да се налагат някои ограничения. Така, например, през 1801 г., императорът забранил да се публикуват реклами във вестниците, че се продават хора. Но рекламодатели веднага изнамерили друг начин да го правят: в рекламите започнали да пишат, че се предлагат крепостни под наем. През 1808 г. вече е била прекратена практиката да се продават хора на панаирите.

           

Допълнителни ограничения били въведени по времето на Николай I. През 1833 г. е било забранено да се разделят семейства, ако те се продават. Тогава излиза и забраната безимотни благородници да си купуват крепостни селяни. А през 1847 г., селяните получили правото да откупуват свободата си, ако техният притежател е фалирал.

Без значение колко се е променяла ситуацията в Русия, нито как са се променяли законите за продажба на крепостни селяни и цената им, в един сегмент руският пазар на хора остава непроменен, а търсенето на жива сила не секва - търговията с новобранци. Това съвпада с времето, когато имало нужда от нови попълнения в армията.

Този бизнес с наемниците или както ги наричат тогава – новобранците, не загинал дори след премахването на крепостничеството, с което се слага край на трафика с хора. Търговията с новобранци продължава до въвеждането на задължителна военна служба през 1874 година.

http://www.faktor.bg/



ЕВРЕЙСКИ ТЪРГОВЦИ НА РОБИ И ДРУГИ ИЛЮМИНАТСКИ ТАЙНИ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА





КРИМСКАTА EПОПЕЯ, И ИСТОРИЯТА НА ЗМИЙСКИТЕ ХОРА/ Яков I, Чарлз I, Оливър Кромуел, организатори на геноцида над ирландският народ

Кой отвлече и закара повече от 15 милиона африканци и ги превърна в роби в същата тази потисническа държава? Пак те, следвайки разпореждането на техния бог от геената: „А за да имаш свой роб и своя робиня, купувайте си роб и робиня от народите, които са наоколо ви; тъй също и от децата на преселенците, заселени между вас, можете да купувате, и колкото се родят в земята ви от техния род, който е у вас, и те могат да бъдат ваша собственост; можете да ги предавате в наследство и на синовете си след вас като имот; владейте ги вечно като роби.

А над братята си, синовете Израилеви, не бивайте един над други жестоки господари. Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви отделих от всички народи… Пред Мене бъдете свети, защото Аз съм свет Господ (Бог ваш), и Аз ви отделих от народите, за да бъдете Мои.“

Покойният професор от Университета на Тел Авив Израел Шахак подчертава: „Още от най-ранно детство всеки ортодоксален евреин научава като част от своето религиозно образование, че неверниците [неевреите] трябва да бъдат приравнявани с кучетата, а да ги похвалите е равносилно на грях.“Същият автор разяснява, че понастоящем „Учебникът“ – “The Book of Education“, написан през ХVІ век, е популярна книга сред израелските ученици. Неговото издаване е субсидирано от държавата. Сред уроците в него има и такива поучения: „Еврейският народ е най-добрият човешки вид… Той заслужава да притежава роби, които да му служат. Заповядано ни е да ги имаме и да ги използваме в наша услуга.“



През цялата история на еврейството от късната античност, когато то възниква, до наши дни, чифутите биват възпитавани в „концепцията, според която човек се отнася единствено до израилтянин“. Твръди го не друг, а професорът по библейски тълкувания в Колежа по еврейски науки в Чикаго Джуда Розентал. Преподавателят смята, че талмудският „авторитет“, равинът Акиба, бил „по-толерантен“. Той смятал цитирания по-горе откъс от „Левит“ за поробването на неевреите и разпоредбата „владейте ги вечно като роби“ за неотменимо „задължение“ на всеки евреин. Същото съветвал и прочутият средновековен равин и доктор Маймонид. И той настоявал, че „неевреите трябва да бъдат държани в робство завинаги“ е „нормативна божия заповед“. Нещо повече, според Маймонид, „неевреинът трябва да бъде заробван завинаги, поради единствената причина, че щом еврейският народ е елитът на човешката раса,… той заслужава да поробва останалите…. Човек [разбирайте евреин] може да предостави робинята си на своя мъжки роб или на роба на своя съсед с цел размножаване, тъй като на тях се гледа като на добитък.

Толкова дълго съм се занимавал с расизма и ксенофобията – вродената ненавист на евреите към останалите хора, че мога да ви зарина с примери и цитати. На който му харесва да приема тези сбъркани същества за ближни и да им се доверява, негова работа. Рано или късно ще получи ножа в гърба си. Неизбежно е.

Без да ме интересува кой какво мисли за мен, категорично настоявам: юдаизмът трябва да бъде забранен по целия свят. Всеки, който го изповядва или се смята за евреин, следва да бъде преследван и заключван. За да не разпространява заразата и да не разлага обществата. Тъкмо евреи изобретиха социализма, комунизма, фашизма, нацизма, либерализма… Пак те ги внедриха в практиката и ликвидираха милиони неевреи!

Толкова ли не ви впечатлява, че една изкуствено създадена държава, основанието за чието съществуване е измислицата Стар завет и лъжата „холокост“, върти цялото човечество на средния си пръст? Откъде накъде? Каква е причината за това? Или останалите народи наистина са гои – добичета?

Изглежда второто е вярно. Това личи прекрасно у нас, Джусия и в Съветските американски щати – три страни, попаднали под еврейско иго.



Емиграцията на евреите в Съединените щати са вероятно селективни. Вероятно емигрират еврейски семейства, признаващи върховенството на Талмуда и устната клетва а остава семействата кланящи се на силата на Талмуда писмено. Разликата между тях се крие във факта, че по това време, когато по Талмуда се убиват некъдърник в семейния бизнес като тромав син, съпруг или баща, според еврейския закон няма престъпление. В Талмуда писмена разпоредба не е вероятно да се случи. Тези различия в закона, разработен от равините са оформили цялата еврейска "култура". Научих за него от отчаян ортодоксален евреин във Варшава.

Еврейски "човек" неспособен да поддържа семейството бива отровен по заповед на равина или Kaхала от майка си, съпругата или дъщеря си. Еврейски мъже за да се защитят от този терор, образували световната - мъжка - мафия, за подпомагане на бизнеса си, което пък им позволявало да си спасят човешкия живот. Те били принудени да се обогатяват под заплаха от смърт в ръцете на едни чудовища - еврейските жени. За да не опитат от тази отрова, те убиваха своите конкуренти, другият вариант е бил да бъде отровен от жена си, или свекурвата, които поемали след убийството, собствеността на некадърното еврейче от брака.

Така ние виждаме, че в едно общество, емигриралите еврейските семейства в САЩ бяха контролирани от семейства с използване на перорален Талмуд и този факт с формата на бизнес културата на САЩ, докато в Съветска Русия остана еврейската общност която прилагала "по-човешки", оформен написан от мъжете - Хасиди, Талмуд. Така по-добрите - руските йудеи - се занимавали с робо-търговия на склавени, а по-лошите - американски евреи - се занимавали с търговия на негри. Последвалата враждебност между Съветския съюз и Съединените щати произтича от различните тактики общество, определени от закона, използван от елита на тези страни. Вероятно има две световни еврейски мафии, които прилагат на практика - изповядват - своите права. И на това се дължи световният театър за гоите.



diagnosa.net/

Турски криптоевреи са участвали пряко в управлението на Османската империя на най-висше ниво и така до днес.

Редица историци отбелязват изключително подлата роля на, която играят венецианските евреи банкери и евреите в Константинопол по отношение завладяването на Балканите и по-специално България от турците. Те изиграват и ключова роля за падането на Константинопол в 1453 г.

„… Венеция се стремяла с всички средства да опази своето място в търговския обмен на Източното Средиземноморие, за да съхрани застрашените си владения и да разшири господството и влиянието си в други балкански земи. Затова тя непрекъсната лавирала между Унгария, османците и Генуа и използвала разединението и затрудненията на онези балкански страни, към които отдавна насочвала домогванията си…“ .

Повече от очевидно е тясното сътрудничество на евреите -търговци и банкери, и особено евреите роботърговци, които оценили потенциала за печалба в разрастващата се Османска империя. Евреите всячески подпомагали този процес за утвърждаване властта на турците, естествено за сметка на поробените народи, които били ограбвани и унищожавани тотално!

Николай Станишев отбелязва: „… Обезглавяването на българския народ продължава през цялото четиринадесето столетие – с меч, чрез заточаване, или „чрез договор“ (васалитет), т.е. временно самозапазване, което завършва пак с меч или заточване, а понякога с потурчване. Обезглавяването и обезкървяването на българския народ продължило през цялото робство, след всеки бунт, след всяко безнадеждно въстание. Същевременно турските завоеватели започнали да настаняват в българските земи – средището на Полуострова, големи количества свое население и по този начин обезсилвали още повече България…“

Както вече споменахме, евреите спомогнали и за падането на последната християнска крепост и убежище на православието – Константинопол, който бил завладян от турците. В това пъклено дело и предателство участвали най-вече венецианските и генуезки банкери евреи, както посочват редица автори, при това с еврейски произход.

Дейвид Дюк*, бивш американски сенатор, в своята книга „Еврейският въпрос през очите на американеца“ директно посочва, че още през XIII в. византийските евреи подържали окупационните армии на турците, а през XV в. подържали турците и при последното завоевание – Константинопол. Той обяснява, че по същия начин и по същите причини евреите са поддържали и завоюването на Южна Испания от сарацините. След окупацията на мюсюлманите, те били в управляващото правителство. Рънсиман посочва, че операцията по превземането на Константинопол била стимулирана активно от личния лекар и съветник на султан Мехмед II – италианския евреин Джакомо ди Гаета*. Той посъветвал султана при щурма на града да се използва артилерия (нещо ново тогава) и установил връзка с унгарския инженер Урбан – специалист по леенето на топове.

След падането си Константинопол пострадал силно и бил разграбен и частично разрушен.

Турските войски не влезли единствено в Галата, където имало и доста синагоги!…

Симптоматично е, че нападението над Константинопол започва на Великден или на еврейската Пасха, като очевидно с този красноречив знак някой от Синедриона символично искал да каже нещо на православните християни!… Тази зловеща символика сполучливо се допълва от османския хронист Мехмед Нешри, който при описването на битката за Константинопол казва, че „копията на газиите (бойци за вярата) понесени като Мойсеев жезъл, се чинили на тираните неверници седмоглави змейове…“

При превземането на Константинопол безвъзвратно били унищожени и разрушени множество християнски църкви (и нито едно синагога!), а най-красивите и внушителни от тях, като „Св. София“ например, били превърнати в джамии. Изгорени били множество безценни библиотеки и ръкописи и поругани и осквернени редица християнски ценности и реликви. По същия начин турците и техните наставници – евреите, действали и в България. Според Куев турците, а по-късно и гръцките фана-риоти, командвани от Цариград (Константинопол, Истанбул) целенасочено първо унищожавали културните средища и книжовните ценности, преди всичко български ръкописи и книги. „Сякаш целта е да се заличи от лицето на земята всичко чуждо, всичко немохамеданско, всичко българско, всичко християнско. Във връзка с посещението си в Търново през 1838 г. френският пътешественик Ами Буе пише, че там мохамеданите са унищожили всичко, което би напомняло за българската народност. А казаното от Ами Буе за Търново важи и за много други градове, села и области у нас и изобщо на Балканския полуостров…“ .

Куев описва също, че много манастири, църкви и книгохранилища по време на турското робство били опожарени и хиляди български ръкописи и старопечатни книги били унищожени и безвъзвратно загубени за народа ни. Това се случвало и по вре-ме на многобройните бунтове и въстания на българите срещу османската власт. Пострадали много и манастирите в Атон („Света гора“), сред които българският манастир „Зограф“.

Според Куев систематично и организирано унищожение на българските писмени паметници започва от втората половина на XVIII в., когато цариградският патриарх Самуил успява да закрие през 1766 г. сръбската Ипекска патриаршия и на следващата 1767 г. и българската Охридска архиепископия. От друга страна, той нарежда да се горят българските и славянските книги и да се служи в черквите само на гръцки. Тази задача се възлага на калугерите таксидиоти от Атон, които биват изпращани по различни краища на Балканския полуостров. Някои специалисти приемат не без основание, че гръцките фанариоти с подмолните си действия са унищожили в този по-късен период много повече български писмени паметници, отколкото турците. Какво казва Варшавски по този въпрос: „По време на турското владичество евреите винаги са били най-близки помощници на турските данъчни чиновници, на чиновниците в полицията и доставчици на най-хубавите български момичета за турците и разкривачи на заговори против турското иго. Особено роля евреите са играли в турското управление, където са си поставяли за задача да пречат за развитието на националните чувства у подрастващите поколения. Само благодарение на техните подлости е продължило тъй дълго турското иго!…“ .

Вече изяснихме, както посочва и Вайнберг* , че има генетична връзка между турците и евреите – ашкенази (хазарските евреи). От османските хроники и изворов материал се вижда, че множество ръководни постове в Османската империя са заети от хора с еврейски имена: Израил (син на Селджук); Якуб (Яков); Челеби (син на султан Мурад, вероятно от еврейката Кера Тамара*); Исак бей (управител на скопския Санджак); Ментешеоглу Якуб (Яков) бей, Гермияноглу Якуб бей; Исхак (Исак) бей (владетел на граничните области със Сърбия); Исхак паша (водач на гвардията и анадолската войска); Сюлейман (Соломон) (син на Карама-ноглу Ибрахим в двора на Мехмед II); Якуб Ахи (големец от Бур-са); Якуб бей (лекар и везир при двора на султан Мехмед II); Якуб бей (син на Сюлейман шах от династията Гермияноглу); Давуд (Давид) паша (бейлербей на Анадола при Мурад II); Ебу Исхак (основател на дервишки орден); Загарджи Якуб (военоначалник на Мехмед I); Исхак паша (велик везир 1470 г.); Исхак Факъх (дипломат); Кяфир Исхак (военоначалник на Узун Хасан 1471 г.); Сара Хатун (майка на Узун Хасан 1471 г.); Якуб бей Фирузоглу (комендант на крепостта Анкара) и много други. Евреите били истинските господари в Османската империя, независимо дали става въпрос за ислямизирани евреи (така наречените „дьонмета“ – „ренегати“, подобни на мараните в Европа), или откритите евреи. И едните, и другите се подчинявали само на своите си закони („Талмуда“) по еврейската схема „държава в държавата“. Естествено всички тези евреи от край време били организирани на масонски принцип в тайни общества и ложи, които винаги били контролирани от Синедриона, който по това време (XV – XVI в.) претърпява „златен век“ в „новия Вавилон“ – Цариград (Константинопол).

Доказателство, че по това време в Цариград се е намирал Синедрионът, са запазените писма и кореспонденция от 1489 г. между равина на юдеите от Арл (Франция) и В.С.С. В.Ф.Ф. -княз на юдеите в Константинопол. В тези писма представителят на Синедриона в Константинопол дава ясни стратегически указания как френските „възлюблени братя на Мойсей“ да разлагат устоите на обществото и да унищожават християните по всякакъв начин, използвайки икономически, политически и духовни (разцепление в църквата и вярата) средства. По-късно подобни планове и стратегия се срещат почти дословно и в известните „Протоколи на ционските мъдреци“ от края на XIX век.

Множество източници, включително и еврейски, посочват какво огромно влияние са имали евреите в Османската империя; ето някои от тях:

„… В Северна Африка, Египет и Османската империя евреите се радват на почти пълна религиозна и икономическа свобода в продължение на няколко века. Макар че християните смятат турците за бич на християнския свят, турската политика спрямо евреите в продължение на много години прилича на политиката на бившата Ислямска империя (Арабския халифат)….“ След превземането на Константинопол от турците с помощта на евреите, започва новият „златен век“ на Синед-пиона, който се установил в новата столица на Османската империя. Редица източници посочват, че именно към края на XV век и следващите десетилетия са белязани с масови преселения на евреи от цяла Европа в пределите на Османската империя. Това е ставало с личните разпореждания на султаните и тяхното обкръжение и, разбира се, по препоръка на равините.

Според свидетелства на Ана Комнина еврейската община в Константинопол е била доста голяма още преди падането на града под турска власт. Еврейският квартал бил разположен между манастира „Св. Пантелеймон“ и стената на Фера. Много евреи са живели и в предградието Галата заедно с генуезки и венециански търговци.

Още след превземането на Константинопол от турците, поради голямото обезлюдяване на града, султан Мехмед II (1451 -1481 г.) разпоредил да го заселят с евреи търговци и занаятчии, богати византийски семейства от провинцията и др. Според Неш-ри първите нови жители на Истанбул били от населението на Ак Сарай, някои еврейски семейства от Бурса, гърци от Морея и Егейските острови, а по-късно дошли преселници и от други малоазиатски градове.

Така постепенно Цариград, ставайки отново столичен център, този път на новата империя, възвърнал старите си позиции на търговско и административно средище и в него също така процъфтявала и търговията с роби-християни от новите земи. Синедрионът и неговите агенти, къде задкулисно, къде директно, взимали участие в управлението на Османската империя, която била идеалният инструмент за унищожението на изконния враг на евреите – християните. Според Дейвид Дюк* „…Владетелите на многонационалните държави често използвали евреите като управляващи, защото те знаели, че евреите никога няма да се смилят над неевреи. Евреите ставали отлични събирачи на данъци (бирници). Те имали добра финансова проницателност и главната черта на всички бирници – отсъствие на жалост спрямо данъкоплатците.

В мюсюлманския свят доказателство за използването на евреите като управляващи могат да служат примери по времето на арабското завоевание и управление на Испания, VIII-ХI век; при управлението на Фатимид в Тунис през X век; в Мароко през ХIII-ХV век; по време на монголското управление на Ирак и през XVI век в Османската империя…“.

С особени привилегии в империята се ползвали ислямизи-раните евреи, така наречените „дьонмета“ (от турски – „ренегати“), които формално изповядвали исляма, а тайно следвали юдейския закон („Тората“ и „Талмуда“). Дьонметата, както ще видим по-нататък, били кръвожадни тирани и със садистично удоволствие и последователност тероризирали християните. Те изиграли една от най-зловещите роли в провеждането на Геноцида и Холокоста срещу българите и арменците.

Според Варшавски споменатият при кланетата в Търново (1393 г.) Челеби Нафталион* бил някакъв далечен роднина на султан Баязид, което е твърде показателно .

През 1470 г. Лудвиг Богатия, херцог на Ландсхут (Бавария), изгонил евреите от своите зами. Раби Меир Алеви* от Нюрн-берг ги довел във Видин и Никопол и те се заселили там. След 1492 г. по покана на султан Баязид II (1481-1512 г.) от Испания и Португалия започват да пристигат изгонените от тези страни евреи – сефаради. От Испания и Португалия с кралски декрет са изгонени 300 хиляди евреи. Те са водени от кралския ковчежник Исак Абраванел*, който се застъпва за тях пред испанския крал и шефа на светата инквизиция Торкемада*. От тези евреи сефаради над 90 хиляди се заселват в големите градове на Османската империя. Самият Абраванел* се установява в Италия, където работи за краля на Неапол, а по-късно като съветник на Венецианския дож…“.

В публикувания през 1743 година от цариградския равин Йона анонимен труд се споменава за еврейски общини в Пловдив и Стара Загора (от 1344 г.); Никопол и Силистра (от 1477 г.); в Пазарджик (1510 г.); и други (101). Такива общини имало също в Кюстендил, София, Видин, Търново, Самоков, Плевен, Варна и Русе.

През турското робство евреите се концентрирали главно в Цариград, Солун, Смирна и Одрин. През 1478 г. Цариград наброявал 9517 мюсюлмански домакинства срещу 5162 християнски и 1647 еврейски, или общо 16 362. Преброяването от 1488-1489 г. показва в Цариград и Галата присъствие на 9776 християнски и еврейски семейства, което представлява около 40 000 души (113). През XVI в. обаче евреите в Цариград са вече около 30 000* и имали 44 синагоги!…

В Солун евреите съставлявали над 50% от населението на града. След изгонването им от Испания и Италия в града се настаняват 15000 евреи, които образуват нови самостоятелни квартали. По този начин от 1550 до 1912 г. евреите представляват от 30 до 50% от населението на Солун, който наред с Цариград, с около 100 хиляди евреи, се превръща в духовен център на балканското еврейство, наричан „майка на Израел“, „балкански Ерусалим“, „втори Ерусалим“ и т.н. През 1913 г. градът наброява 153 525 души, от които 61 439 евреи, 45 867 мюсюлмани, в това число и няколко хиляди ислямизирани евреи дьонме, 39 956 гърци и 6263 българи.

На базата на документи и анализи на съществуващи източници, Господинова твърди, че през XV и XVI в. Синедрио-нът и „князът на евреите в изгнание“ се намирали в Цариград, а по-късно се преместват в Солун; според авторката те са се местили непрекъснато от единия в другия град и обратно съгласно нуждите и заговорите на тайната им власт.

Еврейската авторка Рут Самуелс* посочва ясно какви привилегии са ползвали евреите в Османската империя и как са участвали в управлението и политиката на страната:

„… Някои от немските евреи се преселват в Турция още преди испанските и португалските си събратя. Център на еврейския живот и търговска дейност става Солун, в северната част на покорената от турците Гърция.

Турските власти са доволни от идването на еврейските търговци, банкери и лекари от Испания и с готовност се възползват от опита и връзките на тези имигранти за укрепването на империята си. През XVI в. евреите заемат високи постове в Османската империя и нерядко са назначавани за дипломати и съветници на султана. Международните им връзки и познанията им в областта на финансите спомагат за развитието на турската търговия.

Сякаш се е върнал Златният век на мюсюлманска Испания, пренесен далеч на изток.

Посланици евреи са изпратени от Константинопол (по-късно Истанбул) при европейските владетели. Един от тях Шломо Ашкенази* (по професия лекар) допринася за сключване на мирния договор между Турция и Венеция през 1574 година. Той обещава на Венеция турска помощ в случай на война с Испания. Точно по това време във Венеция надвисва заплахата от прогонване. Шломо Ашкенази*, който е турски посланик във Венеция, постига отмяна на вече издадения указ. Бла-гадарение на усилията му еврейската общност във Венеция е спасена…“ .

Дейвид Дюк* посочва причините венецианците да искат изгонване на евреите. В документи от XVI в. се посочва, че венецианските аристократи от това време гледали на еврейското лих-варство като на средство за използване и унищожаване на гражданите на Венеция и други градове от еврейската престъпна клика. Венецианските власти въвели съответните ограничения върху икономическата дейност на евреите и установили максимална 5-процентна ставка върху заемите, отпускани от лихварите и банкерите .

Йосеф Наси* от банкерското семейство Мендес, действащо в Португалия и Италия, станал финансов съветник на султан Сюлейман I (1520-1566 г.), а след неговата смърт служил сина му Селим II. За своите заслуги Йосеф (Йосиф) Наси* издигнат за херцог на остров Наксос в Егейско море. Друг егов подарък е старинният град Тверия в Ерец-Израел, където някога са живели и преподавали учителите на законите на „Талмуда“.

Антонов обръща внимание, че „Наси“ е титлата на председателя на Синедриона.

Следователно освен пръв съветник и министър на султана Йосиф Наси* е и глава на световното еврейс-тво по това време, което обяснява огромните му международни връзки и влияние. Опирайки се на други източници, Антонов подчертава, че не непразно според плановете на подготвяните от гърците и българите въстания първо е трябвало да бъде убит Йосиф Наси* като главен враг на балканските народи .

С разширяване броя на проучваните документи и източници (османски, еврейски, български, гръцки, венециански, френски и др.) в геометрична прогресия нарастват и фактите, че евреите са участвали пряко и в управлението на Османската империя на най-висше ниво. Следователно те носят и съответната тежка отговорност и вина наравно с турците, за геноцидната политика на империята, най-вече срещу българите! Османският владетел – султанът, управлявал държавата си с помощта на един висш сановник: великия везир. От четиридесет и седем велики везири, които се изреждат между 1453 и 1623 г. десет са с еврейски произход! Начело на всички турски евреи стоял върховният равин („ха-хам баши“)*, който бивал утвърждаван на тази длъжност от султана. Този равин, като представител на еврейството, имал правото да заседава в държавния съвет на Турция. Стратегическите задачи обаче се поставяли и решавали както винаги от тайното еврейско правителство – Синедриона, който действува на принципа „държава в държавата“. Именно Синедрионът издействал в Османската империя еврейските въпроси да се решават от равинския съд. Според Израел Шахак*:

,,…В Отоманската империя властта на равинските съдилища била изключително силна и същевременно най-гибелна и зловредна…“. Действието на тези еврейски съдилища отделно от османската юрисдикция доказва особените привилегии, от които са се ползвали „бого-борците“ в рамките на държавата.

В допълнение на казаното до тук ще цитираме няколко френски и английски пътеписи за Балканите от XV-XVIII в. и немски пътеписи от XVI в., както и някои важни венециански документи от XVI-XVII в., отнасящи се до българската история и ролята на евреите в Османската империя:

1) Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград през 1553-1555 г.:

„… Турският султан не взима десятък от евреите. Тях не ги пленяват и продават като християните (става въпрос за кръвния данък и поробване)…“
„… Евреите са разузнавачи „и на двете страни“, тоест на Турция и на собствената страна (винаги действат като двойни агенти и шпиони)…“
„… Щом от някоя страна прогонят евреите, те винаги идват в Турция, налитат като паразити и говорят немски, италиански, испански, португалски, френски, чешки, полски, гръцки, турски, сирийски, халдейски и още много езици…“

Авторът споменава също, че евреите работят като богати лихвари, винари, търговци на сукно, гъша мас, скъпоценни камъни и златни изделия. Описва множество синагоги, а също така и потурчени евреи (дьонмета) и евреи-християни (марани) -готови на всичко, включително и на разбойничество. Евреите в Турция носели жълти чалми и народът често ги наричал „хав-рут“ – воняща мърша!...

2) Пиер Белон (1547 г.):

Търговията в Турция е в еврейски ръце. Те откупуват данъците в империята“. Авторът споменава за евреин лекар на султана и че повечето от лекарите в империята са евреи.

3) Никола де Николе (1551 г.):

… В Турция има много евреи, главно в Константинопол и други градове. Те се занимават с търговия. Най-богатите дюкяни и магазини са притежание на евреи… Най-често те са управители и преводачи; занимават се с лихварство…“ Николе ги нарича „ненавистен народ“, „изпълнен с всякаква злоба, измама, лъжа и лукаво изнудвачество“.

4) Робер дьо Дрьо (1665-1669 г.):

„… В Солун е единственият еврейски съд…“.

5) Дьолакроа:
„… Солун наброява 30 хиляди евреи и има 22 синагоги. Евреите тук държат търговията и са умели производители на сукно…“.

6) Франсоа Пуквил (1798-1801 г.):

„… Посредниците в митницата са само евреи…“.

7) Гийом Антоан Оливие (90-те години на XVIII в.):

„… Евреите са фанатизирани и вършат всякакъв вид търговия и всички занаяти. Някои са лекари, драгомани (управители) или търговски посредници; нито един не е земевладелец…

Богатите са лихвари, комисионери, банкери или търговци. Турските митничари ги използват, за да оценяват стоките и да събират таксите…“.

8) Мери Монтегю (1717 г.):

„… Забелязах, че повечето богати търговци са евреи. Тези хора имат невероятна власт в тази страна. Имат повече привилегии от самите турци и тук са се образували значителна общност със свои закони. Поели са цялата търговия на империята, отчасти благодарение на здравия съюз между тях, но главно поради ленивия нрав и липсата на трудолюбие сред турците. Всеки паша си има евреин, който е негов homme d’affaires. Той има Достъп до всичките му тайни и върти цялата му търговия. Не може да се сключи сделка, да се получи рушвет или да се продаде стока, без да мине през ръцете им. Евреите са лекари, управители и преводачи на всички знатни мъже. Може да прецените колко е изгодно това за народ, който никога не е пропускал да се възползва и от най-малките предимства. Намерили са тайната да се направят толкова необходими, че са сигурни в покровителството на двореца, каквото и правителство да е на власт. Дори английските, френските и италианските търговци са принудени да им поверяват работите си за уреждане, въпреки че разбират хитростите им, но без тях не може да се уреди никаква търговска сделка. И най-дребният търговец от тях е твърде важен, за да бъде пренебрегнат, защото цялата общност се грижи за неговите интереси така усърдно, както за най-главния от членовете си. Мнозина са извънредно богати, но внимават това да не се забелязва много от другите, въпреки че в къщите си живеят в най-голям разкош и великолепие…“.

9) Арменски пътеписи за Балканите ХVI-ХIХ в.

Симеон Тбир Лехаци (1608-1620 г.):

„… В Цариград има 40000 еврейски, 40 000 гръцки, 10 000 арменски къщи. Турските нямат брой…

Хуга Инджеджиян (1789-1800 г.):

„… В София има еврейски търговци; евреите си имат и синагога. Производството на платове в Солун е дело главно на евреите. В града има повече от 36 синагоги, сред които най-забележителна е тази на кастилските евреи. Подържат се и две еврейски училища…“.

10) Уилям Лийк (1805-1807 г.):

„… Евреите в Солун са потомци на изгонените от Испания евреи. Час от тях са приели мюсюлманството… Наричат ги „mamins“ (дьонмета). Събирачът на данъци в Солун и брат му – министърът Хасан Аджик*, са мамини (ислямизирани ев-реи)…“.

11) Джон Бърбъри (1664-1666 г.):

„… Евреите в Турската империя са свободни да изповядват вярата си. Търговията с роби в Цариград е в ръцете на евреите. Те купуват млади и хубави жени, обучават ги да шият, танцуват, пеят и свирят на няколко инструмента и след това ги продават на богатите турци за забавления…“ .

12) Пиетро Брагадин (1526 г.):

… Султанът има на заплата 1000 бомбардиери (артилерис-ти), между които около 700 християни – немци, евреи и т.н…“.

13) Бернардо Навагеро (1553 г.):

„… Тези четири двореца се пълнят всеки път с роби, когато има война по суша и по море – със синове на християни. Това са българи, унгарци, трансилванци , въобще всякакви християни с изключение на арменци, които заедно с евреите, турците не могат поради завещанието на своя пророк (Мохамед) да ги направят роби…“ Същият автор дава и подробни сведения за еничерската система.

14) Доменико Тревизано (1554 г.) – дава сведения за насилствено отвличане на синове на християни за еничери и „кръвния данък“ (девширме).

15) Якопо Рагацони (1571 г.):

Голяма част от тази държава се обитава от християни, които са измъчвани жестоко от турците по един невероятен начин и повечето са така бедни и потиснати, че не се осмеляват да повдигнат очи, за да погледнат лицето на един турчин…“.

16) Джанфранко Морозини (1585 г.):

„… В империята живеят и много евреи и може да се каже, че това е тяхната страна…“ (45).

17) Лоренцо Бернардо (1592 г.):

„… Сега еничерите са загубили репутацията си на селяндури и мизерници. Поради бедността си са съгласни да служат на всекиго – на евреи и други търговци, докато преди честта им не позволяваше по-ниска служба от охрана на посланици… Освен платената войска, която е на брой 250 000 души и повече, султанът има в Европа и една неплатена войска, която се нарича „войска на авантюристите“ (башибозук). Специалната им задача е да се движат 2-3 дни преди основната войска в страната на врага, палейки и избивайки всичко по пътя си. Тези бойци нямат точен брой, защото мнозина се присъединяват към тях поради желанието си да се награбят с плячка…“ .

18) Матео Зане (1594 г.):

Говори за голямото обезлюдяване в равнините области на България вследствие избиването на българите от турците и останалите живи, креещи в непрекъснато робство.

19) Марино Кавали (1560 г.):

„… Първо трябва да отбележа, че днес търговските ни операции в Константинопол поради евреите са намалени много… Нашите търговци са 10-12 къщи (търговски къщи), които с немалко усилия търгуват с посредничеството на евреите…“ .

20) Стефан Герлах (1574 г.) – мисионер и дипломат:

„… Евреите и еврейките са много добре поставени в двора на султана и много добре приети поради магьосническото изкуство, на което учат султаните. Султанските лекари са също евреи. Доктор Соломон*, чийто брат Паулус* е във Виена, е на такава почит при Мехмет паша, че има право да търгува из цяла Турция хиляди гулдени без мито. Той е посредник между пашата и венецианските търговци при сключване на мир, за което получава голямо възнаграждение. Дон Йозеф Нахи* е направен от султана херцог на остров Наксос.

Султанът Селим II държи на него и яде само, което Йозеф* му приготвя. Султанът дори празнува еврейския сабат (събота). Казват, че когато майка му родила дъщеря, еврейката акушерка поставила на нейно място един еврейски син и ги сменила (намек, че Селим е по рождение евреин!). Въпреки внушенията на главния везир Рустам паша, Сюлейман не изгонва евреите от Турция (май 1575 г.).

В еврейските гробища в Цариград има различни по форма и размери еврейски надгробни плочи със староеврейски надписи. Гробовете са разкошни: един надгробен камък струва 80-90 дуката. Тези дни немските евреи обрязват 70-годишен мъж, който става евреин. Той извиква „Исусе!“, а евреите му казали: „Ако искаш да бъдеш евреин, не трябва да викаш Исус.“ В Цариград трябва да има 10 000 евреи, които преди това са били християни (вероятно марани, криптоюдеи – бел. моя, Г В.). Само Иозеф и повежда със себе си 500 християни (марани), повечето от които са испанци и португалци… .

Всички тези документи и свидетелства на очевидци говорят статъчно красноречиво и не е нужно даже да бъдат коменти-рани за да ни стане ясна картината в Османската империя и кой очно е провеждал Геноцида и тероризирал българите по всякакъв начин 500 години!…

Голям брой автори като Димитри Кицикис , Дейвид Дюк* , Израел Шахак* , Джон Бърбъри, М. Варшавски, Лютостански, Анна Рошковска и други посочват че в Османската империя монополът върху търговията с роби е бил съсредоточен изцяло в еврейските роботърговци. Те снабдявали с красиви българки харемите на султана и пашите, както и повечето владетели и богаташи от Близкия изток. Жил Венщайн изтъква, че търговията с роби била важно импортно перо, наред с други стоки, и носела големи печалби, особено от белите роби, внасяни от Европа (главно Балканите) и Кавказ ; същото се потвърждава и от Кицикис, който подчертава, че този вид търговия е съсредоточен в ръцете на евреите. Един роб през XVI век струвал в Турция между 1000 и 4000 акчета и лесно можем да си представим какви печалби извличали еврейските роботърговци от мъките на българите!….

                           

anonybulgaria.wordpress.com/