Погледнете подзаглавието. В подкрепа на ислямските фундаменталисти, воюващи срещу Съветите в Афганистан, в средата на осемдесетте Роналд Рейгън произнесъл „крилатата фраза“, че ако се наложи, „ще приемем ислямистите, защото са наши ислямисти“.
„С абсолютна яснота историята показва, че ислямският екстремизъм, който днес опустошава света, беше роден от външната политика на Запада през предходните години.
По забележителен начин Гор Видал наричаше САЩ the United States of Amnesia.[12] Покойнияткитайски премиер Джоу Енлай се отнесе малко по-деликатно, правейки остроумната бележка: „Едно от възхитителните неща за американците е, че те нямат абсолютно никаква историческа памет.“[13]
Нататък авторът в смятаната за авторитетна медия, близка до Демократическата партия, признава, че същите онези ислямисти от осемдесетте години, които Рейгън и марионетните му приятели поддържаха, сега се наричат Ислямска държава. Започнали са с агента на ЦРУ, саудитския милионер Осама бин Ладен. И че, когато се тиражират съобщенията за „отвратителни нападения над местни и западни граждани в САЩ, Франция, Сирия, Ирак, Ливан,Нигерия, Турция, Йемен, Афганистан и още много, много страни, които трябва да възпламенят нашата историческа памет“, е важно да се знае истината.
Авторът пита читателите:
„Откъде дойде ислямският екстремизъм?… Откъде се появиха салафистките групировки като ИДИС и Ал-Кайда?“
И обяснява:
„Отговорът не е толкова труден, колкото на мнозина им се иска да бъде. Но, за да разберем, трябва да задълбаем в историята на Студената война. Онзи исторически период, за който Западът лъжеше най-много, навярно повече, отколкото за всеки друг.“[14]
Съвършено вярно. Но поради неосведоменост, коментаторът пропуска – и Изтокът! Моят стремеж еда изяснявам причините за възникването на събитията и явленията. Като търся мотивите и движещите сили.
Забравихме ли, че Русия беше постоянно разширяваща се империя? Чрез завладяване и покоряване на други народи– например в Азия и в Прибалтика. Но Съветска Хазария – СССР – продължи делото на предшестващата я държава.
Нима САЩ вършеха нещо друго?
И обратното – двадесетото столетие е епохата на свиването и даже на привидното изчезване на няколко грамадни империи – Британската, Френската, Австро-Унгарската и Германската. Също и на няколко по-малки – Испанската,Португалската, Холандската, Белгийската. Обаче остана неоколониализмът на новите държави – корпорациите.
Когато всички западни елити единодушно сочат като виновник Владимир Путин, човек остава с впечатлението, че е попаднал на събрание на комунистическа партия в бившия съветски блок.Преди повече от осем години предупредих от телевизионния екран, че САЩ и Русия, чрез свои представители – съответно Хенри Кисинджър[15] и Кондолийза Райс, от една страна, и Владимир Путин, от друга, се споразумяха да обявят нова Студена война.
Преглъщам незаслужената ирония, с която някои туземни всезнайковци ме дариха. Доживяхме министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев, бивш президент, да заяви същото. Стори го два-три дни след поредното тайно посещение на същия Хенри Кисинджър в Москва…[16]
След него чухме противоречиви изявления на западни външни министри и политически дейци. А подпухнал „гений“ в униформа на мадам в интернационален публичен дом за любители на садомазохизма даже обяви, че стягането с белезници, размахването на бича и извиването на пръстите е „израз на дружелюбност“. Какво пък – всеки с дефектите си. Но защо назначават недодялани тъпанари, гащници и отвъдокеански rednecks[17] на привидно важни постове?
Фамилното име на кучката, нагиздила се с характерна носия с много звезди по раменете, която се мъчи да върти натовския бордей, е Любораждащ. Явно предшественичките му по мъжка линия, явно минали под дъгата, са били доста дашни – Breedlove. В махалата ги наричахме Вирникрак.
Все пак на софийската улица „Парчевич“ май живееха повече хора, отколкото в Горски парк, Georgia. Може би Forest Park, Грузия, или нещо такова. Знам ли? Запазената ни семейна къща в Македония със сигурност е значително по-стара от САЩ… Пък и единствените човешки същества в Америка са кореняците, поради невежество наричани „индианци“. Всички останали са просто измет. Престъпници.
Канада и САЩ са страни, населени с на убийци, злодеи, крадци, опозорени уличници, чифути и катили – от първия до последния „янки“ и „кънак“. Грег Паласт се произнесе ясно:
„Америка е страна на губещи. Ние сме плявата, която останалата част от света повърна и изхвърли на онези брегове… Джон Кенеди каза, че ние сме „нация от имигранти”. Това ехигиенизирана фраза. В действителност ние сме нация от бегълци, които, независимо откопелетата в бели чаршафи и нищознайковците в Конгреса, са държали отворена Златната порта към една тъмна планета.“[18]
Не за цвят, а като илюстрация: Хюстън, петролната столица на щата Тексас, също хвана пътя към фалита. Именията на нефтените босове и на управителите на корпорациите, изпомпващи течно злато, се предлагат на половин цена. Но не се харчат. Операта забавлява почти гратис!… (Вижте илюстрацията.) Елдорадото на Юга следва Детрой, който някога беше Сити.
Да видим и чуем кой какво изхрачи по темата за новата студена война. Записите са, съответно, от RT, “Deutsche Welle”,CNN и израелската Iton.TV.
Прав е израелският шпионин и настоящ политически коментатор Яков Кедми, че само американски генерал – „гений“ –може да изрече подобни глупотевини. Русия е залязваща империя, която от зараждането си в дълбините на Велика България, винаги е била огромно зло. Но в сравнение със САЩ – Съветските американски щати – Западен Израел, в значителна степен формирани и моделирани от юдеохазарските имигранти от Русия и СССР – тя изглежда като мъркащо коте, а не като страшна мечка.
Да не говорим за това, колко дълго и в какви гигантски мащаби САЩ помагаха на Сталин и следващите лидери на съветската комунистическа диктатура. Как винаги действаха рамо до рамо, ръка за ръка, в хармония и… секретност.
Злините, които Съветите сториха на народите в Източна Европа, на част от Азия, специално на българите и лично на моето семейство, не бива да предизвиква у нас заслепение от омраза. Стремя се да бъда обективен, доколкото ми се отдава.
От ХІХ век до ден днешен няма по-голям агресор на земното кълбо от САЩ. През тези 200 години Съединените щати са участвали в повече от 140 военни конфликта![20]
А само като зърнете четиризвездния американски генерал Филип Брийдлъв, ви става ясно, че е чиста проба пухльо.[21]
Ако беше честен, Дмитрий Медведев би следвало да нарече генералния секретар на НАТО, норвежкия комунист и агент на КГБ, товарищ Йенс Столтенберг или „Стеклов“, „моя подопечен“. Забелязахте ли посърналата, тъповата физиономия с увиснала долна челюст и изцъклен поглед зад пенджурите на другаря североатлантически генсек сред слушателите?
В политиката е така – шири се не двуличие, а многоличие, гигантско лицемерие. А който знае, е разбрал – „думам ти дъще, сещай се снахо“, както е казал народът.
На 2 декември 1989 година, на борда на съветския кораб „Максим Горки“, полюшващ се в бурните морски води в залива на Ла Валета – столицата на Малта, Джордж Буш обеща на Михаил Горбачов, че НАТО няма да направи и крачка напред към границите на СССР. Не само публикациите от онези дни на надежди се съхраняват и могат да бъдат прочетени.Разполагам с поне две свидетелства за това от високопоставени служители на ЦРУ, които са седели на масата за преговорите редом до американския президент, записани с видеокамера. Тези хора се виждат на екрана. Има ги – тогава, в първия ден на последния месец на 1989 г. Винаги мога да ги преведа и покажа.
Джордж Буш, всички западни и източни лидери, сред последните доста антинатовци, а днес неофити, нововъведени в храма на евроатлантическата религия, като Георги Първанов или „Гоце“ от село Сирищник, Пернишко, Асен Агов от столичния булевард „Бирюзов“, Соломон Исак Паси,Иво Инджев – „Ивайло“, от софийския булевард „Волгоград“ – всички по наследство, се държаха като типични фарисеи. Тоест – като комунисти, което е едно и също. И продължават с това поведение.
Днес войскови части и нападателни въоръжения на НАТО са разположени край границите на постсъветската съветска Русия – правоприемницата на болшевишката Хазария.
Е, като казвам истината, в „комунист“ ли се превръщам? За идиотите – естествено. Те затова са такива и дьонмета при това. Завъртат дирниците си към всеки, който има власт. От това живеят – от проституцията. Както курвите не са напълно виновни за занаята си, така и тези пачаври. Главната вина е у клиентелата. Криминализирате ли ползването на платена любов – физическа и/или политическа, проституцията ще започне да изчезва и в двете сфери.
Дни по-късно, в Мюнхен, „отникъде“,[22] както се изрази „милата“ и „умна“ френска журналистка Натали Нугайеред,даваща наряд в лондонския “The Guardian”, близък до Лейбъристката партия, стана нещо непредвидено от „коментаторите“. Изненадващо за тях, „това дойде out of the blue – докато повечето очи бяха вперени в усилията на Великобритания за предоговаряне на нейните отношения с Европейския съюз – още лоши новини за Европа. Съвсем по същото време, в което Ангела Меркел се оказа в много трудна ситуация, тя беше предумишлено разклатена от френския министър-председател Мануел Валс, по време на неговото посещение в Мюнхен за конференция по сигурността.
Първо, Валс даде да се разбере, че Франция повече не би могла да приеме никакви бежанци, както вече се беше съгласила. И че ще отхвърли плана за постоянно пренастаняване на бежанците,който Меркел се опитваше да прокара. Сетне, той твърде парадно демонстрира своето приятелство с руския министър-председател Дмитрий Медведев, заедно с когото участваха в обсъжданията и след това обядваха. Това се случи точно седмица, след като кремълската пропагандна машина начена мащабна атака срещу Меркел. Очеваден опит за нейното отслабване и за разделение на европейците.“[23]
Фразата „усилията на Великобритания за предоговаряне на нейните отношения с Европейския съюз“ издава или, че тази страна на практика не членува в Европейския съюз, или пък авторката действително се отличава с„изключителни умствени качества“! Поразително!
Да добавя ли, че на срещата по сигурността в баварската столица Мануел Валс първо произнесе обвинителна реч срещу Русия. А след това се запрегръща със своя московски колега Медведев. И даже, както разбираме, продължили с веселба!
Което е поредното доказателство за двойните, тройните, многобройните противоречащи си стандарти, които наблюдаваме политиците да прилагат.
А самата идея, че Кремъл напада своята агентка Ангела, издава тотално невежество и пълна липса на капацитет за възприемане на събитията в тяхната цялост и за осмислянето им.
Целта е насаждането на страх. То разширява границите си и обхваща милиарди хора. Необходим е „враг“. Ако не съществува, го измислят.
Днес заплаха идва и отвъд Океана. Доналд Тръмп навярно ще бъде обявен за persona non grata. Дали ще приключва зрелищните си появи пред избирателите, пеейки “Don’t cry for mе Britain”,[24] докато верни републиканци замерят със стрелички за darts британското знаме, с което е опакована съответната мишена?…
А Изтокът? Тамошните народи кучета ги яли. Обаче интернационалният елит си има свои хора в социалистическите страни. Американската агенция за реклама и финансова информация “Dow Jones & Company” е позната на масовите местни сноби. Типично за тази разновидност на подчовеците, претенциозните парвенюта нямат представа, че тя е собственост на “News Corporation”. На свой ред компанията се води на бъдещия младоженец Рупърт Мърдок.
На австралийския медиен магнат му предстои сватба с Джери Хол, бившата съпруга на Мик Джагър.[25] Който навремето я забърса от Брайън Фери от “Roxy Music”…
Така е в „свободния свят“ – господстват свободните нрави. После „несвободните“ бежанци са му виновни…
Дали някой е толкова закоравял „хейтър“, за да се съмнява, че това е „брак по любов“? Та разликата във възрастта на влюбените гълъбчета е едва четвърт век! Нищо работа. Досега двамата са наспорили общо 10 деца. Най-голямото от Мърдоковите – “Dear Prudence”[26] Маклеод, която е в Съвета на директорите на “Times Newspapers Ltd”, част от “News International”, е две години по-малка от 60-годишната младоженка…
Важното е младите да са щастливи!
Искам да кажа, че изданието на “Dow Jones & Company” с красноречивото название „Дневникът на „Уол Стрийт“ – “The Wall Street Journal”, сиреч – на архикапиталиста Рупърт Мърдок – „ирландец“,призна, че харесва комунистическите дегенерати. Те са техните момчета и момичета. И имат право да се… променят. Който смята така, си е направо за “Wall Street”.
„Капитализъм“? „Комунизъм“? Не: „Демокрация“! Това е „решението“ според Хегеловата диалектика…
[17] Червеноврати – подигравателно за бедни бели земеделски аргати в Южните щати, ам. англ. В младежките ми години взимахме на подбив тукашните комунистически еквиваленти, като им обяснявахме, че загарът на мутрите им, придобит на полето, никога няма да изчезне.
[18] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, Издателство „Дилок”, София, 2009 г., стр. 369.
[24] Перифраза на прословутата ария от музикала „Евита“, в който съпругата на генерал Перон, любимка на масите, пее: “Don’t cry for mе Argentina” – „не плачи за мен, Аржентина“. (“Don’t Cry for Me Argentina” by Julie Covington, music by Andrew Lloyd Webber, lyrics by Tim Rice, LP “Evita”, MCA, New York, NY, 1976 г., later included in the 1978 musical of the same name.)
Цените на имотите скачат, все едно са Стефка Костадинова и Хавиер Сотомайор заедно. В Лондон достигат космически висоти.
Жилищната криза се превръща в страхотен проблем.
Националната здравна система заплашва да изяде целия държавен бюджет, както още преди десетилетие предупреждаваха икономисти.[1]
Хората не искат нови пришълци – „мигранти“.
Предстои референдум „за“ оставането в Европейския съюз или „против“.
Британската национална опера е изправена пред почти неизбежен фалит и приключване.[2]
Подобно на онези, които вкараха страната в новия СССР – убедените комунисти–консерватори, „десният“ премиер е склонен да избере оставането.[3]
Да продължавам ли?
На този фон „четири от най-големите британски банки, сред които “HSBC”, “Barclays” и “Lloyds, ще възнаградят своите служители с близо 5 милиарда лири във вид на премии в рамките на седмици“![4] Сетихте се, че имам предвид Великобритания, в която банките, спасени само преди седем години с данъците на всички,без най-богатите, демонстрират кой е на власт. Банкерите – тези „архикапиталисти“ – сътвориха комунизма. В моментаЗападът напълно наподобява тукашната част на съветския блок. Медиите неуморно внушават страх: от Путин, от„руската мечка“, от „мигрантите“ от Близкия изток, Ислямска държава ила Даеш, както взеха да я наричат, за някои –даже от Европейския съюз.
Ако прочетете заглавията в британския печат в рамките на ден, например, ще разберете, че „Путин ни надхитря – трябва да изпратим войски в Сирия“?! (Вижте илюстрацията.) Тоест – хитростта може да бъде победена със… сила?!
Ако Одисей не беше литературен герой и можеше да зърне „великия“ британски стратег,формулирал тази идея, титанична по своята глупост, наистина щеше да умре. От смях.
Както преди по-малко от година отбеляза пенсионираният израелски шпионин Яков Кедми, такава „велика“ мисъл може да роди само някой „три пъти носител на награда „Пулицър“ в „най-либералния“, „най-демократичния“ вестник в „най-демократичната“ държава – “The New York Times”. Том Фрийдман – по фамилия – „ирландец“… Той написа, че Путин и Русия са по-опасни от Ислямска държава… Не е толкова смешно. Пише го в “The New York Times”. Пише го три пъти лауреатът: „По-опасни от Ислямска държава! И на първо място трябва да се оправим с Русия! А не с Ислямска държава.“[6]
В първия ден на второто високосно февруарско десетдневие самият Джордж Сорос изврещя същото, като разшири обхвата на опасността:
„Путин е по-голяма заплаха за съществуването на Европа отколкото ИДИС“![7] (Вижте илюстрацията.)
Дали роденият като Дьорд Шварц – също „ирландец“, се е учил от „ирландеца“ с хубавата „американска“ фамилия Томас Фрийдман? Или и двамата са били на уроци при също „ирландеца“Иво Инджев? Който, чуе ли „Русия“ и „Путин“, се сепва и „пуска пламъци от бунтовните си ноздри“, според израза на неговата съпартийка и другарка от време навреме, „милата“ и „неотразимо пленителна“ Любица Кулезич, тази постоянно разцъфваща из телевизиите Роза Люксембург на българския неокомунизъм.[8]
Кой кого – това е въпросът! Фрийдман – Сорос; Сорос – Инджев; Инджев – Фрийдман; или веселяшко хайдушко хорце,тропнато под звуците на болшевишка частушка? Това единствено Б.Б. е в състояние да оцени. Тъй като, според агент„Ивайло“, тя е „главният в петата руска колона дори при Путин“, с когото, „ако трябва, ще се върне на власт“. Наprima vista банкянската Брижит Бардо го направи по следния начин, визирайки секретния сътрудник със свинаро-царствен псевдоним:
„А, вече да не се казва Иво Инджев, а да си казва агентурното име. Защото явно трябва да се отрече от името си… Не искам да коментирам повече подобни идиотски. Това може само идиот да го каже. Само идиот може да каже такова нещо.“[9]
Но по мнението на „Ивайло“, за когото само лумпените не знаят, че е сред стълбовете на тази руска – по-скоросъветска – пета колона у нас – генерал-премиерката е „била пусната по пързалката от Делян Пеевски“. Инджевпропусна да уточни, кой е бил строгият родител в тази детска игра? Все пак Делянчо, макар и по-млад, изглежда по-солиден на телевизионния екран и на снимки…
Наскоро свързаният с някои не особено публични израелски среди съпартиец на агент „Ивайло“, наследственият комунист Валентин Вацев, бивш висш деец на БСП, заяви:
Убеденият марксист-ленинец Асен Агов, който осъди НАТО в нарочна книга. Ала щом се наложи,се пребоядиса в евроатлантическо синьо. Вапцаров…
Удобно забравил, как е кандидатствал в БКП, и доносничеството си в Държавна сигурност, този другар беше заявил, че „журналистиката върви след победителите“. Апотеоз на нагаждачеството и слагачеството – на подлостта. Агов окраде Фондация „Демокрация“ и попадна в списъка на кредитните милионери. Първобитните ни „демократчета“ го оцениха по достойнство – с изразяващото възхищение„гявол момче излезе“.
Самият агент „Димитър“ писа за „тъмносиния“ Йорданович-Костов депутат Йорданович Агов:
„След 9 септември някакъв човечец дни наред чакал с букет цветя на Орлов мост.
Милиционерите накрая го попитали, кого чака. Американците – рекъл оня. Прибрали го и се опитали да го вразумят.Как не те е срам – казали, – нали чакаше пак тъй с цветя германците, а сетне и руснаците!
– Ами, не дойдоха ли? – казал човекът с букета.
Това е най-безобидният вид сезонен работник. Има и друг сорт, също тъй безобиден, но по-услужлив. Сещам се например за вечно очарователния Асен Агов. Той написа книга срещу САЩ, издаде му я издателството на ЦК на БКП. Трудно е да се каже, кой е бил по-ентусиазиран – авторът или издателството. Понеже това се случи тогава,когато битката срещу „империята на злото“ вече бе започнала. Комунизмът се беше превърнал в нещо като ония тихоокеански острови, където трусовете следват един след друг. Агов обаче си написа книжката. А сетне се оказа най-големият американофил.“[11]
Май само двамата с „Димитър“ помним Агов, Асен Йорданович, в ролята му на водещ на митинг на все още непреименуваната БКП. А през юни 1990 година – като „независим“ кандидат за депутат, скрито подкрепен от вече преименувалата се стара-нова партия – БСП.
Иво-инджевщината е и асен-аговщина. Ще сгрешим, ако не добавим – и петко-бочаровщина, иван-гареловщина, тома-томовщина, кеворк-кеворкянщина, люба-кулезевщина, валери-найденовщина, велизар-енчевщина, тошко-тошевщина, джеки-стоевщина… Имаме и по-късни образци, като георги-коритаровщината, петко-георгиевщината. Но също – и примери за поели в обратната посока – едвин-сугаревщина, явор-дачковщина, петър-волгинщината…
Обаче не е само стопанинът на Кремъл. Брюксел вече представлява не по-малка заплаха за островитяните.
„Как Евросъюзът хвана в мрежата си всяка опора на нашето общество“ – гласи друг наслов. Вярно, че начело на Съвета на Европа стои поляк, който няма как да не е свързан със службите на оня режим. Понеже НАТО е предвождано от норвежки комунист и съветски агент, е реалистично да очакваме и този пакт да бъде обявен за страшилище,надвиснало над Албиона!
В самото начало на нашата галактика има два основни типа раси, които съществуват. Едните бяха Драконианци или влечугоподобни същества които живеят в съзвездието Дракон (пълното име на тази звезда е "Алфа Драконид". Тя е бяла звезда (тип А) със звезда величина 3.7. Преди се е мислело, че това в била най-ярката звезда от това съзвездие, за това и тя била наречена Алфа), другата раса беше Лирианската (от съзвездието Лира). Произхода на цялото човечество (?) в тази галактика се дължи на Лирианците. Видовете същесва които се на намират в нашата слънчева система са 70% хуманоиди, 25% рептилии, а 5 са други видове същества. Въпреки, че 5% може да изглежда един малък процент, това което трябва да осъзнаете е, че в нашата вселена има около 100 милиарда галактики. Дори и една десета от един процент при това съотношение ще означава, че има милиони същества и раси. Съзвездието Дракон е истинска звездна система, формата на която прилича на змия. Ако броите звездите ще преброите, че са 16. От гледна точка на пространството Дракон и Лира са сравнително близо една до друга, но в действителност те са на светлинни години една от друга. Влечугите от Дракон имат странен произход. Те не са от тази физическа вселена. Те бяха доведени (създадени?) тук от тези, които аз наричам „Ясните“ (Clear)или още „Прозрачните същества“. Прозрачните са изключително загадъчни, никой не знае какво найстина представляват те, с изключение, че са от много високо ниво (плътност), потайни и загадъчни. От линейната (времева) перспектива те може би идват от далечното бъдеще, създават влечугоподобните, след което ги връщат обратно тук в този времеви диапазон за да тестват човечеството. Защо това се е случило никой не знае. Прозрачнитее същества са много алтруистични по природа, но от човешка перспектива това може да се счита за нещо лошо и враждебно, въпреки, че това са уроци, които те ни дават.
Съзвездието Лира
Андрогинната рептилианска форма беше първоначалното проявление на съществата във физическата реалност от божественият разум (Стюърд нарича God-Mind, това което според мен е Източника). Благодарение на тяхната андрогинност (двуполови) рептилиите започват да живеят с нагласата, че те са върховни същества, защото извън физическата реалност не съществуват мъжки и женски полове, има само енергия. Рептилиите са двуполови и няма диференциация (разделяне) на половете. На енергийно ниво те са точно като Божественият разум – мъж и жена едновременно в едно тяло. Те вярвали, че всеки вид, които е разделен на мъжки и женски полове са по-нисши (ето защо и те смятат нас хората за такива) или просто не произлизат от Божественият разум.
Съзвездието Дракон
Влечугоподобните се чувстват по-висши , защото тяхната ДНК не се променя, с течение на еоните, тя си остава непроменяема. Техният манталитет е, че те са перфектни. Можете да видите това и тук на земята при земните влечуги (крокодили, змии и др.), те рядко се променят, още от праисторически времена тяхната форма не се е променила кой знае колко, това важи също така и за влечугоподобните от Дракон. Човечеството се счита за по-нисше, защото се разделя на мъжки и женски полове (Стюърд може би не знае, но само да припомня, че именно сириански и орионски генетици правят човека (звяра) двуполов, т.е. преди това и ние сме били андрогинни) за да почитат Божественият разум. Генетиката на бозайниците е проектирана така, че да се променя, да се развива и да се адаптира постоянно, при рептилиите този компонент липсва, те вярват, че вече са се развили до степента сравнима с Божественият разум (Вярват, че са Източника, и те като кралицата на Орион). Преди еони те приемат задачата да оправят нещата във физическата вселена (разбирай да завладеят и репрограмират всичко до което се докопат). Те окупират и атакуват всички други раси с идеята да ги поробят и прибавят към тяхната Империя. По техният начин на мислене, това е тяхната мисия и може този техен начин на мислене да ви се стори неправилен, но реално той е нито добър, нито лош. Това е прост начина по който те мислят. Империята на Дракон е част от Орионската конфедерация (Съюзи с империята Орион, която евентуално дава някакви свободи на действие и независимост, доколкото извънземните го разбират по този начин). Звезната система Лира е източника на цялото човечество в тази настояща галактика. Лирианцитеса били на височина от 2 до 2,40 метра. Някой от тях са със сини очи и руси коси, други са червенокоси с зелени очи. Последните се смятат за пророци/ясновидци. Те са надарени с изключителни пси възможности, могат да пътуват в други измерения и да извличат (превеждат) информация. Това е и причината поради която хората с червени коси са обявявани за демони и вещици и са изгаряни по клади от инквизиция в древни времена. Когато Драконианците разбрали за Лирианците, че са най-чистата раса, те решили да ги атакуват и да променят това. Дракон атакува. Голяма част от Лира, както и много планети около нея са ун ищожени. Имаше над 110 новосформирани колонии след разпадането на Лира.
Войните меджу Драконианци и Лирианци се водят преди 10-12 милиона години, конвенционалната земна история се връща назад само няколко хиляди години, всичко извън този времеви диапазон се етикетира като „праисторически времена“ (куцият опит на науката да заличава разни събития). Оцелелите лирианци се разпръскат из други части на галактиката, известни по онова време. Бежанците от тази цивилизация се разпръскат из различните звездни системи за да ги колонизират и за дапочнат всичко от начало. Звезната система в която се намираме е част от тях. Лирианците колонизират две планети от нашата слънчева система – Марс и планета наречена Малдек. Те бяха единствените две планети в тази слънчева система, които имат атмосфера, вода, и може да поддържат човешкия живот. Земята по това време е втората планета от Слънцето и е изцяло покрита с вода, дори и атмосферата и е течна. Конфигурацията еМеркурий, Земята, Марс, Малдек, Юпитер, Сатурн, Нептун и Уран и нищо друго. Koгато Малдек и Марс са населени, това е било така в продължение на много хилядолетия.
Появата на живот и разум на планета от типа на Земята е зависима както от процесите в системата, от която е част, така и от по-глобалните закони и промени в галактиката. Енергиите на проявения живот и разум се движат както от центъра към периферията (Големият взрив), така и в обратната посока, обогатени с преработените информация и субстанции.
В глобален аспект всичкипразумни същества, разпръснати из вселената с милиарди галактики, милиони планети и проявени светове, са зведни роднини на човека. Той е твърде млад и далечен техен потомък. Много по-близки са му съществата от няколко съзвездия, които през третото хилядолетие могат да станат достъпни за хомо космикус, разумният вид от Земята.
Най-силни и древни са влиянието на културата и постиженията на расата, живяла преди милиони земни години на двойка звезди в съзвездието Сириус. Първите човешки същества са тяхно дело. Сътворени са чрез технология, комбинация от методи ин витро и генно инженерство. Това е била първичната черна раса. Първият сътворен индивид е бил създаден така, че да е способен да се самовъзпроизвежда след определен еволюционен срок. Според човешките представи той е бил по-скоро жена, така че първият човек не е Адам, а мсечовешката майка, съществото, наречено от извънземните му родители Гея. По-късно на негово име нарекли и планетата Гея.
Поради проблеми от морално естество част от участниците в заселването на планетата решили да не предприемат нови намеси в разумния вид и да го оставят да се адаптира към условията на първичната планета. Другото крило сред астронавтите от Сириус настоявало да се продължи експериментът и да се види дали човекът може да се възпроизведе и да се пригоди към еволюиращата Земя. Спорът бил отнесен до галактическата общност. Тогава в човешката еволюция се намесила расата от съзвездието Орион.
Черният двуполов човек в първия си еволюционен цикъл бил изправен пред сериозни изпитания. Трябвало да живее на планета, разтърсвана от земетръси, изрегвания на вулкани, гигантски наводнения и резки температурни и климатични аномалии. Оказало се, че индивидът трудно може да възпроизведе сам себе си в условията на първичния релеф. Расата от съзвездието Орион подпомогнала човешката еволюция като от първия човек мъж-жена отделила субстанцията с женската енергия. По изкуствен път тя била съединена със заряда на мъжката енергия, синтезирала най-доброто от разума на индивида от съзвездието Орион. Прецизните анализи трябвало да съобразят тялото, сетивата и органите за възпроизводство с условията на Земята. Обособили се дма индивида с различен пол и ин и ян енергии.
Съществата от Орион и Сириус вече имали горчив опит от израждане на расите, които в стремежа към съвършенство от много поколения се размножавали чрез клониране или ин-витро. Потомството им не ставало по-здраво, нито по-съвършено. Расата от Орион е родителят на първия мъжки индивид, когото познаваме като библейския Адам, но той е второто човешко същество след Гея, която по-късно в притчите става Ева (живот). Първото потомство на първата човешка двойка, сътворена "по образ и подобие Божие" било от близнаци. За да се избегнат кръвосмешенията и израждането на патамството, звездните родители от Сириус А и Сириус Б и от Орион създали още 6 женски и 6 мъжки същества - ядрото на новата земна раса. Първичните човешки двойки станали 7. Заселени са в Африка, когато континентът е бил свързан с Азия. Това са родоначалниците на човечеството.
В друг район от територията на Земята същества от съзвездието Плеяди сътворили човека от типа на жълтата хуманоидна раса, която трябвало да се адаптира към условията в земите на днешния Китай, Монголия, Тибет и части от сегашна Индия. За да се създаде възможност за естествен подбор и еволюция на разума и на расата, които се окажат най-адаптивни и пригодени за земния живот, още една резвита космическа раса, идваща от съзвездието Голяма мечка, получила право да сътвори индивиди, които да станат начало на нов човешки клон. Нейните потомци са древните атланти, вавилонци и египтяни.
Същества от мъдра извънземна цивилизация оставила свои потомци в територии на планетата, които били подходящи, за да се раждат и адаптират към планетата. Долетели от съзвездието Андромеда. За техни деца се смятат червенокожите жители на древно Мексико, Перу, Чили, Америка, Австралия.
Коренът на бялата раса идва от звездните родители, свързани със съзвездието Пегас, което преди милиони звездни години е било убежище на стара и мъдра раса от първичния свят на сътворението.
Когато от основните човешки раси започнали да се раждат нормални и здрави потомци, извънземните им родители според галактическото споразумение ги оставят на собствената им еволюция. Периодично планетата е посещавана от извънземни мисии с наблюдатели на еволюцията. В критични ситуации и глобални заплахи за живота и разума човечеството винаги е имало подкрепата и любовта на своите звездни родители. Това е далечната история на възникване на човешкие род. Всяко цивилизация ще я допълва с нова информация и открития от недрата на Земята. Така мозайката от липсващи частици ще става по-ясна и по-подредена, за да се превърне в откровение за миналото.
Универсалният закон на всемира за уравновесяване на действието чрез противодействие се проявява и при заселването на Слънчевата система и нейните тела. В системата от 9 видими планети със сателити се движи по специална орбита още едно, засега невидимо тяло. То е свързано с проявата на живота и модификациите на разума в Слънчевата система. Може да се оприличи на звезден родилен дом за разумни същества, които после да поемат към своите планети.
Появата на живота и разума е свързана със съзнателно действие и избора на Логоса - Творец - Създател. В минимоделите на сътворението на първичните типове човешки индивиди звездните му родители също са направили избор. Постарали се да създадат минивселена от материя и духовна субстанция. С този акт са поели своята отговорност и са се включили в цикличната кармична верига от еволюция и инволюция. Звездните родители на човека са искали той да бъде близък до тях, но и различен, за да оцелее в другата среда на планетата дом за новата раса.
Човешката цивилизация познава 4 кръвни групи - 0, А, Б и АБ, всяка с подгрупи от резус фактор положителен или отрицателен (RH+ и RH-). Полярността се проявява и при субстанцията на живота, която поддържа биологичното тяло. Кръвната група се онаследява. Тя е един от документите за човешката самоличност, по която се откриват болестите на тялото, черти от характера, темперамента и заложбите на индивида.
При несъвместимост на кръвните групи настъпва взрив в биологичната система на човека, което понякога води и до прекъсване на жизнените функции. Опасни са последиците и при създаване на потомство от майки с RH-.
Кръвната група е и знак за принадлежността на човешките същества към 4-те основни първични раси в зората на сътворението на живота и разума на Земята. Както днес детето получава по генен път кръвната група на своите биологични родители (тест за бащинство), така някога пришълците от звездите са оставили на своите потомци загадката на различната кръвна група.
НУЛЕВА ГРУПА
Ако сте 0+, това означава, че сте потомци на първичната раса-създател на разумния вид на Земята. Тя е от най-древните обитатели на Вселената. Нейни представители са долетели от съзвездието Плеяди преди милиарди земни години. Кръвна група 0+, е универсален дарител, защото е пригодена да подхранва живота. За да се запазят уникалните съставки и матрици на молекулите на кръвните клетки, хората с тази кръвна група могат да приемат кръвен серум само от донор със същата група.
Отрицателният RH при тази кръвна група е първична мутация. Тя е продукт на непозволени смесвания между първите потомци на човешките същества. Кръвосмешението между хора от един генетичен клон (общи биологични родители и близки роднини по права линия) променя паметта на ДНК, в която е закодирана забрана за комбинации от сходни гени и клетки. Те се израждат, създаденото непозволено потомство има дефекти и не е годно за нормално възпроизводство. Всеки човек като биологична идентичност носи в ДНК личен код, който го прави различен и неповторим, дори и да има близнак - огледален физически образ. Този код присъства и в неговите кръвни клетки и придава специфични характеристики на организма и на кръвта му.
КРЪВНА ГРУПА А
Носят я потомците на съществата от планетата Сириус А. Те са били восокоразвита в технологично отношение раса, която вече е предусещала изчерпването на модела на развитие. Проявявали са се и мутации в популациите на планетата от двойната звездна система. Земните хора с кръвна група А+ са податливи на имунни заболявания. По-често са уязвими от ракови изменения. Имат проблеми с вътрешните органи и кръвта.
Групи А- е мутация, породена от проблемите с аклиматизацията към условията на Земята и някои генни експерименти за подобряване в човешкото тяло.
КРЪВНА ГРУПА Б
Това е знакът на създателите на човешката раса от обитателите на Сириус Б. За тази планета и древните й пратеници на Земята, пазят информация някои африкански племена. Хората с кръвна група Б+ са податливи на заболявания на нервната система и скелета. Най-често са поразявани от болестите на Паркинсон, Алцхаймер или Бюргер.
Ако сте с такава кръвна група е добре да работите над емоциите и да се разтоварвате от нервното напрежение, защото то влияе и на кръвта - паметта на тялото. Препоръчва се движение, тренировки на тялото, ума и паметта.
RH- е знак, че някога прарасата - родител е претърпяла мутация. Не е била спазена дозировката, поради което моделът Б- кодира повишено внимание към физическото тяло. То трябва да се тренира и да се пази от травми и злополуки. Податливо е на кръвни заболявания (левкемия), кръвта трудно се съсирва, по-чести са ипфекциите по кръвен път (хепатит, СПИН).
КРЪВНА ГРУПА АБ
Рядко срещана група. Носителите й с RN+ са от генната и духовната матрица - верига на поколението, създадено от родените на Земята човеци и извънземни напреднали цивилизации (Орион, първична вселена, Голяма и Малка мечка и други части на всемира).
Експериментът е бил позволен след като човешкият род е проявил агресивност и склонност към унищожение. Това са потомците на Адам и Ева от библейската притча. Групата АБ- за космическото досие на духа носи информация, че някога прародителите са били последователи на космическите недоволници, водени от Луцифер. Хората с тази кръвна група и комбинация имат бурен житейски път. Често са силно алергични. Сред тях най-много има случаи на физическа и умствена инвалидност или лудост.
Картината за всеки конкретен човек се усложнява, когато се прибавят индивидуалните и груповите кармични влияния, както и духовният опит на индивида.
Духът в своята еволюция е способен да коригира несъвършенствата на физическата обвивка, която приема като тяло на Земята.
Кръвните клетки са разумни и помнещи. Те могат да реагират на мисълта и да се прегрорамират, ако човек има постоянство и воля. Това е реална възможност за живот, в който програмата на жизнените функции не е обременена кармично или от съзнателен избор на дефектно и проблемно тяло. Повечето от болестите на тялото са отглас от проблеми на психично ниво или на неправилна реакция спрямо външните и вътрешните условия - начин на живот и хранене, работа, нагласа на мислене.
Кръвта, еликсирът на живота на тялото, се влияе и от кръвопреливането от донор. Когато се ражда нов живот, в него е кодирано количеството и качеството на тази важна течност. Кръвната група и допълнителният елемент (RH+ или -) са атрибут при моделирането на тялото, избрано от духа.
Чрез въплътяване в тяло от плът и кръв човешките същества пазят спомена за космическата си идентичност. Кръвната група е винаги една и съща в поредицата от прераждания, но има варианти на избола на RH+ или RH-. Така се правят опити да се уравновесят мутациите, а и да се трупа опит, чрез който да се върви напред.
Лекарски екипи вече работят над създаването на изкуствена кръв - универсален серум на живота. Тя ще е от типа 0+, защото се приема от всички останали групи в животозастрашаващи ситуации.
Предстоят нови медицински открития за предназначението на кръвта и свойствата на кръвните клетки, чиято удивитерна памет носи огромна информация. По нея може да се възстанови самоличността на човека и принадлежността му като разумен вид. Може би ще станем свидетели на това в близките няколко десетилетия.
Когато четете Новия завет на Исуса Христа, е добре да се опитате да си представите какво представлява най-многотиражната книга за всички времена -Библията... Защото в Стария Завет има толкова зло, че даже трудно бихте могли да си го представите.
Вижте сами: Библията се състои от две книги – Стария и Новия завет. И изглеждат все едно едната е продължение на другата. Но съвсем не е така. Тези книги не са части от едно цяло, а са поместени заедно насила. Старият завет принадлежи към книгите на юдаизма и е написан от юдейските свещенослужители, а Новият Завет е сборник документи на Християнството, и не просто е друга книга, но е съвършенно противоположна на юдаизма, религия!
Тогава кой и с каква цел е събрал заедно тези вътрешно антагонистични книги?
Целта е била да бъде погребан Новият Завет, вътре в Стария. А и в Новия завет е същата ситуация. В новия завет само словата на Исус Христос съдържат важните за нас послания, а целият останал текст има само спомагателно значение.
Относително целия обем на Библията, словата на Христос съставляват само една микроскопична част. Повече от 90 % от страниците на Библията заема Стария Завет. А в самия Нов Завет, словата на Исус Христос се съдържат само в евангелията, които са само половината от Новия Завет. Или, думите на Христос, по отношение цялата Библия, са едвам откриваеми и незабележими. Затова, като вземем в ръце Библията, трудно можем да открием Христовите послания, които именн са насочени о към нас.
Може да се помисли, че всичко това се е получило случайно, по стечение на обстоятелствата!
Не, Божественото и сатанинското, не са се оказали заедно, просто така!
Какво представлява Новият Завет?
Новият Завет е това, което ни говори Самият Исус Христос! Новият Завет е Нов Договор, даден на всички хора от Господа Бога, на мястото на Сатрия Договор, който е бил даден само на евреите.
Евреите, казва Исус Христос, нарушиха Стария Договор, отклониха се от пътя завещан им от Бога, и затова Бог отмени Стария Договор и сключи Нов Договор – Нов Завет, но вече с други народи, с неевреите.
Исус Христос го казва директно и недвусмислено.
Той обявява Стария Договор – Стария Завет, за развален и недействителен. В това е и смисъла на идването на Христос на земята.
Неговата мисия е да отмени Стария Завет. Той е знаел какво ще му се случи и как ще постъпят с него евреите. Смъртта на Христос обявява Сатрия Завет за недействителен, и Христос подписва с кръвта си, Нов Завет – Нов Договор. А това е недопустимо да бъде узнато от хората, затова юдеите са скрили Новия Завет, в Стария, та трудно да може да бъде видян. Или поне се създава впечатление, че Новият Завет не противоречи на Стария.
Новият Завет съдържа четирите евангелия (благовестия), четири разказа за Иисус Христос, написани от различни автори. Те съставляват само половината от новия Завет. Другата половина се състои предимно от писма на Павел, когото някой незаконно е причислил към апостолите. Но Павел не е ученик, избран от Исус Христос! Павел даже никога не се е и срещал с Христос.
Тогава кой може да е избрал Павел за апостол? – Старозаветците – юдеи, понеже Павел интерпретира и изкривяваХристовите слова в нужната на юдеите светлина.
А Павел всъщност е Савел или Саул, скриващ се под латинизираното име Павел.
Павел е бил началник на наказателен отряд, унищожаващ първите християни.
За да се обясни едно такова резко превъплащение на Савел, от гонител и убиец на Християните, в Християнин, Павел твърди че е имал видение във вид на ослепителна светлина, и че е чул думите на Христос: – “Савле, Савле, защо ме гониш?”
И тъй като в много случаи проповедите на Павел-Саул напълно противоречат на Христовите думи, най-правилно е да се счита, че Саул е разбрал, че Християните не могат да бъдат унищожени с меч, и затова е решил да проникне в техните редове, и да подкопае основите на техното учение.
И този дяволски ход превъзходно успял. На Павел, с помощта на Християнството, в неговото тълкувание, се удало да разруши Римската империя.
(бел. прев.: В историята има отбелязани много случаи, идентични на Саул-Павловото превъплащение, когато изявени евреи, по повод на уж явило им се мнимо чудо, сменят рязко тактиката и се превъплащават на Християни или мюсулмани, в зависимост от средата в която са решили да се законспирират. Такъв е случая и с предтечата на евреина “Кемал Ататюрк”, Сабатаи Цви, който основава “ново” конспиративно юдейско движение, с цел отвътре да превземат турската империя, и това напълно им се удава в началото на 20-ти век.)
Дитрих Екарт, в книгата си “Болшевизмът от Мойсей до Ленин”, привежда цитат от някой си Левин, в “Берлинер локаланцайгер”: “Само евреин може с нахалството на Павел да се настани в центъра на Рим и да провъзгласи доктрина, която носи разрушение за Римската империя”
От четирите евангелия само две, на Йоан и на Матея, са написани от ученици на Христос и са истински евангелия. Двете други евангелия, на Лука и на Марко, са написани даже не от Християни, а са отчети, съставени по нареждане на някакво началство. В случая с Лука, този началник е някой си Теофил, когото Лука е информирал за историята на Исус Христос. В най-добрия случай тези евангелия, на Лука и Марка, само непълно повтарят евангелието на Матея.
Евангелието на Матея е единственото евангелие, написано на арамейски език, който е бил втори език за юдеите. Другите евангелия са написани на гръцки. Самият Матея, преди да тръгне след Исус, е бил презрян римски бирник-митар. В евангелията на Лука и Марка, Матей се споменава под името Леви, което показва неговия произход от родфа на еврейските свещенослужители – Левити. Това ни дава основание да считаме че Матей е бил вторият юдеин, след Юда Искариотски, т.е. истински тогавашен евреин.
Лука е бил лекар от Сирия, но съдейки по професията му, и той по-скоро е бил сирийски евреин. Евангелието на Лука е написано доста по-късно, през първи век, от рождението на Исус Христос.
Евангелието на Йоан е единственото истинно евангелие. Йоан, заедно с брат си Иамес, са били синове на Заведея от град Витсайда или Бетсайда, което значи, от Галилея, от където е и Христос. Братята не са били евреи. Йоан и Иамес са били не само земляци, но и истински ученици – апостоли на Христос, а не както Матея, който тръгнал след Христос, едва след като Той го повикал.
Евангелието на Йоан се отличава с човечност, и светият дух сияе от всяка негова дума. В другите евангелия повечето място се заема от чисто вътрешноюдейската полемика, – в какво отношение се намира Христос, към рода на еврейския цар Давид.
Случайно ли евангелието на Иоанна е расположено на последно място?
– Не. Разчитало се е на това, че човек ще прочете първото и, евентуално второто, и по-нататък едва ли ще чете, понеже ще реши, че всичките са едни и същи.
От всичките евангелия, само евангелието на Йоана е истинно и без неясноти, а другите са истинни само до толкова, доколко не противоречат на евангелието на Йоана. Във всеки случай, върху евангелията на Лука и Марко го няма Божественият Дух, понеже не са написани от Христови ученици.
Понеже Новият Завет е написан на гръцки, затова няма големи отклонения при превода. Но Старият Завет е написан от равините, на древноеврейски език, и в Европа се е появил през 16-ти век, в превод, приписван на Мартин Лутер. Старият Завет, който ние ползваме е именно от лутеровия превод. Известно е обаче, че Лутер не е правил сам превода, понеже е не е владеел в достатъчна степен древноеврейския език. Затова Лутер е ползвал помощта на равините. (Примерно, в Стария Завет пише: “Обичай расовия си съплеменник, като себе си”, но равинът казва на Лутер, че това се превежда - “Обичай ближния, като себе си”! И всъщност това е най-голямата манипулация в превода, понеже успешно е прикрита расовата ненавист на евреите, а вместо това Старият завет ни внушава несъщестуваща еврейска братска любов! А за безпримерната омраза, на която учи юдейската религия, прочтете извадките от главната еврейска, религиозна книга - Талмуд)
Шопенхауер казва, че “за да се разбере Старият Завет, трябва да се чете гръцкият оригинал”, защото старогръцкия оригинал е много по-близък до Талмуда, който е пропит с ненавист към всички неевреи. Старият Завет, който ни поднасят равуните е позагладен, експортен вариант, който скрива от нас целите и същността на юдейската религия.
Именно затова старозаветците – юдеи са събрали заедно, в една книга, принадлежащи към различни религии, несъвместими книги на Новия и Стария Завет.
В такъв случай, чия е Библията и с каква цел принадлежащите към различни религии книги са поставени заедно, и кой издава в баснословни тиражи Новия завет, като продължение на Стария?
Отговор: Юдеите, понеже 90 % от Библията съставлява Стария Завет. Затова Библията е книга на юдаизма и с това се разгадава огромното и тиражиране! А Новият завет само е прикачен към Стария, като приложение.
Половината от Новия Завет е заета от разсъжденията на бившия командир на наказателен отряд, Павел-Саул, който е унищожавал Християните.
За какво въобще са нужни коментарите на Павел? Не са ли проповедите на Христос пределно ясни и разбираеми, даже и за дете?
Тогава защо са ни нужни пришитите към евангелието, коментари на Павел, който дори не е бил избранник – апостол на Христос, и следователно, върху него не е било благословението на Светият Дух, както и самият той твърди? Защо тогава евангелията на Иисуса Христа са обкържени от коментарите на христоубиеца Павел-Саул?
Изводът е прост: писмата на Павел не следва да са в евангелието на Христос, и не следва да се четат от Християните, заедно с Евангелията. Защото сега Евангелията на Иисус Христос са затрупани и заровени в края на стария Завет, измежду коментарите на Павел, включени в Новия Завет.
Затова Новият завет – Новият Договор с Бога, би следвало да се състои само от четирите Евангелия. Всичко останало, който желае, може да чете на друго място.
Но за сега такова отношение към евангелието е затруднено, понеже на запад съществуват неколко десетки превода на Новия Завет, като всичките се явяват, от лоши, по-лоши преводи (фалшификации). Всичките тези фалшификати произхождат от т.н. Библия на английския крал Джеймс, от началото на 17-то столетие. А всички останали издания на Новия Завет продължават линията, започната още в Библията на крал Джеймс – да се премахва всяко споменаване на евреите. В 1909 г. е направена най-голямата фалшификация на Библията и на Новия Завет, за всички времена. Тогава на запад се появила Референсната (?) Библия на Скофилд (бивш юрист и престъпник). Цялата тази Библия е била обработена в крайно проюдейски тон, и целият текст бил разделен от проюдейски и проционистки коментари. Тогава мислели че повече няма на къде да се фалшифицира Библията, но се оказало, че не е така.
В последните интернационални преводи, евреите не се споменават въобще. Историята на Иисус Христос в тях изглежда като разказ за убийството на нещастния Иисус, от гоя Пилат Понтийски... Всички християни през двадесети век са възпитани с тези фалшифицирани Ршференсни Библии на Скофилд, издадени в десетки милиони екземпляри. Така Библиите въобще се яказват шедьоври на фалшификацията и измамата.
Старият Завет представлява древната история на евреите, която е писана минимум 500 години след описваните събития, а и много по-късно. Старият Завет е чисто еврейска митология, нямаща реално, никакво универсално значение, каквото му приписват юдеите, които се опитват да заменят митологиите на останалите народи, са митологията на еврейския народ. Историческата истина в Стария Завет е малко, понеже той е бил създаден като поръчково дело, от много поколения равини, с предварително поставена идеологическа цел.
Много по-приятно е да се чете например финският народен епос “Калевала”, където няма описани такова множество изклани градове. А Старият Завет даже не е и народен епос на евреите... Старият Завет по характер е по-скоро История на КПСС – поръчково дело на голям колектив автори.
По какъв начин е вървяла работата по създаването на Стария Завет, подробно е описано в труда на вече класическата книга на Дъглас Рид “Спорът за Цион”, - има я издадена и на руски. В “Спорът за Цион” подробно са изложени причините поради които към Стария Завет не трябва да се отнасяме като към достоверен източник, понеже преди всичко той е идеологическо творение. Сериозно трябва да се отнасяме само към фактите – с каква жестокост се унищожават от евреите всички завладяни от тях народи. Евреите считат, че завоюваните от тях народи са им предадени от Бога за клане и трябва да бъдат напълно принесени в жертва на техния Бог Йехова. Така постъпват те и до сега.
Библията не случайно е най-разпространена книга за всички времена и народи... Библията се разпространява с цел да погребе обърнатото към хората чисто слово Христово. И съвсем не случайно сатанинската Библия (Старият Завет) е издадена в такова количество, че може да покрие цялата земна повърхност.
Какво е Евангелието?
Самият Иисус Христос казва, че то е словото Божие.
Същността на Евангелието е историята на Иисус Христос, изпратен от Бога при еврейския народ, който в това време вече отдавна е бил кръшнал по пътя на дявола. Иисус донесъл Божието слово непосредствено от Бога, за да го чуят и да се поправят. Но евреите не пожелали да чуят Божието слово и разпънали Христос.
Еврейските ръководители са искали да премахнат Иисус, още щом чули за него, без много шум и без привличане на вниманието. Но Христос никъде не се появявал без дванадесетте мъже, и освен това, тях обикновено ги съпровождало голямо множество народ. Затова на еврейския синедрион не се удало да мине без официално арстуване на Иисус. Но след като арстували Иисус, те не са могли да го убият, без разрешението на римския наместник Пилат Понтийски. И ето само в тази връзка се появява римлянин.
Защо евреите не са признали Иисус Христос за свой месия – божии пратеник? Нали целият Стар Завет прогласява, че евреите трябва да чакат месия.
Защото евреите считат, че техният месия трябва да хвърли под краката им цялата земя, а самият той да стане цар на Израел.
Но вместо това, дошел някакъв тип, който взел да им чете морал. Затова те го са и разпънали, като случаен преминаващ. И до днес всеки вярващ евреин е дължен три пъти на ден да наругае Иисуса Христа!
Те не познали в него Божия син, въпреки че Той дошел при тях, а не при нас – неевреите, за което говори и самият Иисус Христос. Евреите не видяли в него Божия пратеник.
Защо те са се оказали неспособни да видят това?
Затова защото евреите отдавна били “приватизирали” Бога само за себе си и били привикнали, че Бог съществува само за да изпълнява желанията им, и трябва само да искат от Него. Еврейският Бог не изисква от тях никакъв морал по отношение неевреите. Христос директно обвинил евреите че те са изхвърлили десетте Мойсееви заповеди на боклука. До преди това евреите имали поне 10 морални заповеди. Но към времето на Иисуса Христа те вече нямали нито една морална заповед. Еврейският Бог не е моралист. Еврейският Бог е такъв, че им доставя всичко, но само за своите, за евреите. Еврейският Бог не е универсален, Той е ексклузивен, и е само за тях, за евреите. Бог е нужен на евреите само дотолкова, доколкото може да им предостави и осигури всичко. Затова еврейската религия е като частна лавка или закрит разпределител, където може да се попадне само по рождение.
Но главното не е, че е такъв или инакъв е еврейският Бог. Главното е че друг Бог не им е и нужен. Затова те и разпънали Иисуса Христа. Макар че самият Бог правел опити да им подаде ръка.
Пилат Понтийски положил мамсимум усилия да убеди евреите да не убиват невинен, по неговите убеждения, човек. Но юдеите поискали убийството на Христос, даже и при условието на проклятие върху техните поколения. Тази сцена била изрязана от филма на Мел Гипсън, когато главният жрец на юдеите Кайфа казва: “нека проклятието падне върху нашите деца”, но само Христос да бъде разпнат! Евреите даже предпочели да освободят разбойника Бараба (Варава). Те даже заплашили Пилат, че ще донесат на императора, че прикрива самозванци, заплашващи царете на евреите, ако Пилат не разреши убийството на Иисус Христос. Пилат даже и не можал да проумее защо юдейското ръководство иска да убие Христос!
Затова Пилат разрешава Христос да бъда убит, понеже бил принуден, но в Евангелието на Йоана се казва, че “той си изми ръцете”, и: “ако искате да го разпънете, разпъвайте си ги сами”, и “им го предаде”.
Всичко е много ясно и прозрачно, и явно е обикновено преиначаване, появата на римски войници, делещи си дрехите на Христос. Това особено се отнася за филма, където всичките мъчения над Христос се вършат от римски садисти – изверги. Това едва ли съответства на истината, понеже войниците на Пилат са били обикновени войници. От Пилат издействали убийството на Иисус, но чак да стане още и личен палач на върховния жрец Каифа, и да принуждава своите войници да издевателстват над човек, когото евреите искат да убият, не е влизало в задълженията на Пилат. Да се използват войници като палачи е отвратително за всеки военен началник. А за Пилат Понтийски всичко това е било чисто вътреюдейско дело. Затова и да са участвали римски войници в това събитие, то е било само като отцепление или охрана. Те не са имали никаква неприязън към този непознат за тях Иисус Христос. А още по-малко са им били нужни кървавите му дрехи. Римляните са носели съвсем други одежди. Да се допуска друго, е все едно днешните американски войници в Ирак, да си делят окървавените дрехи на разстрелян иракски селянин!? Така че явно става дума за очевидно преиначаване, даже и в текста на Евангелието, където този момент не отговаря на думите на Пилат. От думите на Пилат следва, че римските войници не участват в тази разправа, освен като охрана.
Непрестанни опити да се изврати историята на Иисус Христос
Например в края на 19 в. излязла книгата на един френски евреин Лео Таксил – “Забавна Библия”. Тя широко и почти безплатно се разпространяваше в СССР, през 60-те и 70-те години на 20-ти век. В тази книга историята на Иисус е описана като история на компания развратни млади хора, отдаващи се на различни пороци, заедно с Иисус Христос, прекарващ времето си в компанията на разпуснатата Мария Магдалена.
Този опит за абсурдизация и опошляване историята на Иисус Христос е била всъщност само началото. Всички филми произведени от американо-еврейския Холивуд, повече или по-малко се придържат към версията на “Забавната Библия”. Но върхът на издевателството с историята на Христос е вакханалията представена от еврейския комяпозитор Вебер, под заглавие - рок опера “Исус Христос - суперстар”.
Забележителен опит за извращаване историята за Иисус Христос е и книгата на Руския писател от еврейски произход, Михаил Булгаков, “Майсторът и Маргарита”, написана в тридесетте години на 20-ти век. В тази книга историята на Христос е описана като история на вечната любов между Майстора и момичето Маргарита (Мария Магдалена), в която любов се намесват силите на злото, олицетворявани от Пилат Понтийски. Никакво споменаване на евреите обаче няма в “Майстора и Маргарите”, и затова тази книга постоянно се позва с успех сред еврейската младеж в Русия.
Да речем че това не са опити да се изврати историята и целта на идването, на Христос на земята. Но факата си е факт, че евреите на са познали в Исус Христос, Божия посланник, и го разпънали. Но словото Божие, насочено първоначално към еврейския народ, към “заблудените овце”, го чули други народи, макар и всъщност те да не са били “заблудени овце”, и го вдигнали като свое знаме.
Един от първите опити да се изврати учението на Иисус Христос, е въвденото от юдеите понятие за Троицата, т.е. троичност на Бога...
Самият Иисус Христос в Евангелието от Йоана, казва че той е дошел “по волята на Отца”. Или, Христос говори за Отца-Бога, като за отделна личност с отделна воля, която Той, Христос, е призван да изпълни.
Къде е тук единението на личносттите и волите на предполагаемото понятие – Троица? На друго място учениците питат Христос за бъдещето, и Той им отговаря, че “това не знае никой, нито Аз, а само Отец”... В цялото Евангелие Христос нарича себе си “Син Човешки”, а Бога нарича – Отец, а след това евреите преобразяват това в някаква единна Троица. Единната Троица е еврейският бог Йехова – Богът на Авраама, Иисака и Якова, и на никого другиго. Христос наричал себе си “Син Човешки”, а не, дори, Божи Син. Той е бил пратеник, изпълняващ волята на Отца...
Първият голям разкол сред нееврейското човечество станал именно заради понятието Троица. Окръжаващите евреите народи не приели юдейското понятие за троицата и затова не приели и християнството. Но те напълно възприели проповедтта на Христос и на основата на тази проповед, отхвърляйки юдейското понятие – Троица, основали мюсулманството. Религията на мюсулманите, колкото и външно мюсулманите да се отличават, по смисъла си е чисто християнство, само без Троицата. Мюсулманите признават Иисуса Христа, за такъв, какъвто сам се е и представял – за Син Човешки и посланник Божии, т.е. истински пророк. Просто, мюсулманите за да възприемат проповедите на Христа, е било нужно пришествието на още един пророк – Мохамед, който също е бил Божии Пратеник, дошел от бога Отца (на техния език – от Аллаха)...
Вторият голям разкол сред неевреите станал след насилственото откъсване на западно-европейската църква и превръщането и в отделна, католическа църква. Столица на Великата Римска империя е бил Константинопол, и Западна Европа е била периферия на Великата Римска Империя, и християнската религия винаги се е практикувала именно така, както се е практикувала в столицата Константинопол. Т.е. първоначалният обряд и учението на християнството са били именно такива, каквито впоследствие са останали в православното християнство!
Евреите използвали новите северни варварски европейски народи, за да откъснат Западна Европа и Рим от столицата на Великата Римска Империя – Константинопол.
Така, за разлика от чисто теоретичното отделяне на мюсулманските народи от християнството, вследствие неприемането на понятието за Троицата, откъсването на Западна Европа от първоначално общата за всички, християнска вяра, с център Константинопол, е извършено по чисто административно, военно и географско основание.
От тук следва и правилният извод, че няма никаква теоретична и вероизповедна разлика между католическата и православната вяра, а само архитектурна и обрядна, която е била внедрена от криптоевреите, чак впоследствие, а също и историческа, вследствие хилядолетното резделено развитие.
От което следва и още един правилен извод, че тези, които продължават да се застъпват за разкол между православната и католическата църкви, на практика са съзнателни или заблудени агенти на юдаизма.
Следващият най-голям и смъртоносен за християнството разкол се случил с така наречената реформация, или протестантско-юдейска революция в католическото християнство. Тази протестантска революция не просто така е станала именно в западното католическо християнство. Този разкол се случил именно поради същата тази причина, поради която неколко века преди това западната църква се биле отклонила от православната църква. А причината е огромното количество евреи живеещи отначало в страните на южна Европа, които и предизвикали откъсването на Рим от Римската империя. А след това, когато евреите мигрирали след изгонването им от Испания, в Холандия и Германия, те извършили там, под формата на реформация, протестантско-юдейска революция, и въобще, непоправимо разбили и разнищили западното християнство.
Не може да се каже, че евреите на са правели опити да разцепят и православната църква, с нейния център в столицата на Великата Римска Империя – Константинопол. Ерестта на иконоборчеството била най-силното оръжие на юдеизма, против единството на православната църква в 9-ти век. Такива оръдия на юдеизма са били и различните ереси на “еврействащите”, възниквали от време на време даже и в Русия, която руските царе мъдро се старали да пазят свободна от евреи. Тук е важно да се разбере, че работата не е в теоретичните спорове, а в това че всички различия са добри, за разбиване на християнството. Когато това може да се извърши със сила, то без мъдруване се върши със сила. Но във всеки случай, отровата на теоретичния (догматичния) разкол се впръсква при всеки удобен случай.
Тук е важно да се разбере и това, че разколът сред неевреите е право пропорционален на численото присъствие на евреи сред населението. А всичко казано за разкола сред християнството, в същата степен се отнася и за разкола сред мюсулманите.
Какво мощно оръжие срещу юдеизма е християнството, може да се разбере, като се обърне внимание, какво мощно и славно хилядолетие са направили народите на Европа, въоръжени с християнството, като религиозно учение, и как са създали славна, хилядолетна християнска цивилизация, докато същите хора, които разпнали Христа, не провели, под формата на протестантство, юдейска революция в християнството.
Реформацията, както още наричат тази юдейска революция в християнството, е била реформация само за евреите. Ако преди това делото по унищожаване на неевреите – гои, е било спорадично и не е имало, така да се каже, солидно теоретико-икономическо обоснование, то с протестантската революция, делото по унищожаване на християните се поставя на конвейр, който набира скорост и в днешно време. Именно от времето на протестантската революция силите на юдеизма, маскирани като протестантство от различни течения, уверено започва да взема върх. Именно на това основание се обяснява по-нататъшното процъфтяване на протестантските, и угасването на чисто католическите държави. А не вследствие това, което лукавият Макс Вебер нарекъл “протестантски капиталистически дух”.
Протестантската революция е била първообраз на всички последващи, повече или по-малко мащабни кланета на християнството.
Първата кланница на християни при протестантска революция било избиването на християните в немския град Мюнстер. Всички останали “Велики революции” са били само по-мащабни, но същността на случващото се била същата. А то е: завземане на властта от интернационална юдейска бригада, клане на духовенството, разрушаване на църквите и строеж на синагоги, клане на възрастните християни, насилване и предаване на неомъжените девици, от ръка в ръка, и превръщане на оцелелите в роби. Този сценарий бил завъртян и в Мюнстер. Там властта била завзета от холандски евреи под ръководството на Йоан Маттис Лейденски, който веднага преименувал град Мюнстер в Нови Йерусалим. Матис устроил избиване на християните, разрушил черквите и конфискувал цялото имущество на гражданите, с което дал пример за всички последващи комунистически революции. След неколко години подобен разгул, го убили и властта преминала в негов имитатор, евреина Йоан Бокелсон.
Бокелсон отишъл още по-далече и обобщил християнските жени, обявявайки полигамия.
Бокелсон обявил и световна революция, провъзгласявайки се за цар на Цион и син на еврейския цар Давид. Край неговия трон, от едната страна стоял паж и държал Стария Завет, а от другата страна стоял друг паж, който държал меч. Трупове се валяли по улиците на града, на купища, и християнските жени били насилвани, както подробно е описано в Стария Завет. И всичко това се вършело под лозунгите за Реформация и протестантска революция против католическата църква.
Евреинът от Франция, Йоан Калвин, завземайки по същия начин властта в Женева, организирал старозаветна диктатура като тази на Йоан Лейденски. Калвин лично подел най-жесток антихристиянски старозаветен терор. Той изгорил на клада даже учения Михаил Сервет, който открил за медицината малкия кръг на кървообръщението. На Калвин провървяло повече. Диктатурата му просъществувала повече от 200 години. Така, повече от 200 години швейцарската Женева била под безпощадна диктатура. Разбира се, безпощадна към християните. Ето къде са горели кладите на инквизицията, - не в католическите страни, а в протестантските. В католическите страни изгаряли подстрекатели и провокатори, за пример и като изключение, а в протестантските страни, благочестивите християни са били унищожавани масово.
Калвинисткият (еврейски) терор свирепствал особено в Швейцария, Холандия и Англия, през 16-то столетие. В 17 век дошел ред и на Германия с нейната “30 годишна война”. Даже в американската Нова Англия, в Бостън пушели клади. На Калвин се удало да свърши много повече, понеже той замаскирал своята юдейска идеология, като християнска. Така възникнал калвинисткият – юдеизъм в християнството. Същността на калвинизма е в това, че както в юдейството, който вярва в християнството се явява избран, и на такива, греховете не се зачитат. Калвинистите приватизирали Христа, както юдеите приватизирали Бога Яхве, - Бога на Авраама, Иисака и Якова. това учение е свойствено на всички протестантски религии, в това число и на най-умереното лютеранство, но калвинизмът го развил до юдейска крайност: Само избрани хора, християни, попадат в рая, затова понятието за грах, за тях няма смисъл. Човекът попада в рая, не на основание делата си, а на основание принадлежността му към избрания народ. Това в калвинизма се нарича – доктрина за предопределението и оправдание чрез вяра (но християнството учи, че вяра без дела е мъртва!). Православната и католическата религия оправдава човека само с добрите му дела, които свидетелстват за вярата.
Калвинизмът се разпространил като чума по много страни. Швейцария, Хпландия, Дания, Шотландия, Англия – във всичките тези страни той станал официална държавна религия, под различни имена, като: датска реформистка църква, шотландско презвитерианство или англиканска църква.
Ако влезете в презвитерианска, методистка, баптистка или датска реформистка църква, вие попадате все едно в синагога. Това е обикновен салон за събрания. Английското пуританство, завоювало Америка, както и неговите различни форми: баптизъм, методизъм, евангелско християнство от всички видове, които в америка са около 250 деноминации, са само разновидностти на първоначалния калвинизъм, който пък е юдеизъм в християнството. Ето защо християните в тези страни са още по големи ционисти от самите евреи.
Съществуването на калвинистката (еврейска) старозаветна диктатура в Женева, започвайки от средата на 16-ти век, обяснява защо световният юдейски капитал е избрал за място на своите банки и за своите пари, именно Швейцария.
Протестантите провъзгласяват за върховен авторитет на тяхната религия, не черквата, както е при католиците и православните, а самата Библия. От тук е тръгнал и изразът “Свещенно Писание”. До тогава, до протестантството, никакво свещенно писание не е имало. Имало е еврейска Тора – Стария завет и християнските евангелия... Библията е била просто книга. Още повече, до 381 г. не е имало официално и Нов Завет, но както знаем, това не е пречело на хората да вярват в Христа. Защо Библията, т.е. Старият Завет, т.е. еврейската Тора е била провъзгласена за върховен авторитет в протестантската църква?
Отговорът се натрапва от самосебе си: защото с това се установява авторитетът на Тората, т.е. авторитетът на юдеизма, и с това се узаконява окончателната победа на юдеизма над християнството. Още повече, понеже в протестантството всеки може да интерпретира словото Божие, то всеки юдеин с подставен език, каквито има милиони, получил възможност безпрепятствено да интерпретира всички въпроси за живота и смъртта, от гледна точка на Сатрия Завет, т.е Тората и юдеизка, като върховен авторитет. И какво, питам ви, е останало от християнството в протестантизма? При католицизма и православието, където църквата е имала авторитет, разлагането нравите на хората не е било толкова всепозволено, както съвсем лесно е започнало да става това в протестантството.
В това се крие и разгадаването на въпроса, защо с основаването на протестантската свобода в Москва, в Лефортово, работите в руската държава тръгнали на зле.
Всички последващи “велики” революции в Германия, в Англия, във Франция, пак във Франция, в Русия, отново в Германия, Испания и Мексико, се правели по същия шаблон. Ето я отработената схема за стандартно завземане на властта от юдеите, подробно описана в Стария Завет, защото не напразно него през цялото време го държал пажът на Бокелсон: В набелязаната страна, от чужбина прониква ударна подривна бригада с много пари. Те изкупуват всички печатни издания и други средства за разпространение на информация. Те подкупват ключовите чи новници, събират цялото продоволствие и го унищожават. Те наемат уличните нехранимайковци и с тяхна помощ провокират безпорядък. Те се стараят да предизвикат епидемии от заразни болести. Ако тази страна още не е въвлечена и измъчена от война, те се стараят да я въвлекат. И така те разтърсват законната власт, като я оклеветят в очите на целия народ, все докато не им се удаде да я свалят.
След това, под формата на най-различен вид диктатура и легален терор, те устройват клане на християнското население и особено на духовенството, разрушават черквите, конфискуват цялата народна собственост, предават всички жени на конвеирно насилване, от ръка на ръка, а безпризорните деца измират сами. И всичко това се прави под прикритието на хуманистични лозунги за свобода, братство, равенство, комунизъм, права на човека, мир, прогрес, земята на селяните, освобождаване на жените!
Черквите се заличават, свещенниците се избиват, населението се пуска на конвеира на смъртта, а неомъжените девици отиват за сексуално задоволяване на победителите.
Синагоги се строят, юдейското население процъфтява и концентрира всичкото имущество и благосъстояние в свои ръце. А ако след такава революция, по някаква причина се получи провал, юдеите въобще не чакат заслуженото възмездие, а с награбеното емигрират в дуга страна, където постепенно, по същия сценарий, отново започват подготовка на поредна унищожителна революция или – метеж. Това се нарича кръговрат на евреите в природата!
Защо ли хората знаят толкова малко за това “природно” явление?
Защото престъпникът – рецидивист, специализирал се в определен вид престъпления, щателно ги подготвя, пази пълна секретност, и не само че не признава деянията си, но твърди напълно противоположното, дава лъжливи показания, набеждава невинните и жертвите, премахва всички свидетели, унищожава документите, след което пренаписва историята и изнася пред новото поколение съвсем друга – напълно изопачена интерпретация на събитията.
Вижте научната база на цялата тази терористична дейност:
На нас ни се казваше, че трите съставни части на марксизма, който те са поставили в основата на унищожението на християните, са “диалектическият материализъм”, “политическата икономия” и “научният атеизъм”.
Но какво се крие зад това словоблудство?
Материализмът само повтаря “учението” от еврейския Талмуд, че гоите (неевреите) нямат душа;
Диалектиката копира главната си аксиома – “теза – антитеза = синтеза”, от еврейското тайно учение Кабала;
Политическата икономия се базира на Капитала, т.е. на Мамона и Златния телец,от “учението” на сина на равин, Карл Маркс;
Научният атеизъм пък отнема Бога на гоите и се опитва да докаже, че Иисус Христос въобще не го е имало, макар че и на враговете му е известно че Го е имало!
Накрая кабалистът Барух Спиноза, в главното си произведение “Етика”, заменя морала с кабалистичната диалектика, където всичко е относително и служи само на интересите и чистата изгода. Това учение на Барух Спиноза е било популяризация на юдеизма за широката публика, поради което юдеите отлъчили Спиноза от юдеизма, но след това в СССР те го издават в милионни тиражи. Ето защо диалектиката на Барух Спиноза, под по-подходящия етикет “хегелска диалектика”, станал земен морален кодекс за бошевишките ликвидатори
