„Антисемит“ вече не означавало някой, който не харесва евреите, ами такъв, когото евреите не харесват.

Един прозорлив автор - Джоузеф Собран, добре се изразил, когато предположил, че понятието „антисемит“ вече не означавало някой, който не харесва евреите, ами такъв, когото евреите не харесват.

            

Свободно слово почина във Великобритания

                  

Еврейското схващане за антисемитизма

Като продължих да чета, аз открих онова, което еврейските учени вярват, че е причината за конфликта между евреи и гои. Ако човек се зарови назад в страниците на „Битие“, предшестващи историята за Йосиф, стига до удивителния разказ за Исак и Ребека и техните двама сина Исав и Яков. Еврейската вяра заявява, че тези двама сина представяли две различни нации - на евреи и на гои. Ето откъси от глава 25 на „Битие“: 

23. Господ и рече: две племена са в утробата ти, и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия. 

25. Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав. 

26. Подир излезе брат му, като се държеше с ръка за петата на Исава; и го нарекоха с име Иаков... 

27. Децата пораснаха; Исав стана човек, изкусен на лов, полски човек; а Иаков - човек кротък и живееше в шатри.

28. Исаак обичаше Исава, защото неговият дивеч му се услаждаше; а Ребека обичаше Иакова. 

29. ... а Исав дойде от полето уморен. 

30. И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен. Затова му и дадоха прякор Едом (на червения глинен съд). 

31. Но Иаков отговори (на Исава): продай ми, пък ти още сега първородството си. 

32. А Исав рече: ето, умирам; защо ми е това първородство? 

33. Иаков (му) каза: закълни ми се още сега. Той му се закле и (Исав) продаде първородството си на Иакова.

Добронравният и предан Исав все пак остава любимец на Исак. Остарял и незрящ, бащата повиква сина си и го моли да отиде на лов и да му донесе малко еленско месо, като му казва, че щом го стори, ще му даде благословията си. Чувайки това, Ребека прави заговор с Яков, като го кара да се престори, че е Исав и да занесе овнешко месо, приготвено така, че на вкус да изглежда като еленско. И Яков се преоблича тъй, че на пипане и мирис да прилича на Исав. Сетне ляга до баща си и се представя като първородния син. Е, в края на краищата, посредством тази измама той получава бащината благословия.

19. Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослови душата ти. 

21. И рече Исаак на Макова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не. 

22. Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: гласът - глас Иаковов, а ръцете - ръце Исавови.

 

24. ... и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм. 

29. ... народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат - да бъдат проклети; които те благославят - да бъдат благословени!“

Като се връща от лов с еленското месо, Исав открива, че неговият брат е излъгал баща му и чрез измама му е отнел благословията.

33. И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен. 

34. Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене! 

35. Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия.

36. И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, а ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия? 

37. Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя, пък за тебе, сине мой? 

38. ... И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака. 39. И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре; 

40. Ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му (на Яков) от врата си.

Яков и Исав се сдобряват 22 години по-късно, но съгласно еврейския коментар наследниците на Исав станали неверници едомити, докато тези на Яков станали евреи. По- късно еврейски учени определят римляните като едомити, а терминът „Исав“ става синоним на европейци и на всички неверници-гои. Сказанието за Яков и Исав, пък е алегория за евреите и гоите, с която юдейската религия все още се идентифицира. Намеци за Исав се съдържат в популярната книга на Рафаел Патай „Еврейското съзнание“ и в стотици други еврейски творби238 . Прочутият автор на идиш Шолем Алейхем (издаван у нас преди 9 септември 1944 г. като Шалом Алейкум - бел. ред.) пише в своята автобиография за един суров руски лодкар:

„Исав! Само гой е в състояние да бачка така, не и евреин. Библията казва за Исав „ще слугуваш на брата си“. Добре, че произхождам от Яков, а не от Исав“.

Известният еврейски интелектуалец Сидни Хук си припомня как разпитвал своя учител евреин относно несправедливостта в постъпката на Яков спрямо Исав. Той цитира равина си, който заявил: „Що за въпрос е това? Исав е бил животно“. Яков, който бил преименуван на „Израил“, е смятан за баща на еврейския народ. Исав пък го разглеждат като предтеча на неверниците-гои. Тъй като евреите обаче предполагат, че те никога нямат вина за антисемитизма, насаден у гоите, същите възприемат ненавистта на Исав към Яков за наченка на антисемитизма изобщо. Една проповед на равина Лиън Спиц, цитирана в изданието „Америкън Хиброу“, илюстрира дълбините на омраза към Исав и неговите наследници, която повечето евреи допитват:

„Нека Исав хленчи и вие, и издига протест към цивилизования свят и нека Яков му тегли един як пердах. Антисемитът... разбира само един език и в отношенията с него трябва да използваме собствените му оръжия. На Пурим евреите защитаваха собствения си живот. Американските евреи също че трябва да награбят здраво нашите днешни антисемити. Трябва да натъпчем затворите си с гангстери антисемити. Трябва да напълним лудниците с лунатици антисемити. Трябва да се сражаваме с всеки чужденец, мразещ евреите. Трябва постоянно да тормозим и преследваме до последната степен на закона нашите юдеомразци. Трябва да унижаваме и опозоряваме до такава степен антисемитските ни хулигани, че никой да не желае или да не смее да стане техен спътник“

             

              

Когато разбрах, че Яков и Исав са типично еврейска алегория за вечния конфликт между евреи и гои от еврейска гледна точка, аз проумях, че и гоите трябва също да се учат от нея. Нима фактът, че Исав работел усърдно на полето, докато Яков се криел в шатрите на сянка не е символичен за историята на евреите и гоите? Това напълно съвпада с наследената любов на европейците към природата, към откритите пространства и земята - и с любовта на евреите към градския живот. Нима дори, като четат изложенията, написани от благосклонни към наследниците на Яков автори, честните личности не намират сълзите и гнева на Исав за справедливи? Безукорен и невинен ли е Яков, или измаменият е бил Исав? Искащият „фунт плът“ Шайлок от шекспировата пиеса „Венецианският търговец“ символизира алчността и коравосърдечността в не по-малка степен, отколкото Яков, изнудил своя болен брат с нужната храна, за да му отнеме първородното право. А като допълнение, нека си представим Яков, предрешил се като Исав, за да измами и двамата - и своя баща, и брат си. Нима това приемат за справедливост еврейските учени? „Омраза“ и „антисемитизъм“ ли е гневът на Исав? И нима е антисемитско да се отбележи как Израел на свой ред е открил най-ранните си корени във фалшификацията, предателството и измамата - пък и как се хвали с тях? Навярно Исак е бил пророк, когато е рекъл, че Исав ще слугува на брат си, докато не си възвърне властта (пълната власт над земята, в която живее) и по този начин свали „игото на Яков от врата си“. Въпреки че филосемитският вариант на историята представлява една дълга приказка за еврейското злочестие в ръцете на гоите, със сигурност наследниците на Яков не са единствените страдалци. Децата на Исав загубиха неизброими милиарди от наследниците на Яков чрез лихварството, измамите и организираната престъпност. Милиони гои изстрадаха мъчително робство, деградация и смърт в лапите на еврейските господари на търговията с роби и проституцията. Сълзите на Исав се лееха заради милионите избити от ръцете на еврейските болшевики християни в Източна и Централна Европа. Те се ляха заради милионите войници и цивилни, загинали в братоубийствените световни войни, до голяма степен насърчени и разпалени от еврейската власт. Ако сказанието за Яков и Исав е онова, което еврейският равинат твърди - история за произхода на евреите и гоите, - то е и разказ за еврейската измама спрямо онези, които те смятат за гои. Обаче на тази измама трябва да се сложи край. А ако тя продължи, ще бъде само въпрос на време, докато гневът на Исав пламне отново така, както е ставало хиляди пъти, откак „синовете на Яков“ за първи път са нахълтали в нашите земи. Разумните и интелигентните евреи трябва да осъзнаят, че точно както евреите се оплакват от гоите, и гоите имат съвсем реални оплаквания срещу евреите. И тези евреи следва да предприемат доблестни действия за уталожване на еврейското превъзходство и на разрушителното антигойство. Те притежават мощта на медиите и упражняват огромно влияние върху властта - съвсем достатъчно, за да бъде разчупен цикъла на еврейското превъзходство и антисемитизма. Ние не призоваваме евреите да пожертват своята идентичност и наследство. 

          

В действителност ние разбираме техния естествен порив да опазят своето културно и генетично наследство, обаче настояваме и те да припознаят валидността на същите фундаментални права за народите, сред които живеят. Например колко лицемерно е от тяхна страна да постигнат забраната на коледните песнички в нашите обществени училища, докато в същото време настоятелно дирят подкрепа за една изцяло юдейска религия и култура в Израел - и това се финансира с доларите, натрупани от данъците на американските християни! Те агитират за отваряне границите на Америка за измета на Третия свят, докато полагат усилия да превеждат пари от данъците на американците за една нация, която не допуска влизането на имигранти в нея, щом нямат еврейска кръв, като дори отхвърля правото на завръщане за онези, които са родени там и чиито семейства са живели там от поколения! Ако прозорливите евреи се бяха въздържали от подобни лицемерия и съблюдаваха правилата на нашия морал, докато живееха сред нас, ако бяха спрели с манипулациите и експлоатацията, тогава и ние щяхме да успеем да избегнем трагичните антисемитски реакции, които периодично са избухвали сред толкова много нации. От уроците по еврейска история, които научих от произведенията на самите евреи, обаче ми изглежда невероятно тяхното ръководство да прозре мъдростта, съдържаща се в моето предложение. Историята преподава сурови и често кървави уроци, ала малцина им обръщат внимание. Също така ми е ясно, че ние, които сме с европейско потекло, не можем да се осланяме на празната надежда и вяра във великодушието на нашите традиционни врагове. Не, ние имаме правото да бъдем господари в собствената си къща. Ние притежаваме естественото право да накараме нашите западни нации да отразяват нашите собствени умове, нашия собствен дух, нашата собствена етика, нашето собствено изкуство, нашите собствени ценности, собствените ни желания, собствените ни интереси, собствената ни съдба. Както винаги е било в историята обаче, човек никога не може да преговаря успешно от слаба, а само от силна позиция. Затова наша задача е да станем силни. Познаването на истината ще ни направи силни. Трябва да разберем, че се намираме в една еволюционна борба на живот и смърт - и сме длъжни да проумеем, че ако се провалим в това усилие, цялата красота и величие, придобити с кръв и жертви от нашите предци, ще бъдат пропилени, а с тях - и всички надежди за бъдещето на собствения ни народ. Или както Библията го казва тъй елегантно само когато Исав притежава властта, игото на Яков ще бъде свалено от врата ни. Аз не се стремя към иго над еврейския народ. Само искам наша собствена власт в нашата собствена земя, освободена от еврейското политическо, интелектуално и културно господство и извращения. Може би евреите са способни, чисто теоретично, да проследят своето потекло назад до Яков, но очевидно белите хора на земята не произлизат от Исав. Та нали, когато Ребека се сдобива с двамата си близнака, нашите прародители вече са били изградили египетската, месопотамската, вавилонската, микенската, шумерската, хетската и много други цивилизации. Дълго преди евреите да създадат царствата на Соломон и Давид, предците ни са проектирали големите пирамиди и комплекса на астрономическата обсерватория при Стоунхендж. Аз съм ариец (сиреч расово осъзнат бял човек, посветил се на оцеляването и свободата на своя народ). Аз и родствениците ми не дирим война срещу евреите. Ние просто желаем да живеем и да оставим другите да живеят, но трябва да кажем ясно: ние наистина имаме намерение да живеем! И само когато еврейското превъзходство стихне, антисемитизмът ще изчезне. Арийците не ще приемат измамата или превъзходството, прокламирани от Яков. Ние не ще понесем игото на раболепието. Нашата власт ще бъде извоювана. С нашия гений, със своя упорит труд, с нашата съзидателност и вяра ние получихме благословията на Бога и природата. Ние не ще се отклоним от борбата за нашата свобода и отхвърляме етикета на антисемитизма, лепнат ни от онези, които сами са олицетворение на етноцентризъм, нетърпимост и антигоизъм. Не, аз не съм антисемит. Просто съм ариец, който се бори за живота и свободата на нашия народ. Като почитам онези евреи, които действат достойно, аз съм длъжен да се противопоставя на еврейското превъзходство сред нашите нации. Толкова е просто: понеже обичам народа си, нямам друг избор, освен да се изправя срещу онези, които ни причиняват злини или заплашват нашето съществуване.

Дейвид Дюк ЕВРЕЙСКОТО ПРЕВЪЗХОДСТВО

Константинопол - история на двойно предателство / Историята на Йосиф

Исторически погледнато, освен лихвар, другото най-масово свързвано с евреите понятие е бирник (събирач на данъци). Съществуват множество примери от древността до XX век за това как евреи са били основен инструмент, използван от управляващите при събирането на държавните приходи. Еврейският историк Йосиф Флавий в своето произведение „Юдейските древности“ (познато още като „Юдейската археология“ - бел. ред.) разказва историята на един еврейски бирник на име Йосиф в двора на Птоломеите, който бил толкова безскрупулен и умел при събирането на налозите, че предложил двойно по-голяма сума от всички останали кандидати за правото да събират данъци. По онова време владетелите често приемали оферти от бирниците и онзи, който предложел най-високата цифра, получавал назначението, като можел да запази за себе си всичко, каквото успее да събере над обещаното пред владетеля. Успехът на Йосиф в немалка степен се дължал на факта, че убивал онези, които отказвали да платят поисканото от него и конфискувал имуществото им. Описвайки постиженията му, Йосиф Флавий посочва как бирникът „разсъблече Сирия до голо“. Въпреки това авторът не показва никакви задръжки в своите хвалби: „Йосиф бе добър човек и много великодушен; и той изведе евреите от състоянието на бедност и безчестие до по-великолепно съществувание.“ Владетелите на мултикултурни империи често използвали евреи като администратори, понеже управляващите били наясно, че няма да изпитват никаква лоялност към гойското население в земите, където живеят. Те ставали отлични бирници, тъй като имали чудесен финансов усет и притежавали необходимата за всички добри бирници отличителна черта - малко съчувствие към данъкоплатеца. В мюсюлманския свят практиката за използване на евреи, като окупационна администрация може да бъде отбелязана при арабското завладяване и управление на Испания от VIII до XI век, при управлението на Фатимидите в Тунис през X век, при окупацията на Мароко от Меринидите между XIII и XV век, по време на монголското владичество в Ирак и по време на Отоманската империя през XVI век. Тази практика продължи дори през XX век - например в Мароко, където французите използваха евреи в същата роля, за да потискат мюсюлманите; из сателитните на Съветския съюз държави от Източна Европа след края на Втората световна война; че дори и при необузданата власт на крал Фейсал в Ирак. Едно от най-повтаряните обвинения, които антисемитите отправят, е това, че докато запазват лоялност към своите собствени осъзнати групови интереси, евреите през цялата история предават своите нации-домакини по време на война, окупация или затруднения. Византийската история ни поднася един пример за безпощаден конфликт между евреите и техните домакини във военно време.

        

Константинопол - история на двойно предателство

• Еврейските автори Гедалия Алон и Михаел Ави-Йона посочват как византийските власти пророчески се опасявали, че техните евреи ще помагат на персийските нашественици. Те били прави също така да се страхуват, че евреите ще помогнат и на мюсюлманските армии.

 • Голям брой евреи били избити, след като бил разкрит еврейски заговор за предаване на някакъв град на персите.

• В началото на VII век евреите застанали на страната на персийските нашественици и влизайки в тайно съглашение със самаританите, избили 100 000 християни.

• Когато християните византийци си възвърнали града, евреите били покръстени насилствено. • Евреите подкрепят арабите, когато последните завладели региона през 636-640 г..

• През XII век византийските евреи подкрепили нахлуващите армии на селджукските турци.

• През XIV век те подкрепят нашествието на отоманските турци - и окончателното завладяване на Константинопол става през еврейския квартал с активното съдействие на евреите.

• В знак на благодарност за тяхната подкрепа султанът налага еврейско икономическо господство над своите християнски поданици и евреи от цялата диаспора имигрират в региона.


Съществуват множество свидетелства за това как евреите са подкрепили покоряването на Испания от сарацините и са служили като сурови и безмилостни администратори на репресивното окупационно мюсюлманско правителство

След Втората световна война евреите стават най-изтъкнатите управници и ръководители на тайната полиция при бруталните режими, наложени от Съветския съюз из Източна Европа. В своята книга от 1981 г. „Въстание“ Дейвид Ървинг посочва как евреите дотолкова са доминирали в тайната полиция, която изтезавала и избила стотици хиляди в контролираната от Съветите Унгария, че „антисемитизмът“ бил един от мотивите на антикомунистическото въстание. Е, като се има предвид еврейското участие в най-зловещия аспект на комунизма, не бива да е чудно, че източноевропейците са най-много „антисемитски“ настроени. В самата Русия комунистите евреи представляват силата, лишила руснаците от тяхно собствено управление - онази, която съставлява ръководството на смъртоносния К Б и която убива руското царско семейство, включително и децата. Америка пък преживя едно от най-позорните предателства в аналите на нейната история, когато Джулиъс и Етел Розенберг и техните еврейски съучастници в конспирацията откраднаха тайните на американската атомна бомба и ги предадоха на Съветите. По време на Виетнамската война доминираната от евреи Нова левица предвождаше провиетконговските демонстрации, докато американските момчета загиваха от куршумите и бомбите на Виет Конг. Двама от най-прочутите дейци на подривните организации, работили против интересите на страната ни, бяха Аби Хофман и Джери Рубин. Еврейски шпиони в полза на Израел като Джонатан Полард отмъкнаха някои от най-строго охраняваните американски тайни. Навярно обаче най-класическият пример за тяхната роля като администратори и експлоататори при един потиснически режим се намира в собствените им хроники за историята на тяхното пребиваване в древния Египет.

Историята на Йосиф Всяко дете, посещаващо неделно училище, е запознато с библейския разказ за Йосиф - с неговото „палто от много цветове“ и предателството на братята му, с неговото заробване и последвалото го изкачване до голяма власт в Египет. Когато бях в колежа, един приятел ми препоръча да прочета историята за Йосиф и египетското временно пребиваване на израилтяните в светлината на новите ми схващания за историческото еврейско поведение. Затова аз взех своята Библия, разгърнах страниците в края на „Битие“ и в началото на „Изход“, и след като ги изчетох и помислих върху прочетеното, най-сетне разбрах защо оспод толкова често е раздразван от „избрания народ“. „Битие“ ни представя Йосиф на седемнайсетгодишна възраст, как издава на баща си Яков прегрешенията на своите братя. И Яков е тъй запленен от него, че му дава многоцветно палто, което обаче предизвиква завист у двама от неговите братя. Освен това братята му са отвратени от самохвалствата на Йосиф във връзка с неговите сънища за бъдещото му превъзходство. В един от сънищата си Йосиф разказва как се намирал на полето да връзва снопи и как снопът му се изправил, докато снопите на братята му, които стояли наоколо, се поклонили пред неговия. Скоро след това той споделя друг свой сън, в който слънцето, месечината и единайсет звезди му се покланят. Дори Яков смъмря Йосиф заради този недопустимо горделив разказ. Братята му пък го намразват дотам, че решават да го погубят, като го хвърлят в изоставен кладенец. Обаче, когато зърват един арабски керван, поел към Египет, те решават вместо това да продадат брат си в робство. Така Йосиф бил отведен в Египет и най-накрая продаден на Потифар - началника на фараоновата стража. Сладкодумният език и финансовият талант на Йосиф обаче довеждат до неговото издигане като надзирател на цялото домакинство. Потифар му се доверява във всичко. Един ден, докато господарят бил далеч, жена му се разпищява, че Йосиф се опитва да я изнасили. И когато другите слуги пристигат тичешком, намират дрехите му изоставени като при бягство. Йосиф настоява, че сам той е бил жертва на опит за изнасилване, но разгневеният Потифар все пак го хвърля в затвора. И отново, като използва своя ум и дарба, Йосиф се издига до главен довереник на затворниците като практически той управлява, а освен това държи всички затворници под контрол. Неколцина от прислужниците на фараона също били зад решетките. Без съмнение, тъкмо от тях Йосиф научава всички клюки и случки в двореца на владетеля. Двама от слугите на фараона - иконом и хлебар, получават съновидения, които Йосиф изкусно разтълкува. Накрая икономът е възстановен на работа и след като фараонът сънува смущаващ сън, онзи му разказва за Йосифовите способности. Отведен пред фараона, Йосиф тълкува знаменития сън за седемте тлъсти и седемте кльощави крави. Интелигентно, с разбиране за цикличната природа на благополучието и глада, той казва на владетеля, че ще има седем добри години и седем лоши. Сетне му предлага да назначи човек „разумен и мъдър, и да го постави над Египетската земя“. Тогава фараонът прави Йосиф най-овластения човек в Египет след себе си и му дава правото да събира реколтите. През следващите няколко години Йосиф прибра от египетските селяни огромни количества зърно и се самопровъзгласява за „господар на Египет“ и „управник на Египет“, като действа от името на фараона. А щом най-сетне сушата и гладът настъпват, Йосиф измисля план за увеличаване на собствените си и тези на фараона богатство и власт. Така, когато гладуващите египтяни призовават фараона да им върне част от зърното, което са депозирали през годините, онзи им казва да идат и поговорят с Йосиф. От своя страна той, пък им обяснява, че трябва да плащат за зърното и „събира всичкото сребро, колкото имаше в Египетската и Ханаанската земя“. Щом парите стават кът, настъпва страхотна криза. Ето някои от най-внушителните стихове (от Библията, „Битие“, 47:15-21 - бел. ред.):

15. Привърши се среброто в Египетската и в Ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Иосифа и казваха: дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, задето ни се свърши среброто?

16. Йосиф отговори: докарвайте добитъка си, и ще ви давам (хляб) срещу добитъка ви, щом сте свършили среброто си.

17. И докарваха добитъка си при Иосифа, а Йосиф им даваше жито срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и им доставяше хляб през оная година срещу всичкия им добитък.

18. И премина тая година; и на втората година дойдоха при него и му рекоха: няма да скрием от нашия господар, че среброто се свърши, и добитъкът принадлежи на нашия господар; нищо вече не ни остана за пред господаря ни, освен телата ни и земите ни;

19. Защо да гинем пред твоите очи, и ние и земите ни? Купи нас и земите ни срещу жито, и ще бъдем със земите си роби на фараона, а ти ни дай семе, за да останем живи и да не умрем, та и земята ни да не запустее. 

20. Тогава Йосиф прекупи цялата Египетска земя за фараона, тъй като всички египтяни продадоха нивите си, понеже гладът ги притискаше. И земята стана имот на фараона. 

21. И пороби той народа от единия край на Египет до другия.

Ето, значи, как Йосиф първо отнема парите на свободните египтяни, сетне всичките им домашни животни, след това техните домове и земи, а накрая ги връща в новопридобитата от фараона територия като роби, длъжни да дават 20 процента от реколтата си на владетеля. Фараонът е във възторг от тази подредба на нещата, понеже хазната му прелива, а пък Йосиф е отнел всичката земя от народа и го е заставил да се труди върху нея като изполичар. По същото време, когато египтяните биват сполетени от това нещастие, Йосиф праща да повикат и докарва всички израилтяни в Египет. „Битие“ изяснява напълно как той дава на израилтяните торби със злато и храна, за „да ядат от тлъстината на тая земя“.


45:18. И вземете баща си и семействата си и дойдете при мене; аз ще ви дам най-доброто (място) в Египетската земя, и вие ще ядете тлъстината на тая земя.


47:6. Египетската земя е пред тебе; засели баща си и братята си на най- доброто място в страната; нека живеят в земя Гесем; и ако знаеш, че между тях има способни люде, постави ги нагледници над моя добитък.

47:13. А жито нямаше по цялата земя, защото гладът се бе усилил твърде много, та изнемощя от глад Египетската земя, както и Ханаанската земя.

47:27. А Израил живееше в Египетската земя, в земя Гесем, която владееха те, и се плодяха, и твърде се умножиха.

Човек може да си представи какво са си мислели египтяните за Йосиф, отнел цялата им земя и имущество и превърнал ги в роби, докато чужденците израилтяни получавали злато, изобилие от храна и най-добрата земя в цял Египет. Египтяните били изградили велика цивилизация с великолепни художествени и културни достижения, с напреднала математика, инженерни науки, архитектура, астрономия и селско стопанство. Те били построили и най-дълготрайните архитектурни творби на света - пирамидите. Как ли са допуснали да попаднат под абсолютната власт на това чуждо племе? Според „Битие“ и „Изход“ това положение продължило доста дълго, като се намеква, че по онова време израилтяните били привилегированите управници на Египет. Фараонът можел да разчита на тях, след като не изпитвал никаква лоялност към местната аристокрация и търговската класа в Египет, пък и те изглежда му вършели работа, като насочвали гнева на народа по-скоро срещу евреите, отколкото против самия владетел. Във всеки случай накрая числеността на евреите, тяхната политическа и икономическа власт нараснали дотолкова, че дори семейството на владетеля се почувствало застрашено - един пример, който се повтаря често в еврейската история. Обърнете сега внимание на следните откъси от „Изход“:

1:7. И синовете Израилеви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха извънредно, тъй че оная земя се напълни от тях.


1.8. И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа.


1:9. И рече той на народа си: ето, родът на синовете Израилеви е многоброен и по-силен от нас: 1:10. Да измъдруваме нещо против тях, за да се размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя.


Египетският фараон обаче не бил последният, който се стремял да изгони евреите от земята си. Ето частичен списък за прогонванията на евреи от европейски кралства (по години):


Майнц, 1012 Франция, 1182 орна Бавария, 1276 Англия, 1290 Франция, 1306 Франция, 1332 Саксония, 1349 Унгария, 1360 Белгия, 1370 Словакия, 1380 Франция, 1394 Австрия, 1420 Лион, 1420 Кьолн, 1424 Майнц, 1438 Аугсбург, 1439 орна Бавария, 1442 Холандия, 1444 Бранденбург, 1446 Майнц, 1462 Майнц, 1483 Варшава, 1483 Испания, 1492 Италия, 1492 Литва, 1495 Португалия, 1496 Неапол, 1496 Навара, 1498 Нюрнберг, 1498 Бранденбург, 1510 Прусия, 1510 енуа, 1515 Неапол, 1533 Италия, 1540 Неапол, 1541 Прага, 1541 енуа, 1550 Бавария, 1551 Прага, 1557 Папска държава, 1569 Унгария, 1582 Хамбург, 1649 Виена, 1669 Словакия, 1744 Моравия, 1744 Бохемия, 1744 Москва, 1891

Ционисткият лидер Хаим Вайцман написа следното за честите враждебни реакции спрямо еврейското присъствие: „Щом броят на евреите в някоя страна достигне точката на насищане, съответната държава реагира срещу тях... [Тази] реакция... не може да бъде разглеждана като антисемитизъм, в обикновения или вулгарния смисъл на думата; тя е всеобщо прието обществено и икономическо отношение, съпътстващо еврейската имиграция и ние не сме в състояние да се отърсим от нея“237 . Съгласно разпространената еврейска версия на историята, във всички случаи гоите са виновни за конфликтите. След като толерантно позволяват на еврейските имигранти да се заселят сред тях, гоите биват обвинявани в безпричинна омраза към евреите, които са изобразявани като безукорни творци на икономически и обществени облаги. Когато прочетох за враждебността спрямо евреите на множество различни места и при разни исторически обстоятелства, стори ми се, че това е аналогично на някой, обвинен в доста изнасилвания из много различни държави в течение на доста години. Човекът винаги твърди, че е невинен, а множеството му присъди за изнасилване са резултат от безпричинната „омраза“, която жертвите изпитват към него. 

Един прозорлив автор - Джоузеф Собран, добре се изрази, когато предположи, че понятието „антисемит“ вече не означавало някой, който не харесва евреите, ами такъв, когото евреите не харесват.

Дейвид Дюк ЕВРЕЙСКОТО ПРЕВЪЗХОДСТВО

Евреите бяха сред най-големите и най-важните търговци на роби [в европейското общество]

Филмът на Стивън Спилбърг за търговията с роби не споменава за преобладаващата роля на евреите в тази търговия в Нюпорт.Защо евреите - комунисти издирват и спонсорират неизвестни писатели и сценаристи?,... след това ограбват труда им и стават известни писатели и сценаристи.

Търговията с роби

 „44. А за да имате своя роб и своята робиня, купувайте си роб и робиня от народите, които са наоколо ви... 

46. Можете да ги предавате в наследство и на синовете си след вас като имот; владейте ги вечно като роби. А над братята си, синовете Израилеви, не бивайте един над други жестоки господари.“ („Левит“, 25:44 и 46.) Макар институцията на робството да е съществувала през почти цялата история на човечеството, на търговията с човешка плът никога не е било гледано като на благородно занимание. Състрадателни мъже и жени отдавна порицават жестокото отношение към робите от страна на роботърговците и робопритежателите, особено към жените и децата. Мнозина са били съгласни с Христовия съвет към притежателите на роби - да се отнасят с уважение към робите си. Обратно на благоприятната представа, насадена за тях от медиите обаче, в исторически план евреите са господствали над една интернационална институция, която засяга най-мрачните аспекти на човешката експлоатация - търговията с роби. Запознаването ми с важната еврейска роля в търговията с роби започна от една статия за евреите в „Британската енциклопедия“, написана от водещия еврейски историк и апологет Джейкъб Маркъс. Той небрежно споменава за еврейското господство в търговията през Средновековието - особено при търговията с роби. „През тъмните векове търговията из Западна Европа била изключително в негови [на евреина] ръце и най-вече търговията с роби...“ Marcus, J. (1952). Jews. Encyclopaedia Britannica. Vol. 13. стр. 57.-Б. a.

Еврейското надмощие в търговията с роби не остава незабелязано от християнските писатели и през средните векове. Прочетох потресаващи разкази за европейски деца, претърпели сексуални и други малтретирания от еврейски роботърговци, които се бяха сдобили с тях. В римско време евреите често следвали пътя на завоевателната римска армия и поробвали вражески воини и цивилни. Летописците от древния и средновековния период описват техните предпочитания към руси жени и деца, и разказват за честото им разпродаване из Левантия (Източното Средиземноморие - бел. ред.). Еврейските поробители били повече от щастливи да удовлетворяват близкоизточната жажда за бяла плът. Ужасени от съобщенията за малтретиране на християнски жени и деца от евреите, голям брой християнски княжества издават укази, описващи в детайли тези извращения и забраняващи на евреите да притежават християнски жени и деца или да търгуват с тях. В техните писмени истории, пък евреите по същество признават своята роля в търговията с роби, разглеждайки я просто като едно доходно еврейско търговско предприятие. В „Еврейска история: От вавилонското изгнание до края на Втората световна война“, издадена от Американското еврейско издателско дружество, авторът посочва категорично: „Евреите бяха сред най-големите и най-важните търговци на роби [в европейското общество]“ .

Онова, което наистина ме озадачи, бе, че евреите са изиграли важна роля в американската система на робството. В началото на седемдесетте години аз се натъкнах на една книга, озаглавена „Кой докара робите в Америка“ от Уолтър Уайт. Можех да разбера ролята на евреите в търговията с роби из средиземноморския регион, но ми се струваше невероятно незначителното като брой еврейско население в ранните американски колонии да е доминирало една толкова мащабна дейност. По онова време аз също споделях холивудската представа за белите хора, навярно дори за южняците, които плавали до Африка и подбирали местни чернокожи за търговия с роби. Във филми, статии и книги роботърговците бяха англосаксонци с имена като Смит или Джоунс. Обикновено те бяха заклети пияници, недодялани южняшки типове. По-късно обаче узнах, че в Африка робството е било широко разпространено сред самите местни чернокожи и че робите рядко били подбирани от белите. Обикновено чернокожи африкански робопритежатели били онези, които продавали робите на търговците. „Кой докара робите в Америка“ ме насочи към библиотечните сбирки, които съхраняваха архиви за корабите с роби, разкази на съвременници и известен брой произведения на еврейски историци, документирали ролята, която евреите са изиграли в търговията с роби. (Виж също сп. „Барнс Ривю“ от септември 1997 г. - Barnes Review. (1997). Who Really Engaged in the African Slave Trade. Sept. 92. - Б. а.) Еврейските автори, които изчетох, се гордееха със своите разкази за крупните еврейски търговци на роби. Един добър такъв пример е „Евреи и юдаизъм в Съединените щати - документална история“ на Марк Рафаел. „Еврейските търговци играели основна роля в търговията с роби. Фактически във всички американски колонии, независимо дали френски (Мартиника), британски или холандски, еврейските търговци често доминирали. Това важало в не по-малка степен и за Северноамериканския континент, където през XVIII век евреите участвали в „триъгълната търговия“, която докарвала роби от Африка на Карибските острови, а там те били разменяни за меласа. От своя страна последната била превозвана до Нова Англия и преработвана в ром за продажба обратно в Африка. Исак да Коща от Чарлстън през 50-те години на XVIII век, Дейвид Франкс от Филаделфия през 60-те и Арон Лопес от Нюпорт в края на 60-те и началото на 70-те доминирали еврейската търговия с роби на американския континент“. Най-мощният център за търговия с роби в Северна Америка бил град Нюпорт, щата Роуд Айлънд. радът представлявал важно звено от „триъгълната търговия“ с меласа и ром от Нова Англия до Африка и обратно към Карибите и колониите с човешкия товар. Аз обаче установих, че съвсем не е случайно съвпадение, дето тъкмо Нюпорт - центърът на търговията с роби, е разполагал с най-старата синагога в Америка и с най-голямата преуспяваща еврейска община сред американските колонии. Арон Лопеш - португалски евреин с маранско потекло и жител на Нюпорт, бил един от най-могъщите търговци на роби в цяла Америка. Той притежавал маса кораби и внасял хиляди чернокожи в западното полукълбо. Например в резултат на само два курса на един от неговите кораби - „Клеопатра“, загинали най-малко 250 чернокожи. Подобна ужасяваща загуба на човешки животи в този мръсен бизнес обаче не пречи на еврейския хроникьор Джейкъб Маркъс да възхвалява Лопеш: „Какво може да се каже за тази най-обаятелна личност?“. Въпреки че Лопеш трупал богатства в колониите, по време на революционния период той нарушил антибританските търговски споразумения против вноса, като по-скоро защитавал британските интереси, отколкото тези на колониите. Евреите господствали в търговията с роби не само из американските колонии, но и из целия Нов свят. В една важна еврейска история за зората на Америките, наречена „Еврейството в Новия свят, 1492-1776“, може да се открие следният пасаж:

 „Те пристигали с кораби, носещи чернокожи африканци за продан като роби. Трафикът на роби бил кралски монопол, а евреите често бивали назначавани като агента на Короната в тази търговия... [Те] били най- големите снабдители с провизии за корабите из целия Карибски регион, където корабният бизнес бил предимно еврейско занятие... Корабите не били притежавани само от евреи, но екипажите им били съставени изключително от евреи и плавали под командата на еврейски капитани“. Мнозина еврейски автори отбелязват ролята на евреите в търговията с роби, като често се хвалят с тяхната отраканост в бизнеса. „Западно-Индийската Компания, която монополизира вноса на роби от Африка, ги продавала на публични търгове срещу заплащане в брой. Оказало се обаче, че парите в брой били предимно в ръцете на евреи. Купувачите, които се появявали на търговете, почти винаги били евреи и поради това отсъствие на конкуренти те можели да купуват роби на ниски цени. От друга страна, при продажбите на роби на собствениците на плантации и на други купувачи нямало никаква конкуренция и повечето от тях купували на кредит, платим при следващата захарна реколта. Заради високите лихвени проценти често се реализирали печалби от 300 на сто спрямо цената при придобиването... Ако се случело датата, на такъв търг да се падне на еврейски празник, налагало се аукционът да бъде отложен. Така станало и в петък, 21 октомври 1644 г.“. Макар и незащитимо според днешните морални стандарти, робството в Съединените щати обаче било многократно за предпочитане пред жестоките и убийствени условия на африканското робство. Най-голямата нехуманност на чернокожото робство всъщност е свързана с превозването до Америка. Някои автори казват, че между 10 и 15 на сто от черните роби измирали в теснотията и мръсотията на корабите. Ала след като евреите доминират търговията с роби още от древността, аз заключих, че не само чернокожите са страдали в онези нечовешки условия, ами и неизвестен брой бели хора от средиземноморския регион. Следва да се посочи също, че евреите са били не само основните роботърговци. Те притежавали далеч по-голям брой роби на глава от населението, отколкото неевреите. „През целия осемнадесети и в началото на деветнадесети век евреите от Севера притежават чернокожи слуги; на Юг, пък малкото плантации, собственост на евреи, били обработвани чрез робски труд. През 1820 г. над 75 на сто от всички еврейски семейства в градовете Чарлстън, Ричмънд и Савана имали роби, заети като слуги в дома; а почти 40 на сто от всички еврейски домакинства в Съединените щати притежавали един или повече роби. От страна на евреите из Юга, където те винаги били числено превъзхождани най-малко със 100 към 1, нямало протести срещу робството като такова... Съвсем малко евреи из целите Съединени щати заставали срещу робството, третиращо хората като вещи, от морални позиции“. Като отчита факта, че под 10 на сто от колонистите притежавали роби, Маркъс разкрива, че е далеч по-вероятно отделните еврейски домакинства (той говори за близо 40 процента от тях) да са собственици на роби, отколкото гоите. Със своя относително висок брой из средиземноморския свят евреите са образували една несъразмерно голяма прослойка от робопритежатели в древния и в средновековния свят - точно както е било и из колониите. Вносът на роби в Америка е относително пресен исторически феномен, който продължава около 200 години. Но от времената преди Христос до африканската търговия през XVIII век повечето роби, притежавани и разменяни от евреи, са били бели хора. Когато узнах за еврейската роля в търговията с роби, стори ми се, че това със сигурност би могло да има принос към негодуванието спрямо евреите, изпитвано сред населението на техните нации-домакини. Да станат известни като най-големите виновници за търговията с роби, не е най-добрият публичен образ за евреите. И не е чудно, че завладените от тях медии избягваха този въпрос. Само на еврейски учени, които вярно отразяват еврейската история - предимно за еврейските читатели, е позволено да пътешестват из такива забранени исторически територии. След първоначалните ми усилия в началото на седемдесетте години да изложа на показ по националната телевизия (в предаването Black Perspectives on the News на Пи Би Ес) еврейската роля в търговията с роби, организацията „Нейшън ъф Ислам“ (Nation of Islam - международна ислямистка организация, посветила се да разобличава ционизма - бел. ред.) също извърши обширно проучване на проблема. Техният отдел за исторически изследвания излезе с огромно количество документални материали по въпроса, които бяха публикувани в книгата, озаглавена „Тайните взаимоотношения между чернокожи и евреи“. Днес обаче, ако просто повтори думите на прочути еврейски историци за еврейската роля в робството, човек става виновен в антисемитизъм. Чак, след като обществото взе да научава някои малко познати факти, запазени преди това само за еврейските учени, AKJI намери за необходимо да отвръща с удар на такава „антисемитска“ пропаганда. Лигата и други еврейски организации отвърнаха, като изтикаха напред известен брой престижни еврейски учени, които обявиха публично, че еврейската роля в колониалната търговия с роби била „минимална“. В Спилбърговия кинохит за търговията с роби от 1997 г. „Амистад“ трудно може да бъде открит и един евреин из целия филмов разказ. Макар че евреите господстват в търговията с роби в Нюпорт, Роуд Айлънд, всички поробители във филма подозрително изглеждат като християни. Многобройните статии, които обсъждаха „Амистад“ и търговията с роби - включително в списанията „Тайм“ и „Нюзуик“, изневериха на своята специфика, за да отрекат главната роля на евреите в търговията с роби. И за съжаление на повечето от техните читатели не бе съобщено какво са писали по темата самите бележити еврейски историци още преди тя да стане неудобна. Малцина ще прочетат словата от редактора на списанието на Американското еврейско историческо дружество: „Еврейските търговци играели основна роля в търговията с роби. Фактически във всички американски колонии, независимо дали френски (Мартиника), британски или холандски, еврейските търговци често доминирали. Това важало в не по-малка степен и за Североамериканския континент…“ .

         

ЕВРЕЙСКИ ТЪРГОВЦИ НА РОБИ И ДРУГИ ИЛЮМИНАТСКИ ТАЙНИ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА

Бяло робство

 Проституцията - или бялото робство, както подходящо я наричат, е друга институция древна, колкото цивилизацията. Още през античността светлата кожа на красавици и малки момчета от европейски произход носели допълнително по-високи доходи на заетите с най-бруталното от всички видове робства - сексуалното оскверняване на човешкото тяло. Принуждаването на безброй невинни да изпадат в греха и болката на сексуалното падение е престъпление с неизмеримо големи размери. Точно както господстват в организираната търговия с роби обаче, евреите доминират и проституцията. Първоначално тя се появява като естествено продължение на робството, тъй като не била необходима някаква особена търговска находчивост, за да се прозре, че една жена или невръстно момче-роб могли да бъдат отдавани под наем за сексуални цели срещу заплащане. А русокосите европейски девойки можели да изсмукват високи цени от султаните сред по-мургавите нации. От времената на наложниците при цар Давид до съвременните „мадам“ като Ксавиера Холандер и Хайди Флайс - евреите винаги са владели сексуалния бизнес. Самият Талмуд се занимава със сексуални „връзки“ от видовете, които той назовава „естествени или неестествени“, със сексуалните отношения между възрастни и невръстни момчета и момичета, с контактите със слугини, робини и блудници. В наши дни пък Фройд и неговите „академични“ колеги вкараха това извратено схващане за нашата природа в класните стаи и в домовете на Америка. С помощта на завладените от евреите медии Фройд заяви право в лицето на западното общество, че половите и отделителните органи са най-важните фактори в живота, както и, че всеки мъж тайно желае да има сексуални връзки със собствената си майка. Като се запознавах с историята на проституцията, прочетох за злостните измами, които евреите използвали в Централна Европа през XX век. Във времена на глад или икономически трудности добре облечени, умело говорещи евреи отивали в селските общини и казвали на родителите на привлекателни християнски девойки (тийнейджърки), че техните деца могат да имат по-добър живот в Америка, която изпитвала недостиг от работна ръка за домакинствата. Евреите заявявали на родителите, че не след дълго техните деца ще да могат да си изплатят разходите за пътуването им и да започнат нов живот в страната на свободата и изобилието. Независимо от болката при раздялата с децата си, понеже желаели най-доброто за дъщерите си, някои родители се съгласявали на подобно уреждане на нещата. Ала вместо да намерят един светъл нов живот, десетки хиляди свършвали в страдания из бордеите на Новия свят. В своята книга „Проституция и предразсъдъци“ еврейският историк Едуард Бристоу пише за световната мрежа за проституция и ясно показва забележителната роля на евреите. Не е трудно да се разбере реакцията на много източно- европейци спрямо еврейското заробване и опозоряване на десетки хиляди християнски момичета. Бристоу разкрива, че центърът на еврейската търговия с жени-гои от Полша и околните региони бил малък град, наречен Освиенцим, който германците, пък наричат Аушвиц. Дори само това простичко откровение може да доведе до по-голямо разбиране на периодично повтарящия се конфликт между евреи и гои. Еврейското господство в бялото робство обаче продължава. Всъщност сега то е в далеч по-големи мащаби, отколкото по-рано в историята. Новоорлеанският „Таймс Пикаюн“ от 11 януари 1998 г. отпечата статия, озаглавена „Търговците на роби примамват славянски жени“. Тя (както е написана от Майкъл Спектър и е разпространена от ръководената от евреи новинарска служба на „Ню Йорк Таймс“) удостоверява извършваните от евреи сделки с бели робини - и то в огромни мащаби. Материалът започва с горчивия разказ за това как красиво русокосо украинско момиче, надяващо се да избяга от мизерията и отчаянието на своя провинциален живот, отговорило на обява в някакъв малък вестник в родното и градче, обещаваща работа и възможности в странство. А накрая приключило като робиня в Израел.

„Тя била на 21, самоуверена и доволна, че се измъква от Украйна. Израел предлагал един нов свят и за седмица или две всичко изглеждало възможно. Сетне обаче, една заран, тя била отведена в някакъв бордей, където нейният бос изгорил паспорта и пред нейните собствени очи. „Аз те притежавам“, спомня си думите му момичето. „Ти си моя собственост и ще работиш, докато не си изработиш и спечелиш за обратния път. Не се опитвай да напуснеш. Нямаш никакви документи и не говориш иврит. Ще бъдеш арестувана и депортирана. Тогава пак ще те пипнем и ще те доведем обратно тук“. В Израел правителството не прави почти нищо, за да сложи край на тази брутална система на робство - освен дето депортира малък процент от момичетата, които биват залавяни без имиграционни документи. Близо 1 500 украинки са били депортирани от Израел през последните три години (до излизането на статията - бел. ред.). Картите са подредени така, че гоите винаги да губят, а робопритежателите да се облагодетелстват. Ако жените подадат оплакване срещу робопритежателя, те трябва да останат в затвора, докато се проведе процес. Спектър цитира една директорка на затвор в Неве Тирца, която споделила, че не познава дори едно единствено момиче, което да е избрало да свидетелства против своите израелски робопритежатели. Пък и поробителят на бели жени е ревностно защитаван от израелската система, докато жертвите биват наказвани. „Жените, които работят там, както почти всички проститутки в Израел, са рускини, а босът им не е. „Израелците обичат руски момичета“, казва Яков Голан... „Те са руси, добре изглеждащи и различни от нас“, уточнява той, като се кикоти“. Разбира се, Израел не е единственото направление за източноевропейските жени. Еврейските банди в Русия имат здрави връзки с еврейски синдикати на организираната престъпност по целия свят. Според украинското Министерство на вътрешните работи е установено, че през последното десетилетие 400 000 жени под трийсетгодишна възраст са подмамени извън Украйна, а тя е само една от бившите съветски републики. Спектър цитира Международната организация за миграция, по чийто данни 500 000 жени от Източния блок годишно биват прехвърляни в Западна Европа и по света. Това е една неимоверно голяма трагедия, която почти не намира отражение в печата. Списание „Моумънт“ - „Списание за еврейска култура и мнение“, помести на страница 44 в броя си от април 1988 г. статия под заглавие „Проститутки в светите земи“. В нея процъфтяващата проституция се обсъжда като „национална институция“ чрез примера с едно русокосо руско момиче. В материала се говори и за клиентите, сред които имало дори равини, които отивали до публичните домове на велосипеди. „Сериозна част от клиентите - или „джон“-овете, както е на жаргон - са крайно религиозни евреи, вярващи мъже, чиито живот е напътстван от халаката (религиозния закон), който им нарежда кога могат да правят секс с жените си и кога - не. Така в четвъртъчните следобеди (вечерта за развлечения на момчетата в Израел) препълнени автобуси пътуват от Йерусалим, Хайфа и места извън Тел Авив, за да отведат пасажерите за няколко прекрасни мига в салоните за масажи, зад пясъчните дюни или в тесните улички. Сред клиентите има счетоводители, юристи, полицаи и политици. „Целият спектър на израелското общество поддържа проститутките в действие.“ Това твърди детективът Шакар, един циничен ветеран от отдела за борба с порока в Тел Авив... Тел Барух е толкова абсурден, но и толкова типично израелски“. Статията продължава, като безсрамно описва момичетата, които били предимно източноевропейски гои, наред с неколцина палестинки - като фактически робини, предлагани на търгове за роби. „Щом веднъж момичетата пристигнат в Израел, поемат ги престъпните босове. Обикновено отвеждат момичетата в „аукционни къщи“, където собствениците на различни салони за масажи могат да наддават при представянето им - всеки предлага цена и онзи, който е посочил най- високата, получава девойката... На практика момичетата са робини“. Нататък в статията се отбелязва, че повечето проститутки в Израел - особено онези от арабски произход, се сблъсквали с физическо малтретиране от страна на евреите, които ги пердашели и измъчвали, като израз на техния „расово- националистически плам“. „...установяват, че еврейските им клиенти отиват при тях след някой палестински терористичен акт, за да ударят клеймото на своето собствено сексуално отмъщение, свързано с расово-националистическия им плам... И те го правят с яд и омраза“. Като разглежда проблема с подправените документи, използвани за контрабандното вкарване на момичетата в Израел, Спектър отбелязва, че с тях често ги снабдявали „стари еврейки в Украйна“. И въпреки всичко изнесено, авторът обикновено назовава еврейските участници в този интернационален кръг за бели робини „руски престъпни банди“ или „Руската мафия“. Защото би било зле за еврейските връзки с обществеността, ако „Таймс Пикаюн“ пусне статия, озаглавена „Еврейски търговци на роби примамват славянски жени“. Еврейските автори, които пишат за антисемитизма, никога обаче не споменават еврейското господство в търговията с роби или в проституцията през вековете. Те никога не посочват и че подобни еврейски занимания съвсем разбираемо могат да доведат до неблагосклонно отношение спрямо евреите. Представяте ли си реакцията на медиите по света, в случай че гои заробваха стотици или хиляди еврейски момичета, като ги изправяха върху подиума за търгове и ги подлагаха на неописуеми насилия и бруталност? Представяте ли си гнева, който щеше да екне от еврейски медии? В този случай обаче, при милионите християнски момичета, станали жертви на еврейски престъпници, не съществува никакво морално основание за врява - нито един интернационален повод за разтръбяване от страна на знаменитости и политици. След моята дискусия по тези проблеми по националната програма на телевизия „Пи Би Ес“ атаките срещу мен като „антисемит“ станаха още по-остри. Когато като младеж прочетох за робството в Юга, сърцето ми се сви тъй силно при разказите за жестокости и страдания, че се почувствах виновен. Но щом узнах истината за търговията с роби, аз забелязах, че същите еврейски автори, издатели и продуценти, които бяха насадили у мен усещането за вина, никога, ама нито веднъж не стигнаха до мисълта, че евреите имат „колективна вина“ за практикуваната от тях в продължение на 2000 години търговия с човешка плът. Както изглежда според новия морал на еврейския печат, да се научи за експлоатацията на чернокожите от белите е „история“, но да се узнае за еврейската експлоатация - както на белите, така и на черните, това вече се нарича „омраза“.

Дейвид Дюк ЕВРЕЙСКОТО ПРЕВЪЗХОДСТВО

Зад мита за велика Русия крият еврейската търговията на хора като животни

Евреите прикриват своите генетични дири ... 1ч.

1.Израел отне децата на победена Германия като обезщетение/

контрибуция ...

2.Чернобилските жени ощастливиха еврейски сперматозоиди ...


Сивите евреи се възползват от подпомаганата от тях бялата деволюция на индо-европейците в епохата на Кали.



3.Равината в Израел трябва да създаде банка за не-еврейска сперма ...


Унищожение

Тук за нас има един очеваден проблем: докато до 20-ти век, което е до момента на написването на "Протоколите" евреите били напълно удовлетворени от паразитирането си върху гоите, от 20-ти век, с появата на ционизма, техният курс се променя на пълно унищожаване на гоите. Това се постига чрез организиране на смесването на расите и засилване на взаимното клане на гои чрез войни. По този начин, ние можем да направим категоричен извод, че тази промяна на курса, е причинена от преобладаващата доминация на ционисти във вътрешноеврейското движение. Това само по себе си предполага съществуването на единен център, и еврейската решимост да се премахнат всички арийците "като клас" - не е просто мъст, или прищявка. Когато светът е достатъчно опасен, присъствието на арийците е било необходимо за евреите, за да се гарантира еврейската безопасност сред масите варвари и номади. Арийците са добри войници, и евреите се чувствали в градовете си в пълна безопасност. Сега, когато арийците направиха света повече или по-малко сигурен, такава нужда от арийци повече няма.



Израел е кибуц за практично обучение на кадри (върху палестинци) за частните армии и охранителни еврейски фирми на бъдещата Световната Еврейска Държава, т.е НСР. Когато пораснат и станат млади мъже и жени, на тези добре обучени бойци ще им се наложи или да се бият със светските израелци, или да поемат обратния път – да се върнат в земите, от които са дошли. Колко от тях – в България? Питайте любимите ви политици.

> Израел отделя особено внимание, на специалното еврейско, нацистко военно възпитание на децата и юношите.
           

Възможно е да се направи такъв паралел: Дълго време в Тексас, са отглеждани основно породата "Тексас Longhorn" бикове (Тексас Longhorns), които от своя страна могат да бъдат защитени от вълци и койоти, но са опасни за самите Каубои. Сега добитъка, е хранен с хранилки и никога не вижда слънце и трева. Говедата вече не са застрашени, и "Тексас Longhorn" се заменя със породата "Black Angus", който е безвредна и добродушна, по-малко проблеми. Заради събитията в Германия през 30-те години които показаха на евреите, че арийците могат да бъдат опасни за тяхната избрана раса, възможно е арийците да излязат извън контрол, така че унищожаването на този вид "като клас" е на дневен ред при евреите.

Генетична "интеграция"

За съжаление, има доказателства, че арсенала от оръжия, които са за унищожаване на арийците, не оставя много шансове за тях. В продължение на много години търсих една книга, все пак успях да я намеря но в занемарено състояние. Тази книга се нарича Dr.Alfred Nossig "Integrales Judentum" Vienna,Berlin. 1922. (Альфред Носсиг "Еврейская интеграция"). През 1922 г. тя е била популярна, но след това стана невъзможно да се намери. Повечето от това, което говори Носсиг са обичайните препоръки към евреите според техните еврейски техники. Но той споменава, едно нещо, което ни оставя с малко надежда. Той се хвали, че генетичната инфилтрация на нашата раса е отишла отвъд нейното възстановяване. В съответствие с Носсиг, всяка примес на еврейска кръв променя мозъчните клетки на арийците, което прави от тези арийци много податливи на еврейската пропаганда, прави ги лесни за дресиране и тяхното подбуждане към една и съща раса. Нещо повече, Носсиг отхвърля еврейската гледна точка, че еврейството, като и хемофилията, се предават само по женска линия. (Това, между другото, обяснява дегенерацията на британската аристокрация, поради тяхната обичайна практика, браковете на техните синове с богати еврейски жени).

 

В допълнение, и фактът, че през 1945 г., в победена Германия евреите събраха всички новородени германци от мъжки пол и ги изпратиха в детски домове в Израел, т.е. откраднаха децата на германския народ. Мислиш ли, че те не са си представяли какво правят? Те укрепват генофонда на собствената си раса! И така, д-р Nossig твърди, че еврейския ген се предава и по двете линии.



Това означава, че ако един евреин се е докоснал до даден род, то например след двеста години, всички последващи чисто арийски бракове няма да унищожат еврейската кръв, и тези хора все още ще бъдат изложени на еврейската пропаганда и влияние. "Супена лъжица катран разваля каца с мед". И когато се замислите за момент, в колко кукувичи гнезда тези кукувици снасят яйцата си, то след това можем само да потреперим.



Снасянето на кукувичето еврейско яйце в гнездото на Европа


Д-р Носсиг е убеден, може би от непознато за нас доказателство, че гена на евреите не е само доминантен т.е. преобладаващ, но и много по-проникващ, отколкото всеки друг ген. Съвременната генетика, по-скоро, не се осмелява да разглежда въпроса, и аз се съмнявам, че някой ще им позволи да направят това.




Допълнение към темата:

Още по-трудно е с жълтите хора. Техният морал е толкова силен и нечуплив. И освен това азиатците са необичайно много. Повече от три милиарда души не са лесни за расово смесване. С Виетнамската война евреите са се опитали да вкарат клин в Азия, там, за да се възползват от предмостие за по-нататъшното си разпространение на континента, но е било твърде трудно. Най-компетентна защита срещу пълзящата ционистка инвазията прави Япония. Тя е единствената страна в света, където анти-еврейска литература се публикува свободно, широко и открито разказва на света за жидомасонската конспирация. Доколкото в Азия, това не се случи, сега евреите постепенно я разлагат.



Това е познатата борба по всички канали, за "човешки права" (особено в Китай), "с произвола на властите", "с религия", "останките от" и така нататък. Но главната надежда, както винаги, са обичайните хора- обратни и евреите с лице подобно на местното население.





Тъй като много китайци, японци, виетнамци, живеят в чужбина, дългоносия вид евреи масово встъпват с тях в бракове с чипоноси азиатци за да се получат правоноси деца - но с ционистки черва! - След това се завръщат в Азия и постепенно заемат власта в Китай, Япония, Виетнам, Камбоджа, Индонезия, Филипините.




Ние трябва да знаем, че в икономическия върх на Япония днес работят тайно хиляди евреи с чисто японски очи, а в страната съответно се създават десетки масонски ложи в стил еврейска мафия. Но най-голямата доминация на евреи в Азия има в Индия тяхната родина! Вече четири милиона и половина! Имат традиционно индуистко облекло, живеят в строго защитени жилища, дворци, притежава несметни богатства, докато и в този момент по-голямата част от населението живее в ужасна бедност и мизерия. 270 хиляди ционисти в Аржентина - отново бяха евреи, довели една богата страна, до колапс.




След еврейския атентат в Чернобилската атомна електроцентрала и експлозията в Украйна, много мъже са загубили своята репродуктивна способност. Тогава САЩ любезно и безвъзмездно предложиха да ги дарят с spermobanka. Дългоухите украинците, се съгласили с удоволствие: така американските евреи помогнали на хиляди жени за изкуствено зачеване. Но радостта на мъжете скоро се заменила с ярост. Очите им изкочили от орбита, когато от жените им започнали да изскачат изключително ... къдрави малки евреичета-хасидчета с черни сатурнови кепета!



Евреите използват всяка възможност, за да се размножават, за да се преумножи тяхното потомство, за да се приближи часът на тяхната подла победа.

Израелското равинство изисква да се създаде не-еврейска спермо - гой - банка

Равински съдилища изискват да се създаде в Израел не-еврейска банка за сперма, както и да се затегне правилата за еврейски донори проверки, за да се избегне кръвосмешение и да се намали рискът от генетични заболявания, според "Маарив".



Повярвайте в равинство, използването на еврейски донор на сперма за оплождане на жени еврейки води до значителни халакхически проблеми. "За Ин-витро оплождане женените жени трябва да използват само спермата" на гои "(неевреите), в противен случай това увеличава шанса за генетични заболявания", - обясни представителят на равински съд в Петах Тиква Давид Малха.

   

А дете, родено от еврейска майка от донор не-евреин се счита за еврейски според религиозната законодателство ( "Халакха"). Необходимостта да се създаде израелска нееврейска банка за сперма равинство обяснява, че за внос на сперма от чужбина води до повишаване на цената с 6 пъти поради процедурни бюрократични забавяния. Изискването да се затегнат правилата за проверка на еврейските - донори засяга преди всичко омъжените жени. До сега, проверката се е свеждала до това жената обърнала се към банката за сперматозоиди да заяви: доколкото тя знае, че нито един от нейното семейство не е донор. Въпреки това, в равинство се страхуват, че въз основа на такава декларация не може да се избегне кръвосмешение. В равинство считат, че липсата на проверка на родство между донора и реципиента трябва да се проведе с участието на властите. Като част от това мащабно тестване жената трябва да представи списък на паспортни данни на техните роднини от мъжки пол за две поколения. Представителите на равинство също се позовават на доклад на Държавния контрольор, който отбелязва, организационни недостатъци в работата на израелската банка за сперма и по-специално, липсата на база данни на донорите. Трябва да се отбележи, че липсата на такава база данни може да доведе до раждането на деца с различни инфекциозни заболявания, включително СПИН. Представителят на израелското министерство на здравеопазването заявил, че някои от изявленията на равинство, по-специално потенциалната опасност от СПИН, са неправилни.

Newsru.co.il, 11.01.2008 Източник: HTTP: //zrd.spb.ru/pot/2008/pot_02_39_2008.htm

http://romaniy-74.livejournal.com/

   

Звездното слънце "Равви" в Кали Юга

В Евангелията към Христос се обръщат с думата "Равви" която погрешно се превежда като "Учител", и в действителност даденото слово означава 'Ра въплащение" Това говори за това че съвременните текстове в Евангелието са синкретични адаптации на древни рамейски текстове за въплъщението на Рa, където към Те_Сий Ра_Огу = Теос_Раоху се обръщаха с "Равви". В допълнение, тъй като Христос, проповядвайки арианството си, е действал в Рим, покланящ се на Рa, много от тези, които слушаха учението му, самите те са Раями = рамейци= римляни, го приемаха за второ въплъщение на Aбог Ra, и затова го наричаха с думата " Раввин "=" Рави "=" Ra въплъщение. " В бъдеще, действителното значение на това именуване беше скрито, и сега е преведено с толерантната дума "учител".

Ще обърнем внимание, че:

Равви = Рави <= Ивар = Евер (2.4.9)

Оказва се, че ако един учител за Раите е "Рави" или "равин", то учителя за арианите трябва да е лингвистичния антагонист, т.е., "Евер". Между другото, под формата на "Ивар" думата е по-известна като прибалтийско име (например, известният съветски актьор Ивар Калминьш). Показателно е, че синкретизъм има не само в християнството, но също и в юдаизма, доколкото евреите наричат духовенството си с думата "равин", т.е. "Ра въплъщение на човек" или "Рa въплътен син", въпреки че самите те като арианите не вярват в Sun Ra. Ние предполагаме, че юдеите са били маскирани в римско време: за да не бъдат унищожени от римляните които почитали Рa, те наричали своите духовни наставници "равини" = "рабини", а след това концепцията "заби" и днес, самите равини не знаят защо са наричат така - слънчеви. Ако Ra_Ab = "раб" е "въплъщение на Ра", то

Ар_Аб = «араб» - означава «Ара воплощение» (2.4.10)

Известно е че словото «араб» може да се произнася и във формата «арав», или «арап» (напр., «Арап Петър Велики»?) Тогава:

Арав(-ия) = Аравия = Арабия – территория, където «следват за въплъщението на Ара »

Концепцията за "нищо"...

...математически показва "нула", лингвистично в идиш, тази думата е "глупак", преведена като "нищо", "нула", "дупка" и т.н. Тогава "Небесния Отец" = "Бог-нищо" = "Майстор на Нищото" може да бъде езиково изразен като El_Loh = Al_Lah = "Аллах" - понятието, е широко представено в Библията и Корана, означава, че християните, исляма и евреите наистина се покланят на " Властелинът на несъществуващото ", т. е Йис. Ето защо, когато ислямистите прокламират "Аллах Акбар", това се представя като: Аллах акбар = Ал_Лах Ак_Ба_Ар и означава "Господ (Aл) на нищото (Лах) командващ (Ak) духа (Ba) на мрака (Ap)." Следва да се отбележи, че тъй като Ба - е духът, и следователно има статут на юридическо лице с нестопанска цел, езиковия еквивалент на термина ще бъде "Йис". Тогава Духът на тъмнината Ба_Ар може да бъде представен с еквивалента Йис_Ар = Изр, което е в основата на концепцията за "Израел", което означава, че юдаизма се покланя на "духа на тъмнината." Същт е случаят в християнството, където Исус е Йис_Ос - ". е чист (Йис) за захранване/сила и величие (Oс)" Както видяхме, че Йис във връзка с това се равнява на концепцията за Ба, то: Йис_Ос = Ба_Ос = «Бес» Наистина, демоните според православното учение са не-сущи (чисти) духове, началникът на които е Йисус/посветен масон/. Ето защо те му се подчиняват и се страхуват от него.

> Война - Окупация - Миграция - Расово смесване - Ликвидация


  

> Френската полиция хвана на местопрестъплението еврейски провокатор



> Расова омраза: Как британци и мигранти се учиха да живеят рамо до рамо




Старший еврейский полицейский в "лагере смерти" Саласпилс. 1942 г.На повязке надпись Oberster Jüd[ischer]. Lager-Poli[zist] -
"Старший еврейский полицейский лагеря"

> Евреите "изведнъж" разбрали за нацисткото си минало

> Опазване на расова чистота в Израел