Идеята на социализъм и фашизмът е държавата(обществото)./ Комунизмът е ционизъм. Няма добър комунист. Както е известно, комунистът не е човек.

                         Сръбски постер от 1941 г. :

Каббало-капитализмът като йудейско-ционистка марионетна игра чрез масони и комунисти. Кабало-капитализмът(йудео-комунизмът) е построен на базата на фрагментарност("специалности"), като "главата е под земята"(скритост, конспиративност) и е по-близо до царете от низшите планетарни системи- "нагите". Концепцията за "Братство на Змията" , където дух Йах*Big Brother те шпионира и контролира чрез страх и чака повод да те накаже, е взета от Тора-та на йудейската библия.



Дявола е реверсиран бог."Реверсирането" става чрез многократни "революции"(превъртания) в кръгът "самсара"под влияние на духът на "Луцифер". 

 За Европа е планирано реверсиране,почивка от каббало-капитализма, дали социализъм, комунизъм или комуно-ислямски халифат. 

 

 Знаме на комунистическата партия на Кампучия Червените кхмери 1975-1979г. в Каамбоджа избиха около 2 милиона души по поръчка на комунистическия левитски интернационал. Комунистите Йенг Сари, Пол Пот ( в средата) и Сон Сан- триото, унищожило над 1,5 млн. камбоджанци. 



С идването си на власт в Камбоджа през 1975 г. червените кхмери започват да прилагат на марксистко-маоистките идеи.Въвежда се нулево комунистическо-кхмерско летоброене, а новият ред се установява чрез "народната армия", в която са мобилизирани юноши, насилствено откъснати от семействата им. Парите са забранени. В играта на комунисти и кабалокапиталисти, комунистите играят роля на революционери, с цел сплашване на гоите за да не скачат срещу паричната система на Илюминати.

 

 http://shokgid.ru/wp-content/uploads/2015/11/1447435561_Kadry-voiyny-vo-V-etname_25.jpg

Виетнамчета, по - късно за награда ще ги пращат в България. Всичките виетнамци и араби в България и днес са куки на ДС.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgUdA6tdcl5GnOu2MVidJzr3-dIGeU6dxXMW7sBbmajxO_syIDAmRhWNLtO6Lxc8JnZXjb-IB1uN3LK0SLNgZlc7BBqWBVMi1En44q_pg9BriX2iKa9M6dIiXwkarrRQ8Lv6PuWE2I1P4a1/s1600/cambodia-killing-fields.jp

СИРИЗА е продължение на американския глобален социализъм( неолиберализъм) в Европа, който прибираше за банките си 40% от парите и богатствата на другите народи но сега реверсиран в комунизъм. СИРИЗА ще е началото на социалната революция в Европа или повторение на Френската революция в цикли без развитие "Соросборос", дело на Левитския Интернационал.




През 80-те години младият Ципрас се присъединява към комунистите и бавно започва да се изкачва по политическата стълба. 2000 година завършва инженерно образование, а през 2008 година е избран за президент на Synaspismos ( еврокомунистическа партия). За първи път влиза в парламента на Гърция през 2009 година. През 2012 поема голяма крачка в политическата си кариера - като президент на СИРИЗА, той прави коалицията втората най-голяма партия в страната. 2014 г. пък за първи път партията печели изборите за Европейски парламент, а вчера написа нова страница в историята на Гърция, след като спечели парламентарните избори и борбата срещу програмата за строги икономии, наложена от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.За личния живот на Алексис Ципрас не се знае много. С ученическата си любов Перистера Базиана, която галено нарича Бети, той живее вече 20 г. без брак. Бивша лява активистка, тя стои далеч от светлините на прожекторите, но понякога го придружава на обществените му изяви.Ципрас е баща на двама сина. Интересно е, че по-малкият е кръстен Орфеус Ернесто - в памет на Че Гевара, който той обожава.



Ципрас често прекъсвал партийни заседания, за да се обади вкъщи и да пита как са двамата му синове. Той открито подкрепя гей браковете и осиновяването на деца от гей двойки, припомня Ройтерс. 




Касапинът от палестинските бежански лагери Шабра и Шатила Ариел Шарон е първи братовчед на комунистическия садист Ернесто „Че“ Гевара. Неговият баща бил брат на майката на латиноамериканския сатрап, който е получавал наставления от Адолф Хитлер. Колко невероятно, нали? Но е факт.

CHE GUEWARA WAS A JEW

Майката на Че Гевара е руската еврейка Соня Шейнерман, която се омъжва за Ернесто Гевара Линч и променя името си на Селия де ла Серна. Евреинът (по майка) Ернесто Че Гевара на 25 Февруари 1965 пристига в Израел за първи път. В началото на март 1965 Ернесто Че Гевара среща в Тел Авив брат си, ръководителят на отдела за военно обучение на Генералния щаб на израелската армия, генерал-майор Ариел Шарон, който е командир на ескадрон 101 - Черните ангели, еврейска терористична войскова част. Инструкциите към Че Гевара са сеене на хаос и смърт под революционен претекст, нещо като повторение на Октомврийския еврейски преврат в Русия от 1917 г.
 

 Комунизмът е ционизъм. Няма добър комунист. Както е известно, комунистът не е човек. Логично следва, че не е възможно Обама, Оланд, Меркел, Путин, Камерън, Ципрас и останалите болшевики – предатели на своите народи – изобщо да са човешки същества. 




Идеята на класическият капитализъм е ИНДИВИДЪТ с ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ.
Идеята на социализъм и фашизмът е държавата(обществото). 



През 1971 година Гари Алън стига до неизбежната констатация за бъдещето на САЩ:
„Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит. Тогава планът на заговорниците от най-вътрешния кръг е да социализират Съединените щати, а не да ги комунизират.“



Ето къде е скрита основната измама! Голямата, „великата“ лъжа, както е по Тяхному. Те – интернационалното левитско Братство – се стремят към единна социалистическа или комунистическа държава на планетата. Фразеологията няма никакво значение и не променя съдържанието на плана. Тя ще представлява онова, което Зиновиев включва в своята формулировка на комунизма:
„… Тип „обществена формация” със закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане.“



Наличието на многопартийна система, която е такава само външно, но не и по същество, е друг елемент на същата огромна измама – ако ще ви е по-добре – заблуда!

Преди около 45 години Гари Алън е допускал, че тенденцията би могла да бъде променена. Почти тридесет лета след неговата кончина действителността опроверга надеждите му. А ако желае да оцелее и да живее при свобода, човечеството е длъжно да намери път за завръщане към благоразумието.




Като младеж и кубинецът-маранос ФИДЕЛ КАСТРО РУС е бил ревностен почитател на Новия ред в Европа, налаган от Фюрера... Фидел Кастро бе НАЦИОНАЛИСТ и РОДОЛЮБЕЦ, ако проучим внимателно реформите му в Куба ще стигнем до този извод единодушно - той накара американските МУТРИ /от КОЗА НОСТРА/, скучаещите безделници-милионери - янки и тайните служби на САЩ да си плащат за казината, за развъждането на наркотици или транзитния им транспорт от Южна Америка до Флорида.., прекрати прането на мръсни пари в кубински частни банки..., осигури ЗАЕТОСТ за всички, които искаха да работят.., преквалифицира ПРОСТИТУТКИТЕ в СЕКРЕТАРКИ и обратното..., ограмоти народа си..., раздаде имотите на Католическата църква на безимотните селяни, осигури достъпно и качествено здравеопазване за трудовата класа..., но получи единствено помощ от СЪВЕТСКИЯ БЛОК, и, щом я получи, бе наречен 'комунист'...
Да си припомним, че КАСТРО пусна мухата в главата на разглезеното богаташче ЧЕ ГЕВАРА, да ходи да прави революции в Ангола и Боливия., а самият той се зае да "служи" на народа си... Ако не си спомняте, да ви припомня, че основният лозунг на кубинската революция все още е "PATRIA O MUERTE" /'Родина или смърт' - а на нашето ВМРО не беше ли: 'Свобода или смърт'!?/ Можем само да похвалим ФИДЕЛ ( 'Семпер фиделис', от лат. - 'винаги верен', девиз на Академията на ВМС на САЩ, но освен ВЕРЕН, е и ОБЕЩАН - 'терра фиделис', примерно, е и 'земята на верните', но също и "обетованата земя"), че не допусна зараждането на КУЛТ към личността му.., въпреки че е нормално да винаги да има недоволни от всеки политически режим...


Koй е Eрнесто Гевара де ла Серна ?



Куба “един от последните концлагери”. 




В началото на януари миналата година за представяне на книгата ”Империя на терора” в Атина на посещение бе Алехандро Кастро - синчето на президента на Куба - Раул Кастро.Във всички изяви пред гръцките медии Алехандро Кастро успя да подчертае,че посещението му не е политическо, въпреки че журналистите го свързват с топлите отношения между СиРиЗа и управляващата партия в Куба. 




Еврейчето Алехандро Кастро е един от най-влиятелните политици и военни в Куба. Той е полковник в министерството на вътрешните работи, макар че по образование е инженер с магистратура по международни отношения. Той пристигнал в Гърция по покана на местната филмова компания New Star, която издава на гръцки език неговата книга „Империята на терора”, издадена за пръв и единтвен път през 2009 от кубинското министерство на вътрешните работи. 




На специално организирана пресконференция в началото на посещението си в Атина Алехандро Кастро изразил благодарностите на Куба към гръцкия народ за солидарността му, спомогнала за завръщането на петимата кубински затворници, прекарали повече от 16 години в американски затвори. „Това беше една победа не само на кубинския народ, а и на всички народи, които със солидарността си подкрепиха искането да бъдат освободени тези герои, чието единствено деяние бе, че се бореха срещу терора на САЩ”.



Той подчертал, че Куба се противопоставя на всеки вид тероризъм, както и че борбата срещу него трябва да се води само с политически средства. „Ние в Куба осъждаме вчерашното въоръжено нападение в Париж и сме категорични, че тероризмът трябва да се обори по най-категоричен начин. Но още по-лошо е, когато терористичните актове се подкрепят от държави, както например прави САЩ в нападения срещу Куба. Не е възможно да се провеждат глобални кампании срещу тероризма като тази, която започна Джордж Буш-син и предизвика много жертви, а в същото време в САЩ да живеят на свобода поне 50 души, организирали терористични нападения в Куба. Това е едно противоречие, което не може да продължава”,



Посещението на Алехандро Кастро в Атина съвпада с фестивала на кубинското кино, който се организира в кино Studio New Star Art Cinema от 8 до 14 януари по повод навършването на 56 години от Кубинската революция. Предположението, че Йудеите може по някакъв начин да бъдат ангажирани в опит за дестабилизиране на САЩ като вече умиращо животно и една добре заслужена смърт носи някаква валидност. Въпросът, който обаче, е какво ще донесе края на света по-свободен, или един поробен свят и кой иска да контролира всичко и всички? 
 

 "Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред"




ПРОТОКОЛ №9
ЮДЕИТЕ ДЪРЖАТ В РЪКА ВСИЧКИ ОБЩЕСТВЕНИ СИЛИ.

В действителност за нас няма препятствия. Нашето свръхправителство се намира в такива особено благоприятни условия, които са дали основание да го наричат с динамичната дума – диктатура. Аз мога с положителност да заявя, че в сегашното време ние сме законодателите; ние определяме състава на съда и ние раздаваме правосъдието; ние наказваме и помилваме; ние седим на водаческия кон като повелители на всички войски. Ние управляваме със силна ръка, защото държим в ръцете си и остатъците на разнебитената гоевска общественост, която някога е била силна, но сега покорна нам. Ние държим в ръце необузданите честолюбия, ненаситната алчност, безпощадното отмъщение и злобната ненавист.

ЮДЕИТЕ СЪЗДАВАТ РАЗЕДИНЕНИЕТО И ПОДРИВАТ ОСНОВИТЕ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ.

От нас изхожда всесковаващият терор. Ние имаме в услуга хора, представляващи всички мнения и всички доктрини: монархисти, демократи социалисти, комунисти и всякакви утописти. Ние сме впрегнали в работа всички и всеки един подкопава последните остатъци на властта, старае се да срине всички установени порядки. Всички държави, измъчени от неуредици, искат покой. За да имат мир, те са готови да пожертват всичко. Но ние няма да им дадем мир, докато те открито и с покорност не признаят нашето интернационално свръхправителство.
Народите пищят и искат разрешението на социалния въпрос посредством международни съглашения. Разпокъсаността на партиите хвърли народите в наши ръце, защото за водене на партийни борби са необходими пари, а всичките пари са в нашите каси. 




"Десните" са републиканците("Слона"), а левите-демократите("Магарето").Циониста болшевик(което е едновременно и десен и ляв, "оксиморонен"), но и "нео-либерал", заема функция в Ционизма като "катализатор" на левите процеси на деструкция в обществото с цел "гео-стратегия чрез социален инжинеринг", неговият "либерализъм" и "демократизъм" е подстрекателен към деструкция и обслужващ ре-аранжиране на хаоса от страна на ционистите. "Републиката трябва да падне"/The republic must fall(чрез "демократични средства", "смени в конституцията", т.нат.), чрез поредица от нео-либерални манипулации на масите с цел извършване на революции за сваляне на правителства, които не изпълняват по "Протоколите"(на ционистите) директно. Целта е народът сам да си сваля "гоевските правителства"(дори и чрез избори) без да забележи КОЙ дирижира цялата бутафория, да се измори и да признае ЕДИННО СВЕТОВНО УПРАВЛЕНИЕ, под егидата на Ционския Цар и да си приеме доброволно робството. Но, коя е "републиката" в САЩ и по света?- Тя е конституциирана от масони, които днес се управляват от юдеи(както пише в "Протоколите на ционистите", че "ционистите са създали, контролират и ще унищожат масоните на даден етап към Ционското тотално господство").В такъв аспект, бутафорната игра на "парламентаризъм" напр. в САЩ е, че "консерваторите"(републиканци) са юдеи и генерират агенти, които играят "либерални"("демократични, "народни", "реформаторски") игри("стратегии"), присъщи за своята "опозиция" и така насочват масите към "правилната" посока. Т.е. "о-позицията" е контролирана от Позиционера. За това се казва, че няма значение дали е "републиканец" или "демократ" в САЩ- все плутокрацията(като интрументариум на ционизма)управлява политическия живот в САЩ, известен като "корпоративизъм, монополизъм". Т.е. интересите на СРЕДНАТА КЛАСА не са защитени и така ЦИОНИЗМА контролира масите, превръщайки ги в ПРОЛЕТАРИИ(безимотни и безправни лумпени, готови на революционни действия и манипулация по всяко време). Какъв е сценария на ционистите
за скапване на човечеството и света?

Лансират се и се финансират("finance", "fiscal" иде от Lat.-"finis"/Fr.-"fin"="край","завършвам") неолибералите и крайните елементи под слогана "Power to the People".

Така ескалира екстремизма и хаоса, а в последствие - СЪЩИТЕ тези ционисти, които така щедро и "прозрачно" финансират такива като Ципрас които да "пръскат плюнки от демокрацион", но идват на по-късен етап с желязната сопа("irod rod"), както е обещано за "Синът Давидов" в юдео-ционистката доктрина. Властта се централизира във все по-тесен кръг "богоизбрани", а масите все повече се лумпенизират, до момента на превръщането им тотално в добитък, който сам да си изисква робството в кошарата. "Неотдавна нашият народ даде на света нов пророк. Той има две лица и носи две имена: едното е Ротшилд - лидер на всички капиталисти, а другото е Карл Маркс(Мойсей-Леви Мордехай) - апостол на тези, които искат да унищожат всички останали."
Блументал< Blumenthal, Judisk Tidskrift, 57 Sweden, 1929

"Някои го наричат марксизъм. Аз го наричам юдеизъм."
Равин Стефан С. Вайс
The American Bulletin, New Уоrk, May 15,1935<

"Марксизмът, за който вие казвате, че е най-жестокият противник на капитализма*, е свещен за нас по простата причина, че той е една от необходимите ни противоположности.
Тези два полюса ни принадлежат, и ние сме тяхната ос.
Болшевизма и интернационализма утвърдихме ние.
Тези две доктрини принадлежат на две социални системи. Те са единни в намерението си да променят света - от горе чрез контрол на богатството, и от долу - чрез революция."
Еврейски банкер от The Compt de Saint Aulairein Geneve Conte la Paix Libraire Plan, Paris, 1936

Международната революция и международните финанси работят заедно и много усърдно. Те са двата фронта на еврейския интернационал. Оттук следва, че съществува ционистка конспирация срещу всички нации.

ReneGroos Le nouveau Mercure, Paris, May 1927

-----
* разбирай "кабало-капитализма" на Ротшилд(в Европа) и Рокъфеллър(в САЩ)-династиите от ~1800 г. до сега. Докато при класически капитализъм на Адам Смит важи формулата "Пари-Стока-Пари прим", то при Ротшилд формулата е "Пари-Пари прим-Пари сконд...." и цели "контрол над гоите(всички неевреи)" и възтържествуване на Ционския Цар на земното кълбо.


Псалми 2:9
Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

Откровение 2:27
(и той "Ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове", -) както и Аз получих от Отца Си.
Откровение 12:5
И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.
Откровение 19:15

Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.




"От нас произхожда всесковаващият терор"

Разрушаване, функциониране и структуриране на Вселената.

Космологията на индийския атомизъм предлага множество варианти на създаване и разрушаване, функциониране и структуриране на Вселената. Тяхното детайлно изследване и описание едва ли може да бъде предмет на настоящата работа, още повече като се има предвид обстоятелството, че всяко изследване, посветено на историята на индийската философия, съдържа в една или друга форма, разгърнато или имплицитно, изложение на космологическите идеи в Древна и Средновековна Индия.

От друга страна, ние се убедихме, че философията на индийския атомизъм снема в рационален вид проблемите на индийската философия въобще. Затова космологията на индийския атомизъм е до голяма степен идентична с космологията в рамките на индийската философия.

Нашата задача ще бъде не позитивното (и конспективно) изложение на космологическата проблематика, така както тя се е решавала в хода на културното и духовното развитие в Индия, а осъществяването на проблемен анализ на културно-историческите модификации на връзката между космология и атомизъм в индийската философия.

Те, от своя страна, са предметно обусловени от няколко взаимосвързани идеи, които, разглеждани в съвкупност, дават достатъчно обхватна представа за съдържанието и основните тенденции в развитието на собствено атомистичната космология. Такива са на първо място идеите за цикличността на космологическия процес, за ролята на телеологическите аргументи в построяването на атомистичната картина на Вселената, за микро-макрокосмическите съвпадения, както и идеята за съществуването на множество светове.

Космологията е била винаги в съседство — за добро или лошо — с митологията, която оказва чувствително влияние дори върху съвременните представи за Вселената. И ако митологическите образи на древните отдавна са заели мястото си в пантеона на културната история, съвременното мислене все още не може да се освободи от митологическото очарование на непрестанно умножаващите се космологически теории.

Космологията, затова, е рационалната митология на съвременния учен. В нея понякога парадоксално си дават среща строгата логика на математическото мислене и развихрената фантазия на древните жреци. Това странно единство обаче не е свидетелство за ексцентричността на модерните космолози, а за фундаменталното единство на човешкия разум, за единството на тези рационално и емоционално-знанийни структури, които са лежали и продължават да лежат в основата на човешкото познание на действителността, за единството на човешкия дух както в регионално, така и във времево отношение.

Изменяли са се методите, средствата и спекулативният (наблюдателен) инструментариум за изследване на Космоса, но удивлението пред чудото на Вселената е останало същото. За философията това е от особена важност, защото философията започва с учудването.

Затова, без да се лишаваме от правото да философствуваме, не трябва да се учудваме, че между космологията на индийския атомизъм и съвременната теоретична и наблюдателна космология има редица общи или просто сходни черти. На част от тях ще обърнем специално внимание в хода на по-нататъшното изложение.

            

Един ден на Брахма се нарича калпа= 4,320,000,000 земни години.
Тя е съставена от 1000 йуги = 71 маха-йуги = 14 манватари.
"Нощта на Брахма" има същият период.
Брахма живее 100 такива години(311.04 трилиона земни години) и умира.
(влиза в "Утробата на Вишну")
С това "умира" и Вселената, чакаща ново проявление от Маха-Вишну.
Възраста на земята/Спекулация с невежеството от нагите

Според традиционната индуистка представа организираната вселена е периодично явление. Интервалът между възникването и унищожаването на света се нарича калпа и се равнява на един ден от живота на Брахма. Изразен в години, той е равен на 4,32 млрд. години. Този период е разделен на 1000 махаюги, а всяка махаюга (голяма епоха) се състои от 4,32 млн. години, разпределени в четири различни по времетраене юги (крта, трета, двапара и кали), съдържащи съответно 4800, 3600, 2400 и 1200 божествени години (една божествена година е равна на 360 човешки години).

По такъв начин Вселената „възниква“ на всеки 8,64 млрд. божествени години, съществува през първата половина от това време и се намира в дисперсно състояние през втората част, която съответно се нарича космическа нощ на Брахма.

          

За ранната индуистка космология съществуването и несъществуването на света са в сравними темпорални пропорции. Различията между школите са главно от функционален характер. Няя-Вайшешика и Мимамса смятат, че в космическата нощ световната материя се намира в хаотично състояние, нерегулирано от никакви физически закони.

Самкхя-Йога и Веданта разглеждат космическата нощ като абсолютно равновесно състояние на праматерията. Малко по-различен е моделът на будистката космология от този период. Тя се придържа към цикличността в развитието на Вселената и предполага наличието на четири неизмерими калпи. През първата от тях светът е напълно разрушен, или по-точно се намира в процес на разрушаване, през втората пустотата преобладава, през третата светът се изгражда отново, а през четвъртата съществува.

Будистите приемат и съществуването на шест вътрешни периода (антаракалпа), чиято продължителност варира от 10 до безброй много години. Почти същата идея отбелязахме и у Джайна, за която колелото на вселенското време има шест възходящи и шест низходящи спици, съответствуващи на увеличаващите се и намаляващи световни епохи.

Така или иначе, космологията на индийския атомизъм има това голямо преимущество, че работи с представата за една пулсираща вселена — ако не пространствено (макар че тук трябва да си спомним свиващото се пространство на Ведите и Джайна), то поне темпорално и функционално-органично. Сезонната цикличност на процесите в природата е тази емпирична основа, върху която се развива идеята за периодичността на космическите процеси.

          

Човекът и земната природа са част, органичен елемент във всеобемащото единство на Космоса. Телесното единство (интегралност) на човека в неговия сегашен живот е анатомо-физиологическа предпоставка за бъдещите реинкарнации, превъплъщения, на неговия Аз (атман) не само в рамките на този свят, но при известни условия и в пределите на всяка една от следващите появяващи се и изчезващи вселени.

От чисто физическа гледна точка тялото на човека е съставено от атоми (на една от елементните стихии), които са подчинени на универсалния закон за съединяването и разединяването. Доколкото атомите са вечни минимуми на материята, би могло да се каже, че не само трансценденталното Аз на човека е вечно (в качеството си на субстанция), но и неговото тяло — макар и в снет вид — притежава характеристиката вечност.

Под формата на атоми то преминава от прераждане в прераждане, от цикъл в цикъл и от една вселена в друга. Технологията на този космологически трансцензус обаче е различна и зависи от особеностите на онтологическата схематика, както и от съответните културно-исторически традиции, господствуващи в една или друга школа.

Естествено е да се предположи, че космологията на дадена атомистична школа ще зависи от типа паринама-вада или арамбха-вада, доколкото въпросите за атомния синтез до голяма степен обуславят и решението на редица космологически проблеми. Това, което обединява различните варианти на паринама-вада и арамбха-вада, е техният безусловно еволюционен характер, когато те бъдат направени предмет на космологически анализ.

И наистина, от гледна точка на космологията по-съществено е да се установи дали Вселената се развива или е неизменна, а не да се правят опити да се реши дали тя е изградена от атоми или от по-тънки конституенти (този въпрос, от своя страна, е централен за физиката). В този смисъл е безпредметно също да се спори дали светът първо се е разложил на съставните си елементи и едва след това се е оформил като завършено цяло, или обратно.

След като веднъж сме приели вечността на материалната субстанция (било то под формата на прадхана или под формата на многочислени атоми), безсмислено е да търсим формулата на абсолютното първоначало, още повече при убеждението, че тя е кодифицирана в свещеното писание (Ведите) и по-специално в представата за великото космическо яйце.

От астрофизична гледна точка е може би интересно да се отбележи, че космическото яйце, по мнението на Прашастапада, е изградено не от нещо друго, а от атомите на земята и атомите на огъня, които се намират в изключително кондензирано състояние (ПДС, § 40). Тази идея е пръв исторически предшественик на съвременната представа за първичната космическа свръхтежка капка.

Изграждането (сршти) и разграждането (пралая) на света е тема, на която се обръща неизменно внимание в рамките на философията на Няя-Вайшешика. Според Парамартха (499 — 569) разграждането на света се извършва по два начина, първият от които се нарича антара-самварта, а вторият — теджах-самварта.

Това свидетелство е особено ценно, защото с него фактически се дава ясно да се разбере, че ранната Вайшешика е обсъждала такива варианти на разграждане, които в най-общи линии — съобразявайки се с названията, приведени от Парамартха — могат да бъдат обозначени като интерналистки (антара означава вътрешен) и термален (теджас означава огън, светлина, енергия).

         

  Битката на Титаните за Времето

Следователно в едни случаи пралая се разглежда като естествен, вътрешно присъщ процес на разграждане на света, а в други — като процес на принудително външно унищожение. Очевидно, в случая с принудителното разграждане не е минало без определено въздействие от страна на ранната будистка космология. От друга страна, първият тип разпадане на света се измерва в числа от арсенала на будистката космология — той трае 300 000 коти (коти = 10 млн. години), които са разпределени в три калпи:

а) I калпа — огнен свят;
б) II калпа — воден свят;
в) III калпа — свят на вятъра.

Всяка калпа (равняваща се фактически на една голяма космическа ера) светът бива унищожаван от един от съответните елементи-стихии. По време на разпадането всяко голямо тяло се разгражда на съставните си атоми и пребивава в такова разпръснато състояние, докато адршта (или дхарма и адхарма) не даде съответния импулс за рекомбинация на атомите.

В първата си част тази представа е сродна на будистката, изложена в Локапаннятти ХV.А. Според космологията на ранните будисти двадесет и четири малки космически ери правят една голяма космическа ера. През една от ерите светът отива към разрушение, през друга космическа ера светът отива към възстановяване, през трета светът е в състояние на разруха, и през четвърта — в състояние на ненакърненост.

Всички те, според Буда, траят по една асамкхея. Той твърдял също, че има три типа разрушение: разрушение чрез огън, разрушение чрез появата на допълнителни слънца в небето — след петото водата в океаните се изпарява, след шестото космическата ос на света — Сумеру — започва да изпуска дим, след седмото Сумеру е обхваната от пламъци, които разрушават и дворците на Брахма. „Такъв е древният закон (на света).

акава е крайната точка, достигната от разрушаването на материалния свят. По време на останалите двадесет малки космически ери хилиокосмите (ансамбли от 10 хил. свята) остават празни, проникнати от сенки и разстройство“ (Локапаннятти ХV.А, с. 172). Идва време обаче, когато светът се възстановява.

Защото възстановяването, смятат будистите, е в природата на нещата. Законът на нещата е такъв, че светът трябва да бъде възстановен посредством извеждането на четирите махабхути на материалните агрегати (рупа-скандха), от които постепенно се изграждат палатите на Брахма. Този процес се ръководи от действията (карма), акумулирани от съществата по време на предишните им съществувания (по-късно ще видим, че точно такава е представата и на Няя-Вайшешика).

Според будистите именно карма, силата на акумулираните действия, е последното основание, непосредствената causa efficiens за възстановяването на материалните елементи, а следователно и за активизирането на атомите, от които са изградени „палатите на Брахма“, т.е. в крайна сметка светът. Вторият тип разрушаване започва, както и предишният, с унищожаването на всички живи същества, в резултат на което Великият Брахма остава сам в хилиокосма. След това заваляват проливни дъждове, които разрушават дори планината Сумеру и покриват цялата земя.

Изчезват не само елементите на земята, но и елементите на огъня и вятъра. Дворците на Брахма се разрушават. Всичко, което е било съединено и събрано по силата на карма, бива разединено и разпръснато (Локапаннятти ХV.В). Механизмът на последният тип разрушаване — чрез вятър — заслужава да бъде описан по-подробно поради факта, че тук става дума за разрушаване на самия космичен континуум: „Настъпва времето, когато се осъществява второто разрушение: разрушението на космическия континуум.

По това време задухват мощни ветрове. В следствие на това вятърът вдига в космоса камъните на тази земя, големи колкото дланта на ръката, и ги разрушава. Той запокитва в пространството скали, големи колкото подноси за ориз, големи като рогозки, големи като села и полета, и ги разрушава. След това той вдига в пространството високите сто йоджана върхове на Сумеру, царя на планините, строшени от голямата маса вятър, и ги разрушава.

Вдигнал в пространството върховете, високи двеста йоджана, триста йоджана, четиристотин йоджана, петстотин йоджана, той ги разрушава. По външните планини на Сумеру стихията на вятъра се развилнява. Масата на водата се разлага до по-низшата маса на вятъра (въздух, газ).

Вятърът вдига тази земя в Космоса и я разрушава... повдига голямото море и Сумеру, царя на планините, и ги разрушава. Масата на земята изчезва. Масата на водата изчезва. Масата на огъня изчезва. Областта на Брахма престава да съществува. Небесният палат на Брахма е разрушен.

Това, което е било събрано от силата на карма, изчезва. И вятърът престава. Небесният палат на Брахма, огромен, просторен, блестящ, приятен на поглед, очарователен, е разрушен, а също и областта Брахмалока на Брахма. Такъв е древният закон на света. Такава е крайната точка, достигната от разрушаването на световния континуум“ (Локапаппатти ХV.С).

* * * * * * *
Въпреки значително по-високата степен на натурфилософска рефлексия, демонстрирана от мислителите на Няя-Вайшешика, тяхната представа за космическите периоди малко се отличава от космодеструктивните видения на ранните будисти, изложени в концепцията за трите „космически революции“. Според Прашастапада, който излага каноничните възгледи по този въпрос (ПДС, § 40) — макар те да не се съгласуват с възгледите на Канада, особено що се отнася до ролята на Брахма в непрекъснатия процес на космическите кръговрати, — разрушаването на света означава окончателно разрушаване и на четирите материални субстанции — земята, водата, огъня и въздуха.

Това положение може да предизвика известни недоразумения, тъй като според Канада субстанциите са вечни под формата на атоми и невечни под формата на агрегати. Възниква закономерният въпрос какво трябва да разбираме под субстанция (махабхута), когато трябва да уточним основните етапи в разрушаването и изграждането на света, т.е. когато субстанцията се разглежда не от метафизическа, а от космологична гледна точка.

Ако приемем, че субстанциите се разрушават заедно с установяването на космическата нощ, тогава ще трябва да се съгласим, че атомите — чиято вечност е безспорна — загубват субстанциалните си различия и се превръщат в недиференцирани минимални структури на първичната материя. Но това е позицията на Джайна, затова правилно би било да се предположи, че атомите запазват субстанциалната си определеност дори и в епохата на космическия хаос.

Сами по себе си атомите обаче не могат да бъдат причина за разграждането на организирания свят, защото те притежават постоянен набор от качества и действия, изхождайки от които не е възможно да се обоснове и космологически да се мотивира началото на пралая. Този пропуск на ранното учение създава благоприятна почва за активизирането на определено теологически аргументи в рамките на по-късната космология на Няя-Вайшешика.

По мнението на Прашастапада светът започва да се разрушава в края на стогодишния период от живота на Брахма (съответно измерен в цифрите на „божествената“ хронология). Причините за това не са от областта на естествената необходимост, а от сферата на божествените събития — именно по това време Брахма достига своето освобождение, а великият бог, господарят на вселената (Махешвара), пожелава разрушаването на света, за да може да предостави отдих на многочислените живи същества от уморителния кръговрат на самсара (колелото на превъплъщенията).

В резултат на това адршта (невидимата сила) престава да проявява активност, което се отразява на активността на субстанциалните души (атман), а също и върху битието на телата, материалните органи и обекти, които сътрудничат с нея (ще напомним, че Канада приема адршта за трансцендентален феномен само защото не може да бъде обяснена със средствата на перцептивното и рационално познание, а по-точно, не може ад бъде вписана в структурата на физическото обяснение на действителността; при него обаче адршта не е нито отделна субстанция, нито още повече категория — тя е просто необяснен феномен, чиито функции са чисто натуралистични). По-нататъшното разграждане на света следва в общи линии схемата на атомния синтез, само че в обратен ред. Желанието на Махешвара предизвиква съответно действие в атомите и душите, което води до разрушаване на връзката между атомите и душите. В резултат на това възниква качеството разединение, което води до унищожаването на телата и органите, докато не останат само свободни атоми.

С това се обяснява разграждането на органичните тела, притежаващи душа, т.е. намиращи се в контакт със субстанцията атман в нейните плуралистични модификации. По същия начин се извършва и разграждането на материалните обекти, изградени от земя, вода, огън и въздух.

И така, атомите като последни материални субстанции остават окончателно разделени. Същото се отнася и за душите, които изпълнени със съответната доза дхарма и адхарма (в зависимост от делата си в предишния космологически цикъл), остават в покой за следващите сто години от хронологията на Брахма (по-нататък ще видим, че от „терагалактическа“ гледна точка този процес не е еднороден: в необятната вселена съществуват множество региони, които пребивават в състояние на пралая, и други, намиращи се във фазата на нормалното съществуване на нашата вселена).

Накратко, през периода на разграждане на материалния свят трите всепроникващи, вечни и неизменни субстанции — акаша, пространството и времето — престават да изпълняват (Прашастапада смята, че това става по волята на Махешвара) посредническите и индивидуализиращите си функции, което довежда до невъзможност за космокреативно съединение между атомите на четирите елементни субстанции, а също между тях и душите.

Множеството атмани обаче запазват „ретрибутивните“ си функции под формата на определени предразположения (самскара — склонност, клинамен, космологична интенционалност), които се конституират от съотношението между дхарма и адхарма. Точката на поврат се полага от активизирането на ретрибутивната сила на дхарма и адхарма посредством импулс от страна на адршта, която, от своя страна, играе ролята на ретранслатор на божествената воля.

           

В следствие на това душите отново получават възможност да се съединяват с атомите. Именно този контакт с пребиваващите в безпорядъчни вибрации атоми задава в тях насоката на едно напълно определено „конструктивно“ движение, което довежда до започването на процеса на комбиниране на атомите и образуване на първите космологически агрегати. Обратното движение на първоматерията към нейното органично-космологическо състояние минава през десет последователни степени:

1. Съединяване на душите с атомите, което е възможно само чрез съответно движение. Този етап следователно съдържа и няколко предварителни „под-етапа“, които осигуряват на изхода „свързване“ на душите с атомите: а) волево напрежение от страна на Махешвара; б) активизиране на адршта, привеждане на акаша, пространството и времето в „космологическа готовност“;

в) придаване на субстанциите на импулса за действие, което довежда до съединяването на атомите и душите. При това съединяването не трябва да се разбира като нещо реално, каквото е например свързването между два атома, а като създаване на възможност за органично-конструктивни движения. Душите придобиват свойството да организират материалните атоми в завършено космологическо цяло (СВМ IХ, с. 54).

2. Втората степен се характеризира с началото на комбинативния процес между атомите. Особеното тук е, че се задвижват не всички атоми, а само атомите на въздуха, което позволява на определени двойки да се съединяват в бинарни атоми.

3. Следващата космогонична степен фиксира окончателното оформяне на елементната стихия (махабхута) на вятъра, която постепенно запълва пространството.

4. В средата на елементния вятър се инициира комбинирането на атомите на водата.

5. Възниква елементната стихия на водата, която формира великия океан на вселената.

6. В този океан започва и съединяването на атомите на земята, чиито двойни (двянука) и тройни (трянука) комбинации създават предпоставките за оформянето на елементната стихия на земята.

7. Окончателно се консолидира елементът земя (пртхиви).

8. В стихията на водата започва и комбинирането на атомите на огъня. Водата (или водородната стихия) се схваща като своеобразен гарант за синтезирането на огнената стихия, доколкото ограничава разрушителната мощ на огъня и не му позволява да даде ход на деструктивния процес.

9. Елементната стихия на огъня, сдържана от водата и земята, в известен смисъл може да се разглежда и като катализатор на космологическата еволюция, довеждаща до възникването на емпиричния свят.

10. От атомите на огъня, смесени с атомите на земята и регулирани от стихията на водата, възниква великото космическо яйце, което при увеличаването на каталитичните функции на огъня избухва и поставя истинското начало на емпиричната вселена. Душите се съединяват с телата и отново започва вечният кръговрат на преражданията.



В тази общо взето натуралистична схема твърде странно и изкуствено звучи положението за двойното съединяване на душите и атомите — веднъж на трансцендентално-метафизическо равнище и втори път — на космологико-емпирично. Чисто теологическите аргументи на Прашастапада и на Шридхара обясняват повече вечността на атомите, отколкото механизма на космологическо взаимодействие между атомите и душите.

В това отношение значително по-информативна е дискусията за величината на атмана, изложена на страниците на Сядвада-мапджари. Глава IХ от това произведение е озаглавена „Учението на Вайшешика за размерите на Атман“ (СВМ, с. 52-55). За нас този анализ представлява несъмнен интерес, тъй като критиката на учението на Вайшешика за душата е дадена в тясна връзка с разработването и плодотворното разширяване на философско-космологическите аспекти на атомистичната доктрина.

Главните аргументи на Вайшешика в полза на вездесъщността (и всепроникващата природа) на атман се свеждат до космологически и чисто физически съображения. Ако атман беше лишен от вездесъщност, космическият еволюционен процес нямаше да започне въобще, тъй като не би имало едновременно свързване с атомите, които се намират в други региони на пространството.

Това е една изключително важна забележка, защото хвърля светлина върху някои неясни въпроси в космогонията на Вайшешика. Оказва се, че атомите не се свързват последователно или едновременно в ограничени пространства (както би могло да се заключи от безкрайно малките им размери и практическата необятност на Космоса) — едновременното свързване на атомите е задължително условие за привеждане в движение на огромната машина на Космоса.

Хипотетичното съществуване на Махешвара не е в състояние да обясни едновременността на първите синтетични космологически процеси, нито пък това може да стори адршта — великият владетел на вселената и невидимата сила адршта не са понятия, които биха могли да бъдат вписани в изключително прецизно изработената категориална систематика на Няя-Вайшешика.

Ето защо, изхождайки именно от строгата логика на категориалната еволюция в школата, би следвало да се предположи, че функциите на космологически инициатор и координатор ще бъдат приписани на категорията атман — вечната и всепроникваща субстанция. Нещо повече, в интерпретацията на Маллишена привържениците на Вайшешика твърдят, че ако душата не бе всепроникваща, нямаше да има и последващо свързване на атомите, което означава, че не биха възникнали и по-сложните агрегати.

А след като не възникнат по-сложни агрегати, естествено е да се предположи, че няма да възникнат и органичните тела, а между тях и човешкото тяло. Следователно отричането на вездесъщността на душата означава невъзможност човекът да съществува като висш биологически организъм. Но доколкото човек все пак съществува, очевидно душата (атман) като вечна субстанция трябва да бъде всепроникваща.

По такъв начин човешкото съществуване сега налага определени ограничения върху началните фази в еволюцията на Вселената. Заедно с това съществуването на човека сега предполага наличието на една изотропна и еднородна вселена — изотропността и еднородността на вселената са функция (макар и не в материален смисъл) от вездесъщността на атмана. Този тип разсъждения ни довежда плътно до аргументацията, характерна за разпространения в съвременната наука антропен космологически принцип.

Изложеното по-горе схващане на Вайшешика заслужава специално внимание, тъй като позволява да се изгради една сравнително цялостна представа за философския атомизъм на Няя-Вайшешика. Още по-голямо значение то има за изясняването на някои изключително важни въпроси от метафизическо и космологическо естество.

На първо място следва да се постави въпросът за източника на движение на атомите. От изложеното стана ясно, че материята и източникът на нейното движение се схващат като различни субстанции (атоми и души). Не казваме просто движение, а източник на движение. Според някои основополагащи концепции на Вайшешика атомите се намират в непрекъснато движение, което бе отбелязано като париспанда.

Вибрациите, или кръговото движение на атомите, е неделимо от тяхната същност, следователно в нашия случай не става дума за движение въобще, а за особена форма на движението, която позволява на атомите да „пристъпят“ към космологическия процес на комбинация и рекомбинация.

И така, душите, разглеждани като метафизически субстанции, са източник на постоянни импулси (в периода на прехода от пралая към сршти), които трансформират собственото въртеливо движение на атомите в универсално космосинтетично движение.

Това обстоятелство е от особено значение, тъй като нито Канада, нито Прашастапада пред­ставят смислено обяснение на причините за задвижването и съединяването на атомите, което да се съгласува с физикалисткия настрой на доктрината. Привличането на адршта, която има определен смисъл в рамките на натурализма, няма никакво научно значение, когато става дума за сферата на свръхемпиричните феномени.

Може, разбира се, да бъде възразено, че предложеното тълкуване на атман като неприсъща причина за възстановяването на атомистичната вселена също няма никакво научно значение. Това обаче съвсем не е така (особено когато придаваме по-разширен обхват на термина „научно значение“ и го разглеждаме като научен факт, концепция или хипотеза, които имат значение в рамките на определена теория).

Така например много от обяснителните модели в съвременната физика и космология вземат под внимание възможната (малка или голяма) роля на един съзнателен фактор в развитието на вселената. Според силната формулировка на антропния принцип (освен в тази форма антропният принцип съществува и в други свои модификации — като слаб, партиципационистки и финален) вселената съществува, защото ние сме тук, защото нашето съществуване сега и тук налага определени ограничения върху произхода и дори върху крупномащабната структура на вселената.

Според партиципационистката формулировка на антропния принцип, базираща се върху реалистична интерпретация на квантово-механичните парадокси и по-специално на парадокса Айнщайн—Розен—Подолски, никое елементарно явление не е явление, докато не се превърне в регистрирано явление. По такъв начин актът на измерване, твърди Дж.А.Уилър, има неотразимо въздействие върху бъдещето на вселената, защото упражнява това въздействие върху бъдещето на електрона.



По някакъв странен начин вселената, в която живеем, е партиципационистка. „Започвайки от Големия Взрив, вселената се разширява и изстудява. След еони динамично развитие тя поражда наблюдателите. Актовете на партиципация чрез наблюдение — посредством механизма на забавения избор — на свой ред придава чувствителна реалност на вселената не само сега, но и до самото Ј начало. Да се говори за вселената като за самовъзбуждаща се верига, означава още веднъж да се предположи партиципационистка вселена.“2

От друга страна, Маллишена дава да се разбере, че вездесъщността (всепроникващата природа) на душата не е просто резултат от развихряне на способността за метафизически спекулации и израз на стремежа към теологизиране на философията, а представлява концепция, която има да играе особено важна роля в атомистичното учение на Вайшешика.

            

Нашето следващо заключение е тясно свързано с предишното — за значението на импулсите, изхождащи от атман-субстанциите при трансформирането на потенциална енергия на движението в космологически кинетична, чиято главна задача е да интегрира и диференцира атомите в скандхи (агрегати). При това положение е напълно естествено главният упор да се прави върху изследването на механизма на природното цяло, върху законите, които разкриват съотношението между „частите“ му и разнообразните форми на тяхното движение.

Естествено е също (доколкото философията на Вайшешика полага основите на научната механика) анализът на типовете движение да е изместил временно вниманието от целостността на световните процеси, от плодотворната идея за тяхната еволюционна природа. Тези аспекти на „природознанието“ не намират отражение в системата на Няя-Вайшешика, а се разработват главно от Веданта, която слага ударение върху органичната тоталност за сметка на механизма на частите, и от Самкхя с нейното изключително по своята прецизност учение за интегралната еволюция на световното цяло и неговите системно-йерархични елементи.

При общата механистична тенденция на школата на Няя-Вайшешика учението за всепроникващата природа на атмана трябва да се схваща като опит за компенсиране на тоталния механицизъм с помощта на идеята за множеството субстанции (особен род изключително тънки механизми), които гарантират целостността на индивидуалните обекти.

Атман, следователно, е плуралисткият еквивалент на понятията за органична тоталност и диференциална еволюция. В определен смисъл атман може да се разглежда като метафизичен източник на интенционална (насочена към космологичното цяло) енергия. Той излъчва импулси, които трансформират вътрешноприсъщото вибрационно движение на атомите в енергия на космогоничното действие.

            

Причината за намесата на атман в чисто физическите процеси обикновено се обяснява с това, че атомите са лишени от съзнателност. По този повод Уддйотакара отбелязва следното: „Коя е материалната причина за света, след като живият Ишвара не е повече от инструментална [причина]? Твърди се, че такава [причина] са свръхтънките (парама-сукшма) атоми, изграждащи [проявените] субстанции... В какво се състои учението за фундаменталния Ишвара като причина?

Това учение е обяснено тук: прадхана, атомът и карма, управлявани от предходната дейност на съзнателната причина, се привеждат в действие поради това, че те не притежават съзнателност. Както притежаващият съзнание човек привежда в действие лишената от съзнание брадва, така и прадхана, атомите и карма, които са несъзнателни, се привеждат в действие; затова те също се регулират от съзнателна причина“ (Няя-варттика, с. 457).

               

Оказва се обаче, че и по отношение на съзнателната регулация Ишвара не действува в съответствие със собственото си желание, а в съгласие с действията на хората, които по този начин се превръщат в съдържателен източник на първичния съзнателен тласък, полагащ началото на сътворяване на вселената.

Ишвара следователно е само стимулираща причина, която е посредник между действията на хората във вселената, която вече е отмряла, и космогенеративните тенденции в атомите. В потвърждение на това е и изказването на Вачаспати Мишра, че „дейността на атомите като материална причина (упадана) е с оглед действията на хората; Ишвара е само стимулираща причина“ (НВТТ, с. 418).

По такъв начин Няя-Вайшешика остава вярна на механистичния патос на ранната школа, като съединява плурализма на учението за субстанциите (атомите, времето, пространството, акаша и множествения манас) с плурализма на системно-организиращите принципи (множеството атмани). Именно в това се състои и най-дълбоката връзка между учението за атман (психологията) и атомистичната космология на Вайшешика, която дава плод в идеята за нравствено-антропогенната регулация на вселената.

В заключение ще се обърнем отново към критиката на Маллишена, който дава още един пример за тясната връзка, съществуваща между космология, атомизъм и психология, т.е. учението за всепроникващата природа на душата: „Посредством всепроникващата природа на атман (душата, Аза като метафизическа субстанция) всички атоми [на вселената] са свързани с него (тялото на човека)“ (СВМ, с. 54).

Смисълът на това положение е, че всички атоми на материалната вселена се сближават едновременно и хармонично за изграждането на тялото на атман, с което се полага началото на емпиричното съществуване на вселената с характерното за него кармично превъплъщение, страдание и удоволствие, и стремеж за освобождаване от веригите на самсара. Атман следователно се схваща като принцип на универсалната връзка.

Ако задачата на манас беше, благодарение на неговите атомистични размери, да изпълнява тази функция по отношение на познанието, т.е. да свързва елементите на познавателния опит в органично единство, то функциите на атман надхвърлят рамките на познанието, вследствие на което той трябва да бъде определен като субстанция на универсалното свързване (Канада), или с други думи, като принцип на интегралната, органична цялост.

Подобно разбиране за атман разширява актуалните хоризонти на материалните взаимоотношение между природата и човека, защото му връща неподправеното усещане за цялостност, за единство със заобикалящата го действителност.

             

Сядвада-мапджари повдига и някои други интересни въпроси, хвърлящи светлина върху малко известни аспекти на атомното учение на Вайшешика. Ако предположим заедно с противниците на Вайшешика, че душата няма характера на всепроникваща субстанция и се опитаме да отнесем това твърдение към проблематиката на телообразуването (става дума за конституирането на тези тела, на които подлежи да се свържат с атман),

то ще трябва да се съгласим, че душата оказва стимулиращо въздействие само върху ограничен брой атоми, ако не и само върху един (всъщност това е позицията на Джайна, според която дживатман, или просто джива, в периода на разграждането на света заема пространството на един атом и,

следователно, началният процес на съединяване между атомите и душите би трябвало фактически да се тълкува като осъществяването на първична космологическа връзка между намиращата се в свободно състояние атомистична душа и един от окончателно диференциралите са груби атоми на пудгала).

Очевидно е заключението, че образуването на тялото в такъв случай ще бъде оставено на волята на случая, а според логиците на Веданта е въобще невъзможно при подобна постановка на въпроса. Причината за съединението на атомите в агрегати „не може да бъде съединението на атман и атом, защото съединението на две лишени от части субстанции не може да се осъществи в един атом на пространството (прадеша)“.

Съединението на два атома е също невъзможно, защото в периода на космическия разпад те са лишени от действия, следователно поради невъзможността за възникването на молекулата няма да възникне триадата и т.н., включително и тялото.     


      

Луната свети благодарение на отразената слънчева светлина. Когато слънцето залезе, луната е от полза при разкриването на формите. Когато слънцето изгрее, никой не се нуждае от луната, макар че бледият и силует все още се вижда на небето. По същия начин стоят нещата с ума и със Сърцето.
Рамана Махарши, "Скъпоценности от Бхагаван", гл.IX

Балкхара – Единното всемирно поле / Силата КИ на БААЛ/БЕЛ = КИБЕЛА = КАБАЛА

Балкхара – Единното всемирно поле 

Звукът „Б” от езика Бхаджа, е символ за най-висшето понятие от мирогледа Балкхара – Вселенският разум – Законът за единство и борба на противоположностите – Единният природен закон, който управлява всичко във Вселената. Той е недостижим за сетивата. До него маже да се достигне единствено чрез разума.
Звукът „А” от езика Бхаджа, е символ за понятието Поле от мирогледа Балкхара – Единното всемирно поле, чиято най-груба и видима част днес наричаме материя. Полето е съвременното понятие пространство и единствено от всички понятия от Балкхара е достижимо за сетивата и единствено чрез него се изявяват останалите понятия.
Звукът „Л” от езика Бхаджа, е символ за Кръговрата от мирогледа Балкхара. Кръговратът е съвременното понятие време, а то има отрицателна и положителна посока. Затова животът – съществуването на всяка физическа система е кръг, кръговрат. В този кръговрат участват всички понятия от Балкхара.
От звуците на тези три висши понятия се образува думата БАЛ. На по-ниско ниво, в елитарния разговорен език тя означава ИСТИНА – Цялата Истина за Вселената.
От това понятие – от тази дума започва роенето от нашата древна цивилизация и народ.
Тогава голямата Истина се разделя на части, които имат своите названия в езика Бхаджа. Така истината – знанието за най-малките физически ядра във Вселената САМ ед.ч., Сами мн.ч., става Самбала – познание за най-фината ефирна материя. Това са Тибетската Шамбала, Симбела и руското Беловодие.
А истината, знанието за това как се изгражда, съществува и разгражда материята – КХ, става Кхабала. Това е еврейската Кабала.
Както се вижда, без Бал – Истината не могат да минат нито тибетската Шамбала, нито еврейската Кабала.
Но за да придобие масовост, а от там почит и уважение от много хора, понятието БАЛ става Бог.
Бог Бал, е известен от историята и със следните имена: Бел, Пал, Пел, Балу, Баал (семитска версия), Ваал (гръцка версия). Той е бил върховен бог в Балкхара, от Акад и Бабилон, до Балистан (Палестина) и неговата колония Картаген.
Библейският Абрахам (Аврам), последовател на бог Бал, изминава пътя от Ур Халдейски до Балистан за да отиде при едноверци, поради промяна на религиозното статукво в Родината си и последвалата религиозна нетърпимост.
Навсякъде последователите на бог Бал именуват държавите си, главните си градове, планини, езера и морета с неговото име. Такива са: Балтийско море (от народа балти), езерата Балкхаш (Балхаш) и Балатон. Територията Балистан (Палестина). Градовете: БхаБел (Бабел) – Бабилон, Баалбек и БиБал в Балистан.
БиБал е оставил името си върху корицата на Библията, а с него и името на бог Бал, въпреки че в нея не са казани ласкави думи за него. Главното историческо повествовоние в Библията е борбата в тогавашен Балистан между последователите на бог Бал и тези на бог Ехова, дошли от Египет. Тогава побеждават последователите на Ехова, но както писа в една своя книга Мирча Елиаде „Борбата между Бал и Ехова още не е завършила.”
Не само Истината от Балкхара се рои и преминава в нови учения, но и езикът Бхаджа също. От него произлиза езикът на ариите – Санскрит, на който е писана ведическата литература. От Бхаджа произлизат и семитските езици. Преобладаващата част от сричките и думите в Бхаджа се образуват с участието само на една гласна – А. От тук като следствие е останало правилото в семитските езици, в писмената форма на думите да се изписват само съгласните звуци, а гласните да се изпускат.
Но да се върнем към думата БАЛ и нашето име – българи.
По правилата на Бхаджа, към БАЛ дедите ни добавят още важни звуци – понятия.
Звукът „К” от езика Бхаджа, е символ за понятието Напрегнатост на Полето от мирогледа Балкхара – причина за всички промени.
Звукът „Х” от езика Бхаджа, е символ за кодовете, шифрите по които се изгражда материята в цялото и многообразие. В животинското царство кодовете „Х” са заложени в гените на ДНК.
К и Х почти винаги вървят заедно в звукосъчетанието „КХ”, което означава изграждане поддържане или разграждане на материя.
Така думата става БАЛКХ – точно определена Истина за най-важните правила във Вселената.
За да подчертаят важността на БАЛКХ и привързаността си към тази Истина, нашите деди именуват главния си град, столицата си – Балкх, а той става хилядолетен световен духовен и книжовен център, известен от историята като „Царственият Балкх”, „Перлата на Ариана”, „Майка на всички градове”, „Зариаспа – Златоконният град”. Той съществува и днес, като малък провинциален град в северен Афганистан.
Звукът „Н” от езика Бхаджа, е символ за понятието Установяване от мирогледа Балкхара. В действителността – в материалния свят покоят е относителен, а движението – абсолютно. Затова е уместно да се използва термина установяване – относителен покой.
Звукът „Н” означава място, където е установено нещо. В нашия случай това е БАЛКХ. Към него ще добавя АН, за да не се съберат четири съгласни една след друга и ще се образува думата БАЛКХАН – името на няколко планини. Една от тях е и най-голямата планина в Дунавска България, дала името на целия полуостров. Това означава, че в земите около тази планина живеят хората който знаят, съхраняват и пренасят ИСТИНАТА през времето и пространството.
Когато с термина Балкхан е наречен отделен човек или група хора, това означава, че този човек знае, съхранява и пренася Истината. Терминът Балкхан употребен за човек, е равнозначен на: брахман, атман, махатман, химнасофист, нагомъдрец, двиджа, пандит, риши, велик мъдрец.
Написаното до тук се отнася сама за абстрактна, теоретична ИСТИНА – достижима единствено за разума.
За да се случи каквото и да е в материалното пространство, трябва да настъпи промяна на напрегнатостта на полето – К. От това задължително ще последва преструктуриране, ново подреждане на ядрата в полето, според кодовете – Х.
Звукът „Р” от езика Бхаджа, е символ за Следствието – промяната от мирогледа Балкхара. Привеждане на материалните структури – преподреждане на ядрата в тях, в съответствие с новата стойност на полето, настъпила след промяната на напрегнатостта му.
Като се прибави към БАЛКХ сричката РА, се получава думата БАЛКХАРА – абсрактната истина за голямото, общото – БАЛ и правилата за конкретното, частното – КХ, изявени чрез проявяващото, действеното – РА. Така се обединяват познанието за небитието и битието – за теорията и практиката – идеализма и материализма в Мирозданието.

Кабала е инструмент на Вселената, който свири песента на Сътворението. Библията е нотният текст.


Правило 1: Не вярвайте дори и на една дума от това, което четете. Подлагайте на проверка научените уроци.
Основният текст на Кабала е наречен от евреите (  това учение е присвоено от българите и днес се използва в гуната Тамас) "Зоар (Зохар)" - могъщо учение. Съдържа 13 правила.
Мъдрост = (е тъждествено) със светлина.

Какво сме ние - желание (на тялото и душата).

Равнища на желанията:
1-во - за задоволяване на първични импулси - храна, сън, секс и т.н. - животински.
2-ро - за задоволяване на чест, власт, престиж, слава, господство - неживотински.
3-то - мъдрост, знание, получаване отговори на въпроси.
Съсъд = желание
Същност на човеците - желание за безкрайно щастие, за безкрайно себеосъществяване.
Неспирният поток от удовлетворения, всички жадувани от човеците достижения се наричат Светлина, която е безкрайна и безгранична.

Правило 2:
Физически Свят 1%       Завеса          Свят на Светлината 99%

ФС

Всичко, което се случва, си има причина. Нещата не се виждат изцяло заради завесата.
Свят на петте сетива.
Царство на духовен мрак и хаос.
Реакция на външни събития.
Временно себеосъществяване.
Обсебеност от следствия, симптоми и реакции.
Действа законът на Мърфи - всичко, което може да се обърка, се обърква.
Повечето желания не се осъществяват.Връзка със СС

Божествено откровение
Опиянение
[Чиста] Интуиция
Майчински инстинкт
Шесто чувство
Вътрешен гласСС

Свят на абсолютен ред, съвършенство и безкрайна духовна Светлина.
Свят на действие, а не на реакция на външни събития.
Източникът, семето, скритият произход на ФС.
Свят на пълно осъществяване, безгранично знание и безпределна радост.
Измерение, в което можем да предизвикаме трайни положителни промени във ФС.
Причината на всички причини.Пример: Човек във ФС е "сянката на човек". Истинският "човек" е в СС. За да помръднете ръката на "човека" трябва да докоснете източника от СС, а не сянката от ФС.
Какво наистина иска човек от живота (първите няколко в класацията)

лична реализация
душевен мир
освобождаване от страха и тревожността
финансова сигурност
удовлетворение
любов
свобода
контрол
мъдрост
щастие
здравеНито едно не е от физическо естество, всички са от СС.


Правило 3: Всичко, което човек наистина иска от живота е Духовна Светлина.
А ние преследваме физически придобивки, търсейки щастието.
Причината за нашето нещастие е в това, че ние съзнателно или не, сме се откъснали от СС.
Материалът, от който е изградено човешкото тяло - атомите в кръвта ни, електроните, които пренасят импулси в мозъка, химическите вещества, които изграждат тъканите и костите ни - имат корени, които се простират далеч преди възникването на ФС. Различните желания, пориви, импулси и стремежи на нашето съзнание, са съществували преди зората на времето - те са спомени, задържали се в душата ни, памет, вградена в самото същество. Т.е. има семе на желанията и на осъществяването.
Следващата мъдрост е тайната на всички тайни за произхода на душите ни. Тя е субстанцията на самата духовна Светлина.

Преди началото на времето съществувала само една проста реалност - Енергията, която изпълвала вечността и се простирала до безкрая, т.е. съществувала само чиста, безкрайна, всепроникваща сила на покой.
Енергията има една природа, една воля и тя е да споделя своята същност

да споделя безкрайно
да се раздава постоянно
да дава непрекъснато
да дарява вечно
Есенцията на тази Енергия е безкрайното осъществяване, безграничната радост и безпределното просветление - всички възможни форми на удоволствие.
Енергия = Първопричина
За да даваш, трябва да имаш получател. За да осъществи своята природа безграничната сила на Енергията създала получател - Съсъд, с когото да споделя своята същност.
Природата на Съсъда е безкрайно Желание да Получава,т.е. за всеки вид осъществяване и радост, излъчени от Енергията, има съответно Желание за Получаване от Съсъда.
Илюстрация:Чаша пълна с вода. Водата в чашата съответства на Енергията. Чашата е Съсъдът, който получава и съдържа Енергията.
Съсъдът не е физическо тяло, а сила - интелигентна, съзнателна, нематериална есенция.
Съсъд = Първоследствие
Безгранична Енергия + безкраен Съсъд = Причина и следствие = Споделяне и получаване = Абсолютно съвършенство = Необятно блаженство.Всички души на човечеството преди и сега са съществували в този Съсъд. Всеки един от нас е отделна клетка на Съсъда.
Безграничната сила на Енергията е била наричана Бог, Господар на Вселената и т.н., а кабалистите наричат тази енергия Светлина.
Светлината не е Бог, а Енергия, която идва от Бога. Светлината не е Създателят, а по-скоро Негов положителен атрибут и духовна енергия, която се излъчва от Неговата същност.
Безграничният Съсъд се състои от две страни - мъжка и женска енергия, които в Кабала се наричат с кодовото име Адам и Ева.
Цялата Библия е код.
Създаването на Съсъда, т.е. на Желанието за Получаване, е единственото истинско Сътворение, което се е случвало някога. Не са били правени от нищото никакви други неща.
Споделянето на собствената есенция на Светлината със Съсъда води до дълбоко единство, което се нарича Безкраен свят.
Илюстрация: Чаша, изрязана от леден блок и напълнена с вода. Чашата е получателят - Съсъдът. Водата е даващият - Светлината.
Една същност (H2O), но две форми. Безкрайният свят действа по подобен начин - единство, хармония, безгранично даване и получаване на осъществяване.
Илюстрация: В чашата се сипва гореща вода. В резултат се загрява и чашата - на съсъда били предадени атрибути и на Светлината, даже той наследил естеството на своя Създател - силата да постига осъществяване, да споделя осъществяването и да играе активна и непрекъсната роля в постоянния процес на Сътворение.
Съсъдът наследил естеството на Светлината и в него се породило ново желание

да бъде причината на собственото си щастие,
да бъде създателят на собственото си осъществяване,
да споделя осъществяването,
да управлява делата си.Срамен хляб = Всички негативни емоции, придружаващи незаслужения успех; подаянието.
Съсъдът имал всичко в Безкрайния свят освен едно - възможността да печели и да бъде причина на собственото си осъществяване, т.е. срамният хляб му пречел. Тогава той отказал да приема Светлината.
Актът на отблъскването на Светлината от Съсъда кабалистите нарекли Съпротива.
В момента, в който Съсъдът се възпротивил на това Светлината да го изпълва, Светлината се свила и създала вакуум - единична точка на тъмнина в Безкрайния Свят. Безкрайното породило крайното. Според Кабала, това е катаклизъм, породил понятията за пространство и време такива, каквито ние ги познаваме днес. Учените са открили космическото ехо на тази експлозия и са го нарекли Големият взрив.
"Преди приблизително 15 милиарда години преди да възникне вселената, нямало нищо. Нито време. Нито пространство. Вселената възникнала като една-единствена точка. Тази точка била заобиколена от пустота. Точката нямала ширина. Нито дълбочина. Нито дължина. Съдържала цялото пространство, цялото време, цялата материя. Тя избухнала с невъобразима сила, разширявайки се като балон със скоростта на светлината. Енергията впоследствие се охладила и обединила в материя - в звездите, галактиките и планетите" - научно обяснение.
Според Кабала "След Свиването Безкрайният Свят изпратил лъч Светлина. Този лъч Светлина се разширявал бързо. От тази единствена точка възникнала цялата материя".
За да може съсъдът да създава и споделя в царство, което вече излъчва Светлина, трябвало да се появи тъмнина (свещта не свети в ярък слънчев ден), така че Съсъдът да може да се превърне от пасивен получател в същество, което реално заслужава и създава Светлина и осъществяване.
Светлината е скрита зад десет завеси, които създават десет измерения и на арамейски се наричат Десетте Сефирот.

Единственият остатък от Светлината в нашата мрачна вселена е "пътеводната светлинка", която поддържа съществуването ни. Тя е жизнената енергия на човечеството, силата, от която се раждат звездите, която поддържа слънцата и кара всичко да се движи.
Затъмняването на Светлината води до следните неща

ако Светлината съществува от едната страна на завесата, от другата трябва да се материализира мрак;
ако от едната страна цари безвремие, от другата възниква времето;
ако от едната страна цари съвършен ред, в другата съществува хаос;
ако от едната страна има пълнота и изключително единство, от другата има пространство, разделение и закони на физиката;
ако Бог е недвусмислена реалност и истина от едната страна, то действителността от другата страна е безбожие и атеизъм.Кабала учи как в нашия свят на мрак и хаос да премахваме пластовете от завесата един по един, за да допуснем отново Светлината, която през цялото време си я има.
Безкрайният Съсъд се разделил на две различни сили на духовната енергия - мъжкото начало, наречено Адам, се отделило от женското начало, наречено Ева.
Тези два отломъка се разпаднали на безброй парченца, създавайки мъжки и женски души. По-дребните късчета създали животинския свят. Още по-малките образували растителния свят чак до частичките материя и енергия, от които е изграден космосът.
Адам станал протонът в атома, а Ева - електронът.
Душата на всеки човек е част от първата, безкрайната, първичната Душа, която се разделила и разбила на парченца.

http://anesway.info/ank_skabala.php

Всяко нещо във вселената е пропито с искрица Светлина, която е собствената му жизнена сила. Единствената разлика между душата на човека и душата на камъка е в силата на желанието им да получават Светлина. Колкото повече Светлина желае и получава едно нещо, толкова по-голяма интелигентност и себеосъзнаване има в него.

Точно в момента, когато Съсъдът се пръснал на парченца, десетте измерения преживели внезапна контракция - подготовка за раждането на вселената ни. Шест от десетте измерения се слели в едно - Горен свят.

Според Кабала "шестте дни на Сътворението" е код за обединяване на щестте измерения в едно. (В науката - теория на суперструната.)

Шестте измерения, които са недостъпни за сетивата ни, се наричат Горен свят. Това е царството на 99-те %, т.е. светът на Светлината (СС).

За да се премахне Срамният хляб - да приличаш на Светлината - трябва

да бъдеш Причината
да бъдеш Създател
да контролираш
да споделяш= АКТИВНОСТ
А характеристиките на Съсъда са

да бъдеш следствието
да бъдеш създаденото
да бъдеш контролиран
да получаваш= РЕАКТИВНОСТ

Реактивното поведение се основава на човешкото Желание за Получаване. То включва алчност, егоизъм, разглезеност, гняв, завист, недоволство, ревност, гордост, ниско самочувствие, отмъстителност, омраза. 99% от поведението ни е реактивно. Но такъв е първоначалният замисъл.
Съзнанието ни е изградено върху реактивни, импулсивни, инстинктивни желания. Издигането над това съзнание представлява истинско духовно преобразяване.

Правило 4: Целта на живота е духовното преобразяване от реактивност към активност.
Теория на реактивността

Когато реагираме на външните ситуации и събития, ние сме следствие, а не причина.
Ако не израстваме и не се променяме, ние не създаваме за себе си нови духовни нива на съществуване.
Когато позволяваме на външни сили да влияят върху чувствата ни, се отказваме от контрол.
Когато се държим егоцентрично или себично, не споделяме, а получаваме удовлетворение за егото.Когато реагираме в живота си с гняв или удоволствие, енергията, която усещаме, е опасна пряка връзка със СС - това е първата Светлина, която съсъдът е получил и отхвърлил. Душата ни възпроизвежда първичната Съпротива и спира потока на Светлината. Затова след реакцията настъпва мрак.
Духовната алтернатива е активното използване на Съпротивата.

Светлината се включва когато открием, изкореним и преобразим реактивните си, отрицателни качества. Степента на промяната в природата ни определя степента на нашето осъществяване.

Не бъдете нетърпеливи на опашка, не се ядосвайте. Ако реагирате, ситуацията ще ви контролира - тя ще е причината, а вие - следствието.

Смисълът на Съпротивата е да се доближите до Светлината, за да можете да получавате. Когато престанете да мислите за себе си и спрете да получавате, Светлината започва да мисли за вас и можете да получите всичко, без да се страхувате, че ще го загубите по-късно.

Когато се възпротивим на реакция, преобразуваме някоя своя страна, автоматично се свързваме със СС и ни огрява съответно количество Светлина.

Правило 5: В момента на Преобразяването ние се свързваме със СС.

Формула на преобразяването

Появява се препятствие.

Осъзнавате, че не препятствието, а вашата реакция е истинският ви враг.

Изключвате реактивната си система (не реагирате), за да отворите път на Светлината.

Изявявате активната си природа. Тук сте във връзка със СС, вследствие на нереакцията.Ние сме дошли на този свят, за да променим природата си! Това е сделката, сключена с Безкрайния свят. Ние - Съсъдът вече няма да получаваме истинско и трайно себеосъществяване, докато не премахнем Срамния хляб, докато не променим реактивната си природа в активна.

За смислено, стойностно и пълно преобразяване имаме нужда от могъщ противник, който да ни послужи за изпитание. Според Кабала противникът е реален и на арамейски се нарича Сатан. Това е нашето его, което включва всяка форма на реактивно поведение.
("Най-големият номер на дявола е, че е успял да убеди света, че не съществува" - от филма "Обичайните заподозрени" на Кристофър Макуери)

Ние сме загубили връзката си с истинската си същност - с душите си. Вместо това ни управляват капризите на егото и през цялото време не разбираме, че Противникът ни разиграва и побеждава.

Когато се е появил Противникът, човекът е започнал да желае да получава само за себе си.

Желание за получаване - виждаш, че някой притежава нещо духовно или физическо и в теб възниква желание да притежаваш същото. Това е добро!

Желание за получаване само за себе си - ти имаш и се ядосваш, ако и друг има същото. Това е лошо!

Светлината и Противникът изпращат сигнали към мозъците ни. 

Ако открием източника на мислите си, бихме могли да възвърнем контрола над живота си.

Всяка мисъл, която се чува силно и кристално ясно и която ни тласка да реагираме на ситуацията е от Противника.
Ако мисълта едва се чува е от СС. Ако получите внезапно интуитивно прозрение или миг на вдъхновение - пак е от СС. Мислите на Противника се проявяват като рационалност, логика и его.

Сигналите на Светлината се проявяват като интуиция, сънища и слаб, едва доловим глас някъде дълбоко в ума.
Когато спрем реактивните импулси, ние изключваме Противника и тогава животът и решенията ни се коренят в безграничната мъдрост. Автоматично взимаме правилните решения, в ума възникват правилните мисли. Изричаме идеалните думи. Появяват се действени емоции.
Крайният резултат от всеки процес в живота най-често се оказва точната противоположност на първото впечатление.
Времето е илюзия.

Времето е разстоянието между причината и следствието.
Времето е отделянето на действието от реакцията.
Времето е разстоянието между съпротивата и наградата.
Времето е периодът между действието и противодействието, разделението между престъплението и последствията.

В разстоянието между причината и следствието ние се надяваме да проумеем безсмислието на негативното реактивно поведение и да разпознаем наградата в духовното израстване и позитивното, неегоистично активно поведение.

Свободната воля се проявява само ако в съществуването ни присъства понятието време. Отложеното последствие позволява свобода на избора между добро и лошо.
Механизмът е: Човек реагира и извършва нещо лошо. По закона за причината и следствието трябва веднага да си получи заслуженото. Но Противникът вкарва в процеса късче време и въмездието се отлага. Човекът решава, че сторената злина му се е разминала безнаказано.

Времето създава илюзия за хаос, а всъщност съществува скрит ред - лоша или добра постъпка преди 30 години ще доведе до лоша или добра последица след време, когато човекът вече е забравил постъпката си от преди 30 години.

Трябва да се възпротивим на времето, на понятията вчера, днес и утре. Тогава придобиваме възможност да изкривяваме времето и да го манипулираме.

Само ограниченията на нашето съзнание ни пречат да възприемем вчерашния ден и днешния - в този момент. 

Миналото и настоящето винаги са в нас.

Пример за времето като структура - 30-етажна сграда. Намираме се на 15-тия етаж, който представлява настоящият момент. От 1-ви до 14-ти етаж е натрупаното време, което ни е довело до този момент. От 16-тия до 30-тия етаж е бъдещето. С петте си сетива ние възприемаме само 15-тия етаж. Не виждаме долните и горните етажи. Но всичките етажи - минало, настояще и бъдеще съществуват като едно цяло и ако можем да излезем от 15-тия етаж и погледнем цялата сграда ще видим всичкото време.

Трикове с времето.

Направил си добро преди време. Сега правиш нещо лошо и в отговор получаваш наградата за старото добро. Едва по-късно ще получиш наказанието за лошото. Може да е и обратното. 

Създава се илюзия, че законът на Кармата не действа.

Дошли сме на света, за да създадем позитивна промяна в себе си и в околния свят. Тази промяна винаги се сблъсква със съпротива, конфликти и препятствия. Трябва да се радваме на тези трудности.

Противникът може да насочи резултатите от действията ни в една област към друга област и така да решим, че няма възмездие. Например, от бизнеса към дома и т.н. Така Противникът използва пространството.

Когато изключим реакциите, цялото пространство изчезва, защото сме в Светлината. Противникът остава без дом. Всички атоми край нас се ръководят от душата ни, а не от волята на нашия Противник. Укрепвайки съзнанието си с помощта на Светлината и на мъдростта на Кабала, съдбата ни ще бъде да контролираме изцяло пространството, времето и материята.Човек реагира на негативните черти на друг човек само защото и той ги притежава.

Правило 6: Никога не винете другите или външните обстоятелства.
Пример: Крушката се състои от положителен полюс (+), отрицателен полюс (-) и жичка, която е съпротивление, отблъскващо електричеството от (+) и пречещо му да се свърже с (-). Това съпротивление - това отблъскване на енергия - е причината крушката да свети. Когато жичката се скъса, (+) се свързва пряко с (-) и се получава късо съединение. Крушката избухва в мигновена силна светлина и после настъпва мрак, т.е. без съпротивление няма продължителна Светлина.
(-) = Съсъдът
(+) = Светлината
жичката = Съпротивата на Съсъда, причинила Големия взрив
В момента на съпротивата състоянието на съсъда се променило от реактивно в активно. От този акт на Съпротива се родили правилата за постигане на светлината (от Слънцето, на електрическата крушка) и на Светлината (на Създателя).

Правило 7: Съпротивата срещу реактивните ни импулси поражда трайна светлина.

Правило 8: Реактивното поведение поражда искра силна светлина, но оставя възможност тъмнината да тържествува.
Потискане или Съпротива? Потискането на емоциите създава дълготраен стрес. Съпротивата е свързана с моментна борба, но почти веднага настъпва спокойствие и яснота.


Правило 9: Препятствията са нашата възможност за връзка със Светлината.

Правило 10: Колкото по-голямо е препятствието, толкова повече е потенциалната Светлина.
Пътят на най-голямото Съпротивление носи за кратко болка и дискомфорт, но само той е източник на дълготрайно себеосъществяване.
Не приемайте нищо лично!
Човек идва с багаж (Тикун) от предишни животи, когато не е успял да се възпротиви на реактивното си поведение, свързано с пари, хора, здраве, приятели, връзки и др.
Ако спрем реакциите си, отхвърлим егото и станем по-загрижени за околните, отколкото за Протичника (егото) ще създадем истинска Светлина в живота си.
Съпротивата в действие

Сред приятели, при разговор, в който вие сте най-компетентен - мълчете!
Не се притеснявайте от това, какво ще си помислят другите за вашата проява!
Не отлагайте изпълнения на идеи!
Не съдете другите!
Не се тревожете за себе си. Направете добро за другите!
Не повтаряйте в мисълта си хвалба към вас. Мислете за следващото ви добро дело!
Не клюкарствайте. Не говорете лошо за другите!
Откажете се от личната привързаност към направеното от вас (написана програма, книга и т.н.)!
Съпротивете се срещу изпитването от вас на чувство за вина!
Съпротива срещу очакванията. Светлината се моли за това, от което имаме нужда, а не за каквото ни се иска.
Съпротива срещу липсата на самоувереност - когато станете да говорите пред много хора мислете за това, как да им помогнете, а не за себе си!
Съпротива срещу егоизма - не правите нещо и се оправдавате с какво ли не, а то си е чист егоизъм!
Съпротива срещу несигурността. Правите нещо в кооперация с друг. Получава се великолепно. Тогава се откажете. Прехвърлете заслугата напълно на другия.
Съпротива срещу притесненията. Правите грешка. Не се притеснявайте. Приемете я!
Съпротива срещу потребността от възхищение. Другите мислят, че знаете всичко, но веднъж не знаете - кажете просто "Не знам".
Съпротива срещу съмненията. Не се съмнявайте в принципите на Кабала!
Не се изкушавайте!
Не бъдете самоуверени!

Борете се срещу недостатъците в характера, които ви контролират
страх
гняв
съперничество
несигурност
ниско самочувствие
егоизъм
завист
тревожност
нетърпение

Борете се срещу зависимостта си откапризи и егоцентрични желания

кариерата
мнението на другите
желанието да ви приемат другите
желанието да надминете другите
работата
брака

Едно просто реактивно действие (обида, измама и т.н.) накланя живота ви и целият свят към страната на злочестието.

Всеки акт на Съпротива накланя съществуването ви и целият останал свят към страната на благодатта.
"В търсенето на мъдростта първият етап е мълчанието, вторият - слушането, третият - помненето, четвъртият - практикуването, а петият - преподаването."

Правило 11: Когато трудностите изглеждат непреодолими, вложете увереност. Светлината винаги е там.

Правило 12: Всички отрицателни черти, които забелязвате в другите, са просто отражение на собствените ви отрицателни черти.

Само като усъвършенствате себе си може да промените другите.

Правило 13: Обичай ближния си, както обичаш себе си. Всичко останало са само приказки.

http://miraliu-avitohol.blogspot.bg/2011/07/blog-post.html

- Свобода, воля и желание

Първо трябва да се каже, че хомо сапиенс има двойнствено отношение към свободата. Той едновременно я желае и се страхува от нея. Обикновено я желае физически, а се страхува от нея психологически. Хомо сапиенс иска да има физическа, политическа и икономическа свобода. Той желае пълна свобода на действие, за да постигне личните си цели. Този копнеж представлява безкрайно силен стремеж за власт, тоест индивидът иска да има достатъчно свобода, за да упражнява власт върху хората и заобикалящата го среда. Воден от жаждата си за свобода, той се стреми с всички достъпни средства да придобие физическа, идеологическа и икономическа независимост. В противоречие с това обаче, индивидът се подчинява на наследствения си страх от индивидуална отговорност, слива се с религиозни, културни и политически системи, в които "разтваря" егото си и така се освобождава от отговорност за собствените си решения и действия.
От друга гледна точка, свободата се разбира като липса на опозиция спрямо личните действия и склонности, което позволява на индивида да постигне целите си, каквито и да са те. По тази причина много хора търсят свободата си в успешни търговски сделки, като твърдят, че парите правят човека свободен и силен.
Но при подхода на хомо сапиенс се пропуска едно наистина важно обстоятелство, един фактор, който на практика действа като тъмничар, а понякога дори и като палач на индивида. Имаме предвид вътрешната природа на човека, неговите чувства, инстинкти и страсти, които са истинските му господари.



Единствената възможна свобода в този живот е свободата от собствените страсти, защото докато сме им подвластни, ще си останем само пионки, подчиняващи се на приливите и отливите в емоционалните състояния на тълпите.
Невъзможна е каквато и да е независимост, докато действаме, мислим и чувстваме под влиянието, което околната среда оказва върху вътрешната ни природа. Каквато и свобода да сме изживели, тя ще изчезне, изправена пред примитивната сила на животинската ни душа, която ни владее.


www.pinterest.com/pin/388083692864846330/

Свободата не зависи от физическите условия на индивида: затворникът в своята килия може да е много по-свободен от богатия, който има свобода на движение. Единствената истинска свобода е освобождаването от аза и освобождаването от централния компютър на вида. Докато това не стане, хората може да са велики политици, известни милионери, може да имат слава, почести и власт, но пак ще тънат в робство, не по-малко, а може би и повече от най-големия бедняк.
Предлагаме на проницателния читател да анализира себе си и да прецени кои свои решения в живота си е взел абсолютно свободно, без външен или вътрешен натиск, който го е принудил да действа по определен начин, само защото е нямал друг избор или е следвал пътя на най-малкото съпротивление. Разбира се, това не е свободата да се решава самостоятелно и доброволно, а съответства на нещата, които се случват на ндивида, независимо от желанията му. Като започнем от приблизителната възраст, в която могат да се вземат решения, ще стане ясно, че човек решава да следва дадено поприще поради подражание, пригодност или амбиция, че се жени поради самотност, сексуални желания, липса на обич или за собствено удобство.


www.pinterest.com/pin/552535448011647684/

Свободният избор предполага решение, неповлияно от вътрешен и външен натиск, безпристрастно и обективно поведение, внимателно претегляне на доводите за и против, като след това преценим какво наистина искаме, до каква степен то ще е благоприятно или неблагоприятно и доколко плановете ни съвпадат със семейните и обществени интереси.
Стигнахме до втората дума в нашия триъгълник: воля, която в крайна сметка е ключът към изясняването на обсъждания от нас проблем. С други думи способността за избор и вземане на решения предполага наличието на зрялост в преценките, проявявана чрез волята, и това качество трябва да заема централно място в живота ни. За да бъдем свободни, трябва да сме способни да решаваме съзнателно съществуването си. Именно тук обаче волята погрешно се смесва с желанието, третата дума от нашия триъгълник.




Всъщност е необходимо да разберем, че човешкото същество не се движи от волята, а от желанието, пораждано и определено от инстинкта или преобладаващите емоции. Да притежаваш воля означава да имаш, силно, устойчиво и зряло Висше Его, тъй като волята позволява поддържането на постоянна линия на действие, което на практика не става, тъй като индивидът постоянно променя центъра на тежестта си или своето "управляващо его". Както толкова уместно отбелязва Гурджиев: "Човек има не едно его, а много такива, които в действителност инстиктивно и анархично го владеят по един мъчителен начин".


www.pinterest.com/pin/227080006187595437/

Това е причината, поради която хомо сапиенс толкова бързо сменя решенията си, както и мисленето и чувствата си. От там се поражда огромно вътрешно противоречие, дезориентация, съмнение и неустойчивост - каква устойчивост би могло да има, ако всеки миг се променяме? Тъй като подсъзнателно усеща това явление, хомо сапиенс създава най-строги интелектуални планове, за да се приддържа към тях и по този начин да постигне импровизирана устойчивост. Няма значение дали "управляващото его" действа като господар на нашата "биологична сграда" (физическото тяло); стабилният план ще ни посочи какво трябва да направим. Това е една от причините, поради които хомо сапиенс "вкостенява" своята интелигентност, като се ограничава в набор от фиксирани, устoйчиви и неизменни схеми. Това дава известни предимства, но те са незначителни в сравнение с произтичащите отрицателни фактори.


www.pinterest.com/pin/431923420490881726/

Може да е вярно, че "вкостеняването" е полезно за индивида в смисъл, че му осигурява по-голяма емоционална и интелектуална устойчивост и приспособяване към групата, към която принадлежи. От друга страна, "вкостеняването" го превръща, фигуративно казано, в "каменно цвете" - сковано, негъвкаво и статично - и му отнема динамиката на промяната.
Докато светът се променя, такъв индивид продължава да се придържа към остарелия си план, като отказва да се съобразява със значението и последиците на промяната.
Без възрастно и зряло Висше Его, човек няма истинска воля; само силата на неизвестното и неочакваното го тласка към някаква цел, която не той е избрал и следователно му е напълно непозната.



Хомо сапиенс е вечен скитник, тръгнал към неизвестността, като няма никаква представа какво ще му поднесе бъдещето - щастие или нещастие. Предчувствието за това го подтиква да се наслаждава на живота по принуда и неотстъпно да търси днешните удоволствия, защото не е сигурен в утрешните; той е същество без бъдеще или най-малко без избор за бъдещето си.



При тези условия, до известна степен можем да разберем и извиним неговото материалистично и чисто егоистично отношение към нещата. С всички достъпни средства хомо сапиенс привежда във вибрация своя празен и вял вътрешен свят. В този стремеж той понякога предпочита безсмисленото страдание пред вътрешния мир.



Тъй като му липсва Висше Его, хомо сапиенс упорито търси убежище в колективното Его, което се конкретизира в индивида и управлява живота му. В предишните глави вече споменахме за това его под името колективна душа или централен компютър на вида. По този начин обичаите, нравите и колективното одобрение или отхвърляне на дадени правила за поведение формират индивида и накрая го довеждат до пълно отчуждение. Всички хора, показали оригинално или успешно отношение към живота бързо стават предмет на подражание от страна на масите, които без да се замислят повърхностно възприемат този начин на живот и не желаят да проникнат под повърхността.


www.pinterest.com/pin/438819557416126973/

Кинозвездите и певците пораждат мания за подражание, тъй като притежават силен имидж и "сивите хора" се стремят да придобият същия имидж, за да изпъкнат.
Съществуват малък брой хора, чиито действия са неподправени, защото следват собствените си вътрешни импулси и проявяват това, което са; мнозинството обаче постоянно търси одобрението на другите, за да оправдае и укрепи поведението си. Характерен обичай на почти всички е често да наблюдават лицето на човека, с когото общуват, за да се уверят, че то изразява одобрение или неодобрение и да възприемат съответното поведение.
Масите, на свой ред, постоянно търсят водачи, които да следват. Това е истинското потвърждение на факта, че нямат воля; необходимо им е да следват някого, тъй като не притежават способността сами да определят пътя си. Лидерът винаги е символ на сила, смелост и свобода и притежава решителността, която липсва на обкновения човек.



Ние категорично отричаме понятието за свободната воля на хомо сапиенс и твърдим, че в действителност - както и твърди една източна поговорка - "всичко е писано". Хомо сапиенс заема определено ниво в космическия ред и за него нещата са предопределени и предвидени. Все пак не трябва да приемаме тази концепция абсолютно, сляпо и окончателно. Задължително е да я тълкуваме в смисъл, че човек е поставен в границите на възможностите, които му предоставят господарите на съдбата или зодиакалните богове. Но тези същества не принуждават индивида да следва еднопосочен път - винаги има отклонения, които му дават възможност за избор, съществуваща през цялото време по наложения му път.



И макар да е вярно, че за хомо сапиенс "всичко е писано", това не се отнася за мъдреца, който се е освободил от колективната животинска душа и се е превърнал в звезден човек. За този индивид нищо не е "писано", той държи в ръцете си книгата на съдбата и писалката, с която може да запише каквото пожелае, стига да не нарушава законите на вселената.



1 Йоан 5:19 19 Знаем, че произхождаме от Бога, но и целият свят лежи в [силата на] лукавия.


Хомо сапиенс не може да насочи живота си към онова, което наистина иска. Той трябва да се примири, че ще бъде носен по вълните на колективния "прогрес", чиито приливи и отливи се определят от господарите на съдбата.



Матей 24:12 Sin ще бъде изправен навсякъде, и любовта на мнозинството ще охладнее.

neonula.blogspot.bg/