Последователи

петък, 22 април 2016 г.

ЕВОЛЮЦИЯ, МОРАЛ И НАСИЛИЕ





Еволюционната теория разрушава съвременната цивилизация

Тази глава е основана върху стр. 1003-1015, 1019-1023, 1025-1029, 1031-1032 (Evolution and Society) от Other Evidence (том трети от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 40 изявления от учени. Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.




Дарвинизмът е имал разрушително действие върху обществото. Неговите последствия достигат до най-дълбоките основи на обществения живот и култура. В тази глава ще ви дадем кратък преглед на някои от последствия от еволюционното мислене върху съвременния свят.

Една значителна причина за това огромно въздействие е фактът, че еволюцията е нихилистична по отношение на морала. Първо, ясният извод е, че хората са просто животни, и следователно няма добро или зло. Второ, тя учи, че всеки еволюционен напредък се постига от едни за сметка на други. Най-добрият успех идва при онези, които стъпват върху другите; смазват ги; и, ако е необходимо, ги унищожават. Това им дава “пригоденост” и “качества за оцеляване.”



Папа Франциск: вътре във всеки християнин седи еврей


Друго разрушително свойство на еволюционната теория е фактът, че тя е само вариант на атеизма. Нейните защитници войнствено атакуват религията като цяло и конкретно християнството. Християнството е обявено за суеверие, а Библията за книга с митове. Еволюционното учение и християнството са напълно противни едно на друго. Те са изцяло несъвместими. Никой не може да вярва едновременно и двете учения или да се опитва да съчетава части от тях. Всеки, който се опитва да го прави, само заблуждава самия себе си. Сред съзнателните християни има църковни водачи, религиозни учители, учители по природни науки и учени, които се опитват да съчетаят част от еволюционната теория с библейски вярвания. Но двете позиции просто не могат да се съчетаят. Например, някои твърдят, че вярват на Библията, но също твърдят, че е имало дълги епохи на развитие на формите на живот до човешки същества преди шестдневното сътворение в Битие 1.


Ако това е вярно, тогава грехопадението на човека, както е описано в Битие 3, не е вярно. И ако човекът не е паднал в грях, тогава обещанието в Битие 3:15 не е нужно, Христос не е нужен, Голгота не е нужна, не е нужно никакво изкупление за грях, не е нужно никакво спасение от греха.



1 – ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАПАДНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

ЕВОЛЮЦИЯТА И ЗАПАДНОТО ОБЩЕСТВО – Еволюционната теория е имала ужасно, разрушително въздействие върху Западната цивилизация през 20 век. Фактите описани в тази глава могат да изглеждат трудни за вярване, така че ще ги подкрепим с цитати възможно най-цялостно.


  





“Невъзможно е да разберем двадесети век без Дарвиновата революция. Социалните и политически течения, които движеха света през последните осемдесет години, биха били невъзможни без неговата интелектуална подкрепа. Иронично е да си припомним, че нарастващо светските възгледи на деветнадесети век първоначално отвориха пътя за приемане на еволюцията, докато днес Дарвиновият възглед за природата е най-вече отговорен за агностичните и скептични възгледи на двадесети век. Онова, което преди е било извод от материализма, днес е станало негова основа.”—*Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis (1988), p. 358.


ЧАРЛС ДАРВИН:
Противно на твърденията на съвременните еволюционисти, самият Чарлс Дарвин казва, че човечеството произхожда от маймуните.

Постепенно се правят опити да бъде разширена еволюцията във всяка област на науката. Забележително е, че теория основана на объркани размишления и несъществуващи научни факти може да бъде направена основа за единствена, унифицирана структура на познанието.

“Идеята за еволюцията бързо беше разширена и в други области освен биологията. Неорганични предмети като животът на звездите и образуването на химическите елементи от една страна, и от друга предмети като лингвистика, социална антропология и сравнително право и религия, започнаха да се изучават от еволюционна гледна точка, докато днес имаме възможността да виждаме еволюцията като универсален, всепроникващ процес.”—*Julian Huxley, “Evolution and Genetics,” in V.R. Newman (ed.), What Is Science? (1955), p. 272.

Стигнали сме дотам, че днес човекът, който се противи на множеството атеистични идеи, които му подхвърлят под името “еволюция,” бива смятан за чудак – или по-зле.

“Онзи, който не почита Дарвин, неизбежно привлича върху себе си любопитния поглед на психиатрите.”—*Garrett Hardin, Nature and Man’s Fate (1961).

*Литъл обобщава накратко зловещото учение в основата на тази теория.

“Дарвин твърди, че естественият отбор управлява еволюцията на формите на живот; най-пригодените оцеляват. Това твърдение става основата на няколко школи на политическа и обществена философия, включително икономиката на laissez-faire и нацизма. Те изхвърлят възгледа за човека като паднал ангел и го заместват с възглед за човека като издигнало се животно.”—*F. H. Littel, The Macmillan Atlas History of Christianity (1976), p. 104.









Einstein Theory of Gravitational Waves Confirmed



РАННИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ – Преди повече от век и половина *Гьоте казва следните мъдри думи:

“Науката е сериозно забавена в развитието си от изучаването на неща, които не си заслужават да се знаят.”—*Johann von Goethe (1749-1832), цитиран в Asimov’s Book of Science and Nature Quotations, p. 257.

Би било добре ако *Чарлс Дарвин и неговите ученици се бях вслушали в това предупреждение. Върху човечеството през 20 век са били нанесени сериозни вреди от теоретичните измислици на *Дарвин и неговите последователи.

Малко след издаването на книгата на *Дарвин Произход на видовете през 1859, много почтени мъже се опитват да предупредят света - и самия Дарвин – относно ужасните последствия които ще дойдат, ако такава теория стане широко приета. *Ромейнс, макар и личен приятел на Дарвин, осъзнава докъде води теорията.

“Никога преди в историята на човека такова ужасно бедствие не е сполетявало човешкия род като това, което всички, които гледат, виждат да настъпва като потоп, в мрачно разрушение, неустоимо по мощ, изкореняващо нашите най-сърдечни надежди, поглъщащо нашето най-скъпоценно верую и погребващо нашия най-висш живот в безсмислено опустошение. . . . Бентовете на неверието са отворени и атеизмът настъпва срещу нас.”—*George Romanes, A Candid Examination of Theism (1878).

   


Скоро след като книгата на *Дарвин излиза от печатницата, един негов съвременник и водещ британски биолог, Седжуик, пише на Дарвин. Отбелязвайки смехотворните ненаучни “факти” и хипотези в книгата, Седжуик предупреждава *Дарвин, че неговата книга ще отвори кутия на Пандора:

“Адам Седжуик, автор на известния учебник Student’s Text Book of Zoology, след като прочита книгата Произход на видовете, изразява своето мнение към Дарвин със следните думи: ‘Прочетох вашата книга с повече болка отколкото удоволствие. На някои части от нея се възхитих много, на други се смях докато ме заболяха хълбоците; други части четох с абсолютна тъга, защото ги смятам за напълно лъжливи и опасно злотворни.’

Напълно според страховете на този велик учен, еволюционната идея за цивилизацията се разрастна до практически метод на мислене и правило за поведение, засягащи мисленето и действията на всяка част от човешкия род. Човешкото поведение винаги бива повлияно от философията, която е намерила широко приемане.”—H. Enoch, Evolution or Creation (1986), pp. 144-145


“Нашето поколение доживя да види неизбежния резултат от еволюционното учение – резултат, който Седжуик предвижда още докато чете Произход на видовете. Отношението на Мусолини е било напълно управлявано от еволюционната теория. В своите публични речи той многократно използва дарвинистки термини докато се подиграва на идеята за вечен мир, защото той пречи на еволюционния процес. В Германия е било същото. Умът на Адолф Хитлер е бил пленен от еволюционното учение – вероятно от много ранна възраст. Еволюционните идеи, без въобще да бъдат прикривани, са в основата на всичко най-лошо в Майн Кампф и в неговите публични речи.”—R.E.D. Clark, Darwin: Before and After (1948), p. 115.


  


ВЛИЯНИЕТО НА НАУКАТА – Влиянието на науката върху обществото, морала и културата през 20 век е било огромно. Думите на учените се приемат като че ли са непогрешими; докато, в действителност, всички дейности в науката са уязвими на човешки заблуди.

“Схващането за природата трябва да е съвместимо с начина, по който хората се държат в даден културен контекст, за да бъде приемливо. Когато се задълбочим в основата на нашите научни вярвания . . . откриваме, че те са точно толкова повлияни от нашето общество колкото и нашите други вярвания.”—*Jeremy Rifkin, Algeny (1984), p. 32.

За да могат да придобият прехвалената власт, която научният напредък обещава, хората са готови да предадат живота си и дори вярванията си на научните теоретици.

“Науката обещава на човека власт. . . . Но, както толкова често се случва, когато хората биват примамвани с обещания за власт, цената е робство и безсилие.”—*D. Joseph Weizenbaum, изявление направено през 1976, цитирано в Asimov’s Book of Science and Nature Quotations, p. 283.

*Джастроу, говорейки за много учени в наши дни, казва, че те са твърде опиянени от своята власт над живота на хората.

“Техният материализъм е толкова дълбоко вкоренен . . . и учените обичат да си въобразяват, че имат уникален контрол върху реалността. И са много арогантни относно това.”—*Robert Jastrow, цитиран в B. Durbin, “A Scientist Caught Between Two Faiths: An Interview with Robert Jastrow,” in Christianity Today 26(13):15 (1982).

Този контрол върху човешкото мислене има силата да преобразува науката в нещо подобно на организирана религиозна система, със своя система от вярвания, жреци и ритуали. Поради своето ужасно въздействие върху морала, дарвинизмът автоматично получава централното място на поклонение в големия храм на атеизма.

“Чрез религията на науката дарвинизмът е държал и продължава да държи контрол върху умовете на хората.”—*Encounter, November 1959, p. 48.





ЕТИКА И МОРАЛ – Става изключително опасно, когато хора с материалистични виждания са поставени в положение на власт да определят онова, което масите трябва да вярват по отношение на човешкия морал. Закоравелите еволюционисти са решени да не позволят на хората просто сами да избират морала, от който ще се ръководят. Еволюцията бива налагана на хората отгоре, от детската градина до гроба. Ревностните еволюционисти са посветени на стремежа да изличат всяка друга религия освен своята си. Атеизмът и само атеизмът е тяхното верую и тяхната цел. По своята същност, дарвинизмът учи най-злите морални принципи. Като заявява, че човекът е просто животно, той след това представя учението, че най-успешните животни са онези, които първи нападат и унищожават. Възгледите, на които хората биват учени, определят тяхната система на морални правила и техния начин на живот.

“Всяка етика е основана върху дадена философия относно човека, и всяка философия относно човека сочи към конкретно етично поведение.”—*J. Drane, “A Philosophy of Man and Higher Education,” in Main Currents in Modern Thought, (1927), p. 98.

Дарвинизмът заявява, че човекът не е по-добър от животните.

“В света на Дарвин човекът няма специално положение освен своето определение като отделен животински вид. Той е в най-пълния смисъл част от природата и не е отделен от нея. Той е роднина, не преобразно, а буквално, на всяко живо същество, било то амеба, плосък червей, бълха, водорасло, дърво или маймуна – макар и степените на роднинство да са различни и да чувстваме по-малко сходство с четиридесет и втори братовчеди като плоските червеи, отколкото, като сравнение, с братя като маймуните.”—*George Gaylord Simpson, “The World into Which Darwin Led Us,” Science 131 (1960), p. 970.

Дарвинизмът носи морален холокост върху света, който става все по-тежък с всяко десетилетие. Едно едно изявление, което трябва да запомним:

“Именно защото Дарвиновата теория прекъсна връзката на човека с Бога и го тласна в космос без цел и посока, нейното въздействие беше толкова дълбоко. Никой друга интелектуална революция в наши дни . . . не е засегнала така дълбоко начина, по който хората гледат на себе си и на своето място във вселената.”—*Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis (1985), p. 67 [австралийски молекулярен биолог].

Учени сме да възприемаме себе си само като зли животни. Казвайте на хората достатъчно често, че са само животни, и те ще започнат да го вярват. *Дарлингтън казва, “Насилието е . . . плод на еволюцията.”

“Първата точка е, че егоизмът и насилието са вложени в нас по природа, наследени от нашите далечни животински предци. . . . Следователно насилието е естествено за човека, плод на еволюцията.”—*P. J. Darlington, Evolution for Naturalists (1980), pp. 243-244.

Еволюционната теория не дава на човечеството никакви възвишени стандарти, закони, норми или ценности.





“ ‘Еволюцията подкрепя стратегии за възпроизвеждане, които дават най-многобройно потомство, без оглед на човешки ценности на справедливост или честност.’

‘Природата не ни дава никакво морално ръководство за човешко поведение.’

Дори не знаем какво е ‘естествено’ за нашия собствен вид. Всеки няколко години се появява нова теория относно какво е нашето ‘естествено’ хранене, нашата ‘естествена’ продължителност на живота, нашите ‘естествени’ сексуални практики, нашата ‘естествена’ обществена система или нашето ‘естествено’ взаимоотношение с природата. Природата е безкрайно интересна, но тя не предлага никакъв ‘естествен’ начин на живот, на който хората да подражават. Дори в еволюцията няма ‘естествена’ склонност към ‘напредък,’ ‘съвършенство’ или ‘възход.’ В повечето случаи дори не знаем какво всъщност става в природата.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), pp. 79, 124, 317.

Дарвинизмът е това, което съсипва човечеството днес.

“Дарвинизмът помогна за съсипването на човечеството като даде научна обосновка на най-кръвожадните и егоистични импулси.”—*Robert T. Clark and James D. Bales, Why Scientists Accept Evolution (1966), p. 64.



Еволюционната теория е навлязла във всяка област на поведение, бизнес, наука и управление.

“[Дарвинизмът] определено е формирал мисленето на нашия политически и биологичен елит . . . този начин на мислене . . . е бил възприет и приложен в политиката и морала.”—*A. E. Wilder-Smith, The Natural Sciences Know Nothing of Evolution (1981), p. 148.

Един водещ учен на нашия век описва добре голямата опасност, в която се намираме. Ето един цитат, който си заслужава да помним:

“Притеснен съм от убеждението, че нихилистичната философия, която така наречената образована общност избра да възприеме след публикуването на Произход на видовете, обрече човечеството да се движи в посока на самоунищожение. Денят на осъждение наближава.”—*Sir Fred Hoyle, The Intelligent Universe (1983), p. 9. [Хойл е изтъкнат британски астрофизик.]

Човекът, който съучаства в изготвянето на измамата с пилтдаунския човек, по-късно заявява, че дори най-ужасните войни на човечеството са само нормален начин на живот и не могат да бъдат избегнати. (По-късно в тази глава ще научим, че най-лошите войни на нашия век са следствие от приемането на дарвинистката теория, а не поради диващината на някакъв природен еволюционен “напредък.”)

“Законът на еволюцията, както е формулиран от Дарвин, дава обяснение за войните между народите; единственото разумно обяснение, което имаме.”—*Arthur Keith, Evolution and Ethics (1947), p. 149.

Според еволюционната теория, това, което сте, е добро, и каквото и да правите, е правилно; няма норми, абсолютни принципи или стандарти, които трябва да спазвате.

“Следователно човешката ‘доброта’ и поведение, смятани за етични от човешките общества, вероятно са просто придобити в еволюционния процес и изискват насърчаване – [тъй като] етична система, която основава своите предпоставки на абсолютни постулати, обикновено няма да бъде приемлива за онези, които гледат на човешката природа на основа на критериите на еволюцията.”—*Arno G. Motulaky, “Brave New World?” Science, Vol. 185, August 23, 1974, p. 654.

През 19 век те наричат себе си Американска асоциация на атеистите. През 20 век наричат себе си “хуманисти.” Ето техният боен вик:

“Никое божество не може да ни спаси; трябва да се спасим сами.”—*1974 Manifesto of American Humanist Association.

Целта на хуманистите отива далеч отвъд това просто да ви позволят да си живеете живота; те са решени да променят вашия морал, вашето тяло и вашите потомци. И то трябва да стане според техните стандарти. Възнамеряват да го направят чрез “наука.”

“Уникалната характеристика на човека в сравнение с животните е неговата способност да насочва и управлява своята собствена еволюция, и науката е най-могъщото средство за това.”—*Hudson Hoagland, “Science and the New Humanism,” Science, Vol. 143, January 10, 1984, p. 111.

Възнамеряват да го правят чрез “манипулиране на гените.”

“Вече нямаме нужда да сме подвластни на слепи външни сили, а можем да манипулираме средата и в края на краищата дори да манипулираме нашите гени.”—*Arno G. Motulaky, “Brave New World?” Science, Vol. 185, August 23, 1974, p. 853.

Възнамеряват да го правят чрез “натуралистична, научна етика.”

“Гореспоменатите изводи представляват, според мен, продължение на тезата на съвременния хуманизъм, както и на изследванията на еволюцията, че основната задача на човека е да развива своето благосъстояние и напредък. Тези двете, както на отделните членове на човешкия род, така и на целия вид, са разумно осъзнаване на реалния свят, особено на основата на натуралистична, научна етика.”—*H. J. Muller, “Human Values in Relation to Evolution,” Science, Vol. 127, March 21, 1958, p. 829.

Учението винаги е, че крайните цели и върховният успех ще бъдат постигнати когато осъзнаем, че не сме нищо повече от животни, и трябва да действаме като животни. (*Андрю Лавей, основател на Първа църква на Сатана в Сан Франциско, казва, че това е посланието дадено му от Сатана: Ние сме обикновени животни, и трябва да правим каквото си искаме.)

“Макар че много подробности остават неизвестни, цялостният план на биологичното устройство и функции при растенията и животните, включително човека, не приема друго обяснение освен еволюцията. Следователно човекът е просто звено във верига, която обединява целия живот на тази планета.”—*A. G. Motulaky, “Brave New World?” Science, Vol. 185, August 23, 1974, p. 853.

*Хогланд казва, че съзнанието, че не сме нищо повече от животни, ще ни помогне да подобрим обществото си.

“Уникалната характеристика на човека в сравнение с другите животни е неговата способност да насочва и контролира своята еволюция, и науката е неговото най-могъщо оръдие за това. Ние сме плод на два вида еволюция, биологична и културна. Ние сме тук като следствие от същите процеси на естествен отбор, които са произвели всички други растения и животни. Втори вид еволюция е психосоциалната или културната еволюция. Тя е уникална за човека. Нейната история е съвсем отскоро; започнала е преди около един милион години с нашите човекоподобни предшественици, които са започнали да правят оръдия на труда.”—*Hudson Hoagland, “Science and the New Humanism,” in Science, January 10, 1984, p. 111.

Образованието се смята за ключа към тази промяна. За да могат да направят всички атеисти, училищата трябва да бъдат контролирани от еволюционистите.

“Жизнено важно е еволюцията да стане централното ядро на всяка образователна система, тъй като именно еволюцията в широкия смисъл на думата свързва неорганичната природа с живота, звездите със земята, материята със съзнанието и животните с човека. Човешката история е продължение на биологичната еволюция в различна форма.”—*Sir Julian Huxley, цитиран в *Sol Tax and *Charles Callender (eds.), Evolution After Darwin, 3 vols. (1980).

За радост на дарвинистите, те смятат, че печелят в църквите, а също и във вярванията в църквите. (Повече за това можете да намерите на нашия сайт, в главата Еволюция и общество.)

“Освен въздействието върху традиционната наука, дарвинизмът нанесе поражения на конвенционалната теология.”—*D. Nelkin, Science Textbook Controversies and the Politics of Equal Time (1977), p. 11.

Но остава фактът, че еволюционната теория е една от най-зловещите, най-опасни теории наложени някога върху човечеството.

“Всичко, което е еволюирало чрез естествен отбор, трябва да е егоистично.”—*Life: How Did It Get Here? (1985), p. 177.

В глава озаглавена “Еволюция,” в една от своите книги, *Азимов цитира следното изявление, описващо така добре дълбоката същност на дарвинизма:

“Човечеството се стреми нагоре, и в този стремеж милиони биват стъпкани до смърт, за да могат хиляди да се покатерят на техните тела.”—*Clara Lucas Balfour (1808-1878), цитирана в Asimov’s Book of Science and Nature Quotations, p. 88 [главата “Еволюция”].

Осъзнаването на тази ужасна истина понякога е достигало дори до ума на самия *Дарвин от време на време.

“В мен винаги се поражда ужасяващото съмнение дали убежденията на човешкия ум, който се е развил от умовете на нисшите животни, имат някаква стойност или въобще са надеждни. Дали някой би се доверявал на убежденията на маймунския ум, ако въобще има убеждения в такъв ум?”—*Charles Darwin, цитиран в Francis Darwin (ed.) Life and Letters of Charles Darwin (1903; 1971 reprint), Vol. 1, p. 285.

Според еволюцията, нито човекът, нито кое да е друго същество или вещество във вселената не е планирано; всичко е само “случайност” или произволно движение на атоми.

“Атеист е човек, който вярва, че е появил по случайност.”—*Francis Thompson, цитиран в Peter’s Book of Quotations (1977), p. 449.

Но “теорията за случайността” ще ни унищожи, ако се придържаме към нея. И преди това взаимно унищожение ще дойде нарастваща безнадеждност и безцелно объркване.

“Ние не решаваме социални проблеми, а по-скоро създаваме социални чудовища, когато човек бива смятан за случайно появил се, и след това на отделния човек бива отказвано правото да решава сам за себе си, понеже е само неудачна природна случайност.

Не е нужен професор по логика за да се стигне до извода, че ако човекът е такова същество по случайност, тогава неговото използване на други хора може да е само случайна сила, дори ако е по-горе от тях като социолог или психиатър. Ако презумпцията на детерминиста е правилна, тогава социалното или психологическо манипулиране може да създаде само случаен ред. Така детерминизмът вплита ума в безнадеждно объркване.”—*Marion Montgomery, “Imagination and the Violent Assault upon Virtue,” Modern Age: A Quarterly Review, 27, pp. 124-125.

Един преподавател по природни науки се съгласява с това.

“Малко от онези, които приемат Дарвиновата теория за еволюцията, осъзнават нейното дълбоко значение особено в социалните науки. . . . От многото злини произлезли от преподаването на еволюция, ще споменем само няколко.”—*Professor Holmes, Science (August 14, 1939), p. 117.

  


Дарвинизмът е законът на джунглата.

“Ако бъде последователно прилаган, дарвинизмът ще оценява доброто на основата на оцеляването. Това е законът на джунглата, където ‘силата е право’ и най-пригодените оцеляват. Било то хитрост или жестокост, подлост или измама, всичко, което дава на индивида способността да оцелява, е добро и правилно за този индивид и за това общество.”—H. Enoch, Evolution or Creation (1968), p. 145.

Биологичната еволюция на Дарвин бързо става основата за обществена теория, която носи повсеместни войни и неморалност.

“На своя страна, теорията за биологичната еволюция упражнява нарастващо влияние върху природните и обществените науки, и последствията от нея не са нито здравословни, нито похвални. Достатъчно е да споменем така наречения социален дарвинизъм, който често се стреми да оправдае нечовечността на човек към човека, и биологичния расизъм, който дава лъженаучно оправдание за зверствата извършени в Хитлерова Германия и на други места.”—*Theodosius Dobzhansly, “Evolution at Work,” Science, Vol. 127, May 9, 1958, p. 1091.

Учението, че човекът не е нищо повече от животно и не е отговорен за своите действия, е същността на ученията на Дарвин; и то насърчава най-злите импулси в човека.

“Не е чудно, че бригаден генерал Ф. Д. Фрост заявява във Fundamentalist от януари 1950, стр. 21: ‘Няма съмнение, че учението за еволюцията е най-голямото проклятие върху нашата образователна система.’ Било като четем Динамична социология на Уорд, или Морален кодекс на Ръсел, или Неморалност на Брифалт, или коя да е друга книга писана от школата на бихейвиористите, те всички се опитват да оправдават и основават своите изводи на животинската природа на човека. Тази философия се опитва да ограничи морала, принципите и практиката на добродетелно поведение, и да сведе човека до нивото на животинската природа. Нарастващият обществен хаос, разрушените семейства, разбитите животи, нарастващият брой разводи, многократно по-високият брой престъпници, не са нищо повече от неизбежно последствие от приемането и практиката на това еволюционно учение.”—H. Enoch, Evolution or Creation (1966), pp. 1146-1147.

  


ОТ МРАЧНАТА ПЕЩЕРА НА ДИВАЧЕСТВОТО:
Приемането на теорията на Дарвин е превърнало съвременния свят в джунгла на злото.

*Дарвин започна нещо, което се разпространи по целия свят и донесе страдания на милиони.

“Книгите на Дарвин бързо бяха преведени на всички основни езици, и политическите водачи от различни движения започнаха да използват ключовите думи на дарвинизма за да оправдаят своите експанзионистични амбиции. В Германия тяхното влияние е било особено дълбоко вкоренено. Там атеистичният еволюционист Ернст Хекел започва кампания за популяризиране напълно подобна на кампанията на Хъксли в Англия. Със своята философия за ‘свръхчовека,’ философът Ницше също е бил много повлиян от Дарвин, макар и да е смятал, че Дарвин не е стигнал достатъчно далеч в развиване на милитаристичните и расистки следствия от своите теории. Дарвинисткият империализъм е имал голямо влияние върху политиката на Бисмарк, и дори по-голямо върху политиката на Адолф Хитлер.”—H. M. Morris, History of Modern Christianity (1984), p. 47.



2 – ПОЛАГАНЕ НА ОСНОВИТЕ

КРАЙЪГЪЛНИЯТ КАМЪК НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК – Въздействието на съвременното еволюционно мислене върху нашето съвременно общество е било ужасно. Вижте следните примери: *Маркс и *Кейнс в икономиката и обществените науки; *Дюи в съвременното образование; *Фосдик и “висшата” критика на Библията в съвременната теология; *Ницше, *Джеймс и *позитивистите в съвременната философия; *Биърд в историята на Америка; *Франкфуртер в съвременното право; *Лондон и *Шоу в белетристиката; *Камю, *Сартр и *Хайдегер в екзистенциализма; *Уайт в социологията; *Симпсън и *Добжански в палеонтологията и съвременната генетика; *Хъксли и *Тейлар дьо Шарден в хуманизма.

През 1960 излезе холивудски филм, който хвали “победата” на еволюцията в процеса срещу Скоупс (виж глава 30 на нашия уеб-сайт за подробен анализ на този процес). Филмът беше озаглавен Да наследиш вятъра. Това би било превъзходно заглавие за документален филм – но не върху процеса срещу Скоупс, а върху това какво социалният дарвинизъм е причинил на съвременния свят.

КАРЛ МАРКС – *Чарлс Дарвин, *Карл Маркс, *Ернст Хекел, *Фридрих Ницше и *Зигмунд Фройд са тези, които полагат основите на обществото през 20 век. Милиони животи са били унищожени – морално и физически – заради зловещите възгледи на *Чарлс Дарвин.




“Дарвин, Маркс и Фройд помагат за формиране на съвременното мислене според мирогледа на механистичния материализъм.”—*E. A. Opitz, “The Use of Reason in Religion,” in Imprimis 7(2):4 (1978).

Това, което *Дарвин довежда в биологията, *Маркс, с помощта на други, довежда в обществото.

“Точно както Дарвин открива закона за еволюцията в органичната природа, така Маркс открива закона за еволюцията в човешката история.”—*Otto Ruhle, Karl Marx (1948), p. 366.
   


Марксизмът е тясно свързан с дарвинизма.

“Идеята, че еволюцията е история на конкурентна борба, съвпада с неговата [на Маркс] идеология за ‘класовата борба.’”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 412.

“ ‘Това е книгата,’ пише [Маркс] на своя последовател Енгелс през 1866, ‘която съдържа основата за нашия възглед в естествените науки,’ и с удоволствие е бил готов да посвети своя фундаментален труд, Капиталът, на автора на Произход на видовете, ако Дарвин би дал съгласието си.”

  



“На погребението на Маркс Енгелс заявява, че както Дарвин открива закона за органичната еволюция в естествената история, така Маркс открива закона закона за еволюцията в човешката история. Като принизява значението на нематериалните страни на човешкия живот, и със своята мисия да изкорени традициите и да унищожи идеята за Сътворението в умовете на хората, комунизмът остава един от най-силните привърженици на Дарвин. . . . След 1949, когато комунистите вземат властта в Китай, първият нов учебник въведен във всички училища не е бил нито марксистки, нито ленинистки, а дарвинистки.”—*Michael Pitman, Adam and Evolution (1984), p. 24.

Според теорията на Дарвин и Маркс, не само животните трябва да воюват диво за да оцелеят, но и човешкото общество трябва да прави същото.

  

“Както Дарвин, Маркс смята, че е открил закона за развитието. Той разглежда историята на етапи, както дарвинистите гледат на геологичните пластове и на последователните форми на живот. . . . Но има прилики дори в подробностите. Напълно в съгласие с духа на епохата, и Маркс, и Дарвин правят борбата средство за развитие. Отново, мярката за ценност при Дарвин е оцеляване и възпроизводство – абсолютен факт във времето, който напълно пренебрегва моралното или етично качество на резултата. При Маркс стойността е употребен труд – абсолютен факт във времето, който също пренебрегва моралната стойност на продукта [а също и на работника].”—*J. Barzun, Darwin, Marx, Wagner (1958), p. 8.

*Енгелс, последовател на *Маркс, първи от двамата открива книгата на Дарвин.

“Фридрих Енгелс, един от основателите на комунизма, пише на Карл Маркс на 12 декември 1859, ‘Дарвин, когото сега чета, е впечатляващ.’”—*C. Zirkle, Evolution, Marxian Biology, and the Social Scene (1959), p. 85.

*Маркс я прочита и отговаря:

“Карл Маркс отговаря на Фридрих Енгелс на 19 декември 1860, ‘Макар да е написана в суров английски стил, това е книгата, която съдържа основата на нашите възгледи в естествената история.’”—*C. Zirkle, Evolution, Marxian Biology, and the Social Scene (1959), p. 88.

Месец по-късно *Маркс вече знае, че е открил онова, което е търсел: “научна” основа на своята теория за “социален прогрес.”


  


“Отново, Маркс пише на Енгелс на 16 януари 1861, ‘Книгата на Дарвин е много важна и естественият отбор служи като основа за класовата борба в историята. . . . Тук не само за първи път е нанесен смъртен удар върху “телеологията” в естествените науки, но също и е обяснен подчертано техният рационален смисъл.’”—*C. Zirkle, Evolution, Marxian Biology, and the Social Scene (1959), p. 88.

Реакционните социалисти защитават своите революционни действия с *Маркс и *Дарвин.

“Защитата на Дарвин не е нещо ново за социалистите. Социалистическото движение признава дарвинизма като важен елемент в своя общ мироглед още от самото начало. Когато Дарвин издава своя Произход на видовете през 1859, Карл Маркс пише писмо на Фридрих Енгелс, където казва: ‘. . . това е книгата, която съдържа основата за нашите възгледи в естествената история. . . .’ Като защитават дарвинизма, работниците укрепват своята защита против атаките на тези реакционни типове и подготвят промяната на обществения ред.”—*Cliff Conner, “Evolution vs. Creationism: In Defense of Scientific Thinking,” International Socialist Review, November 1980.

Друго следствие от дарвинизма е нарасналият милитаризъм и войните. Дарвин и неговите последователи полагат основата за последвалите кръвопролития. Към *Ленин и *Маркс трябва да добавим *Хекел и *Ницше.




ЕРНСТ ХЕКЕЛ – *Ернст Хекел, професор в Йенския университет, е първият разпространител на дарвинизма на европейския континент, точно както Томас Хъксли е “булдогът” на Дарвин в Англия. В глава 22, Рудиментарни органи и рекапитулация, и глава 29, История на еволюционната теория, описваме подробно фалшификациите на *Хекел за рекламиране на дарвинизма с нечестни методи.

Заедно с *Ницще, *Хекел полага основите на немския милитаризъм, който довежда до Първата и Втората световни войни. Докато *Ленин и *Маркс се занимават с класова борба за световно господство, *Хекел и *Ницше са заети със завладяването на непълноценните раси от “свръхрасата.”

“Ернст Хекел (1834-1919) е активен говорител на дарвинизма в Германия. . . . Хекел изповядва мистична вяра в природните сили и в буквално пренасяне на биологичните закони в обществото. Движението, което той основава в Германия, е било прото-нацистко по своя характер; романтичният ‘фолкизъм’ и Монистичната лига (основана през 1906), заедно с еволюционната наука, полагат идеологическите основи на националния социализъм.

. . . Английският дарвинизъм свързва два главни въпроса, естественият отбор и борбата за оцеляване. Социалният дарвинизъм е опит да се обясни човешкото общество на основата на еволюцията, но тълкуването на Хекел е било много различно от тълкуванията на капиталиста Хърбърт Спенсър или комуниста Маркс. За него основният компонент е етиката на същностната борба между висши и нисши култури – между раси от хора.”—*Michael Pitman, Adam and Evolution (1984), p. 48.

Вдъхновен от писанията на *Дарвин, *Хекел става прародител на нацисткото насилие, което избива милиони и оставя Европа в развалини.

“Заедно със своите социални дарвинистки последователи, [Хекел] се захваща да докаже ‘аристократичната’ и недемократична същност на природните закони. . . . До своята смърт през 1919, Хекел продължава да допринася към тази особена разновидност на немското мислене, която служи като разсадник за националния социализъм. Той става един от главните идеолози на расизма, национализма и империализма в Германия.”—*Daniel Gasman, Scientific Origins of National Socialism: Social Darwinism in Ernst Haeckel and the German Monist League (1971), p. xvi.

 


Дарвинизмът е доведен до своя логичен край: Убиването на кротките и слабите.

“Немският дарвинизъм е формиран от Ернст Хекел, който го съчетава с антиклерикализъм, милитаристичен патриотизъм и видение за расова чистота в Германия. Той призовава за унищожаване на установената църква в Германия с нейните проповеди за ‘кротките ще наследят земята’ и съчувствие към слабите. Според него, такова ‘суеверно’ учение ще доведе до ‘самоубийство на расата.’”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 119.

“Монизъм” е теорията, че цялата реалност се състои само от материя. Това учение е важна основа на атеизма.

“От всички предшественици на Хитлер в Германия – Хегел, Конт, Ницше, Бернхарди и други – най-важният определено е Ернст Хекел, атеистичният основател на Монистичната лига и най-енергичният говорител на биологичния и социалния дарвинизъм в континентална Европа в края на деветнадесети и началото на двадесети век.”—H. M. Morris, Long War Against God (1989), pp. 78-79.




“Само най-пригодените трябва да оцелеят.”

“Той [Хекел] убеждава масите от свои сънародници, че трябва да приемат своята еволюционна съдба като ‘господарска раса’ и да се ‘наложат’ над непълноценните народи, тъй като е правилно и естествено да оцелеят само ‘най-пригодените.’ Неговата версия на дарвинизма бива включена в Моята борба (1925) на Адолф Хитлер, чието заглавие е взето от превода на Хекел на Дарвиновия израз ‘борба за съществуване.’”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 207 [също 312-313].

“През 1918 апостолът на Дарвин, Ернст Хекел, става член на Thule Gesellschaft, тайна радикално дясна организация, която по-късно играе важна рола в основаването на нацизма. Рудолф Хес и Хитлер са посещавали събранията на организацията като гости (Фелпс, 1963).”—Ian Taylor, In the Minds of Men (1987), p. 488.




ФРИДРИХ НИЦШЕ – Друг достоен за презрение любител на дарвинизма е *Фридрих Ницше. Ученията на Дарвин са успявали да покварят вярванията на всички, които са ги приемали.

Дарвинизмът преобразява *Ницше в маниакален любител на войни и кръвопролитие. Заявявайки, че неговата теория е “научна” защото е просто социално продължение на Дарвиновата теория, той представя своите идеи на немския народ.




“Големият немски защитник на милитаризма, Ницше, развива Дарвиновия принцип за оцеляване на най-пригодените, за да вдъхнови своите сънародници да воюват. Според него, ‘Върховното правило на живота е чистата материалистична жизненост и сила за оцеляване.’ Така войната от 1914-1918 е преднамерената кулминация на политика основана върху дяволските идеи на Ницше за завладяване на света. В своята книга, Следващата война, генерал фон Бернхарди показва връзката между войната и биологията. Според него, ‘Войната е биологична необходимост от първостепенна важност,регулиращ елемент в живота на човечеството, без който не може. Войната увеличава жизнеността и насърчава човешкия прогрес.’ Висшата ценност не живота според думите на самия Ницше е, че ‘Мъжът трябва да бъде учен да воюва, а жената да ражда воини; всичко друго е глупост’ (Oscar Levy, Complete Works of Nietzsche, 1930, Vol. 2, p. 75).




Адолф Хитлер повтаря същата философия за живота произхождаща от теорията за еволюцията, когато казва, ‘Цялата природа е непрестанна борба между сила и слабост, вечна победа на силните над слабите.’”—H. Enoch, Evolution or Creation (1966), p. 147-148.

Изключително иронично е, че *Кларън Дароу, адвокат на защитата на Джон Скоупс и каузата на еволюцията на процеса в Дейтън (виж глава 30), заявява в съда, че убийствените инстинкти на двама младежи са били причинени от това, че в държавното училище са били учени на зловещия дарвинизъм на *Ницше!

“Като защитава двама младежи, Лейб и Лиополд, за тяхното жестоко убийство на 14-годишно момче на име Боби Франкс, известният по онова време адвокат по криминални дела Кларънс Дароу проследява източника на тяхното убийство до онова, което са научили в университета. Той твърди, ‘Трябва ли да се вменява вина само защото някой е взел на сериозно философията на Ницше?’ Неговата защита пред съдията е била, ‘Ваша чест, едва ли е честно да бъде обесено 19-годишно момче за философията, която някой друг му е преподавал в университета.’”—*W. Brigans (ed.), Classified Speeches, цитирано в H. Enoch, Evolution or Creation (1966), p. 146.

По-късно в тази глава ще говорим повече за възхода на световния комунизъм. Съмнително е дали комунизмът би успял да извърши всичките си разрушения през 20 век, ако я нямаше теорията на *Дарвин.

3 – ВОЙНИ

ВОЙНИ – Дарвинизмът води до класова борба и войни чрез комунизма; той също води до краен национализъм, расизъм и войни чрез нацизма и фашизма.

Френско-пруската война през 1870 е първият голям конфликт, в който и двете страни използват дарвинизма като оправдание за своите опити да се избият една друга чрез военни действия. *Нордау обяснява това добре:

“Най-големият авторитет за всички привърженици на войната е Дарвин. Откакто теорията на еволюцията започна да бъде рекламирана, те могат да прикрият своето присъщо варварство с името на Дарвин и да прогласят кръвожадните инстинкти на своите сърца за последна дума на науката.”—*Max Nordau, “The Philosophy and Morals of War,” in North American Review 169 (1889), p. 794.

*Барзен, преподавател по история в Колумбийския университет, пише епична книга, Дарвин, Маркс, Вагнер, в която ясно показва, че дарвинизмът създава милитаризъм и войни навсякъде, където достига.

“Във всяка европейска страна между 1870 и 1914 има милитаристична партия настояваща за повече въоръжаване, индивидуалистична партия настояваща за безмилостна конкуренция, империалистична партия настояваща за неограничена власт над нецивилизованите народи, социалистическа партия решена да завземе властта, и расистка партия настояваща за вътрешно очистване от чужденци – всички те, когато призивите към алчност или слава вече не въздействат, или дори преди въобще да са отправени, призовават на своя страна Спенсър или Дарвин, тоест въплътената наука. . . . Расата е биологична, расата е социологическа; всичко е дарвинизъм.”—*Jacques Barzun, Darwin, Marx, Wagner (1958), pp. 92-95.

ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – Първата световна война (наричана по онова време “Голямата война”) е била, според анализатори и историци, неизбежно следствие от дарвинистките учения.

“Дарвин, Ницше и Хекел полагат основите на яростния немски милитаризъм, който в края на краищата води до Голямата война от 1914-1918. Разбира се, има и други, които участват в това развитие, включително много от немските генерали и политически водачи, всички те до голяма степен повлияни от немската разновидност на социалния дарвинизъм. Генерал Фридрих фон Бернхарди казва:

‘Войната ни дава биологично оправдани решения, тъй като нейните решения са основани върху самата природа на всичко. . . . Тя е не само биологичен закон, но също и морален дълг, и следователно необходим фактор на цивилизацията!’”—H. M. Morris, Long War Against God (1989), p. 74.

Фридрих фон Бернхарди е немски офицер, който след като се пенсионира през 1909 пише книга основана върху еволюционната теория, възвеличаваща войната и призоваваща Германия да започне нова война! Неговата книга е озаглавена Германия и следващата война.

Естественият отбор е всемогъщият закон, който ги подбужда към кръвопролитна борба.

“По време на Първата световна война немските интелектуалци вярват, че естественият отбор е неустоимо всемогъщ (Allmacht), природен закон, който ги принуждава към кръвопролитна борба за господство. Техните политически и военни учебници рекламират теориите на Дарвин като ‘научна’ основа за стремежа към световно господство, с пълната подкрепа на немските учени и професори по биология.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 59.

ХИТЛЕР И МУСОЛИНИ – Влиянието на *Ницше стига до *Хитлер и *Мусолини. И двамата внимателно четат писанията и на *Ницше, и на *Дарвин.

Известната книга на Хитлер, Mein Kampf, е основана върху еволюционната теория. Самото заглавие на тази книга е взето от израз на Дарвин: “Моята борба” [за оцеляване и надмощие].

“Човек няма нужда да стигне далеч в четенето на Mein Kampf на Хитлер за да открие, че еволюцията е повлияла на него и на неговите възгледи за господарската раса, геноцида, генетичните експерименти с хора и т.н.”—Robert Clark, Darwin: Before and After (1948), p. 115.

“[Общото мнение в Германия е било, че] човек трябва да се ‘съобразява’ с природните процеси, без значение колко безмилостни са те. ‘Най-пригодените’ никога не трябва да се противят на закона за еволюционния напредък. В своята крайна форма този възглед за обществото е използван в нацистка Германия за оправдаване на стерилизацията и масовите убийства на ‘негодните,’ на ‘некомпетентните,’ на ‘непълноценните раси.’”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 412.

Нежеланите трябва да бъдат премахнати.

“През 30-те, Адолф Хитлер вярва, че изпълнява предписанията на дарвинизма със своята доктрина, че нежеланите индивиди (и непълноценните раси) трябва да бъдат премахнати при създаването на Новия ред ръководен от господарската раса на Германия.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 119.

Специалисти по изследвания на Хитлер отбелязват, че *Хитлер мрази християнството така дълбоко както обича теорията на Дарвин. Но това е разбираемо, тъй като двете са противоположни като деня и нощта.

“[Хитлер] набляга изключително много на идеята за биологичната еволюция като най-могъщото оръжие против традиционната религия и многократно осъжда християнството за неговата съпротива против учението на еволюцията. . . . За Хитлер, еволюцията е върхът на съвременната наука и култура, и той защитава нейната истинност също така упорито както Хекел.”—*Daniel Gasman, Scientific Origins of Modern Socialism: Social Darwinism in Ernst Haeckel and the German Monist League (1971), p. 188.

*Хитлер казва следното:

“Аз смятам християнството за най-смъртоносната прелъстителна лъжа, която някога е съществувала.”—*Adolf Hitler, цитиран в Larry Azar, Twentieth Century in Crisis (1990), p. 155.

“Хитлер приема като неоспорима истина тази доктрина за расовото превъзходство. . . . Той приема еволюцията с такава увереност както ние днес приемаме относителността на Айнщайн.”—*Larry Azar, Twentieth Century in Crisis (1990), p. 180.

“Шестдесет и три милиона човека ще бъдат избити в покорство на еволюционната доктрина, че гибелта е природен закон.”—*Op. cit., p. 181.

Еврейски професор по биология в университета Пърдю, пишейки за Асоциацията на ортодоксалните еврейски учени, казва следното:

“Не мога да отрека, че теорията на еволюцията и атеизмът, който тя породи, доведоха до моралния климат, който направи възможен холокоста.”—*Edward Simon, “Another Side to the Evolution Problem,” Jewish Press, January 7, 1983, p. 248.

Възхищението на *Хитлер от дарвинизма започва още от детството му.

“Умът на Адолф Хитлер е бил пленен от еволюционното мислене – вероятно още от детството му. Еволюционните идеи, в доста неприкрит вид, са в основата на всичко, което е най-лошо в Mein Kampf и в неговите публични речи. Няколко произволни цитата ще ни покажат как е разсъждавал Хитлер . . . ‘Който иска да живее, трябва да воюва; който не желае да воюва в този свят, където вечната борба е житейски закон, няма право да съществува.’”—*Robert E. D. Clark, Darwin: Before and After (1948), p. 115.

За своите кръвожадни дела, *Бенито Мусолини придобива сила и смелост от книгите на Дарвин.

“Отношението на Мусолини е напълно контролирано от еволюцията. В публичните си изказвания той многократно използва дарвинистки термини, докато се подиграва на идеята за вечен мир, защото той би препятствал еволюционния процес.”—*R. E. D. Clark, Darwin: Before and After (1948), p. 115.

Както *Хитлер, *Мусолини е пленен и от *Дарвин, и от *Ницше, който от своя страна основава своите вярвания на *Дарвин.

“Бенито Мусолини, който довежда фашизма в Италия, е намирал подкрепа за своите вярвания, че насилието е жизнено важно за промяната на обществото, във философията на Ницше.”—*Encyclopedia Britannica (1982), Vol. 16, p. 27.

4 – СВЕТОВНИЯТ КОМУНИЗЪМ

КОМУНИСТИЧЕСКИ ДАРВИНИЗЪМ – Приемането на еволюционната теория от *Маркс и *Енгелс я прави основа на комунистическата идеология.

“Дарвинизмът бива приветстван в комунистическите страни, тъй като Карл Маркс и Фридрих Енгелс смятат Произход на видовете (1859) за научна обосновка на идеологията на революцията. От гледна точка на социалистическите теоретици, дарвинизмът доказва, че промяната и напредъкът идват само от яростна борба. Те също наблягат на неговата материалистична основа на познанието, което отправя предизвикателство срещу божественото право на царете.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 119.

Няколко водещи еволюционни учени в наши дни открито признават, че марксизмът и дарвинизмът са тясно свързани.

“Характеристиките на еволюционизма са в съвършено съгласие с марксизма. Обяснението за произхода на човечеството и човешкия ум от чисто природни сили е, и си остава, добре дошло за марксистите, както е и за другите секуларисти. Източниците на морални ценности и морална отговорност не трябва да се търсят в някакъв отделен свят на съзнанието или в безсмъртна душа, и още по-малко във вдъхновените думи на Библията.”—*Robert M. Young, “The Darwin Debate,” in Marxism Today, Vol. 26, April 1982, p. 21.

Еволюционната теория става основополагащ принцип за съвременния комунизъм.

“Маркс и Енгелс са били фанатични еволюционисти, както всички комунисти след тях. Тъй като атеизмът е основен принцип на марксизма като цяло, и конкретно на съветския комунизъм, очевидно е, че еволюцията трябва да бъде първостепенно вярване на комунизма. Ленин, Троцки и Сталин са били атеистични еволюционисти, както всички комунистически водачи днес. Всъщност, те не биха могли да комунистически водачи, ако първо не са еволюционисти!”—Henry Morris, Long War Against God (1989), p. 85.

ЙОСИФ СТАЛИН – *Ленин е пламенен еволюционист, както и *Сталин. Всъщност, именно учението, което намира в книгата на *Дарвин, превръща Сталин в звяр.

“В много ранна възраст, докато още е ученик в църковното училище, другарят Сталин развива критично мислене и революционни убеждения. Той започва да чете Дарвин и става атеист.”—*E. Yaroslavsky, Landmarks in the Life of Stalin (1940), pp. 8-9 [написана и издадена в Москва от близък сътрудник на Сталин, докато Сталин все още е диктатор].

КОМУНИСТИЧЕСКИ КИТАЙ – Когато китайските комунисти идват на власт през 50-те години, те ревностно възприемат еволюционната теория като първостепенна основа за своята идеология. Но самата теория е възприета от китайските интелектуалци почти един век преди това.

“През 19 век Западът смята Китай за ‘спящ великан,’ изолиран и затънал в древни традиции. Малко европейци осъзнават колко бързо китайските интелектуалци схващат еволюционните идеи и виждат в тях възможен двигател на прогреса и промяната.

Според китайския писател Ху Ши (Living Philosophies, 1931), когато Еволюция и етика на Томас Хъксли бива издадена през 1898, тя незабавно бива оценена и възприета от китайските интелектуалци. Богати хора в Китай спонсорират евтини преводи на китайски, за да могат да бъдат разпространени сред масите. . . .

Днес Китай може да се похвали с Институт по палеонтология в Пекин, и с екип от палеонтолози.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 81.

5 – РАСИЗЪМ

ДАРВИНИСТКИ РАСИЗЪМ – Би било добре да имаме предвид пълното заглавие на книгата на *Чарлс Дарвин от 1859: За произхода на видовете чрез естествен отбор, или запазването на пригодените раси в борбата за живот. *Милнър обяснява възгледа на *Дарвин относно това, и го цитира:

“След това Дарвин представя механизъм, по който работи еволюцията. Естественият отбор е двустепенен процес: (1) свръхвъзпроизводство и разновидности вътре във вида, и (2) по-добро оцеляване и възпроизводство на онези индивиди, които имат дори най-малкото предимство над другите във вида; ‘по-пригодените’ характеристики биват запазвани и натрупвани в последователни поколения. Размножаване, разновидности, най-силните оцеляват [и се възпроизвеждат], а най-слабите умират [оставяйки малко потомство].”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 344.

От значение е, че всички водещи расисти в света са еволюционисти. Идеята за расизма обикновено попада в една от тези две категории: (1) Онези, които вярват, че тяхната раса превъзхожда останалите, и следователно те трябва да потискат или завладяват другите раси. (2) Онези, които вярват, че някои раси не са много по-добри от обикновените животни, и следователно трябва да бъдат избивани или поробвани. Противно на това, креационистите признават, че всички хора са създадени от Бога и имат еднаква стойност в Неговите очи.

И *Чарлс Дарвин, и *Томас Хъксли, защитници на еволюцията, имат расистки убеждения. За пример, ето едно твърдение написано от самия *Дарвин:

“По-цивилизованите така наречени кавказки раси побеждават изостаналите турски раси в борбата за оцеляване. Ако погледнем на света в не много далечното бъдеще, безкраен брой от по-нисшите раси по целия свят ще бъдат унищожени от по-висшите цивилизовани раси.”—*Charles Darwin, Life and Letters, p. 318.

“Биологичните аргументи в полза на расизма може и да са били често срещани преди 1859, но те нарастват многократно след приемането на еволюционната теория.”—*Stephen Jay Gould, Ontogeny and Phylogeny (1977), p. 127.

Хората, които настояват за “оцеляване на пригодените,” са същите, които подкрепят избиването на различни раси, както и на премахването на възрастните, слабите, инвалидите и неродените деца. Причината креационистите да са против убиването на неродени деца, докато еволюционистите го подкрепят, е в различията в основополагащата етика и вярвания на двата лагера. През 1914-19 войната е била против народи; през 30-те и 40-те години против раси; през 70-те и 80-те против неродените деца. Скоро тя ще включи възрастните и немощните.

“Изучаването на произхода на човека от антрополозите е било особено повлияно от расистки идеи, и това състояние е продължило до средата на 20 век. Известно е, че Дарвин и Хъксли, а също и Хекел, са вярвали в превъзходството на бялата раса, както са вярвали и всички учени еволюционисти през 19 век; но не е така известно, че водещите физически антрополози на 20 век също са имали такива възгледи.”—H. M. Morris, History of Modern Christianity (1984), pp. 48-49.

За убедените вярващи в доктрината за “оцеляването,” хората са смятани просто за някакви животни, да бъдат водени на паша, да им бъдат промивани мозъците, да бъдат контролирани, управлявани, заробвани и унищожавани. Тяхната философия е де използват другите и след това да ги захвърлят.

“Псевдонаучното прилагане на биологична теория в политиката . . . представлява може би най-извратената форма на социалния дарвинизъм. . . . Тя води до расизъм и антисемитизъм и се използва за да докаже, че само ‘превъзхождащите’ националности и раси са пригодени да оцелеят. Така сред англоговорящите народи могат да се намерят привърженици на доктрината за ‘бремето на белия човек,’ имперска мисия изпълнявана от англосаксонците. . . . Подобно, руснаците проповядват доктрината на панславизма, а германците на пангерманизма.”—*T. W. Wallbank and *A. M. Taylor, Civilization Past and Present, Vol. 2 (1961), p. 362.

Много интересно, расистът винаги вярва, че неговата собствена раса е най-добрата!

“Расизъм е вярата, че другите човешки групи са по-нисши от твоята собствена, и следователно нямат право на равноправно отношение.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 414.

“Почти всеки учебник по еволюция на човека от 19 или дори от средата на 20 век съдържа илюстрации показващи развитието: обикновена маймуна, човекоподобна маймуна, хотентот (или африкански негър, австралийски абориген, тасманиец, и т.н.), бял европеец. Много малко от ранните еволюционисти са били свободни от такава арогантност, нито дори политически либералните Чарлс Дарвин и Томас Хъксли.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 380.

  

   


Ще дойде време, според *Дарвин, когато бялата раса ще избие всички други раси; и тогава еволюцията ще продължи напред.

“В шестото издание на своята книга Произход на човека Дарвин заявява, че ще дойде време, когато белите ще са избили негрите. Той също смята, че човекоподобните маймуни ще изчезнат. Той вярва, че когато тези две неща станат, свидетелството за еволюцията на живите създания няма да е така силно като преди.”—Bolton Davidheiser, in Creation Research Society Quarterly, March 1989. p. 151.

Теориите на *Дарвин достигат до пълна зрялост в Третия райх.

“[Хюстън С.] Чембърлейн пише следното пророческо изказване в своята книга, Основите [1899]: ‘Макар да е доказано, че в миналото никога е нямало арийска раса, ние желаем да има такава в бъдещето. Това е решителната позиция на хората на действието.’

Помолен да даде определение за арийски по време на кулминацията на лудостта на нацизма, Йозеф Гьобелс възкликва, ‘Аз решавам кой е евреин и кой е ариец!’

По време на немския Трети райх (1933-1945) идеалът на арийската чистота и превъзходство стават официална политика на Германия. Програмата на Адолф Хитлер за събиране на ‘непълноценните’ раси в концентрационни лагери и газови камери е била обяснявана като полагане на път към новия ред на превъзходстваща човешка раса. В същото време офицери от SS са насърчавани с държавни субсидии да импрегнират избрани жени за да произведат нова ‘господарска раса’ – експеримент, който произвежда поколение от съвсем обикновени, но объркани сираци.

Хитлер побеснява, когато чернокожият американец Джеси Оуенс побеждава ‘арийските’ атлети на олимпийските игри в Берлин и така опровергава неговите теории за расово превъзходство. А когато ‘черният бомбардировач’ Джо Луис нокаутира Макс Шмелинг, немската пропаганда още по-яростно настоява, че трябва да бъде защитено превъзходството на бялата раса. Но когато Хитлер има нужда от японците като съюзници във Втората световна война, той бързо променя определението си за тях на ‘почетни арийци.’”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), pp. 25-26.

Необяснимо е защо еволюционните теории на Дарвин ставата популярни сред неевропейските раси – тъй като той и неговите сътрудници уверено са очаквали унищожаването на неевропейските раси в историята.

“Идеята на Дарвин, че различните раси на различно еволюционно разстояние от маймуните, като негрите са най-долу, а белите най-горе, не е само негова, а е била почти универсална сред еволюционните учени през деветнадесети век. . . .

Расисти са били не само Дарвин и Хъксли, двамата най-изтъкнати еволюционисти. Всички еволюционисти са били расисти! Този факт е подробно доказан в ключова книга от Джон Халтър, подходящо озаглавена Отхвърлени от еволюцията.”—H. M. Morris, Long War Against God (1989), pp. 60-81.

  


“Мнозина от ранните заселници в Австралия са смятали австралийските аборигени за по-малко интелигентни от ‘белия човек,’ тъй като не са еволюирали до нивото на белите по еволюционната стълбица. Всъщност, през 1984 музеят Хобарт в Тасмания посочва това като една от причините белите заселници да избиват възможно най-много аборигени в тази провинция.”—Ken Ham, Evolution: The Lie (1987), p. 86.

Изтъкнатият китайски учен *Кенет Хсу пише следното за своите чувства относно *Чарлс Дарвин:

“Моето отвращение от дарвинизма е разбираемо, защото кой член на ‘по-нисшите раси’ може да остане безразличен към изявлението приписвано на великия учител (Дарвин, 1881, в писмо към У. Греъм), че ‘в не много далечен момент във времето, какъв безкраен брой от по-нисшите раси ще бъде унищожен от по-висшите цивилизовани раси по целия свят.’”—*Kenneth J. Hsu, in Geology, April 1987, p. 377.


6 – ЕВОЛЮЦИЯ И ПРЕСТЪПНОСТ

ПРЕСТЪПНОСТ И АБОРТИ – Видяхме причинно-следствената връзка между еволюционната теория и неморалността, войните, расизма и масовите убийства. Нека накратко да разгледаме нейната връзка с престъпността, наркотиците, абортите и подобни злини:

Според еволюционната теория, няма добро и зло, Бог или дявол; само еволюция, която прави всичко да е добро!

“Необузданото самоугаждане от страна на едно поколение без мисъл за бъдещето е механизмът на действие на биологичната еволюция, и то трябва да се смята за рационално поведение.”—*W. H. Murdy, “Anthropocentrism: A Modern Version,” in Science, March 28, 1975, p. 1169.







Не е чудно, че в света днес има толкова много престъпност! Според *Дарвин и теорията на еволюцията на *Маркс и *Дарвин, убийствата, беззаконието, грабежите и всяко друго престъпление са напълно приемливи.

“Естественият отбор може да облагодетелства егоизма, хедонизма, подлостта, измамата и експлоатацията.”—*Theodosius Dobzhansky, “Ethics and Values in Biological and Cultural Evolution,” in Los Angeles Times, June 16, 1974, p. 6.

Това са ученията на еволюционистите. Дори *Артър Кийт, водещ еволюционист на своето време, осъзнава, че има огромна пропаст между еволюционните идеи и християнството и библейските учения:

“Както току-що видяхме, методите на естествената еволюция, както в миналото, така и в настоящето, са жестоки, брутални, безогледни и безмилостни. . . . Христовият закон е несъвместим със закона на еволюцията.”—*Sir Arthur Keith, Evolution and Ethics (1947), p. 15.

Никакво съчувствие, никаква жалост, никаква взаимопомощ; просто тъпчи другите и прави каквото искаш. Това е учението на еволюцията. Няма нищо общо между християнството и дарвинизма.

“Еволюцията е жестока, безмилостна господарка. Просто няма място за съчувствие или взаимно уважение. Раждат се твърде много организми, така че, съвсем просто, много от тях ще трябва да умрат. . . . Единственото нещо, което има значение, е дали след теб ще останат повече деца носещи твоите гени, отколкото ще остави човекът срещу теб.”—*Lorraine Lee Larison Cudmore, “The Center of Life,” in Science Digest, November 1977, p. 46.

Еволюционната теория оправдава престъпленията и заявява, че престъпниците не са отговорни за своите действия:

“Биологичните теории относно престъпните наклонности едва ли са нещо ново, но Ломброзо дава на аргумента ново оправдание, на еволюционна основа. Онези, които се раждат престъпници, не са просто невменяеми или болни; те буквално са остатъци от предишен еволюционен етап.”—*Steven Jay Gould, Ever Since Darwin, p. 223.

На страници 134-140 от своята книга, Дългата война против Бога, Хенри Морис включва цитати показващи, че еволюционистите учат, че хомосексуализмът е висше ниво на еволюционен напредък, необходимо за оцеляването на рода, и че абортите са напълно в съгласие с еволюционната теория и следователно трябва да включват не само зародиши, но също и родени бебета.

Просто няма сравнение между християнството и еволюцията! Няма нищо общо между тях!

“[Еволюционната] наука и религията са напълно противоположни на най-дълбоко философско ниво. И тъй като тези два мирогледа отправят претенции към една и съща интелектуална територия, произхода на вселената и връзката на човека с нея – конфликтът е неизбежен.”—*Norman K. Hall and *Lucia B. Hall, “Is the War between Science and Religion Over?” in The Humanist, May/June 1986, p. 26.

Макар и хуманист, *Уил Дюран е историк и познава миналото достатъчно добре, за да се бои от това, което еволюционната теория ще направи на човечеството в близкото бъдеще.

“Като замества Бога с еволюцията като причина за историята, Дарвин премахва теологичната основа за моралния кодекс на християнството. А морален кодекс, който не е основан на страх от Бога, е много нестабилен. Именно в това състояние се намираме днес.”—*Will Durant, “Are We in the Last Stage of a Pagan Period?” in Chicago Tribune, April 1980.

7 – ЕВГЕНИКА И СОЦИАЛНО СЛАБИ

ЕВГЕНИКА – *Сър Франсис Галтън, братовчед на *Чарлс Дарвин, измисля термина “евгеника” през 1883. Той публикува своите теории за първи път през 1865 в поредица от статии, която по-късно бива допълнена в неговата книга, Наследственият гений (1869).



“Науката” евгеника е в центъра на вниманието в края на 19 и първата половина на 20 век. *Адолф Хитлер я използва толкова успешно, че тя придобива лоша слава след Втората световна война. Славното обещание на евгениката е, че човечеството ще бъде чудно подобрено, ако бъдат премахнати определени раси, възрастните хора, и някои други групи. Не толкова славните резултати са лагерите на смъртта в Германия и Полша, където Хитлер избива шест милиона души защото не съответстват на неговите стандарти за евгеника. Евгениката е просто поредният подарък от дарвинистите за света:

“Дарвинизмът произвежда долнопробни отрочета. Едно от тях е въведено в света от Франсис Галтън, първи братовчед на Дарвин. Както мнозина, обзет от следствията от ‘оцеляването на пригодените,’ Галтън се заема през 1883 да изучава наследствеността от математическа гледна точка. Той назовава своята нова наука евгеника, от гръцкия корен означаващ едновременно ‘добър по рождение’ и ‘благороден по наследственост.’ Неговата цел е да подобри човешкия род като даде ‘на по-пригодените раси или кръвни връзки по-добри възможности да получат бързо надмощие над по-малко пригодените.’”—Otto Scott, “Playing God,” in Chalcedon Report, No. 247, February 1986, p. 1.

“Германският експеримент” показва за какво става въпрос.

“След като е било почти задължителна част от всички учебници по биология, развитието на евгенични програми изпада в немилост от бедствените, варварски опити за създаване на ‘господарска раса’ в нацистка Германия.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 156.

“Нацистката евгеника има две страни: избиване на милиони ‘нежелани’ и подбор и размножаване на предпочитаните ‘арийски’ генотипи. Било е религиозна вяра, че русите синеоки ‘нордически’ деца ще се окажат също интелектуално и морално превъзхождащи, и също ще се ‘продължат чистотата на расата,’ когато се размножават. Нито едно от тези предположения не се оказва вярно.”—*Op. cit., p. 272.

“През 1936 Хайнрих Химлер и неговите щурмоваци (SS) основават институция наречена Lebensborn, ‘Извор на живот.’ Нейната цел е да създаде милиони руси, синеоки ‘арийски’ германци като генетична основа за новата ‘господарска раса.’ Децата на Lebensborn трябва да бъде възпитани да бъдат покорни, агресивни, патриотични и убедени, че тяхната съдба е да владеят над или да унищожат всички ‘непълноценни’ раси или народи. Добронамерената мечта на Галтън за подобряване на човечеството в действителност става кошмар.”—*Op. cit., p. 271.
 


ГРИЖА ЗА БЕДНИТЕ И СЛАБИТЕ – Както можете да очаквате от човек, чиито теории могат да въодушевят такива зли хора като *Ницше, *Маркс, *Сталин и *Хитлер, *Чарлс Дарвин вярва, че бедните и слабите трябва да бъдет оставени да умират, без да им се помага от техните близки.

   

“[Пьотр] Кропоткин критикува твърденията на Дарвин в Произход на човека (1871) относно ‘въображаемите неудобства’ от поддържане на това, което Дарвин нарича ‘слаби по ум и тяло’ в цивилизованите общества. Дарвин изглежда смята, че развитите общества са претоварени с твърде много ‘непригодени’ индивиди.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 259.



Изключително иронично е, че хората, които най-често възприемат марксизма, са бедните в страните от Третия свят – но теорията на Дарвин/Маркс твърди, че на бедните никога не трябва да се помага. Ако искат нещо, нека да се борят за него; ако не успеят, нека да измрат. Очевидно, единствените хора, които са облагодетелствани от ученията на Маркс/Дарвин/Ницше, са заможните членове на бялата раса.



“Дарвин често казва съвсем ясно, че е грешно да се подобряват условията на живот на бедните, защото това препятства еволюционната борба за съществуване.”—R. E. D. Clark, Darwin: Before and After (1958), p. 120.

Еволюционната теория разрушава съвременната цивилизация







ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Ако спрете и се замислите по този въпрос, ще стигнете до извода, че липсата на сладка вода е нарастващ проблем в нашия свят. Но пет шести от света са изпълнени с вода! Проблемът е как евтино да се обезсолява морската вода. Изследователи са работили по въпроса в продължение на години, но без успех. Извличането на солта от морската вода продължава да бъде много скъпо. Но морските птици го правят редовно, и то без да изхарчат и стотинка. Те пият морска вода без никакъв проблем; защото в главите си имат жлези, които изпускат високо концентриран солен разтвор в ноздрите им, от където той се изтича обратно в морето. С такъв вграден завод за обезсоляване, морските птици никога не се нуждаят от сладка вода. Без такава система никоя птица не би могла да живее в океаните и моретата. Големите дози сол са отровни, водейки до обезводняване, претоварени бъбреци и болезнена смърт. Но ако птиците имат такъв високо успешен метод, защо просто не го вземем от тях? Той е доказан успех, високо миниатюризиран, и не струва нищо на птиците. Не изисква нефт, електричество, въглища или природен газ. Но нашите учени все още не могат да направят онова, което малките птици с хремави носове успяват.

www.bojidarmarinov.com/




ЕВОЛЮЦИОННА НАУЧНА ФАНТАСТИКА







Неща, които еволюцията никога не може да създаде


сряда, 20 април 2016 г.

Духовната наука: Човекът в първите еони на еволюцията си


Епизод 3 от поредицата за начинаещи антропософи 

В първия епизод на тази поредица очертахме следната картина: светската наука – материализмът, има предположения и една основна теория за произхода на човека. Смята се, че човекът е преминал през животинска степен на развитие, като постепенно, в течение на милиони години, е еволюирал до съвременния човек. А за бъдещето? – За бъдещето на еволюцията няма дори теория. Всичко е оставено на фантазията. Едни материалисти си представят, че човекът може още днес да унищожи и себе си, и себеподобните си. Други смятат, че научните постижения ще позволят на човека да запази живота във физическото си тяло в течение на хилядолетия. Някои трансхуманисти са убедени, че съзнанието може да се прехвърля в машини и по този начин вечността ще се постигне във виртуална среда. А има и други материалисти – привържениците на идеята за еволюция, съобразена с интелигентния дизайн на извънземни, – като крайната цел на тази еволюция е днешният човек да добие облика на предполагаемите си създатели. От друга страна, духовната наука – антропософията, дава подробни сведения както за досегашната еволюция на човечеството, така и за бъдещото му развитие, за предстоящите етапи на планирата еволюция. Да, еволюцията протича по интелигентен дизайн, но не под водачеството на извънземни... или поне не такива, каквито си ги представят хората с материалистичен мироглед. На тези „извънземни“ – разбирайте същества, които нямат физически облик – ще бъде посветен поне един отделен епизод. Разбиранията на духовната наука за досегашната, текущата и бъдещата еволюция позволяват даже да си съставим нещо като карта. От нея ще се ориентираме не само колко път е изминат, колко път ни предстои в предстоящи времена, но и да намерим сегашното си място... като с възхищение осъзнаем постиженията си досега. И изпълнени с увереност, ще забравим всякакви теории за скорошен „край на света“, защото... ами защото човечеството се намира едва на средата на своя път. И то не на целия път, а само на пътя си в тази част от всемира, която наричаме Слънчева система. Еволюцията на човека в тази част на Вселената може да се обособи в общо 7 еона. Вместо „еон“, в някои антропософски лекции можете да срещнете и термина „сфера“. А ако потърсите нещо за „еоните“ или „сферите“ в библейските начала, това са седемте дни на Сътворението... Точно така, погледнато от една гледна точка, историята за Сътворението е историческа – макар и представена по алегоричен, иносказателен начин. От друга страна обаче, някои сведения за Сътворението могат да се разбират и като пророчества – отнасят се за идни времена. Сътворението, в което участва не само Създателя – Бога, включва (или по-скоро казано: „някой ден ЩЕ включва“) дейното съзнателно съучастие на човека със съответните придобити умения за съработничество. Седем еона на еволюцията – за хората, за съществата, които са по-напреднали от хората и живеят в духовни тела, за съществата, които са по-изостанали от хората – такива са животните и растенията – изобщо за всичко на Земята, за самата Земя, за небесните тела в близкия и по-далечния Космос... Всяка частица от Творението е свързана с по-големите или по-малките други частици на Творението. Под „еон“ може да се разбира и състояние на Земята в даден времеви отрязък – един ден от Сътворението. Ако имаме седем еона, можем, образно казано, да говорим за седем прераждания на Земята и всичко, което е в нея, на нея и понастоящем извън нея. Понастоящем Земята е в своето четвърто състояние. И опитайте да запомните нещо много важно – в нито един от предишните три еона, както и в нито един от бъдещите три еона, Земята не е била материална планета, каквато е сега. Нейното тяло и нейните обитатели, включително хората, са били в изцяло духовно състояние. Невидимо за сетивата, каквито са днешните – физическите очи. Още в първия еон обаче духовните същества, от които възниква съвременният човек, получават един зачатък. От този зачатък чак в сегашния четвърти еон става възможна появата на сложното физическо тяло и става възможен животът на хората в минералния свят, в материята, която съставлява физическото ни тяло и ни заобикаля в телата на другите хора, във външните форми на животните, растенията, минералите в самата планета. Ето защо с много условности можем да кажем, че през първия еон на еволюцията бъдещият човек е бил на минерална степен на развитие. Той не е бил съставен от материя, не е бил минерал като днешния кварц например, но е бил на сходна степен на духовно развитие – без съзнание, в особено спящо състояние. През този първи еон, както и във всеки друг, се случват и безброй други събития, които имат пряка връзка с еволюцията на човека. Имат и пряка връзка с останалите същества, като по този начин имат косвена връзка с човешката еволюция. Но основното, на което трябва да обърнем внимание в този епизод е зачатъкът на бъдещото минерално или физическо тяло. След края на този първи еон или първи „ден“ от еволюцията настъпва „нощта“ (в кавички) – периодът за почивка. Духовната наука нарича този период с термина пралая. След пралаята настъпна следващия ден или новият еон. Основното за втория еон е, че бъдещият човек получава жизнено тяло. Духовната наука го нарича и с термина етерно. То е най-висшият член сред днешните растения – такива, каквито ги познаваме в текущия четвърти еон. Ето защо, отново образно казано, може да се приеме, че през втория еон човекът е бил в растителна степен на развитие. Без обаче това да означава, че е бил растение – всякакви представи, че тогавашният човек е имал корени, стъбло, листа... ще е крива представа. Нека напомним, всякакви физически форми СА и ЩЕ бъдат присъщи само на текущия четвърти еон. След втория еон отново следва пралая – нощ, през която мирозданието сякаш се разтваря за почивка, за да се поднови с нови сили в... Третия еон. Към зачатъка на бъдещото физическо тяло и към етерното или жизненото си тяло бъдещият човек получава и трети член, трето тяло – в духовната наука то се нарича астрално, или по-нашенски: звездно. Астралното тяло е най-висшето тяло при съвременните животни. Ето защо можем да кажем, че в третия еон човекът е бил на животинска степен на развитие. Като отново отбелязваме, че не говорим за животни като съвременните: маймуни или които да било други. Отново следва нощ – пралая, като стигаме и до текущия, актуалния четвърти еон, в който се намира човечеството. През този еон човекът е получил четвърти член в своята организация – в духовната наука се нарича „Аз“. Макар и условно, можем да го свържем с библейските епитети „божествено дихание“ или „жива душа“. Има разлика между душата на човека и Аза, но тя ще бъде разяснена друг път. Азът е това, което позволява на човека да добие индивидуалност, свобода. Животните например нямат Аз, собствена душа. Те имат особени души, които духовната наука окачествява като групови. Разумът и волята са пряко свързани с Аза. Те не са присъщи на съществата, които досега не са получили индивидуален Аз. Ето защо духовната наука разглежда теорията за произхода на съвременните хора от съвременните животни като безсмислица, като повърхностно скачане на заключение след умозрително наблюдение само на външните характеристики. Всъщност духовната наука ясно посоча как, кога и защо възникват съвременните животни. Те произлизат от човешкото същество, а не обратното. Важи и за маймуните. Този въпрос ще бъде разгледан по по-подробно в следващия епизод. Тогава ще навлезем в детайли и за особеностите на текущия четвърти еон, в който живеем и се развиваме понастоящем, като успоредно с това подготвяме и еволюцията си, предвидена за следващите три еона. Ще стане ясно още, защо човекът с неговото физическо тяло – такова, каквото е то в наши дни – наистина не е на повече от 10-ина хиляди години. От следващия епизод ще стане по-ясно и какви огромни, главозамайващи отрязъци от време обхваща всеки един еон – бил той отминал, текущ или предстоящ.

Духовната наука: Произход на човека според креационизма


Епизод 2 от поредицата за начинаещи антропософи 

Най-продаваната книга в света е Библията. От една страна, това може да ни радва – защото показва, че дори днес, когато все повече се утвърждава материалистичният мироглед, душата на човека търси отговори за неща, които материализмът не може да обясни. Освен това Библията е мъдра книга – мъдра, както всяко друго Свещено писание. Няма лошо в това, че мъдрите книги се продават добре. От друга страна обаче... това, че една мъдра книга се продава добре, не означава непременно, че се търси или че се чете от... мъдри хора. Тъжната истина е, че понякога неразбирането на текстовете се проявява още при преводите и редакциите на новите издания. Ето защо в англоезичния свят, сред определени религиозни среди, за единствен достоверен превод, според мен основателно, се смята Библията в изданието на крал Джеймс. Аналогично е положението със съществените разлики между старата Цариградска библия и съвременните преводи на български в т.нар. Синодална библия. Този въпрос е важен само по себе си. Но в тази поредица няма да го разглеждаме. Ще го оставим за самостоятелен подкаст или за доста по-нататъшна лекция. Сега, в този епизод, ще подчертаем другия проблем – а именно, че Дори перфектните преводи и издания на Библията могат да провокират абсурдни тълкувания. Те представят по такъв нелеп начин Сътворението на света и човека, че... както студа в предишния епизод, чудесно разбираме материалистите и тяхното упорито поддържане на дарвиновата теория. Просто защото някои схващания за божествения произход на човека също за изпълнени с логически несъвършенства, със смехотворно отрицание на неоспорими факти... изобщо, не могат да се разглеждат като сериозна алтернатива на материалистичната еволюционна теория. Хората, които поддържат буквално или почти буквално разбиране за библейската история за Сътворението, са наричани с общото название „креационисти“. Идва от латинската дума „креацио“ със значение „сътворение“. Към креационистите можем да причислим както повечето теолози – богословите, така и някои учени – академици, които не намират основания в дарвиновата теория за еволюцията на видовете. За да сме коректни, ще изтъкнем, че разбиранията на креационистите могат да се различават в отделни детайли. Съответно – не всичко, което ще разгледаме по-нататък, се отнася за всеки от тях. Според някои креационисти и религиозни, актът на сътворението, описан в Библията, е станал преди 8000 години, броено от наши дни, а според други - 8000 години преди Христа. Началото на света и това на човека се поставя в един твърде скорошен времеви отрязък... твърде близо до наши дни... което, естествено, влиза в остро противоречие с представите на материализма. Да се твърди, че земята и човекът са само на 8000 или 10000 години, може да е нелепо, като имаме предвид данните от геологията, палеонтологията и много други научни дисциплини. Да вземем за пример останките на динозаврите. Според материалистите, тези останки са на милиони години. Според много креационисти същите тези останки не можед а са на повече от 8000 години. И понеже Библията в нейното буквално четене не може да обясни динозаврите, има креационисти, които казват: Динозаврите не са съществували. Господ Бог е поставил в земята кокалите на огромните влечуги, за да постави на изпитание религиозната ни вяра, да провери дали ще се изкушим по вярата в дарвинизма. Ако сме материалисти, тези мисли на креационистите могат да ни се сторят жалки и смешни. Духовната наука – антропософията, разглежда тези 8000 или 10000 години, за които говорят креационистите, по особен начин. Духовната наука не отхвърля тази хронология. Особеното обаче е, че я свързваме само със съвременния човек – такъв, какъвто е човекът сега, в тази негова форма, свързана тясно с материята. Духовната наука абсолютно отхвърля идеята, че Сътворението на света и човека като духовно същество е станало толкова скоро. По-подробни разяснения ще дойдат в идните епизоди, даже още в следващата серия. Според Духовната наука не може да става и дума за буквално тълкуване на Библията. То на практика е невъзможно – освен ако не си затваряме очите за някои факти и не искаме да се излагаме пред хората, които не само вярват в нещо, но и имат аналитичен ум. Да вземем за пример и другото твърдение, че Сътворението се е извършило за седем дни – или по-точно за шест дни, тъй като седмият бил за почивка на Създателя. Важното е, че тук под „един ден“, ако слушаме някои креационисти, се разбирал... ден като днешните! 24 часа или една обиколка на Земята около нейната ос. – Че не става дума за такъв ден, се разбира от това, че по времето, когато е писана Библията, огромното мнозинство от хората не са знаели, че Земята е сферична и че се върти. Измерването на времето също не е ставало непременно според днешните мерни единици. Денят в античността е бил времето между утрото или изгрева и залеза, свечеряването. Нощта е била между залеза на слънцето и новия му изгрев. А сега обърнете внимание на следното – то е много важно. В библейската история за Сътворението се говори с термини, като „вечер“ и „утро“ – точно това са споменатите думи: вечер и утро. Господ сътворил земята в един ден, произнася се, че това е добро, и продължава със сътворението на следващия ден. Това се повтаря във всеки от шестте дни. Дали обаче тези думи – утро и вечер – трябва да се разбират буквално – в съвременния им смисъл? Утрото и вечерта се определят според мястото на слънцето и другите небесни светила, като това особено важи за древността... той като тогава хората не са имали часовници, каквито имаме днес. Те са знаели дали е утро или вечер, като са поглеждали към слънцето или луната на небето. Нали така? Обаче в Библията се говори за утрини и вечери – за дни и нощи – още преди Дядо Боже да сътвори слънцето, луната, звездите и изобщо небесните светлици. Тях той създава ча-а-ак в четвъртия ден. – Ами тогава, щом в първите три на Сътворението не е имало Слънце, Луна, звезди... за какви утрини и вечери говорим; за какви дни и нощи? Ако зададем тези въпроси на някои креационисти, ще отговорят по аналогичен начин като онова за динозаврите. Видимо изпитват смущение от въпроса и казват: „Виждаме накъде биеш, но това е окултизъм“. Под „окултизъм“ според някои от тях се разбира „изкушение“, „сатанизъм“ или нещо такова. Изобщо, те изпъждат всички мисли, които влизат в противоречие с вярата им. Тази тяхна вяра се страхува от ревизии – от най-обикновени основателни въпроси. Следователно, такава вяра не може да е истинна. Истината никога не се страхува от ревизии, нито – от неудобни въпроси. Ако една вяра не е облечена с познания, тя е гола вяра – или лековерие. Един човек, който е честен пред себе си и искрено търси вярата си, пък и душевни сили, които идват от тази солидна вяра, не може и не трябва да се страхува от някаква си думичка. Окултизъм е просто дума – тя означава познание, което особено в наши дни е скрито... скрито, но само за онези хора, които се страхуват от него и се крият от него. Иначе не окултизмът е скрит, а страхливите се крият от духовно-научното познание и не щат да чуят думичка за него. Според библейската история за Сътворението, човекът е венецът на Божието съзидание – последното и най-доброто създание на Бога, преди да се отдаде на почивка в седмия ден. Сега ще направим ревизия и на буквалните разбирания на креационистите за божествения произход на човека. Като имаме предвид другите им представи, очертани досега, дали тези за произхода на човека са сериозни? Например креационистите, особено религиозните от тях, вярват, че Адам е изглеждал като днешните мъже. Буквално вярват, че Ева е създадена от ребро на Адам. От това пък следва, че Ева – жената, е създадена втора, като някаква притурка към мъжа, да му бъде – както се казва в библейската история – негов другар, компания. Вярваме ли на креационистите и религиозните обяснения, човек извършва тъй нареченото грехопадение против волята на Бога... въпреки че лично Бог, както изглежда, е заложил всички необходими предпоставки това грехопадение да бъде неизбежно. Ако гледате видео варианта на лекцията, обърнете внимание на илюстрациите – повечето от които са от художници, вдъхновени преди векове да нарисуват Адам и Ева в райската градина. Наистина прави впечатление, че първият мъж и първата жена са изобразявани досущ като съвременните. Но и тук няма да спестим неудобните въпроси: – За какво са му на Адам... например зърна на гърдите? За какво са и на Ева такива зърна, при това в съчетание с млечни жлези... Защо Господ ще създава първите хора с такива телесни характеристики, ако не е предвидил те да имат някаква функция? Функцията на млечните жлези при жената е ясна... – Бог създава аналогични у животните, за да се хранят малките. А малките, младите зверове идват, за да подновят живота на земята, тъй като господ е предвидил и смъртта на старите. Ако не го е предвидил, можем ли да допуснем, че говорим за един недалновиден Господ, който е направил твърде малка Земя, с твърде малко суша, която да побере всички безсмъртни животни поколение, след поколение, след поколение?... – За какво му е на Адам да има пъп? Днешните мъже имат пъп, защото това е мястото, на което са били свързани с майките си – преди да се родят. Адам обаче не е роден от жена – тогава: откъде се взе този пъп? Същото впрочем важи и за Ева. Казва се, че тя е създадена от „ребро“ на мъжа си – следователно и тя не била родена от жена. Та нали тя е... първата жена! – А ако допуснем, че Господ не е искал Адам и Ева да си раждат деца, а завинаги да останат непорочни в Райската градина, защо същият този Господ от самото начало е сътворил мъжа с репродуктивни органи? И тук не говорим само за члена, тъй като някои креационисти казват, че този орган по-напред може да е имал само отделителни функции – да отделя част от телесните отпадъци, урината. Но мъжките репродуктивни органи, както и женските, включват и друго: яйцата, при мъжа това са тестисите. Те определено имат репродуктивна задача. Как можем да твърдим, че Всевишният и Всемъдър Господ още от самото начало ще сътвори мъжа с атрибути, които имат смисъл само в половите общувания с жените. Значи, Дядо Боже е сътворил Адам и Ева с полови органи, които са предвидени да се припокриват при сношение. Забележете – Дядо Боже създава Адам с такива органи, преди да е сътворил Ева. Но се твърди, че първо бил създаден мъжът, а чак след това – поради самотата на Адам – Господ се смилил и създал и жената, да бъде другарче на Адам. В това просто няма смисъл. Думите „създавам“ и „сътворявам“ се смятат за синоними – такива с еднакво значение. Но това не е вярно. Те бележат различни етапи – Господ е способен на съзидание, на създаване, той е първоизточник на всичко творческо, но самият процес на сътворението, на претворяването на съзидателната идея в конкретни дела, е вторият етап. И ако имаме това предвид, лесно ще разберем защо Господ може да е сътворил по-напред мъжа – Адам, с всичките му мъжки репродуктивни атрибути. Просто защото, преди да сътвори Адам, Дядо Боже вече е имал съзидателна идея както за Адам, така и за Ева сък съответните им полови атрибути. Адам и Ева са били създадени като идея по едно и също време. А кой е сътворен, тоест претворен на дела по-напред – мъжът или жената, Адам или Ева – това вече е второстепенен въпрос. Това, че историята с правенето на човек от реброто на Адам, също не трябва да се разбира буквално, вярвам, вече се разбира от само себе си. Духовно научните отговори на всички тези неудобни въпроси и много пояснения ще бъдат дадени още в следващия епизод на тази поредица.

Духовна наука за начинаещи: Произходът на човека според светската наука


Епизод 1 от поредицата „Духовната наука за начинаещи“ 

В наши дни господстват две схващания за произхода на човека. Едното е основано на теорията за еволюцията на видовете – дарвинизма. Това е схващането на светската материалистична наука или поне на голяма част от учените. Защото има и учени, които не я приемат. Другото схващане е религиозното – това на църквата и креационистите. То е схващането на западните верски системи, изповядвани в юдаизма, християнството и исляма. Според дарвинизма, човекът произлиза от животинското царство. И по-конкретно – от маймуните. Огромни усилия се полагат за поддържането на тази теория. На базата на един намерен зъб, който след време се оказва от диво прасе, се правят реконструкции на древните прачовеци. Всеки художник разчита на фантазията си, за да нарисува цял човек, като тръгва от въпросния зъб, от частици от кости или от черепи, също представяни като прачовешки. По тази причина до ден днешен няма единно схващане как точно са изглеждали различните звена от човешката еволюция. Това ще проличи от илюстрациите във видео варианта на подкаста. Едни художници подсилват чертите на ниското чело, други художници прекаляват с дължината на горните крайници, за да ги приближат повече до маймунските, трети художници покриват телата на прачовеците с повече или пък с по-малко окосмяване... Откакто тези големи различия все повече започнаха да се изтъкват сред скептиците, които не поддържат дарвиновата теория, графиките на дарвинистите станаха по-схематични – предлагат се само общи очертания на прачовеците: без детайли. Детайлите са оставени на фантазията на публиката. Материалистичната наука – или по-точно нейните ортодоксални поддръжници – не са честни преди всичко със себе си. Защо? Ами защото дарвиновата теория се опровергава от самата нея – от материалистична наука. И то не от произволни нейни дисциплини, като например математиката, които уж нямат отношение към... биологията, антропологията, еволюцията... Един математик, ако е добросъвестен, веднага ще отбележи, че дарвиновата теория е изпълнена с твърде много... удобни „случайности“. А всеки математик и статистик знае и ще забележи, стига да внимава в задачата, че... всяка поредица от случайности винаги образува закономерности! Но тук няма да говорим за математика, въпреки че и математиката, и всяка друга дисциплина на светската материалистична наука може да опровергае Дарвин. По-важното е, че дарвиновата теория се опровергава дори от биологията! Нека разгледаме два-три от безбройните примери: Дарвиновата теория, тази за еволюцията на видовете, не е в състояние да да обясни: – как гените на маймуните са мутирали по такъв начин, че мутацията е била еднаква в повече от един индивид. За да може маймуната-мутант да остави потомство, тя трябва да има партньор, при който има същата или твърде сходна мутация. Защо? Защото, за да остави потомство, един вид от висшите животни трябва да се чифтоса с представител на другия пол от същия вид. Ако опитаме да чифтосаме маймуна с човек, от това няма да се роди ново същество. Хората (както и висшите животни) могат да се чифтосват и да оставят потомство само в границите на своя вид. Тук не трябва да се бъркат расите и видовете. Хора от различни раси могат да се размножават помежду си – защото са от един вид. Но не можем да очакваме смесване на хора и животни... Не можем да кръстосваме и животни от различни видове. Да разгледаме някои изключения – например кръстоската между кон и магаре, между куче и вълк, кон и зебра... твърди се, че е възможна кръстоска дори между лъв и тигър. Биологията е категорична, че в такива редки изключения потомството е непълноценно и... забележете!... не може да се възпроизвежда. При катърите, да речем, 100% от мъжките са безплодни, а женските – над 90%. При другите неестествени кръстоски стерилитетът е пълен – поради различния брой хромозоми на видовете, но и поради... духовни причини, за които ще стане дума в следващ епизод. Обобщено, дори да се извърши успешна кръстоска между различни видове, тя не продължава съществуването си като отделен нов вид, а този „нов вид“ в кавички умира още с първите му представители. Природата има наистина забележителни свойства да отсява читавото от изроденото. – Но да допуснем, че няколко маймуни „случайно“ са мутирали по еднакъв начин. И мъжките, и женските представители така са мутирали – при това по едно и също време! – че да могат да оставят потомство. Потомство, което, от своя страна, е пригодно за живот и на свой ред да остави потомство. Само в тази хипотеза имаме поне три „случайности“ – тази за еднаквата мутация и у двата пола, тази за възможността за размножение на второто и следващите поколения, както и мутирането по едно и също време – така че мъжките еволюиращи маймуни да могат да срещнат в рамките на краткия си живот женски еволюиращи маймуни. Един съвременен учен трябва да се е оборудвал с конски капаци, а не с честен ум, за да не види... как само тези три „случайности“ са обвързани в строга закономерност – закономерност, без която дарвиновата теория съвсем би звучала като неправдоподобна басня. Както и да е, нека допуснем и приемем за целите на тази лекция, че този спор от случайности в една закономерност... „просто се е извършила“. Точно тези думи – „просто е станало“ – могат да се чуят от най-изтъкнатите учени, поддържащи (с религиозна усърдност) вярата си в материалистичната еволюционна теория. Добре, приемаме, че просто е станало. Но изниква един въпрос, който е елементарен и за който никой не е длъжен да се извинява: защо тази закономерност „просто е ставала“ веднъж в прехода между т.нар. общ прародител и рамапитека; защо е станала в еволюцията от рамапитека към австралопитека; после от автралопитека към следващото звено, после пак – към по-следващото, хомо еректус, покле отново към хомо сапиенс, към неандерталеца, а накрая и към съвременния човек? Много пъти досега (уж) сме имали такива закономерности и случайности. Днес обаче... те „просто не стават“, не се случват отново. И не важи само за еволюцията на човека, но и за еволюцията на всички видове от животинското царство. – И като стана дума за междинните звена между маймуната и човека – къде са те? Говорим за теория, според която еволюцията е била в течение на десетки милиони години. В земята трябваше да се намират не единични останки от тези тъй наречени звена, а трябваше да са хиляди, стотици хиляди, милиони останки. Десетки милиони години на еволюцията на видовете. Трябваше да се намират дори още повече преходни форми между всяко от отделните звена – освен ако не вярваме, че наистина преходът от рамапитек към австралопитек е ставала от днес за утре, после също от днес за утре от хомо еректус към хомо сапиенс и т.н. „Тези останки просто не са открити засега“ – казват. Колко удобно, можем да кажем ние! Ами къде са рамапитеците, австралопитеците и разните хомо еректуси в наши дни? Значи, маймуните, от които уж е тръгнала еволюцията на човека, са се запазили до днес. Запазил се е и крайният продукт на еволюцията – самият човек. Но някъде по пътя са се изгубили (изчезнали са, измрели са) всички междинни преходни форми. Оцеляват най-пригодните – твърди дарвиновата теория. Добре, но по тази логика всички преходни форми между маймуните и човека трябва да са по-пригодни от обикновените маймуни. Само фантазията на човека може да обясни как всички австралопитеци и хомо еректуси са станали хора и са измрели, а не се е съхранила поне малка група от предполагаемите ни предтеци. Да, самата биология и всички емпирични данни от наблюденията на природата показват, че дарвиновата теория не издържа на критика и рано или късно ще измре поголовно като своите въображаеми австралопитеци и хомо еректуси. И отново самата биология показва, че превръщането на един вид в друг не е възможно още самото начало. Еволюционната теория всъщност не започва с маймуните, а още с т. нар. първичен бульон – теоретично състояние на Земята, в което се зародили, някак от само себе си, първите форми на живот. От тях постепенно възникнали различните царства на живота. Само че биологията удобно забравя един от своите факти. Той е свързан с коагулацията на протеините, тоест умъртвяването на белтъците при висока температура. А ключова характеристика за първичния бульон е именно горещината. Изсипете съдържанието на едно сурово яйце в кипяща вода (или в нагорещен тиган) и ще видите нагледен пример за коагулация на белтъка. И сами ще разберете защо в първичния бульон, ако го приемем за факт, не са могли да живеят нещо повече от едноклетъчни организми. Не може да става и дума за еволюция към по-сложни форми на живот. И до днес такива прости организми оцеляват в първичните бульони, намиращи се в кратерите на активни вулкани. От тези прости организми няма да произлязат нито риби, нито маймуни, нито човеци. Колкото и да е несъстоятелна дарвиновата теория, тя постоянно се реанимира по чудни начини. Реален случай – учените отвличат мъж от някакво африканско племе, понеже имал антропологическите черти на липсващото звено в еволюцията. Държат го в клетка и го показват тук и там, разкарват го като мечка по панаирите... докато този клет човек, който е човек, а не маймуна, се самоубива. Биологията си има цял клон, изучаващ тъй наречения атавизъм – съвременни характеристики у някои отделни хора, които доказвали произхода на човека от маймуната. Например човеци с опашки. Това е чиста проба манипулация на невежата публика, тъй като „опашката“ (в кавички) всъщност е вродена деформация, известна като по-тежка форма на spina bifida, знаят се причините за това състояние и тези причини нямат нищо общо с проявление на маймунски особености. Аналогична манипулацията имаме и при тъй нар. хирсутизъм – под това се разбира засиленото окосмяване у някои индивиди – предимно в представителите на средиземноморските популации от бялата раса. Интересно как антропологията намира по-голяма близост на черната раса и дори на жълтата раса до маймуните, но този „атавизъм“ с окосмяването почти не се проявява сред черните човеци, почти тотално отсъства сред жълтите азиатски народи, а е локализиран предимно сред бялата раса и то до голяма степен на регионален принцип. Духовно-научното обяснение за хирсутизма ще бъде дадено в следващ епизод. Отново в предстоящ епизод ще разгледаме и отчаяните твърдения на дарвинистите, че еволюцията на видовете се доказвала даже в етапите на ембрионалното развитие на човека. Говорим за отчаяние, защото имаме точно това – отчаяние – упорити опити да се поддържа жива една теория, която се опровергава от самите факти на светската наука. Можем да дадем обяснения за стремежа на някои учени да опитват отново и отново да доказват недоказуемото. Едното обяснение е, че поддържането на тази конкретна теория е единственият начин да градят кариера. Грантовете и възможностите за публикуване на изследвания в определени журнали са гарантирани само ако се следва политически коректната линия на мисълта. От друга страна, имаме проблема с алтернативата. Ако трябва да отхвърлим дарвиновата теория, трябва да я заместим с нещо по-добро, по-достоверно, по-смислено. Както ще се разбере още от следващия епизод на тази нова поредица, теориите и твърденията на креационистите, на религиозните... никак не поощряват учените да се откажат от дарвиновата си илюзия. Донякъде даже дарвинизмът е за предпочитане. Защото, както ще се разбере от по-нататъшните епизоди, духовната наука, антропософията, признава еволюцията, но не в разгледания досега вид... признава също, че човекът е минал и през животинска степен на развитие... Само че това изобщо не е станало по начина, който ни представя светската материалистична наука.

събота, 16 април 2016 г.

Българският кентавър

Хирон учи Ахил да свири на лира, национален археологически музей Неапол 
                                     http://www.astrologie-lepassage.fr/images/ChironAchille.jpg


Траколозите Маразов и Фол смятат, че легендите за кентаврите са породени от първите контакти на гърците с тракийски конници. Д.У. Смит също споделя, че траките са в основата на мита за кентаврите, като посочва името на кентавъра Несос показващо връзка с това на тракийският речен бог Нестос. Може да се добавят и имената Астул ( Аздул е епитет на Тракийският конник), Арей ( Арей е тракийското име на Арес), Бром ( Бромий е един от епитетите на тракийският Дионис)...

           


Повече от ясно е, че тракийски ездачи са смаяли гърците, които са изпаднали в ужас при видът на човешко същество възседнало непознато животно. В паниката си южните ни съседи са си помислили, че са се сблъскали със страшни зверове. Точно такава е била е реакцията на индианците виждащи конниците на испанските конкистадори...

Това показва, че гърците не може да са старо европейско население, иначе не биха се плашили от животно, което обитава нашия континент от незапомнени времена. Изображения на кон има на много места в Европа още от времето на Палеолита.

            
http://georgihadjiyski.blog.bg/photos/100413/original/kentavri.JPG



КЕНТАВЪРЪТ, БЪЛГАРСКИЯТ КОН И ИЗПЛАШЕНИТЕ ГЪРЦИ

Според Палефат кентаврите са хора-конници, извършващи нощни нападения над лапитите, които, не познавайки коня като ездитно животно, ги приемат за полухора-полуконе.


 
   
Кентавромахия, Лапит и кентавър. Метоп от южната страна на Партенона. Около 440 г. пр. Хр. Мрамор, височина 142,2 см. Британски музей.

На сватбата на Пиритой и Хиподамея, кентавърът Еврит, опиянен от виното, се опитал да отвлече невестата, заради което избухнала битка (“кентавромахия”) между кентаврите и лапитите. Лапитите, подкрепени от най-силните герои на Елада, извоювали победа и прогонили кентаврите във високите планински области на Епир. Хирон бил изключение и не приличал на другите кентаври. Той бил добър и мъдър, син на Кронос и океанидата Филира. Бил възпитател на Асклепий и героите Херакъл, Тезей, Ахил, Язон и Актеон. Наранен по невнимание от отровната стрела на Херакъл, за да се избави от ужасните мъки, пожелал да умре, отказвайки се от безсмъртието си в полза на Прометей.

               


Според древногръцкият мит Кронос се влюбил страстно и безпределно в красивата oкеанида Филира. Тя, страхувайки се от яростта на жена му Реа, се опитала да го отблъсне, но всемогъщият бог я ухажвал настойчиво. Филира не устояла и в часа, когато двойката безгрижно се наслаждавала на любовта си, Реа ги заловила.
Кронос, за да излъже и заблуди разярената Реа се превърнал в кон, а Филира, подгонена от ревнивата Реа се скрила в планините в Пелион (Πήλιο) в югоизточната част на Тесалия.Там, в една пещера,тя родила Хирон-плода на тяхната любов, получовек-полукон. Изпаднала в ужас от неговия вид и веднага след раждането го отхвърлила.
Цитирайки Анастасий Библиотекар, С.Лесной предава важното свидетелство, че българите обединяват своето отечество по силата на родовото право. Като земи принадлежащи по право на българите е спомената и Тесалия –"...quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes..." “…totamque Thessaliam atque Dardaniam, in qua et Dardania civitas hodie demon-stratur, eu jus nunc patria ab his Bulgarie Bulgaria nun-cupatur“

Д. Хоматиан твърди, че българите са древен народ познат под името мизи. Те били прогонени на север от Александър Македонски, но след време се завърнали и със страшна войска отвоювали земята си...като не става дума само за Тракия, и Мизия, но и за Тесалия – родното място на Ахил Пелеев.

В тази Тесалия езиковедът Макс Фасмер намира десетки топоними и хидроними типични за българския език. Най-фрапиращите се планината Vurgar-Българин, връх Βουλγάρα, река Vurgaris-България, селищно име Βουλγαρινή - Българин...Тази концентрация на името Българин в Тесалия е смайваща! В родната ни земя няма регион, в който народностоното ни име да се среща толкова често.


АХИЛ И БЪЛГАРИТЕ


                                                             Аполон
      
Слънчевият бог Аполон (Белен), изобразен върху фиала от Рогозенското съкровище


Според Омир стените на Троя били построени от Аполон.


Хирон бил отгледан от Аполон, бог на слънцето, лечението, пророчеството, музиката, поезията и лова, който му предал богатите си познания за природата, астрологията, музиката и математиката и го научил да бъде велик лечител, учител и мъдър съветник.

      
Кентавърки от гр.(м)Пела берат грозде
 
 Митологията свързва съзвездието Стрелец с кентавъра Хирон. Хирон бил най-мъдрият кентавър. В полите на планината Пелион се намирала пещерата, в която живеел. В нея върху клон от лаврово легло лежал Хирон и свирел на златна лира. С нежни песни той учел на мъдрост и знания своите ученици. Той пеел за вечния и безгрижен Хаос, който съществувал преди всичко друго, и в него се намирал изворът на живота и света. От него възникнали светът и безсмъртните богове. От него произлязла и Земята – богинята Гея. Той пеел още и от Хаоса се родила могъщата сила, която давала живот на всичко –Любовта (Ерос). Хаосът родил вечният Мрак и тъмната Нощ, от които произлезли Светлината и Денят. Хирон пеел за огъня в недрата на Земята, за билките, които лекуват болестите, пеел как човекът може да предсказва бъдещето. Възпявал още красотата на здравото тяло на човека, безстрашието и смелостта на героите. Така всеки ден с песни кентавърът Хирон предавал мъдростта си на своите ученици.

Когато Хелиос започвал да се спуска към водите на безкрайния Океан в западния край на Земята, учениците на Хирон отивали на лов в планините.Към залеза на Хелиос те се връщали и отивали при своя учител да се похвалят с успеха си. Херкулес оставил пред него два елена, Пелей оставил две сърни, а Орфей водел жив козел. Хирон ги похвалили за проявените сила и смелост. Пристигнал и Ескулап, който носел голям букет от горски цветя и билки. Той започнал да разказва на Хирон, че видял една змия как ухапала коза и тя започнала да се гърчи от болка. Козата изяла няколко листенца от тая билка и болките и веднага преминали. Затова той набрал от тази билка, която лекувала ухапване от змия. Хирон се зарадвал на разказа на Ескулап. Той го насърчил все така старателно да търси билки и да лекува хората. С настъпването на вечерта учениците на Хирон отивали в гората за да насекат дърва. След това наклаждали буен огън, в който изпичали убитите елени и сърни. След вечерята, учениците заобикаляли Хирон и започвали да беседват по различни въпроси. После всички заедно със своя учител свирели и пеели. Песните им огласяли планините.

Когато богиня Еос (Зората), отваряла вратите, за да излезе Хелиос с колесницата си, кентавърът Хирон се събуждал. Отивал на извора да се изкъпе и се връщал в пещерата. Изсвирвал със своя рог и учениците се събуждали. Те отивали на извора, изкъпвали се и отивали в пещерата. Хирон ги повеждал из гората на сутрешна разходка. Освежени и ободрени, те се връщали в пещерата, за да се нахранят. След това кентавърът ги завеждал на една просторна зелена поляна в гората. Те седели около него и слушали мъдрите му думи. Когато свършел учениците му почвали да се упражняват. Мъдрият Хирон знаел бъдещето на своите ученици и затова към всеки от тях проявявал съответните грижи, за да го подготви за бъдещите му подвизи.

                                              Хирон и малкият Ахилей                                              

В поемата си Хезиод разказва, как Хирон отгледал митичния герой Ахил, син на Пелей и богинята Тетида. Хирон и Пелей били стари приятели. Хирон бил този, който посъветвал Пелей, как да спечели любовта на гордата Тетида. На тяхната сватба, той му подарил чудотворно си копие, което можело да излекува раните, които причинява. Тетида знаела каква ще бъде съдбата на Ахил . С всички сили се опитвала да направи сина си безсмъртен. Скришно тя мажела телцето на пеленачето с амброзия и го държала върху огъня за да изгорят „смъртните” му части и да го направи неуязвим. Веднъж, докато държала пеленачето върху огнището, ненадейно я видял Пелей. Помислил, че тя иска да убие детето, грабнал меча и се нахвърлил върху Тетида. Тя се уплашила, избягала от Пелей и се скрила в морските дълбинии, в чертозите на баща си Нерей.
Пелей възложил на верния си приятел Хирон отглеждането на Ахил. Двамата герои създали необикновена връзка помежду си. Били сърдечни приятели и се почитали взаимно. Хирон захранил малкия Ахил с мозък от мечка и вътрешности от лъв и глиган . Затова Ахил станал безстрашен и непобедим. Хирон му предал всичките си знания, умения, мъдрост и го научил да свири на лира и да пее.    

            
Митовете разказват, че по начало конете на Ахил Ксантос и Балиос били притежание на гиганите. Балиос отговаря на трако-пеласгийската дума балиос-бял, а ксантос е гърцизираната тракийска дума суентос – светъл, червен. Свентъ означавя свят, светъл на старобългарски.

Учени като А. Еванс и Ван Виндекенс определиха името Ахил като пеласгийско име сродно с тракийската дума ахеле ( акеле), а средновековният летописец Йоан Малала твърди, че българите от неговото време били древен европейски народ, потомци на мирмидоните водени от Ахил Пелеев...                                 


Древните митове са съхранили историята на гигантите. Най-известните от тях са Котус, Койос, Милинус, Ройкос, Япет...Тези исполини от земите на Тракия били горди и честолюбиви. Покорили всичките си съседи, наложили им свои закони, опълчили се дори против олимпийските богове и започнали безмилостнна борба с тях. Вярвало се е, че от пепелта на гордите гиганти се родили нашите предци трако-пеласгите, а земята на исполините получила името Палене... Топонимът Палене е споменат през V-ти век преди Христа от Херодот ( История, VII-123), който дава и другото име на тази област, а именно Флегра. Траколозите ни знаят много добре, че флегра означава изгорена, опожарена, опалена (земя), т.е. флего е успоредица на българският глагол паля (подпалвам, опалвам, запалвам...). Българската етимология на Палене е индикация, че през първото хилядолетие преди Христа в Южна Тракия са живели хора говорещи архаичен вариант на българския език...т.е. ние сме местен народ, а не дошли в Ранното Средновековие азиатци. Палене (палена, опожарена земя) показва, че още в най-дълбока древност бреговете на Тракийско море (Егейско море) са били обитавани от нашите деди.


Кентавромахия. Червенофигурна вазопис от 480 г.пр.н.е. Киликс в Staatliche Antikensammlungen, Мюнхен


 Повечето от учениците на Хирон участвали в похода на агронавтите за златното руно в Колхида, под покровителството на Язон. Езон, бащата на Язон, бил цар на Йолк. Брат му Пелий заграбил властта и избил приятелите на Езон. Езон и сина му едва се спасили, като избягали една нощ и стигнали до планината Пелион. Езон показал на сина си пещерата на Хирон и му казал, че ще го остави тук, за да може Хирон да го научи на всичко, за да стане смел и да отмъсти на чичо си.
Хирон приел Язон и двадесет години го учел, за да изпълни завета на баща си. Когато Язон овладял занаята на своя учител, организирал поход до Колхида за златното руно. Всички негови съученици Взели участие в похода. Сред тях бил и известният певец Орфей. На път те се отбили до Хирон. Той много се зарадвал като видял всички свои ученици тръгнали да извършват един от най-големите подвизи. Сложили богата трапеза. Орфей започнал да свири. Далеч в планините се леели звуците на нежната песен. Просълзен от радост Хирон му казал да накара хората да забравят страданията си, да ги направят радостни и щастливи със песните си, защото това било богатството което имал само Орфей. Той изразил щастието си, че имал такъв ученик. След смъртта на кентавъра Хирон боговете го превърнали в съзвездието Стрелец и го оставили на небето.    
Амфора-ритон с дръжки, завършващи под формата на кентаври. Върху долната половина на амфората са изобразени фигурите на Силен и малкия Херакъл в люлка, който убива две змии.



1. Ахил е наречен мирмидон, а Малала определя българите от свое време като потомци на същият народ, който Ахил води към Троя.

2. В Тесалия – родната земя на Ахил най-древните топоними и хидроними нямат обяснение на гръцки, а на български език.

3. Свещените места посветени на Ахил се намират предимно на територията на Стара Велика България. Там са Ахилеум, Мирмекион, Стадиона на Ахил. На Ахил е посветен и намиращият се до делтата на Дунава остров, на който има храм посветен на древния герой.

4. Уважавани учени като Артър Еванс и Аренд Ян Ван Виндекенс дефинират името Ахил като негръцко и го свързват с хидронима Άχελῶς, за който Вл. Георгиев смята, че се обяснява с фригийската дума ακαλα–вода. Тя пък е само вариант на тракийската ακελε–вода, извор. 




http://sparotok.blogspot.com/2014/02/blog-post.html