Последователи

петък, 27 май 2016 г.

КОРЕНИТЕ НА АЗБУКАТА

Преди повече от шесдесет години проф. Владимир Георгиев публкикува една много интересна работа. Тя е на сериозна тема – засяга произхода на азбуката, финикийските букви и техните названия. Георгиев спомага за разбиването на една дълго господстваща догма, а именно, че финикийската азбука е създадена от местните жители на Ориента. Оказва се, че названията на повечето от древните букви нямат никакъв смисъл на финикийски/семитскиeзик. В такъв случай създателите, или поне част от тях са хора от съвсем различен произход.






http://proel.org/img/alfabetos/feniarc1.gif
Образец на финикийска писменост, надписът на Хасдрубал – 12 в.пр.Хр.






http://www.omniglot.com/images/writing/phonecian.gif
http://www.omniglot.com/writing/phoenician.htm
Финикийска азбука


Реално, само за названията на буквите мем, аин, рес и може би тау би могло да се приеме със сигурност, че принадлежат на финикийски/семитски eзик. Други шест -хе, заин, хет, тет, ламед, сада, не могат да бъдат обяснени изобщо с помоща на финикийски/ семитски eзик. За станалите дванадесет названия Георгиев споделя, че има известно вероятност да са финикийски/семитски, като подчертава, че в значителен брой случаи сходството на формата на буквата и името й са доста съмнителни.


Подобно на учени като Еванс, Шнайдер, Шапулие, Преториус и др., Георгиев търси корените на финикийската азбука в древната писменост на егейския регион. Става дума за критската йероглифна писменост, Линеар А, Линеар Б и Линеар С (Кипърско-Минойско писмо). За създатели биват считани така наречените минойци. Те са наречени така по името на легендарния критски владетел – цар Минос.






http://proel.org/img/alfabetos/fenicio7.gif
Съпоставки на финикийски букви с древната писменост от о-в Крит (по Еванс)




Линеар А



http://proel.org/img/alfabetos/chipre.gif




Георгиев намира доста паралели, но поради факта, че през 1952 година Линеар А и Линеар Б са все още в процес на разчитане, нашият учен представя и погрешни съотвествия. Независимо от това, трудът на този човек е от голямо значение защото дава индикация в каква посока трябва да се търси.


За да разберем защо доста от имената финикийските букви нямат смисъл на езиците на народите от Ориента, ние първо трябва да установим що за хора са финикийците, а и минойците. Нужно е да се установи и дали има връзка между тези хора.


Благодарение на древни писмени паметници ние разполагаме с най-старите минойски имена. Те без изключение са тракийски по произход Арей, Диза, Резос, Питак. Първите две са теофорни – Арес и тракийския Зевс – Диза. Другите две принадлежат на тракийски благородници. Резос е име на тракийски цар споменат от Омир, а Питак е владетел на едоните, за когото е писал Тукидид.


Не само минойските имена са тракийски по произход, същото може да се каже и за названията на критските градове. Съвсем естествено е, че ако даден народ се пресели на нова територия, той ще остави там свои названия на населени места и т.н.


Критските Ида, Пергам, Гординия, Сетоя, Даво, Капа, Паито, Кисамон съотвестват на тракийските топоними Ида, Пергам, Гордион, Сети дава, Даос дава, Капи стурия, Пато виса, Киса. Самото име на минойската столица –Кносос е сродно на българския топоним Книшава, за който Иван Дуриданов твърди, че е древен, т.е. тракийски и има значение ерозирало място.


Друго потвърждение за произхода на минойците намираме в работа на Бедрих Хрозни. Правейки връзка между критската и балканската керамика, този учен смята, че в далечното минало о-в Крит е колонизиран от балкански поселници–траки и илири “From an archaeoligical point of view this invasion from the Balkans can be evidenced bythe so-called band ceramics”- Ancient History of Asia Minor India and Crete, c.220.


Със сигурност Крит е обитаван и от тракийските родинини пеласгите. Знаем за това благодарение на Страбон, който споделя, че в дълбока древност те са населявали остров Крит. Явно там са представяли благородническата класа, иначе нямаше да бъдат наречене богоравни: “ For example, they prove to have been colonisers of Crete, as Homer says; at any rate, Odysseus says to Penelope: "But one tongue with others is mixed; there dwell Achaeans, there Cretans of the old stock, proud of heart, there Cydonians, and Dorians too, of waving plumes, and goodly Pelasgians." –Strab.V.2.4.


http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html


Несъмнено древната критска писменост е създадена от траки и пеласги. Има дори индикации, че те са я донесли от Балканите и са я доразвили след своето установяване на о-в Крит. За приликите между знаците от Градешница, Караново и др. места с най-древните писмени знаци от о-в Крит споменава Владимир Георгиев и добавя, че знаците от нашите земи съперничат по древност с критските – (В. Георгиев, “Траките и техния език”, София, БАН, 1977, стр. 155-158).


Днес знаем, че знаците от нашите земи не просто съперничат по древност на критските, но са повече от 2000 години по-стари. Понастоящем е известно и друго – учени като Харалд Хаарман, Ричард Ръгли и др. са установили, че така наречената дунавска, балканска писменост притежава значителен брой общи знаци с критските Линеар А и Линеар Б. Въз основа на тракийската керамика, тракийските лични имена и тракийските топоними от о-в Крит, ние можем да приемем, че траките и говорещите същия език пеласги са били част от минойското общество и по-точно неговия елит.


Неотдавна излязоха и резултатите от генетични проучвания, които показаха връзката между населението на о-в Крит и това на Балканите. Имайки предвид всички тези неща, не е никак пресилено да се каже, че корените на минойската писменост трябва да се търсят на Балканите.


Нека видим как минойската писменост попада в земите на Ориента и как след време се развива в така наречената финикийска азбука. В края на Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени. Те довеждат до проваляне на реколтите, Балканите вече не могат да изхранят своето многолюдно население. Част от траките и пеласгите са принудени да търсят нови земи за заселване. Понеже определени групи балкански преселници напускат Тракия и Крит с корабите си, тези хора биват наречени Морски народи.


Борбата им за оцеляване ги принуждава да предприемат дълъг дори и за днешните стандарти поход. Босфорът е прекосен, но кризата е засегнала и Мала Азия. Там също климатът е довел до промени, а в Хетската Империя е избухнала чумна епидемия. Балканските преселници нямат друг избор освен по суша и с корабите си да продължат в посока юг – към Египет.






http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples01.jpg
Пътят на Морските народи – възстановка A.Salimbeti, R.D’amato


Страната на пирамидите е останала незасегната от бедствия и е богата на храни. Рамзес III обаче не желае да приеме огромния брой преселници. Могъщата флота на Морските народи и огромния брой бойци е опасност за държавата му. Неизбежно се стига до въоръжен конфликт. Той трае дълго време и чак при фараона Меренпта траките и пеласгите са спрени. Това става благодарение на тактиката на новия египетски владетел. Той позволява на част от преселниците да останат в земите на Египет и Либия, но при условие, че ще му помогнат да отблъсне останалите балкански племена.






http://www.salimbeti.com/micenei/images/nile.jpg
http://www.salimbeti.com/micenei/art1.htm
Възстановка на битка между египтяни и морски народи -A.Salimbeti, R.D’amato, картина на Igor Dzis




http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples62.jpg
Пленени от египтятите траки и пеласги, киката и татуировките на първия боец се виждат ясно - A.Salimbeti, R.D’amato


Пеласгите, дарданите, тевкрите, весите със сигурност не са останали в Египет защото не са споменати в по-късни летописи. Тези наши предци се завръщат обратно в Западна Мала Азия, а някои се установяват в Левант – земите на Сирия, Ливан, Израел. Там живеят и споменатите в библията ханаанци. Според Герхард Херм от смесването на ханаанците и Морските народи се ражда народа на финикийците – G. Herm, Die Phöenizier, Econ Verlag,Düsseldorf, 1974, с.61.


Понеже ханаанците са били множество, а нашите деди малцинство, било е само въпрос на време предците ни да бъдат асимилирани. Преди това да стане обаче, те оказват влияние на хората от Ориента давайки им писменост и повлиявайки религията им.


Възможно е това твърдение да изглежда странно на няки хора, но нека обърнем внимание на някои подробности от древната история. Тракийският бог Дионис е син на Земела, която пък е дъщеря на Европа – сестрата на финикиеца Кадъм. Бащата на Кадъм и Европа носи името Агенор, а то е пеласгийско и тракийско. Роднина на Кадъм, Европа, Земела и Дионис е тракийския цар Финей, за когото е казано, че е син на финикиецът Агенор.


Критският цар Минос, по чието име е наречена минойската цивилизация е потомък на Европа – сестра на Кадъм и дъщеря на Агенор. Както вече видяхме обаче, най-ранните минойски имена приналежат на стари балканци, а не не народите на Ориента. Дионис е потомък на Кадъм, но няма съмнение относно тракийския му произход.


Името на Земела бива тълкувано от нашите езиковеди със старобългарската дума землiа-земя, а самото име на Кадъме реално вариант на трако-пеласгийското божество – Кадмил – един от Кабирите -Великите богове. За името КабириДимитър Дечев смята, че може да се преведе със старобългарската дума кобъ-съдба, участ. Други сродни думи сакоба, кобение, но най-точна е кобар-гадател, човек умеещ да предсказва.


Нека не забравяме и важната подробност, че древните минойски топоними показват прилики с тракийските, а не с тези от Ориента. Древната минойска керамика има прототип на Балканите, а не в земите на Ориента. Минойският царски символ – двойната брадва се ползва като царски символ от траките, присъства както по украшенията, така и по монетите на одриските царе.


Кадъм е наречен финикиец защото е управлявал във Финикия. Често определени народи имат благородническа прослойка, която има друг етнически произход. Точно така стои въпроса с финикийците. Болшинството от тях са хора, чиято родина е Ориента, но ранната благородническа прослойка е от тракийски, пеласгийски произход.


Именно благородниците са тези, които владеят писмеността, те са хората запознали ханаанците във финикийската държава с древните букви.


Тези букви нямат случайна форма. Владимир Георгиев смята, че формите са вдъхновени от предмети на бита, оръжия, или части на тялото. Най-сполучливото тълкуване на името на финикийска буква направето от този наш учен, е това на буквата капа- К. Георгиев смята, че минойската дума за буквата е дошло от название на оръжие – копие, стрела и дава като пример старобългарската дума копѥ-копие, срб. kopljača–копие, стрела и др.


Добро обяснение е дадено и на тет-Т, за формата на тази буква Георгиев уточнява, че това е де факто колело, добавя, че минойската дума тета идва от ие. *tek-jɘ, като коренът е *tek-бягам, тичам. За сродни думи са представени ирл.techim, авест. tačaiti, лит. teku и старобългарската дума текѫ-тичам.





Доста интересно е тълкуването на ламед-Л. В този случай Георгиев предлага негръцката, т.е. пеласгийска дума λαβέ-лапа, ръка. Въпреки близостта с българската дума лапа, смятам, че в случая формата на буквата не символизира лапа, ръка, а по-скоро земеделския уред лемеж.


Дори и буквата сан-С представя земеделски уред, това е сохата – рало без плазове. Формата е доста ясна – очевидно се касае за примитивно рало каквото е сохата.








Земеделски уред е вдъхновението и за първата финикийска буква алеф-А. Алеф означава бик в езиците на Ориента, следователно акрофонията ще ни даде А. На пръв поглед всичко е наред, има добра логическа постройка, но се пропуска една важна подробност. Ъгълът на рогата на бика е твърде голям, при някои породи рогата дори са разположени хоризонтално. Ако действително прототипът на А беше бича глава, то буквата би изглеждала доста по-различно, а такива варианти на А не се срещат.







Името на буквата А идва по-скоро от древна дума за сърна, кошута, като най-подходящата дума е старобългарскатаалънии-сърна. Формата на А е най-близка до формата на първите земеделски уреди направени от рога на сърна.


За коф-Q (K) се смята, че означава ухо на игла, но реално буквата и стилизирано изображение на земеделския уред копач.





Подобно е и значението на рес, реш –Р. Това е земеделски инструмент, чието име съвпада със старобългарската думарыло-уред за копане.


Смята се, че буквата Д носеща название далат произлиза от образен знак – врата на шатра. Честно казано, това е смешно, повече от ясно е, че далат представя инструмента длето, наричано в древноста далта и делта ( В. Георгиев).







За гамал – Г се твърди, че произлиза от пиктографски знак за камила. Странното обаче е, че не съществуват абсолютно никакви древнофиникийски текстове с образен знак камила. За сметка на това буквата Г може да се изведе лесно от нашата дума Гега –пастирски атрибут. Сред хетските йероглифи също има такъв изобразяващ гега и притежаващ звукова стойност КЕ, ГЕ, а още по важно е, че знак подобен на гега е изобразен на плочицата от Градешница и на печата от Караново а това го прави най-древното стилизирано изображение на пастирският атрибут гега.






Формата на вав-В е пределно ясна, това е уреда вила (за сено).





Относно заин-З се смята, че думата означава оръжие, но Георгиев справедливо отбелязва, че заин е късна персийска заемка в езиците на Ориента и няма как да е вдъхновение за буквата З. Тук по-скоро се касае за един примитивен уред, който служи за залостване на врата, старобългарската дума е затворъ-резе, ключ, заключалка. Действително с такива уреди са се подпирали врати на обори до неотдавна.





Финикийската буква Б носи името Бет, а значението й е жилище. Наистина формата подсказва, че става дума за някаква примитивна постройка, ограждение. Тук трябва да се спомене, че познатата в Ориента сграда бит халани е просто вид мегарон, а този архитектурен тип съществува на Балканите още преди девет хиляди години. Знае се също, че от времето на Неолита тракийската култура показва много общи елементи с тази от Мала Азия и Северна Гърция ( носеща тогава името Пеласгия). Смятам, че добър кандидат за Б е тракийската дума брия-селище, оградено място.






По принцип се смята, че финикийската буква О е символизира око. В този случай коментара е излишен.


Телесен орган представя и буквата нун-Н. Това не е змия, а човешки крак, има такъв минойски йероглиф, а най-подходящата дума е старобългарската нога-крак.





https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgWVl0WWIxj8T8KrwJKct-bXyqEE89YJPnYw1sYCQiy5VoUh0ccqh2OdBA_nQ_g_05g0CNvXVIHmPtAITYHn7mqnM0U2C4zPS1SCGmqIIuY3W7bT1tT71xhaalc2LFwXpwBKFXy0C8YuqQj/s320/hier.jpg
http://www.mikeanderson.biz/2011_05_01_archive.html






http://ancientscripts.com/images/cretan_hieroglyphs_seals.gif


Това са имената на финикийските букви, които могат да се тълкуват с български думи. Нашият език не се е появил на Балканите едва през прословутата 680 година, а повече от 6000 години по-рано.Проведените неотдавна генетични изследвания доказаха, че обявените за изтребени и изчезнали безследно създатели на първата цивилизация изобщо не са изчезвали.


Соломон беше негър





 

АВТЕНТИЧНИТЕ ЕВРЕИ в Стария Завет бяха Негри от Етиопия.Соломон (в ляво), презентация на Храма и на Пророка Малахия, детайл от predella на Maesta "на Duccio олтара в катедралата на Сиена, 1308-1311, с Duccio ди Buoninsegna (около 1255 - преди 1319), темпера върху дърво, 212 × 425 cm.

 
 СОЛО-МОНО

 

 Руска икона, изобразяваща цар Соломон като негър Етиопския GE-EZ език е "Палео-ИВРИТ" Първо : финикийски език е Българо-арийски (виж приложената снимка на азбуката и на финикийска принцеса, цялата покрита със свастики).

 

 Второ : семитското езиково "Ge-EZ" е написано на иврит в финикийски. Племето на Сет на Горен Египет (Северна Етиопия и Судан), който също се нарича племето на Юда, генеалогията му директно от цар Соломон, и твърди, че е едно и самото племе е в притежание на Ковчега на Завета. Съществуват версии на Стария Завет, написани на Ge-EZ. Така че, Етиопското племето на Сет / Юда, като потомци на истинската негроиден евреите на Стария Завет, все още говорят Ge-EZ.

Финикийската азбука пък е наследник на ашуйската. А старите Ашуйци (Ахейци) са древно- Българско племе от североизточното причерноморие,които пишели с помощта на праисторическите древно- Български руни,намиращи се със стотици на Балканите,които са прародина на всички древни и днешни Българи. Ахей и Пеласг са братя Трето : така наречената "Палео-иврит" (наречен така от ашкенази фалшиви юдеи, които са турци или хазари), или най-древния иврит е написано на иврит т.е. с финикийска азбука;ЗА АЗБУКАТА НИ И ОТ КОГА Е НАША!

Финикийската азбука, която от своя страна идва от светло кафявите-арийски руни.


Т. нар. "Палео-еврейски" - иврит, записан на финикийската 

азбука. 
 

 "Genesis" на етиопската език Ge-EZ и в дясно глаголица Четвърто : каква е междинна връзка между финикийски / Българо-арийски "иврит" или Палео-иврит и Arameic / асирийски иврит (етиопски варвари не са имали техния писмен език, а се използват азбуката на нахлули земи, или на земи, където те са били роби - за създаването им писмен език ). Пето: На територията на Палестина, има само няколко артефакти от така наречената "Палео-еврейски" - иврит, написани с Българо-арийска азбука. Заключение: семитският Ge'ez език е този междинен линк между финикийски / българо-арийска азбука и изкуствено създадената "Класическа" азбука иврит . Това доказва, че Ge'ez е в действителност "Палео-еврейски" език, от която се появи на "Класика" на иврит. Но Арамейските и асирийски азбуки, които са използвани от "Класика" на иврит, също са се развили от нашата българо-трак*ар*ийска- финикийската азбука. Отново, т. нар. "Палео-еврейски" не се намира в Палестина. Тези няколко реликви, за които е установено, не може да бъде убедително, каза, че принадлежат към езика иврит. В същото време, ние ясно да видим Ge'ez като междинно звено между финикийски и на езика иврит. Присвояването на нашата българо-арийски азбука от неграмотното негроидно племе на Сет / племето на Юда от Горен Египет е ясно доказателство за неспособността им да развиват своя собствен писмен език. Според генетични изследвания, Ashkanazi евреи (които са отговорни за расизма и нацизма ) имат майчината ДНК от бели европейци и бащинска ДНК от турци. Те не са семити - те са турци (Хазари), и са азиатски (монголои). Те не са евреи, според собствените си критерии. Те прегръщат юдаизма в средата на 8-ми век, и нямат нищо общо в исторически, така и расово с истинските негроидни евреите на Стария Завет. Присвояването на нашето българо-арийско наследство (включително и нашата българо-арийски азбука) от днешните фалшиви Хазарски турци, руснаци и други монголоиди, които се представят като "евреи" е равна по неморалност по своята същност на това, което беше направено от Якоб в Стария Завет, когато той е откраднал от по-големия си брат Исав правата на първороден син чрез лъжи и измама (правата да наследи потомствено наследство). палео-иврит използва арийските руни АЛАНО-ПРАБЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ ЧИЕ Е ПИСМОТО ЛИНЕАР Б? Славянското руническо писмо е сравнително късно по произход, не по-ранни от 10 в. В.А.Чудинов прави обстоен анализ на тези надписи и стига до логичния извод, че западните славяни са заимствали руническата писменост от съседните германски племена, като са видоизменили някои от знаците. Арнкил и Клювер доказват че първоизточника на западносланското „вендско” руническо писмо, е датската версия на „младшите руни”. Въпреки „къртовските” опити на различни руски панслависти, както и въпросния Валерий Чудинов, да докажат наличието на древнославянско, доглаголическо писмо, при южните и източните славяни, до сега, следи от самобитна древна писменост не са откиравни. А.Платов прави обобщение на тези надписи и въстановявава тази германо-славянска руническа азбука.

 

 Сет е Богът на пустинята и смъртта, Бог на Горен Египет. Ето защо истинските негроидни евреите на Стария Завет от Горен Египет наричат ​​себе си не само като "племето на Юда", но също и като "племето на Сет", и това е защо гръцката дума "синагога" е в действителност "Къщата на Сет" на иврит. Сет се произнася също Sata или Сатана. Ето защо Христос казва, че богът на евреите е Сатана (Sata или Сет, богът на смъртта) / Сет - бог на пустинята и смъртта, Бог на Горен Египет. Така автентични Негро евреите на Стария Завет от Горен Египет наричат ​​себе си не само "племе на Юда", но също и "племе Сет," и затова гръцката дума "синагога" наистина е "Дом на Сет" на иврит. Сет също написани като Сатана или Сатан. Ето защо Христос казва, че Бог Iudieev е Сатана (Сатаната или Set, богът на смъртта).


Етиопци са Божиите избрани

 
 
Ватикана копира униформата на африканските чернокожи

 
 
Queen Makida - негроидната съпруга на цар Соломон

 

 Madonna с негроид - най-древния образ на Мадоната

irenecaesar.wordpress.com/2014/01/15/freemasons-and-templars-build-the-temple-to-the-negroid-king-solomon/

        
http://a2.ec-images.myspacecdn.com/images01/11/4004a173c7216425c950c5d3f45238b8/l.jpg

Ras Birru Wolde Gabriel незаконен син на император Менелик II(кръвна линия със Соломон II )-Етиопия. И клонинг на Еди Мърфи

                                       
                                      Евреи Ашкенази. 1876. 

         
                                 http://callofzion.ru/photo/image/

Еврейски квартал в Александрия Египет. 1898


 

Омуртаг = О`Мардук =, Умар Утуку (Умардукъ,Умаръ Утукъ),означаващо "Слънчев бик,Небесен юнец",което е шумерско прозвище на бога Юпитер.




КНЯЗЕТЕ ОМУРТАГ И ТОКТУ РАЗБИХА ТЮРКСКАТА ТЕОРИЯ!


Всяка епоха рано или късно изживява своите преломни моменти. Средата на ХХ век бе златно време за тюркската теория,претендираща че е "обяснила" произхода на Българския народ,получила неочаквано рамо от банда международни терористи,завзели властта в бивша Царска Русия и организирала окупацията на България 27 години по-късно. И понеже всяко нещо рано или късно достига своя край,времето сложи край както на окупацията,така и на родения от нея тоталитарен режим. С това устоите на фалшивата "Тюркска теория" сериозно се разклатиха,при което се постави под съмнение всяко нейно твърдение и постулат,и почти навсякъде бе установено умишлено вменяване в съзнанието на Българина на множество сериозни лъжи и заблуди относно неговите корени и неговата истинска идентичност. Една от големите заблуди на тази теория се крепеше на презумпцията,че част от имената на нашите ранни КНЯЗЕ (наречени от фалшификаторите "ханове") имат тюркско звучене и приличат на тюркски. Този фал бе допуснат поради няколко причини,една от които бе тази,че на тогавашните изследователи не бе известна системата на "Ангеловия анализ",позволяваща да вникнем дълбоко в смисъла на названията и понятията и да установим техния истински произход. В тъмните и скръбни за България времена,които настъпиха след 1944 г., тълкуванията се правеха най-често произволно,чрез небрежно претупване и безотговорно подминаване на редица важни индоевропейски аналози,без някой да посмее да потърси отговор на въпроса "А дали не е възможно тези имена и понятия все пак да са си Български???"

Но сега на онези комични заблуди вече се слага край,понеже "Анализът" се намесва решително в проблематиката и слага край на досегашната й практика,изпълнена с безподобни лъжи и исторически манипулации. И понеже пълното проучване върху темата е доста по-обемисто от представените тук резюмета,в тази статия ще запознаем уважаемата аудитория с тълкуванията на две лични имена на ранни Български князе,които са особено любими и предпочитани от нашите и чуждите тюркофили и тюрколози,когато трябва да се дава пример за "тюркския" произход на древните Българи. Това са имената на князете Омуртаг и Токту,чиито тълкувания ще бъдат приведени по-долу:

               
Каменен надпис, в който се споменава името на кан ювиги Омургаг


1. Омуртаг (наричан още Омортаг,Мортаг и Муртагон)= О`Мардук (От Мардук,Син на бога Мардук)! Началното "О" в името може да бъде схващано и като протеза,при чието отпадане оригиналът е бил Мортаг (Мардук)- точно каквото е споменатото в Ирландските хроники име на един от царете на "Фир Болг" (Хор Болг= Хора Болги)! Другата форма на името- Мортагон,съответно означава Мардукан (Мардукин,Роден на празника на Мардук)! А празник с такова име е споменат в арабски извори като един от най-важните празници на Волжките Българи (респективно и на Дунавските)! Но ако продължим още по-напред,се добираме до още по-удивителни резултати,понеже името на древния близкоизточен бог Мардук се оказва двусъставно и като такова е било ползвано от някогашните Шумери,на които този бог е бил познат под името Умар Утуку (Умардукъ,Умаръ Утукъ),означаващо "Слънчев бик,Небесен юнец",което е шумерско прозвище на бога Юпитер. Оттук става ясен произхода на още едно име на ранен Български владетел- това на Умар
(виж и http://borislav.digicom.bg/statii/Poklonnici_Na_Svetlinata/
Poklonnici_Na_Svetlinata.htm). Така се оказва,че пълното название
на този бог е изцяло древно- Българско,понеже Умар е наше княжеско име от VIII в.,което означава Амур (Омир) и Хомер (Кумир) т.е. Камул (с прех. Р-Л)- едно от многото имена на бога на войната при древните Българи,който е бил едновременно с това бог на гърма,плодородието,секса,виното и небето,а Утуку= У Теку (виж "Теку Читем" от древния Български календар!),при което Текъ= Бекъ (Бикъ,Бик- в архаичен изговор),а в друга версия "Теку" е "Онзи който тека" ("текане" означава "тичане" в наши диалекти от Македония),т.е. "Теку" значи Кон (Гон- Този който гони),но не обикновен кон,а Конния бог на древните Българи,т.е. Марс-Юпитер. Връзката на (пра)-Българите с древните Шумери не бива да ни учудва,понеже най-модерни изследвания уточниха,че Шумерите са дошли в Междуречието от земите край Черно море,разположени най-общо между Варна и Одеса,а роднинските им племена са носели имената Кимери,Севери,Савири,Сувари,Авари и пр. Още повече,че в съседство с Шумерите (Кимерите) са живели народи с такива удивителни имена като Угарити (Бугарити),Бабилонци (Богарянци- с прех.Р-Л и Г-Б както в случая с Барбари- Баргари), Митанийци (Митани- роднини на Мизите и Медите),Асири (Азери,Хазари) и пр.,още повече,че при много от тях царската титла е била Сар или Шар,а царските им шапки са 100% подобие на Българските гугли!

Пълното развитие на темата би я направило доста дълга разбира се,затова на този етап ще я оставим само дотук,като си запазваме правото да я развиваме допълнително при всеки удобен случай. Особено важно в случая е това,че царското име Омортаг има аналог в древна Тракия- това е царското име Аматок (Амарток,Амортак),получено чрез добавяне на "Р" съгласно Правило 9. б) от "Кога Анкара е била столица на България". Съответно Омортаг= Умардук (О'Мардук) и Умар Утук,което може да се преведе като Кумир на Бика (Кумир на Бога) и Кумир на Конния бог,и никаква тюркска теория не може повече да спаси лъжите на досегашните фалшификатори от заслужения погром!

           



2. Токту (познато още и като Токт)= Тотку (Тотко: с рокада ТК-КТ),Тошу (Тошо) и Точу (Точо- виж фам. Точеви),Тошку (Точку,Точко,Тошко,Тачко и пр.) поради изписване на "ШК" или "ЧК" като "КТ",което не е изключение в гръцкия език. За нас е важно да знаем,че в гръцки записи е било невъзможно да се предават звуци като Ж,Ш,Ч,Щ,ДЖ,Ъ и пр.,с каквито е изобилствал Българския език още в древността,поради което тези звуци са били заменяни с по-прости или по-сложни буквени съчетания,чието изписване и изговор да бъдат достъпни за ползващите гръцки език източни римляни и за всички останали,захванали се да пишат по техен образец. Има и други аналози на същото име като Таску (Таско: с прех.К-С и Т-К),Топко (виж фам. Топкови), Дочко, Дачко,Дечко и пр. Имената Тошо,Тошко,Тотко,Точко,Тачко и пр. са добре познати в днешния Български език,понеже са произлезли от името на някой по-популярен сред населението бог,което име не е можело да бъде забранено от християните. Това става ясно,когато издирим пълното тълкувание на споменатото име,понеже Тошо= Божо,а Тошко= Бошко (Божко),при което става ясно,че вероятно си имаме работа с прединдоевропейски диалектен вариант на името Божо (Божко- в умалителна форма),съхранен по стара традиция от Царското племе на Българите! Съответно Токт= Тош (Точ,Бож и пр.),което обаче не е пълна,а съкратена форма на името и изобщо не отменя смисъла на пълногласното й звучене. Най-вероятно обаче онзи древен Български бог,от който е взел името си княз Токту (Токто),е бил познат под названието Татко,което е епитет на индоарийския Бог-Баща Деус Питар (Таткото на боговете,бога Юпитер,Бог-Отец при езичниците). Всъщност дори и тук противоречие няма,понеже названието Бага (Бига,Бога),от което произлизат имена като Бошко,Божко,Божил и пр.,Българите са използвали за обозначаване на бога Юпитер,наричан от тях още Йова (Йеве,Ефе),Деве,Дева,Папа,Тата,Тато,Тате,Бате и т.н.

В древния и съвременния свят има още немалко имена,които са тясно свързани с вече споменатите. Но тази етап е достатъчно да посочим следните:

1. Към името Омортаг: Аматок (Амарток,Амортак),Аспартак (Спартак,Спарток- с "протеза"),което има и други тълкувания,подобни на вече описаното. Съответно Аспартак= Аспархук (Аспахрук- един от вариантите,под които в арменски извори е написано името Аспарух!),Спарадок (Марадук= Мардук,с прех. М-ДЖ-СП) и пр.,като в някои проучвания то бе асоциирано и с Амордат (бога на безсмъртието при индоариите),който несъмнено е същият този бог Мардук,наричан от вавилонците Бел Мардук (Вел Мортаг,Великият Мардук).

1а) Към името Умар (като съставна част на името Омортаг)- във връзка с него или произхождащи от него са имена като Кумир,Кумар,Кимер,Камул (с прех.Р-Л),Аспар,Испар (Испор),Еспор (Ектор- един от вариантите на името Хектор!),Емир,Емил (с преход Р-Л),Амур (римски бог на секса),Самир,Кимер,Шумер,Савир,Север,Севар,Сувар,Кубар (Кубер: индоарийски и митанийски бог на плодородието),Цезар,Катар,Кидар,Чапар (Щапар),Чакър,Сатир (Сотир),Кукер и т.н.

1б) Към името Мардук- от него произхождат също имена като Мърдок (в Британия),донесено несъмнено от народа Болг,Спарток (Спартак,Спарадок,Спароток и пр.),Пердика в Македония (означава Мардука или още Пердаха,което е епитет на бога на войната при древните Българи),Марсик (Марсий,Марс) и пр.- да не продължаваме повече,че ако се впуснем нататък,ще навлезем в друга тема.



2. Към името Токту: това име е познато и на Татарите (макар че и това го знаем от текстове на гръцки),но не защото са тюрки,а защото са го приели от Волжките Българи преди да ги асимилират. Но те може да са го наследили директно от Тохарите, които са прадеди на всички Татари. Тук е важно да знаем още, че повечето Татари са руси и синеоки европеиди, произлезли от Тохари- средноазиатски индоевропейски (скитски) народ от Тарим,чийто език е показвал "необясними" прилики с Тракийския,преди неговите ползуватели да бъдат тюркизирани след нашествията на монголоидите през VI-VII век. Татарите са преки наследници на Тохарите и това е ясно посочено от средновековните автори. Но ако всеизвестните Татари бяха Българи,къде бяха те между IV-XII век,та никой в Европа не беше и чувал за тях,а за Българите всички знаеха? И защо в периода IV-XIХ век никой не нарече Българите "Татари" или "Турки", та бил той византиец или турчин? Защото до първата половина на XIX в. нямаше и следа от комунизъм по света,а комунизмът като фалшификаторско в дълбоката си същност учение се появи едва след 1844 г.,при което не се захвана с нещо градивно и полезно за хората,а с измисляне на фалшиви нации като "македонската" и с редактиране историите на онези народи,чието естествено развитие бе дълбоко увредено и накърнено от насилственото вмешателство на юдаизираните Хазари (сиреч от дедите на ешкеназите) в тяхната историческа съдба. Във връзка с името Токту (Татку,Татко) са много наши лични имена,някои от които са получили разпространение и на запад,например Тотю,Тото,Тито,Татуш- разновидност на епитета "Татец" ("Дедец" при богомилите),сдобила се с окончание -УШ както при имената Мануш,Тануш, Карпош,Миклош и пр. От същия епитет несъмнено произхожда и името на египетския бог Тот (Тат,Татко),който е донесен в Египет от Балканите преди около 5500 години и не случайно древните египтяни са свидетелствали,че тъкмо той им е дал писмеността!

Резултати, подобни на изведените по-горе получаваме при тълкуванията и на останалите наши княжески имена от II-IX век,с които ще се занимаем в друга статия. Към написаното дотук може да се добави още много разбира се,но основната цел на този материал не е да навлизаме в най-дълбоките детайли,а да покажем катастрофалното объркване, в което ще ни вкара тюркската теория, ако й се доверим. И след като тази цел вече е постигната,разбираме колко наивни,порочни и подвеждащи са заключенията на тази "теория",натрапваща на Българите не-Български произход и минало,каквото те никога не са имали! С това фалшивата и лъжлива тюркска теза за произхода на нашите древни княжески имена, както и на народа ни може да бъде считана за напълно разбита!


http://shtaparov.blog.bg/

            


Орион е презентиран от драконите. Сириус от кучето. Котката е с рептилска зеница и това е коренът и Орион. Кучето е от Сириус. Alpha Canis MajorisCanis-от лат.куче. Домини-канис. Божии хрътки.Та дори и нашето Кан..Хан..Трансформирано във времето в"княз". Вижте и друго..Винаги котката е олицетворение на женската сила, а кучето на мъжката.

Орион е доминиран от Кралица. Сируис от Крал.Това е Мардук. Бог Ра.

Преди него е имало култ към женското начало(кралицата,Орион). Мардук унищожава всички артефакти до които се е докопал,и е оставил само свои, сочещи мъжкият бог .Мъжкото начало...А по цял свят"бог"се пресъздава с мъжка конотация.

"Сириус" е известен също разговорно като "Кучешка звезда", което се отразява на неговата известност в съзвездието, Голямо Куче. Тя е предмет на повече митове и фолклор от всяка друга звезда с изключение на Слънцето. Изгрева на Сириус отбелязал прилива на Нил в Древен Египет и "Кучешките дни ” на лятото за древните траки, а за Полинезийците то отбелязва зимата и е важна звезда за плаване в Тихия океан.

Всички връзки на Египет със Сириус и Орион неминуемо водят до въпроса " А ние къде сме в картинката?" Култа към слънцето е на лице. Ярката звезда е на почит..Изобщо..Много са общите неща с траките и Сириус ако се замислим. Сириус е бинарна система и е възможно тука да е разковничето.. В повечето източници,ариите се свързват с Орион.Катарос/катари на гръцки значи "чист/чисти"..Ако разбием думата става кат-ари. В гръцките диалекти имат една дума със значението на нашата"като". Например..Аз съм като бог ..Гръцката е"катА"с ударение на а-то...И ако "ари"е имало значение на бог/божествен(или нещо от сорта),това може и да обяснява произхода на днешната дума "катари".. Ако е било"катА ари', с времето лесно може да се е трансформирало в "катари"..


Кръстът на Константин Велики няма нищо общо с разпятието. По-скоро се касае за един древен символ на светлината. Самият Христос е олицетворен със светлината в Евангелието на Йоан - “В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе”. Йоан, 1-4,5.
Така нареченият лабарум също не е свързан с разпятието. Лабарумът е изграден от гръцките букви Х и Р, които са първите букви от името на ХОР или Христос, явяващо се като превод на еврейското и арамейско Машиях – помазаник, то пък идва от маша- мажа, помазвам...(не е трудно  да се определи смайващата прилика между българската и плагиатстваната от юдеите еврейско- арамейската дума). 
   

Константин се позовава на пророчески сън, издига знаме с монограма на Иисус Христос (така наречения знак Хи-Ро/Хе-Ро, който по-късно ще стане много популярен във Византия), с което насърчава не само своите, а може би и противниковите воини да му бъдат верни.

Костинброд и неговото място в историята на света и християнството

четвъртък, 26 май 2016 г.

КАК ТРАКИТЕ ДАДОХА ИМЕТО НА АЗИЯ

Азия е най-големия континент, безспорно е и най-гъсто населения. Първоначално обаче с названието Азия е обозначавана сравнително малка територия. Смята се, че в дълбока древност тя е принадлежала на Лидийското Царство (днешната Западна Турция). С течение на времето името се е наложило за цяла Анатолия и в последствие се използва за обозначаване на земите простиращи се от планината Урал до Япония.




http://www.bible-history.com/maps/Map-Asia-in-Roman-Times.jpg
http://www.bible-history.com/maps/asia_minor.html


Все още няма пълно съгласие по отношение на това кой е дал името на континента, в който се развиват множество забележителни цивилизации. Асирологът Бедрих Хрозни смята, че Азия идва от вавилонската дума așû-издигам се, тук в смисъл място, от което слънцето се издига, място, от което слънцето изгрява (Hrozny, p.4). Въпреки звуковата прилика, налице е един сериозен проблем. Лидия, в която е била древната област Азия, се намира на запад от Вавилон, просто няма логика așû да се свърже с изгрева на слънцето след като се касае за място, над което слънцето залязва от гледна точна на локацията на Вавилон.


Има разбира се и други терории. Според писанията на Херодот, лидийците са тези, които са отговорни за възникването на названието Азия. Бащата на историята споделя, че това е името на съпругата на титана Прометей, но споменава също, че лидийците претендират названието да е тяхно посочвайки, че то идва от името на техния благородник Азий, който е син на Котис и внук на Манес- τοῦ οὐνόματος Λυδοί, φάμενοι ἐπὶ Ἀσίεω τοῦ Κότυος τοῦ Μάνεω κεκλῆσθαι -Her.IV.45.




http://www.livius.org/a/iran/persepolis/apadana-eaststairs/06_lydians_3.JPG
http://www.livius.org/pen-pg/persepolis/persepolis_apadana_e_stairs5.html
Лидийци - изображения от Персеполис


Лидийците са известни в историята предимно със своя цар Крез. Този монарх става пословичен с огромното си богатство, оттам и израза богат като Крез. Най-древните монети в историята са сечени от неговите предци. За тяхната направа е използван електрон, това е смесица от злато и сребро. Вярва се, че материала се е добивал от пясъка на течащата през земите на Фригия и Лидия река Пактол.




http://vignette1.wikia.nocookie.net/history2701/images/4/46/Gold_coin_of_croesus.jpg/revision/latest?cb=20110419020423




http://cdn.jmbullion.com/wp-content/uploads/2014/10/lydian-coin-silver-e1413894889280.png


Монети приписани на цар Крез


Благородници от средите на този народ носят имена като Атис, Кандаул, Тантал, Гигас, Котис, Манес, Ардис,Садиат. Тези имена се ползват и от траките. Атис е име на божество почитано от фригите, Кандаон е бог на крестоните, Тантал е известен като фригийски цар и като баща на фригиеца Пелопс. Гигемер (великият Гигас) е название на планина в Тракия според Плиний Стари – H.N. IV50, а има и тракийско лично име Гигон- Д. Дечев, с.106. Лидийските Котис и Манес са напълно идентични на тракийските Котис и Манес. Омир разказва за тракиеца Азийот Арисба - Hom. Il. 2.835, а също и за Азий, който е син на фригийския цар Димас- Hom. Il. 16.715. Няма регистрирано тракийcко име Ардис, но за сметка на това старите автори като Прокопий Цезарийски са документирали названието на намиращата се в тракийската област Кабецос крепост Ардея -Aed.IV.4. Садайос е тракийско име, със същата основа са и имената на одриските царе Садок, Садала. В земите на мигдоните е засвидетелствана река Лидия:“τῆς Μυγδονίης μέχρι Λυδίεώ τε ποταμοῦ” - Her. VII.127.


Интересните паралели не свършват тук. Разказвайки за мизите (познати по-късно под името българи) Страбон споменава, че етнонима мизи идва от лидийската дума мизос-вид буково дърво, което расте край (Мизийския) Олимп. Старият автор добавя и това, че мизийския език e смесица от лидийски и фригийски –Strab.XII.8.3. В същата книга, но на друго се обяснява съвсем ясно, че мизи, меони и мейони са от един произход: “Likewise the Brygi and Bryges and Phryges are the same people; and the Mysi and Maeones and Meïones are the same.“– Strab.XII.3.20.


За самите мейони Херодот е обяснил, че това са де факто лидийци: “ὁ δῆμος Λύδιος ἐκλήθη ὁ πᾶς οὗτος, πρότερονΜηίων καλεόμενος ’–Her. I.7. Отъждествяването на меоните ту като траки, ту като лидийци показва защо в далечното минало фригите и мизите са били често бъркани и смесвани с лидийците и меоните, които Омир нарича мейони -Strab.XII.8.3.


Смесването, отъждествяването на лидийци с траки е разбираемо, ако имаме предвид и това, че определени лидийски думи имат ясни успоредици в тракийския eзик. Алус е лидийска дума за жрец, свещеник, тя отговаря на фригийскатаалу(c) –жрец, свещеник, може да се добави и старобългарската алем-първи (стоящ на челно място).


Кавес е друга лидийска дума за жрец, тя отговаря на фригийската кавар-светилище, а и на старобългарската титлаκαυχανος (кавкан). Неин носител е Исбул, който е служил на княз Персиян – В.Бешевлиев, Първобългарски Надписи, с. 136-143.


Лидийския глагол даул-давя, душа е точно съотвествие на тракийската дума даос, давос и на стблг. глагол давлѭ-давя, душа. Лидийския глагол да-давам се среща при фригите като дадон-те дават, а старобългарската успоредица едаѭ-давам.В лидийския език е засвидетестван предлога до, който е идентичен на тракийския до, присъстващ в надписа на златния пръстен от Езерово.


Самото народностно име лидийци, или по-точно люди-Λυδοί бива тълкувано от езиковеди като Владимир Георгиев с помоща на стблг. люди-хора, народ. Разполагаме и доста смелото виждане на проф. Калин Порожанов, според когото“лидо-меоните несъмнено са свързани с или са част от палеобалкано-западномалоазийската общност”. – К.Порожанов, с.89.


Най-вероятно общите неща между траки и лидийци не се дължат на общи корени, а по-скоро да са плод на едно дълговековно съвместно съжителство. Казано с други думи – през Бронзовата епоха, в Западна Мала Азия – територията на споменатата от хетите Ассува, са живели различни хора, измежду които и траки.


Съвместното съжителство и смесване на различни народи е нещо напълно нормално за древността. На Иберийския полуостров се обединяват келти и иберийци. Балканските траки пък приемат в средите си галските племена бои, скордиски и тауриски - Strab. VII.3.2. За живеещите Скития гелони Херодот твърди, че говорят език, който е смесица от гръцки и скитски -Her.IV.108.


Няма съмнение, че хората обитавали територията на Стара Лидия са отговорни за възникването на названието Азия. Кои обаче са вдъхновителите – лидийците, живеещите заедно с тях траки, или пък някой друг народ? В своите летописи хетите наричат областта Ассува. Според Леонид Гиндин названието може да се обясни с “лувитската” думаassu(wa)-кон, т.е. значението на Асува/Азия е страна на конете, (страна на коневъдците).


Тълкуването на Асува-Азия като конска, страна на конете има логика, но възникват няколко проблема. Лувийското присъствие в областта Ассува-Азия е слабо, роднините на хетите обитават предимно земи, които са около 700-900 километра на изток от интересуващата ни територия. Лувитския език е близко сроден на хетския, като приликата на двата езика е такава, че лувитския бе наричан в миналото йероглифен хетски. Хетската дума за кон обаче, не е ассува, а акува. Акувая означава на кон, яздейки – Hrozny, c.112.


В хетския срещаме титлата асусани-коняр, началник на конярите, но за тази дума се знае със сигурност, че е заемка - Hrozny, c.112. Явно сродните на хетите лувити са заели също от друг народ assu(wa)-кон, този народ е дал и името на областта Ассува. Най-добрия и най-логичен кандидат са траките.


По този въпрос е писано отдавна, преди около половин век историкът и лингвист Игор Дяконов дава на траките ролята на основатели на Ассува – Азия във времената преди Троянската Война: “Просачивание первых фрако-фригийцев с Балкан в Малую Азия, если верить греческой традиции, началос еще до Троянской войны (вероятно, через Босфор), и именно им быть может, обязано своим образованием царство Ассува”. – И.М. Дяконов, Предистория армянского народа, История Армянского нагорья с 1500 по 500 г. до н.э. Хеты, лувийцы, протоармяне, Ереван, ААН, Ереван, 1968.


Уповавайки се на сведенията на западните учени Гарстанг и Гърни, Игор Дяконов уточнява, че Ассува е първото държавно образувание на трако-фригийците в Мала Азия: “…нельзя считать невероятным предположение Дж. Гарстанга и О.Р. Гэрни о том, что в царстве Ассувы следует видеть первое государственное образование фрако-фригийцев в Малой Азии…”


Според проф. Е.Клайн територията на Ассува (Азия) e включвала не само Лидия, но и Илиос, Троада: “Within the Hittite records, the list of polities that made up the coalition of Assuwa included Wilusiya, which is frequently interpreted as “Ilios,” and Taruisa, which may be related to the Troad.”- E.H.Cline, Archaeology and the Iliad: The Trojan War in Homer and History, The George Washington University, p.31. За това, че Северна Ассува е била край Троада съобщава и Ник Сандерс уповавайки се на древни хетски хроники – N. Sanders, Zeevolken, Egypte en Voor-Azië bedreigd, с.107.


Самият (принадлежащ на Ассува-Азия) топоним Илиос е признат за тракийски, а неговото първо споменаване е презXVII век преди Христа – К.Порожанов, Общество и Държавност у Траките, с.24. Владимир Георгиев направи тълкуване на името Илиос с помощта на стблг. илъ-кал и др. Действително, земите край града на цар Приам са били блатисти и нашата дума дава най-добрата етимология.


Във връзка със значението на Ассува като страна на конете, е важно е да се спомене, че предците ни са известни катоопитни коневъдци - Hom. Il. 14.227. Омир превъзхваля прочутите с красотата си коне на цар Резос - Hom. Il. 10.437, по времето на Еврипид все още се помнят конете и колесницата на тракийския благородник - Eur. Rh. 304. Да не забравяме също, че фригите са наречени бойци-колесничари -Hom. Il. 10.431. Прочути са и конете на Азий, сина на Хиртак от Арисба - Hom. Il. 2.836-839. В по-късни времена Тукидид дава сведения, че войската на цар Ситалк наброява 150 000 души, като една трета – 50 000 са конници - Thuc. 2.98. Същия автор уточнява, че армията на северните траки гетите се състои от конни стрелци- Thuc. 2.96.



https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4f/Rhesos_MNA_Naples.jpg


За качествата на тракийския кавалерист пише Кристофър Уебър описващ конфликта между Александър Велики и персийския владетел Дарий- “ Дивата и необуздана тракийска конница и пехота помогнаха да бъде спряна атаката на превъзхождащата ги многократно персийска конница...” - “ The Thracians, 700BC-AD46, Chr. Webber, p.11. Дори след римското нашествие, една опустушена Тракия може да изправи армия от 200 000 пехотинци и 15 000 конника. Знаем за това благодарение на Страбон – Strab. VII, fr.47-48.



http://www.romanianhistoryandculture.com/Getianhorses.png
Тракийски коне-изображение от Казанлъшката гробница


Благодарение на дедите ни, Римската Империя попълва своите легиони и кавалерийски подразделения, така наречените ала, с траки. В създадената през IV век работа “Totus Orbis Descriptio” се твърди, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници (цитирано от Веселин Бешевлиев, “Проучвания върху личните имена у траките”, c.62).


Дедите ни не само са известни като опитни коневъдци и първокласнни конни стрелци, но ние дори разполагаме с тракийските думи за кон - аспиoс, еспиoс, есвис – Дечев с.171. Леонид Гиндин свързва тракийския хидроним Ἄρισβοςс особена дума за кон – “Кстати, и реконструируемое для Троады и соседней области Фракии на основании названия Арисбы слово для "лошади" *issu̯a”.


Това, което Дечев, Гиндин и др. са пропуснали е подробността, че тракийското име Азий/Ασίος e гръцкото предаване на Асвиос/Ασβίος-конник. Понеже древното ни В е звучало по-скоро както У, както е все още в някои наши диалекти, както хети, така и гърци са предали тракийското название Асвия-страна на конете като Асува и Азия.


Древната наша дума асва-кон означава буквално бързак, бързо животно. Да не забравяме, че най-цененото качество на коня е неговата бързина. Ha арийски ашу означава както бързина, така и кон. Асва-кон явно е принадлежала на малоазийските мизи, за чиито потомци Деметрий Хоматиан обяснява, че по негово време носят името българи. Обяснението на асва идва от българската диалектна дума оясвам се, оасвам се-разбързвам се, бързам, действам енергично.


Колкото и невероятно да изглежда, не вавилонците, не лувитите, а нашите деди траките дават името на Азия.


Всъщност, ако човек е запознат добре с историята, тракийската принадлежност на названието Азия не би учудила никого. Днес обаче, за жалост ние знаем твърде малко за присъствието на дедите ни в Мала Азия, а тя е била дом на много групи от семейството на траките. Там са живели мизи, тевкри, дардани, витини, бебрики, бюснеи, фриги, мариандини, меони, мейони, халиби, трери.


В Мала Азия броя на тракийските градове е значителен. Най-известните са Илиос-Троя, Зелея, Загора, Перкота, Кузик, Гордион, Модра, Кони, Наколея, Пруса, Бриа, Дабени, Битюниум, Адрамютеон, Пергам, Асос, Аспона,Багис, Багрум, Брузос, Керасус, Синоп. Не трябва да забравяме и намиращия се в близост до Асирия град Ипсили-брия.


Една доста интересна подробност е това, че древната област Азия през Ранното Средновековие бива преименуванаΘρᾳκήσιον θέμα – Тракезийска тема (военно-административна област). Навремето се е вярвало, че името е възникнало понеже там са живеели траки от дълбока древност: “Constantine VII Porphyrogennetos (913-920/944-959), in his text On themes, informs us that the area’s inhabitants were called Thrakesians because they came from Thrace. “


http://www.ehw.gr/asiaminor/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=8714






https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/39/Byzantine_Empire_Themata-650.png
Тракезийската тема съвпада с древната област Ассува-Азия


Няма съмнение, че тракийското влияние върху историята на народите от Мала Азия е било огромно. Още през второ хил.пр. Христа дори могъщите асирийци са изплашени от воените походи на мизите, които те наричат мушки. Хетите приемат тракийски богове в пантеона си, Яриш и Хебат са тракийските Арес и Епта. Благодарение на дедите ни, цар Муватали разбива добре организираната армия на Рамзес Велики. От проучванията на Киркор Джаукян знаем, че траки оказват силно влияние и върху предците на арменците. Явно не напразно Херодот е вярвал, че арменците са част от фригите.


Защо тогава да се учудваме, че дедите ни са дали името на областта Азия, което след време се е превърнало за название на цял континент?


Трудно е да се определи кога траките се появават в Мала Азия и дали изобщо можем да говорим за поява. Преди потопа в Черно Море, Босфора не е бил проток, а мост между два континента. Едни и същи хора са обитавали долините на Хеброс (Марица) и течащият в Троада Скамандър. Поне от девето-осмо хил.пр. Христа нашите предци са живели в Мала Азия. В последствие, с идването на хето-лувитите, а и с експанзията на асирийците и др. техни роднини, територията принадлежаща на предците ни е сериозно редуцирана, но въпреки това те продължават да бъдат силни хора още дълго време и още дълго време продължават да играят сериозна роля в историята на региона.


За това са допринесли няколко неща, но най-важни са били два фактора, а именно -поддържането на приятелски отношения между различните групи и спазването на старите традиции. Това е урок, от който можем да се поучим днес,това е урок, от който трябва да се поучим, ако искаме да оцелеем.


Държава се консолидира не със злобни нападки и обвинения, а с подаване на ръка и предлагане на приятелство. Както в ново време, така и в далечното минало е имало различия между отделните групи на предците ни. В някои случаи дори различията са водили до кървави войни, но все пак дедите ни са намирали сили да си простят и да се сдобрят. Това им е помогнало да бъдат господари на обширни територии в Европа и Азия в продължение на хилядолетия.


Никога не е лесно да простиш, не е и лесно да подадеш ръка на този, когото си посочвал за свой враг, но благородника не търси лесното, а правилното. Нека не забравяме, че ние сме потомци на благородници. Редно е да почетем предците си, да оценим заслугите им и да им се отплатим създавайки бъдеще за своите деца.






Използвана литература:


1.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952;
2.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;
3.В.Бешевлиев, Първобългарски надписи, БАН, Второ преработено и допълнено издание, София, 1992;
4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
5.Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;
6.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;
7.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;
8.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
9.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;
10.Homer. The Iliad with an English Translation by A.T. Murray, Ph.D. in two volumes. Cambridge, MA., Harvard University Press; London, William Heinemann, Ltd. 1924;
11.Euripides. The Plays of Euripides, translated by E. P. Coleridge. Volume I. London. George Bell and Sons,1891;
12.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
13.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
14.W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854
15.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;
16.Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;
17.Л.Гиндин, Население Гомеровский Трои, Наука, Москва, 1993;
18.И.М. Дяконов, Предистория армянского народа, История Армянского нагорья с 1500 по 500 г. до н.э. Хеты, лувийцы, протоармяне, Ереван, ААН, Ереван, 1968.
19.E.H.Cline, Archaeology and the Iliad: The Trojan War in Homer and History, The George Washington University,
20.N. Sanders, Zeevolken, Egypte en Voor-Azië bedreigd
21.Chr. Webber, The Thracians, 700BC-AD46, Men at Arms, Osprey Publ.Oxford, 2001;
22. The History of Herodotus parallel English/Greek English translation: G. C. Macaulay, (pub. Macmillan, London and NY), 1890;






Публикувано от ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK

понеделник, 23 май 2016 г.

ИНТЕРВЮ С ЕДИН ПОСВЕТЕН ЮДЕЙ



Преди 40 години Харолд Розентал, помощник на еврейски сенатор, дава много откровено интервю, в което директно разкрива основните измами, на които се държи людоедската паразитна система, обхванала планетата. Заради прекомерната му бъбривост младият нагъл юдей е застрелян скоро след интервюто.
Интервю с мистър Харолд Уолъс Розентал
Това интервю е взето от Розентал през 1976 г. от Уолтър Уайт Младши, който в продължение на 17 години е директор и издател на консервативния ежемесечник „Западен фронт” в САЩ. Интервюто не е безплатно. Розентал и Уайт се срещат и разговорите са записани на магнетофон. По времето на интервюто Розентал става несдържан, започва да нагрубява и ругае и всичкото това е записано. Освен това се опитва да увеличи сумата за интервюто. Тъй като това интервю е дълго, през 1977 г. излизат само първата и втората му част със заглавието „Скритата Тирания”. Първата част е прочетена от не по-малко от 7 милиона души.
Розентал е високопоставен чиновник, който работи във Вашингтон, като асистент на всемогъщия сенатор от щата Ню Йорк – Яков Джавитц – милиардер евреин. В момента, когато дава интервюто, Розентал е на 29 години.
Скоро след това интервю, на 12 август 1976 г., Розентал е застрелян на летището в Истанбул при много странни обстоятелства. Срещу самолета, в който се намира той , е извършено нападение. Четирима души са убити, около 30 са ранени от случайни куршуми. Многото свидетели посочват, че докато другите хора са пострадали случайно, мистър Розентал е застрелян целенасочено.
Уолтър Уайт Младши, който взема интервюто, прави разследване и отговорно заявява, че Розентал е убит нарочно, по времето на инсценираното отвличане на самолета.
В интервюто Розентал публично декларира, че евреите напълно доминират в целия свят, че контролират всичките канали за предаването на информация, включително и в Америка. На въпроса за доминирането на евреите в САЩ, Розентал отговаря: „Ние, евреите, сме направо изумени с каква лекота американските християни попадат в ръцете ни. Докато наивните американци очакват кога Хрушчов ще ги погребе (както обеща в ООН), ние учим американците да се подчиняват на всяка наша заповед...”
На въпроса – по какъв начин една нация може да бъде завладяна, без да осъзнава това, мистър Розентал приписва тази заслуга на пълния контрол над информацията и органите за масова информация особено. Той се хвали с еврейския контрол над всичките новини. Всеки вестник, който отказва да бъде контролиран, е принуден да клекне, чрез пълното прекратяване на потока от рекламодатели в него. Ако това не успее, евреите прекратяват доставките на хартия и печатни бои.
На въпроса за високопоставените личности в правителството, мистър Розентал отговаря, че в последните 30 години нито един високопоставен чиновник в американското федерално правителство не е назначен без одобрението на организирания юдеизъм: „Американците не избират президент още от 1932 г., тъй като Франклин Рузвелт беше наш човек и всеки следващ президент също беше наш човек...”
Когато става дума за външната политика на САЩ, Розентал загърбва всяка предпазливост. С презрение се надсмива над американците, които не са в състояние да разберат, че целият спектър от външната политика на Хенри Кисинджър е „Ционистко-комунистически заговор” от началото до края. Хората мислят, че еврейската политика е полезна за Америка...”
Розентал споменава политиката на мирното съществуване и Ангола като примери за юдейска дипломация. Американският навик да се вярва на хората предизвиква насмешката му: „Ние, евреите, налагаме на американците един проблем след друг. Ние целенасочено създаваме противоположни гледни точки, за да ги объркваме. Когато те потънат в тези противоположности, забравят да си зададат въпроса кой ги предизвиква. Ние, евреите, си играем с американците като котка с мишка...”
Розентал посочва, че американците напълно заслужават царството на ужаса, което е планирано за тях. Организираният юдеизъм настройва всичките етнически групи една против друга: „Кръвта на масите ще се лее като река, в същото време ние ще очакваме своята световна победа...”
Докато Уайт взема интервюто, с потрес си задава въпроса – възможно ли е една нация да е до такава степен изпълнена със зли намерения, а американците да остават индифирентни, докато кръвта им изтича.
Той е шокиран от откровенията на Розентал, който се хвали с тържеството на перманентната революция на Организирания юдеизъм. И това са думи на административния помощник на един от най-влиятелните сенатори в САЩ – Яков Джавитц, от Ню Йорк.
От интервюто за Харолд Розентал се създава впечатлението, че това е потаен, но и знаещ човек, егоист и екстремист, изпълнен с гняв, когато споменава за „тъпите християни” или „гои”. Неговият ум е напълно потопен в плановете за завладяването на света от Организирания юдеизъм. С високомерие той се хвали, че завземането на света от юдеизма вече е почти завършено, благодарение на „тъпотата на християните”.
На въпроса дали е ционист, мистър Розентал отговаря: „... В основата на този въпрос лежи традиционната ционистка концепция за АЛИЯ, което в превод от еврейски означава „събрани заедно” в Палестина, противоположно на ДИАСПОРА, т.е. пръснатите по целия свят евреи. От 1948 г., със създаването на Държавата Израел, АЛИЯ се превръща в императив на израелската правителствена политика...”
Уайт моли Розентал да разясни думата АЛИЯ.
Розентал: „Това е постоянното местожителство в Израел, а не просто визити...”
Уайт пита Розентал какво е „ционизъм”?
Розентал отговаря: „Нашият първи премиер Давид Бен Гурион казва, че ционизмът без връщането в родината е само демонстрация. Не са много американските евреи, които са емигрирали в Израел. Едни казват, че всичките евреи са ционисти. Други твърдят, че ционисти са само онези, които редовно плащат вноски в местната ционистка организация. Определенията са много, откакто еврейската държава стана реалност...”
Вметка на Уайт: Световната ционистка организация е уникална организация с държавни функции, която черпи сили от 72 държави. Главният й орган е Ционисткият Конгрес, който е подобен на конгреса на КПСС. Между конгресите властта е в ръцете на Централния комитет – Синедриона, аналог на ЦК на КПСС. Милиарди американски долари ежегодно се изпращат в Израел.
На тази вметка Розентал отговаря: „Наивните политици във Вашингтон са много доверчеви, повечето от тях не са достатъчно умни. Мощните еврейски лобисти отдавна са прибрали всичко и никой не може да им се противопостави. Някаква част от американските пари се връща от Израел и се харчи за ционистка пропаганда в самата Америка. Повечето от тези пари в Америка преминават през еврейската масонска организация „Бнай Брит”, през Конференцията на еврейските организации (КЕР) и Световния еврейски конгрес. Т.нар. Еврейска агенция е орган, който разпределя фондовете, подобно на чиновниците от „Бнай Брит”.
Според мистър Розентал „антисемитизмът е клеймото, което евреите използват, за да очернят и заклеймят всеки, който се осмели да ги критикува”.
Що се отнася до Христос, Розентал посочва, че той е човек, ходил по земята, както другите хора и че възкресението му и явяването пред учениците му е обикновена басня. Евреите изгонили арабите от Палестина, за да опровергаят Христовата мисия и царството му, че евреите вече почти са построили световната материална империя без „вашия жалък Месия”.
На въпроса защо евреите често сменят имената си, Розентал отговаря: „Евреите са най-умните хора на земята. Затова, ако им е изгодно да сменят името си, те го правят. Те се смесват с вашето общество, за да го разслоят. Когато евреите извличат полза, тъпите неевреи не разбират, че всичко това са го направили същите евреи, но с нееврейски имена...”
За евреите в Съветския съюз Розентал посочва: „В Съветския съюз има две различни правителства: едното е видимото, другото е невидимо. Видимото се създава от различни националности, докато невидимото е само от евреи. Съветското КГБ изпълнява заповедите само на невидимото правителство. В КП на Съветския съюз 50% са евреи, останалите 50% са други, но на тях евреите нямат доверие. Евреите комунисти са организирани и си вярват, а останалите само донасят един за друг. На всеки 5-6 години секретните еврейски комитети провеждат чистки и много неевреи се ликвидират. Защото те се досещат за съществуването на еврейското невидимо правителство. Комунистите в Съветския съюз имат секретен орган, който се състои само от евреи. Те напълно контролират видимото съветско правителство. Този всемогъщ комитет взе решението за пренасянето на световния комунистически център от Москва в Тел Авив, откъдето сега идват всичките заповеди...”
Уайт пита Розентал – евреите ли наложиха комунистическото иго в Русия?
И посочва цитат от писмо на Николай Бухарин в лондонския еврейски вестник „Универсално ревю” от март 1928 г.: „Да, Русия умира.Никъде и никога не е съществувала класа, нито в една страна, чийто живот да е бил по-лош, отколкото в условията на съветския рай... Ние правим експерименти на живото тяло на съветския народ, дявол да го вземе, както студентът медик рови в трупа на някой скитник... Онова, което ни интересува, е универсалната юдейска сватовна революция, за която ние винаги сме жертвали всичко, включително и себе си...”
По-нататък в интервюто мистър Розентал посочва, че евреите напълно контролират ООН, че владеят цялата световна пропагандистка машина, че контролират всичките СМИ и дори музиката и естрадата, че цензурират песните им, преди да бъдат изпяти пред обществото, че евреите контролират и мисленето на неевреите...
И още: „Тук, в Америка, ние ликвидираме цели класи от населението. Но евреите никой и никога няма да пипне с пръст. Без съмнение нашата цел в живота е да бъдем агресори!”
„Парите са по-важни от морала. Ние можем да постигнем всичко с помощта на парите... В бъдеще Израел ще бъде мястото, където ще се намира Световното правителство...”
„Ние можем успешно да съществуваме сред другите нации държави, докато успешно ги убеждаваме в това, че не сме отделна нация, а само религиозна община. И това е една от нашите най-големи измами... Ние сме задължени старателно да скриваме нашия истински начин на живот и истински характер. Това ни е нужно, за да продължим да паразитираме сред другите нации... Евреите са създали пет мита, които скриват техния статут и положение сред другите нации: 1. Евреите са израелити и затова са богоизбрани; 2. Исус Христос е евреин; 3. Шест милиона евреи са избити по времето на Втората световна война; 4. Всичките нации и раси са равноправни; 5. Евреите са просто религиозна община...”
Когато Уайт пита Розентал по какъв начин евреите постигат властта си, той отговаря: „Нашата власт е създадена за манипулиране чрез паричната система. Ние сме авторите на пословицата: „Парите са власт.” За нас е много важно да превърнем националните банки в частни. В Америка Федералният резерв прекрасно се вписва в нашия план... Още от самото начало нашата цел беше да конфискуваме всичкото злато и сребро, което направи за нас Рузвелт, и да го сменим с хартийки, които нямат никаква вътрешна ценност. И го направихме! ... Контролирайки банковата система, ние контролираме промишления капитал. По този начин ние придобихме пълния контрол над кинематографията, вестниците, радиостанциите и телевизиите. Полиграфическата промишленост, вестниците, списанията отдавна са в нашите ръце. Най-важното е, че ние напълно овладяхме и учебните материали. Чрез тези лостове ние можем не само да формираме общественото мнение, но и мирогледа на съвременния човек... Хората са просто тъпи свине, които само грухтят, когато ние пеем своята песен, без да е ясно дали е истина или лъжа... Контролирайки развлекателната индустрия, ние превръщаме тъпото болшинство в наши роби. Когато превърнем живота им в непоносим, ние ... им предоставяме масови развлечения. Телевизията и киното изпълняват ролята на такива бутони. Всичките програми в телевизията са много внимателно разработени, за да предизвикат чувственост, но в никакъв случай да не стимулират логическото мислене. Вследствие на това народът се зомбира в съответствие с нашите цели... Със страх и заплахи ние кастрираме обществото. Мъжкото начало съществува днес само на фона на женското. Няма мъже, ние ги унищожихме. Кастрирано по този начин, населението вече е враждебно към самото себе си, защото не вижда видимата причина за своето ужасно положение... Със създадения от нищото капитал ние превръщаме предприемачите и работниците в наши безизходни длъжници и този дълг няма никакви шансове да се намали, той само се увеличава – така е програмирана нашата система. И тъй като дългът на предприемачите и работниците към нас само се увеличава, се засилва и класовата борба между тях и те никога няма да се сетят да се обединят и да ни атакуват... Ние, евреите знаем, че глупавите гои никога няма да разберат, че именно ние сме капиталисти и паразити, петребяващи лъвския дял и все повече увеличаващия се дял от промишлеността, докато работниците и предприемачите, фиктивните капиталисти, които ние сме поставили, получават все по-малка и по-малка част... Америка не е християнска страна, а на юдеизма. В резултат от нашия контрол Християнската църква в Америка се превърна в нашия най-ревностен съюзник... Шизофреничните църковници защитават нас, юдеите, до такава степен, че разрушават своята собствена култура... Именно християнската църква в Америка разпространява понятието, че ние, евреите, сме богоизбрани, а те – неевреите, не са богоизбрани... Ние напълно контролирахме Англия по времето на Американската революция, напълно контролирахме Севера по времето на Гражданската война, напълно контролирахме Англия и САЩ по времето на Първата и Втората световна война... Цялата история е историята на физическото унищожение на гоите с помощта на евреите... Чрез християнската религия ние придобихме пълния контрол над обществото, правителството, икономиката... Демокрацията е за нас, а не за вас, но това вие не го разбирате... Ние не сме производители, а паразити... Повечето евреи не искат да признаят това, но нашият Бог е Луцифер... Ние много успешно държим неевреите в хаотично състояние. Ние целенасочено създаваме хаос. Евреите са успешни, защото са сплотени. Ние умираме един за друг, ако е нужно. Ние щедро финансираме самите себе си, по този начин навсякъде управляваме. Ние управляваме американската външна политика. Ние сме световното суперправителство и това е най-могъщата организирана група от хора в света... Ние можем много бързо да разрушим икономиката на всяка страна, без вие да се досещате за това... Ние сме умни и всемогъщи... В определен момент ние смесваме вашите жени с черни мъже и след 50 години всичко ще бъде смесено. Негрите обичат вашите бели жени и ние ги вдъхновяваме за подвизи... Ние ги използваме за нашата велика изгода и цел... Негрите ще направят всичко за пари... Гоите са глупави, а ние сме интелектуални... Ние, евреите, имаме култура, която вие, гоите, не сте в състояние да разберете. Евреите живеят семеен живот. Нашата култура изисква високо ниво на образование... Ние установяваме стандартите, за да могат нашите деца да се издигнат над своите родители. Нашият народ продължава да показва огромен образователен прогрес... Вие не сте ни конкуренти. Повече от 12 хиляди доктори завършват годишно медицинските институти в САЩ и 10 хиляди от тях са евреи. Сред студентите юристи евреите са още повече. Евреите имат такава солидна база тук, в САЩ, че всяка опозиция за тях е само временна... Всичко, което ви казах, е истината, няма за какво да лъжа...”
В епилога на интервюто Уайт заявява: „Аз виждах една високомерна, хвалеща се личност, която понякога на пълно се променя и както хамелеона сменя цвета си. Много пъти той показа и своята ненавист, която се изливаше в отрова. В края на интервюто имах усещането, че бях се докоснал до мръсотия.
Много от онова, за което говореше Харолд Розентал, по малко изплуваше на повърхността. Смъртта му послужи за потвърждение на онова, което беше разказал.
Истинско ли е това интервю?
Антиклеветническата лига в организацията „Бнай Брит” твърди, че аудиозаписите на интервюто са фалшиви и посочва, че „Уайт така и не обяснил защо е чакал до 1978 г., за да публикува текста на интервюто, след като е записано две години по-рано и Розентал беше убит от терористи през 1976 г.”.
Розентал разкрива някои аспекти от вътрешния невидим свят на Еврейството, методи и тактика, които евреите използват за разрушаването на Християнската цивилизация и за вземането на контрола над живота на хората и правителствата...
Възможно ли е малобройните евреи да надхитрят толкова много хора и да създадат такава мощна власт над всичките правителства и за това никой да не се досеща?!