Въведение в науката на безвремието 1 част - Кратка история на Земята

Повечето от читателите на тази книга, са изучавали история в началното и средното училище и колежа. Този курс няма да прилича на нито един исторически курс, който сте завършили в така наречените традиционни училища на Земята.

Днес ще разгледаме истинската история на вашата Земя.
В първата си книга "Живот на предела", записващият посланията по този канал е описал кратката история на Земята, но дори и тя е непълна. Ние ще се опитаме да нарисуваме
историята на вашата планета с по-широко намазана четка, имайки предвид, че времето и пространството са илюзорни по своята природа и всяко изображение на времевите линии е
подложено на изкривяване. Времевата рамка, която ние даваме тук – е груб еквивалент на вашата съвременна триизмерна времева линия. Въпреки това, времето може да се променя и
модифицира посредством вашето осъзнание. Следователно, историята не се пише върху камък, а представлява нещо като непрекъснато плетене на платно от събития, които
непрекъснато се представят и преписват.

Времето напомня на безкрайно голямо платно, от което всяка нишка представлява по себе си възможност или вероятна реалност. Триизмерен свят – това са серия от нишки, зафиксирани в енергийната среда на Акаша. Всяко събитие в триизмерноста – това е отпечатък и този електрически импулс се регистрира като "наистина случило се". И все пак, всяко "наистина случило се" събитие може да бъде преместено в друга времева линия, и вие, можете да прескочите от една времева линия към друга, както индивидуално, така и
колективно. Следователно, ако искате да промените историята, вие можете просто да изберете друга нишка в платното и да я направите своя нова времева линия. В своята физика експерименти с тази идея, вие наричате "квантово заплитане", или объркване. Във вашта науката има теория на Принципа на Неопределеността. Тя твърди, че всички субатомни частици са обкръжени от полетата на вероятностите. И само тогава, когато ние се съгласяваме на желания резултат, частиците започват да се държат по определен образ. Вашите времеви линия работят по точно такъв принцип. Когато група души решава да
пребивават на определен творчески път, безкрайното поле на вероятностите се стеснява и създава конкретен резултат.

Въпреки, че резултатите се записват в средата на Акаша, вие сте свободни да си сътворите толкова сценарии, колкото искате (в рамките на свободната воля). С други думи, в зависимост от творческия импулс, вие непрекъснато сътворявате нови времеви линии.

Въпреки това, времеви линии, които сътворяват големи групи от души (такива като човечеството на Земята), обладават много висока енергия и стават най-значителните
проявления.

Във втората част на тази книга ще видите, че съществуват три първични времеви линии, сътворени на Земята. Те са предназначени за 3-та, 4-та и 5-та плътност. Почти всяко
същество на Земята ще получи една от тези три реалности. И сега да се върнем към времето и подробното описание на историята на вашата планета.

В началото

Вселената, в която се намирате, е възникнала преди около 20 милиарда години във вид на точка от светлина в Ума на Бога. Тази точка на светлината се е намирала вътре в по-голям
точка на светлината, тя от своя страна се е намирала в още по-голяма точка от светлината, и така нататък до безкрайност. Има аспект на Божественото, който винаги съществува. Той се
разширява и свива безкрайно много пъти. Целият живот е непрекъснато разширяване и свиване, и много напомня на картинките от цветни стъкълца, които вие разглеждате с
вашето устройството - калейдоскоп.

Преди около 20 милиарда години е започнала фазата на разширяването. Точката от светлина се е разширявала навън в пустотата, процес, които вашите учени наричат "Големия
взрив".

В един период на малките фази на разширяване, които са последвали след Големия Взрив преди около 4,5 милиарда години, от първичния прах и газ се е формирал един свят, който вие наричате Земя. Както при всички новообразували се светове е имало водород и някои други газове, които не съдържат никаква форма на живот, която вие знаете. По време на този химически процес, Божествеността, пребиваваща във фазата на разширението, се е видоизменила в единица съзнание, която по-късно е станала известна като душа. Тези
първични души, някои от тях се наричат Основатели, и имат това, което ние представляваме. Ние сме били първичните искри на светлината, разкрити от Божествения Източник по
времето на това разширение. Нашето отделно битие е започнало преди милиарди години и подобно на вас, ние сме се отправили на път, за да изследваме Творението. Ние открихме милиони планети, които са в ранен стадии от своето развитие, включително и вашия свят. Ние се оставаме под формата на искри въпреки, че на вас бихме ви приличали по-скоро на големи синьо-бели звезди. Поради относително разреденото ниво на нашите вибрации (в сравнение с вибрационното състояние на проявилите се светове), не бихме могли директно да изследваме живота на нито една от тези планети. Затова на нас ни е значително по леко да се реем над атмосферата на тези светове и да наблюдаваме за протичащите там химически 

процеси.

В един момент от вашия континуум на време в-пространството (приблизително преди около един милиард години), решихме да внедрим една малка част от себе си в развиващите се
светове, за да ги изследваме по непосредствено. За тази цел, създадохме множество енергийни патерни/модели -предвестници на това, което вие наричате молекулата на ДНК.
Вие бихте ги наричали "светлинни пакети" от съзнателна енергия. Светлинните пакети могат да понижат своите вибрации до това, което наричате 9-та или 10-та плътност. В това състояние, успяхме да сътворим сложни конфигурации на светлинни кодове, които сега наричате ключове на ДНК. Ключовете на ДНК се явяват реални строителни блокове на
живот, както го знаете. На следващо място, ние сме уплътнили ключовете до 7 плътност - първото ниво на реалната молекула ДНК. Като същества от 7-ма плътност, най-накрая бихме
могли непосредствено да изследваме разширяващата се Вселена в качеството си на обитатели на развиващите се светове.

Ние си разпръснахме семето по всичките вселени, влизайки в много области все още разширявайки се като галактически клъстери (Клъстер – натрупване). След това, когато
клъстерите се видоизменят в отделните галактики, ние започнахме по-горе описания процес и се "въплътихме" в няколко региона от всяка галактика. Вашата галактика, която вие по някога наричате Млечния път, е била засеяна в няколко квадранта. Вашият квадрант е започнал в това място, което вие наричате регион на Лира/Вега (Лира – съзвездие от
северното небесно полукълбо, между Херкулес и Лебед/Вега – звезда от първа величина в съзвездието Лира). Именно тук, чрез манипулиране и пренареждане на кодовете на ДНК, са се появили първите форми от 7-ма плътност. За усъвършенстването на процеса са били необходими около 900 милиона години. Само през последните 100 милиона години на нас ни се е отдало да създадем форми на живот във всички плътности до трета.

За повечето от душите на Земята е труден процеса на постигане на отделяне. Най-добрата аналогия, която ние можем да предложим – е делението на клетките. Всяка клетка,
отделяща се от родителската клетка, по право става отделна, индивидуална клетка, също така могъща и творческа като родителската (ако не и повече). Всяко същество, отделяйки се
от родителското АЗ (ядро от 12-та плътност), е станало суверенно, самостоятелно същество или цялостна и завършена душа, която се появява в 7-та плътност, растяща и развиваща се
във времето и пространството.

Всеки фрагмент, започвайки да осъзнава своите висши фрагменти е способен да изравнява, да се свързва и по този начин да си спомня състоянието на единството с Източника на енергия. По същество, всеки фрагмент на АЗ е непосредствено свързан с ядрото, а ядрото е непосредствено свързано с Божественото (един Безкраен Източник).

Процесът на спускането във форма се нарича инволюция. Аспект на Божествеността е все по-диференцирането и разширяването навън на себе си, във всички по-ниски плътности (в действителност, стават все по-плътни)
до тогава, докато не се достигне нивото на простото съществуване. С други думи, част от Същността на Бога е през цялото време да се разширява навън до нивото на чистото елементално съзнание или 1-ва плътност. Такава плътност вие наричате неорганично съществуване, най-простото проявление на което се явява елемента водород. Веднага след като във водорода е проникнало съзнание е започнал процесът на еволюцията.

Разбира се, вашите учени не могат да измерят нивото на съзнание в 1-ва плътност, защото тя е безкрайно малка в сравнение с 3-та плътност. Въпреки това, те са открили това, което вие наричате "кварки", а вие имате и една единица за измерване, известна като "константа на Планк". Тези единици се явяват аспекти на съзнанието от 1-ва плътност и служат като
средство за измерване на силите, стоящи зад квантовите флуктуации. Ние осъзнаваме, че (чрез този медиум) встъпваме пред широката публика и затова ще се въздържим от
техническата и научна дискусия. Някои от вашите квантови физици са открили връзка между материята и съзнанието. Съветваме учените да изпълняват своето собствено
проучване.

http://budha2.blog.bg/technology/2016/04/03/vyvedenie-v-naukata-na-bezvremieto-2-chast.1441624

В КОЙ ВЕК Е ЖИВЯЛ ИСУС ХРИСТОС?

Хронолозите са решили, че трябва да разделят историята на човечеството на две ери-До раждането на Христос и след него. Учените наричат тези периоди до новата ера и новата ера. Колкото и да е странно, окончателно датата на раждането на Христос се е наложила едва в 16 век. По времето на Грегорианската календарна реформа т.е. 1500г. след Евангелските събития. Удивително е, че тогава в 16 век и сега никой не се съмнява в точността на установената дата. Прието е да се счита, че датата на раждането на Христос е изчислена от монаха Дионисий Малък. Това се е случило ужким в 532г. от нашата ера, 500г. след самото събитие. При това Дионисий първо изчислил датата на разпятието, а вече след това, като се опира на представата за възрастта на Христос и свои собствени изчисления, определил и годината на раждане на Спасителя.

Дионисий направил своите изчисления по датите на Великите дни /Пасха/, приети в неговото време и допуснал големи грешки. Ако Дионисий е знаел съвременната астрономия, то не би могъл да посочи годината на рождение на Христос в началото на нашата ера. За съжаление астрономическата наука е станала достатъчно развита едва в 17-18 век, но към това време грешната дата е била канонизирана-отначало от Римo-Католическата, а след това от Православната църква. Историците не обичат да говорят на тази тема и като правило отправят всички към историческите документи. Но те премълчават една интересна особеност в старите документи.

В 15, 16, 17 век датите не се пишели както днес. В средните векове са били разпространени 2 форми на запис на името на Спасителя. Латинската буква " i " от първата буква на имет о Исус /iisus/ и латинската буква X -първата буква от името Христос. И когато е трябвало да се напише 300г. от раждането на Христос, са писали i300, т.е. 300г. от Иисус. За да запишат 3 век от рождението на Иисус са писали ХІІІ, т.е. 3 век от Христос. Нагледен пример е издателската марка на Людовико Елзевир датирана в 1595г. Показателна е и датата 1524г. на гравюрата на Алберт Дюрер. Първата буквата " i " е не само разделена с точка, но откровено е написана, като латинското " i ".С други думи, като първата буква от името Иисус.

Албрехт Дюрер - гравюра 

На руска военноморска карта изготвена по време на управлението на императрицата Елизавета Петровна през 18 век.На картата ясно е написано "Кронщат"- карта морска акуратна. Написана и измерена по указа на Нейно императорско Величие в 740г. от капитана от флотата Магаемъм и съставена в 750 година. Числата 740 и 750 са записани даже без буквата i. Но 750 г. това е 8 век, а не 18 век. И такива примери има много.Преди всичко латинските букви i започнали да се тълкуват, като 1000, а буквата Х, като 10 не по-рано от края на 16 век. И така са състарили историята на човечеството с цели 1000г.


Палея е стара църковна книга вече излязла от употреба. Палея от Румянския фонд на Държавната библиотека. Но до 18 век тя е заменяла за руските читатели библейския Стар завет. Палея разказвала и за събития от новия завет. Палея съществено се отличавала от днешния канон на стария завет. Тя е не е просто допълнение към Библията, а напълно самостоятелен документ. Но тя съобщавала за същите събития, както и съвременната Библия. В Палея в открит текст указващ три дати. Рождество, Кръщаване и Разпъването на Исус Христос. Тези дати са записани по два начина. Първият е известният начин на летоброене по Византийката ера от Адам. А вторият - е вече излезлият от употреба стар летописен начин - Индиктов. Оказало се, че тези дати записани по два различни начини не се съгласуват, а трябвало да съвпадат.



В изчисленията от Адам, номера на годината се записва с едно число, като един безкраен брояч. Такъв брояч ние използваме и днес, само точката на отчитане е друга от рождението на Христос. Сега да разгледаме Индиктовия начин. Този начин широко се е използвал в старите летописи. В Индиктовото изчисление числото на годините се е задавало не с едно число, а с три. Всяко от трите числа е имало свое собствено название: Индикт, Кръг на слънцето и Кръг на луната. Всяко едно от тях, всяка година се е увеличало на единица. Но само когато е достигало положената величина се започвало от единица. И след това отново се увеличавало с единица. Така вместо на един брояч в безкрайното броене на годините, в Индиктовия начин се използвали 3 циклически брояча. Те задавали годината с три неголеми числа, като всяко едно от тях не можело да излезе от определените граници.


Числата са Индикт, които се променяли от 1 до 15, Кръг на Слънцето- от 1 до 28 и Кръг на Луната- от 1 до 19. Участващите числа ограничители (15,28,19) са не делими по между си. Те нямат общ делител. За това всяко съчетание се получава от количество години равно на произведението им, което е 7980. Така повторението на индиктовите дати е възможно едва след 7980г. С други думи на отрязък от времето с продължителност почти 8000г. индиктовият начин задава годината напълно еднозначно.

В Палея, по повод на датата на раждане на Христос се пише: ” В година 5500 се родил предвечния цар Господ Бог наш Иисус Христос през декември в 25 ден.”. Тук е указана 5500г.- дата по Византийската ера от Адам. Тази година записана по Индиктния начин е: ” Кръгът на слънцето тогава бе 13, Луната е 10, Индикта е 15. В ден неделя в седмия час.”.Но записът на година 5500 по Индиктния начин трябва да бъде такава: Индикт - 10, Кръг на Слънцето - 12 и Луната – 9! Аналогична картина на несъвпадение на датите, виждаме с датите на Кръщаването и Разпъването. Как е можело да се случи? За преписвача не е представлявало проблем да коригира датите и да ги направи да съответстват една на друга!

  

Но в старините първоизточници, които те преписвали или редактирали, датите от Адам, като правило отсъствували. Вместо тях имало архаични индиктови дати. Като се стараели да съхранят стар ите индиктови дати преписвачите са могли да ги объркат. Защото те не разбирали техния смисъл. Можело да се получи многогодишна грешка. Освен случайни грешки са възможни и систематически грешки, повтарящи се, свързани с неразбиране на някакви обстоятелства. Тези грешки е можело да се появят по две важни причини:

Първоначално не съвпадение на трите точки през година. За номера на индикта важно е кога, в кой месец започва новата година. Началото през септември, 1 септември се счита от византийски произход. В старо време е съществувало начало в юни - Египетско начало, свързано с началото на събиране на реколтата. Също така не може да се изключи началото на индикта през март и януари.


Старият начин за броене на циклите на слънцето по начина - броцелета, по пръстите на ръцете. Таблицата за кръговете на слънцето и кръговете на луната се изобразявали на двете ръце. Една от тях е лявата и се отнасяла към кръга на слънцето и се наричала ръка дамаскин. Кръга на слънцето се записвал на четирите пръста от показалеца до кутрето. Днес на ръката дамаскинова кръговете на слънцето нарастват от ляво на дясно. От показалеца към кутрето. Но в древността преди всичко са писали от дясно на ляво, както и до сега правят арабите. Оказало се, че точно това не са отчели късните преписвачи, които са вписвали индиктовите дати, съответстващи на датите от Адам.


Тази систематическа грешка е открита от Фоменко и Носовски. Отчитайки, че в Палея има едновременно три датировки Рождение, Кръщаване и Разпъване, появява се надежда да се поправи грешката и да се установят истинските дати. За решаването на тази не проста задача Фоменко и Носовски създали специална компютърна програма. След направата на доста сложни изчисления, които просто са били невъзможни за редакторите от 17-18 век., учените са получили, няколко дати. Три от тях са били най- вероятни за раждането на Христос:

За Раждането - декември 1152 г.
За Кръщението - януари 1182г.
За Разпъването - март 1185г

Времето на земният живот на Иисус Христос е 12 век.

Има един много интересен исторически документ. Нарича се "Фоетрон или позор исторически". Тук думата позор е използвана в своето старо значение: обзор. Той е бил написан на латински от Епископа Вилхем Стратеман в 17 век. В 1720г. по заповед на Петър І тази книга е била преведена на руски език от Епископ Гавриил Бужинский.




В 1749г. по указа на императрица Елизавета Петровна "Фоетрон" е бил забранен. Практически всички негови екземпляри са били иззети. В тази книга се говори за празнуването на християнските юбилеи, които са празнувани във Ватикана от 13 до 16 век. Подробните изчисления чрез юбилеите доказват, че събитието Рождество е от 12 век.


Юбилей това е празнуване на Рождението на Христос, но не всяка година, а през определено количество години. В кои години е трябвало да се честват тези Юбилеи са определяли Римските папи. Първият, които е определил тези дати е бил папа Урбан ІV. В 1389 г. той е учредил празнуването на Юбилеите всяка 30-та година. И първото такова честване е направено след 1 година в 1390г. Но папа Бонифаций ІХ е заповядал Юбилеите да се честват не през 30 години, а през 10 години. Това правило са спазвали във Ватикана до 1450г. Но от 1450г. по заповед на папа Николай VІ са започнали да ги празнуват през 50 години.


На пръв поглед скучна информация в действителност съдържа ценна информация. След не сложни математически изчисления може да се определи какви са датите, в които е можело да се роди Христос по мнението на средновековните папи. Ако в 1390г. юбилея се отбелязвал на 30г. т.е. кратно на 30. А в 1450 год. - през 50г., т.е. кратно на 50 се получават датите: 1150г., 1150г., 1000г., 850г.,700г., 550г.,400г., 250г., 100г.,-50г., и т.н. с интервал от 150г. назад.
В списъка няма - 1 г. от н.е., която историците сочат за раждането на Христос.През 14 век. не са смятали че Христос се е родил в 1-та година от н.е. Но най-интересното е, че сред получените години има 1150г. А тази дата практически напълно съвпада с датата от Руската Палея.


За да се признае 12 век за раждането на Христос не са достатъчни 2 старинни документа. Има и други потвърждения на тези дати- астрономически, т.е. така наречената Витлеемската звезда. С периода на живот на земята на Иисус Христос са свързани две ярки астрономически събития. Едно от тях е пълно слънчево затъмнение в деня на смъртта на Христос. Другото явление е избухването на нова звезда в годината на раждането на Спасителя.


В Евангелието това събитие е описано, като появата на Витлеемската звезда. В резултат на избухването на нова звезда се разлитат космически остатъци в космоса и образуват по някога събирания и мъглявини. Една от тези избухвания е оставила след себе си мъглявина в съзвездието Телец/Бик, която се нарича ракообразна мъглявина. Дълго време се е считало, че избухването на звездата се е случила в 1054г. Тази дата е била посочена в древните летописи. В 1899г. е била направена нейната първа фотография. В 20 век с мъглявината са се занимавали учените Макс Плант, Дънкан, Баалет, Биков, Мюлер, Плимент. Оказва, че датата 1054г., указана в летописите не е вярна, Защото на астрономите се е отдало да определят точното време на образуване на Ракообразната мъглявина.

Раковидната мъглявина в Телец

Как е било направено? На фотографиите направени по отношение на линиите на водорода тази мъглявина напомня на рак, независимо, че във видимия спектър - това е мъглява материя, облак. В този облак има много ярки излъчвания на водорода. Те са с малинов цвят. И от астрономите е била измерена скоростта на разширение на тази мъглявина в отделните й части. По тези данни са могли да се определят възрастта на тази мъглявина или датата на избухване. При взрива остатъците на звездата се разлитат в радиално направление. В продължение на първите няколко хиляди години скоростта на разлитане остатъците на звездата може да се счита за равномерна, защото космосът е безвъздушно пространство, което почти не оказва съпротивление. Съвременните прибори позволяват да се изчисли датата на взрива бързо и точно. Измерва се скоростта на разлитане на парчетата и разстоянието, на което те са успели да се разлетят и така се получава времето, в което са изминали този път. Полученото количество на годините се отчитат назад във времето. И получаваме датата на взрива.В случая това е станало в един времеви интервал от 1110г. до 1170г. В този времеви отрязък се намира и датата на раждане на Христос 1150-1152г. това е била така наречената Витлеемска звезда.


Това, че звездата се е появила точно в средата на 12 век. указва и още един астрономически факт. В Евангелието е указано, че звездата не само е светела, а се движела и довела Влъхвите до мястото на раждането на Христос. И звезда, която са видели на изток вървяла пред тях, като на края е спряла над мястото, където е бил младенеца. Това описание напомня движението на комета. Като правило кометите се появяват в сутрешните или вечерни часове. Техните гигантски опашки се разстилат на половин миля. Такова явление не може да бъде незабелязано от човечеството. На много стари изображения на раждането на Христос, Витлеемската звезда е показана с явна опашка.

  

Джото - Поклонение на Влъхвите/ 1303-1305г/

На картината на Джото "Поклонение на Влъхвите" се вижда, че опашката на тази звезда е изтеглена наляво и нагоре. Значи преди всичко художникът е рисувал комета, а не просто звезда, лъча на която указва мястото на младенеца.Или на картината "Рождество" средновековният художник Алберт Биерстадт (Albert Bierstadt).А ето изображение от 16 век, създадено от Албрехт Дюрер. Над Влъхвите ясно са изобразени две светила. Звезда и някакво разтеглено кълбо с ангел по средата. В годината на раждането на Христос освен Витлеемската звезда, хората са виждали и знаменитата Халеева комета. Тези астрономически явления са били толкова ярки, че е възможно да се съединили в съзнанието на хората, като едно цяло събитие.

  

Албрехт Дюрер - Поклонение на влъхвите

Може ли да се изчисли дали се е виждала Халеевата комета примерно в 1152г? Периодът на въртене на кометата около Слънцето е 76г. , затова може с висока точност да се изчислят всички дати на нейното появяване в продължение на няколко хиляди години. За последен път кометата е наблюдавана през 1986г. Изваждаме от 1986г. 11пъти по 76г. и получаваме 1150г. Значи Витлеемската звезда и кометата на Халей наистина са се появили в 1150г.

   

Халеева Комета 

От древни времена до нас са дошли и други астрономически потвърждения на точната дата на раждането на Христос и разпъването. Тях са ги оставили древните и средновековни астрономи. Те са записали тези дати във вид на хороскопи. Днес грешим като мислим, че хороскопите са свързани единствено с астрологията. В астрономията хороскоп се нарича разположението на планетите по съзвездията на зодиаците.

През 1826г. в Лондон е издадена книгата “Астрология” от английския лекар и астроном Е. Сибли.





В тази книга е показана рисунка- зодиак с хороскоп на датата на раждане на Христос. За това говори надпис направен средата на рисунката, а също и изображение на раждането на Спасителя на рисунката разположена отдолу и встрани на страницата. Изяснило, че в този хороскоп има само едно правилно решение.





ХОРОСКОП НА ИСУС ХРИСТОС

Датата на раждане е 25 декември 1151г.

Този зодиак и до днес се счита еретически. Този уникален зодиак приет от традиционната история за неправилен, се явява още едно потвърждение за датата изчислена от Фоменко и Носовски. Оказва се, че и до сега в книгите може да се срещни правилната датировка независимо от многогодишните старания на историците от Скалигеровата школа, унищожили хиляди подобни.

Друга дата свързана с Иисус Христос, Фоменко и Носовски са окрили в Египет. При разшифровките на Египетските зодиаци се изяснило, че всички записани на тях дати се отнасят за периода от 11 до 15 векове от н.е. И сред тях има един, на който е записана точната дата на разпятието на Иисус Христос. Това е знаменитият кръгъл Дендерски зодиак или както още го наричат Зодиак на Озирис.



Дендерския Зодиак от Египет


Той фиксира датата 1185г. края на 12 век. И по-точно 20 март 1185 г. Това е било сряда първият ден от пълнолуние начало на Юдейската Пахса/Великден/, която се празнува 7 дни. Четвъртък е бил пасхален. А в Евангелието са говори: Тайната вечеря се е състояла в пасхален четвъртък. Пасхален е бил и петък. Евангелието утвърждава, че Иисус е бил разпънат в Петък. Следователно може да се назове

Точната дата на разпъването
на Исус Христос е 22 март 1185г.

В Евангелието има едно противоречие. В него е казано, че в деня на убийството на Христос е имало слънчево затъмнение. И астрономите и историците добре знаят, че ако в летописите се споменава такова ярко астрономическо явление, като слънчево затъмнение, то е възможно с голяма точност да се установи датата на описаното събитие. Но работата е в това, че в деня на разпъването на Христос не е можело да има слънчево затъмнение. Била е пасхална Неделя. А Юдейската Пасха започва с пълнолуние. А в пълнолуние слънчево затъмнение не може да има. В действителност пълно слънчево затъмнение е имало след месец след края на Пасха, на 1 май 1185г.Преди всичко убийството на Христос и слънчевото затъмнение са се обединили в съзнанието на хората. Те са попаднали на страниците на Библията, като събития, протичащи едновременно.


Защо датата, зашифрована на кръглия Дендерски зодиак е свързана с Христос? За това, че Озирис и Христос са едно и също лице, съществува изключително ярко съответствие. На зодиака на Озирис е закодирана дата, която е свързана именно с Христос.

  

Албрехт Дюрер- Разпъването на Христос

Има още едно потвърждение, което говори за това, че Иисус Христос е живял именно в 12 век от н.е.Това е Торинската плащеница. До нашите дни са достигнали малко материални свидетелства за Евангелските събития. Едно от тях е Светата плащаница. Това е 4 метра ленено платно, в което по предание Йосиф от Аритматея е загърнал тялото на Иисус Христос, след неговите кръстни страдания и смърт. От 1578г. плащаницата се съхранява в специално ковчеже в катедралата Йоан Кръстител в Торино. Затова днес е известна с наименованието Торинска плащаница. Тази реликва е била показана в 1353 г. във френския град Лил. Почти след 2 века се появява в Торино и след почти 100г. е положена в Торинската църква.


В 1898г. по поръчение на църквата фотографът Секундо Пие направил първите фотографии. На негатива неочаквано се видяло ясно изображение на човек отпред и отзад. Станало очевидно, че плащаницата съхранява загадъчен отпечатък. Ако се погледне на плащаницата при нормално осветление, то е малко забележимо. Но на негатива се е получило доста ясно изображение. Виждали се даже и малките детайли. Резултатите от изследванията отхвърлили подозрението, че това е нанесено с багрило чрез някакъв хитроумен начин. Виждало се е, че е изменена самата структура на тъканта и капките кръв са истински. При това те са попаднали на тъканта преди появата на образа. Не е имало съмнение, на кого е този отпечатък. Торинската плащаницата е запазила изображението на тялото на Исус Христос.

И все пак учените решили да уточнят възрастта на светинята. През 1988г. е решено да се установи възрастта чрез метода на радио въглеродния анализ. От светата плащаница е отрязано неголямо парче с широчина 10мм и дължина 70мм. То е разделено на три части, които са изпратени за изследване в най-добрите лаборатории в света- в Аризонския университет в САЩ, Оксфордския университет в Великобритания и Федералния политехнически институт в Швейцария. Учените са изследвали частите независимо и резултатите от
изследванията са сензационни. В даденият случай е получена дата, която е била като шок в научните среди. Оказало се е, че датата не е както се предполагало, а някъде около 12 век от н.е. с грешка от 50-100г. Специалистите са склонни да мислят, че най-точна е Оксфордската лаборатория. Британските учени са указали най-късия интервал на датиране. От 1090г. до 1265г., освен това в отделни статии се указвала годината, която е била датирана - 1150г.

Това не устройвало историците. Никой не желае да признава, че времето на изготвяне на това платно е 12 век. Много от учените и до сега казват, че плащаницата е фалшива. Те са готови по-скоро да признаят, че тя е била направена не в 12 век, а в 14 век., като имитация, за да се заблуди народа. Съгласно официалната история именно в 14 век тя е показана за първи път. Но за тази плащаница е била известна дълго преди показването й в Лил. Къде е била до средата на 14 век? Счита се, че до началото на 13 век светата плащаница се е съхранявала в храма Света София в Константинопол. Значи в Европа тя е била донесена от Изтока. Обаче, в източната православна традиция тя не се споменава.


Но на изток има друга почитана светиня "Спас неръкотворни". Другото название на Спас е "Обрус" в староруския език думата "обрус" означава кърпа, плат. Съвсем същото, като плащаница. Затова много изследователи отдавна са се сетили, че Европейската плащаница и Руския "Спас неръкотворни" е един и същи предмет. Но защо тогава на Торинската плащаница има отпечатък на цялото тяло, А на Обруса /Спас/ само лице? В историческите документи може да се намери гръцкото наименование на "Спас неръкотворни" -Тетрадиплон, което означава сложено в четвърт. Торинската плащаница дълго се е съхранявала прегъната, така, че да се вижда само лицето. И се съхранявала в Русия. Именно за това тази светиня така се почита в Русия и е неизвестна на Запада. Светинята е изнесена от Русия във времето на "Великия смут". Когато Русия е била разгромена и разграбена от чуждите войски, не по-рано от 17 век. Представянето на плащаницата в 14 век в Лил е било фалшификат, защото ковчеже за плащаницата са направили едва в 1678г.И именно в 17 век в Торино се е появила истинската плащаница. След това в документите и летописите са вмъкнати съобщения за показването на плащаницата в 14 век.

Всичко това означава, че в 16 век историците или са сгрешили или нарочно са преместили датата на раждането на Христос много години назад в миналото. В резултат хронологията на развитието на човечеството е станала по-древна с 1000г. И до сега учените не могат да дадат научно или поне логическо обяснение, защо до наши дни са се съхранили така малко средновековни обекти на материалната култура и толкова много антични паметници. Логично е да бъде обратното.

Единственото обяснение, което дават историците звучи неубедително. Те предлагат, че:

след многовековен период на бурно развитие древните цивилизации в Европа и Азия внезапно деградирали и изчезнали. Били са забравени всички научни и културни достижения на античността. И в течение на 10 столетия хората са живели в мрака на невежеството. Някога блестящия латински се превръща в груб и примитивен език. Изчезва изкуството, в много земи изчезва печатането на монети. И въобще интелектуална работа, особено в ранното средновековие, е случайно явление, даже може да се каже единично. И чак в 15-16 век в епохата на Възраждането хората внезапно са си спомнили за всички антични достижения на своите предци. И са започнали не само да ги използват, но и да ги развиват.


Точната дата на раждането на Христос поставя всичко на своите места. В историята няма 1000 години изоставане и невежество. Нямало е прекъсване на историческите епохи, нямало внезапни подеми и неоправдани спадове. Обратно, то се е развивало достатъчно равномерно и последователно.


Хората в това число и политиците искрено вярват в тази лъжлива картина. В някои случаи влияят на решенията, а решение взето на лъжливо основание, довежда до грешки и трагични последствия.

В КОЙ ВЕК Е ЖИВЯЛ ИСУС ХРИСТОС - 9

Иисус Христос - Радомир

blogzaserioznihora.blogspot.com/2012/09/blog-post_8.html

ОРФИЗЪМ ЕЛИНИЗЪМ И МИТРАИЗЪМ

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/236x/e3/25/5b/e3255b68d308a22adb9bff3aed8203e1.jpg
Тракийската митология и елинската митология са дълбоко свързани. Ние познаваме малко по-добре орфизма, който е вариант на тракийската митология, пригоден за разпространение в елинска и финикийска среда. При сравнението на орфизма и елинизма трябва да се търси отговор на въпроса коя космогония е по-древна и в този смисъл първична. Както вече уточнихме за траките, първоизточника, от който е възникнало всичко, са Хронос (Безкрайното време) и Хаос (Безкрайното пространство). От Хронос възниква първият андрогинен бог Фанес, наричан от гърците Протогон („Първороден”). Самият факт, че Фанес („Излъчващ светлина”, „Първороден”) е двуполов (андрогин) и съдържа двете начала: мъжкото и женското, божественото и земното, е показател за неговата древност. Тук се корени и причината за дуализма на света, в който живеят траките. Този дуализъм не е бил осъзнат и преживян до появата на Орфей. Именно Орфей и орфистите дълбоко личностно преживяват дуализма на света, но за тях той е и източник на надежда. Орфистите вярват, че всеки с добродетелен живот би могъл да победи злото начало в себе си и да възстанови духовното си единство с божествената същност.

От Хаоса според орфизма се появяват Мъглявината и Нощта, а Мъглявината чрез сгъстяване ражда Световното яйце. При разчупването на Яйцето от черупките му се явяват Уран (Небето) и Гея (Земята), а от вътрешността му се ражда Фанес.

Орфистите имат два подхода в разбирането на мита за произхода на света и хората. При единия подход акцентът пада върху Хронос, а при другия – върху Хаос. Тъй като учението на орфистите е било част от Дионисиевите мистерии и са съществували тайни, открити само за посветените, може да се приеме, че за траките са били еднакво важни като първоизточник на всички неща и Хронос (Безкрайното време), и Хаос (Безкрайното пространство).

             

Ард-Хара-Нара Ишвара
( "Повелителя на "земния Земо-Човек")
Сива(Скорпион) се разделя на 2 и се появява Майа(Дева).
Сат-урн(Шива) е "светата урна", от където се подава нага-сарпа("биджа"-семето)
Урната на Сива става утроба на Майа.
Тетрагамонът Яхве(ЙХВХ/YHVH се свързва 
с Ард-Хара-Нара-Ишвара-андрогина/хермафродит -10)

Разликата между БОГ(арио-славянска дума: Багат=Богач=Бхагават) иГОСПОД(арио-семитска дума: Ардхара Нара Ишвара-=ЯХВЕ=ЯХОВА=АЛЛАХ)-- дори и в семитската библия я има:
Бог=Ел, Бал=Бел(Брахма)
а
Господ = Йешуа/ЙеШива=Сива/Шива(Исвара/Ишвара)=Иисус, Иса=Дева Ил(Дявол)


Бог СЪТВОРЯВА, първо Небето, после-Земята.
В начало Бог създаде небето и земята. Бит. 1:1
И Бог сътворил човека по Своя образ; по Божия образ го сътворил; мъж и жена ги сътворил. Бит. 1:27

Господ започва да СЪЗДАВА след 8-мия ден(цифрата на Сатурн, т.е- следващи по-низш цикъл) и то-първо Земята и после-Небето.

Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, ...когато Господ създаде земя и небе. Бит. 2:4
И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. Бит. 2:7
И Господ създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.Бит. 2:22

Появяването на "Господ" се проличава по-ясно в индуските пурани на Веданта се казва как Шива(Скорпион) се сцепва на две и от него излиза Майа-Парвати(Дева) и Мохини(Везни, аватар на Бога, за баланс между двете); Господ се явява АНДРОГИН=ХЕРМАФРОДИТ(или Ард/Ха-ра Нара Ишвара(अर्धनारीश्वर, Ardhanārīśvara), "ард-ха"- "земя", "нар(а)"=земен човек, "ишвара"-"повелител". Това е еврейския персонаж 'ЯХВХ'-тетрагамон- "1-0". Бинарния код.
И при двата подхода в тълкуването тракийския мит за произхода на света от Хронос или Хаос се появява Световното яйце. По-нататък Яйцето е източник на всички неща. От Него се появяват Небето, Земята, двуполовият бог Фанес („излъчващ светлина”) и Нощта (символ на мрака и Смъртта (Танатос)). Бог Фанес (светлината, живота) ражда или съществува винаги свързан с Нощта (мрака, смъртта). Освен външното поляризиране на нещата: Фанес (светлина) – Нощ(мрак), съществува и полярност вътре в самия бог Фанес. Той носи различни имена, които показват различните аспекти, вложени в него: Фанес – М?тис („Промисъл”, „Мъдрост”), отговарящ на мъжкото духовно, съзерцателно начало, и Фанес – Ерос („Любов”, „Любовно желание”), отговарящ на женското активно, пораждащо начало.

Андрогинният Фанес, в който съществуват и се съчетават двете начала, поражда бог Кронос (Времето-Съдба). Той е Върховен бог, чийто планетен аспект е Сатурн. През неговото време – Златния век, има изобилие и справедливост. През този век мъдростта и любовта царуват заедно и всичко е общо.

Синът на Кронос, бог Зевс (Збелсурд), убива баща си и завзема върховната власт. Зевс е гръмовержец – той има силата, а когато поглъща Фанес – М?тис (Мъдростта), добива и мъдрост, даваща му възможност да съди богове и хора и да създава нов ред в света. Но самият Зевс е подвластен на Фанес – Ерос (любовното желание). Върховният бог Зевс, чието планетно съответствие е Юпитер, не може да контролира любовното желание (Ерос) и това причинява недоразумения, битки и престъпления както между боговете, така и между хората.

За елините първоизточник на всичко е Хаоса. При тях не съществува идеята за Световното Яйце. От Хаоса се появява Гея. Тя е неродена. Гея ражда Уран (Небето). В последствие синът на Гея – Уран, става неин съпруг и от него тя ражда Кронос (Времето-Съдба), чието планетно съответствие е Сатурн. Кронос е детрониран от сина си Зевс. Първата съпруга на Зевс е М?тис (Мъдростта), но понеже научил, че наследникът му от нея ще го убие, той погълнал М?тис. Наследникът на М?тис не умрял. Това била богинята Атина, която изскочила от главата на Зевс в пълно бойно снаряжение. Атина е богинята на мъдростта.

Елинската космогония е много по-бедна от тракийската, когато става въпрос за произхода на света. Символът на Световното яйце като първоизточник на всички неща е свързан единствено с Махаттатвата, описана от бог Кришна в „Бхагават гита” и Лотоса, израснал от пъпа на бог Брахма (при индуизма). Тези символи са най-древните и са познати на най-старите религиозни системи. Непознаването от елините на символа на Световното яйце показва, че те най-вероятно са възприели своята космогония от тракийската. Пазенето на този съкровен символ в тайна само за най-висшите степени на посвещение вероятно е било задължително. Това е докосване до Причината на всички причини и Началото на всички начала.

Раждането на Уран от Гея показва кое е най-важно за елините. Това е Земята, материалното. Те се покланят на материалното начало като на върховно божество. Уран (Небето) е зависимо от Гея (Земята) и е вторично. Създадената на тази база елинска култура е в основата си материалистична, целяща да направи живота на хората на земята по-лек и да остави следа. За елините религията е преди всичко източник на познание и правила за регулиране на взаимотношенията между хората. Елините искат религията да бъде помагало във всекидневния живот. Без да се докосват до най-съкровените тайни, те превръщат дионисиевите мистерии в общ празник за забавление и поучение. Мистериите се превръщат в театрални представления. По времето на атинския тиран Пизистрат (VІ в. пр. н. е.) първоначално на Агората (площада в Атина), а след това в светилището на Дионис на Акропола (Горния град) било създадено място за изпълнение на култови танци – дитирамби (кръгови танци). Преоблечените като сатири (козли) артисти пеели и танцували в чест на бог Дионис. Скоро от тълпата на сатирите е отделен водещ (инициатор), който започва песента, подхващана от останалите. Тази еволюция (промяна) е в основата на зараждащата се древногръцка трагедия (песен на козлите). Появил се диалогът в стиховторен размер. За първи път гръцкият поет Феспид от близкото до Атина селище Икара въвел един актьор – лице, което не е принадлежало на хора на козлите и което е водило диалог с хора. Този поет е въвел и театралните маски. Това продължава по време на неговите наследници Есхил, Еврипид, Софокъл и Аристофан през V в. пр. н. е. Дионисиевият театър достига своя разцвет. Постепенно чисто религиозният характер на театралните представления изчезва, но те се извършват винаги по време на дионисиевите празници и в центъра на орхестрата (мястото на хора) има жертвеник на Дионис. Дионисиевият театър в Атина е изграден с 20 000 седящи места. Както казва и Едуар Шюре, тракийската мъдрост, носена от Орфей, прониква чрез светилищата в театъра, музиката и поезията и оплодява цялостния културен живот в гръцките градове.

Независимо от огромното влияние, което е изиграл за тях, гърците приемат, че Дионис е второстепенен бог. Той е син на Зевс и дъщерята на Зевс Персефона. За траките Дионис е най-почитания бог. Първоначално е бог на плодородието, на земеделието, после – на лозарството, винарството, на музиката и драматическата поезия. Изобразяван е като бик с рога. Свещеното му животно е козела, сърната, лъва. „В по-старото изобразително изкуство се представя като внушителен брадат мъж с дълга одежда.”[1] А след това е изобразяван като красив младеж.

       

Иранският и санскритският "Митра" се смята, че са от индо-иранската дума Митра означаваща "договор, споразумение, завет"- все пак истината е че това е тракийска дума, какъвто е и трансцеденталния бог Митра. Съвременните историци имат различни представи за това дали тези имена се отнасят за един и същи бог или не. John R. Hinnells описва Митра като единственото божество на което са се поклоняли в няколко различни религии. От друга страна, David Ulansey счита за бикоубиеца Митра е нов бог, на който започнали;и да се поклонят в 1-ви век преди Христа.

Изследователят Г. Батаклиев[2] споменава, че след смъртта на Орфей Дионис се оттеглил в Мала Азия. Това показва, че култът на Дионис е бил познат в Мала Азия и то такъв, какъвто е бил в древността. По това време – ХІІІ в. пр. н. е., и след това най-разпространеният култ е култът към Митра (слънцето, светлината), който е син на върховния бог на индоиранските народи Зерван – Акарана (Времето-Съдба). Вероятно е било нормално всенародните тържества и мистерии да бъдат в чест на сина на върховния бог, а не в чест на самия върховен бог. Мистериите на Митра са изпълнявани в пещери и тяхната сърцевина е жертвоприношение на бик. Митра е символ на светлината и доброто и той носи плодородието. По-късно, около VІ в. пр. н. е. – в 588 г. пр. н. е. – се ражда пророкът Заратустра, който по подобие на Орфей прави опит да извърши религиозна реформа. Същността на тази реформа е спиране на жертвоприношенията и преместване акцента в религиозната система от външното наблюдение на заобикалящия свят към вътрешно съпреживяване. Заратустра учи, че всеки човек трябва да подкрепи доброто в борбата му със злото и по този начин да промени собствената си съдба. На хиляди километри от Родопите седем века по-късно Заратустра повтаря опита на Орфей да промени религията и света, в който живеем. Той не е гениален певец и поет като Орфей, но истините, които проповядва, са близки на хората и отекват в сърцата им. Те им носят надежда, че във Вселената има едно Всевиждащо око, което след смъртта при Страшния съд ще накаже злото и ще награди доброто. Съдбата на Заратустра е показателна – той е убит от един маг (жрец на древната индоиранска религия, защитаваща митраизма) при спор между двамата. Два-три века по-късно учението на Заратустра под името зороастризъм става държавна религия в Персийската империя, а разцветът му е в периода от ІІІ в. пр. н. е. и ІІІ в. от н. е. Основните догми от зороастризма – безкръвни жертвоприношения, идеята за Спасителя, Страшния съд и възкресението, са възприети почти изцяло от юдаизма и християнството.

При налагането на зороастризма гръмовержецът Зерван – Акарана (Времето-Съдба, наричан още Сатурн, Кронос, Айон, Сурва, Сарва, Шива и т. н.) предава светкавицата и върховната власт на Ормазд (Ахура Мазда) с планетно съответствие Юпитер, наричан още Зевс, Збелсурд, тракийския Херо, Амон-Ра. Символът на Светлината – Митра, носител на плодородието и доброто, постепенно е изтласкан встрани и Ахура Мазда (Юпитер), който става носител на доброто, светлината и плодородието, като в същото време е Гръмовержец (Върховен бог).

Почти същия процес, само че още през ХІІІ в. пр. н. е. (Векът на Орфей) се извършва и на Балканите. Зевс (наричан от траките Збелсурд) отнема светкавицата и върховенството от Кронос и става водач на небесния пантеон. „Започвайки от средата на ХІІІ в. пр. н. е. „градът пищнозданен”, както Омир нарича Атина, бил за първи път, обграден с крепостна стена. В древността тази стена наричали пеласгическа по името на първите обитатели на града – пеласгите.[3]

Пеласгите обитават Атина и региона й – Атика, по време на Минойската епоха (ХVІ – ХІ в. пр. н. е.). Те са народ, близък до траките и троянците. Селището им било на северния склон на Акропола, известен като Клепсидра. По тяхно време са възникнали в три пещери на северния склон на Акропола култови места – първото е на Аполон (Слънцето), почитан на скалите; второто е на Зевс и Пан; по-наизток се намира третото светилище, което е на Афродита и Ерос.

Показателно е, че пеласгите имат едно светилище за Зевс и Пан. Всеизвестно е, че богът на сатирите и пазач на стадата, а по-късно бог на природата Пан е вечен и неизменен спътник на Дионис. Само че тук до Пан е застанал Зевс, който става бог на плодородието, а по-късно и Върховен бог. Може би тези най-древни светилища на Акропола показват момента на промени в божествения пантеон на Тракия и Гърция. Интересен е и начинът, по който се е чествал култа към Зевс. Когато Акрополът е превзет изцяло от култа към Атина (богинята на мъдростта и покровителка на града), все пак е трябвало да се намери място за светилище на върховния бог Зевс.

„Акрополът, естествено, не може да остане без светилище на най-великия от боговете – Зевс. Бил преди всичко небесен бог, свързан с върховете на планините, Зевс е почитан на най-високото място на Акропола. В неголям храм на Звес е извършван нямащ точно обяснение ритуал Дииполия. Ритуалът се състоял в това, че вярващите оставяли бик да пасе свободно, а след това го убивали на жертвеника със секира. След жертвоприношението предавали секирата на съд, което по всяка вероятност се явява останки от доисторическите обичаи.”[4]

Подобно на микенската двуостра брадва лабрюс, с която са убивали бика на Акропола, изглежда и прочутата баташка пелка – двуостра брадва, запазена и употребявана до наши дни. Днес можем да видим баташката пелка в историческия музей на гр. Батак.

Нека си припомним, че част от мистериите на Дионис, и то най-съществената, е жертвоприношение на бик. Това е моментът, в който се отключват силите на природата и се предизвиква плодородието. При детронирането на Кронос от Зевс най-вероятно и Дионис с неговия култ на слънчево божество, носител на светлина и бог на плодородието и доброто, е трябвало да потъне в забрава. Зевс е приел някои от характеристиките на култа към Дионис (жертвоприношението на бик), но почитта към Дионис е била толкова силна, че въпреки всичко той е останал, макар и понижен в син на Зевс. Дионис се явява и първия родител на хората. От пепелта на Дионис – Загрей и титаните са създадени първите хора.

            

 https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/236x/44/8a/a7/448aa7534f35170fdd79dbcbf9a20efb.jp

                               Митра се ражда от лотус

Бикът представлява съществуващите, по-горе, това, което живее в свят, където Митра е роден - Голока Бриндавана( вечната обител на Кришна в кришнаизма) ... и съдбата му е да го убие? Тавроктонията започва, когато Mitra се посещава от гарвана/Гаруда, пратеник на Хелиос (Слънцето),

            

ВЕЧНО Небе(не-"Ново!! Небе")- Вайакунта, Пуруша, Кршна
ВЕЧНА ЗЕМЯ(не-"Нова!! Земя")-Го Лока Бринда вана, Пракрити, Радха

               

Тат-кинйалкам тад-амсанам тат-патрани срийам апи "

Сърцевината на тази вечна обител, която се нарича Гокула, е шестоъгълна земя(гр."хекса-гон"), обителта на Кришна. В тичинките и венче-листчетата са жилищата на пастирите(говедари, "го"- "крава") или Гопас които са собственост на Кришна. Те са Неговите най-скъпи приятели и предано-отдадени любящи обожатели, които са част от Собственият Му "Аз".
Тези жилища се появяват като "много-стен"( гр. "поли-гон"), великолепно-бляскав диамант.
Широките листа на лотоса, представляват под-гори, които са жилищата на любещите пастирки на Кришна- Гопис, начело с Шри Радхика. "
[Шри Брахма-Самхита, Глава-5, Текст-4]

В старобългарския език думата „ум” се е изписвала като „оумъ”. Същият този „оумъ” или „ом /аум/” е свещен звук за индусите и в днешно време всички го тачат. Всеки знае, че в космическите простори мантрата „аум” визира Бога Брахман… като център на първичния звук. Г-н Никола Петров в книгата си „Йога-философия и практика” в коментар към сутрите на Патанджали, казва следното:
„Мантрите АУМ, ОМ и Онг (Ong) са артикулационно тъждествени, тъй като звуците “A” и “У”, при концентрация в Сангяма (виж ІІ.4), се синтезират в звука “О”. В акустичния спектър, форматните тонове на трите гласни са близко един до друг, а форматният тон на “О” е в среда между А и У. Съгласно Kathopanishad 1.2.15-17, АУМ се проявява като “Оng”. Също и според Goswami (Laya Yoga, Routledge and Kegan Paul, Boston, 1980) “М” се трансформира в “(ng)”. Това е така защото при мантра медитация, за да се блокира безсъзнателния стремеж на езика да артикулира, той се заключва, заедно с устните, като върхът му се поставя между зъбите на горната и долната челюст. Това е единствената правилна техника за произнасяне на мантрата “OM”. Така при произнасяне на АУМ, ОМ и Онг се получава един и същ артикулационен резултат, звукосъчетанието “Онг”.

Звукът ОМ-АУМ преминава като резултат в ОНГ. При древните българи думата ОНГЪЛ с корен ОНГ е означавала ПЧЕЛНА ПИТА. В речника за онгъл пише следното:
„ОНъ ГъИЛъ – восъчна пита.Азите-прабългари са построявали временните си жилища едно до друго, докато се получи кръг – по подобие на килийките на восъчната пита, а целия лагер са ограждали с дървена или каменна стена. В центъра на онгъла е най-сигурното място. Там са настанявани вожда и приближените му”

Така че може би, тези думи УМ и ОНГЪЛ не са случайни в българския език. Българите са имали Божествено познание, знаели са ,че Абсолюта Брахман /Космическия разум/ има форма на шестоъгълник и че до него има и други и други…шестоъгълници и всичкото това е изграждало единното и непрекъснато цяло наречено Парабрахман.
Откъде идва Божественото познание на българите/траките?...

От Баал и Митра...Благодарение на Премъдрия Баорг/Баал, българите носят проявеното познание за Великия Свидетел в себе си…Носели са го, защото са имали Разбирането за него!

Създаването на Боговете в океана на Съзнание

Тракийската митология е оригинална и идва от най-дълбоката древност. Тя много добре се съгласува с най-старите религиозни системи – индуизма (Световния океан, Брахма и Лотосът, от които се е появило всичко); Кришна и Махаттатвата [(петте елемента – земя, вода, въздух, огън и небе; петте органи за сетивно възприятие – очи, уши, нос, език, кожа; петте органа за действие – ръце, крака, стомах, анус, полови органи; умът). Ако към тях добавим его-то и петте обекта на сетивата – форма, вкус, мирис, звук и това, което се осезава, ще имаме всички елементи и енергии, от които се образува материалния свят.]. Иранският модел е Зерван – Акарана и Митра. Тя е преди всичко звездна религия, целяща да укрепи връзката на човека и природата, на човека и Бога. Човекът е длъжен да приеме Съдбата си такава, каквато е. Религията е давала познания за Космоса и за начините, по които може да се измоли от боговете благоденствие и плодородие.

Орфей прави опит да промени тракийската религиозна система. Той, по подобие на египетския Хермест Трисмегист, е наричан трижди увенчан и е в състояние да възприеме трите свята: светът на мъртвите (подземния свят), светът на хората и Космоса (светът на боговете). Виждайки страшните последици от проливането на кръв по време на войните и при жертвоприношенията върховният жрец и цар Орфей издига глас за хуманност. Той стига дори до аскетизъм и проповядване на вегетарианството. По време на дионисиевите тържества убиването на бика става символично. Да се покори злото титанично начало в човека и да се възстанови духовното дионисиево единство, носещо светлината в душите на хората – това е апелът на Орфей за спасение на душата. Върховен жрец, владеещ изкуството на пророчеството чрез съновидения, той е проповядвал прераждането и възможностите, които дава то за сливане с божеството и достигане състояние на вечна радост и блаженство.

Едва ли дивите беси са били в състояние да възприемат песни и проповеди за спасение и вегетарианство, за прераждане и съд на душите в света на мъртвите, за безсмъртие и възкресение на душите. Но орфизмът като система е имал достойнства в две посоки:

? като звездна система, даваща познания за света и Космоса;

? като духовна система, даваща познания за подобряване на Съдбата и спасение чрез сливане с божественото начало.

Елинизмът е възприел само известна част от орфизма като звездна система. Тази част е доразвита със сведения за множество богове и богини, подчинени на Зевс. Колкото до духовната задълбоченост на орфизма и начините за спасение и подобряване на съдбата, елините ги преработват по собствен начин. От насочено навътре, езотерично учение, орфизмът в тази му част се превръща в екзотерично (открито) учение, залегнало в основата на театъра, музиката и поезията на Елада. Образованите хора разпространяват орфизма под формата на философия, станала причина за ускорено развитие на науки като алхимия, физика, медицина, математика.

Едва по-късно християнството наследява духовната система на орфизма. В същото време християнството е много слабо, когато трябва да говори и обяснява за космогонията (създаването на света). Този анализ показва, че орфизмът, наследил и доразвил тракийската религиозна система, е едно цялостно духовно учение, което трябва да бъде изучавано и популяризирано и в бъдеще.


[1] Георги Батаклиев, „Антична митология – справочник”, ДИ „Д-р П. Берон”, С., 1985, стр. 53


[2] Георги Батаклиев, „Антична митология – справочник”


[3] „Афины между мифом и историей – путеводитель”, 1997 г., стр. 18
                       

[4] Пак там

http://www.siva-dionis.org/index.php?

 
                 

Митра, с коня си, оковава двуглав демон. Археолозите се натъкнали и на друга картината, която никой не знае откъде намерена. - Това е представяне на Града на демоните, която затваря цикълът на религиозни картини. На нея се вижда че Митра убива демони с лъчите на Слънцето. Фреска от Mитреума в Hawarte, Сирия

 

https://lasindias.com/el-largo-ciclo-de-mitra
                 

План на Mитреум в Hawarte/Сирия, показано е къде може да падне светлината минаваща през процепа

Подобни структури са намерени в други митреуми. Те са били създадени, така че в определен момент светлината да пада върху лицето на Митра убиваща бика.

Точни измервания и изчисления, са проведени от Wieslaw Malkowski и д-р Arkadiusz Sołtysiak които показали, че светлината може да падне до Mithraeum през първата половина на зимата.

През този период, слънцето се пада на различни сцени в Mithraeum. За съжаление, не всички са оцелели. Също така се оказа, че при определени допускания лъчи може да падне върху лицето на Митра убиващ бика

Изчисленията са показали, че лъчите осветяват лицето на Бог точно два часа преди поредният местен залез.

Според археолозите, това означава, че местните митраисти са вярвали, че техният бог прави жертва на бик на 25 декември. Изчисленията показват също, че слънцето може да падне върху лицето на Митра два часа преди залез слънце през целия декември до 6 януари.

           

Осветяването на лицето на Митра, следователно може да е сигнал, за започване на ритуала за празника, или за други ритуали.

http://archeowiesci.pl/2011/06/17/slonce-na-twarzy-mitry/

           

Бик-убиец" по този начин, можем да предлпжим, че произхода и естеството на Митра е космическия бикоубиец. Така с убийството на бика, Митра символизира върховната си власт: а именно, властта да движи цялата вселена, което е демонстрирано чрез изместване на космическата сфера по такъв начин, че пролетното равноденствие се е преместило от Taurus - Бика. Като се има предвид широкото разпространено влияние в гръко-римския период на астрологията и "астралното безсмъртие," бог притежава такава буквално световна мощност която явно във висша степен е достойна за поклонение: тъй като той е имал контрол над космоса, той автоматично ще има власт над астрологически силите определящи живота на Земята, и също би притежавал способността да гарантира на душата безопасно пътуване през небесните сфери и след смъртта.

           

https://www.pinterest.com/pin/513128951273543392/

Това че Митра, притежава точно такава космическа енергия е всъщност доказано от редица Митра Произведения изобразяващи Митра по различни начини като че има контрол над вселената. Например, една сцена показва младежа Митра/Кришна държащ космическата сфера в една ръка, докато с другата си ръка той върти кръга на зодиака.

               

Митра държи космическата сфера и върти зодиака

Друго изображение показва Митра в ролята на бог Атлас, подкрепящ на рамото си великата сфера на вселената, както Atlas традиционно прави.

                 

   Митра като Aтлас

Друг пример е осигурен от няколко tauroctonies които символизират космическа енергия Митра, като го показват със звездното небе. Ако Митра е всъщност както се смята, способен да движи цялата вселена, след което той трябва да бъде разбиран като в някакъв смисъл, пребиваващ извън космоса. Тази идея може да ни помогне да разберем още много често изобразяван мотив на МитРа : а именно, така нареченото "рок-раждане" на Митра. Тази сцена показва Митра излизащ от върха на приблизително сферична или яйцевидна скала, която обикновено е изобразена със змия преплетена около нея.


                 

Рок-Раждането на Митра

Както споменахме по-рано, на тавроктония се изобразява бик-убийството като се извършва вътре в пещера,  Митра храмовете са били построени като имитация на пещери. Но пещерите са точно хралупи в скали, което предполага, че скалата, от която се ражда Митра означава, че присъстват на Митра пещерата, както се вижда от външната страна. Сега, както видяхме по-рано, древния автор Порфирий записва традицията, че Митра пещерата е била предназначена да бъде като "изображение на космоса." Разбира се, кухината на пещерата би трябвало да е изображение на космоса, както се вижда от вътрешната страна и ако се загледаме в обхващащата, пещерата скала, ще е подобна на небесната сфера на звездите. Но ако пещерата символизира космоса, както се вижда от вътре, от това следва, че скалата, от която се е родил Митра в крайна сметка трябва да бъде символ на космоса както се вижда отвън. Тази идея не е толкова абстрактна, като художествено представяне на космоса, както се вижда от външната страна в действителност много често представяна в древността. Известен пример е "Атлас Фарнезе" статуята, показващ Aтласs на рамото му с космическия свят, на който са изобразени съзвездията, като че се видими от един въображаем наблюдателен пункт на границата на вселената.

         

Atlas Фарнезе статуя, 2-ри век от н.е.

Това че скалата, от която Митра е роден наистина представлява космоса е доказано от змията: този образ предизвиква асоциации несъмнено с този на известният орфически мит за змията-преплетена в "космическото яйце", от който се е образувала Вселената, когато създателят -бог Фанес произлязъл от него в началото на времето. Всъщност, самите митраисти изрично идентифицират Митра с Фанес, както знаем от един надпис, открит в Рим и от иконографията на Митра от паметник намерен в Англия. Раждането на Митра от скалата, следователно, се появява, за да представи идеята, че той е в известен смисъл, по-голям от космоса.Възможност да движи цялата вселена, не може да се събере в сферата на космическата, и затова е изобразен в рок-раждането като препълнен от обхващащата пещерата на Вселената, и за установяване на неговото присъствие в трансцедентното пространство отвъд космоса. 

               

Това въображаемо "място извън вселената" е описано ясно от Платон няколко века преди произхода на митраизма. В диалога си Федър (247В-C) Платон предвижда пътуване за душата до най-външната граница на космоса, а след това ни дава един поглед на това, което душата ще вижда за един кратък момент, в състояние да "гледа над регионите." "От това място отвъд небето", казва Платон.

Космическите Мистерии на Митра

         

http://medioevo.forumfree.it/?t=6906517&st=105

             

         

Ицето единосъщен с Митра!?
Ицето използва Кръста по-скоро като оръжие господне, отколкото да е мъчен на кръстачката. Четем на книгана му : Аз съм Пътят, Истината и Живота. То убаво, ама що е настъпал ЛЪВЪТ-Майчината Закрила , която е неизменен символ на Богинята Майка - Кибела? Що е стъпил и на главата на Змията ?
Я да си помислим малко : Що са съсипани и унищожени точно тези ИПОСТАСИ на стената на Мадара - Мадарският релеф. Да не би юдористиени да са светотатствали на Иконографията на Българската религия?!
А сега на втората картичка, да се застраховаме и презастраховаме...с изображение древно на Константин Велики : Коцето- дето ликвидирал митраистите с Кибела. Кибела благославя Коцето със златният венец, досущ като тракийски цар...ашкоусум!!!

             

             
       
Да Митра е лошия а Иешуа добряка...

     

През 376 година митреума, който е бил на хълма Ватикан е бил затворен от градският префект, а по-късно на негово място е построена базиликата Свети Петър.

В 380-та император Теодосий издава указ/едикт за засилване на позициите на християнството като държавна религия. От страна на християните започва активно преследване на езичници, унищожаването и затварянето на техните църкви/храмове. Жреците на митраизма в надеждата за връщане на старите времена зазиждали своите светилища. Но много от непримирилите се с хода на историята свещениците са били убити от християните направо в техните храмове, което означава, оскверняването на светите места за цялата вечност. Заедно с последните свещеници умира и самата памет за отминалото могъщество на Митра.

         

Абсолютно единосъщие с траките и със Соломоновия Храм, а от там и с учение - познато - плагиатствано и реверсирано - от евреите.

Както забелязваме фригийската шапчица символ на Митра е сложена и на главицата на Орфей. Фригите са емигрирали в Мала Азия от Тракия! Те имат писменост фригийска, сигурно някои братя са ги обзавели с такава!
Нема лошо евреите да се напъват да се изкарат тракийци! Трудно ще им е много! Поредица от опити с подхвърлени артефакти, но знаеш ли ....?

В Сирия по списък унищожиха почти всички митриуми, някой явно очаква идване на месия, истински месия, стремят да попречат на слънчевото въплащение на РА

А в България/Еврия, юдеите най-вероятно ще си останат с името българи, по-големите градове са техни, а истинските българи целенасочено ги разпръснаха немили-недраги по света.

             

http://www.farvardyn.com/mithras3.php


                       

МИТРАИЗЪМ И ХРИСТИЯНСТВО